Шести екскурс: Обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (трета част)

III. Нравът същност на антихристите

А. Нечестивост

2. Какво правят антихристите спрямо Бог

По време на последното събиране основно разговаряхме за нрава същност на антихриста и го обобщихме, като избрахме три черти от шестте вида нрав на покварената човешка природа, за да ги разнищим. Тези три черти са изпитване на неприязън към истината, жестокост и нечестивост. Миналия път разговаряхме за нечестивостта и чрез разнищване на нечестивите проявления на антихристите — а именно, че мислите им са изпълнени със зло през целия ден — идентифицирахме антихристите и потвърдихме техния нечестив нрав същност чрез тези проявления. Ние разнищваме факта, че мислите им са изпълнени със зло през целия ден, от два аспекта: първо, какво има в мислите им, когато се отнасят с другите, какви подходи и проявления разкриват в покварената си същност; второ, какво има в мислите им за Бог. Приключихме с общението за това как се отнасят с хората. Що се отнася до това какви идеи, представи, възгледи и мотиви имат антихристите спрямо Бог, и дори предварително определените действия в ума им, миналия път разговаряхме частично за това: например съмнение, внимателна проверка и какво още? (Подозрение и предпазливост.) Съмнение, внимателна проверка, подозрение и предпазливост. Нека сега да разговаряме за това как антихристите подлагат Бог на изпитание.

д. Изпитание

Какви са проявленията на изпитанието? Кои подходи или мисли проявяват състояние или същност на изпитание? (Ако съм извършил прегрешение или съм направил нещо зло, винаги искам да сондирам мнението на Бог, да поискам ясен отговор и да видя дали ще имам добър изход или крайна цел.) Това е свързано с мислите; и така, като цяло, когато човек говори или действа, или когато се сблъска с нещо, кои от проявленията му са изпитание? Ако някой е извършил прегрешение и чувства, че Бог може да си спомни или да заклейми прегрешението му, и самият той е несигурен, без да знае дали Бог действително ще го заклейми, или не, той измисля начин да подложи това на изпитание, за да види какво е отношението на Бог в действителност. Започва с молитва и ако няма озарение или просветление, обмисля да прекъсне напълно предишните си методи на стремеж. Преди това винаги е вършил нещата нехайно, като е влагал само 30% от усилията си, където е могъл да използва 50%, или 10%, където е могъл да използва 30%. Сега, ако може да използва 50% от усилията си, ще го направи. Той се заема с мръсна или уморителна работа, която другите избягват, като винаги я върши преди другите и се уверява, че по-голямата част от братята и сестрите го виждат. По-важното е, че иска да вид как гледа Бог на този въпрос и дали прегрешението му може да бъде изкупено. Когато се сблъска с трудности или неща, които повечето хора не могат да преодолеят, той иска да види какво ще направи Бог, дали ще го просветли и напътства. Ако може да почувства Божието присъствие и специалната Му благосклонност, той смята, че Бог не е запомнил или не е заклеймил прегрешението му, което доказва, че то може да бъде простено. Ако отдава всичко по този начин и плаща такава цена, ако отношението му се промени значително, но все още не усеща Божието присъствие и със сигурност не усеща никаква осезаема разлика от преди, тогава е възможно Бог да е заклеймил предишното му прегрешение и вече да не го иска. Тъй като Бог не го иска, той няма да полага толкова усилия в бъдеще, когато изпълнява дълга си. Ако Бог все още го иска, не го заклеймява и все още има надежда да получи благословии, той ще вложи известна искреност в изпълнението на дълга си. Тези проявления и идеи форма на изпитание ли са? Това конкретен подход ли е? (Да.) Току-що споменахте само един теоретичен аспект, но не навлязохте конкретно в детайлните проявления на подлагането на Бог на изпитание и какви конкретни подходи и планове имат те в сърцата си по този въпрос, нито разобличихте какви са възгледите и състоянията на антихристите, когато се занимават с тази дейност.

На някои хора постоянно им липсва всякакво познание или преживяване за всемогъществото на Бог и Неговата внимателна проверка на дълбините на човешкото сърце. Също така им липсва истинско усещане за Божията внимателна проверка на човешкото сърце, така че естествено, те са изпълнени със съмнение по този въпрос. Въпреки че в субективните си желания искат да вярват, че Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце, на тях им липсват убедителни доказателства. Вследствие на това в сърцата си планират определени неща и едновременно с това започват да ги изпълняват и прилагат. Докато ги прилагат, непрекъснато наблюдават дали Бог наистина знае за тях, дали нещата ще бъдат разобличени, и ако мълчат, дали някой може да го разбере, или дали Бог може да го разкрие чрез определена среда. Разбира се, обикновените хора може да имат известна степен на несигурност относно всемогъществото на Бог и Неговата внимателна проверка на дълбините на човешкото сърце, но антихристите не са просто несигурни — те са изпълнени със съмнение и в същото време са напълно предпазливи спрямо Бог. Поради това разработват много подходи, за да подлагат Бог на изпитание. Понеже се съмняват в Божията внимателна проверка на човешкото сърце и дори нещо повече, отричат факта, че Бог го проучва внимателно, те често мислят за определени неща. След това, с малко страх или някакво необяснимо чувство на ужас, тайно разпространяват тези мисли насаме, като подвеждат определени хора. Междувременно непрекъснато разобличават своите доводи и идеи малко по малко. Докато ги разобличават, те наблюдават дали Бог ще попречи или ще разобличи това тяхно поведение. Ако Той го разобличи или окачестви, те бързо се оттеглят, като сменят подхода. Ако изглежда, че никой не знае за това и никой не може да ги прозре или да надникне в тях, в сърцата си те още повече стават напълно убедени, че интуицията им е правилна и познанието им за Бог е правилно. Според тях Божията внимателна проверка на човешкото сърце по същество не съществува. Какъв подход е това? Това е подходът на изпитанието.

Поради присъщия си нечестив нрав антихристите никога не говорят или действат прямо. Те не подхождат към нещата с честност и искреност, нито говорят с честни думи и действат с искрено отношение. Нищо, което казват или правят, не е прямо, а по-скоро е със заобикалки и крадешком, и никога не изразяват директно мислите или мотивите си. Понеже смятат, че ако ги изразят, ще бъдат напълно разбрани и прозрени, техните амбиции и желания ще бъдат извадени наяве и те няма да бъдат възприемани сред другите хора като възвишени или благородни, нито ще бъдат гледани с възхищение и почитани от другите, те винаги се опитват да потулват и прикриват своите позорни мотиви и желания. И така, как говорят и действат те? Използват различни методи. Както има една поговорка сред невярващите, „да опипаш почвата“, антихристите възприемат подобен подход. Когато искат да направят нещо и имат определен възглед или отношение, те никога не го изразяват директно; по-скоро използват определени методи, като например ловки или разузнаващи методи, или измъкване на сведения от хората, за да съберат информацията, която търсят. Поради нечестивия си нрав антихристите никога не търсят истината, нито искат да я разберат. Единствената им грижа са собствената им слава, придобивки и статус. Те се занимават с дейности, които могат да им донесат слава, придобивки и статус, като избягват онези, които не предлагат такива неща. С нетърпение предприемат дейности, свързани с репутация, статус, изпъкване и слава, като същевременно избягват неща, които бранят църковното дело или могат да оскърбят другите. Следователно антихристите не подхождат към нищо с отношение на търсене. По-скоро използват метода на изпитанието, за да опипат почвата, и след това решават дали да продължат — ето колко хитри и нечестиви са антихристите. Например, когато искат да знаят какъв тип хора са в Божиите очи, те не се оценяват чрез Божиите слова, като опознават себе си. Вместо това разпитват наоколо и се ослушват за скрит смисъл в думите, като наблюдават тона и отношението на водачите и на Горното, и търсят в Божиите слова, за да видят как Бог определя изходите на хора като тях. Те използват тези пътища и методи, за да видят къде принадлежат в Божия дом и да разберат какъв ще бъде бъдещият им изход. Това не включва ли някаква природа на изпитание? След като бъдат кастрени например, някои хора вместо да изследват защо са били кастрени, да изследват покварения нрав и грешките, които са разкрили в хода на действията си, и кои аспекти на истината трябва да търсят, за да опознаят себе си и да поправят предишните си грешки, създават у другите погрешно впечатление, като използват косвени средства, за да разберат истинското отношение на Горното към тях. Например, след като бъдат кастрени, те бързо повдигат незначителен въпрос, с който да потърсят Горното, за да видят какъв е тонът на Горното, дали е търпеливо, дали на въпросите, които задават, ще бъде отговорено сериозно, дали ще възприеме по-меко отношение към тях, дали ще им повери задачи, дали все още ще ги цени високо и какво наистина мисли Горното за грешките, които са извършили преди. Всички тези подходи са вид изпитание. Казано накратко, когато се сблъскат с такива ситуации и показват тези проявления, знаят ли хората в сърцата си? (Да, знаят.) И така, когато знаете и искате да направите тези неща, как се справяте вие? Първо, на най-просто ниво, можеш ли да се опълчиш на себе си? Някои хора намират за предизвикателство да се опълчат на себе си, когато дойде времето; те го обмислят: „Забрави, този път е свързано с благословиите и изхода ми. Не мога да се опълча на себе си. Следващия път“. Когато дойде следващият път и те отново се сблъскат с въпрос, свързан с благословиите и изхода им, те отново се оказват неспособни да се опълчат на себе си. Такива индивиди имат чувство за съвест и макар да не притежават нрав същност на антихриста, за тях все още е доста проблемно и опасно. От друга страна, антихристите често таят тези мисли и живеят в такова състояние, но никога не се опълчват на себе си, защото им липсва чувство за съвест. Дори ако някой ги разобличи и кастри, като посочва състоянието им, те упорстват и категорично няма да се опълчат на себе си, нито ще се намразят заради това, нито ще се откажат и ще разрешат това състояние. След като бъдат освободени от длъжност, някои антихристи си мислят: „Да бъда освободен от длъжност изглежда нормално нещо, но се чувствам донякъде опозорен. Макар че не е значителен въпрос, има едно решаващо нещо, от което не мога да се избавя. Ако бъда освободен от длъжност, означава ли това, че божият дом вече няма да ме развива? Тогава какъв човек ще бъда в божиите очи? Ще имам ли все пак надежда? Все пак е бъда ли полезен изобщо в божия дом?“. Те обмислят това и измислят план: „Имам десет хиляди юана под ръка и сега е времето да ги използвам. Ще предложа тези десет хиляди юана като приношение и ще видя дали отношението на горното към мен може да се промени малко и дали може да прояви известно благоволение към мен. Ако божият дом приеме парите, това означава, че все още имам надежда. Ако отхвърли парите, това доказва, че нямам надежда и ще направя други планове“. Какъв подход е това? Това е изпитание. Казано накратко, изпитанието е относително очевидно проявление на нечестивия нрав същност. Хората използват различни средства, за да получат информацията, която желаят, да придобият сигурност и след това да постигнат душевен мир. Има много начини за изпитание, като например използване на думи за измъкване на информация от Бог, използване на неща, за да Го подложат на изпитание, мислене и обмисляне на неща в ума си. Кой е най-често срещаният начин, по който вие подлагате Бог на изпитание? (Понякога, когато се моля на Бог, проверявам отношението на Бог към мен и гледам дали имам мир в сърцето си. Използвам този метод, за да подлагам Бог на изпитание.) Този метод се използва доста често. Друг метод е да се види дали човек има какво да каже по време на общението на събирането, дали Бог предоставя просветление или озарение, и да се използва това, за да се подложи Бог на изпитание дали все още е с тях, дали все още ги обича. Също така, в хода на изпълнение на дълга си, да се види дали Бог ги просветлява или напътства, дали имат някакви специални мисли, идеи или прозрения — като ги използват, за да подложат на изпитание какво е отношението на Бог към тях. Всички тези методи са срещани доста често. Нещо друго? (Ако съм взел решение пред Бог в молитва, но не успея да го изпълня, наблюдавам дали Бог ще се отнесе с мен според клетвата, която съм дал.) Това също е един вид. Независимо какъв метод използват хората, за да се отнасят към Бог, ако съвестта им ги укорява за това и след това придобият познание за тези действия и нрав и могат своевременно да ги променят, тогава проблемът не е толкова значителен — това е нормален покварен нрав. Ако обаче някой може системно и упорито да прави това, дори ако знае, че е грешно и ненавиждано от Бог, но упорства в него, никога не му се опълчва или не се отказва от него, това е същността на антихриста. Нравът същност на антихриста е различен от този на обикновените хора, тъй като той никога не се самоанализира, нито търси истината, а системно и упорито използва различни методи, за да подлага Бог на изпитание, Неговото отношение към хората, Неговото заключение за даден индивид и какви са Неговите мисли и идеи за миналото, настоящето и бъдещето на даден човек. Той никога не търси Божиите намерения и истината и най-вече не търси как да се покори на истината, за да постигне промяна в нрава си. Целта зад всичките му действия е да проникне в Божиите мисли и идеи — това е антихрист. Този нрав на антихристите очевидно е нечестив. Когато се впускат в тези действия и показват тези проявления, няма и следа от вина или разкаяние. Дори ако се припознаят в тези неща, не показват покаяние или намерение да спрат, а все така упорстват по своя си начин. В тяхното отношение към Бог, в тяхната нагласа и подход е очевидно, че смятат Бог за свой противник. В техните мисли и възгледи няма идея или отношение на познаване на Бог, обичане на Бог, покоряване на Бог или богобоязливост. Те просто искат да получат информацията, която искат от Бог, и да използват собствените си методи и средства, за да установят точното отношение на Бог към тях и определението Му за тях. По-сериозното е, че дори когато съпоставят собствените си подходи с Божиите слова на разобличаване, дори и да има и най-малкото осъзнаване, че това поведение е ненавиждано от Бог и не е това, което човек трябва да прави, те никога няма да се откажат от него.

В миналото в Божия дом имаше едно правило: относно онези, които са били отлъчени или премахнати, ако впоследствие проявят истинско покаяние и постоянстват в четенето на Божиите слова, проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог, като истински се покаят, те можеха да бъдат приети отново в църквата. Случи се така, че имаше един човек, който отговаряше на тези критерии, след като беше премахнат, и църквата изпрати някого да го намери, да разговаря с него и да му каже, че е приет обратно в църквата. Като чу това, той беше доста доволен, но размишляваше: „Истинско ли е приемането, или зад това се крие някаква идея? Наистина ли бог е видял моето покаяние? Наистина ли е проявил милост към мен и ми е простил? Наистина ли миналите ми действия са били подминати?“. Той не повярва и си помисли: „Въпреки че ме искат обратно, трябва да се въздържам и да не се съгласявам веднага, не бива да действам така, сякаш съм страдал много и съм бил толкова жалък през тези години след отлъчването. Трябва да действам малко резервирано и да не питам веднага след като ме приемат обратно къде мога да участвам в църковния живот или какъв дълг мога да изпълнявам. Не мога да изглеждам твърде ентусиазиран. Въпреки че вътрешно се чувствам особено щастлив, трябва да остана спокоен и да видя дали божият дом искрено ме иска обратно, или просто е неискрен, за да ме използва за определени задачи“. С тази мисъл той каза: „През времето, след като бях отлъчен, се самоанализирах и осъзнах, че грешките, които направих, бяха твърде значителни. Загубите, които причиних на интересите на божия дом, бяха огромни и никога не мога да ги компенсирам. Аз наистина съм дявол и Сатана, прокълнат от бог. Самоанализът ми обаче все още е непълен. Тъй като божият дом иска да ме върне, трябва да ям и пия още повече от божиите слова и да се самоанализирам и опознавам повече. В момента не съм достоен да се върна в божия дом, не съм достоен да изпълнявам дълга си в божия дом, не съм достоен да се срещам с братята и сестрите си и със сигурност съм твърде засрамен, за да се изправя пред бог. Ще се върна в църквата едва когато почувствам, че самопознанието и самоанализът ми са достатъчни, за да могат всички да ме потвърдят“. Докато казваше това, той беше и на тръни, като си мислеше: „Просто се преструвам, като казвам това. Ами ако водачите се съгласят да не ме пуснат обратно в църквата? Няма ли да съм свършен?“. В действителност той беше доста притеснен, но все пак трябваше да говори по този начин и да се преструва, че не е твърде нетърпелив да се върне в църквата. Какво искаше да каже с тези неща? (Той поставяше изпитание дали църквата наистина ще го приеме обратно.) Необходимо ли е това? Не е ли това нещо, което Сатани и дяволи биха направили? Нормален човек би ли се държал така? (Не, не би.) Нормален човек не би се държал така. Предвид такава прекрасна възможност, това, че той може да предприеме такава стъпка, е нечестиво. Да бъдеш приет отново в църквата е израз на Божията любов и милост и той трябва да се самоанализира и да познава собствената си поквара и недостатъци, като търси начини да компенсира миналите дългове. Ако някой все още може да подлага Бог на изпитание по този начин и да се отнася към Божията милост по този начин, тогава той наистина не оценява Неговата доброта! Това, че хората развиват такива идеи и подходи, е породено от тяхната нечестива същност. По същество, когато хората подлагат Бог на изпитание, това, което те проявяват и разкриват теоретично, винаги се отнася до подлагането на изпитание на Божиите мисли, както и на Неговото мнение и определения за хората, наред с други неща. Ако хората търсят истината, те ще се опълчат на такива практики и ще се избавят от тях, като действат и се държат според истините принципи. Индивиди с нрава същност на антихриста обаче не само не могат да се откажат от такива практики и не ги намират за омразни, но често се възхищават на себе си, че притежават такива средства и методи. Те може да си мислят: „Вижте колко съм умен. Не съм като вас, глупаците, които знаят само да се покоряват и подчиняват на бог и на истината — аз изобщо не съм като вас! Опитвам се да използвам средства и методи, за да разбера тези неща. Дори ако трябва да се покоря и подчиня, пак ще стигна до дъното на нещата. Не си мислете, че можете да скриете нещо от мен или да ме измамите и заблудите“. Това е тяхната мисъл и възглед. Антихристите никога не проявяват покорство, боязън или искреност, а още по-малко някаква преданост в отношението си към въплътения Бог. С това приключва нашето общение за проявленията, свързани с изпитанието.

е. Предявяване на искания

Следващата точка е, че антихристите предявяват искания към Бог и за това има по-конкретни проявления. Антихристите могат да бъдат описани с думите, които невярващите използват: „никога не си мърдат пръста без награда“. Какво друго? („Не пускат сокола, докато не видят заек“.) Не пускат сокола, докато не видят заек — ако има печалба, ще се възползват, но ако няма печалба, няма да го направят. Независимо от ситуацията те трябва да я претеглят в ума си, като си мислят: „Колко голямо предимство мога да спечеля от това? Каква печалба мога да получа? Струва ли си да платя толкова висока цена за това? Ако платя голяма цена, но другите се окажат с предимството, а аз не мога да се покажа, тогава определено няма да го направя!“. Не е ли това отношението на антихристите към Божието поръчение и изисквания? Ако положат малко усилия в изпълнението на дълга си, но не получат никакви ползи и изтърпят известно страдание, без да получат благодат, вътрешно те веднага реагират, като казват: „Вложих толкова много усилия — защо не получих никаква полза? Печеливш ли е семейният ми бизнес, или не?“. Ако изчислят и установят, че приходите им са повече от предходния месец, те продължават да излизат и да проповядват евангелието, без да се страхуват въпреки свързаните с това рискове. Но щом възникне проблем със семейния бизнес и печалбите им са значително по-ниски от предходния месец, те веднага се оплакват и се съмняват в Бог в сърцата си, като мислят: „Боже, изпълнявах дълга си, без да мързелувам или да хитрувам, нито го вършех нехайно. Този месец пътувах повече и свърших повече работа от предходния месец. Защо не благославяш семейството ми? Защо семейният ми бизнес не върви добре?“. Отношението им към Бог и Божието поръчение веднага се променя и те си мислят: „Ако Ти не благославяш семейството ми, тогава не ме обвинявай, че изпълнявам дълга си нехайно. Следващия месец няма да полагам толкова усилия. Ако трябва да стана в пет, ще стана в шест. Ако трябва да тръгна в осем, ще тръгна в десет. Преди можех да обърна петима потенциални приемници на евангелието за един месец, а този път ще обърна само двама. Това би трябвало да е достатъчно!“. Какво изчисляват те? Дали това, което влагат и с което допринасят, е равностойно на това, което им дава Бог. Освен това те го намират за икономически изгодно и си струва да страдат и да плащат цена за него, само ако това, което им дава Бог, е няколко пъти повече от това, което искат и желаят. В противен случай, независимо от задачата или дълга, възложени им от Божия дом, те се отнасят към всички тях по един и същи начин — действат нехайно, претупват, когато могат, отбиват номера, когато могат, и абсолютно никога не предлагат и капка искреност. Това проявление е едновременно предявяване на искания и сключване на сделка; хората предявяват искания само когато има сделка, а без сделка нямат искания.

В сърцата си Антихристите никога не са таили и най-малката искреност или преданост към Божието поръчение, делото на Божия дом или собствения си дълг. Те просто използват собствения си интелект, енергия, време, както и физическото страдание и цената, която плащат, в замяна на удовлетворяването на желанията си за благословии, наградите, които искат да получат, и, разбира се, за мир и радост на плътта, вътрешна стабилност, семейно щастие в този живот и дори безпрепятствена заобикаляща ги среда, заедно с уважението, възхищението и положителната оценка на другите хора. Казано накратко, антихристите никога не изпълняват дълга си искрено в Божия дом и категорично няма да предложат дори капка преданост. Независимо дали понасят несгоди и плащат цена, или се отнасят нехайно, крайната им цел е да изискват от Бог това, което искат, за да задоволят собствените си желания. Следователно, когато се сблъскат с несгоди, кастрене или хора, събития и неща, които намират за неприятни, те веднага си мислят: „Засяга ли появата на тези неща моите интереси? Ще повлияят ли на репутацията ми? Ще повлияят ли на перспективите и бъдещото ми развитие?“. Независимо дали проявленията им са положителни или негативни в хода на изпълнение на дълга им, във всеки случай те никога не действат според истините принципи. Умовете им са изпълнени със сделки, като оценяват стойността на това, което плащат и предлагат, като бизнесмени. Преценяват колко голяма печалба могат да донесат разходите им. Някои може да кажат: „Ние вярваме в Бог, за да придобием истината и живота, за да постигнем спасение“. Антихристите обаче си мислят: „Колко струва спасението? А разбирането на истината? Тези неща не струват нищо. Това, което е наистина ценно, е да получиш стократно повече в този живот и вечен живот в идния свят. В този живот да бъдеш издиган и уважаван от другите, да бъдеш почитан като велик в божия дом, а в идния свят да имаш власт над безброй страни — това е наистина съществена печалба“. Това е амбицията на антихристите, сметка, която те правят дълбоко в сърцата си зад изпълнението на дълга си. Тази сметка е изпълнена със сделки и искания. Тяхната оскъдна „искреност“ към дълга им и към Бог е единствено, за да се уверят, че Бог ще им дари вечен живот, ще ги предпази от бедствие, ще им даде благословии и благодат и ще задоволи всичките им желания. Следователно сърцата на антихристите са изпълнени с различни искания към Бог, които общо се наричат предявяване на искания. Освен че не искат истината, антихристите желаят всичко останало — както материални, така и нематериални неща.

Има някои антихристи, които някога са направили малък принос за братята и сестрите или за църквата. Например може да са поемали определени рисковани задачи в църквата или да са приютявали братя и сестри, които не са могли да се върнат у дома. Като се прибави и сравнително дългият период, през който са вярвали в Бог, повечето хора ги смятат за заслужили и пригодни личности. В същото време те самите изпитват чувство на превъзходство и предимство. Те разчитат на старшинството си и се хвалят с него, като казват: „Вярвал съм в бог толкова много години и имам известен принос за божия дом. Не трябва ли бог да ми окаже специално отношение? Например да отида в чужбина е благословия, на която хората се радват. Като се има предвид старшинството на хората, не трябва ли аз да имам предимство? Понеже съм направил принос за божия дом, трябва да ми се даде предимство и специални грижи и не трябва да бъда оценяван въз основа на принципи“. Някои хора дори са били в затвора и като се оказват бездомни след освобождаването си, смятат, че Божият дом трябва да им осигури специални грижи: например трябва да отдели малко пари, за да им помогне да си купят къща, да поеме отговорност за препитанието им през втората половина от живота им или да задоволи всички материални нужди, които предявяват. Ако имат нужда, Божият дом трябва да им осигури кола. Ако имат някакви здравословни проблеми, Божият дом трябва да им купи хранителни добавки. Не се ли възползват от старшинството си и не парадират ли с квалификациите си? Тези личности смятат, че са имат принос, затова безсрамно и открито предявяват искания към Бог. Те искат коли, къщи и луксозен начин на живот. Дори искат от братята и сестрите да им вършат работа и да им изпълняват поръчки безплатно, като стават техни слуги или роби. Не са ли се превърнали в хора, които живеят на гърба на църквата? Вярата ти в Бог всъщност е за твое добро и отиваш в затвора за твое добро. Какъвто и дълг да изпълняваш, това е твоя отговорност. Когато изпълняваш дълга си и придобиваш истината, това е за твое добро. Вярата ти в Бог е доброволна, никой не те принуждава. Придобиването на живот е за твое добро, не е за другите. Дори и да си поемал някои рисковани задачи за Божия дом или за църквата, това брои ли се за заслуга? Това не е заслуга, а това, което трябва да направиш. Това е Бог, Който те издига и ти дава такава възможност; това е благословия от Бог. Не е, за да го използваш като капитал, за да живееш на гърба на църквата. И така, тези хора антихристи ли са? По-специално тези хора не могат да разговарят за никаква истина реалност и когато са с братя и сестри, които вярват от по-малко време и са по-млади, те разговарят само за старите си преживявания и парадират със квалификациите си. Липсва им всякакво общение или познание за ценни житейски преживявания. Не изграждат характера на другите, а вместо това си придават важност и се държат високомерно. Не са способни да поемат никаква съществена работа в Божия дом, нито могат да изпълняват правилно какъвто и да било истински дълг. И все пак те продължават да живеят на гърба на църквата и протягат ръце, за да предявяват искания към Бог. Не е ли това безсрамно? Ако говорим за квалификации, не съм ли аз по-пригоден от вас? Придавал ли съм си важност пред вас? Искал ли съм нещо от вас? (Не.) Тогава защо антихристите могат да правят такива неща? Защото са безсрамни. Когато приемат дълга си, умовете им са изпълнени със сделки. Когато изпълняват дълга си, им липсва правилният възглед и не го смятат за свой дълг или задължение — нещо, което едно сътворено същество трябва да прави. Макар че може да изпълняват някакъв дълг, да понасят известно страдание и да плащат цена, какво си мислят в сърцата си? „Тази задача е нещо, което никой друг не може да свърши. Ако я свърша аз, ще стана известен в божия дом, ще бъда уважаван, където и да отида, и ще бъда пригоден да се наслаждавам на най-доброто навсякъде. Ще бъда голяма работа в божия дом, ще мога да имам каквото си поискам и никой няма да смее да каже нищо, защото имам заслуги!“. Съдейки по техния характер, е невъзможно антихристите да се отнасят към Бог, Неговото поръчение или делото на Божия дом и с най-малката искреност или готовност. Дори ако външно изглеждат готови и способни да понесат страдание и да плащат цена, веднага след това са готови да протегнат ръце, за да предявяват искания и да искат награди от Бог, като се опитват да живеят на гърба на църквата и да се възползват навсякъде. Следователно, като се съди по подходите им, най-уместно е нравът им същност на антихристи да се определи като нечестив. Мислите и възгледите, които те таят по отношение на дълга си и Божието поръчение, са нечестиви, не са съгласно истината и със сигурност не са съгласно критерия на съвестта.

Във всеки дълг, който изпълняват, антихристите следват собствените си желания, като търсят лична слава и статус. Те никога не търсят истината и не се самоанализират. Пред лицето на всякакви отклонения или проблеми, възникващи в работата им, тяхното отношение е нито да търсят, нито да приемат истината. Вместо това винаги се стараят да прикрият фактите, да запазят лицето и безполезната си слава и да се покажат във всеки аспект, като печелят уважението на хората. Казано накратко, сърцата им са изпълнени с нечестивост, с философията на Сатана и с човешки представи и фантазии, без нищо, което да е съгласно истината. Антихристите никога не търсят истината в никой дълг, който изпълняват, и никога не възнамеряват да се покорят на работните подредби на Божия дом. Винаги се придържат към собствения си начин на действие и действат според собствените си предпочитания. Независимо от задачата изчисляват в сърцата си как могат да се облагодетелстват. Преценяват само какъв дълг да изпълняват, който може да им спечели слава, придобивки и статус, уважението на другите хора и малко чест. Щом изпълняват дълга си, се надяват постиженията им да бъдат записани в Божията книга, като си водят мислена сметка за тях и се уверяват, че всеки принос е добре записан и нищо не е пропуснато. Смятат, че колкото повече работа вършат и колкото по-голям е приносът им, толкова по-голяма е надеждата им да влязат в царството и да получат награди и венци. Нагласите и възгледите, които антихристите таят към дълга си, са точно такива. Умовете им са изпълнени със сделки и искания — не разкрива ли това тяхната природа същност? Защо умовете им са изпълнени със сделки и искания към Бог? Причината е, че нравът им същност е нечестив — това е абсолютно вярно. Това може да се прозре чрез идеите и възгледите, които антихристите таят по отношение на дълга си — те напълно потвърждават, че нравът им същност е нечестив. Независимо колко се разговаря за истината или как се разобличава и разнищва поквареният нрав на хората, антихристите не показват никакво познание за нрава си същност. Не само че отказват да приемат истината, но и развиват негодувание в сърцата си. Когато почувстват, че надеждите им за получаване на благословии и награди са разбити, смятат, че Бог мами, като си мислят, че разобличаването и разнищването от страна на Бог е умишлен опит да се задържат наградите и така хората напразно да отдават всичко на Бог, без да получат нищо в крайна сметка. Сърцата им не само нямат положително възприемане на Божието дело и истината, но дори развиват представи и погрешно разбиране, като засилват съпротивата си срещу Бог. Следователно, колкото повече се разнищва сатанинският нрав и същност на поквареното човечество и колкото повече се разобличават козните, мотивите и целите на Сатана, толкова повече антихристите изпитват неприязън към истината и таят омраза към нея. Защо се случва това? Те смятат, че колкото повече се разговаря за истината, толкова по-смътна е надеждата им да получат благословии. Колкото повече се разговаря за истината, толкова повече чувстват, че пътят на размяна на страдание и плащане на цена за награди и венци не е осъществим, което ги кара да мислят, че нямат надежда да получат благословии. Колкото повече се разговаря за истината по този начин и колкото повече се случва този вид разобличаване, толкова по-малко заинтересовани стават антихристите от вярата си в Бог. Като виждат, че нищо от казаното от Бог не споменава колко страдание и плащане на цена може да им донесе равностойна награда и че Той не е казал нищо за влизане в небесното царство единствено въз основа на упорит труд, те се чувстват сякаш пътят им на сключване на сделки с Бог е стигнал до края си. Дълбоко в себе си чувстват, че те са самите обекти, които Бог е решен да накаже, като изпитват тревожен страх и чувстват, че дните им са преброени, сякаш за тях са настъпили последните дни. Как се чувствате вие, след като слушате проповед след проповед, разобличаваща антихристите? Виждам, че всички сте навели глави. Чувствате ли се донякъде обезсърчени? Осъзнахте ли, че вървите по пътя на антихристите? Изпълнени ли са и вашите мисли с тези нечестиви идеи за пазарлък с Бог? Сега имате ли някакво възприятие? Можете ли бързо да постигнете обрат? (Аз също си мисля, че трябва бързо да постигна обрат; не мога да продължавам да живея с този нрав на антихрист.) Въпреки че всички вие имате нрава на антихристи и намерението да се пазарите с Бог и да получавате благословии, вие все още не сте антихристи. Поради това трябва незабавно да търсите истината за разрешаване, да се дръпнете от ръба на пропастта и да поемете по пътя на стремежа към истината. Тогава проблемът не е ли решен? Да имаш нрава на антихрист и да вървиш по техния път е проблем, който може да бъде решен лесно. Стига да можеш да приемеш истината, да се самоанализираш, да опознаеш покварения нрав в себе си, да разбереш същността на проблема с преследването на слава, придобивки и статус, а след това да изоставиш този погрешен метод на преследване, да се откажеш от погрешния възглед за вярата в Бог, да отхвърлиш намерението да получаваш благословии и да вярваш в Бог само заради стремежа към истината и с цел да станеш нов човек, и да се стремиш само да станеш човек, който се покорява на Бог, и да се прекланяш само пред Бог, без да идолизираш или да следваш хора, тогава твоето състояние постепенно ще се нормализира. Ще стъпиш на пътя на стремежа към истината — в това няма съмнение. Това, от което трябва да се боиш, е ако не приемаш истината, ако изпитваш неприязън към истината и ако дори да знаеш, че пазарлъкът с Бог е грешен, както и преследването на слава, придобивки и статус, все така оставаш упорит и никога не се покайваш. В такъв случай имаш природа същност на антихрист и трябва да бъдеш отстранен. Ако вършиш много зли неща, ще се сблъскаш с наказание.

Разликата между антихристите и обикновените покварени хора се състои в това, че преследването на слава, придобивки, статус и благословии и сключването на сделки с Бог не е просто временно или случайно проявление за антихристите — те живеят според тези неща. Те избират само един път, който е пътят на антихристите, като живеят според природата на антихристите и сатанинските философии. Обикновените покварени хора могат да стигнат до втори избор и да вървят по пътя на стремежа към истината, но антихристите не обичат истината и нямат тази потребност. Тяхната природа е изпълнена със сатанински философии и те няма да направят правилния избор. Антихристите никога няма да приемат истината; те ще упорстват в грешките си докрай, никога няма да обърнат курса или да се покаят. Те знаят, че са изпълнени с желание да сключват сделки с Бог, като Го подлагат на изпитание и Му се противопоставят на всяка крачка. Те обаче си имат своите причини и си мислят: „Какво му е лошото? Предявяването на искания към бог за някои материални благословии и отдаването на някои от предимствата на статуса не са срамни постъпки. Не съм извършил убийство и палеж, нито съм се съпротивлявал публично на бог. Разбира се, работил съм за установяване на независимо царство и съм действал донякъде своеволно, но не съм навредил на никого и не съм наранил никого, нито съм засегнал делото на Божия дом, нито съм му причинил загуби“. Нима това не е неподлежащо на изкупление? Независимо как Божият дом разговаря за истината или ги разобличава и кастри, те отказват да си признаят грешките — това не подлежи на изкупление. Това е същността на антихристите. Ако кажеш, че са зли или нечестиви, тях не ги е грижа и ще упорстват в своето зло и нечестивост. Това показва, че антихристите са твърдо непокаяни личности. Би ли разговарял все пак за истината с такива хора? Те дори не знаят кои неща са положителни и кои са негативни. Какво можеш да им кажеш? Няма какво да се каже. Антихристите са изпълнени с нечестив нрав същност и живеят в този нрав. Да подлагат Бог на изпитание и да сключват сделки с Него е тяхната присъща природа и никой не може да ги промени — те остават непроменени във всяка ситуация. Защо не се променят? Те не се променят, защото независимо за колко истини се разговаря с тях, независимо колко разбираеми и напълно разобличаващи са думите, те не осъзнават истинския проблем. Те не могат да разберат истината и не знаят какво е истината и кои са негативните неща; това е причината.

Антихристите сключват сделки с Бог и Му предявяват искания по различни въпроси. Разбира се, те предявяват искания за множество неща — осезаеми и неосезаеми, материални и нематериални, настоящи и бъдещи. Стига да могат да си го представят, стига да вярват, че го заслужават, и стига да е нещо, което желаят, те безсрамно предявяват искания към Бог, като се надяват Той да им го даде. Например, когато изпълняват определен дълг, за да се откроят и да станат изключителна фигура, за да имат шанс да бъдат в центъра на вниманието и да получат желания от тях статус, заедно с уважението на повече хора, те се надяват, че Бог ще им даде някои специални способности. Те Му се молят, като казват: „Боже, аз съм готов да изпълнявам предано дълга си. След като приех този дълг от теб, всеки ден мисля как да го изпълня добре. Готов съм да посветя на това енергия за цял живот, да Ти предложа младостта си и да Ти предложа всичко, което имам; готов съм да понасям несгоди за това. Моля те, дай ми думи, които да говоря, дай ми интелигентност и мъдрост и ми позволи да подобря професионалните си умения и способностите си по време на изпълнението на този дълг“. След като изразят предаността си и заявят своята гледна точка, антихристите веднага протягат ръка към Бог, за да поискат тези неща. Въпреки че тези неща са неосезаеми и хората вярват, че е разумно да ги искат от Бог, не представлява ли това форма на сключване на сделки и предявяване на искания? (Да, представлява.) Какъв е фокусът на тази сделка? Каква е същността, която разнищваме? Антихристите нямат никаква искреност към дълга, поверен им от Бог, нито възнамеряват да бъдат предани по този въпрос. Преди да го направят, мислите им се въртят около това как да се възползват от тази възможност, за да покажат талантите си и да придобият слава сред хората, вместо да използват този шанс, за да изпълняват добре дълга си и да търсят истините, които трябва да разберат, и принципите, които трябва да търсят при изпълнението му. И така, когато антихристите дойдат пред Бог, за да се молят, първо протягат ръка и искат неща, които ще са от полза за тяхната репутация и статус, като интелигентност, мъдрост, уникални прозрения, изключителни умения, отваряне на духовните им очи и т.н. Те искат тези неща не за да разберат истината или за да предложат своята искреност и да изпълняват добре дълга си. Ясно е, че тези искания са изпълнени със сключване на сделки и предявяване на искания, и все пак те все още се чувстват оправдани. Когато става въпрос за този вид молитва и тези видове сделки, които хората сключват, дори ако те страдат и плащат цена при изпълнението на дълга си и дори ако изразходват известно време и енергия, ще го приеме ли Бог? От Божия гледна точка, Той категорично няма да приеме такова изпълнение на дълга, защото в такива хора няма искреност, няма преданост и със сигурност няма истинско покорство. Въз основа на този аспект това, към което те субективно желаят да се стремят, е статус и слава и уважението и възхищението на другите, но в хода на изпълнение на дълга им не е имало никакво подобрение в тяхното навлизане в живота или в промяната на нрава им.

Когато се сблъскат с нещо, антихристите веднага започват да кроят козни, да пресмятат и да планират в сърцата си. Те са като счетоводители, които сключват сделки с Бог във всичко, като искат много неща и предявяват много искания към Бог. Казано накратко, всички тези изисквания са неразумни в Божиите очи; те не са това, което Бог възнамерява да даде на хората, нито са това, което хората трябва да получат, защото тези неща не носят и най-малката полза за стремежа на хората към промяна на нрава или постигане на спасение. Дори ако по време на изпълнението на твоя дълг Бог ти даде малко светлина или някои нови идеи относно твоята професия, това не е, за да задоволи желанието ти да предявяваш искания към Бог, още по-малко е, за да повиши популярността ти или престижа, който имаш сред хората. След като получи такава светлина и просветление от Бог, нормалният човек ги прилага в своя дълг, като изпълнява дълга си по-добре, старае се по-точно да схване принципите и постепенно преживява от първа ръка как получава много просветление, озарение и благодат от Бог по време на изпълнението на дълга си — всичко това се върши от Бог. Колкото повече преживяват, толкова повече чувстват, че това, което Бог прави, е велико, и толкова повече осъзнават, че нямат за какво да се хвалят, че всичко е Божия благодат и напътствие. Това е нещо, което нормалният човек може да почувства и да осъзнае. Антихристите обаче са различни и независимо колко просветление и озарение им дава Бог, те приписват всичко на себе си. Един ден, когато направят равносметка на своя принос и протегнат ръка към Бог, за да поискат награди, когато уреждат сметките си с Бог, Той оттегля Своето просветление и озарение и антихристите са разкрити. Преди това всичко, което са могли да направят, се е дължало на делото на Светия Дух и на Божието напътствие. Те не се различават от другите хора: без Божието просветление и озарение те губят своите дарби, интелигентност, мъдрост, добри идеи и добри мисли — стават безполезни и глупаци. Когато антихристите се сблъскат с такива неща и стигнат дотук, те все още не осъзнават факта, че пътят им е грешен, и не са наясно, че са сключвали сделки с Бог и неразумно са Му предявявали искания. Те все още си мислят, че са компетентни и способни на всичко, заслужаващи да бъдат високо ценени, да им се възхищават, да ги уважават, да ги подкрепят и да бъдат превъзнасяни от другите. Ако не получат тези неща, те виждат ситуацията като безнадеждна и действат още по-безразсъдно, като се изпълват с негодувание както срещу Бог, така и срещу братята и сестрите. Те ругаят Бог и се оплакват от Него в сърцата си, като казват, че Бог е неправеден, проклинат братята и сестрите, че нямат съвест и че изгарят мостовете, след като са ги прекосили, и дори обвиняват Божия дом, че след като ги е използвал, сега се опитва да се отърве от тях. Какво е това? Безсрамен човек! Не са ли всички антихристи такива? Не казват ли често такива неща? Те казват: „Когато бях полезен и поставен на важна позиция, всички се въртяха около мен. Сега, когато вече не съм на важна позиция, никой не ми обръща внимание, всички ме гледат отвисоко и всички се държите лошо, когато говорите с мен“. Откъде идват тези думи? Не са ли вкоренени в нечестивия нрав на антихристите? Техният нечестив нрав е изпълнен със сключване на сделки с хората и с Бог, с предявяване на изисквания към Бог и към хората, сякаш казват: „Аз се грижа за нещата вместо вас, отдавам всичко, плащам цена и се тревожа за вас, така че трябва да подхождате към мен с уважение и да ми говорите учтиво. Независимо дали имам статус или не, трябва винаги да помните всичко, което съм направил, да ме пазите в умовете си завинаги и никога да не ме забравяте — да ме забравите означава, че нямате съвест. Когато ядете или използвате хубави неща, трябва да мислите за мен и аз винаги трябва да имам предимство“. Не предявяват ли антихристите често такива изисквания? (Да, предявяват.) Има хора, които казват: „Кой отпечата книгите с божиите слова, които вие четете? Кой ги достави в твоите ръце? Ако не бях аз да поемам рискове и да се изправям пред опасностите да бъда арестуван, затворен или осъден на смърт, бихте ли могли да четете тези книги? Ако не бях аз да понасям несгоди и да плащам цена, за да ви поя, бихте ли могли да имате църковен живот? Ако не бях аз да търпя страдание и да плащам цена, за да проповядвам евангелието, можеше ли църквата да придобие толкова много хора? Ако не бях аз да разговарям с вас за божиите слова по цял ден, бихте ли имали толкова голяма вяра? Ако не бях аз да тичам насам-натам, за да ви осигурявам логистична подкрепа, бихте ли могли да изпълнявате дълга си спокойно сега? Ако не бях аз начело, можеше ли делото на църквата да се развие до степента, до която е сега?“. Срещали ли сте такива хора? Като слушаш думите им, изглежда сякаш без тях делото на Божия дом не би могло да напредне и земята би спряла да се върти. Не е ли това манталитетът на антихристите? С каква цел крещят тези думи? Заслуги ли си приписват или се оплакват и жалят? Те вярват, че Божият дом вече няма нужда от тях, че братята и сестрите са ги пренебрегнали, че Божият дом е несправедлив към хората, че Божият дом не им предоставя ресурс, не ги уважава и не им позволява да остареят там. Няма ли и елемент на проклятие в техните викове? Те проклинат другите, като казват, че нямат съвест. Как всъщност служат антихристите? Всичко, което правят, е да смущават и да прекъсват, а всичко, което казват, е подвеждащо. Липсва им човешка природа; те са дяволи. Защо някой трябва да проявява съвест към тях? Полезно ли е това? (Не.) Защо не е полезно? Може ли човек да разбере истината, като ги следва? (Не.) Какво придобива всеки, който почита и следва антихристите? Всички те предават Бог заедно с тези антихристи и са водени от тях в ада. За какви се смятат антихристите? (Те се смятат за Бог.) Това е безсрамна мисъл. Хората трябва да имат съвест към Бог, но Бог никога не изисква от хората да го правят; Той изисква само хората да разбират истината, да могат да практикуват истината и да постигнат спасение, и да бъдат сътворени същества съгласно критериите. Кога съм искал от вас да мислите за Мен и да ми запазите малко, когато ядете хубава храна, или да мислите за Мен, когато сте на хубаво място? Когато се храните добре, живеете добре и сте щастливи, кога съм завиждал? Кога съм казвал, че нямате съвест? И все пак антихристите са способни да казват такива неща и да проклинат хората, че нямат съвест — не е ли това безсрамно? Когато Божият дом ги освободи от длъжност, когато братята и сестрите вече не са толкова ентусиазирани по отношение на тях, както преди, те са способни да казват такива неща, да плачат за своите огорчения и да ругаят хората и Бог. Всякакви неща могат да излязат от устата им и тяхната демонична природа е напълно разобличена. Това са различните проявления, разкрити от нечестивия нрав на антихристите. Понеже сърцата им са пълни със сделки, които да сключват с Бог, това води до предявяване на различни изисквания и искания към Него. Когато антихристите са повишавани или освобождавани от длъжност, когато Божият дом ги поставя или не ги поставя на важна позиция, всички различни проявления, които произтичат от тях, се отнасят до тяхната нечестива същност — това е напълно вярно.

ж. Отричане, заклеймяване, осъждане и богохулство

Сега нека да разговаряме за термините отричане, заклеймяване, осъждане и богохулство. Поради това, че са изпълнени със съмнения относно Бог, антихристите не проявяват никакъв интерес към която и да било от истините, изразени от Бог. Сърцата им са изпълнени с неприязън и омраза и те никога не признават, че Христос е истината, камо ли да проявят някакво покорство. Понеже в сърцата си често се съмняват в Бог и Го подозират, като често си създават представи и различни идеи за Божиите действия, те постоянно и неволно правят оценки, като си мислят: „Наистина ли съществува бог? Какво има предвид бог, като казва тези неща? Ако се оценят през призмата на знанието и доктрината, как трябва да се разбират тези слова? Какво има предвид бог, като казва тези неща? Какво има предвид, като използва този термин? Към кого се обръща?“. Те изследват ли, изследват и след години на такова проучване все още не могат да видят най-съществената истина в словата, които Бог изразява, и в делото, което върши: че Бог е истината, животът и пътят — те не могат да разберат или да видят това. Когато хората казват, че всички Божии слова са истината, антихристите умуват и си мислят: „Всичките му слова са истината? Не са ли просто някакви обикновени думи? Просто някакви общоприети твърдения? Няма нищо дълбоко в тях“. Като гледат Божието дело, те си мислят: „Не виждам божията аура в това, което той прави в църквата или сред своите избраници. Казват, че бог господства над всичко, но аз не го виждам. Независимо дали гледам през лупа или през астрономически телескоп, не мога да видя образа на бог и независимо как гледам, не мога да открия делата му. Така че в момента не мога да потвърдя 100% дали бог наистина съществува. Но ако кажа, че бог не съществува, чувал съм за съществуването на някои странни и паранормални неща в света; така че в такъв случай бог би трябвало да съществува. Но как всъщност изглежда бог? Как действа бог? Не знам. Най-простият начин е да видя какво прави бог у тези, които го следват, и какво им казва“. Чрез наблюдение те виждат, че Божият дом често кастри хора, често повишава и освобождава хора и често участва в общение, дискусии, обмен и т.н. с хората относно различни видове дълг и относно работа, свързана с различни професии. Те си мислят: „Не са ли всичко това неща, които хората правят? Нито едно от тях не е свръхестествено; всички те са много нормални и не мога да видя или почувствам как работи божият дух. Ако не мога да го почувствам, не може ли да се каже, че делото на светия дух не съществува? Не е ли всичко това въобразено в съзнанието на хората и в умовете им? Ако делото на светия дух не съществува, тогава наистина ли съществува божият дух? Изглежда, че и това е под въпрос. Ако божият дух не съществува, тогава наистина ли съществува бог? Трудно е да се каже“. След пет години преживяване те не могат да стигнат до потвърждение и след десет или дори петнадесет години преживяване все още не могат. Що за хора са това? Те са разкрити — те са неверници. Тези неверници се размотават из Божия дом по този начин, като просто се носят по течението. Ако другите проповядват евангелието, и те го правят; ако другите изпълняват дълга си, и те го изпълняват. Ако им се удаде възможност за повишение, те мислят, че могат да „заемат пост“ в Божия дом и заради статуса са способни да положат известно усилие. В същото време могат също така безразсъдно да вършат злосторничества, като причиняват прекъсвания и смущения. Ако са обикновени членове на църквата без никакъв статус, могат да намерят начини да я карат през просото, като вършат малко работа само за пред хората. Това означава да се размотаваш. Защо казвам „размотава се“? В сърцата си те таят съмнения и отричане спрямо Бог, като поддържат отношение на отричане към съществуването и същността на Бог, което ги кара да изпълняват дълга си в Божия дом неохотно. Те не възприемат и винаги си мислят: „Какъв е смисълът да изпълнявам дълга си и да следвам бог по този начин? Не печеля пари на работа, нито живея нормален живот. Някои млади хора дори посвещават целия си живот, за да отдадат всичко на бог, но какво ще придобият? Затова първо ще наблюдавам. Ако наистина мога да стигна до същината на нещата и да видя надеждата за получаване на благословии, няма да е напразно да полагам усилия и да отдавам всичко. Ако не мога да получа точните божии слова или да стигна до същината на нещата, тогава не е загуба да се размотавам. В крайна сметка няма да се изтощя и няма да съм дал твърде много“. Не е ли това просто размотаване? Те не са искрени в нищо, което правят, не могат да бъдат постоянни или да се отличават в нищо и не могат истински да платят цената. Това означава да се размотаваш. Въпреки че се размотават, умът им не е бездеен — кипи от дейност. Те са пълни с представи и идеи за много неща, които Бог прави, и за много неща, които не са съобразени със собствените им представи, те ги оценяват в сърцата си, като използват знание, закони, обществен морал, традиционна култура и т.н. Въпреки цялото им оценяване те не само не успяват да видят истината чрез преценка или да намерят принципите за практикуване на истината, а напротив, стигат до всевъзможно заклеймяване, осъждане и дори хулене на Бог и Неговото дело. Какво съдят антихристите най-напред? Те казват: „Делото на божия дом се решава изцяло от хора; всичко се върши от хора. Изобщо не виждам бог да върши дело или светият дух да води и да напътства каквото и да е“. Не е ли това твърдение на неверници? Твърдението, че всичко се върши от хора, разкрива много проблеми. Например, ако Божият дом избере и развие някого, който не им е по вкуса, сърцата им стават непреклонни. Могат ли антихристите наистина да се покорят? (Не, не могат.) И така, какво ще направят? Ще се опитат да го злепоставят. Ако злепоставянето се провали и никой от братята и сестрите не ги слуша или подкрепя, те ще започнат да го заклеймяват с думите: „Божият дом е несправедлив и му липсват принципи в начина, по който се отнася с хората. На света има много бързи коне, но няма кой да ги разпознае“. Какво означава това? От това се подразбира, че те са бързи коне, но за съжаление в Божия дом липсва някой, който може да ги разпознае. След като заклеймят извършеното от Божия дом, което не е съобразено с техните представи, те ще започнат да разпространяват неща като безпочвени слухове, представи и негативност. Разбира се, всичките им думи ще бъдат груби. Някои дори може да кажат: „Тези хора са образовани, добре изглеждат, облечени са елегантно и са от града. Ние сме селски хора, имаме известен талант, но не можем да се изразим или да общуваме с горното — не е лесно да бъдем повишени. Тези, които са повишени в божия дом, са все красноречиви, добри са в ласкателствата и имат стратегии. Аз, от друга страна, не съм нито красноречив, нито изразителен, а само наличието на скрити таланти е безполезно. Така че в божия дом поговорката „Има много бързи коне, но малцина могат да ги разпознаят“ важи също както и в света“. Какво означава това твърдение? Не е ли осъждане? Те съдят делото на Божия дом и задкулисно разпространяват своето осъждане. В подхода си към Бог, Неговото дело, Неговите изрази, Неговите слова, Неговия нрав и различните начини, по които върши делото Си, антихристите използват знание и философия, за да ги преценяват, изследват и да разсъждават за тях. В крайна сметка стигат до погрешно заключение. Поради това никога не приемат сериозно, не възприемат или не размишляват в сърцата си върху никое от словата, изречени от Бог. Вместо това се отнасят към Божиите слова просто като към вид теория или някакви хубаво звучащи думи. Когато възникнат въпроси, те не приемат Божиите слова като основа и принцип за това как гледат, определят и измерват всеки въпрос. Вместо това използват човешки гледни точки и сатанинска философия и теории, за да съдят тези въпроси. Заключенията, до които стигат, са, че нищо не е съгласно собствените им представи и всяко слово, което Бог изразява, и всяко действие, което Той предприема, не са по техен вкус. В крайна сметка от гледна точка на антихристите всичко, което Бог прави, е заклеймено.

Някои антихристи винаги желаят да държат властта в Божия дом, но им липсват заложби и специални умения, затова неизбежно се оказва, че вършат някои незначителни задачи в Божия дом, като почистване, раздаване на вещи и други прости, ежедневни задачи. Накратко, хора от този тип определено не могат да станат църковни водачи, проповедници или нещо подобно. Те обаче не се задоволяват с това да са обикновени последователи или да вършат това, което смятат за посредствена работа, защото са изпълнени с амбиция. Как се проявява това, че са пълни с амбиция? Те искат да разследват, да разпитват, да са в течение и особено да се намесват във всеки голям или малък въпрос в Божия дом. Ако има някаква работа, която изисква труд от тях, те винаги разпитват: „Как върви отпечатването на книги за нашия божи дом? Как върви изборът на филмов режисьор на нашата църква? Кой е настоящият режисьор? Кой пише сценариите? Кой е районният водач тук и какъв е той?“. Какво имат предвид, като питат за тези неща? Трябва ли да разпитват или да се замесват в тези въпроси? (Не, не трябва.) Всичко това са общи дела, несвързани с истината. Защо тези „добронамерени хора“ винаги разпитват наоколо? От истинска загриженост ли е, или просто си нямат друга работа? Нито едното, нито другото — това е, защото имат амбиции и искат да се изкачват в йерархията и да вземат властта. Могат ли да осъзнаят, че това е амбиция и желание да вземат властта? Не, не могат; липсва им този разум. Поради отвратителната им човешка природа и слабите им заложби те не могат да постигнат нищо, нито да изпълнят добре дори най-обикновения дълг. По време на изпълнението на дълга си те постоянно се представят зле, бездействат, склонни са към развлечения и дори разпитват за различни въпроси. В крайна сметка те са премахнати поради тези проявления. Правилно ли е Божият дом да ги премахне? (Да.) Дали са премахнати, защото са били прекалено загрижени и любопитни? (Не.) Това е, защото не са се занимавали с подобаващи неща и са искали постоянно да се хранят наготово в Божия дом, затова са били отпратени и не им е било позволено да се размотават. Те не можеха да направят нищо добре, така че задържането им не си струваше главоболията — не са ли те неверници? Не трябва ли да бъдат премахнати? Когато дойде време да бъдат премахнати, те се разтревожиха и едва тогава потърсиха истините принципи, като питаха: „Трябва да потърся какви всъщност са принципите на божия дом за премахване и отлъчване на хора: на какво основание съм премахнат?“. Трябва да им отговориш: „Някой като теб, който обича развлеченията и мрази работата, причинява смущения и унищожение във всичко, което прави, напълно отговаря на принципите за премахване“. Не изглежда ли доста нелепо те да търсят принципите за премахване на хора, след като са извършили толкова много лоши неща, без да разбират какви хора са? (Да, изглежда.) Някои такива хора са били премахнати, докато други са били изпратени в обикновени църкви. Те не са подходящи за изпълнение на дълг в Божия дом и им липсват условията да изпълняват дълга си. Могат ли индивиди от този тип да осъзнаят, че това, което Бог е направил, е съгласно истината? Смея да кажа, че антихристите никога няма да го осъзнаят, защото са неверници и заклеймяват и осъждат всяко положително нещо, което е съгласно истината. Антихристът, който винаги е нетърпелив да разпитва, пълен с амбиция и постоянно се стреми да се изкачва по-високо, като същевременно му липсва всякаква искреност и преданост към изпълнението на собствения му дълг, сяда на земята и ридае на висок глас, когато го отпратят. Той казва: „Никой не разбира моето добронамерено сърце, моята искреност и преданост. Защо ме отпращат? Онеправдан съм и не съм съгласен! Никой не е толкова загрижен за бог и никой не е толкова предан в божия дом. Голямото ми усърдие и голямата ми доброта се приемат като злонамереност — бог е толкова несправедлив!“. Не е ли това пледоария за невинност? Има ли сред думите му нещо, което хората трябва да казват? Има ли сред тях нещо, което е съгласно истинските факти? (Не.) Всички те са неразумни, абсурдни думи на неверници, пълни с оплаквания, недоволство и заклеймяване. Това е тяхното разкриване. Ако не бяха отпратени, те щяха да продължат с преструвките си и да се стремят да бъдат господари на Божия дом. Един господар така ли би постъпил? Един господар така ли би избухвал? Един господар така ли би управлявал Божия дом? Помолиха ги да почистят, но те се мотаеха навсякъде и не свършиха никаква работа. Помолиха ги да сготвят, но те не искаха да сготвят дори за двама души. Страхуваха се да не се уморят и смятаха, че това е под нивото им — така че какво друго могат да правят? Способни ли са на нещо друго, освен да бъдат водачи и да издават заповеди? Не е ли разумно Божият дом да ги премахне? (Да.) Напълно разумно е, но те продължават да проклинат зад кулисите, като избухват и се държат като невъздържани жени. Не са ли антихристи? Това е проявлението на нрава същност на антихрист. Когато се сблъска с въпроси, които не са съобразени с неговите интереси или предпочитания, когато се изправят пред неща, които не удовлетворяват техните желания или блянове, покоряват ли се и на йота? Могат ли да търсят истината? Могат ли да се успокоят, да изповядат греховете си и да се покаят? Не, не могат. Тяхната незабавна реакция е да се надигнат и да роптаят срещу Бог, пълни с думи на заклеймяване, осъждане, богохулство и проклятие. Те си мислят: „Щом божият дом не ме иска, добре. Ти не проявяваш милост, така че не ме обвинявай, че съм безсърдечен. Хайде да си покажем рогата и да видим кой е по-безпощаден!“. Това проявление на търсене на истината ли е? Това проявление, което едно нормално сътворено същество трябва да притежава, ли е? (Не, не е.) Тогава какво проявление е това? Как трябва да се отнасят към Бог онези, които искрено вярват в Него и Го следват? Те трябва да се покоряват на Бог истински и безусловно. Само враговете на Бог — Сатана и дяволите — биха отричали, заклеймявали и осъждали Бог, биха богохулствали и биха Го проклинали, като стигат дотам, че да роптаят срещу Него и да Му се противопоставят. Дори и да не можеш да приемеш този факт в момента и да измислиш сто причини, като твърдиш, че Божият дом се е отнесъл несправедливо с теб, ако имаш рационалност, човешка природа и дори минимална богобоязливост, можеш ли да се отнасяш към Бог по този начин? Категорично не! Ако някой може да направи това, има ли той дори капка съвест? Притежава ли някаква човешка природа? Има ли някаква богобоязливост? (Не, няма.) Ясно е, че той не е една от Божиите овце. Той никога не се е отнасял към Бог като към свой Господар; той никога не е смятал Бог за свой Бог. В сърцето му Бог е негов враг, а не негов Бог. Враговете на Бог са антихристите и Сатана; и обратното, антихристите са врагове на Бог — те са сатани и дяволи. Антихристите никога няма да приемат нищо, което Бог прави, и никога няма да кажат „амин“ на никое слово, изречено от Бог. Това е същността на Божия враг — Сатана — и това е присъщата същност на антихристите. Те са враждебни към Бог без причина и са способни да заклеймяват Бог без причина. Не е ли това нечестивост? Това е чиста проба нечестивост.

Тези видове нрав на един антихрист присъстват в различна степен във всеки човек, но чрез разкриването на тези видове нрав и пътя, избран от хората, когато вярват, можете ли да прецените кой е антихрист, кой е полагащ труд и кой е един от Божиите избраници, който може да бъде спасен? (Макар че всички те разкриват нрав на антихрист, някои хора, след като разкрият покварения си нрав, имат чувство за съвест, чувстват се виновни, могат да се покаят и могат да практикуват истината — това са тези, които могат да бъдат спасени. Обаче онези, които нямат чувство за съвест, които мислят, че са прави дори след като са направили грешки, упорито отказват да се покаят и отхвърлят изцяло истината — тези хора са антихристи и нямат шанс за спасение.) Правилни ли са тези две твърдения? (Да.) Току-що казаното е по същество правилно, но не е достатъчно конкретно. Въпреки че също притежават нрав на антихрист, когато някои хора се сблъскат със ситуации, те са способни да търсят истината, да се опълчат на плътта, да изпитват съжаление, след като разпознаят покварения си нрав, да се чувстват виновни, да се обърнат, да практикуват в съответствие с истините принципи, да изберат правилния път, да изберат да практикуват истината и в крайна сметка да придобият разбиране за истината и да навлязат в истината реалност, като постигат покорство пред Бог. Такива хора могат да бъдат спасени и са Божии избраници. Има и друг тип хора, които знаят, че имат нрав на антихрист, но не се изследват, когато се сблъскат със ситуации. Когато открият, че са направили нещо нередно, нямат никакво истинско разбиране, не могат да развият силно чувство на вина в себе си, не са способни на никакво покаяние или обръщане и са объркани относно истината и спасението. В Божия дом те са готови и желаят да полагат труд, могат да направят всичко, което се иска от тях, но не го приемат сериозно; понякога могат да причинят прекъсвания и смущения, но не са зли хора. Те могат да приемат кастрене, но никога не търсят активно истината, когато вършат нещо, или не следват истините принципи, когато се справят с въпроси. Не проявяват интерес към яденето и пиенето на Божиите слова и към истината. Макар че могат да полагат усилия в дълга си донякъде, им липсва ентусиазъм, когато става въпрос за стремеж към истината, и нямат интерес да го правят. Не проявяват никаква преданост в изпълнението на дълга си; донякъде проявяват известна готовност и искреност. Те могат да познават различни видове покварен нрав, но никога не се самоанализират, когато се сблъскат със ситуации, и не се стремят да станат някой, който може да разбира истината и да я прилага на практика. Това са полагащи труд. Последната категория се състои от антихристи. Те са врагове на Бог, на истината и на положителните неща. Сърцата им са изпълнени с нечестивост, с роптаене срещу Бог, с противопоставяне на Бог и със заклеймяване, осъждане и хулене срещу справедливостта, положителните неща и истината. Не вярват в съществуването на Бог, в Неговото господство над всички неща и още повече не са склонни да позволят на Бог да господства над съдбата на човечеството. Никога не разбират себе си и независимо колко грешки или прегрешения извършват, никога не ги признават, не се покайват и не се обръщат. В сърцата им липсва каквото и да било угризение и те напълно отхвърлят истината. Това са антихристите. Оценяването дали човек има отношение на приемане към истината е като цяло точно при определянето към коя категория хора принадлежи. Към коя категория принадлежите вие? Сред Божиите избраници ли сте, които могат да бъдат спасени, или сте антихрист, или полагащ труд? Преминавате ли към първата категория, или не попадате в нито една от тези категории? Няма никой, който да не попада в нито една от тези категории: всеки принадлежи към една от трите. Злите хора, на които им липсва човешка природа, са тези със същността на антихристи; тези, които имат известна човешка природа, които имат съвест и разум, както и относително добър характер, които могат да се стремят към истината, да обичат положителните неща и да обичат истината и които се боят от Бог и могат да Му се покорят, могат да бъдат спасени — те са Божиите избраници. Онези с характер, който е по средата, нито особено добър, нито особено лош, на които им липсва всякакъв интерес към истината и изобщо не желаят да се стремят към нея, но изпълняват дълга си с известна искреност, са полагащите труд. Това е критерият за оценка. Може ли един антихрист да стане полагащ труд? (Не.) А има ли категория хора сред полагащите труд, които могат да станат Божии избраници? (Да.) Какво е пространството за промяна тук? (Те трябва да се стремят към истината.) Може с повече години вяра, повече преживявания и срещи и разбиране на повече истини те постепенно да преминат от етапа на полагащи труд към това да бъдат Божии избраници. Понеже в момента разбирането им за истината е малко и вярата им в Бог е особено малка, те имат малък интерес към изпълнението на дълга си и практикуването на истината. Липсва им духовен ръст, за да се стремят към истината, и не могат да се избавят от амбициите и желанията си, наред с други различни нужди на плътта. Следователно засега могат да останат само на етапа на полагащи труд. Въпреки това, относително погледнато, тези хора имат съвест и обичат положителните неща; тъй като постепенно започват да разбират истината, средата им се променя, те вярват в Бог от по-отдавна, имат по-дълбоки преживявания и развиват истинска вяра в Бог. Също така постепенно започват да виждат истината и положителните неща по-ясно, пътят, който трябва да следват, става по-ясен, развиват интерес към истината и обичат истината все повече. Такива хора могат постепенно да тръгнат по пътя на спасението и да станат Божии избраници; те имат пространство за подобрение и промяна. От друга страна, не е правилно да се каже, че тези със същността на антихристи могат да станат Божии избраници и да бъдат спасени, защото същността на антихристите е тази на дяволи и врагове на Бог — антихристите никога не могат да се променят.

Току-що разговаряхме за отричането, заклеймяването, осъждането и богохулството от нечестивия им нрав същност, който те разкриват в начина, по който се отнасят към Бог и Неговото дело. Винаги, когато нещо противоречи на техните представи или вреди на техните интереси, незабавната реакция на антихристите е да се надигнат, да се съпротивляват и да го заклеймяват, като казват: „Това е грешно, това е направено от хора и аз няма да отстъпя пред това. Ще подам жалба и ще намеря доказателства, за да изясня този въпрос. Ще заявя позицията си, ще се защитя, ще разплета въпроса от игла до конец и ще видя кой мъти водата в цялата работа, този, който руши добрата ми репутация и хубавите неща, които имам“. Фразата „Във всичко има добри Божии намерения“ се превръща в празно твърдение в сърцата на антихристите, неспособно да напътства или променя техните средства, методи и принципи на действие. Напротив, те разчитат на това, което е естествено за тях, когато се сблъскат с всяка ситуация, като измислят всеки метод и използват всичките си способности и стратегии, за да действат. Несъмнено това, което правят, е заклеймяване и осъждане на Бог, както и богохулство. Мислите на хората са пропити със сатанинска логика и идеи, не може да се говори за никаква истина. Следователно, когато се сблъскат с такива въпроси, проявленията на антихристите отразяват тези на Сатана: както Сатана се отнася към Бог, така и антихристите се отнасят към Него по същия начин и каквито и средства или думи да използва Сатана спрямо Бог, антихристите използват същите. По този начин нечестивата същност на антихристите като врагове на Бог се разбира от само себе си. Дори и да е някой, който е вярвал в Бог само ден или два, разбира ли той разликата между хората и Бог в нормалното си човешко мислене и рационалност? (Да, разбира.) Като възрастен с нормална човешка природа знае ли той в сърцето си как да се отнася към Бог? (Да.) Има ли стандарт в човешката рационалност за най-подходящия и най-добрия начин да се отнасяш към човек, когото почиташ? (Да.) Хората са склонни да се кланят и да се подмазват, да им говорят приятни неща и да се умилкват. Дори ако този човек ги бие или ругае, те намират начин да бъдат отстъпчиви и покорни. И така, когато става въпрос за техните родители, знаят ли хората как да проявяват уважение и любов и кое поведение е вреда и омраза? Има ли критерий за оценка на това? (Да.) Това доказва, че хората, живи същества, покрити с човешка кожа, се различават от животните и са по-висши от тях. Ти знаеш как да уважаваш и обичаш родителите си, защо тогава не знаеш как да се отнасяш към Бог с любов и уважение? Как можеш да се отнасяш към Бог по този начин? Небрежно да заклеймяваш и осъждаш, да се осмеляваш небрежно да богохулстваш и проклинаш — това ли правят нормалните хора? (Не.) Дори животните не се държат по този начин. Ако човек отгледа животно, дори диво, и прекара известно време с него, стига то да разпознае кой е неговият стопанин, то винаги ще бъде уважително към този стопанин, като се отнася към него като към роднина, като към член на семейството, различно от начина, по който се отнася към други животни или хора. Да предположим, че ти си бил негов стопанин: след като е преминало през две или три други домакинства, когато го срещнеш отново, достатъчно е само да усети миризмата ти и то веднага ще стане нежно към теб. Дори и да е свирепо животно, то няма да те изяде. Неговата свирепост е присъща, произтичаща от Божието творение и предначертание. Това е инстинкт за оцеляване, даден му от Бог, а не жесток или нечестив нрав — той се различава от злото на антихристите. Имаше двама души, които осиновиха малко лъвче. Когато лъвът порасна, стана трудно да си позволят храненето му, състоящо се предимно от месо, така че когато навърши една година, го пуснаха обратно в естествената му среда. Три години по-късно те отново срещнаха лъва. Лъвът ги видя отдалече и нетърпеливо се затича към тях. В началото те се разтревожиха, като си мислеха: „Няма ли да ни изяде? Това е лъв“. Оказа се, че лъвът се приближи, прегърна ги като приятели, а те в замяна прегърнаха и погалиха лъва. След това лъвът им представи членовете на семейството си и когато трябваше да си тръгнат, той не искаше да се разделят. Можеш да видиш такава сцена, в която това най-свирепо от дивите животни, хищник, взаимодейства с хора. Не е ли доста трогателно? (Да, така е.) Дори в свирепите животни хората могат да видят тяхната дружелюбна страна, но това липсва при антихристите. Понеже антихристите притежават сатанински нрав и са хора със сатанински нрав същност, поради това те могат да осъждат и да заклеймяват Бог, както и да богохулстват. Такива нагласи водят до съответни проявления и особено подходи. Не са ли антихристите по-лоши от животните? Хората знаят как да проявяват уважение и любяща грижа към тези, които почитат, и към най-близките си роднини и родителите си, и знаят кои техни действия могат да ги наранят и да им навредят. Те могат да преценят тези неща. Антихристите обаче са способни да проявяват такова поведение спрямо Бог, което е наистина вбесяващо. Това показва, че присъщата природа на такива индивиди е същността на антихристите. По-точно, тези индивиди са олицетворение на Сатана, те са живи сатани, те са дяволи — те не са Божии овце. Биха ли Го проклинали Божиите овце? Биха ли Го заклеймявали Божиите овце? (Не.) Защо не? (Защото те слушат Бог и Му се покоряват.) Те слушат и се покоряват — това е един аспект. Ключова е тяхната истинска вяра в Бог. Ако наистина вярваш в Божията идентичност, статус и същност, тогава независимо какво прави Бог или как го прави, дори и да причини вреда, ти няма да Го заклеймиш. Само тези, които искрено вярват в Бог, които имат истинска вяра в Него, се поставят в позицията на сътворено същество, като винаги се отнасят към Бог като към Бог. Това е факт.

Вече разговаряхме за това как антихристите проклинат Бог, противопоставят Му се и роптаят срещу Него. Някои открито Му се противопоставят, установяват фракции, формират съюзи и създават независими царства. Други тайно Го проклинат зад затворени врати, някои Го проклинат в сърцата си и се противопоставят и роптаят срещу Него в сърцата си. Независимо дали Го проклинат открито или тайно, всички те са антихристи; не са Божии овце. Те са от рода на Сатана и без съмнение не са нормални хора или сътворени същества съгласно критериите. Когато повечето хора се сблъскат със ситуации, които не са съобразени със собствените им представи, или се сблъскат с Божия съд и наказание, те просто се чувстват разстроени, объркани и неспособни да го приемат. Изразяват недоволство или проявяват непримиримост; може дори да станат негативни или да се отпуснат, но не стигат дотам, че да се противопоставят и да роптаят. С течение на времето, чрез молитва и четене на Божиите слова, с помощта на братята и сестрите, както и просветлението, напътствието и дисциплината на Светия Дух, те могат постепенно да се обърнат. Това е проявлението на обикновените покварени хора, когато им се случват неща. Антихристите, от друга страна, нямат тези положителни проявления и няма да променят пътя си. Ако дадена ситуация не е съобразена с желанията им, те проклинат. Ако следващата ситуация пак не е съобразена с желанията им, те отново проклинат. Проклинането върви ръка за ръка с противопоставянето и роптаенето. Някои антихристи дори казват: „Ако хора като мен не могат да бъдат спасени, тогава кой може?“. Не е ли това роптаене? Не е ли това противопоставяне? (Да, така е.) Това е противопоставяне. Те нямат и следа от покорство и се осмеляват да роптаят срещу Бог и да Му се противопоставят — това са сатани. Нека да приключим тук нашето общение за различните проявления на нечестивия нрав.

Б. Изпитване на неприязън към истината

Сега ще разговаряме по втората точка от нрава същност на антихристите — изпитването на неприязън към истината. Преди сме разговаряли за доста подробности по тази точка за изпитването на неприязън към истината, но тук ще окачествим основно антихристите, като разнищим нрава им същност на изпитване на неприязън към истината. Основната характерна черта на нрава в начина, по който антихристите подхождат към истината, е неприязънта, а не просто липсата на интерес. Липсата на интерес е просто сравнително меко отношение към истината, което не е ескалирало до нивото на враждебност, заклеймяване или противопоставяне. Това е просто липса на интерес към истината, нежелание да ѝ се обръща внимание, като те казват: „Какви положителни неща, каква истина? Дори и да придобия тези неща, какво от това? Ще подобрят ли живота ми или ще повишат способностите ми?“. Те не се интересуват от тези неща и затова не им обръщат внимание, но това не достига до неприязън. Неприязънта показва определено отношение. Какво отношение? Щом чуят за някакво положително нещо и за всичко, свързано с истината, те изпитват омраза, отвращение, съпротива и нежелание да слушат. Дори може да се опитат да намерят доказателства, за да заклеймят и очернят истината. Това е нравът им същност на изпитване на неприязън към истината.

Също като другите хора антихристите могат да четат Божиите слова, да чуват какво казва Бог и да преживяват делото на Бог. На пръв поглед изглежда, че те също могат да разберат буквалния смисъл на Божиите слова, да знаят какво е казал Бог и че тези слова дават възможност на хората да поемат по правилния път и да бъдат добри хора. За тях обаче тези неща остават просто теоретични. Какво означава, че остават теоретични? Подобно е на това как някои хора може да вярват, че дадена теория в някоя книга е добра, но когато я сравнят с реалния живот и се замислят за злите тенденции, човешката поквара и различните потребности на цялото човечество, те намират теорията за непрактична и откъсната от реалния живот и осъзнават, че тя не може да помогне на хората да се приспособят или да следват тези зли тенденции и това зло общество. Затова смятат, че тази теория е добра, но че това е само нещо, за което да се говори, за да удовлетворява желанията и фантазиите на човечеството за красиви неща. Например, ако някой харесва статуса и иска да бъде чиновник, да бъде превъзнасян и почитан сред хората, той трябва да разчита на ненормални методи като лъжата, самоизтъкването и стъпкването на другите и така нататък, за да постигне тази цел. Истината обаче заклеймява точно тези неща. Тя заклеймява и отрича тези желания и амбиции на хората. В реалния живот хората смятат, че да се открояват е нещо допустимо, но такива искания се заклеймяват от Бог и от истината. Следователно тези искания не се приемат в Божия дом, няма място да бъдат приложени, нито пространство да бъдат осъществени. Но ще се откажат ли антихристите от тях? (Няма да се откажат.) Точно така, няма да се откажат. Щом видят това, антихристите си мислят: „Сега разбирам. Значи, истината изисква хората да са безкористни, да се жертват, да са толерантни и великодушни, да изгубят егото си и да живеят за другите. Това е истината“. След като определят истината по този начин, започват ли да се интересуват от истината, или изпитват отвращение към нея? Те започват да изпитват отвращение към нея и към Бог, като казват: „Бог винаги казва истината, той винаги разобличава нечисти неща като човешките желания и амбиции и винаги разобличава онова, което лежи на дъното на човешките души. Изглежда, че бог разговаря за истината с цел да лиши хората от стремежа им към статус, желания и амбиции. Първоначално си мислех, че бог може да удовлетвори желанията на хората, да изпълни техните желания и мечти и да им даде това, което искат. Не очаквах, че бог е такъв бог. Той не изглежда толкова велик. Аз съм изпълнен с амбиции и желания: може ли бог да харесва човек като мен? Като се съди по това, което бог винаги е казвал, и се чете между редовете на словата му, изглежда, че бог не харесва хора като мен, нито може да се разбира с някой като мен. Изглежда, че не мога да се разбера с такъв практически бог. Защо намирам за толкова противни словата, които говори, делото, което върши, принципите на действията му и неговия нрав? Бог иска от хората да бъдат честни, да имат съвест, да търсят, да се подчиняват и да се боят от бог, когато им се случват неща, и да се избавят от своите амбиции и желания — това са неща, които не мога да направя! Това, което Бог изисква, не само е несъвместимо с човешките представи, но и не е съобразено с човешките чувства. Как мога да вярвам в него?“. След като премислят нещата по този начин, те развиват ли добро чувство към Бог, или се отдалечават от Него? (Те се отдалечават.) След известен период на преживяване антихристите все повече чувстват, че хора като тях, които имат амбиции и желания и са изпълнени с въжделения, няма да бъдат добре дошли в Божия дом, че тук няма място, където да използват уменията си, и че не могат да дадат воля на въжделенията си тук. Те си мислят: „В божия дом не мога да разкрия изключителния си талант. Никога няма да имам възможност да се отлича. Казват, че ми липсва духовно разбиране, че не разбирам истината и че имам нрав на антихрист. Не само че не съм повишен или поставен на важна позиция, но и съм заклеймен. Какво лошо има в това да създам собствено независимо царство? Какво лошо има в това да измъчвам другите? Щом имам власт, трябва да действам така! Кой не би действал така, ако имаше власт? Тогава какво лошо има в това да участвам в нечестна игра и да мамя по време на избори? Не правят ли всички невярващи същото? Защо не е позволено в божия дом? Дори казват, че това е безсрамно. Как може да се смята за безсрамно? Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу. Това е правилно! В божия дом не е забавно. Но хората в този свят са доста жестоки и не е лесно да се разбираш с тях. В сравнение с тях хората в божия дом се държат малко по-добре. Ако нямаше бог, щеше да е прекрасно да се мотая тук; ако нямаше Бог и истина, които да управляват хората, аз щях да бъда шефът в божия дом, господарят и царят“. Докато изпълняват дълга си в Божия дом, те постоянно преживяват различни неща, непрекъснато са кастрени и сменят различни видове дълг и накрая осъзнават нещо, като казват: „В божия дом всичко, което се случва, се измерва и разрешава с помощта на истината. Винаги се набляга на истината и бог винаги говори за нея. Тук не мога да дам воля на въжделенията си!“. Достигнали до този момент в преживяванията си, те започват да изпитват все по-голяма неприязън към истината, към царуването на истината, към това, че всичко, което Бог прави, е истината, и към търсенето на истината. До каква степен изпитват неприязън към тези неща? Те дори не искат да признаят или да приемат доктрините на истините, които са признавали в самото начало, и изпитват изключително отвращение в сърцата си. Затова, щом дойде време за събиране, те стават сънливи и тревожни. Защо са тревожни? Те си мислят: „Тези събирания продължават по три-четири часа — кога ще свърши това? Не искам повече да слушам!“. Има една фраза, която може да опише настроението им, и тя е „седя като на тръни“. Те осъзнават, че докато истината царува в Божия дом, те никога няма да имат възможност да се отличат, а винаги ще бъдат ограничавани, заклеймявани и отхвърляни от всички и че колкото и да са способни, няма да им бъдат давани важни роли. Вследствие на това ненавистта им към истината и към Бог се засилва. Някой може да попита: „Защо не са изпитвали ненавист от самото начало?“. Всъщност те са изпитвали ненавист от самото начало, но по онова време всичко в Божия дом им е било непознато. Те не са имали представа за него, но това не означава, че не са изпитвали ненавист или неприязън. В действителност са изпитвали неприязън към истината в своята природа същност, просто не са го осъзнавали. Природата същност на тези хора несъмнено изпитва неприязън към истината. Защо казвам това? По природа те обичат несправедливостта, нечестивостта, властта, злите тенденции, да управляват, да контролират хората и всички подобни негативни неща. Като се съди по нещата, които обичат, извън всякакво съмнение е, че антихристите изпитват неприязън към истината. Освен това по отношение на това, към което се стремят, те се стремят към статус, стремят се да се открояват, стремят се да поставят ореол на главата си, стремят се да бъдат водачи сред хората, да бъдат внушителни и силни, да имат престиж и сила, където и да говорят и действат, заедно със способността да контролират хората — те се стремят към тези неща. Това също е проявление на неприязън към истината. Също така, съдейки по отношението им към истината, колкото и да чуят от нея тези индивиди, това няма да е от полза. Някои може да попитат: „Дали е защото имат лоша памет?“. Не, не е. Някои антихристи имат отлична памет, те са особено красноречиви и могат веднага да приложат наученото и да се перчат с него. Тези, на които им липсва прозорливост, следователно мислят, че тези индивиди притежават добри заложби и че Светият Дух върши делото Си в тях. Прозорливите хора обаче могат веднага да разпознаят, че това, което говорят, са все доктрини и празни думи, че то е лишено от всякаква истина реалност и е предназначено да подвежда хората. Антихристите са такива хора: те особено обичат да изнасят възвишени проповеди, да обсъждат духовни теории по празен начин и да изливат порой от думи, който, щом започне, е извън темата и е хаотичен. Много хора не могат да ги разберат, а антихристите казват: „Това е езикът на третото небе; как бихте могли да го разберете?“. Основното проявление на неприязънта на антихристите към истината се вижда в отношението им към нея и, разбира се, то се проявява и в обичайния им ежедневен живот и дейности, особено в начина, по който изпълняват дълга си. Те показват няколко проявления. Първо, те никога не търсят истината, дори когато ясно знаят, че трябва. Второ, те никога не практикуват истината. Щом не търсят истината, как могат да я практикуват? Само чрез търсене може да има разбиране, а само разбирането може да доведе до практикуване; те не търсят, нито изобщо приемат присърце истините принципи. Те дори ги презират, изпитват неприязън към тях и ги гледат с враждебност. Следователно те никога дори не се докосват до практикуването на истината и дори ако понякога разбират истината, не я практикуват. Например, когато им се случи нещо и другите предложат добър начин на действие, те може да отвърнат: „Какво му е доброто на това? Ако направя така, няма ли собствените ми идеи да отидат на вятъра?“. Някои може да кажат: „Божият дом ще претърпи загуби, ако правим нещата по твоя начин; трябва да действаме според принципите“. Те отговарят: „Какви принципи! Моят начин е принципът; каквото си мисля, това е принципът!“. Това не е ли непрактикуване на истината? (Да.) Друго от основните им проявления е, че те никога не четат Божиите слова, нито се занимават с духовна практика. Когато някои хора са заети с работа и не могат да намерят време да четат Божиите слова, те мълчаливо размишляват или пеят няколко химна, а ако минат много дни, без да четат Божиите слова, изпитват чувство на празнота. В условия на натовареност си открадват момент, за да прочетат един пасаж и да се заредят, като размишляват, докато почувстват Божието присъствие, и сърцата им се успокояват. Такива хора не са твърде далеч от Бог. От друга страна, антихристите не се чувстват притеснени, ако мине ден, без да четат Божиите слова. Дори да не четат Божиите слова в продължение на 10 дни, не чувстват нищо. Все така могат да живеят доста добре, без да четат Божиите слова в продължение на една година, и дори могат да минат три години, без да четат Божиите слова, и да не почувстват нищо — те не изпитват страх или празнота в сърцата си и продължават да живеят удобно. Навярно изпитват силна неприязън към Божиите слова! Човек може да изкара ден, без да чете Божиите слова, поради заетост, или може би 10 дни по същата причина. Ако обаче някой може да изкара цял месец, без да чете Божиите слова, и все така да не чувства нищо, тогава има проблем. Ако мине година, без човек да чете Божиите слова, той не просто няма копнеж по Божиите слова, а изпитва неприязън към истината.

Друго проявление на неприязънта на антихристите към истината е тяхното презрение към Христос. Преди сме разговаряли за презрението им към Христос. И така, какво им е направил Христос, за да Го презират? Наранил ли ги е или им е навредил, или е направил нещо против желанията им? Накърнил ли е някой от интересите им? Не. Христос няма лична вражда с тях и те дори не са Го срещали. Тогава как биха могли да Го презират? Първопричината се крие в същността на антихристите на неприязън към истината. Друго проявление на неприязънта на антихристите към истината е тяхното презрение към реалността на всички положителни неща. Реалността на всички положителни неща обхваща широк кръг от неща, като например всички неща, които Бог е създал, и техните закони, различните живи същества и законите, които управляват живота им, и най-вече различните закони, които управляват живота на тези живи същества, наречени хора. Например въпросите за раждането, възрастта, болестта и смъртта, които са най-близо до човешкия живот — краката на нормалните хора отслабват с напредването на възрастта, здравето им се влошава, зрението им се замъглява, започват да чуват по-трудно, зъбите им се разклащат и те смятат, че трябва да се примирят със старостта. Бог господства над всичко това и никой не може да се противопостави на този природен закон — нормалните хора могат да признаят и приемат всички тези неща. Въпреки това, независимо колко дълго живее човек или какво е състоянието на физическото му здраве, някои неща не се променят, като например начина, по който трябва да изпълнява дълга си, позицията, която трябва да заеме, и отношението, с което трябва да изпълнява дълга си. От друга страна, антихристите отказват да се примирят. Те казват: „Кой съм аз? Не мога да остарея. Винаги трябва да съм различен от обикновените хора. Стар ли ти изглеждам? Има някои неща, които вие не можете да правите на тази възраст, но аз мога. Краката ви може да отслабнат на петдесет години, но моите остават пъргави. Дори практикувам да скачам от покрив на покрив!“. Те винаги искат да оспорят тези нормални закони, които Бог е повелил, постоянно се опитват да ги нарушат и да покажат на другите, че са различни и изключителни и превъзхождат обикновените хора. Защо правят това? Те искат да оспорят Божиите слова и да отрекат, че Неговите слова са истината. Не е ли това проявление на същността на антихристите на изпитване на неприязън към истината? (Да.) Има и друг аспект, а именно, че антихристите почитат злите тенденции и тъмните влияния; това допълнително потвърждава, че са врагове на истината. Антихристите дълбоко се възхищават на режима на Сатана и различните способности, умения и дела на злите духове, за които се говори в легендите, както и злите тенденции и тъмните влияния, и ги почитат. Вярата им в тези неща е непоклатима и те никога не се съмняват в тях. Сърцата им не само са освободени от неприязън към тези неща, но и са изпълнени с уважение, почит и завист към тях. Дори дълбоко в сърцата си те следват отблизо тези неща. Антихристите имат такова отношение дълбоко в сърцата си към тези зли и тъмни неща — не означава ли това, че изпитват неприязън към истината? Категорично! Как би могъл някой, който обича тези нечестиви и тъмни неща, да обича истината? Това са хора, които принадлежат към злите сили и към шайката на Сатана. Разбира се, те непоколебимо вярват в нещата на Сатана, докато сърцата им са изпълнени с отвращение и презрение към истината и положителните неща. Тук в общи линии ще приключим нашето обобщение по точката за неприязънта към истината.

В. Жестокост

Друга част от нрава същност на антихристите е жестокостта. Антихристите могат да бъдат обобщени с една фраза: антихристите са зли хора. Когато имат статус, е очевидно, че са антихристи. Когато нямат статус, как можете да прецените дали са антихристи? Трябва да погледнете човешката им природа. Ако човешката им природа е злобна, коварна и отровна, тогава те сто процента са антихристи. Ако някой никога не е имал статус и никога не е бил водач, а човешката му природа не е добра, как можете да определите дали е антихрист? Трябва да видите дали човешката му природа е отровна и дали е зъл човек. Ако е зъл човек, тогава дори и да няма статус, той сто процента е антихрист. Следователно друг типичен аспект от същността на нрава на антихристите е жестокостта. Дали жестокият нрав на антихристите е като жестокостта на лъвовете или тигрите, които ловуват плячка? (Не.) Месоядните животни ловуват поради глад; това е телесна нужда и инстинкт. Но когато не са гладни, те не ловуват. Каква е разликата с жестокостта на антихристите? Нима антихристите не стават свирепи, ако не ги провокираш, а стават такива само когато ги провокират? Или пък няма да те контролират, ако не ги слушаш, а ще го правят, ако ги слушаш? Или няма да те измъчват, стига да ги слушаш, а ще те измъчват, ако не ги слушаш? (Не.) Жестокостта на антихристите е нрав, същност — тя е истинска сатанинска същност. Тя не е инстинкт, нито нужда на плътта, а по-скоро проявление и характерна черта на нрава на антихристите. И така, какви са проявленията, разкриванията и подходите на жестокия нрав на антихристите? Кои техни действия показват, че нравът им е жесток, че имат същността на зли хора? Споделете какво мислите. (Те измъчват другите.) (Те потискат и изключват онези, които са различни от тях.) (Те набеждават другите и им залагат капани.) (Те контролират и манипулират хората.) (Те създават клики и сеят раздори.) Създаването на клики и сеенето на раздори са донякъде коварни; това са проявления на нечестив нрав, но не достигат до жестокост. Разпространяването на представи, установяването на независими царства — жестоки ли са тези неща? (Да.) Противопоставянето на работните подредби, смущаването на делото на Божия дом, заграбването на Божиите приношения и прякото противопоставяне на Бог — жестоки ли са тези неща? (Да.) Заграбването на приношения не е просто алчност; то е и проявление на жесток нрав. Това, че антихристите могат да заграбват приношения, показва изключително жесток нрав, равен на този на бандитите. Повторете точките, които току-що обобщихме. (Те измъчват другите, потискат и изключват онези, които са различни от тях, набеждават ги и им залагат капани, контролират и манипулират хората, разпространяват представи, установяват независими царства, противопоставят се на работните подредби, нападат Бог и заграбват приношения.) Общо девет точки. Това са общо взето проявленията на жестокия нрав на антихристите. Всъщност има още някои специфични проявления, но те са почти идентични с тези, така че няма да ги изброявам подробно. Казано накратко, тези, които използват тези подходи и стратегии, са зли хора. От една страна, подходите им са коварни, например набеждаването, залагането на капани и разпространяването на представи са все сравнително коварни. От друга страна, стратегиите им са доста отровни и свирепи, което ги окачествява като хора с жесток нрав.

Съдейки по тези три аспекта на нрава същност на антихристите, могат ли те да бъдат спасени? (Не, не могат.) Желаят ли те да полагат труд в Божия дом? (Не, не желаят.) Те не се стремят към истината, не обичат истината и сърцата им са изпълнени с враждебност към Бог и към положителните неща. Те дори не желаят да вършат най-основните неща — да полагат труд и да изпълняват дълга си в Божия дом — тоест, те не могат да вършат дори това, което един човек нормално би трябвало да прави. Не само че не могат да го правят, а напротив, те смущават, прекъсват и рушат нормалния ред на братята и сестрите, които изпълняват дълга си, както и нормалния църковен живот. В същото време те смущават делото на Божия дом, нормалното навлизане на хората в живота и нормалното Божие дело у хората. И това не е всичко, те също така искат да управляват и да упражняват власт в Божия дом; те искат да подвеждат, да привличат на своя страна и да контролират хората, да установят собствени независими царства и фракции в Божия дом и напълно да превърнат онези, които следват Бог, в собствени последователи, за да могат да постигнат своята амбиция и желание да упражняват власт и влияние, да контролират Божиите избраници и да съперничат на Бог, като се изправят срещу Него като равни. И така, има ли изобщо някаква стойност в това да се използват антихристи в Божия дом? Могат ли те изобщо да изпълняват някаква добра функция в Божия дом? (Не.) Съдейки по тяхната човешка природа, стремежи, амбиции, желания, пътищата, по които вървят, и отношението им към истината и към Бог, в Божия дом такива хора могат да изпълняват само функцията да смущават, прекъсват и рушат делото на Бог. Те не могат да изпълняват дори най-малката положителна функция, защото никога не се стремят към истината, а в своята природа същност изпитват неприязън към истината и са изпълнени с враждебност към истината и към Бог. Това е същността на антихристите.

Засега напълно приключихме с общението за различните проявления на антихристите. Чрез това, за което разговаряхме днес, можете ли вече да прозрете антихристите? Ако обобщим с най-простата фраза: злите хора са антихристи, а антихристите са все зли хора. Като го казвам така, не станаха ли нещата много по-ясни за вас? Не са ли по-лесни за разбиране сега? През последните две години непрекъснато разнищвахме природата същност на антихристите и вие преминахте през голямо облагородяване, като се тревожехте дали не сте антихристи. Сега най-накрая резултатът е налице. Процесът беше доста предизвикателен, но крайният резултат е добър: вие имате нрава на антихристи, но не сте антихристи. Как стигнахте до това разбиране? Кой ред от Моите общения ви накара да осъзнаете това? (Миналия път, чрез Божието общение за разликата между характера и нрава същност на антихристите и тези на другите хора, започнахме да разбираме малко. Хората със съвест и разум могат да се покаят и да се променят, след като извършат зло, докато онези, които притежават нрава същност на антихристите, твърдо отказват да се покаят и не чувстват нищо, независимо колко зло извършват.) Хората имат някои разкривания на нрава на антихристите, но те са неволни и не идват от тяхната съзнателна воля; когато тези разкривания бъдат открити, хората изпитват неудобство, болка, угризения и чувство на вина и тогава могат постепенно да променят курса си. Когато хората разберат тази точка, те се чувстват много по-спокойни и откриват, че все още има възможност да бъдат спасени и че не са антихристи. Въпреки че имат някаква връзка с нрава на антихристите, за щастие, те нямат връзка с нрава същност на антихристите. Стига да не си зъл човек, ти не си антихрист. Но означава ли това, че нямаш нрава на антихристите? (Не, не означава.) Когато сега казвам, че всеки има нрава на антихристите, чувствате ли съпротива в сърцата си? (Не.) Не чувствате съпротива; вече можете да приемете този факт. Обобщете проявленията на нрава същност на антихристите. (Антихристите изпитват неприязън към истината, мразят истината и никога няма да приемат истината.) Това стига до същността; антихристите никога няма да приемат истината; те изпитват неприязън и враждебност към истината. Някои хора не се стремят към истината, но не са враждебни към нея и също така смятат, че всичко, което Бог казва, е правилно и добро, и се възхищават на истината и искат да се стремят към нея, но имат слаби заложби и им липсва път. Други нямат интерес към истината, но и не са враждебни към нея; те са от хладния към нея тип. Антихристите обаче са различни; те изпитват неприязън и враждебност към истината. В момента, в който се спомене истината или Бог, те изпитват омраза и опитът да ги накараш да приемат истината ги кара да станат ненормални, те изпитват отвращение в сърцата си, никога не я приемат — това е същността на антихристите. Какво друго? (Антихристите твърдо отказват да се покаят, независимо какво грешно направят, и никога няма да практикуват истината.) Те няма да признаят собствените си грешки, никога не се покайват и няма да се променят в продължение на много години. Те не признават, че Бог е истината, че Божиите слова са истината, така че как биха могли да практикуват истината? Липсва им човешка природа, те не са хора, те са дяволи, Сатани и врагове на Бог, така че категорично няма да практикуват истината.

26 декември 2020 г.