К. За това как да се постигне познание за Бог

453. Трите етапа на делото са цялостното Божие дело за спасение на човечеството. Човекът трябва да познава Божието дело и Божия нрав в делото на спасението. Без този факт вашето познание за Бог се състои единствено от празни думи и дървени философствания. Такова знание не може нито да убеди, нито да завоюва човека. То е в противоречие с реалността и не е истина. То може да е много изобилно и приятно за ухото, но ако е в противоречие с изначалния Божи нрав, тогава Бог няма да те пощади. Той не само че няма да похвали знанията ти, но и ще ти изпрати възмездие заради това, че си грешник, който е богохулствал срещу Него. Думите за познаването на Бог не се изричат лекомислено. Въпреки че може да си сладкодумен и мед да капе от устата ти, да изричаш толкова умни думи, че да можеш да оспориш, че черното е бяло и бялото е черно, когато говориш за познаването на Бог, си далеч от истината. Не можеш да съдиш Бог прибързано, да Го хвалиш небрежно или нехайно да Го омаловажаваш. Ти хвалиш всички, но въпреки това се затрудняваш да намериш правилните думи, за да опишеш върховната Божия благодат — всеки губещ осъзнава това. Въпреки че има много майстори на словото, които могат да опишат Бог, точността на това, което описват, е само една стотна от истината, изречена от хората, които принадлежат на Бог; хора, които макар да притежават само ограничен речник, имат богат опит, на който да се позоват. По този начин се вижда, че познаването на Бог се крие в точността и практичността, а не в умелото използване на думи или в богатия речник, както и че знанието на човека и познаването на Бог нямат нищо общо. Урокът за познаването на Бог е по-висш от всички естествени науки на човечеството. Това е урок, който може да бъде успешно научен от изключително малкото хора, които се стремят да познаят Бог, а не от който и да е човек с талант. Затова не трябва да възприемате познаването на Бог и стремежа към истината за неща, които дори едно дете може да постигне. Ти може да си имал голям успех в семейния живот, в кариерата си или в брака си, но когато става въпрос за истината и за урока по познаването на Бог, нямаш какво да покажеш и не си постигнал нищо. Може да се каже, че практикуването на истината е много трудно за вас, а познаването на Бог е дори по-голям проблем. Това затруднява вас, затруднява и цялото човечество. Сред онези, които са постигнали някакъв успех в познаването на Бог, няма почти никой, който да отговаря на изискванията. Човекът не знае какво означава да познаваш Бог, нито защо е необходимо да Го познаваш или докъде трябва да достигнеш, за да Го познаеш. Точно това е толкова объркващо за хората и е чисто и просто най-голямата загадка за тях. Никой не може да отговори на този въпрос и никой не иска да отговори на този въпрос, защото досега никой човек не е постигнал успех в изучаването на това дело. Може би когато загадката на трите етапа на делото бъде разкрита на човечеството, последователно ще се появи група от талантливи хора, които познават Бог. Разбира се, Аз се надявам, че ще стане така и освен това съм в процес на изпълняване на това дело и се надявам да видя появата на повече такива талантливи хора в близко бъдеще. Те ще бъдат онези, които свидетелстват за съществуването на тези три етапа на делото и разбира се, ще са също така и първите, които свидетелстват за тях. Но нищо не би било по-притеснително и разочароващо от липсата на такива талантливи хора в деня на приключването на Божието дело или наличието на само един или двама такива човека, които лично са приели да бъдат направени съвършени от въплътения Бог. Това обаче е най-лошият сценарий. Каквото и да се случи, Аз все още се надявам, че тези, които наистина се стремят, могат да спечелят тази благословия. От началото на времето досега никога не е имало такова дело. В историята на човешкото развитие не е имало подобно начинание. Ако наистина можете да сте едни от първите, които познават Бог, това не би ли ви донесло най-голяма чест сред всички сътворени същества? Друго сътворено същество би ли получило по-голяма похвала от Бог? Такова нещо не се постига лесно, но в крайна сметка ще даде резултати. Независимо от техния пол или националност, всички онези, които успеят да придобият познанието за Бог, в крайна сметка ще получат най-голямата чест от Него и ще бъдат единствените, които притежават Божията власт. Това е днешното дело, както и делото на бъдещето. Това е последното и най-висше дело от шестте хиляди години работа, което трябва да се изпълни, и изпълнението му разкрива всички категории хора. Чрез подтикване на човека към познаване на Бог се разкриват класовете на всички типове хора. Тези, които познават Бог, са достойни да получат Неговите благословии и да приемат обещанията Му, докато онези, които не Го познават, не са достойни да получат благословиите Му и да приемат обещанията Му. Тези, които познават Бог, са Негови довереници, докато онези, които не Го познават, не могат да бъдат наречени Негови довереници. Божиите довереници могат да получат всяка от благословиите Му, но онези, които не са Му доверени, не са подготвени за никое от делата Му. Независимо дали става въпрос за мъки, облагородяване или правосъдие, всичко това е с цел човекът в крайна сметка да познае Бог и да Му се покори. Това е единственият ефект, който в крайна сметка ще бъде постигнат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог)

454. Божиите притежания и същество, Божията същина, Божият нрав — всичко това е разкрито в Божиите слова към човечеството. Когато човек преживява Божиите слова, в процеса на прилагането им той на практика ще започне да разбира целите зад думите, които Бог изрича, да разбира източника и контекста на Божиите слова, както и да разбира и да осъзнава очакваните резултати от Божиите слова. Всичко това човек трябва да преживее, да осъзнае и да постигне, за да придобие истината и живота, да осъзнае Божиите намерения, да преобрази нрава си и да придобие способността да се покори на Божието върховенство и подредби. Докато човек преживява, осъзнава и постига всичко това, той постепенно ще е придобил разбиране за Бог и в същото време ще е придобил и различни степени на познание за Него. Това разбиране и познание не възниква от човешкото въображение и не е съчинено от човека, а е резултат от това, което той е осъзнал, преживял, почувствал и в което лично се е уверил. Едва след като човек е осъзнал, преживял, почувствал всичко това и се е уверил в него, неговото познание за Бог придобива съдържание и единствено познанието му, придобито по това време, е действително, истинско и точно. И този процес — на постигане на истинско разбиране и познаване на Бог чрез осъзнаване, преживяване, чувстване и потвърждаване на Божиите слова — не е нищо друго освен истинско духовно свързване на човека с Бог. В процеса на това духовно свързване човек стига до истинско разбиране и проумяване на Божиите намерения, до истинско разбиране и познаване на Божиите притежания и същество, до истинско разбиране и познаване на Божията същина, постепенно стига до разбиране и познаване на Божия нрав. Човек постига истинска увереност във факта на Божието господство над цялото творение и до правилното му определение, а също така придобива познаване на идентичността и статуса на Бог, както и съществен ориентир за тях. В процеса на тази духовна връзка човек постепенно променя представите си за Бог, вече не измисля всякакви небивалици за Него и не дава воля нито на подозренията си по отношение на Бог, нито на заблудите за Него, вече не Го съди и не се съмнява в Него. Така човек все по-малко ще спори с Бог, по-малко ще му се противопоставя и все по-рядко ще се бунтува срещу Него. Напротив, човек ще проявява все по-голяма загриженост и покорство към Бог, а боязънта му от Него ще става все по-истинска и по-дълбока. В подобна духовна връзка човекът не само ще придобива приток на истината и кръщението на живота, но същевременно ще придобива истинско познание за Бог. В подобна духовна връзка човек не само ще преобрази нрава си и ще получи спасение, но същевременно ще преумножи в себе си истинската боязън и преклонение на сътворено същество пред Бог. В подобна духовна връзка вярата на човека в Бог вече няма да е празен лист хартия, няма да е привидно обещание, няма да е сляп стремеж и идолопоклонство. Само в такава духовна връзка животът на човека ще израства ден след ден до зрялост и само сега неговият нрав постепенно ще се преобрази, а вярата му в Бог постепенно ще прерасне от абстрактно и неопределено вярване в истинско покорство и загриженост, в истинска боязън, а докато следва Бог, човекът също така ще премине от пасивна към активна позиция, от отрицателното към положителното. Само в такава духовна връзка човек ще стигне до истинско разбиране и осъзнаване на Бог, до истинското познание за Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)

455. Познаването на Божията власт, на Божията мощ, на собствената идентичност на Бог и на Божията същина не може да бъде постигнато чрез твоето въображение. Тъй като не можеш да разчиташ на въображението си, за да познаеш Божията власт, как тогава ще успееш да постигнеш истинско познаване на Божията власт? Начинът да го направиш е да ядеш и пиеш Божието слово, чрез общение и чрез опознаване на Божието слово. Така постепенно ще натрупаш опит и потвърждение на Божията власт и постепенно ще придобиеш разбиране и нарастващо познание за нея. Това е единственият начин да се постигне познаване на Божията власт — преки пътища няма. Да искам от вас да не използвате въображението си не е същото като да ви накарам да седите пасивно в очакване на унищожението или да ви попреча да правите каквото и да било. Да не използваш мозъка си, за да разсъждаваш и да си представяш, означава да не използваш логиката, за да си правиш изводи, да не използваш знанието за анализ, да не използваш науката като основа, а вместо това да оцениш, да се убедиш и да потвърдиш, че Бог, в който вярваш, има власт, да потвърдиш, че Той има върховенство над твоята съдба и че Неговата мощ доказва винаги, чрез Божието слово, чрез истината, чрез всичко, с което се сблъскваш в живота, че Той е Самият истински Бог. Това е единственият начин, по който всеки може да постигне разбиране за Бог. Някои хора казват, че искат да намерят лесен начин за постигане на тази цел, но съществува ли според вас такъв начин? Повярвай ми, не е нужно да мислиш — няма други начини! Единственият начин е добросъвестно и упорито да опознаваш и удостоверяваш това, което Бог притежава и представлява, чрез всяко Негово слово и всичко, което прави. Това е единственият начин да познаеш Бог. Защото това, което Бог притежава и представлява, не е кухо и празно, а е практическо.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I)

456. Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието правосъдие на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да е в съгласие с Божиите намерения. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек е бил освободен от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е в съгласие с Божиите намерения. Днес въплътеният Бог е дошъл на земята, за да извърши Своето дело, и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се покорява и да свидетелства за Него — човекът трябва да познава Божието практическо и нормално дело, трябва да се покорява на всички Негови слова и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и трябва да свидетелства за цялото дело, което Той върши, за да спаси човека, както и за всичките Му дела на завоюване на човека. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и практическо и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и наказание, през Неговото кастрене, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него. Той използва онези, чийто нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)

457. Опознаването на същността на Бог не е дреболия. Трябва да разбереш Неговия нрав. По този начин постепенно и несъзнателно ще опознаеш същността на Бог. Когато навлезеш в това познание, ще откриеш, че навлизаш в едно по-висше и по-красиво състояние. В крайна сметка ще се почувстваш засрамен от отвратителната си душа и освен това ще почувстваш, че няма къде да се скриеш от срама си. По това време в поведението ти ще има все по-малко неща, които да оскърбяват Божия нрав, сърцето ти ще се приближава все повече до Божието и любовта към Него постепенно ще расте в сърцето ти. Това е знак, че човечеството навлиза в прекрасно състояние. Но вие все още не сте го постигнали. Тъй като всички вие бързате в името на съдбата си, кой има интерес да се опита да опознае същността на Бог? Ако това продължи, вие несъзнателно ще престъпвате управленските закони, тъй като твърде малко разбирате Божия нрав. Така че не е ли това, което правите сега, основа за вашите престъпления срещу Божия нрав? Това, че искам от вас да разберете Божия нрав, не е отделено от Моето дело. Защото ако често престъпвате управленските закони, кой от вас ще избегне наказанието? Няма ли тогава Моето дело да е било съвсем напразно? Ето защо продължавам да настоявам, освен да проверявате внимателно собственото си поведение, да бъдете предпазливи в стъпките, които предприемате. Това е по-висшето изискване, което отправям към вас, и се надявам, че всички вие ще го обмислите внимателно и ще му обърнете сериозно внимание. Ако дойде ден, в който действията ви Ме провокират да изпадна в ярост, тогава последствията ще бъдат само за вас и няма да има никого другиго, който да понесе наказанието вместо вас.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божия нрав)

458. Какво означава да познаваш Бог? Означава да бъдеш способен да познаваш Неговата радост, гняв, скръб и щастие и по този начин да опознаеш Неговия нрав — това е истинското разбиране на Бог. Ти твърдиш, че си Го видял, но не разбираш Неговата радост, гняв, скръб и щастие и не разбираш Неговия нрав. Не проумяваш нито Неговата праведност, нито милостта Му, нито знаеш какво обича или какво ненавижда. Това не е познаване на Бог. Някои хора могат да следват Бог, но не във всички случаи вярват истински в Бог. Да вярваш истински в Бог, означава да се покоряваш на Бог. Онези, които не се покоряват на Бог, не вярват истински в Бог — ето къде е разликата. Когато си следвал Бог в продължение на няколко години и имаш знание и разбиране за Него, когато имаш някакво разбиране и яснота за Божиите намерения, когато си наясно с Божиите ревностни и грижовни намерения при спасяването на човека, тогава наистина вярваш в Бог, наистина се покоряваш на Бог, наистина обичаш Бог и наистина се покланяш пред Бог. Ако вярваш в Бог, но не се стремиш към познаване на Бог и нямаш разбиране за Божиите намерения, Божия нрав и Божието дело, тогава ти си просто един последовател, който върши неща за Бог и следва всичко, което прави мнозинството. Това не може да се нарече истинско подчинение, а още по-малко истинско поклонение. Как се извършва истинското поклонение? Всички без изключение, които виждат Бог и наистина Го познават, Му се покланят и се боят от Него. Всички са принудени да паднат пред Него и да Му се поклонят. Понастоящем, докато въплътеният Бог върши делото Си, колкото по-голямо разбиране имат хората за Неговия нрав и за това, което Той притежава и представлява, толкова повече ще ценят тези неща и толкова повече ще се страхуват от Него. Като цяло, колкото по-малко разбиране за Бог имат хората, толкова по-небрежни са и следователно се отнасят към Бог като към човек. Ако хората наистина познаваха и виждаха Бог, щяха да треперят от ужас и да Му се покланят до земята. „Онзи, Който идва след мен, е по-силен от мен и не съм достоен да се допра дори до сандалите Му“ (Матей 3:11) — защо Йоан изрече тези думи? Макар че дълбоко в себе си нямаше много дълбоко познание за Бог, той знаеше, че Бог вдъхва страхопочитание. Колко хора в днешно време са способни да се боят от Бог? Ако не познават Неговия нрав, как ще могат да се боят от Бог? Ако хората не познават същността на Христос, нито разбират Божия нрав, те ще бъдат още по-малко способни да се покланят истински на практическия Бог. Ако виждат само обикновения и нормален външен вид на Христос, но не познават Неговата същност, е лесно за тях да се отнасят към Христос като към обикновен човек. Те може да възприемат непочтително отношение към Него и да Го мамят, да Му се противопоставят, да се бунтуват срещу Него и да Го съдят. Те може да бъдат самоправедни и да не приемат словата Му сериозно. Може дори да породят представи, заклеймяване и богохулство срещу Бог. За да се разрешат тези проблеми, човек трябва да познава същността и божествеността на Христос. Това е основният аспект на познаването на Бог. Всеки, който вярва в практическия Бог, трябва да навлезе в това и да го постигне.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

459. Да вярваш в Бог и да познаваш Бог е напълно естествено и оправдано, а днес, в епохата, в която въплътеният Бог върши Своето дело лично, е особено добро време да опознаеш Бог. Удовлетворяването на Бог е нещо, което се постига чрез надграждане върху основата на разбирането на Божиите намерения, а за да се разберат Божиите намерения, е необходимо човек да има известно познание за Бог. Това познание за Бог е видението, което вярващият в Него човек трябва да има; това е основата на вярата на човека в Бог. При липсата на това познание вярата на човека в Бог би съществувала в неясно състояние и би представлявала празна теория. Дори и ако такива хора са решени да следват Бог, те няма да спечелят нищо. Всички, които не спечелят нищо в този поток, ще бъдат отстранени — всички те са „гратисчии“. […] Ако човек не може да разбере видения, тогава той не може да проумее новото Божие дело, а ако човек не може да се покори на новото Божие дело, тогава той няма да може да разбере Божите намерения и така познанието му за Бог няма да струва нищо. Преди човек да изпълни Божието слово, той трябва да познава Божието слово, т.е. той трябва да разбира Божиите намерения. Само по този начин Божието слово може да се изпълни точно и в съответствие с Божиите намерения. Това трябва да бъде присъщо на всички, които търсят истината, и това е процесът, през който трябва да преминат всички, които се стремят да познаят Бог. Процесът на опознаването на Божието слово е процес на опознаването на Бог и Божието дело. Следователно познаването на виденията не се отнася само до познанието на човешката природа на въплътения Бог, но също така включва познаване на Божието слово и дело. От Божието слово хората започват да разбират Божиите намерения и от Божието дело те започват да разбират Божия нрав и какво е Бог. Вярата в Бог е първата стъпка към познаването на Бог. Процесът на развитие от тази първоначална вяра в Бог до най-дълбоката вяра в Него е процесът на опознаването на Бог, процесът на преживяването на Божието дело. Ако вярваш в Бог единствено, за да вярваш в Него, а не за да Го опознаеш, тогава няма истинност в твоята вяра и тя не може да се пречисти — в това няма съмнение. Ако по време на процеса, чрез който човек преживява Божието дело, той постепенно опознае Бог, неговият нрав постепенно ще се промени и вярата му ще става все по-истинска. По този начин, когато човек постигне успех в своята вяра в Бог, той напълно ще спечели Бог. Причината, поради която Бог положи толкова големи усилия, за да се въплъти за втори път и да извърши Своето дело лично, беше за да може човек да Го познае и да Го види. Познаването на Бог^[а] е крайният резултат, който трябва да бъде постигнат при приключването на Божието дело, и това е последното изискване, което Бог има към човечеството. Причината, поради която Той прави това, е в името на последното Му свидетелство — Той върши това дело, за да може човек окончателно и напълно да се обърне към Него. Човек може да започне да обича Бог само като Го опознае, а за да обича Бог, той трябва да Го познава. Без значение по какъв начин търси или какво се стреми да спечели, той трябва да може да постигне познание за Бог. Само по този начин човек може да удовлетвори Божието сърце. Само чрез познаването на Бог човек може да има истинска вяра в Него и само чрез познаването на Бог може истински да се бои от Него и да Му се покорява. Хората, които не познават Бог, никога няма да стигнат до истинско покорство към Бог и страх от Него. Познаването на Бог включва познаване на Неговия нрав, разбиране на Неговите намерения и знание какво е Той. Но който и аспект да опознае човек, всеки един изисква от него да плати цена и изисква волята да се покори, без което никой няма да може да продължи следването докрай.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)

Забележка:

а. Оригиналният текст гласи: „Делото на познаването на Бог“.

460. Резултатите от урока по опознаването на Бог не могат да бъдат постигнати за един или два дни: човек трябва да натрупа опит, да претърпи страдание и да постигне истинско подчинение. На първо място, като започне от делото и словата на Бог. Наложително е да разбереш какво е включено в познаването на Бог, как да постигнеш това познание и как да видиш Бог в твоите преживявания. Това е, което всеки един трябва да направи, когато все още не познава Бог. Никой не може да разбере Божието дело и слова незабавно и никой не може да постигне познание за целостта на Бог за кратко време. Има един необходим процес на опитност, без който никой не би могъл да познае Бог или да Го следва искрено. Колкото повече работа върши Бог, толкова повече човек Го познава. Колкото повече Божието дело се противопоставя на човешките представи, толкова повече човешкото познание за Него се обновява и задълбочава. Ако Божието дело трябваше завинаги да остане фиксирано и неизменно, тогава човекът би имал само слабо познание за Бог. Трябва да познавате кристално ясно виденията за стореното от Бог в Епохата на закона, в Епохата на благодатта и за това, което Той върши в Епохата на царството, във времето от сътворението на света до днес. Трябва да познавате Божието дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)

461. Докато следваше Исус, Петър си създаде много преценки за Него и винаги съдеше за Него от своята гледна точка. Въпреки че Петър притежаваше някакво разбиране за Духа, то не беше напълно ясно, поради което той каза: „Трябва да следвам този, който е изпратен от Небесния Отец. Трябва да призная този, който е избран от Светия Дух“. Той не разбираше нещата, които вършеше Исус, и му липсваше яснота за тях. Петър вече бе следвал Исус от известно време, когато интересът му към делата и думите на Исус започна да нараства, както и интересът му към Самия Исус. Той започна да усеща, че Исус поражда любов и вдъхва уважение; харесваше му да общува с Исус, да бъде близо до Него и да слуша думите Му, които удовлетворяваха нуждите му и му помагаха. Докато следваше Исус, Петър наблюдаваше и взимаше присърце всичко в живота Му: Неговите дела, думи, движения и изрази. Той придоби дълбокото разбиране, че Исус не е като обикновените хора. Въпреки че човешкият Му облик бе изключително обикновен, Исус беше изпълнен с любов, милост и толерантност към хората. Всичко, което Той правеше или казваше, помагаше изключително много на другите, и Петър успя да види и да придобие от Исус неща, които никога не бе виждал и никога не бе притежавал. Видя, че макар и Исус да не притежаваше нито висок ръст, нито необичайна човешка същност, в него имаше нещо наистина необикновено и изключително. И въпреки че Петър не можеше напълно да го обясни, той виждаше, че Исус действа различно от всеки друг, тъй като нещата, които правеше, напълно се различаваха от онова, което вършеха обикновените хора. От момента на първия му досег с Исус, Петър осъзна, че характерът Му бе различен от този на обикновения човек. Той винаги действаше уверено и без да бърза, никога не преувеличаваше, нито омаловажаваше значението на даден предмет и водеше такъв начин на живот, който разкриваше едновременно нормален и достоен за възхищение характер. В разговорите Исус винаги говореше просто и предразполагащо, общуваше по весел, но спокоен начин — и все пак, докато вършеше делото Си, Той никога не губеше достойнство. Петър видя, че Исус понякога бе необщителен, а друг път говореше непрекъснато. Понякога Той беше толкова щастлив, че приличаше на пъргав и подскачащ наоколо гълъб, а друг път беше толкова тъжен, че изобщо не говореше и изглеждаше обременен от мъка, сякаш бе майка, преживяла безброй несгоди. Понякога бе изпълнен с гняв, като смел войник, който се втурва да убие врага, а понякога дори наподобяваше ръмжащ лъв. Понякога Той се смееше, а друг път се молеше и плачеше. Независимо как се държеше Исус, в душата на Петър растяха безгранична любов и уважение към Него. Смехът на Исус го изпълваше с радост, тъгата Му го потапяше в скръб, гневът Му го плашеше, а Неговото милосърдие, прошка и строгите изисквания, които Той поставяше към хората, накараха Петър наистина да Го обикне и породиха у него истински страх от Исус и силен копнеж по Него. Петър, разбира се, стигна до осъзнаването на всичко това постепенно, след като бе живял заедно с Исус в продължение на няколко години.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как Петър опозна Исус)

462. Ако искаш да познаваш Бог, да Го познаваш истински, да Го разбереш истински, не се ограничавай само до трите етапа на Божието дело или до разкази за делата, които Той е извършил в миналото. Ако се опитваш да Го опознаеш по този начин, ограничаваш Бог, поставяш Му предел. Виждаш Бог като нещо много малко. Как ще се отрази това на хората? Никога няма да си способен да опознаеш чудесната природа и върховенството на Бог, нито Неговата сила и всемогъщество, нито обхвата на Неговата власт. Такова разбиране ще окаже влияние върху способността ти да приемеш факта, че Бог е Върховен владетел на всички неща, както и върху познанието ти за истинската идентичност и статута на Бог. Тоест, ако разбирането ти за Бог е ограничено по обхват, тогава това, което можеш да получиш, също е ограничено. Затова трябва да разшириш обхвата и хоризонта си. Трябва да се стремиш да разбереш всичко това — обхвата на Божието дело, Неговото управление, Неговата власт и всички неща, които Той управлява и над които Той властва. Именно чрез тези неща трябва да разбереш делата на Бог. С такова разбиране несъзнателно ще почувстваш, че Бог ръководи, управлява и се грижи за всички неща, и ще се почувстваш като част от всички неща, като елемент от тях. Тъй като Бог осигурява всичко, приемаш и Божието управление и осигуряване. Това е факт, който никой не може да отрече.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VIII)

463. Колкото разбиране за Бог има в сърцата на хората, толкова място заема Той в сърцата им. Колкото голяма е степента на познаване на Бог в сърцата им, толкова голям е Той в сърцата им. Ако Богът, когото познаваш, е празен и неясен, тогава Богът, в когото вярваш, също е празен и неясен. Богът, когото познаваш, е ограничен в рамките на собственото ти разбиране и няма нищо общо със Самия истински Бог. Затова познаването на практическите действия на Бог, познаването на практичността на Бог и Неговото всемогъщество, познаването на истинската идентичност на Самия Бог, знанието за това, което Той има, и това, което Той е, познаването на действията, които Той е проявил сред всички неща — те са много важни за всеки човек, който се стреми към познаване на Бог. Те имат пряко отношение към това дали хората могат да навлязат в истината реалност. Ако ограничиш разбирането си за Бог само до думите, ако го ограничиш до собствените си незначителни преживявания, до Божията благодат, за която си правиш сметка, или до незначителните си свидетелства за Бог, тогава казвам, че Бог, в когото вярваш, съвсем не е Самият истински Бог. Не само това, но може да се каже и че Бог, в когото вярваш, е въображаем Бог, а не истинският Бог. Това е така, защото истинският Бог е Този, Който господства над всичко, Който ходи сред всичко, Който управлява всичко. Той е Този, Който държи в ръцете Си съдбата на цялото човечество и на всичко. Делото и действията на Бог, за които говоря, не са ограничени само до малка част от хората. Тоест те не се ограничават само до хората, които в момента Го следват. Неговите дела се проявяват сред всички неща, в оцеляването на всички неща и в законите за промяна на всички неща. Ако не можеш да видиш или разпознаеш нито едно дело на Бог сред всички неща на Неговото творение, тогава не можеш да свидетелстваш за нито едно от делата Му. Ако не можеш да свидетелстваш за Бог, ако продължаваш да говориш за малкия така наречен „Бог“, когото познаваш, за този Бог, който е ограничен до собствените ти идеи и съществува само в тесните граници на ума ти, ако продължаваш да говориш за такъв вид Бог, Бог никога няма да похвали вярата ти. Когато свидетелстваш за Бог, ако свидетелстваш само за това как се наслаждаваш на Божията благодат, как приемаш Божието дисциплиниране и Неговото порицание и как се радваш на Неговите благословии в свидетелството си за Него, това далеч не е достатъчно и дори не се доближава до удовлетворяването Му. Ако искаш да свидетелстваш за Бог по начин, който съответства на Неговите намерения, да свидетелстваш за самия истински Бог, от Неговите действия трябва да прозреш какво има Бог и какво е Той. Трябва да виждаш Божията власт в Неговия контрол над всичко и да прозреш истината за това как Той се грижи за цялото човечество. Ако признаваш единствено, че ежедневната ти прехрана и нещата от първа необходимост в живота ти идват от Бог, но не виждаш истината, че Бог е взел всички неща от Своето творение, за да подсигури цялото човечество, и че като управлява всичко, Той ръководи цялото човечество, никога няма да можеш да свидетелстваш за Бог. С каква цел казвам всичко това? Правя го, за да не приемате това с лека ръка, за да не смятате погрешно, че тези теми, за които говорих, са без значение за личното ви навлизане в живота, и за да не приемате тези теми само като вид знание или доктрина. Ако слушате това, което казвам, с подобна нагласа, нищо няма да спечелите. Ще загубите тази голяма възможност да познавате Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IX)

464. Въпреки че човек може да се задълбочи в изследванията си на науката и законите, които управляват всички неща, тези изследвания са ограничени по обхват, докато Бог контролира всичко, което за човека е неограничен контрол. Човек може да посвети целия си живот на изследване на най-малкото Божие дело, без да постигне истински резултати. Затова, ако използваш единствено знанието и това, което си научил, за да изучаваш Бог, никога няма да си способен да Го опознаеш или да Го разбереш. Но ако избереш пътя на търсене на истината и на Бог и ако гледаш към Бог с намерение да Го опознаеш, тогава един ден ще осъзнаеш, че Божиите действия и Неговата мъдрост са навсякъде, и ще разбереш защо Бог е наречен Върховен владетел на всички неща и източник на живот за всички неща. Колкото повече разбиране придобиеш, толкова по-добре ще осъзнаеш защо Бог е наречен Върховен владетел на всички неща. Всички неща и всичко, включително и ти, постоянно получават непрекъснат поток от всичко, което Бог осигурява. Ще си в състояние и ясно да почувстваш, че в този свят и сред това човечество никой друг освен Бог не би могъл да притежава способността и същността, с която Той властва, управлява и поддържа съществуването на всички неща. Когато достигнеш това разбиране, наистина ще приемеш, че Бог е твоят Бог. Когато достигнеш този момент, наистина ще си приел Бог и ще Му позволиш да бъде твой Бог и Върховен владетел. Когато си придобил такова разбиране и животът ти е достигнал такава точка, Бог вече няма да те изпитва и съди, нито ще поставя някакви изисквания към теб, защото ти ще разбираш Бог, ще познаваш сърцето Му и наистина ще си приел Бог в сърцето си.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VIII)

465. Хората често казват, че не е лесно да се познава Бог. Аз обаче твърдя, че познаването на Бог съвсем не е труден въпрос, защото Бог често показва делата Си, за да ги види човек. Бог никога не е прекъсвал диалога Си с човечеството и никога не се е прикривал, нито е крил Себе Си от човека. Неговите мисли, идеи, слова и дела са разкрити пред човечеството. Следователно, стига човек да желае да познава Бог, той може да Го разбере и опознае чрез най-различни средства и методи. Причината, поради която човекът сляпо мисли, че Бог умишлено го избягва, че Бог умишлено Се е скрил от хората, че Бог няма намерение да позволи на човека да Го разбере и опознае, е че той не знае Кой е Бог и не желае да Го разбере. Нещо повече, човекът не се интересува от мислите, словата или делата на Създателя… Истината е, че ако човек просто използва свободното си време, за да се съсредоточи върху словата или делата на Създателя и да ги разбере, и ако обърне само малко внимание на мислите на Създателя и на гласа на Неговото сърце, за този човек няма да е трудно да разбере, че мислите, словата и делата на Създателя са открити и прозрачни. По същия начин няма да са необходими много усилия, за да осъзнаем, че Създателят е сред хората по всяко време, че Той винаги разговаря с човека и с всички неща и че всеки ден извършва нови дела. Неговата същност и нрав се изразяват в диалога Му с човека; Неговите мисли и идеи се разкриват напълно в делата Му; Той придружава и наблюдава човечеството през цялото време. Той използва Своите безмълвни слова, за да каже тихо на всички неща и на човечеството: „Аз съм на небето и съм сред всички неща. Аз бдя; Аз чакам; Аз съм на твоя страна…“. Ръцете Му са топли и силни; стъпките Му са леки; гласът Му е мек и изящен; формата Му минава и се извива, като обгръща цялото човечество; ликът Му е красив и нежен. Той никога не си е тръгвал, никога не е изчезвал. Ден и нощ Той е постоянен спътник на хората, Който винаги е до тях.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

466. Когато хората не разбират Бог и не познават Неговия нрав, сърцата им никога не могат истински да се отворят за Него. Щом разберат Бог, те ще имат интереса и вярата да съчувстват на сърцето Му и да го ценят. Когато съчувстваш на Божието сърце и го цениш, твоето сърце постепенно, малко по малко, ще се отвори за Него. Когато сърцето ти се отвори за Него, ти ще почувстваш колко срамни и презрителни са били опитите ти да сключваш сделки с Бог, твоите изисквания към Бог и твоите собствени екстравагантни желания. Когато сърцето ти наистина се отвори за Бог, ще видиш, че Неговото сърце е такава безкрайна вселена, и едновременно с това ще навлезеш в свят, от който никога преди не си имал опит. В този свят няма лъжа, няма измама, няма тъмнина и няма зло. Има само искреност и вярност; само светлина и правота; само праведност и доброта. Той е изпълнен с любов и грижа, изпълнен е с милост и толерантност и чрез него чувстваш щастието и радостта от това, че си жив. Това ще ти разкрие Бог, когато отвориш сърцето си за Него. Този безкраен свят е изпълнен с мъдростта и всемогъществото на Бог; той е изпълнен и с Неговата любов и Неговата власт. Тук можеш да видиш всеки аспект на това, което Бог притежава и представлява, какво Му носи радост, защо се тревожи и защо става тъжен, защо се ядосва… Всеки един човек, който отвори сърцето си и позволи на Бог да влезе, може да види това. Бог може да влезе в сърцето ти само ако го отвориш за Него. Можеш да видиш това, което Бог притежава и представлява, и можеш да видиш какви са намеренията Му за теб само ако Той влезе в сърцето ти. По това време ти ще откриеш, че всичко, свързано с Бог, е изключително ценно, че това, което Бог притежава и представлява, е изключително достойно да бъде ценено. В сравнение с това хората, събитията и нещата около теб, и дори твоите близки, твоят партньор и нещата, които обичаш, са толкова недостойни за споменаване, толкова малки и толкова нисши за теб. Ще почувстваш, че никой материален обект никога повече няма да бъде в състояние да те привлече или да те примами да платиш каквато и да е цена за него. В Божието смирение ще видиш Неговото величие и върховенство. Още повече, че ще видиш в някое Божие дело, за което преди това си смятал, че е доста малко, Неговата безкрайна мъдрост и Неговата толерантност, както и търпението, снизхождението и разбирането, които Той проявява към теб. Това ще породи у теб преклонение пред Него. В този ден ти ще почувстваш, че човечеството живее в такъв мръсен свят, и че било то хората до теб и нещата, които се случват около теб, и дори онези, които обичаш, и тяхната любов към теб и тяхната така наречена закрила или загриженост за теб — всички те дори не си струва да се споменават — само Бог ти е най-любим, Той е твоето най-ценно съкровище. Когато този ден дойде, вярвам, че ще има хора, които ще кажат: Божията любов е толкова голяма и Неговата същина е толкова свята — в Бог няма измама, няма зло, няма завист и няма борба, а само праведност и истинност; и хората трябва да жадуват за всичко, което Бог притежава и представлява, а хората трябва също така да се стремят към него и да се борят за него. На каква основа е изградена способността на хората да постигнат това? Тя е изградена на основата на тяхното разбиране за Божия нрав и на тяхното разбиране за Божията същина. Така че разбирането на Божия нрав и това, което Бог притежава и представлява, е урок за цял живот за всеки човек; това е цел за цял живот, преследвана от всеки човек, който се стреми да промени своя нрав и който се стреми да познава Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

467. Самият Бог е Самият Бог. Той никога няма да стане сътворено същество, а дори и да се присъедини към сътворените същества, присъщият Божи нрав и Неговата същност няма да се променят. Следователно да познаваш Бог не е същото като да познаваш някой предмет; да познаваш Бог не означава да анализираш нещо, нито е същото като да разбираш човек. Ако човек използва своята представа или метод за познаване на предмет или разбиране на човек, за да опознае Бог, той никога няма да е способен да постигне познание за Бог. Познаването на Бог не зависи от опита или въображението и затова никога не трябва да налагаш своя опит или въображение на Бог; колкото и богати да са опитът и въображението ти, те си остават ограничени. Нещо повече, твоето въображение не отговаря на фактите, а още по-малко на истината, и е несъвместимо с истинския Божии нрав и същност. Ако разчиташ на въображението си, никога няма да успееш да разбереш Божията същност. Единственият начин е да приемеш всичко, което идва от Бог, след което постепенно да го изживееш и разбереш. Ще дойде ден, в който Бог ще те просвети, за да Го разбереш и опознаеш истински заради твоето съдействие и заради глада и жаждата ти за истината.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

468. „Боязънта от Бог и отбягването на злото“ са неразривно свързани посредством безброй нишки с познаването на Бог и тази връзка е очевидна. Ако искаш да достигнеш до отбягване на злото, първо трябва да придобиеш истинска богобоязливост; ако искаш да достигнеш до придобиване на истинска богобоязливост, първо трябва да имаш истинско познаване на Бог; ако искаш да достигнеш до познаване на Бог, първо трябва да преживееш Божиите слова, да навлезеш в реалността на Божиите слова, да изпиташ Божия укор и дисциплиниране, Неговото наказание и правосъдие. Ако желаеш да преживееш Божиите слова, първо трябва да се изправиш лице в лице с тях, да се изправиш лице в лице с Бог и да Го помолиш да нагласи хора, събития и неща, както и всякакви обстановки, така че да имаш възможност да преживееш Неговите слова. Ако желаеш да застанеш лице в лице с Бог и с Божиите слова, първо трябва да притежаваш чисто и честно сърце, отношение за приемане на истината, решимостта да изтърпиш страданието, решимостта и смелостта да отбягваш злото, както и въжделението да станеш истинско сътворено същество… По този начин, движейки се стъпка по стъпка напред, ще се приближаваш все повече до Бог, сърцето ти ще става все по-чисто, а докато опознаваш Бог, животът ти и неговата стойност ще станат още по-значими и ще растат още по-сияйни. Докато един ден не почувстваш, че Създателят вече не е загадка, че Създателят никога не е бил скрит от теб, че Създателят никога не е криел лицето Си от теб, че Създателят не е далеч от теб, че Създателят вече не е Този, за Когото можеш само да бленуваш ден и нощ, но Когото не можеш да възприемеш със сетивата си, че Той наистина и истински стои на стража до теб и че Той обезпечава живота ти и ръководи съдбата ти. Ще почувстваш, че Той не е някъде отвъд хоризонта, нито се крие високо в облаците, че Той е точно до теб, господства над всичко твое и че Той е всичко, което имаш, и че Той е единственото, което имаш. Такъв Бог ти позволява да Го обичаш и да Го боготвориш с цялото си сърце, да се чувстваш привързан към Него, да бъдеш близо до Него, да Му се възхищаваш и да се страхуваш да не Го загубиш. Вече не искаш да се отричаш от Него, да се бунтуваш срещу Него, да се отклоняваш или да се откъсваш от Него. Искаш само да проявяваш внимание към Него, искаш само да Му се покоряваш, да Му се отплащаш за всичко, което ти дава, и да се отдадеш на Неговото господство. Вече не отказваш да те напътства, да те подкрепя, да бди над теб и да бъдеш закрилян от Него, вече не се съпротивляваш на върховенството Му и подредбите Му по отношение на теб. Искаш само да Го следваш, да Го придружаваш. Искаш само да Го приемеш като свой единствен живот, като свой единствен Господ, като свой единствен Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Предисловие)