Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост
Колко точно обичаш Бог днес? И точно колко знаеш за всичко, което Бог е извършил върху теб? Това са уроците, които трябва да научиш. Когато Бог пристига на земята, всичко, което Той е извършил върху човека и е позволил на човек да види, има за цел човек да Го обикне и опознае истински. Това, че човекът е в състояние да страда за Бог и е успял да стигне дотук, от една страна е поради Божията любов, а от друга — поради Божието спасение; дори повече, именно заради съда и делото на наказанието, което Бог е извършил върху човека. Ако нямате съд, наказание и изпитания от Бог, и ако Бог не ви е накарал да страдате, тогава, честно казано, няма да обичате Бог истински. Колкото по-голямо е Божието дело върху човека, колкото по-голямо е човешкото страдание, толкова повече то демонстрира колко изпълнено със смисъл е Божието дело и толкова повече човешкото сърце е способно да обича Бог истински. Как се постига урокът за любовта към Бог? Без трудности и облагородяване, без болезнени изпитания — и ако при това всичко, което Бог е дарил на човека, е благодат, любяща доброта и милост — ще успееш ли да достигнеш до точката на истинска любов към Бог? От една страна по време на Божиите изпитания човек разбира недостатъците си и вижда, че е нищожен, достоен за презрение и низък, че няма нищо и е нищо; от друга страна по време на изпитанията Бог нагласява някои среди за човека, така че в тях човекът да може по-добре да преживее обичливостта на Бог. Въпреки че болката е голяма и понякога непреодолима — дори достигаща нивото на съкрушителна скръб — след като я е изпитал, човек вижда колко обичливо е Божието дело в него и само на тази основа в човека се ражда истинската любов към Бог. Днес човекът вижда, че само с благодатта, любящата доброта и милостта на Бог той не е в състояние истински да опознае себе си, а още по-малко е в състояние да опознае същината на човека, и че само чрез правосъдието и облагородяването на Бог, и в самия процес на облагородяване човек може да разбере недостатъците си и да осъзнае, че няма нищо. По този начин любовта на човека към Бог се изгражда на основата на облагородяването и съда на Бог. Ако ти се наслаждаваш само на Божията благодат, като имаш спокоен семеен живот или материални благословии, това не означава, че си придобил Бог, нито означава, че си бил успешен в своята вяра в Бог. Бог вече е извършил един етап от делото на благодатта в плътта и наистина е дарил човека с материални благословии, но човекът не може да бъде доведен до съвършенство само с благодат, любяща доброта и милост. В преживяванията си човекът вкусва малко от Божията любов и вижда Божията любяща доброта и милост, но след като е преживявал известен период от време, той вижда, че Божията благодат и Неговата любяща доброта и милост са неспособни да доведат човека до съвършенство, неспособни са да разобличат това, което е покварено в него, и са неспособни да го избавят от неговия покварен нрав или да доведат до съвършенство неговата любов и вяра. Божието дело на благодат е било дело за определен период и човек не може да разчита на насладата в Божията благодат, за да опознае Бог.
С какви средства се постига Божието усъвършенстване на човека? То се постига чрез праведния Му нрав. Божият нрав се състои главно от праведност, гняв, величие, съд и проклятие и Бог усъвършенства човека предимно посредством Своя съд. Някои хора не разбират и питат защо Бог може да доведе човека до съвършенство единствено чрез съд и проклятие. Те казват: „Ако Бог прокълне човека, човекът няма ли да умре? Ако Бог съди човека, човекът няма ли да е заклеймен? Тогава как може той все пак да бъде доведен до съвършенство?“. Такива са думите на хората, които не познават Божието дело. Това, което Бог проклина, е непокорството на човека, а това, което Той съди, са греховете на човека. Въпреки че Той говори рязко и без изобщо да щади чувствата на човека и разобличава всичко, което е вътре в човека, като разобличава чрез някои сурови думи това, което е съществено вътре в човека, чрез такъв съд Той дава на човека дълбоко познание за същината на плътта и по този начин човекът се покорява пред Бог. Плътта на човека принадлежи на греха и на Сатана, тя е непокорна и е обект на Божието наказание. Следователно, за да може човекът да опознае себе си, трябва да го споходят словата на Божия съд и да се използва всякакво облагородяване; само тогава Божието дело може да даде резултат.
От думите, изречени от Бог, се вижда, че Той вече е осъдил човешката плът. Тогава дали тези думи не са думи на проклятие? Словата, изречени от Бог, разобличават истинската същност на човека и чрез това разобличаване той бива съден и когато вижда, че не е способен да удовлетвори Божиите намерения, вътрешно изпитва тъга и угризения; чувства, че е много задължен на Бог и не може да изпълни Божиите намерения. Има моменти, когато Светият Дух те дисциплинира отвътре и това дисциплиниране идва от Божия съд; има моменти, когато Бог те укорява и крие лицето Си от теб, когато не ти обръща внимание и не извършва делото Си върху теб, като безмълвно те наказва, за да те облагороди. Божието дело върху човека е предназначено главно да разкрие Неговия праведен нрав. В крайна сметка какво свидетелства човекът за Бог? Човекът свидетелства, че Бог е праведният Бог, че Неговият нрав е правда, гняв, наказание и съд; човекът свидетелства за праведния нрав на Бог. Бог използва Своя съд, за да направи човека съвършен, Той е възлюбил човека и го е спасил — но какво съдържа Неговата любов? Има съд, величие, гняв и проклятие. Въпреки че Бог прокле човека в миналото, Той не го хвърли напълно в бездънната пропаст, а използва това средство, за да облагороди вярата на човека; Той не постави човека в смъртоносна клопка, а действа, за да направи човека съвършен. Същината на плътта е тази, която е сатанинска — Бог го е казал точно — но фактите, извършени от Бог, не са се сбъднали според словата Му. Той те проклина, за да можеш да Го обикнеш и за да познаеш същината на плътта; Той те наказва, за да те пробуди, за да ти позволи да разбереш недостатъците в теб и да разбереш окаяността и недостойнство на човека. Така Божиите проклятия, Неговият съд и Неговото величие и гняв — всички те са предназначени да направят човека съвършен. Всичко, което Бог прави днес, и праведният нрав, който Той разкрива чрез вас — всичко това е предназначено да направи човека съвършен. Такава е Божията любов.
Според традиционните си представи човек смята, че Божията любов е Неговата благодат, милост и състрадание към човешката слабост. Въпреки че тези неща също са Божията любов, те са твърде едностранчиви и не са основното средство, чрез което Бог усъвършенства човека. Някои хора започват да вярват в Бог заради болест. Тази болест е Божията благодат за теб; без нея ти не би повярвал в Бог, а ако не вярваш в Него, тогава не би стигнал дотук — следователно дори тази благодат е Божията любов. Докато са вярвали в Исус, хората са правили много неща, които Бог не намираше за угодни, защото те не са разбирали истината, и все пак Бог проявява милост и любяща доброта и е довел човека дотук; и въпреки че човекът не разбира нищо, Бог му позволява да Го следва и дори е довел човека до днешния ден. Не е ли това Божията любов? Това, което се проявява в Божия нрав, е Божията любов — това е абсолютно вярно! Когато изграждането на църквата достигна своя апогей, Бог извърши етапа на работата на обслужващите и хвърли човека в бездънната пропаст. Всички думи от времето на обслужващите бяха проклятия: проклятията на твоята плът, проклятията на покварения ти сатанински нрав и проклятията на нещата, свързани с теб, които не удовлетворяват Божиите намерения. Това, което Бог изрази в този етап от Неговото дело, беше проява на величие и скоро след като Бог извърши етапа на делото на наказанието и дойде изпитанието на смъртта. В това дело човекът видя гнева, величието, съда и наказанието на Бог, но видя също и Божията благодат, Неговата любяща доброта и милост. Всичко, което Бог направи, и нравът, който прояви, беше Божията любов към човека и всичко, което Бог направи, беше в състояние да задоволи нуждите на човека. Той го направи, за да усъвършенства човека и да му предостави ресурс според духовния му ръст. Ако Бог не беше направил това, човекът щеше да продължи да е неспособен да дойде пред Бог и нямаше как да познае истинското лице на Бог. От времето, когато човекът за първи път повярва в Бог, до ден-днешен Бог постепенно му е предоставял ресурс в съответствие с неговия духовен ръст, така че отвътре човекът постепенно да Го опознае. И едва след като е стигнал до днешния ден, човек осъзнава колко прекрасен е Божият съд. Етапът на делото на служителите беше първата проява на работата на проклятието от времето на сътворението до днес. Господ прокле човека да бъде хвърлен в бездънната пропаст. Ако Бог не беше направил това, днес човекът нямаше да има истинско познание за Бог; само чрез Божието проклятие човекът официално се запозна с Неговия нрав. Човекът беше разкрит чрез изпитанието на обслужващите. Той видя, че неговата преданост е недостатъчна, че духовният му ръст е недостатъчен, че не е в състояние да удовлетвори Божиите намерения и че само на думи казва, че постоянно удовлетворява Бог. Въпреки че Бог прокле човека в етапа на работата на обслужващите, но сега, като погледнем назад, онази стъпка на Божието дело беше прекрасна: тя се оказа значима повратна точка за човека и предизвика голяма промяна в неговия живот нрав. Преди времето на обслужващите човекът не е разбирал нищо за стремежа към живот, за това какво означава да вярваш в Бог или за мъдростта на Божието дело, нито е разбирал, че в делото Си Бог може да изпита човека. От времето на обслужващите до днес човекът вижда колко чудно е Божието дело, като го намира за непонятно, и вижда, че не е способен с ума си да си представи как работи Бог. Той също така вижда колко малък е духовният му ръст и колко е непокорен. Когато Бог прокле човека, целта беше да постигне резултат и Той не отне живота му. Въпреки че Той прокле човека, го направи чрез думи; в действителност нищо не сполетя човека, защото това, което Бог прокле, беше непокорството на човека, а словата Му на проклятие бяха изречени, за да усъвършенстват човека. Независимо дали Бог съди човека или го проклина, и двете усъвършенстват човека: и двете са предназначени да направят съвършено онова, което е нечисто в човека. Чрез това средство човекът се облагородява и онова, което вътрешно му липсва, става съвършено чрез Неговите слова и дело. Всяка стъпка от Божието дело — било то остри думи или съд, или наказание — усъвършенства човека и е абсолютно уместна. Никога през вековете и поколенията Бог не е извършвал такова дело; днес Той върши делото Си върху вас и ви кара да проумеете Неговата мъдрост. Въпреки че сте претърпели някаква вътрешна болка, сърцата ви винаги се чувстват стабилни и спокойни; фактът, че можете да се наслаждавате на този етап от Божието дело, е вашата благословия. Независимо какво можете да придобиете в бъдеще, вие виждате, че цялото Божие дело върху вас днес е любов. Ако човек не преживее Божието правосъдие и облагородяване, като винаги върши нещата само външно и показва външно усърдие, но нравът му никога не се променя, това счита ли се за придобиване от Бог? Днес, въпреки че в човека все още има много надменност, човешкият нрав е много по-стабилен от преди. Божието кастрене върху теб се извършва с цел да те спаси и въпреки че тогава може да изпитваш известна болка, когато дойде денят, в който твоят нрав се промени, ти ще погледнеш назад и ще видиш колко мъдро е Божието дело, и тогава ще можеш наистина да разбереш Божието намерение. Днес има някои хора, които казват, че разбират Божието намерение, но това изобщо не е реалистично. Те говорят лъжи. Това е така, защото понастоящем те все още не са започнали да оценяват дали намерението на Бог е да спаси човека, или да го прокълне. Може би сега не можеш да го видиш ясно, но когато дойде денят, в който видиш, че денят, в който Бог придобива слава, е настъпил, и видиш колко смислено е да обичаш Бог — тъй като това ти позволява да опознаеш човешкия живот и позволява на плътта ти да живее в света на любовта към Бог, като духът ти намира освобождение, животът ти е пълен с радост и ти винаги се приближаваш до Бог и се уповаваш на Него — тогава ти наистина ще познаеш огромната стойност на делото, което Бог върши сега.
Днес повечето хора нямат това познание. Те вярват, че страданието няма стойност и че светът ги отхвърля, че семейният им живот е проблемен, че Бог не ги счита за угодни и че перспективите им са мрачни. Някои хора дори искат да умрат, когато страдат до определена степен. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, нямат постоянство, безхарактерни и безсилни са! Бог копнее човекът да Го обича, но колкото повече човек Го обича, толкова по-големи са страданията му, и колкото повече Го обича, толкова по-големи са изпитанията му. Ако Го обичаш, тогава ще те сполети всякакъв вид страдание, а ако не Го обичаш, тогава вероятно при теб всичко ще върви гладко и всичко около теб ще е спокойно. Когато обичаш Бог, винаги ще ти се струва, че много неща около теб са непреодолими. И тъй като духовният ти ръст е твърде малък, ще бъдеш облагороден и ще си неспособен да удовлетвориш Бог — винаги ще чувстваш, че Божиите намерения са твърде възвишени, че са извън обсега на човека. Поради всичко това ще бъдеш облагороден — тъй като в теб има много слабости и в много отношения си неспособен да удовлетвориш Божиите намерения, ще бъдеш вътрешно облагороден. И все пак трябва ясно да разберете, че пречистването се постига само чрез облагородяване. Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх трябва да сте предани на Бог и да се оставяте на устроеното от Бог; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и отекващо свидетелство. Когато си изкушаван от Сатана, трябва да кажеш: „Сърцето ми принадлежи на Бог и Бог вече ме спечели. Аз не мога да удовлетворя теб — трябва да удовлетворя Бог правилно“. Колкото повече удовлетворяваш Бог, толкова повече Бог ще те благославя и толкова по-силно ще става твоето желание да обичаш Бог; също така ще имаш вяра и решимост и ще чувстваш, че един живот, изживян в любов към Бог, е най-ценният и смислен живот. Може да се каже, че щом обикнеш Бог, ще бъдеш освободен от скръб. Въпреки че има моменти, когато плътта ти е слаба и имаш много реални трудности, ако през тези моменти наистина се уповаваш на Бог, ще бъдеш утешен и ще се чувстваш спокоен и подкрепен в духа си. По този начин ще можеш да преодолееш много ситуации и няма да се оплакваш от Бог заради страданието, което понасяш. Вместо това ще искаш да пееш химни, да танцуваш и да се молиш, да се събираш и да общуваш, и да мислиш за Бог, и ще чувстваш, че всички хора, събития и неща около теб, които Бог е устроил, са подходящи. Ако не обичаш Бог, всичко, което погледнеш, няма да ти бъде по вкуса и нищо няма да е приятно за очите ти; няма да имаш освобождение и ще бъдеш потиснат в духа си, и винаги ще таиш оплаквания от Бог, и винаги ще чувстваш, че страданието, което понасяш, е твърде голямо и че си бил твърде много онеправдан. Ако не се стремиш заради щастие, а за да удовлетвориш Бог и да не бъдеш обвиняван от Сатана, тогава този стремеж ще ти даде голямо желание да обичаш Бог. Когато си способен да практикуваш всичко, което е изречено от Бог, и всичко, което правиш, може да удовлетвори Бог, това се нарича да притежаваш реалност. Да се стремиш към удовлетворяването на Бог означава да използваш своето боголюбиво сърце, за да прилагаш Неговите слова на практика. Без значение кога, ти винаги имаш боголюбиво сърце в себе си, дори когато другите са без сили, и копнееш и мислиш за Бог дълбоко в себе си. Това е истински духовен ръст. Колко точно висок е духовният ти ръст зависи от това колко боголюбиво е сърцето ти, от това дали си способен да устоиш, когато си подложен на изпитание, дали си слаб, когато те застигне определено обстоятелство и дали можеш да отстояваш позицията си, когато братята и сестрите ти те отхвърлят; Постъпването на фактите ще покаже точно какво е боголюбивото ти сърце. В голяма част от Божието дело се вижда, че Бог наистина обича човека толкова много. Просто очите на човешкия дух все още не са напълно отворени и той не е в състояние ясно да види голяма част от Божието дело и Неговите намерения, нито многото обичливи неща, свързани с Бог; човек има твърде малко истинска любов към Бог. Ти си вярвал в Бог през цялото това време и днес Бог е отрязал всички възможности за бягство. Истината е, че нямаш друг избор, освен да поемеш по правилния път, и именно суровият съд и огромното Божие спасение те водят по този правилен път. Само след като преживее трудности и облагородяване, човек разбира, че Бог е обичлив. Преживявайки това до днес, може да се каже, че човек е познал част от Божията обичливост, но това все още не е достатъчно, защото на човека му липсва толкова много. Човек трябва да преживее повече от чудното Божие дело и повече от усилното облагородяване, което Бог нагласява за него. Само тогава животът нрав на човека може да се промени.
