Божиите слова към цялата вселена – Глава 12
Когато от Изтока излезе светкавицата, това е точно мигът, в който започвам да изричам думите Си — когато излезе светкавицата, целите небеса са озарени и всички звезди се променят. Цялата човешка раса сякаш е претърпяла прочистване. Под заревото на стълба светлина от Изтока цялото човечество се разкрива в изначалната си форма — със заслепени очи, без да знаят какво да правят и още по-малко — как да прикрият грозните си лица. Те са подобни на животни, втурнали се да избягат от Моята светлина и търсещи убежище в планинските пещери, но нищо не може да се държи настрана от светлината Ми. Всички хора са зашеметени, всички чакат, всички наблюдават; поради появата на Моята светлина всички се чувстват късметлии за деня, в който са се родили, и всички също така проклинат деня, в който са се родили. Трудно е толкова противоречиви емоции да добият ясен израз; стичат се реки от сълзи на самобичуване и са отнасяни от порой след порой, като в миг изчезват без следа. Моят ден отново надвисва над цялото човечество, отново събужда човешкия род и му дава още едно ново начало. Сърцето Ми нараства и планините подскачат в ритмичен и радостен съпровод, водите се впускат в ликуващ танц, а вълните се разбиват в скалистите плитчини. Трудно е да изразя онова, което е в сърцето Ми. Ще изпепеля всички нечисти неща пред погледа Ми; ще накарам всички синове на бунтарството да изчезнат от погледа Ми и никога повече да не съществуват. Аз не само поставих ново начало в леговището на големия червен змей, но и разгърнах ново дело във вселената. Скоро земните царства ще се превърнат в Мое царство; скоро земните царства завинаги ще престанат да съществуват поради Моето царство, защото вече постигнах победа, защото Се завърнах триумфално. Големият червен змей е изчерпал всички мислими средства да прекъсне Моя план, с надеждата да заличи делото Ми на земята, но нима Аз бих могъл да се обезсърча от кроежите му? Нима заплахите му биха могли да Ме уплашат и да разклатят Моята увереност? Никога не е съществувало и едно-едничко същество на небето или на земята, което да не съм държал в шепата Си; с колко по-голяма сила се отнася това за големия червен змей, който Ми служи за контрастиращ предмет? Та не е ли и той предмет, който мога да управлявам със собствените Си ръце?
По време на въплъщението Ми в света на хората, напътствано от Мен, човечеството несъзнателно достигна днешния ден и неволно Ме опозна. Но никой няма никаква представа, никой не осъзнава как да върви по пътя, който предстои — а още по-малко има представа накъде ще го отведе този път. Човек може да достигне края му само под взора на Всемогъщия; само напътстван от светкавицата от Изтока, ще може да прекоси прага, който води към Моето царство. Сред хората не е имало нито един, който да е видял лицето Ми, нито един, който да е видял светкавицата в Изтока; колко по-малко вероятно е който и да било да е чул словата, идващи от престола Ми? Всъщност още от древни времена нито едно човешко същество не е влизало в пряк досег с Моята личност; хората имат възможност да Ме видят едва днес, когато дойдох на света. Но дори и сега хората продължават да не Ме познават, защото само виждат Моя лик и чуват Моя глас, но не разбират смисъла, който влагам. Всички човеци са такива. Тъй като сте от Моя народ, не изпитвате ли дълбока гордост, когато виждате лицето Ми? А не ви ли обзема срам, задето не Ме познавате? Вървя сред хората, живея сред тях, защото се въплътих и дойдох в човешкия свят. Целта Ми не е просто да допусна човечеството да зърне Моето въплътено Аз; по-важното е да им позволя да Ме познаят. Нещо повече, посредством въплъщението Си ще осъдя човешкия род за греховете му; чрез въплъщението Си ще надвия големия червен змей и ще унищожа леговището му.
При все че обитаващите земята хора са многобройни като звездите, Аз познавам всеки един от тях като дланта на собствената Си ръка. И макар че човеците, които Ме „обичат“, също са неизброими като песъчинките по морското дъно, само неколцина са Мои избраници: само онези, които се стремят към ярката светлина и са различни от „обичащите“ Ме. Не надценявам хората, нито пък ги подценявам; вместо това съобразявам изискванията Си към тях с естествените им атрибути и затова искам онзи тип човек, който искрено Ме търси, за да постигна целта Си да избера хора. Безчет диви зверове обитават планините, но всички те са кротки като агнета пред Мен; неразгадаеми тайни се таят под вълните, но всички те се представят пред Мен ясно като всичко по лицето на земята; небесата съдържат недостижими за човека светове, но Аз спокойно се разхождам из тези недостъпни светове. Човекът така и не Ме разпозна в светлината, а Ме виждаше единствено в света на мрака. Не сте ли в съвсем същата ситуация и вие днес? Когато лудостта и тиранията на големия червен змей достигнаха връхната си точка, Аз официално започнах да върша делото Си в плътта. Точно когато големият червен змей за първи път разкри истинската си форма, Аз свидетелствах за името Си. Нито едно същество, нито един човек не се сепна от дрямката си, докато обхождах пътищата на човешкия род, и затова, когато се въплътих в света на хората, никой не узна това. Но щом Моето въплътено Аз се залови за делото Си, човечеството се събуди, изтръгнато от сънищата си от гръмовните Ми слова. От този миг насетне, хората заживяха под Моите напътствия. Отново започнах ново дело сред Моя народ. Тъй като казах, че Моето дело на земята не е приключило, това е достатъчно, за да покаже, че Моят народ, за когото говорих, не Ми е съвсем по сърце, но Аз все пак избирам неколцина сред тях. Оттук става ясно, че Аз не само позволявам на народа Си да опознае въплътения Бог, но и го пречиствам. Поради строгостта на Моите управленски закони, над огромно множество хора все още тегне опасност да бъдат отстранени от Мен. Ако не положат всички усилия да се кастрят, да укротят собствените си тела — ако не направят това, със сигурност ще бъдат отритнати от Мен и ще бъдат запокитени в ада, точно както Павел получи директно от ръцете Ми наказание, от което нямаше път за бягство. Успяхте ли да извлечете нещичко от думите Ми? Аз ще продължавам да пречиствам църквата, ще продължавам да пречиствам хората, от които се нуждая, защото Аз съм Самият Бог, пресвят и безупречен. Ще направя Своя храм не просто искрящ с цветовете на дъгата, но и безупречно чист; вътрешността му ще отговаря на фасадата. Пред Мен вие — всички до един — трябва да преосмислите миналите си постъпки и да решите дали днес можете да се заречете напълно да удовлетворите Моето сърце.
Човекът не само не Me познава в Моята плът, но дори и не успя да разбере своето аз, пребиваващо в плътско тяло. Толкова много години човеците са Ме мамили и са се отнасяли към Мен като към странник. Толкова пъти са затваряли пред Мен „вратите на домовете си“; толкова пъти са заставали пред Мен, без да Ми обръщат внимание; толкова пъти се се отричали от Мен в присъствието на други хора; толкова пъти са Ме отхвърляли пред дяволи и толкова пъти са се дърлили един с друг, за да ме нападнат. Въпреки това Аз не помня човешките слабости, нито пък искам зъб за зъб заради тяхното бунтарство. Единственото, което правих, бе да прилагам лекарствата за болестите им, за да изцеря нелечимите им недъзи и така да възвърна здравето им, за да Ме опознаят. Не съм ли направил всичко това заради оцеляването на човешкия род, заради стремежа да му дам шанс за живот? Много пъти идвах в света на човека, но явяването Ми лично в света не накара хората да ми обръщат каквото и да е внимание; вместо това действаха, както намираха за уместно, и си търсеха свой изход. Дори не подозират, че всеки един път под небесата произлиза от ръцете Ми! Дори не подозират, че всяко едно нещо под небосвода е обект на Моите подредби! Кой от вас дръзва да таи оплакване в сърцето си? Кой се осмелява да отсъжда с лека ръка? Аз просто тихо осъществявах делото Си сред хората — нищо повече. Ако не съчувствах на човешките слабости в периода на въплъщението Си, цялото човечество би се изплашило до смърт заради въплъщението Ми и в резултат на това би пропаднало в Хадес. Единствено благодарение на това, че Се смирих и Се скрих, човешкият род избегна катаклизъм, имаше късмета да се избави от Моето наказание и така успя да стигне до днешния ден. Като знаете колко трудно стигнахте до днес, не трябва ли още по-високо да милеете за утрешния ден, който се задава?
8 март 1992 г.
