Навлизане в живота VI

Ежедневни Божии слова  Откъс 556

Човек може да успее да промени нрава си само като се стреми към истината — това е нещо, което хората трябва напълно да схванат и да разберат. Ако не разбираш достатъчно истината, лесно ще се подхлъзнеш и заблудиш. Ако искаш да израснеш в живота, трябва във всичко да търсиш истината. Независимо какво правиш, следва да търсиш как да се държиш, за да бъдеш в съответствие с истината, и да откриеш нечистотиите в себе си, които я нарушават; трябва ясно да разбираш тези неща. Независимо какво правиш, следва да размислиш дали то съответства на истината, или не, и дали има стойност и смисъл. Може да правиш неща, които са в съответствие с истината, но не бива да правиш неща, които не ѝ съответстват. Колкото до нещата, които можеш да направиш или не, ако те могат да бъдат изоставени, следва да ги изоставиш. В противен случай, ако известно време ги правиш, а сетне откриеш, че е трябвало да не им обръщаш внимание, бърже вземи решение и веднага ги загърби. Трябва да следваш този принцип във всичко, което правиш. Някои хора повдигат следния въпрос: защо диренето на истината и прилагането ѝ на практика е толкова трудно — все едно гребеш в лодка срещу течението и ако престанеш да гребеш, то ще те отнесе назад? И още: защо е толкова по-лесно да вършиш зли или безсмислени неща — все едно да пуснеш лодката по течението? Защо е така? Така е, защото на човешката природа е присъщо да предава Бог. У хората природата на Сатана играе водеща роля, а това е антагонистична сила. Хората, в чиято природа е да предават Бог, разбира се, са много податливи да правят неща, които Го предават, и положителните дела по природа са им трудни за вършене. Това зависи изцяло от природата същност на човечеството. Щом действително проумееш истината и започнеш да я обичаш от сърце, ще откриеш, че е лесно да вършиш неща, които отговарят на истината. Ще изпълняваш дълга си и ще практикуваш истината нормално — дори без усилие и с радост, и ще усещаш, че вършенето на всяко негативно нещо изисква големи усилия. Това е защото истината е заела господстваща роля в сърцето ти. Ако действително разбираш истините за човешкия живот, тогава ще имаш път за следване по отношение на това какъв човек да бъдеш, как да бъдеш човек, който е прям и открит, честен човек, човек, който свидетелства за Бог и Му служи. И щом проумееш тези истини, повече никога не ще бъдеш способен да извършваш злодеяния, които Му се противопоставят, нито пък ще играеш ролята на лъжеводач, на лъжеработник или на антихрист. Дори ако Сатана те подведе, или някой зъл те подтиква, ти не ще го направиш. Независимо кой се опитва да те застави, ти пак няма да действаш така. Ако хората придобият истината и тя стане техен живот, те ще станат способни да мразят злото и да чувстват вътрешно отвращение към негативните неща. Ще им бъде трудно да вършат зло, защото техният живот нрав се е променил и Бог ги е усъвършенствал.

Ако действително разбираш истината в сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да се покориш пред Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремеж към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и съответства на Божиите намерения, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаш надменен и самонадеян нрав, няма никакво значение, че ти се казва да не се противопоставяш на Бог. Не можеш да се сдържиш, то е извън твоя контрол. Няма да го правиш нарочно, а под властта на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти ще те карат да презираш Бог и да Го смяташ за незначителен. Ще те карат да се превъзнасяш и постоянно да се изтъкваш. Ще те накарат да презираш останалите и няма да оставят в сърцето ти никой друг, освен самия теб. Надменността и самонадеяността ти ще те лишат от мястото на Бог в твоето сърце и накрая ще те накарат да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се покоряват. Ще те карат да благоговееш пред собствените си мисли, идеи и представи, все едно са истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа! За да решат проблема със злодеянията си, те първо трябва да се справят със своята природа. Без промяна в нрава не би било възможно този проблем да се реши из основи. Когато имаш някакво разбиране за Бог, когато можеш да прозреш собствената си поквара и да осъзнаеш колко достойни за презрение и грозни са надменността и самонадеяността, ще се почувстваш възмутен, отвратен и огорчен. Ще можеш съзнателно да правиш някои неща, с които да удовлетвориш Бог, и ще се чувстваш спокоен. Ще можеш да четеш Божието слово съзнателно, да възхваляваш Бог, да свидетелстваш за Него и в сърцето си ще изпитваш наслада. Съзнателно ще се разкриеш и ще разобличиш собствената си грозота, а така ще се почувстваш добре и ще усетиш, че си в по-добро състояние на духа. Да се стремиш да разбереш Божиите слова и да навлезеш в истината е първата крачка в стремежа към промяна в нрава. Можеш да постигнеш проницателност единствено като разбираш истината, а само когато притежаваш проницателност, можеш да разбираш нещата задълбочено. Едва когато ги разбереш задълбочено, можеш наистина да опознаеш себе си и едва след като наистина се опознаеш, можеш да се опълчиш на плътта и така да практикуваш истината, като постепенно се покориш на Бог и стъпка по стъпка навлезеш в правилния път във вярата си в Бог. Зависи от това каква решимост имат хората, когато се стремят към истината. Ако наистина притежават решителност, хората поемат по правилния път след шест месеца или година. До три или пет години ще видят резултати и ще почувстват, че напредват в живота. Ако вярват в Бог, но не се стремят към истината и не се съсредоточават върху практикуването ѝ, хората може да вярват и десет или двадесет години, без да претърпят никаква промяна. И в крайна сметка ще си помислят, че именно това е вярата в Бог. Ще си помислят, че почти няма разлика от предишния им светски живот и че няма смисъл да живеят. Това наистина показва, че животът е пуст без истината. Те може и да са способни да изреждат някои думи и доктрини, но ще продължават да се чувстват безутешни и неспокойни. Ако хората имат известно познание за Бог, ако знаят как да водят смислен живот и ако могат да правят някои неща, за да удовлетворят Бог, те ще почувстват, че това е истинският живот, че само ако живеят така, животът им ще има смисъл и че именно така трябва да живеят, за да удовлетворят Бог, да Му се отплатят и да се почувстват спокойни. Ако могат съзнателно да удовлетворят Бог, да практикуват истината, да се опълчат на себе си, да загърбят собствените си идеи и да са покорни и внимателни към Божиите намерения — ако са способни съзнателно да постигнат всичко това — то това означава да прилагат точно истината на практика и действително да я прилагат на практика. А не като преди, когато просто се разчиташе на представи и се следваха правила с мисълта, че така се практикува истината. Всъщност е много уморително да се уповаваш на фантазии и да следваш правила, както и да не разбираш истината и да вършиш всичко без принципи, а когато го вършиш безцелно и на сляпо, е още по-уморително. Никакви хора, събития и неща няма да те ограничават, когато разбереш истината. Едва тогава действително ще си свободен и спокоен. Ще постъпваш принципно, ще си спокоен и щастлив и няма да имаш чувството, че това изисква твърде много усилия или че ти причинява твърде много страдания. Ако си в подобно състояние, притежаваш истината и човешка природа, а нравът ти се е променил.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава)

Ежедневни Божии слова  Откъс 557

Каквото и да се случва при придобиването на жизнен опит, трябва да се научиш да търсиш истината и да обмисляш внимателно въпросите в съответствие с Божието слово и истината. Когато разбереш как да вършиш нещата, които са абсолютно съгласно Божиите намерения, ще бъдеш способен да се отречеш от нещата, които идват от собствената ти воля. Щом узнаеш как да действаш в съответствие с Божиите намерения, ти просто трябва да действаш така, сякаш се движиш по естественото течение; усещането да вършиш нещата по този начин е на отпуснатост и лекота. Това е начинът, по който хората, които разбират истината, вършат нещата. Ако можеш да покажеш на хората, че при изпълняването на дълга си наистина си резултатен, и че в начина, по който правиш нещата, има принципи, че твоят живот нрав наистина се е променил, че си направил много добри неща за Божиите избраници, тогава ти си човек, който разбира истината и определено има човешко подобие; и това, разбира се, се отразява върху твоето ядене и пиене на Божиите слова. Когато някой наистина разбира истината, той ще е в състояние да различава различните си състояния, ще може да вижда ясно сложните въпроси и така ще разбира как да практикува по подобаващ начин. Когато човек не разбира истината и не може да разпознава собственото си състояние, ако пожелае да се опълчи срещу себе си, няма да знае срещу какво или как да се опълчи. Ако иска да се откаже от собствената си воля, няма да знае какво не е наред с волята му, ще мисли, че тя съответства на истината и дори може да сметне собствената си воля за просветление от Светия Дух. Как може такъв човек да се откаже от собствената си воля? Той няма да бъде способен на това и ще бъде още по-неспособен да се опълчи срещу плътта. Ето защо, когато не разбираш истината, лесно можеш погрешно да приемеш нещата, които се случват по твоята воля, нещата, които съответстват на човешките представи, и собствената доброта, любов, страдание и заплащане на цена на човек за правилни и в съгласие с истината. Как тогава би могъл да се опълчиш срещу тези човешки неща? Ти не разбираш истината и не знаеш какво означава да практикуваш истината. Намираш се в пълно неведение и няма откъде да знаеш какво да направиш, така че можеш да правиш само това, което мислиш, че е добро, и в резултат на това някои твои действия са изопачени. В някои от тях защото следваш правила, в някои от ентусиазъм и в някои поради смущенията на Сатана. Така е при хората, които не разбират истината. Когато вършат нещо, те са много хаотични, винаги се появяват отклонения и изобщо няма никаква точност. Хората, които не разбират истината, виждат нещата по абсурден начин — също като невярващите. Как биха могли да практикуват истината? Как биха могли да решават проблеми? Разбирането на истината не е нещо просто. Независимо колко добри или лоши заложби има някой — дори след опита от цял живот, количеството истина, което той може да разбере, е ограничено, и количеството Божие слово, което може да разбере, също е ограничено. Хората, които са относително по-опитни, разбират някои истини, и в най-добрия случай те могат да престанат да вършат неща, които се съпротивляват на Бог, и да престанат да вършат очевидно зли неща. За тях е невъзможно да действат без това да бъде подправено от собствените им намерения. Тъй като човешките същества имат нормално мислене и е възможно техните мисли невинаги да съответстват на Божието слово, подправянето със собствената им воля е неизбежно. Важното е да има проницателност за всички неща, които идват от собствената воля и са против Божието слово, истината и просветлението от Светия Дух. Това изисква да работиш усилено, за да разбереш Божието слово; само когато разбираш истината, ще имаш проницателност, и само тогава можеш да бъдеш сигурен, че няма да вършиш зло.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава)

Ежедневни Божии слова  Откъс 558

За да опознаеш себе си, трябва да познаваш собственото си разкриване на поквара, покварения си нрав, слабите си места, както и природата си същност. Освен това трябва да познаваш до най-малката подробност нещата, които се разкриват в ежедневието ти — мотивите, перспективите и отношението ти към всяко едно нещо — независимо дали си вкъщи или навън, когато си на събирания, когато ядеш и пиеш от Божиите слова или при всеки един проблем, с който се сблъскваш. Чрез тези аспекти трябва да опознаеш себе си. Разбира се, за да се познаваш на по-дълбоко ниво, трябва да интегрираш Божиите слова. Можеш да постигнеш резултати само като се опознаеш въз основа на Неговите слова. Когато приемате правосъдието на Божиите слова, не се страхувайте от страданието или болката, а още по-малко — че Божиите слова ще проникнат в сърцата ви и ще разкрият грозните ви състояния. Толкова е полезно да изстрадате тези неща. Ако вярвате в Бог, трябва да четете повече Божии слова, които съдят и наказват хората, особено онези, които разобличават същината на човешката поквара. Трябва повече да ги сравнявате с практическото си състояние и да ги свързвате предимно със себе си, а по-малко с другите. Видовете състояния, които Бог разобличава, съществуват у всеки човек и всички те могат да се открият у теб. Ако не вярваш, опитай да го изживееш. Колкото повече изживяваш, толкова повече ще се опознаваш и толкова по-силно ще чувстваш, че Божиите слова са много верни. След като прочетат Божиите слова, някои хора не са способни да ги свържат със себе си и смятат, че части от тези слова не се отнасят за тях, а за други хора. Например когато Бог разобличава хора като езавелите и блудниците, някои сестри смятат, че тъй като са били безупречно верни на съпрузите си, подобни слова не би трябвало да се отнасят за тях; други сестри смятат, че тъй като не са омъжени и никога не са правили секс, подобни слова не би трябвало да се отнасят и за тях. Някои братя смятат, че тези слова са насочени само към жените и изобщо не ги касаят. Някои хора вярват, че Божиите слова на разобличаване на човека са твърде строги и не отговарят на действителността, затова отказват да ги приемат. Дори има хора, които твърдят, че в някои случаи Божиите слова са неточни. Това ли е правилното отношение към Божиите слова? Очевидно е погрешно. Всички хора се възприемат въз основа на външното си поведение. Не са способни да се самоанализират и да опознават покварената си същина чрез Божиите слова. Тук „езавели“ и „блудници“ се отнасят до същината на покварата, нечистотията и развратността на човечеството. Независимо дали е мъж или жена, женен или не, всеки има покварени мисли за разврат. Така че как може да няма нищо общо с теб? Божиите слова разобличават покварения нрав на хората. Независимо дали става дума за мъже или жени, степента на покварата им е еднаква. Това не е ли факт? Първо трябва да осъзнаем, че всичко, което Бог казва, е истината и съответства на фактите, и че независимо колко са строги Неговите слова, които съдят и разобличават хората, или колко са нежни словата, с които разговаря за истината или увещава хората, независимо дали Неговите слова съдят или благославят, дали заклеймяват или проклинат, дали пораждат у хората горчиво или сладко чувство, хората трябва да приемат всички тях. Такова отношение трябва да имат хората към Божиите слова. Какво е това отношение? Дали е набожно, благочестиво или търпеливо, или е отношение на приемане на страданието? Малко сте объркани. Казвам ви, че не е нито едно от тях. В своята вяра хората трябва твърдо да отстояват мнението, че Божиите слова са истината. Тъй като те действително са истината, хората трябва да ги приемат с разум. Независимо дали са способни да разпознаят Божиите слова или да се съгласят с тях, хората първо трябва да ги приемат безусловно. Кого разобличава Божието слово, ако не един от вас или всички вас? И ако не цели да те разобличи, защо се иска от теб да го приемеш? Дали това не е противоречие? Бог говори на цялото човечество и всяко изречение, произнесено от Бог, разобличава поквареното човечество, и никой не прави изключение, което естествено включва и теб. Нито ред от Божиите слова не касае външния вид или някакво състояние, камо ли външно правило или проста форма на поведение при хората. Те не са за това. Ако смяташ, че всеки изречен от Бог ред просто разобличава обикновен тип човешко поведение или външен вид, значи нямаш духовно разбиране, нито разбираш какво е истината. Божиите слова са истината. Хората могат да почувстват задълбочеността на Божиите слова. В какво се състои тази задълбоченост? Всяко Божие слово разобличава покварения нрав на хората, както и съществени и дълбоко вкоренени неща в живота им. Те са съществени неща, а не външни прояви, и най-вече не са външно поведение. Ако съдим по външния им вид, всички хора може да изглеждат добри. Но защо тогава Бог казва, че някои хора са зли духове, а други — нечисти духове? Този въпрос не е видим за теб. Затова Божиите слова не бива да се разглеждат от гледна точка на човешките представи или фантазии, или на слухове, които се разпространяват между хората, и определено не бива да се разглеждат от гледна точка на изявленията на управляващата партия. Единствено Божиите слова са истината, а всички думи на човека са заблуда. След като чухте това общение, изживяхте ли промяна в отношението си към Божиите слова? Колкото и голяма или малка да е промяната, следващия път, когато четете Божиите слова на съдене и разобличаване на хората, поне не бива да се опитвате да спорите с Бог. Трябва да престанете да се оплаквате от Него и да твърдите, че: „Божиите слова на разобличаване и съдене на хората са наистина строги. Няма да чета тази страница. Просто ще я пропусна. Нека потърся да прочета нещо за благословии и обещания, за да намеря някаква утеха“. Повече не бива да четете Божието слово, като подбирате по ваш вкус. Трябва да приемете както истината, така и съда и наказанието на Божиите слова, и едва тогава може да се пречисти поквареният ви нрав, и само тогава можете да постигнете спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Значението и пътят на стремежа към истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 559

Как разбирате човешката природа? Разбирането на природата ти всъщност означава да изследваш дълбините на душата си — нещата в живота ти и цялата логика и философия на Сатана, според които си живял — което е животът на Сатана, според който си живял. Само като откриеш скритите в дълбините на душата ти неща, ще успееш да разбереш природата си. Как могат да бъдат открити тези неща? Те не могат да бъдат открити или анализирани чрез едно или две неща. Много пъти, след като свършиш да правиш нещо, все още не си постигнал разбиране. Може да отнеме три или пет години, за да успееш да постигнеш съвсем незначително осъзнаване или разбиране. Така че трябва да се самоанализираш в много ситуации и да се опознаеш. Трябва да копаеш дълбоко в себе си и да се анализираш според Божиите слова, за да постигнеш някакви резултати. Тъй като разбирането ти за истината става все по-задълбочено, ти постепенно ще опознаеш своята природа същност чрез самоанализиране и самоопознаване.

За да опознаеш природата си, трябва да постигнеш разбиране за нея през няколко аспекта. Първо, трябва да имаш ясно разбиране какво харесваш. Не става въпрос какво обичаш да ядеш или какви дрехи харесваш, а по-скоро за онези неща, които ти доставят удоволствие, нещата, за които завиждаш, нещата, пред които се прекланяш, нещата, към които се стремиш, и нещата, на които обръщаш внимание в сърцето си; с какви типове хора ти е приятно да общуваш, на какви типове хора се възхищаваш и какви боготвориш в сърцето си. Например мнозина харесват хора с високо положение, хора, които говорят и се държат изискано, или са сладкодумни, или хора, които се преструват. Гореспоменатото е за хората, с които обичат да общуват. Що се отнася до нещата, от които хората изпитват удоволствие, те включват: готовност да участват в дейности, които са лесни; удоволствие да правят неща, които според другите са добри и които хората биха одобрили и похвалили. В човешката природа има обща черта за нещата, които те харесват. Тоест харесват хора, събития и неща, на които другите завиждат заради външния вид, харесват се хора, събития и неща, които изглеждат много красиви и луксозни, и се харесват хора, събития и неща, заради които другите да им се прекланят. Нещата, които хората обичат, са страхотни, ослепителни, прекрасни и грандиозни. Всички хора се прекланят на такива неща. Ясно е, че хората не притежават нищо от истината, нито имат подобие на истински човешки същества. Няма ни най-малка степен на значимост в преклонението пред такива неща, но хората все пак ги харесват. Нещата, които хората харесват, изглеждат особено добри за тези, които не вярват в Бог, и всички те са нещата, към които хората са особено склонни да се стремят. […] Нещата, към които хората се стремят и за които копнеят, принадлежат към светските тенденции, тези неща принадлежат на Сатана и дяволите, те са ненавиждани от Бог и са лишени от всякаква истина. Нещата, за които хората са склонни да копнеят, позволяват да се разкрие тяхната природа същност. Предпочитанията на хората могат да се видят в начина, по който се обличат. Някои с готовност носят привличащи вниманието цветни дрехи или странни тоалети. С готовност носят аксесоари, които никой друг не е носил преди, и обичат неща, които могат да привлекат противоположния пол. Това, че носят тези дрехи и аксесоари, разкрива предпочитанията, които имат към тях в живота си и дълбоко в сърцата си. Нещата, които харесват, не са достойни или прилични. Те не са неща, към които един нормален човек трябва да се стреми. В обичта към тях има неправедност. Възгледите на такива хора са абсолютно същите като на светските хора. В това не се вижда нищо, което да е в съответствие с истината. Следователно какво харесваш, върху какво се фокусираш, на какво се прекланяш, за какво завиждаш и за какво мислиш в сърцето си всеки ден — това са показателите за твоята природа. Пристрастието ти към светските неща е достатъчно доказателство, че по природа обичаш неправедността, а в сериозни случаи природата ти е нечестива и нелечима. Трябва да анализираш природата си по следния начин. Разгледай какво обичаш и от какво се отричаш в живота си. Може да си добър с някого известно време, но това не доказва, че го харесваш. Това, което наистина харесваш, показва точно какво има в природата ти; дори костите ти да са счупени, ти пак ще се наслаждаваш и никога не ще се отречеш от него. Това не е лесно да се промени. Вземете например намирането на партньор — хората търсят подобни на себе си. Ако една жена наистина се влюби в някого, тогава никой не би могъл да я спре. Дори краката ѝ да са счупени, тя пак ще иска да бъде с него; тя ще иска да се омъжи за него, дори ако това означава, че трябва да умре. Как е възможно това? Възможно е, защото никой не може да промени онова, което е дълбоко вкоренено в хората, дълбоко в сърцата им. Дори човек да умре, душата му пак ще харесва същите неща; такива са нещата от човешката природа и те показват същността на човека. Нещата, които хората харесват, съдържат известна неправедност. Някои хора очевидно са привързани към тези неща, докато други не са; някои изпитват силна симпатия към тях, докато други — не; някои хора имат самоконтрол, докато други не могат да се контролират. Някои хора са склонни да потъват в тъмни и нечестиви неща, което доказва, че те не притежават живот. Други могат да преодолеят изкушенията на плътта и да не бъдат обсебени или ограничавани от тези неща, което доказва, че имат малък ръст, и че нравът им малко се е променил. Някои хора разбират някои истини и чувстват, че имат живот и че обичат Бог, но всъщност все още е твърде рано, а преминаването през промяна на нечий нрав не е лесна работа. Лесна ли е за разбиране природата същност на човека? Дори ако някой разбира малко, той трябва да премине през много обрати, за да постигне това разбиране, а дори и с малко разбиране промяната не е лесна. Това са всичките трудности, с които се сблъскват хората, а човек не може да се опознае без решимостта да търси истината. Независимо от това как хората, събитията и нещата около теб могат да се променят и независимо от това как светът може да се обърне с главата надолу, ако истината те води отвътре, ако тя е пуснала корени в теб и Божиите слова ръководят живота, предпочитанията, преживяванията и съществуването ти, в този момент ти ще се промениш наистина. Сега така наречената промяна на хората е просто да си сътрудничат малко, да могат неохотно да приемат да бъдат кастрени, активно да изпълняват дълга си и да имат малко ентусиазъм и вяра, но това не може да се счита за промяна в нрава и не доказва, че хората имат живот. Това са просто предпочитанията и склонностите на хората — нищо повече.

За да се постигне разбиране на природата, в допълнение към разкриването на нещата, които хората харесват в природата си, трябва да се разкрият и няколко от най-важните аспекти, отнасящи се до тяхната природа. Например гледните точки на хората за нещата, методите и целите на хората в живота, житейските ценности на хората и възгледите им за живота, както и възгледите и идеите за всички неща, свързани с истината. Всички тези неща са дълбоко в душите на хората и имат пряка връзка с промяната на нрава. Какъв тогава е поквареният възглед на човечеството за живота? Може да се каже така: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Всички хора живеят само за себе си; честно казано, те живеят за плътта. Те живеят само за да слагат храна в устата си. С какво такова съществуване се различава от това на животните? Няма никаква стойност да живееш така, да не говорим за смисъл. Възгледите за живота са свързани с това на какво разчиташ, за да живееш в света, за какво живееш и как живееш — и всичко това са неща, свързани със същината на човешката природа. Като анализираш човешката природа, ще видиш, че всички хора се противопоставят на Бог. Всички са дяволи и няма истински добър човек. Само чрез анализиране на човешката природа можеш наистина да познаеш покварата и същината на човека и да разбереш към какво всъщност принадлежат хората, какво наистина им липсва, с какво трябва да бъдат въоръжени и как трябва да изживеят човешко подобие. Истинският анализ на нечия природа не е лесна работа и не може да се осъществи, без да изживеете Божиите слова или без да имате истински преживявания.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав)

Ежедневни Божии слова  Откъс 560

Как да опознае човек природата си? Кои неща съставляват природата на човека? Знаеш само за недостатъците, дефектите, намеренията, представите, негативността и непокорството на човека, но не си способен да откриеш това, което се крие в природата му. Знаеш само за външния слой, но не си способен да откриеш неговия произход, а това не представлява познание за природата на човека. Някои хора признават недостатъците и негативността си, и казват: „Разбирам природата си. Виждате ли, признавам надменността си. Нали това означава, че познавам природата си?“. Надменността е част от природата на човека, това е вярно. Не е достатъчно обаче да го признаеш в доктринален смисъл. Какво е да познаваш собствената си природа? Как може да се опознае тя? От кои страни се опознава? Как конкретно трябва да се разбере природата на човека от това, което той разкрива? Първо, можеш да схванеш природата на човека чрез неговите интереси. Някои хора например са големи почитатели на известни и изтъкнати личности, други много обичат певци или кинозвезди, а трети имат особена страст към игрите. От тези предпочитания можем да разберем каква е природата на тези хора. Ето един прост пример: някои хора може наистина да боготворят даден певец. До каква степен го боготворят? До такава степен, че са обсебени от всеки жест, усмивка и дума на този певец. Те се вторачват в него и дори снимат всичко, което носи, и след това му подражават. Какъв проблем показва тази степен на боготворене на дадена личност? Това показва, че в сърцето си човекът таи само онези неща на невярващите и че не притежава истината, няма положителни неща, а още по-малко пази Бог в сърцето си. Всички неща, за които този човек мисли, които обича и към които се стреми, принадлежат на Сатана. Те заемат сърцето му и то им се отдава. Можете ли да кажете каква е природата им същност? Ако човек обича нещо до крайност, то може да се превърне в неговия живот и да заеме сърцето му, а това напълно доказва, че човекът е идолопоклонник, който не иска Бог, а обича дявол. Следователно може да се заключи, че природата на подобен човек обича и почита дявол, не обича истината и не иска Бог. Не е ли това правилният начин да се разглежда природата на даден човек? Напълно правилен е. Така трябва да се анализира природата на човека. Някои хора например специално издигат в култ Павел. Те обичат да произнасят речи и да работят навън, обичат да провеждат събирания и да проповядват, и им харесва, когато хората ги слушат, боготворят ги и се въртят около тях. Харесва им да заемат място в сърцата на другите и другите да ценят образа, с който се представят. Нека анализираме тяхната природа въз основа на това поведение. Каква е тяхната природа? Ако наистина се държат така, това е достатъчно, за да демонстрира, че са надменни и самонадеяни, че изобщо не се прекланят пред Бог, а се стремят към по-висок статус и искат да имат власт над останалите, да ги притежават и да заемат място в сърцата им. Това е класическият образ на Сатана. Аспектите на тяхната природа, които особено се открояват, са, че те са надменни и самонадеяни, не се прекланят пред Бог и се опитват да накарат останалите да се прекланят пред тях. Подобно поведение може да ви даде много ясна представа за тяхната природа. Например някои хора наистина обичат да се възползват несправедливо от неща и се стремят да удовлетворят собствените си интереси по всички въпроси. Каквото и да правят, трябва да извлекат изгода от него, иначе няма да го правят. Не се занимават с нищо, освен ако не им дава някакво предимство, и зад действията им винаги има скрити мотиви. Говорят добре за всеки, който им е полезен, и повишават всеки, който ги ласкае. Дори когато любимите им хора имат проблеми, те ще кажат, че тези хора са прави, и ще се постараят да ги защитят и прикрият. Що за природа имат такива хора? От това поведение можете съвсем ясно да разберете тяхната природа. Чрез действията си се стремят да се възползват несправедливо от неща, постоянно се държат пресметливо във всяка ситуация и можете да сте сигурни, че ламтят за изгода с цялата си природа. Във всичко, което правят, преследват собствените си интереси. Няма да станат рано, ако не им е от полза. Те са най-егоистичните хора и са крайно ненаситни. Тяхната природа се проявява чрез любовта им към изгодата и липсата на каквато и да е любов към истината. Някои мъже са очаровани от жените и където и да ходят, винаги мърсуват с тях. Красивите жени са обект на привързаността им и заемат най-високо място в сърцата им. Такива мъже са готови да дадат живота си и да пожертват всичко за красивите жени. Жените изпълват сърцата им. Каква е природата на тези мъже? В природата им е да обичат красивите жени, да ги почитат и да обичат нечестивостта. Те са развратници с нечестива, алчна природа. Защо казвам, че природата им е такава? Защото това са проявления на алчността, която е станала част от човешката природа. Тези постъпки не са само случайни прегрешения, нито подобни хора са само малко по-лоши от обикновените хора; те по-скоро постепенно са били напълно обладани от тези неща, които са станали тяхна природа и същина. Така тези неща са се превърнали в разкривания на тяхната природа. Елементите на природата на човека се разкриват постоянно. Всичко, което човек прави, каквото и да е то, може да разкрие природата му. Хората имат собствени мотиви и цели за всичко, което правят, и независимо дали става въпрос за изпълняване на дълга на домакин, проповядване на евангелието или какъвто и да е друг вид работа, те несъзнателно могат да разкрият елементи от своята природа, защото природата на човека е неговият живот. Хората се ръководят от природата си, докато са живи. Природата на човека не се разкрива само по случайност или по стечение на обстоятелствата, а може изцяло да представлява същината на човека. Всичко, което извира от костите и кръвта на хората, представлява природата и живота им. Някои хора обичат красивите жени. Други обичат парите. Трети проявяват особена любов към статуса. Някои ценят най-вече репутацията и личния си образ. Някои особено обичат или почитат идоли. А някои хора са особено надменни и самонадеяни, в сърцата си не отстъпват пред никого и се стремят към статус, обичат да се отличават от останалите и да имат власт над тях. Има всякакви различни видове природа. Те могат да варират от човек до човек, но общите им елементи са съпротивата и предателството срещу Бог. В това отношение всички са еднакви.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Ежедневни Божии слова  Откъс 561

Цялото човечество е покварено от Сатана, а в природата на човека е да предава Бог. Въпреки това сред всички хора, които са били покварени от Сатана, има такива, които могат да се подчинят на Божието дело и да приемат истината. Това са хората, които могат да получат истината и да постигнат промяна в нрава си. Някои хора не търсят истината, а просто се носят по течението. Те се подчиняват и ще направят каквото им кажете, могат да изоставят нещата, да дадат всичко от себе си и да понесат всяко страдание. Такива хора имат малко съвест и разум, надяват се да бъдат спасени и да оцелеят, но нравът им не може да се промени, защото не се стремят към истината, а се задоволяват само с това, че разбират доктрината. Те не казват и не вършат неща, които са в разрез със съвестта им, могат искрено да изпълняват дълга си и да приемат общение за истината по отношение на всеки проблем. Те обаче не полагат сериозни усилия, когато става въпрос за истината, умовете им са объркани и никога не могат да разберат същността на истината. Невъзможно е техният нрав да се промени. Ако искате да бъдете очистени от покварата и вашият живот нрав да бъде променен, трябва да обичате истината и да сте способни да я приемете. Какво означава да приемеш истината? Приемането на истината означава, че независимо от това какъв вид покварен нрав имаш или кои от отровите на големия червен змей — отровите на Сатана — има в природата ти, когато Божиите слова разобличат тези неща, трябва да ги признаеш и да се покориш — нямаш друг избор — и трябва да познаваш себе си според Божиите слова. Това означава да си способен да приемеш Божиите слова и да приемеш истината. Каквото и да казва Бог, колкото и строги да са Неговите слова и каквито и думи да използва, вие можете да ги приемете, стига това, което казва, да е истината, и можете да ги признаете, стига да отговарят на действителността. Можете да се покорите на Божиите слова, независимо от това колко задълбочено ги разбирате, и сте способни да приемете и да се покорите на светлината от просветлението на Светия Дух, за която разговарят вашите братя и сестри. Когато такъв човек е търсил истината до известна степен, той може да придобие истината и да постигне промяна в нрава си. Дори хората, които не обичат истината, ако имат малко човешка природа, могат да извършат някои добри неща, могат да се отрекат и да отдадат всичко на Бог, са объркани по отношение на истината и не се отнасят сериозно към нея, затова техният живот нрав никога не се променя. Можеш да видиш, че Петър имаше сходна човешка природа с тази на останалите ученици, но се отличаваше с пламенното си търсене на истината. Каквото и да казваше Исус, Петър сериозно размишляваше върху него. Исус попита: „Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?“. Петър отговори честно: „Аз обичам само Отца, Който е на небето, но не съм обичал Господ на земята“. По-късно се осъзна и си помисли: „Това не е правилно, Бог на земята е Бог на небето. Не е ли един и същ Бог и на небето, и на земята? Ако обичам само Бог на небето, тогава любовта ми не е практическа. Трябва да обичам Бог на земята, защото само тогава любовта ми ще е практическа“. Така Петър разбра истинското значение на Божието слово от това, което Исус го попита. За да обича Бог и за да бъде тази любов практическа, човек трябва да обича въплътения Бог на земята. Любовта към неясния и невидимия Бог не е нито реалистична, нито практическа, докато любовта към практическия, видим Бог е истина. От думите на Исус Петър придоби истината и разбирането за Божието намерение. Ясно е, че вярата на Петър в Бог е била насочена единствено към търсенето на истината. В крайна сметка той постигна любов към практическия Бог — Бог на земята. Петър беше особено сериозен по отношение на своето търсене на истината. Всеки път, когато Исус го съветваше, той размишляваше сериозно върху думите Му. Може би е размишлявал месеци наред, година или дори години, преди Светият Дух да го просветли и преди да разбере същината на Божиите слова. Така Петър навлезе в истината, а когато го направи, неговият живот нрав се промени и обнови. Ако човек не търси истината, никога няма да я разбере. Можете да говорите за думите и доктрините десетки хиляди пъти, но те ще си останат само думи и доктрини. Някои хора просто казват: „Христос е истината, пътят и животът“. Дори да повториш тези думи десетки хиляди пъти, от това няма да има никаква полза; ти не разбираш смисъла им. Защо се казва, че Христос е истината, пътят и животът? Можеш ли да изразиш познанието си за преживяване на това? Навлязъл ли си в реалността на истината, пътя и живота? Бог е изрекъл Своите слова, за да можете да ги преживеете и да получите познание. Безполезно е само да изричате думи и доктрини. Можеш да опознаеш себе си само след като си разбрал и навлязъл в Божиите слова. Ако не ги разбираш, тогава не можеш да опознаеш себе си. Можеш да получиш проницателност само когато разбереш истината. Без да я разбереш, не си способен на проницателност. Можеш да видиш нещата ясно само когато разбираш истината. Без да я разбираш, не можеш да ги видиш ясно. Можеш да опознаеш себе си само когато разбираш истината. Без да я разбираш, не можеш да се опознаеш. Нравът ти може да се промени само когато си придобил истината. Без истината нравът ти не може да се промени. Само след като си придобил истината, можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения. Ако не си я придобил, не можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения. Само след като придобиеш истината, можеш да се покланяш на Бог. Без да разбираш истината, дори и да Му се покланяш, поклонението ти няма да е нищо повече от изпълняване на религиозни ритуали. Без истината нищо от това, което правиш, не е реалността. С придобиването на истината всичко, което правиш, има реалност. Всички тези неща зависят от придобиването на истината от Божиите слова.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Ежедневни Божии слова  Откъс 562

Постигането на истинско разбиране на Божиите слова не е никак лесно. Не мислете по следния начин: „Мога да тълкувам буквалното значение на Божиите слова и всички казват, че тълкуванието ми е добро, и ми вдигнат палец, значи разбирам Божиите слова.“ Това не е същото като разбирането на Божиите слова. Ако сте придобили известна светлина от Божиите слова и сте разбрали истинското им значение, ако можете да изразите намерението, което се крие зад тях, и какво въздействие ще постигнат накрая — ако имате ясно разбиране за всички тези неща, може да се смята, че имате известно разбиране за Божиите слова. Следователно, разбирането на Божиите слова не е толкова просто. Това, че можете да дадете цветисто, преувеличено обяснение на буквалното значение на Божиите слова, не означава, че ги разбирате. Колкото и да можете да обясните буквалното им значение, обяснението ви все още се основава на човешкото въображение и човешкия начин на мислене. Това е безполезно! Как можете да разберете Божиите слова? Ключът е в това да се търси истината вътре в тях. Само така можете да разберете истински Божиите слова. Бог никога не изрича празни думи. Всяко изречение, което Той произнася, съдържа подробности, които със сигурност ще бъдат разобличени по-нататък в Неговите слова и могат да бъдат изразени по различен начин. Човекът не може да разбере начините, по които Бог изразява истината. Божиите слова са много проникновени и не могат да се разберат лесно посредством човешкия начин на мислене. Хората могат да открият почти пълното значение на всеки аспект от истината, стига да положат усилия. Подробностите, които остават, трябва да бъдат попълнени от тях по време на последващото им изживяване чрез просветлението на Светия Дух. От една страна е размишляването върху Божиите слова, разбирането им и търсенето на конкретното им съдържание, като ги четем. От друга страна е разбирането на значението на Божиите слова чрез изживяването им и получаването на просветление от Светия Дух. Чрез постоянен напредък в тези два аспекта можете да започнете да разбирате Божието слово. Ако го тълкувате буквално, на текстово ниво или въз основа на собственото си мислене и представи, тогава дори да го обяснявате с цветисти украси, все още не разбирате истината и все още всичко се основава на човешкото мислене и представи. То не се получава от просветлението на Светия Дух. Хората са склонни да тълкуват Божиите слова въз основа на своите идеи и представи и дори могат да изтълкуват неправилно Божиите слова извън контекста, заради което са предразположени към погрешно разбиране и са склонни да съдят Бог, а това е обезпокоително. Затова истината се постига главно чрез разбиране на Божиите слова и чрез просветлението от Светия Дух. Да си способен да разбереш и обясниш буквалното значение на Божието слово не означава, че си придобил истината. Ако разбирането на буквалното значение на Божието слово означаваше, че разбирате истината, тогава щеше да е достатъчно да имате малко образование и познания, така че защо ще се нуждаете от просветлението на Светия Дух? Дали Божието дело е нещо, което човешкият ум може да разбере? Затова разбирането на истината не се основава на човешки идеи или представи. Имате нужда от просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух, за да придобиете истинско познание за преживяване. Това е процесът на разбиране и придобиване на истината, който е и необходимо условие.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Ежедневни Божии слова  Откъс 563

Как да разберете човешката природа? Най-важното е да се разпознае от гледна точка на светогледа, житейския възглед и ценностите на човека. Всички онези, които принадлежат на дяволи, живеят за себе си. Техните житейски възгледи и принципи произлизат главно от думите на Сатана, като например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“ и други подобни заблуди. Всички тези думи, изречени от онези царе на дявола, велики хора и философи, са се превърнали в самия живот на хората. По-специално, повечето от думите на Конфуций, когото китайците изтъкват като „мъдрец“, са се превърнали в живота на хората. Има и известни пословици от будизма и даоизма, както и класически поговорки, често повтаряни от различни известни личности. Всички те са обобщение на философията на Сатана и на неговата природа. Те най-добре илюстрират и обясняват природата на Сатана. Всички тези отрови, които са се влели в сърцето на човека, идват от Сатана и нито една от тях не произлиза от Бог. Такива дяволски думи също са в пряко противоречие с Божието слово. Съвсем ясно е, че реалностите на всички положителни неща произлизат от Бог, а всички негативни неща, които тровят човека, идват от Сатана. Затова можете да разпознаете каква е природата на човека и на кого принадлежи, като погледнете неговите житейски възгледи и ценности. Сатана покварява хората чрез образованието и влиянието на националните правителства и на известните и великите личности. Техните дяволски думи са станали живот и природа на човека. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ е добре известна сатанинска поговорка, която е втълпена на всички, и това се е превърнало в човешки живот. Има и други подобни думи от различни философии за светските отношения. Сатана използва традиционната култура на всеки народ, за да образова, подвежда и покварява хората, като ги кара да паднат в безкрайна бездна на унищожение и да бъдат погълнати от нея, а накрая Бог унищожава хората, защото те служат на Сатана и се противопоставят на Бог. Някои хора работят като държавни служители в обществото от десетки години. Представете си, че им зададете следния въпрос: „Вие се справяте толкова добре в това си качество, кои са основните известни максими, според които живеете?“. Те вероятно ще кажат: „Едно нещо съм разбрал — държавните служители не поставят пречки за тези, които носят подаръци, а тези, които не ласкаят, нищо не постигат“. Това е сатанинската философия, на която се основава тяхната кариера. Нима тези думи не са показателни за природата на такива хора? Безскрупулното използване на всякакви средства за заемане на длъжности е станало тяхна природа, а целите им са чиновничество и успех в кариерата. Все още има много сатанински отрови в живота на хората, в техните постъпки и поведение. Например техните философии за светските отношения, начини на действие и максими са изпълнени с отровите на големия червен змей и всичките идват от Сатана. Така всички неща, които преминават през костите и кръвта на хората, са от Сатана. Всички тези служители, хората с власт и хората, които са постигнали успехи, имат свои собствени пътища и тайни за успех. Нима тези тайни не дават отлична представа за тяхната природа? Те са направили толкова големи неща в света и никой не може да разгадае схемите и интригите, които стоят зад тях. Това показва колко коварна и отровна е тяхната природа. Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Отровата на Сатана тече в кръвта на всеки човек и може да се каже, че човешката природа е покварена, нечестива, антагонистична и противоположна на Бог, изпълнена с философиите и отровите на Сатана и потопена в тях. Тя изцяло се е превърнала в природа същност на Сатана. Това е причината хората да се противопоставят на Бог и да застават срещу Него. Хората могат лесно да опознаят себе си, ако природата им се анализира по този начин.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Ежедневни Божии слова  Откъс 564

Ключът към самоанализа и самоопознаването е следният. Колкото повече чувстваш, че в определени области си се справил добре или си постъпил правилно, и колкото повече мислиш, че можеш да удовлетвориш Божиите намерения или си способен да се похвалиш с постижения в определени области, значи толкова повече си струва да опознаваш себе си в тези области и толкова по-дълбоко си струва да задълбаваш в тях, за да видиш какви нечистотии има в теб, както и кои неща в теб не могат да удовлетворят Божиите намерения. Да вземем за пример Павел. Павел бил изключително знаещ, той изстрадал много, докато проповядвал и работел, и мнозина го обожавали изключително много. В резултат на това, след като свършил много работа, той предположил, че за него е запазен венец. Това го накарало да върви все по-нататък по грешния път, докато накрая не бил наказан от Бог. Ако тогава той бе разсъждавал върху себе си и се бе анализирал, нямаше да мисли по този начин. С други думи, Павел не се съсредоточил върху търсенето на истината в думите на Господ Исус; той вярвал само в собствените си представи и фантазии. Мислел си, че само като направи някои добри неща и покаже добро поведение, ще бъде одобрен и възнаграден от Бог. В крайна сметка собствените му представи и фантазии заслепили сърцето му и прикрили истината за неговата поквара. Но хората не били способни да разпознаят това и нямали познания по тези въпроси, затова преди Бог да го разобличи, те винаги определяли Павел като стандарт, към който да се стремят, пример, по който да живеят, и го смятали за идола, който са търсили и са копнеели да бъдат. Случаят на Павел е предупреждение към всеки един от Божиите избраници. Особено когато ние, които следваме Бог, може да страдаме и да платим цената, докато изпълняваме дълга си и служим на Бог, ние чувстваме, че сме отдадени и обичаме Бог, и в моменти като този трябва да се самоанализираме и да разберем себе си още повече относно пътя, по който поемаме, което е много важно. Това е така, защото онова, което смяташ за добро, ти определяш като правилно и не се съмняваш в него, нито разсъждаваш върху него, нито анализираш дали в него има нещо, което се противопоставя на Бог. Например има хора, които се смятат за изключително добродушни. Те никога не мразят и не нараняват другите и винаги подават ръка на брат или сестра, чието семейство е в нужда, за да не остане техният проблем нерешен; те са изключително доброжелателни и правят всичко по силите си, за да помогнат на всеки, на когото могат. Но те никога не се съсредоточават върху практикуването на истината и не навлизат в живота. Какъв е резултатът от такава отзивчивост? Собственият им живот е в застой, но въпреки това са доста доволни от себе си и изключително удовлетворени от всичко, което са свършили. Нещо повече, те се гордеят много с това и вярват, че във всичко, което са направили, няма нищо, което да противоречи на истината, че то определено ще удовлетвори Божиите намерения, и че те са истински вярващи в Бог. Те възприемат природната си доброта като капитал и веднага щом го сторят, я приемат за даденост като истина. Всъщност те просто правят човешко добро. Изобщо не практикуват истината, защото това, което правят, е пред хората, а не пред Бог, и още по-малко практикуват според Божиите изисквания и истината. Затова всичките им дела са напразни. Нищо от това, което правят, не е практикуване на истината или на Божиите думи, да не говорим за следване на Неговата воля; по-скоро те използват човешката доброта и добро поведение, за да помагат на другите. Накратко казано, те не търсят Божиите намерения във всичко, което правят, нито действат в съответствие с Неговите изисквания. Бог не одобрява такова добро поведение; за Бог то е за заклеймяване и не заслужава да се помни от Него.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински)

Ежедневни Божии слова  Откъс 565

Ключът към постигането на промяна в нрава е да познаваш собствената си природа, а това трябва да стане според Божието разобличаване. Само в Божиите слова човек може да опознае своята отвратителна природа, различните сатанински отрови, които се крият в нея, своята глупост и невежество, както и крехките и негативни елементи в природата си. След като опознаеш напълно тези неща и си наистина способен да намразиш себе си, да се опълчиш на плътта, да постоянстваш в практикуването на Божиите слова, да постоянстваш в стремежа към истината, докато изпълняваш дълга си, за да постигнеш промяна в нрава и да станеш човек, който истински обича Бог, ти ще си поел по пътя на Петър. Без Божията благодат или просветлението и напътствието от Светия Дух би било трудно да се върви по този път, защото без истината хората не могат да се опълчат на себе си. Вървенето по пътя на Петър за усъвършенстване зависи преди всичко от това човек да има решителност, да има вяра и да се уповава на Бог. Освен това човек трябва да се покорява на делото на Светия Дух и никога и в нищо да не се отклонява от Божиите слова. Това са решаващите аспекти, които никога не бива да се нарушават. В хода на преживяванията е много трудно човек да опознае себе си и без делото на Светия Дух няма да има никакви резултати. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да се съсредоточи върху опознаването на себе си и върху преобразяването на своя нрав. Пътят на Павел не беше път на стремеж към живот или на съсредоточаване върху себепознанието, а път с особен акцент върху вършенето на работа и върху величието и престижа на извършената работа. Неговото намерение беше да размени своята работа и страдание за Божиите благословии и награди. Това намерение беше погрешно. Павел не се съсредоточаваше върху живота, нито отдаваше значение на преобразяването на своя нрав. Той се съсредоточаваше само върху наградите. Целта, която преследваше, беше погрешна. Естествено, тогава и пътят, по който вървеше, също беше погрешен. Това се дължеше на неговата надменна и самонадеяна природа. Ясно е, че Павел не притежаваше нито частица истина, нито имаше съвест или разум. Когато спасява и променя хората, Бог променя предимно техния нрав. Целта на Божиите слова е да доведат до преобразяване на нрава на хората и да им дадат възможност да опознаят Бог и да Му се покорят, както и да могат да Му се покланят по нормален начин. Това е целта на Божиите слова и дело. Начинът на стремеж на Павел беше в пряко противоречие и в конфликт с Божиите намерения. Той беше в пълно противоречие с тях. Начинът на стремеж на Петър обаче беше напълно в съответствие с Божиите намерения. Петър се съсредоточаваше върху живота и върху промените в нрава, което е точно онова, което Бог иска да постигне в хората със Своето дело. Затова пътят на Петър беше благословен и одобрен от Бог, докато пътят на Павел беше именно този, който Бог ненавиждаше и проклинаше, защото беше в разрез с Неговите намерения. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да познава Божиите намерения. Той може да има точно разбиране за това по кой път да върви, само ако е наистина способен да разбере напълно Божиите намерения чрез Неговите слова, което означава да разбере какво Бог иска да постигне в човека и в крайна сметка какви резултати желае да постигне. Ако не разбираш напълно пътя на Петър и просто искаш да го следваш, няма да можеш да поемеш по него. С други думи, може да знаеш много доктрини, но в крайна сметка няма да можеш да навлезеш в реалността. Дори да имаш малко повърхностно навлизане, няма да можеш да постигнеш никакви реални резултати.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 566

Повечето хора имат много повърхностно разбиране за себе си. Те изобщо не познават ясно нещата в своята природа. Те имат познание само за някои от покварените състояния, които разкриват, за нещата, които е вероятно да направят, или за недостатъците, които имат, и това ги кара да мислят, че познават себе си. Ако след това се придържат към няколко правила, грижат се да не допускат грешки в определени области и успяват да избегнат извършването на определени прегрешения, те започват да мислят, че притежават реалност във вярата си в Бог, и приемат, че ще бъдат спасени. Това не е нищо друго освен човешки фантазии. Ако се придържаш към тези неща, наистина ли ще станеш способен да се въздържаш от прегрешения? Наистина ли ще си постигнал промяна в нрава си? Наистина ли ще си изживял подобието на човешко същество? Наистина ли ще си способен да удовлетвориш Бог? Категорично не. Това е сигурно. Хората трябва да имат висок критерий във вярата си в Бог: да придобият истината и да претърпят някои промени в своя живот нрав. Това първо изисква хората да положат усилия да опознаят себе си. Ако познанието на човек за себе си е твърде повърхностно, това изобщо няма да разреши никакви проблеми и неговият живот нрав категорично няма да се промени. Трябва да познаваш себе си в дълбока степен. Това означава да познаваш природата си и да знаеш какви елементи съдържа тя, откъде произлизат тези неща и откъде идват. Освен това наистина ли си способен да намразиш тези неща? Видял ли си собствената си отвратителна душа и нечестивата си природа? Ако наистина видиш истината за себе си, ще намразиш себе си. Когато намразиш себе си и след това се опиташ да приложиш на практика Божиите слова, ще бъдеш способен да се опълчиш на плътта и да придобиеш силата да практикуваш истината и вече няма да ти се струва като борба. Защо много хора действат според плътските си предпочитания? Защото се смятат за доста добри и чувстват, че действията им са напълно уместни и оправдани, без никакви недостатъци и дори напълно правилни, и затова действат самоуверено. Когато наистина узнаят каква е природата им — колко е отвратителна, достойна за презрение и жалка — те ще престанат да имат толкова високо мнение за себе си и да бъдат толкова надменни, и вече няма да се чувстват толкова доволни от себе си. Ще си помислят: „Трябва да практикувам някои от Божиите слова, като съм стъпил здраво на земята. В противен случай няма да отговарям на критерия да бъда човек и ще се срамувам да живея в Божието присъствие“. Те наистина ще видят себе си като малки и наистина незначителни. В този момент за тях ще стане лесно да практикуват истината и донякъде ще изглеждат така, както трябва да изглежда един човек. Само когато човек наистина намрази себе си, той е способен да се опълчи на плътта. Ако не намрази себе си, няма да може да се опълчи на плътта. Да намразиш себе си истински не е проста работа. За да го направи, човек трябва да притежава няколко неща. Първо, човек трябва да притежава познание за своята природа. Второ, трябва да види, че е беден и жалък, че е изключително малък и незначителен, и трябва да види своята жалка, мръсна душа. Когато стигне до пълно прозрение за това какъв е в действителност — когато този резултат бъде постигнат — той наистина придобива познание за себе си и може да се каже, че познанието му за себе си е точно. Едва в този момент той може да намрази себе си, дори да се прокълне, като наистина почувства, че хората са били дълбоко покварени от Сатана, до такава степен, че са лишени от всякакво човешко подобие. Един ден, ако наистина се изправи пред заплахата от смърт, той ще си помисли: „Това е Божието праведно наказание. Бог наистина е праведен. Аз заслужавам да умра!“. В този момент той няма да изразява недоволството си, а още по-малко ще се оплаква от Бог — просто ще почувства, че е напълно беден, жалък, мръсен и покварен и че трябва да бъде отстранен и унищожен от Бог, и ще почувства, че душа като неговата не е годна да живее на земята. Затова той няма да се оплаква от Бог, нито ще Му се съпротивлява, а още по-малко ще Го предаде. Но ако не познава себе си и все още се смята за доста добър, тогава, когато заплахата от смъртта наближи, той ще си помисли: „Справих се много добре във вярата си. Толкова усърдно се стремях към истината, пожертвах толкова много и страдах толкова много, но в крайна сметка, бог ме оставя да умра. Не знам къде е божията праведност. Защо той ме оставя да умра? Ако дори човек като мен трябва да умре, кой може да бъде спасен? Не е ли свършено с целия човешки род?“. Преди всичко той ще има представи за Бог. Второ, ще се оплаква от Него и изобщо няма да има никакво покорство. Той е точно като Павел, който не познаваше себе си, дори когато беше на път да умре. Когато Божието наказание го сполети, вече ще е твърде късно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 567

За да сме точни, да поемем по пътя на Петър във вярата си означава да вървим по пътя на търсенето на истината, който е и пътят на истинското опознаване на самия себе си и на промяната на нрава на човека. Единствено чрез вървене по пътя на Петър човек ще върви по пътя на усъвършенстването от Бог. Човек трябва да е наясно как точно да върви по пътя на Петър, както и как да го приложи на практика. Първо, човек трябва да остави настрана собствените си намерения, неправилните си стремежи и дори семейството си и всичко от собствената си плът. Човек трябва да се отдаде с цялото си сърце, тоест, трябва напълно да се посвети на Божието слово, да се съсредоточи върху яденето и пиенето на Божиите слова, да се концентрира върху търсенето на истината и на Божиите желания в Неговите слова и да се опита да разбира Божиите намерения във всичко. Това е най-основополагащият и жизненоважен практически метод. Това е, което Петър направи, след като видя Исус, и само като практикува по този начин, човек може да постигне най-добрите резултати. Всеотдайната преданост към Божието слово включва преди всичко търсенето на истината и Божиите желания в Неговите слова, съсредоточаването върху разбирането на Божиите намерения и разбирането и получаването на повече истина от Божиите слова. Когато четеше Божиите слова, Петър не се съсредоточаваше върху разбирането на доктрините, а още по-малко се съсредоточаваше върху сдобиването с богословско знание. Вместо това той се концентрираше върху разбирането на истината и схващането на Божиите намерения, както и върху постигането на разбиране за Божия нрав и обичливост. Петър също се опитваше да разбере различните покварени състояния на човека от Божиите слова, както и човешката природа същност и действителни недостатъци, като по този начин лесно отговаряше на Божиите изисквания, за да Го удовлетвори. Петър имаше толкова много правилни практики, които се подчиняваха на Божиите слова. Това беше най-съвместимо с Божиите намерения и беше най-добрият начин, по който човек може да сътрудничи, докато преживява Божието дело. Когато преживяваше стотиците изпитания, изпратени от Бог, Петър се съпоставяше строго с всяка дума на Божието съдене и разобличаване на човека и спрямо всяка дума от Неговите изисквания към човека — изследваше се и се стремеше да разбере точно значението на Божиите слова. Той усърдно размишляваше над всяка дума, която Исус му казваше, като запечатваше всяка дума в съзнанието си — и този подход даде много добри резултати. Практикувайки по този начин, той успя да се опознае чрез Божиите слова и не само успя да опознае различните покварени състояния и недостатъци на човека, но и опозна същността и природата му. Това показва, че Петър познаваше истински себе си. От Божиите слова Петър, от една страна, постигна истинско себепознание, а от друга страна, видя праведния нрав, който Бог изрази, това, което Бог притежава и представлява, Божиите намерения за Неговото дело и Божиите изисквания към човечеството. От тези слова той наистина стигна до опознаване на Бог. Стигна до опознаване на Божия нрав и на Неговата същност. Стигна до опознаване и разбиране на това, което Бог притежава и представлява, както и на Божията обичливост и Божиите изисквания към човека. Въпреки че тогава Бог не говореше толкова много, колкото днес, все пак у Петър бяха постигнати резултати в тези аспекти. Това беше рядко и ценно нещо. Петър премина през стотици изпитания. Той не страда напразно. Той не само започна да се опознава от Божиите слова и от Божието дело, но и започна да опознава Бог. Освен това в Божиите слова той обърна особено внимание на Божиите изисквания към човека и към аспектите, в които човек трябва да удовлетвори Бог, за да бъде съгласно Божиите намерения, и беше способен да вложи големи усилия в тези неща, като постигна пълна яснота. Това беше изключително полезно по отношение на навлизането му в живота. Независимо за кой аспект от Божиите слова ставаше въпрос, стига тези слова да можеха да служат като живот и бяха истината, Петър ги запечатваше в сърцето си, за да размишлява върху тях и да ги възприема често. След като чуваше думите на Исус, той успяваше да ги приеме в сърцето си, което показва, че той беше особено съсредоточен върху Божиите слова и накрая наистина постигна резултати. Това означава, че той можеше умело да приложи Божиите слова на практика, да практикува истината точно и да действа съгласно Божиите намерения, да върши неща изцяло в съответствие с Божиите желания и да се откаже от собствените си лични мнения и представи. По този начин Петър навлезе в реалността на Божиите слова. Службата на Петър беше в съответствие с Божиите намерения най-вече защото той беше направил това.

Ако хората могат да удовлетворят Бог, като изпълняват своя дълг, ако са принципни в своите думи и действия и навлязат в реалността на всички аспекти на истината, тогава те са личности, които са усъвършенствани от Бог. Може да се каже, че Божието дело и Божиите слова са били напълно ефективни за тях, че Божиите слова са станали техен живот, че те са придобили истината и са способни да живеят в съответствие с Божиите слова. След това природата на тяхната плът, тоест самата основа на тяхното първоначално съществуване, ще се разклати и ще се срути. Едва след като хората притежават Божиите слова като свой живот, те ще станат нови хора. Ако Божиите слова станат животът на хората, ако видението за Божието дело, Неговото разобличаване на човечеството и изискванията Му към него и критериите за човешкия живот, които Бог изисква хората да изпълнят, станат техният живот, ако хората живеят според тези слова и истини, то те са усъвършенствани от Божиите слова. Такива хора са родени отново и са станали нови хора чрез Божиите слова. Това е пътят, по който Петър се стремеше към истината. Това е пътят на усъвършенстването. Петър беше усъвършенстван от Божиите слова, той придоби живот от Божиите слова, истината, изразена от Бог, стана неговият живот и той стана човек, който е придобил истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

Ежедневни Божии слова  Откъс 568

Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни. Всичко, което Сатана прави, е в името на собствените си желания, амбиции и цели. Той иска да надмине Бог, да се освободи от Бог и да поеме контрола над всичко, създадено от Бог. Днес степента, в която хората са станали покварени от Сатана, е следната: всички те имат сатанинска природа, всички се опитват да отричат и да се противопоставят на Бог и искат да контролират собствените си съдби, и се опитват да се противопоставят на устроеното и подреденото от Бог. Техните амбиции и желания са точно същите като тези на Сатана. Следователно човешката природа е сатанинска природа. Всъщност девизите и афоризмите на много хора представляват човешката природа и отразяват същината на човешката поквара. Нещата, които хората избират, са техни собствени предпочитания и всички те представляват нравът и стремежите на хората. Във всяка дума, която човек казва, и във всяко нещо, което прави, без значение колко прикрито е то, не може да се прикрие тяхната природа. Така например фарисеите обикновено проповядваха доста хубаво, но когато чуха проповедите и истините, изразени от Исус, вместо да ги приемат, те ги заклеймиха. Това разкри природата същност на фарисеите да изпитват неприязън към истината и да се гнусят от нея. Някои хора говорят доста любезно и са добри в прикриването си, но след като други хора общуват с тях за известно време, те откриват, че тяхната природа е дълбоко измамна и нечестна. След дълго общуване с тях всички останали узнават тяхната природа същност. В крайна сметка останалите правят следното заключение: те никога не говорят истината и са измамни. Това твърдение представлява природата на такива хора и е най-добрата илюстрация и доказателство за тяхната природа същност. Тяхната философия за светските отношения е да не казват на никого истината, както и да не се доверяват на никого. Сатанинската природа на човека съдържа много сатанински философии и отрови. Понякога ти самият дори не си наясно с тях и не ги разбираш. Въпреки това всеки момент от живота ти се основава на тези неща. Нещо повече, ти смяташ, че тези неща са съвсем правилни и разумни и в тях няма нищо погрешно. Това е достатъчно, за да покаже, че философиите на Сатана са станали природата на хората и че те живеят в пълно съответствие с тях, мислейки този начин на живот за добър, и без никакво чувство на покаяние. Затова те постоянно разкриват своята сатанинска природа и постоянно живеят според сатанинските философии. Природата на Сатана е животът на човечеството и това е природата същност на човечеството.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

Ежедневни Божии слова  Откъс 569

Вече имате известна проницателност за покварения нрав, който разкривате. Пречистването на покварения ви нрав ще е лесно, щом видите ясно кои покварени черти все още сте склонни да разкривате редовно и кои от нещата, които все още е вероятно да правите, са в разрез с истината. Защо хората не могат да се владеят в много отношения? Защото поквареният им нрав ги контролира през цялото време и във всеки аспект и ги възпира и смущава във всичко. Когато всичко върви добре и те не са се препънали или не са станали негативни, някои хора неизменно смятат, че имат духовен ръст, и не обръщат внимание, когато видят зъл човек, лъжеводач или антихрист, който е разкрит и отстранен. Дори ще се хвалят пред всички: „Всеки друг може да се препъне, но не и аз. Всеки друг може да не обича Бог, но аз го обичам“. Мислят, че могат да останат непоколебими в свидетелството си във всяка ситуация или при всякакви обстоятелства. И какъв е резултатът? Идва ден, в който са подложени на изпитание и започват да се оплакват и роптаят срещу Бог. Това не е ли провал, не е ли препъване? Нищо не разкрива хората повече, отколкото изпитанията. Бог проучва внимателно най-съкровеното кътче в сърцето на човека и хората никога не бива да се хвалят. Един ден, рано или късно, ще се препънат именно в това, за което са се хвалили. Когато виждат други да се препъват и да се провалят в определени обстоятелства, те не го приемат сериозно и дори смятат, че те самите изобщо не могат да сгрешат, че ще могат да останат непоколебими, но и те в крайна сметка се препъват и се провалят при същите обстоятелства. Как е възможно това? Причината е, че хората не разбират напълно собствената си природа същност и познанията им за проблемите със собствената им природа същност все още не са достатъчно задълбочени, така че практикуването на истината е много изнурително за тях. Някои хора например са много измамни и нечестни в думите и действията си, но ако попиташ такъв човек в какво отношение нравът му е най-тежко покварен, той казва: „Малко съм измамен“. Просто казва, че е малко измамен, но не казва, че самата му природа е измамна и не казва, че е измамен човек. Той не познава толкова задълбочено собственото си покварено състояние и не го разглежда толкова сериозно и подробно, колкото другите. От гледна точка на другите хора, този човек е толкова крив и лъжлив, има измама във всичко, което казва, и думите и действията му никога не са честни, но той самият не е способен да се опознае толкова задълбочено. Каквото и познание да има, то е само повърхностно. Всеки път, когато говори и действа, той разкрива част от своята природа, но не осъзнава това. Убеден е, че не разкрива поквара с тези постъпки, и смята, че вече практикува истината, но за наблюдателите този човек е твърде крив и измамен, а думите и действията му са много нечестни. Тоест хората имат много повърхностно разбиране за собствената си природа и има огромно несъответствие между това разбиране и Божиите слова, които съдят и разобличават хората. Грешката не е в това, което Бог разобличава, а по-скоро хората не разбират достатъчно задълбочено собствената си природа. Нямат основно или съществено разбиране за себе си, а вместо това съсредоточават енергията си върху опознаването на действията и външните си проявления и посвещават енергията си на това. Дори и някои хора понякога да са способни да кажат нещичко за своето себепознание, то няма да е много задълбочено. Никой никога не е мислил за себе си, че е определен вид човек или има определен вид природа, защото е направил или е разкрил определено нещо. Бог е разкрил природата и същината на човека, но това, което хората разбират, е, че техните начини на действие и говорене са несъвършени и имат недостатъци, а в резултат на това практикуването на истината е сравнително изнурителна задача за тях. Хората си мислят, че грешките им са само моментни проявления, които се разкриват небрежно, а не са разкриване на тяхната природа. Когато си мислят така, на хората им е много трудно да се опознаят истински и да разберат и практикуват истината. Тъй като не познават истината и не жадуват за нея, когато я практикуват, те просто нехайно следват правила. Хората не възприемат собствената си природа като много лоша и по тяхно убеждение не са толкова лоши, че да се налага да бъдат унищожени или наказани. И все пак според Божиите критерии хората са твърде дълбоко покварени, все още са далеч от критериите за спасение, защото притежават само някои способи, които външно не личи да нарушават истината, а всъщност хората не практикуват истината и не са покорни пред Бог.

Промените в поведението или държанието на хората не предполагат промяна в природата им. Причината за това е, че промените в поведението на хората не могат да променят из основи първоначалния им вид, камо ли да променят природата им. Едва когато хората разберат истината, придобият познание за собствената си природа същност и са способни да практикуват истината, тяхната практика ще е достатъчно задълбочена и ще е нещо повече от спазване на набор от правила. Начинът, по който хората практикуват истината днес, все още не е достигнал стандарта и не може напълно да постигне всичко, което истината изисква. Хората практикуват само част от нея, и при това само когато са в определени състояния и обстоятелства, могат да практикуват малка част от истината. Това не означава, че са способни да практикуват истината при всякакви обстоятелства и ситуации. Понякога, когато човек е щастлив и състоянието му е добро или когато общува с други и в сърцето си има път за практикуване, той е способен временно да върши някои неща, които съответстват на истината. Когато обаче живее с хора, които са негативни и не се стремят към истината, и се влияе от тези хора, в сърцето си губи своя път и не е способен да практикува истината. Това показва, че духовният му ръст е твърде малък и че всъщност все още не разбира истината. Някои са способни да практикуват истината, ако ги напътстват и водят правилните хора; от друга страна, ако някой лъжеводач или антихрист ги подвежда и смущава, не само че са неспособни да практикуват истината, но и има опасност да бъдат подведени да следват тези личности. Такива хора все още са изложени на риск, нали? Хората като тях, които имат такъв духовен ръст, няма как да са способни да практикуват истината по всички въпроси и във всяка ситуация. Дори и да практикуват истината, това ще е само когато са в добро настроение или под напътствията на други. Без добър човек, който да ги води, понякога ще са способни да вършат неща, които нарушават истината, и да се отклонят от Божиите слова. И защо е така? Защото си опознал само няколко от състоянията си, нямаш познание за собствената си природа същност и все още не си достигнал до духовния ръст, при който да се опълчиш на плътта и да практикуваш истината. При това положение нямаш контрол върху бъдещите си действия и не можеш да гарантираш, че ще си способен да останеш непоколебим при всякакви обстоятелства или изпитания. Има моменти, когато си в състояние и можеш да практикуваш истината и сякаш малко си се променил, но при различни обстоятелства не си способен да я практикуваш. Това е нещо извън твоя контрол. Понякога можеш да практикуваш истината, а друг път не можеш. В един момент разбираш, а в следващия си объркан. В момента не правиш нищо лошо, но след малко може и да направиш. Това доказва, че вътре във вас все още съществуват покварени неща, и ако не си способен да се опознаеш наистина, те няма да се преодоляват лесно. Ако не можеш да постигнеш задълбочено разбиране за собствения си покварен нрав и в крайна сметка си способен да се съпротивляваш на Бог с действията си, тогава си в опасност. Ако можеш да прозреш собствената си природа и да я намразиш, тогава ще можеш да се владееш, да се опълчиш на себе си и да практикуваш истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 570

Целта на ясното общение за истината е да даде възможност на хората да я разберат и да я практикуват, както и да постигнат промяна в своя нрав. Тя не е просто да внесе светлина и малко щастие в сърцата им, след като разберат истината. Ако разбираш истината, но не я практикуваш, значимостта на общението и разбирането на истината се губи. Какъв е проблемът, когато хората разбират истината, но не я практикуват? Това е доказателство, че не обичат истината, че в сърцата си не я приемат, а в такъв случай ще пропуснат Божиите благословии и възможността за спасение. Що се отнася до това дали хората са способни да постигнат спасение, от решаващо значение е тяхната способност да приемат и да практикуват истината. Ако приложиш на практика истините, които разбираш, ще получиш просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух, ще си способен да навлезеш в истината реалност, да постигнеш по-задълбочено разбиране на истината, и накрая да придобиеш истината и Божието спасение. Някои хора не са способни да практикуват истината и постоянно се оплакват, че Светият Дух не ги просвещава или озарява, че Бог не им дава сила. Това е грешно; това е погрешно разбиране на Бог. Просветлението и озарението на Светия Дух се градят на основата на сътрудничеството на хората. Те трябва да имат искрено сърце и да искат да практикуват истината, и независимо дали тяхното разбиране е задълбочено или повърхностно, те трябва да са способни да практикуват истината. Само тогава ще бъдат просветлени и озарени от Светия Дух. Не са ли хората изключително пасивни, ако разбират истината, но не я практикуват, а просто чакат Светият Дух да върши делото Си и да ги принуди да я практикуват? Бог никога не принуждава хората да правят каквото и да е. Ако те разбират истината, но не желаят да я практикуват, значи не обичат истината или състоянието им не е нормално и има нещо, което им пречи. Но ако хората са способни да се молят на Бог, Той също ще върши делото Си. Истинската тревога е, че ако те не желаят да практикуват истината и освен това не се молят на Бог, тогава Светият Дух няма как да върши делото Си в тях. Всъщност на каквато и трудност да се натъкнат хората, тя винаги може да се разреши. От съществено значение е дали могат да практикуват в съответствие с истината. Сега проблемите с покварата във вас не са рак, не са неизлечими болести. Ако можете да се решите да практикувате истината, ще получите делото на Светия Дух и този покварен нрав ще може да се промени. Всичко зависи от това дали можеш да имаш решителността да практикуваш истината — това е същественото. Ако практикуваш истината и вървиш по пътя на стремеж към истината, тогава ще си способен да получиш делото на Светия Дух и със сигурност можеш да бъдеш спасен. Ако пътят, по който вървиш, е грешен, тогава ще загубиш делото на Светия Дух. Една грешна стъпка ще доведе до друга и за теб всичко ще приключи, и колкото и години да продължиш да вярваш, няма да си способен да постигнеш спасение. Някои хора например, когато работят, никога не мислят за това как да свършат работата, така че да е от полза за делото на Божия дом и да е съгласно Божиите намерения. В резултат на това вършат много егоистични и подли неща, с които си навличат Божията ненавист и омраза, и така са разкрити и отстранени. Ако хората са способни да търсят истината и да практикуват според нея във всичко, тогава вече са навлезли в правилния път на вярата в Бог и следователно имат надежда да станат хора, които съответстват на Божиите намерения. Някои хора разбират истината, но не я практикуват. Вместо това смятат, че истината не е кой знае какво и че не е способна да разреши проблема със собствената им воля и покварения им нрав. Не са ли наистина смешни такива хора? Не са ли крайно нелепи? Не се ли мислят за много умни? Ако хората са способни да практикуват според истината, тогава поквареният им нрав може да се промени. Ако вярата и служенето на Бог са според собствената им природна индивидуалност, тогава никой от тях няма да може да постигне промени в своя нрав. Има хора, които прекарват по цял ден, потънали в безпокойство, причинено от собствените си грешни избори. При наличието на готови истини те не ги изследват и не се опитват да ги прилагат на практика, а настояват да изберат свой собствен път. Що за нелеп начин на действие! Те наистина не знаят как да се насладят на благословиите, които имат. Те са родени да страдат. Практикуването на истината е толкова просто; единственото, което има значение, е дали я практикуваш или не. Ако имаш решимостта да практикуваш истината, постепенно ще преодолееш и промениш негативността, слабостта и покварения си нрав. Всичко зависи от това дали сърцето ти обича истината, дали си способен да я приемеш, дали можеш да страдаш и да платиш цена, за да я придобиеш. Ако наистина обичаш истината, ще си способен да понасяш всякаква болка, за да придобиеш истината — независимо дали това означава хората да те клеветят, съдят или отхвърлят, трябва да понасяш всичко това с търпение и толерантност. Бог ще те закриля и благослови, Той няма да те изостави или пренебрегне — това е категорично. Ако се молиш на Бог с богобоязливо сърце, осланяш се на Бог и се уповаваш на Него, няма да има трудност, която да не можеш да преодолееш. Може да имаш покварен нрав и да извършваш прегрешения, но ако имаш богобоязливо сърце и внимателно вървиш по пътя на стремежа към истината, тогава несъмнено ще си способен да останеш непоколебим и несъмнено Бог ще те води и закриля.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 571

Затова е изключително важно да знаеш как да ядеш и пиеш Божиите слова, ако искаш да постигнеш разбиране на истината. Ако четеш Божиите слова твърде малко, не ги четеш сериозно и не ги обмисляш със сърцето си, тогава няма да си способен да разбереш истината. Ще можеш да разбереш единствено малка част от доктрината и затова ще ти е много трудно да разбереш Божиите намерения и Божиите цели в Неговите слова. Ако не разбираш целите и резултатите, които Божиите слова целят да постигнат, ако не разбираш какво търсят да постигнат Неговите слова и какво се стремят да усъвършенстват в човека, това доказва, че все още не разбираш истината. Защо Бог казва това, което казва? Защо говори с този тон? Защо е толкова сериозен и искрен във всяка дума, която изрича? Защо избира да използва определени думи? Знаеш ли? Ако не можеш да кажеш със сигурност, това означава, че не разбираш Божиите намерения или Неговите цели. Как можеш да разбереш или да практикуваш истината, ако не разбираш контекста на Неговите слова? За да придобиеш истината, първо трябва да разбереш какво има предвид Бог с всяка дума, която изрича, и след като разбереш тези слова, да ги практикуваш и така да изживееш Божиите слова в себе си и те да се превърнат в твоя реалност. Така ще навлезеш в истината реалност. Можеш да разбереш истината действително, едва когато имаш задълбочено разбиране на Божието слово. Щом разбереш само няколко думи и доктрини, вече си мислиш, че разбираш истината и притежаваш реалността. Това е самозаблуда. Дори не разбираш защо Бог изисква хората да практикуват истината. Това доказва, че не разбираш Божиите намерения и че все още не разбираш истината. Всъщност Бог изисква това от хората, за да ги пречисти и спаси, за да могат да се отърват от покварения си нрав и да станат хора, които се покоряват на Бог и Го познават. Тази цел иска да постигне Бог, като изисква от хората да практикуват истината.

Бог изразява истината за хората, които я обичат, жадуват за нея и я търсят. Що се отнася до хората, които се занимават с думи и доктрини и обичат да произнасят дълги и помпозни речи, те никога няма да придобият истината и се заблуждават. Погледът им върху истината и Божиите слова е грешен, изкривяват си вратовете, за да четат това, което е право, а гледната им точка е напълно погрешна. Някои хора предпочитат да изучават Божиите слова. Постоянно изучават казаното в Божиите слова за крайната цел или за това как да бъдат благословени. Най-много се интересуват от такива слова. Ако Божиите слова не съответстват на представите им и не удовлетворяват желанието им за благословии, те ще станат негативни, повече няма да се стремят към истината и няма да искат да отдадат всичко на Бог. Това показва, че не се интересуват от истината. В резултат на това не се отнасят сериозно към истината и са способни да приемат само онази истина, която съответства на представите и фантазиите им. Макар да вярват пламенно в Бог и всячески да се опитват да вършат добри неща и да се представят добре, подобни хора го правят само за да имат добро крайната цел в бъдеще. Макар че участват и в църковния живот, като ядат и пият Божиите слова, те не практикуват истината, нито ще я придобият. Има хора, които ядат и пият Божиите слова, но просто симулират дейност и си мислят, че са придобили истината само защото са разбрали няколко думи и доктрини. Какви глупаци са те! Въпреки това, човек не е задължително да разбере и да придобие истината, след като прочете Божиите слова. Ако не успееш да придобиеш истината чрез ядене и пиене на Божиите слова, придобиваш думи и доктрини. Ако не знаеш как да практикуваш истината или как да постъпваш според принципите, значи все още не си придобил истината реалност. Може често да четеш Божиите слова, но после да не успяваш да разбереш Божиите намерения и да усвояваш само някои думи и доктрини. Как да ядеш и пиеш Божиите слова така, че да разбереш истината? Първо, трябва да осъзнаеш, че Божието слово не е толкова просто. Божието слово има изключително дълбок смисъл. За да се изживее дори едно изречение от Божиите слова, е нужен цял един живот. Как би могъл да разбереш Божието слово, без да имаш няколко години опит? Означава ли, че разбираш истината, ако четеш Божиите слова, но при това не разбираш Божиите намерения и не разбираш целите на Неговите слова, откъде идват те и какъв резултат търсят да постигнат или какво искат да изпълнят? Може да си чел Божиите слова много пъти и вероятно можеш да рецитираш наизуст много откъси, но не можеш да практикуваш истината и изобщо не си се променил, и връзката ти с Бог е все така отдалечена и отчуждена. Когато се натъкнеш на нещо, което е в разрез с представите ти, оставаш със съмнения към Бог и не Го разбираш, но спориш с Него и таиш представи и погрешни разбирания за Него, съпротивляваш Му се и дори Го хулиш. Що за нрав е това? Това е надменен нрав на изпитване на неприязън към истината. Как могат хора, които са толкова надменни и които изпитват такава неприязън към истината, да я приемат или да я практикуват? Такива хора определено никога няма да са способни да придобият истината или Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 572

Казано е, че „този, който върви докрай, със сигурност ще бъде спасен“, но лесно ли е да се приложи това на практика? Не е, и мнозина, които са издирвани и преследвани от големия червен змей, стават твърде плахи и се страхуват да следват Бог. Защо паднаха? Защото им липсва истинска вяра. Някои хора могат да приемат истината, да се молят на Бог, да се уповават на Него и да останат непоколебими в изпитанията и в мъките, докато други не могат да следват до края. В някакъв момент по време на изпитанията и мъките те ще паднат, ще загубят своето свидетелство и няма да са способни да се изправят и да продължат. Всички неща, големи или малки, които възникват всеки ден и могат да разклатят решимостта ти, да обсебят сърцето ти или да те възпрат в изпълнението на дълга ти и в напредъка ти, изискват усърдно отношение и трябва да ги изследваш внимателно и да потърсиш истината. Това са все проблеми, които трябва да се решат, докато си в процеса на преживяване. Някои хора стават негативни, оплакват се и се отказват от работата си, когато се сблъскат с трудности, и не са способни да се изправят на крака след всеки неуспех. Всички тези хора са глупаци, които не обичат истината, и те не биха я придобили, дори и да вярват цял живот. Как може такива глупаци да следват докрай? Ако едно и също нещо ти се случи десет пъти, но не спечелиш нищо от него, значи си посредствен, безполезен човек. Проницателните хора с истински заложби, които имат духовно разбиране, търсят истината и ако нещо им се случи десет пъти, то може би в осем от тези случаи ще успеят да придобият известно просветление, да научат някакъв урок, да разберат някаква част от истината и да постигнат някакъв напредък. Когато на един глупак, на човек, който има духовно разбиране, му се случи нещо десет пъти, то нито веднъж няма да му донесе полза в живота, нито веднъж няма да го промени и нито веднъж няма да стане причина да опознае грозното си лице, а в такъв случай за този човек всичко е приключило. Всеки път, когато нещо му се случи, той пада, и всеки път, когато падне, има нужда от някой друг, който да го подкрепя и да го увещава. Без подкрепа и увещание не може да се изправи и всеки път, когато нещо му се случи, има опасност да падне и да деградира. Не е ли това краят за него? Има ли други основания такива безполезни хора да бъдат спасени? Божието спасение на човечеството е спасяване на онези, които обичат истината, спасяване на онази част от хората, която има воля и решителност, и на онази част от тях, която в сърцето си копнее за истина и справедливост. Решителността на човека е тази част от сърцето му, която копнее за справедливост, доброта и истина и притежава съвест. Бог спасява тази част от хората и така променя покварения им нрав, за да могат те да разберат и да придобият истината, за да се пречисти тяхната поквара и да се промени животът им нрав. Ако нямаш тези неща в себе си, не можеш да бъдеш спасен. Ако в теб няма любов към истината или въжделение за справедливост и светлина; ако всеки път, когато се сблъскаш с някакво зло, нямаш волята да го отхвърлиш или решимостта да понесеш страдание; ако освен това съвестта ти е притъпена; ако и вродената ти способност да приемаш истината е притъпена и не си възприемчив към истината или към възникващите събития; и ако си непроницателен по всички въпроси и каквото и да те сполети, не си способен да търсиш истината, за да разрешаваш проблеми, и постоянно си негативен, тогава няма как да бъдеш спасен. Няма за какво да се препоръчва такъв човек и в него няма нищо, върху което да си струва да работи Бог. Съвестта му е притъпена, умът му е замъглен и той нито обича истината, нито копнее за справедливост дълбоко в сърцето си, и колкото и ясно и прозрачно да говори Бог за истината, той изобщо не реагира, сякаш сърцето му вече е мъртво. Дали нещата не са приключили за него? Човек, в когото е останал дъх, може да бъде спасен чрез изкуствено дишане, но ако вече е умрял и душата му го е напуснала, изкуственото дишане няма да помогне. Ако човек се отдръпва и избягва проблемите и трудностите, пред които е изправен, значи изобщо не търси истината, а предпочита да бъде негативен и отпуснат в работата си, и тогава се разкрива какъв е в действителност. Подобни хора изобщо нямат свидетелство за преживяване. Те са просто паразити, излишен товар, безполезни са в Божия дом и са напълно обречени. Само хората, които могат да търсят истината, за да решават проблеми, са хора с духовен ръст, и само те могат да останат непоколебими в свидетелството си. Когато се сблъскаш с проблеми и трудности, трябва да ги посрещнеш хладнокръвно, да се отнесеш с тях правилно и трябва да направиш избор. Трябва да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите. Независимо дали истините, които обикновено разбираш, са дълбоки или повърхностни, трябва да се възползваш от тях. Истините не са просто думи, които излизат от устата ти, когато нещо ти се случи, нито се използват изрично за решаване на проблемите на другите, а трябва да ги използваш, за да решаваш собствените си проблеми и трудности. Това е най-важното. И само когато решиш собствените си проблеми, ще си способен да решаваш проблемите на другите. Защо се твърди, че Петър е плод? Защото в него има стойностни неща, неща, които си струва да бъдат доведени до съвършенство. Той търсеше истината във всичко, имаше решителност и твърда воля; той имаше разум, беше готов да понесе трудности и обичаше истината в сърцето си; когато го сполетяваха неща, той не ги оставяше да отидат на вятъра и беше способен да извлече поука от всичко. Всичко това са силни страни. Ако нямаш нито една от тези силни страни, това е проблем. Няма да ти е лесно да придобиеш истината и да бъдеш спасен. Ако не знаеш как да преживяваш или не си преживявал, няма да можеш да разрешиш затрудненията на други хора. Тъй като си неспособен да практикуваш и преживяваш Божиите слова, нямаш представа какво да правиш, когато ти се случи нещо, разстройваш се и избухваш в сълзи, когато се сблъскваш с проблеми, и ставаш негативен и бягаш, когато претърпиш някакъв дребен неуспех, и не си способен да се отнасяш правилно с тези неща. Поради всичко това е невъзможно да придобиеш навлизане в живота. Как можеш да предоставяш ресурс на другите, без да навлезеш в живота? За да предоставяш ресурс за живота на хората, трябва ясно да разговаряш за истината и да си способен да разговаряш ясно за принципите на практикуване, за да разрешаваш проблемите. На човек, който има сърце и дух, е достатъчно да се каже само малко и той ще го разбере. Не е достатъчно обаче да разбере само малка част от истината. Трябва да има и път и принципи на практикуване. Само това ще му помогне да практикува истината. Дори и хората да имат духовно разбиране и да им трябват само няколко думи, за да ги разберат, ако не практикуват истината, няма да навлязат в живота. Ако не могат да приемат истината, тогава всичко за тях е свършило и никога няма да са способни да навлязат в истините реалности. Може да държиш някои хора за ръка, докато ги учиш, и в този момент ще изглежда, сякаш разбират, но веднага щом ги пуснеш, те отново ще се объркат. Това не са хора, които имат духовно разбиране. Ако независимо от проблемите, с които се сблъскваш, си негативен и слаб, нямаш каквото и да е свидетелство и не вършиш своята част по отношение на нещата, които хората трябва да правят и в които трябва да свършат своята част, това доказва, че не пазиш Бог в сърцето си и не обичаш истината. Независимо как делото на Светия Дух вдъхновява хората, само като преживяват Божието дело в продължение на много години, слушат толкова много истини, имат малко съвест и разчитат на самоконтрол, хората би трябвало да са способни поне да отговорят на минималния критерий — да нямат угризения на съвестта. Хората не бива да са толкова сковани и слаби, както сега, и просто е немислимо да са в това състояние. Може да сте прекарали последните няколко години като замаяни, без изобщо да сте се стремили към истината и без да постигнете какъвто и да било напредък. Ако случаят не е такъв, как може все още да сте толкова сковани и глупави? Когато сте в такова състояние, това се дължи изцяло на собствената ви глупост и невежество и не можете да обвинявате никого другиго. Истината не е пристрастна към определени хора за сметка на други. Как можеш да се промениш, ако не приемаш истината и не я търсиш, за да разрешаваш проблемите? Някои хора чувстват, че заложбите им са твърде малки и че им липсва способност за възприемане, затова отсъждат за себе си и смятат, че колкото и да се стремят към истината, няма да са способни да изпълнят Божиите изисквания. Те си мислят, че колкото и да се стараят, е безполезно и толкоз, затова постоянно са негативни и в резултат на това, дори и след години на вяра в Бог, не са придобили никаква истина. Без да положиш усилия да се стремиш към истината, казваш, че заложбите ти са твърде слаби, предаваш се и постоянно живееш в негативно състояние. В резултат на това не разбираш истината, която трябва да разбереш, и не практикуваш истината в рамките на възможностите си. Дали сам не си пречиш? Дали не е избягване и отказ от отговорност, ако винаги твърдиш, че заложбите ти не са достатъчно добри? Ако можеш да страдаш, да платиш цена и да получиш делото на Светия Дух, неминуемо ще си способен да разбереш някои истини и да навлезеш в някои реалности. Ако не разчиташ на Бог и не се уповаваш на Него, а се предаваш, без да полагаш никакви усилия или да платиш цена, и просто отстъпваш, значи си безполезен и нямаш и капка съвест и разум. Независимо дали заложбите ти са лоши или са изключителни, ако имаш малко съвест и разум, трябва да изпълниш правилно мисията си и това, което трябва да свършиш. Да си дезертьор е ужасно; това е предателство към Бог. То е непоправимо. Стремежът към истината изисква твърда воля и хората, които са прекалено негативни или слаби, няма да постигнат нищо. Те няма да са способни да вярват в Бог до края и ако искат да придобият истината и да постигнат промяна на нрава си, имат още по-малко надежда. Само хората, които се стремят към истината и притежават решимост, могат да я придобият и да бъдат доведени до съвършенство от Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 573

Много хора стават неспособни да преживяват в мига, в който дългът им стане натоварен, и не могат да поддържат нормално състояние, а в резултат на това непрекъснато искат събрание и изискват да се разговаря с тях за истината. Какво се случва? Те не разбират истината, липсва им основа в истинския път — когато изпълняват дълга си, подобни хора са задвижвани от пламенност и не могат да издържат дълго. Когато хората не разбират истината, действията им не се основават на принципи. Ако от тях се изисква да направят нещо, те го оплескват и се отнасят нехайно, без да търсят принципи, а в сърцата им няма покорство — това доказва, че те не обичат истината и са неспособни да изживеят Божието дело. Без значение с какво си се захванал, най-напред трябва да разбереш защо го правиш, какви са намеренията, които те насочват към това нещо, каква е значимостта на извършването му, какво е естеството на въпроса и дали то е нещо положително, или е отрицателно. Трябва да имаш ясно понятие от всички тези въпроси; подчертано необходимо е да можеш да действаш с принципи. Ако правиш нещо, което може да се категоризира като изпълнение на дълга ти, то тогава трябва да се замислиш: „Как да изпълня дълга си така, че да не действам просто нехайно?“. Трябва да се молиш и да се приближиш до Бог в това отношение. Да се молиш на Бог е да търсиш истината, начина на практикуване, Божиите желания и как да удовлетвориш Бог. Молитвата има за цел да постигнеш тези резултати. Молитвата към Бог, приближаването към Бог и четенето на Божиите слова не са религиозни обреди или повърхностни действия. Те се извършват с цел да практикуваш в съответствие с истината, след като си потърсил Божиите намерения. Ако постоянно казваш „благодаря на Бог“, преди да действаш, може и да изглеждаш като много духовна и прозорлива личност, но когато настъпи моментът за действия и пак постъпиш както ти искаш, без изобщо да търсиш истината, то твоето „благодаря на Бог“ няма да е нищо повече от една мантра, то е лъжедуховност. Когато изпълняваш дълга си, винаги трябва да се замисляш: „Как следва да изпълня този дълг? Какво е Божието желание?“. Да се молиш на Бог и да се приближаваш към Него, за да можеш да потърсиш принципите и истината за твоите действия, да търсиш Божието желание в сърцето си и да не се отклоняваш от Божието слово и истините принципи в което и да е твое действие — само това означава да бъдеш човек, който вярва истински в Бог. Всичко това е недостижимо за хората, които не обичат истината. Много хора следват собствените си идеи във всичко, което правят, и възприемат всичко в крайно опростен вид, като също така и не търсят истината. При тях се наблюдава пълна липса на принципи и те не се запитват в сърцата си как да действат спрямо Божиите искания или по начин, който удовлетворява Бог; те знаят само как да следват твърдоглаво собствената си воля. Бог няма място в сърцата на такива хора. Някои хора казват: „Моля се на Бог само когато срещам трудности, но като че ли не усещам никакъв ефект — затова като цяло вече не се моля на Бог, щом ми се случи нещо, защото да се молиш на Бог няма никакъв смисъл“. Бог липсва напълно в сърцата на такива хора. Те не търсят истината независимо какво вършат обичайно; следват само собствените си представи. Основават ли се тогава действията им на принципи? Определено не. Те възприемат всичко в опростен вид. И дори когато хората разговарят за истините принципи с тях, те не са способни да ги приемат, защото действията им никога не са се основавали на принципи, а Бог няма място в сърцата им, тъй като в тях са само те самите и никой друг. Те чувстват, че са добронамерени, че не извършват зло и че не може да се счита, че нарушават истината — те смятат, че като постъпват спрямо своите собствени намерения, практикуват истината и съответно се покоряват на Бог в действията си. Всъщност в този случай нито търсят истински Бог, нито Му се молят, а действат импулсивно и спрямо собствените си ревностни намерения, като не изпълняват дълга си както Бог иска, не притежават богопокорно сърце и са лишени от стремежа към него. Това е най-голямата грешка в практикуването на хората. Ако вярваш в Бог, но Той не е в сърцето ти, не се ли опитваш да Го подлъжеш? И какъв резултат би дала една такава вяра в Бог? Какво по-точно печелиш ти от това? И какъв е смисълът от такава вяра в Бог?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 574

Как би трябвало да се самоанализираш и да се стремиш да се опознаеш, когато си направил нещо, което престъпва истините принципи и не се харесва на Бог? А когато се канеше да извършиш това нещо, помоли ли Му се? Замисли ли се изобщо: „Дали този начин на вършене на нещата е в съответствие с истината? Как би възприел Бог този въпрос, ако бъде поднесен на вниманието Му? Дали би се зарадвал Той, или би се раздразнил, ако знаеше за него? Дали би го намразил, или би го възневидял?“. Не си проучил този въпрос, нали? А дори и другите да ти бяха напомнили, пак щеше да си кажеш, че случилото се не е кой знае какво, не е в разрив с никакви принципи и не е грях. Вследствие на това ти си накърнил Божия нрав и си предизвикал Неговия гняв, дори до степен Той да те намрази. Това се поражда от непокорството на хората. Затова трябва да търсиш истината във всичко. Това трябва да следваш. Няма да сбъркаш, ако можеш да се изправиш искрено пред Бог и първо да се помолиш, а после да потърсиш истината според Божието слово. Възможно е да възникнат отклонения в практикуването ти на истината и трудно ще ги избегнеш, но след като се сдобиеш с известен опит, ще можеш да практикуваш правилно. Ако обаче знаеш как да действаш в съответствие с истината, но въпреки това не я практикуваш, то проблемът е в това, че не харесваш истината. Онези, които не обичат истината, никога няма да я потърсят, независимо какво им се случва. Само онези, които обичат истината, имат богобоязливи сърца и са способни да търсят истината, когато им се случват неща, които не разбират. Ако не можеш да разбереш Божиите намерения и не знаеш как да практикуваш, трябва да общуваш с хора, които разбират истината. Ако не можеш да намериш такива хора, които разбират истината, трябва да потърсиш неколцина с чисто разбиране и да се молиш на Бог с тях, с един ум и едно сърце, да търсиш Бог, да очакваш Неговото време и да чакаш Бог да отвори път за теб. Докато всички вие копнеете за истината, търсите истината и разговаряте за нея помежду си, вероятно ще настъпи и моментът, когато някой от вас ще намери добро решение. Ако всички вие смятате решението за подходящо и за добър подход, то това вероятно ще се дължи на просветлението и озарението на Светия Дух. Ако след това продължите да разговаряте, за да стигнете до по-точен път за практикуване, то той обезателно ще е в съответствие с истините принципи. Ако в хода на практикуването си установите, че подходът ви е някак неподходящ, то трябва бързо да го коригирате. Ако сгрешиш малко, Бог няма да те заклейми, защото намеренията в действията ти са правилни и ти практикуваш в съответствие с истината. Просто си малко объркан по отношение на принципите и си допуснал грешка в практикуването си, което е простимо. Когато обаче повечето хора вършат нещо, те действат според своята представа за това как би трябвало да се извърши то. Те не си служат с Божиите слова, за да размишляват как да практикуват според истината или как да спечелят одобрението на Бог. Вместо това те мислят само как да получат облага, как да накарат околните да им се възхищават и как да спечелят уважението им. Те действат изцяло на базата на собствените си идеи и единствено и само за свое собствено удовлетворение, което е проблемно. Подобни хора никога не могат да вършат нещата в съответствие с истината и Бог винаги ще ги ненавижда. Ако действително си човек със съвест и разум, то ти ще можеш да се изправиш пред Бог, да се молиш и да търсиш, независимо от случващото се, ще можеш сериозно да изследваш мотивите и нечистотията в действията си, ще можеш да определиш какво е правилно да вършиш в съответствие с Божиите слова и изисквания, като отново и отново преценяваш и обмисляш кои постъпки удовлетворяват Бог, кои Го отвращават и кои спечелват Неговото одобрение. Трябва да прехвърляш тези въпроси непрекъснато в съзнанието си, докато ги разбереш ясно. Ако ти е известно, че имаш свои собствени мотиви за действията си, то ти трябва да се замислиш какви точно са те и дали целта им е да удовлетворят теб, или Бог, дали носят полза за теб, или за Божиите избраници и какви са последствията, които произтичат от тях… Ако търсиш и размишляваш повече по този начин в молитвите си и си задаваш повече въпроси, за да търсиш истината, то отклоненията в действията ти ще стават все по-малки и по-малки. Само онези, които могат да дирят истината по този начин, са богобоязливи хора, които проявяват внимание към Божиите намерения, защото ти търсиш в съответствие с изискванията на Божието слово и имаш богопокорно сърце, а заключенията, до които достигаш след едно такова търсене, ще са в съответствие с истините принципи.

Ако действията на един вярващ са далеч от истината, то той е същият като невярващия. Един такъв човек не носи Бог в сърцето си и страни от Него, той е като един наемен работник в Божия дом, който извършва случайни задачи за господаря си и получава малка компенсация за тях, след което си тръгва. Той просто не е човек, който вярва в Бог. Първото нещо, което трябва да изследваш и към което да се стремиш, когато вършиш нещо, е какво да направиш, за да си спечелиш Божието признание; то следва да е принципът зад действията ти и техният обхват. Причината, поради която трябва да се увериш, че постъпките ти са в съответствие с истината, е, че ако те действително я следват, то със сигурност ще са в съгласие с Божиите намерения. Не е необходимо да преценяваш дали дадено нещо е правилно, или погрешно, или е съгласувано с предпочитанията на всички останали, или съответства на твоите собствени желания; по-скоро трябва да се увериш дали съответства на истината, както и дали е от полза за работата и интересите на църквата, или не. Ако се замисляш над тези неща, действията ти ще бъдат все повече и повече съгласувани с Божиите намерения. Ако не вземаш предвид тези аспекти и разчиташ само на собствената си воля в постъпките си, то тогава ти неминуемо ще постъпваш неправилно, защото човешката воля не е истината и, разбира се, не съответства на Бог. Ако искаш да бъдеш признат от Бог, то тогава трябва да практикуваш спрямо истината, а не спрямо собствената си воля. Някои хора се въвличат в определени лични дела в името на изпълнението на своя дълг. Тогава техните братя и сестри възприемат поведението им като неподходящо и ги порицават, но тези хора не приемат, че са виновни. Те смятат, че става дума за нещо лично, което не е обвързано с работата, финансите и хората на църквата, не е някакво злодеяние и другите не бива да се намесват в него. Възможно е някои неща да ти се струват като лични дела, които нямат нищо общо с какъвто и да е принцип или истина. Само че един поглед върху стореното от теб показва, че си бил много себичен. Не си зачел работата на църквата или интересите на Божия дом, нито си помислил дали това би било задоволително за Бог; отчел си само своята собствена полза. Това вече засяга нормите за добро поведение на светиите, както и човешката природа на хората. Въпреки че действията ти не са били обвързани с интересите на църквата или с истината, да твърдиш, че чрез въвличането си в едно лично дело ти изпълняваш дълга си, не е съобразяване с истината. Независимо какво вършиш, колко значимо или незначително е то и дали става дума за дълга ти към Божието семейство, или за твои лични дела, ти трябва да се замисляш дали действията ти са в съгласие с Божиите намерения и дали са нещо, което човек с човешка природа трябва да прави. Ако търсиш по този начин истината във всичко, което правиш, то ти си човек, който наистина вярва в Бог. Ако се отнасяш така сериозно към всяко нещо и към всяка истина, то ти ще можеш да постигнеш промени в своя нрав. Някои си мислят: „Основателно е да се иска от мен да практикувам истината, когато изпълнявам дълга си, но не ме интересува какво гласи истината, когато се грижа за личните си дела — ще правя каквото реша и каквото е необходимо, за да извлека полза за себе си“. По тези им думи личи, че те не обичат истината. В действията им няма принципи. Те ще направят онова, което им носи полза, без дори да се замислят за отражението, което то ще има върху Божия дом. В резултат на това, когато са извършили нещо, Бог не присъства в тях и те се чувстват мрачно, разстроени са и не знаят какво се случва. Не си ли го заслужават? Ако не практикуваш истината в действията си позориш Бог, то ти извършваш грях срещу Него. Онези, които не обичат истината и често действат спрямо собствената си воля, често накърняват Бог. Той ще ги отритне и ще ги отдели настрани. Действията на един такъв човек често не получават Божието признание и ако покаянието му е чуждо, наказанието му не е далеч.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 575

Всеки дълг, който изпълняваш, е свързан с навлизане в живота. Независимо дали дългът ти е по-скоро редовен или непостоянен, скучен или интересен, винаги трябва да постигаш навлизане в живота. Дългът, който някои хора изпълняват, е доста монотонен; те правят едно и също всеки ден. При изпълнението им обаче състоянията, които тези хора разкриват, не са толкова еднородни. Понякога, когато са в добро настроение, хората са малко по-усърдни и вършат по-добре работата си. Друг път, поради някакво неизвестно влияние, поквареният им сатанински нрав ги подтиква към пакости, което предизвиква у тях неправилни възгледи и лошо състояние и настроение, а това води до нехайно изпълнение на дълга им. Вътрешното състояние на хората постоянно се мени; то може да се променя навсякъде и по всяко време. Както и да се променя състоянието ви, винаги е погрешно да действате според настроението си. Да кажем, че се справяте малко по-добре, когато сте в добро настроение, и малко по-зле, когато сте в лошо настроение — това принципен начин на действие ли е? Това ще ви позволи ли да изпълните дълга си по начин, който е съгласно критериите? Независимо от настроението си, хората трябва да знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината; само така те могат да избегнат възпирането и разколебаването от своите настроения. Когато изпълнявате дълга си, винаги трябва да изследвате дали постъпвате според принципите, дали изпълнението на дълга ви е на ниво, дали просто не го изпълнявате нехайно, дали не сте се опитали да се измъкнете от отговорностите си и дали има някакви проблеми с отношението и начина ви на мислене. След като се самоанализирате и тези неща ви станат ясни, ще ви бъде по-лесно да изпълните дълга си. Независимо с какво се сблъскваш, докато изпълняваш дълга си — с негативизъм и слабост или с лошо настроение, след като са те кастрили — трябва да се отнасяш към това правилно, както и да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения. Като правиш тези неща, ще имаш път за практикуване. Ако искаш да се справиш добре с изпълнението на дълга си, не трябва да се влияеш от настроението си. Колкото и негативен или слаб да се чувстваш, трябва да практикуваш истината във всичко, което правиш, с безусловна взискателност и като се придържаш към принципите. Ако го правиш, не само другите хора ще те одобряват, но и Бог ще те харесва. Тогава ти ще бъдеш човек, който е отговорен и който носи бреме; ще бъдеш истински добър човек, който действително изпълнява дълга си съгласно критериите и който напълно изживява подобие на истински човек. Такива хора са пречистени и постигат истинска промяна, когато изпълняват дълга си, и за тях може да се каже, че са честни в Божиите очи. Само честните хора могат да са постоянни в практикуването на истината, да успеят да действат според принципите и да изпълняват дълга си съгласно критериите. Хората, които действат принципно, изпълняват дълга си педантично, когато са в добро настроение; те не работят нехайно, не са надменни и не се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят високо. Когато са в лошо настроение, те могат да изпълняват ежедневния си дълг също толкова сериозно и отговорно и дори ако се сблъскат с нещо, което е в ущърб на изпълнението на дълга им или което ги притиска или предизвиква смущения, докато изпълняват дълга си, те все пак могат да смълчат сърцата си пред Бог и да се молят по следния начин: „Колкото и голям да е проблемът, с който се сблъсквам — дори небето да се срине — докато съм жив, съм решен да направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. Всеки ден, в който живея, е ден, в който трябва да изпълнявам дълга си добре, за да съм достоен за този дълг, даден ми от Бог, както и за това дихание, което Той е вдъхнал в тялото ми. Колкото и трудности да изпитвам, ще ги загърбя, защото изпълнението на дълга ми е от първостепенно значение!“. Онези, които не се влияят от никой човек, събитие, вещ или среда, които не са ограничени от никакви настроения или външни ситуации и които поставят на първо място своя дълг и поръченията, които Бог им е поверил — те са хората, които са предани на Бог и които истински Му се покоряват. Такива хора са постигнали навлизане в живота и са навлезли в истината реалност. Това е един от най-истинските и практични изрази на изживяването на истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

Ежедневни Божии слова  Откъс 576

Някои хора, с какъвто и проблем да се сблъскат, когато изпълняват дълга си, не търсят истината и винаги действат според собствените си мисли, представи, фантазии и желания. От началото до края те задоволяват собствените си желания, а поквареният им нрав контролира действията им. Може наглед винаги да са изпълнявали дълга си, но тъй като никога не са приемали истината и не са успявали да вършат нещата съгласно истините принципи, в крайна сметка те не придобиват истината и живота и съвсем заслужено стават полагащи труд. На какво разчитат тези хора, когато изпълняват дълга си? Те не се уповават нито на истината, нито на Бог. Тази частица истина, която те разбират, не е взела връх в сърцата им. Те разчитат на собствените си дарби и таланти, на знанието, което са придобили, както и на собствената си воля или добри намерения, за да изпълняват този дълг. В такъв случай ще могат ли да изпълняват дълга си по начин, който е съгласно критериите? Когато хората разчитат на своята естественост, представи, фантазии, експертни познания и знание, за да изпълняват дълга си, дори и да изглежда, че изпълняват дълга си и не вършат зло, те не практикуват истината и не са направили нищо, което да удовлетвори Бог. Има и друг проблем, който не може да бъде пренебрегнат: ако по време на изпълнението на дълга ти твоите представи, фантазии и собствената ти воля никога не се променят и никога не се заменят с истината, и ако твоите действия и постъпки никога не се извършват в съответствие с истините принципи, тогава какъв ще бъде крайният резултат? Няма да имаш навлизане в живота, ще станеш полагащ труд, като по този начин ще изпълниш думите на Господ Исус: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Бог нарича злодеи хората, които полагат усилия и които полагат труд? Има едно нещо, за което можем да сме сигурни, и то е, че какъвто и дълг или работа да извършват тези хора, техните мотивации, подбуди, намерения и мисли произтичат изцяло от собствените им желания и имат за цел да защитят собствените им интереси и перспективи и също така да предпазят репутацията и статуса си и да удовлетворят суетата си. Всичките им съображения и сметки са съсредоточени около тези неща, в сърцата им няма истина и те нямат богобоязливо и богопокорно сърце. Това е коренът на проблема. Днес по какъв начин е важно да подходите към стремежа си? Във всичко трябва да търсите истината и да изпълнявате правилно дълга си според намеренията на Бог и според това, което Бог иска. Ако го правите, ще получите Божието одобрение. И така, какво по-конкретно включва изпълнението на вашия дълг според това, което Бог иска? Във всичко, което правите, трябва да се научите да се молите на Бог, да размишлявате върху това какви намерения имате, какви мисли имате и дали тези намерения и мисли са в съответствие с истината. Ако не са, трябва да ги загърбите, след което да действате според истините принципи и да приемете Божията внимателна проверка. Това ще е гаранция, че прилагате истината на практика. Ако имате свои собствени намерения и цели и сте наясно, че те нарушават истината и са в противоречие с Божиите намерения, но пак не се молите на Бог и не търсите истината за решение, тогава това е опасно, лесно ще вършите зло и ще правите неща, които се противопоставят на Бог. Ако веднъж или два пъти извършите зло и се покаете, тогава все още имате надежда за спасение. Ако продължавате да вършите зло, тогава вие сте извършители на всякакви злини. Ако още не можете да се покаете в този момент, тогава сте в беда: Бог ще ви захвърли или изостави, което означава, че сте изложени на риск да бъдете отстранени. Хората, които извършват всякакви зли дела, със сигурност ще бъдат наказани и отстранени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 577

Хората трябва да разберат, че има един основен принцип на отношението на Създателя към сътворените същества, който е и най-висшият принцип. Начинът, по който Създателят се отнася към сътворените същества, напълно се основава на Неговия план за управление и на нуждите на делото Му. Не Му е необходимо да се съветва с който и да е човек, нито да получава одобрението на който и да е човек. Той прави всичко, което трябва, и се отнася към хората така, както трябва, и, независимо какво прави или как се отнася към хората, всичко е в съответствие с истините принципи и принципите, по които действа Създателят. Като сътворено същество единственото, което човек трябва да прави, е да е покорен пред Създателя и не бива да прави никакъв собствен избор. Това е разумът, който сътворените същества трябва да притежават, и ако някой не го притежава, значи не е годен да се нарича човек. Хората трябва да разберат, че Създателят винаги ще бъде Създателят. Той има могъществото и е пригоден да устройва всяко сътворено същество и да господства над него, както Му е угодно, и не се нуждае от причина за това. Това е Неговата власт. Сътворените същества нямат правото и не са пригодни да преценяват дали нещо, което Създателят прави, е правилно или грешно, или как трябва да постъпва. Нито едно сътворено същество няма право да избира дали да приеме върховенството и подредбите на Създателя и нито едно сътворено същество няма право да поставя изисквания за това как Създателят да господства и да подрежда съдбата му. Това е най-висшата истина. Каквото и да е направил Създателят на Своите сътворени същества и както и да го е направил, единственото, което сътворените човеци трябва да направят, е да търсят, да се покоряват, да опознават и да приемат всичко, направено от Създателя. Крайният резултат ще е, че Създателят ще изпълни своя план за управление и ще довърши делото Си, и планът Му за управление ще напредне без никакви препятствия. Междувременно, тъй като сътворените същества са приели върховенството и подредбите на Създателя и са им се покорили, те ще придобият истината, ще разберат намеренията на Създателя и ще опознаят Неговия нрав. Има още един принцип, за който трябва да ви кажа: каквото и да прави Създателят, каквито и проявления да показва и независимо дали върши велико или малко дело, Той все пак е Създателят, докато всички хора, които Той е създал, независимо какво са свършили и колко са талантливи или даровити, си остават сътворени същества. Що се отнася до сътвореното човечество, колкото и благодат и колкото и благословии или колкото и милост, любяща доброта или благосклонност да е получило от Създателя, то не бива да смята, че се отличава от масите, или да си мисли, че може да е равнопоставено на Бог и че е станало високопоставено сред сътворените същества. Колкото и дарби да ти е дал Бог или колкото и благодат да ти е дал, или колкото и мило да се е отнесъл към теб, и независимо дали ти е дал няколко специални таланта, нищо от това не е твой капитал. Ти си сътворено същество и затова винаги ще си останеш сътворено същество. Никога не бива да мислиш: „Аз съм малкият любимец в Божиите ръце. Бог никога няма да ме изостави, винаги ще се отнася към мен с любов, грижа и нежни ласки, с топъл шепот за утеха и увещание“. Напротив, в очите на Създателя ти си същият като всички останали сътворени същества. Бог може да те оползотвори, както пожелае, да те устрои, както пожелае и да подреди да изпълняваш каквато роля пожелае сред всякакви хора, събития и неща. Това трябва да знаят хората и те трябва да притежават такъв разум. Ако човек може да разбере и приеме тези слова, връзката му с Бог ще стане по-нормална и той ще установи най-легитимна връзка с Него. Ако човек може да разбере и приеме тези слова, той ще се ориентира правилно за положението си, ще заеме мястото си там и ще изпълнява своя дълг.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да опознае Божиите дела едва след като разбере истината)

Ежедневни Божии слова  Откъс 578

Познаването на Бог трябва да се извършва чрез четене, практикуване и преживяване на Божиите слова, както и чрез преживяване на много изпитания, облагородяване и кастрене. Едва тогава е възможно да имате истинско познание за Божието дело и Божия нрав. Някои хора казват: „Не съм виждал въплътения Бог, така че как да опозная Бог?“. В действителност Божиите слова са израз на Неговия нрав. От Божиите слова можете да видите Неговата любов и спасение за хората, както и Неговия метод за тяхното спасение… Това е така, защото словата Му са изразени от Самия Бог, а не са написани от хора. Те са лично изразени от Бог. Самият Бог изразява собствените Си слова и гласа на сърцето Си, които могат да се нарекат също слова от Неговото сърце. Защо се наричат слова от Неговото сърце? Защото произлизат от Неговите дълбини и изразяват Неговия нрав, Неговите намерения, Неговите идеи и мисли, Неговата любов към човечеството, Неговото спасение на човечеството и Неговите очаквания към човечеството… Божиите слова включват и строги думи, и нежни и внимателни думи, както и някои разкриващи думи, които не се съобразяват с чувствата на хората. Ако погледнеш само разкриващите думи, може да помислиш, че Бог е доста строг. Ако погледнеш само нежните думи, може да помислиш, че Бог не е много властен. Затова не трябва да ги изваждаш от контекста, а по-скоро да ги гледаш от всеки ъгъл. Понякога Бог говори от гледната точка на милосърдието и тогава хората виждат любовта Му към човечеството. Понякога Той говори от много строга гледна точка и тогава хората виждат, че Неговият нрав не понася никакво оскърбление, че човек е отчайващо долен и че не е достоен да види лицето на Бог или да застане пред Него, и че сега на хората е позволено да застанат пред Него изцяло поради Неговата благодат. Божията мъдрост може да се види от начина, по който Той работи, и от значимостта на Неговото дело. Хората могат да видят тези неща в Божиите слова дори и без пряк контакт с Него. Когато някой, който наистина познава Бог, влезе в контакт с Христос, срещата му с Христос може да съответства на съществуващото му познание за Бог. Обаче когато някой, който има само теоретично разбиране, срещне Христос, той не може да види съответствието. Истината за Божието въплъщение е най-дълбоката тайна — трудно е човек да я проумее. Съберете Божиите слова за тайната на въплъщението, погледнете ги от всички ъгли и след това често се молете заедно, често размишлявайте и продължете да разговаряте за този аспект на истината. По този начин ще можеш да получиш просветлението на Светия Дух и да стигнеш до разбиране. Тъй като хората нямат шанс да осъществят пряк контакт с Бог, те трябва да разчитат на това преживяване, за да налучкат пипнешком пътя си и да навлязат малко по малко, ако в крайна сметка искат да постигнат истинско познание за Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ежедневни Божии слова  Откъс 579

Какво означава да познаваш Бог? Означава да бъдеш способен да познаваш Неговата радост, гняв, скръб и щастие и по този начин да опознаеш Неговия нрав — това е истинското разбиране на Бог. Ти твърдиш, че си Го видял, но не разбираш Неговата радост, гняв, скръб и щастие и не разбираш Неговия нрав. Не проумяваш нито Неговата праведност, нито милостта Му, нито знаеш какво обича или какво ненавижда. Това не е познаване на Бог. Някои хора могат да следват Бог, но не във всички случаи вярват истински в Бог. Да вярваш истински в Бог, означава да се покоряваш на Бог. Онези, които не се покоряват на Бог, не вярват истински в Бог — ето къде е разликата. Когато си следвал Бог в продължение на няколко години и имаш знание и разбиране за Него, когато имаш някакво разбиране и яснота за Божиите намерения, когато си наясно с Божиите ревностни и грижовни намерения при спасяването на човека, тогава наистина вярваш в Бог, наистина се покоряваш на Бог, наистина обичаш Бог и наистина се покланяш пред Бог. Ако вярваш в Бог, но не се стремиш към познаване на Бог и нямаш разбиране за Божиите намерения, Божия нрав и Божието дело, тогава ти си просто един последовател, който върши неща за Бог и следва всичко, което прави мнозинството. Това не може да се нарече истинско подчинение, а още по-малко истинско поклонение. Как се извършва истинското поклонение? Всички без изключение, които виждат Бог и наистина Го познават, Му се покланят и се боят от Него. Всички са принудени да паднат пред Него и да Му се поклонят. Понастоящем, докато въплътеният Бог върши делото Си, колкото по-голямо разбиране имат хората за Неговия нрав и за това, което Той притежава и представлява, толкова повече ще ценят тези неща и толкова повече ще се страхуват от Него. Като цяло, колкото по-малко разбиране за Бог имат хората, толкова по-небрежни са и следователно се отнасят към Бог като към човек. Ако хората наистина познаваха и виждаха Бог, щяха да треперят от ужас и да Му се покланят до земята. „Онзи, Който идва след мен, е по-силен от мен и не съм достоен да се допра дори до сандалите Му“ (Матей 3:11) — защо Йоан изрече тези думи? Макар че дълбоко в себе си нямаше много дълбоко познание за Бог, той знаеше, че Бог вдъхва страхопочитание. Колко хора в днешно време са способни да се боят от Бог? Ако не познават Неговия нрав, как ще могат да се боят от Бог? Ако хората не познават същността на Христос, нито разбират Божия нрав, те ще бъдат още по-малко способни да се покланят истински на практическия Бог. Ако виждат само обикновения и нормален външен вид на Христос, но не познават Неговата същност, е лесно за тях да се отнасят към Христос като към обикновен човек. Те може да възприемат непочтително отношение към Него и да Го мамят, да Му се противопоставят, да се бунтуват срещу Него и да Го съдят. Те може да бъдат самоправедни и да не приемат словата Му сериозно. Може дори да породят представи, заклеймяване и богохулство срещу Бог. За да се разрешат тези проблеми, човек трябва да познава същността и божествеността на Христос. Това е основният аспект на познаването на Бог. Всеки, който вярва в практическия Бог, трябва да навлезе в това и да го постигне.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)