Бог и човекът ще навлязат в покой заедно
В началото Бог бе в покой. По това време на земята нямаше хора, нямаше нищо, тъй като Бог не беше започнал делото си. Той начена делото на управлението Си едва когато положи началото на човечеството и след като човекът се поддаде на поквара; от този миг нататък Бог вече не знаеше покой, а се захвана с човешкия род. Бог изгуби покоя Си поради човешката развала, а също и заради предателството на архангела. Не успее ли да победи Сатана и да спаси човечеството от падението му, Бог никога няма да може да се отдаде на покой. Както на човека му липсва покой, тъй и на Бог; навлезе ли отново в покой, с него ще намерят покой и човеците. Живот в покой означава живот без войни, без скверност и без всякаква неправедност. Тоест това е живот, освободен от смущенията на Сатана (тук „Сатана“ обозначава враждебните сили) и от неговата поквара, който е освободен от посегателствата на всякакви сили, които се противопоставят на Бог; това е живот, в който всичко е сортирано според вида си и може да се покланя на Създателя и в който небето и земята са в пълен покой. Това е животът в покой на човечеството. Когато Бог е в покой, неправедността повече няма да съществува на земята, няма да има повече посегателства от враждебните сили и човечеството ще навлезе в нов свят — вече няма да е човечество, покварено от Сатана, а ще бъде човечество, което е било спасено, след като е било покварено от Сатана. Бог ще намери покой в деня, в който човечеството намери покой. Бог изгуби покоя си заради неспособността на човеците да навлязат в покой; не защото изначално не е имал покой. Встъпването в покой не означава, че дейността на всички неща спира или че развитието на всички неща спира, нито означава, че Бог ще спре делото си или че хората ще престанат да живеят. Знакът за навлизането в покой е унищожението на Сатана, че злите хора, които са се присъединили към злодеянието му, са били наказани и заличени, и че всички враждебни на Бог сили са изчезнали. Покоят на Бог означава, че Той вече няма да изпълнява Своето дело по спасението на човечеството. Покоят на човеците означава, че всички хора ще заживеят в Божията светлина и в Неговата благодат, освободени от покварата на Сатана, вече няма да се проявява неправедност и всички хора ще живеят нормално на земята под Божията грижа. Когато Бог и човеците заедно навлязат в покой, това ще бъде знак, че човечеството е било спасено, а Сатана е бил унищожен — че Божието дело върху хората е напълно завършено. Делото на Бог върху хората вече няма да продължава и те повече няма да живеят под властта на Сатана. Тогава Бог вече няма да е зает, а човеците няма да са в постоянно движение. Бог и човечеството едновременно ще встъпят в покой. Бог ще се завърне в първоначалната си обител и всеки човек ще възстанови изконното си място. Това ще бъдат съответните крайните цели на Бог и хората, щом Божието управление приключи напълно. Бог има своя Божия крайна цел и хората имат място, на което ще отидат. В състоянието Си на покой Бог ще продължи да води всички хора да живеят на земята, битувайки в светлината Му, хората ще почитат единствения истински Бог в небесата. Бог няма да живее сред човечеството, а те няма да могат да живеят в Неговата крайна цел. Бог и хората не могат да обитават една и съща сфера, защото присъщият им начин на съществуване се различава. Бог е Този, Който води цялото човечество, а човечеството е еманация на Божието дело по управлението. Хората са стадото Божие и същността им е различна от Божията. Покоят означава връщане към първоначалното място. Следователно, когато Бог встъпи в покой, Той ще се е завърнал на първоначалното си място. Той вече няма да обитава земята и няма да живее сред човеците, за да споделя радостите и страданията им. Когато хората встъпят в покой, те ще са се превърнали в истински сътворени същества; те ще благоговеят пред Бог от земята и ще живеят отредения им нормален живот. Вече няма да се бунтуват и противят срещу Бог, а ще се върнат към живота, изначално отреден на Адам и Ева. След като встъпят в покой, такива ще са съответните живот и крайна цел на Бог и на хората. Победата над Сатана е неизбежен изход от войната между него и Бог. Също толкова неизбежно е, че Бог ще встъпи в покой, когато завърши Своето дело на управлението, и че човечеството ще бъде напълно спасено и ще навлезе в покой. Мястото за покой на хората е на земята, а Божието място за покой е на небето. Хората ще се покланят на Бог, докато са в покой, като живеят на земята. Бог ще води останалите хора, докато е в покой; ще ги води от небето, а не от земята. Бог все така ще е Дух, а хората все така ще са в тленната си обвивка. Бог и хората имат свои собствени начини на покой. Докато почива, Той ще слезе и ще се появи сред хората; в покоя си хората ще посещават небесата, водени от Бог, и ще се наслаждават на живота там. Встъпят ли в покой Бог и хората, Сатана ще спре да съществува. Ще спрат да съществуват и злите хора. Преди Бог и човеците да навлязат в покой, злите хора, подлагали Бог на гонение на земята, вече ще са унищожени редом с враговете, които са се бунтували срещу Него. Ще ги погубят големите катаклизми от последните дни. Щом тези зли хора бъдат напълно заличени, земята никога вече не ще познае смущението на Сатана. Едва тогава човечеството ще постигне пълно спасение и Божието дело ще е завършено докрай. Това са условията, за да може Бог и човекът да встъпят в покой.
Приближаването на изходите на всички неща е знак за завършване на Божието дело и за край на оформянето на човека. Това означава, че хората, покварени от Сатана, са достигнали края на развитието си и че множенето на потомците на Адам и Ева е достигнало своя край. Това е и знак, че ще е невъзможно такова покварено от Сатана човечество да продължи да се развива. Първоначалните Адам и Ева не били покварени, но при прокуждането си от Едем Адам и Ева вече били опорочени от Сатана. Когато Бог и хората навлязат заедно в покой, прогонените от Райската градина Адам и Ева и техните потомци ще приключат съществуването си. Човечеството на бъдещето пак ще се състои от потомци на Адам и Ева, но това няма да бъдат хора, които живеят под властта на Сатана, а ще са спасени и пречистени човеци. Те ще са преминали съд и наказание и ще са осветени. Тези хора ще се отличават от човешкия род в началото; дори можем да кажем, че те ще бъдат съвсем различен вид човечество от първоначалното на Адам и Ева. Тези хора ще са подбрани измежду всички покварени от Сатана; те ще са онези, останали непоколебими накрая по време на Божия съд и наказание; те ще бъдат последната оставаща група хора сред поквареното човечество. Само тези хора ще могат да встъпят в окончателния покой ведно с Бог. Онези, които са способни да останат непоколебими по време на Божието дело на правосъдието и наказанието в сетните дни — т.е. по време на последното дело на пречистване — те ще бъдат онези, които ще навлязат редом с Бог в окончателния покой. По този начин всички, които навлязат в покоя, ще са се освободили от влиянието на Сатана и ще са придобити от Бог едва след като са преминали през последното Му дело на пречистване. Тези хора, които най-после са придобити от Бог, ще са навлезли в окончателния покой. По същество Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да пречисти човечеството и заради окончателния ден на покой; в противен случай никой член на човечеството не би могъл да бъде сортиран според типа си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената пътека за навлизане на човечеството в покоя. Само Божието дело по пречистването ще пречисти човеците от тяхната неправедност и само Неговото дело на наказанието и правосъдието ще разобличи бунтовните елементи сред човечеството, като разграничи подлежащите на спасение от неподлежащите и тези, които могат да останат, от онези, които не могат. Щом това дело приключи, хората, които могат да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висш свят на човечеството, в който ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще навлязат в дните на покой за човечеството и ще заживеят заедно с Бог. След съда и наказанието на онези, които не могат да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва хора от този вид, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да навлязат в деня на покоя, споделян от Бог и човеците, тъй като подлежат на наказание и са зли, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и наказание; и те някога са полагали труд за Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат отстранени и унищожени заради злината и поради непокорството и непоправимостта си; никога няма да живеят в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом осветената част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, злите ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са се бунтували срещу Него. Хората, вършили зло в предишната ера, които не са могли да бъдат спасени, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според ерата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на злите едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Единствената цел на последното Божие дело — да накаже злото и възнагради доброто — е напълно да пречисти всички човеци, за да въведе във вечен покой напълно осветеното човечество. Това е най-важният етап от делото Му, последният етап от цялото Му дело на управлението. Ако Бог не унищожи злите и им позволи да останат, цялото човечество няма да може да встъпи в покой и Бог не би могъл да го въведе в по-прекрасен свят. Такова дело не би било напълно довършено. Когато завърши делото Си, цялото човечество ще бъде напълно осветено; само тогава Бог ще може да заживее в покой мирно.
Съвременните хора са все така неспособни да се освободят от плътските желания; те не успяват да се откажат от удоволствията на плътта, от светската суета, от парите и от покварения си нрав. Повечето хора се отдават на заниманията си повърхностно. Всъщност в сърцата на тези хора изобщо няма Бог; нещо повече, те не се ужасяват от Него. И тъй като не пазят Бог в сърцата си, те не могат да видят ясно всичко, което върши Бог, още по-малко са способни да повярват в изречените от Него слова. Тези хора са твърде материални, твърде дълбоко покварени и им липсва всякаква истина, а още по-лошото е, че не вярват, че Бог може да се въплъти. Всеки, който не вярва в Божието въплъщение — тоест не вярва в делото и словата на видимия Бог, нито вярва във видимия Бог, а вместо това се покланя на невидимия бог в небесата — е човек, който не носи Бог в сърцето си, човек, който се бунтува и съпротивлява срещу Бог. Такива хора нямат човешка природа и разум, да не говорим за истината. Що се отнася до тези хора, още повече не може да се вярва във видимия и осезаем Бог, но въпреки това те смятат невидимия и неосезаем бог за най-достоверен и носещ най-много радост. Те не търсят действителната истина, нито истинското значение на живота, а най-малко Божиите намерения. Вместо това търсят силни усещания. Няма никакво съмнение, че именно онези неща, които най-много им помагат да осъществят собствените си желания, съставляват тяхната вяра и техния стремеж. Те вярват в Бог само за да удовлетворят собствените си желания, а не за да търсят истината. Нима такива хора не са злодеи? Изключително самонадеяни, те изобщо не вярват, че Бог на небето би унищожил такива „добри хора“ като тях. Вместо това са убедени, че Бог ще им позволи да останат и при това ще ги възнагради богато. Това е така, защото смятат, че са извършили много неща за Бог и са демонстрирали значителна „отдаденост“ към Него. Ако се стремяха също и към видимия Бог, те незабавно биха Му се опълчили или биха изпаднали в ярост в мига, в който желанията им не бъдат изпълнени. Всички тези хора са подли, дребни души, които се опитват да удовлетворят само собствените си желания; те не са почтени хора, следващи истината. Те са тъй наречените зли хора, следващи Христос. Не търсят ли истината, хората не могат да повярват в нея и са още по-неспособни да видят ясно бъдещия изход на човечеството, защото изобщо не вярват в нищо от делото или словата на видимия Бог, нито вярват в бъдещата крайна цел на човечеството. Тоест, дори и да следват видимия Бог, те все пак вършат злини и изобщо не търсят истината, нито практикуват истината според Моите изисквания. Онези, които не вярват, че ще бъдат погубени, са тъкмо тези, които ще бъдат погубени. Всички те са убедени, че са много умни и че те самите са практикуващите истината. Милеят за злодеянията си като за истината. Тези зли хора са изключително самоуверени; приемат истината за доктрина и смятат злодеянията си за истината, и накрая ще пожънат това, което са посели. Колкото по-самонадеяни и надменни са хората, толкова по-неспособни са да придобият истината; колкото повече вярват в бог на небето, толкова повече се съпротивляват на Бог. Наказанието ще сполети точно тези хора. Преди човечеството да встъпи в покой, за всеки тип човек ще бъде определена награда или наказание според това дали търсят истината, дали познават Бог и дали могат да се покорят на видимия Бог. Не притежават истината онези, които — макар и да са полагали труд, не познават видимия Бог, нито Му се покоряват. Такива хора са злодеи, а злодеите несъмнено ще бъдат наказани; нещо повече, ще бъдат наказани според злодеянията си. Бог е, за да вярват в Него човеците, и е достоен за тяхното покорство. Онези, които вярват само в неясния и невидим бог, не вярват в Бог и не са в състояние да Му се покорят. Ако пак не успеят да повярват във видимия Бог до приключването на Неговото дело на завоюването, продължат ли да се бунтуват срещу видимия, въплътен Бог и да Му се противопоставят, то тези „неопределеници“ несъмнено ще подлежат на унищожение. Същото е и сред вас — всички онези, които на думи признават въплътения Бог, но са неспособни да практикуват истината за подчинението на въплътения Бог, в крайна сметка ще бъдат отстранени и унищожени. И всички онези, които на думи признават видимия Бог и ядат и пият изразената от Него истина, но въпреки това се стремят към мъглявия и невидим бог, дори още повече ще бъдат обекти на унищожение. Никой от тези хора няма да остане до времето за покой, следващо завършването на Божието дело, а докато времето за покой настъпи, няма да е останал нито един такъв човек. Хората, които принадлежат на демоните, не практикуват истината; същността им е на съпротива и непокорство срещу Бог; те нямат ни най-малко намерение да Му се покорят. Всички такива хора ще бъдат унищожени. Това дали притежаваш истината, или се съпротивляваш на Бог зависи от същността ти, а не от вида ти или от случайното ти говорене или действия. Дали един индивид ще бъде унищожен, се определя от неговата същност. Това се определя според същността, разкрита чрез неговото поведение и стремежа му към истината. От всички хора, които работят и вършат еднакво количество работа, на онези с добра същност на човешката природа, които притежават истината, ще им бъде позволено да останат, а онези със зла същност на човешката природа, които се бунтуват срещу видимия Бог, именно те ще бъдат унищожени. Цялото Божие дело и Божие слово, отнасящи се до крайната цел на човеците, ще се отнесе подходящо с всеки един съгласно индивидуалната му същност. Не ще бъде допусната ни най-малка грешка, дори повече, няма да бъде допусната никаква грешка. Човешките чувства или идеи се примесват само когато хората вършат работа. Божието дело е най-подходящо, Той категорично не набеждава което и да е сътворено същество. Сега мнозина не могат да видят ясно бъдещата крайна цел на човечеството и не вярват в словата, които Аз произнасям. Всички тези неверници, както и всички, които не практикуват истината, са демони!
В днешно време онези, които се стремят, и онези, които не го правят, са два различни вида хора, чиято крайна цел е различна. Бог ще донесе спасение на тези, които се стремят към познание за истината и практикуване на истината. Непознаващите истинния път са демони и врагове; те са потомци на архангела и ще бъдат погубени. Нима дори всеотдайно вярващите в мъглявия бог не са също демони? Дори и съвестните и почтени хора, които не приемат истинния път, са демони, защото противенето на Бог е тяхна същина. Който не приема истинния път, се съпротивлява на Бог; дори и да изтърпят много страдания, такива хора ще бъдат унищожени. Срещу Бог се бунтуват всички, които не желаят да се отрекат от светското, да се разделят с родителите си и които нямат воля да се отърсят от плътските удоволствия. Погибел чака всички тях. Демон е всеки, който не вярва във въплътения Бог — и още повече ще бъде унищожен. Всички онези, които изобщо не вярват в съществуването на Бог, ще бъдат погубени, заедно с всички, които вярват, но не практикуват истината или които не вярват във въплъщението на Бог. Могат да останат само хора, които са преминали през страданието на облагородяването и са останали непоколебими — това са хората, които наистина са преминали през изпитания. Всеки, който не признава Бог, е враг. Иначе казано, всеки, който не признава въплътения Бог — независимо дали е вътре в този поток, или извън него — е антихрист! Кои са сатаните, кои са демоните и кои са Божиите врагове? Не са ли онези съпротивляващи се, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог? Не са ли те онези, които твърдят, че имат вяра, но не притежават никаква истина? Не са ли те онези, които просто търсят придобиване на благословии, докато не могат да свидетелстват за Бог? Ти и до днес продължаваш да се замесваш с тези демони и да се отнасяш към тях със съвест и любов, но това не е ли равнозначно на проява на доброта към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали до този етап и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават насляпо обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божието сърце и без да могат по никакъв начин да вземат Божието сърце за свое собствено, изходът им ще бъде още по-окаян. Всеки, който не вярва в Бог в плът, е враг Божи. Не си ли лишен от чувство за справедливост, щом можеш да се отнасяш към враговете на Бог със съвест и с любов? Ако съответстваш на онези, които мразя и на които се противопоставям, и все така се отнасяш към тях с любов или проявяваш към тях лични чувства, не си ли непокорен? Нима не се съпротивляваш умишлено на Бог? Такъв човек всъщност притежава ли истината? Ако хората се отнасят със съвест към враговете на Бог, с любов към демоните и милостиво към Сатана, тогава не прекъсват ли преднамерено Божието дело? Хората, които вярват само в Исус, но не и във въплътения Бог в последните дни, както и онези, които на думи твърдят, че вярват във въплътения Бог, но вършат зло — всички те са антихристи. Да не говорим за онези, които не вярват в Бог. Всички тези хора ще са онези, които ще погинат. Поведението е критерият, по който хората преценяват себеподобните си — онези с добро поведение са праведни, докато онези с отвратително поведение са зли. Критерият, по който Бог съди човеците, се основава на това дали същността им Му се покорява, или не; онзи, който се покорява на Бог, е праведен, докато онзи, който не се покорява, е враг и зъл човек независимо дали поведението му е добро или лошо и независимо дали се изразява правилно, или не. Някои се опитват да си осигурят добра бъдеща крайна цел чрез добри дела, а някои искат да използват изтънчени думи, за да си осигурят добра крайна цел. Всички погрешно мислят, че Бог определя изхода на хората въз основа на тяхното поведение или на думите им; затова мнозина искат да се възползват от това и да получат чрез измама мимолетна благодат. Хората, които ще оцелеят в бъдещото време на покой, ще са устояли в деня на страдание и ще са свидетелствали за Бог; всички те ще бъдат хора, които са изпълнили дълга си добре и съзнателно са се покорили на Бог. Онези, които само искат да се възползват от възможността, за да служат, за да избегнат практикуване на истината, няма да останат. Бог прилага уместни критерии за устройването на изхода за всеки отделен индивид; Той не взима решения просто според думите и постъпките на хората, нито пък според действията им в определен отрязък от време. Категорично няма да прояви снизходителност към всички злодеяния на някого само защото човекът Му е служил в миналото, нито ще пощади някого от смърт, защото Му е отдавал всичко за известно време. Никой не може да избегне възмездието за своята злина и никой не може да прикрие злодеянията си и така да избегне страданията на унищожението. За да изпълнят истински дълга си, хората трябва да са неизменно предани на Бог, независимо дали получават благословии или понасят злочестина. Ако хората са предани на Бог, докато се радват на благословии, но губят предаността си, когато не ги получават, и ако тези хора — които някога предано са полагали труд за Бог — в крайна сметка все още не могат да свидетелстват за Бог или да изпълнят добре възложения им дълг, то такива хора също подлежат на унищожение. Накратко казано, злите хора не могат да оцеляват вечно, нито да встъпят в покой; само праведните ще бъдат господари в покоя. Щом човечеството тръгне по правия път, хората ще имат нормален човешки живот. Всички те ще могат да изпълняват дълга си и ще бъдат безусловно предани на Бог. Напълно ще се отърват от непокорството си и от покварения си нрав и ще живеят заради Бог и поради Бог, лишени от непокорство и съпротива. Всички те ще могат напълно да се покорят на Бог. Такъв ще бъде животът на Бог и човечеството; това ще бъде животът на царството и това ще бъде животът в покой.
Онези, които насила замъкват в църквата дълбоко невярващите си роднини и деца, са изключителни егоисти и само демонстрират доброта. Те държат единствено на това да са любящи, независимо дали вярват и дали това е Божието намерение. Някои водят жените си или мъкнат родителите си пред Бог и независимо дали Светият Дух е съгласен и дали върши дело върху тях, или не, те сляпо „набират талантливи хора“ за Бог. Каква полза може да се извлече от проявяването на доброта към тези невярващи? Дори ако неверниците, при които го няма присъствието на Светия Дух, следват неохотно Бог, те пак не могат да бъдат спасени, както хората си въобразяват. Всъщност е доста трудно да се придобият човеци, които могат да получат спасение. Хората изобщо не могат да бъдат направени пълноценни, ако не са били подложени на работата и изпитанията на Светия Дух и не са усъвършенствани от въплътения Бог. Ето затова на такива хора им липсва присъствието на Светия Дух още от момента, в който започват формално да следват Бог. Предвид обстоятелствата и действителното им състояние те просто не могат да бъдат направени пълноценни. Ето защо Светият Дух не възнамерява да хаби много енергия за тях и изобщо да не ги просветлява и напътства; Той просто ги оставя да кретат по пътя и накрая ще разкрие техния изход — това е достатъчно. Ентусиазмът и желанията на хората идват от Сатана, а тези неща по никакъв начин не могат да завършат делото на Светия Дух. Каквито и да са хората, Светият Дух трябва да работи в тях. Възможно ли е хората да бъдат направени пълноценни от човек? Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата проявяват синовна почит към родителите си? Защо родителите душа дават за децата си? Какъв умисъл таят всички хора? Не е ли да изпълняват собствените си планове и егоистични желания? Наистина ли е да действат за целите на Божия план за управление? Наистина ли е да действат заради Божието дело? Дали е да изпълнят своя дълг на сътворени същества? Онези, които не могат да получат присъствието на Светия Дух още в мига, в който започнат да вярват в Бог, никога не могат да получат делото на Светия Дух; подобни хора категорично подлежат на унищожение. Колкото и силна да е любовта към тях, тя не може да замени работата на Светия Дух. Ентусиазмът и любовта на хората са човешки желания, но не могат да представляват Божиите желания и не могат да заместят Божието дело. Дори някой да предостави възможно най-голямото количество любов и милост на хората, които на думи вярват в Бог, и онези, които се преструват, че Го следват, а всъщност не знаят какво е същинската вяра в Бог, те пак няма да добият нито Божието съчувствие, нито ще получат делото на Светия Дух. Дори ако хората, които следват Бог, да са с ниски заложби и неспособни да проумеят множество истини, понякога те все пак получават делото на Светия Дух, докато други, чиито заложби са впечатляващи, но вярата им не е искрена, просто не могат да получат присъствието на Светия Дух. Такива хора нямат никакъв шанс за спасение. Дори и да изчитат Божието слово или понякога да слушат проповеди или да пеят хвалебствия към Бог, те няма да оцелеят до мига на встъпване в покой. Дали хората се стремят с истинско сърце, не се определя от това как ги съдят другите или как ги възприемат хората наоколо, а от това дали Светия Дух върши дело върху тях и дали имат присъствието на Светия Дух. Още повече зависи от това дали техният нрав се е променил и са придобили известно познание за Бог, след като са били подложени на делото на Светия Дух за определен период от време. Ако Светия Дух върши дело върху даден човек, нравът на този човек постепенно ще се промени и неговото разбиране за възгледа му относно вярата в Бог постепенно ще става по-чисто. Независимо колко дълго хората следват Бог, стига да са претърпели някаква промяна, това означава, че Светия Дух върши дело върху тях. Ако не са се променили, това означава, че Светия Дух не върши дело върху тях. Дори ако тези хора служат донякъде, това, което ги тласка да го правят, е намерението да получат благословии. Инцидентното служене не може да замести промяната в нрава. В крайна сметка те все пак ще бъдат унищожени, защото в царството няма да има нужда от обслужващи, нито ще има нужда от някого, чийто нрав не се е променил, да обслужва онези хора, които са били доведени до съвършенство и които са предани на Бог. Онези думи, изречени в миналото: „Когато човек вярва в Господ, щастието огрява цялото му семейство“, бяха приложими за Епохата на благодатта, но не са свързани с крайната цел на човека. Те бяха приложими само за даден етап по време на Епохата на благодатта. Тези думи обозначаваха мира и материалното изобилие, дарени на човеците; те не означаваха, че цялото семейство на вярващия в Господ ще бъде спасено, нито пък че близките на благословения ще бъдат допуснати до покой ведно с него. От същността на човека зависи дали ще получи благословии или ще понесе злочестина, а не от присъщите особености, свойствени за близкото родство. В Царството няма място за подобни правила и поговорки. Човек ще оцелее, ако е изпълнил Божиите изисквания, а ако не успее да остане до времето за покой, това ще значи, че е проявил непокорство пред Бог и не е изпълнил Неговите изисквания. Всеки си има своя предназначена крайна цел, която се определя според индивидуалната същност и няма нищо общо с други хора. Злодеянията на детето не могат да бъдат прехвърлени на родителите му, както и неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Злодеянията на родителя не могат да бъдат прехвърлени на децата му, а неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Всеки сам носи греховете си и сам се наслаждава на заслужената от него благодат. Никой не може да замести другия. Това представлява праведността. От човешката гледна точка, ако родителите са благословени, това би следвало да ползва и децата им, а ако децата вършат зло, се очаква родителите да изкупят греховете им. Но това е човешко вярване, човешки подход към нещата; Божията позиция е друга. Изходът за всеки един човек се определя според същността на делата му и винаги се определя по подходящ начин. Никой не може да поеме греховете на когото и да било, а още по-малко може да понесе наказание вместо него. Това е безусловно. Родителската грижовна обич към децата не означава, че родителите могат да постъпват праведно вместо децата си, нито синовната почит на детето към родителите означава, че богоугодността на децата може да бъде прехвърлена в полза на родителите. Това е същинското значение на думите „Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“. Човеците не ще могат да вземат злосторните си деца в покоя, защото много ги обичат, нито ще встъпят в покой със съпруга или съпругата си, разчитайки на собствените си праведни постъпки. Това е управленско правило, което не допуска изключения. Вършителите на праведни дела в крайна сметка са вършители на праведни дела, а злодеите в крайна сметка са злодеи. Вършителите на праведни дела в крайна сметка ще могат да оцелеят, а злодеите ще погинат. Святите са святи; у тях няма нечистотия. Нечистите са нечисти и нито една частица от тях не е свята. Обречени на унищожение са всички зли хора, докато всички оцелели са праведници, дори ако децата на злите хора са вършители на праведни дела и дори ако родителите на праведниците са вършители на злодеяния. По същество няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са несъвместими. Преди да навлязат в покоя, хората имат плътска, семейна обич, но след като навлязат в покоя, вече няма да има никаква плътска, семейна обич. Изпълняващите дълга си по същество са врагове на онези, които не вършат това; обичащите Бог и онези, които Го мразят, по същество се противопоставят едни на други. Онези, които ще навлязат в покой, и онези, които ще са били унищожени, са два несъвместими типа сътворени същества. Сътворените същества, които изпълняват своя дълг, ще оцелеят, докато неизпълнилите дълга си ще бъдат погубени; и нещо повече, това ще е така за вечни времена. Дали обичаш съпруга си, за да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Дали обичаш съпругата си, за да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Дали проявяваш синовна почит към невярващите си родители, за да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Всъщност правилни или погрешни са възгледите на хората за вярата в Бог? Заради какво точно вярваш в Бог? Какво точно желаеш да придобиеш? Как точно обичаш Бог? Неуспелите да изпълнят дълга си на сътворени същества, както и неполагащите всячески усилия да постигнат това, ще бъдат унищожени. Днес между хората съществуват както плътски, така и кръвни връзки, но в бъдеще всички те ще бъдат прекъснати. Вярващите и невярващите не са съвместими по принцип; напротив, те са противници. Всички встъпили в покой ще бъдат хора, които вярват в съществуването на Бог и Му се покоряват, докато всички, които се бунтуват срещу Него, ще бъдат унищожени. На земята вече няма да има семейства — та как биха могли да съществуват родители, деца и брачни връзки? Самата несъвместимост между вяра и липса на вяра ще пресече издъно такива плътски връзки!
В началото сред човечеството нямаше семейства; имаше само мъже и жени — два различни вида човеци. Нямаше държави, да не говорим за родове, но в резултат от покварата на човечеството различни видове хора се организираха в отделни кланове, по-късно прераснали в страни и етноси. Тези страни и етноси се състояха от отделни малки родове и по този начин всякакви хора се разпределиха по раси в зависимост от различията в езиците си и според географските граници. Всъщност, колкото и раси да има по света, човечеството в крайна сметка произхожда от един прародител. В началото съществуваха само два вида човеци — мъже и жени. Но с напредъка на Божието дело и с историческите и географските промени, тези два вида хора се развиха, до различна степен, в още подвидове. В същината си всички хора са Божии творения, от колкото и раси да е съставено човечеството. Към която и раса да принадлежи човек, той е сътворено същество; всички хора произлизат от Адам и Ева. Макар и не пряко сътворени от Божиите ръце, човеците са потомци на Адам и Ева, които Бог лично създаде. Независимо към какъв тип същества принадлежат хората, всички те са Негови сътворени същества; тъй като са сътворени човешки същества, те трябва да имат крайната цел, която подобава на човешките същества, а те се делят според правилата за подреждане на човешките същества. Оттук следва, че в последна сметка, всички злосторници и всички, които вършат праведни дела, за сътворени същества. Сътворените същества, които вършат зло, ще бъдат погубени, а сътворените същества, които вършат праведни дела, ще оцелеят. Това е най-подходящият начин да се въздаде на двата вида сътворени същества. Поради непокорството си злодеите не могат да отрекат, че са Божии сътворени същества, но са били пленени от Сатана и поради това не могат да бъдат спасени. Сътворените същества, които вършат праведни дела, не могат да се позоват на предстоящото си оцеляване, за да отрекат, че са сътворени от Бог и че са били спасени, макар и вече да са били изложени на сатанинската поквара. Злосторниците са сътворени същества, които се бунтуват срещу Бог; те са сътворени същества, които не подлежат на спасение и са напълно завладени от Сатана. Тези, които вършат злини, също са човешки същества; те са изключително покварени човеци и не подлежат на спасение. И като сътворени същества хората, които вършат праведни дела, също са покварени, но те са човешки същества, които желаят да се отърват от покварения си нрав и затова са способни да се покорят на Бог. Хората, които вършат праведни дела, не са преизпълнени с праведност. По-скоро са хора, които са постигнали спасение, отървали са се от своя покварен нрав и са се покорили на Бог, хора, които могат да останат непоколебими накрая. Това не означава, че са хора, които никога не са били покварени от Сатана. Когато Божието дело бъде завършено, сред всички сътворени същества ще има и унищожени, и оцелели. Това е неотменима особеност на Неговото управление и никой не може да я отрече. Грешниците не ще бъдат допуснати до спасение; спасението е обещано на онези, които са отдадени Нему и Го следват докрай. Тъй като това е дело по управлението на човечеството, някои ще останат, а други ще бъдат отстранени. За различните видове хора са предвидени различни изходи и те са най-подходящите за сътворените същества. Крайното Божие разпореждане с човечеството е да раздели хората по категории, като за целта разпадне семействата, унищожи етносите и разчупи границите между държавите, за да въведе нов ред без семейства и национални граници, защото в крайна сметка всички хора водят началото си от един праотец и всички са сътворени същества. Вкратце, всички грешници ще бъдат погубени, а угодните Богу ще оцелеят. Така при предстоящото встъпване в покоя ще бъдат заличени родовите връзки, националната, и най-вече етническата принадлежност; този вид човечество ще бъде най-святото. Първоначалната идея зад създаването на Адам и Ева беше хората да управляват всичко на земята; с други думи, в началото човешките същества бяха господари на всички неща. Желанието на Йехова при сътворяването на човешките същества бе да просъществуват на земята и да управляват всичко на нея, защото в началото човешките същества бяха непокварени и неспособни да вършат зло. Веднъж поддали се на греха обаче човешките същества вече не бяха настойници на всички неща. Целта на Божието спасение е да възстанови тази функция на човечеството, да възвърне на хората първоначалния им разум и покорство; встъпилото в покой човечество ще представлява точно резултатът, който Бог се надява да получи чрез спасителното Си дело. При все че животът вече няма да е същият като в Райската градина, човешката същност ще е досущ като онази, просто човечеството вече няма да е онова непокварено човечество, а ще бъде веднъж покварено, а след това спасено човечество. Накрая, когато Божието дело бъде завършено, дарените със спасение ще встъпят в покой. Също така изходът на подлежащите на наказание ще бъде напълно разкрит и те ще бъдат унищожени едва когато Бог приключи работата си. С други думи, щом Той завърши делото Си, ще бъдат разкрити всички — и злодеите, и спасените — защото разкриването на различните типове хора (били те злодеи, или заслужили спасение) ще бъде въздадено на всички едновременно. Злодеите ще бъдат отстранени, а всички, на които е позволено да останат, ще бъдат разкрити едновременно. Следователно изходът за всеки човек ще бъде оповестен в един и същи миг. Бог не ще позволи група хора, постигнали спасение, да встъпят в покой, преди да е отделил настрана вършилите зло и да ги е осъдил или наказал един по един; това не са фактите. Когато грешниците вече са унищожени и достойните за спасение встъпят в покой, Божието дело във вселената ще бъде завършено. Нито благословените, нито понасящите злочестини ще се ползват с предимство; благословените ще живеят вечно, докато понасящите злочестини ще погинат во век и веков. Тези два етапа от делото Му ще бъдат извършени едновременно. Именно наличието на непокорни човеци ще разкрие праведността на покорните и тъкмо поради наличието на получили благословии ще се разкрият злочестините, претърпени от злодеите за техните злодеяния. Ако Бог не разкрие злодеите, искрено отдадените Нему никога вече не биха видели слънцето; ако Бог не отведе на предназначената им подходяща крайна цел угодните Му, бунтуващите се срещу него човеци не биха могли да получат заслуженото свое наказание. Така работи Бог. Ако не изпълни тази част от Своето дело — да въздаде наказания за злото и награди за доброто, сътворените същества никога не биха могли да достигнат съответните си крайни цели. Встъпи ли човечеството в покой, злодеите ще са били унищожени и цялото човечество ще е поело по правия път; всички типове хора ще бъдат сортирани според вида си въз основа на функциите, които трябва да изпълняват. Само това ще бъде денят за покой на човечеството и само това е неизбежната посока на развитие за човечеството. Само когато то встъпи в покой, най-после ще бъде доведено докрай великото Божие дело; това ще бъде заключителната част от Неговото дело. То ще постави край на упадъчния живот на плътта на цялото човечество и на живота на поквареното човечество. Оттам насетне хората ще навлязат в нов свят. Макар че всички хора ще продължат да живеят в плътта, същността на този живот ще бъде подчертано различен от живота на поквареното човечество. Значимостта на това съществуване също ще се различава от съществуването на поквареното човечество. При все че това няма да бъде животът на нов вид човек, може да се каже, че това ще е животът на човечество, което е било спасено, и също, че ще е живот, в който човешката природа и разумът са били придобити отново. Това ще бъдат хора, които някога са проявили непокорство спрямо Бог, но са били завоювани и след това спасени от Него; това ще бъдат хора, позорили Бог, но след това свидетелствали за Него. Преминали през изпитанията Му и останали, съществуването им ще е най-смисленото съществуване; те ще са хора, които са свидетелствали за Бог пред Сатана, и хора, достойни да живеят. Предназначени за унищожение са онези, които не могат да останат непоколебими в свидетелството си за Бог и са негодни да продължат да живеят. Унищожението им ще дойде в отговор на злодеянията им, а такова унищожение е най-подходящата крайна цел за тях. Един ден, когато хората навлязат в прекрасния свят, няма да съществуват връзките между съпруг и съпруга, баща и дъщеря, майка и син, които хората си представят, че ще намерят там. Тогава всеки човек ще бъде сортиран според вида си, а семействата вече ще са разбити. След съкрушителния си провал Сатана никога вече не ще смущава човечеството, така че хората повече няма да имат сатанински покварен нрав. Непокорните вече ще са унищожени и ще оцелеят само онези, които се покоряват. Затова ще са много малко семействата, оцелели непокътнати, така че как могат да просъществуват плътските връзки? Предишният плътски живот на човека ще бъде напълно отменен; тогава как биха могли да съществуват плътски взаимоотношения между хората? Без сатанинския покварен нрав човешкият живот вече няма да е старият живот от миналото, а съвсем нов живот. Родителите ще изгубят деца, децата ще изгубят родители. Съпрузите ще изгубят своите съпруги, съпругите ще изгубят своите съпрузи. Сега между хората съществуват плътски връзки, но те ще изчезнат, щом човечеството встъпи в покой. Само този вид човечество ще притежава праведност и святост. Само този вид човечество може да се покланя на Бог.
Бог създаде човеците, постави ги на земята и оттогава постоянно ги води, по-късно ги спаси и послужи като принос за грях за човечеството, а в края Той все още трябва да завоюва човечеството, напълно да спаси хората и да възстанови първоначалното им подобие. Това е делото, с което Бог се занимава от началото до края — да възстанови първоначалния образ и подобие на човечеството. Бог ще установи Своето царство и ще възвърне първоначалното подобие на човешките същества, което ще рече, че Той ще възстанови властта Си на земята и сред всички сътворени същества. След като бяха покварени от Сатана, хората изгубиха богобоязливото си сърце, както и функцията, която сътворените същества трябва да имат. Всички те станаха врагове, които се бунтуват срещу Бог, живяха под властта на Сатана и бяха подложени на манипулацията на Сатана; по този начин Бог нямаше как да върши делото Си сред Своите сътворени същества, камо ли да придобие тяхната богобоязливост. Човекът беше сътворен от Бог и трябва да Му се покланя, но вместо това Му обърна гръб и се кланяше на Сатана. В сърцето му Сатана стана негов идол. Така Бог изгуби Своето място в сърцето му, с други думи, изгуби се смисълът зад Неговото сътворение на човека. Следователно, за да върне смисъла зад Своето сътворение на човека, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човека и да го освободи от покварения му нрав. За да Си отвоюва човека от Сатана, Той трябва да го спаси от греха. Само така Бог може постепенно да възстанови първоначалното му подобие и функция, а накрая и царството Си. Пълното унищожение на тези бунтовни синове накрая ще бъде и заради това да се позволи на човека да се покланя по-добре на Бог и да живее по-добре на земята. Тъй като Бог създаде човешките същества, Той ще ги накара да Му се поклонят; тъй като желае да възстанови първоначалната функция на човека, Той ще я възстанови в нейната пълнота и без примеси. Да се възстанови властта Му означава човекът да се накара да се поклонява на Бог и да Му се покорява; означава, че Бог ще накара човека да живее заради Него и ще причини унищожението на враговете Си в резултат на Своята власт. Означава, че Бог ще направи така, че всичко, свързано с Него, да остане сред хората без съпротива от когото и да било. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е това, което Му се покланя, което Му се покорява напълно и което притежава Неговата слава. Ако Бог не спаси поквареното човечество, би бил изгубен смисълът зад Неговото сътворение на човека; Той повече нямаше да има власт сред хората и царството Му не би могло да съществува повече на земята. Не унищожи ли непокорните срещу Него врагове, Той не би могъл да придобие Своята пълна слава, нито би успял да установи царството Си на земята. Да унищожи напълно непокорните сред човечеството и да въведе в покой онези, които е направил пълноценни — това ще бъдат знаците за завършека на Неговото дело и за Неговото велико постижение. След като се възстанови първоначалното подобие на хората и те могат да изпълняват добре съответния си дълг, да се придържат към правилното си място и да се покоряват на всички Божии подредби, Бог ще е придобил група хора на земята, които Му се покланят, и при това ще е установил царство на земята, което Му се покланя. Бог ще постигне вечна победа на земята, а дръзналите да Му се опълчат ще погинат завинаги. Това ще възстанови първоначалното Му намерение при сътворяването на човечеството; ще възстанови намерението Му при сътворението на всички неща и редом с това ще възстанови Неговата власт на земята, сред всички неща и сред враговете Му. Това ще бъдат знаците на пълната Му победа. Оттам насетне човечеството ще встъпи в покой и ще заживее живот, който е на правия път. Бог също ще встъпи във вечен покой ведно с човечеството и ще начене вечен живот, който ще сподели с хората. От земята ще са изчезнали нечистотията и непокорството, воплите ще са заглъхнали и всичко противоречащо на Бог на този свят ще е престанало да съществува. Ще останат само Бог и хората, които е дарил със спасение; ще остане само сътвореното от Него.
