Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част)

На последното събиране приключихме с общението си по петнадесетата точка относно различните проявления на антихристите. След като разговаряхме по тези петнадесет точки, обобщили ли сте различните проявления и видове същност на антихристите? Имате ли основна представа и разбиране за тях? Можете ли да разпознавате личности, които притежават същността на антихристите? (Мога да разпознавам относително очевидните случаи, но все още се затруднявам да разпознавам относително хитрите и коварните случаи.) Нека днес обобщим различните проявления на антихристите от два аспекта: първо, характера на антихристите, и второ, нрава им същност. По-лесно ли е да се разпознават антихристите по тези два аспекта? (Да.) Ако разговаряме по-малко и не даваме много примери, може да не сте способни да ги разпознаете. Ако разговаряме повече, може да разберете, но все пак може да се затрудните да ги съотнесете към антихристите, когато ги видите да вършат зло. Обобщаването на природата същност на антихристите и разпознаването им по тези два аспекта може да направи нещата по-ясни за вас.

I. Характерът на антихристите

Първият аспект е характерът на антихристите. По-конкретно този аспект е свързан с това, какъв вид човешка природа притежават антихристите. Какво включва човешката природа? Тя включва съвест, разум, почтеност, достойнство, както и доброто и злото на човешката природа. Разпознаването на характера на антихристите включва различни аспекти на тяхната човешка природа. Нека първо обсъдим обичайните проявления, присъстващи в нормалната човешка природа, или чертите, които нормалната човешка природа трябва да притежава. Кажете Ми, какво конкретно съдържание попада в тази категория? (Честност и доброта.) Какво друго? (Чувство за чест.) Да притежаваш почтеност и чувство за чест е от съществено значение. (Също така да проявяваш към другите любов, толерантност, загриженост и прошка.) И това също. Нека обобщим всичко. На първо място, нормалната човешка природа притежава чертата честност — това положително ли е? (Да.) Освен това тя притежава доброта и искреност, като има разлика между искреност и честност по отношение на степента. Смятате ли, че състраданието е нещо, което трябва да бъде включено в характера на човека? (Да.) Може ли състраданието да бъде категоризирано като част от добротата? (Да.) Човек с добро сърце със сигурност ще има състрадание. След това са простотата и чувството за чест. Чувството за чест включва достойнство, самосъзнание и разум. Следва почтеността. Какви са проявленията на почтеността? Те включват чувство за справедливост, отвращение от злото, ненавист към нечестивостта и привързаност към положителните неща. Ако човек притежава само почтеност, това е недостатъчно. Ако му липсват толерантност и търпение, ако говори прямо, без да се съобразява със състоянието на хората или с обстоятелствата, това не е редно и в характера му липсват някои неща. Съществуват също толерантност и търпение, които са специфични проявления на добротата и, разбира се, могат да се считат за една черта. Това са чертите, които нормалната човешка природа трябва да притежава: честност, доброта, искреност, простота, чувство за чест, почтеност, толерантност и търпение — общо седем. Тези черти, които нормалната човешка природа притежава, могат да се използват, за да се прецени дали даден човек има нормална човешка природа. Днешната тема на общение обаче не е за конкретните проявления на чертите, които нормалната човешка природа трябва да има, или за това кои личности притежават тези черти. Вместо това ще разговаряме по темата „какъв точно е характерът на антихристите“. В сравнение с различните аспекти на нормалния характер, които току-що споменахме, притежават ли антихристите някоя от тези черти, или кои от тях притежават? (Не притежават нито една.) Тъй като имате такова впечатление за антихристите, нека обобщим кои елементи в характера на антихристите карат хората да ги окачествяват като антихристи и показват, че тези личности имат лоша човешка природа, че им липсва нормална човешка природа и че притежават човешката природа на антихристите. Ако някой притежава едно или две от няколкото проявления на нормалната човешка природа, обобщени по-рано, той може да има известна нормална човешка природа. Ако притежава всички, тогава има най-нормалната човешка природа. Но антихристите не притежават нито една от тези черти, така че какво точно съдържа тяхната човешка природа? Нека първо разговаряме по този аспект.

А. Закоравял лъжец

Първата черта, съдържаща се в нормалния характер, е честността. Включва ли характерът на антихристите честност? Очевидно на антихристите им липсва честна човешка природа. Тяхната човешка природа със сигурност е в противоречие с честността. И така, кои елементи на ненормалната човешка природа, в противоречие с честността, притежават антихристите в своя характер? (Те често лъжат и мамят хората.) Можем ли да кажем, че честото лъжене е същото като това човек да е закоравял лъжец? Това обобщение не е ли по-конкретно? Ако кажем, че този човек винаги лъже или не е твърде правдив, това е недостатъчно като степен. Ако използваме изрази като „пълен с лъжи“, за да опишем характера му, това не е достатъчно официално. Така че използването на „закоравял лъжец“, за да ги опишем и да изразим, че човешката природа на антихристите не е честна, е по-подходящо. „Закоравял лъжец“ е първата черта — нещо, което често се проявява и разкрива от човешката природ на антихристите. Това би трябвало да е най-честата, лесно срещаща се и лесно разпознаваема черта, с която хората могат да се сблъскат. А сега струва ли си да разговаряме за конкретните проявления на закоравелия лъжец? (Да.)

Човешката природа на антихристите е нечестна, което означава, че те ни най-малко не казват истината. Всичко, което казват и правят, е подправено и съдържа собствените им намерения и цели, а във всичко това са скрити техните ужасни и неописуеми хитрости и кроежи. Така че думите и действията на антихристите са твърде замърсени и твърде изпълнени с фалш. Колкото и да говорят, невъзможно е да се разбере кои от думите им са верни, кои са неверни, кои са правилни и кои са погрешни. Това е така, защото те са нечестни, а в умовете им е изключително сложно — пълни са с коварни кроежи и изобилие от хитрости. Нищо от това, което казват, не е еднозначно. Те не казват, че едно е едно, че две е две, че да е да, че не е не. Вместо това по всички въпроси те говорят с недомлъвки и премислят нещата няколко пъти в ума си, като преценяват последствията, претеглят предимствата и недостатъците от всеки ъгъл. След това променят това, което искат да кажат, като използват такъв език, че всичко, което казват, звучи доста витиевато. Честните хора никога не разбират това, което казват, и лесно се заблуждават и мамят от тях, а всеки, който говори и общува с такива хора, намира преживяването за уморително и трудоемко. Те никога не казват, че едно е едно и две е две, никога не казват какво мислят и никога не описват нещата такива, каквито са. Всичко, което казват, е неразгадаемо, а целите и намеренията на действията им са много сложни. Ако истината излезе наяве — ако другите хора ги прозрат и ги усетят — те бързо измислят друга лъжа, за да я заобиколят. Този тип хора често лъжат и след като излъжат, трябва да изрекат още лъжи, за да замажат лъжата. Те мамят другите, за да скрият намеренията си, и измислят всякакви предлози и извинения в подкрепа на лъжите си, така че за хората е много трудно да различат кое е вярно и кое не, и не знаят кога са искрени, а още по-малко кога лъжат. Когато лъжат, те не се изчервяват, нито им мигва окото, сякаш казват истината. Това не означава ли, че са закоравели лъжци? Например понякога антихристите на пръв поглед изглеждат добри към другите, проявяват внимание към тях и говорят сърдечно, което звучи мило и трогателно. Но дори когато говорят така, никой не може да разбере дали са искрени и винаги трябва да се изчака няколко дни, докато се случат някои неща, за да се разкрие дали са били искрени. Антихристите винаги говорят с определени намерения и цели и никой не може да разбере какво точно преследват. Такива хора са закоравели лъжци и не се замислят за последствията от никоя от лъжите си. Стига лъжата им е от полза и е в състояние да заблуди другите, стига да може да постигне целите им, те не се интересуват какви са последствията. Щом бъдат разобличени, те ще продължат да прикриват, да лъжат, да мамят. Принципът и методът, по които тези хора постъпват и се отнасят със света, е да мамят хората с лъжи. Те са двулични и на всеки говорят това, което иска да чуе. Играят всяка роля, която ситуацията изисква. Те са спокойни и ловки, устата им е пълна с лъжи и не заслужават доверие. Всеки, който е в контакт с тях за известно време, бива подведен или смутен и не може да получи ресурс, помощ или назидание. Независимо дали думите от устата на такива хора са противни или приятни, или разумни или абсурдни, или в съответствие или в разрез с човешката природа, или груби или цивилизовани, те по същество са все неистини, подправени думи и лъжи.

Сред този клас хора, които са антихристи, закоравялото лъжене е една от основните им характеристики. Чрез езика им, чрез начина, по който говорят, чрез маниера им на изразяване, смисъла на думите им и намерението зад тях, се вижда, че тези хора нямат нормална човешка природа, че не притежават критериите за човешка природа на честните хора. Антихристите са закоравели лъжци. Техните лъжи и измами са много по-сериозни, отколкото при повечето хора. Това не е обикновен покварен нрав, а вече се е превърнало в загуба на съвест и разум и в пълна липса на човешка природа. Всъщност тези хора са демони. Демоните често лъжат и мамят хората по този начин, нищо от това, което казват, не е вярно. Когато повечето хора лъжат, те трябва да изсмукватси лъжата от пръстите си, трябва внимателно да я обмислят. Но антихристът не трябва да изсмуква нищо от пръстите си, нито да го обмисля: лъжите просто извират от устата му — и преди да се усетиш, си се хванал. Неговите лъжи и измами са такива, че на хората, които реагират бавно, може да им отнеме два или три дни, за да разберат нещата. Едва тогава осъзнават какво е имал предвид този човек. Хората, които не разбират истината, не са способни да разпознават. Антихристите са закоравели лъжци: какво мислите за този техен характер? Ясно е, че това не е нещо, което е част от нормалната човешка природа. Няма ли нещо демонично в това? По-точно казано, това е демонична природа. Закоравялото лъжене, изричането на лъжи и маменето на хората: тези начини на действие учени ли са в училище, или са резултат от влиянието на семейството им? Нито едното, нито другото. Тези неща са тяхната присъща природа, те са родени с тези неща. Когато родителите възпитават децата си, никой не учи детето си да лъже и да мами от малко, нито някой го принуждава да лъже или да мами, но все пак има деца, които не казват нищо друго освен лъжи, когато пораснат, на които не им мигва окото, без значение какви лъжи изричат, и никога не изпитват съжаление, не се измъчват или имат угризения на съвестта за лъжите, които са изрекли. Вместо това тези деца се смятат за много умни, силно интелигентни, чувстват се щастливи, горди и тайно злорадстват, че са способни да заблуждават и да мамят другите, като използват лъжи и други тактики. Това е тяхната присъща природа. Такива са антихристите по природа. Тяхната природа същност е да са закоравели лъжци. Въпреки че често участват в събирания и слушат проповеди и общения, антихристите никога не се самоанализират, нито се опитват да опознаят себе си. Без значение колко лъжи са изрекли, за да измамят другите, те не чувстват угризения на съвестта, а още по-малко се опитват активно да търсят истината, за да намерят решение — което доказва, че по същество антихристите са неверници. Независимо колко доктрини са способни да изнасят пред хората, те никога не прилагат тези доктрини спрямо себе си, никога не се разнищват и независимо колко лъжи изричат или колко хора мамят, никога не се разкриват за това, а се преструват и се прикриват, и никога нямат смелостта да признаят пред другите, че са измамни хора. Освен това продължават да лъжат и мамят хората, когато и както сметнат за необходимо. Това не е ли тяхната природа? Да, така е, и няма начин да се промени. Тази природа не е израз на нормална човешка природа. По-точно казано, това е демонична природа, това е нравът на Сатана, такива хора са дяволи, те са въплътени демони.

Първото проявление на характера на антихристите е закоравялото лъжене, което ще окачествим като демонична природа. Проявлението на тази демонична природа е, че независимо кога или къде, без значение от повода или с кого общуват, думите, които такива хора казват, са подобни на това, което змията и демоните казват — недостойни за доверие. Човек трябва да бъде особено предпазлив и проницателен по отношение на такива хора, а не прибързано да вярва на думите на демоните. Конкретното проявление на тяхното закоравяло лъжене е, че лъжите просто се изплъзват от езика им. Думите, които казват, не издържат на обмисляне, анализ или разпознаване. Те могат да лъжат по всяко време и считат, че по всички въпроси не могат да кажат нищо вярно, че всичко, което казват, трябва да е лъжа. Дори ако ги попиташ за възрастта им, те обмислят това, като разсъждават: „Какво искат да кажат, като ме питат за възрастта ми? Ако кажа, че съм стар, няма ли да ме гледат отвисоко и да не ме развиват? Ако кажа, че съм млад, няма ли да ме гледат отвисоко и да казват, че ми липсва опит? Как да отговоря?“. Дори по такъв прост въпрос те могат да излъжат и да откажат да ти кажат истината, дори обръщат въпроса към теб и питат: „Ти как мислиш?“. Ти казваш: „Петдесет години?“. „Топло.“ „Четиридесет и пет?“ „Още по-топло“. Дават ли ти точен отговор? Въз основа на техните отговори знаеш ли на колко години са? (Не.) Това е закоравяло лъжене.

Има и друго проявление на закоравялото лъжене на антихристите, а именно, че те лъжат дори докато свидетелстват. Даването на лъжливо свидетелство е прокълнато деяние, което накърнява Божия нрав. Дори по въпроса за свидетелстването те се осмеляват да се занимават с измислици, лъжи и хитрости, което наистина показва безразсъдното им безразличие към последствията и непроменливата им природа! Когато видят, че другите свидетелстват въз основа на преживяване и разбиране, а те не могат, ги копират, като казват това, което казват другите хора и си измислят същите преживявания, които са имали другите. Ако не разбират нещо така, както другите, твърдят, че го разбират. Ако им липсва такова разбиране за преживяване и просветление, те настояват, че ги притежават. Дори ако Бог не ги е дисциплинирал, те настояват, че Го е направил. Дори по този въпрос могат да лъжат и да подправят, без да проявяват загриженост или интерес, независимо колко сериозни може да бъдат последствията. Не е ли това закоравяло лъжене? Освен това такива хора ще измамят всекиго. Някои може да се чудят: „Във всеки случай антихристите все пак са хора: не биха ли се въздържали да мамят най-близките си, онези, които са им помагали, или онези, с които са споделяли трудности? Не биха ли избегнали да мамят членове на семейството си?“. Да се каже, че са закоравели лъжци, означава, че могат да измамят всекиго, дори родителите си, децата си и, разбира се, братята и сестрите. Те могат да мамят хората по големи и малки въпроси, дори по въпроси, по които трябва да говорят истината, когато това не би довело до никакви последствия или не би им повлияло по никакъв начин и когато няма нужда да се проявява мъдрост. Те също мамят хората и използват лъжи, за да разрешават дребни въпроси, които за външните хора не са основание за лъжа, когато би било просто и безпроблемно за тях да говорят прямо. Не е ли това закоравяло лъжене? Може да се каже, че закоравялото лъжене е едно от основните проявления на дяволите и Сатана. От тази гледна точка не можем ли да кажем, че човешката природа на антихристите е не само нечестна, но и белязана от закоравяло лъжене, което я прави ненадеждна? (Да, можем.) Ако такива хора направят нещо нередно, после пролеят сълзи, след като са били кастрени и критикувани от братята и сестрите, като на пръв поглед твърдят, че са длъжници на Бог, и обещават бъдещо покаяние, смеете ли да им повярвате? (Не.) Защо не? Най-убедителното доказателство е, че те са закоравели лъжци! Дори и външно да се каят, да плачат горчиво, да се бият в гърдите и да се кълнат, не им вярвайте, защото проливат крокодилски сълзи — сълзи, за да заблуждават хората. Тъжните и изпълнени с разкаяние думи, които изричат, не са искрени; те са целесъобразни тактики, предназначени да спечелят доверието на хората чрез измама. Пред хората те плачат горчиво, признават грешката си, кълнат се и заявяват позицията си. Обаче тези, които имат добри отношения с тях насаме, тези, на които относително вярват, разказват друга история. Макар че публичното признаване на грешка и клетвата да променят пътищата си може да изглеждат искрени на повърхността, това, което говорят задкулисно, доказва, че казаното от тях преди това не е било вярно, а лъжа, целяща да заблуди повече хора. Какво ще говорят задкулисно? Ще признаят ли, че казаното от тях преди това е било лъжа? Не, няма. Те ще разпространяват негативизъм, ще представят доводи и ще се оправдават. Това оправдание и привеждане на доводи потвърждава, че техните признания, покаяние и клетви са били изцяло лъжа, целяща да заблуди хората. Може ли да се вярва на такива хора? Това не е ли закоравял лъжец? Те могат дори да измислят признания, фалшиво да проливат сълзи и да обещават да променят пътищата си, и дори клетвите им са лъжа. Това не е ли демонична природа? Дори ако кажат: „Разбирам само толкова; останалото не го знам и търся Божието просветление, и се надявам на помощта на братята и сестрите, за да придобия постепенно разбиране“, това би било честно отношение и изказване. Антихристите обаче по никакъв начин не могат да изрекат такива правдиви думи. Те смятат, че: „Да говоря истината би накарало хората да ме гледат отвисоко: ще загубя престиж и ще падна в очите им — няма ли престижът ми да бъде напълно сринат? Кой съм аз? Мога ли да призная поражение? Дори да не разбирам, трябва да се преструвам, че разбирам много добре. Първо трябва да измамя хората и да затвърдя позицията си в сърцата им“. Не е ли това проявление на антихристите? От източника и начина, по който говорят антихристите, както и от думите, които изричат, е ясно, че такива хора никога няма да бъдат честни, това е извън техните възможности. Понеже закоравялото лъжене е присъщо на характера им, те искат да мамят хората и да прикриват нещата във всичко, като не желаят никой да узнае или да види истинските факти или действителната ситуация. Тяхната най-съкровена същност е ужасно мрачна. Този аспект от характера на антихристите може да се окачестви надеждно като липса на човешка природа и притежаване на демонична природа. Лъжите просто се изплъзват без усилие от езика им, без да се замислят, до такава степен, че дори не казват нищо вярно, когато говорят насън — всичко са хитрости, всичко са лъжи. Това е закоравяло лъжене.

Характерът на антихристите е лишен от честност. Дори когато не говорят, в сърцата си те обмислят как да мамят, да заблуждават и да подвеждат хората — кого да подведат, какво да кажат, когато искат да го подведат, какви методи да използват, за да започнат разговора, и кои примери да използват, за да накарат хората да повярват. Независимо какво казват или мислят, те не таят честно отношение, честни мнения или честни мисли в сърцата си. Всеки миг от живота им, всяка секунда, преминава в състояние на желание да мамят и да си играят с хората. Всяка секунда и всеки миг мислят как да мамят, как да подвеждат и как да заблуждават другите, като тези мисли заемат целия им ум и най-съкровените им сърца. Не е ли това тяхната природа? Могат ли такива хора да разберат истината, когато слушат проповеди или четат Божиите слова? Дори ако разбират, могат ли да я приложат на практика? (Не.) Съдейки по най-съкровените им сърца и характер, такива личности определено не са обекти на спасение, защото всичко, което обичат и за което мислят в умовете и във вътрешния си свят, е пропито с демонична природа, противоречи на истината и на положителните неща, без нито една част, която да е похвална. И така, чертата на закоравялото лъжене в характера на антихристите безспорна ли е? (Да.) Хората, които са закоравели лъжци, не практикуват никаква истина. Какви са последствията от това? Какви са конкретните проявления на някой, който не практикува никаква истина? Може ли да действа безразсъдно? Може ли да бъде своеволен и да действа на своя глава? Може ли да установява независими царства? Може ли да разпилява приношения? Може ли да подвежда хората? Може ли да печели сърцата на хората? Може да прави всичко това. Това е типичен антихрист — той е закоравял лъжец. Когато фактите са разобличени, незаивисимо колко чифта очи го наблюдават, независимо колко хора колективно свидетелстват и го разобличават, той отказва да го признае. В крайна сметка прибягва до една тактика, за да се справи с теб, като твърди, че е забравил, и се преструва на невеж. В този момент, в тази ситуация той не може да каже нито една правдива дума, нито да кимне и да признае, като каже: „Аз бях, сгреших, следващия път ще се поправя и определено няма да повторя същата грешка“. Това е антихрист, никога не признава вина, никога не казва правдива дума в нито един момент. Може ли да бъде спасен с такава човешка природа? Може ли да постигне истината? Категорично не. Дори ако разбира истината, не може да я постигне, защото отхвърля истината, съпротивлява ѝ се и ѝ се противопоставя. На най-основно ниво, да говори честно и да признава грешките си, той не може да практикува дори тази най-проста истина. Как може да се очаква от него да се избави от статуса си, да се избави от перспективите и съдбата си и да се избави от собствените си намерения? Може ли да се избави от тях и да им се опълчи? Още по-малко е способен на това. Ако не може да каже дори една истинска дума, тогава да се очаква от него да направи нещо по-трудно от това е още по-нереалистично.

Има ли около вас хора, които са закоравели лъжци? Някои може да кажат: „Все още не съм срещал някой, който лъже закоравяло, но имам чувството, че аз самият може да съм такъв“. Нека ти кажа истината; намираш се в опасна ситуация. Запазват ли хората, които лъжат закоравяло, някаква следа от човешка природа? Различават ли се по нещо от демоните? Някой от вас лъже ли закоравяло? Да предположим, че независимо от средата или произхода, независимо какво се случва, лъжите идват толкова естествено на човек, без да се изчерви или сърцето му да забие по-бързо, като той може да се справи и да разреши всичко с лъжи. В постъпките му и в отношението му към света, и във всеки аспект от живота, стига да има възможност да говори, всичко, което казва, е лъжа, нито едно изречение не е вярно. Всичко носи намерения и цели и е придружено от кроежите на Сатана. Това не е човек, който е честен. Да си способен да лъжеш във всяка ситуация, дори когато ножът е опрял до кокала — не е ли това някой, който е безнадежден? Съдейки по различните проявления на закоравялото лъжене при антихристите, техните лъжи са просто твърде многобройни. Целта на речта им е да мамят, подвеждат и заблуждават хората. Всичките им думи са изпълнени с кроежите и намеренията на Сатана, лишени са от всякакво проявление на честност, характерно за нормалната човешка природа. Може да се каже, че на антихристите напълно им липсва чертата честност, която е част от нормалната човешка природа. Хората, на които им липсва честност и са способни да лъжат закоравяло, се окачествяват като имащи демонична природа — те са демони. Такива хора не се спасяват лесно, защото не приемат истината и им е трудно да я приемат.

Б. Коварни и безпощадни

Освен че са закоравели лъжци, какви други проявления имат антихристите? Току-що разговаряхме за съществените качества на добротата и искреността в нормалната човешка природа и е съвсем очевидно, че антихристите изобщо не притежават тези качества. Всичко, което е присъщо на нормалната човешка природа, определено липсва при антихристите. Всичко, което те притежават, са неща, които са противоположни на нормалната човешка природа, негативни неща. И така, какво е противоположното на добротата и искреността? (Коварството и безпощадността.) Точно така, казахте го много точно — коварството и безпощадността. Антихристите не притежават черти като доброта и искреност, а притежават черти на коварство и безпощадност, които са противоположни на добротата и искреността. Има ли връзка между това да си коварен и безпощаден и закоравялото лъжене, което обсъдихме по-рано? (Да.) Има известна връзка. Как антихристите проявяват коварството и безпощадността си? (В способността си да скалъпват лъжи и да топят другите.) Фабрикуването на лъжи и натопяването на другите включва както закоравялото лъжене, така и това, че са коварни и безпощадни. Тези две черти са тясно свързани. Например, ако извършат злодеяние и не искат да поемат отговорност, те създават илюзорна представа, изричат лъжи и карат хората да повярват, че това е дело на някой друг, а не на тях. Те прехвърлят вината на някой друг, като го карат да понесе последствията. Това е не само нечестиво и подло, но е дори още по-коварно и безпощадно. Кои са някои други проявления на коварството и безпощадността на антихристите? (Те могат да измъчват хората, да ги нападат и да си отмъщават.) Способността да измъчват хората е безпощадна. Те ще положат големи усилия, за да нападнат и да отмъстят на всеки, който представлява заплаха за техния статус, репутация или престиж, или всеки, който е неблагоприятен за тях. Понякога може дори да използват други, за да навредят на хората — това е коварство и безпощадност. Казано накратко, изразът „коварни и безпощадни“ показва, че антихристите са особено злобни. Начинът, по който се отнасят и взаимодействат с хората, не се основава на съвестта и те не живеят в хармония на равна нога с тях. Вместо това на всяка крачка се стремят да експлоатират, контролират и манипулират другите за своя собствена употреба. Техният подход към общуването с другите не е нормален или прям. Вместо това те използват определени средства и методи, за да подвеждат хората, да ги експлоатират и да ги използват като оръжие неусетно, без те да го осъзнават. В отношението им към когото и да било, независимо дали на пръв поглед изглежда добро или лошо, няма никаква искреност. Те се сближават с онези, които намират за полезни, и се дистанцират от онези, които смятат за безполезни, като не им обръщат никакво внимание. Дори спрямо сравнително простодушни или уязвими личности измислят начини да използват различни средства и методи, за да ги подведат и впримчат, като ги направят полезни за себе си. Но когато хората са слаби, изпаднали в затруднение или се нуждаят от помощ, антихристите просто си затварят очите и са безразлични към тях. Никога не проявяват любов или не предлагат помощ на такива хора. Напротив, склонни са да ги тормозят, подвеждат и дори да измислят начини да ги експлоатират още повече. Ако не са способни да ги експлоатират, ги отхвърлят и не проявяват никаква любов или съчувствие към тях — има ли и следа от доброта в това? Не е ли това проявление на злоба? Методът и философията, с които антихристите общуват с хората, е да използват схеми и стратегии, за да експлоатират и мамят хората, като ги правят неспособни да ги прозрат, но въпреки това да са готови да им робуват и винаги да са на тяхно разположение. Могат да тормозят и да измъчват онези, които ги разпознават и вече не могат да бъдат експлоатирани от тях. Могат дори небрежно да им припишат вина, като накарат братята и сестрите да ги изоставят, а след това отлъчват тези хора или ги премахват. Казано накратко, антихристите са коварни и безпощадни, напълно лишени от доброта и искреност. Никога не помагат искрено на другите, като не проявяват никакво съчувствие или любов, когато другите се сблъскват с трудности. В общуването си кроят планове за собствена изгода и предимство. Независимо кой се обръща към тях или търси помощ в затруднение, винаги правят сметки за този човек, като си мислят в сърцето си: „Ако помогна на този човек, каква полза мога да извлека от него в бъдеще? Може ли да ми помогне? Може ли да ми бъде от полза? Какво мога да спечеля от него?“. Не е ли егоистично и подло винаги да мислят за тези въпроси? (Да, така е.) При църковни избори какви методи ще използват антихристите? (Ще омаловажават другите и ще издигат себе си, като събарят по-добрите от тях.) Да омаловажаваш другите и да издигаш себе си също е коварно и безпощадно. Антихристите може също така да използват дребни услуги, за да привлекат хората, и да се хвалят с приноса си, за да си спечелят уважение и да си осигурят гласове. Какво друго? (Те не могат да оценяват кандидатите безпристрастно и обективно. Ще вложат собствената си пристрастност и собствените си предразсъдъци.) Това включва скалъпване на лъжи, за да клеветят другите. Преди това бяха обсъдени доста конкретни проявления на коварството и безпощадността на антихристите. „Коварен“ означава да имаш богатство от схеми, а техният принцип за поведение, за справяне със света и за вършене на каквото и да било е да разчитат на стратегия — лишени от искреност, с фалш и хитрост. „Безпощадността“ се отнася главно до безпощадността и безсърдечието в методите им на действие, като не проявяват милост, липсва им човешко чувство, причиняват вреда на другите и са готови да постигнат целите си с цената на нараняването на когото и да било — това е безпощадност и е в пряка противоположност на човешката доброта. Ако човек притежава доброта в своята човешка природа, тогава, когато се сблъска с обикновени въпроси, ще бъде снизходителен към другите, когато е възможно, и ще прощава на хората. Такъв човек е толерантен към проблемите и недостатъците на другите, не е дребнав и ги подминава при възможност. Освен това е състрадателен и винаги, когато види другите да преминават през трудности, е готов да помогне, като намира радост в това да помага на другите и счита наставляването на другите за лична отговорност — това е доброта. Притежават ли антихристите тази черта? (Не.) Те мислят: „Ако си в затруднение и аз ти помогна, има цена, която трябва да се плати. Ако ти осигуря ползи, каква е ползата за мен? Ако ти съчувствам, кой ще съчувства на мен? Ако ти помогна, ще запомниш ли доброто ми? Ако искаш да се пожертвам, за да ти помогна, сигурно сънуваш! Каква е връзката между нас? Каква полза можеш да ми донесеш? Помагал ли си ми някога преди? Кой си ти? Заслужава ли си да ти се помага? Ако беше дъщеря на крал или син на богат човек, тогава може би помощта за теб щеше да ми донесе някаква слава или печалба. Но ти не си нито едно от тези неща. Защо да ти помагам? Какви ползи имам от това да ти помогна?“. Ето как мислят те, когато видят някой в затруднение, някой слаб или някой, който се нуждае от помощ. Това доброта ли е? Когато тези хора видят някой в слабо състояние, те не само му се подиграват и го осмиват, но и правят сметки в сърцата си. Някои дори виждат в това възможност да се изтъкват или да спечелят сърцето на този човек. Нищо от това не е доброта. Антихристите често се възползват от такива възможности, за да се изтъкват. Те няма да действат, освен ако не е замесена печалба, освен ако нямат цел и мотивация. Ако помогнат на някого, те искат да го спечелят като съюзник. Ако помогнат и съчувстват на двама души, искат да спечелят двама съюзници, да спечелят две десни ръце. В противен случай няма да си мръднат пръста и със сигурност няма да проявят любов към нуждаещите се от помощ.

Основното проявление на коварството и безпощадността на антихристите е, че има особено ясна цел във всичко, което правят. Първото, за което се замислят, са собствените им интереси, а методите им са достойни за презрение, груби, мръсни, низки и потайни. Няма никаква искреност в начина, по който вършат нещата, в начина, по който се отнасят към хората, както и в принципите, по които се отнасят към тях. Начинът, по който се отнасят към хората, е да се възползват от тях и да си играят с тях, а когато вече нямат полза от тях, ги захвърлят. Ако имат полза от теб, се преструват, че ги е грижа за теб: „Как си? Имал ли си някакви трудности? Мога да ти помогна да ги разрешиш. Кажи ми, ако имаш някакви проблеми. Насреща съм. Какви късметлии сме, че имаме толкова добри отношения!“. Изглеждат толкова внимателни. Но ако дойде ден, в който вече нямаш никаква стойност, която да използват, ще те изоставят, ще те захвърлят настрана и ще те пренебрегнат, сякаш никога преди не са те срещали. Когато наистина имаш проблем и отидеш да ги търсиш за помощ, отношението им внезапно се променя, думите им вече не са толкова приятни за ухото, както когато първоначално са обещали да ти помогнат — и защо е така? Защото нямаш стойност, която да използват. Затова престават да ти обръщат каквото и да било внимание. И това не е всичко: ако разберат, че си направил нещо нередно, или намерят нещо, което могат да използват като компромат срещу теб, стават студено цинични към теб и може дори да те заклеймят. Какво мислите за този метод? Проявление на доброта и искреност ли е това? Когато антихристите проявяват този вид коварство и безпощадност в поведението си към другите, има ли и следа от човешка природа в това? Имат ли и най-малката искреност към хората? Категорично не. Всичко, което правят, е за собствена изгода, гордост и репутация, за да си придадат статус и престиж сред другите. Ако могат да се възползват oт всички, които срещат, ще го направят. Презират онези, от които не могат да се възползват, и не им обръщат внимание. Дори да поемеш инициативата да се доближиш до тях, те пренебрегват и дори не те поглеждат. Но ако дойде ден, в който се нуждаят от теб, отношението им към теб внезапно се променя и стават много внимателни и любезни, което те озадачава. Защо се е променило отношението им към теб? (Защото сега имат полза от теб.) Точно така: когато видят, че имат полза от теб, отношението им се променя. Имате ли такива хора около вас? Когато тези хора общуват с другите, не е лесно да се забележи, че правят нещо очевидно лошо. От ежедневните им изражения, реч и поведение също не изглежда да има някакви очевидни проблеми. Ако обаче внимателно наблюдаваш как общуват с хората, особено как общуват с най-близките си и най-скъпите си хора, ако видиш как експлоатират другите и как се отнасят с тях след това, тогава посредством това можеш да наблюдаваш намеренията, нагласите и методите на антихристите в общуването им с другите. Всички те търсят единствено лични придобивки, живеят според философията на Сатана и са лишени от всякаква нормална човешка природа.

Антихристите притежават черти като коварство и безпощадност в човешката си природа. Могат ли да се разбират с онези, които са честни, добри и искрени в отношенията си с хората и нещата? Готови ли са да се сближат с такива хора? (Не, не желаят.) Как възприемат тези хора? Те казват: „Тези хора са големи глупаци, а речта им е толкова директна. Трябва да помислиш внимателно, преди да говориш — защо говориш толкова правдиво? Защо речта ти винаги е толкова проста?“. Тези хора са тъжно глупави за антихристите и те ги гледат отвисоко. Когато тези хора видят някой, който е добър и който се отнася искрено към хората, те искрено помагат на този човек, когато изпитва трудности и се нуждае от помощ, и се надяват на неговото благополучие и желаят да му осигурят ползи, помощ и наставление — антихристите смятат тези хора за глупави и тъпи. Антихристите не мислят, че тези положителни елементи на човешката природа са добри или красиви неща, които хората трябва да притежават. Вместо това в сърцата си изпитват ненавист, отвращение и презрение към тези черти, които са съществени за нормалната човешка природа. Наричат честните хора глупави. Същото казват и за добрите хора, а още повече за искрените. Онези, които вярват в Бог с относителна честност и които изпълняват дълга си с относителна честност, които имат добро сърце и никога не нараняват или не вредят на други хора, които обичат другите и им съчувстват, които могат да се отрекат от собствените си печалби и да преодолеят собствените си трудности, за да помогнат на другите, които се чувстват обременени и отговорни, когато видят онези, които са слаби и се нуждаят от помощ — антихристите таят още по-голямо презрение към тези хора дълбоко в себе си. По отношение на онези, които са относително искрени във вярата си в Бог, които имат богобоязливо сърце, които приемат внимателната проверка на Бог във всичко, които са способни да изпълняват дълга си с искреност, преданост и отговорност, и онези, които подхождат към дълга си с искрено отношение — антихристите презират и мразят такива личности дълбоко в себе си, като видимо ги избягват и се дистанцират от тях външно. В очите на антихристите всички тези положителни елементи, които са съществени за нормалната човешка природа, не са нищо положително: те не са достойни за похвала или насърчаване. Вместо това антихристите смятат, че собствените им схеми, стратегии, вътрешни начини за справяне с хората и жестокост са похвални. По всяко време, независимо какво правят, те обмислят и усъвършенстват своите методи и схеми в ума си. Независимо от мащаба на въпроса, те смятат, че си струва и е необходимо да се действа по този начин. В противен случай това би довело до загуби и увреждане на репутацията им. Като се има предвид, че тези елементи съществуват в човешката природа на антихристите, могат ли те да приемат истината? Могат ли да практикуват истината? Категорично не. Независимо как наблягаш на честността, на добротата и на други положителни неща, като изискваш от хората да притежават тези аспекти и да се отнасят към хората, да се отнасят към дълга си и да се справят с различни въпроси в съответствие с тази положителна човешка природа, дълбоко в сърцата на антихристите има отхвърляне, презрение и враждебност към тези неща. Защо? Защото антихристите са напълно лишени от тези положителни неща. Това, което притежават в своята същност, е характер на коварство и безпощадност, който е с демонична природа. Има ли разлика между този характер и това да бъдеш честен, добър и искрен, както Бог изисква? Не само че има разлика между двете, но те са напълно противоположни едно на друго — два характера, различни по природа. Някое от проявленията и разкритията на коварството и безпощадността на антихристите съобразено ли е с нормалната човешка природа? Съобразено ли е с истината? Със сигурност не. Всичко това са заговорите и схемите на Сатана. Природата, която се проявява от заговорите и схемите на Сатана, е именно коварна и безпощадна, елементи, които не бива да съществуват в нормалната човешка природа, както Бог изисква. Въз основа на различните проявления на коварство и безпощадност, за които разговаряхме, помислете дали около вас има хора, които притежават такава човешка природа. Антихристите с този коварен и безпощаден характер несъмнено биха били способни да предприемат действия. Техните действия биха били видими, чуваеми и достъпни за другите. Ако са достъпни, хората трябва да имат усет за тях и да могат да разпознават и да разграничават такива личности. Коварният и безпощаден характер на антихристите трябва да бъде доста често срещано и очевидно проявление. Това не е скрита идея, мисъл или намерение, а по-скоро разкритата от тях човешка природа и методите, средствата и стратегиите на техните действия. Хората трябва да са способни да възприемат този аспект.

В. Без чувство за чест и безсрамни

В нормалната човешка природа има простота, но дали антихристите са прости хора? Очевидно не. Коварството, безпощадността и закоравялото лъжене, за които току-що разговаряхме, са в противоречие с простотата. Простотата е лесна за разбиране, затова няма да разговаряме за нея. Нека разговаряме за това да имаш чувство за чест. Да имаш чувство за чест е нещо, което трябва да присъства в нормалната човешка природа. Това означава да имаш разум. Кой е противоположният термин на това да имаш чувство за чест? (Да си безсрамен.) Значението на безсрамието е да нямаш чувство за срам. С други думи това може да се обобщи като липса на чувство за чест. Какви действия предприемат антихристите и какви конкретни проявления или практики показват, че им липсва чувство за чест и че са безсрамни? Антихристите открито се борят с Бог за статус, което е липса на чувство за чест и безсрамие. Само антихристите могат открито да се състезават с Бог за статус и за Неговите избраници. Независимо дали хората желаят или не, антихристите искат да ги контролират. Независимо дали имат способността, антихристите искат да се борят за статус и след като го получат, живеят на гърба на църквата, ядат и пият от Божиите избраници, като ги оставят да ги издържат, без самите те да правят нищо. Те изобщо не осигуряват живот на Божиите избраници, но въпреки това искат да ги подчинят на своята власт, като ги карат да ги слушат, да им служат и да им робуват, и искат да установят собствената си позиция в сърцата на хората. Ако говориш добре за другите, ако хвалиш великата Божия доброта, благодат, Божиите благослови и Божието всемогъщество, те се чувстват нещастни и недоволни. Винаги искат да говориш с уважение за тях, да имаш място за тях в сърцето си, да ги почиташ и да им се възхищаваш, и това трябва да е неподправено. Всичко, което правиш, трябва да е за тях и да се съобразяваш с тях. Трябва да ги поставяш на преден план на всяка крачка, във всичко, което казваш и правиш, като вземаш предвид техните мисли и чувства. Не е ли това липса на чувство за чест и безсрамие? Не постъпват ли антихристите така? (Да, така е.) Какви други проявления има? Те крадат и разпиляват приношения, като присвояват Божиите приношения за себе си. Това също е липса на чувство за чест и безсрамие — твърде очевидно е!

Ето един конкретен случай по отношение на кражбата на приношения. Някои братя и сестри предложиха предмети, които бяха предадени на определена църква, и лицето, отговорно за опазването на приношенията, забеляза, че има две бутилки без етикети, на които пишеше, че са предназначени за Горното, и без конкретни инструкции. Като не знаеше какви са, този човек ги запази без разрешение и не ги предаде на Горното. По-късно, когато го попитах дали има тези предмети, той каза, че има две бутилки. Попитах го как така ги има в наличност, а той обясни ситуацията: „Тъй като тези две бутилки дойдоха без етикети, които да показват какви са или че са за Горното, ние ги запазихме тук. Ако на тях имаше етикет, че са нещо, от което имаме полза, щяхме да ги запазим и да ги използваме. Ако можеха да се продадат, щяхме да ги продадем“. Какъв според вас е проблемът тук? Някои ценни стоки се прехвърлят тук от различни места, някои с инструкции, а много без инструкции или етикети. При нормални обстоятелства, ако използвате рационален анализ, на кого трябва да се дадат тези предмети? (Трябва да се дадат на Бог като приношения.) Хората с нормална рационалност трябва да мислят по този начин. Някой обаче каза: „Тези неща нямат етикет, че са за горното“. Косвено този човек искаше да каже: „Те не са за теб. Какво общо имат с теб? Тъй като нямат етикет, че са за теб, аз имам правото да се разпореждам с тях. Няма да ти ги дам. Ако искам да ги продам, ще ги продам. Ако искам да ги използвам, ще ги използвам. Ако не искам да ги използвам или да ги продам, просто ще ги оставя там и ще ги пропилея!“. Това беше гледната точка на отговорното лице. Какво мислите за тази гледна точка? Има ли хора, които носят тези ценни предмети отдалеч в църквата или ги дават на отделни лица, без да уточняват на кого? (Не.) Кой би проявил толкова голяма любов, че да даде ценни предмети на църквата, на Божия дом или на братята и сестрите? До ден днешен не съм виждал никого с толкова голяма любов, нито някой, който дава такова приношение или милостиня. Дори за обикновени и евтини предмети трябва да платиш. И така, по отношение на тези ценни стоки, има ли някой, който небрежно ги дава безплатно? (Не.) Въпреки че хората, които са изпратили тези предмети, не са уточнили за кого са, хората трябва да знаят кой трябва да ги получи. Това е рационалност, която трябва да присъства в човешката природа. Как трябва отговорното лице да се справи с този въпрос? Как трябва да се разпореди с тези предмети? Най-малкото трябва да попита Горното: „Искате ли тези предмети? Ако не, как да се разпоредим с тях?“. Само с тези два въпроса проблемът можеше да бъде разрешен. Тези два въпроса биха показали, че характерът на даден човек притежава нормална рационалност. Но лицето, отговорно за опазването на приношенията, не можа дори да зададе тези два прости въпроса, нито притежаваше най-съществената рационалност, която човек трябва да има. Как така помисли, че тези неща са за църквата? Дори добави още едно твърдение: „На тях няма етикет, че са за Горното“. Не е ли това проблем? Какво се подразбира под „На тях няма етикет, че са за Горното“? Защо добави това твърдение? (За да намери причина за небрежното си разпиляване на Божиите приношения.) Точно така. Може ли човек, който върши такива неща, наистина да притежава чувство за чест в своята човешка природа? Очевидно не. Каква човешка природа притежава човек, лишен от този характер? Не е ли това липса на чувство за чест? Наистина ли не знаеше, че това са приношения? Знаеше, че това са приношения, но тъй като му липсваше чувство за чест в неговата човешка природа, можеше да изрече такива думи безсрамно и след това можеше естествено и небрежно да се наслаждава, да заграбва и да разпилява приношенията, като ги обявява за свои. Само хора с човешката природа на антихристи имат такива проявления.

На антихристите им липсва съвест и разум. Как иначе проявяват това, че нямат чувство за чест и че са безсрамни? Когато направят нещо нередно, те не умеят да изпитат угризения и не таят никаква вина в сърцата си. Не обмислят как да поправят грешката си или да се покаят и дори смятат, че действията им са оправдани. Когато се сблъскат с кастрене или бъдат освободени от длъжност, чувстват, че към тях са се отнесли несправедливо. Непрекъснато спорят и се занимават с извъртания — това е липса на чувство за чест. Не вършат никаква практическа работа. На всяка крачка поучават другите и подвеждат хората с празни теории, като ги карат да мислят, че са духовни и разбират истината. Също така често се хвалят колко много са работили и страдали, като казват, че заслужават да се наслаждават на Божията благодат и на гостоприемството и грижите на братята и сестрите, като по този начин живеят на гърба на църквата като нещо естествено, а също така искат да ядат и пият вкусни неща и да се радват на специално отношение. Това е липса на чувство за чест и безсрамие. Освен това, въпреки че очевидно имат малки заложби, не разбират истината и не са способни да намерят принципите на практикуване, както и не са способни да вършат каквато и да е работа, те се хвалят, че са способни и добри във всичко. Не е ли това безсрамие? Въпреки че очевидно не са нищо, те се преструват, че знаят всичко, за да могат хората да ги уважават и да им се възхищават. Ако някой има проблеми, но не потърси техния съвет, а вместо това попита други хора, те се ядосват, ревнуват и негодуват, като търсят всякакъв възможен начин да измъчват този човек. Не е ли това безсрамие? Очевидно е, че често лъжат, имат различни видоре покварен нрав, но се преструват, че нямат покварен нрав, че Бог ги гледа с благосклонност и ги обича. На всяка крачка се преструват, че са много способни да понасят страдания, че могат да се покоряват, че могат да приемат истината и кастренето, че не се страхуват от тежка работа или критика и че никога не се оплакват — но в действителност са пълни с негодувание. Въпреки очевидната си неспособност да разговарят за каквото и да било разбиране или да говорят ясно за каквито и да било истини и липсата им на свидетелство за преживяване, те се преструват и симулират, като говорят безсмилено за своето себепознание, за да накарат хората да ги възприемат като много духовни и като имащи голямо разбиране. Не е ли това безсрамие? Те очевидно имат многобройни проблеми и лоша човешка природа, изпълняват дълга си без никаква преданост и разчитат единствено на собствения си интелект и ум във всяка работа, която вършат, като изобщо не търсят истината, но въпреки това смятат, че носят бреме, че са много духовни и имат заложби, и че превъзхождат повечето хора. Не е ли това безсрамие? Не са ли това проявления на липсата на човешка природа у антихристите? Не разкриват ли те често такива неща? Ясно е, че им липсва разбиране на истините принципи и независимо каква работа вършат, не могат да намерят никакви принципи на практикуване, но отказват да търсят или да разговарят. Разчитат на собствения си ум, опит и интелект, за да свършат работата. Дори искат да бъдат водачи, да ръководят другите и да накарат всички да ги слушат, и се ядосват и побесняват, когато някой не го прави. Не е ли това безсрамие? Тъй като имат амбиции, дарби и малко хитрост, те винаги искат да се открояват в Божия дом и да накарат Божия дом да ги постави на важни позиции и да ги развива. Ако не ги развиват, се чувстват разстроени и негодуващи, като се оплакват, че Божият дом е несправедлив, че не може да разпознае талантливите хора и че в Божия дом няма добър ценител на таланти, който да открие изключителните им способности. Ако не ги развиват, не искат да работят усърдно, за да изпълняват дълга си, да понасят несгоди или да плащат цената. Вместо това просто искат да използват хитростта си, за да се измъкнат от работа. В сърцата си се надяват, че някой в Божия дом ще ги уважава и издига, което ще им позволи да надминат другите и да осъществят грандиозните си планове тук. Не са ли това амбиции и желания? Не е ли това безсрамие? Не е ли това най-честото проявление на антихристите? Ако наистина имаш способности, трябва да се стремиш към истината, да се съсредоточиш върху доброто изпълнение на дълга си и Божият народ естествено ще те уважава. Ако не притежаваш нищо от истината и все пак винаги искаш да се открояваш, това е твърде лишено от разум! Ако имаш също амбиции и желания и винаги искаш да даваш всичко от себе си, ти си обречен да се провалиш. След като са притежавали определен статус и престиж в обществото, някои хора искат да се налагат, да имат последната дума и да карат всички да се подчиняват на заповедите им, след като повярват в Бог и влязат в Неговия дом. Те искат да изтъкват своите квалификации и пълномощия, смятат всички за по-низши от тях и мислят, че всички трябва да бъдат подчинени на тяхната власт. Не е ли това безсрамие? Така е. Когато някои хора получат някакви резултати и направят някакъв принос, докато изпълняват дълга си в Божия дом, те винаги искат братята и сестрите да се отнасят към тях с голямо уважение, като към по-старши, като към високопоставени личности и специални фигури. Дори искат хората да им се възхищават, да ги следват и да ги слушат. Стремят да станат водещата фигура в църквата, искат да решават всичко, да отсъждат и да имат последната дума по всички въпроси. Ако никой не слуша или не приема това, което казват, искат да изоставят работата си, да подкопават и да се смеят на всички останали. Не е ли това безсрамие? Освен че са безсрамни, те са особено злобни — това са антихристи.

Това проявление на безсрамие в характера на антихристите е твърде разпространено. Повечето хора го проявяват до известна степен, но антихристите не само имат това проявление, но и никога не осъзнават колко сериозно е то по своята същност, нито се покайват, опитват да го опознаят или да му се опълчат. Вместо това те го смятат за естествено, което означава, че отказват да приемат истината. Независимо колко безсрамно, лишено от разум, отвратително и ненавистно е поведението им, все пак считат, че то е естествено и оправдано. Те смятат, че е разумно и че заслужават да водят поради своите дарби и способности, и че трябва да изтъкват своето старшинство, а другите трябва да ги слушат поради техния принос, и не виждат това като нещо безсрамно. Не са ли те безнадеждни? Това не е нормална човешка природа. Това е характерът на антихристите. Обикновените покварени хора може да притежават тези проявления и мисли в по-голяма или по-малка степен и с различна степен на тежест, но чрез четене на Божиите слова и приемане и разбиране на истината осъзнават, че такива неща не са това, което нормалната човешка природа трябва да притежава. Също така осъзнават, че когато възникнат такива идеи, мисли, планове или неразумни изисквания, трябва да им се опълчат, да се избавят от тях, да ги обърнат, да се научат да се покайват, да приемат истината и да практикуват в съответствие с истината. Каква е разликата между антихристите и обикновените покварени индивиди? Тя се крие във факта, че антихристите никога няма да повярват, че техните идеи, мисли и желания са погрешни, заклеймени и ненавиждани от Бог, или че са негативни неща, които са от Сатана. Поради това те никога не се избавят от тези мисли или вярвания. Вместо това упорстват в тях, не им се опълчват и със сигурност не приемат това, което е правилно и положително, не позволяват това да се превърне в практиката, която трябва да имат, и в принципите, които трябва да спазват. Това е разликата между антихристите и обикновените покварени индивиди. Огледайте се: всеки, който е толкова безсрамен, но никога не го осъзнава или дори няма никакво съзнание за това, е типичен антихрист.

Антихристите имат и друга типична характеристика, която е много лесна за разпознаване от хората: липсва им чувство за срам. Точно както е написано в Библията: „Нечестив човек прави дръзко лицето си“ (Притчи 21:29) — само антихристите са истински зли хора. Антихристите са безсрамни. Независимо колко неща правят, които са безсрамни, безчувствени към чувствата на хората и в противоречие с истината, те не осъзнават това, нито го признават. Те не приемат това, което е правилно или положително, и не се отказват от своите погрешни гледни точки и практики. Вместо това упорстват в тях докрай. Такива са антихристите. В коя ситуация се намирате вие? Когато имате тези неразумни изисквания, безсрамни мисли и намерения и идеи, които Бог ненавижда, осъзнавате ли, че те са отвратителни за Бог и поради това сте способни да им се опълчите и да се избавите от тях? Или, след като чуете истината, отказвате да се избавите от тях, упорствате в тях и мислите, че сте прави? (Когато ги осъзнавам, мога да ги свържа с Божиите слова и чувствам, че тези мисли са доста достойни за презрение и безсрамни, и съм способен да се моля и да им се опълча.) Онези, които могат съзнателно да се молят и да им се опълчат, не са антихристи. Онези, които никога не се молят или не им се опълчват, а следват собствените си мисли, противопоставят се на Бог в сърцата си и отказват да приемат истината, са типични антихристи. Независимо колко безсрамни са нещата, които са направили, те отказват да ги признаят или да ги потвърдят. Не е ли очевидно, че това са хора, които не приемат положителните неща, а обичат негативните и нечестивите неща? Неспособни ли сте да различите в коя категория попадате, или никога не сте имали тези мисли, които са безсрамни? (Имал съм тези мисли и след като ги осъзная, съм способен да се моля на Бог и да им се опълча. Понякога не съм ги осъзнавал, действал съм или съм говорил, без да усетя, че са безсрамни, и съм го осъзнавал едва по-късно, когато съм бил разобличен, тогава съм бил способен да се моля и да им се опълча.) Ако не осъзнавате, че тези неща са безсрамни, това не е проблем. Ако осъзнавате, но не приемате истината или не се опълчвате на себе си, тогава това е сериозен проблем. През повечето време сте вцепенени, неспособни да направите връзка между това и Божието слово и не осъзнавате какъв е проблемът ви. Но ако веднага се почувствате виновни и укорени в сърцето си, когато го осъзнаете, и се почувствате твърде засрамени, за да видите някого, и мислите за себе си като за достойни за презрение, низки и с лоша почтеност хора, и поради това се мразите и се отвращавате от себе си, а след това обмисляте как да се промените и да се избавите от тези неща, това е нормална ситуация. Ако можете да се опълчите на себе си, след като осъзнаете, тогава имате надежда за спасение. Ако осъзнаете и въпреки това не се опълчите на себе си, нямате надежда за спасение. Дали човек може да бъде спасен, зависи от това дали може да приеме истината. Някои може да кажат: „Аз съм вцепенен и ниско интелигентен, с малки заложби, но докато разбирам малко от това, което чувам, мога да практикувам според Божиите слова и да се опълча на себе си“. Такива хора може да бъде спасени. Независимо колко добри са заложбите на човек или колко от истината разбира, ако не се опълчи на себе си, ако настоява да не практикува или да не приема истината и ѝ се съпротивлява и противопоставя в сърцето си, тогава е свършено — за него няма надежда. Безсрамието също е типична черта от характера на антихристите. Вижте дали около вас има такива хора, а след това се изследвайте, за да определите дали попадате в тази категория — ако постоянно чувствате, че сте съвършени и велики, ако винаги се смятате за спасител, ако винаги се стремите да бъдете поставени високо над всички останали, ако сте склонни да се сравнявате с другите във всяка група, за да видите колко високо стоите, и независимо дали в крайна сметка можете да надминете другите хора, желаете да бъдете изключителни и искате да бъдете високо ценени от другите, да се откроявате от тълпата и да станете специален член на групата. Какво те прави специален? Имаш ли рога, които растат на главата ти, или три очи, или три глави и шест ръце? Няма нищо специално в теб, така че защо винаги чувстваш, че се открояваш и че си уникален? Това е безсрамие. От една страна, няма нищо особено специално във физическите ти вродени способности, а от друга страна, няма нищо особено специално в заложбите ти. По-важното е, че ти, както всички останали, си изпълнен с покварен нрав, липсва ти разбиране на истината и си от същата порода като Сатана, който се съпротивлява на Бог. С какво има да се хвалиш? Ясно е, че няма с какво да се хвалиш. Не си струва да се споменават малкото умения, способности, дарби и таланти, които притежаваш, защото те не представляват нормална човешка природа и не са свързани с положителни неща. И все пак настояваш да изтъкваш неща, които не си струва да се споменават, като се отнасяш към тях като към свои собствени медали на честта, като парадираш с тях навсякъде като своя слава и капитал, за да спечелиш уважение и почит от хората, дори ги използваш като капитал, за да живееш на гърба на другите хора, и да се радваш на уважението и благоприятното отношение на другите. Не е ли това безсрамие? Тези неразумни изисквания, мисли, намерения, идеи и други подобни неща, породени от ненормална човешка природа и разум, са все проявления на безсрамие. Ако тези проявления на безсрамие преобладават в човешката природа на някого и се превърнат в основна негова характеристика, която му пречи да приеме и да разбере истината, това е типична характеристика на антихристите.

Някои хора харчат приношения, за да купуват вкусни, висококачествени и модерни неща за братята и сестрите, като твърдят, че правят това от грижа за тях, за да могат да живеят щастливо и безгрижно в Божия дом, а след това да бъдат благодарни за Божията любов. Какво мислите за тази идея? Доста хуманно ли е това? (Не, не е. Те се отнасят към Божиите приношения като към свои собствени пари, като ги харчат както си искат, вместо да използват приношенията нормално и разумно според принципите на Божия дом.) Какъв проблем на човешката природа е това? (Безсрамие.) Такива индивиди стават типични антихристи, веднага щом получат статус. Те използват приношения, за да спечелят благоволението на другите, като казват: „Братята и сестрите нямат дрехи и живеят тежък живот. Те имат много трудности и никой не се интересува от това. Аз го забелязах и ще поема отговорност за това. За да улесним нещата за братята и сестрите, за да им дадем възможност да изпитат божията топлина, великата божия любов и божията благодат, докато живеят в неговия дом, божият дом трябва да похарчи малко пари, за да задоволи всеки аспект от техния живот. Затова трябва да помисля още малко и да обмисля внимателно какво липсва или е необходимо на братята и сестрите. Трябва да се закупят тристенничаши, за да е удобно за братята и сестрите да пият вода и да ги носят, когато излизат. Трябва да се купят столове за братята и сестрите: столовете трябва да имат меки облегалки, за да не ги болят гърбовете при дълго седене. Седенето на тези столове трябва да е удобно и те трябва да са с подходяща височина, ъгъл и мекота. Независимо от цената, не трябва да пестим средства за братята и сестрите, тъй като те са стълбовете на божия дом и капиталът и гръбнакът за разпространението на делото на божия дом. Следователно като се грижим добре за братята и сестрите, подобряваме работата на божия дом“. Като чуят това, по-голямата част от братята и сестрите избухват в сълзи, обзети са от благодарност и продължават да викат, че това е великата Божия любов. Онези, които се занимаваха с този въпрос, се разтапят вътрешно, когато чуят това, и си мислят: „Най-накрая има хора, които разбират сърцето ми“. Какво е това? (Безсрамие.) Как може предоставянето на такива големи ползи на братята и сестрите да се счита за безсрамно? Това клевета ли е? (Не, не е.) Те използват парите на Божия дом, за да покажат тази щедрост, за да спечелят сърцата на хората, и се преструват, че проявяват внимание и грижовно отношение към братята и сестрите. Каква е истинската им цел? Казано по-меко, това е да се наслаждават на тези ползи заедно с братята и сестрите. Казано по-строго, това е да спечелят благоволението на хората, за да е сигурно, че те винаги ще ги помнят, ще имат място за тях в сърцата си и ще си спомнят колко добри са били. Ако харчеха собствените си пари, щяха ли да се отнасят по същия начин към братята и сестрите? (Със сигурност не.) Истинското им лице щеше да се разкрие и те нямаше да се отнасят така към хората. Ако се съди по това, че използват безразсъдно Божиите приношения според собствените си желания, те са хора, които нямат почтеност и морални стандарти, те са подли и безсрамни хора. Могат ли искрено да се отнасят към другите хора с доброта? Какъв тип хора са те? (Те са антихристи, които са безсрамни.) Има и нещо коварно и безпощадно в това безсрамие, което антихристите притежават и проявяват в своята човешка природа — те използват лъжи, за да постигнат личните си цели. Кои от думите, които излизат от устата им, са истина? Въпреки че изглеждат много внимателни към хората, че наистина ги обичат и че доста мислят за тях, зад кулисите те всъщност таят злобни намерения. Самите те не плащат никаква цена, харчат приношения и в крайна сметка Божият дом е този, който понася загуби, докато самите те се облагодетелстват. Това е, което правят антихристите — не само че са безсрамни, но са и коварни и безпощадни. Те са закоравели лъжци, лъжат и мамят хората, където и да отидат, като не изричат нито една вярна дума. Дори само това е отвратително, но освен това те се хвалят, че са откровени, любезни, добри към другите, любящи, състрадателни, неспособни да бъдат безсърдечни към когото и да било или да стигнат дотам да отмъстят на онези, които ги тормозят. Дори се хвалят, че са съвършени и достойни личности, като желаят да си създадат образ и да заемат място в сърцата на хората. Не е ли това безсрамие? Това е природата на антихристите. Тяхната човешка природа е пълна с такива неща.

По отношение на онези, които вилнеят, като вършат лоши неща, и са безсрамни, хората могат да ги разпознаят донякъде, но не е лесно да се разпознае, че антихристите са безсрамни. Виждал съм специално проявление на безсрамието на един антихрист: той често действаше необуздано и дръзко, беше закоравял лъжец и имаше систематичен начин на говорене, който беше организиран и добре подреден. Въпреки това, когато ставаше дума за справяне със задачи, той не можеше да завърши това, което е започнал, вилнееше, като вършеше лоши неща, и беше напълно лишен от всякакви принципи. След като известно време изпълняваше дълга си в Божия дом, всичко, което правеше, се объркваше и каквото и да правеше, не беше добро. Най-важният проблем беше, че той все още искаше да подвежда хората, да остави добро впечатление в сърцата им и на всяка крачка се интересуваше какво мислят другите за него и дали го ценят високо. В крайна сметка, когато стана ясно, че постоянно прави грешки в дълга си и не може да се справи с нищо, Божият дом го отпрати. Той не само не разпозна тези очевидни проявления, но и се представи за особено невинен, когато го отпратиха. Какво означава тази невинна фасада? Означава, че той никога не е признавал миналите си зли действия — своите лъжи, хитрости и подвеждането на други хора, както и как е създал независимо царство и е поставил църквата под контрола на собственото си семейство, вилнеел е, като е вършил лоши неща, и е действал безпринципно, никога не е търсил истината и дори е правил каквото си иска, наред с други злодеяния — и че изобщо не е бил способен да разпознае тези свои зли действия. Напротив, смяташе, че е изпълнявал дълга си в Божия дом толкова много години, че е страдал толкова много, платил е толкова висока цена, прекарал е толкова дълго време и е дал толкова много от своята енергия, а въпреки това в крайна сметка е стигнал дотам, че има лоша репутация и всички го гледат отвисоко, никой не го съжалява или не му съчувства и никой не би се застъпил за него. Не е ли това невинна фасада? Проявление на каква човешка природа е тази невинна фасада? (Липса на разум и безсрамие.) Точно така. Той смяташе нещата, които правеше, и дълга, който трябваше да изпълнява, за свои собствени заслуги. Напълно отричаше всичко, което е направил, което не е в съответствие с истините принципи или което е смущаващо или прекъсващо, и в крайна сметка се представи за невинен. Това е безсрамие и той е типичен антихрист. Срещали ли сте някога такива индивиди? Независимо за какво им възлагате да отговарят или какви задачи им давате, те се стремят да набират сили, да установяват независимо царство и да не позволяват на другите да изпъкнат, за да могат те да бъдат в светлината на прожекторите. Искат да надминат всички, нищо, което казват на когото и да било, не е истина, оставят онези, които ги слушат, несигурни кои от техните твърдения са верни и кои са лъжливи. Когато в крайна сметка ги отпратят, те дори се възприемат като съвсем невинни и се надяват някой да ги защити. Мислите ли, че някой би ги защитил? (Не, не би ги защитил.) Ако някой го направи, той трябва да не познава истинските факти, да е глупак, да е човек, който е бил подведен от тях, или да е индивид от същата порода като тях.

Г. Егоистични и подли

Антихристите нямат съвест, разум или човешка природа. Те не само че нямат никакво чувство за срам, но имат и друга отличителна черта: те са необичайно егоистични и подли. Буквалният смисъл на техния „егоизъм и подлост“ не е труден за разбиране: те са слепи за всичко друго освен за собствените си интереси. Всичко, което засяга собствените им интереси, отнема цялото им внимание и те ще страдат за това, ще платят цена, ще съсредоточат мислите си върху това и ще му се посветят. За всичко, което не е свързано със собствените им интереси, ще си затворят очите и няма да обърнат никакво внимание. Другите могат да правят каквото си искат — антихристите не се интересуват от това дали с поведението си някой прекъсва или смущава и считат, че това няма нищо общо с тях. Тактично казано, те не се бъркат в чуждите работи. Но по-точно е да се каже, че този тип хора са подли, долни и безсрамни. Определяме ги като „егоистични и подли“. Как се проявява егоизмът и подлостта на антихристите? Във всичко, което е от полза за техния статус или репутация, те полагат усилия да направят или кажат каквото е необходимо, и с готовност понасят всякакви страдания. Но когато става дума за работа, подредена от Божия дом, или за работа, която е от полза за израстването в живота на Божиите избраници, те напълно я пренебрегват. Дори когато зли хора прекъсват, смущават и извършват всякакви злини, и по този начин сериозно засягат работата на църквата, те остават безучастни и безразлични, сякаш това няма нищо общо с тях. А ако някой открие и докладва за злодеянията на зъл човек, те казват, че не са видели нищо, и се преструват, че са в неведение. Но ако някой ги докладва и ги разобличи, че не вършат истинска работа, а се домогват единствено до слава, придобивки и статус, те се вбесяват. Набързо се свикват събрания, на които се обсъжда как да се реагира, провеждат се разследвания, за да се разбере кой е действал зад гърба им, кой е бил тарторът и кой е участвал. Няма да ядат и да спят, докато не разнищят всичко из основи и въпросът не бъде напълно приключен — дори ще се почувстват доволни едва когато натрият носа на всички, които са участвали в докладването им. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? Вършат ли те църковна работа? Те чисто и просто действат в името на собствената си власт и статус. Те провеждат своя собствена операция. Каквато и работа да вършат антихристите, те никога не мислят за интересите на Божия дом. Съобразяват се само с това дали ще бъдат засегнати собствените им интереси и мислят единствено за малкото належаща работа, която им носи ползи. За тях основното дело на църквата е просто нещо странично, с което се занимават в свободното си време. Те изобщо не го приемат сериозно. Те се задействат само когато ги подтикват, правят само това, което им харесва, и вършат работа единствено за да поддържат собствения си статус и властта си. Всяка работа, организирана от Божия дом, работата по разпространяването на евангелието и навлизането на Божиите избраници в живота, не са важни според тях. Каквито и трудности да изпитват другите хора в работата си, каквито и проблеми да са установили и да са им докладвали, колкото и искрени да са думите им, антихристите не им обръщат никакво внимание и не се намесват, сякаш това няма нищо общо с тях. Те са напълно безразлични, колкото и сериозни да са проблемите, които възникват в делата на църквата. Дори когато даден проблем е напълно очевиден, те го разглеждат само нехайно. Едва когато Горното директно ги скастри и им нареди да разрешат даден проблем, антихристите неохотно ще свършат малко истинска работа и ще му покажат, че нещо се върши, а скоро след това ще продължат със собствените си дела. Що се отнася до делата на църквата и важните неща в по-широк смисъл, те не се интересуват от тези неща и ги пренебрегват. Дори пренебрегват проблемите, които откриват, и отговарят нехайно или говорят с недомлъвки, когато ги питате за някакви проблеми, а с тях се занимават единствено с голяма неохота. Това е проява на егоизъм и подлост, нали? Нещо повече, какъвто и дълг да изпълняват антихристите, те мислят само за това дали ще им позволи да привлекат внимание. Стига да подобри репутацията им, те си блъскат главата, за да измислят как да се научат да го вършат и изпълняват. Единственото, което ги вълнува, е дали ще се отличат. Каквото и да правят или мислят, те се интересуват единствено от собствената си слава, изгода и статус. Какъвто и дълг да изпълняват, те се съревновават само за това кой да стои по-високо или по-ниско, кой да спечели и кой да загуби и чия репутация да е по-добра. Те се интересуват само от това колко хора ги почитат и им се възхищават, колко хора им се подчиняват и колко последователи имат. Те никога не разговарят за истината и не решават истински проблеми. Никога не обмислят как да вършат нещата според принципите, когато изпълняват дълга си, нито размишляват дали са били предани, дали са изпълнили задълженията си, дали са допуснали отклонения или пропуски в работата си, дали съществуват някакви проблеми, камо ли да се замислят за това какво иска Бог и какви са Божиите намерения. Те не обръщат никакво внимание на което и да е от тези неща. Те свеждат глава и работят само за слава, изгода и статус и за да удовлетворят собствените си амбиции и нужди. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? То напълно разобличава изпълнените им с лични амбиции, нужди и безсмислени изисквания сърца. Всичко, което правят, е подчинено на амбициите и желанията им. Каквото и да правят, те се мотивират и изхождат от личните си амбиции, желания и неразумни изисквания. Това е класическа проява на егоизъм и подлост.

Някои водачи не вършат никаква практическа работа. За да се отчитат пред Горното, за да избегнат кастрене и освобождаване от длъжност и за да подсигурят собствения си статус, те полагат неимоверни усилия с братята и сестрите, като ги карат да им служат. В работата си говорят само думи и доктрини, не разговарят за истините принципи, не разрешават действителни проблеми, не помагат на другите с любящо сърце, нито се съобразяват с трудностите на другите хора, и никога не се занимават с реалните трудности, с които хората се сблъскват, докато изпълняват дълга си и в своето навлизане в живота. Те не подкрепят никого, който е негативен. Освен потискане и укор, те изричат само доктрини и скандират своите лозунги. Каква е целта им? Те не проявяват внимание към Божието бреме, а вместо това желаят да се възползват от резултата от дълга, който братята и сестрите изпълняват, за да се разкрасят и да подсигурят статуса си. Ако братята и сестрите покажат добри резултати в изпълнението на дълга, те са доволни. Приписват си заслугите пред Горното, като вътрешно хвалят собствената си добродетел и смятат, че са изпълнили дълга си доста добре. Освен това докладват на Горното за многото трудности, с които са се сблъскали, докато са вършили тази работа, как Бог им е отворил изход, как са водили братята и сестрите да работят усилено заедно и да преодолеят тези трудности, как са им помогнали да завършат тази работа, как са се придържали към принципите и как са премахнали злите хора. Те също така държат да подчертаят цената, която са платили, и приноса, който са оказали в работата си, като дават на Горното да разбере, че благодарение на собствените им усилия работата е свършена добре. Негласно казват на Горното: „Моето водачество отговаря на името си и вие направихте правилния избор, като ме избрахте за водач“. Това не е ли проявление на егоизъм и подлост? Хората, които проявяват човешка природа на егоизъм и подлост, често имат няколко крилати фрази. Например, след като им е уредено да водят църква, те винаги казват: „В моята църква църковният ни живот е толкова добър, толкова прекрасен. Моите братя и сестри имат прекрасно и дълбоко навлизане в живота, всички са с житейски преживявания. Вижте как обичат бог и колко добре се върши работата ни“. Това са крилатите фрази на антихристите. Ако се съди по техните крилати фрази, очевидно е, че се отнасят към братята и сестрите в църквата, за която отговарят, като към свои собствени овце, считайки всичко в църквата, която контролират, за своя частна собственост. Това не е ли безсрамно? Защо е безсрамно? Всяко проявление на егоизъм и подлост възниква от това, че си безсрамен. Следователно да си егоистичен и подъл означава, че си безсрамен. Тези хора, които проявяват егоизъм и подлост, определено са безсрамни. Когато им е поверено водачество и отговорност за дадена църква, да водят Божиите избраници да изпълняват дълга си и да вършат конкретна работа, те се отнасят към тези неща като към своя частна собственост. Никой не може да се намесва, те имат последната дума за всичко. Антихристите считат Божиите избраници, делото на църквата, както и църковните съоръжения и имущество за своя частна собственост. Това само по себе си е проблематично: те се стремят да заграбят активите на Божия дом и да господстват над Божиите избраници. Освен това те разглеждат тези неща като капитал за съревнование с другите, като дори не се спират пред това да предадат интересите на Божия дом и да навредят на Божиите избраници. Смятате ли, че антихристите притежават съвест и разум? Имат ли място за Бог в сърцата си? Имат ли богобоязливо сърце и богопокорно сърце? Ни най-малко. Следователно да наречем антихристите слуги на Сатана или зли демони на земята в никакъв случай не е преувеличение. В сърцето на антихриста няма нито Бог, нито църква, и той със сигурност не зачита Божиите избраници. Кажете Ми, там, където съществуват братята и сестрите и където Бог върши делото Си, как може такива места да не се наричат Божи дом? По какъв начин те не са църкви? Но антихристите мислят само за нещата в рамките на собствената си сфера на влияние. Те не се интересуват от други места и не се занимават с други места. Дори да открият проблем, не му обръщат внимание. Още по-лошо е, че когато нещо се обърка на определено място и причини загуби за делото на църквата, те не му обръщат внимание. Когато ги попитат защо го пренебрегват, те предлагат абсурдни заблуди, като казват: „Не се меся в това, което не ме засяга“. Думите им звучат рационално, изглежда, че разбират границите в това, което правят, и изглежда, че нямат външни проблеми, но каква е същността? Това е проявление на техния егоизъм и подлост. Те правят нещата само за себе си, само за собствената си слава, придобивки и статус. Изобщо не изпълняват дълга си. Това е друга типична характеристика на антихристите — те са егоистични и подли.

Същността на егоизма и подлостта на антихристите е очевидна. Техните проявления в това отношение са особено изявени. Църквата им поверява дадена работа и ако тя им носи слава и ползи, и им позволява да се покажат, те са много заинтересовани и са готови да я приемат. Ако става въпрос за неблагодарна работа или за такава, която включва оскърбяване на хора, или която няма да им даде възможност да се покажат, или която не е от полза за тяхната слава, придобивки или статус, те нямат интерес и няма да я приемат, сякаш тази работа няма нищо общо с тях и не е работата, която би трябвало да вършат. Когато се сблъскат с трудности, няма никакъв шанс да потърсят истината, за да ги разрешат, камо ли да се опитат да видят по-голямата картина и да се съобразят с църковното дело. Например в рамките на делото на Божия дом, въз основа на общите работни нужди, може да има някои кадрови размествания. Ако няколко души бъдат преместени от дадена църква, какъв би бил разумният начин водачите на тази църква да се отнесат към въпроса? Какъв е проблемът, ако са загрижени само за интересите на собствената си църква, а не за общите интереси, и ако изобщо не желаят да преместят тези хора? Защо, като църковни водачи, те не са способни да се покорят на централизираните подредби на Божия дом? Такъв човек внимателен ли е към Божиите намерения? Внимателен ли е към голямата картина на делото? Ако не мисли за работата на Божия дом като цяло, а само за интересите на собствената си църква, не е ли много егоистичен и подъл? Църковните водачи трябва безусловно да се покоряват на върховенството и подредбите на Бог, както и на централизираните подредби и координация на Божия дом. Това е, което е в съгласие с истините принципи. Когато се изисква от делото на Божия дом, независимо кои са, всички трябва да се покоряват на координацията и подредбите на Божия дом и категорично не трябва да бъдат контролирани от никой отделен водач или работник, сякаш му принадлежат или са подчинени на неговите решения. Подчинението на Божиите избраници на централизираните подредби на Божия дом е напълно естествено и обосновано и тези подредби не могат да бъдат пренебрегвани от никого, освен ако отделен водач или работник не направи произволно преместване, което не е в съответствие с принципите, в който случай той може да не се подчини на тази подредба. Ако се извърши нормално преместване в съответствие с принципите, тогава всички Божии избраници трябва да се подчинят и никой водач или работник няма право или каквато и да е причина да се опитва да контролира когото и да било. Бихте ли казали, че има работа, която не е дело на Божия дом? Има ли работа, която не включва разпространяването на евангелието на Божието царство? Всичко е дело на Божия дом, всяка работа е равна и няма „твое“ и „мое“. Ако преместването е съгласно принципите и се основава на изискванията на църковното дело, тогава тези хора трябва да отидат там, където са най-необходими. И все пак, какъв е отговорът на антихристите, когато се сблъскат с такава ситуация? Те намират различни претексти и извинения, за да задържат тези подходящи хора до себе си, и предлагат само двама обикновени души, а след това намират някакъв претекст, за да ти създадат трудности, като или казват колко е натоварена работата, или че им липсват хора, че е трудно да се намерят хора и ако тези двамата бъдат преместени, това ще се отрази на работата. И те питат какво трябва да направят и те карат да се чувстваш така, сякаш преместването на хора би означавало, че си им длъжен. Не е ли това начинът, по който действат дяволите? Така вършат нещата невярващите. Хората, които винаги се опитват да защитят собствените си интереси в църквата — добри хора ли са? Хора, които действат според принципите ли са? Категорично не. Те са невярващи и неверници. И това не е ли егоистично и подло? Ако някой с добри заложби бъде преместен от подчинението на антихрист, за да изпълнява друг дълг, в сърцето си антихристът упорито се съпротивлява и го отхвърля — иска да зареже всичко и няма ентусиазъм да бъде водач или ръководител на екип. Какъв е този проблем? Защо той няма покорство към църковните подредби? Смята, че преместването на неговия най-добър помощник ще се отрази на резултатите и напредъка на работата му и че статусът и репутацията му ще бъдат засегнати впоследствие, което ще го принуди да работи по-усилено и да страда повече, за да гарантира резултати — а това е последното нещо, което иска да направи. Той е свикнал с удобството и не иска да работи по-усилено или да страда повече, затова не иска да пусне човека. Ако Божият дом настоява за преместването, той се оплаква много и дори иска да си хвърли оставката. Това не е ли егоистично и подло? Божиите избраници трябва да бъдат централно разпределяни от Божия дом. Това няма нищо общо с който и да е водач, ръководител на група или отделна личност. Всеки трябва да действа принципно. Това е правилото на Божия дом. Антихристите не действат според принципите на Божия дом, постоянно кроят планове в името на собствения си статус и собствените си интереси и карат братята и сестрите с добри заложби да им служат, за да затвърдят властта и статуса си. Не е ли това егоистично и подло? Външно погледнато, това че държат хората с добри заложби до себе си и не им позволяват да бъдат прехвърлени от Божия дом, изглежда така, сякаш мислят за църковната работа, но всъщност те мислят само за собствената си власт и статус и изобщо не мислят за работата на църквата. Те се страхуват, че ще свършат лошо църковната работа, ще бъдат заменени и ще загубят статуса си. Антихристите не се замислят за по-общото дело на Божия дом, мислят само за собствения си статус, защитават собствения си статус без угризения каква е цената за интересите на Божия дом и бранят собствения си статус и интереси в ущърб на църковната работа. Това е егоистично и подло. Когато се сблъска с подобна ситуация, човек трябва най-малкото да помисли според съвестта си: „Всички тези хора са от Божия дом, те не са моя лична собственост. Аз също съм член на Божия дом. Какво право имам да преча на Божия дом да прехвърля хора? Трябва да се съобразявам с общите интереси на Божия дом, вместо да се съсредоточавам само върху работата в рамките на собствените си отговорности“. Такива мисли би трябвало да имат хората, които притежават съвест и разум, и такъв разум би трябвало да притежават онези, които вярват в Бог. Божият дом се занимава с работата на цялото, а църквите се занимават с работата на частите. Следователно, когато Божият дом има специална нужда от църквата, най-важното за водачите и работниците е да се подчиняват на подредбите на Божия дом. Лъжеводачите и антихристите не притежават такава съвест и такъв разум. Всички те са доста егоистични, мислят само за себе си и не се интересуват от работата на църквата. Съобразяват се само с ползите, които са пред очите им, но не се съобразяват с по-общото дело на Божия дом и затова са абсолютно неспособни да се подчиняват на подредбите на Божия дом. Те са изключително егоистични и подли! В Божия дом те дори са достатъчно дръзки, за да пречат, и дори се осмеляват да отстояват твърда позиция. Това са хората, на които най-много им липсва човешка природа, това са зли хора. Ето какви хора са антихристите. Те винаги се отнасят към работата на църквата, към братята и сестрите и дори към всички активи на Божия дом, които попадат в сферата на тяхната отговорност, като към своя лична собственост. Те вярват, че само от тях зависи как тези неща ще бъдат разпределени, прехвърлени и използвани и че Божият дом няма право да се намесва. Щом са в техни ръце, те сякаш са притежание на Сатана, на никого не е позволено да ги докосва. Те са големите началници, баш шефовете и всеки, който отиде на тяхна територия, трябва да се подчинява на заповедите и подредбите им по възпитан и услужлив начин и да взема под внимание изразите им. Това е проявлението на егоизма и подлостта в характера на антихристите. Те не се съобразяват с работата на Божия дом, ни най-малко не следват принципи и мислят само за собствените си интереси и статус — всичко това са все отличителни белези на егоизма и подлостта на антихристите.

Има и друга ситуация. Независимо дали става въпрос за пари или предмети, предложени от братята и сестрите, при нормални обстоятелства всичко, независимо от количеството, те трябва да бъдат предадени на Божия дом. Въпреки това някои антихристи погрешно смятат, че: „Парите, предложени от братята и сестрите в нашата църква принадлежат на нашата църква и нашата църква трябва да ги пази и използва. Никой няма право да се меси в това как ги използваме или разпределяме и със сигурност няма правото да ги отнема“. И така, ако го попиташ колко приношения е получила църквата, той ще се страхува, че може да ги отнемеш, и няма да ти каже действителната сума. Някои хора може да се чудят: „Какво означава, че се страхуват да не им я вземат? Дали искат да я похарчат сами?“. Не е задължително. Те си мислят: „Нашата църква също се нуждае от пари. Ако ни ги вземат, как ще вършим работата си?“. Горното има принципи за тези въпроси, така че защо не следваш принципите, когато се занимаваш с тях? Горното заделя достатъчно, за да използваш за вашата работа, а останалото се подрежда равномерно от Божия дом. Тези ресурси не са частна собственост на църковното ръководство. Те принадлежат на Божия дом. За да задоволят своите амбиции и желания обаче, в името на собствената си работа и за да гарантират ресурсите в своята сфера на влияние, някои антихристи задържат тези неща и си ги присвояват като свои, и не позволяват на никого другиго да ги използва. Това не е ли проявление на егоизъм и подлост? Това е също типично и конкретно проявление на характера на антихристите.

Тези антихристи са лоши и зли, грозни, нечестиви, долни и подли. Дори само да се говори за тях е отвратително и вбесяващо. Външно може да изглеждат като човешки същества и да говорят приятно, като привидно разбират и владеят всякакви доктрини, но щом започнат да действат, тяхната грозна и зла човешка природа се разобличава и е отблъскваща за гледане. Тъй като всеки антихрист притежава тези грозни и зли качества в характера си, той е способен да извършва такива злодеяния. Затова го наричат антихрист. Има ли смисъл тази логика? (Да.) С други думи, именно наличието на този жесток и нечестив нрав в характера му му позволява да извършва злодеянията на антихристите, като по този начин го окачествява като такъв. Точно така е. Ако даден човек е антихрист, точно ли би било да се опише неговата човешка природа като добра, почтена, честна и искрена? Със сигурност не. Ако човек е закоравял лъжец, той притежава качеството на антихрист. Ако някой е коварен и безпощаден, той също носи качеството на антихрист. Ако даден индивид е егоистичен, подъл, ако е воден единствено от лична изгода, ако вилнее, вършейки лоши неща, и ако е безсрамен, тогава той е зъл човек. Ако такъв зъл човек дойде на власт, тогава той става антихрист.

Д. Присламчване към силните и потискане на слабите

Човешката природа на антихристите притежава и нещо, което е едновременно отвратително и омразно — а именно, те се присламчват към силните и потискат слабите. Ако в църквата или в света има определени знаменитости или хора с власт или статус, независимо кои са те, антихристите таят в сърцата си безкрайна завист и възхищение към тях, дори им се подмазват. Когато вярват в християнството, те твърдят, че определени политически личности са вярващи, а когато приемат този етап от Божието дело в последните дни, те твърдят, че определени пастори от видни вероизповедания също са го приели. Каквото и да правят, те винаги му дават впечатляващо име, винаги почитат и подражават на знаменитости и се чувстват удовлетворени само когато са успели поне да се присламчат към някоя знаменитост или към някой със статус. Когато става въпрос за хора със статус, независимо дали са добри или лоши, антихристите неуморно им се подмазват, ласкаят ги и им се умилкват. Дори са готови да им сервират чай и да им изнасят нощното гърне. От друга страна, когато се занимават с хора без статус, независимо колко почтени, честни и добри са тези индивиди, антихристите ги тормозят и тъпчат, винаги, когато е възможно. Често се хвалят с това как еди-кой си е ръководител на фирма в обществото, колко богат е бащата на еди-кой си, колко пари има еди-кой си и колко огромно е семейството или компанията на еди-кой си, като подчертават тяхната известност в обществото. По отношение на лъжеводачите и антихристите в църквата, независимо какви злодеяния извършват, антихристите никога не ги докладват, разобличават или разпознават. Вместо това ги следват плътно, като правят каквото им се каже. Стават последователи, пионки и роби на водача, когото следват, независимо на какво ниво е той. Когато се занимават с хора с власт, влияние, богатство и статус, изглеждат изключително раболепни, смирени и неспособни. Те са изключително послушни и покорни, кимат и се съобразяват с всичко, което тези хора казват. Въпреки това, когато се занимават с обикновени хора без статус, те си придават различен вид, като използват внушителен тон, когато говорят, за да надделеят над хората, и искат да ги превъзхождат, сякаш са непобедими, по-силни и по-висши от всеки друг, което затруднява разпознаването на каквито и да било проблеми, недостатъци или слабости в тях. Що за характер е това? Има ли някаква връзка между това и да си коварен, безпощаден и безсрамен? (Да, има.) Да се присламчваш към силните и да потискаш слабите — не е ли това грозната и зла страна на човешката природа на антихристите? Смятате ли, че хората с такъв характер са почтени? (Не.) Верни ли са нещата, които казват на хората със статус и на силните хора? Верни ли са нещата, които казват на слабите? (Нищо от това не е вярно.) Следователно този елемент има известна връзка с навика да се лъже. Ако се съди по този елемент, характерът на антихристите е крайно отвратителен и те притежават две напълно различни лица. Този тип хора имат прякор — „хамелеон“. Никога не се отнасят към хората въз основа на истините принципи, човешката природа или това дали тези хора се стремят към истината в Божия дом. Вместо това се отнасят към хората по различен начин единствено въз основа на техния статус и влияние. Когато се занимават с хора, които имат статус и способности, полагат големи усилия да им се подмазват, да ги ласкаят и да се сближат с тях. Дори да бъдат бити или ругани от тези хора, те го понасят с готовност без никакви оплаквания. Дори непрекъснато се преструват на безпомощни и стават раболепни, въпреки че това, което наистина мислят вътрешно, е напълно различно от външното им поведение. Ако някой със статус и престиж говори, дори и това да е заблуда и ерес на Сатана, която е напълно несвързана с истината, те ще го слушат, ще кимат в съгласие и повърхностно ще го приемат. От друга страна, ако някой няма способности или статус, независимо колко правилни са думите му, антихристите ще го пренебрегват и ще го гледат отвисоко. Дори и това, което казва, да е в съответствие с принципите и истината, те няма да го слушат, а вместо това ще го опровергават, ще му се подиграват и ще го осмиват. Това е друга черта, която се среща в характера на антихристите. Съдейки по начините, по които постъпват, и принципите на техните постъпки и справяне със света, тези индивиди могат категорично да бъдат окачествени като абсолютни неверници. Проявленията на техния характер са долни, мръсни и низки.

Присламчването към силните и потискането на слабите е типичен метод на социално взаимодействие за хора като антихристите. Те водят оживени разговори и се сближават с невярващи, но когато се обърнат и видят братята и сестрите, нямат какво да кажат и нямат общ език. Това са антихристите. Когато обсъждат въпроси, свързани с вярата в Бог, изпълнението на дълга, навлизането в живота или промените в нрава, те нямат какво да кажат и нямат интерес. Въпреки това, когато говорят за невярващи, особено за тези с богатство и влияние, политически личности, социални елити, знаменитости в музиката и киното, социални тенденции и въпроси, свързани с хранене и развлечения, те стават изключително разговорливи и не могат да бъдат спрени. Изглежда, че те копнеят силно за такъв живот и социален статус. Въпреки че такива индивиди вярват в Бог, това е само поради собствените им трудности и скрити намерения и цели. Те вярват в Бог единствено заради благословиите и дори след като повярват в Бог, не могат да се избавят от такива неща. Затова, когато обсъждат въпроси, свързани с хранене и развлечения, те се ентусиазират. Когато говорят с братя и сестри, нещата стоят по друг начин. От дълбините на сърцата и душите си те гледат отвисоко на тези, които вярват в Бог, на тези, които се стремят към истината, и на тези, които са честни и почтени. Те дискриминират и презират такива индивиди. Когато антихристите видят водачи в църквата, те си мислят: „Те не приличат на водачи; изобщо не приличат на чиновници. В сравнение със светските чиновници те са много по-посредствени, липсват им маниери и стил!“. Ако научат, че някои водачи нямат високо ниво на образование, те ги дискриминират в сърцата си. Какво мислите, че чувстват, когато Ме видят? С един поглед си мислят: „Христос, въплътеният бог, е никой, без висше образование, не е толкова висок, външният му вид не е привлекателен, липсват му маниери и облеклото му е обикновено. Всички казват, че той има истината; това е единственото нещо, на което си струва да се обърне внимание, и няма нищо друго впечатляващо в него. Вижте какво носят тези силни хора в обществото! Какви марки са дрехите и обувките ти? Каква е прическата ти? В известен салон ли си се подстригвал? Колко струваше една прическа?“. Аз казвам: „Не харча и стотинка за подстригване; подстригвам се сам вкъщи“. Те казват: „Ходиш ли на козметични процедури? Отсядаш ли в хотели? С колко звезди? Бил ли си някога на луксозен круиз?“. Аз казвам: „Не знам за тези неща“. Те казват: „Тогава наистина си доста невеж. С твоята благородна идентичност и статус, защо нямаш познания или разбиране за тези луксозни и изискани неща в света? В твоето положение трябва да отидеш лично да ги изпиташ малко. Най-малкото трябва да отидеш в изискан козметичен салон, да отседнеш в петзвезден хотел и да отидеш на луксозен круиз. Най-малкото трябва да седиш в първа класа, когато летиш със самолет“. Когато Ме видят, те Ме презират, но трябва да признаят едно нещо, а именно: „Никога преди не съм чувал нищо от това, което ти каза по време на събиранията: трябва да слушам какво казваш“. Но след събиранията те вече не Ме признават. Точно като вълк: след като го нахраниш, той се обръща и те ухапва. Това е природата на вълка. Когато антихристите видят обикновените братя и сестри без пари или влияние, които просто обичат истината и са способни да се стремят към нея, и които доброволно изпълняват дълга си, те ги презират и изключват. Когато гледат Христос и виждат обикновен човек, някой, който във всеки аспект, във външен вид, излъчване и поведение, е обикновен и прост човек, могат ли веднага да променят вътрешния си нрав и гледната си точка? (Не, не могат.) Тяхното отношение към нещата се основава на техния характер. Липсва им нормална човешка природа и отношението им към Христос несъмнено е същото като отношението им към обикновен човек. Няма дори и най-малко уважение; това се определя от тяхната същност и характер. Проявлението на този аспект от човешката природа на антихриста е толкова отвратително и омразно, колкото и в други аспекти.

Всяка една от различните черти в характера на антихриста, за които току-що разговаряхме, може сама по себе си да разкрие дали характерът му е добър или лош, превъзхождащ или низш. Характерът на човек, който е закоравял лъжец, превъзхождащ ли е, или низш? (Низш.) Човешката природа на егоистичен и подъл човек добра ли е, или лоша? (Лоша.) Човешката природа на безсрамен човек добра ли е, или лоша? (Лоша.) Характерът на коварен и безпощаден човек превъзхождащ ли е, или низш? (Низш.) Какъв е характерът на човек, който знае само как да се присламчва към силните и да потиска слабите, който се придържа само към такива принципи? (Отвратителен.) Такива индивиди са крайно отвратителни, не само че им липсва нормална човешка природа, но може точно да се каже, че те не са хора — те са измет, те са дяволи. Всеки, лишен и от капка съвест и разум, е дявол, а не човешко същество.

Е. По-голямо желание за материални неща от нормалните хора

В човешката природа на антихристите има и друго проявление: те имат по-голямо желание за материални неща от нормалните хора. Тоест тяхното желание и изискване за материални неща е особено голямо — то е безгранично. Те са изпълнени с домогване до екстравагантен начин на живот и са ненаситно алчни. Някои може да кажат: „Повечето антихристи не притежават това проявление“. Това, че не го притежават, не означава, че то отсъства от човешката им природа. След като такива хора придобият статус, какви са техните принципи за това какво ядат, как се обличат и как изглеждат? Щом имат статус, те трябва да постигнат своето, намират възможности, имат определени условия и животът им е различен. Стават придирчиви към това, което ядат, като наблягат на показността и лукса. Настояват да носят и да използват маркови предмети, а домовете, в които живеят, и колите, които карат, трябва да са от висок клас и луксозни. Дори когато купуват служебно превозно средство, то трябва да е оборудвано с луксозни аксесоари. Някои може да попитат: „Ако нямат пари, защо наблягат толкова на тези неща?“. Само защото нямат пари, не означава, че не се стремят към такива неща или че това желание отсъства от човешката им природа. Затова, щом се доберат до приношенията в Божия дом, антихристите ги прахосват безразсъдно. Искат да купуват всичко и да му се наслаждават, до степен на безсрамие и до степен, която е трудно да се контролира. Трябва да пият висококачествен чай, сервиран в позлатени чаши, трапезата им трябва да е пищен банкет, настояват да консумират специален клас женшен и използват само компютри и телефони от световна класа, които винаги са най-новите модели. Носят очила, струващи хиляди юана, харчат стотици за прически и плащат хиляда или повече за масажи и сауни. Казано накратко, изискват всичко да е от най-висок клас и марково, като искат да се наслаждават на всичко, на което се наслаждават знаменитостите и силните на деня. Щом антихристите придобият статус, всички тези грозни неща стават очевидни. По време на събирания, ако само трима до петима души слушат тяхната проповед, те го намират за недостатъчно и настояват да има триста до петстотин души. Когато другите казват, че има неблагоприятни външни обстоятелства, така че събиране от трима до петима души вече е доста добре, те отвръщат: „Това няма да стане — защо толкова малко хора слушат моята проповед? Това не си струва времето ми. Трябва да купим голяма църковна сграда, която да побира десетки хиляди души, за по-внушителна проповед“. Не си ли играят със смъртта? Ето какво правят антихристите. Не са ли също така безсрамни? Те имат изключително неконтролируемо желание и интерес към луксозен живот и материални неща, което е друга черта в характера на антихристите. Щом някой спомене гурме храна, луксозни коли, маркови дрехи и първокласни и скъпи предмети, очите им светват и позеленяват от алчност, а желанието им изплува на повърхността. Как се появява това желание? Това е несъмнено разкриване на тяхната демонична природа. Някои антихристи може да са с малко пари и когато видят някой да носи скъпи бижута или диамантен пръстен от два или три карата, очите им светват и си мислят: „Ако не вярвах в бог, можех да нося петкаратов“. Те обмислят факта, че дори не притежават еднокаратов пръстен, и се чувстват разстроени и започват да мислят, че не си струва да вярваш в Бог. Но при по-нататъшно обмисляне си мислят: „Ще получа големи благословии в бъдеще, защото вярвам в бог. Мога да имам петстотинкаратов диамант и да го нося на главата си“. Имат желания, нали? Като виждат богати хора по телевизията, облечени в дизайнерски дрехи и плаващи на луксозни круизни кораби в морето, те чувстват, че това е невероятно блажено, романтично, благородно и завидно. Гледат в захлас и си казват: „Кога мога да стана такъв човек, титан сред хората? Кога мога да се наслаждавам на такъв живот?“. Те го гледат отново и отново, докато не си помислят, че да вярваш в Бог е наистина безинтересно. Но след това отново размишляват, като си казват: „Не мога да мисля така. Защо вярвам в бог? „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. В бъдеще животът ми ще бъде много по-добър от техния. Те отиват на луксозен круиз, но аз ще летя на луксозен самолет или на луксозна летяща чиния — ще отида на луната!“. Има ли в тези мисли дори малко разум? Съобразени ли са с нормалната човешка природа? (Не, не са.) Това е друг елемент в човешката природа на антихристите — изключително неконтролируемо желание за материални неща и луксозен начин на живот. Щом ги получат, те стават ненаситно алчни, с хищен поглед и природа, като искат да притежават тези неща завинаги. В човешката природа на антихристите не става въпрос само за завист към силните; те също така желаят материални неща и висококачествен живот. Нормалната човешка природа има разумен обхват от нужди за живот и материални неща: тя има своите ежедневни потребности, нуждите на работната и жизнената среда, а също и физическите си нужди. Достатъчно е тези нужди да бъдат задоволени и се счита за относително нормално да се ограничат до капацитета и икономическите условия на човека. Нуждата на антихристите от материални неща и отдаването им на тях обаче са ненормални и ненаситни. Някои антихристи преследват висок стандарт на живот — особено когато живеят със семейството на домакините, където храната винаги включва прости ястия, те се чувстват малко раздразнени. Освен това, ако хората в това семейство се стремят към истината, доста честни са и няма да ги ласкаят, да им се подмазват или да казват това, което искат да чуят, те стават още по-отвратени, като си мислят: „Къде мога да хапна хубава храна и да отседна в голяма къща? Кой има добри условия на живот? Кой има кола и може да ме вози и да ме взима, за да не се налага да ходя пеша?“. Те винаги се занимават с такива въпроси. Имате ли такива хора около вас? Вие такъв тип хора ли сте? (Тези неща присъстват и в нашата човешка природа.) Тогава можете ли да ги държите под контрол? Да се наслаждаваш на комфорт не е същото като ненаситната алчност; трябва да е с мярка, без да се пречи на изпълнението на дълга. Това е човешката природа, притежавана от нормалните покварени хора. Антихристите обаче не знаят кога да спрат; те са ненаситни и по навик хищни. По отношение на това проявление, имате ли нещо друго да добавите? (Боже, виждал съм антихрист преди. По онова време една сестра ѝ беше купила повече от десет пухени якета, всички от известни марки, и тази жена антихрист ги носеше едно по едно, като сменяше с ново всеки път, когато излизаше. По-късно тя стана водач и използва Божиите приношения, за да си купи лек автомобил. Някой дори купи хубава къща специално, за да я настани, и когато тя отиваше на пазар, тази сестра домакин я следваше плътно. Ако харесаше някоя дреха, просто я посочваше и сестрата домакин бързаше да ѝ я купи. Когато се прибираше вкъщи, тя се обаждаше предварително на семейството на домакините и казваше, че иска да яде пелмени. Времето за варене на пелмените трябваше да се изчисли точно — не твърде рано, за да не изстинат, и не твърде късно, за да не се налага да чака гладна, когато се прибере. Тя беше като императрица вдовица; начинът ѝ на живот беше изключително луксозен. По-късно тази жена антихрист беше отлъчена.) Вижте колко невежи и глупави бяха тези хора, като купуват къща и лек автомобил за антихрист! Антихристите смятат, че хората идват на този свят, за да се наслаждават на нещата, че ако човек не се наслаждава на тези неща, тогава животът му е живян напразно. Това е техният принцип и теория. Правилна ли е тази теория? Това е изцяло възгледът на невярващите, на зверовете и на мъртвите хора без дух. Хора, които вярват в Бог и все пак имат такива възгледи, са отявлени неверници. Щом такива хора придобият статус, те стават антихристи във всяко отношение, а без статус са зли хора.

Навикът да се лъже, коварството и безпощадността, липсата на чувство за чест и безсрамието, егоизмът и подлостта, присламчването към силните и потискането на слабите, както и по-голямото желание за материални неща от нормалните хора — тези черти на характера на антихристите са типични, силно представителни и очевидни. Макар някои от тези проявления да присъстват до известна степен и при обикновените хора, техните проявления са просто покварен нрав или проявления на ненормална човешка природа или липса на човешка природа, които произтичат от покварата на Сатана. Чрез четене на Божиите слова съвестта на тези хора се пробужда и те развиват способността да се избавят от тези неща и да им се опълчват, както и да се покайват. Тези характеристики не играят доминираща роля в тях и няма да повлияят на стремежа им към истината или на изпълнението на техния дълг. Само антихристите отказват да приемат истината, независимо колко проповеди чуват. Чертите и особеностите, присъщи на тяхната човешка природа, няма да се променят и затова такива хора са заклеймени в Божия дом и никога не могат да бъдат спасени. Защо не могат да бъдат спасени? Хората с такъв характер не могат да бъдат спасени, защото отказват да приемат истината и защото са враждебни към истината, към Бог и към всички положителни неща. Те нямат условията и човешката природа за спасение и затова тези индивиди са предопределени да бъдат отстранени и хвърлени в ада.

12 декември 2020 г.