В. За Епохата на царството — последната епоха

33. Идвайки в света на хората, Исус въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В сетните дни Бог отново се въплъти и с това въплъщение завърши Епохата на благодатта и въведе Епохата на царството. Всички, които са способни да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като при това ще успеят лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус дойде сред хората и свърши много работа, Той завърши единствено делото на изкуплението на цялото човечество и послужи като негов принос за грях; Той не освободи човека от целия му покварен нрав. За пълно спасение на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да извърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от покварения му от Сатана нрав. И така, след като човешките грехове бяха опростени, Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на наказанието и правосъдието. Това Негово дело пренесе човека в по-висша сфера. Всички, покорили се на Неговото господство, ще се радват на по-висша истина и ще получат по-големи благословии. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

34. Преди човекът да бъде изкупен, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана човекът има в себе си природа, която се съпротивлява на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление. Това означава, че за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът, който е толкова мръсен, трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и наказание човек ще разбере напълно своята нечиста и покварена същност и ще може да се промени напълно и да се пречисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез съд и наказание в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Вместо дело на спасението по-добре да бъде наричано дело на пречистването. Всъщност този етап също така е делото на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез съда и наказанието на словото човекът е придобит от Бог, а чрез облагородяването, съда и разобличаването на словото са напълно разкрити всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични надежди, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството съгрешава през деня и се изповядва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те започнаха да се оплакват, вече не се стремяха към живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човечеството все още не е готово напълно да се покори на Божия суверенитет? Не се ли състои точно в това тяхната покварена сатанинска природа? Когато не си бил наказван, ръцете ти са били вдигнати по-високо от тези на всички останали — дори от тези на Исус. И си викал с висок глас: „Бъди възлюбен син на Бог! Бъди Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се опълчим срещу стария Сатана! Да се опълчим срещу големия червен змей! Нека големият червен змей бъде напълно лишен от властта си! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Твоите викове бяха по-силни от тези на всички останали. Но после дойде времето на наказанието и отново се разкри поквареният нрав на хората. Тогава виковете им утихнаха и те вече нямаха никаква решителност. Такава е човешката поквара; тя е по-дълбока от греха — насадена е от Сатана и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Този резултат може да се постигне единствено чрез съд чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4))

35. Делото от последните дни се състои в изричането на думи. Думите могат да доведат до големи промени в човека. Промяната, която сега е настъпила в хората, които приемат тези думи, е значително по-голяма, отколкото промяната в хората в Епохата на благодатта при приемането на чудеса и знамения. Защото в Епохата на благодатта демоните бяха пропъдени от човека чрез полагане на ръце и молитва, но поквареният нрав на човека все още остана. Човекът беше изцелен от болести и му бяха простени греховете, но що се отнася до това как човек да се отърве от сатанинския покварен нрав в себе си, това дело още предстоеше да бъде извършено върху него. Човекът просто получи спасение и прошка на греховете си чрез вярата си, но греховната човешка природа не беше премахната и все още оставаше в него. Греховете на човека бяха простени чрез въплъщението на Бог, но това не означаваше, че в човека вече нямаше грях. Греховете на човека могат да бъдат опростени чрез приноса за грях, но що се отнася до това как да се накара човекът да не съгрешава повече, как може напълно да се отърве от покварения си нрав и греховната си природа и как може донякъде да се промени неговият живот нрав, той няма как да реши този проблем. Заради делото на Божието разпятие на кръста греховете на човека са опростени, но той продължава да живее според стария си сатанински покварен нрав. Следователно човекът трябва да бъде напълно спасен от своя сатанински покварен нрав, трябва да се отърве напълно от греховната си природа и тя никога повече да не се развива, а неговият нрав трябва да претърпи трансформация. Това изисква човек да разбере пътя на израстване в живота, да разбере пътя на живота и начина на промяна на своя нрав. Изисква също така човек да практикува в съответствие с този път, за да може нравът му постепенно да се промени и той да заживее под огряването на светлината, за да може всичко, което върши, да бъде в съответствие с Божиите намерения, за да се отърве от сатанинския си покварен нрав и за да се освободи от тъмното сатанинско влияние, като по този начин напълно излезе от греха. Само тогава човек ще е получил пълно спасение. Когато Исус вършеше Своето дело, познанието на човека за Него все още беше смътно и неясно. Човек винаги е вярвал, че Той е син на Давид и Го е провъзгласил за велик пророк и милостив Господ, който изкупва човешките грехове. Някои се изцеляваха благодарение на вярата си, само като докосваха края на дрехата Му; слепите получаваха зрение и дори мъртвите можеха да бъдат върнати към живот. Човекът обаче не можеше да открие покварения, дълбоко вкоренен в него сатанински нрав, нито знаеше как да се отърве от него. Човекът получи голяма благодат, като например мир и телесно благополучие, благословение на цялото семейство, благодарение на вярата на един член от него, изцеление на болести и т.н. Останалото бяха добрите дела на човека и неговият божествен вид. Ако някой можеше да превърне това в основа на живота си, той се смяташе за вярващ, който отговаря на критериите. Само такива вярващи можеха да отидат на небето след смъртта, т.е. бяха спасени. Но докато живееха живота си, те нямаха абсолютно никакво разбиране за начина на живот. Хората просто съгрешаваха, след това изповядваха греховете си и това беше един безкраен цикъл, лишен от какъвто и да било начин за промяна на нрава им. Такова беше състоянието на човека в Епохата на благодатта. Получи ли човекът пълно спасение? Не! Затова след края на онзи етап от делото пак остана делото на правосъдието и наказанието. Целта на този етап е да пречисти човека чрез словото и по този начин да му даде път, който да следва. Този етап не би бил плодотворен и смислен, ако пропъждането на демони продължаваше, защото греховната природа на човека нямаше да е изкоренена и човекът би се спрял, когато бъдат опростени греховете му. Чрез приноса за грях човекът получи прошка на греховете си, защото делото на разпятието вече беше извършено и Бог беше спечелил надмощие над Сатана. Но поквареният нрав на човека все още остава в него и човекът все още греши и се съпротивлява на Бог; Бог не е придобил човечеството. Ето защо в този етап от делото Бог използва словото, за да разобличи покварения нрав на човека, и го кара да практикува в съответствие с подходящия път. Делото в този етап е по-значимо от предишното, а също така е и по-плодотворно, защото сега словото е това, което пряко предоставя живот на човека и позволява цялостно обновяване на човешкия нрав; това е много по-пълен етап от делото. Следователно въплъщението в последните дни е завършило значението на Божието въплъщение и напълно е приключило Божия план за управление за спасението на човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4))

36. Делото на последните дни ще сортира всички според вида им и ще завърши плана за управление на Бог, тъй като моментът наближава и Божият ден вече е настъпил. Бог въвежда всички, които влизат в Неговото царство — всички, които са Му предани докрай — в епохата на Самия Бог. Преди настъпването на епохата на Самия Бог обаче Неговото дело не е да наблюдава човешките дела или да изследва живота на човека, а да съди непокорството му, защото Бог ще пречисти всички онези, които се явят пред престола Му. Всички, които са следвали стъпките на Бог до ден днешен, ще застанат пред Божия престол и така всеки един, който приеме Божието дело в неговия последен етап, ще бъде пречистен от Бог. С други думи, всеки, който приеме Божието дело на този последен етап, ще бъде съден от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

37. Христос от последните дни използва различни истини, за да научи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и мъдростта и нрава на Бог и т.н. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено думите, които разобличават как човек отрича Бог, засягат това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не само изяснява човешката природа с няколко думи — Той разобличава и кастри в дългосрочен план. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден в Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, до което води делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието дава възможност на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайнствата, които са непонятни за него. То също така позволява на човека да разбере и познае своята покварена същност и корените на своята поквара, както и да открие грозното си лице. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже неговата същност е всъщност делото по откриването на истината, пътя и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

38. Човечеството, което е толкова дълбоко покварено от Сатана, не знае, че има Бог, и е престанало да се покланя на Бог. В началото, когато бяха създадени Адам и Ева, славата и свидетелството на Йехова присъстваха постоянно. Но след като беше покварен, човекът загуби славата и свидетелството, защото всички се разбунтуваха срещу Бог и съвсем престанаха да се боят от Него. Делото на завоюването днес има за цел да се възстанови цялото свидетелство и цялата слава и да накара всички хора да се поклонят на Бог, така че да има свидетелство сред сътворените същества; това е делото, което трябва да се извърши през този етап. Как точно ще бъде завоювано човечеството? Като се използва работата на думите на този етап, които изцяло да убедят човека; да го убедят напълно, като се използва разобличаване, съд, наказание и безмилостно проклятие; като се разобличи непокорството на човека и се осъди неговото противопоставяне, за да може той да познае неправедността и мърсотията на човечеството и по този начин да се използват тези неща като контрастиращ предмет на праведния нрав на Бог. Човекът ще бъде завоюван и напълно убеден най-вече чрез тези думи. Думите са средството за окончателното завоюване на човечеството и всички, които приемат Божието завоюване, трябва да приемат ударите и правосъдието на Неговите слова.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (1))

39. В Епохата на царството Бог използва слова, за да въведе новата епоха, да промени средствата, с които осъществява делото Си, и да изпълни делото на цялата епоха. Това е принципът, по който Бог върши делото Си в Епохата на словото. Той се въплъти и говори от различни гледни точки, като дава възможност на човека действително да види Бог, Който е Словото, явяващо се в плът, и да съзре Неговата мъдрост и изумителност. Бог върши делото Си по този начин, за да постигне по-добре целите на завоюването на хора, усъвършенстването на хора и отстраняването на хора, което е истинското значение на използването на словата за делото в Епохата на словото. Чрез словата хората опознават Божието дело, Божия нрав, човешката същина и това, в което трябва да навлезе човекът. Чрез словата се осъществява цялото дело, което Бог желае да извърши в Епохата на словото. Чрез словата хората се разкриват, отстраняват и подлагат на изпитания. Хората са видели и чули тези слова и са признали съществуването на тези слова. В резултат на това те са повярвали в съществуването на Бог, във всемогъществото и мъдростта на Бог и в Божието сърце, което обича и спасява човека. Терминът „слова“ може да е обикновен и простичък, но словата, изречени от устата на въплътения Бог, разтърсват вселената, преобразяват сърцата на хората, преобразяват представите им и стария им нрав, преобразяват и целия предишен облик на света. През различните епохи само днешният Бог работи по този начин и само Той говори така и спасява човека така. Оттук насетне човекът живее под напътствието на Божиите слова, сред пастирското водачество и ресурса на словата Му. Хората живеят в света на Божиите слова, сред проклятията и благословиите на Божиите слова и повечето хора живеят под съда и наказанието от словата Му. Всички тези слова и това дело са с цел да спасят човека, с цел да изпълнят Божията воля и с цел да изменят първоначалния облик на света на старото творение. Бог създаде света, като използва словата Си, Той води всички хора във вселената чрез слова, завоюва и спасява хората чрез слова и накрая Той ще използва слова, за да сложи край на целия стар свят, и така напълно ще завърши целия Свой план за управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епоха на словото)

40. През Епохата на царството въплътеният Бог изрича слова, за да завоюва всички, които вярват в Него. Това е „Словото, явяващо се в плът“. Бог е дошъл през последните дни, за да извърши това дело, което значи, че е дошъл, за да изпълни истинското значение на Словото, явяващо се в плът. Той изрича само думи и рядко са налице факти. Това е самата същност на Словото, явяващо се в плът, и когато въплътеният Бог изрича думите Си, това е явяването на Словото в плът и е Словото, което идва в плът. „В началото беше Словото; и Словото беше у Бог; и Словото беше Бог, и Словото стана плът“. Това (делото за явяването на Словото в плът) е делото, което Бог ще извърши през последните дни и е последната глава от целия Му план за управление, така че Бог трябва да дойде на земята и да прояви думите Си в плът. Това, което се върши днес, това, което ще бъде направено в бъдеще, това, което ще бъде извършено от Бог, крайната цел на човека, онези, които ще бъдат спасени, онези, които ще бъдат унищожени, и така нататък — цялото дело, което трябва да бъде постигнато накрая, е ясно заявено и всичко това е, за да се постигне истинското значение на Словото, явяващо се в плът. Управленските закони и конституцията, които бяха издадени по-рано, онези, които ще бъдат унищожени, онези, които ще навлязат в покой — всички тези думи трябва да бъдат изпълнени. Това е основното дело, което въплътеният Бог извършва през последните дни. Той кара хората да разберат къде е мястото на предопределените от Бог и къде е мястото на непредопределените от Бог, как ще бъдат разпределени Неговите хора и синове, какво ще се случи с Израел, какво ще се случи с Египет — в бъдеще всяка една от тези думи ще се изпълни. Темпото на Божието дело се ускорява. Бог използва словото като средство, с което да разкрие на човека какво ще се направи във всяка епоха, какво ще направи въплътеният Бог през последните дни и какво е служението Му, което ще се извърши, и всички тези думи са с цел да се постигне истинското значение на Словото, явяващо се в плът.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се постига чрез Божието слово)

41. Днес Бог се е въплътил преди всичко, за да завърши делото на „Словото, явяващо се в плът“, за да използва словото да направи човека съвършен и да накара човека да приеме кастренето на словото и облагородяването на словото. Със словата Си Той прави така, че да придобиеш ресурс и да придобиеш живот; и те кара да видиш делото и постъпките Му. Бог използва словото, за да те накаже и облагороди и затова, дори ако понасяш болка, това също се дължи на Божието слово. Днес Бог не върши делото Си с факти, а с думи. Само след като словото Му достигне до теб, Светият Дух може да действа в теб и да те накара да изпиташ болка или сладост. Само Божието слово може да те въведе в реалността и само Божието слово може да те направи съвършен. И така, ти трябва да разбереш поне следното: делото, което Бог извършва през последните дни, е да използва основно словото Си, за да направи всеки човек съвършен и да го напътства. Всички дела, които Той върши, са чрез словото: Той не използва факти, за да те наказва. Има моменти, в които някои хора се противопоставят на Бог. Бог не ти причинява голямо неудобство, плътта ти не е наказана, нито понасяш някаква болка, но веднага, щом словото Му достигне до теб и те облагороди, това става непоносимо за теб. Не е ли така? По времето на вършителите на услуги Бог каза, че човекът трябва да бъде хвърлен в бездънната пропаст. Човекът наистина ли отиде в бездънната пропаст? Човекът влезе в бездънната пропаст просто чрез използването на думи за облагородяването му. И така, през последните дни, когато Бог става плът, Той използва основно словото, за да извърши всичко и да разкрие всичко. Само в словата Му можеш да видиш какво е Той; само в словата Му можеш да видиш, че Той е Самият Бог. Когато въплътеният Бог идва на земята, Той не върши други дела, освен да изрича думите — затова няма нужда от факти: думите са достатъчни. Това е така, защото Той е дошъл главно за да извърши това дело, да позволи на човека да види Неговото велико могъщество и превъзходство в словата Му, да позволи на човека да види Неговата смиреност и скритост в словата Му и да позволи на човека да познае в словата Му Неговата цялост. Всичко, което Той има и всичко, което Той е, е в словата Му. Неговата мъдрост и дивност са в словата Му. Тук можеш да видиш многото методи, с които Бог изрича думите Си. Бог работи толкова отдавна, най-вече за да осигурява ресурси на човека, да го изобличава и да го кастри. Бог не проклина човека с лека ръка и дори когато го прави, Той го проклина чрез словото. И така в тази епоха, когато Бог става плът, не се опитвай да видиш как Бог изцелява болните и изгонва отново демоните и спри постоянно да търсиш знаци — няма смисъл! Тези знаци не могат да направят човека съвършен! Да го кажем ясно: днес Самият практичен Бог на плътта не действа; Той само говори. Това е истината! Той използва думи, за да те направи съвършен и използва думи, за да те нахрани и напои. Той също така използва думи, за да действа и използва думи вместо факти, за да те накара да разбереш Неговата практичност. Ако можеш да възприемеш този начин на изпълнение на Божието дело, тогава е трудно да бъдеш негативен. Вместо да се съсредоточаваш върху неща, които са негативни, трябва да се съсредоточиш само върху положителни неща — това значи, че независимо дали думите на Бог са изпълнени или не, или дали фактите са налице или не, Бог кара човека да придобие живот от словата Му и това е най-великото от всички знамения; и още повече — това е безспорен факт. Това е най-доброто доказателство, чрез което да познаеш Бог и е дори по-голям знак от знаменията. Само тези думи могат да направят човека съвършен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се постига чрез Божието слово)

42. През последните дни Бог използва основно словото, за да направи човека съвършен. Той не използва знамения и чудеса, за да потиска човека или да го убеждава — така не може ясно да се прояви Божието велико могъщество. Ако Бог показваше само знамения и чудеса, тогава би било невъзможно да се прояви Божията практичност и следователно би било невъзможно човекът да се усъвършенства. Бог не прави човека съвършен чрез знамения и чудеса, а използва словото, за да нахрани и напои човека, след което човекът става напълно покорен и познава Бог. Това е целта на делото, което Той върши, и на думите, които изрича. Бог не използва метода на показване на знамения и чудеса, за да направи човека съвършен — Той използва думи и много различни методи на работа, за да усъвършенства човека. Независимо дали става въпрос за облагородяване, кастрене или приток на думи, Бог говори от много различни гледни точки, за да направи човека съвършен и да му даде по-голямо познание за делото, мъдростта и дивността на Бог. […] Аз вече казах, че група победители са спечелени от Изтока, победители, които излизат от големи мъки. Какво се има предвид с тези думи? Това означава, че тези хора, които са били спечелени, са станали истински покорни само след като са били подложени на правосъдие, наказание, кастрене, и на всякакъв вид облагородяване. Вярата на тези хора не е неясна, а истинска. Те не са видели никакви знамения и чудеса. Те не могат да говорят за възвишени думи и доктрини или да изричат дълбоки прозрения. Вместо това те разполагат с реалността, Божиите слова и практическото и истинско познание за Бог. Няма ли такава група по-добра способност да прояви Божието велико могъщество?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се постига чрез Божието слово)

43. В последните дни Бог се въплъти и дойде на земята главно за да говори думи. Когато Исус дойде, Той разпространи евангелието на небесното царство и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. Той сложи край на Епохата на закона и премахна всичко старо. Идването на Исус сложи край на Епохата на закона и възвести Епохата на благодатта. Идването на въплътения Бог от последните дни сложи край на Епохата на благодатта. Той дойде главно за да говори словата Си — като използва слова, за да направи човека съвършен, да просветли и озари човека — и така да премахне мястото на нереалистичния Бог от сърцето му. Когато Исус дойде, Той изпълни този етап от делото. Когато Той дойде, Той извърши много чудеса, изцеряваше болните, изгонваше демони и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. В резултат на това в представите си хората вярват, че Бог трябва да бъде такъв. Защото когато Исус дойде, Неговата работа не беше да премахне образа на нереалистичния Бог от сърцето на човека. Когато Той дойде, Той беше разпънат, изцеряваше болните, изгонваше демони и проповядваше евангелието на небесното царство. От една страна въплъщението на Бог през последните дни измества нереалистичния Бог от човешките представи, така че в сърцето на човека повече да не остава образ на нереалистичен Бог. Чрез практичните Си слова и дела, чрез движението Си по всички земи и изключително практичното и нормално дело, което върши сред хората, Той прави така, че човек да познае практичността на Бог и измества нереалистичния Бог от сърцето на човека. От друга страна Бог използва думите, изречени от Неговата плът, за да направи човека завършен и да доведе до край всяко нещо. Това е делото, което Бог ще завърши през последните дни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаване на настоящото Божие дело)

44. През последните дни Бог дойде главно за да говори думите Си. Той говори от гледната точка на Духа, от гледната точка на човека и от гледната точка на трето лице. Той говори по различни начини, като има по един начин за всеки период от време, и използва говоренето като метод, чрез който да промени представите на човека и да премахне образа на нереалистичния Бог от сърцето му. Това е основното дело, извършено от Бог. Тъй като човекът вярва, че Бог е дошъл да изцерява болните, да изгонва демони, да върши чудеса и да го дарява с материални блага, Бог преминава към друг етап от работата — този на наказанието и съда, за да премахне тези неща от представите на човека, така че той да познае Бог като практичен и нормален и образът на Исус да бъде премахнат от сърцето му и заменен с нов образ на Бог. Веднага щом образът на Бог в човека остарее, той се превръща в идол. Когато Исус дойде и извърши онзи етап от работата, Той не представляваше Бог в Неговата пълнота. Той извърши някои знамения и чудеса, изговори някои думи и в крайна сметка беше разпънат. Той представляваше една част от Бог. Той не можеше да представлява всичко онова, което е от Бог, а по-скоро онова, което Бог извърши като една част от делото Си. Това е така, защото Бог е толкова велик, толкова удивителен и необясним, и защото извършва само част от делото Си във всяка една епоха. Работата, която Бог извършва през тази епоха, е главно да даде думите на живота на човека, да разобличи човешката природа същност, както и покварения му нрав, и да отстрани религиозните представи, феодалното, остаряло мислене и познанието и културата на човека. Всички тези неща трябва да бъдат пречистени, като бъдат разобличени от Божиите слова. През последните дни Бог използва думи, а не знамения и чудеса, за да направи човека съвършен. Той използва думите Си, за да разкрие човека, да го осъди, да го накаже и да го направи съвършен, така че в думите на Бог човекът да види Неговата мъдрост и прелест, да разбере Божия нрав и чрез словата Му да види Неговите дела. През Епохата на закона Йехова изведе Мойсей от Египет с думите Си и говори думи на израилтяните. По онова време част от Божиите дела бяха разкрити, но тъй като заложбите на човека бяха ограничени и нищо не можеше да направи познанието му пълно, Бог продължи да говори и да работи. В Епохата на благодатта човекът отново видя част от Божиите дела. Исус показваше знамения и чудеса, изцеряваше болните и изгонваше демони, беше разпънат, след три дни беше възкресен и се яви в плът пред човека. За Бог човекът не знаеше нищо повече от това. Човекът знае толкова, колкото му разкрива Бог, и ако Той не му разкрие нищо повече, тогава това е степента, до която Бог ще бъде ограничен от него. Затова Бог продължава да работи, за да може човекът да задълбочи познанието си за Него и постепенно да стигне до познаване на Неговата същност. През последните дни Бог използва думите Си, за да направи човека съвършен. Поквареният ти нрав се разобличава от думите на Бог и религиозните ти представи се заменят от практичността на Бог. В последните дни Бог се въплъти главно за да изпълни думите „Словото става плът, Словото идва в плътта и Словото се явява в плътта“, и ако нямаш задълбочени познания за това, няма да можеш да устоиш. През последните дни Бог преди всичко възнамерява да извърши етап от делото, в който Словото се явява в плътта, и това е част от Божия план за управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаване на настоящото Божие дело)

45. В делото от последните дни могъществото на словото е по-силно от това на проявлението на знамения и чудеса, а силата на словото превъзхожда тази на знаменията и чудесата. Словото напълно разкрива покварения нрав, скрит в дълбините на човешкото сърце. Няма начин да го откриеш сам. Когато този нрав бъде разобличен от словото, естествено ще го откриеш; ще трябва да го признаеш и ще бъдеш напълно убеден. Не е ли това властта на словото? Това е резултатът от действието на словото днес. Така че човек не може да бъде напълно спасен от греховете си чрез изцеление на болести и пропъждане на демони. Нито пък може да бъде направен пълноценен чрез проявления на знамения и чудеса. Силата за изцеление на болести и пропъждане на демони само дава на човека благодат, но плътта на човека все още принадлежи на Сатана и поквареният сатанински нрав все още остава в човека. С други думи, това, което не е било очистено, все още принадлежи на греха и мръсотията. Едва след като човек е очистен с помощта на словото, той може да бъде придобит от Бог и да бъде осветен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4))

46. Този етап от делото ще ти разясни закона на Йехова и изкуплението на Исус. И най-вече ще ти даде възможност да разбереш цялото дело на Божия шестхилядолетен план за управление, да разбереш значението и същността на този шестхилядолетен план за управление, а също така ще ти даде възможност да разбереш целта на цялото дело, извършено от Исус, и думите, които Той каза, и дори твоята сляпа вяра и преклонение пред Библията. Всичко това ще ти даде възможност да постигнеш пълно разбиране. Ще разбереш както делото, извършено от Исус, така и делото, което Бог върши днес; ще разбереш и осмислиш цялата истина, живот и път. Защо в етапа на извършване на Своето дело Исус си замина, без да извърши заключителната работа? Защото етапът на делото на Исус не беше заключителен. Когато бе разпънат на кръста, словата Му също свършиха. След като Исус бе разпнат, Неговото дело бе напълно завършено. Сегашният етап е различен: когато думите бъдат изречени докрай и цялото Божие дело бъде завършено, само тогава Неговото дело ще бъде завършено. В етапа на делото на Исус останаха много неизказани или непълно разкрити думи. Исус обаче не се интересуваше какво е казал или какво не е казал, защото Неговото служение не беше служение на думи и затова след разпъването Си на кръста се оттегли. Този етап от делото бе предимно заради разпятието и не прилича на сегашния етап. Настоящият етап от делото е преди всичко за завършване, за поставяне на всичко в ред и за приключване на цялото дело. Без да изречем думите докрай, това дело не може да бъде завършено, защото на този етап цялото дело се завършва и изпълнява с думи. По онова време Исус извърши много работа, която бе напълно неразбираема за хората. Той си отиде тихо и все още мнозина не разбират словата Му, разбирането им е погрешно, но те все още си мислят, че са прави и не знаят, че грешат. Последният етап ще завърши Божието дело и ще гарантира неговото завършване. Всички ще разберат и признаят Божия план за управление. Представите на човека, неговите намерения, неговото погрешно разбиране, идеите му за Йехова и делото на Исус, възгледите му за невярващите и всички други изопачени схващания ще бъдат поправени. И човек ще разбере всички правилни житейски пътища и цялото дело, което Бог е извършил, и цялата истина. Когато това се случи, този етап от делото ще приключи.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (2))

47. Останат ли заклещени в Епохата на благодатта, хората никога няма да се отърват от покварения си нрав, а още по-малко ще познаят присъщия Божи нрав. Ако хората непрестанно живеят сред изобилна благодат, но нямат пътя на живота, който им позволява да познаят Бог или да Го удовлетворят, те никога няма истински да придобият Бог във вярата си в Него. Този вид вяра наистина е достойна за съжаление. Когато дочетеш тази книга и си изживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на царството, ще почувстваш, че най-сетне са удовлетворени копнежите, които си таил толкова много години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словото, произнесено от Самия Него, оценил си мъдростта на делото Му и действително си почувствал колко практически и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си добил много неща, които са оставали незрими и недостъпни за хората в минали времена. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да се съобразяваш с Божиите намерения. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш или отричаш факта на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противиш Нему. Онези, които съумеят да се покорят на истината и са се покорили на Божието дело, ще се върнат под името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да приемат личните Му напътствия, ще добият повече и по-висши истини и ще спечелят истински живот. Те ще наблюдават видение, невиждано от хората никога преди: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в сегашното Му въплъщение. В пороя от наказания и правосъдие Човешкият Син изразява изначалния Си нрав чрез слово, позволявайки на всеки, приел наказанията и правосъдието Му, да види същинското лице на Човешкия Син, което точно отговаря на описания от Йоан лик на Човешкия Син. (Естествено, всичко това ще бъде невидимо за неприемащите Божието дело в Епохата на царството.) Истинското лице на Бог не може да бъде напълно изразено с езика на хората и затова Бог използва метода на изразяване на присъщия Си нрав, за да покаже на хората истинското Си лице. Това ще рече, че всички, които са разбрали присъщия нрав на Човешкия Син, са видели истинското лице на Човешкия Син, защото Бог е твърде велик, за да бъде напълно изразен с езика на хората. Веднъж изживял всяка стъпка от Божието дело в Епохата на царството, човек ще разбере истинското значение на думите, с които Йоан описва Човешкия Син сред светилниците: „Главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

48. Защо делото на завоюването е последният етап? Не е ли точно за да покаже какъв край очаква всеки клас от човешкия род? Не е ли за да позволи на всеки, в хода на делото на завоюването, наказанието и съда, да покаже истинското си лице и след това да бъде класифициран според вида си? Вместо да се казва, че човечеството се завоюва, може би е по-добре да се каже, че на човечеството се показва какъв ще бъде краят за всеки клас хора. Тук става въпрос за съдене на греховете на хората и след това за разкриване на различните класове хора, като по този начин се решава дали те са зли, или праведни. След делото на завоюването идва работата по възнаграждаването на доброто и наказването на злото. Хората, които изцяло се покоряват — което означава напълно завоюваните — ще бъдат пратени в следващия етап от разпространението на Божието дело в цялата вселена; незавоюваните ще бъдат пратени в тъмнината и ще ги сполети бедствие. Така хората ще бъдат класифицирани според вида си — злите ще бъдат групирани заедно със злите, за да останат завинаги без светлината на слънцето, а праведните — с добрите, за да получат светлина и да живеят вечно в светлината. Краят на всички неща е близо; краят на човека е ясно показан пред очите му и всички неща ще бъдат класифицирани според вида им. Как тогава хората могат да избегнат мъката от това, всеки да бъде класифициран според вида си? Краят на всеки вид човек се разкрива, когато наближи краят на всички неща, и това става по време на делото на завоюването на цялата вселена (включително цялото дело на завоюването, като се започне с настоящото дело). Откровението за края на цялото човечество се извършва пред Божието съдилище, по време на наказанието и по време на делото на завоюването в последните дни. […]

Последните дни са времената, когато всички неща ще бъдат сортирани според вида им чрез завоюване. Завоюването е делото на последните дни; казано по друг начин, съдът на греховете на всеки човек е делото на последните дни. Иначе как биха могли хората да бъдат сортирани според вида им? Делото на сортирането на всеки според вида му, което се извършва сред вас, е началото на такова дело из цялата вселена. След това хората от всички земи и народи също ще трябва да приемат делото на завоюването. Това означава, че всеки човек, който е част от творението, ще трябва да бъде сортиран според своя вид и да се предаде пред Божието съдилище, за да бъде съден. Никой човек и нищо не може да избегне това наказание и този съд, нито един човек или нещо няма да останат несортирани според вида си; всеки човек ще бъде поставен в своя клас, защото наближава изходът за всички неща; цялото небе и земя са достигнали своя завършек. Как би могъл човек да избегне деня, когато ще настъпи краят на човешкото съществуване?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (1))

49. Етапът на последните дни, в който човекът трябва да бъде завоюван, е последният етап в битката със Сатана, а също така е делото на пълното спасение на човека от властта на Сатана. Вътрешният смисъл на завоюването на човека е завръщането на въплъщението на Сатана — човекът, който е бил покварен от Сатана — при Създателя след завоюването му, при което човекът ще се опълчи на Сатана и напълно ще се върне при Бог. По този начин човекът ще бъде напълно спасен. Следователно делото на завоюването е последното дело в битката срещу Сатана и последният етап от Божието управление в името на победата над Сатана. Без това дело пълното спасение на човека по същество би било невъзможно, както и пълното поражение на Сатана би било невъзможно и човечеството никога не би могло да влезе в красивото място на своята крайна цел или да се освободи от влиянието на Сатана. Следователно делото за спасението на човека не може да приключи, преди да приключи битката със Сатана, тъй като същността на Божието управление е в името на спасението на човечеството. Първите хора бяха в ръцете на Бог, но поради изкушението и покварата от Сатана човекът беше вързан от Сатана и попадна в лапите на злото. Така, в делото на Божието управление, Сатана става този, който трябва да бъде победен. Тъй като Сатана е завладял човека и тъй като човекът е капиталът, който Бог използва при осъществяването на цялото Си управление, за да бъде спасен човекът, той трябва да бъде изтръгнат от лапите на Сатана, т.е. да бъде върнат от сатанинския плен. По този начин Сатана трябва да бъде победен чрез промяна в стария нрав на човека и възстановяване на първоначалния човешки разум. По този начин плененото човешко същество може да бъде изтръгнато от лапите на Сатана. Ако човекът бъде освободен от влиянието и оковите на Сатана, Сатана ще бъде посрамен, човекът окончателно ще бъде върнат и Сатана ще бъде победен. И тъй като човекът ще бъде освободен изпод тъмното влияние на Сатана, той ще бъде плячката на цялата тази битка, а Сатана ще бъде обектът, който ще бъде наказан, след като битката приключи, след което цялото дело на човешкото спасение ще бъде завършено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

50. Онези, които са способни да останат непоколебими по време на Божието дело на правосъдието и наказанието в сетните дни — т.е. по време на последното дело на пречистване — те ще бъдат онези, които ще навлязат редом с Бог в окончателен покой. По този начин всички, които навлязат в покоя, ще са се освободили от влиянието на Сатана и ще бъдат придобити от Бог едва след като преминат през последното Му дело на пречистване. Онези хора, които най-после са придобити от Бог, ще навлязат в окончателен покой. По същество целта на Божието дело на правосъдието и наказанието служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, заради окончателния ден на покой; в противен случай никой член на човечеството не би могъл да бъде подреден според типа си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената пътека на човечеството към покоя. Само Божието дело по пречистването ще пречисти човеците от тяхната неправедност и само Неговото дело на наказанието и правосъдието ще разобличи бунтовните елементи сред човечеството, като разграничи подлежащите на спасение от неподлежащите и тези, които ще останат, от онези, които няма да останат. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висш свят на човечеството, в който ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще навлязат в човешките дни на покой и ще заживеят редом с Бог. След съда и наказанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание зли, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и наказание; и те някога са полагали труд за Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат отстранени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом святата част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, злите ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са се бунтували срещу Него. Хората, вършили зло и непостигнали спасение в предишни времена, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според епохата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на злите едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Единствената цел на последното Божие дело — да накаже злото и възнагради доброто — е напълно да пречисти всички човеци, за да въведе във вечен покой напълно осветеното човечество. Това е най-важният етап от делото Му, последният етап от цялото Му дело на управлението.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)