Божието дело и работата на човека

Каква част от работата на човека е дело на Светия Дух и каква част е човешко преживяване? Може да се каже, че и до днес хората все още не разбират тези въпроси и причината за това е, че не разбират принципите на делото на Светия Дух. Когато казвам „работата на човека“, имам предвид, разбира се, работата на онези, които имат делото на Светия Дух, или на оползотворяваните от Светия Дух. Нямам предвид работата, която възниква по волята на човека, а работата на апостолите, работниците или обикновените братя и сестри, които влизат в обхвата на делото на Светия Дух. В този случай думите „работата на човека“ не се отнасят до делото на въплътения Бог, а до обхвата и принципите на делото, което Светият Дух извършва върху хората. Въпреки че тези принципи представляват принципите и обхвата на делото на Светия Дух, те са различни от принципите и обхвата на делото на въплътения Бог. Работата на човека съдържа човешка същност и принципи, докато делото на Бог съдържа Божията същност и принципи.

Делото в потока на Светия Дух — независимо дали става дума за делото на Самия Бог, или за работата на хората, които Той оползотворява — е делото на Светия Дух. Същността на Самия Бог е Духът, който може да бъде наречен Светия Дух или седемкратно усиления Дух. Така или иначе всички Те са Божият Дух, макар че в различните епохи Божият Дух е наричан с различни имена. Тяхната същност си остава една. Следователно делото на Самия Бог е дело на Светия Дух, а делото на въплътения Бог не е ни повече, ни по-малко от делото на Светия Дух. Работата на хората, които са оползотворявани, също е дело на Светия Дух. Но Божието дело е пълен израз на Светия Дух и не е нищо по-малко от това, докато работата на оползотворяваните хора е примесена с много човешки фактори и не е пряк израз на Светия Дух, камо ли Негов пълен израз. Делото на Светия Дух е разнообразно и не е ограничено от никакви условия. Светият Дух извършва различно дело върху различните хора; то проявява различни същности и варира според епохата, както и според държавата. Разбира се, въпреки че Светият Дух извършва делото Си по много различни начини и според много видове принципи, независимо как и върху кои хора се извършва делото, същността му винаги е различна; цялото дело, което Той извършва върху различни хора, има свои принципи и цялото то може да представлява същността на своите обекти. Причината за това е, че делото на Светия Дух е много конкретно по своя обхват и много премерено. Делото, което се извършва във въплъщението, не е същото като делото, което се извършва върху хората; също така върху хора с различни заложби се извършва различно дело. Делото, което се извършва във въплъщението, не се извършва върху хората и същото дело, което се извършва върху хората не се извършва във въплъщението. Казано накратко, независимо как се извършва делото, делото, което се извършва върху различните обекти, никога не е едно и също и принципите, чрез които Той извършва делото, варират в съответствие със състоянието и природата на различните хора, върху които извършва делото. Светият Дух извършва делото върху различните хора въз основа на тяхната вродена същност и не изисква от тях нищо, което да надхвърля тази същност, нито извършва върху тях някакво дело, което надхвърля техните вродени заложби. Така делото на Светия Дух върху човека позволява на хората да видят същността на обекта на това дело. Вродената същност на човека не се променя; вродените заложби на човека са ограничени. Светият Дух оползотворява хората или извършва делото Си върху тях в съответствие с ограничените им заложби, така че те самите да могат да придобият нещо от него. Когато Светият Дух извършва делото Си върху хората, които оползотворява, техните таланти и вродени заложби се разгръщат безрезервно. Вродените им заложби се разгръщат, за да служат на делото. Може да се каже, че Той оползотворява онези елементи от хората, които могат да се оползотворят в Неговото дело, за да постигне резултати в това дело. За разлика от това делото, което се извършва във въплъщението, е пряк израз на делото на Духа и в него не се смесват човешкият разум и мисъл; то не е достъпно за човешките дарби, нито за опита или вродените дадености на човека. Всевъзможните видове дело на Светия Дух са предназначени да бъдат от полза за човека и да го назидават. Това се дължи на факта, че някои хора могат да бъдат усъвършенствани, а други не притежават даденостите за усъвършенстване, което означава, че те не могат да бъдат усъвършенствани и едва ли могат да бъдат спасени, и макар че може да са получили делото на Светия Дух, в крайна сметка биват отстранени. С други думи, въпреки че делото на Светия Дух има за цел да назидава хората, не може да се каже, че всички, които са получили делото на Светия Дух, ще станат напълно съвършени, тъй като пътят, който мнозина следват в стремежа си, не е пътят към усъвършенстването. Те имат само едностранното дело на Светия Дух и при тях няма субективно човешко сътрудничество и правилен човешки стремеж. Така делото на Светия Дух върху тези хора започва да служи на онези, които биват усъвършенствани. Хората сами не могат да видят пряко или да се докоснат пряко до делото на Светия Дух. То може да бъде изразено само от онези, които имат дарбата за това дело, което означава, че делото на Светия Дух се изразява чрез хората и така се предоставя на последователите.

Делото на Светия Дух се постига и се завършва чрез много типове хора и много различни условия. Въпреки че делото на въплътения Бог може да представлява делото на цяла епоха и да представлява навлизането на хората в цяла епоха, работата по конкретните детайли на навлизането на хората все пак трябва да се извършва от хора, които се оползотворяват от Светия Дух, а не от въплътения Бог. И така, Божието дело, или личното служение на Бог, е дело на Божието въплъщение, което човек не може да върши вместо Него. Делото на Светия Дух се извършва чрез много различни типове хора; нито един човек не може самостоятелно да го постигне напълно и нито един човек не може самостоятелно да го обясни напълно. Онези, които водят църквите, също не могат да представляват напълно делото на Светия Дух; те могат да се занимават само с определена ръководна работа. Така делото на Светия Дух може да бъде разделено на три части: делото на Самия Бог, работата на хората, които се оползотворяват, и работата на всички онези, които са в потока на Светия Дух. Собственото дело на Бог е да управлява цялата епоха; работата на оползотворяваните хора е да бъдат изпращани или да им се възлага да водят Божиите последователи, след като Бог е извършил собственото Си дело, и именно те сътрудничат на Божието дело; делото, което Светият Дух извършва върху тези, които са в потока Му, е да поддържа цялото Му собствено дело, т.е. да поддържа цялото Му управление и Неговото свидетелство, а в същото време и да усъвършенства тези, които могат да бъдат усъвършенствани. Заедно тези три елемента съставляват цялото дело на Светия Дух, но без делото на Самия Бог делото на управлението би било в пълен застой. Делото на Самия Бог е дело, което засяга цялото човечество, и също така представлява делото на цялата епоха, т.е. делото на Самия Бог представлява всяка динамика и насока на делото на Светия Дух, докато работата на апостолите следва делото на Самия Бог и го продължава, а не води епохата, нито представлява насоките на делото на Светия Дух в една цяла епоха. Те вършат само онази работа, която трябва да се извърши от човека, която няма нищо общо с делото на управлението. Онова дело, което върши Самият Бог, е проект в рамките на делото на управлението. Работата на човека е само дълг, който трябва да се изпълнява от хората, които са оползотворявани, и не е свързано с делото на управлението. Въпреки факта, че и двете са дело на Светия Дух, съществуват ясни и съществени разлики между делото на Самия Бог и работата на човека поради различната идентичност и представителство на делото. Освен това Светият Дух извършва делото в различни мащаби върху обекти с различна идентичност. Такива са принципите и обхватът на делото на Светия Дух.

Работата на човека обозначава неговото преживяване и неговата човешка природа. Това, което човекът предоставя и работата, която върши, го представляват. Прозрението на човека, разсъжденията на човека, логиката на човека и богатото му въображение — всичко това е включено в неговата работа. По-специално преживяването на човека може да изрази неговата работа, а каквито и да са преживяванията на човека, те ще намират отражение в работата му. Работата на човека може да изразява неговото преживяване. Когато някои хора имат негативни преживявания, голяма част от езика им при общение ще се състои от негативни елементи. Ако преживяванията им за определен период са положителни и имат особено ясен път в положителен аспект, тогава общението им ще е много насърчаващо и хората могат да получат положително предоставяне от тях. Ако даден работник стане негативен за определен период, общението му винаги ще носи негативни елементи. Този вид общение обезсърчава хората; те несъзнателно ще започнат да се чувстват съкрушени след неговото общение. Състоянието на последователите се променя в зависимост от това на водача. Какъвто е работникът отвътре, това изразява, а делото на Светия Дух често се променя заедно със състоянието на човека. Той действа според преживяванията на хората и не ги принуждава, но поставя изисквания към тях според нормалния ход на тяхното преживяване. Тоест човешкото общение се различава от Божието слово. Когато хората общуват, те споделят в общение своите индивидуални прозрения и преживявания, като изразяват прозренията и преживяванията си въз основа на Божието дело. Тяхна отговорност е да открият, след като Бог работи или говори, кое от Неговото дело или от Неговите слова трябва да практикуват и в кое да навлязат, и след това да го предоставят на последователите. Следователно работата на човека представлява неговото навлизане и практикуване. Разбира се, тази работа е примесена с човешки уроци и преживявания или с определени човешки мисли. Както и да действа Светият Дух, независимо дали върху отделния човек или във въплътения Бог, работниците неизменно изразяват това, което са. Въпреки че делото се извършва от Светия Дух, то се основава на това, което човек изначално представлява, защото Светият Дух не извършва делото Си без никаква основа. С други думи Светият Дух не извършва безпочвено дело — винаги извършва делото Си в съответствие с действителните обстоятелства и реалните условия. Само по този начин нравът на човека може да бъде преобразен и неговите стари представи и стари мисли да се променят. Човекът изразява това, което вижда, преживява и може да си представи; дори ако става дума за дадена доктрина или представа, тя е постижима за човешкия ум. Какъвто и да е мащабът на човешката работа, тя не може да надмине обхвата на човешките преживявания, нито на това, което човек вижда, нито на това, което може да си представи или възприеме. Това, което Бог изразява е това, което представлява Самият Той, и за човека то е непостижимо — тоест, извън обсега е на човешкото мислене. Той изразява Своето дело на водачество на цялото човечество и това не е свързано с подробностите на човешките преживявания, а се отнася до Неговото собствено управление. Това, което човекът изразява, са неговите преживявания, докато това, което Бог изразява, е Неговото същество, т.е. присъщият Му нрав, недосегаем за човека. Преживяното от човека е неговото прозрение и познание, придобито въз основа на Божия израз на Неговото същество. Такова прозрение и познание се наричат същество на човека и се изразяват въз основа на вродения нрав и заложби на човека — затова се наричат същество на човека. Човекът е способен да споделя в общение това, което преживява и вижда. Никой не може да споделя онова, което не е преживял или видял, или онова, което не е достъпно за неговото мислене, т.е. онова, което няма в себе си. Ако това, което човек изразява, е нещо, което не е преживял, то е негова фантазия или е доктрина. Казано накратко, в такива думи няма каквато и да било реалност. Ако никога не си влизал в досег с нещата от обществото, не би могъл да общуваш ясно за сложните социални отношения. Ако не си имал семейство и се случи други хора да обсъждат семейни въпроси, не би могъл да разбереш голяма част от това, за което говорят. Така че това, за което човек общува и работата, която върши, представляват неговата вътрешна същност. Ако някой общува за разбирането си за наказанието и правосъдието, а ти нямаш преживяване за това, не би посмял да отречеш знанието му, а още повече не би посмял да си стопроцентово сигурен в него. Защото общението му е нещо, което никога не си преживявал, което никога не си знаел и умът ти не може да си го представи. Единственото, което можеш да придобиеш от неговото знание, е път за преминаване през наказание и правосъдие в бъдеще. Но този път може да бъде само път на знание за доктрини; той не може да замени собственото ти разбиране, още по-малко собственото ти преживяване. Вероятно си мислиш, че разбирането на този човек е много правилно, но в твоето собствено преживяване по много начини го намираш за неподлежащо на практикуване. Може да ти се струва, че някои от разбиранията му са напълно неподлежащи на практикуване; в този момент таиш представи за тях и въпреки че ги приемаш, го правиш с неохота. Но в собственото си преживяване знанието, от което си извлякъл представите си, става твоя път на практикуване и колкото повече практикуваш, толкова повече разбираш истинската стойност и значение на чутото. След като вече имаш собствено преживяване, можеш да говориш за познанието, което трябва да имаш от преживяното от теб. Освен това можеш да разпознаеш чие познание е истинско и практическо и чие познание се основава на доктрина и е безполезно. Така че дали познанието, което споделяш, е в съгласие с истината зависи най-вече от това дали имаш практическо преживяване за него. Ако в преживяването ти има истина, тогава познанието ти ще е практическо и ценно. Чрез преживяването си можеш също така да придобиеш проницателност и прозрение, да подобриш познанието си и да увеличиш мъдростта и здравия си разум за това как трябва да постъпваш. Познанието, споделяно от онези, които не притежават истината, е доктрина, независимо колко възвишено може да е то. Хората от този тип могат да бъдат много умни, когато става дума за въпроси на плътта, но нямат проницателност, когато става дума за духовни въпроси. Това е така, защото такива хора нямат абсолютно никакво преживяване в духовните въпроси. Те са хора, които не са просветлени по духовните въпроси и нямат духовно разбиране. Независимо за какъв аспект на познанието може да говориш, стига да е твое същество, тогава то е твое лично преживяване, твое истинско познание. Това, което обсъждат хората, които говорят само за доктрина — тоест тези, които не притежават нито истината, нито реалността — също може да се нарече тяхно същество, защото са стигнали до доктрината си само чрез дълбоко обмисляне и тя е резултат от техния дълбок размисъл. И все пак е само доктрина, нищо повече от фантазия! Преживяванията на всички типове хора представляват нещата вътре в тях. Никой, който няма духовно преживяване, не може да говори за познание за истината, нито за правилно познание за различните духовни неща. Това, което човек изразява, е онова, което е вътре в него — това не подлежи на съмнение. Ако човек желае да има познание за духовните неща и за истината, трябва да има практическо преживяване. Ако не можеш да говориш ясно за здравия смисъл в човешкия живот, как ще си способен да говориш за духовните неща? Тези, които могат да водят църкви, да предоставят живот на хората и да бъдат апостоли за хората, трябва да имат практическо преживяване; трябва да имат правилно разбиране за духовните неща и правилно възприемане и преживяване на истината. Само такива хора са пригодни да бъдат работници или апостоли, които водят църквите. В противен случай могат само да следват и не могат да водят, а още по-малко да са апостоли, които снабдяват хората с живот. Причината за това е, че функцията на апостолите не е да тичат насам-натам или да се борят, а да извършват делото на служение на живота и да водят другите в преобразяването на техния нрав. Това е функцията, изпълнявана от онези, които приемат поръчението и поемат на плещите си тежка отговорност, с която не всеки може да се справи. Такова дело е по силите само на онези, които притежават съществото на живота, т.е. онези, които имат преживяване за истината. То не е по силите на някого, който може просто да се отрече от някои неща, който умее да се суети или който е готов да отдаде всичко; хората, които нямат преживяване за истината, които не са били кастрени или съдени, не са способни да вършат такова дело. Хората без преживяване, които са хора без реалност, не са способни да видят ясно реалността, защото самите те не притежават това същество. Така че хората от този тип не само не са способни да вършат водаческа работа, но и самите те, ако останат без истината дълго време, ще трябва да бъдат отстранени. Прозрението, което споделяш, може да е потвърждение за трудностите, които си преживял в живота, нещата, за които си бил наказан и проблемите, за които си бил съден. Това важи и за изпитанията: там, където човек е облагородяван, където е слаб — това са областите, в които има преживяване, в които има път. Например, ако някой има трудности в брака си, той често ще споделя в общение: „Слава Богу, хвала Богу, трябва да удовлетворя Божиите намерения и да Му принеса целия си живот, и трябва да оставя важния въпрос на живота си изцяло в Божиите ръце. Готов съм да посветя целия си живот на Бог“. Всички неща вътре в човека могат да се представят чрез общение. Темпото на речта на даден човек, дали говори силно или тихо — такива въпроси не са въпроси на преживяване и не могат да представляват това, което този човек притежава и което той е. Тези неща могат само да посочат дали индивидуалността му е добра или лоша, или дали природата му е добра или лоша, но не могат да се приравнят на това дали има преживяване. Способността да се изразяваш в речта или умението или бързината, с която говориш, е само въпрос на практика и не може да замени нечие преживяване. Когато общуваш за собствените си преживявания, ти общуваш за това, което смяташ за важно и за всички неща вътре в теб. Моята реч изразява съществото Ми, но това, което изричам, е недостъпно за човека. Това, което изричам, не е това, което човек преживява и не е нещо, което човек може да види; не е и нещо, с което човек може да влезе в контакт, а е това, което съм Аз. Някои хора признават само, че това, за което общувам, е това, което съм преживял, но не признават, че то е пряк израз на Духа. Разбира се, изреченото от Мен е това, което съм преживял. Аз съм Този, Който извършва шестхилядолетното дело на управлението. Преживял съм всичко от началото на създаването на човечеството до днес; как да не съм способен да обсъждам това? Що се отнася до човешката природа, Аз съм я видял много ясно; наблюдавам я от дълго време. Как няма да съм способен да говоря ясно за нея? Тъй като ясно съм видял същината на човека, съм пригоден да наказвам човека и да го съдя, защото всичко в него е дошло от Мен, но е било покварено от Сатана. Разбира се, пригоден съм също така да оценя делото, което съм извършил. Въпреки че това дело не е извършено от плътта Ми, то е пряк израз на Духа и е това, което имам и което съм. Следователно съм пригоден да го изразя и да извърша делото, което трябва да извърша. Това, което хората казват, е това, което са преживели. То е това, което са видели, което съзнанието им може да възприеме и което сетивата им могат да установят. Това е, за което могат да общуват. Словата, изречени от въплътения Бог, са прекият израз на Духа и изразяват делото, което е било извършено от Духа, което плътта не е преживяла или видяла, но въпреки това Той все пак изразява Своето същество, защото същността на плътта е Духът, а Той изразява делото на Духа. Духът вече е извършил това дело, въпреки че то е непонятно за плътта. След въплъщението, чрез израза на плътта, Той дава възможност на хората да опознаят Божието същество и позволява на хората да видят Божия нрав и делото, което Той е извършил. Работата на човека дава на хората по-ясна представа за това, в което трябва да навлязат и което трябва да разберат; то касае воденето на хората към разбиране и преживяване на истината. Работата на човека е да поддържа човешките същества, а делото на Бог е да открива нови пътища и нови епохи за човечеството, да разбулва пред хората онова, което е непознато на смъртните, като им дава възможност да опознаят Неговия нрав. Божието дело е да води цялото човечество.

Цялото дело на Светия Дух се извършва за доброто на хората. Извършва се изцяло, за да издигне духовно хората; няма дело, което да не е от полза за хората. Независимо дали истината е дълбока или повърхностна и независимо какви са заложбите на тези, които я приемат, каквото и да прави Светият Дух, то е от полза за хората. Но делото на Светия Дух не може да бъде извършено пряко; то трябва да се изразява чрез хората, които Му сътрудничат. Само така делото на Светия Дух може да е плодотворно. Разбира се, когато Светият Дух извършва делото Си пряко, в него няма и капка примеси; но когато Светият Дух прави това чрез човека, то става много опетнено и вече не е първоначалното дело на Светия Дух. По този начин истината се променя в различни степени. Последователите не получават първоначалния замисъл на Светия Дух, а комбинация от делото на Светия Дух и човешкото преживяване и познание. Частта от това, което последователите получават под формата на делото на Светия Дух, е правилна, докато човешкото преживяване и познание, които получават, могат да бъдат различни, защото работниците са различни. Тези работници, които имат просветлението и напътствието на Светия Дух, ще продължат да имат преживявания въз основа на това просветление и напътствие. В рамките на тези преживявания се съчетават умът и преживяването на човека, както и съществото на човешката природа, след което човекът придобива познанието или прозрението, което трябва да има. Това е пътят на човешкото практикуване след преживяване на истината. Този път на практикуване никога не е един и същ, тъй като преживяванията на хората се различават; нещата, които хората преживяват, също се различават. Следователно едно и също просветление на Светия Дух води до различно познание и практикуване, защото получилите просветление са различни един от друг. Някои хора имат леки отклонения в практикуването си, други — големи, а трети практикуват напълно погрешно. Това е така, защото хората имат различни способности за възприемане, а и защото присъщите им заложби са различни. Някои хора разбират по един начин проповед, която са чули, докато други, след като чуят истината, я разбират по друг начин. Някои хора имат леки отклонения в разбирането си, докато други изобщо не разбират истинския смисъл на истината. Следователно разбирането на човек диктува начина, по който ще води другите; това е абсолютно вярно, защото работата на човека е просто израз на неговото същество. Когато хората са водени от тези, които имат правилно разбиране за истината, тогава и самите те ще имат правилно разбиране за истината. Дори да има такива с нелепо разбиране, те ще са много малко и не всеки ще е като тях. Ако човек има нелепо разбиране за истината, тогава тези, които го следват, несъмнено също ще са податливи на изопачавания и ще са нелепи във всеки смисъл на тази дума. Степента, в която последователите разбират истината, зависи преди всичко от работниците. Разбира се, истината от Бог е правилна, безпогрешна и напълно благонадеждна. Но все пак работниците не са напълно прави и на тях не може да се разчита напълно. Ако работниците имат път за прилагане на истината на практика и той е много практически, то последователите също ще имат път за практикуване. Ако работниците нямат път за практикуване на истината, а само доктрина, тогава последователите няма да притежават реалност. Заложбите и природата на последователите се определят по рождение и не са свързани с работниците, но това до каква степен последователите възприемат истината и познанието им за Бог зависи от работниците (това е така само за някои хора). Какъвто е работникът, такива ще бъдат и последователите, които той води. Това, което изразява работникът, е неговото собствено същество без резерви. Изискванията, които той поставя към последователите си, са това, което самият той е готов или е способен да постигне. Повечето работници поставят изисквания към последователите си въз основа на това, което те самите правят, въпреки че има много неща, които последователите им изобщо не могат да постигнат — а това, което човек не може да постигне, се превръща в пречка за навлизането му.

Отклоненията в работата на тези, които са преминали през кастрене, правосъдие и наказание, са много по-малки, а изразът на тяхната работа е много по-точен. Онези, които разчитат на своята естественост в работата си, имат доста големи отклонения. Работата на неусъвършенстваните хора изразява твърде много от тяхната естественост, което се превръща в огромна пречка за делото на Светия Дух. Без значение колко добри са заложбите на даден човек, той също трябва да премине през кастрене и правосъдие, преди да може да върши делото на Божието поръчение. Ако не e преминал през такова правосъдие, тогава работата му, колкото и добре да е свършена, не може да е съобразена с принципите на истината и винаги е резултат от собствената му естественост и човешка доброта. Работата на онези, които са преминали през кастрене и правосъдие, е много по-точна от тази на онези, които не са били кастрени и съдени. Онези, които не са преминали през правосъдие, не изразяват нищо друго освен човешка плът и мисли, примесени с голяма доза човешки интелект и вроден талант. Това не е точен човешки израз на Божието дело. Онези, които следват такива хора, са доведени пред тях поради вродените им заложби. Тъй като те изразяват твърде много от човешките прозрения и преживявания, които са почти откъснати от първоначалното Божие намерение и се отклоняват твърде много от него, делото на този тип хора не може да доведе хората пред Бог, а по-скоро ги води пред човека. Така че онези, които не са преминали през правосъдие и наказание, са непригодни да извършват делото на Божието поръчение. Работата на работник, който отговаря на критериите, може да доведе хората до правилния път и да им помогне да навлязат по-дълбоко в истината. Тяхната работа може да доведе хората пред Бог. Освен това работата, която те вършат, може да варира при отделните хора и не е ограничена от правила, като дава на хората освобождение и волност, постепенно израстване в живота и възможност постепенно да навлизат по-дълбоко в истината. Работата на работник, който не отговаря на критериите, е далеч по-незадоволителна. Неговата работа е лекомислена. Той може само да въведе хората в правила и това, което изисква от хората, не е съобразено с конкретния човек; не работи според действителните потребности на хората. В този тип работа има твърде много правила и твърде много доктрини и тя не може да въведе хората в реалността, нито в нормална практика на израстване в живота. Тя може само да накара хората да се придържат към няколко безполезни правила. Такова напътствие въвежда хората в заблуда. Той те води към това да станеш като него, като те въвежда в това, което притежава и представлява. За да могат последователите да разпознаят дали водачите отговарят на критериите, от решаващо значение е да гледат пътя, по който водят другите, и резултатите от тяхната работа, както и да видят дали последователите получават принципи в съответствие с истината и дали получават пътища на практикуване, подходящи за тяхната промяна. Трябва да имаш проницателност към различната работа на различните типове хора; не бива да си объркан последовател. Това засяга въпроса с навлизането на хората. Ако не си способен да разпознаеш чие водачество има път и чие няма, лесно ще бъдеш подведен. Всичко това има пряко отношение към собствения ти живот. В работата на неусъвършенстваните хора има твърде много естественост; тя е примесена с твърде много човешка воля. Тяхното същество е естествеността — това, с което са се родили. Това не е живот след кастрене или реалност след трансформация. Как може такъв човек да подкрепя онези, които се стремят към живот? Животът, който човекът първоначално има, е неговата вродена интелигентност или талант. Този вид интелигентност или талант е доста далеч от точните изисквания на Бог към човека. Ако даден човек не е бил усъвършенстван и поквареният му нрав не е бил кастрен, ще има голяма пропаст между това, което изразява, и истината; това, което изразява, ще бъде примесено с мъгляви неща, като например неговите фантазии и едностранчиво преживяване. Нещо повече, каквото и да прави, хората чувстват, че няма обща цел и няма истина, подходяща за навлизане от всички хора. Повечето от това, което се изисква от хората, е отвъд техните възможности, сякаш са риби, принудени да живеят на сушата. Това е работата на човешката воля. Поквареният нрав на човека, неговите мисли и неговите представи пропиват всички части на тялото му. Човекът не се ражда с инстинкта да практикува истината, нито има инстинкта направо да разбира истината. Като добавим към това покварения нрав на човека — когато този вид естествен човек работи, това не причинява ли прекъсвания? Но човек, който е бил усъвършенстван, има преживяване на истината, която хората трябва да разберат, и познание за своя покварен нрав. Мъглявите и непрактични неща в неговата работа постепенно намаляват, човешките примеси стават по-малко, а неговата работа и служене се доближават все повече до нивото, изисквано от Бог. Така неговата работа е навлязла в истината реалност и също така е станала реалистична. Делото на Светия Дух е блокирано по-специално от мислите на човешкия ум. Човекът притежава богато въображение и здрава логика и има голям опит в справянето с различни въпроси. Ако всички тези негови аспекти не бъдат подложени на кастрене и корекция, те са пречка в работата му. Следователно работата на човека не може да постигне най-висока степен на точност, особено работата на неусъвършенстваните хора.

Работата на човека остава в определен обхват и е ограничена. Един човек е способен да върши работа само на определен етап и не може да върши делото на цяла епоха — в противен случай ще въведе хората в правила. Делото на даден човек е приложимо само за определен период от време или етап. Това е така, защото човешкото преживяване си има предел. Работата на човека е несравнима с делото на Бог. Човешките пътища на практикуване и познание за истината са приложими в определен мащаб. Не може да се каже, че пътят, който човек следва, изразява напълно намерението на Светия Дух, защото човек може само да бъде просветлен от Светия Дух, а не да бъде изпълнен докрай с Него. Всичко, което човек може да преживее, се намира в границите на нормалната човешка природа и не може да надхвърля обхвата на мислите на нормалния човешки ум. Всички онези, които могат да изживеят истината реалност, получават преживявания в тези граници. Когато преживяват истината, това винаги е преживяване на нормален човешки живот под просветлението на Светия Дух; това не е начин на преживяване, който излиза извън рамките на нормалния човешки живот. Те преживяват истината, просветлени от Светия Дух въз основа на собствения си човешки живот. Освен това тази истина може да се различава при различните хора, а нейната дълбочина е свързана със състоянието на конкретния човек. Може само да се каже, че хората следват пътя на нормалния човешки живот на някого, който се стреми към истината, и той може да се нарече път, по който върви нормална личност, просветлена от Светия Дух. Не може да се каже, че пътят, по който върви е пътят, по който върви Светият Дух. Тъй като хората, които имат стремеж, са различни, делото на Светия Дух също е различно при нормалното човешко преживяване. Освен това, тъй като обстоятелствата, в които хората имат преживяване, както и обхватът на преживяванията им са различни, и поради смесицата от техните умове и мисли, преживяванията им са смесени в различни степени. Всеки разбира истината в съответствие със своите различни индивидуални условия. Хората нямат пълно разбиране за истинското значение на истината, те виждат само един или повече от нейните аспекти. Обхватът на истината, която всеки преживява, е различен при различните хора и зависи от техните индивидуални условия. По този начин познанието за една и съща истина, както е изразена от различни хора, не е едно и също. Това ще рече, че преживяването на човека винаги е ограничено — то не може напълно да представлява намеренията на Светия Дух. Работата на човека не може да се разглежда като Божието дело, дори ако изразеното от човека е в много тясно съответствие с Божиите намерения и дори ако преживяването на човека е много близко до делото на усъвършенстване, което Светият Дух възнамерява да извърши. Човекът може да бъде само Божий слуга, който върши работата, която Бог му поверява. Човекът може само да изрази познание, просветлено от Светия Дух, и истини, придобити от личните му преживявания. Човекът няма квалификацията, нито отговаря на условията, за да бъде проводник на Светия Дух. Той няма право да казва, че неговата работа е Божието дело. Хората имат свои собствени принципи за работа и всеки има различни преживявания и притежава различни условия. Работата на човека включва всички негови преживявания в резултат на просветлението на Светия Дух. Тези преживявания могат да представляват само съществото на човека и не представляват Божието същество или намеренията на Светия Дух. Следователно не може да се каже, че пътят, по който върви човек е пътят, по който върви Светият Дух, защото работата на човека не може да представлява Божието дело, а работата и преживяванията на човека не са изцяло намеренията на Светия Дух. Работата на човека е податлива на подчиняването на правила, а човешкият метод на работа лесно се вписва в ограничени рамки и не е способен да изведе хората до свободен път. Повечето последователи живеят в ограничени рамки и начинът им на изпитване на преживявания също е с ограничен обхват. Човешкото преживяване винаги е ограничено; методът на работа на човека също е ограничен до няколко вида и не може да се сравни с делото на Светия Дух или с делото на Самия Бог. Това е така, защото в крайна сметка човешкото преживяване е ограничено. Както и да извършва делото Си Бог, то не е обвързано от правила; както и да се извършва, то не е ограничено до един-единствен метод. За Божието дело няма абсолютно никакви правила — цялото Му дело е освободено и свободно. Колкото и дълго да Го следва човек, той не може да извлече никакви закони, на които да се подчинява Божието дело. Макар че Неговото дело е изключително принципно, то винаги се извършва по нови начини и при него винаги има ново развитие, отвъд разбирането на човека. През един и същи период Бог може да извършва няколко различни типа дело и да има различни начини на водене на хората, така че хората винаги да имат нови навлизания и промени. Не можеш да схванеш законите на Неговото дело, защото Той винаги върши делото Си по нови начини и само така Божиите последователи не се обвързват с правила. Делото на Самия Бог винаги избягва човешките представи и им се противопоставя. Само при онези, които Го следват и се стремят към Него с искрено сърце, нравът може да се преобрази и те да могат да живеят свободно, без да бъдат възпирани от каквито и да било правила и без да бъдат ограничавани от никакви религиозни представи. Работата на човека поставя изисквания към хората, основани на собствените им преживявания и на това, което те самите могат да постигнат. Тези изисквани нива са ограничени до определен обхват, а методите на практикуване също са много ограничени. Така последователите подсъзнателно живеят в този ограничен обхват; с течение на времето тези неща се превръщат в правила и ритуали. Ако делото за един период се ръководи от човек, който не е преминал през личното усъвършенстване на Бог и не е получил правосъдие, тогава всички негови последователи ще се превърнат в религиозни фанатици и специалисти в противопоставянето на Бог. Следователно, ако някой е водач, който отговаря на критериите, то този човек трябва да е преминал през правосъдие и е приел да бъде усъвършенстван. Тези, които не са преминали през правосъдие, дори евентуално да имат делото на Светия Дух, изразяват само мъгляви и непрактически неща. Ако водят хората дълго време, те ще ги насочат към мъгляви и свръхестествени правила. Делото, което Бог извършва, не е в съгласие с човешката плът. То не е в съгласие с човешките мисли, а противодейства на човешките представи; не е опетнено от мъгляви религиозни оттенъци. Резултатите от Божието дело не са притежание на онези, които не са били усъвършенствани от Него; те са отвъд обхвата на човешкото мислене.

В съзнанието на човека работата е твърде лесна за постигане от него. Например пасторите и водачите в религиозния свят се осланят на своите дарби и позиции, за да вършат работата си. Хората, които ги следват дълго време, се заразяват от техните дарби и попадат под влиянието на част от тяхното същество. Те се съсредоточават върху човешките дарби, способности и знания и обръщат внимание на свръхестествени неща и множество проникновени, нереалистични доктрини (разбира се, тези проникновени доктрини са непостижими). Те не се съсредоточават върху промените в нрава на хората, а по-скоро върху развиването на способностите на хората да проповядват и да работят, както и върху подобряването на тяхното библейско познание и духовни теории. Не се съсредоточават върху това колко хората разбират истината или доколко се променя техният живот нрав и изобщо не се интересуват от покварената същност на хората, а още по-малко се опитват да се запознаят с нормалните и анормалните състояния на хората. Не противодействат на представите на хората, нито разобличават техните представи, а още по-малко кастрят хората заради техните недостатъци или поквара. Повечето, които ги следват, служат със своите дарби и всичко, което изразяват, са религиозни представи и теологични теории, които са откъснати от реалността и които просто не могат да им помогнат да придобият живот. В действителност същността на тяхната работа е развиването на талантливи хора, развиването на даден човек, който не притежава нищо, до изключителен възпитаник на семинария, който впоследствие започва да работи и да води. Можеш ли да схванеш закономерностите в Божието шестхилядолетно дело? Има много правила и ограничения в работата, която човекът върши, а човешкият мозък е твърде догматичен. Следователно човекът изразява познание и реализации, които са в обхвата на неговите преживявания. Той е неспособен да изрази нищо друго освен това. Човешките преживявания или познание не възникват от вродените му дарби или от инстинкта му; те възникват благодарение на Божието напътствие и пряко пасене. Човекът има само вродената способност да приеме това пасене, но няма вродена способност, която да може да изрази пряко какво е божественост. Човекът не е способен да бъде извор, той може да е само съд, който приема вода от извора. Това е човешкият инстинкт, онази вродена способност, която човек трябва да има като човешко същество. Ако човек загуби вродената способност, чрез която приема Божието слово, и загуби човешкия инстинкт, то той губи и най-ценното, и губи дълга на сътворен човек. Ако човек няма познание или преживяване на Божието слово или Неговото дело, такъв човек губи своя дълг — дългът, който трябва да изпълнява като сътворено същество, като също губи достойнството си на сътворено същество. Божи инстинкт е да се изразява какво е божественост, независимо дали се изразява в плътта или директно от Духа; това е Божие служение. Човекът изразява собствениите си преживявания или познание (т.е. изразява това, което е) по време на Божието дело или след него; това е човешкият инстинкт и човешкият дълг, това, което човекът трябва да постигне. Макар че това, което изразява човекът, съвсем не може да се сравнява с изразеното от Бог и е изпълнено с много правила, той трябва да изпълнява добре дълга, който трябва да изпълни и да направи това, което трябва да направи. Трябва да направи всичко, което е по силите му като човек, за да изпълни добре дълга си, и не бива да има дори най-бегли резерви.

След като е работил години наред, човекът ще обобщи опита, както и мъдростта и правилата на своята дългогодишна работа. Този, който е работил дълго време, знае как да усети докосването от делото на Светия Дух; той знае кога Светият Дух върши делото Си и кога не; знае как да общува, когато има бреме; и е наясно с нормалното състояние на делото на Светия Дух и нормалното състояние на израстването на хората в живота. Такъв е човек, който е работил години наред и познава делото на Светия Дух. Онези, които са работили дълго време, имат опит в говоренето и го правят без да бързат; дори когато нямат какво да кажат, те са сдържани. Вътрешно те могат да продължат да се молят, за да търсят делото на Светия Дух. Имат опит в работата. Човек, който е работил дълго време, който има много опит и е научил много уроци, има много неща вътре в себе си, които възпрепятстват делото на Светия Дух; това е недостатък на дългосрочната му работа. Човек, който току-що е започнал да работи, не е примесен с човешки уроци или опит и в частност е в неведение за това как върши делото Си Светият Дух. В хода на работата обаче той постепенно се научава да усеща как върши делото Си Светият Дух и осъзнава какво да прави, за да придобие делото на Светия Дух, какво да прави, за да засегне точно същността на другите, и други такива основни познания, който работещите трябва да притежават. С течение на времето той опознава тази мъдрост и основните познания за работата като петте си пръста и изглежда ги използва с лекота, когато работи. Когато обаче Светият Дух промени начина, по който върши делото, той все така се придържа към старите си познания за работата и старите правила на работа и знае много малко за новата динамика на делото. Дългогодишната му работа, както и изобилното присъствие и напътствие на Светия Дух, които е имал, му предоставят все повече уроци за работата и все повече работен опит. Подобни неща го карат да развие във вътрешното си състояние една самоувереност, която не е горделива. С други думи, той е доста доволен от собствената си работа и удовлетворен от основните познания за делото на Светия Дух, които е придобил. По-специално, след като е придобил онези неща, които липсват на другите, или е започнал да ги осъзнава, това му дава още по-голяма увереност в себе си. Струва му се, че делото на Светия Дух вътре в него никога не може да бъде угасено, докато другите не заслужават това специално отношение, и че само хора от неговия тип, които са работили години наред и чието оползотворяване е от значителна стойност, заслужават да му се наслаждават. Тези неща се превръщат в голяма пречка за приемането му на новото дело на Светия Дух. Дори и да може да приеме новото дело, той не може да го направи за една нощ. Със сигурност ще премине през няколко обрата, преди да го приеме. Тази ситуация може да бъде преобърната само постепенно, след като старите му представи бъдат кастрени и старият му нрав бъде съден. Без да премине през тези стъпки, той не се примирява и не приема лесно нови твърдения и дело, които не са в хармония със старите му представи. Справянето с това у човека е най-трудно и не е лесно то да се промени. Ако като работник той може едновременно да постигне разбиране за делото на Светия Дух и да стигне до заключение относно неговата динамика, и е способен да не бъде ограничаван от своя опит в работата и да приеме новото дело в контекста на старото, то той е мъдър човек и работник, който отговаря на критериите. Хората често са такива: работят няколко години, без да могат да извлекат опит от работата си, или след като извлекат опит и мъдрост от работата си, те са възпрепятствани да приемат новото дело и не могат правилно да разберат или правилно да се отнасят към старото и новото дело. С хората наистина се работи трудно! Повечето от вас сa такива. За онези, които са преживели години от делото на Светия Дух, е трудно да приемат новото дело и винаги са пълни с представи, които не могат да оставят настрана, докато човек, който току-що е започнал да работи, не разполага с основни познания за работата и дори не знае как да се справи с някои от най-простите въпроси. Вие, хора, наистина сте трудни! Тези с малко повече старшинство са толкова високомерни и самонадеяни, че са забравили откъде са дошли. Те винаги гледат отвисоко на по-младите хора, но въпреки това не са способни да приемат новото дело и да се избавят от представите, които са събрали и запазили през годините. Въпреки че тези млади, невежи хора са способни да приемат малко от новото дело на Светия Дух и са донякъде ентусиазирани, те винаги се объркват и не знаят какво да правят, когато възникнат проблеми. Те са ентусиазирани, но твърде невежи. Имат само малко познание за делото на Светия Дух, но не са способни да го използват в живота си; това е просто напълно безполезна доктрина. Има твърде много хора като вас; колко от тях са годни за оползотворяване? Колко са тези, които могат да се покорят на просветлението и озарението на Светия Дух и да успеят да бъдат в съгласие с Божиите намерения? Изглежда, че онези от вас, които са били последователи досега, са били много покорни, но всъщност не сте се избавили от представите си; вие все още търсите в Библията, като вярвате в мъглявост, или се лутате в представи. Няма никой, който да проучва внимателно днешното практическо дело или да навлиза дълбоко в него. Вие приемате днешния път със старите си представи. Какво можете да придобиете с такава вяра? Може да се каже, че във вас са скрити много представи, които не са били разкрити, и че вие просто полагате върховни усилия да ги скриете, без да ги разкривате лесно. Не приемате искрено новото дело и не планирате да се избавите от старите си представи; имате твърде много философии за светските отношения и те са твърде силни. Не се избавяте от старите си представи и се отнасяте към новото дело с нежелание. Вашите сърца са твърде зловещи и вие просто не вземате присърце всяка стъпка от новото дело. Могат ли такива като вас, които само хабят въздуха, да вършат делото на проповядването на евангелието надлъж и нашир? Способни ли сте да поемете на плещите си делото за разпространяването му в цялата вселена? Точно тези ваши практики са това, което ви спира да промените своя нрав и да познавате Бог. Ако продължавате така, със сигурност ще бъдете отстранени.

Трябва да знаете как да различавате Божието дело от работата на човека. Какво можете да видите в работата на човека? В работата на човека има много елементи от човешките преживявания; човекът изразява това, което е. При извършването на Своето дело Бог също изразява това, което е Той, но Неговото същество е различно от това на човека. Съществото на човека представлява човешките преживявания и човешкия живот (това, което човек преживява или среща в живота си, или неговите философии за светските отношения), а хората, които живеят в различни условия, изразяват различни същества. Дали имаш социални преживявания и как всъщност живееш в семейството си и какви преживявания имаш в него може да се види в това, което изразяваш, докато в делото на въплътения Бог не можеш да видиш дали Той има социални преживявания. Много подробно познава същината на човека и може да разобличи различните практики на всякакви хора. Още повече, Той може да разобличи покварения нрав и бунтовното поведение на човека. Той не живее сред хората по света, но е наясно с природата на простосмъртните и с цялата поквара на хората по света. Това е Неговото същество. Въпреки че няма вземане-даване със света, Той познава всички правила за справяне със света, защото напълно разбира човешката природа. Знае за делото на Духа, което човешките очи не могат да видят и човешките уши не могат да чуят, както от днес, така и от миналото. Това включва мъдрост, която не е философия за светските отношения, и чудеса, които са трудни за разгадаване от човека. Това е Неговото същество, открито за човека, а също и скрито от човека. Това, което Той изразява, не е съществото на един необикновен човек, а присъщите атрибути и съществото на Духа. Той не пътува по света, но знае всичко за него. Той влиза в контакт с „антропоидите“, които нямат познания или прозрения, но изразява слова, които са по-висши от познанието и превъзхождат тези на великите личности. Той живее сред група тъпи и нечувствителни хора, които са без човешка природа и които не разбират човешкия живот или нормите на човешката природа, но Той може да поиска от човечеството да изживява нормалната човешка природа, като същевременно разобличава долната и низка човешка природа на човечеството. Всичко това е Неговото същество, по-висше от съществото на който и да е човек от плът и кръв. Няма нужда да преминава през допълнителната стъпка да преживее сложен, тромав и гаден социален живот, за да извърши делото, което трябва да извърши, и да разобличи напълно същината на поквареното човечество. Един гаден социален живот не би могъл да „развие“ Неговата плът. Неговото дело и слова само разобличават непокорството на човека и не предоставят на човека опит и уроци за справяне със света. Той не се нуждае от това да проучва обществото или семейството на човека, когато предоставя живот на човека. Разобличаването и съденето на човека не е израз на преживяванията на Неговата плът; то е Неговото разобличаване на човешката неправедност, след като от дълго време познава човешкото непокорство и мрази покварата на човечеството. Цялото дело, което Той извършва, прави Неговия нрав известен на човека и изразява Неговото същество. Само Той може да извърши това дело; никой от плът и кръв не може да постигне това. От Божието дело човек не може да разбере що за личност е Бог. Той не може също така да Го категоризира като сътворена личност въз основа на Неговото дело. Освен това Неговото същество също прави невъзможно категоризирането Му като сътворена личност. Човек може само да Го счита за непринадлежащ към хората, но не знае към коя категория до Го отнесе и е принуден да Го запише в категорията „Бог“. Това не е неразумно, защото Той е извършил значително дело сред хората, на което човекът е неспособен.

Делото, което Бог извършва, не е представително за преживяването на Неговата плът; работата, която човекът върши, е представителна за неговото преживяване. Всеки говори за личните си преживявания. Бог може да изразява истината пряко, докато човекът може да изразява само съответните преживявания, след като е преживял определени истини. Божието дело няма правила и не се подчинява на времево или географско възпиране. Той може да изрази това, което е, по всяко време и на всяко място. Бог действа, както Му е угодно. Работата на човека съществува при определени условия и в определен контекст; без тях той не би могъл да работи или да изрази познанието си за Бог или преживяването си на истината. Дали нещо е дело на Самия Бог или работа на човека, стига да сравниш двете, ще знаеш разликата. Ако няма дело, извършено от Самия Бог, а само работа на човека, просто ще разбереш, че ученията на тези хора са възвишени и непосилни за когото и да било друг и че тонът, с който говорят, принципите, с които се справят с нещата, и опитният им и методичен начин на работа са недостъпни за другите. Всички вие се възхищавате на тези хора с добри заложби и възвишени познания, но не можеш да видиш от Божието дело и Божиите слова колко висша е Неговата човешка природа. Вместо това Той е обикновен, а когато извършва делото Си е нормален и практически, но и неизмерим за смъртните, което следователно кара хората да развият един вид боязливо сърце. В работата си човек може да има особено напреднали преживявания или въображението и разсъжденията му може да са особено напреднали, а човешката му природа може да е особено добра; тези неща могат само да спечелят възхищението на хората, но не и да предизвикат тяхната боязън и уплаха. Всички хора се възхищават на тези, които притежават работоспособност, които имат особено дълбоки преживявания и които могат да практикуват истината, но такива хора никога не могат да предизвикат боязън, а само възхищение и завист. Но онези, които са преживели Божието дело, не се възхищават на Бог; вместо това чувстват, че Неговото дело е отвъд човешкото разбиране и е неразгадаемо за човека, че то е ново и прекрасно. Когато хората преживеят Божието дело, първото нещо, което узнават за Него е, че Той е неразгадаем, мъдър и прекрасен, и по естествен начин започват да се боят от Него; чувстват, че делото, което Той извършва, е тайнствено и е отвъд хоризонта на човешкия разум. Хората искат само да могат да изпълняват Неговите изисквания, да удовлетворят Неговите намерения; те не искат да Го надминат, защото делото, което Той извършва, надхвърля човешкото мислене и въображение и не може да бъде извършено вместо Него от човек. Дори самият човек не осъзнава собствената си недостатъчност, но Бог е проправил нов път и е дошъл сред хората, за да ги въведе в един по-нов и по-красив свят, така че човечеството е направило нова крачка напред и е намерило ново начало. Това, което хората изпитват към Бог, не е възхищение или по-скоро не е само възхищение. Най-дълбокото им преживяване е боязън и любов; те чувстват, че Бог е наистина прекрасен. Той върши дела, които човек не е способен да извърши, и изрича неща, които човек не е способен да изрече. Хората, които са преживели Божието дело, винаги изпитват чувство, което не може да се опише. Хората с достатъчно дълбоко преживяване могат да разберат Божията любов; могат да почувстват обичливостта Му и това, че Неговото дело е толкова мъдро, толкова прекрасно и затова сред тях се поражда безкрайно могъщество. Това не е уплаха или случайна любов и уважение, а дълбоко усещане за Божието милосърдие и толерантност към човека. Онези обаче, които са преживели Неговото наказание и правосъдие, усещат Неговото величие и това, че Той не търпи оскърбление. Дори онези, които са преживели голяма част от делото Му, не са в състояние да Го разгадаят; всички, които наистина се боят от Бог, знаят, че Неговото дело не е съгласно човешките представи, а винаги е в разрез с тях. Той не изпитва нужда хората да Му се възхищават изцяло или да дават вид на покорство пред Него; те по-скоро трябва да постигнат истинска боязън и истинско покорство. В голяма част от Неговото дело всеки, който има истинско преживяване, развива богобоязливо сърце, което надхвърля възхищението. Чрез Неговото дело на наказание и правосъдие хората са виждали нрава Му и вследствие на това имат богобоязливи сърца. Бог предполага необходимостта от боязън и покорство, защото Неговото същество и Неговият нрав не са същите като тези на сътвореното същество и са над тези на сътвореното същество. Бог съществува самостоятелно и вечно, Той е несътворено същество и само Той е достоен за боязън и покорство; човекът не е пригоден за това. Така че всички, които са преживели Неговото дело и са Го опознали истински, развиват богобоязливи сърца. Обаче онези, които не се избавят от представите си за Него — онези, които просто не Го смятат за Бог — са изцяло лишени от богобоязливи сърца и макар да Го следват, не са завоювани; по природа те са непокорни хора. Това, което се опитва да постигне Той, като извършва делото Си по този начин, е всички сътворени същества да имат боязън от Създателя в сърцата си, да Го почитат и да се предадат безусловно на Неговото господство. Това е крайният резултат, към който е насочено цялото Му дело. Ако хората, които са преживели такова дело, изобщо нямат богобоязливи сърца и ако предишното им непокорство изобщо не се промени, те със сигурност ще бъдат отстранени. Ако отношението на даден човек към Бог е само да Му се възхищава или да Му показва уважение от разстояние, а не да Го обича и в най-малка степен, тогава това е резултатът, до който е стигнал човек, чието сърце не е боголюбиво, и такъв човек няма условията да бъде усъвършенстван. Ако толкова голямо дело не успее да спечели истинската любов на даден човек, тогава този човек не е придобил Бог и не се стреми истински към истината. Човек, който не обича Бог, не обича истината и следователно не може да придобие Бог, а още по-малко да получи Неговото одобрение. Такива хора, както и да преживяват делото на Светия Дух и както и да преживяват правосъдие, не са способни да имат богобоязливо сърце. Това са хора, чиято природа не може да бъде променена и които имат изключително противен нрав. Всички онези, които нямат богобоязливо сърце, трябва да бъдат отстранени, да бъдат подложени на наказание и да бъдат наказани точно като онези, които вършат зло, и да страдат дори повече от тези, които са извършили неправедни неща.