Трябва да разбирате делото — не бъдете объркани, когато го следвате!

Понастоящем има много хора, които вярват по объркан начин. Във вас има твърде много любопитство, твърде голямо желание за благословии и твърде малко въжделение да се стремите към живот. В днешно време хората са изпълнени с ентусиазъм, когато вярват в Исус. Исус ще ги отведе обратно в небесния дом, така че как да не вярват в Него? Някои хора са вярващи през целия си живот; дори след като са вярвали в продължение на четиридесет или петдесет години, те все още не се уморяват да четат Библията. Това е така, защото си мислят^[а], че каквото и да се случи, стига да имат вяра, ще попаднат в рая. Вие следвате Бог по този път едва от няколко години, а вече не можете да се придържате към него; загубили сте издръжливостта си, защото желанието ви да придобиете благословии е твърде силно. Желанието ви да получите благословии и вашето любопитство ви подтикнаха да поемете по истинския път. Вие изобщо нямате голямо разбиране по отношение на този етап от делото. Голяма част от това, което казвам днес, не е насочено към онези, които вярват в Исус, нито пък го казвам само за да се противопоставя на техните представи. Всъщност представите, които се разобличават, са именно тези, които съществуват във вас, защото вие не разбирате защо Библията е оставена настрана, защо казвам, че делото на Йехова е остаряло, или защо казвам, че делото на Исус е остаряло. Факт е, че вие таите много представи, които не сте изразили на глас, както и много възгледи, които пазите дълбоко в сърцата си, и просто следвате тълпата. Наистина ли си мислите, че не таите много представи? Просто не говорите за тях! Всъщност вие следвате Бог само нехайно, изобщо не започвате да търсите истинския път и не сте дошли с намерението да придобиете живот. Отношението ви е такова, че просто искате да стигнете до същината на нещата. Тъй като не сте се отказали от много от старите си представи, сред вас няма нито един, който да може да се принесе напълно. След като сте стигнали до този момент, вие продължавате да се тревожите за собствената си съдба, като мислите ви препускат ден и нощ, без да можете да се отървете от това. Мислиш ли, че когато говоря за фарисеите, имам предвид „старците“ в религията? Нима вие самите не сте най-видните съвременни представители на фарисеите? Мислиш ли, че когато споменавам онези, които Ме съизмерват с Библията, имам предвид единствено библейските специалисти от религиозния свят? Смяташ ли, че когато говоря за онези, които за пореден път приковават Бог на кръста, говоря само за водачите на религиозния свят? Не сте ли вие най-добрите актьори, които могат да изиграят тази роля? Смяташ ли, че всички слова, които изричам, за да се противопоставя на представите на хората, са просто за подигравка с пасторите и старейшините от религията? Нима вие също не сте изиграли своята роля във всички тези неща? Убеден ли си, че вие таите малко представи? Просто сега всички вие сте се научили да бъдете толкова тактични. Не говорите за нещата, които не разбирате, или не показвате как се чувствате по отношение на тях, но във вас просто не съществуват сърца на страх и покорство. За вас изучаването, наблюдаването и изчакването са най-добрите ви начини за практикуване днес. Научили сте се да бъдете твърде тактични. Осъзнавате ли обаче, че това е коварна нагласа? Смятате ли, че моментът на хитрост от ваша страна ще ви помогне да избегнете вечното наказание? Научили сте се да бъдете толкова „мъдри“! Нещо повече, някои хора Ми задават въпроси като този: „Някой ден, когато хора от религиозния свят ме попитат: „Защо твоят Бог не е направил нито едно чудо?“, какво да обясня?“. В наши дни не само хората от религиозните кръгове биха попитали това; въпросът е там, че ти не разбираш делото на днешния ден и таиш твърде много представи. Все още ли не знаеш за кого говоря, когато споменавам религиозните служители? Нима не знаеш за кого обяснявам Библията? Нима не знаеш за кого говоря, когато илюстрирам трите етапа на Божието дело? Ако не бях казал тези неща, щяхте ли да бъдете толкова лесно убедени? Бихте ли преклонили главите си толкова лесно? Бихте ли се отървали с такава лекота от старите си представи? Особено онези „мъжествени мъже“, които никога не са се подчинявали на никого — биха ли се покорили толкова лесно? Знам, че макар човешката ви природа да е от по-нисш порядък, че сте с много малки заложби, че имате по-слабо развити мозъци и нямате много дълга история на вяра в Бог, вие всъщност имате доста представи и вродената ви природа е да не се подчинявате лесно на никого. Днес обаче вие сте способни да се покорите, защото сте принудени и безпомощни; вие сте тигри в желязна клетка, неспособни да дадете свобода на своите умения. Дори да имахте криле, щеше да ви е трудно да летите. Въпреки че не сте получили благословии, вие все още сте готови да следвате. Това обаче не се дължи на смелостта ви като „добри хора“, а по-скоро на факта, че сте се сринали напълно и сте изчерпали всичките си възможности. Цялото това дело ви е сринало. Ако имаше нещо, което да можете да постигнете, нямаше да сте толкова покорни, колкото сте днес, защото преди това всички вие бяхте диви магарета в пустинята. Така че това, което се казва днес, не е насочено само към хората от различни религии и вероизповедания, нито пък е само за да бъде противопоставено на техните представи; то е за да се противопостави на вашите представи.

Праведният съд е започнал. Ще продължи ли Бог да служи като принос за грях на хората? Ще играе ли Той отново ролята на велик лекар за тях? Нима Бог няма по-голяма власт от тази? Една група хора вече бяха направени пълноценни и бяха поставени пред престола; дали Той все още ще прогонва демони и ще изцелява болни? Не е ли това прекалено остаряло? Ще бъде ли възможно свидетелството, ако това продължи? Може ли Той, след като веднъж е бил прикован на кръста, да бъде разпъван отново и отново завинаги? Може ли Той, след като веднъж е прогонвал демони, да продължи да ги прогонва завинаги? Това не е ли равносилно на позор? Едва когато този етап от делото е по-възвишен от предишния, епохата ще напредне, отбелязвайки настъпването на последните дни, когато ще дойде време епохата да свърши. Затова хората, които се стремят към истината, трябва да се съсредоточат върху постигането на яснота по отношение на виденията; това е основата. Всеки път, когато общувам с вас за виденията, винаги виждам как някои хора кимат с отпуснати клепачи, без желание да слушат. Другите ги питат: „Защо не слушаш?“. Те отговарят: „Това не помага на живота ми или на навлизането ми в реалността. Това, което искаме, са пътища на практикуване“. Всеки път, когато говоря за делото, а не за пътища на практикуване, те казват: „Щом заговориш за делото, започвам да заспивам“. Щом започна да говоря за пътищата на практикуване, те започват да си водят бележки, а когато се върна към разговор за делото, отново спират да слушат. Знаете ли с какво трябва да се въоръжите точно сега? От една страна, това включва видения за делото, а друга страна, това е твоята практика. Трябва да схванеш и двата аспекта. Ако нямаш видения в стремежа си да постигнеш напредък в живота, тогава ти няма да имаш основа. Ако имаш само пътища на практикуване без ни най-малко видение и нямаш никакво разбиране за делото на цялостния план за управление, тогава ти си безполезен човек. Трябва да разбереш истините, които включват видения, а що се отнася до истините, свързани с практиката, трябва да намериш подходящи пътища на практикуване, след като ги разбереш; трябва да практикуваш в съответствие със словата и да навлизаш в съответствие с условията, в които се намираш. Виденията са основата и ако не обърнеш внимание на този факт, няма да можеш да следваш до самия край; преживяване по такъв начин или ще те доведе до отклоения, или ще те накара да паднеш и да се провалиш. Няма да има начин да успееш! Хората, които нямат големи видения за своя основа, могат само да се провалят; те не могат да успеят. Те не могат да останат непоколебими! Знаеш ли какво включва вярата в Бог? Знаеш ли какво означава да следваш Бог? По какъв път би поел без видения? В днешното дело, ако нямаш видения, изобщо няма да можеш да бъдеш направен пълноценен. В кого вярваш? Защо вярваш в Него? Защо Го следваш? Възприемаш ли вярата си като вид игра? Гледаш ли на живота си като на някаква играчка? Богът на днешния ден е най-великото видение. Каква част от Него познаваш? Каква част от Него си видял? След като си видял днешния Бог, здрава ли е основата на твоята вяра в Бог? Мислиш ли, че ще получиш спасителна благодат, стига да следваш този объркан път? Смяташ ли, че можеш да ловиш риба в мътна вода? Проста работа ли е това? Колко представи за словата, изречени от днешния Бог, си отхвърлил? Имаш ли видения за днешния Бог? В какво се състои твоето разбиране за днешния Бог? Винаги вярваш, че можеш да я придобиеш само като просто Го следваш или само като Го видиш и че никой няма да може да се отърве от теб. Не си мисли, че следването на Бог е толкова лесно. Ключът е в това, че ти трябва да Го познаваш, трябва да познаваш Неговото дело и трябва да имаш решимостта да понасяш трудности заради Него, да жертваш живота си за Него и да бъдеш усъвършенстван от Него. Това е видението, което трябва да имаш. Няма да се получи, ако мислите ти винаги са насочени към това да се наслаждаваш на благодатта. Не мисли, че Бог е тук само за удоволствие на хората или само за да ги дарява с благодат. Ще сгрешиш! Ако някой не може да рискува живота си, за да Го следва, и ако не може да се отрече от всички външни неща, за да Го следва, тогава със сигурност няма да може да Го следва докрай! Ти трябва да имаш за основа видения. Ако един ден те сполети бедствие, какво трябва да направиш? Ще можеш ли да продължиш да Го следваш? Не казвай с лека ръка дали ще можеш да Го следваш докрай. По-добре е първо да отвориш широко очи, за да видиш какво време е сега. Макар че в момента може да сте като стълбове на храма, ще дойде време, когато всички такива стълбове ще бъдат проядени от червеи и това ще доведе до срутване на храма, защото в момента има толкова много видения, които ви липсват. Вие обръщате внимание само на собствените си малки светове и не знаете какъв е най-надеждният и най-подходящ начин за стремеж. Вие не се вслушвате във видението за днешното дело, нито пазите тези неща в сърцата си. Замисляли ли сте се, че един ден вашият Бог ще ви постави на съвсем непознато място? Можете ли да си представите какво ще стане с вас един ден, когато мога да ви отнема всичко? Ще бъде ли устремът ви в този ден такъв, какъвто е сега? Ще се появи ли отново вярата ви? В следването на Бог трябва да познавате това най-велико видение, което е „Бог“: това е най-важният въпрос. Също така не приемайте, че като сте отделени от светските хора като святи, непременно ще бъдете в Божието семейство. В наши дни Самият Бог е Този, Който върши делото Си сред сътворените същества; Той е Този, Който е дошъл сред хората, за да върши Своето дело — не за да провежда кампании. Сред вас дори шепа хора не са в състояние да знаят, че днешното дело е делото на небесния Бог, Който е станал плът. Не става въпрос за това да съм ви превърнал в изключително талантливи личности; целта е да ви помогна да познаете значението на човешкия живот, да познаете крайната цел на човешките същества и да познаете Бог в Неговата цялост. Ти трябва да знаеш, че си сътворено същество в ръцете на Създателя. Какво трябва да разбереш, какво трябва да правиш и как трябва да следваш Бог — не са ли това истините, които трябва да разбереш? Не са ли това виденията, които трябва да видиш?

След като хората са имали видения, те притежават основа. Когато практикуваш на базата на тази основа, ще ти бъде много по-лесно да навлезеш. По този начин няма да имаш никакви опасения, след като имаш основа за навлизане, и ще ти бъде много лесно да навлезеш. Разбирането на виденията и познаването на Божието дело е от решаващо значение; трябва да го имаш в арсенала си. Ако не си въоръжен с този аспект на истината и знаеш само как да говориш за пътища на практикуване, тогава ще имаш огромен недостатък. Открих, че много от вас не обръщат внимание на този аспект и когато слушат този аспект на истината, изглежда че слушат само думи и доктрини. Един ден ти ще загубиш всичко. В наши дни има някои слова, които ти не разбираш напълно или не можеш да ги приемаш; в такива случаи трябва да търсиш търпеливо и ще дойде ден, когато ще разбереш. Постепенно се въоръжавай с все повече и повече видения. Дори и да разбираш само няколко духовни учения, това все пак е по-добре, отколкото да не обръщаш внимание на виденията, и все пак е по-добре, отколкото да не разбираш нищо. Всичко това е полезно за твоето навлизане и ще разсее тези твои съмнения. По-добре е, отколкото да си изпълнен с представи. Ти ще бъдеш в много по-добро положение, ако имаш тези видения като основа. Няма да имаш никакви съмнения и ще можеш да навлезеш смело и уверено. Защо да се затрудняваш, като винаги следваш Бог по такъв объркан и съмнителен начин? Не е ли същото, като да си заравяш главата в пясъка? Колко хубаво би било да влезеш в царството с горда и наперена походка! Защо да си толкова изпълнен с опасения? Не се ли подлагаш на истински ад? След като си придобил представа за делото на Йехова, за делото на Исус и за този етап от делото, ти ще имаш основа. В момента може би си представяш, че нещата са съвсем прости. Някои хора казват: „Когато дойде времето и Светият Дух започне великото дело, ще мога да говоря за всички тези неща. Фактът, че наистина в момента не разбирам нищо, е защото Светият Дух не ме е просветлил толкова много“. Не е толкова лесно. Ако ти си готов да приемеш истината^[б] сега, не означава, че ще я използваш умело, когато дойде времето. Не е задължително да е така! Ти вярваш, че в момента си много добре въоръжен и не би имал проблем да отговориш на онези религиозни хора и най-големите теоретици, и дори да ги опровергаеш. Дали наистина ще можеш да го направиш? За какво разбиране можеш да говориш, когато разполагаш само с това твое повърхностно преживяване? Да се въоръжиш с истината, да водиш битката за истината и да свидетелстваш за Божието име не е това, което си мислиш — че стига Бог да върши делото Си, всичко ще бъде постигнато. Дотогава може да се окаже, че някой въпрос те е затруднил, и тогава ще останеш безмълвен. Ключът е в това дали имаш ясно разбиране за този етап от делото и колко всъщност знаеш за него. Ако не можеш да преодолееш враждебните сили или да победиш силите на религията, няма ли тогава да си безполезен? Ти си преживял днешното дело, видял си го със собствените си очи и си го чул със собствените си уши, но ако в крайна сметка не си способен да свидетелстваш, тогава ще имаш ли все още смелостта да продължиш да живееш? Пред кого би бил достоен да се изправиш лице в лице? Не си въобразявай сега, че всичко ще бъде толкова просто. Делото на бъдещето няма да е толкова просто, колкото си го представяш; воденето на войната за истината не е толкова лесно, не е толкова просто. Точно сега трябва да си въоръжен; ако не си въоръжен с истината, когато дойде времето и Светият Дух не върши делото Си по свръхестествен начин, ти ще се окажеш в пълна безизходица.

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „си мислят“.

б. В текста на оригинала липсва думата „истината“.