Първи екскурс: какво е истината

Нека да изпеем един химн: Всичко сътворено трябва да дойде под Божието господство.

1  Бог създаде всички неща и така кара всичко сътворено да дойде под Неговото господство и да се покори на Неговото господство. Той господства над всички неща, за да бъдат всички неща в Неговите ръце. Всички Божии създания, включително животните и растенията, човеците, планините, реките и езерата — всичко трябва да дойде под Неговото господство. Всички неща в небесата и на земята трябва да дойдат под Неговото господство. Те не могат да имат какъвто и да било избор и всички трябва да се покорят на устроеното от Него. Така е повелил Бог и това е в Божията власт.

2  Бог заповядва на всичко, нарежда и категоризира всички неща, като всяко от тях е сортирано според вида си и е на мястото, което му принадлежи, според Божиите желания. Колкото и велико да е дадено нещо, нищо не превъзхожда Бог и всички неща служат на сътвореното от Бог човечество; нищо не смее да се бунтува срещу Бог или да поставя пред Него каквито и да било изисквания. Следователно човекът, като сътворено същество, също трябва да изпълни добре човешкия дълг. Независимо дали е господар, или уредник на всички неща, независимо колко висок е статусът, който заема сред всички неща, той си остава миниатюрно човешко същество под господството на Бог; не е нищо повече от миниатюрно човешко същество, сътворено същество, което никога не ще застане по-високо от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек)

Каква е истината в химна „Всичко сътворено трябва да дойде под Божието господство“? Кой ред е истината? (Всички редове са истината.) Какво гласи последният ред? („Независимо колко висок е статусът, който заема сред всички неща, той си остава миниатюрно човешко същество под господството на Бог; не е нищо повече от миниатюрно човешко същество, сътворено същество, което никога не ще застане по-високо от Бог“.) Човек никога не може да бъде над Бог, сътворените същества никога не могат да бъдат над Бог. Всички освен Бог са сътворени същества. Човек никога не може да бъде над Бог. Това е истината. Може ли тази истина да се промени? Ще се промени ли в края на времето? (Не.) Това е истината. Кой може да Ми каже какво е истината? (Истината е критерият за постъпките, действията и почитта на хората към Бог.) Разговаряли сме два пъти по темата „какво е истината“, така че нека сега да поговорим за това какво са критериите. Важното тук са критериите. (Критериите са стандарт, точни принципи, закони и правила. Основата на критериите са Божиите слова.) Кой друг иска да продължи? (Критериите са най-стандартните, най-точните принципи, закони и правила, които произтичат от Божиите слова.) Тук е добавена думата „най“, но необходима ли е тя? Каква е разликата между това да добавим думата „най“ и да не я добавим? С „най“ върви и второ по степен „най“, трето по степен „най“ и така нататък. Какво мислите за добавянето на „най“? (Не е уместно, защото истината е единственият критерий. Щом се добави „най“, това предполага вид съпоставяне, като други неща са второстепенни и третостепенни спрямо нея.) Точно ли е това обяснение? (Да.) В него наистина има някакъв смисъл. Ако имате точен възглед и разбиране за определението на „какво е истината“ и разбирате ясно, че Бог е истината, тогава можете да разберете дали думата „най“ трябва да бъде добавена, дали добавянето ѝ е правилно, какво променя добавянето ѝ, какво означава да не я добавите и какво означава да я добавите. Сега е потвърдено, че е правилно да не се добавя „най“. Каква грешка е допуснал човекът, който е добавил тази дума? Той е помислил, че независимо кой аспект на Бог се описва, думата „най“ трябва да бъде добавена. Къде е сгрешил, като е направил това сравнение? На кое от Божиите твърдения, на коя истина, се противоречи? (Сътворените същества никога не могат да бъдат над Бог. Добавянето на думата „най“ изглежда предполага, че има втори и трети по ред ранг между сътворените същества и Бог.) Правилно ли е това? (Да.) В него има някакъв смисъл. То може да се обясни по този начин. Има ли други твърдения, които могат да потвърдят, че добавянето на думата „най“ отпред е неправилно? (Спомням си нещо, а именно, че истината може да дойде само от Бог, че само Бог е истината, затова не може да има сравнителни изрази от рода на втори най, трети най и т.н.) Това също е правилно. (Истината е критерият за постъпките, действията и почитта на хората към Бог. Законите, правилата и критериите могат да идват само от Бог и хората нямат критерии или закони за своите действия, нито могат да установяват правила за тях, затова няма нужда да се добавя думата „най“.) Това обяснение е малко по-практическо. Нещо друго? (Божията власт и Божията същност са уникални. Божията същност е истината и нищо не може да се сравни с нея. Добавянето на думата „най“ създава впечатлението, че истината вече не е уникална.) Какво ще кажете за това твърдение? (Добро е.) Кое му е доброто? (То изтъква, че Бог е уникален.) „Уникален“ — всички вие забравихте това понятие. Бог е уникален. Може ли критериите, предадени във всяко изречение, изречено от Бог, както и всяко от Божиите изисквания към човека, да бъдат намерени сред човечеството? (Не.) Съдържат ли се в човешкото познание, традиционната култура или мислите на хората? (Не.) Могат ли те да породят истината? Не, не могат. Следователно добавянето на „най“ предполага втори и трети по ред ранг, като се прави разлика между високо, ниско и още по-ниско, и нещата се разделят на първо, второ, трето ниво... Това означава, че всички правилни неща могат да се превърнат в критерий съгласно определена последователност. Може ли това да се разбира по този начин? (Да.) И така, какъв е проблемът с добавянето на думата „най“? Тя превръща Божиите слова, Божията истина в нещо сравнимо, само относително по-висше от знанието, философиите и другите правилни неща сред хората, които Той е създал. Това разделя истината на рангове. В резултат на това правилните неща сред покварените хора също се превръщат в истината. Освен това такива неща също така се превръщат в критериите за действията и постъпките на човека — просто на относително по-ниско ниво. Например неща като това да бъдеш възпитан, да бъдеш учтив, човешката доброта и някои от добрите неща, с които хората се раждат, всички те се превръщат в критерии — в какво се подразбира, че са се превърнали те? (В истината.) Те са се превърнали в истината. Вижте, добавянето на думата „най“ променя естеството на този критерий. Щом естеството на критерия се промени, променя ли се и определението за Бог? (Да.) В какво се превръща определението за Бог? В това определение Бог не е уникален. Божията власт, могъщество и същност не са уникални. Бог е просто най-висшата позиция с могъщество и власт сред човечеството. Всеки индивид сред човечеството, който има способности и престиж, може да се счита за равен на Бог и да се обсъжда наравно с Него, само дето не е толкова висш или велик като Него. Относително положителните фигури и водачи сред човечеството могат да се наредят веднага след Бог, като станат втори, трети, четвърти по ранг..., а Бог е най-високопоставеният. Нима такова тълкуване не променя напълно идентичността и същността на Бог? Само с една-единствена дума „най“ същността на Бог се променя напълно. Това проблем ли е? (Да.) И така, без да се добавя думата „най“, по какъв начин тези думи са правилни? (Те констатират факт.) Какъв е този факт? (Той е, че Бог е истината, принципът, стандартът и критерият.) Той е, че всички тези критерии произхождат от Бог. Такива критерии не съществуват сред покварените хора, сред сътворените същества. Бог е единственият източник, който изразява тези критерии. Само Бог притежава тази същност. Реалността и критериите на всички положителни неща могат да дойдат само от Бог. Ако човек знае нещо за принципите на човешките постъпки, действия и почит към Бог, ако знае нещо за критериите и разбира част от истината, може ли да стане Бог? (Не.) Той източник на истината ли е? Изразител на всички истини ли е? (Не.) Тогава може ли да бъде наречен Бог? Не. Това е съществената разлика. Разбирате ли? (Да.) Макар че вече два пъти съм говорил по темата „какво е истината“, отговорите ви все още съдържат такава огромна грешка, с която превръщате Бог в едно от сътворените същества, приравнявате сътворените същества с Бог и изравнявате връзката между двете. Това променя природата на въпроса и е равносилно на отричане на Бог. Бог е Създателят, хората са сътворени същества — това не са позиции с един и същи ранг. Но какво се случва, когато добавите думата „най“? Те стават еднакви по същност и ранг, като се различават само по това кой е по-висш или по-низш. Когато ви попитах подробно за това, вие си помислихте: „Това не ни ли подценява? Всички сме образовани хора, как бихме могли да забравим тези няколко думи? Можем да говорим за това без усилие, без дори да се налага да поглеждаме в бележките си“. Проблемът беше разобличен, щом отворихте уста. След като говорих, вие го прочетохте няколко пъти и пак не можахте да го повторите точно. Каква е причината за това? Все още не разбирате истината в това отношение. Някой добави думата „най“ и си помисли: „Никой от вас не добави „най“; нямате голяма вяра в Бог, а? Вижте ме мен, аз добавих „най“. Това показва, че съм образован — времето ми в колежа не е отишло напразно!“. След като той добави „най“, повечето от вас не забелязаха проблема. Неколцина усетиха, че нещо не е наред, но не можаха да обяснят защо. След като другите го обясниха, вие го разбрахте на теория и знаехте, че обяснението е правилно. Но разбрахте ли го по отношение на истината? (Не.) Аз разговарях за това защо е погрешно да се добавя думата „най“ и вие го разбрахте, но наистина ли разбрахте същността на проблема? (Не.) Не я видяхте ясно. Защо е така? (Не разбираме истината.) А защо не разбирате истината? Не разбрахте ли какво казах? Ако сте разбрали, как може все още да не разбирате истината? Колко глави има по темата „Самият Бог, единственият“? Колко пъти сте ги чели? Наистина ли разбирате тези слова? (Не.) Вие не разбирате, затова днес се изложихте. Тези думи ви разобличиха. Не е ли така? (Да, така е.) Научихте ли нещо от това? Следващия път, когато се сблъскате с нещо подобно, ще действате ли все така с усещането, че сте много умни? Не бихте се осмелили, нали? Ако човек не разбира истината, никакво образование или знание няма да му е от полза. Ако беше необразован и не знаеше как да използваш тази дума, можеше да не добавиш думата „най“ и този проблем можеше да не възникне. Най-малкото нямаше да допуснеш тази грешка и да се изложиш. Но тъй като си образован и разбираш значението и употребата на определени думи, ти ги приложи спрямо Бог. В резултат на това си причинил възникването на проблем, като си превърнал остроумието в непохватност. Ако го приложиш спрямо човек, това е просто боготворене и ласкателство, което най-много да е просто отвратително. Но ако го приложиш спрямо Бог, проблемът става сериозен. То се превръща в дума, която отрича Бог, съпротивлява се на Бог и заклеймява Бог. Това е грешката, която покварените хора, на които им липсва истината, са най-склонни да допускат. В бъдеще внимавайте да не добавяте небрежно наречия или прилагателни. Защо? Защото това, което се отнася до Божията идентичност, до Божията същност, до Божиите слова и нрав, са областите, в които покварените хора имат най-много пропуски и в които разбирането им е най-повърхностно и най-оскъдно. Затова хората, които не разбират истината, трябва да внимават да не действат безразсъдно. По-добре е да се проявява благоразумие.

I. Разнищване на идеята „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“

Някои хора току-що обясниха определението и понятието за истината. Вие разбирате определението и понятието за истината, но наистина ли разбирате какво е истината? Трябва да ви изпитам по този въпрос. Как ще ви изпитам? Ще използвам силните ви страни, за да ви изпитам. А кои са силните ви страни? Вие сте запознати с ученето, думите и лексиката; с различните философии за светските отношения и с подходите към тях, които хората във всяка тълпа притежават; с традиционните култури на хората, както и с техните представи и фантазии. Запознати сте също така с различните закони и представи, според които живеят хората от всички раси, етноси и националности. Това не са ли силните ви страни? Сред тях някои са сравнително устойчиви идиоми, други са пословици, а трети са поговорки; някои са запомнящи се разговорни изрази, често използвани от обикновените хора. Запитайте се кои са нещата, по които хората често имат задълбочени мисли и възгледи, които превръщат в идиом? Нека първо да разнищим няколко поговорки, идиоми и закони, както и подхода на хората към светските отношения и техните традиционни представи, за да можем да разберем какво е истината. Ще обсъдим какво всъщност е истината от негативна гледна точка. Този подход добър ли е? (Да.) И така, дайте ни една за начало. (Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш.) Правилно ли е това твърдение? (Не.) „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Нека първо започнем да разговаряме за това. Продължете и обяснете какво означава тази поговорка. (Тя означава, че трябва да се доверяваш на тези, които наемаш, без да се предпазваш от тях. Ако не се доверяваш на някого, тогава не го наемай.) Това е буквалното тълкуване. Кажете Ми първо, съгласни ли са повечето хора по света с тази поговорка, или не са съгласни? (Съгласни са.) Те са съгласни с нея. Справедливо е да се каже, че повечето хора в това общество се придържат към поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ като принцип за наемане на другите и се придържат към този принцип в отношението си към хората. И така, има ли някакъв правилен аспект в тази поговорка? (Не.) Тогава защо повечето невярващи считат тази поговорка за правилна и я приемат и прилагат безрезервно? Каква е мотивацията им да правят това? Защо я казват? Някои хора казват: „Ако ще наемаш някого, тогава не можеш да се съмняваш в него; трябва да му се довериш. Трябва да се довериш, че той има таланта и характера да свърши работата и че ще ти бъде предан. Ако се съмняваш в него, тогава не го наемай. Както се казва в поговорката: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Тази поговорка е правилна“. Всъщност тази поговорка не е нищо друго освен подвеждащи дяволски думи. Откъде идва тя? Какъв е замисълът ѝ? Какъв е кроежът ѝ? (Боже, спомням си, че по време на последното общение беше споменато, че някои хора, ако не искат другите да се намесват в работата им, казват: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Това, което имат предвид, е: „Щом ми даде тази работа и ме използваш, тогава не бива да се намесваш в работата ми — не бива да ми се бъркаш в това, което правя“.) Какъв нрав имат хората, които използват тази поговорка? (Нрав на антихрист — своеволни и сами закон за себе си.) Това наистина е техният нрав. Хората, които използват или са измислили тази поговорка, от тези, които наемат, ли са, или са от онези, които са наети? Кой има най-голяма полза от тази поговорка? (Тези, които са наети.) Каква е ползата за наетите от тази поговорка? Ако многократно наблягат на тази поговорка пред своя работодател, те му внушават определен вид мисъл. Това има естеството на внушение или индоктринация. То е равносилно на това да кажеш на работодателя: щом наемаш някого, трябва да му се довериш, че той ще ти бъде предан. Трябва да му се довериш, че той ще свърши работата добре, че има тази способност. Не бива да се съмняваш в него, тъй като би било в твоя собствена вреда да се съмняваш в него. Ако винаги се двоумиш, ако винаги търсиш да го замениш с някого другиго, това може да повлияе на неговата преданост към теб. След като чуе това, дали работодателят ще бъде лесно повлиян или подведен от тази поговорка? (Да.) И щом работодателят бъде повлиян или подведен, наетият работник ще има полза от това. Да предположим, че работодателят приеме този начин на мислене и не таи никакви съмнения или подозрения към човека, когото наема, не го надзирава и не разпитва за работата, която този човек е свършил, дали му е предан или дали има способността да върши тези неща. В такъв случай наетият човек може да избегне надзора и контрола на този работодател и впоследствие да прави каквото си иска, без да следва желанията на своя работодател. Кажете Ми, когато един нает работник използва тази поговорка, той наистина ли има характера да бъде абсолютно предан на своя работодател? Категорично ли не се нуждае от надзор? (Не.) Защо казваме това? Общопризнат факт от древни времена до днес е, че човешките същества са дълбоко покварени, че имат покварен нрав и че са особено хитри и измамни. Няма честни хора и дори глупаците лъжат. Това създава големи трудности при наемането на хора и е почти невъзможно да се намери човек, който заслужава доверие, камо ли някой, който да е напълно надежден. В най-добрия случай човек може да се надява най-много да намери няколко относително годни за наемане хора. Тъй като няма хора, които заслужават доверие, тогава как е възможно „да не се съмняваш в онези, които наемаш, нито да наемаш онези, в които се съмняваш“? Не е възможно, защото никой не е надежден. И така, тогава как трябва да използваме онези, които са относително годни за наемане? Можем да го направим само чрез надзор и ръководство. Невярващите изпращат информатори и шпиони, за да наблюдават наетия човек, за да си гарантират относително чувство на сигурност. Така че хората в древни времена са се заблуждавали, когато са казвали: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Този, който е измислил поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, всъщност самият той не я е прилагал. Ако наистина го е правил, тогава е бил безразсъден човек, истински глупак, който може само да бъде лъган и мамен. Това не е ли факт? Нека да поговорим къде се крие най-същественият недостатък на поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. На какво се основава „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“? На това, че наетият човек е напълно надежден, предан и отговорен. Трябва да има 100% сигурност, че наетият е такъв човек, за да може работодателят да приложи поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. В днешно време такива надеждни хора не могат да бъдат намерени; те почти не съществуват, което превръща твърдението „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ в безсмислица. Ако избереш ненадежден човек и след това приложиш поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, за да възпираш съмненията си към този човек, не се ли самозалъгваш? Наетият човек способен ли е да бъде надежден и да върши нещата предано и отговорно само защото ти не се съмняваш в него? В действителност той ще продължи да действа според това какъв тип човек е, независимо от твоите съмнения. Ако е измамен човек, тогава той ще продължи да върши измамни неща; ако е простодушен, тогава ще продължи да върши нещата без хитрост. Това не зависи от това дали таиш съмнения за него, или не. Да кажем например, че наемеш измамен човек. В сърцето си знаеш, че този човек е измамен, но му казваш: „Аз не се съмнявам в теб, така че давай и си върши работата уверено“. Дали тогава този човек ще стане простодушен, ще върши нещата без хитрост, само защото ти не се съмняваш в него? Възможно ли е това? Обратното, ако наемеш простодушен човек, ще се превърне ли той в измамен, защото се съмняваш в него или не го разбираш? Не, няма да се превърне. Следователно поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е чисто и просто опит на един глупак да постигне душевен покой; тя е самозаблуждаваща безсмислица. Каква е степента на покварата на човечеството? Стремежът към статус и власт е карал бащи, синове и братя да се обръщат едни срещу други и да се избиват взаимно; карал е майки и дъщери да се мразят една друга. Кой може да се довери на някого? Няма абсолютно надежден човек, има само относително годни за наемане хора. Независимо кого наемаш, единственият начин да се предотвратят грешките, е като го наблюдаваш или надзираваш. Така че „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е самозалъгваща поговорка. Това е безсмислица, заблуда и тя изобщо не е състоятелна. Защо Бог изразява истината и върши делото на правосъдието, за да пречисти и спаси човечеството в последните дни? Защото човечеството е дълбоко покварено. Няма никой, който истински да се покорява на Бог, и няма никой, годен за оползотворяване от Бог. Затова Бог непрестанно изисква от хората да бъдат честни. Понеже човешките същества са твърде измамни, те са изпълнени със сатанински покварен нрав и имат природата на Сатана. Те не могат да се въздържат да не грешат и да не вършат зло и са способни да се съпротивляват на Бог и да Го предават навсякъде и по всяко време. Сред покварените хора няма никой, който да е годен за оползотворяване или да е надежден. Наистина е трудно да избереш и да оползотвориш някого от човечеството! Преди всичко е невъзможно хората наистина да разберат някого; второ, хората не могат да прозрат другите; трето, при специални обстоятелства е още по-невъзможно хората да обуздаят или да управляват другите. На този фон да намериш някого, когото да оползотвориш, е най-трудното нещо. Следователно поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е изключително погрешна и ни най-малко не е практическа. Изборът и оползотворяването на някого въз основа на тази поговорка означава просто да си просиш да бъдеш измамен. Всеки, който счита тази поговорка за правилна и за истината, е най-големият глупак сред хората. Може ли тази поговорка наистина да разреши трудностите при оползотворяването на други хора? Съвсем не. Това е просто начин да намериш спокойствие, като се самозаблуждаваш и самозалъгваш.

На този етап от нашето общение имате ли основно разбиране дали поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е правилна? Тази поговорка истината ли е? (Не.) Тогава какво е тя? (Сатанинска философия.) По-конкретно тази поговорка служи като извинение за някой, който иска да се измъкне или да се освободи от нечий надзор или контрол. Освен това тя е и димна завеса, която всички зли хора разпространяват, за да защитят собствените си интереси и да постигнат собствените си цели. Тази поговорка е претекст за онези, които таят скрити мотиви, да правят каквото си искат. Тя е и заблуда, разгласявана от такива хора, за да оправдаят откъсването си от надзора, контрола и заклеймяването на моралната справедливост и съвестта. Сега обаче има някои хора, които вярват, че поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е практическа и правилна. Имат ли такива хора проницателност? Разбират ли истината? Проблемни ли са мислите и възгледите на такива хора? Ако някой в църквата разгласява тази поговорка, той го прави с мотив, опитва се да подведе другите. Опитва се да използва поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, за да разсее опасенията на другите или съмненията им за него. По подразбиране това означава, че той иска другите да му се доверят, че може да върши работа, да му се доверят, че е човек, който може да бъде оползотворен. Не са ли такива неговият замисъл и неговата цел? Със сигурност са такива. Той си мисли: „Вие никога не ми се доверявате и винаги се съмнявате в мен. В даден момент вероятно ще намерите някакъв дребен мой проблем и ще ме освободите. Как се очаква от мен да работя, ако това постоянно ме човърка?“. Затова той разгласява този възглед, така че Божият дом да му се довери без никакво съмнение и да го остави да работи свободно, като по този начин постига целта си. Ако някой наистина се стреми към истината, щом види, че Божият дом надзирава работата му, той трябва да се отнесе правилно към това, защото знае, че то е за негова собствена защита и, което е по-важно, че така проявява и отговорност към делото на Божия дом. Въпреки че може да разкрие покварата си, той може да се помоли на Бог, да поиска от Бог да го проучи внимателно и да го защитава, или да се закълне пред Бог, че ще приеме Неговото наказание, ако извърши зло. Няма ли това да успокои ума му? Защо да разгласява заблуда, за да подвежда хората и да постига собствената си цел? Някои водачи и работници винаги имат отношение на съпротива към надзора на Божиите избраници или към усилията на висшестоящите водачи и работници да научат за работата им. Какво си мислят те? „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Защо винаги ме надзиравате? Защо ме използвате, след като не ми вярвате?“. Ако ги попиташ за работата им или се поинтересуваш за напредъка ѝ, а след това попиташ за личното им състояние, те ще заемат още по-отбранителна позиция: „Тази работа ми е поверена; тя попада в обхвата на моите компетенции. Защо се намесвате в работата ми?“. Макар че не смеят да го кажат направо, те ще намекнат: „Както се казва в поговорката: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Защо си толкова мнителен?“. Те дори ще те заклеймят и ще ти лепнат етикет. А какво ще стане, ако не разбираш истината и нямаш никаква проницателност? След като чуеш намека им, ще кажеш: „Мнителен ли съм? Тогава греша. Аз съм измамен! Прав си: не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Така не си ли подведен? В съгласие с истината ли е поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“? Не, това е безсмислица! Тези нечестиви хора са коварни и измамни. Те представят тази поговорка като истина, за да подведат обърканите хора. Като чуе тази поговорка, обърканият човек наистина се подвежда и се обърква, като си мисли: „Той е прав, постъпих несправедливо с този човек. Той сам го каза: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Как можах да се усъмня в него? Работата не може да се върши по този начин. Трябва да го насърчавам, без да надзъртам в работата му. Щом го оползотворявам, трябва да му се доверявам и да го оставя да работи свободно, без да го възпирам. Трябва да му дам пространство да се изяви. Той има способността да свърши работата. А дори да няма способността, все пак Светият Дух върши делото Си!“. Що за логика е това? Има ли нещо в нея, което да съответства на истината? (Не.) Всички тези думи звучат правилно. „Не можем да възпираме другите“. „Хората не могат да направят нищо; Светият Дух е този, който прави всичко. Светият Дух проучва внимателно всичко. Не е необходимо да се съмняваме, защото Бог ръководи всичко“. Но какви са тези думи? Не са ли объркани хората, които ги изричат? Те не могат да прозрат дори това и са подведени само от едно изречение. Няма да сбъркаме, ако кажем, че повечето хора приемат за истината израза „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, подведени са и са обвързани от него. Той ги смущава и им влияе, когато подбират или използват хора. Дори допускат той да определя действията им. В резултат на това много водачи и работници винаги изпитват затруднения и се опасяват, когато проверяват работата в църквата и когато повишават и използват хора. В крайна сметка могат да се утешат единствено с думите: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Всеки път, когато проверяват или питат за работата, те си мислят: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Трябва да се доверявам на братята и сестрите, а и в крайна сметка Светият Дух проучва внимателно хората, така че не трябва все да ги подлагам на съмнение и да ги наблюдавам“. Те се влияят от този израз, нали? Какви са последиците от влиянието му? На първо място, дали човек ще проверява и ръководи работата на другите, ако е привърженик на идеята: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“? Ще контролира и ще проследява ли работата на хората? Изпълнява ли този човек предано дълга си, ако се доверява на всички, които използва, и никога не проверява или не ръководи работата им и никога не ги надзирава? Може ли компетентно да върши делото на църквата и да завърши Божието поръчение? Предан ли е на Божието поръчение? Второ, това не е просто неспазване на Божието слово и неизпълнение на дълга, това е приемане на интригите и философията на Сатана за светските отношения за истината и тяхното следване и практикуване. Подчиняваш се на Сатана и живееш според неговата философия, нали? Ти не си човек, който се покорява на Бог, още по-малко си човек, който се придържа към Божиите слова. Ти си пълен негодник. Да загърбиш Божиите слова и вместо тях да приемеш сатанинския израз и да го практикуваш като истината, означава да предадеш както истината, така и Бог! Що за човек си, щом работиш в Божия дом, но принципите за твоите действия са сатанинската логика и философията за светските отношенията? Това е човек, който предава Бог и сериозно Го позори. Каква е същината на тази постъпка? Открито заклеймяваш Бог и отричаш истината. Не е ли това същината ѝ? (Така е.) Освен че не следваш Божията воля, ти допускаш в църквата да се вихри една от дяволските поговорки на Сатана и от сатанинските философии за светските отношения. Така ставаш съучастник на Сатана, подпомагаш го в извършването на действията му в църквата и смущаваш и прекъсваш църковното дело. Същината на този проблем е много сериозна, нали?

В днешно време повечето водачи и работници таят сатанинска отрова в сърцата си, все още живеят според сатанински философии и малко от Божиите слова имат власт в сърцата им. Работата на много водачи и работници е проблематична — след като направят работни разпоредби, те никога не проверяват или надзирават работата, въпреки че всъщност в сърцата си знаят, че някои хора не могат да свършат работата и че със сигурност ще възникнат проблеми. Понеже не знаят как да разрешат този проблем обаче, те просто възприемат възгледа „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ и отбиват номера, като дори изпитват душевно спокойствие. Това води дотам, че някои хора не са способни да вършат реална работа и просто се занимават с общи въпроси, като вършат всичко по инерция. В резултат на това те объркват напълно църковното дело, а на някои места биват откраднати дори приношенията за Бог. Неспособни да търпят това, Божиите избраници докладват за случая на Горното. След като узнае за това, лъжеводачът остава като гръмнат и чувства, че бедата приближава. Тогава Горното го разпитва: „Защо не си проверявал работата? Защо си използвал неподходящ човек?“. На което лъжеводачът отговаря: „Нямам прозрение за същността на човека, затова просто следвам принципа „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Никога не съм очаквал, че ще използвам погрешния човек и ще причиня такова бедствие“. Вярвате ли, че възгледът „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е правилен? Тази фраза истината ли е? Защо човек би я използвал в работата на Божия дом и в изпълнението на своя дълг? Какъв е проблемът тук? „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ очевидно са думите на невярващите, думи, които идват от Сатана. Тогава защо човек се отнася към тях като към истината? Защо не може да каже дали тези думи са правилни, или са грешни? Това очевидно са думите на човека, думите на поквареното човечество, те просто не са истината, те са в пълно противоречие с Божиите слова и не бива да служат като критерий за действията и поведението на хората и за поклонението им пред Бог. Как тогава трябва да се подхожда към тази фраза? Ако наистина си способен на проницателност, какъв вид истина принцип трябва да използваш вместо нея, за да ти служи като принцип на практикуване? „Да изпълняваш добре дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“. Да действаш с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум означава да не бъдеш възпиран от никого. То означава да си в единомислие и нищо повече. Това е твоя отговорност и твой дълг и ти трябва да ги изпълняваш добре, тъй като това е напълно естествено и обосновано. С каквито и проблеми да се сблъскате, трябва да действате съгласно принципите. Справяйте се с тях, както би следвало. Ако е необходимо кастрене, така да бъде, а ако е необходимо освобождаване, така да бъде. Накратко казано, действайте въз основа на Божиите слова и на истината. Не е ли това принципът? Не е ли това точно обратното на фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“? Какво означава да не се съмняваш в онези, които наемаш, нито да наемаш онези, в които се съмняваш? Това означава, че ако сте наели даден човек, не трябва да се съмнявате в него, трябва да му отпуснете юздите, да не го надзиравате и да го оставите да прави каквото си иска. А ако се съмнявате в него, тогава не трябва да го наемате. Не означава ли точно това? Това е ужасно погрешно. Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Всеки човек има сатанински нрав и е способен да предаде Бог и да му се съпротивлява. Може да се каже, че никой не е надежден. Дори човек да се кълне, че ще положи максимални усилия, това е безполезно, защото хората са възпирани от покварения си нрав и не могат да се контролират. Те трябва да приемат Божия съд и наказание, преди да могат да разрешат проблема с покварения си нрав и да разрешат напълно проблема със съпротивата и предателството си към Бог — да разрешат корена на човешките грехове. Всички онези, които не са преминали през Божия съд и пречистване и не са постигнали спасение, не са надеждни. Те не заслужават доверие. Затова когато използвате някого, трябва да го надзиравате и да го насочвате. Освен това трябва да го кастрите и често да разговаряте за истината и само така ще сте способни да видите ясно дали можете да продължите да го използвате. Ако има някои хора, които могат да приемат истината, които могат да приемат кастренето, които са способни да изпълняват предано дълга си и имат постоянен напредък в живота си, тогава само тези хора наистина могат да бъдат използвани. Истински годните за оползотворяване имат потвърждението на делото на Светия Дух. Хората, които нямат делото на Светия Дух, не са надеждни; те са полагащи труд и наемна ръка. Когато става въпрос за избиране на водачи и работници, относително висок дял от тях, поне повече от половината, биват отстранени и само малко малцинство се счита за оползотворяемо или годно за оползотворяване — това е факт. Някои църковни водачи никога не надзирават или проверяват работата на другите и не ѝ обръщат никакво внимание, след като приключат с общението или с изготвянето на работни разпоредби. Вместо това те се водят по фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, като дори си казват: „Нека Бог свърши останалото“. След това започват да се отдават на удобства и спокойствие, като не се интересуват от въпроса и го пренебрегват. Щом работят по този начин, те не са ли нехайни? Имат ли някакво чувство за отговорност? Такива хора не са ли лъжеводачи? Бог изисква хората да изпълняват дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с всичката си сила. Онова, което Бог изисква от хората — това е истината. Ако в работата си или при изпълнението на дълга си водачите и работниците се съобразяват с думите на дяволите и Сатана, а не с Божиите слова, това не е ли проявление на съпротива срещу Бог и предателство спрямо Него? Защо, когато избира водачи и работници, Божият дом трябва да избира само хора, които са способни да приемат истината, добри хора, които имат съвест и разум, и такива, които са с добри заложби и са способни да поемат работата? Защото човечеството е дълбоко покварено и почти никой не е оползотворяем. Освен ако някой не е преминал през години на обучение и развиване, той върши нещата ужасно неефективно и му е много трудно да изпълнява добре дълга си, и трябва да бъде съден, наказван и кастрен многократно, преди да стане годен за оползотворяване. По-голямата част от хората биват разкрити и отстранени в хода на своето обучение, а процентът на отстраняваните водачи и работници е доста висок. Защо е така? Това е така, защото човечеството е твърде дълбоко покварено от Сатана. Повечето хора не обичат истината, нито отговарят на критериите за съвест и разум. Затова повечето от тях не са оползотворяеми. Те трябва да вярват в Бог в продължение на няколко години и да разберат малко от истината, за да са способни да вършат някои видове дълг. Това е реалността на поквареното човечество. И така, въз основа на горното можем да заключим, че фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е напълно погрешна и няма абсолютно никаква практическа стойност. Можем да кажем със сигурност, че „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е ерес и заблуда. Това е дяволска поговорка, сатанинска философия и такова окачествяване е напълно уместно. Бог никога не е казвал нещо като „На поквареното човечество може да се има доверие“. Той винаги е изисквал от хората да бъдат честни, което доказва, че сред цялото човечество има много малко честни хора, че всички са способни да лъжат и да мамят и че всички имат измамен нрав. Освен това Бог е казал, че вероятността поквареното човечество да предаде Бог е стопроцентова. Дори ако Бог оползотворява даден човек, този човек трябва да премине през години на кастрене и дори докато е оползотворяван, трябва да преживее много години на съд и наказание, за да бъде пречистен. Кажете Ми сега, има ли наистина някой, който е надежден? Никой не смее да каже това. И какво доказва фактът, че никой не смее? Доказва, че всички хора са ненадеждни. Така че нека се върнем към фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Какво ѝ е неправилното? Какво е абсурдното в нея? Не се ли разбира от само себе си? Ако някой все още вярва, че тази поговорка по някакъв начин е правилна или приложима, тогава той със сигурност е човек, на когото му липсва истината, и със сигурност е абсурден човек. Днес вие сте способни да забележите проблема с тази фраза и да я определите като заблуда и това е изцяло защото сте преживели Божието дело и сега сте способни да виждате по-ясно и да придобивате по-ясни прозрения за същността на поквареното човечество. Само поради това сте способни напълно да отхвърлите тази дяволска фраза, тази ерес и заблуда. Ако не беше Божието дело на спасението, вие също щяхте да бъдете подведени от тази дяволска поговорка на Сатана и дори щяхте да я използвате, сякаш е типичен афоризъм или девиз. Колко жалко би било това — вие нямаше да имате изобщо никаква истина реалност.

Фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е една от тези, които повечето хора са чували преди. Смятате ли, че тази фраза е правилна, или тя е неправилна? (Неправилна е.) Щом я смятате за неправилна, защо тя все още е способна да ви влияе в реалния живот? Когато ви сполетят проблеми от този род, ще се появи този възглед. Той ще ви смущава до известна степен, а щом ви смущава, работата ви ще бъде компрометирана. И така, ако считаш, че тази фраза е неправилна, и ако си установил, че е неправилна, тогава защо все още се влияеш от нея и защо все още я използваш, за да се успокояваш? (Понеже хората не разбират истината, те не успяват да практикуват в съответствие с Божиите слова, затова приемат философията на Сатана за светските отношения като свой принцип или критерий за практикуване.) Това е една от причините. Има ли други? (Понеже тази фраза в общи линии е съгласно плътските интереси на хората, те естествено ще действат според нея, когато не разбират истината.) Хората са такива не само когато не разбират истината. Дори когато наистина разбират истината, те може да не са способни да практикуват според истината. Правилно е да се каже, че тази фраза „в общи линии е съгласно плътските интереси на хората“. Хората по-скоро предпочитат да следват някакъв лукав трик или сатанинска философия за светските отношения, за да защитят собствените си плътски интереси, отколкото да практикуват истината. Освен това те имат основание да постъпват така. Какво е това основание? То е, че тази фраза е широко възприета от масите като правилна. Когато вършат нещата в съответствие с тази фраза, действията им може да бъдат обосновани пред всички останали и да не бъдат критикувани. Независимо дали се разглеждат от морална или от правна гледна точка, или от гледна точка на традиционните представи, този възглед и тази практика са издържани. Така че когато не желаеш да практикуваш истината или когато не я разбираш, ти предпочиташ да оскърбиш Бог, да нарушиш истината и да се оттеглиш на място, което не преминава някаква етична граница. А кое е това място? Това е границата, при която „нито се съмняваш в онези, които наемаш, нито наемаш онези, в които се съмняваш“. Оттеглянето на това място и действането в съответствие с тази фраза ще ти осигурят душевно спокойствие. Защо това ти дава душевно спокойствие? Защото всички останали също мислят по този начин. Нещо повече, сърцето ти таи представата, че законът не може да бъде приложен, когато всеки е нарушител, и ти си мислиш: „Всеки мисли по този начин. Ако практикувам според тази фраза, няма да има значение дали Бог ще ме заклейми, тъй като така или иначе не мога да видя Бог или да се докосна до Светия Дух. Поне в очите на другите ще бъда възприеман като човек с човешки черти, като някой с малко съвест“. Ти избираш да предадеш истината в името на тези „човешки черти“, в името на това да накараш хората да те гледат без враждебност в очите. Тогава всеки ще има добро мнение за теб, няма да те критикува, а ти ще водиш удобен живот и ще имаш душевно спокойствие — това, което търсиш, е душевно спокойствие. Дали това душевно спокойствие е проявление на любовта на човека към истината? (Не.) И така що за нрав е това? Таи ли се измамност в него? Да, в него има измамност. Обмислил си го и знаеш, че фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е неправилна, че не е истината. Защо тогава, когато стигнеш до задънена улица, все така не избираш истината, а вместо това се придържаш към една философска фраза, произлязла от традиционната култура, фраза, към която хората са най-възприемчиви? Защо избираш това? Това е свързано със сложните мисли на хората, а щом има сложни мисли, какъв нрав е замесен? (Нечестивост.) Освен нечестивостта, тук има и друг аспект. Ти не признаваш напълно, че фразата е правилна, но въпреки това си все така способен да се придържаш към нея и ѝ позволяваш да те разколебава и контролира. Едно нещо е сигурно тук: ти изпитваш неприязън към истината и не си човек, който обича истината. Не е ли такъв нравът? (Да, такъв е.) Това е неоспоримо. Когато вършат нещо, хората се влияят от много възгледи и макар че ти всъщност не вярваш непременно в сърцето си, че тези възгледи са правилни, въпреки това си способен да се придържаш към тях и да ги следваш, което е продиктувано от определен нрав. Макар да вярваш, че тези възгледи са неправилни, все още можеш да бъдеш повлиян, разколебан и манипулиран от тях. Това е нечестив нрав. Например някои хора употребяват наркотици или залагат на хазарт, като същевременно казват, че употребата на наркотици и хазартът са лоши неща и дори съветват другите да не правят такива неща, за да не загубят всичко. Те вярват, че тези неща са погрешни, че са негативни, но могат ли да се откажат от тях и да се спрат? (Не.) Те никога няма да могат да се спрат и дори открито казват: „Хазартът също е начин за печелене на пари, така че може да се превърне в професия“. Нима просто не го разкрасяват? В действителност си мислят: „Що за професия е това? Заложил съм всичко ценно, което притежавам, и съм загубил всички пари, които съм изкарал от него. В крайна сметка нито един комарджия не може да води нормален живот“. Тогава защо все още го разкрасяват така? Защото не могат да се откажат. А защо не са способни да се откажат? Защото това е в природата им; то вече се е вкоренило там. Те се нуждаят от това нещо и не могат да му се опълчат — това е тяхната природа. В общи линии вече разговаряхме достатъчно за фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Дали човек се влияе от тази фраза, защото е имал временен импулс да приеме такъв възглед, или защото Сатана, възползвайки се от момент на невнимание, е внушил такъв възглед на този човек, като го е накарал да действа по съответния начин? (Не.) Това е свързано с покварената природа на човека; той избира такъв път, защото това нещо е в природата му. След като разнищихме фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ по този начин, сега вече я разбирате в общи линии. Тази фраза е окачествена като сатанинска философия за светските отношения — тя в никакъв случай не е истината. Има ли някаква връзка с истината? (Не.) Тя няма абсолютно никаква връзка с истината и е заклеймена от Бог. Тя не е истината. Тя идва от Сатана, а не от Бог. Може да се каже със сигурност, че тази фраза няма нищо общо с истината или с критерия за това как вярващите в Бог трябва да действат, да постъпват и да почитат Бог. Тази фраза е напълно заклеймена. Заблуждаващите характеристики на тази фраза са сравнително доста очевидни, което ви улеснява да разпознаете дали е правилна, или не.

II. Разнищване на идеята „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“

Нека поговорим за друга поговорка: „Да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“. Кой може да обясни какво означава това? (В поговорката „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“ „съчки“ се отнася за дърва за огрев, а „жлъчка“ — за жлъчен мехур. Става дума за това как Годжиян, цар на царство Юе, спял върху купчина дърва за огрев и всеки ден вкусвал жлъчка, и как искал да отмъсти, да се въздигне от пепелта на поражението си и да възстанови царството си.) Ти обясни предисторията на тази поговорка, тоест от коя история произлиза тя. Обикновено, когато се обяснява една поговорка, освен да се обясни предисторията, трябва да се обясни и разширеното значение на поговорката — с какво метафорично значение я използват хората в днешно време. Обясни я отново. (Това е метафора за човек, който работи дълго и упорито и който се бори и полага големи усилия, за да постигне целите и желанията си.) Тогава как трябва да се обяснят „съчки“ и „жлъчка“ в този контекст? Ти не обясни тези два аспекта на значението. Ако погледнем думите, „съчки“ се отнася за вид бодливи дръвца за огрев. Той лягал да спи върху бодливи дръвца за огрев, след което често си напомнял за обстоятелствата и позора си, и често си напомнял за мисията, с която се е нагърбил. Освен това той окачил един жлъчен мехур на тавана и го облизвал всеки ден. Какво усещат хората, когато ближат жлъчен мехур? (Горчивина.) Ще бъде ужасно горчиво! Той използвал това усещане, за да си напомня да не забравя омразата си, да не забравя мисията си и да не забравя желанието си. Какво било желанието му? Великата задача да възстанови царството си. За какво обикновено е метафора това да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка? Обикновено е метафора за човек, който се намира в неблагоприятни обстоятелства, но който не забравя мисията и желанията си и е способен да плати цена за своите желания, въжделения и мисия. В общи линии това означава. В очите на светските хора поговорката „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“ положителна ли е, или е негативна? (Положителна е.) Защо се смята за положителна поговорка? Тя може да мотивира хората насред несгодите да не забравят омразата си, да не забравят позора си и да ги накара да работят усърдно и да се стремят да станат по-силни. Това е относително вдъхновяваща поговорка. В очите на светските хора това несъмнено е положителна поговорка. Ако хората действат според тази поговорка, тогава няма съмнение, че това, което правят, мотивацията им да вършат нещата, начинът, по който ги вършат, и принципите, които спазват, са правилни и положителни. Предвид казаното, в тази поговорка по същество няма нищо лошо, така че какво искаме да разнищим, като повдигаме въпроса за нея? Какво искаме да кажем? (Искаме да разнищим начините, по които тази поговорка противоречи на истината.) Точно така, искаме да разпознаем дали тя е истината, или не. Тъй като тази поговорка е толкова „правилна“, си струва да я разнищим и да проверим точно по какъв начин е „правилна“ тя. Тогава ще имаме точно определение за нея и ще можем да видим дали тя действително е истината, или не. Това е крайният резултат, който искаме да постигнем. Поговорката „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“ е закон за оцеляване, към който хората се придържат при специални обстоятелства. Нека първо установим със сигурност — тази поговорка истината ли е? (Не.) Нека не започваме с това дали е истината, или не. Съдейки по буквалното ѝ значение, което хората могат да видят, тази поговорка няма негативно значение. И така, какво положително значение има тя? Тя може да мотивира хората, да им даде решимост, да ги накара да продължат да се борят, да не отстъпват, да не се обезсърчават и да не бъдат страхливци. Има аспект, в който тя има положителна употреба. При какви обстоятелства обаче е необходимо хората да се придържат към принципите на постъпване и действие, съдържащи се в тази поговорка? Има ли връзка между принципите, които поддържа тази поговорка, и вярата в Бог? Има ли връзка с практикуването на истината? Има ли връзка с изпълняването на нечий дълг? Има ли връзка със следването на Божия път? (Не.) Толкова бързо стигнахте до заключение? Откъде знаете, че няма връзка? (Божиите слова не казват това.) Това е твърде опростено и безотговорно изказване. Когато не разбираш и казваш: „Както и да е, това го няма в Божиите слова и не знам какво означава тази поговорка, затова няма да я слушам. Каквото и да казва, аз няма да ѝ повярвам“, това е безотговорно изказване. Трябва да подходиш към нея сериозно. След като подходиш сериозно, след като я разбереш напълно и имаш истинска пронцателност за нея, никога няма да разглеждаш тази поговорка като истината. В момента не те карам да отричаш правилността на тази поговорка, а по-скоро те карам да разбереш, че тази поговорка не е истината, и ти показвам кои са истините, които трябва да разбереш, и как трябва да поддържаш истината при същите обстоятелства. Разбираш ли? И така, кажете Ми какво е вашето разбиране. (Да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка се отнася до това как хората трябва да практикуват по време на нещастие, но в Божия дом понятието „нещастие“ не съществува. Когато Бог разобличава хората или ги подлага на изпитания, всичко това е част от Божия процес на усъвършенстването им — това не е нещастие. Тази поговорка казва на хората, че трябва да помнят несгодите, които са понесли в онзи момент, и да си възвърнат част от изгубените позиции в бъдеще. Този израз не е валиден в Божия дом. Ще дам един малко неуместен пример: след като бъдат освободени, някои водачи използват израза „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“, за да се мотивират, като казват: „Ще се поуча от Годжиян, цар на царство Юе, и ще спя на съчки и ще вкусвам жлъчка. Ще дойде време, когато ще се върна на старата си позиция и отново ще стана водач. Ще видите! Сега ме критикувате, като казвате, че не бе бива в това и в онова отношение. Един ден ще си върна загубеното и ще ви накарам да видите от какво тесто съм замесен в действителност. Със сигурност ще дойде ден, когато унижението, което понесох сега, ще бъде отмито!“.) Това е много добър пример. Просветли ли ви? Имате ли понякога моменти, в които искате да спите на съчки и да вкусвате жлъчка? Мислите ли някога да си върнете загубените позиции? (Да. Имам такива мисли, когато хората отричат възгледите ми. Например, когато обсъждам някои неща с братя и сестри и те поставят под въпрос възгледите, които излагам, в сърцето си чувствам непокорство и си мисля: „Един ден трябва да свърша добра работа и да ви покажа“. След това отивам и работя усилено, за да изуча тази област на работата, но това е погрешен манталитет.) Това не е отношение на приемане на истината, на търсене на истината или на практикуване на истината, а на непокорност и желание да се докаже нещо на другите — това е отношение от типа на непризнаване на поражение. Този вид отношение се счита за положително сред човечеството. Никога да не се признава поражение е един вид добър темперамент и означава, че човек притежава твърдост, но тогава защо се казва, че това не е практикуване на истината? Защото отношението му при вършенето на нещата и принципите и мотивите зад това, което прави, не се основават на истината, а по-скоро на поговорката в традиционната култура „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“. Макар да може да се каже, че този човек има силно присъствие и неговата нагласа и позиция на желание за победа и отказ да признае поражението му спечелват уважението на хората в светския свят, какво представляват такава нагласа и темперамент пред лицето на истината? Те са незначителни и твърде ужасни; те са ненавиждани от Бог. Кой друг има нещо да сподели? (Когато изпълнявам дълг, понеже не съм запознат с тази област от работата, мисля, че хората не ме вземат на сериозно. Така че в сърцето си тайно се насърчавам: „Трябва да изуча добре тази област от работата и да ви покажа, че всъщност съм способен“. Понякога, когато хората посочват недостатъци в моя дълг, полагам усилия да се променя; понасям несгоди и плащам цена, за да науча работата, и колкото и несгоди да понасям, ги преглъщам, но не търся как да върша добре дълга си, а по-скоро искам да дойде ден, в който да накарам другите да ми се възхищават и да спечеля уважението им. Аз също имам вид състояние на спане на съчки и вкусване на жлъчка.) От това, което всички споделихте, забелязах един проблем. Вярвате в Бог от немалко години, отрекли сте се от семействата и кариерите си и сте понесли немалко несгоди, но сте пожънали толкова малко. Освен това сте способни да понасяте несгоди и да отдавате всичко в дълга си, както и да плащате цена, но защо никога не напредвате в истината? Как така истините, които разбирате, са толкова малко и толкова повърхностни? Причината е, че не наблягате на истината. Винаги искате да спите на съчки и да вкусвате жлъчка и сърцата ви са изпълнени до краен предел с желанието да се докажете. Да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка е „голям цирей“ — мислиш ли, че това е нещо хубаво? Какъв е крайният резултат от това да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка? Когато човек иска да докаже, че е способен и компетентен, че не е по-долу от другите и че не може да загуби от никого, той ще спи на съчки и ще вкусва жлъчка. С други думи, той ще „понесе големи страдания, за да стигне върха“. И така, по какви начини се проявява това да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка? Първият начин, по който се проявява, е в това да не се признава поражение. Вторият е в понасянето на унижение и носенето на тежко бреме. Може да не използвате думи, за да спорите за нещо с другите, да ги опровергавате или да се защитавате, но тайно влагате усилия. Какви усилия? Това може да е цената, която плащате: да работите до късни доби, да ставате рано сутрин или да четете Божиите слова и да изучавате своята област на работа, докато другите се забавляват, като полагате допълнителни усилия. Това понасяне на несгоди ли е? Това се нарича да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка. Кой е третият начин, по който се проявява това? Проявява се в голямата амбиция, която хората имат в себе си, и в това, че заради тази амбиция не се оплакват от непрятностите си. Те искат да подкрепят целите, които са си поставили и които искат да постигнат, и искат да поддържат тази воля за борба. Каква е тази воля за борба? Например, ако искаш да станеш водач или да изпълниш някаква задача, трябва винаги да поддържаш това състояние на духа в себе си; никога не бива да забравяш своята решимост, своята мисия, своите амбиции и домогвания. Как бихте описали това с едно изречение? (Да не изпускаш от поглед първоначалната си мотивация за вършенето на нещо.) Да не изпускаш от поглед първоначалната си мотивация за вършенето на нещо е правилно, но не е достатъчно силно. (Да носиш голяма амбиция в сърцето си.) Това е по-добре. Носи малко от това чувство. Как можете да изразите това по-точно и сбито? (Воля за борба и амбиции.) Как бихте го казали в разгърнат вид? Много битки и много загуби, но колкото по-дълго се биеш, по-смел ставаш. Това е воля за борба от типа „никога не се предавай“. Както биха казали някои хора: „Обезсърчи ли се, след като те освободиха? Аз съм бил освобождаван много пъти, но никога не съм се обезсърчавал. Когато се проваля в нещо, просто се връщам отново в играта. Трябва да имаме воля за борба!“. От тяхна гледна точка тази воля за борба е нещо положително. Те не смятат, че е нещо лошо хората да имат амбиции, домогвания и воля за борба. Как се отнасят към желанията и необузданите амбиции, породени от покварения надменен нрав? Отнасят към тях като към нещо положително. Така че те смятат, че да можеш да понасяш несгодите на спането на съчки и вкусването на жлъчка, за да постигнеш целта, за която се бориш, и целта, която смяташ за правилна, е правилното нещо, което трябва да се направи, че хората гледат на това благосклонно и че това трябва да е истината. Това са три проявления на спането на съчки и вкусването на жлъчка. Могат ли тези три проявления да обяснят значението, което се съдържа се в това да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка? (Да.) Тогава ще разговарям подробно за тези три проявления.

А. Да не се признава поражение

Нека започнем с първото проявление на спането на съчки и вкусването на жлъчка: да не се признава поражение. Какво означава да не се признава поражение? Какви проявления обикновено имат хората, които доказват, че имат манталитета да не признават поражение? Какъв вид нрав е непризнаването на поражение? (Надменност и непреклонност.) То съдържа двата очевидни вида нрав на надменност и непреклонност. Какво друго? (Желание за победа.) Това нрав ли е? Това е проявление. Сега говорим за нрав. (Да изпитваш неприязън към истината.) Да изпитваш неприязън към истината със сигурност означава, че не приемаш истината. Например ако водач или работник каже, че това, което правиш, е в нарушение на принципите и забавя делото на Божия дом, и иска да те освободи, ти си мислиш: „Хм! Не мисля, че това, което правя, е погрешно. Ако искаш да ме освободиш, давай. Ако не ми позволиш да го направя, няма да го направя. Ще се покоря!“. В това покорство има отношение на отказ да се признае поражение. Това е нрав. Освен надменност, непреклонност и неприязън към истината, какво друго се съдържа в този нрав? Има ли нрав на желание да се съперничи с Бог? (Да.) Тогава какъв е този нрав? Това е жестокост. Дори не можете да разпознаете нрав, който е толкова жесток. Защо казвам, че е жесток? (Защото искат да си съперничат с Бог.) Опитът да се съперничи с истината се нарича жестокост — твърде жестоко е! Ако не беше жесток, нямаше да се опитва да си съперничи с истината и нямаше да се опитва да си съперничи с Бог или да се съревновава с Него. Това е жесток нрав. В непризнаването на поражение има надменност, непреклонност, неприязън към истината и жестокост. Това са очевидните видове нрав, с които е свързано. Как се проявява непризнаването на поражение? Какъв манталитет обхваща? Как мислят хората, които не признават поражение? Какво е тяхното отношение? Какво казват, какво мислят и какво разкриват, когато се сблъскат с неща като освобождаване? Най-честото проявление е когато изпълняват дълг и Горното вижда, че не са подходящи за този дълг, и ги освобождава, а те размишляват в сърцето си: „Не мога да се меря с теб. Няма да споря с теб. Имам талант. Истинското злато рано или късно ще заблести и аз съм талантлив човек, където и да отида! Независимо какви разпоредби ще ми даде Горното, засега ще ги понасям и ще ги слушам“. Те идват пред Бог и се молят: „Боже, моля Те да ме предпазиш от оплаквания. Моля Те да възпреш езика ми и да не ме оставяш да Те съдя или да Те хуля и да ме направиш способен да се покоря“. Но след това отново размишляват: „Не мога да се покоря. Това е най-трудната част. Не мога да приема този факт. Какво да правя? Това са разпоредбите на Горното; нищо не мога да направя. Толкова съм талантлив, но защо никога не мога да използвам талантите си в Божия дом? Изглежда, че все още не съм прочел достатъчно от Божиите слова. Отсега нататък трябва да чета повече от Божиите слова!“. Те не отстъпват и не мислят, че са по-долу от другите, а просто че са вярвали в Бог малко по-малко време, но това може да се навакса. Така че те полагат усилия да четат Божиите слова и да слушат проповеди. Всеки ден научават нов химн, прочитат глава от Божиите слова и практикуват проповядване. Постепенно стават все по-запознати с Божиите слова, могат да проповядват много духовни доктрини и могат да говорят в общение на събирания. Има ли тук някакъв подтик да не се признае поражение? (Да.) Какъв е този подтик? (Нечестив подтик.) Това е проблемно! Защо още след като го разнищим, веднага го окачествявате като нечестив подтик? Не са ли това добри неща? Духовният им живот е нормален; те не участват в светски неща; не клюкарстват; могат да рецитират много глави от Божиите слова и да пеят много химни наизуст. Те са „елит“! Така че защо казвате, че това е нечестив подтик? (Намерението им е да докажат, че са способни и че не са по-долу от другите.) Това се нарича да не се признава поражение. Като не признават поражение, те наистина ли разбират себе си и признават проблемите си? (Не.) Признават ли своята поквара и своя надменен нрав? (Не.) Тогава какво доказват, като не признават поражение? Искат да докажат, че са способни и по-висши; искат да докажат, че са по-добри от другите и в крайна сметка да докажат, че освобождаването им е било грешка. Подтикът им е насочен в тази посока. Това не е ли непризнаване на поражение? (Да.) Това отношение на непризнаване на поражение е породило техните действия на понасяне на несгоди, плащане на цена, понасяне на унижение и носене на тежко бреме. На пръв поглед изглежда, че полагат много усилия, могат да понасят несгоди и да плащат цена, и накрая да постигат целите си, но защо Бог не е доволен? Защо ги заклеймява? Защото Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на сърцата на хората и оценява всеки човек според истината. Как Бог оценява поведението, намеренията, проявленията и нрава на всеки човек? Всички тези неща се оценяват според истината. Тогава как Бог оценява този въпрос и как го определя? Независимо колко несгоди си понесъл и колко висока цена си платил, стане ли дума за това, ти не се стремиш към истината; намерението ти не е да се покориш или да приемеш истината, а по-скоро използваш своя метод на понасяне на страдание и плащане на цена, за да докажеш, че начинът, по който Бог и Божият дом са те окачествили и са се отнесли с теб, е бил погрешен. Какво означава това? Искаш да докажеш, че си човек, който никога не е грешил и който няма покварен нрав. Искаш да докажеш, че начинът, по който Божият дом се е отнесъл с теб, не е съгласно истината и че истината и Божиите слова понякога грешат. Например имало е пропуск и проблем, свързан с теб, и твоят случай доказва, че Божиите слова не са истината и не е нужно да се покоряваш. Не е ли такъв резултатът? (Да, такъв е.) Бог одобрява ли такъв резултат, или го заклеймява? (Заклеймява го.) Бог го заклеймява.

Това отношение на хората да не признават поражение съгласно истината ли е? (Не.) Ако кажем, че това отношение не е съгласно истината и че е на светлинни години от нея, това твърдение правилно ли ще бъде? Не, защото то изобщо не е свързано с истината. Това отношение на непризнаване на поражение хвалено ли е, или е заклеймявано в света и сред цялото човечество? (Хвалено е.) В какви среди е хвалено? (На работното място и в училищата.) Например ако ученик получи шестдесет точки на изпит, той казва: „Няма да призная поражение. Следващия път ще получа деветдесет точки!“. И когато получи деветдесет точки, иска следващия път да получи сто точки. В крайна сметка той постига това и родителите му смятат, че това дете е амбициозно и има светло бъдеще. Друга среда — и най-често срещаната — е в състезанията. Някои отбори губят състезание и на лицата им е изписан срам, но те не признават поражение. Поради този манталитет и това отношение на непризнаване на поражение те полагат много упорит труд и тренират по-усърдно, а в следващото състезание побеждават другия отбор и го карат да изглежда смешен. В това общество и сред човечеството непризнаването на поражение е вид манталитет. Какво е манталитет? (Това е начин на мислене, който подкрепя хората психологически.) Точно така. Това е движеща сила, която подкрепя хората винаги да вървят смело напред, да не бъдат победени, да не се обезсърчават, да не отстъпват и да постигат своите домогвания и цели. Това се нарича непризнаване на поражение. Това е вид манталитет на непризнаване на поражение. Хората смятат, че ако нямат този манталитет, този „дух“, тогава животът няма смисъл. На какво разчитат в живота? В живота си разчитат на един вид манталитет. Откъде идва този манталитет? Идва от представите и фантазиите на хората, както и от техния покварен нрав. Той не е практически и хората не могат да го постигнат. От момента, в който Бог е създал човечеството, та досега, независимо колко години са минали, има толкова много положителни неща, като например реда, според който живеят живите същества, реда, според който живее човечеството, и реда, според който функционират небесата, земята, всички неща и вселената, и така нататък. Според своите мисли и степен на образование хората би трябвало да са способни да намерят ред, към който да се придържат във всичко това, да го приемат като принцип и движеща сила за това как действат и как постъпват, или като основа за това. Хората обаче не полагат усилия в правилната посока — в каква посока прилагат силата си те? Прилагат я в погрешната посока, тоест нарушават реда, според който се развиват нещата, и нарушават реда, според който периодично преминават всички неща — те винаги искат да унищожат тези естествени порядки, които Бог е повелил, и да използват човешки методи и средства, за да създадат щастие. Те не знаят как се придобива щастието, каква мистерия се крие в него или какъв е източникът; те не търсят този източник. Вместо това се опитват да използват човешки подход, за да създадат щастие, и освен това винаги искат да създават чудеса. Опитват се да използват човешки подход, за да променят нормалния ред на всички тези неща, и след това да постигнат щастието и целите, които искат. Всичко това не е нормално. Какъв е крайният резултат от това хората да разчитат на себе си, за да се борят за такива неща, независимо как се борят? Този свят, който Бог даде на човечеството да управлява, сега е увреден. След увреждането му коя е най-голямата жертва? (Човекът.) Човечеството е най-голямата жертва. Хората са злоупотребили със света до такава степен, но все още претендират, че никога няма да се предадат. Няма ли нещо сбъркано в главите им? Каква е крайната последица от това никога да не се предават? Катастрофално бедствие. Не става въпрос само за загуба на едно-две състезания или за засраменото изражение на лицата им. Те са унищожили перспективите си и са отрязали пътищата си за бягство — унищожили са себе си! Ето до какво води това да не се признава поражение.

Това, което разнищваме сега, е типично проявление на жестокия и надменен нрав на Сатана, а именно никога да не се предаваш. Никога да не се предаваш е манталитет. Ние го критикуваме, разобличаваме и заклеймяваме, но ако го заклеймиш сред човечеството, хората ще приемат ли това? (Не.) Защо не? (Защото всички хора хвалят този израз.) Те насърчават този манталитет. Ако човек няма и капка от манталитета да не признава поражение и никога да не се предава, другите ще кажат, че е слабак. Ако не насърчаваме тези неща, слабаци ли сме? (Не сме.) Хората казват: „Как да не си слабак? Живееш без никаква сила на духа. Каква ти е ползата да живееш?“. Вярно ли е това твърдение? Нека първо да го разнищим: какъв вид отношение е непризнаването на поражение? Трябва ли хората с нормален разум да имат такова отношение? Всъщност, ако хората имат нормален разум, не би трябвало да имат такъв начин на мислене. Погрешно е да имаш такъв начин на мислене. Човек трябва да се изправи пред реалността, за да е човек, който притежава разум. В този смисъл в непризнаването на поражение очевидно липсва разум. Това означава, че нещо не е наред с главата на такъв човек и че това отношение очевидно е погрешно. Вярващите в Бог, по точно, не би трябвало да имат такъв начин на мислене, защото на отказа да се признае поражение е присъщ надменен нрав. Лесно ли е хората да приемат истината, когато имат надменен нрав? (Не.) Това е проблем. Ако използваш надменен нрав като основа, от която да се стремиш към истината, тогава към какво се стремиш? Това, към което се стремиш, със сигурност не е истината, защото този стремеж по своята същност не е положителен и това, което ще придобиеш, със сигурност няма да е истината; със сигурност ще бъде някакъв „манталитет“, който хората са си измислили. Ако хората се отнасят към такъв манталитет като към истината, тогава те са се отклонили от пътя. И така, ако трябваше да коригираме начина на мислене при отказа да се признае поражение, какво бихме казали? Бихме казали, че хората трябва да се изправят пред реалните проблеми и да вършат нещата според истините принципи, че не трябва да имат отношение на отказ да се признае поражение. Ако не признават поражение, кого не признават? (На Бог.) Те не признават истината. По-конкретно те не признават истинските факти, не признават, че са направили нещо погрешно и че са били разкрити, и не признават, че имат надменен нрав. Тези неща са верни. И така, как можете да оборите тези хора? Най-добрият начин да им противодействате е като използвате това, което те намират за най-смущаващо. Кое нещо в света днес човечеството намира за най-смущаващо? Науката. Какво е дала науката на човечеството? (Бедствие.) Науката, това, което човечеството превъзнася най-много и с което най-много се гордее, му е донесла безпрецедентно бедствие. Сега, след като имате тази насока, как трябва да оборите тези хора, за да ги засрамите? Какво ще кажете, трябва ли да бъдат засрамени онези, които са от рода на Сатана? (Да.) Ако не ги засрамиш, те винаги ще гледат на истината отвисоко, ще дискриминират вярващите в Бог и ще мислят, че вярващите в Бог вярват само защото са слабаци. Как трябва да ги оборите? (С думите: „Ти си просто един обикновен човек. Какво имаш, което те кара да не изпитваш нужда да признаваш поражение? Защо е приемливо да не признаваш? Дори някои хора да са учени, какво от това? Колкото и напреднали да са научните технологии, които развиват, какво от това? Могат ли учените да разрешат всички бедствия, които науката е донесла на човечеството сега?“.) Това е правилният начин да ги оборите. Помислете, това добър начин ли е да ги оборите? Ти казваш: „Човечеството е доживяло до ден днешен, а хората дори не знаят кои са техните предци, така че как могат да не признаят? Ти дори не знаеш откъде си дошъл, така че за какво има да се надуваш? Ти дори не признаваш Бог, Който те е създал, така че как можеш да не признаваш поражение? Бог е създал хората и това е толкова славно нещо, но ти не го признаваш и не го приемаш. Вместо това настояваш да вярваш и да признаваш, че хората са еволюирали от зверове. Колко трябва да си низш? Бог е толкова могъщ и благороден; Той казва, че е твоят Създател, но ти не признаваш, че си Негово сътворено същество. Колко трябва си низък?“. Какво ще отвърнат те? „Хората са еволюирали от маймуните, но ние все пак сме животни от по-висш разред.“ „Но не сте ли все пак животни и зверове? Ние не признаваме, че сме животни. Ние сме хора, ние сме човеци, създадени от Бог. Бог е създал хората и Той признава, че си човек, но ти не искаш да бъдеш човек. Настоятелен си в отричането на факта, че Бог е създал хората. Настояваш, че си звяр. Каква е ползата да живееш? Достоен ли си да живееш?“. Има ли мощ в тези думи? (Да.) Ето така оборваме тези хора. Независимо дали го признават, или не, или дали го приемат, или не, това са фактите. Ще говоря за още нещо. Хората никога не признават поражение, мислят, че са толкова способни, че имат напреднали технологии и всякаква мъдрост, но как се отнасят към природата? Те постоянно се борят с нея и винаги искат да я подчинят. Изобщо не разбират как да следват реда в природата. Какво причини в крайна сметка управлението на човечеството на природата? Не се ли управлява всичко това от хора, които са знаещи и разбират от наука? Не отказваш ли да признаеш поражение? Не си ли способен човек? Никаква нужда ли нямаш от Божието върховенство? В продължение на хилядолетия човечеството е съжителствало с природата, но е невероятно, че човечеството все още не знае как да я стопанисва. Човечеството се развива прекомерно, консумира прекомерно и сериозно замърсява природата до такава степен, че днес природните ресурси са все по-недостатъчни. Освен това нито водата, която хората пият, нито храната, която ядат, нито въздухът, който дишат, са без токсини. Когато Бог първоначално създаде природата, всички живи същества, храна, въздух и вода бяха чисти и без токсини, но след като Той даде природата на човечеството да я стопанисва, всички тези неща бяха отровени. Самите хора трябва да се „наслаждават“ на тези неща. Така че как могат хората да не признават поражение? Бог създаде такъв красив свят за човечеството и го остави да го стопанисва, но как го стопанисва то? Знае ли как да го стопанисва? Човечеството е злоупотребило с него до такава степен, че го е оплескало напълно — нито океаните, нито планините, нито земята, нито въздухът, нито дори озоновият слой в небето са пощадени; всичко е съсипано. Кой в крайна сметка ще понесе неблагоприятните последици от всичко това? (Хората.) Самото човечество. Хората са изключително глупави, но въпреки това се мислят за велики и не признават поражение! Защо не признават? Ако на човечеството се позволи да продължи да стопанисва нещата по този начин, ще се възстанови ли природата до първоначалното си състояние? Никога. Ако човечеството разчита на този манталитет на отказ да се признае поражение, при неговото стопанисване светът и природата ще стават все по-лоши, все по-ужасни и все по-мръсни. Какви ще бъдат крайните последици? Човечеството ще умре в тази среда, която е съсипало. Тогава кой в крайна сметка може да промени всичко това? Бог. Ако хората са способни да направят това, тогава един от тях може да излезе напред и да се опита да промени сегашното състояние на света, но има ли някой, който да се осмели да поеме тази отговорност? (Не.) Тогава защо хората не признават поражение? Те дори не могат да защитят водата, която пият. Природата не беше унищожена от лъвове или тигри, камо ли от птици, риби или насекоми; по-скоро самите хора я съсипаха и унищожиха. Хората в крайна сметка трябва да пожънат това, което са посели. Има ли начин да се променят нещата сега? Не могат да се променят. Може да се каже със сигурност, че ако Бог не беше дошъл да направи всички тези неща, средата, в която живее цялото човечество, щеше да става все по-лоша и все по-ужасна; нямаше да се подобри. Само Бог може да промени всичко това. Добре ли е, ако човечеството не признава поражение? Можеш ли да промениш тази среда? Дадена ти е добра среда, но всичко, което можеш да направиш, е да я съсипеш; не я защитаваш. Каква е хранителната верига на целия свят? Разбира ли я човечеството? Не, не я разбира. Например вълците са жестоки животни. Ако човечеството убие всички вълци, ще си помисли, че е завоювало природата. С такава решимост, с такъв морал и с такъв манталитет на приемане на предизвикателството човечеството започва да убива вълци в голям мащаб. Когато избие повечето вълци в дадена пасищна област, то си мисли, че е завоювало природата и вълчия вид. В същото време хората окачват вълчи кожи в домовете си, носят дрехи, ушити от вълча кожа, носят шапки от вълча кожа и окачват кожите на вълчета на върховете на камите си. Те правят снимки и казват на целия свят: „Завоювахме този вид, който беше заплаха за човечеството — вълците!“. Не е ли самодоволството им малко преждевременно? С намаляването на броя на вълците привидно изглежда, че животът на хората и на някои други живи същества не е застрашен, но какви ще са последиците? Човечеството трябва да плати скъпо за това. Каква цена трябва да плати? Когато са убити голям брой вълци, техният брой намалява. Веднага след това всякакви зайци, мишки, всички други животни в пасищата, с които се хранят вълците, започват да се размножават в огромен мащаб. Каква е първата последица от прекомерния брой на тези животни? (Тревата изчезва.) Има все по-малко трева. Когато има по-малко трева, растителното покритие на почвата намалява. Когато има прекомерен брой от тези животни, те трябва да ядат големи количества трева, а скоростта, с която тревата расте, не е пропорционална на броя на тревопасните. Когато тези неща не са пропорционални, какво се случва? (Опустиняване.) Да, опустиняване. Когато земята няма растително покритие покритие, тя започва да се превръща в пясък и постепенно става песъчлив терен. Повечето растения не могат да пускат корени или да се размножават в пясъка, така че пясъчните участъци бързо нарастват и се разширяват все повече, и в крайна сметка всички пасища се превръщат в пустиня. След това пустинята ще започне да навлиза в райони, в които живеят хора, и какво ще бъде първото чувство, което хората ще изпитат? Може би не се плашат, като виждат, че площта на пустинята се е увеличила, но когато дойде денят, в който ги застигне пясъчна буря, каква вреда ще донесе тя на човечеството? В началото наоколо ще се носи прах. След това, когато дойде сезонът на ветровете, хората дори няма да могат да отворят очи, защото пясъкът ще носи навсякъде. Телата им ще се покрият с пясък, а устите им ще се напълнят с него. В екстремни случаи къщи, добитък или хора в близост до пустинята може да бъдат погълнати от пясъка. Могат ли хората да спрат пясъка? (Не.) Не могат да го спрат, затова трябва да се преместят, като отстъпват все по-навътре в сушата. Накрая пасищата ще стават все по-малки, пустинята ще става все по-голяма и ще има все по-малко места, в които човечеството ще може да живее. И така, дали средата, в която живеят хората, ще се е подобрила, или ще се е влошила? (Ще се е влошила.) Как се е стигнало до този резултат, който трябва да понесат? Какво го е предизвикало? (Убиването на вълците.) Това е започнало, когато са убили вълците. Било е едно такова малко незабележимо нещо. Ако хората не разбират как да следват този ред и как да го защитават, до какви последици ще се стигне в крайна сметка? Хората ще бъдат пометени от пясъците. Не е ли това катастрофално бедствие? Убиването на вълци е вид поведение, но какъв нрав стои в основата му? Каква е същността на този нрав? Каква е мотивацията им да правят това? Какви начини на мислене имат хората, които да пораждат такъв вид поведение? (Желание да покорят природата.) Точно така, те искат да я покорят. Хората мислят, че вълците са естествен враг на човечеството. Вълците представляват заплаха за човечеството и винаги нападат хора. Вълците не са нещо добро. Човечеството дамгосва вълците по този начин, след което се опитва да ги подчини и да ги изтреби, така че да не остане нито един. Тогава човечеството може да живее удобно и спокойно и изобщо няма да бъде застрашено. Именно въз основа на тази мотивация хората започват да убиват вълци. От какво е продиктувано това? То е продиктувано от манталитета на отказ да се признае поражение. Човечеството не знае как правилно да управлява вълците или да регулира броя им, а вместо това винаги иска да ги убива и да ги изтребва. То иска да обърне този ред и да го превърне в друг. Какъв е резултатът? Хората са погълнати от пясък. Не е ли такъв резултатът? (Да.) Това е резултатът. В целия човешки род и в целия свят, който Бог е създал, в малко кътче на планетата — което в Божиите очи може да не е по-голямо от фъстък — се е случил този малък инцидент, но хората дори не могат да го видят ясно. Те все още се състезават с природата, състезават се с Бог и не признават поражение! Каква последица носи отказът да се признава поражение? (Разрушение.) Те предизвикват собственото си разрушение! Точно сега този факт е налице. Как трябва човечеството да поправи тази последица, след като тя настъпи? (Не може.) Не може да я поправи. Някои социални организации и хора с добри сърца, които извършват дейности в обществен интерес, се изправят и призовават хората да поддържат балансирана екосистема. Мотивацията им и причината да го правят са правилни, и това, за което призовават, също е правилно. Отговаря ли им някой? (Не.) Правителството също не предприема действия — никой не обръща внимание на този въпрос. Хората знаят каква е причината за проблема, но след като го разгледат малко като зрители, това е всичко. Те все още убиват вълци както преди. Някой казва: „Ако продължаваш да ги убиваш така, един ден ще бъдеш затрупан с пясък“, но те отговарят: „И какво като бъда затрупан. Няма да съм единственият. От какво има да се страхувам?“. Какъв е този нрав? На вцепененост и липса на мислене. Те нямат човешка природа. Кой не се страхува от смъртта? Така че как могат да кажат такова лекомислено нещо? Те не вярват, че нещо такова ще се случи. Мислят си: „Земята е огромна. Освен пустини има планини и гори. Могат ли всички те да бъдат унищожени толкова бързо? Има още много време! Просто убихме няколко вълка и някои места се превърнаха в пустиня, а ти си толкова уплашен? Ако трябва да бъдат убити, значи трябва да ги убием“. Това не е ли глупаво? Те убиха няколко вълка и само след двадесет-тридесет години един участък от зелени пасища беше напълно променен. Ако хората разпръснат малко семена от трева по тази земя или засадят растения, които могат да растат в пустинята — ако са способни да променят тази среда, тогава човечеството ще изправи грешките си и няма да е твърде късно, но толкова ли е просто в действителност? Редът, който Бог е установил, е най-добрият и най-подходящият. Хората трябва да следват този ред, за да запазят съществуването на земята и за да могат тези животни, растения и човешкият род да продължат да живеят на нея, като всички същества се разбират особено добре и съжителстват по начин, който е едновременно взаимно ограничаващ и симбиотичен. Ако една част бъде унищожена, може да не видиш никакви последици в рамките на десет години, но след двадесет години, когато наистина усетиш последиците, те ще бъдат необратими. Какво означава това? Че ако Бог не направи мащабни промени, от този момент нататък средата, в която живее човечеството, ще става все по-лоша; тя няма да се развива в добра посока. Ето каква ще бъде последицата. Какъв е източникът на тази последица? Източникът е манталитетът на отказ да се признава поражение, който човечеството хвали и който е първото проявление на спането на съчки и вкусването на жлъчка. В очите на хората „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“ е „велика“ и „свещена“ поговорка, но първият ефект върху човечеството от идеята, която тя поражда, е да му донесе такива големи неблагоприятни последици. Хората си мислят: „Няма ли ред в природния свят? Не ми изглежда да има. Не казват ли хората, че той е свят и не бива да се унищожава? Е, аз ще го унищожа и да видим какво ще стане!“. Неблагоприятната последица, на която човечеството се „наслаждава“ днес, е последното нещо, което хората искат да видят. Ето как се стига до последицата от това „да видим какво ще стане“. Тя е изложена пред очите на човечеството. Всеки е виждал сцените от „края на света“. Не получиха ли хората това, което заслужаваха? Сами си го причиниха.

Първото проявление на спането на съчки и вкусването на жлъчка е да не се признава поражение. Какви последици трябва да понесат хората? Катастрофално бедствие. Те жънат неблагоприятните последици от своите действия — по-просто казано, те получават това, което са поискали, и получават това, което заслужават! Сега знаете дали този израз действително е правилен и дали е истината, нали? Този израз истината ли е? (Не.) Не е истината. Да предположим, че невярващите отново кажат: „Трябва да имаме дух и твърдост в поведението си!“. Ти го обмисляш и казваш: „Това е толкова вярно. Като вярващи ние винаги говорим за покорство. Няма ли в това твърде голяма липса на независимост? Не е ли твърде слабо? Нямаме никаква твърдост“. Мислиш ли по този начин? Ако приемеш нещата, които казах днес, никога няма да мислиш по този начин. Напротив, ще кажеш: „Човечеството е загубена кауза. Нищо чудно, че Бог го ненавижда. Човечеството вече е преминало точката, в която може да бъде убедено“. Няма да приемеш такава идея. Дори да не можеш да го опровергаеш по подходящ начин или да не е подходящо да спориш с тези хора, в сърцето си знаеш, че техните възгледи категорично не са истината. За колкото и положителна да смятат хората тази идея и колкото и много хората в този свят да се застъпват за нея и да я превъзнасят, ти няма да бъдеш повлиян от нея. Напротив, ще я отречеш и ще я презреш. Приключих с общението за първото проявление на спането на съчки и вкусването на жлъчка. Започнах с общение за истината, но как така се отклоних от темата? Мисля си следното: ако това, което взимаш от Моето общение, се ограничава до определение или понятие, никога няма да разбереш кои са правилните и неправилните части на тази идея. Просто ще бъдеш объркан — понякога ще мислиш, че тази идея е правилна; понякога ще мислиш, че тя е погрешна, но няма да ти е ясно какво е погрешното в нея или какво е правилното в нея. Освен това често ще практикуваш според този „принцип“ и винаги ще бъдеш объркан. Ако не можеш да виждаш ясно, няма да можеш да се избавиш от този вид идея. Ако не можеш да се избавиш от нея, можеш ли да практикуваш истината безусловно? Можеш ли безусловно да почиташ Божиите слова и да ги следваш като истината? Не и безусловно. Ще можеш само относително или понякога да мислиш, че Божиите слова са правилни или че Божиите слова винаги са правилни, и ще поддържаш това според доктрината. Но ако все още си повлиян и смутен от това така наречено познание и от тези думи, които изглеждат верни, но всъщност са лъжливи, тогава за теб Божиите слова винаги ще бъдат относително правилни, а не безусловна истина.

Б. Да се понася унижение и да се носи тежко бреме

Второто проявление на това „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“ е да се понася унижение и да се носи тежко бреме. Да се понася унижение и да се носи тежко бреме е също така форма на мислене, манталитет и отношение към нещата, които светските хора застъпват. В обществото и в света това е относително положителен начин на мислене, който човечеството смята за сравнително оптимистичен, напредничав и положителен. И така, какво е това, което искаме да разнищим? Какво лошо има в това да се понася унижение и да се носи тежко бреме? Защо то не е истината? То по начало няма нищо общо с истината. Какво имам предвид, когато казвам, че няма нищо общо с истината? Имам предвид, че ако искаш да практикуваш истината, трябва да го правиш изцяло според принципите на Божиите слова и според критериите и подробностите, които Бог изисква. Не бива да смесваш нагласите и възгледите за вършене на нещата, както и методите и средствата на така наречените човешки идеологии, манталитети и почтеност. Божиите слова са истината и нямат нищо общо с тези неща. Тогава защо е лошо да се понася унижение и да се носи тежко бреме? Защо казвам, че не е истината? Не си ли струва да се разнищи това? (Да, струва си.) Нека започнем с обяснение на буквалния смисъл на израза. Така ще бъде по-лесно за разбиране. Да се понася унижение и да се носи тежко бреме означава да си способен да понесеш целия срам, болка и оскърбление заради своите отговорности, бремета или мисията, която поемаш и приемаш. Това е основното значение на този израз. Тогава в какви среди и в какви ситуации обикновено се използва този израз? Ако се каже, че човек понася унижение и носи тежко бреме, тогава той намира ли се в обстоятелство, в което мисията му е изпълнена и е постигнал целта, която е искал да постигне? (Не.) Така че обикновено когато се говори за понасяне на унижение и носене на тежко бреме, се има предвид незначителен човек, който е в ситуация, в която няма абсолютно никакъв статус и ореол, да не говорим за някаква власт. Той е в такава ситуация, но въпреки това трябва да носи отговорностите си, да носи мисията, която трябва да завърши, да не се обезсърчава, да не прави компромиси и да не се отказва. Не е ли това също и вид манталитет? Върху какво се набляга в този манталитет? Върху „понасянето“ и „носенето“. „Понасям“ означава да бъдеш търпелив и да изтърпиш нещо. В същото време, докато понася нещо, човекът трябва да поеме и да се нагърби с тежко бреме и отговорност, да оправдае очакванията на всички и да не разочарова човека, който му е поверил това поръчение. Какъв вид манталитет е това? (Постоянство.) В него се съдържа и такова значение, но то е най-основното и най-повърхностното. Какво друго има? Нека го анализираме по следния начин. Какво означава „унижение“ в „понасяне на унижение“? ( Оскърбление и срам.) Това е, когато всички около даден човек го засрамват и го карат да се чувства така, сякаш е понесъл оскърбление. Какъв вид поведение по-конкретно засрамва хората и ги карат да се чувстват така, сякаш са понесли оскърбление? (Когато им се подиграват, когато ги клеветят и когато правят язвителни забележки по техен адрес.) Точно така, да им се подиграват и да ги клеветят, също така да ги осмиват, да си играят с тях и да правят язвителни забележки по техен адрес. И така, какво означава „тежко бреме“ в „носене на тежко бреме“? (Отговорност и поръчение.) Какво включват отговорността и поръчението? Те включват вид мисия и тежък товар — този тежък товар може да е товар, който други хора са поверили на някого, или може да е цел, към която някой се стреми, или мисия, която той сам си е определил. Какви видове мисии смятат хората, че поемат? (Да отдадат почит на предците си и да се открояват от останалите.) (Да бъдат каймакът на обществото.) Всичко това са примери. Това са в общи линии собствените амбиции на хората. За да постигнат и осъществят тези цели, в настоящите си обстоятелства те са способни да понасят оскърбления, подигравки, клевети, язвителни забележки и дори насмешки от хората около тях. Какво ги кара да понасят всичко това? Да вземем например един човек, който има амбицията да стане висш армейски генерал. Преди да придобие власт, един ден група хулигани го унижават, като му казват: „Ти? Армейски генерал? В момента нямаш дори кон — как можеш да бъдеш генерал? Ако искаш да бъдеш генерал, първо пропълзи между краката ми!“. Всички хора около тях избухват в смях. Той се замисля за момент: „Няма нищо лошо в това да искам да бъда армейски генерал. Защо ми се подиграват и ме осмиват? Но не мога да бъда безразсъден и да показвам способностите си сега. Ако се съди по това как се развиват нещата днес, ако не направя това, което ми казват, ще бъда пребит, а ако нещата не вървят добре, може да загубя живота си. Как тогава бих могъл да стана генерал? В името на моите въжделения не е нищо да пропълзя между краката на хулиган. Аз съм си все същият, нали?“. В този момент той пада на колене, поставя двете си ръце на земята и пропълзява между краката на онзи хулиган като куче. Докато пълзи, сърцето му трудно понася всичко това и го боли, сякаш е прободено с нож — в сърцето му има омраза! Той си мисли: „Един ден, когато наистина стана генерал, ще те насека на милион парчета!“. Това си мисли в сърцето си, но външно трябва да го понесе — не може да позволи на другите да видят какво си мисли. След като пропълзява между краката на хулигана, групата хулигани са доволни и го пощадяват, като бързо го изритват настрани. Той се изправя, изтупва се от прахта и дори казва: „Добър ритник. Отсега нататък ще те наричам „шефе“. Това, което си мисли, и това, което показва, са две напълно различни неща. Как е способен да прави това? Той има само една цел: „Трябва да продължа да живея. Понасям всичко това, за да дойде ден, в който да стана генерал и да бъда каймакът на обществото. Струва си да понеса тази трудност и това унижение днес. Утре трябва да работя още по-усилено и да положа усилия в стремежа към постигане на целта ми. Независимо какви трудности срещам и колко страдание и оскърбления понасям, трябва да стана генерал! След като стана генерал, първото нещо, което трябва да направя, е да убия този гадняр и да си върна за унижението от това, че пропълзях между краката му!“. Независимо дали ще стане генерал в бъдеще, „понасянето“ е неговият най-висш принцип в този момент. Има ли някакви стратегии или тайни замисли, присъщи на това? (Да.) Има тайни замисли. Той понася, защото няма какво друго да направи. За какво е това? За да може един ден да се реваншира за всичките тези оскърбления. Неговото понасяне се основава на поговорки като: „Докато дишам, се надявам“ и „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“ — всичко това са замисли. Именно тези замисли го подтикват да понесе унижението да пропълзи между краката на хулигана. От този момент нататък желанието в сърцето му да стане генерал е още по-голямо и по-силно. Той в никакъв случай няма да се откаже. Така че за какво понесе това оскърбление и унижение? Дали за да поддържа справедлива кауза, или за да поддържа истинско достойнство? Направи го заради собствената си необуздана амбиция. Тогава това положително ли е, или е негативно? (Негативно е.) Ако се съди по това ниво на значение, това „понасяне“ е категорично подтикнато от личен интерес, желание и необуздана амбиция. Има ли истина в това понасяне? (Не.) Ако няма истина, тогава има ли нормална човешка природа? (Не.) Това не е справедливо, нито е порядъчно, камо ли да е безупречно. По-скоро е пропито с желание, тайни замисли и сметки — то не е положително.

Видът мислене и манталитет да се понася унижение и да се носи тежко бреме, застъпван от този нечестив човешки род, е в общи линии точно като историята, която току-що разказах, където ако човек иска да постигне големи неща, задължително трябва да е способен да понесе това, което обикновеният човек не може. За какво главно се отнася това понасяне? (За понасяне на срам.) Не. Нещата, които това понасяне кара хората да изживяват, истински ли са, или са фалшиви? (Фалшиви.) Това е същественото в случая. Нещата, които хората изживяват, думите, които казват, и поведението, което проявяват в името на своите домогвания и необуздани амбиции, са все фалшиви, недоброволни. Всички тези неща се обуславят от предпоставката на всички тези желания, на личен интерес и на така наречените амбиции и цели на хората. Тези неща, които хората изживяват, са все временни мерки; нито едно от тях не е честно или истинско; нито едно частичка не е откровена, открита или чистосърдечна — всички те са временни мерки. Не са ли всички те измамни планове? Временни мерки означава хората временно да понасят нещо по този начин — временно да казват приятни думи, да придумват и да мамят, и да прикриват истинската си самоличност, психика, мисли, възгледи и дори омраза, и да не позволяват на другите да ги видят. По-скоро искат другите да видят онази тяхна страна, която е слаба и неспособна, немощна и плаха. Те напълно прикриват истинското си лице — за какво го правят? Правят го, за да могат един ден да изградят голяма кауза, да станат каймакът на обществото, да контролират другите и да властват над тях. Какво се проявява, когато хората практикуват и проявяват израза „да се понася унижение и да се носи тежко бреме“? Хората, които правят това, имат ли честно отношение? Имат ли истинско разбиране за себе си и чувстват ли угризения? (Не.) Например другите казват: „Човек като теб иска да бъде генерал?“. Човекът се замисля, после казва: „Не мога да го направя. Няма да бъда генерал. Просто се шегувах“. Думите, които казва, истински ли са, или фалшиви? (Фалшиви са.) Какво си мисли той в сърцето си? „Само някой като мен може да стане генерал!“. Това си мисли в сърцето си, но добре ли е да го каже на глас? (Не.) Защо не? За да избегне побоя и за да скрие истинските си способности, той казва: „Просто се шегувах. Не съм толкова смел, че наистина да искам да бъда генерал. Ти повече приличаш на висш генерал — ти си бъдещ генералисимус. Това е дори по-високо звание от генерал!“. Тези думи истински ли са? (Не.) Къде са истинските му думи? (В сърцето му.) Точно така, той пази истинските си думи в сърцето си и не ги изрича на глас. Защо не ги изрича на глас? Страхува се, че ще бъде пребит, ако го направи, затова не ги изрича и не ги разкрива; не позволява на никого да узнае и винаги крие истинските си способности. Какво означава човек да крие истинските си способности? Това означава, че не позволява на другите да видят истинските му умения; прикрива ги и не позволява да се изплъзнат, за да попречи на другите да се предпазят и да действат против интересите му. Не е ли това също истинският смисъл на това „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“? (Да, така е.) Да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка; да се понася унижение и да се носи тежко бреме; никога да не забравяш целите, желанията и омразата си; и никога да не позволяваш на хората да видят истинското ти лице и реалните ти способности. Някои способни хора не говорят много, когато са в група. Те са тихи и сдържани и дори да кажат нещо, разкриват само половината от това, което си мислят. Другите хора никога не са сигурни как да възприемат или да разбират онова, което всъщност искат да кажат, и си мислят: „Защо говорят по толкова загадъчен начин? Защо е толкова трудно да кажат нещо от сърце? Какво става тук?“. Всъщност в сърцето си те имат мисли, които не изразяват, и в това се крие покварен нрав. Има и други, които не говорят по този начин, но когато вършат нещо, винаги крият истинския обхват на способностите си. Каква е целта им да крият истинския обхват на способностите си? Те се страхуват, че ако ги видят способни хора или страховити личности, ще им завидят, ще се заяждат с тях и ще им навредят. Най-зловещия тип хора в групите не са ли хората, които винаги хвалят другите, винаги говорят добре за другите и винаги казват, че всички останали са по-добри от тях? (Да, така е.) Никога не знаеш какви всъщност са те отвътре. Отвън виждаш, че не говорят за това, така че си мислиш, че нямат необуздани амбиции, но всъщност грешиш. Някои от тези хора понасят унижение и носят тежко бреме. Също като във филмите, където често има такива сцени — някои хора често правят добрини, когато са извън къщи, дрехите, които носят, са стари и износени, и винаги ги тормозят, когато са в групи. Такива са те пред другите. Щом се приберат вкъщи обаче, влизат в тайна стая. В тайната стая има карта на стената и те вече са поставили информатори, които да наблюдават нещата в осемдесет процента от местата на картата. И все пак хората, които често взаимодействат с тях, продължават да ги тормозят и нямат представа за техните необуздани амбиции. Един ден, когато всички места на картата са под техен контрол и целта им е напълно осъществена, хората, които са ги тормозили, ще бъдат напълно изумени и ще кажат: „Оказва се, че този човек е дявол — амбициите му са извънмерни! Преструвал се е толкова много години. Никой не го разбра какъв е в действителност“. Той казва: „Това, което правех, беше да понасям унижение и да нося тежко бреме. Ако не го понасях така, както го правех, и не ви държах далече от следите си, ако ви казвах всичко, щях ли да мога да осъществя такова голямо начинание?“. Какви общи характеристики имат хората, които са зли, и хората с прекалено големи амбиции? Един аспект е, че тяхната издръжливост и постоянство надхвърлят тези на обикновените хора. Също така техните тайни замисли надхвърлят тези на обикновените хора и ако обикновен човек взаимодейства с тях, ще бъде изигран. Какво означава да бъде изигран? Означава, че никой не ги вижда ясно. Всичко, което може да се види, са нещата, които казват и правят външно. Не си мисли, че от това, което правят и казват, ще можеш да намериш някакви улики за това какво мислят дълбоко в себе си. Не означава ли това да бъдеш изигран от тях? Издръжливостта и постоянството сами по себе си са положителни думи, но техните тайни замисли направиха така, издръжливостта и постоянството им да са негативни. Освен това те имат желания и необуздани амбиции, които надхвърлят тези на обикновените хора. Обикновеният човек има желания и необуздани амбиции, но когато усети, че не може да получи нещо, той се отказва и няма желание да преминава през това страдание. Освен това той винаги е откровен за това с кого иска да се бори; няма тайни замисли. Злите хора от този тип обаче имат извънредни амбиции и винаги изпълняват тайни замисли и измамни планове. В нито един момент те няма да изоставят своите амбиции и желания. Ще се борят до самия край — до смърт.

Учебниците разказват историята за това как Гуджиян, цар на царство Юе, спал на съчки и вкусвал жлъчка. Родителите също учат децата си на това. Някои деца, които чуят историята, си мислят: „Чудесно е да си обикновен човек. Защо е абсолютно необходимо хората да имат такива извънмерни амбиции? Кой би могъл да се подложи на страданието да спи на съчки и да вкусва жлъчка? Това не е страдание, което обикновените хора могат да издържат“. Само хора с необуздани амбиции имат решимостта да страдат така. В това се крие таен замисъл. Човечеството обаче се застъпва за такъв вид манталитет. Например има един израз, който гласи: „Независимо колко трудности и оскърбления понасят, независимо колко тежки са обстоятелствата им, хората никога не трябва да губят от поглед амбициите си“. Това общество се застъпва за идеи като да се спи на съчки и да се вкусва жлъчка и да се понася унижение и да се носи тежко бреме, за да подтиква хората и да ги мотивира да се борят за своето щастие и за своите цели, така че защо го критикуваме, че греши? Цялото човечество е покварено от Сатана. Има ли някой член на човешкия род, чиито цели да са насочени към истината и в правилната посока? (Не.) Следователно, колкото повече човечеството спи на съчки и вкусва жлъчка и колкото повече понася унижение и носи тежко бреме, толкова по-необуздани ще стават силите на Сатана, толкова по-многобройни ще стават битките и кланетата на човечеството, толкова по-нечестиво ще става човечеството и толкова по-мрачно ще става обществото. Обратното, ако си способен да се подчиняваш на подредбите на Небето и да се съобразяваш с естествения ред на всичко, ако си способен да приемаш нещата такива, каквито са, да уважаваш този ред и да чакаш подредбите на Небето, тогава не е нужно да понасяш унижение и да носиш тежко бреме. Трябва да се събудиш и да дойдеш на себе си. Да си способен да се подчиняваш на устроеното от Бог и Неговите подредби е правилно. Освен това хората трябва най-малкото да са способни да действатспоред съвестта си във всичко, което вършат, а в по-висша степен, да са способни да го вършат според законите, които Бог е представил пред човечеството. Трябва ли тогава хората да носят маска и тежко бреме? (Не.) Не, не трябва. Чрез това общение разбирате ли какъв точно вид поведение е да се понася унижение и да се носи тежко бреме? Целта на понасянето на унижение и носенето на тежко бреме положителна ли е, или е негативна? (Негативна.) Ако някой каже, че човек понася унижение и носи тежко бреме, за да стане водач, или ако каже, че човек понася унижение и носи тежко бреме, за да изпълни поръчението, което Бог му е дал, и да бъде възнаграден, или ако каже, че човек понася унижение и носи тежко бреме, за да се стреми да бъде усъвършенстван — основателни ли са тези думи? (Не, не са.) Да се понася унижение и да се носи тежко бреме е изцяло сатанинска философия. В това няма истина и още щом чуете тези думи, е ясно, че те са изопачени. Правилно ли е някой да каже, че човек понася унижение и носи тежко бреме, за да чака Божиите подредби и да се покори на Божието върховенство? (Не.) Защо не е правилно? Двете неща не съответстват едно на друго — Бог не се нуждае от това да понасяш унижение, нито се нуждае от това да страдаш от оскърбления. Каква съществена разлика има между понасянето на унижение и носенето на тежко бреме, за което се говори тук, и това хората да вярват в Бог и да Му се покоряват? (Понасянето на унижение и носенето на тежко бреме е опит хората да се отърват от устроеното и подреденото от Бог.) Да се понася унижение и да се носи тежко бреме означава, че хората имат свои собствени планове, амбиции, желания и цели, които преследват. Съгласно нивата, които Бог изисква от хората, и съгласно целите, които Бог поставя пред хората, ли са те? (Не.) Не, не са. Какво е това, което хората целят да придобият за себе си, като понасят унижение и носят тежко бреме? Това, което целят да придобият, е личен интерес, а той няма връзка със съдбата, която Бог устройва за човека и над която господства.

Всеки, който практикува понасяне на унижение и носене на тежко бреме, има умисъл и цел. Например, когато току-що завършил колежанин пристигне за първи път в една компания, за да стажува, по-старшите служители казват: „Абсолвентите, които идват тук, трябва да разнасят кафе в продължение на три години“. Вътрешно той си мисли: „Въпреки че съм абсолвент, няма да ви се дам!“. Мисли си го вътрешно, но не смее да го изрази на глас. Външно все още трябва да се усмихва фалшиво. Всеки ден трябва да спазва правилата, да бъде сговорчив, да се кланя и да се подмазва и да понася, когато другите го критикуват. С каква цел понася това? За да дойде ден, в който да може да изсумти победоносно, да стане секретар на мениджъра или на шефа и да стъпче онези, които са го тормозили. Не е ли това, което си мисли? Някои хора казват: „Точно така трябва да се мисли и точно това трябва да се прави. В противен случай ще търпи гадости от хората до края на живота си. Кой иска да страда така? Освен това, как могат хората да успеят, ако нямат амбиции? Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу — такъв е животът. Войник, който не иска да бъде генерал, не е добър войник“. Тези думи се превръщат в негов девиз, но всичко това е сатанинска логика. Той трябва да понася всичко това по този начин, за да постигне целта си — като ден след ден, година след година е учтив и уважителен към всички. Един ден шефът му казва: „Ти се представи добре през тези три години. От следващата седмица ставаш търговски представител“. Когато чува това, сърцето му е нещастно: „Блъсках се три години, само за да стана търговски представител! Мислех, че ще стана изпълнителен директор по продажбите!“. Но трябва да благодари за повишението. Все още не е постигнал целта си, така че трябва да продължи да понася. Той продължава да понася унижение и да носи тежко бреме, като следва старателно шефа си, пие и се усмихва фалшиво, и след като понася това в продължение на десет години, най-накрая постига целта си. Един ден шефът му казва: „Свършил си си добре работата си. Ще те повиша в помощник“. Когато чува това, той е особено щастлив вътрешно — най-накрая е успял! Какъв е този резултат? В неговите очи той вече превъзхожда останалите. Не е ли направил всичко това съзнателно? (Не.) За кого е направил всичко това? (За себе си.) За себе си. В това няма нищо положително или нещо, което трябва да се взаимства, да не говорим за нещо, което да е достойно за похвала и възхвала. Но точно такъв вид манталитет се застъпва в обществото днес — да се понася унижение и да се носи тежко бреме, да се промъкваш наоколо с подвита опашка. Тогава какъв е този израз, който хората застъпват: „да се понася унижение и да се носи тежко бреме“? (Лош.) Защо е лош? Хората понасят унижение и носят тежко бреме единствено заради собствените си умисли и мотиви и за да задоволят собствените си желания и необуздани амбиции. Не е заради правилни цели. Ето защо казвам, че нищо от това не си струва да се взаимства и нищо от това не си струва да се хвали или препоръчва, и със сигурност не си струва да се помни. Нека сега да разгледаме какво се е случило в двореца в древни времена. Имало един император, който умрял. Императрицата видяла, че синът ѝ е все още малък и ще бъде напълно неспособен да контролира двора, ако се възкачи на трона, така че, за да се увери, че синът ѝ действително ще управлява като император, тя понесла унижение и носила тежко бреме и се омъжила за по-малкия брат на бившия император, и двамата заедно подкрепили претенциите на сина ѝ за трона. С каква цел понасяла унижение и носила тежко бреме? За да осигури императорския трон за сина си. Когато позицията на сина ѝ като император бъдела осигурена, нейният статус щял да бъде на вдовстваща императрица. Това се нарича да се понася унижение и да се носи тежко бреме. Какво унижение е понесла тя? Не е останала целомъдрена. Веднага щом императорът умрял, тя се омъжила за неговия по-малък брат, което навредило на репутацията ѝ. Хората я критикували и осъждали зад гърба ѝ и дори историческите книги не ѝ дават благоприятна оценка. Дали това я е интересувало? Всъщност преди да се омъжи за бившия си девер, тя се замислила за последствията, но защо въпреки това го е извършила? За да осигури позицията на сина си като император и да защити позицията си на вдовстваща императрица. Това е единствената причина, поради която тя би се примирила с такава лоша слава и доброволно би понесла тази трудност. Това се нарича да се понася унижение и да се носи тежко бреме. Какво е придобила от понасянето на цялото това унижение? Това, което е придобила, е още по-голяма полза. Това е целяла с понасянето унижение и носенето на тежко бреме. Щом получила тази голяма полза, цялата тази лоша репутация не означавала нищо. В замяна на нея тя получила власт и статус за себе си и за сина си. И така, нейното понасяне на унижение и носене на тежко бреме нещо положително ли е, или е нещо негативно? (Негативно.) Ако се разгледа само нейното поведение, тя е била способна да се отрече от себе си, а от гледна точка на сина ѝ в оскърбленията и страданията, които е понесла, е имало безкористност, така че хората би трябвало да я хвалят и да казват: „Каква велика майка!“. Но ако се разгледат нейните желания и необуздани амбиции и истинската ѝ цел, хората би трябвало да я критикуват. Нейните действия заслужават да бъдат осъдени.

Хората, които вярват в Бог, трябва ли да понасят унижение и да носят тежко бреме? (Не.) Ако хората приемат Божиите слова и Неговото правосъдие, наказание, кастрене, изпитания и облагородяване и дори приемат Неговите проклятия и заклеймяване на хората, трябва ли да понасят унижение и да носят тежко бреме? (Не.) Това е сигурно. Използването на израза „да се понася унижение и да се носи тежко бреме“ в контекста на вярващите е категорично необосновано и е заклеймено. Защо е грешно да се използва този израз в този контекст? Как се доказва, че това поведение не е правилно в този контекст? Не е приемливо само да признаеш устно и от гледна точка на доктрината, че този израз е погрешен. Трябва да знаеш кои истини засяга той. Преди все още си мислеше, че за да приемат да бъдат усъвършенствани от Бог и спасени от Бог, хората трябва да се научат да понасят унижение и да носят тежко бреме, да спят на съчки и да вкусват жлъчка, да възприемат манталитета на Гуджиян, цар на царство Юе, и никога да не се предават — ти беше просто един тъпак и нямаше способността да възприемаш истината. Сега, след Моето общение, си мислиш: „Този израз не е добър. Преди винаги го използвах — как може да съм бил толкова глупав?“. Виждаш, че не разбираш истината и че способността ти за възприемане е слаба. Трябва да разбереш какво в този израз е погрешно. Едва когато наистина успееш да разбереш какво е погрешно в него, ще имаш пълно разбиране за израза. Ако виждаш ясно само част от израза, където виждаш ясно негативната му страна, но не виждаш ясно страната, която хората смятат за положителна, тогава това означава, че все още не разбираш истината. След като изслушахте това, за което току-що разговарях, ще можете ли да разнищвате и анализирате тези неща според тези Мои методи? Защо практикуването на това да се понася унижение и да се носи тежко бреме не е необходимо в Божия дом? Защо казвам, че този метод и манталитет са заклеймени от Божия дом и не са в съгласие с истината? (Боже, моето разбиране е, че в Божия дом приемането на правосъдието и наказанието на Божиите слова и дори това да си освободен или заклеймен, не представлява понасяне на унижение. По-скоро това е начинът, по който Бог върши делото Си да спаси хората, и целта му е да ни поведе по правилния път на стремежа към истината. Това няма абсолютно нищо общо с понасянето на унижение и носенето на тежко бреме. Ако хората могат да възприемат правилно, те ще знаят, че това е Божията любов и въздигане, и че приемането на Божието правосъдие и наказание е Божията голяма грижа и защита и Божието спасение за хората.) Това твърдение правилно ли е? (Да.) Ако не можеш да видиш ясно правосъдието и наказанието, тогава в сърцето ти ще се надигнат противопоставяне и оплаквания и ще практикуваш сатанинския философски израз „да се понася унижение и да се носи тежко бреме“, като си мислиш: „О, не, трябва да понасям унижение и да нося тежко бреме и да възприема манталитета на Гуджиян, цар на царство Юе“. Тогава ще изсечеш думите „да се понася унижение и да се носи тежко бреме“ върху плота на масата си, за да се подтикваш и мотивираш, и ще го превърнеш в свой девиз. Това не вещае ли неприятности? Разбира се, след днешното общение вие със сигурност няма да направите това, но ще превърнете ли други изрази в свои девизи, като израза „Да криеш светлината си и да събираш сили в мрака“, който още не съм разнищил? Естеството на този израз не е ли същото? Тези неща са част от традиционната китайска култура. Тези неща сатанински отрови ли са? Всички те са сатанински отрови; всички те са сатанински философии за светските отношения.

В миналото, докато работех в църквите в континентален Китай, тъкмо когато бях започнал Своето дело, Божият дом уреди някои от братята и сестрите да подобрят грамотността си. Каква беше ситуацията по онова време? Имаше хора в напреднала възраст и хора, които живееха в по-отдалечени райони. Тяхното ниво на образование беше относително ниско и те не можеха да четат добре. Например в Божиите слова се говори за „малки заложби“, „Божия нрав“, „Божие намерение“ и други фиксирани термини, но те не ги разбираха и не знаеха какво означават. По-късно Божият дом каза на братята и сестрите, че могат да работят върху грамотността си в свободното си време и че трябва поне да знаят какво означават някои фиксирани изрази, терминология и съществителни. В противен случай, когато четат Божиите слова, те дори няма да разбират значението на самите думи и изрази, така че как биха могли да разберат Божиите слова? А ако не могат да разберат Божиите слова, как биха могли да практикуват истината? След това братята и сестрите започнаха да полагат усилия да научат тези неща. Това е нещо добро, но някои хора с изопачено възприемане се възползваха от ситуацията. По време на събирания някои водачи говореха изключително за значението на подобряването на грамотността, как братята и сестрите трябва да станат грамотни, какви са ползите от грамотността и какво ще се случи, ако са неграмотни. Те говореха за цял куп подобни доктрини. Тези неща не са истината и няма нужда да се говори твърде много за тях. Щом някой каже тези неща, хората могат да ги разберат. Няма нужда да се разговаря за тях на събирания, сякаш са истината. Някои водачи не само използваха голяма част от времето на събиранията, за да разговарят за тези неща, сякаш са истината, но и измислиха нов трик и специално изпитваха братята и сестрите на рядко използвани думи. Ако братята и сестрите не можеха да отговорят, това не правеше ли водачите да изглеждат високо образовани? През този период имаше някои лъжеводачи, които не вършеха реална работа — те не разговаряха за житейски преживявания, за истината или за Божиите слова, а вместо това разговаряха единствено за грамотността. Как се нарича това? Нарича се да не си вършиш същинската работа. Не е ли това проблем? (Да.) Защо говоря по този въпрос? Каква полза има за вас? Способни ли сте да вършите такова нещо? Има ли някой, който планира да действа така? Ако действате така, тогава вие сте наистина объркани хора! Има някои хора, които Ме виждат да говоря за тези идиоми, мобилизират се за действие и започват да се подготвят, като казват: „Оказва се, че да се разговаря за истината е толкова лесно. Достатъчно е да се разговаря просто за идиоми. Ти можеш да разговаряш за идиоми, а аз ще разговарям за двусмислени остроумия, жаргон, поговорки и пословици“. Не означава ли това да не си вършиш същинската работа? (Да, така е.) Какви са тези хора? Имат ли духовно разбиране? (Не.) Те нямат духовно разбиране и не разбират истината. Какво си мислят те? „Седиш си там и дрънкаш празни приказки, когато нямаш какво да правиш, и ни залъгваш с няколко идиома. Ако следвам Твоите методи, и аз бих могъл да разговарям!“. Хората, които нямат духовно разбиране, само гледат повърхностно на нещата и сляпо Ми подражават. Тези водачи трябва да бъдат освободени за подражаване на това поведение, както трябва да бъде освободен и всеки, който прави същото като тях. Защо говоря за това? Обръщам ви внимание на това, преди да проявите такова поведение, за да не поемете по грешния път. Аз мога да говоря за тези неща, но ако ти говориш за тях, можеш ли да го направиш по разбираем начин? Не можеш. И така, защо говоря за тези поговорки и идиоми? При какво условие говоря за тях? Когато хората разбират понятието и определението за истината и въз основа на това Аз се задълбоча и разнищя повече неща, които смятат за истината, те не могат да го схванат. Не знаят как трябва да размишляват върху това и не знаят с какви други неща трябва да го свържат. Именно поради това, че не разбирате, ви разказах някои истории за идиоми. Това беше необходимо. Някои хора мислят, че са на университетско ниво, когато става въпрос за истината, и се чудят защо все още повтарят тези часове от началното училище. Те не могат да разберат, че това не е клас в началното училище, че това вече е университетски курс. Вие все още не сте на университетско ниво. Останали сте в началното училище през цялото време, но си мислите, че сте завършили университет, и се чувствате добре. За съжаление това чувство е погрешно; то е неправилно чувство — вие все още сте далеч от завършването на университет. Затова ви напомням отново: не правете нещата, за които току-що говорих. Разговаряйте честно за това, което разбирате, а ако не разбирате, не говорете глупости. Общението за истината не е дрънкане на празни приказки. Никой няма време за губене да те слуша как дрънкаш празни приказки. Не Ми подражавайте сляпо и не говорете за Гуджиян, цар на царство Юе, или за съвременна история, или за древна история, защото Аз говорих за спане на съчки и вкусване на жлъчка. Каква е ползата да се говори за тези неща? Желаят ли хората да ги слушат? Дори да желаят да ги слушат, тези неща не са истината.

Току-що говорих за това, че не е нужно хората, които вярват в Бог и Го следват, да понасят унижение и да носят тежко бреме, камо ли да практикуват понасяне на унижение и носене на тежко бреме. Защо човек не може да практикува такъв „добър“ израз и такъв „благороден“ манталитет? Къде е проблемът? Защо човек не може да притежава манталитета да понася унижение и да носи тежко бреме? От гледна точка на доктрината това е така, защото понасянето на унижение и носенето на тежко бреме не е истината; този израз не е изречен от Бог; не е изискване на Бог към човечеството, нито е принцип на действие, който Той е дал на онези, които Го следват. Защо казвам, че този израз не е истината и не е принцип на практикуване? Първо, нека да разгледаме думата „унижение“ в „понасям унижение и нося тежко бреме“. За какво се отнася думата „унижение“? За оскърбление и засрамване. И така, когато хората вярват в Бог и Бог господства над тяхната съдба, като Му се покоряват, унижавани ли са? Понасят ли оскърбление? (Не.) Трябва ли хората да понасят и да казват: „За да постигна покорство пред Бог, трябва да потисна огъня в сърцето си, да потисна гнева в сърцето си, да потисна оплакванията в сърцето си и да потисна непримиреното чувство в сърцето си. Трябва да понеса това и да не гъкна. За мен всички тези неща са унижение, така че ще ги потисна.“? Като правят така, практикуват ли истината? (Не.) Какво практикуват те? Непокорство, лъжа и преструвка. За да постигнеш практикуване на истината, за да постигнеш покорство пред истината и покорство пред Божието върховенство и подредби, първото нещо, което трябва да направиш, не е да понасяш каквато и да е болка, нито е нужно да понасяш каквото и да е оскърбление. Унижение ли са върховенството и подредбите, които Бог има за теб, и изискванията, които Той има към теб? (Не.) Той не те унижава. Бог не те унижава, като те разобличава, съди, наказва, изпитва и облагородява. По-скоро, едновременно с разобличаването на разкриванията на твоя покварен нрав, Той те кара да разбереш себе си, кара те да се отървеш от този нрав и да му се опълчиш, а след това да действаш според Божиите изисквания. Какъв ефект ще постигне това? Ще си способен да се покоряваш на Бог, да разбираш истината, да станеш човек, който угажда на Бог, да станеш човек, когото Бог одобрява. Следователно оскърбление ли е някое от нещата, през които преминаваш по време на процеса и периода от време, в който постигаш тези неща? Има ли нещо, в което Бог те унижава? (Не.) Когато Бог те разобличава, например когато разобличава твоята надменност, нечестивост, измамност, непримиримост или жестокост, има ли нещо от тези неща, което да не е факт? (Не.) Всичко това са факти. Независимо какви са думите, с които Бог те разобличава, които Той ти казва, всички те са факти. Независимо дали хората са способни да признаят това и независимо доколко способни да разберат и да приемат, всички тези неща са факти. Те не са безпочвени, нито са преувеличения и със сигурност не са предназначени да те набедят. И така, тези неща имат ли за цел да те унижат? (Не.) Не само че нямат за цел да те унижат, но са предназначени да служат като напомняне и предупреждение да не вървиш по пътя на злите хора и да не следваш Сатана, предназначени са да те накарат да вървиш по правилния път в живота. Резултатът и ефектът, които тези неща имат върху теб, са положителни. Естеството на тези действия на Бог е напълно правилно. Той върши тези неща, за да те спаси, и те са изцяло съгласно истината. Това са трудностите, които хората би трябвало да понесат, и трудностите, които трябва да понесат, за да се отърват от своя покварен нрав, да удовлетворят Божиите намерения и да станат истински сътворени същества. Хората трябва да имат нагласата активно да приемат тези трудности, а не да ги понасят като оскърбление. Тези трудности не са унижение, не са подигравка и не са заядлива забележка към хората, а още по-малко Бог се шегува с хората. Те възникват изцяло, защото хората имат покварен нрав, бунтуват се срещу Бог и не обичат истината. Тази болка се поражда у хората поради Божиите слова и Божиите изисквания към хората, така че има ли някаква част от тази болка, която Бог умишлено или допълнително дава на хората и от която те не би трябвало да страдат? Няма нищо такова. Напротив, ако хората страдат твърде малко от тази болка, те не могат да се отърват от своя покварен нрав. Независимо колко сериозен е непокорният нрав на хората и независимо до каква степен са способни да признаят и да приемат разобличаването на покварения им нрав от Бог, в крайна сметка това, което Бог дава на хората, не е унижение, и това, от което хората страдат, не е оскърбление. По-скоро хората трябва да го изстрадат; това е болка, която човек, който е бил дълбоко покварен от Сатана, трябва да изстрада. Хората трябва да изстрадат тази болка. Защо казвам, че трябва да я изстрадат? Защото те са толкова дълбоко непокорни към Бог и са станали сатани. Ако хората искат да се отърват от този покварен нрав и да приемат Божието спасение, те трябва да изстрадат тези трудности. Това е напълно правилно и редно; това е път, през който хората трябва да преминат, и това са трудности, които те трябва да понесат. Не Бог им дава тези трудности. Това е като да те заболи стомах, след като си пил студена вода. Кой е виновен? Студената вода? (Не.) Кой ти причини тези трудности? (Ние самите.) Сам си ги причини. Изстраданият резултат и процес е тяхно собствено дело. Тук не може да се говори за никакво оскърбление или унижение. Някои хора не го възприемат по този начин; те не приемат истината. Какво си мислят те? „Божият дом ми позволи да стана водач. Той ме предложи за позицията и аз с радост изпълнявах работата си като водач. Никога не съм си мислил, че Божият дом ще ме освободи, задето не съм си свършил добре работата и съм допуснал грешки. В какво съм се превърнал? Имам ли все още почтеност и достойнство? Имам ли все още някаква човешка свобода? Имам ли все още някаква независимост?“. Те мислят, че хората не бива да се покоряват на устроеното и подреденото от Бог, без да имат избор по въпроса, и че ако хората се покоряват напълно, тогава те са глупаци и са хора без достойнство, както и че живеят по твърде слабоволен и огорчен начин. Следователно този тип хора мислят, че когато хората приемат правосъдие, наказание и кастрене, те трябва да изстрадат унижение, както се казва в поговорката: „Когато човек стои под нисък покрив, няма друг избор, освен да наведе глава“. Ето ви още една сатанинска философия. Този добре познат израз ги кара да наведат глава. Какво си мислят те? Покоряват ли се доброволно, или понасят унижение и носят тежко бреме? (Второто.) Те си мислят, че понасят унижение и носят тежко бреме. Те не се покоряват доброволно. Тяхното покорство не е доброволно и не е чисто. По-скоро те нямат друг избор, освен да се покорят. Така че те виждат тази липса на избор като вид унижение. Щом такъв човек може да мисли по този начин, счита ли той практикуването на покорство към Божиите слова за практикуване на истината? Не. Той не счита покорството за истината. Вместо това той се отнася към понасянето на унижение и носенето на тежко бреме като към истината. Естеството на тези неща не е ли различно? (Да, така е.) Въпреки че както хората, които се покоряват доброволно, така и тези, които понасят унижение и носят тежко бреме, се покоряват, и въпреки че нито един от тях не създава проблеми или не се съпротивлява, и външно и едните, и другите изглеждат покорни, с добро държане и добри, естеството на тези две неща е различно. Хората, които искрено се покоряват, считат покорството за своя отговорност, дълг и задължение; отнасят се към него като към свой неотменен дълг и като към истината. Дори ако онези, които не се покоряват искрено, не се съпротивляват външно, в сърцето си те мислят, че понасят унижение и носят тежко бреме, а в техните очи понасянето на унижение и носенето на тежко бреме е най-висшата истина. Те се отнасят към понасянето на унижение като към практикуване на истината, а как се отнасят към покорството? Отнасят се към него като към понасяне на унижение, а не като към практикуване на истината. Не са ли объркали нещата? Как се нарича това? (Обърнали са нещата наопаки.) Обърнали са нещата наопаки. Те се отнасят към истината като към философия за светските отношения; отнасят се към доктрината и човешките философии за светските отношения като към истината. Не е ли това размяна на черното и бялото? (Да, така е.) Това е размяна на черното и бялото. Тогава как трябва да се разреши този проблем? Хората трябва да разберат, че тези трудности, които понасят, не са унижение, нито някой се опитва да ги унижи. Така че какво причинява трудностите, които хората понасят? (Покварения нрав на хората.) Точно така. Ако ти нямаше покварен нрав и разбираше истината, ако можеше да се покориш на Бог, ако можеше да се покориш напълно на Божието върховенство и на Божиите подредби и ако можеше да се боиш от Бог и да отбягваш злото, тогава нямаше да е нужно да понасяш тези трудности. Следователно това унижение не съществува. Разбираш това, нали?

Кое е положително: трудностите или унижението? Има ли разлика между двете? (Да, има.) Трудностите са положителни. Ако с желание приемаш правосъдие, наказание, кастрене и с желание понасяш тези трудности, тогава твоето тълкуване на тези трудности ще бъде: „Трябва да понасям тези трудности. Независимо какво прави Бог, дори да не го разбирам и сърцето ми да го понася трудно, да съм негативен и слаб, всичко, което Той прави, е правилно. Аз имам покварен нрав и не бива да споря с Бог. Колкото и трудно да го понася сърцето ми, то е резултат от моите собствени грешки. Бог не греши; всичко, което Бог прави, е правилно. Заслужавам да понясям тези трудности. Кой ме е накарал да имам покварен нрав? Кой ме е накарал да се съпротивлявам на Бог? Кой ме е накарал да върша зло? Тези неща не са ми дадени от Бог; те са предизвикани от моята собствена природа. Трябва да изстрадам тези трудности“. Тогава понасянето на тези трудности от хората положително ли е? (Да.) Ако хората го разбират по положителен начин и го разберат от Бог, тогава тези трудности са положителни. Да предположим обаче, че те казват: „Мога да се покоря, но въпреки че се покорявам, все пак трябва да обясня ясно доводите си и трябва да споделя ясно какво мисля вътре в себе си и какво правя. Не мога просто да се покоря по такъв страхлив и объркан начин. В противен случай ще се пръсна, ако трупам всичко в себе си“. Те винаги искат да обяснят нещата ясно и просто, да обяснят нещата от игла до конец, да говорят за своите доводи, да говорят за това какво мислят, да говорят за това как плащат цена и да говорят за това колко са прави. Те не желаят да бъдат хора, които се покоряват на Бог — да се въздържат от самооправдание, от самозащита или от говорене за собствените си доводи. Нямат желание да действат по този начин. В такъв случай как се отнасят към покорството? Отнасят се като към понасяне на оскърбление. Какво си мислят вътрешно? „Трябва да понеса всичките тези оскърбления, за да накарам Бог да ме одобри и да каже, че съм се покорил“. Това унижение действително ли съществува? Ако изобщо не съществува, защо все още обясняват нещата ясно и просто, за да се отърват от това „унижение“? Това не е истинско покорство. Дори ако умисълът зад нещата, които вършиш, да е правилен, Бог иска да устрои нещата по този начин. Не е нужно да се защитаваш; не е нужно да спориш. Йов по-добре ли вършеше нещата от теб, или не? (Той вършеше нещата по-добре.) Ако Йов беше спорил и се беше защитавал, когато беше изпитван, щеше ли Бог да го слуша? Не, нямаше да го слуша. Това е факт. Знаеше ли Йов, че Бог не изслушва защитата на хората? Йов не знаеше, но не се защити. Такъв беше духовният ръст, който имаше; той наистина се покори. Какво лошо направи Йов, че Бог се отнесе с него по този начин? Той не направи нищо лошо. Бог каза, че Йов се бои от Него и отбягва злото и че е съвършен човек. Казано в контекста на „унижението“, Бог не е трябвало да кара Йов да изтърпява онези оскърбления и не е трябвало да го предава на Сатана и да позволява на Сатана да го изкушава и да го лиши от всичките му притежания. Според логиката на хората, които не се покоряват, Йов е преминал през трудности и е изтърпял големи оскърбления, и когато е получил тези изпитания, той е понесъл унижение и е носил тежко бреме, за да получи впоследствие още по-големи благословии от Бог. Всъщност вярно ли е това? (Не.) Така ли мислеше и практикуваше Йов? (Не.) Как практикуваше той? Как подходи към тези изпитания? Нямаше нужда да търпи, нито си мислеше, че понася оскърбление. Какво си мислеше той? (Бог даде и Той отне.) Точно така. Хората идват от Бог. Бог ти е дал живот и ти е дал дъх. Ти си изцяло от Бог, така че не са ли всички тези неща, които получаваш, неща, които Бог ти е дал? С какво имаш да се похвалиш? Всичко е дадено от Бог, така че ако Бог иска да го отнеме, за какво има да спориш? Когато Той ти дава нещо, ти си щастлив, а когато не ти дава нещо, ти си нещастен, оплакваш се от Бог, искаш го от Бог и се бориш с Бог. Дали Бог ще ти даде нещо, зависи от Бог; хората няма за какво да спорят. По този начин ли действаше Йов? (Да.) Йов действаше по този начин. Имаше ли чувство за несправедливост в сърцето му? (Не.) Не, нямаше. На пръв поглед Йов имаше достатъчно основание да го нарече несправедливост, да се оправдава, да се защитава, да се противопоставя на Бог и да обясни всичко на Бог ясно и просто. Той беше този, който беше най-достоен да направи тези неща, но направи ли ги? Не, не ги направи. Той не каза нито дума, просто направи няколко неща: разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони. Какъв тип човек видяха хората в него след тази поредица от действия? Човек, който се бои от Бог и отбягва злото, съвършен човек. Какво е определението за съвършен човек? Някой, който не отсъжда за това, което Бог върши, а вместо това го хвали и му се покорява, и независимо колко големи трудности понася, не казва: „Понесох несправедливост. Това е оскърбление“. Независимо колко големи трудности понася, той никога не показва нито една дума от този сорт, нито казва една дума от този сорт. Как се нарича това? Невярващите го наричат „отказ от себе си“. Къде е логиката тук? Така ли е? (Не.) „Отказът от себе си“ е психическо отклонение и е безсмислица. С колкото и голямо или болезнено нещо да се сблъска Йов, той никога не спореше с Бог, нито се бореше с Него; той просто се покори. Каква беше първоначалната причина да се покори? Боязън от Бог. Способността му да се покори идваше от неговото разбиране за Бог. Той вярваше, че всичко идва от Бог и че всичко, което Бог върши, е правилно.

Някои ръководители на екипи и надзорници, които биват освободени, плачат безспирно, вдигат скандали и се поддават на емоциите си. Те си мислят, че са понесли несправедливост, оплакват се, че Бог не е праведен, и считат, че братята и сестрите са ги онеправдали, като са ги разобличили и докладвали, като казват: „Вие нямате съвест. Бях толкова добър с вас, а вие ми се отплащате по този начин! Бог не е праведен. Понесох такава голяма несправедливост, а Бог не ме защити; просто грубо ме освободиха. Всички ме гледате отвисоко и Бог също ме гледа отвисоко!“. Те мислят, че с тях са се отнесли много несправедливо, и вдигат скандал. Кажете Ми, може ли такъв човек да се покори? От това, което виждам, не е лесно. Не приключи ли всичко за него? За какво вдигаш скандал? Ако можеш да го приемеш, тогава го приеми. Ако не можеш да приемеш истината и не можеш да се покориш на истината, тогава се махай от Божия дом! Не вярвай в Бог — никой не те принуждава. На каква несправедливост си бил подложен? За какво вдигаш скандал? Това е Божият дом. Ако ти стиска, иди да вдигаш скандал в обществото и иди да търсиш сатани и дяволски царе, на които да вдигаш скандал. Не вдигай скандал в Божия дом. Какво толкова, че си освободен като ръководител на екип? Можеш да живееш и без да си ръководител на екип, нали? Няма ли да вярваш в Бог, ако не си ръководител на екип? Йов понесе толкова големи трудности, но какво каза? Не се оплака нито веднъж и дори възхваляваше Бог с думите „благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Дали възхваляваше името на Йехова, защото получи изобилие от награди и ползи? Не. Просто така разбираше и така практикуваше. Това не е ли свързано и с характера на човека? (Да.) Някои хора имат низък характер и когато са леко онеправдани, мислят, че с тях са се отнесли изключително несправедливо и че всички под слънцето трябва да се чувстват виновни за това и да ги молят за прошка. Тези хора са толкова проблемни! Как бихте обяснили думата „оскърбление“? Понасянето на оскърбление се случва често при невярващите, но в Божия дом то се нарича по различен начин: понасянето на трудности и оскърбление, за да се придобие истината, е трудност, които хората трябва да понесат. Независимо дали са кастрени или освободени, хората, които разбират истината, не смятат това за оскърбление. Те смятат, че заслужават да понесат трудности и че хората не могат да им се покорят, защото имат покварен нрав, но това не е оскърбление. Кой понася истинско оскърбление? Бог е този, който понася оскърбление. Бог спасява човечеството, но хората не разбират. Вижте, след като Бог изведе израилтяните от Египет, те се покланяха на идоли. Когато нямаха какво да ядат, те се оплакваха от Бог и Бог трябваше да им изпрати манна и друга храна. След няколко добри дни те не обръщаха внимание на Бог, но когато срещнеха трудности, отново Го търсеха. Няма ли да кажете, че Той понесе голямо оскърбление? Не понесе ли въплътеният Бог голямо оскърбление, когато бе отхвърлен от епохите? Хората са нищо и не са способни на нищо. Те се наслаждават на толкова много благодат, предоставена им от Бог, и се наслаждават на толкова много истини, предоставени им от Бог, но смятат, че е особено несправедливо, когато понасят малко заслужени трудности. Каква несправедливост понасят хората? Има някои хора, които обикновено имат доста силен дух, но когато понесат малко трудности — когато братя и сестри ги кастрят, или някой им каже нещо неприятно, или никой не ги подкрепя или ласкае — те се чувстват огорчени, чувстват, че са понесли големи трудности и са били онеправдани, и се оплакват: „Всички вие ме гледате отвисоко и никой не ми обръща внимание. Обречен съм да се отнасят зле с мен!“. За какво вдигаш скандал? Каква е ползата да се казват тези неща? Някоя от тези думи в съгласие ли е с истината? (Не.) Тогава какво представлява това — унижение ли е? Ти не си способен да видиш ясно трудностите, които заслужаваш да понесеш, и не ги приемаш. Слушал си толкова много проповеди, но не разбираш как хората трябва да практикуват истината и как трябва да се покоряват. Не знаеш нищо от това и все още си мислиш, че си понесъл някакво голямо оскърбление. Не си ли неразумен? Съществува ли това оскърбление за хората, които приемат Божието спасение? (Не.) Дори ако понякога братята и сестрите определено се отнасят с теб несправедливо, как трябва да го преживееш? Например някъде има петдесет долара и след като минеш покрай тях, те изчезват и всички подозират, че ти си ги взел. Какво би направил? Ще се почувстваш огорчен и разстроен вътрешно: „Въпреки че съм беден, все още имам морални устои. Все още държа на достойнството си. Никога не съм взимал нещо, което е принадлежало на друг. Ръцете ми са напълно чисти. Вие винаги ме гледате отвисоко и аз съм първият човек, когото подозирате, когато това се случи. Бог не е изяснил нещата в моя полза. Изглежда, че и Той не ме харесва!“. Ти вдигаш скандал. Това брои ли се за унижение? (Не.) И така, какво трябва да направиш в тази ситуация? Ако си ги взел, признай си и обещай, че никога повече няма да взимаш нищо. Ако не си ги взел, кажи: „Не съм ги взел. Бог наблюдава най-дълбоките дебри на човешките сърца. Който е взел тези пари, знае, и Бог също знае. Няма да кажа нито дума повече“. Не е нужно да казваш: „Вие ме гледате отвисоко. Всички вие искате да ме тормозите“. Каква е ползата да се казват тези неща? Хубаво ли е да се казват много такива неща? (Не.) Защо не? Ако казваш много такива неща, това доказва един факт: Бог не е в сърцето ти. Ти не вярваш в Бог и нямаш истинска вяра в Бог. Когато кажеш истината по въпроса, Бог знае. Той наблюдава най-дълбоките дебри на човешките сърца и проучва внимателно всичко, което хората казват и правят. От другите хора зависи как искат да го видят. Ти вярваш, че Бог знае всички тези неща и няма нужда да се говори много. Трябва ли да се чувстваш огорчен? Не, не трябва. Какво значение има този въпрос? Ти считаш, че си понесъл несправедливост, когато си оклеветен и осъден за това, че вярваш в Бог, но можеш ли да говориш за него ясно? Като целенасочено се защитаваш срещу тях, ти отлагаш същинския въпрос. Това е безсмислено, нали? Каква е ползата да се спори с тях? Това не е практикуване на истината.

Хората понасят много трудности по време на процеса на преживяване на Божието спасение. Оскърбление ли са трудностите, които хората понасят? (Не.) Със сигурност не са. Защо казвам това? (Понеже хората имат покварен нрав, те трябва да понесат тези трудности.) Поквареният нрав на хората е една част. Освен това, който и аспект на истината да не разбираш и каквато и част вътре в теб все още да е негативна, можеш да повдигнеш въпроса и да разговаряш за него. Не е нужно да го задържаш в себе си. Каква е целта на общението? (Да се разрешават проблеми.) Да се търси истината, да се стигне до разбиране на истината и да се разрешат проблемите, които са вътре. Не е нужно да ги задържаш в себе си. Не е нужно да понасяш оскърбления. Не е нужно да търпиш с думите: „Не разбирам, но въпреки това ме карат да се покоря. Трябва да разбера, преди да се покоря“. Ако не разбираш, можеш да разговаряш. Търсенето на истината е правилният път. Това не е погрешно. Когато за някои неща се разговаря и те се обяснят ясно, хората ще знаят какво да правят. Трябва да таиш отношение на търсене на истината и да разрешаваш проблемите чрез търсене на истината. Ако не разбираш истината и само практикуваш покорство, в крайна сметка пак няма да можеш да разрешиш проблемите си. Затова дори да се изисква да се покориш, не се изисква да се покориш по объркан или безпринципен начин. В покорството обаче се съдържа един най-основен принцип, който е, че когато не разбираш, първо трябва да се покориш, да имаш покорно сърце и покорно отношение. Това е рационалността, която трябва да имат хората. След като постигнеш това, тогава бавно търси. По този начин можеш да избегнеш накърняването на Божия нрав, можеш да бъдеш защитен и да стигнеш до края на пътя. Всички думи, които Бог използва, за да разобличава, да заклеймява и дори да съди и да проклина хората, имат ли за цел да ги унижават? (Не.) Нуждаят ли се хората от изключително търпение, за да понесат всичко това? (Не.) Не, не се нуждаят. Напротив, хората се нуждаят от изключителна вяра, за да приемат всичко това. Само като приемеш това, можеш наистина да разбереш каква точно е покварената природа на Сатана, каква точно е покварената същност на хората, какъв точно е източникът на враждебността на хората към Бог и защо хората не са съответстващи на Бог. Трябва да търсиш истината в Божиите слова, преди да можеш да разрешиш тези проблеми. Ако не приемаш истината и, независимо колко ясно Божиите слова излагат нещата, ти не я приемаш, тогава никога няма да разрешиш тези проблеми. Дори ако разбираш, че „Божиите слова не ни унижават; те просто ни разобличават и са за наше добро“, ти признаваш това само в смисъла на доктрината. Никога няма да стигнеш до разбиране на истинския смисъл на всичко, което Бог казва, или какъв е ефектът, който то трябва да постигне. Също така никога няма да разбереш каква точно е истината, за която говори Бог. Може ли общението ни по този до известна степен да накара хората да имат активно и положително отношение към приемането на кастренето, приемането на освобождаването и приемането на делото, подребите и върховенството, които Бог извършва и които не са в съгласие с представите на хората? (Да.) Най-малкото хората ще мислят, че всичко, което Бог върши, е правилно, че не бива да го разбират по негативен начин и че отношението, което трябва да имат най-напред, е активно да приемат това, да му се покорят и след това да му сътрудничат. Всичко, което Бог върши по отношение на хората, не изисква голямо търпение от тяхна страна. Тоест, не е нужно да понасяш всичко това. Какво трябва да правиш? Нужно е да приемаш, да търсиш и да се покоряваш. Терминът „понасяне на унижение“, който невярващите използват, очевидно е оскърбителен за хората. Нищо от онова, което Бог върши, не изисква от теб да понасяш унижение. Можеш да практикуваш търпение, любов, смирение, както и покорство, приемане, честност, откритост и търсене; това са относително положителни неща. И така, каква е логиката зад това, което казват невярващите? Това е сатанинска философия и сатанински лъжи. В обобщение, понасянето на унижение не е принцип, който тези, които вярват в Бог, трябва да спазват. То не е истината; то е сатанинско нещо. Това, което Бог изисква от хората, не е да понасят унижение, защото тук не съществува никакво унижение. Всички действия на Бог към хората са действия на любов, спасение, грижа за тях и защита. Нещата, които Бог казва, и делото, което Той върши в хората, са все положителни и са все истината. Абсолютно нищо в тях не е същото като тези на Сатана и в тях няма нито един от методите и средствата на Сатана. Само като приемат Божиите слова, хората могат да бъдат пречистени и спасени.

По какви начини у хората се проявява действието на „понасяне на унижение“, за което говори Сатана? То се проявява у тях под формата на вреда, злоупотреба, опустошение и потъпкване. С една дума, то е бич за вас. Независимо дали си понесъл трудности или оскърбления, казано накратко, това, което хората в крайна сметка придобиват от нещата, на които Сатана ги подлага, със сигурност не е истината. Какво придобиват хората? Болка. Това, което Сатана постига у хората, са безброй форми на унижение и подигравки, както и злоупотреба и поквара. И така, какво постига той в хората и как ги кара да се чувстват? Кара ги да понасят огорчения и да правят компромиси, за да се запазят, и дори ги кара да се изкривяват вътрешно. Хората се научават да използват всякакви тактики и методи, за да се справят с всичко това и да подхождат към него, като се научават да се подмазват на другите, да се преструват и да изричат лъжи. Когато хората разкриват и проявяват всички тези неща, сърцата им желаещи, щастливи и спокойни ли са, или са изпълнени с гняв и болка? (Изпълнени са с гняв и болка.) Колкото повече унижение понасят в този свят, гневът в сърцата на хората увеличава ли се, или намалява? (Увеличава се.) Тогава хората все по-враждебно ли гледат на човечеството, или все по-любящо? (Враждебно.) Хората гледат все по-враждебно на човечеството и мразят всеки, когото видят. Когато хората са млади и току-що са навлезли в обществото, всичко им се струва прекрасно и те се доверяват на хората с особена лекота. Когато станат на трийсет години, те вече не се доверяват толкова много на другите. Когато станат на четирийсет години, те нямат доверие на повечето хора, а когато станат на петдесет години, сърцата им са пълни с омраза и те са склонни да се обърнат и да навредят на другите. Какво понасят хората, преди да се изпълнят с омраза? Само оскърбление и болка. Когато нямаш способностите и властта, които другите имат, когато другите ти кажат, че си нещо, трябва бързо да кимнеш с глава в знак на съгласие, а когато те проклинат, трябва да слушаш. Няма какво да направиш, но какво си мислиш вътре в себе си? „Един ден, когато имам власт, ще те убия със собствените си ръце и ще залича три поколения от рода ти!“. Омразата в сърцето ти става все по-силна. Това е последствието, което понасянето на унижение и носенето на тежко бреме носи на поквареното човечество. Хората мислят, че понасянето на унижение и носенето на тежко бреме, което се възхвалява и насърчава от обществото, е нещо положително и че е вид манталитет и начин на мислене, който позволява на хората да работят усилено и да се стремят да станат по-силни. И така, защо това в крайна сметка предизвиква гняв и омраза у хората? (Защото не е истината.) Точно така. То води до това неблагоприятно последствие, защото не е истината. Какво създава поколения, които негодуват и убиват за отмъщение в обществото и в бандите? (След като хората понесат оскърбление, омразата в сърцата им расте и те убиват за отмъщение.) Точно така, по този начин възниква убийството за отмъщение. Поколение след поколение хората брутално се убиват взаимно, докато човечеството не бъде унищожено от бедствие. Това е последствието. Човечеството е живяло според философиите и логиката на Сатана и постепенно се е развивало до настоящия момент под властта на Сатана. Връзката между хората е все по-изкривена, все по-далечна, все по-лишена от доверие и все по-хладна. До каква точка е стигнала сега? Стигнала е до точката, в която сърцата на двама души, които нямат нищо общо помежду си, са изпълнени с взаимна омраза и с взаимна враждебност. В миналото съседите често са контактували и често са общували помежду си, но сега човек може да е мъртъв от пет-шест дни и съседът му да не узнае. Никой няма да го провери. Как се стигна дотук? Дотук се стигна поради тази взаимна омраза. Ти не искаш другите да са враждебни към теб, но в същото време си враждебен към другите — това е порочен кръг. Това е неблагоприятно последствие и бедствие, донесено на човечеството от законите на Сатана. Възгледите и впечатленията, които хората имат за другите в сърцата си, са все по-неблагоприятни, така че те стават все по-добри в понасянето на унижение и носенето на тежко бреме, а гневът и омразата в сърцата им растат, докато накрая не кажат: „Би било по-добре, ако всички бяха мъртви и нито един да не остане жив!“. Не изпълва ли този вид омраза сърцата на всички? Те желаят този свят да бъде унищожен възможно най-скоро: „Всички хора са лоши до мозъка на костите си. Заслужават да бъдат унищожени!“. Казваш, че другите хора са лоши до мозъка на костите си, но какво да кажем за теб? Възможно ли е ти наистина да си се променил? Да си постигнал спасение? В същото време, щом мразиш другите за това, че са лоши до мозъка на костите си, ти трябва да си по-добър от тях. Ако ти си също толкова лош, колкото светските хора, тогава нямаш разум. Когато човек с разум види, че човечеството е лошо до мозъка на костите си, той трябва да се стреми към истината и да изживее човешко подобие, за да удовлетвори Бог — именно това е подходящо да направи. По този начин, когато Бог унищожи този нечестив човешки род, този човек ще бъде пощаден.

Мразите ли този нечестив човешки род? (Да.) Повечето хора, които вярват в Бог, имат някаква човешка природа и разум; сърцата им са по-добри, те копнеят за светлината и за това Бог и истината да държат властта. Те не харесват нечестивите неща и нещата, които са несправедливи. Би трябвало да са изпълнени с надежда, любов и толерантност към човечеството, така че как биха могли да го мразят? Някои хора казват: „Като си спомня как, когато бях в училище, учителят ме тормозеше, но не смеех да кажа нищо за това; просто трябваше да го понасям. Затова реших да уча усърдно и след това да вляза в университет. Ще ви покажа от какво тесто съм замесен и тогава аз ще бъда този, който ще ви тормози!“. Някои хора казват: „Като си спомня как, когато работех, страховити хора в компанията винаги ме тормозеха и си мислех: „Само почакайте до деня, в който ще ви надмина с постиженията си. Тогава ще ви вгорча живота!“. Има и други, които казват: „Като си спомня как, когато се занимавах с бизнес, доставчикът винаги ме мамеше и си мислех: „Когато дойде денят, в който направя голямо състояние, ще ти го върна!“. Животът на никого не е лесен и всеки има моменти, в които е тормозен — всеки има хора, които мрази вътрешно и с които иска да си уреди сметките. Дотам е стигнал светът; изпълнен е с омраза и с враждебност. Враждебността на хората един към друг е твърде крайна, те не могат да се разбират хармонично и не са в приятелски отношения. С този свят скоро ще е свършено; стигнал е до крайната спирка. Всеки има сърцераздирателни истории в себе си от времето, когато е бил тормозен от някого, някъде, или от времето, когато е бил тормозен, гледан отвисоко, измамен или е пострадал от други хора в някоя компания, организация или група хора. Тези неща се случват навсякъде. Какво доказва това? Доказва, че сред човечеството вече няма хора като Ной. Не е ли така? (Да, така е.) Сърцето на всеки е пълно с нечестивост и с враждебност към истината, към положителните неща и към справедливостта. Хората вече са неспасяеми. Няма човек, няма учение и няма теория, които да могат да спасят човечеството — това е факт. Някои хора все още се надяват: „Кога ще има световна война? След войната всички, които заслужават да умрат, ще бъдат мъртви, а хората, които останат, ще могат да започнат отначало. Ще започне нова ера и ще бъде създадена нова държава“. Възможно ли е това? Не, не е възможно. Някои хора възлагат надеждата си на всякакви различни религии, но сега всяка религия е в упадък и кара на последни издихания. Всяка религия е прогнила до основи и има позорна репутация. Какво имам предвид под тези думи? Те са предназначени да накарат хората да разберат един факт: ако Бог не използва слова и истината, за да спаси човечеството, дълбоко вкоренената омраза и жесток нрав на хората само ще стават все по-лоши и все по-необуздани. В крайна сметка единствената възможност за човечеството ще бъде да свърши в самоунищожение чрез взаимно брутално избиване. В настоящия момент много хора искат да избегнат този нечестив човешки род и да отидат да живеят сами високо в планините и в горите или на място без следа от човешки живот. Какъв е резултатът от това? Човечеството вече няма да се размножава и няма да има следващо поколение. Човечеството ще изчезне след настоящото поколение — няма да има потомци. Съпротивата на човечеството срещу Бог е твърде сериозна, което отдавна предизвика гнева Му. Не след дълго с хората ще е свършено. Защо има толкова много хора, които не се женят? Защото се страхуват да не бъдат измамени, не вярват, че вече има добри хора, и са изпълнени с враждебност към брака. Кой трябва да бъде обвиняван за това? Винете хората, че са твърде дълбоко покварени, винете Сатана и дяволите, и винете хората, че съзнателно приемат покварата. Ти мразиш другите, но всъщност по-добър ли си от тях? Ти нямаш истината и е безполезно да мразиш другите. Ако хората нямат истината и не я разбират, в крайна сметка те ще стигнат до задънена улица, ще паднат в бедствие и ще бъдат унищожени. Това е краят, който ги очаква. Ако Бог не спаси човечеството, няма да има никой в поквареното човечество, който да може да разбере истината.

Какво точно е „унижение“? Трябва ли вярващите да понасят унижение? Съществува ли това „унижение“? (Не, не съществува.) То не съществува, така че този въпрос не е ли разрешен? Следващия път, когато чуете някой да казва: „Първото нещо, което трябва да научиш като вярващ, е да понасяш. Каквото и да се случи, трябва да го понесеш и да го потиснеш вътре в себе си“. Когато го чуеш да казва тези думи, трябва ли да му кажеш нещо? (Да.) Какво трябва да му кажеш? Казваш му: „За какво понасяш? Ако наистина понасяш оскърбление, тогава си доста жалък и това показва, че не разбираш истината. Ако разбираше истината, това оскърбление нямаше да съществува и ти доброволно и с радост щеше да приемеш всички обстоятелства, които Бог устройва за теб. Това са трудности, които хората трябва да понесат, а не някакво оскърбление. Това е Бог, който те издига. Фактът, че можем да понесем тези трудности, доказва, че Бог все още ни дава шанс и ни прави способни да бъдем спасени. Ако дори нямахме възможността да понесем трудности или ако не бяхме достойни за тях, тогава нямаше да имаме шанс да бъдем спасени. Това не е оскърбление; трябва да сте наясно с това и да се вгледате дали думите ви всъщност са правилни. Това оскърбление не съществува — ние сме покварени хора и заслужаваме да понесем тези трудности. Когато си болен, приемането на лекарства и подлагането на операция включва понасянето на известни трудности. Трудностите, които понасяш, за да излекуваш болестта си, броят ли се за оскърбление? Това не е оскърбление; направено е, за да те излекува. Вярваме в Бог и преживяваме правосъдие и наказание, за да се отървем от нашия покварен нрав и да изживеем човешко подобие, да живеем според Божиите изисквания, да се покоряваме на Бог, да Го почитаме и да живеем по-добре и с повече достойнство. Ние заслужаваме да понесем тези трудности поради нашия покварен нрав. Понасянето на тези трудности е в името на придобиването на истината и живота. Не можем да го тълкуваме като оскърбление. Трябва да го приемем като наша отговорност и задължение, които трябва да изпълним, и като пътя, по който трябва да поемем. Това е Божието издигане и ние трябва да хвалим Бог за това, че ни издига, и да Го хвалим за възможността, който ни дава. Въз основа на всичко, което сме правили, и на начина, по който сме действали, ние не сме достойни да понесем тези трудности и трябва да бъдем унищожени като светските хора. Ако се отнасяме към трудностите, които трябва да понесем, и към цялата тази благодат, с която Бог ни е дарил, като към оскърбление, тогава сме сериозно лишени от съвест и нараняваме Божието сърце! Ние не сме достойни за Божието спасение“. Не е ли така? (Да, така е.) Тази част от доктрината е много проста. Не трябва ли човек да може да я разбере, без да му се казва? Като бъдат просветлени по този начин и след като разберат тези неща, сърцата на хората ще бъдат по-спокойни и те няма да действат неразумно, когато им се случват неща. Някои хора знаят ясно в сърцата си, че това е истината и че трябва да я приемат, но когато говорят, те все още казват, че е наистина несправедливо, не спират да говорят, докато накрая не изрекат думи на осъждане срещу Бог. Не правете такива неща. Когато и да ви се случат неща, търсете истината. Това е първото най-важно нещо. Никога не го пренебрегвайте. Ако признаваш, че Бог е истината, пътят и животът, тогава не трябва да се отнасяш към никое обстоятелство, което Бог нагласява, като към дело на човека. По-скоро трябва да се отнасяш към всяко обстоятелство, което Бог нагласява, като към възможност да преобразиш своя нрав и възможност да приемеш истината.

Приключих с общението за значението на „унижението“. Сега ще разговарям за следващата част, а именно какво означава „да се носи тежко бреме“. Току-що говорихме за това как тежкото бреме, което хората носят, е желание и необуздана амбиция дълбоко в сърцата им, цел, която се надяват да постигнат. Когато става въпрос за вярващи в Бог, които биват спасени от Бог и които приемат Божието ръководство, трябва ли те да понасят унижение и да носят тежко бреме? Току-що казах, че изразът „понасяне на унижение“ не важи за Божия дом. Не е нужно да понасяш унижение. Не е нужно да чувстваш, че носиш толкова много трудности. Не е нужно сърцето ти да чувства, че с него са се отнесли несправедливо. И не е нужно да понасяш цялото това оскърбление, за да удовлетвориш Бог, сякаш си толкова благороден. Не е нужно да правиш тези неща. И така, какво означава да се носи тежко бреме? Ако някой каже, че Бог кара хората да понасят всички тези трудности, за да могат да поемат по-големи отговорности и мисии и да получат по-големи благословии и по-добра крайна цел, това твърдение логично и разумно ли ще бъде? (Не, не е логично.) Не е логично. Тогава как трябва да го окачествим? Бог позволява на хората да бъдат спасени и да постигнат боязън от Бог и отбягване на злото, и им дава възможност да живеят по-добре. Бог точно заради хората ли прави това, или заради Себе Си? (Заради хората.) Разбира се, че е заради хората. Хората са най-облагодетелствани. Ето защо казвам, че то няма нищо общо с това какво Бог получава от него, камо ли с това колко големи благословии хората могат да получат, като понасят тези трудности. Не е нужно да понасяш и не е нужно да имаш такива „велики амбиции“, нито е нужно да се отказваш от неща по този начин. В действителност ти не си се отказал от нищо, нито си изхвърлил нещо. Напротив, хората в крайна сметка са придобили най-много. От една страна, те са разбрали всички различни критерии относно това как да постъпват. Освен това хората са способни да спазват целия този ред и всички тези закони, които Бог е установил, и да живеят по подреден начин. Как този начин на живот се съпоставя с начина, по който хората живеят сега? (По-добър е.) По-добър е от начина, по който хората живеят сега. Тогава кой от тези два начина на живот е по-благословен, кой повече наподобява този на истинско сътворено същество и, още повече, кой е животът, който човечеството трябва да има? (Първият.) Разбира се, че е първият. След като понесеш тези трудности, ти разбираш Божиите намерения и в същото време разбираш много истини, и с разбирането на истината като основа се научаваш как да постъпваш и в твоята човешка природа има истина, която действа като живот. Това придава ли ти стойност? Хората първоначално нямат никаква истина. Те са просто безполезни отрепки, които са по-низши от мравките и не заслужават да живеят, но сега ти си разбрал истината и говориш и действаш според нея. Независимо какво Бог те кара да правиш, ти си способен да слушаш и да го изпълняваш дословно, и независимо какво Бог подрежда за теб, ти си способен да му се покоряваш. Така че все още ли ще съдиш Бог? Ще се бунтуваш ли активно срещу Него? Ако някой те подбужда да се бунтуваш срещу Бог, ще го направиш ли? (Не.) Ако някой измисля лъжи за Бог, за да те подведе, ще повярваш ли? (Не.) Не, няма. Така че ти няма да се бунтуваш срещу Бог нито в субективен, нито в обективен смисъл. Такива хора живеят напълно под Божието господство. Така че трябва ли такива хора все още да понасят болката на днешните хора? Има ли все още омраза и болка в сърцата им? Има ли тъжни и болезнени неща в сърцата им? (Не.) Тази болка я няма. Хора като тези са принципни във всичко, което правят, и не действат произволно. Също така, когато се случват неща, Бог има върховна власт и Сатана не може да ти навреди; ти живееш като истински човек. Бог би ли унищожил такива хора? Такива хора биха ли се унищожили сами? (Не.) Не, не биха. Те са напълно различен тип хора в сравнение с покварените днешни хора. Сърцата на днешните хора са пълни с омраза и болка. Те са способни да извършат самоубийство навсякъде и по всяко време, да се бият и да убиват хора навсякъде и по всяко време, и да вършат лоши неща навсякъде и по всяко време, като донасят бедствие на човешкия свят. Докато хората, които са спасени от Бог и които са придобили истината като живот, могат да съжителстват мирно без борба или омраза. Те са способни да се покоряват на Божиите подредби и да се покоряват с единни сърца и усилия на всяка дума, която Бог казва. Всички тези хора живеят в словото на Бог и работят усилено в една и съща посока. За да се изпълни Божията воля може ли все още да има различни възгледи сред хора, които са заедно, когато ти разбираш истината, той разбира истината, тя разбира истината и те разбират истината? (Не.) По този начин те могат да стигнат дотам, че всеки да живее в Божието присъствие, да живее в Неговото слово, да живее според истината и сърцата на хората да си съответстват. По този начин може ли все още да има клане и борба между тях? (Не.) Не. Нужно ли е хората все още да понасят болка? Няма болка. Хора като тези живеят благословен живот, без борба или клане. Тогава как трябва хората да управляват всички неща, които Бог им е поверил? (Трябва да съжителстват мирно.) От една страна, те трябва да съжителстват мирно. От друга страна, те трябва да управляват всичко в съответствие с реда и законите, които Бог е установил. Което означава, че целият този ред и всички тези закони и живи същества принадлежат на човечеството, използват се от човечеството и създават ползи за човечеството. Колко прекрасно е човечество от този вид! В такъв момент жизнената среда на човечеството е дадена на хората да я управляват. Бог установява ред и закони в този свят заради хората и тогава Бог няма да се намесва в него. Ако един ден видиш вълк да яде заек, какво би направил? Трябва да оставиш вълка да го изяде. Не можеш да спреш вълка да яде зайци и да го накараш да яде трева. Каква грешка би направил? (Да вървя срещу естествения ред на нещата.) Ще вървиш срещу естествения ред на нещата. Зайците ядат трева, а вълците ядат месо, така че трябва да уважаваш присъщата им природа и да ги оставиш да се развиват свободно. Няма нужда да се намесваш в техните дейности и начин на живот по изкуствен, допълващ начин. Не е нужно да управляваш тези неща. Бог вече е установил тези неща такива, каквито трябва да бъдат. Ако има някои места, където вали много и климатът не е подходящ, тогава животните трябва да мигрират. Ти казваш: „Трябва да поправим това място. Как така винаги вали толкова много? Сигурно е толкова уморително за животните винаги да мигрират!“. Това не е ли отново глупост? (Да.) Защо е глупост? Не е ли установил Бог този климат? (Да.) Бог е установил този климат и е оставил тези животни да живеят в тази област. Не е ли установил Бог тяхната миграция? (Да.) Тогава защо искаш да се намесваш? Защо действаш на сляпо, подтикван от добри намерения? Какво ѝ е хубавото на миграцията? Когато голяма група животни остане в една област за половин година, цялата трева бива изядена. Ако не вали и те не желаят да си тръгнат, тогава какво? Ще трябва да вали през цялото време. Когато земята е влажна, те не могат да останат там и тревата ще подгизне от дъждовната вода, така че те трябва да си тръгнат. Тази миграция поддържа телата им във форма и дава шанс на тревата да порасне отново. Щом изядат по-голямата част от тревата на друго място, там ще завали сняг и те отново ще бъдат изгонени, така да се каже, и ще трябва бързо да мигрират. Връщат се отново на първоначалното си място. Не вали, тревата е пораснала и те могат отново да я пасат. По този начин тази екосистема непрекъснато поддържа баланс по естествен начин. Някои хора казват: „Антилопите гну винаги биват изяждани от лъвовете — горките същества! Не можем ли да направим антилопите гну по-умни?“. Защо действаш сляпо, подтикван от добри намерения? Опитваш се да покажеш, че си добър ли? Прекаляваш с добротата си. Ако антилопите гну бяха хитри, лъвовете щяха да гладуват. Ще можеш ли да гледаш как лъвовете гладуват? Има и други хора, които казват: „Лъвовете са лоши. Те хапят елените и зебрите. Толкова е кърваво и жестоко!“. Ако унищожиш лъвовете, ще има твърде много зебри и елени. Какъв ще бъде крайният резултат? Тревата ще бъде изядена и пасищата ще се превърнат в пустиня. Би ли го понесъл? Все още ли ще действаш с тези добри намерения? И така, какво трябва да направиш? Да ги оставиш да се развиват свободно. Така стоят нещата с животните. Бог отдавна е установил целия този ред и, щеш не щеш, трябва да го приемеш; всичко трябва да протича, както е наредено. Ако вървиш срещу естествения ред, животът не може да бъде поддържан. Щом разбереш всички тези закони, ще уважаваш законите и ще гледаш на тези неща според законите. Тогава ще видиш мъдростта на Божието върховенство над всичко. Освен това всички тези закони са присъщи на живота. Как се е стигнало до това? (Било е начертано от Бог.) Било е начертано от Бог. Така го е подредил Бог. Хората изследват науката, изследват биологията, изследват всякакви области на знанието. Те са прекарали години в изследвания, но разбират само проста доктрина и ред; никой не вижда Божието върховенство или Божията мъдрост в тази доктрина и в тези явления. Защо цялата тази екосистема и хранителна верига се оказват толкова сложни и удивителни? Хората просто изясняват едно явление или обявяват един факт на хората в този свят, но никой не може да обобщи или да види ясно, че всичко това идва от Бог — то не е възникнало от само себе си. Ако се съгласим с твърдението, че е възникнало от само себе си, тогава защо никой никога не е виждал маймуна да се превърне в човек през всичките тези години? Всички тези закони са установени от Бог. Имат ли те нещо общо с превръщането на маймуните в хора? (Не.) Няма такова нещо. Бог е установил всички тези закони и целия този ред. Ако хората имат късмета да останат, тогава в онзи момент те не само ще уважават, поддържат и управляват целия този ред и всички тези закони, но по-важното е, че те също така ще бъдат най-облагодетелствани от целия този ред и от всички тези закони. Бог е подготвил всичко това за човечеството и го е установил за хората — всичко е готово, за да го ползват хората. Хората като сътворени същества са най-благословени от всички. Те имат език, мислене, могат да чуят Божия глас, могат да разберат Божиите слова, имат език, с който да общуват с Бог, и са най-умели в разбирането на Божиите слова. Те са най-благословени с това, че Бог им е дал най-ценния капитал, с който могат да получат спасение и да дойдат пред Него. В крайна сметка всичко, което Бог е направил, и целият този ред и всички закони, които Бог е установил, ще изискват стопанисване от хората и ще изискват поддържане от хората. Онези хора, които просто изследват, рушат, пагубни са за целия този ред и всички тези закони и ги изкривяват, трябва да бъдат унищожени. Хората са понесли толкова много трудности. Съществува ли в действителност красивата крайна цел, в която вярват в сърцата си, към която се стремят и за която копнеят? Всъщност тя не съществува. Това е просто желание и необуздана амбиция на хората и е различно от това, което Бог иска да даде на хората. Това са две отделни неща и те нямат нищо общо помежду си. Така че частта „носене на тежко бреме“ от понасянето на унижение и носенето на тежко бреме не съществува в хората. Какво имам предвид, като казвам, че не съществува? Че красивата крайна цел, в която вярваш, и нещата, които искаш да постигнеш в желанията и необузданите амбиции дълбоко в сърцето ти, изобщо не съществуват. Независимо колко трудности понасяш или колко оскърбление понасяш, в крайна сметка крайната цел, за която копнееш, нещата, които желаеш да постигнеш, човекът, който искаш да станеш, и степента, до която искаш да бъдеш благословен, не са валидни. Това не са нещата, които Бог иска да ти даде. Какъв друг проблем има тук? Хората понасят унижение и носят тежко бреме когато крият истинските си способности, като понасят оскърбление, след което търпят оскърбление, за да постигнат целите си. Какви са тези цели? Те са домогванията и дори желанията дълбоко в сърцата на хората. Когато вярващите понасят трудности, тогава това за да удовлетворят желание ли е? (Не.) Тогава за какво е? Когато вярващите понасят трудности, целта, която искат да преследват и да постигнат, положителна ли е, или е негативна? (Положителна е.) Свързана ли е с желание? (Не.) Тогава каква е тази положителна цел? (Да се отърват от своя покварен нрав, да станат истински хора и да могат да живеят по-добре.) Да се отърват от своя покварен нрав, да станат истински хора и да могат да живеят по-добре. Какво друго? Да станат хора, които са спасени, и да не се бунтуват отново срещу Бог. Искате ли да станете като Йов и Петър? (Да.) Тогава това не е ли цел? (Да.) Тази цел свързана ли е с желание? (Не.) Тази цел е истински стремеж и е целта и пътят, които Бог е дал на хората. Това е правилното. Ето защо казвам, че трудностите, през които преминавате заради тази правилна цел на стремеж, не е понасяне на унижение. Вместо това, именно към нея хората трябва да стремят, и тя е пътят, по който хората трябва да поемат. Могат ли онези хора, които дълбоко в сърцата си мислят, че понасят оскърбление, да поемат по този път? Не могат, нито могат да постигнат тази цел.

Погледнат сега, изразът „понасяне на унижение и носене на тежко бреме“ истината ли е? (Не.) Не е истината и не е критерий за това как хората трябва да действат, да постъпват или да почитат Бог. Трябва ли хората да понасят унижение и да носят тежко бреме, за да бъдат спасени от Бог? (Не.) Правилно или погрешно е да се каже, че човек е постигнал спасение, като е понасял унижение и е носил тежко бреме? (Погрешно е.) Защо е погрешно? Понасянето на унижение и носенето на тежко бреме не е практикуване на истината, така че как могат да постигнат спасение? Това е като да кажеш, че човек е убивал хора, подпалвал е неща и е вършил много лошотии, а в крайна сметка е станал „обичан от народа водач“. Не е ли почти същото като да кажеш това? (Да.) Точно това означава. Той очевидно е на пътя на нечестивостта, но е станал положителен герой. Това е противоречие. Ако някой каже, че човек е понесъл унижение и е носил тежко бреме и в крайна сметка е постигнал съответствие с Бог, или че човек е понесъл унижение и е носил тежко бреме и в крайна сметка е останал непоколебим по време на изпитания, или че човек е понесъл унижение и е носил тежко бреме и в крайна сметка е изпълнил Божието поръчение — кое от тези твърдения е правилно? (Нито едно от тях.) Нито едно от тях не е правилно. Правилно ли е да се каже, че някой е понесъл унижение и е носил тежко бреме, докато е разпространявал евангелието в цяло село? (Не.) Виждам, че някои хора не са сигурни и си мислят: „Правилно ли е? Мисля, че това твърдение е правилно, нали? Има много случаи, в които хората трябва да понасят унижение и да носят тежко бреме, докато проповядват евангелието и свидетелстват за Бог“. Използването на този израз в този контекст е правилно, нали? (Не, не е.) Защо не е? Кажете Ми. (Защото ефектът, постигнат от понасянето на унижение и носенето на тежко бреме не е положителен.) Това правилното приложение ли е? Анализирайте защо този израз е неправилен. Разнищете го. „Като понасяха унижение и носеха тежко бреме, докато проповядваха евангелието, те обърнаха във вярата много хора, дадоха много плод и провъзгласиха името на Бог“. Знаете ли дали това твърдение е правилно? Ако го приложим съгласно всяко твърдение, за което сме разговаряли днес, би било неправилно да се използва този израз в тази ситуация, но ако се замислим една стъпка по-напред за това как, когато проповядват евангелието, някои хора биват бити или овиквани от потенциални приемници на евангелието и биват отпращани от вратите им, това брои ли се за понасяне на унижение? (Не.) Тогава какво е това? (Трудност, която вярващите трябва да понесат, докато проповядват евангелието.) Точно така. Това е трудност, която хората трябва да понесат. Това е тяхна отговорност, тяхно задължение и поръчението, което Бог е дал на хората. То е като раждането, което е болезнено — не е ли това трудност, която трябва да понесеш? (Да.) Правилно ли е една жена каже на детето си: „Понесох унижение и носих тежко бреме, за да те доведа на света“? (Не.) Тя е понесла трудност, така че защо е неправилно да се каже това? Защото това е трудност, която тя трябва да понесе. Например ако един вълк е ловувал в продължение на много часове, преди да хване заек, и каже: „Понесох унижение и носих тежко бреме, за да изям заек“, това правилно ли би било? (Не.) За да изяде заек, вълкът трябва да пожертва нещо в замяна. Заекът няма просто да седи там и да чака вълкът да го изяде. Коя задача е толкова лесна? Независимо каква е задачата, човек винаги трябва да направи определена жертва. Това не е понасяне на унижение и носене на тежко бреме. В момента като какъв сме категоризирали задълбочено израза „понасяне на унижение и носене на тежко бреме“? (Като негативен.) Категоризирали сме го като негативен и презрителен израз и като логика на Сатана и философия на Сатана за светските отношения. Той няма нищо общо с вярата в Бог или с положителните неща. Ако някой каже: „Проповядвал съм евангелието в продължение на много години. Наистина съм понесъл унижение и съм носил тежко бреме!“, това не е уместно. Проповядването на евангелието е твоя отговорност и това е трудност, която трябва да понесеш. Дори да не проповядваш евангелието, няма ли да понесеш трудности само защото живееш? Това е трудност, която хората трябва да понесат. Това е правилно. Изразът „понасяне на унижение и носене на тежко бреме“ в общи линии е изкоренен от Божия дом. Ако някой отново спомене този израз, как ще го изтълкуваш? Ако някой каже: „Понесох унижение и носих тежко бреме в затвора, за да не бъда Юда!“, това твърдение правилно ли е? (Не.) Защо не? „За да не бъда Юда“ е много справедлива цел и справедливо нещо за казване, така че как би могло да не бъде понасяне на унижение и носене на тежко бреме? (Един вярващ не бива да бъде Юда.) Точно така. Как може да е разумно за един вярващ да бъде Юда? Не е ли нелепо да се каже, че да не бъдеш Юда е понасяне на унижение и носене на тежко бреме? Да свидетелстваш за Бог е твоя мисия. Това е свидетелството, в което сътворените същества трябва да останат непоколебими, и позицията, по която трябва да останат непоколебими. Сатана не е достоен за човешката възхвала. Бог е Единственият, Когото хората трябва да почитат, и е напълно естествено и обосновано да почитат Бог. Когато Сатана се опитва да те подчини на волята си, ти трябва да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог, да се откажеш от живота си и да не бъдеш Юда. Това не означава да понасяш унижение и да носиш тежко бреме. Сега обясних ясно този израз. Ако някой отново каже, че е понесъл унижение и е носил тежко бреме, как трябва да се справите с това? Той ще разбере, когато го оставите да чуе проповедта, която изнесох днес. Това е най-лесният начин.

В. Несломима воля за борба

Третото проявление на това да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка е несломимата воля за борба. Що за нрав е никога да не се предаваш? Надменен нрав. Как може хората никога да не се провалят? Как може никога да не правят нищо лошо, да не казват нищо лошо или никога да не допускат грешки? Трябва да признаеш: „Аз съм обикновен и нормален човек. Имам недостатъци и слабости. Има моменти, в които постъпвам неправилно, и има моменти, в които казвам неправилното нещо. Способен съм да свърша неправилното нещо и да следвам грешния път. Аз съм обикновен човек“. И така, какво означава никога да не се предаваш? Това е, когато някой се провали, сблъска се с неуспехи или се отклони по грешния път, но не го признава. Просто упорито продължава напред. Проваля се, но не се обезсърчава, проваля се, но не признава грешките си. Независимо колко хора го порицават или заклеймяват, той не се обръща назад. Настоява да се бори, да работи и да се стреми в собствената си посока и към собствените си цели, без да се замисля за цената. Това е видът манталитет, за който става въпрос. Този манталитет не е ли доста добър в обединяването на хората? В какви ситуации обикновено се използва изразът „никога не се предавай“? Във всякакви ситуации. Където и да съществуват покварени хора, съществува и този израз, съществува и този манталитет. И така, защо хората, които принадлежат на Сатана, са измислили тази поговорка? За да не могат хората никога да разберат себе си, да не признават собствените си грешки и да не ги приемат. За да не виждат хората само крехката, слабата и некадърната си страна, а по-скоро да виждат способната, силната и смелата си страна, да не се подценяват, а да мислят, че са компетентни. Стига да си мислиш, че си способен, значи си способен; стига да си мислиш, че можеш да успееш, че няма да се провалиш и че можеш да бъдеш сред най-добрите, тогава ще успееш. Стига да имаш тази решителност и решимост, това желание и тази необуздана амбиция, тогава можеш да постигнеш всичко. Хората не са незначителни; те са могъщи. Невярващите имат една поговорка: „Успехът ти е толкова голям, колкото са големи мечтите ти“. Някои хора харесват тази поговорка още щом я чуят: „Еха, искам десеткаратов диамант, това означава ли, че ще го получа? Искам „Мерцедес-Бенц“, това означава ли, че ще го получа?“. Това, което получаваш, ще съответства ли на размаха на желанието на сърцето ти? (Не.) Тази поговорка е заблуда. Казано направо, надменността на онези, които вярват в израза „никога не се предавай“ и го признават, не познава граници. На кои Божии слова пряко противоречи начинът на мислене на тези хора? Бог изисква от хората да разбират себе си и да постъпват практично. Хората имат покварен нрав; те имат недостатъци и нрав, който се съпротивлява на Бог. Сред хората няма съвършени; никой не е съвършен. Това са просто обикновени хора. Как Бог поучава хората да постъпват? (По благопристоен начин.) Да постъпват благопристойно и да се придържат твърдо към мястото си на сътворени същества по практичен начин. Изисквал ли е Бог някога от хората никога да не се предават? (Не.) Не. Тогава какво казва Бог за хората, които следват погрешен път или разкриват покварен нрав? (Той им казва да признаят това и да го приемат.) Да го признаят и да го приемат, след това да го разберат, да са способни да направят обрат и да достигнат до практикуване на истината. За разлика от това, никога да не се предават означава, че хората не разбират собствените си проблеми, не разбират грешките си, не приемат грешките си, в никакъв случай не правят обрат и в никакъв случай не се покайват, камо ли да приемат Божието върховенство или подредби. Те не само не търсят каква точно е съдбата на хората или какви са Божиите устройвания и подредби — не само не търсят тези неща, но вместо това вземат съдбата си в свои ръце, искат те да имат последната дума. Освен това Бог изисква от хората да разбират себе си, да се оценяват и преценяват точно и да вършат добре всичко, което могат, по един практичен и благопристоен начин и с цялото си сърце, ум и душа, докато Сатана кара хората да използват напълно своя надменен нрав и да му дадат пълна свобода. Той кара хората да бъдат свръхчовеци, да бъдат велики и дори да имат суперсили — кара ги да бъдат неща, които не могат да бъдат. Следователно каква е философията на Сатана? Тя е, че дори да грешиш, не си сгрешил, и че стига да имаш манталитета да не признаваш поражение и никога да не се предаваш, рано или късно ще дойде ден, в който ще станеш част от най-добрите, и рано или късно ще дойде ден, в който желанията и целите ти ще се осъществят. И така, има ли смисъл, в който никога да не се предаваш означава, че ще използваш всякакви средства, за да постигнеш нещо? За да постигнеш целите си, не бива да признаваш, че си способен на провал, не бива да вярваш, че си обикновен човек, и не бива да вярваш, че си способен да следваш грешен път. Освен това трябва безскрупулно да използваш всякакви методи или тайни кроежи, за да осъществиш желанията и необузданите си амбиции. Има ли нещо в това никога да не се предаваш, при което хората подхождат към съдбата си с отношение на изчакване и покорство? (Не.) Няма. Хората настояват да вземат съдбата си изцяло в свои ръце; те искат да контролират собствената си съдба. Независимо дали се отнася за пътя, по който ще поемат, дали ще бъдат благословени, или какъв начин на живот ще имат, те трябва да имат последната дума за всичко. Невярващите имат една поговорка: „Възможността благоприятства подготвените“. Що за поговорка е това? Има много хора, които прекарват много години в подготовка, които прекарват целия си живот в подготовка, но умират, без изобщо да получат възможност. Как се появява възможността? (От Бог.) Ако Бог не ти подготви възможност, има ли полза от каквато и да е подготовка от твоя страна? (Не.) Ако Бог не планира да ти даде възможност и не ти е писано, независимо колко години прекарваш в подготовка, каква е ползата? Ще се смили ли Бог над теб и ще ти даде ли възможност, защото си прекарал толкова много години в подготовка? Ще направи ли Бог това? (Не.) Ще се появи възможност, ако Бог я е подготвил за теб, а ако Той не я е подготвил, няма да получиш възможност. Има ли полза никога да не се предаваш? (Не.) Някои хора казват: „Никога не се предавам. Вземам съдбата си в свои ръце!“. Думите им са борбени, но дали могат да го постигнат, или не, не зависи от тях. Да вземем за пример една жена, която иска да има син. Ражда няколко деца, но се оказва, че всички са момичета. Други хора ѝ казват да не ражда повече деца и че не ѝ е писано да има син, но тя не отстъпва и казва: „Не вярвам. Никога няма да се предам!“. Когато и десетото ѝ дете е момиче, тя най-накрая отстъпва: „Изглежда, че не ми е писано да имам син“. Все още ли никога не се предава? Все още ли има увереност? Все още ли се осмелява да има повече деца? Не, не се осмелява. Друг човек се занимава с бизнес и планира да спечели петстотин хиляди долара за две години. В началото, след като не печели нищо през първата половин година, той казва: „Няма значение. Това, че не съм спечелил пари през първата половин година, е без значение. Със сигурност ще спечеля през втората половина“. След като изминава повече от година и не е спечелил никакви пари, той все още не се отказва: „Аз никога не се предавам. Вярвам, че всичко е в ръцете на човека — имам много възможности!“. Когато минават две години, той не е спечелил и петдесет хиляди, камо ли петстотин хиляди. Смята, че не е имал достатъчно време и достатъчно опит, затова отива и учи още две години. След като са минали четири години, не само че не е спечелил петстотин хиляди долара, но е загубил почти целия си основен капитал, но все още никога не се предава: „Писано ми е да имам пари. Как така не съм способен да спечеля петстотин хиляди долара?“. Когато минат близо десет години, ще има ли все още тази цел да спечели петстотин хиляди долара? Ако го попиташ отново колко планира да спечели тази година, той казва: „О, колкото да преживявам“. Все още ли никога не се предава? Провалил се е, нали? Защо се е провалил? Дали се е провалил, защото целта му за печалба е била твърде висока? За това ли става въпрос? Не. Дали става въпрос за активите на хората, за децата им, за трудностите, които понасят в живота си, или за това кога и къде отиват, те не могат да решат нищо от това. Някои хора искат да влязат в държавната администрация, но никога не им се отдава възможност — дали това се дължи на липсата на способности? Те са способни, пресметливи и знаят как да се подмазват на хората, защо тогава е толкова трудно да станат държавни чиновници? Има много хора, не са толкова способни като тях, които са станали държавни чиновници, и много хора, които те гледат отвисоко, които са станали държавни чиновници. Тези хора умеят да говорят, имат истински талант и солидно образование зад гърба си, така че щом искат да станат държавни чиновници, защо е толкова трудно? Когато бяха млади, никога не се предаваха, но когато остаряха и все още бяха обикновени чиновници, най-накрая се отказаха и казаха: „Човешката съдба се определя от Небето. Ако е писано, ще стане. Ако не е, не може да се постигне с усилия“. Примирили са се със съдбата си, нали? Какво се случи с манталитета им никога да не се предават? Хората са унизени пред фактите.

Какво носи на хората манталитетът никога да не се предават? Той подхранва техните желания и амбиции. Това, което носи на хората, не е положително влияние или напътствие, а по-скоро им носи един вид негативно, неблагоприятно влияние. Самите хора не знаят нищо за мястото си във вселената, не знаят нищо за съдбата, която Небето е планирало за тях, и не знаят нищо за Божието върховенство или подредби. На всичкото отгоре те са се сдобили с тази така наречена психологическа опора. В крайна сметка какво се случва, когато хората са в ситуация, в която могат само да бъдат подвеждани? Те вършат много работа напразно и вършат много безполезна работа. За да постигнат целите си, хората понасят немалко физически и емоционални загуби и травми, а освен това несъмнено са извършили и много зло, за да осъществят своите желания, необуздани амбиции и цели. Какви последствия ще донесе това зло на хората в следващия им живот? Ще им донесе само наказание. Това, което поквареният нрав носи на хората, е желание и необуздана амбиция. Оправдани ли са някои от нещата, които желанията и необузданите амбиции на хората ги карат да правят? Има ли сред тях нещо, което да е съгласно истината? (Не.) Какви са тези неща? Това са само актове на зло. Какво обхваща това зло? Да бъдеш пресметлив към другите, да ги мамиш, да им вредиш и да ги залъгваш. В крайна сметка хората задлъжняват твърде много на другите и може да се преродят в животни в следващия си живот. На когото са задължени най-много, когото залъгват най-много и когото мамят най-много, в неговия дом ще живеят като животни, неспособни да говорят и командвани от хората. Дори да се преродят в хора, ще понасят живот на безкрайни трудности; трябва да платят за стореното. До това неблагоприятно последствие ще се стигне. Ако не бяха направлявани от поговорката „Никога не се предавай“, амбициите и желанията им нямаше да бъдат подхранвани и ако амбициите и желанията им не се осъществяха след две-три години, хората вероятно щяха да ги изоставят, но щом Сатана разпали огъня, желанията им стават все по-големи. Самото нарастване не е проблем, но то ги кара да стъпят на нечестив път. Когато някой е на нечестив път, може ли да върши добрини? Може ли да върши хуманни неща? Не, не може. Той ще използва всякакви средства, за да постигне своите цели, ще се закълне, че няма да се спре, докато целите му не бъдат постигнати, и ще е способен да извършва всякакви лоши неща. Погледнете само, има ли случаи, в които деца убиват родителите си, за да придобият техните активи? (Да.) Има твърде много случаи, в които хората убиват приятели и близки със собствените си ръце заради личния си интерес. Когато двама души се сблъскат с една и съща изгодна възможност и трябва да се борят помежду си за нея, те използват всички възможни средства, за да я получат. Какви са техните убеждения в най-решителния момент? „Никога няма да се предам. Този път категорично не мога да се проваля. Ако пропусна тази възможност, може никога повече през живота си да не срещна толкова добра възможност. Така че този път трябва да победя. На всяка цена трябва да получа тази възможност. Независимо кой ми препречва пътя, ще го убия без изключение!“. Какво се случва в крайна сметка? Той убива другия човек. Може да е постигнал и удовлетворил целта и желанието си, но също така е извършил зло и това е довело до беда. Сърцето му може да е неспокойно през целия му живот, може да изпитва вина или може напълно да го забрави. Фактът обаче, че той изобщо не го възприема, не означава, че Бог не е определил този въпрос. Бог има начин да се справи с него. Този човек може да е постигнал целта си в този живот, може да му се е разминало, но в следващия живот ще трябва да плати ужасна цена за стореното в този живот, което вероятно е било злодеяние. Може да се наложи да плаща за него в един живот, или в два, три живота, или дори цяла вечност. Тази цена е твърде ужасна! И така, как се е стигнало до това последствие? Било е предизвикано от един-единствен израз, от едно-единствено убеждение. Този човек иска да получи тази възможност. Той никога не признава поражение, не се предава и не си позволява да се провали. Твърдо иска да се възползва от възможността. В резултат на това се стига до беда. След като се стигне до беда, една-две години няма да са достатъчни, за да бъде платено за последствията и за да се компенсират те. Тази цена не е ли твърде висока? Животът на хората продължава осемдесет-деветдесет години, а по-краткият е петдесет-шейсет години. Независимо дали си спечелил лични предимства, статус, пари или други материални неща, ти съзнателно ще се радваш на тези неща в продължение на двадесет-тридесет години. За тези двадесет-тридесет години наслада обаче може да се наложи да платиш цена във всеки свой живот до края на вечността. Тази цена не е ли твърде висока? (Да, така е.) Хората, които не вярват в Бог, не разбират истината, нито знаят, че Бог господства над всички тези неща. Затова те са способни да вършат глупости в името на егоистичното си желание, моментно заслепяващото желание за лична изгода, под господството на определени представи или сатанинска логика, което им носи вечно съжаление. „Вечно“ не означава двадесет или тридесет години в този живот, а по-скоро означава, че те трябва да страдат във всеки живот, включително и в този. Хората, които не вярват в Бог, няма да разберат тези неща, а ако хората, които вярват в Бог, не разбират истината или не познават Бог, те също няма да разберат тези неща. Някои хора не вършат неща, които са очевидно зли. Външно погледнато, те не убиват хора, нито палят пожари и не залагат открито капани на други хора, но имат много тайни тактики. В очите на Бог това зло има същото естество като на очевидното зло. Какво имам предвид, като казвам, че имат едно и също естество? Имам предвид, че от гледна точка на Бог принципите, които Той използва, за да заклейми подобни неща, са едни и същи. Той използва същия метод и същата точка от истината, за да ги заклейми. Всички тези неща, които тези хора са извършили, са заклеймени от Бог, независимо каква е била мотивацията им да ги извършат и дали са ги извършили в Божия дом, или в света. Ако вярваш в Бог, но все още вършиш тези неща, дали изходът, който Бог ще ти даде в крайна сметка, ще бъде по-различен от този на невярващите? Кажи Ми, ще бъде ли Бог снизходителен към теб и ще промени ли Своя праведен нрав заради това, че си вярвал в Него дълги години и си служил на църквата няколко години? Смятате ли, че това е възможно? Абсолютно невъзможно е. Какво имам предвид, като казвам това? Ако не разбираш истината, злото, което вършиш, е зло, а когато разбираш истината, злото, което вършиш, пак е зло. От гледна точка на Бог всичко е зло. Тези два вида зло са равностойни. Няма разлика между тях. Щом нещо не е съгласно истината, то е зло. От гледна точка на Бог няма разлика в естеството на двете. Тъй като и двете са зло, и в двата случая хората трябва да платят за злото, което са извършили — трябва да платят цена. Това е праведният нрав на Бог. Това е начинът, по който Бог действа и определя нещата, независимо дали се съмняваш или вярваш в това. Какво имам предвид, като казвам това? Искам да ви кажа един факт: не бива да приемаш, че „Бог ме е избрал, затова съм намерил благосклонно отношение от Негова страна. Разбирам много истини. Ако извърша малко зло, Бог няма да го окачестви като такова или да го заклейми. Мога да правя каквото си искам. Мога да извършвам злото в ръката си под претекст, че понасям трудности заради практикуването на истината. Тогава Бог няма да го заклейми, нали?“. Грешиш. Божиите принципи за заклеймяване на злото са едни и същи. Няма значение в каква обстановка се случва или в коя група хора се случва. Бог не прави разлика между различните раси, нито между тези, които е избрал, и тези, които не е. Независимо дали са невярващи, или вярващи, Бог гледа на тях по един и същи начин. Разбирате ли? (Да, разбираме.)

„Никога не се предавай“ е нещо, което хората казват, когато са направлявани от сатанински нрав, и това е манталитет, за който се застъпва сатанинският свят. Какво виждаме ние в този манталитет? (Психическо заболяване.) Това е начин на мислене и принцип, според който хората живеят и вършат нещата, застъпван от психично болни хора. Той подтиква и мотивира хората да използват всички възможни средства, за да задоволят собствените си желания и необуздани амбиции, никога да не се обезсърчават, независимо от ситуацията, да преследват нещата според принципа „отстоявай позицията си и никога не се отказвай“ и да не анализират дали техните желания и необуздани амбиции са основателни, или не. Щом имат този манталитет, той е достоен за възхвала. Ако човек изследва нещо в полза на човечеството, никога не се предава, не се обезсърчава от провала, продължава да се развива в положителна посока и продължава да изследва, за да може хората да живеят по-добре в бъдеще, тогава това би било донякъде похвално. Това ли е обаче целта, която човечеството преследва в този свят? Кой прави безкористно такива неща за доброто на човечеството? Никой. Дори да има хора, които външно правят неща под претекста, че вършат добрини за човечеството, всъщност те го правят за собствената си репутация и професионални постижения, за да остане името им в историята. Това са техните цели и нито една от тези цели не е правилна. Освен тези неща, към какво насочва хората манталитетът никога да не се предават? На първо място, манталитетът никога да не се предават предизвиква човешките граници и инстинкти. Например на спортно игрище човек прави три салта подред и сърцето му не издържа, а той казва: „Никога няма да се предам. Трябва да преодолея ограниченията си и да счупя световния рекорд на Гинес. Ще направя десет салта!“. В резултат на това, когато прави осмото си салто, той умира. Ами ако нямаше този манталитет, който да го мотивира да направи това? (Щеше да го направи според способностите си.) Точно така. Какво изисква Бог от хората? Бог изисква от хората да живеят в нормална човешка природа и им позволява да имат слабост. Има граница на това, което физическият инстинкт и органите на хората могат да издържат. Хората трябва да са наясно какво ниво могат да постигнат. Дали този човек е бил наясно с последствията от това да направи десет салта подред? Не е бил наясно с това и го е направил на сляпо, с което е надхвърлил границите си, така че кой е виновен за смъртта му? (Той е виновен.) Източникът на опитите му да направи десет салта е Сатана, който непрекъснато го е мотивирал с думите: „Никога не бива да се предаваш. Да се откажеш след пет салта е жалко. Трябва да направиш осем!“. Той е разсъждавал: „Осем също не е достатъчно. Ще направя десет!“. В резултат на това, след като прави осмото салто, сърцето му спира да бие и дишането му секва. Не е ли изигран от Сатана? Разбира се, използваме този случай само като пример. Може да има някой, който може да направи двадесет салта без проблем. Когато хората имат тази несломима воля за борба, те се борят наляво и надясно и накрая пропиляват живота си. Малко по-добър сценарий е, ако просто пропилеят живота си, но не са извършили никакво зло. Тогава те все още може да имат шанс да се преродят в хора в следващия си живот и отново да опитат от това какво е да си човек. Някои хора обаче са извършили голямо зло и това е довело до бедствие, затова трябва да плащат ужасна цена за него в продължение на няколко живота. Трябва да продължат да го изплащат и да страдат във всеки живот. Ако не го изплатят изцяло в този живот, има и следващ живот и не се знае колко живота ще им отнеме, за да го изплатят изцяло. Това е резултатът.

Когато някои хора се провалят в проповядването на евангелието, те отказват да се примирят с това и казват: „Никога няма да се предам. Този път не успях да обърна никого във вярата — провалих се. Следващия път не мога да се проваля. Категорично трябва да бъда свидетел за Бог и да бъда мъжко чедо, което побеждава!“. Добре е, че хората имат тази решимост, но какво да кажем за факта, че са способни да изрекат думите „никога няма да се предам“? Що за нрав е това? Не е ли това нравът на архангела? Нима Бог ги е накарал да свидетелстват по този начин? Разбират ли те истината? Дали това, което правят, е свидетелстване за Бог? Това, което правят, е да позорят Бог. Според вас що за хора са това? (Тъпаци.) Те са тъпаци. Не разбират истината, но въпреки това казват, че свидетелстват за Бог — щеше да е напълно достатъчно, ако не позоряха Бог. Какви са тези думи „никога не се предавай“? Какво означават те? Означават никога да не се признава провалът. В действителност тези хора са се провалили, но смятат, че като не признават провала, са постигнали психологическа победа. Всички невярващи ценят високо този вид манталитет, при който хората продължават да се борят след многобройни провали и с колкото повече неуспехи се сблъскват, по-смели стават. Ако преди си имал такъв манталитет и си разчитал на него, за да се бориш за постигането на дадена цел, тогава това не е ли позорно? Кои аспекти от покварения нрав на хората разкриват главно думите „никога не се предавай“? Кои аспекти от същността на хората могат да представят тези думи? Нима хора като тези — които по-скоро биха умрели, отколкото да се предадат, и които по-скоро биха умрели, преди да признаят поражение — не са надменни и лишени от разум? Фактът, че хората могат да бъдат надменни до такава степен и че по-скоро биха умрели, отколкото да признаят поражение, не е просто проблем с липсата на разум; това ддонякъде граничи с чиста глупост, като на отчаяните престъпници. Някои хора казват: „Дали това е така, защото са млади и безразсъдни?“. Има връзка. В обществото има една популярна поговорка: „Трябва да заложиш всичко, за да спечелиш“. Това е характерно за манталитета на младите хора да залагат всичко, като гневни младежи. „Ако си готов да рискуваш живота си, можеш да постигнеш всичко“ — това е манталитетът никога да не се предаваш. Дали възрастните хора имат такъв дух? И те го имат. Вижте, политическите среди практически са съставени само от възрастни и по-стари хора — съперничеството е жестоко! Хората имат покварен нрав и живеят според покварения си нрав. Всички те имат такъв манталитет в по-голяма или по-малка степен. Той няма голяма връзка с това дали са стари или млади, но е пряко свързан с техния нрав. Ако вярваш в Бог и разбираш истината, ще видиш този въпрос ясно и ще знаеш, че такъв манталитет не е съгласно истините принципи и че е покварен нрав. Ако не разбираш истината, няма да можеш да прозреш този въпрос и ще си мислиш: „Добре е да имам воля за борба; това е правилно. Как могат хората да живеят, ако нямат малко воля за борба? Ако нямат малко воля за борба, в тях няма да остане никакъв дух, за да живеят. Тогава какъв е смисълът да живеят? Примиряват се с всяка неблагоприятна ситуация — каква слабост и страхливост е това!“. Всички хора смятат, че трябва да се борят за достойнство, докато са живи. Как се борят за достойнство? Като наблягат на думата „борба“. Независимо с каква ситуация се сблъскват, те се опитват да постигнат целите си чрез борба. Манталитетът никога да не се предаваш изхожда от думата „борба“. Това, което атеистите почитат най-много, е борбеният дух. Те се борят с Небето; борят се със земята; борят се с другите хора — това е нещото, което ги прави най-щастливи. Те смятат, че колкото по-способен е човек да се бори, толкова по-героичен е той — героите са изпълнени с воля за борба. Оттук е възникнал манталитетът никога да не се предават; това е ядрото на борбата. Всички видове демони, които принадлежат на Сатана, никога не са приемали истината, така че според какво живеят те? Живеят според сатанинската философия на борбата. Всеки ден, в който живеят, те се борят. Независимо какво правят, те винаги се опитват да постигнат победа чрез борба и се перчат с победата си. Опитват се да се борят за достойнство във всичко, което правят — могат ли да го постигнат? За какво точно се състезават и се борят? Цялата им борба е за слава, придобивки и статус. Цялата им борба е за собствения им интерес. Защо се борят? За да играят ролята на герой и да бъдат наречени най-добрите. Борбата им обаче трябва да завърши със смърт и те трябва да бъдат наказани. По този въпрос няма съмнение. Където има сатани и демони, има борба. Когато най-накрая бъдат унищожени, и борбата ще свърши. Такъв ще бъде изходът на сатаните и демоните.

Трябва ли манталитетът на несломима воля за борба да бъде развиван и насърчаван? (Не.) Тогава хората как трябва да подходят към него? (Трябва да го изоставят.) Хората трябва да го разпознават, да го заклеймяват и да го изоставят. Този израз не е истината и не е критерий, който хората трябва да спазват, камо ли да е изискване, което Бог има към човечеството. Този израз няма връзка с Божиите слова и с Божиите изисквания към хората. Какво изисква Бог от хората? Бог не се нуждае от това да имаш несломима воля за борба. Това, от което Бог се нуждае, е хората да разберат собствената си покварена същност, да знаят що за хора са, какъв тип хора са, какво им липсва, дали заложбите им са големи или малки, каква е способността им за възприемане, дали са хора, които истински обичат Бог, и дали са хора, които обичат истината. Бог се нуждае от това да разбираш точно себе си по тези начини, а след това да правиш каквото можеш според собствения си духовен ръст и според заложбите, които притежаваш, по възможно най-добрия начин. Това съдържа ли значението на думата „борба“? (Не.) Не е нужно да се бориш. Някои хора казват: „Не мога ли да се боря с покварения си нрав?“. Може ли поквареният ти нрав да бъде победен с борба? Може ли да бъде променен с борба? (Не.) Не, не може да бъде променен. Някои хора казват: „Мога ли да се боря със злите сили на Сатана? Мога ли да се боря с антихристите? Мога ли да се боря със злите хора, с хората с нечестив нрав и с хората, които причиняват прекъсвания и смущения?“. Това със сигурност не е редно. Защо не е редно? Сама по себе си борбата не е практикуване на истината. Кога в Божиите слова се е казвало „борете се с антихристите“, „борете се с фарисеите“, „борете се с лицемерите“ или „бори се с покварения си нрав“? Казвал ли е Бог тези неща? (Не.) За разлика от това, в обществото, в този сатанински свят, има борби срещу земевладелци, борби срещу властимащите и борби срещу интелектуалци, както и борби между масите, боеве с петли, боеве с кучета, бикоборства и т.н. Във всеки случай нито едно от тези неща не е добро. Борбата е тактика, чрез която Сатана вреди на хората и носи бедствие на живите същества. Тя не позволява на човечеството да съжителства мирно. По-скоро създава разногласия и омраза сред хората, след което ги кара да се бият помежду си и да се избиват, докато той гледа забавлението и врявата отстрани. Тъй като това е сатанинско поведение, ако в църквата и в Божия дом възникнат някакво поведение, явления или въпроси, свързани с борбата, как бихте погледнали на тези неща? Бихте ли вдигнали палци в подкрепа и одобрение, или бихте ги спрели? (Бихме ги спрели.) Трябва да ги спрете, да им обясните нещата ясно, да ги накарате да разберат и да им кажете, че трябва да вършат нещата според истината, да вършат нещата съгласно принципите и да действат в пълно съответствие с Божиите слова. Можете също така да ги кастрите, но кастренето, порицаването и дори дисциплинирането им не е борба. За какво се отнася борбата? Борбата е от невъздържаност да се препираш с други хора за това кое в дадено нещо е вярно и кое не е, да спориш с хората и да бъдеш неразумен, да избухваш в безпричинен гняв, дори да използваш тайни кроежи и измамни планове, или да използваш човешки тактики, методи и средства, за да принудиш някого да се покори, да го победиш и да го измъчваш многократно, докато не се предаде. Това се нарича борба. Борбата е просто един вид невъздържано поведение и действие, а също така е чисто сатанински вид поведение, метод и средство за вършене на нещата. Тя няма нищо общо с истината. Някои хора казват: „Защо да е погрешно, когато Божиите избраници се надигнат и се борят с хора като лъжеводачи, антихристи, фарисеи и зли хора? Не е ли нещо добро да се бориш с тях, докато не се предадат или не бъдат премахнати? Няма ли Божият дом да бъде спокоен тогава? Няма ли тогава братята и сестрите да могат да водят спокойно църковния си живот? Защо не ни е позволено да се борим с тези хора?“. Правилна ли е борбата с тези хора? Първо, едно нещо е сигурно и то е, че борбата е нещо погрешно. Защо е погрешно? Бог наказва и заклеймява злите хора, така че какво значение има, ако хората се борят с тях? Защо е погрешно, когато хората ги унижават, нахвърлят се върху тях и ги измъчват, когато нямат нищо по-добро за правене, крещят им, притискат ги към земята и ги критикуват? Бог предоставя управленски закони и в тези закони няма условия, които да се отнасят до борбата. Бог постановява единствено управленски закони, в които има методи и принципи за справяне с всякакъв тип хора. Законите казват на хората кой тип хора трябва да бъде отлъчен, кой тип хора трябва да бъде премахнат, кой тип хора трябва да бъде освободен, кой тип хора трябва да бъде развиван, кой тип хора трябва да бъде оползотворен, кой тип хора не бива да бъде оползотворяван, кой тип хора може да бъде спасен и кой тип хора не може да бъде спасен. Бог само казва на хората принципи. Следователно как, като хора, трябва да тълкувате тези Божии слова? Всички тези Божии слова са истината. Какво е истината? Това е, че когато Бог върши нещо или се занимава с всякакъв тип хора, дори ако те са зли хора, които са извършили зли неща, причинявайки изключителна загуба на делото и интересите на Божия дом, Бог пак ще използва Своите методи, за да се справи с тях; категорично няма да използва никакви сатанински или невъздържани методи, за да се справи с тях. Как се нарича това? Това се нарича безпристрастно отношение към хората. Съдържа ли се борба в тази безпристрастност? Не. Това истината ли е? (Да.) Независимо колко невъздържан, колко сатанински и колко зъл е този човек, ние приемаме Божиите слова за най-висше наставление и за точни принципи, които да използваме, за да се справим с него. Не го осъждаме, нито се съюзяваме срещу него от невъздържаност; категорично не правим такива неща. Това се нарича безпристрастно отношение към хората и това са принципите, които Бог е дал на хората.

В източния свят съществува недвусмисленият израз „несломима воля за борба“. В западния свят може би има израз със същото значение. Щом е бил покварен от Сатана и живее под властта на Сатана, всеки човек има сатанински нрав, особено надменен и самоправеден е и не отстъпва пред никого. Когато са движени от такъв нрав, у хората със сигурност ще се породят манталитета и начина на мислене никога да не се предават. Всички хора виждат този вид мислене и манталитет, застъпвани от човечеството, като правилни, положителни и като нещо, което е достатъчно, за да подкрепя хората, докато вървят по пътя си и продължават да живеят. Независимо колко правилни им се струват тези така наречени манталитет и мислене и колко правилни казват, че са те, всички ние трябва да имаме проницателност по отношение на тях. Истината няма власт над нито една раса сред цялото човечество. Колкото и възвишени, древни или загадъчни идеи или традиционна култура да е създала дадена раса, каквото и образование да е получила или каквито и знания да притежава, едно нещо е сигурно: нито едно от тези неща не е истината и няма никаква връзка с нея. Някои хора казват: „Някои от моралните норми или представите за измерване на добро и зло, правилно и неправилно, черно и бяло, които съдържа традиционната култура, изглеждат доста близки до истината“. Фактът, че звучат близо до истината, не означава, че са близки по значение с нея. Поговорките на поквареното човечество произлизат от Сатана и никога не са истината, а само Божиите слова са истината. Следователно, колкото и близки до Божиите слова да изглеждат някои от човешките думи, те не са истината и не могат да се превърнат в истината. Това е извън съмнение. Те са близки само по формулировка и израз, но всъщност тези традиционни представи са несъвместими с истините на Божиите слова. Макар че може да има известна близост в буквалния смисъл на тези думи, те нямат общ източник. Божиите слова идват от Създателя, а думите, идеите и възгледите на традиционната култура идват от Сатана и от демони. Някои хора казват: „Идеите, възгледите и известните поговорки на традиционната култура са всеобщо признати като положителни. Дори да са лъжи и заблуди, могат ли да се превърнат в истината, ако хората ги поддържат в продължение на няколкостотин или няколко хиляди години?“. Категорично не. Подобна гледна точка е също толкова нелепа, колкото и твърдението, че маймуните са еволюирали до хора. Традиционната култура никога няма да се превърне в истината. Културата си е култура и колкото и благородна да е тя, все пак е просто нещо относително положително, създадено от поквареното човечество. Това, че е положителна, обаче не означава, че е истината и не я издига като критерий; тя е просто относително положителна и нищо повече. И така, ясно ли ни е вече дали зад тази „положителност“ се крие добро или лошо влияние на традиционната култура върху човечеството? Без съмнение тя има лошо и негативно въздействие върху човечеството.

Днес разнищихме поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Това е вид философия за светските отношения. Разнищихме и известния идиом с исторически произход „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“. Не са ли само тези два израза достатъчни, за да ви дадат ново разбиране за традиционната култура на човечеството и за философиите за светските отношения? Каква точно е същността на традиционната култура и на философиите за светските отношения? Първо, можете да бъдете сигурни, че тези неща въобще не са положителни. Те произтичат от покварения нрав на хората — техният източник е Сатана. Какво носят на човечеството? Те подвеждат, покваряват, обвързват и възпират човечеството. Това е сигурно и е извън всякакво съмнение. Всичко, което носят на човечеството, е негативно влияние и негативен ефект, така че те истината ли са? (Не.) Не са истината, но въпреки това човечеството ги почита като истината. Как е възможно това? Хората са подведени. Тъй като хората не са били спасени от Бог, не разбират истината и не са чули точните неща, които Бог казва за изразите и въпросите от този вид, те в крайна сметка приемат идеите и възгледите, които според техните представи смятат за относително правилни, добри и които отговарят на волята им. Тези неща са влезли първи в сърцето им и доминират там, така че хората се вкопчват в тях в продължение на стотици и хиляди години. Тези традиционни култури, които са сатанински философии, отдавна са пуснали корени в сърцата на хората, като подвеждат поколение след поколение и им влияят. Ако не приемете истината, ще продължите да бъдете подвеждани и повлиявани от тези философии. Днес разнищих и разговарях за „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ и „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“. Единият от тези изрази е поговорка, а другият е идиом. В тези два израза можем да видим каква точно е сатанинската култура в целия свят: тя се състои от ереси и заблуди, които подвеждат хората, покваряват хората, пагубни са за хората и им вредят. Ако човечеството се придържа към тези философии на Сатана, тогава, докато преминават през живота, хората само ще стават все по-покварени и все по-нечестиви; ще се избиват взаимно, ще се борят помежду си и това няма да има край. Няма да има доверие между хората, няма да има хармонично съжителство и взаимна любов. Казано накратко тази култура носи на човечеството неблагоприятни последствия. Под напътствието на тези така наречени идеи и нагласи тя кара човечеството постоянно да върши зло, постоянно да се съпротивлява на Бог, постоянно да предизвиква моралните граници на хората и да използва всякакви средства, за да постигне целите си. В крайна сметка те ще последват пътя на унищожението и ще бъдат наказани. Това е същността на човешката култура. Като говорим за поговорки, какво е вашето виждане за тях? Някои хора може да кажат: „Това не са истински идеи, които се подкрепят от човечеството. Хората от висшето общество, които притежават относително високо ниво на прозрение, не се придържат към тях“. Току-що разнищихме един идиом, с който хората от висшето общество са съгласни, „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“. Възвишен ли е този идиом? (Не.) Не е възвишен, но този идиом, тези идеи и тези нагласи определено се възхваляват и подкрепят от всички във всяко висше училище и във всички висши кръгове на човешкото общество. Това е човешка култура. Човечеството е обучено, сковано и покварено от тези аспекти на традиционната култура. И какъв е крайният резултат? Традиционната култура подвежда, възпира и обвързва човечеството и по естествен начин възникват определен вид манталитет и теория, които човечеството пропагандира и разпространява, предава ги надлъж и нашир и кара хората да ги приемат. В крайна сметка те завладяват сърцето на всеки, налагат на всички одобрение към този вид манталитет и идея и всички са покварени от тази идея. Когато са покварени до определена степен, хората вече нямат никакви представи за правилно или грешно; те вече не искат да различават кое е справедливост и кое — порочност, нито кои неща са положителни и кои — негативни. Дори идва ден, в който не са сигурни дали всъщност са човешки същества, и има много извратени хора, които не знаят дали са мъже или жени. Колко далеч от унищожението е човешки род като този? Какво е днешното човечество в сравнение с хората по времето на Ной? Не е ли още по-нечестиво? Хората вече са достигнали върха на нечестивостта и са толкова нечестиви, че има някои неща, които не можете да слушате — след като ги чуете, сте отвратени. Всички хора са болни до известна степен. Външно телата им изглеждат човешки, но нещата, които мислят в сърцата си, всъщност не са това, което хората трябва да мислят. Всички те са болни и неспособни да направят обрат. Какво имам предвид, като казвам, че са неспособни да направят обрат? Имам предвид, че може би преди сто-двеста години повече хора са били готови да слушат Бог да говори и да изрича слова. Те са вярвали, че в този свят съществува справедливост, праведност и безпристрастност. Хората са били готови да приемат този факт и са копнеели той да се осъществи. Дори повече, надявали са се, че ще дойде ден, в който ще дойде Спасителят, който може да спаси човечеството от влиянието на мрака и нечестивостта. Сто-двеста години по-късно обаче има все по-малко такива хора. Колко хора има, които могат да разберат Божиите слова? Колко хора има, които могат да приемат истината? Дори много хора да са получили Божията благодат, какво от това? Броят на хората, които наистина Го следват, става все по-малък. Което показва, че в човешкия род има все по-малко хора, които, след като чуят Божиите слова, са насърчени, способни да обичат положителните неща, копнеят за светлината, копнеят за справедливост и копнеят за идването на Божието царство, за безпристрастност и праведност. Какво показва това? Че сатанинските философии, закони, идеи и т. нар. манталитет са подвели и покварили целия човешки род. До каква степен са подведени и покварени хората? Всички хора са приели за истина заблудите и дяволските поговорки на Сатана и всички му се кланят и го следват. Те не разбират словата на Бог, Създателя. Каквото и да казва Създателят, колкото и много да казва и колкото и ясни и практични да са словата Му, никой не разбира, никой не възприема. Всички те са вцепенени и оглупели, а мисленето и съзнанието им са объркани. Как се объркаха? Сатана е този, който ги обърка. Сатана напълно поквари хората. В днешното общество има всякакви различни идеи, идеологии и твърдения. Хората вярват в онова от тях, което си изберат, и следват онова от тях, което си изберат. Никой не може да им каже какво да правят, нито е способен да им каже какво да правят. Дотук се е стигнало. Така че фактът, че сте способни да изберете да вярвате в Бог, е благословия. Днес вие сте способни да разберете какво казва Бог, имате малко съвест, вярвате в това, което Бог казва, копнеете за идването на Божието царство и копнеете да живеете в царство на светлина, справедливост, безпристрастност и праведност. Рядкост ли е да имате тази искреност? Как я получихте? Чрез Божията закрила и делото на Светия Дух във вас, за да ви даде яснота, че вие сте способни да вярвате в Бог и да Го следвате. Ако Бог не вършеше делото Си във вас, щяхте ли да сте способни да бъдете тук сега като вярващи? Можехте ли да се промените по начина, по който сте се променили сега? Само погледнете, имат ли онези невярващи все още човешко подобие? В момента може да не разбираш много истини и в много случаи възгледите ти все още са абсолютно същите като на невярващите — каквото мислят те, това мислиш и ти. Въпреки че понякога не приемаш някои от техните възгледи, нямаш проницателност и нямаш друг път, по който да поемеш. Когато дойде денят, в който разбираш истината, ще си способен да разпознаеш, че техните възгледи са погрешни и нечестиви, и сърцето ти ще е способно да ги отхвърли. Тогава ще видиш ясно техните демонични лица. Ще видиш, че те са живи дяволи, а не хора. Те са маскирани като хора, но не вършат човешки неща. Как можеш да разбереш, че е така? Думите, които разпространяват, са особено приятни за ухото и са способни да подвеждат хората, но това, което те правят и изпълняват, е изключително нечестиво и безобразно и е просто безсрамно и неразумно. Така наречените идеи и така наречените манталитети, в които се вкопчват, са изключително нечестиви и крайно консервативни, в пълно противоречие са с Божиите слова и с истината и са антипод на Божиите слова и истината, но въпреки това тези хора приемат тези погрешни доводи и ереси за истината и ги разпространяват усилено, енергично и ги рекламират публично, за да подвеждат и покваряват човечеството, за да могат да прикрият различните си низки и безсрамни престъпления и безобразни лица. От това можеш ясно да видиш, че всички те са демони, зверове и нечисти духове, които не могат да бъдат убедени. Не можеш да говориш разумно с тях и не можеш да им говориш добри или истински думи. Когато дойде денят, в който можеш да виждаш с такава степен на яснота, ще знаеш, че човечеството е твърде дълбоко покварено; че ти си също толкова покварен, колкото и другите хора; че само в днешно време, когато вярваш в Бог и разбираш някои истини, можеш да изживяваш някакво човешко подобие, да се откъснеш от влиянието на дяволите и Сатана и да ги разпознаеш, да ги мразиш и да ги изоставиш; че без Божието спасение щеше да си точно като тях — нямаше да има разлика — и щеше да си способен на всякакви зли или нечестиви неща. Сега ти се стремиш към истината, влагаш много труд и усилия в истината, отдаваш значение на практикуването и превръщаш истината в своя собствена реалност. Когато разбираш истината, когато можеш да я практикуваш, когато можеш да изживееш реалността на Божиите слова и когато имаш истинско свидетелство за преживяване, сърцето ти ще бъде щастливо и спокойно, нагласата и състоянието ти ще бъдат все по-нормални, връзката ти с Бог ще става все по-близка и все по-нормална и дните ти ще стават все по-добри. Ако не практикуваш истината, ако винаги живееш според сатанинските философии, ако винаги разбираш погрешно Бог и си подозрителен към Него, тогава сърцето ти ще бъде все по-далече от Бог, вярата ти в Бог ще бъде напразна и ти няма да придобиеш нищо. Дори да си вярвал в Бог дълги години, дори да разбираш много думи и доктрини и да не приемаш различните погрешни мисли и възгледи на невярващите, това е безполезно. Това е така, защото не разбираш истината и можеш да говориш само за някои думи и доктрини, и все още не можеш да практикуваш истината. Защото онези неща, които първи са влезли в сърцето ти и господстват там, все още имат власт над теб и ти си способен да живееш единствено според тези неща. Каквото и да искаш да правиш и каквато и ситуация да те сполети, ти няма да си способен да се въздържиш да не бъдеш контролиран от тези сатанински философии. Така че ако тези сатанински философии имат власт над сърцето ти, ти няма да си способен да практикуваш истината. Някои хора казват: „Аз не практикувам истината, нито следвам Сатана“. Възможно ли е това? Няма среден път. Единствено като приемеш истината, като я разбереш и след това премахнеш онези сатанински неща, които първо са влезли в сърцето ти и са започнали да господстват там, можеш да стигнеш до това да вършиш нещата според истината. Когато истината има власт над сърцето ти и Божиите слова имат власт над сърцето ти, ти по естествен начин ще бъдеш способен да практикуваш истината в това, което казваш и правиш.

Как се отнасят хората към логиката и мислите на Сатана и към психологическите опори, които контролират начина, по който те живеят? Като към психологическа храна? Като към пилешка супа за душата? Всъщност това са нещата, които покваряват хората, и ако човек ги „изяде“, ще умре. Ако хората непрекъснато приемат тези неща и трупат сатанински неща вътре в себе си, какво означава това? Че все още не са се отървали от първоначалния си покварен нрав и отгоре на това са продължили да приемат нова поквара от Сатана. Това означава, че за тях всичко е приключило. Неизбежно е да не могат да бъдат спасени. Ти трябва непрекъснато да разпознаваш и да отхвърляш тези неща, като постоянно се отърваваш от тях, не живееш според тях и приемаш Божиите слова. Има хора, които казват: „Няма да приема тези неща. Божиите слова ще влязат в мен от само себе си“. Това не е възможно. Трябва активно да търсиш истината и да я приемаш, и чрез процеса на разбиране на истината ще придобиеш по естествен начин проницателност за погрешните доводи и ереси и бавно ще се избавиш от тях. По този начин Божиите слова постепенно ще се превърнат в твои принципи за вършене на нещата и когато вършиш неща, ще знаеш кой начин на вършенето им е съгласно Божиите намерения, ще практикуваш истината по много естествен начин и този аспект от покварения ти нрав ще се е променил. Според вас това трудно ли е да се направи, или не? Всъщност не е трудно. Единственото трудно нещо в него е, че хората не го прилагат на практика. Някои хора си мислят: „Това е наистина трудно — по-трудно от изкачването до небесата! Не е ли това същото като да накараш риба да живее на сухо? Не ме ли поставя това в трудно положение?“. Така ли е? Не, не е така. Трябва да подхождаш към тези въпроси правилно и да имаш правилна проницателност за тях. Днес прекарах толкова дълго време в общение и разнищване само на няколко сатанински заблуди, но дали само тези няколко неща са единственото, което е се натрупало вътре в хората? (Не.) Има много повече от това! По-късно ще разговарям последователно по тези теми. Преди не съм разговарял за този аспект, но самите вие разсъждавали ли сте някога върху тези теми? Не сте. Ако разсъждавате върху тях, бихте ли получили някакви резултати? Ако бяхте способни да положите малко усилия за истината, щяхте да имате известна проницателност за сатанинските заблуди и нямаше да сте напълно невежи, както сега. Изглежда ли ви внезапно Моето общение по тези теми днес? Има ли някой, който си казва: „Не разговаряме ли за разпознаване на антихристите? Защо изведнъж разговаряме по тези теми?“. Всички тези въпроси са свързани с покварения нрав на Сатана. Освен това са свързани и с разпознаването на покварения нрав на Сатана от хората и са от полза за способността им да разбират точно истината. Най-малкото след общението хората ще знаят: „Оказва се, че този велик израз не е истината“. От този момент нататък заблуди като „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“ и „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ може да бъдат премахнати от сърцето ти. Някои от вас може да не могат да ги премахнат в момента, но ти поне знаеш, че тези изрази не са истината, и следващия път, когато чуеш някой да ги казва, ще знаеш, че са подвеждащи и няма да ги приемеш. Макар сърцето ти да чувства, че изразите са донякъде правилни и че все пак е добре да се вършат такива неща, ти също така си мислиш: „Бог каза, че тези изрази не са истината. Не мога да действам според тях“. Това не ти ли е от полза? (Да.) Каква е Моята цел, като казвам тези неща? Защо разнищвам тези изрази по този начин? Вярващите винаги казват: „Трябва да практикуваме истината. Всички Божии слова са истината. Всички Божии слова са положителни неща и те са това, което трябва да практикуваме“. Един ден биваш кастрен и в сърцето ти изплуват изразите „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“ и „когато небето е напът да възложи голяма отговорност на даден човек, сърцето му първо трябва да изпита болка“. Те истината ли са? Това шега ли е? Ако те накарат да свидетелстваш за Бог, как ще го направиш? Казваш: „Вярващите трябва да понасят унижение и да носят тежко бреме, да спят на съчки и да вкусват жлъчка и трябва да имат несломима воля за борба и манталитет да не се предават“. Това свидетелстване за Бог ли е? (Не.) Като се отнасяш към сатанинската логика като към Божии слова и истина и свидетелстваш за нея, не само че не си свидетелствал правилно за Бог, но си станал за посмешище на Сатана и си опозорил Бог. Какво е това, което правиш? Ако Бог те заклейми за това, ти ще сметнеш, че е несправедливо, и ще кажеш: „Аз съм невеж. Не разбирам. Бог никога не е разговарял с мен за това“. Ако Той не те заклейми, но естеството на действията ти е много сериозно, какво трябва да направи Бог по въпроса? Да те остави настрана? (Не.) Няма нужда да се прави нищо. Що се отнася до Мен, Аз просто ще ви накарам да разберете колкото е възможно повече и ще ви накарам да узнаете колкото е възможно повече — според вашето ниво на възприемане и според това, което съм способен да ви кажа — какво точно е истината, дали изразите, които смятате за добри и правилни, са свързани с истината и дали те са истината. Трябва да ви накарам да разберете тези неща. Ако, след като узнаеш тези неща, все още мислиш по същия начин и си все така настоятелен, тогава Бог няма да те остави настрана, нито ще те пренебрегне. Ти заслужаваш да бъдеш заклеймен и Бог ще действа. Защо Бог ще направи това? Ако действаш по този начин, докато не разбираш тези неща, тогава Бог ще сметне това за твоя глупост и невежество, но ако си наясно с тези неща и все пак действаш по този начин, тогава ти съзнателно вършиш зло и Бог трябва да се справи с това според принципите.

19 декември 2019 г.