Нравът на Бог, кой е Той и какво притежава

Ежедневни Божии слова  Откъс 232

Аз съм праведен, Аз съм достоен за доверие и Аз съм Бог, който проучва внимателно дълбините на човешкото сърце! Веднага ще разкрия кой е истинен и кой е лъжлив. Не се тревожете; всички неща работят съгласно Моето време. Кой Ме иска искрено и кой не Ме иска — Аз ще ви кажа, един след друг. Вие само се погрижете да се храните, да пиете и да се приближавате до Мен, когато се явите в Мое присъствие, и Аз ще върша делото Си сам. Не се стремете нетърпеливо към бързи резултати — делото Ми не е нещо, което може да бъде постигнато наведнъж. В него са стъпките Ми и мъдростта Ми, и затова мъдростта Ми може да се открие. Ще ви оставя да видите какво вършат ръцете Ми — наказанието за злото и наградата за доброто. Със сигурност не проявявам предпочитания към никого. Теб, който Ме обичаш искрено, и Аз ще обичам искрено, а за тези, които не Ме обичат искрено, Моят гняв ще бъде завинаги с тях, така че да могат да си спомнят във вечността, че Аз съм истинският Бог, Бог, който проучва внимателно най-съкровеното в сърцето на човека. Не действай по един начин пред лицата на другите, а по друг начин зад гърба им; Аз виждам ясно всичко, което правиш, и дори и да заблуждаваш другите, Мен не можеш да заблудиш. Аз виждам всичко ясно. Не е възможно за теб да скриеш нищо; всичко е в Моите ръце. Не се мисли за толкова умен, защото правиш дребните си сметки да излязат в твоя полза. Казвам ти: независимо колко планове замисля човек, хиляди или десетки хиляди, в края на краищата той не може да избяга от дланта на ръката Ми. Всички неща и всички предмети се контролират от ръцете Ми, какво остава за един човек! Не се опитвай да Ме избягваш или да се криеш, не се опитвай да мамиш с раболепие или да се прикриваш. Нима не виждаш, че Моят славен лик, Моят гняв и Моето правосъдие са разкрити публично? Ще съдя незабавно и безжалостно всеки, който не Ме иска искрено. Моето милосърдие се свърши, повече не остана. Не бъдете вече лицемерни и сложете край на своите диви и безразсъдни маниери.

Сине Мой, бъди внимателен. Прекарвай повече време в Моето присъствие и Аз ще поема отговорността за теб. Не се бой, извади Моя двуостър меч и, според намеренията Ми, воювай със Сатана до горчивия край. Аз ще те защитавам, не се безпокой. Всички скрити неща ще бъдат открити и разкрити. Аз съм Слънцето, което излъчва светлина, безмилостно осветявайки цялата тъмнина. Моето правосъдие слезе в своята цялост. Църквата е бойно поле. Всички вие трябва да се подготвите и ти трябва да посветиш цялото си същество на последната, решителната битка. Със сигурност ще те защитя, за да можеш да водиш добрата победоносна битка за Мен.

Бъдете внимателни — в днешно време сърцата на хората са измамни и непредсказуеми и те няма как да спечелят доверието на другите хора. Само Аз съм напълно за вас. В Мен няма никаква измама; просто се облегни на Мен. Синовете Ми със сигурност ще победят в последното решително сражение и Сатана със сигурност ще излезе за смъртната битка. Не се страхувай! Аз съм твоята сила и Аз съм целият твой. Не мисли за нещата отново и отново, не можеш да се справиш с толкова много мисли. Казах и преди, че няма да ви тегля повече по пътя, защото времето Ме притиска твърде много. Нямам повече време да ви дърпам за ухото и да ви предупреждавам на всяка крачка — не е възможно! Просто завършете подготовката си за битката. Аз нося пълна отговорност за теб; всички неща са в Моите ръце. Това е смъртна битка и едната или другата страна със сигурност ще загине. Но трябва да сте наясно със следното: Аз съм вечно побеждаващ и непобеден и Сатана със сигурност ще загине. Това е Моят подход, Моето дело, Моята воля и Моят план!

Това е направено! Всичко е направено! Не бъдете малодушни и не се плашете. Аз с теб и ти с Мен ще бъдем царе завинаги! Думите Ми, веднъж изречени, никога няма да се променят и събитията скоро ще ви сполетят. Бъдете бдителни! Трябва да размишлявате добре върху всеки отделен ред. Повече не трябва да имате неясноти за Моите слова. Трябва да сте наясно с тях! Трябва да помните — прекарвайте колкото се може повече време в Моето присъствие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 44)

Ежедневни Божии слова  Откъс 233

Започнах да предприемам действия, с които да накажа хората, които вършат злодеяния и които упражняват власт и преследват Божиите синове. Оттук нататък ръката на Моите управленски закони ще тегне върху онези, които Ми противоречат в сърцата си. Знайте това! Това е началото на Моя съд и на никого няма да бъде оказана милост, нито някой ще бъде пощаден, защото Аз съм Бог, който няма плътски чувства и върши правда, и би било добре за всички вас да разберете това.

Не искам да наказвам хората, които вършат зло, а по-скоро това е възмездието, което самите те са си навлекли чрез своите злодеяния. Не бързам да наказвам никого, нито се отнасям несправедливо с никого — Аз Съм праведен за всички. Сигурно е, че обичам синовете си, и със сигурност мразя онези зли хора, които Ми се противопоставят — това е принципът на Моите действия. Всеки от вас трябва е запознат с Моите управленски закони. Ако не сте, тогава няма да имате и капка ужас и ще действате нехайно пред Мен. Също няма да знаете какво искам да постигна, какво искам да извърша, какво искам да спечеля или от какъв човек се нуждае Моето царство.

Моите управленски закони са:

1. Независимо кой си, ако Ми противоречиш в сърцето си, ще бъдеш съден.

2. Тези, които съм избрал, ще бъдат дисциплинирани незабавно за всеки погрешен начин на мислене.

3. Ще отделя тези, които не вярват в Мен, на една страна. Ще им позволя да говорят и да действат безгрижно до самия край, когато ще ги накажа напълно и ще ги премахна.

4. Винаги ще се грижа и защитавам онези, които вярват в Мен. Винаги ще им давам живот чрез спасение. Тези хора ще имат Моята любов и със сигурност няма да паднат или да загубят пътя си. Всяка тяхна слабост ще бъде само временна и със сигурност няма да помня техните слабости.

5. Тези, които изглежда, че вярват, но всъщност не го правят — които вярват, че има Бог, но не търсят Христос и също не се съпротивляват — това са хората, които най-много будят съжаление, и чрез Моите дела ще ги накарам да видят ясно. Чрез Моите действия ще ги спася и ще ги върна обратно.

6. Първородните синове, първите, които приемат името Ми, ще бъдат благословени! Със сигурност ще ви дам най-добрите благословения, като ще ви позволя да им се насладите до насита в сърцата си. Никой няма да посмее да попречи на това. Всичко това е подготвено за вас изцяло, тъй като това е Моят управленски закон.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 56)

Ежедневни Божии слова  Откъс 234

Блажени са онези, които са прочели думите Ми и вярват, че ще бъдат изпълнени. Аз няма да те угнетявам. Аз ще направя така, че онова, в което вярваш, да се изпълни в теб. Това е Моето благословение, което идва върху теб. Думите Ми улучват тайните, скрити във всеки човек. Всеки има смъртоносни рани, а Аз съм добрият лекар, който ги изцелява: просто влез в Моето присъствие. Защо казах, че в бъдеще няма да има повече тъга и сълзи? Това е поради тази причина. В Мен всичко е постигнато, но в хората всички неща са покварени, празни и измамни за хората. В Моето присъствие със сигурност ще спечелиш всичко и определено ще можеш да видиш и да се насладиш на всички благословии, които никога не си си представял. Онези, които не идват пред Мен, са със сигурност бунтовни и несъмнено са хората, които Ми се противопоставят. Аз няма да ги пусна леко и ще накажа жестоко такива хора. Помнете това! Колкото повече хората идват пред Мен, толкова повече ще спечелят — макар че това ще бъде само благодат. По-късно те ще получат още по-големи благословии.

От създаването на света Аз започнах да предопределям и избирам тази група хора, а именно — вас от днешния ден. Вашият темперамент, заложби, външен вид и ръст, вашето семейство, в което сте родени, твоята работа и твоят брак — ти в своята цялост, включително дори цвета на косата и кожата ти и твоето време на раждане — всички те бяха подредени от Моите ръце. Аз подредих с ръката Си дори нещата, които правиш, и хората, които срещаш всеки ден, да не говорим за факта, че това, че те довеждам в Моето присъствие днес, всъщност беше направено по Моя разпоредба. Не се хвърляй в смут. Трябва да действаш спокойно. Това, на което ти позволявам да се наслаждаваш днес, е дял, който заслужаваш, и той е предопределен от Мен от сътворението на света. Хората са толкова крайни: те са или прекалено упорити, или напълно безсрамни. Те не са в състояние да извършват нещата в съответствие с Моя план и разпоредби. Не прави това повече. В Мен всичко е еманципирано. Не се обвързвай, тъй като ще има загуба по отношение на живота ти. Помни това!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 74)

Ежедневни Божии слова  Откъс 235

Аз съм единственият истински Бог и освен това съм единствената личност на Бог. Още повече, Аз, целостта на плътта, съм пълното проявление на Бог. Този, който се осмели да не се бои от Мен, който се осмели да прояви съпротива в очите си и който се осмели да говори думи на неподчинение против Мен, непременно ще умре от Моите проклятия и гняв (ще има проклятие поради гнева Ми). Освен това, този, който се осмели да не бъде предан или почтителен спрямо Мен и който се осмели да Ме измами, със сигурност ще умре от омразата Ми. Праведността Ми, величието Ми и съдът Ми ще траят вечно и завинаги. В началото бях любвеобилен и милосърден, но това не е нравът на Моята пълна божественост. Праведността, величието и правосъдието просто съставляват Моя нрав — Самият цялостен Бог. В Епохата на благодатта Аз бях любвеобилен и милосърден. Поради делото, което трябваше да свърша, притежавах любяща доброта и милост. След това обаче нямаше повече нужда от такива неща (и оттогава не е имало такава). Всичко това е праведност, величие и правосъдие, и това е цялостният нрав на Моята нормална човешка природа, съчетан с Моята пълна божественост.

Онези, които не Ме познават, ще погинат в бездънната пропаст, докато онези, които са сигурни в Мен, ще живеят вечно, ще бъдат обгрижвани и закриляни в Моята любов. В момента, в който изрека една-единствена дума, цялата вселена и краищата на земята треперят. Кой може да чуе думите Ми и да не трепери от ужас? Кой може да не развие сърце, изпълнено със страх от Мен? И кой не е в състояние да познае Моята праведност и величие от делата Ми! И кой не вижда в делата Ми всемогъществото и мъдростта Ми! Този, който не внимава, непременно ще умре. Това е така, защото онези, които не обръщат внимание, са онези, които Ми се противопоставят и които не Ме познават. Те са архангелът и са най-покварените. Проучете сами себе си: всеки, който е покварен, самоправеден, надут и арогантен, е обект на Моята омраза и е обречен да загине!

Сега произнасям управленските укази на Моето царство: всички неща са в Моето правосъдие, всички неща са в Моята праведност, всички неща са в Моето величие и Аз упражнявам Моята праведност към всички. Онези, които казват, че вярват в Мен, но които дълбоко в себе си Ми противоречат, или онези, чиито сърца са Ме изоставили, ще бъдат пропъдени — но всичко това в подходящото за самия Мен време. Хората, които говорят саркастично за Мен, но по начин, който другите не забелязват, ще умрат веднага (те ще загинат в дух, тяло и душа). Онези, които угнетяват или презират възлюбените Ми, ще бъдат съдени незабавно от гнева Ми. Това означава, че хората, които завиждат на онези, които обичам, и които Ме смятат за неправеден, ще бъдат предадени, за да бъдат съдени от Моите възлюбени. Всички онези, които се държат добре, които са прями и честни (включително онези, на които им липсва мъдрост) и които се отнасят към Мен с непоколебима искреност, ще останат в Моето царство. Онези, които не са преминали през обучение, т.е. онези честни хора, на които липсва мъдрост и прозрение, ще имат власт в Моето царство. Те обаче също са кастрени и пречупени. Това, че не са преминали обучение, не е абсолютно. По-скоро чрез тези неща ще покажа на всички Моето всемогъщество и Моята мъдрост. Ще прогоня всички онези, които все още се съмняват в Мен. Не искам нито един от тях (ненавиждам хората, които все още се съмняват в Мен във време като това). Чрез делата, които върша в цялата вселена, ще покажа на честните хора великолепието на делата Си, като по този начин ще накарам тяхната мъдрост, прозрение и проницателност да растат. Също така ще направя измамните хора да бъдат унищожени за миг в резултат на Моите чудодейни дела. Всички първородни синове, които първи приеха името Ми (тоест онези святи и непорочни, честни хора), ще бъдат първите, които ще влязат в царството и ще владеят над всички нации и всички народи заедно с Мен, управлявайки като царе в царството и съдейки всички нации и всички народи (това се отнася за всички първородни синове в царството, а не за други). Онези измежду всички нации и от всички народи, които са били съдени и които са се покаяли, ще влязат в Моето царство и ще станат Моя народ, докато упоритите и неразкаялите се ще бъдат хвърлени в бездънната пропаст (за да погинат навеки). Съдът в царството ще бъде последен и това ще бъде Моето цялостно очистване на света. Тогава вече няма да има никаква несправедливост, скръб, сълзи или въздишки, и още повече, няма да има повече свят. Всичко ще бъде проявление на Христос и всичко ще бъде царството на Христос. Такава слава! Такава слава!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 79)

Ежедневни Божии слова  Откъс 236

Сега оповестявам пред вас Моите управленски закони (които влизат в сила от деня на тяхното обявяване и определят различните начини, по които наказвам различни хора):

Аз изпълнявам обещанията Си и всичко е в Моите ръце. Всеки, който се съмнява, непременно ще бъде убит. Тук няма място за никакви съображения; те ще бъдат унищожени незабавно и по този начин сърцето Ми ще се отърве от омразата. (Оттук нататък се потвърждава, че всеки, който бъде убит, не трябва да е някой от членовете на царството Ми и трябва да бъде потомък на Сатана.)

Като първородни синове вие трябва да запазите положението си и да изпълнявате добре собствените си задължения, без да сте прекалено любопитни. Трябва да се доверите на Моя план за управление и където и да отидете, трябва да свидетелствате добре за Мен и да прославяте името Ми. Не извършвайте никакви срамни дела, бъдете за пример на всичките Ми синове и на Моя народ. Дори за миг не се поддавайте на покварата. Трябва винаги да се държите пред всички така, че във вас да се разпознават първородните синове, не бива да се държите раболепно, а да крачите напред с високо вдигната глава. Моля ви да прославяте името Ми, а не да го опозорявате. Всеки от първородните синове има своя собствена функция и не може да върши всичко. Това е задължението, което ви възложих, и не бива да се отклонявате от него. Трябва да се посветите с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила на изпълнението на онова, което ви поверих.

Отсега нататък, в целия вселенски свят, задължението да водят всичките Ми синове и целия Ми народ ще бъде поверено на Моите първородни синове и Аз ще накажа всеки, който не може да посвети цялото си сърце и целия си ум на неговото изпълнение. Това е Моята праведност. Няма да проявя снизхождение дори към първородните Си синове и няма да ги пощадя.

Ако някой от Моите синове или от Моя народ се подиграва и обижда някой от Моите първородни синове, Аз ще го накажа сурово, защото Моите първородни синове Ме представляват и всичко, което им се причинява, се причинява и на Мен. Това е най-суровият от управленските Ми закони. Ще позволя на първородните Ми синове да прилагат Моята праведност според желанията си срещу всеки от Моите синове и Моя народ, който нарушава този закон.

Постепенно ще изоставя всеки, който Ме възприема лекомислено, съсредоточава се само върху Моите храна, дрехи и сън и се грижи само за външните Ми дела, без да взема предвид бремето Ми и без да обръща внимание на правилното изпълнение на функциите си. Това е предназначено за всички, които имат уши.

Всеки, който приключи с полагането на труд за Мен, трябва послушно да се оттегли без много шум. Внимавай, иначе ще те сложа на мястото ти. (Това е допълнителен закон.)

Отсега нататък Моите първородни синове ще вземат железния жезъл и ще започнат да упражняват Моята власт, за да управляват всички нации и народи, да шестват сред всички нации и народи и да прилагат Моя съд, праведност и величие сред всички нации и народи. Моите синове и Моят народ ще се страхуват от Мен, ще Ме възхваляват, ще Ми ръкопляскат и ще Ме прославят непрекъснато, защото Моят план за управление е изпълнен и първородните Ми синове могат да управляват заедно с Мен.

Това е част от Моите управленски закони и в бъдеще ще ви ги съобщавам в процеса на работа. От гореспоменатите закони ще видите бързината, с която върша делото Си, както и етапа, до който е достигнала работата Ми. Това ще бъде потвърждението.

Вече осъдих Сатана. Тъй като Моята воля не познава препятствия и Моите първородни синове са придобили слава заедно с Мен, Аз вече наложих Своята праведност и Своето величие върху света и върху всичко, което принадлежи на Сатана. Не Си помръдвам пръста за Сатана и не му обръщам никакво внимание (защото той дори не е достоен да говори с Мен). Просто продължавам да правя това, което искам. Работата Ми върви гладко, стъпка по стъпка, и волята Ми не познава препятствия по цялата земя. Това донякъде е унизило Сатана и той е напълно унищожен, но само по себе си това не е спазило намеренията Ми. Освен това позволявам на Моите първородни синове да прилагат законите Ми над тях. От една страна, това, което позволявам на Сатана да види, е гневът Ми към него; от друга страна му позволявам да види Моята слава (да види, че първородните Ми синове са най-гласовитите свидетели на унижението на Сатана). Не го наказвам лично, а позволявам на Моите първородни синове да налагат Моята праведност и Моето величие. Тъй като Сатана се отнасяше жестоко със синовете Ми, преследваше ги и ги потискаше, днес, след като службата му свърши, ще позволя на Моите зрели първородни синове да го сложат на мястото му. Сатана е безсилен да предотврати падението си. Парализирането на всички нации по света е най-доброто свидетелство; хората, които се бият помежду си, и страните, обхванати от войни, са очевидните прояви на разпадането на царството на Сатана. Причината, поради която в миналото не показвах никакви знамения и чудеса, бе постепенно да унижа Сатана и да прославя името Си. Когато напълно приключа със Сатана, ще започна да показвам силата Си — казаното от Мен ще стане реалност и свръхестествените неща, които не отговарят на човешките представи, ще бъдат изпълнени (това се отнася за онези благословии, които скоро ще се появят). Тъй като Аз съм Самият практически Бог и за Мен няма правила, и защото говоря според промените в Моя план за управление, онова, което съм казал в миналото, не е задължително приложимо в настоящето. Не се вкопчвайте в собствените си представи! Аз не съм такъв Бог, който се придържа към правила; при Мен всичко е независимо, трансцендентно и напълно освободено. Може би казаното вчера днес вече е остаряло или се отхвърля (но Моите управленски закони, след като вече са оповестени, никога няма да се променят). Това са етапите на Моя план за управление. Не се вкопчвай в правилата. Всеки ден идва нова светлина, идват нови откровения и това е Моят план. Всеки ден Моята светлина ще се разкрива в теб и гласът Ми ще се разнесе свободно във вселенския свят. Разбираш ли? Това е твоят дълг, отговорността, която ти поверих. Не трябва да я пренебрегваш нито за миг. Хората, които одобрявам, ще използвам до края и това никога няма да се промени. Тъй като Аз съм Всемогъщият Бог, знам какво трябва да прави всеки тип човек, както и какъв тип човек е способен да прави определено нещо. Това е Моето всемогъщество.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 88)

Ежедневни Божии слова  Откъс 237

Всяко изречение, което изричам, носи власт и правосъдие и никой не може да промени словата Ми. След като словата Ми излязат, със сигурност нещата ще бъдат извършени според тях; това е Моят нрав. Моите слова са власт и който ги промени, обижда Моето наказание и Аз трябва да го поразя. В сериозните случаи тези хора разоряват собствения си живот и слизат в Хадес или в бездънната пропаст. Това е единственият начин, по който Аз се разправям с човечеството, и човекът няма как да го промени — това е Мой управленски закон. Запомнете това! Никой няма позволение да нарушава Моя закон. Нещата трябва да се извършат според намеренията Ми! В миналото Аз бях твърде невзискателен към вас и вие срещахте само Моите слова. Словата, които изричах относно поразяване на хора, все още не са се изпълнили. Но от днес всички бедствия (тези, които са свързани с Моите управленски закони) ще идват едно след друго, за да накажат всички онези, които не са съгласно намеренията Ми. Трябва да има поява на факти — в противен случай хората няма да могат да видят Моя гняв, а ще се покваряват отново и отново. Това е стъпка от Моя план за управление и това е начинът, по който Аз върша следващата стъпка от делото Ми. Казвам ви това предварително, за да можете да избегнете извършване на нарушение и излагане на вечна гибел. Тоест, от днес нататък Аз ще накарам всички хора, с изключение на Моите първородни синове, да заемат полагащото им се място в съответствие с Моите намерения и ще ги наказвам един по един. Няма да позволя на нито един от тях да се отърве. Само да посмеете да се развращавате отново! Само да посмееш да се бунтуваш отново! Казвал съм преди, че Аз съм праведен към всички, че нямам ни най-малко чувство и това идва да покаже, че Моят нрав не трябва да бъде оскърбяван. Това е Моята личност. Никой не може да промени това. Всички хора чуват словата Ми и всички хора виждат Моя славен лик. Всички хора трябва да Ми се покоряват напълно и изцяло — това е Мой управленски закон. Всички хора в цялата вселена и по краищата на земята трябва да Ме възхваляват и прославят, защото Аз съм Самият единствен Бог, защото Аз съм Божията личност. Никой не може да промени Моите думи и слова, Моето говорене и поведение, тъй като това са неща единствено за Мен и са неща, които притежавам от най-древни времена и които ще съществуват завинаги.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 100)

Ежедневни Божии слова  Откъс 238

Делата Ми се развиват според плана, без миг прекъсване. След като съм навлязъл в Епохата на царството и съм ви пренесъл в Моето царство като Мой народ, ще имам други изисквания към вас; тоест, ще започна да оповестявам пред вас върховния закон, посредством който ще управлявам тази епоха:

Тъй като сте наречени Моят народ, трябва да можете да славите Моето име; тоест да свидетелствате за Мен посред изпитания. Ако някой се опита да Ме придума с ласкателства или прикрие истината от Мен, или ако зад гърба Ми се замеси в нечисти дела, всички подобни хора без изключение ще бъдат прогонени от Моя дом и ще стоят извън него в очакване да се разправя с тях. Ще изгоня от дома Си онези, които в миналото са били нелоялни и несиновни към Мен, а също и онези, които днес отново надигат глас в открита критика към Мен. Онези, които са Мой народ, трябва неизменно да зачитат бремето Ми и да се стремят да научат Моето слово. Само такива хора ще просветлявам и те със сигурност ще живеят под Моите напътствия и просвещение, без никога да бъдат наказани. Категорично отказвам да използвам онези, които не зачитат бремето Ми, а вместо това се стараят да планират собственото си бъдеще — иначе казано, чиито действия не са подчинени на стремежа да възрадват сърцето Ми, а като просяци гледат да измъкнат дребни подаяния. Отказвам да работя с тях, защото от раждането си досега те не знаят какво означава да зачитат Моето бреме. Това са хора без нормален разум; те страдат от мозъчно „недохранване“ и трябва да се върнат вкъщи, за да се „подхранят“. Нямам полза от такива хора. От всеки в Моя народ ще бъде изисквано да се отнася към опознаването Ми като към задължителен дълг от край до край, като храненето, обличането и съня — нещо, което човек не забравя нито за миг. Така в крайна сметка опознаването Ми ще стане толкова естествен акт, колкото храненето — нещо, което човек прави без усилие, с опитна ръка. Що се отнася до думите, които изричам, всяка една трябва да бъде приемана със най-силната вяра и да бъде напълно усвоена; нехайството и половинчатостта са недопустими. Ще считам за открито противящ Ми се всеки, който не обръща внимание на словото Ми; ще сметна, че Ме пренебрегва всеки, който не вкусва от него или не се стреми да го опознае, и ще го изхвърля през портата на Моя дом. Ще постъпя така, защото (както съм отбелязвал и преди) се нуждая не от голямо множество хора, а от безупречност. Ако само един от сто души е в състояние да Ме опознае чрез словото Ми, охотно ще отстраня всички останали, за да се съсредоточа върху просветлението и озарението на този единствен човек. Това ви показва, че не е задължително необходимо да намеря проявление и да бъда изживян чрез множество хора. Нуждая се от пшеница (макар и с неузрели зърна), а не от плевели (дори зърната им да са напълно узрели и да предизвикват възхищение). А що се отнася до онези, които не обръщат внимание на търсенето, а вместо това се отнасят небрежно, ще трябва да си тръгнат по собствена воля; Аз не желая да ги виждам повече, за да не позорят Моето име.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 5)

Ежедневни Божии слова  Откъс 239

Тъй като си сред хората от Моето семейство и тъй като имаш вяра в Моето царство, трябва да се придържаш към стандартите на Моите изисквания във всичко, което правиш. Не искам да не бъдеш нищо повече от блуждаещ облак, а да бъдеш блестящ сняг и да притежаваш неговата същина, и дори повече — неговата стойност. Понеже идвам от святата земя, Аз не съм като лотоса, който има само име и няма същина, защото той идва от тинята, а не от святата земя. Времето, в което едно ново небе слиза на земята и една нова земя се разпростира върху небесата, е и точно това време, в което официално работя сред хората. Кой от човечеството Ме познава? Кой съзря момента на пристигането Ми? Кой е видял, че Аз не само имам име, но освен това притежавам и същина? Аз помитам белите облаци с ръката Си и внимателно наблюдавам небесата; няма нещо в пространството, което да не е подредено от Моята ръка, а под нея няма никой, който да не допринася със собственото си мъничко усилие за осъществяването на Моето могъщо начинание. Аз не отправям обременителни искания към хората на земята, защото винаги съм бил практичният Бог и защото съм Всемогъщият, Който е създал хората и ги познава добре. Всички хора са пред очите на Всемогъщия. Как биха могли дори тези в най-отдалечените кътчета на земята да избегнат внимателното наблюдение на Моя Дух? Въпреки че хората „познават“ Духа Ми, те все още оскърбяват Духа Ми. Словата Ми разкриват грозните лица на всички хора, както и най-съкровените им мисли, и карат всички на земята да стават прозрачно ясни от Моята светлина и да рухват насред Моя изпитателен поглед. Но въпреки падането им техните сърца не смеят да се отдалечат от Мен. Кой от сътворените същества не Ме обича в резултат на делата Ми? Кой не копнее за Мен в резултат на словата Ми? В кого не се раждат чувства на привързаност в резултат на Моята любов? Само поради покварата на Сатана хората не са успели да достигнат състоянието, което Аз изисквам. Дори най-ниските стандарти, които изисквам, пораждат опасения у хората, да не говорим за днешния ден — тази ера, в която Сатана беснее и е безумно деспотичен — или за времето, когато хората са били толкова стъпкани от Сатана, че телата им са изцяло покрити с мръсотия. Кога неспособността на хората да се грижат за сърцето Ми в резултат на тяхната поквара не Ми е причинявала скръб? Възможно ли е да съжалявам Сатана? Възможно ли е да греша в любовта Си? Когато хората се бунтуват срещу Мен, сърцето Ми тайно плаче; когато Ми се съпротивляват, Аз ги наказвам; когато биват спасени от Мен и възкресени от мъртвите, Аз ги поддържам с най-голяма грижа; когато Ми се покоряват, сърцето Ми се успокоява и веднага усещам големи промени на небето и земята и във всички неща. Когато хората Ме възхваляват, как да не Се радвам? Когато са Мои свидетели и са спечелени от Мен, как бих могъл да не спечеля слава? Възможно ли е постъпките и поведението на хората да не се управляват и влияят от Мен? Когато не давам насоки, хората бездействат и мълчат; освен това зад гърба Ми те участват в онези „похвални“ мръсни сделки. Смяташ ли, че плътта, с която Се обличам, не знае нищо за твоите действия, твоето поведение и твоите думи? Много години съм търпял вятъра и дъжда и също съм изпитвал горчивината на човешкия свят; но при по-внимателен размисъл никакво страдание не може да накара плътското човечество да изгуби надежда в Мен, а още по-малко пък някаква сладост може да накара хората от плът да станат студени, обезверени или пренебрежителни към Мен. Наистина ли любовта им към Мен е ограничена или до липса на страдание, или до липса на сладост?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 9)

Ежедневни Божии слова  Откъс 240

Днес, тъй като съм ви довел до този момент, съм взел подходящи мерки и имам Свои собствени цели. Ако трябваше да ви разкажа за тях днес, бихте ли могли наистина да ги разберете? Добре познавам мислите на човешкия ум и желанията на човешкото сърце: кой никога не е търсил изход за себе си? Кой никога не е мислил за собствените си перспективи? И все пак, въпреки че човекът притежава богат и блестящ интелект, кой е могъл да предвиди, че след изминалите епохи настоящата ще се окаже такава, каквото е? Това ли е наистина плодът на твоите собствени субективни усилия? Това ли е възнаграждението за твоето неуморно усърдие? Това ли е красивата картина, която си представяш в съзнанието си? Ако не водех цялото човечество, кой би могъл да се отдели от Моите разпоредби и да намери друг изход? Дали въображението и желанията на човека са го довели до сегашния момент? Целият живот на много хора преминава, без желанията им да бъдат изпълнени. Това наистина ли се дължи на грешка в тяхното мислене? Животът на много хора е изпълнен с неочаквано щастие и удовлетворение. Това наистина ли е, защото очакват твърде малко? Кой от цялото човечество не е обгрижен в очите на Всемогъщия? Кой не живее сред предопределението на Всемогъщия? Животът и смъртта на човека по негов собствен избор ли се случват? Човек управлява ли съдбата си? Много хора умоляват за смъртта, но тя е далеч от тях; много хора искат да бъдат силните в живота и се страхуват от смъртта, но без да знаят, денят на тяхната кончина наближава, потапяйки ги в бездната на смъртта. Много хора гледат към небето и въздишат дълбоко; много хора плачат със силни, жални ридания; много хора падат сред изпитания и много хора са хванати насред изкушение. Въпреки че не се явявам лично, за да позволя на хората да Ме видят ясно, много хора се страхуват да видят лицето Ми, дълбоко изплашени, че ще ги поразя, че ще ги залича. Познава ли Ме наистина човекът, или не? Никой не може да каже със сигурност. Не е ли така? Вие се страхувате както от Мен, така и от Моето наказание, но въпреки това се изправяте, открито Ми се противопоставяте и Ме осъждате. Не е ли истина? Това, че човекът никога не Ме е познавал, е защото никога не е виждал лицето Ми или чувал гласа Ми. И така, въпреки че съм в сърцето на човека, има ли някой, в чието сърце да не съм мъгляв и неопределен? Има ли такива, в чието сърце съм напълно ясен? Аз не желая Моят народ също да Ме вижда смътно и неясно и затова Се впускам в това велико дело.

Тихо идвам сред хората и след това Се отдалечавам. Някой виждал ли Ме е някога? Може ли слънцето да Ме види заради горящите си пламъци? Може ли луната да Ме види заради сияещата си яснота? Могат ли съзвездията да Ме видят заради мястото си на небето? Когато идвам, човекът не знае и всички неща остават в неведение, а когато Си отивам, човекът все още не знае. Кой може да свидетелства за Мен? Възможно ли е възхвалата на хората на земята да свидетелства за Мен? Възможно ли е цъфтящите в дивата природа лилии да го направят? Или летящите в небето птици? Или лъвовете, чиито рев отеква в планините? Никой не може да свидетелства за Мен напълно! Никой не може да свърши делото, което Аз ще свърша! Дори някой да свърши това дело, какъв ефект ще има то? Всеки ден наблюдавам всяко действие на много хора и всеки ден изследвам сърцата и умовете на много хора; никой никога не е избягал от правосъдието Ми и никой никога не се е избавил от реалността на Моето правосъдие. Стоя над небесата и гледам в далечината: безброй хора са били поразени от Мен, но също така безброй хора живеят сред Моята милост и любяща доброта. Не живеете ли и вие в такова положение?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 11)

Ежедневни Божии слова  Откъс 241

На земята Аз съм Самият практически Бог, който живее в сърцата на хората; на небето Аз съм Върховният владетел на цялото творение. Изкачвал съм планини, прекосявал съм реки, влизал съм сред човечеството и съм излизал от там. Кой се осмелява открито да се противопостави на Самия практически Бог? Кой дръзва да се освободи от върховенството на Всемогъщия? Кой се осмелява да твърди, че без никакво съмнение Аз съм на небето? Нещо повече, кой дръзва да твърди, че безспорно Аз съм на земята? Сред цялото човечество няма никой, способен да опише местата, където живея, до най-малки подробности. Възможно ли е винаги, когато съм на небето, Аз да съм Самият свръхестествен Бог, а когато съм на земята, да съм Самият практически Бог? Със сигурност това дали Аз съм Самият практически Бог, или не, не може да се определи от това, че Аз съм Върховният владетел на цялото творение, или от факта, че изпитвам страданията на човешкия свят, нали? Ако това беше така, тогава хората нямаше ли да са безнадеждно невежи? Аз съм на небето, но съм и на земята; Аз съм сред безбройните обекти на творението, а също и сред масите. Хората могат да Ме докоснат всеки ден; нещо повече, те могат да Ме виждат всеки ден. На хората им се струва, че Аз понякога съм скрит, а понякога — видим; сякаш наистина съществувам, но също така сякаш не съществувам. В Мен се крият неразгадаеми за човечеството тайни. Сякаш всички хора се взират в Мен през микроскоп, за да открият още повече тайни в Мен с надеждата по този начин да разсеят това неприятно чувство в сърцата си. Въпреки това, дори и да използват рентгенови лъчи, как биха могли хората да разкрият някоя от тайните, които пазя?

В момента, в който Моят народ, в резултат на Моето дело, спечели слава заедно с Мен, леговището на големия червен змей ще бъде разкопано, цялата кал и мръсотия ще бъдат пометени и цялата замърсена вода, събирала се в продължение на безброй години, ще пресъхне в Моите горящи огньове, за да престане да съществува. Тогава големият червен змей ще загине в езерото от огън и жупел. Наистина ли искате да останете под Моята любяща грижа, за да не бъдете отвлечени от змея? Наистина ли мразите неговите измамни хитрости? Кой е способен да свидетелства непоколебимо за Мен? Кой може да посвети всички свои сили на името Ми, на Духа Ми и на целия Ми план за управление? Днес, когато царството е в човешкия свят, е времето, в което Аз лично дойдох сред човечеството. Ако това не беше така, можеше ли някой да излезе на бойното поле от Мое име, без да трепне? За да се сформира царството, за да бъде доволно сърцето Ми, и освен това, за да настъпи Моят ден, за да дойде времето, когато безбройните обекти на творението ще се преродят и ще станат изобилни, за да се спасят хората от морето на страданието, за да дойде утрешният ден, за да бъде той чудесен, да цъфти и да разцъфтява, и освен това, за да може да се осъществи насладата от бъдещето, всички хора се стремят с всички сили, без да се щадят, да се жертват за Мен. Нима това не е знак, че победата вече е Моя? Нима това не е знак за осъществяването на Моя план?

Колкото повече хората съществуват в последните дни, толкова повече ще чувстват празнотата на света и толкова по-малко смелост да живеят ще имат. Поради тази причина безброй хора умряха разочаровани, безброй други бяха разочаровани от своите търсения и несметен брой други са се оставили да бъдат манипулирани от ръката на Сатана. Спасил съм толкова много хора и съм подкрепял толкова много от тях, и често, когато човешките същества са губели светлината, Аз съм ги връщал обратно на светло място, за да могат да Ме познаят на светлината и да Ми се радват насред щастието. Заради настъпването на Моята светлина, обожанието расте в сърцата на хората, които живеят в Моето царство, защото Аз съм Бог, обичан от хората, Бог, към когото човечеството се придържа с любяща привързаност и хората са изпълнени с траен отпечатък от фигурата Ми. Въпреки това, когато всичко приключи, никой не разбира дали това е дело на Духа или функция на плътта. На хората би им отнело цял живот, само да изживеят това единствено нещо подробно. Хората никога не са Ме презирали в най-съкровените кътчета на сърцата си; по-скоро те са привързани към Мен в дълбините на духа си. Мъдростта Ми предизвиква възхищението им, чудесата, които върша, са наслада за очите им, а словата Ми стряскат умовете им, но те много ги ценят. Моята практичност кара хората да се чувстват объркани, да онемяват и да недоумяват, но въпреки това те са готови да я приемат. Нима това не е действителният ръст на хората?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 15)

Ежедневни Божии слова  Откъс 242

1. Човек не трябва да се възвеличава, нито да се превъзнася. Той трябва да се покланя на Бог и да Го възхвалява.

2. Правете всичко, което е от полза за Божието дело, и нищо, което е в ущърб на интересите на Божието дело. Защитавайте Божието име, Божието свидетелство и Божието дело.

3. Парите, материалните предмети и цялата собственост в Божия дом са приносите, които трябва да се дават от човека. Тези приноси не могат да се ползват от никого, освен от свещеника и от Бог, защото приносите на човека са за ползване от Бог. Бог споделя тези приноси само със свещеника; никой друг не е упълномощен или няма право да се наслаждава на каквато и да е част от тях. Всички приноси на човека (включително парите и материалните неща, които могат да се ползват) са дадени на Бог, а не на човека, и затова тези неща не бива да се ползват от човека; ако човек се ползва от тях, тогава той би откраднал приносите. Всеки, който прави това, е Юда, защото, освен че предаде Господ, Юда си взе и от това, което бе сложено в торбата с парите.

4. Човекът има покварен нрав и освен това е обладан от чувства. Поради това е абсолютно забранено двама представители на противоположния пол да работят заедно, без да са придружени, когато служат на Бог. Всеки, който бъде забелязан да прави това, ще бъде отлъчен, без изключение.

5. Не осъждайте Бог, нито обсъждайте свободно въпроси, свързани с Бог. Постъпвайте така, както трябва да постъпва човек, и говорете така, както трябва да говори човек, и не преминавайте ограниченията, нито пък престъпвайте границите. Пазете собствения си език и внимавайте къде стъпвате, за да не направите нещо, което накърнява Божия нрав.

6. Прави това, което човек трябва да прави, върши задълженията си, изпълнявай отговорностите си и спазвай дълга си. Тъй като вярваш в Бог, трябва да дадеш своя принос към Божието дело; ако не го направиш, тогава си негоден да ядеш и пиеш Божиите слова и негоден да живееш в Божия дом.

7. В работата и църковните дела, освен покорството на Бог, трябва да се следват във всичко указанията на човека, който е използван от Светия Дух. Дори и най-малкото нарушение е недопустимо. Спазвай безусловно указанията и не анализирай кое е правилно или неправилно; това, което е правилно или неправилно, няма нищо общо с теб. Пълното покорство трябва да бъде единствената ти грижа.

8. Хората, които вярват в Бог, трябва да Му се покоряват и да Му се покланят. Не превъзнасяй и не се възхищавай на никой човек; не поставяй на първо място Бог, на второ — хората, на които се възхищаваш, и на трето — себе си. Нито един човек не трябва да заема място в сърцето ти и не трябва да смяташ хората — особено тези, които почиташ — за равнопоставени на Бог или за равни на Него. Това е недопустимо за Бог.

9. Фокусирай мислите си върху църковните дела. Остави настрана перспективите на собствената си плът, бъди решителен по отношение на семейните въпроси, посвети се с цялото си сърце на Божието дело и постави Божието дело на първо място, а собствения си живот — на второ. Това е приличието на светеца.

10. Близките, които не са във вярата (твоите деца, съпруг или съпруга, сестрите или родителите ти и т.н.), не трябва да бъдат принуждавани да се присъединяват към църквата. Божият дом не страда от недостиг на членове и няма нужда да попълва броя си с хора, от които няма никаква полза. Всички онези, които не вярват охотно, не бива да бъдат водени в църквата. Този закон е за всички хора. Вие трябва да проверявате, да надзиравате и да си напомняте един на друг за този въпрос; никой не може да го нарушава. Дори когато роднини, които не са във вярата, с неохота влизат в църквата, не трябва да им се дават книги, нито да им се дава ново име; такива хора не са от Божия дом и влизането им в църквата трябва да бъде спряно с всички необходими средства. Ако в църквата настъпят неприятности поради нахлуването на демони, тогава ти самият ще бъдеш отлъчен или ще ти бъдат наложени ограничения. Накратко, всеки носи отговорност по този въпрос, макар че не бива да проявяваш безразсъдство и да го използваш за уреждане на лични сметки.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Десетте управленски закона, които трябва да бъдат спазвани от Божиите избраници в Епохата на царството)

Ежедневни Божии слова  Откъс 243

Хората трябва да се придържат към многото задължения, които трябва да изпълняват. Това е, което хората трябва да спазват и трябва да изпълняват. Оставете Светия Дух да върши това, което трябва да бъде извършено от Светия Дух; човекът не може да изпълнява никаква роля в това дело. Човекът трябва да се придържа към това, което трябва да бъде извършено от него, и то няма никаква връзка със Светия Дух. Това е единственото нещо, което трябва да се върши от човека и трябва да се спазва като заповед, точно както спазването на закона в Стария завет. Въпреки че сега не е Епохата на закона, все още има много слова, които трябва да се спазват, които са от същия вид като словата, изречени в Епохата на закона. Тези слова не се изпълняват, просто като разчитаме на докосването на Светия Дух, а по-скоро са нещо, което човек трябва да спазва. Например:

Не съди делата на практичния Бог.

Не се противопоставяй на човека, за когото Бог е свидетелствал.

Пред Бог трябва да знаеш мястото си и не трябва да бъдеш безпътен.

Трябва да си умерен в речта си и думите и действията ти трябва да следват разпоредбите на човека, за когото Бог е свидетелствал.

Трябва да се боиш от свидетелството на Бог. Не трябва да пренебрегваш Божието дело и думите, излизащи от устата Му.

Не трябва да имитираш тона и целите на Божиите слова.

Не трябва да демонстрираш поведение, с което открито се противопоставяш на човека, за когото Бог е свидетелствал.

Това са нещата, които всеки човек трябва да спазва. Във всяка епоха Бог определя много правила, които са сходни на законите и които трябва да се спазват от човека. По този начин Той ограничава нрава на човека и долавя неговата искреност. Помислете, например, за думите „Почитай баща си и майка си“ от старозаветната епоха. Тези думи не се прилагат днес. По онова време те просто ограничаваха част от външно проявения нрав на човека, бяха използвани, за да демонстрират искреността на човешката вяра в Бог и показваха онези, които вярваха в Бог. Въпреки че сега е Епохата на царството, все още има много правила, които човек трябва да спазва. Правилата от миналото не са приложими, а днес има много повече подходящи практики, които човек може да изпълнява и които са необходими. Те не включват делото на Светия Дух и трябва да бъдат изпълнявани от човека.

В Епохата на благодатта много от практиките на Епохата на закона бяха отхвърлени, защото тези закони не бяха особено ефективни за делото през онази епоха. След като бяха отхвърлени, бяха въведени много практики, които бяха подходящи за онази епоха и които се превърнаха в много от правилата на днешния ден. Когато дойде днешният Бог, тези правила бяха отменени и вече не се изискваше да се спазват, и бяха въведени много практики, подходящи за делото днес. Днес тези практики не са правила, а целят да постигнат ефект; те са подходящи за днес, утре може би ще станат правила. В крайна сметка трябва да спазваш това, което е полезно за делото днес. Не обръщай внимание на утрешния ден: това, което се прави днес, е заради днешния ден. Когато дойде утрешният ден, може би ще има по-добри практики, които ще трябва да изпълняваш, но не обръщай твърде много внимание на това. По-скоро се придържай към това, което трябва да се спазва днес, за да избегнеш противопоставяне на Бог. Днес нищо не е по-важно за човека от това да спазва следното:

Не трябва да се опитваш да се умилкваш на Бог, който стои пред очите ти, или да криеш каквото и да е от Него.

Не трябва да изричаш мръсотии или арогантни слова в присъствието на Бог, който стои пред теб.

Не трябва да заблуждаваш Бог, стоящ пред теб, със сладки думи и смирени слова, за да спечелиш доверието Му.

Не трябва да действаш непочтително пред Бог. Трябва да се покоряваш на всичко, което излиза от устата на Бог, и не трябва да се съпротивляваш, противопоставяш или оспорваш словата Му.

Не трябва да тълкуваш по свой вкус словата, изречени от Божиите уста. Трябва да държиш езика си зад зъбите, за да избегнеш това и за да не станеш жертва на измамните планове на злите.

Трябва да внимаваш за действията си, за да избегнеш прекрачването на ограниченията, които Бог е поставил за теб. Ако ги преминеш, ще поставиш себе си на мястото на Бог и ще говориш надменни думи, и по този начин ще станеш омразен на Бог.

Не трябва да разпространяваш безразсъдно словата, изречени от Бог, за да не ти се подиграват другите и за да не станеш за посмешище на дяволи.

Трябва да се покоряваш на цялото дело на Бог днес. Дори и да не го разбираш, не трябва да го съдиш; всичко, което можеш да направиш, е да търсиш и да влезеш в общение.

Никой човек не трябва да престъпва изначалното място на Бог. Не можеш да направиш нищо повече от това да служиш на днешния Бог от позицията на човек. Не можеш да учиш днешния Бог от позицията на човек — да се прави това е погрешно.

Никой не може да застане на мястото на човека, за когото Бог е свидетелствал. В твоите слова, действия и най-съкровени мисли ти си в позицията на човек. Това трябва да се спазва, това е отговорност на човека и никой не може да го променя; опитът за промяна би нарушил административните разпореждания. Това трябва да се помни от всички.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Заповедите на Новата епоха)

Ежедневни Божии слова  Откъс 244

Има много неща, които се надявам да постигнете, но не всички ваши действия, не всичко във вашия живот е в състояние да изпълни това, което искам, така че нямам друг избор, освен да премина направо към същността и да ви обясня намеренията Си. Като се има предвид, че вашата проницателност е слаба и че преценката ви също е слаба, вие сте почти напълно невежи за Моя нрав и същност — и затова трябва неотложно да ви информирам за тях. Без значение колко сте разбрали преди това, без значение дали желаете да разберете тези въпроси, Аз все пак трябва да ви ги обясня подробно. Тези въпроси не са напълно чужди за вас, но ви липсва много разбиране, много познаване на смисъла, който се съдържа в тях. Много от вас имат само някакво смътно разбиране, при това частично и непълно. За да ви помогна да практикувате по-добре истината, за да практикувате по-добре думите Ми, мисля, че това са въпросите, които трябва да осъзнаете преди всичко останало. В противен случай вярата ви ще остане неясна, лицемерна и изпълнена с атрибути на религията. Ако не разбираш Божия нрав, за теб ще бъде невъзможно да вършиш делото, което трябва да извършиш за Него. Ако не познаваш същността на Бог, няма да можеш да изпитваш страх и ужас от Него; вместо това ще има само небрежна формалност и увъртане, а освен това и непоправимо богохулство. Макар че разбирането на Божия нрав действително е важно и познаването на Божията същност не може да бъде пренебрегнато, никой никога не е изследвал задълбочено и не е вниквал в тези въпроси. Ясно се вижда, че всички вие сте отхвърлили управленските закони, които съм издал. Ако не разбирате Божия нрав, тогава е много вероятно да го оскърбите. Оскърбяването на Неговия нрав е равносилно на предизвикване на гнева на Самия Бог, като в този случай крайният плод на твоите действия ще бъде нарушаването на управленските закони. Сега трябва да осъзнаеш, че когато познаваш същността на Бог, можеш да разбереш и Неговия нрав — а когато разбереш Неговия нрав, ще си разбрал и управленските закони. Излишно е да казвам, че голяма част от това, което се съдържа в управленските закони, засяга Божия нрав, но не целият Му нрав е изразен в управленските закони; следователно трябва да направите още една стъпка към развиване на разбирането си за Божия нрав.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божия нрав)

Ежедневни Божии слова  Откъс 245

Божият нрав е тема, която изглежда много абстрактна за всички и освен това е тема, която не е лесна за приемане от никого, тъй като нравът Му не прилича на човешкия характер. Бог също има Своите емоции на радост, гняв, скръб и щастие, но тези емоции се различават от човешките. Самият Бог има собствено притежание и същество. Всичко, което Той изразява и разкрива, представлява Неговата собствена същност и Неговата собствена идентичност. Това притежание и същество, както и тази същност и идентичност, са неща, които не могат да бъдат заменени от нито един човек. Неговият нрав обхваща любовта Му към човечеството, утехата към човечеството, омразата към човечеството и дори нещо повече — пълното разбиране на човечеството. Личността на човека обаче може да включва веселие, жизненост или безчувственост. Божият нрав е това, което се притежава от Върховния владетел на всички неща и живи същества, това, което се притежава от Господа на творението. Неговият нрав представлява почтеност, могъщество, благородство, величие и най-вече превъзходство. Неговият нрав е символ на властта, символ на всичко, което е справедливо, символ на всичко, което е красиво и добро. Нещо повече, Неговият нрав е символ на неуязвимост по отношение на това да бъде победен или завладян от мрака или от която и да е вражеска сила, както и символ на неуязвимост по отношение на оскърблението (и нетърпимостта към оскърблението) от което и да било сътворено същество. Неговият нрав е символ на най-висшата сила. Нито един човек или човеци не могат да смущават Неговото дело или нрав и не им е позволено да го правят. Защото личността на човека не е нищо повече от обикновен символ на лекото превъзходство на човека над звяра. Човекът сам по себе си не притежава никаква власт, никаква автономност и никаква способност да надскача себе си, а в същността си е създание, което трепери пред милостта на всякакви хора, събития и неща. Божията радост се дължи на съществуването и появата на справедливостта и светлината заради унищожаването на мрака и злото. Той изпитва удоволствие от донасянето на светлината и добрия живот на човечеството; Неговата радост е справедлива радост, символ на съществуването на всичко положително и още повече — символ на благополучие. Божият гняв се провокира от вредата, която съществуването и смущението на несправедливостта носят на Неговото човечество, заради съществуването на злото и тъмнината, заради съществуването на неща, които прогонват истината, и още повече — заради съществуването на неща, които се противопоставят на доброто и красивото. Неговият гняв е символ на това, че всички отрицателни неща вече не съществуват, и дори нещо повече — той е символ на Неговата святост. Неговата скръб се дължи на човечеството, за което Той има надежди, но което е изпаднало в тъмнина, както и на това, че делото, което Той върши върху човека, не спазва намеренията Му, защото човечеството, което Той обича, не може да живее цялото в светлина. Той чувства скръб за невинното човечество, за честния, но невеж човек и за човека, който е добър, но му липсват собствени възгледи. Неговата скръб е символ на Неговата доброта и на Неговото милосърдие, символ на красотата и на доброжелателството. Неговото щастие, разбира се, идва от победата над враговете Му и спечелването на добросъвестността на човека. Нещо повече, то възниква от прогонването и унищожаването на всички вражески сили и защото човечеството получава добър и мирен живот. Божието щастие не прилича на радостта на човека; то е по-скоро усещането за събиране на добри плодове, чувство, което е дори по-силно от радостта. Неговото щастие е символ на това, че от този момент нататък човечеството ще се освободи от страданията, и символ на това, че човечеството ще влезе в света на светлината. От друга страна всички емоции на човечеството възникват заради собствените му интереси, а не заради справедливостта, светлината или красивото, и най-малко заради благодатта, дарена от Небето. Емоциите на човечеството са егоистични и принадлежат на света на мрака. Те не възникват заради Божията воля, а още по-малко заради Неговия план, и затова за човека и за Бог никога не може да се говори по един и същи начин. Бог е завинаги върховен и завинаги почитан, докато човекът е завинаги низък и завинаги безполезен. Това е така, защото Бог вечно се посвещава и се отдава на човечеството, докато човекът вечно моли и се старае единствено за себе си. Бог вечно полага усилия за оцеляването на човечеството, но човекът никога не допринася с нищо за справедливостта или за светлината и дори временно да полага усилия, те не могат да издържат на нито един удар, защото усилията на човека винаги са заради самия него, а не заради другите. Човекът винаги е егоист, докато Бог е вечно безкористен. Бог е началото на всичко справедливо, добро и красиво, докато човекът е този, който наследява и изразява цялата грозота и зло. Бог никога няма да промени Своята същност на справедливост и красота, но човекът сам може да предаде справедливостта и да се отдалечи от Бог по всяко време и във всяка ситуация.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божия нрав)

Ежедневни Божии слова  Откъс 246

Всяко изречение, което изрекох, съдържа в себе си Божия нрав. Добре би било да обмислите внимателно думите Ми и със сигурност ще извлечете голяма полза от тях. Същността на Бог е много трудна за разбиране, но вярвам, че всички вие имате поне някаква представа за Божия нрав. Тогава се надявам, че ще имате какво да Ми покажете за нещата, които сте направили и които не оскърбяват Божия нрав. Тогава ще се успокоя. Например винаги дръж Бог в сърцето си. Когато действаш, прави го според Неговите думи. Търси Неговите намерения във всичко и се въздържай да вършиш това, което не зачита и безчести Бог. Още по-малко трябва да поставяш Бог на заден план в ума си, за да запълниш бъдещата празнота в сърцето си. Ако направиш това, ще си оскърбил Божия нрав. И отново, ако предположим, че през целия си живот никога не отправяш богохулни забележки или оплаквания срещу Бог, и отново, ако предположим, че си в състояние да изпълняваш правилно всичко, което Той ти е поверил, и също така се подчиняваш на всички Негови думи през целия си живот, тогава ще избегнеш престъпването на управленските закони. Например ако някога си си казвал: „Защо не мисля, че Той е Бог?“, „Мисля, че тези думи не са нищо друго освен просветление на Светия дух“, „Според мен не всичко, което Бог прави, е непременно правилно“, „Човешката природа на Бог не превъзхожда моята“, „Думите на Бог са просто неправдоподобни“ или други подобни осъдителни забележки, тогава те призовавам да изповядваш и да се разкайваш за греховете си по-често. В противен случай никога няма да имаш шанс за прошка, защото обиждаш не човек, а Самия Бог. Може да вярваш, че съдиш човек, но Божият Дух не гледа на това по този начин. Твоето неуважение към Неговата плът е равносилно на неуважение към Него. При това положение не си ли оскърбил Божия нрав? Трябва да помниш, че всичко, което се прави от Божия Дух, се прави, за да се опази Неговото дело в плътта и за да бъде това дело извършено добре. Ако пренебрегваш това, тогава казвам, че си човек, който никога няма да успее да повярва в Бог. Защото си предизвикал Божия гняв и затова Той ще използва подобаващо наказание, за да ти даде урок.

Опознаването на същността на Бог не е дреболия. Трябва да разбереш Неговия нрав. По този начин постепенно и несъзнателно ще опознаеш същността на Бог. Когато навлезеш в това познание, ще откриеш, че навлизаш в едно по-висше и по-красиво състояние. В крайна сметка ще се почувстваш засрамен от отвратителната си душа и освен това ще почувстваш, че няма къде да се скриеш от срама си. По това време в поведението ти ще има все по-малко неща, които да оскърбяват Божия нрав, сърцето ти ще се приближава все повече до Божието и любовта към Него постепенно ще расте в сърцето ти. Това е знак, че човечеството навлиза в прекрасно състояние. Но вие все още не сте го постигнали. Тъй като всички вие бързате в името на съдбата си, кой има интерес да се опита да опознае същността на Бог? Ако това продължи, вие несъзнателно ще престъпвате управленските закони, тъй като твърде малко разбирате Божия нрав. Така че не е ли това, което правите сега, основа за вашите престъпления срещу Божия нрав? Това, че искам от вас да разберете Божия нрав, не е отделено от Моето дело. Защото ако често престъпвате управленските закони, кой от вас ще избегне наказанието? Няма ли тогава Моето дело да е било съвсем напразно? Ето защо продължавам да настоявам, освен да проверявате внимателно собственото си поведение, да бъдете предпазливи в стъпките, които предприемате. Това е по-висшето изискване, което отправям към вас, и се надявам, че всички вие ще го обмислите внимателно и ще му обърнете сериозно внимание. Ако дойде ден, в който действията ви Ме провокират да изпадна в ярост, тогава последствията ще бъдат само за вас и няма да има никого другиго, който да понесе наказанието вместо вас.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божия нрав)

Ежедневни Божии слова  Откъс 247

Хората казват, че Бог е праведен Бог и че ако човекът Го следва докрай, Той със сигурност ще бъде безпристрастен към него, защото е най-праведен. Ако човекът Го следва до самия край, може ли Той да отхвърли човека? Аз съм безпристрастен към всички хора и съдя всички хора с праведния Си нрав, но има подходящи условия за изискванията, които поставям към човека, и това, което изисквам, трябва да бъде изпълнено от всички хора, независимо кои са те. Не се интересувам от това каква е твоята подготовка и от колко време я притежаваш. Интересува Ме само дали следваш Моя път и дали обичаш и жадуваш за истината. Ако в теб я няма истината и вместо това опозориш Моето име и не действаш според Моя път, а само следваш, без да те е грижа и без да се интересуваш, тогава Аз ще те поразя и ще те накажа за твоето зло и какво ще кажеш тогава? Ще можеш ли да кажеш, че Бог не е праведен? Ако си спазил думите, които изрекох днес, значи си човек, когото одобрявам. Казваш, че винаги си страдал, докато си следвал Бог, че си Го следвал в бури и си споделял с Него добрите и лошите моменти, но не си изживял словата, изречени от Бог. Ти желаеш само да тичаш за Бог и да даваш всичко от себе си за Бог всеки ден, но никога не си мислил да изживееш смислено живота си. Ти казваш и това: „Така или иначе вярвам, че Бог е праведен. Страдал съм за Него, тичал съм за Него, посветил съм се на Него и съм работил усилено, въпреки че не съм получил никакво признание. Той със сигурност ще си спомни за мен“. Вярно е, че Бог е праведен, но в тази праведност няма никакви примеси: тя не съдържа човешка воля, не е опетнена от плътта или от сделки между хората. Всички, които са непокорни и се противопоставят, всички, които не са в съответствие с Неговия път, ще бъдат наказани; на никого не е простено и никой не е пощаден! Някои хора казват: „Днес тичам заради Теб; когато дойде краят, можеш ли да ми дадеш малко благословия?“. Затова те питам: „Съобрази ли се с Моите слова?“. Праведността, за която ти говориш, се основава на сделка. Ти мислиш само, че Аз съм праведен и безпристрастен към всички хора и че всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени и ще получат Моите благословии. Моите думи, че „всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени“, имат вътрешен смисъл: онези, които Ме следват докрай, са хората, които ще бъдат напълно спечелени от Мен, те са тези, които, след като са били завоювани от Мен, търсят истината и са доведени до съвършенство. Какви условия си постигнал? Ти си постигнал само това да Ме следваш докрай, но какво друго? Съобрази ли се с Моите слова? Ти си изпълнил едно от Моите пет изисквания, но нямаш намерение да изпълниш останалите четири. Ти само си намерил най-простия, най-лесния път и го следваш с нагласата, че просто се надяваш да имаш късмет. Спрямо такъв човек като теб Моят праведен нрав се изразява в наказание и съд, справедливо възмездие и справедливо наказание за всички злодеи. Всички онези, които не следват Моя път, със сигурност ще бъдат наказани, дори и да го следват докрай. Това е Божията праведност. Когато този праведен нрав се изрази в наказанието на човека, той ще бъде смаян и ще съжалява, че докато е следвал Бог, не е следвал Неговия път. „По онова време само малко страдах, докато следвах Бог, но не следвах Божия път. Какви са оправданията? Няма друг избор, освен наказание!“. И все пак в съзнанието си човек мисли: „Така или иначе аз следвах докрай, така че дори и да ме накажеш, това не може да бъде твърде тежко наказание, а и след като ме накажеш, Ти все още ще ме искаш. Знам, че Ти си праведен и няма да се отнасяш така с мен завинаги. Все пак аз не съм като онези, които ще бъдат заличени. Онези, които ще бъдат заличени, ще получат тежко наказание, докато моето ще бъде по-леко“. Праведният нрав не е такъв, какъвто ти казваш. Не е вярно, че към онези, които умеят да изповядват греховете си, отношението е снизходително. Праведността е святост и е нрав, който не търпи оскърбление от страна на човека, а всичко, което е мръсно и не се е променило, е обект на Божието отвращение. Божият праведен нрав не е закон, а управленска заповед: това е управленска заповед в рамките на царството и тя е справедливото наказание за всеки, който не притежава истината и не се е променил, и няма място за спасение. Защото, когато всеки човек бъде класифициран според вида си, добрият ще бъде възнаграден, а злият — наказан. Това е моментът, в който крайната цел на човека ще стане ясна; това е времето, в което делото на спасението ще приключи, след което делото на спасението на човека вече няма да се извършва и възмездието ще се стовари върху всеки един от онези, които вършат зло.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)

Ежедневни Божии слова  Откъс 248

Аз съм всепоглъщащ огън и не позволявам прегрешения. Тъй като всички хора са създадени от Мен, каквото и да кажа и направя, те трябва да се покоряват и не бива да се противопоставят. Хората нямат право да се месят в Моята работа и още по-малко имат нужните качества да обсъждат какво е правилно или грешно в Моето дело и в Моите слова. Аз съм Господарят на творението и сътворените същества трябва да постигнат всичко, което изисквам, със сърце изпълнено със страх от Мен; те не трябва да се опитват да Ме вразумяват и изобщо не бива да се съпротивляват. С властта Си управлявам народа Си и всички онези, които са част от творението Ми, трябва да се подчиняват на властта Ми. Въпреки че днес вие сте нагли и самонадеяни пред Мен, въпреки че се бунтувате срещу словата, с които ви уча, и не знаете да се страхувате, Аз посрещам вашето непокорство с търпимост; Няма да загубя самообладание и да повлияя на делото Си, само защото дребни, незначителни червеи са разровили мръсотията в купчината тор. Аз понасям продължаващото съществуване на всичко, което ненавиждам, и всички неща, които Ме отвращават, заради волята на Моя Отец, и ще правя това, докато словата Ми не приключат, до последния Ми миг. Не се безпокой! Не мога да падна до нивото на безименен червей и няма да сравнявам степента Си на умения с твоята. Ненавиждам те, но мога да издържа. Ти се бунтуваш срещу Мен, но не можеш да избегнеш деня, в който ще те накажа, което Ми бе обещано от Моя Отец. Може ли един създаден червей да се сравни с Господа на творението? През есента падащите листа се връщат към корените си; ти ще се върнеш в дома на своя „баща“, а Аз ще застана отново до Моя Отец. Аз ще бъда съпътстван от Неговата нежна обич, а ти ще бъдеш последван от погазването на твоя баща. Аз ще имам славата на Моя Отец, а ти ще имаш срама на своя. Ще използвам наказанието, което дълго съм задържал, за да те придружа, и ти ще срещнеш Моето наказание с твоята гранясала плът, която е била покварявана от десетки хиляди години. Аз ще приключа Моето дело на словата в теб, съпътствано с търпимост, и ти ще започнеш да изпълняваш ролята на страдалеца в бедствията от словата Ми. Ще се възрадвам много и ще работя в Израел; ти ще плачеш и ще скърцаш със зъби, съществувайки и умирайки в калта. Аз ще възвърна първоначалната Си форма и няма повече да оставам в калта с теб, докато ти ще възвърнеш първоначалната си грозота и ще продължиш да се ровиш в купчината тор. Когато делото и словата Ми свършат, това ще бъде ден на радост за Мен. Когато твоята съпротива и непокорство свършат, това ще бъде ден на плач за теб. Няма да ти съчувствам и никога няма да Ме видиш отново. Повече няма да водя диалог с теб и ти никога повече няма да Ме срещнеш. Ще мразя твоето непокорство, а на теб ще ти липсва Моята прелест. Ще те ударя и ти ще копнееш за Мен. С радост ще се отдалеча от теб и ти ще осъзнаеш дълга си към Мен. Никога няма да те видя отново, но ти винаги ще се надяваш за Мен. Ще те мразя, защото в момента Ми се съпротивляваш, и ще ти липсвам, защото в момента те наказвам. Аз не ще искам да живея редом с теб, но ти горчиво ще копнееш за това и ще плачеш във вечността, защото ще съжаляваш за всичко, което си Ми причинил. Ще почувстваш угризение на съвестта за твоето непокорство и съпротива, дори със съжаление ще легнеш с лице надолу на земята и ще паднеш пред Мен и ще се закълнеш никога повече да не се бунтуваш срещу Мен. В сърцето си обаче ще обичаш само Мен, но никога няма да можеш да чуеш гласа Ми. Ще те накарам да се засрамиш от себе си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Когато падащите листа се върнат към корените си, ще съжаляваш за всичкото зло, което си сторил)

Ежедневни Божии слова  Откъс 249

Изразявам милостта Си на онези, които са Ме възлюбили и се жертват за Мен, докато Моето наказание, въздадено на злите, е точно доказателство за праведния Ми нрав и при това е свидетелство за Моя гняв. Когато бедствието настъпи, всички, които Ми се противопоставят, ще ридаят, покосени от глад и чума. Извършилите всякакви злодеяния, макар и следвали Ме години наред, също ще платят за греховете си — те също ще претърпят бедствия, каквито рядко са настъпвали за милиони години, и ще живеят в постоянен ужас и страх. А онези от Моите следовници, които са показали пълна преданост към Мен, ще се възрадват и ще приветстват Моето могъщество. Те ще преживеят неизразимо задоволство и ще живеят сред радост, с каквато никога преди не съм дарявал човечеството. Защото Аз ценя добрите дела на човека и ненавиждам злодеянията му. Откакто поведох човечеството, копнея да спечеля група от хора, които са в единомислие с Мен. Междувременно и за миг не забравям онези, които не са в единомислие с Мен; винаги ги мразя в сърцето Си и чакам случай да ги накарам да отговарят за злодеянията си, което с удоволствие ще наблюдавам. Сега Моят ден най-сетне настъпи и чакането Ми приключи!

Последното Ми дело не се състои само в това да накажа хората, но и да определя крайната цел на човечеството. Дори нещо повече, то има за цел да накара всички хора да признаят постъпките и действията Ми. Ще накарам всеки един човек да види, че всичко сторено от Мен е правилно и че е израз на нрава Ми, че не е продукт на човешки действия, а още по-малко природата е тази, която е създала човечеството, а вместо това Аз съм Този, Който храни всяко живо същество сред всички неща. Без Моето съществуване човечеството ще погине и ще понесе бича на бедствието. Никой никога вече няма да види красотата на слънцето и луната или потъналия в зеленина свят; човечеството ще се сблъска само с мрачната, студена нощ и с безмилостната долина на смъртната сянка. Аз съм единственото изкупление на човечеството. Аз съм единствената надежда на човечеството и нещо повече, Аз съм Този, от когото зависи съществуването на целия човешки род. Без Мен човечеството мигом ще изпадне в застой, без Мен човечеството ще преживее единствено опустошителен катаклизъм и ще бъде стъпкано от всякакви духове, а никой не се вслушва в Мен. Свърших дела, които никой друг не може да свърши, и единствената Ми надежда е, че човеците могат да Ми се отплатят с някакви добри дела. Макар и само неколцина да успяха да Ми се отплатят, Аз все пак ще довърша Своето пътуване из света на хората и ще предприема следващата стъпка от Моето дело, което предстои да се развие, защото цялата Ми суетня насам-натам сред хората през всички тези години даде плодове и Аз съм много доволен. Държа не на броя на хората, а на сторените от тях добри дела. Надявам се, че ще си подготвите достатъчно много добри дела за собствената ви крайна цел. Тогава ще изпитам удовлетворение; в противен случай никой от вас няма да избегне настъплението на бедствието. Бедствието произлиза от Мен и, разбира се, е устроено от Мен. Ако не сте достатъчно добри в Моите очи, не ще избегнете да претърпите бедствието. Сред страданията бе отсъдено, че действията и постъпките ви не са съвсем подходящи, защото вярата и любовта ви бяха привидни и се показахте единствено като плахи или издръжливи. В това отношение Аз просто ще отсея доброто от лошото. Все още съм загрижен как постъпва и се изразява всеки от вас — по това ще определя края ви. Но нека бъде ясно: вече няма да съм милостив към онези от вас, които не показаха никаква преданост към Мен във време на страдание, защото милостта Ми има граници. При това не харесвам никой, който някога Ме е предал. Още по-малко Ми харесва да общувам с онези, които предават интересите на приятелите си. Такъв е Моят нрав, независимо от това кой е този човек. Трябва да ви кажа следното: Да не се надява на повторно опрощение всеки, който огорчава сърцето Ми, докато всички, които Ми бяха предани, ще пазя завинаги в сърцето Си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подготви си достатъчно много добри дела за твоята крайна цел)

Ежедневни Божии слова  Откъс 250

Когато Бог дойде на земята, Той не беше от света и не се въплъти, за да се наслаждава на света. Той би се родил там, където Неговото дело би разкрило Неговия нрав и би било най-значимо, независимо дали земята е била свята, или мръсна. Където и да извършва делото Си, Той е свят. Всички неща в света са били сътворени от Него, макар че са покварени от Сатана. Въпреки това всички неща все още принадлежат на Бог; всички те са в Неговите ръце. Той идва в мръсна земя и извършва делото Си там, за да разкрие Своята святост; Той прави това само заради Своето дело, което означава, че Той понася голямо унижение само за да извърши това дело, за да спаси хората на тази мръсна земя. Това се прави заради свидетелството, заради цялото човечество. Това, което такова дело показва на хората, е Божията праведност, и още по-добре може да демонстрира, че Бог е върховен. Неговото величие и Неговата почтеност се проявяват именно в спасяването на група нисши хора, които другите презират. Това, че се е родил в мръсна земя, не доказва, че е нисш; то просто позволява на всички сътворени същества да видят Неговото величие и Неговата истинска любов към човечеството. Колкото повече го прави, толкова повече се разкрива Неговата чиста любов, Неговата безупречна любов към човека. Бог е свят и праведен, въпреки че Той е роден в мръсна земя и въпреки че живее с онези хора, които са изпълнени с мръсотия, точно както Исус живя с грешници в Епохата на благодатта. Нима всяка частица от Неговото дело не е извършвана в името на оцеляването на цялото човечество? Нима всичко това не е, за да може човечеството да получи велико спасение? Преди две хиляди години Той живя с грешници в продължение на няколко години. Това беше в името на изкуплението. Днес Той живее с група мръсни, нисши хора. Това е в името на спасението. Нима цялото Негово дело не е заради вас, хората? Ако не за да спаси човечеството, защо Той би живял и страдал с грешници толкова много години, след като се е родил в ясла? И ако не за да спаси човечеството, защо Той би се върнал в плът втори път, роден на тази земя, където се събират демоните, и защо би живял с тези хора, които са дълбоко покварени от Сатана? Нима Бог не е верен? Коя част от Неговото дело не е заради човечеството? Коя част не е заради вашата съдба? Бог е свят — това е неизменно! Той е неосквернен от мръсотията, въпреки че е дошъл на мръсна земя; всичко това може да означава единствено, че Божията любов към човечеството е изключително безкористна, а страданието и унижението, които Той понася, са изключително големи! Нима не знаете колко голямо е унижението, което Той понася заради всички вас и заради вашата съдба? Вместо да спасява велики хора или синовете на богати и влиятелни семейства, Той умишлено спасява онези, които са нисши и презрени. Нима всичко това не е Неговата святост? Нима всичко това не е Неговата праведност? В името на оцеляването на цялото човечество Той предпочита да се роди на мръсна земя и да понесе всяко унижение. Бог е съвсем истински — Той не върши фалшиви дела. Нима всеки етап от делото не се извършва по такъв практичен начин? Въпреки че всички хора Го клеветят и казват, че Той седи на масата с грешници, въпреки че всички хора Му се присмиват и казват, че живее със синовете на мръсотията, че живее с най-нисшите хора, Той все още дава безкористно от Себе Си и все така е отхвърлян сред човечеството. Нима страданието, което Той понася, не е по-голямо от вашето? Нима делото, което Той върши, не е по-голямо от цената, която сте платили?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Значението на спасяването на потомците на Моав)

Ежедневни Божии слова  Откъс 251

Бог се е смирил до такава степен, че върши Своето дело в тези мръсни и покварени хора и усъвършенства тази група хора. Бог не само стана плът, за да живее и да се храни сред хората, да пасе хората и да осигурява това, от което хората се нуждаят. По-важното е, че Той извършва Своето могъщо дело на спасение и завоюване върху тези непоносимо покварени хора. Той дойде в сърцето на големия червен дракон, за да спаси тези най-покварени хора, така че всички хора да бъдат променени и да станат нови. Огромното страдание, което Бог понася, не е само страданието, което понася въплътеният Бог, но най-вече това, че Божият Дух претърпява крайно унижение — Той се смирява и скрива дотолкова, че се превръща в обикновен човек. Бог се въплъти и прие плътски облик, за да видят хората, че Той има живот на нормална човешка природа и потребностите на нормалната човешка природа. Това е достатъчно, за да докаже, че Бог се е смирил до голяма степен. Духът на Бог се осъществява в плътта. Неговият Дух е толкова възвишен и велик, но Той приема формата на обикновен човек, на незначителен човек, за да извърши делото на Своя Дух. По отношение на заложбите, проницателността, разумът, човешката природа и животът на всеки от вас, вие наистина сте недостойни да приемете подобно Божие дело. Вие сте наистина недостойни Бог да понесе такива страдания заради вас. Бог е толкова възвишен. Той е върховен до такава степен, а хората са нископоставени до такава степен, но Той все пак работи върху тях. Той не само се въплъти, за да предостави ресурс на хората, да говори на хората, но Той също така живее заедно с хората. Бог е толкова смирен, толкова обичлив.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани)

Ежедневни Божии слова  Откъс 252

Много са безсънните нощи, които Бог е изтърпял в името на делото за човечеството. От високото до най-ниските дълбини Той е слязъл в ада, който обитават хората, за да живее с тях между краищата на земята, никога не се е оплаквал от дрипавостта сред хората и не ги е упреквал за непокорството им, а понася най-голямото унижение, докато изпълнява делото Си лично. Как би могъл Бог да принадлежи на ада? Как би могъл да прекара живота Си в ада? Но заради цялото човечество, за да може то по-скоро да намери покой, Той понесе унижението и несправедливостта да дойде на земята и лично влезе в „ада“ и „Хадес“, в леговището на тигъра, за да спаси човека. С какво право се противопоставя на Бог човекът? Каква причина има той да се оплаква от Бог? Как може да има наглостта да се изправи срещу Бог? Небесният Бог дойде в тази най-мръсна земя на безнравствеността и никога не изказа недоволството Си, нито се оплака от човека, а вместо това мълчаливо приема опустошенията^[1] и потисничеството му. Никога не е отвръщал за неразумните изисквания на човека, нито е поставял прекомерни и неразумни изисквания към него. Той просто извършва цялото дело, от което се нуждае човекът, като понася всички трудности и не се оплаква: поучава, просвещава, укорява, облагородява със слова, напомня, увещава, утешава, съди и разобличава. Коя от Неговите мерки не е била за живота на човека? Въпреки че е премахнал перспективите и съдбата на човека, коя от мерките, предприети от Бог, не е била за съдбата на човека? Коя от тях не е била в името на оцеляването на човека? Коя от тях не е имала за цел да освободи човека от това страдание и от потисничеството на черните като нощта сили на мрака? Коя от тях не е заради човека? Кой може да разбере Божието сърце, което е като сърцето на любяща майка? Кой може да разбере нетърпеливото сърце на Бог? На страстното сърце и пламенните очаквания на Бог хората отвръщат с хладни сърца, с безчувствени и безразлични очи, с многократни упреци и обиди; отвръщат с остри забележки, сарказъм и омаловажаване; отвръщат с подигравки, потъпкване и отхвърляне, с погрешно разбиране, оплакване, отчуждаване и избягване, и с нищо повече от измама, нападки и горчивина. Топлите Му слова се посрещат със свирепо свъсени вежди и хладнокръвната съпротива на хиляди размахани пръсти. Бог може само да търпи с наведена глава и да служи на хората с готовността на вол^[2]. Толкова много слънца и луни, толкова много пъти Той е гледал към звездите, толкова много пъти е тръгвал на разсъмване и се е връщал по здрач, мятал се е и се е въртял, понасяйки мъки, хиляди пъти по-големи от болката при раздялата Му с Неговия Отец, понасяйки нападенията и пречупването на човека, както и кастренето на човека. На смирението и скритостта на Бог човекът отвръща с предразсъдъците^[3] си, с несправедливите си възгледи и несправедливото си отношение, а мълчаливият начин, по който Бог работи в забвение, Неговото търпение и великодушието Му са възнаградени с алчния поглед на човека. Без угризения човекът се опитва да стъпче Бог до смърт, да Го натъпче в земята. Отношението на човека към Бог е „рядко срещана хитрост“ и Бог, Който е тормозен и презиран от човека, е смазан под краката на десетки хиляди хора, докато самият човек стои високо, сякаш е цар на хълма, сякаш иска да вземе абсолютната власт^[4], да се разпорежда иззад паравана, да превърне Бог в съвестен и спазващ правилата режисьор зад кулисите, на Когото не е позволено да се съпротивлява или да създава проблеми. Бог трябва да изпълнява ролята на последния император, Той трябва да е марионетка^[5], лишена от всякаква свобода. Делата на човека са неописуеми, така че с какво право изисква това или онова от Бог? С какво право отправя предложения към Бог? С какво право изисква от Бог да съчувства на неговите слабости? С какво е заслужил да получи Божията милост? С какво е заслужил да получава Божието великодушие отново и отново? С какво е заслужил да получава Божията прошка отново и отново? Къде е съвестта му? Той отдавна разби Божието сърце, отдавна изостави разбитото Божие сърце. Бог дойде сред хората ведър и изпълнен с ентусиазъм, с надеждата, че човекът ще бъде великодушен към Него, дори и само като Му даде малко топлина. Но хората не бързаха да утешат Божието сърце, всичко, което Той получи, беше замерване със снежни топки^[6] и мъчения. Човешкото сърце е твърде алчно, желанието на човека е твърде голямо, той никога не може да се насити, винаги е пакостлив и безразсъден, никога не дава на Бог никаква свобода или право на изразяване и не оставя на Бог друга възможност, освен да се подчини на унижението и да позволи на човека да Го манипулира, както пожелае.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (9))

Забележка:

1. „Опустошенията“ се използва, за да се разкрие непокорството на човечеството.

2. „Се посрещат със свирепо свъсени вежди и хладнокръвната съпротива на хиляди размахани пръсти, с наведена глава и да служи на хората с готовността на вол“ в оригиналния текст е едно изречение, но тук е разделено на две за по-голяма яснота. Първата част на изречението се отнася до действията на човека, а втората показва страданията, които Бог понася, и че Бог е смирен и скрит.

3. „Предразсъдъците“ се отнася до непокорното поведение на хората.

4. „Да вземе абсолютната власт“ се отнася до непокорното поведение на хората. Те се издигат високо, оковават другите, карат ги да ги следват и да страдат заради тях. Те са силите, които са враждебни на Бог.

5. „Марионетка“ се използва за осмиване на онези, които не познават Бог.

6. „Замерване със снежни топки“ се използва, за да се подчертае долното поведение на хората.

Ежедневни Божии слова  Откъс 253

Значимостта на всичко, което Бог прави, е със значителна дълбочина. Да вземем например разпъването на Исус на кръста. Защо Исус трябваше да бъде разпънат? Не ли за да изкупи цялото човечество? Така че има голяма значимост и текущото въплъщение на Бог, и преживяването на световното страдание от Него — то е заради красивата крайна цел на човечеството. В Своето дело Бог винаги върши това, което е най-практично. Защо Бог вижда човека като безгрешен, а човек може да има щастието да дойде пред Бог? Защото Исус беше прикован на кръста, понесе човешките грехове и изкупи човечеството. Защо тогава човечеството няма повече да страда, да скърби, да пролива сълзи и да въздиша? Защото текущото въплъщение на Бог взе цялото това страдание върху Себе Си и сега това страдание е понесено от името на човека. Това е подобно на майка, която гледа как детето ѝ се разболява и се моли на Небето да се скъси нейният собствен живот, ако така детето може да се излекува. Бог също работи по този начин, като предлага Своята болка в замяна на красивата крайна цел, която ще дойде за човечеството след това. Няма да има повече скръб, сълзи, въздишки и страдание. Бог плаща цената — стойността — на личното преживяване на световното страдание в замяна на красивата крайна цел, която ще последва за човечеството. Като се казва, че това се върши „в замяна на“ красивото назначение, това не значи, че Бог няма сила или власт да даде на човечеството красива крайна цел, а по-скоро че Бог иска да намери по-практично и силно доказателство, за да убеди хората напълно. Бог вече е преживял това страдание, така че Той е пригоден, Той има могъществото и още повече властта да доведе човечеството до красивата крайна цел, да даде на човечеството тази красива крайна цел и обещание. Сатана ще бъде напълно убеден; всички създания във вселената ще бъдат напълно убедени. Накрая Бог ще позволи на човечеството да получи Неговото обещание и любов. Всичко, което Бог прави, е практично, нищо от това, което Той прави, не е празно и Той Самият преживява всичко това. Бог плаща цената на Своето собствено преживяване на страданието в замяна на крайната цел за човечеството. Това не е ли практическо дело? Родителите може да платят искрена цена заради децата си и това представлява любовта им към тях. Като върши това, въплътеният Бог, разбира се, е най-искрен и верен към човечеството. Същността на Бог е вярност — Той прави това, което казва, и всичко, което върши, бива постигнато. Всичко, което Той върши за хората, е искрено — Той не просто произнася слова. По-скоро, когато Той каже, че ще плати цена, Той плаща истинска цена. Когато Той каже, че ще поеме страданието на човечеството и ще страда вместо него, Той действително идва да живее сред хората, като чувства и лично преживява това страдание. След това всички неща във вселената ще признаят, че всичко, което Бог прави, е правилно и праведно; че всичко, което Бог прави, е реалистично. Това е силно доказателство. Освен това човечеството ще има красива крайна цел в бъдещето и всички ония, които останат, ще хвалят Бог. Те ще възхваляват това, че Божиите дела наистина са извършени от любов към човечеството. Бог идва сред хората смирено, като обикновен човек. Той не просто извършва някаква работа, говори някои слова и след това си тръгва; вместо това Той говори и работи практически, докато преживява мъката на света. Той ще си тръгне едва след като завърши преживяването на тази болка. Ето колко реално и практично е Божието дело. Заради това всички, които останат, ще Го хвалят и ще видят Божията вярност към човека и Неговата доброта. Божията същност на красота и благост може да бъде видяна в значимостта на Неговото въплъщение. Всичко, което Той прави, е искрено; всичко, което Той казва, е сериозно и вярно. Всичко, което възнамерява да извърши, Той го върши практически; когато има цена за плащане, Той я плаща практически — Той не изговаря просто думи. Бог е праведен Бог, Бог е верен Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Вторият аспект на значимостта на въплъщението)

Ежедневни Божии слова  Откъс 254

Пътят на живота не е нещо, което който и да е човек може да притежава, нито е нещо, което всеки човек може лесно да постигне. Това е така, понеже животът може да дойде само от Бог, т.е. единствено Самият Бог притежава същността на живота и единствено Самият Бог притежава пътя на живота. И така, единствено Бог е източникът на живота и непресъхващият извор на живата вода на живота. Откакто създаде света, Бог върши много работа, която носи жизнеността на живота, върши много работа, което носи живот на човека, и многократно плати цена, с което позволи на човека да придобие живот. Това е така, защото Самият Бог е вечен живот, Самият Бог е пътят, по който човекът може да бъде възкресен. Бог никога не отсъства от сърцето на човека и по всяко време живее сред хората. Той е движещата сила на човешкия живот, коренът на човешкото оцеляване и богат ресурс за оцеляването на човека след раждането. Бог дава възможност на човека да се прероди и му дава възможност да живее упорито във всяка своя роля. Като се осланя на Неговото могъщество и нестихваща жизнена сила, човекът живее поколение след поколение, докато могъществото на Божия живот неизменно оказва подкрепа сред хората, а Бог е платил цена, каквато нито един обикновен човек никога не е плащал. Божията жизнена сила може да преодолее всяка сила, дори нещо повече — тя превъзхожда всяка сила. Неговият живот е вечен, Неговото могъщество е необикновено, а жизнената Му сила не може да бъде победена от никое сътворено същество или вражеска сила. Божията жизнена сила съществува и свети с ярка светлина независимо от времето или мястото. Небето и земята могат да претърпят големи промени, но Божият живот остава непроменен завинаги. Всички неща могат да преминат, но Божият живот пак ще съществува, защото Бог е източникът на оцеляването на всички неща и коренът на оцеляването им. Животът на човека произлиза от Бог, небето съществува благодарение на Бог, оцеляването на земята също произтича от могъществото на Божия живот. Нищо, което притежава жизненост, не може да превъзмогне Божието върховенство и нищо, което има жизнеността, не може да избегне обхвата на Божията власт. Така всеки, който и да е той, всички хора трябва да се предадат на Божието господство, всички хора трябва да живеят под Божия контрол и никой от тях не може да избяга от Неговата ръка.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 255

Ако наистина искаш да придобиеш пътя на вечния живот и ако си ненаситен в търсенето си, тогава първо си отговори на следния въпрос: къде е Бог днес? Може би ще отговориш: „Разбира се, Бог живее на небето; Той не би могъл да живее в дома ти, нали?“. Може би ще кажеш, че очевидно Бог живее сред всичко съществуващо. Или може да кажеш, че Бог живее в сърцето на всяко човешко същество, или че Бог е в духовния свят. Не отричам нито едно от тези неща, но трябва да изясня този въпрос. Не е съвсем правилно да се каже, че Бог живее в сърцето на човека, но не може да се каже и че това твърдение е напълно погрешно. Това е така, защото сред вярващите в Бог има такива, чиято вяра е истинска, и такива, чиято вяра е лъжлива. Има такива, които Бог одобрява, и такива, които не одобрява, има такива, които Му харесват, и такива, които Той презира, и има такива, които усъвършенства, и такива, които отстранява. Затова казвам, че Бог живее в сърцата само на малцина и със сигурност това са хората, които наистина вярват в Бог, тези, които Той одобрява, тези, които Му се нравят, и тези, които Той усъвършенства. Те са тези, които Бог води. Тъй като са водени от Бог, те са тези, които вече са чули и видели Божия път за вечен живот. Тези, чиято вяра в Бог е фалшива, които Бог не одобрява, които презира и които отстранява, са обречени да бъдат отхвърлени от Бог, обречени да останат без пътя на живота, обречени да останат в неведение за това къде пребъдва Бог. За разлика от тях онези, в чиито сърца живее Бог, знаят къде е Той. Те са хората, на които Бог дава пътя на вечния живот, и те са тези, които следват Бог. И така, знаеш ли къде е Бог? Бог е едновременно в сърцето на човека и близо до него. Той е не само в духовния свят и над всичко, а е още повече на земята, на която живее човекът. Така идването на последните дни премести етапите на Божието дело на нова територия. Бог господства над всичко сред всички неща, а също така е и опората на човека в неговото сърце, и освен това, Той съществува сред хората. Само по този начин Той може да донесе на хората пътя на живота и да ги въведе в пътя на живота. Бог е дошъл на земята и живее сред хората, за да може човекът да придобие пътя на живота и заради съществуването на човека. В същото време Бог ръководи и всичко сред всички неща, за да улесни сътрудничеството с управлението, което извършва сред хората. Ето защо, ако признаваш само доктрината, че Бог е на небето и в сърцето на човека, но не признаваш истината за Божието съществуване сред хората, тогава никога няма да придобиеш живота и никога няма да придобиеш пътя на истината.

Самият Бог е живот и истина и Неговият живот и истина съществуват едновременно. Онези, които не са способни да придобият истината, никога няма да придобият живота. Без напътствието, подкрепата и ресурса на истината ще придобиеш само думи и доктрини и дори нещо повече, смърт. Божият живот е вечно присъстващ и истината и животът Му съществуват едновременно. Ако не можеш да намериш източника на истината, тогава няма да получиш храната на живота; Ако не можеш да придобиеш ресурс за живот, тогава със сигурност няма да имаш истина и, като изключим фантазиите и представите ти, цялото ти тяло ще бъде само плът, твоята воняща плът. Знай, че книжните думи не могат да се смятат за живот, историческите сведения не могат да се пазят свято като истината, а правилата от миналото не могат да служат като запис на настоящите думи на Бог. Само думите, изразени от Бог, когато идва на земята и живее сред хората, са истината, животът, намеренията на Бог и Неговият настоящ начин на действие. Ако вземеш записите на словата, изричани от Бог в минали векове, и се придържаш към тях в настоящето, тогава ти си археолог и в такъв случай най-доброто определение, което би ти подхождало, е „експерт по исторически реликви“. Ти неизменно вярваш в следите от делото, което Бог извърши в миналото, вярваш само в сянката на Бог, останала от времето, когато Той работеше сред хората в миналото, вярваш само в пътя, който Бог даде на Своите последователи в отминалите времена, а не вярваш в сегашната ориентация на Божието дело, не вярваш в сегашното славно лице на Бог и не вярваш в пътя на истината, изразявана понастоящем от Бог. Затова ти несъмнено си мечтател, напълно откъснат от реалността. Ако и сега продължаваш да се придържаш към думи, които не са в състояние да вдъхнат живот на човека, то ти си отчайващо мъртво дърво^[а], защото си твърде консервативен, твърде своенравен, твърде неподатлив на аргументи!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

Забележка:

а. Мъртво дърво: китайски идиом със значение „безнадежден случай“.

Ежедневни Божии слова  Откъс 256

Самият Бог е истината и Той притежава всички истини. Бог е източникът на истината. Всяко положително нещо и всяка истина идват от Бог. Той може да отсъди за правилността и неправилността на всички неща и събития; Той може да отсъди за неща, които са се случили, за неща, които се случват сега, и за бъдещи неща, които все още не са известни на човека. Бог е единственият Съдия, който може да отсъди за правилността и неправилността на всички неща, а това означава, че правилността и неправилността на всички неща може да бъде отсъдена само от Бог. Той знае критериите за всички неща. Той може да изразява истини по всяко време и навсякъде. Бог е въплъщението на истината, което означава, че Той Самият притежава същината на истината. Дори ако хората разбират много истини и са доведени до съвършенство от Бог, тогава те ще имат ли нещо общо с въплъщението на истината? Не. Това е сигурно. Когато хората са доведени до съвършенство по отношение на текущото Божие дело и различните стандарти, които Бог изисква от тях, те ще имат точна преценка и начини за практикуване и ще разбират Божиите намерения напълно. Те могат да правят разлика между това, което идва от Бог, и това, което идва от човека, между това, което е правилно, и това, което е неправилно. И все пак има някои неща, които остават недостижими и неясни за хората, неща, които те могат да узнаят едва след като Бог им ги каже. Могат ли хората да знаят или да предсказват неща, които все още не са известни, неща, които Бог все още не им е казал? Категорично не. Нещо повече, дори ако хората получат истината от Бог, притежават истината реалност, познават същината на много истини и имат способността да различават доброто от злото, ще имат ли те способността да контролират и управляват всички неща? Те няма да имат тази способност. Това е разликата между Бог и човека. Сътворените същества могат да получат истината само от източника на истината. Могат ли те да получат истината от човека? Нима човекът е истината? Може ли човек да предостави истината? Не може и в това се крие разликата. Можеш само да получиш истината, но не и да я предоставиш — можеш ли тогава да се наречеш човек, който притежава истината? Можеш ли да се наречеш въплъщение на истината? Категорично не! Каква точно е същината на въплъщението на истината? Тя е източникът, който предоставя истината, източникът на управление и върховенството над всички неща, а също така е единственото мерило и критерий, по който се съди за всички неща и събития. Това е олицетворението на истината.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (трета част))

Ежедневни Божии слова  Откъс 257

Когато Бог изразява истината, Той изразява Своя нрав и същността Си; това, че Бог изразява истината, не се основава на различните положителни неща и твърдения, които хората смятат, че са обобщени от човечеството. Божиите слова са Божии слова; Божиите слова са истина. Те са единствената основа и закон, по който съществува човечеството, и всички така наречени догми, които произлизат от човека, са погрешни, нелепи и заклеймени от Бог. Те не печелят Неговото признание, а още по-малко са източникът или основата на Неговите слова. Бог изразява Своя нрав и същността Си чрез Своите слова. Всички слова, изразени от Бог, са истина, защото Той има същността на Бог и Той е реалността на всички положителни неща. Където и да поставя Божиите слова това покварено човечество, както и да ги определя, както и да ги възприема или разбира, Божиите слова са вечната истина и това е факт, който никога не се променя. Колкото и Божии слова да са изречени и колкото и поквареното, нечестиво човечество да ги заклеймява и отхвърля, остава един факт, който е вечно неизменен: Божиите слова винаги ще бъдат истината и човекът никога не може да промени това. В крайна сметка човекът трябва да осъзнае, че Божиите слова са истината и че почитаните от човечеството традиционна култура и научно познание никога не могат да се превърнат в положителни неща и че те никога не могат да станат истината. Това е категорично. Традиционната култура и стратегиите за оцеляване на човечеството няма да се превърнат в истина поради промени във времето или след дълги периоди от време, нито Божиите слова ще станат човешки поради заклеймяването или забравянето им от страна на човечеството. Истината винаги е истина; тази същност никога няма да се промени. Какъв е фактът тук? Че всички тези често срещани поговорки, които човечеството е обобщило, произлизат от Сатана и човешките фантазии и представи, или възникват в резултат на прибързаността и покварения нрав на хората, и нямат нищо общо с положителните неща. От друга страна, Божиите слова са израз на Божията същност и идентичност. По каква причина Той изрича тези слова? Защо казвам, че те са истина? Причината е, че Бог господства над всички закони, правила, корени, същност, реалности и тайни на всички неща. Те са в ръцете Му. Затова само Бог знае правилата, действителността, фактите и тайните на всички неща. Бог знае произхода на всички неща и знае какъв точно е коренът на всички неща. Само определенията за всички неща, представени в Божиите слова, са най-точни и само Божиите слова са стандартите и принципите за живота на човешките същества, както и истините и критериите, по които човешките същества могат да живеят.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (първа част))

Ежедневни Божии слова  Откъс 258

От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш отговорностите си. Ти играеш ролята си и започваш жизнения си път в името на Божия план и Неговото предопределение. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, във всеки случай никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело. Откакто в началото се е появил човекът, Бог винаги е изпълнявал делото Си по този начин, като е управлявал вселената и е ръководил законите на промяната за всички неща и траекторията на тяхното движение. Както всички неща, човекът тихо, без да осъзнава това, е подхранван от Божията сладост, дъжд и роса; както всички неща, така и човекът, без да съзнава това, живее според устроеното от Божията ръка. Сърцето и духът на човек са в ръцете на Бог и всичко в живота му се вижда от Божиите очи. Независимо дали вярваш на всичко това, или не, всяко едно и всички неща, било то живи или мъртви, ще се преместят, променят и обновят и ще изчезнат в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог господства над всички неща.

Нощта вече тихичко наближава, но човек не може да осъзнае това, защото човешкото сърце не може да разбере нито как нощта настъпва, нито откъде идва. А когато нощта тихо се стопява, човек приветства светлината на деня, но той още по-малко осъзнава и още по-трудно разбира откъде тя е дошла и как е прогонила тъмнината на нощта. Тази постоянна смяна на деня с нощта отвежда човека от един период от време към друг и от един исторически контекст към друг, като същевременно гарантира, че Божието дело се извършва през всеки един период и че Божият план се изпълнява във всяка епоха. Човекът е преминал през тези различни периоди, като е следвал Бог, но не знае, че Бог господства над съдбата на всички неща и живи същества, нито знае как Бог устройва и ръководи всички неща. Това е убегнало на съвременния човек и дори на човека от незапомнени времена. Що се отнася до това защо, не е защото Божиите дела са твърде скрити или защото Божият план тепърва ще се осъществи, а защото сърцето и духът на човека стоят твърде далеч от Бог и то дотолкова, че дори докато следва Бог, той все още служи на Сатана и пак не осъзнава това. Никой не търси активно Божиите стъпки и явяването на Бог и никой не желае да живее под Божията грижа и закрила. Вместо това хората искат да приемат разяждането на Сатана, злия дявол, за да се приспособят към този свят и към законите на съществуването, които това зло човечество следва. В този момент сърцето и духът на човека се превръщат в данък, който човекът предлага на Сатана, те стават храна на Сатана. Нещо повече, сърцето и духът на човека се превръщат в място, където Сатана пребивава, както и в негово законно място за игра. Така човекът несъзнателно губи разбиране за принципите на човешките постъпки, и за ценността и значимостта на човешкото съществуване. Божиите закони и заветът между Бог и човека постепенно се замъгляват в човешкото сърце и той престава да търси Бог и да проявява внимание към Него. С течение на времето човекът е загубил разбирането си за значимостта на това, че Бог го е създал, както и не разбира думите от Божиите уста и всичко, което идва от Бог. Тогава човекът започва да се съпротивлява на Божиите закони и статут и сърцето и духът му се вцепеняват… Бог губи човека, когото е създал в началото, и човекът губи корените, които първоначално е имал — това е трагедията на този човешки род. Всъщност Бог от самото начало досега е поставил като на сцена една трагедия за човечеството, в която човекът е едновременно главният герой и жертвата. И никой не може да отговори кой е режисьорът на тази трагедия.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 259

Бог сътвори този свят и въведе в него човека, живо същество, на което дари живот. На свой ред човекът се сдоби с родители и роднини и вече не беше сам. Откакто човекът за пръв път обърна погледа си към този материален свят, той е бил обречен да съществува в Божието предопределение. Именно диханието на живота, идващо от Бог, подкрепя всяко живо същество през целия му растеж и чак до зряла възраст. При този процес никой не чувства, че човек съществува и расте под грижите на Бог: хората по-скоро вярват, че човек расте под благодатта на родителското възпитание и че собственият му житейски инстинкт е този, който направлява израстването му. Това е така, защото човек не знае кой му е дарил живот, нито откъде е дошъл този живот, а още по-малко знае как инстинктът за живот прави чудеса. Знае само, че храната е основата за продължаване на живота му, че постоянството е източникът на съществуването на живота му и че убежденията на ума му са капиталът, от който зависи оцеляването му. Човек изобщо не чувства Божията благодат и Неговия приток и по този начин той пропилява живота, дарен му от Бог… Нито един човек, за когото Бог се грижи ден и нощ, не поема инициативата да Го почита. Бог просто продължава да работи върху човека, от когото не се очаква нищо, според собствения Си план. Бог прави това с надеждата, че един ден човекът ще се събуди от съня си и изведнъж ще осъзнае стойността и смисъла на живота, ще разбере каква е цената, която Бог е платил за всичко, което му е дал, и пламенността, с която Бог отчаяно копнее човекът да се върне при Него. Никой никога не е изследвал тайните относно произхода и продължаването на човешкия живот. Само Бог, Който разбира всичко това, безмълвно понася болката и ударите, нанасяни Му от човека, който е получил всичко от Бог, но си е останал неблагодарен. Човек се наслаждава на всичко, което животът носи от само себе си, и по подобен начин, „от само себе си“, Бог бива предаден, забравен и изнудван от човека. Възможно ли е Божият план наистина да има такава значимост? Възможно ли е човекът, това живо същество, сътворено от Божията ръка, наистина да е толкова значим? Божият план несъмнено е важен, но това живо същество, създадено от Божията ръка, съществува заради Неговия план. Ето защо Бог не може да захвърли Своя план от ненавист към човешкия род. Тъкмо заради Своя план и заради дъха, който вдъхна на човека, Бог понася всички мъки — не заради плътта на човека, а заради живота му. Той прави това, за да си върне не плътта на човека, а живота, който му е вдъхнал. Такъв е Неговият план.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 260

Всички, които идват на този свят, трябва да преминат през живота и смъртта, и повечето от тях са преминали през цикъла на смъртта и възраждането. Онези, които сега са живи, скоро ще умрат, а мъртвите скоро ще се върнат към живота. Всичко това е ходът на живота, устроен от Бог за всяко живо същество. Този ход на живота и този цикъл обаче са тъкмо факта, който Бог желае човек да види: Животът, дарен на човека от Бог, е безкраен и не е ограничен физически, времево или пространствено. Това е тайната на живота, даруван на човека от Бог, и доказателството, че животът произхожда от Него. Макар че мнозина може да не вярват, че човешкият живот произлиза от Бог, хората неизбежно се наслаждават на всичко, идващо от Бог, независимо от това, дали вярват в Неговото съществуване, или го отричат. Ако един ден Божието сърце изведнъж се промени и пожелае да си възвърне всичко съществуващо в света и да си вземе обратно живота, който Той е дал, тогава всичко това повече няма да го има. Чрез Своя живот Бог предоставя ресурс на всичко съществуващо, както на живото, така и на мъртвото, като чрез Своята сила и власт установява добър порядък във всичко. Това е факт, който не може да бъде схванат или разбран от никого, и тези неразбираеми факти са самото проявление и свидетелство за жизнената сила на Бог. И така, нека сега да ти кажа една тайна: величието на Божия живот и силата на живота Му са неразгадаеми за никое сътворено същество. Това е така днес, така е било в миналото и така ще бъде и в идните времена. Втората тайна, която ти казвам, е тази: източникът на живота на всички създания произхожда от Бог; независимо колко различни са те по форма или структура на живот и независимо какъв вид живо същество си ти, нито едно същество не може да се обърне срещу траекторията на живота, установена от Бог. Във всеки случай всичко, което искам, е човекът да разбере това: без Божията грижа, закрила и приток той не може да получи всичко онова, което му е отредено, колкото и да се старае и каквито и усилия да полага. Без осигуряване на живот от Бог човекът губи ценността да живее и смисъла на живота. Може ли Бог да позволи на човека, който лекомислено прахосва ценността на Неговия живот, да бъде толкова безгрижен? Както съм казвал и преди: не забравяй, че Бог е източникът на твоя живот. Ако човек не цени всичко онова, което Бог му е дарувал, то Бог не само ще му отнеме това, което първоначално му е дал, но и ще изиска от него като компенсация да Му заплати двойна цена за всичко дадено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот)

Ежедневни Божии слова  Откъс 261

Всичко на този свят бързо се променя с мислите на Всемогъщия и под Неговия поглед. Неща, за които човечеството никога не е чувало, се появяват внезапно, а други, които то отдавна притежава, се изплъзват неусетно. Никой не може да прозре къде се намира Всемогъщият, а още по-малко може да усети трансцендентността и величието на жизнената Му сила. Трансцендентността Му се заключава във факта, че може да възприема това, което хората не могат. Величието Му се състои в това, че е изоставен от човешкия род и въпреки това спасява човечеството. Той знае смисъла на живота и смъртта, и нещо повече — знае законите на битието, които сътвореното човечество трябва да следва. Той е основата на човешкото съществуване и е Изкупителят, Който отново възкресява човечеството. Той внася скръб в щастливите сърца и облекчава скръбните сърца с щастие — всичко това в името на Неговото дело и в името на Неговия план.

Човекът, отклонил се от притока на живот на Всемогъщия, е в незнание за целта на съществуването, но въпреки това се страхува от смъртта. Той е без помощ и упование, но въпреки това не желае да затвори очи и се калява, за да крепи своя чувал от плът, който е лишен от всякакво духовно чувство, и влачи низко съществуване на този свят. Така живееш и ти, без надежда, както другите, които нямат цел. Само Светият от преданието ще спаси хората, които, стенейки сред страданията си, отчаяно копнеят за Неговото идване. Такава вяра отдавна е останала неосъществена в онези, които нямат съзнание. Въпреки това те все още копнеят така за нея. Всемогъщият е милостив към тези, които са страдали дълбоко; в същото време изпитва неприязън към хората, които изобщо нямат съзнание, тъй като трябва да чака твърде дълго, преди да получи отговор от хората. Той иска да търси, да потърси твоето сърце и дух, и да ти донесе вода и храна, за да се събудиш и да не бъдеш вече жаден и гладен. Когато си изтощен и когато почувстваш част от пустотата на този свят, не се чувствай изгубен, не плачи. Всемогъщият Бог, Стражът, ще прегърне пристигането ти по всяко време. Той бди край теб. Той чака да завиеш обратно, чака деня, в който внезапно ще си припомниш: когато осъзнаеш, че си дошъл от Бог и че в неизвестен момент си загубил посоката, в неизвестен момент си загубил съзнание по пътя и в неизвестен момент си имал „баща“; когато освен това осъзнаеш, че Всемогъщият винаги е бдял, чакайки много, много дълго време твоето завръщане. Той е копнял отчаяно, чакайки отговор, без да го получава. Неговото бдение е безценно и е в името на човешкото сърце и човешкия дух. Може би Неговото бдение е безкрайно или може би е достигнало края си. Но ти си длъжен да знаеш къде точно се намират сърцето и духът ти в този момент.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Въздиханието на Всемогъщия)

Ежедневни Божии слова  Откъс 262

Като членове на човешката раса и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да отдадем умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни битие идва от Бог и съществуваме благодарение на Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са посветени на Божието поръчение и на справедливата кауза на човечеството, тогава душите ни ще се чувстват засрамени пред онези, които станаха мъченици за Божието поръчение, и още по-засрамени пред Бог, който ни дава всичко.

Бог сътвори този свят, създаде това човечество и нещо повече, Той беше архитектът на древногръцката култура и човешката цивилизация. Единствено Бог утешава човечеството и само Бог се грижи за това човечество денонощно. Човешкото развитие и прогрес са неразделни от Божието върховенство, а историята и бъдещето на човечеството не могат да избягат от подредбите, направени от Божиите ръце. Ако си истински християнин, със сигурност ще вярваш, че възходът и падението на всяка държава или нация попада в Божиите подредби. Единствен Бог знае съдбата на всяка държава или нация и единствено Той контролира хода на това човечество. Ако човечеството желае добра съдба, ако една държава желае добра съдба, тогава човекът трябва да се преклони пред Бог и да Го почита, и да дойде пред Бог, за да Му се покае и изповяда, в противен случай съдбата и крайната му цел ще свършат с неизбежна катастрофа.

Погледнете назад към времето, когато Ной построи ковчега: човечеството беше дълбоко покварено, хората се бяха отклонили от Божието благословение, Бог вече не се грижеше за тях и те бяха изгубили Божиите обещания. Живееха в тъмнина, без Божията светлина. Така станаха разюздани по природа и се отдадоха на отвратителна поквара. Такива хора вече не можеха да получат Божието обещание; бяха неспособни да виждат Божието лице или да чуят гласа Му, защото Го бяха изоставили, бяха отхвърлили всичко, което Той им беше поверил, и бяха забравили ученията Му. Сърцата им все повече се отдалечаваха от Бог и в резултат на това покварата им премина границите на разума и човешката природа, и те ставаха все по-зли. Така се приближиха още повече до смъртта и попаднаха под Божия гняв и наказание. Единствено Ной почиташе Бог и избягваше злото, затова можеше да чува Божия глас и Неговите указания. Той построи ковчега според указанията на Божието слово и събра там всякакви живи същества. По този начин, след като всичко беше подготвено, Бог пристъпи към унищожението на света. Само Ной и седем членове на семейството му оцеляха след унищожението, тъй като Ной почиташе Йехова и отбягваше злото.

Сега погледнете днешната епоха: такива праведни хора като Ной, които почитат Бог и отбягват злото, вече не съществуват. И все пак Бог все още е милостив към това човечество и все още му прощава през тази последна епоха. Бог търси тези, които копнеят за появата Му. Той търси тези, които могат да чуят думите Му, тези, които не забравят Неговото поръчение и Му отдават сърцата и телата си. Той търси тези, които са покорни и несъпротивляващи се като бебета пред Него. Ако се посветиш на Бог, без да си възпиран от никаква сила, Бог ще погледне към теб с благоволение и ще ти дари Своите благословения. Ако имаш висок статус, отлична репутация, изобилие от знания, множество активи и подкрепата на много хора, но си необезпокоен от тези неща и все пак идваш пред Бог, за да приемеш Неговото призвание и поръчение и да вършиш това, което Бог иска от теб, тогава всичко, което правиш, ще бъде най-значимата кауза на земята и най-справедливото начинание на човечеството. Ако отхвърляш призива на Бог заради своя статус и в името на собствените си цели, всичко, което правиш, ще бъде прокълнато и дори ненавиждано от Бог. Дори да си президент, учен, пастор или старейшина, независимо колко висок е постът ти, ако в начинанията си разчиташ на собствените си знания и способности, винаги ще преживяваш провал и завинаги ще се лишиш от Божиите благословения, защото Бог не приема нищо от това, което правиш, и не признава твоето начинание за справедливо, нито приема, че работиш в полза на човечеството. Той ще каже, че всичко, което правиш, е да използваш знанията и силата на човечеството, за да отклониш Божията защита от човека, че това е отхвърляне на Божиите благословения. Той ще каже, че водиш човечеството към тъмнина, към смърт и към началото на безгранично съществуване, в което човекът е изгубил Бог и благословението Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество)

Ежедневни Божии слова  Откъс 263

Откакто човечеството измисли социалните науки, човешкото съзнание е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за управление на човечеството и за човека вече няма достатъчно място за почитане на Бог, и няма повече благоприятни условия за преклонение пред Бог. Позицията на Бог в сърцата на цялото човечество се понижава все повече. Без място за Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социални изследователи, историци и политици, които предлагаха теории на социалната наука, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, станаха все по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, станаха все по-многобройни. Все повече хора се отнасят към сведенията за Божието дело и Неговите слова през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог, към съществуването на Бог и към принципа, че Бог господства над всички неща. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Малко хора се заемат да търсят къде Бог извършва делото Си днес или как господства над крайната цел на човека и я урежда. Така, без да осъзнава това, човешката цивилизация става все по-неспособна да се съобразява с желанията на човека и дори има много хора, които смятат, че живеейки в такъв свят, са по-нещастни от онези, които вече са починали. Дори хора от някогашните високо цивилизовани държави изразяват подобни оплаквания. Защото дори и управниците и социолозите да си блъскат главите, за да запазят човешката цивилизация, без Божието напътствие усилията им ще са напразни. Нито един човек не може да запълни празнотата в човешкото сърце, защото нито един човек не може да бъде животът на човека и никоя социална теория не може да освободи човека от неволите на празнотата. Науката, знанието, свободата, демокрацията, насладата и комфортът носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща човекът все още неизбежно съгрешава и се оплаква от несправедливостта на обществото. Наличието на тези неща не може да попречи на копнежа и желанието на човека да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и неговите безсмислени жертви и изследвания само могат все повече да му носят скръб и да станат причина да бъде в постоянно състояние на безпокойство, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството или как да се изправи пред пътя, който му предстои, до степен, в която човекът дори е уплашен от науката и знанието, а още повече да се страхува от чувството на празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава, в която няма човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да избягаш от желанието да изследваш съдбата, тайнствата и крайната цел на човечеството, и си още по-неспособен да избегнеш объркващото чувство за празнота. Социолозите наричат такива общи за цялото човечество явления „социални явления“, но нито един велик човек не може да се появи и да реши подобни проблеми. Човекът в крайна сметка е човек и никой от хората не може да замени Божия статус и живот. Това, от което се нуждае човечеството, не е просто справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, са Божието спасение и Божият ресурс за живот за човека. Само когато човекът получи Божия ресурс за живот и Неговото спасение, потребностите му, желанието му да изследва и празнотата в сърцето му могат да бъдат преодолени. Ако хората от дадена държава или нация не могат да получат Божието спасение и закрила, то тази страна или нация ще се движи към упадъка, към мрака и в резултат на това ще бъде унищожена от Бог.

Може би държавата ти в момента процъфтява, но ако позволиш на народа си да се отклони от Бог, тогава твоята държава все повече ще се оказва лишена от Божиите благословии, цивилизацията ѝ все повече ще бъде потъпквана от човека и не след дълго народът ѝ ще се надигне срещу Бог и ще прокълне Небето. Така, без да го осъзнават, съдбата на държавата ще бъде погубена. Бог ще въздигне могъщи държави, които да се противопоставят на държавите, прокълнати от Него, и дори може да ги изтрие от лицето на земята. Разковничето за благополучието или упадъка на една държава или нация е в това дали управниците ѝ почитат Бог и дали водят народа си към близост с Бог и към почитането Му. Но тъй като в тази последна епоха броят на онези, които искрено търсят Бог и Го почитат, е все по-оскъден, Бог дарява специалното си благоволение на държавите, в които християнството е държавна религия. Той обединява тези държави, за да образуват сравнително справедлив лагер на света, докато атеистките държави и онези държави, които не почитат истинския Бог, стават противници на справедливия лагер. По този начин Бог не само има място сред човечеството, където може да извършва делото Си, но в същото време придобива и държави, които упражняват справедлива власт, като позволява налагането на санкции и ограничения на онези държави, които Му се противопоставят. Въпреки това Бог все още не може да придобие повече хора, които да Го почитат, защото човекът се е отдалечил твърде много от Него и от много време е забравил Бог, и на тази земя просто има държави, които упражняват справедливост и се съпротивляват на неправдата. Но това е далеч от постигането на желанията на Бог, тъй като управниците на никоя държава няма да Му позволят да властва над техния народ и никоя политическа партия в държавата няма да събере хората си да отдадат почит на Бог. Бог е изгубил полагащото Му се място в сърцето на всяка държава, на всяка нация, на всяка управляваща партия и дори в сърцето на всеки човек. Макар че в този свят съществуват някои справедливи сили, всяко управление, при което Бог няма място в сърцето на човека, е много крехко, а политическата арена, на която липсва Божия благословия, е в безпорядък и е неспособна да издържи и един-единствен удар. За човечеството лишаването от Божията благословия е равносилно на лишаване от слънцето. Независимо от това колко усърдно управляващите полагат усилия да допринесат за своя народ, независимо колко справедливи конференции провежда човечеството, нищо няма да обърне прилива и нищо няма да промени съдбата на човечеството. Човекът счита, че държава, в която хората са нахранени и облечени, в която живеят заедно в мир, е добра държава с добри водачи. Бог обаче не мисли така. Той смята, че държава, в която никой не Го почита, трябва да бъде унищожена от Него. Човешките мисли винаги са твърде различни от Божиите. Затова, ако ръководителят на дадена държава не почита Бог, съдбата на тази държава ще бъде много трагична и тази държава няма да има крайна цел.

Бог не участва в човешката политика, но все пак Той контролира съдбата на всяка държава и нация, Той контролира този свят и цялата вселена. Съдбата на човечеството и Божият план са тясно свързани и нито един човек, държава или нация не могат да избягат от Божието върховенство. Ако човек иска да знае каква ще е съдбата му, тогава той трябва да дойде пред Бог. Бог ще даде благоденствие на онези, които Го следват и Го почитат, и ще докара упадък и гибел на онези, които Му се съпротивляват и Го отхвърлят.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество)

Ежедневни Божии слова  Откъс 264

В необятния космос и небесната твърд живеят и се възпроизвеждат безброй същества, които следват закона на живота в безкраен цикъл и се придържат към постоянно правило. Умиращите отнасят със себе си историите на живите, а останалите живи повтарят същата трагична история на починалите. И така човечеството не може да не си зададе въпроса: защо живеем? И защо трябва да умрем? Кой властва над този свят? И кой е създал това човечество? Наистина ли човечеството е създадено от природата? Наистина ли човечеството контролира собствената си съдба?… Това са въпросите, които хората си задават непрестанно в продължение на хиляди години. За съжаление, колкото повече човекът е бил обсебен от тези въпроси, толкова по-голяма жажда той е развил за наука. Науката предлага краткотрайно удовлетворение и временно удоволствие за плътта, но далеч не е достатъчна, за да освободи човека от изолацията, самотата и едва прикрития ужас и безпомощност дълбоко в душата му. Човечеството просто използва научното познание, което може да види с невъоръжено око и да разбере с ума си, за да упои сърцето си. И все пак тези научни познания не са достатъчни, за да спрат човечеството да изследва загадките. Хората просто не знаят кой е Суверенът на вселената и на всички неща, още по-малко пък знаят началото и бъдещето на човечеството. Човечеството просто живее по принуда сред този закон. Никой не може да избяга от него и никой не може да го промени, защото сред всички неща и в небесата има само Един от вечността до вечността, който господства над всичко. Той е Онзи, който никога не е бил виждан от човека, Онзи, когото човечеството никога не е познавало, в чието съществуване никога не е вярвало. И все пак Той е Онзи, който е вдъхнал дихание в предците на човечеството и е дал живот на човечеството. Той е Този, който осигурява и храни човечеството, позволявайки му да съществува; и Той е Този, който ръководи човечеството до наши дни. Нещо повече, Той и само Той е Този, от когото човечеството зависи за оцеляването си. Той господства над всички неща и над всички живи същества във Вселената. Той управлява четирите годишни времена и призовава вятъра, студа, снега и дъжда. Той дава на човечеството слънчева светлина и довежда нощта. Той разпростря небето и земята, предоставяйки на човека планините, езерата и реките и всички живи същества в тях. Неговите дела са всеприсъстващи, Неговата сила е всеприсъстваща, Неговата мъдрост е всеприсъстваща и Неговата власт е всеприсъстваща. Всеки от тези закони и правила е олицетворение на Неговите дела, разкриване на Неговата мъдрост и власт. Кой може да се освободи от Неговото върховенство? И кой може да се освободи от Неговите проекти? Всичко съществува под Неговия поглед и освен това всичко съществуващо живее под Неговото върховенство. Неговите дела и Неговата власт не оставят на човечеството друг избор, освен да признае факта, че Той наистина съществува и господства над всички неща. Нищо друго, освен Него, не може да властва над вселената, а още по-малко да осигурява безкрайно съществуването на това човечество. Независимо дали си в състояние да разпознаеш Божиите дела и дали вярваш в съществуването на Бог, няма съмнение, че съдбата ти е повелена от Бог, и няма съмнение, че Бог винаги ще властва над всички неща. Неговото съществуване и власт не зависят от това дали са признати и разбрани от човека. Само Той знае миналото, настоящето и бъдещето на човека и само Той може да определи съдбата на човечеството. Независимо дали си способен да приемеш този факт, не след дълго човечеството ще стане свидетел на всичко това със собствените си очи и това е факт, който Бог скоро ще осъществи. Човечеството живее и умира пред очите на Бог. Човекът живее заради Божието управление и когато очите му се затворят за последен път, те се затварят и за това управление. Човекът идва и си отива отново и отново, напред и назад. Всичко това без изключение е част от Божието владичество и Неговия замисъл. Божието управление непрекъснато напредва; то никога не е спирало. Той ще направи така, че човечеството да осъзнае Неговото съществуване, да вярва в Неговото върховенство, да съзре делата Му и да се завърне в Неговото царство. Това е Неговият план и делото, което Той управлява в продължение на хиляди години.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление)