Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог
Схващането на целта на Божието дело, резултатите, които Неговото дело цели да постигне у хората, и какви точно са Неговите намерения за хората, е това, което всеки, който следва Бог, трябва да постигне. Познаването на Божието дело е точно това, което липсва на всички хора в днешно време. Това, което Бог е направил за хората, цялото Божие дело и какви точно са били Божиите намерения от сътворението на света до наши дни — хората не схващат и не разбират тези неща. Това е недостатък, който се среща не само в целия религиозен свят, но най-вече при всички онези, които вярват в Бог. Когато дойде денят, в който ти истински съзреш Бог, оцениш Неговата мъдрост, съзреш всички дела, които Бог е извършил, и познаеш това, което Бог притежава и представлява — когато си видял Неговото изобилие, мъдрост, изумителност и цялото дело, което Той е извършил върху хората — едва тогава ще си повярвал в Бог с истински успех. Когато се казва, че Бог е всеобхватен и богат на изобилие, по какъв точно начин Той е всеобхватен и по какъв начин е богат на изобилие? Ако не разбираш това, тогава не може да се смята, че вярваш в Бог. Защо казвам, че онези в религиозния свят не са вярващи в Бог, а са злодеи от същата порода като дяволите? Когато казвам, че са злодеи, то е защото те не разбират Божиите намерения и не са способни да видят Неговата мъдрост. Бог никога не им разкрива Своето дело. Всички те са слепи и не могат да видят Божиите дела. Те са били изоставени от Бог и са напълно лишени от Неговата грижа и закрила, да не говорим за делото на Светия Дух. Онези, които нямат Божието дело, са все злодеи и хора, които се съпротивляват на Бог. Тези хора, които се съпротивляват на Бог, за които говоря, се отнасят за онези, които не познават Бог — онези, които на думи признават Бог, но същевременно нямат никакво познание за Него, онези, които следват Бог, но въпреки това не Му се покоряват, онези, които се наслаждават на Неговата благодат, но въпреки това не са способни да останат непоколебими в свидетелството си за Него. Ако човек не разбира целта на Божието дело и не разбира делото, което Бог извършва върху хората, той не може да бъде в съгласие с Божиите намерения и не може да остане непоколебим в свидетелството си за Бог. Причината, поради която хората се съпротивляват на Бог, произтича, от една страна, от техния покварен нрав; от друга страна, това е, защото те не познават Бог и не разбират принципите, по които Той върши делото Си, и намеренията Му спрямо хората. Тези два аспекта, взети заедно, съставляват историята на човешката съпротива срещу Бог. Онези, които току-що са повярвали в Бог, Му се съпротивляват, защото хората имат природа, която се съпротивлява на Бог; що се отнася до онези, които вярват в Бог от много години, те се съпротивляват на Бог, защото не Го познават, и на всичкото отгоре имат покварен нрав. Във времето преди Бог да се въплъти, мярката за това дали някой се съпротивлява на Бог се основаваше на това дали спазва законите, издадени от Бог на небето. В Епохата на закона например всеки, който не спазваше законите на Йехова, се съпротивляваше на Бог; всеки, който крадеше приношенията за Йехова или се съпротивляваше на онези, на които Йехова гледаше с благосклонност, се съпротивляваше на Бог и биваше убиван с камъни; всеки, който не почиташе родителите си или удряше и обиждаше други хора, не се подчиняваше на законите, и всички, които не спазваха законите на Йехова, бяха хора, които Му се съпротивляваха. Нещата стояха по различен начин в Епохата на благодатта, когато всички, които се съпротивляваха на Исус, бяха хора, които се съпротивляваха на Бог, и всички, които не се покоряваха на словата, изречени от Исус, бяха хора, които се съпротивляваха на Бог. Определението на този период за „съпротивляване на Бог“ беше по-точно и практическо. Преди Бог да се въплъти, мярката за това дали някой се съпротивлява на Бог се основаваше на това дали се покланя и се уповава на невидимия Бог на небето. Определението за „съпротивляване на Бог“ през онзи период не беше толкова практическо, защото хората не можеха да видят Бог и не знаеха как точно изглежда Божият образ или как точно Той върши делото Си и говори. Хората нямаха никакви представи за Бог и вярваха в Бог от състояние на неяснота, защото Бог все още не се беше явил на човека. Следователно, независимо как хората вярваха в Бог въз основа на своите фантазии, Бог не ги заклеймяваше и не предявяваше прекалено високи изисквания към тях, защото те бяха напълно неспособни да видят Бог. Когато Бог се въплъти и дойде да върши делото Си сред хората, всички Го съзират и чуват Неговите слова, и виждат Божиите дела в плътта, при което представите на всички се спукват като сапунени мехури. Що се отнася до онези, които виждат Бог да се явява в плътта, те няма да бъдат заклеймени, ако съзнателно Му се покорят, докато онези, които преднамерено Му се съпротивляват, ще бъдат окачествени като хора, които се съпротивляват на Бог. Такива хора са антихристи, врагове, които умишлено се съпротивляват на Бог. Онези, които таят представи относно Бог, но въпреки това охотно Му се покоряват, няма да бъдат заклеймени. Бог заклеймява хората въз основа на техните намерения и нещата, които правят, а не за техните мисли и идеи. Ако Той трябваше да заклеймява хората въз основа на техните мисли и идеи, тогава нито един човек не би могъл да избяга от гневните ръце на Бог. Онези, които умишлено се съпротивляват на въплътения Бог, ще бъдат наказани за своето неподчинение. Съпротивата на тези хора произтича от представите, които те таят за Бог, което ги води дотам да вършат неща, които смущават Божието дело. Всички такива хора умишлено се съпротивляват на Божието дело и се опитват да го разрушат. Те не само имат представи за Бог, а също така се ангажират с дейности, които смущават Неговото дело, и поради тази причина са заклеймени. Онези, които не смущават преднамерено Божието дело, няма да бъдат заклеймени като грешници, защото те са способни съзнателно да се покоряват и да не вършат неща, които причиняват прекъсвания и смущения. Такива хора няма да бъдат заклеймени. Когато обаче някой е преживявал Божието дело в продължение на много години, като същевременно все още има представи за Него и не е способен да познае делото на въплътения Бог, и все още е изпълнен с представи за Бог и не е способен да Го познае, независимо от това колко години е преживявал Неговото дело, като сърцето му е преизпълнено с представи за Него, въпреки че не е задължително да е направил нещо, което причинява смущения — и макар тези представи да не станат очевидни, този човек не е от никаква полза за Божието дело, неспособен е да проповядва евангелието за Бог или да остане непоколебим в свидетелството си за Него — това означава, че той е един безполезен човек и глупак. Тъй като не познава Бог и освен това е напълно неспособен да се откаже от своите представи за Него, той са заклеймен. Може да се каже така: нормално е онези, които току-що са започнали да вярват в Бог, да имат представи за Него или да не Го познават, но ако някой е вярвал в Бог в продължение на много години и е преживял голяма част от Неговото дело, но въпреки това все още има представи за Него, това не е нормално, и е още по-анормално, ако няма никакво познание за Бог. Тъй като това не е нормално състояние, той е заклеймен. Тези анормални хора са напълно безполезни; именно те най-много се съпротивляват на Бог и напразно са се наслаждавали на Божията благодат. Всички такива хора накрая ще бъдат отстранени!
Онези, които не разбират целта на Божието дело, са хора, които се съпротивляват на Бог. Това се отнася още повече за онези, които наистина разбират целта на Божието дело, но въпреки това не се стремят към това да Го удовлетворят. Има такива, които четат Библията в големи църкви и рецитират пасажи по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело, нито сред тях има някой, който да може да познава Бог — камо ли някой, който да може да бъде в съгласие с Божиите намерения. Всички те са безполезни, противни хора, които поучават „Бог“ отвисоко. Те са хора, които действат под знамето на Бог, но въпреки това преднамерено се съпротивляват на Бог, които носят етикета на вярата в Бог, докато ядат плътта и пият кръвта на човека. Всички такива хора са зли дяволи, които поглъщат човешки души, главни демони, които преднамерено смущават хората да поемат по правилния път, и препъникамъни, които пречат на хората да търсят Бог. Може да изглеждат „физически силни“, но как последователите им да знаят, че те са антихристи, които водят хората към съпротива срещу Бог? Как последователите им да знаят, че те са живи дяволи, посветени на поглъщането на човешки души? Онези, които смятат себе си за благородни в Божието присъствие, са най-низшите от всички, докато онези, които смятат себе си за низши, са най-благородни. А онези, които си въобразяват, че познават Божието дело, и които могат да провъзгласяват делото Му пред другите невъздържано, докато са вперили очи в Него, са най-невежите от всички. Такива хора нямат свидетелство за Бог и всички те са надменни и самонадеяни. Онези, които вярват, че познават Бог твърде малко, но които всъщност имат практическо преживяване и практическо познание за Бог, са най-обичаните от Него. Само такива хора наистина имат свидетелство и са наистина способни да бъдат усъвършенствани от Бог. Онези, които не разбират Божиите намерения, са хора, които се съпротивляват на Бог. Онези, които наистина разбират Божиите намерения, но въпреки това не практикуват истината, са хора, които се съпротивляват на Бог. Онези, които ядат и пият Божиите слова, но въпреки това вървят против същността на Божиите слова, са хора, които се съпротивляват на Бог. Онези, които имат представи за въплътения Бог и нещо повече, преднамерено се отдават на бунтарство, са хора, които се съпротивляват на Бог. Онези, които съдят Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог. И всеки, който е неспособен да познава Бог и не може да свидетелства за Него, е човек, който се съпротивлява на Бог. Затова ви увещавам: ако вие наистина имате вярата да вървите по този път, тогава продължете да следвате. Но ако не сте способни да се въздържите от съпротива срещу Бог, тогава най-добре се отдръпнете, преди да е станало твърде късно, иначе нещата наистина няма да предвещават нищо добро за вас, тъй като вашата природа просто е твърде покварена. Вие сте лишени от преданост, лишени от покорство, лишени от сърце, което жадува за праведност и истина, и лишени от любов към Бог. Може да се каже, че вашето състояние пред Бог по същество е пълна бъркотия. Вие не сте способни да спазвате това, което трябва да спазвате, не сте способни да казвате това, което трябва да казвате, не сте способни да практикувате това, което трябва да практикувате, и не сте способни да изпълните функцията, която трябва да изпълните; вие нямате предаността, която трябва да имате, съвестта, която трябва да имате, покорството, което трябва да имате, или решителността, която трябва да имате; не сте понесли страданието, което е трябвало да понесете, и нямате и вярата, която трябва да имате. Вие сте почти напълно лишени от каквито и да било достойнства. Не ви ли е срам да продължавате да живеете? Съветвам ви, че може би е по-добре да затворите очи във вечен покой възможно най-скоро, като по този начин спестите на Бог тревогите по вас и страданието заради вас. Вие вярвате в Бог и все пак не разбирате Неговите намерения; ядете и пиете Божиите слова, но не сте способни да се съобразите с Божиите изисквания към човека. Вярвате в Бог и все пак не Го познавате, и живеете без цел, към която да се стремите, без никакви ценности или какъвто и да било смисъл. Вие сте човешки същества, но въпреки това нямате съвест и почтеност и изобщо не може да ви се вярва — все още ли можете да наричате себе си хора? Вярвате в Бог, но въпреки това Го мамите; вие дори ламтите за Божиите пари и ядете приношенията, които Му се принасят. И все пак накрая все още не успявате да проявите и капка внимание към Божиите чувства, нито капка съвест към Него. Не можете дори да удовлетворите едно малко изискване, поставено от Бог. Все още ли можете да наричате себе си човешки същества? Вие ядете храната, която Бог ви предоставя, дишате кислорода, който Той ви дава, и се наслаждавате на Неговата благодат, но в крайна сметка нямате ни най-малко познание за Бог. Напротив, превърнали сте се в негодници, които се съпротивляват на Бог. Това не ви ли прави зверове, които не могат да се сравнят дори с куче? Сред животните има ли такива, които да са по-злобни от вас?
Онези пастори и старейшини, които поучават другите отвисоко, са такива, които се съпротивляват на Бог; всички те са съюзници на Сатана. Що се отнася до онези от вас, които поучават другите, без да стоят нависоко, вие не се ли съпротивлявате на Бог още повече? Не сте ли вие още повече в съюз със Сатана? Онези, които не разбират целта на Божието дело, не знаят как да бъдат в съгласие с Божиите намерения. Възможно ли е това да е така за онези, които наистина разбират целта на Неговото дело? Божието дело никога не е погрешно; по-скоро проблемът се крие в стремежа на хората. Не са ли тези дегенерати, които умишлено се съпротивляват на Бог, още по-зловещи и злонамерени от тези пастори и старейшини? Мнозина са тези, които се съпротивляват на Бог, но сред тях различните състояния, в които те се съпротивляват на Бог, също са много. Както има всякакви вярващи, така има и всякакви такива, които се съпротивляват на Бог, като всеки е различен от другия. Нито един от онези, които не успяват ясно да разпознаят целта на Божието дело, не може да бъде спасен. Независимо от това как някой може да се е съпротивлявал на Бог в миналото, когато той разбере целта на Божието дело и е способен да се стреми да удовлетвори Бог, Бог ще заличи всичките му предишни грехове. Стига човек да може да търси и практикува истината, Бог няма да си спомни всичко, което е извършил. Освен това Бог смята хората за съответстващи на праведността в зависимост от това дали могат да практикуват истината. Това е Божията праведност. Преди човек да е видял Бог или да е преживял Неговото дело, независимо от това как се е отнасял към Бог, Бог не го помни. Щом обаче човек е видял Бог и е преживял Неговото дело, всички негови дела и действия ще бъдат вписани от Бог в „летописите“, защото той е видял Бог и е живял сред Неговото дело.
Когато човек наистина е видял това, което Бог притежава и представлява, съзрял е Божието върховенство и истински е опознал Божието дело — и нещо повече, когато неговият стар нрав бъде променен — той напълно ще се е отървал от своя непокорен нрав, който се съпротивлява на Бог. Може да се каже така: всеки се е съпротивлявал на Бог и всеки се е бунтувал срещу Бог. Въпреки това, ако ти можеш съзнателно да се покориш на въплътения Бог и от този момент нататък да удовлетворяваш Божието сърце с твоята преданост, да практикуваш истината, която трябва да практикуваш, да изпълняваш дълга, който трябва да изпълняваш, и да спазваш правилата, които трябва да спазваш, тогава ти си такъв, който е готов да се отърве от своето непокорство, за да удовлетвори Бог, и си такъв, който може да бъде усъвършенстван от Бог. Ако ти упорито продължаваш по своите погрешни пътища, без никакво разкаяние в сърцето си, и продължаваш с бунтовните си постъпки без най-малкото намерение да сътрудничиш на Бог и да Го удовлетвориш, тогава такъв упорит и непоправим човек като теб ще бъде набелязан да бъде наказан и набелязан като такъв, който няма да бъде усъвършенстван от Бог. Ако това се случи, ти ще бъдеш враг на Бог днес, както и враг на Бог утре, и ще останеш враг на Бог и вдругиден — ти завинаги ще бъдеш такъв, който се съпротивлява на Бог, враг на Бог. Как би могъл тогава Бог да те остави безнаказан? Хората имат природа, която се съпротивлява на Бог, но те не бива умишлено да търсят „тайната“ на съпротивата срещу Бог, защото е много трудно да се промени нечия природа. Ако се опиташ, за теб би било по-добре просто да си тръгнеш, преди да е станало твърде късно, за да не стане по-строго наказанието ти в бъдеще и за да не избухне зверската ти природа и да стане неуправляема, и плътското ти тяло в крайна сметка да бъде унищожено от Бог. Ти вярваш в Бог, за да получаваш благословии; но ако в крайна сметка вместо това те сполети беда, твоята вяра наистина не би си струвала. Увещавам ви, по-добре измислете друг план. Не би ли било по-добре за вас да правите каквото и да било друго, отколкото да вярвате в Бог? Наистина ли вярвате, че това е единственият път за вас? Няма ли да продължите да оцелявате дори и без да се стремите към истината? Защо се изправяш срещу Бог по този начин?
