Единадесета точка: те не приемат да ги кастрят, нито имат нагласа за покаяние, когато сгрешат, а вместо това разпространяват представи и открито съдят Бог

Днес ще разговаряме по единадесета точка от различните проявления на антихристите: те не приемат да ги кастрят, нито имат нагласа за покаяние, когато сгрешат, а вместо това разпространяват представи и открито съдят Бог. Конкретното съдържание на тази точка е за това как антихристите се отнасят към кастренето, а именно какво е отношението им, когато се сблъскат с него, и какво продължават да правят и какви проявления имат, докато таят това отношение. Разговаряли ли сме вече за това как антихристите се отнасят към кастренето? (Да, това беше разгледано по време на общението за това как антихристите се отнасят към своите перспективи и съдба.) И така, какво е отношението на антихриста към това да го кастрят? Не разговаряхме ли тогава за известните твърдения, които антихристите изричат, когато ги кастрят? (Да.) Те имат две известни твърдения за този вид ситуация. Едното е: „Бог е праведен и аз вярвам в бог, а не в някой човек!“, а другото е: „Още си зелен да ме кастриш. Ако не вярвах в бог, пет пари не бих давал за никого!“. Също така те мразят всеки, който ги кастри, и в допълнение, веднага щом бъдат кастрени, подозират, че ще бъдат отстранени. Накрая разговаряхме и за това как те не само отказват да приемат да бъдат кастрени, но и разпространяват представи навсякъде. Не говорихме ли за това? (Да, така е.)

I. Причините, поради които антихристите биват кастрени

Току-що направих бърз преглед на предишното ни общение за това как антихристите се отнасят към кастренето, когато то засяга личните им интереси. Днес ще разговаряме и ще разнищим това от друг ъгъл, ще погледнем какъв конкретен нрав разкриват антихристите, когато биват кастрени и какво е отношението им, както и какви са конкретните им възгледи, и ще разнищим техния нрав въз основа на тези възгледи. Тъй като това засяга темата за кастренето, първо нека разговаряме за причините, поради които антихристите биват кастрени. Кастренето не е нещо, което се прави неоснователно, така че в какъв контекст и при какви обстоятелства ще се случи това на един антихрист? Дали ще е само защото този човек е антихрист? Някои хора казват: „Всеки, който има статус, всеки, който е в светлината на прожекторите, накрая ще бъде кастрен“. Това вярно ли е? (Не.) Тогава какво правят антихристите, което води до това да бъдат кастрени? Ще бъдат ли кастрени сурово, ако допуснат обикновена грешка? Не трябва ли да се разговаря за това? (Да.) Защо антихристите биват кастрени? Теоретично погледнато, антихристите имат надменен нрав, те не се покоряват на истината, не обичат Божиите слова или положителните неща, изпитват неприязън към истината, мразят истината и са врагове на Бог, затова трябва да бъдат кастрени или дори безмилостно разобличавани. Това твърдение правилно ли е? Въз основа на техните проявления и разкривания те може да бъдат окачествени като антихристи, затова заслужават да бъдат кастрени и дори безмилостно разобличавани. Независимо как биват кастрени, те не са достойни за съжаление, трябва да бъдат отхвърлени и всеки е напълно оправдан при кастренето им. Така ли стоят нещата? (Не е така.) Сигурни ли сте? Защо антихристите биват кастрени? Току-що споменах няколко причини за това. Някои измежду вас може да смятат, че тези причини не са правилни, но не сте сигурни в това. Това е така, защото вие разбирате само доктрини и не можете да прозрете същността на това. Фактът, че не сте го осъзнали, показва, че не сте прозрели въпроса защо антихристите биват кастрени. Повечето хора разбират само доктрини относно този въпрос, и в сърцата си знаят, че антихристът трябва да бъде кастрен и безмилостно разобличаван, но им липсва проницателност по отношение на действителното поведение на антихриста. Това показва, че те не могат да прозрат същността на този проблем или същността на антихристите. Онези, които не притежават истината реалност, разбират само доктрини, те прилагат правилата сляпо, така че ако наистина имаше антихрист, който върши нещо, те нямаше да бъдат способни да го прозрат.

Защо може да бъде кастрен един антихрист? Причината е много проста — поради различните им проявления и поради различните практики и поведения, които се разкриват от същността им. А какви са тези практики, поведения и проявления? Първо, антихристите установяват свои собствени независими царства. Поради своята антихристка същност те се съревновават с Бог за Неговите избраници и се съревновават за територия и за сърцата на хората — всичко това е установяване на техни собствени независими царства. Когато някой установява свое собствено независимо царство, изпълнява ли той дълга си? (Не.) Той се занимава със свои лични дела, управлява собствената си сфера на влияние и своята власт, като се опитва да придобие изключителен контрол над собствената си територия, да сформира своя собствена фракция, да подвежда Божиите избраници, така че те да отхвърля Бог и вместо това да го последват. Това не е изпълнение на дълга, това е съперничество с Бог. Когато един антихрист показва тези проявления, когато върши тези неща, трябва ли да бъде кастрен? (Да.) Това ли е една от причините за кастренето на антихриста? Това ли е едно от конкретните му проявления? (Така е.) Тогава защо не можахте да кажете това тъкмо сега? Тези думи не са ли както на устните ви, така и в умовете ви? (Да.) В противоречие ли е това проявление с теоретичните причини, които току-що споменах? Каква е разликата между тях? (Тези причини бяха доста общи, докато проявлението, което Бог току-що спомена, е подробно — то е практическо проявление на антихриста.) Тези причини, споменати по-рано, бяха общи, те бяха просто някакви доктрини. Те изобщо не бяха конкретните причини, поради които антихристите биват кастрени. Това проявление е една от истинските причини. Първото проявление е, че те се опитват да установят свои собствени независими царства. Второто проявление е тяхната скрита манипулация. Това е от същото естество като опитите за установяване на собствено независимо царство, но конкретните практики са различни. И така, какво се разбира под скрита манипулация? Това положителен или негативен термин е? Има ли хвалебствени или унизителни конотации? (Унизителни конотации.) Какво обикновено се разбира под скрита манипулация? Какви проявления включва тя? (Антихристите вършат нещата задкулисно, за да затвърдят статуса си. Например по време на църковни избори те тайно събират гласове.) Това е едно от нещата, които тя включва. Накратко казано, този вид проявление означава да се вършат определени неща тайно, без да се обсъждат с другите, без прозрачност, да се манипулират ситуации зад гърба на всички, особено като не се допуска Горното или висшестоящите водачи да знаят за това. Антихристите вършат някои неща тайно, като знаят много добре, че тези неща са в разрез с принципите и не са съгласно истината, че тези неща вредят на Божия дом и че Бог ненавижда тези неща. Те все още настояват да вършат тези неща, като използват номерата на Сатана и човешките тактики, за да манипулират ситуацията, и след това действат тайно. Какви са целите им зад вършенето на нещата тайно? Едната цел е да завземат властта, а другата е да придобият каквито изгоди искат. За тези цели те вършат неща, които са в нарушение на истините принципи, на църковните правила, на Божиите намерения и още повече на собствената им съвест. В действията им няма прозрачност — те крият нещата от всички или казват само на малък брой съучастници в своята сфера на влияние, за да могат да постигнат целта си да контролират ситуацията, да хвърлят прах в очите на висшестоящите водачи и на Божиите избраници. Скритата манипулация означава, че те вземат определени решения и организират някои неща, докато повечето хора са в пълно неведение, и след като тези неща се случат, повечето хора не знаят източника им, кой ги е започнал или какво наистина се е случило. Защо повечето хора са в неведение? Това е нечестивостта, жестокостта на антихриста. Те умишлено заблуждват братята и сестрите, висшестоящите водачи и Горното в действията си. Независимо колко се опитваш да вникнеш в тези неща или кого питаш, никой не знае причината за тях, и особено за много неща, които са се случили отдавна, повечето хора все още нямат представа какво е ставало. Това е скрита манипулация. Това е обичайна тактика, използвана от антихристите — когато искат да направят нещо, те тайно плетат интриги и го планират, без да го обсъждат с никого друг. Те плетат интриги в главите си, ако нямат на кого да се доверят. Ако имат някакви съучастници, тогава ще плетат интриги и ще планират с тях тайно и всеки в тяхната сфера на влияние може да стане обект на тяхната манипулация, на техните кроежи. Каква е основната характеристика на този вид практика? Това е липсата на прозрачност, като повечето хора не се ползват с правото да знаят какво става и биват разигравани, манипулирани и подвеждани от антихристите, докато са в състояние на объркване. Защо антихристите прибягват до скрита манипулация и не действат открито или прозрачно, или не позволяват на всички правото да знаят какво става? Това е, защото те знаят отлично и ясно, че това, което правят, не е съгласно принципите или правилата на Божия дом и че безразсъдно вършат прегрешения. Те знаят, че ако повечето хора бяха наясно какво правят, някои от тях биха се надигнали и биха им се противопоставили, а ако висшето ръководство знаеше, те биха били кастрени и освободени, и тогава статусът им би бил застрашен. Ето защо те усвояват метода на скритата манипулация в някои от нещата, които правят, и не позволяват на другите хора да знаят за тях. Последствията от тяхната скрита манипулация полезни ли са за делото на църквата и за Божиите избраници? Назидателни ли са те за всички? Разбира се, че не. Повечето хора са подведени и заблудени, и изобщо не извличат полза от тях. Този метод на скрита манипулация, който антихристите използват, съгласно истините принципи ли е? Това действане според Божиите изисквания ли е? (Не.) И така, когато тези проявления на антихристите, занимаващи се със скрита манипулация, бъдат разкрити, трябва ли антихристите да бъдат кастрени? Трябва ли да бъдат разобличени и отхвърлени? (Да.) Занимаването със скрита манипулация е едно конкретно проявление на антихристите.

Какви други проявления са често срещани, когато антихристите работят? (Антихристите потискат и измъчват хората заради собствения си статус.) Най-обичайното нещо за антихристите е да измъчват другите хора и това е едно от конкретните им проявления. За да поддържат статуса си, антихристите винаги изискват всички да им се подчиняват и да ги слушат. Ако установят, че някой не ги слуша или е антипатичен и им се съпротивлява, те ще приемат тактиката на потискане и измъчване на този човек, за да го подчинят. Антихристите често потискат онези, чиито мнения са различни от техните. Те често потискат хората, които се стремят към истината и предано вършат дълга си. Те често потискат хората с относително благоприличие и порядъчност, които не ги ласкаят или не раболепничат пред тях. Те потискат онези, които не се разбират с тях или не им отстъпват. Антихристите не се отнасят към другите въз основа на истините принципи. Те не могат да се отнасят справедливо към хората. Когато не харесват някого, когато някой изглежда не им е отстъпил в сърцето си, те намират възможности и оправдания и дори измислят различни поводи, за да атакуват и измъчват този човек, като стигат дотам, че да вдигнат знамето на вършенето на църковното дело, за да го потиснат. Те не отстъпват, докато хората не станат податливи и не посмеят да им кажат „не“. Те не отстъпват, докато хората не признаят статуса и властта им, не ги поздравят с усмивка, не изразят одобрение и съгласие с тях и не посмеят да си помислят нищо за тях. Във всяка ситуация, във всяка група думата „справедливост“ не съществува в отношението на антихриста към другите, а думата „любящ“ не съществува в отношението им към братята и сестрите, които истински вярват в Бог. Те смятат всеки, който представлява заплаха за статуса им, за трън в очите и бодил в плътта си и ще намерят възможности и поводи да го измъчват. Ако този човек не им отстъпи, те го измъчват и не спират, докато не бъде подчинен. Това, което антихристите правят, изобщо не е съгласно истините принципи и е във вражда с истината, така че трябва ли те да бъдат кастрени? Не само това — нищо по-малко от разобличаването, разграничаването и окачествяването им няма да е достатъчно. Един антихрист се отнася към всеки според собствените си предпочитания, собствените си намерения и цели. Под неговата власт всеки, който има чувство за справедливост, всеки, който може да говори справедливо, всеки, който се осмелява да се бори с несправедливостта, всеки, който се придържа към истините принципи, всеки, който е истински талантлив и знаещ, всеки, който може да свидетелства за Бог — всички такива хора ще се сблъскат със завистта на антихриста и ще бъдат потиснати, изключени и дори стъпкани под краката на антихриста до такава степен, че да не могат да се изправят отново. Такава е омразата, с която антихристът се отнася към добрите хора и към онези, които се стремят към истината. Може да се каже, че в общи линии по-голямата част от онези, на които антихристът завижда и които потиска, са положителни личности и добри хора. Повечето от тях са хора, които Бог ще спаси, които Бог може да използва, които Бог ще усъвършенства. Като прилагат такива тактики на потискане и изключване срещу онези, които Бог ще спаси, ще използва и ще усъвършенства, не са ли антихристите противници на Бог? Не са ли те хора, които се съпротивляват на Бог? Тъй като завиждат на онези, които се стремят към истината по този начин, атакуват ги и ги изключват, те пряко смущават делото на църквата и навлизането на Божиите избраници в живота. Този тип антихрист е не само враждебен към въплътения Бог, но и към онези, които следват Бог, и към онези, които се стремят към истината. Това е истински антихрист. Трябва ли Божиите избраници да бъдат проницателни към този вид проявление на антихристите? Трябва ли да разобличават и да отхвърлят антихристите? Може ли видът нрав, който имат антихристите, да бъде изкоренен чрез разговаряне за истината? Техният нрав е такъв, че те мразят истината и Бог и в никакъв случай няма да приемат или да се покорят на истината. Следователно единственият начин да се справим с такива истински антихристи е да разобличим, да разпознаем и след това да отхвърлим тези хора. Това е изцяло съгласно истините принципи и Божиите намерения. Антихристите, като измъчват Божиите избраници по този начин, очевидно се противопоставят на Бог и се съревновават с Бог за Неговите избраници. Те завиждат на онези, които не са способни да подвеждат и да контролират, и ги мразят. Те не са способни да придобиват тези хора, но също така не позволяват и на Бог да ги придобие. По този начин не играят ли те ролята на Сатана в църквата, който се съревновава с Бог за Божиите избраници, нанася им вреда и ги погубва? Антихристите искат да държат Божиите избраници, които се стремят към истината, под свой контрол, като пречат на Бог да ги придобие, а също така искат да подвеждат всички онези, които следват Бог, и да накарат тези хора да ги последват, като провалят шансовете им за спасение. Едва тогава ще са постигнали целта си. Не са ли антихристите, които погубват хората, заклетите врагове на Бог? Трябва да сте способни да ги разпознавате.

Какви други проявления имат антихристите? (Те се противопоставят на работните разпоредби и просто вършат нещата по свой начин.) Има някои прилики между това и установяването на собствено независимо царство и скритата манипулация, но това е също така друго конкретно проявление. Как антихристите вършат нещата по свой начин? (Горното издава работни разпоредби, с които изисква от Божиите избраници да разпознават лъжеводачите и антихристите, но някои антихристи не изпълняват тези работни разпоредби, а вместо това те използват претекста, че „можеш да разпознаваш другите хора, само когато си способен да разпознаваш себе си“, за да накарат всички да опознаят себе си, като пречат на братята и сестрите да разпознават лъжеводачите и антихристите.) Това е противопоставяне на работните разпоредби на Горното, както и вършене на нещата по свой начин. Какво друго? (Антихристите имат свои собствени идеи за работните разпоредби на Горното. Външно изглежда, че са способни да изпълняват тези разпоредби и че общуват с братята и сестрите, но никога не проследяват тези неща или не питат за тях, и просто ги пренебрегват след това.) Това, че антихристите вършат нещата по свой начин, означава предимно, че независимо каква работа урежда Горното или каква работа Горното изисква от онези под Него да изпълнят, антихристите ще я оставят настрана, няма да ѝ обърнат внимание, няма да я предадат и няма да я изпълнят, а след това ще вършат онова, което си искат, което са готови да правят и което ще им донесе полза. Например при издаването на книгите с Божиите слова, според църковните принципи за разпространение на книги, всеки, който води нормален църковен живот, трябва да има книга. Но когато един антихрист види това, си мисли: „Книга за всеки? Няма ли това да е лоша сделка за мен? Не може по една книга на човек — трябва да извърша и да изпълня тази работа въз основа на това какво конкретно мисли всеки човек за мен. Не бива да става въпрос само за водене на нормален църковен живот, а за това кой като цяло дава повече приношения. Без изключение, хората, които не дават никакви приношения или които са бедни, не бива да получават книга. Ако ме помолят за книга и изръсят някакви пари, тогава, въз основа на това как се държат, ще реша дали да им дам или не“. Това вършене на нещата според принципите ли е? Какво правят те? Те вършат нещата по свой начин. Да вършат нещата по свой начин, означава да установяват свои собствени правила извън съществуващите работни разпоредби, да действат според тези политики в местната си църква, изобщо да не изпълняват работните разпоредби и принципите, изисквани от Божия дом, а вместо това да действат според собствените си намерения и цели. Привидно те са разпространявали книги и изглежда, че задачата е била изпълнена. Но на каква основа са го правили? Това не беше въз основа на работните разпоредби на Божия дом или на църковните правила, а беше въз основа на собствените им правила, на собствените им подходи. Това е вършене на нещата по свой начин. Те не показват изобщо никакво покорство към работните разпоредби на Божия дом. Те са неспособни стриктно да ги изпълняват или прилагат, а вместо това тайно установяват много свои собствени правила и наредби, които практикуват и прилагат в местната си църква. Това не е само установяване на собствено независимо царство, а още повече, това е вършене на нещата по свой начин. С други думи, когато те изпълняват работни разпоредби в местната си църква, това са техни собствени разпоредби, нещо различно от работните разпоредби, които са издадени от Горното и прилагани в други църкви. Външно те са спазили формалностите, получили са работните разпоредби и са ги прочели, но имат свои собствени методи за това как конкретно да ги изпълнят. Те просто пренебрегват работните разпоредби на Божия дом и открито ги нарушават. Това се нарича вършене на нещата по свой начин. Защо антихристите вършат нещата по свой начин? (Те искат да упражняват власт в църквата и искат да имат последната дума за всичко.) Точно така. Те просто искат да държат властта. Те търсят и използват всякакви възможности, за да придобият власт и да контролират другите, да накарат другите да ги слушат, да им се подчиняват и да се страхуват от тях. Те желаят да използват различните си практики, за да контролират другите, да накарат всички да знаят, че само те държат властта на това място и никой друг, че е просто невъзможно другите да не минават през тях, да ги прескачат, и че никой не може да ги надмине. Те основно искат да контролират Божиите избраници и да завземат властта. Съвсем ясно е, че антихристите, които се държат по този начин, не се справят с нещата според истините принципи или според изискванията на Божия дом. Това не е нещо, което един водач или всеки, който върши дълга си нормално, трябва да прави. И така, когато антихристите показват това проявление, трябва ли да бъдат кастрени? Трябва ли да бъдат разобличени и отхвърлени? (Да.)

Кои са някои от другите проявления на антихристите? (Антихристите крадат приношенията, харчат парите на Божия дом за собственото си удоволствие и се наслаждават на специални привилегии.) Наслаждаването на специални привилегии е едно конкретно проявление. В момента, в който един антихрист придобие статус, тогава нищо не може да го спре — той гледа на другите хора като на неща, които да тъпче под краката си, и във всичко, което върши, иска да привлича вниманието върху себе си и да извлича максимална полза. Той се стреми да вземе надмощие във всичко, което прави, както и когато говори. На което и място да седи, иска то да бъде специално. Каквото и отношение да получава в Божия дом, той иска то да бъде по-добро от онова, което получава всеки друг. Той иска всички да го ценят повече и да имат по-високо мнение за него от всеки друг. Когато няма статус, той иска да го заграби, а веднага щом придобие статус, става невероятно надменен. Всеки, който говори с него, трябва да го гледа отдолу нагоре, никой не може да върви рамо до рамо с него, а вместо това трябва да стои на една или две крачки зад него. Никой не може да му говори твърде високо или твърде рязко, да използва погрешни думи или да го гледа по погрешен начин. Той ще намери кусур на всички и ще има какво да каже за тях. Никой не може да го оскърбява или критикува. Вместо това всеки трябва да го уважава, да му се подмазва и да го ласкае. Щом един антихрист придобие статус, той ще действа произволно и своеволно навсякъде, където отиде, и ще се перчи, за да го ценят другите. Не само че се наслаждава на статуса и много цени уважението на другите, но и материалните удоволствия също са особено важни за него. Той иска да отсяда при домакини, които осигуряват най-доброто отношение. Независимо кой е домакинът му, той има специални изисквания по отношение на това, което яде, и ако храната не е достатъчно добра, ще намери възможност да кастри домакина си. Той отказва да приеме каквито и да било удоволствия под стандарта — храната, облеклото, жилището и транспортът му, всичко трябва да бъде от по-висока класа, средното просто не му допада. Той не може да приеме неща, които са същите като онези, които получават редовите братя и сестри. Ако другите стават в 5 или 6 часа сутринта, той ще стане в 7 или 8 часа. Най-добрата храна и най-добрите вещи трябва да бъдат запазени за него. Дори приношенията, които хората правят, трябва първо да бъдат пресяти от него и той ще си запази всичко, което е хубаво или ценно, или което му хване окото, а остатъците ще остави за църквата. Има и още едно, най-отвратителното нещо, което правят антихристите. Какво е то? Щом придобият статус, апетитът им нараства, хоризонтите им се разширяват и те се научават да се наслаждават, след което развиват желание да харчат пари, да консумират и следователно искат да имат за себе си всичките пари, които църквата използва за делото си, да ги разпределят както си искат, да ги контролират според желанията си. Антихристите особено се наслаждават на този вид власт и на този вид отношение и щом наистина придобият власт, искат да се подписват с името си върху всичко, например върху всички чекове и различни договори. Те искат да се наслаждават на усещането от непрестанното изписване на подписа си с химикал и от разхищението на пари, сякаш са паднали от небето. Когато един антихрист няма статус, никой не може да види тези проявления у него, нито че е такъв тип човек, че има такъв нрав, че би направил такива неща. Но щом придобие статус, всичко това се разкрива. Ако бъде избран сутринта, до следобед става невероятно надменен, вирва нос, главозамайва се и не зачита обикновените хора. Промяната настъпва много бързо. Но всъщност той не се е променил — просто се е разкрил. Той заема тези надменни пози и какво възнамерява да прави? Иска да живее на гърба на църквата, да се отдаде на предимствата на статуса. Всеки път, когато някой поднесе вкусна храна, той започва да я поглъща, като същевременно изисква хранителни добавки, за да поддържа тази своя смрадлива плът. Наслаждаването на специални привилегии от страна на антихристите се случва често, има само разлики по отношение на степента на сериозност. Когато всеки човек, който се вкопчва в плътските удоволствия, става водач, той иска да се наслаждава на специални привилегии. Това е нравът на антихристите. В момента, в който придобият статус, те стават напълно различни. Те държат всичките удоволствия и специалното отношение, които идват със статуса, здраво и сигурно в полезрението си, в ръцете си, и няма да ги изпуснат, няма да отпуснат хватката си дори за частица от тях, нито ще позволят някаква частица от тях да се изплъзне. Кое от тези проявления и практики на антихристите е действие според истините принципи? Нито едно. Всяко едно от тях е гнусно и омразно за гледане. Не само че техните практики и проявления не са съгласно истините принципи, но те със сигурност не притежават и най-малката частица съвест, разум или чувство за срам. Когато антихристите имат статус, освен че безразсъдно вършат злодеяния и работят за собствената си власт и статус, те не само не вършат нищо, което би било в полза на църковното дело или на навлизането на братята и сестрите в живота, но те също така се наслаждават на предимствата на статуса, на плътските удоволствия и на това хората да ги гледат с възхищение и да ги почитат. Някои антихристи дори си намират хора, които да им прислужват, други да им сервират чая, който пият, други да перат дрехите, които обличат, и дори имат определен човек, който им търка гърба, когато се къпят, и човек, който им прислужва, когато се хранят. Още по-лошо, някои дори имат определено меню за всяко от трите хранения през деня, а на всичкото отгоре искат да приемат хранителни добавки и да им се варят всякакви различни супи. Имат ли срам антихристите? Не, нямат! Бихте ли казали, че е донякъде снизходително просто да се кастри такъв човек? Дали кастренето ще го накара да се засрами? (Няма.) И така, как може да се разреши този въпрос? Това е съвсем просто. След кастренето ги разобличете и ги оставете да разберат какви са. Независимо дали отстъпват пред това или не, те трябва да бъдат освободени и всички трябва да ги отхвърлят. След като сте открили антихрист, можете ли да го отхвърлите? Смеете ли да се изправите, за да го докладвате и разобличите? (Да.) Наистина ли смеете, или не? Когато сега имаш други, които да те подкрепят, ще се осмелиш да се изправиш и да го разобличиш, но без подкрепа ще имаш ли все още тази смелост? Там, където се намираш, е безопасно сега, без големия червен змей да царува, затова си мислиш: „От какво да се страхувам? Не е ли той просто един антихрист? С Бог като наш поддръжник имам смелостта да разоблича антихриста и не се страхувам!“. В страната на големия червен змей обаче е различно. Ако разобличиш един антихрист и той загуби статуса си, тогава той ще се осмели да те измъчва, да те продаде и да те предаде в ръцете на властите. Би ли се осмелил въпреки това да го разобличиш? (Може би не.) Може би не. Отношението ти веднага ще се промени. В онази среда не би се осмелил да го разобличиш. И така, правилно ли е да не смееш да го разобличиш? Не е правилно, нямаш свидетелство и това означава, че ти не си победител. Това не е нещо, което един последовател на Бог трябва да казва. Да предположим, че ти мълчиш, но сърцето ти вика отново и отново: „Ти, антихристе, ти, дяволе и Сатана, аз ще те разоблича. Ще използвам мъдрост, за да те отхвърля и да те изчистя от църквата! Ти не си достоен да пребиваваш в Божия дом, ти си дявол, ти си Сатана! Въпреки че не те разобличавам открито с думите си, аз те отхвърлям отдън сърце. Ще потърся още братя и сестри, които разбират истината, и заедно ще те отхвърлим. Няма да приемем твоето ръководство или твоята манипулация!“. Това ли е правилният начин на действие? (Да.) Средата може да е неблагоприятна и откритото разобличаване на антихриста може да те изложи на опасност, но Божието поръчение, истините принципи и твоят дълг не могат да бъдат отхвърлени или изоставени. Що се отнася до онези антихристи, които се наслаждават на специални привилегии, които безсрамно се наслаждават на предимствата на статуса, ние трябва да ги отхвърлим и да не им позволяваме да се превръщат в паразити в Божия дом, или да вредят или да подвеждат повече братя и сестри. Трябва да ги изчистим. Ресурсите на Божия дом не са за поддържането на тези паразити. Те не са достойни да се хранят в Божия дом, нито са достойни да се наслаждават на всичко в Божия дом. Защо е така? Защото те са дяволи и заслужават да бъдат отхвърлени. Това е друго проявление на антихристите — наслаждаването на специални привилегии, безсрамното наслаждаване на специални привилегии. Без да допринасят с нищо, щом заемат ръководна позиция, те завземат властта, отдават се на предимствата на своя статус и принуждават братята и сестрите да готвят и да купуват вкусна храна за тях, като ограбват трудно спечеленото им имущество и ги изнудват за пари и вещи. За тях това е нещо естествено, безценна възможност, шанс, който няма да се повтори. Не е ли това начинът, по който мисли един дявол? Какво безсрамно мислене е това! Този тип хора трябва да бъдат кастрени, разобличавани и отхвърляни от братята и сестрите.

Кои са някои от другите проявления на антихристите? Да мамиш онези, които са над и под теб, конкретно проявление ли е? (Да.) По своята същност антихристите са нечестиви. Те не притежават честно сърце, сърце на любов към истината или на любов към положителните неща. Те често живеят в мрачни ъгли — не действат с отношение на честност, не говорят правдиво и таят нечестиви и измамни сърца, както към другите хора, така и към Бог. Те искат да мамят другите, да мамят също така и Бог. Те няма да приемат надзора на другите, а още по-малко Божията внимателна проверка. Когато са сред други хора, те никога не искат някой да знае какво дълбоко в себе си мислят и планират, какъв тип хора са, какво отношение таят към истината и така нататък. Те не искат другите да знаят нищо от това, а също така искат да заблудят Бог, да Го държат в неведение. Ето защо, когато един антихрист няма статус, когато няма възможности да манипулира ситуацията сред дадена група хора, тогава никой всъщност не може да разбере какво се крие зад думите и действията му. Хората ще се чудят: „За какво мисли всеки ден? Има ли той някакви намерения зад изпълнението на дълга си? Разкрива ли поквара? Изпитва ли някаква завист или омраза към другите? Има ли някакви предразсъдъци към други хора? Какви са възгледите му за това, което казват другите? Какво си мисли, когато се сблъсква с определени неща?“. Антихристите никога не допускат другите да разберат какво всъщност става с тях. Дори и да изразят няколко думи за мнението си по нещо, те ще бъдат неясни и двусмислени, ще говорят със заобикалки, така че другите да не могат да разберат какво се опитват да предадат, да не знаят какво искат да кажат или какво се опитват да изразят, като оставят всички в недоумение. След като такъв човек придобие статус, той става още по-прикрит в поведението си пред другите хора. Той иска да защити амбициите си, репутацията си, имиджа и името си, статуса и достойнството си, и така нататък. Ето защо той не иска да бъде откровен за това как върши нещата или за мотивите си за вършене на нещата. Дори когато допусне грешка, разкрие покварен нрав или когато мотивите и намеренията зад действията му са погрешни, той не иска да се открие и да позволи на другите да узнаят за това, и често създава привидност на невинност и съвършенство, за да заблуди братята и сестрите. А на Горното и на Бог, той казва само приятно звучащи неща и често използва измамни тактики и лъжи, за да поддържа отношенията си с Горното. Когато докладва за работата си на Горното и разговаря с Него, той никога не казва нищо неприятно, така че никой да не може да открие слабите му страни. Никога няма да спомене какво е направил там долу, няма да спомене за нито един от проблемите, които са възникнали в църквата, за проблемите или за недостатъците в работата си, или за нещата, които не може да разбере или да прозре. Той никога не пита или не търси Горното за тези неща, а вместо това просто представя образ и привидност на компетентност в работата си, че е способен да поеме изцяло работата. Той не докладва на Горното за нито един от проблемите, които съществуват в църквата, и независимо колко хаотични може да са нещата в църквата, какъв е мащабът на недостатъците, които са се появили в работата му, или какво точно е правил там долу, той многократно прикрива всичко това, като се старае никога да не позволи на Горното да разбере или да чуе каквито и да било новини за тези неща, като дори стига толкова далеч, че да премества хора, които са свързани с тези въпроси или които знаят истината за тях, на далечни места в опит да скрие какво всъщност става. Какви са тези практики? Какво е това поведение? Такова проявление ли трябва да има човек, който се стреми към истината? Много ясно, че не. Това е поведението на демон. Антихристите ще направят всичко възможно, за да скрият, да потулят всичко, което би могло да повлияе на техния статус или репутация, като крият тези неща от другите хора и от Бог. Това е мамене на онези, които са над и под тях. Те често казват на онези под тях: „Горното има толкова високо мнение за мен и ме цени толкова много. Горното ми възложи такиви и такиви задачи, като ми повери толкова важна работа. То много добре се грижи за мен, като ми дава ръководство за работата ми и наистина е поело отговорност и за живота ми. Горното ме кастри заради такива и такива въпроси, а аз го приех по такъв и такъв начин и разбирането ми за това е такова и такова. Вижте колко много ме обича Бог — Той лично ме е кастрил и ми е дал лично напътствие в работата ми“. А пред Горното те си придават вид, че поемат голяма отговорност за работата си, че се грижат усърдно за братята и сестрите и че напълно посвещават сърцето и силите си, но никога няма да обелят и дума за това, че някой брат или сестра са им предложили различна идея или мнение, или за някакви недостатъци или отклонения в работата им. Те правят всичко възможно, за да поддържат добри взаимоотношения с онези под тях, като същевременно с всички сили се опитват да скрият различни истини за себе си от Горното, ужасени да не бъдат освободени, ако Горното разбере какво наистина става с тях. Това не е ли мамене на онези, които са над и под тях? В момента, в който един антихрист завземе властта, той прави абсолютно всичко възможно, за да скрие истината за себе си, така че никой да не може да прозре истинското му състояние, реалното му положение, или действителната му човешка природа или работоспособност. Той използва всякакви тактики и средства, за да скрие тези неща, така че да може да се утвърди и да се наслаждава на властта си и на предимствата на статуса завинаги. Маменето на онези, които са над и под теб е нещо, което правят само антихристите. Това съгласно истините принципи ли е? Това ли е проявление, което трябва да притежава някой, който служи на Бог? Нима това е проявление, което трябва да притежава някой, който се стреми към истината? (Не.) И така, когато един антихрист притежава такъв вид проявление, такъв вид нрав, трябва ли да бъде кастрен? (Да.)

Току-що говорихме за шест причини, поради които антихристите биват кастрени. Първата беше установяване на свои собствени независими царства; втората, упражняване на скрита манипулация; третата, измъчване на другите; четвъртата, вършене на нещата по свой начин; петата, наслаждаване на специални привилегии; и шестата, мамене на онези, които са над и под тях. Има ли някакви други? (Разпространяване на ереси и заблуди за подвеждане на братята и сестрите.) (Никога не възхваляват Бог или не свидетелстват за Бог, а вместо това винаги свидетелстват за себе си и бълват думи и доктрини, за да подвеждат хората.) (Осъждане, нападане и мразене на човека, използван от Светия Дух.) Сред тези три неща, кое е сравнително близко по същност до шестте причини, които вече обсъдихме? (Винаги превъзнасят себе си и свидетелстват за себе си и никога не свидетелстват за Бог.) Това е сравнително сериозно по своята природа. На второ място е нападането и осъждането на човека, използван от Светия Дух, а на трето — разпространяването на заблуди за подвеждане на хората. Би трябвало да има и други конкретни проявления на антихристите, но тези повече или по-малко представят всичко, така че не е нужно да навлизаме в излишни подробности за всяко едно от тях днес. Това не е фокусът на днешното общение. Вместо това, фокусът днес е върху това как антихристът не приема да го кастрят, нито има нагласа за покаяние, когато сгреши, а вместо това разпространява представи и открито съди Бог. С други думи, нагласата на антихриста, след като е бил кастрен, първопричината на тази нагласа и какъв всъщност е неговият нрав същност — това е фокусната точка, за която трябва да разговаряме. Другите неща, които току-що разгледахме, са по-малки теми, които са донякъде свързани с това. Тъй като сме ги обсъждали достатъчно подробно преди, днес просто разговаряхме за тях в широк и общ смисъл, като обобщихме различните проявления на антихристите, за които сме разговаряли преди. Антихристите притежават тези проявления, тези видове нрав и същност, и са вършили такива неща, затова те трябва да бъдат кастрени и отхвърлени. Един истински антихрист обаче, някой, който притежава същността на антихрист, би ли признал, че е направил тези неща, или че тези негови проявления са проявления на антихрист? (Не, не би.) Кога си виждал Сатана и дяволите да признават, че се противопоставят на Бог? Те никога няма да признаят, че се противопоставят на Бог, и независимо какви грешки са допуснали, те никога няма да признаят, че са сгрешили. И така, нека започнем темата на днешното общение от гледната точка на тази същност на антихристите.

II. Как се държат антихристите, когато не приемат да бъдат кастрени

А. Отказват да признаят, че са сгрешили

Независимо колко голяма грешка е направил един антихрист и независимо колко зло е извършил, когато бива кастрен, първото поведение, към което прибягва, е напълно да отрича, че е извършил нещо погрешно, като отчаяно си служи с извъртания, за да се оправдае. Това, че му липсва нагласа за покаяние, когато сгреши, се споменава в единадесетото проявление на антихристите. Антихристите нямат нагласа за покаяние, така че какво си мислят дълбоко в себе си? Защо нямат нагласа за покаяние? (Защото вярват, че не са извършили нищо погрешно.) Точно така. Антихристите в никакъв случай не признават, че са извършили нещо погрешно. И така, способни ли са те да признаят, че са антихристи? Това е дори още по-трудно. Ако можеш да съставиш списък с факти, за да разобличиш един антихрист, ще бъде ли той способен да го приеме? Без сянка на съмнение той ще бъде още по-неспособен да приеме това. Чрез тези видове проявления ние сме способни да видим, че същността на антихриста е такава, че той се съпротивлява на Бог и Го предава, а нравът му е такъв, че изпитва неприязън към истината, мрази истината и въобще няма любов към истината. Следователно, когато антихристите биват разобличавани и кастрени, първото нещо, което правят, е да търсят различни причини в своя защита, да търсят всякакви оправдания, за да се опитат да се измъкнат, и така да постигнат целта си да избегнат отговорностите, и да постигнат целта си да им бъде простено. Това, от което антихристите се страхуват най-много, е че Божиите избраници ще прозрат характера им, техните слабости и недостатъци, ахилесовата им пета, истинските им заложби и работоспособността им — затова те се опитват всячески да си създадат образ, за да прикрият своите недостатъци, проблеми и покварен нрав. Когато злодеянието им бъде разкрито и разобличено, първото нещо, което правят, е да не признаят или да не приемат този факт, не правят всичко възможно, за да поправят и компенсират грешките си, а вместо това се опитват да измислят разнообразни методи, които да използват за да ги прикрият, да заблудят и да подведат онези, които са запознати с техните действия, да не позволят на Божиите избраници да прозрат истината по въпроса, да не им позволят да разберат колко вредни са били техните действия за Божия дом, колко много са прекъснали и смутили работата на църквата. Разбира се, това, от което те най-много се страхуват, е Горното да разбере, защото щом Горното узнае, с тях ще се постъпи според принципа и всичко ще приключи за тях, и те със сигурност ще бъдат освободени от длъжност и отстранени. И така, когато злодеянието на антихристите бъде разобличено, първото нещо, което те правят, не е да премислят къде са сгрешили, къде са нарушили принципите, защо са направили онова, което са направили, от какъв нрав са били управлявани, какви са били намеренията им, какво е било състоянието им по онова време, дали е било поради своенравност, или поради опорочаване на техните намерения. Вместо да анализират тези неща, камо ли да размишляват върху тях, те си блъскат главите за какъвто и да е начин да прикрият истинските факти. В същото време те правят всичко възможно, за да се обясняват и да се оправдават пред Божиите избраници, за да ги заблудят, като правят така, че големите проблеми да изглеждат малки, а малките да изглеждат незначителни, и блъфират, за да се измъкнат, така че да могат да останат в Божия дом, безразсъдно да вършат злодеяния и да злоупотребяват с властта си, да продължат да подвеждат и да контролират хората, и да ги накарат да им се възхищават и да правят каквото им кажат, за да задоволят амбициите и желанията си. От началото до края какво всъщност правят антихристите? Всичко, което антихристите правят, е да напрягат мозъците си, като се опитват да говорят неща, да вършат неща и да се суетят в името на собствения си статус и репутация, вместо да дойдат пред Бог, за да се помолят и да признаят грешките и прегрешенията си, и да опознаят собствените си намерения и покварен нрав. Те също така не признават вредата, която грешките, които са допуснали, нанасят на делото на църквата и на братята и сестрите. Вместо това трескаво търсят отново и отново в дълбините на сърцата си: „Къде точно съм сгрешил? Къде не съм бил предпазлив, като по този начин съм позволил на някого да се сдобие с коз срещу мен? Къде не съм положил достатъчно усилия или не съм обмислил нещата напълно, като по този начин съм позволил нещо да се обърка и да се превърне в източник на критика или в оръжие, което може да бъде използвано срещу мен?“. Те мислят и пресяват тези неща отново и отново, неспособни да ядат или да спят. Но антихристът никога не се самоанализира и не опознава себе си, още по-малко се моли на Бог и признава, че е извършил нещо погрешно, и не търси отговори, основани на Божието слово, не търси истините, които трябва да практикува, или истините принципи, които трябва да спазва, и още по-малко пък търси братя или сестри, които разбират истината, за да им се разкрие в общение и да търси истината с тях, за да разрешат проблемите. Когато се сблъскат с даден въпрос, те не търсят или не се покоряват, а по-скоро се опитват да използват всички средства, с които разполагат, за да скрият недостатъците си, като мислят, че колкото по-малко хора знаят за тях, толкова по-добре, и че запазването на репутацията и статуса им е най-добрата политика. Сърцата на антихристите са толкова мрачни и са изпълнени с непокорство и нечестивост, лишени от най-малкото намерение да се покорят на Бог. Антихристите винаги търсят начини да предпазят репутацията и статуса си от накърняване. Независимо кой разговаря с тях за истината, за да ги подкрепи и да им помогне, те не го приемат, като си мислят: „Аз разбирам всичко, нямам нужда от вашата помощ! Дори когато имам проблеми, аз съм по-добър от вас. Мислите, че можете да ми помогнете с малкото, което разбирате? Вие наистина надценявате способностите си тук!“. Антихристите са точно толкова надменни и самоправедни. Те вършат толкова много лоши неща и въпреки това отказват да признаят, че са извършили нещо погрешно или че имат някакви проблеми. В сърцата си те са твърде непреклонни и просто не искат да слушат каквото и да казва някой. Единственото, което не могат да оставят настрана в ума си, е какво въздействие ще имат действията им върху репутацията и статуса им по-късно. Това е нещото, което ги тревожи най-много, и нещото, за което най-много се притесняват.

Колкото и погрешни неща да върши един антихрист, каквито и погрешни неща да върши, било то присвояване, разхищаване или неправомерно използване на Божиите приношения, или ако прекъсва и смущава делото на църквата, като създава огромна бъркотия и предизвиква Божия гняв — той винаги остава спокоен, хладнокръвен и напълно равнодушен. Каквото и зло да върши антихристът и каквито и последици да предизвиква това, той никога не идва своевременно пред Бог, за да изповяда греховете си и да се покае, нито идва пред братята и сестрите с нагласата да се разкрие и да се отвори, за да признае погрешните си дела, да опознае прегрешенията и покварата си, и да съжали за злодеянията си. Вместо това той си блъска главата да намери различни оправдания, за да избегне отговорността и да прехвърли вината върху другите, за да възстанови репутацията и статуса си. Това, което го вълнува не е делото на църквата, а това дали репутацията и статусът му са накърнени или засегнати по какъвто и да е начин. Той изобщо не обмисля и не мисли за начини да компенсира загубите, които е причинил на Божия дом с прегрешенията си, нито се опитва да изплати дълга си към Бог. Тоест той никога не признава, че е способен да извърши нещо погрешно или че е сгрешил. В сърцата на антихристите, признаването на грешките и даването на честен отчет за фактите по своя инициатива е некомпетентност и глупост. Ако злодеянията им бъдат открити и разобличени, антихристите ще признаят само моментна неволна грешка, никога неизпълнение на дълга си и безотговорност, и ще се опитат да прехвърлят отговорността върху някой друг, за да премахнат петното от репутацията си. В такива моменти антихристите не се интересуват как да възстановят загубите, причинени на Божия дом, как да се разкрият, да признаят грешките си или да дадат отчет за тях пред Божиите избраници. Те са обезпокоени от това да намерят начини да направят така, че големите проблеми да изглеждат малки, а малките проблеми да изглеждат незначителни. Те привеждат обективни причини, за да накарат другите да ги разберат и да им съчувстват. Правят всичко възможно да възстановят репутацията си в умовете на другите хора, да сведат до минимум крайно негативното въздействие на прегрешенията си върху самите себе си, да не допуснат Горното да има лошо впечатление за тях и да се уверят, че Горното никога няма да ги държи отговорни, да ги освободи, да разследва ситуацията или да се разправи с тях. За да възстановят репутацията и статуса си, така че да не се накърняват собствените им интереси, антихристите са готови да понесат всякакви страдания и ще измислят всеки възможен метод, за да разрешат всяка трудност. Още от самото начало на своето прегрешение или грешка антихристите никога нямат никакво намерение да поемат каквато и да е отговорност за погрешните неща, които вършат, никога нямат никакво намерение да признаят, да разобличат или да разнищят мотивите, намеренията и покварения нрав, които стоят зад погрешните неща, които вършат и да разговарят за тях, и със сигурност никога нямат никакво намерение да компенсират вредата, които причиняват на делото на църквата и загубата, която причиняват на навлизането на Божиите избраници в живота. Следователно, от каквато и гледна точка да разглеждате въпроса, антихристите са хора, които упорито отказват да признаят погрешните си дела и и по-скоро биха умрели, отколкото да се покаят. Антихристите са безсрамни и дебелокожи отвъд всяка надежда за изкупление и са самите живи сатани. Колкото и големи грешки да допускат в църквата, те изпъчват гърдите си и държат високо главите си, напълно безразлични към това, като вярват, че не са извършили нищо погрешно и нямат и най-малкото намерение да се покаят. Те никога не проливат сълзи за грешките, които са допуснали, нито някога изпитват тъга или угризение заради тези неща. За разлика от това те изпитват болка или тъга, ако неволно се разобличат, като по този начин позволят на повечето хора да видят истинските им лица и да ги отхвърлят. След като са допуснали грешки и действията им са причинили вреда на Божиите избраници и са нанесли щети на делото на църквата, всяка дума, която казват, и всичко, което правят не е, за да поправят тези грешки или да възстановят загубите, а вместо това те таят собствените си намерения и измислят всякакви възможни средства, за да се защитят, да разиграят театър. Целта им е да накарат повече хора да видят, че това, което са направили, е било неумишлено, че просто са били невнимателни за момент, за да могат да спечелят прошката им, да ги накарат да говорят в тяхна полза и да спечелят доверието и благосклонността на Божиите избраници, и по този начин да постигнат целта си да си върнат предишните позиции.

Някои антихристи, след като са били кастрени, не се самоанализират, за да разберат защо са били кастрени, за да открият къде всъщност е била грешката им по разобличения въпрос и как трябва да я поправят занапред. Вместо това те използват това, че са били кастрени, разговарят с другите за това как са приели кастренето, как са извлекли поука от него, как са могли да се покорят и как са спечелили признанието на Горното, след като са имали по-близък контакт с Горното. В същото време тези антихристи създават и фасадност, като разговарят за това как са приели кастренето, за да разпространяват собственото си недоволство и представи за Горното, като оставят у хората впечатлението, че Горното няма принципи за кастрене на хората, че Горното кастри хората наслуки и е без съчувствие, не се съобразява с чувствата на хората, не се съобразява с човешките слабости, и че въпреки всичко това те все пак са се покорили напълно и все пак са били способни да дадат най-доброто от себе си в работата, която им се пада, не са станали негативни, слаби или не са оказали съпротива, нито са се отказали от дълга си. Когато един антихрист казва всички тези неща, това не само не кара хората да се покорят на истината и доброволно да приемат кастренето, а напротив, кара ги да развиват представи и мнения за Бог и да станат предпазливи към Бог, като същевременно развиват завист, възхищение и уважение към самия антихрист. След като тези два резултата са налице, нещата, които хората най-много пренебрегват, са какво прегрешение е извършил антихристът, какво е извършил погрешно и фактът, че е нанесъл загуби на делото на църквата, на Божия дом, защото не е бил способен в работата си и безразсъдно е извършвал злосторства. Това е една от тактиките на антихриста — да повдига фалшиво насрещно обвинение и по този начин да подвежда другите. Той никога не споменава факта, че е докарал толкова много неприятности на делото на Божия дом и толкова големи загуби на живота на братята и сестрите, защото е бил нехаен в дълга си, защото е бил глупав и невеж, защото се е опитвал да установи собствено независимо царство. Той никога не признава или не разнищва тези неща, никога не споменава истината по тези въпроси, никога не споменава причината за освобождаването си или защо е бил кастрен. Всичко, за което говори, е как Горното го е кастрило, колко брутално е било кастренето на Горното, колко сурово му е говорило Горното, колко много е плакал, как е бил превърнат в изкупителна жертва и колко много е страдал, как въпреки това е устоявал както винаги, като продължавал неизменно да изпълнява дълга си. От началото до края има ли антихристът и най-малката нагласа да признае собственото си погрешно дело? Няма. Когато глупави и невежи хора, които не знаят реалната ситуация, които не разбират истината, чуят за това, те си мислят: „Горното няма никакви принципи в начина, по който кастри хората. Колкото и добре да се справя някой в работата си или каквато и цена да плаща, той ще бъде кастрен по същия начин, и след това не може да покаже никаква слабост, просто трябва да се покори“. След един кръг от общения и подвеждане от страна на антихриста и след като той е положил значителни усилия в извършването на неща, резултатът, който той постига, е да породи погрешни разбирания за Бог и предпазливост към Него в сърцата на хората, така че когато хората бъдат кастрени, те ще изпитват повече антипатия и съпротива, вместо да могат по-добре да разберат Божието сърце или да могат с радост да се покорят и да приемат кастренето, последвано от опознаване на собствения им покварен нрав, на тяхната глупост и невежество и от опознаване на това кои са те в действителност. По време на цялото това общение на антихриста споменава ли той някога какво е направил погрешно? Показва ли някога и най-малка нагласа да признае погрешното си дело? Ни най-малко. През целия процес те никога не признават собствената си грешка. Чували ли сте някога за антихрист, който след като е бил освободен, да признае, че грешката му е причинила загуба на Божия дом? (Не.) Ако този човек е антихрист, той не би го признал. Говорили сме за няколко антихристи преди, като например онази „жена водач“ и няколко други добре познати антихристи, чиито действия доведоха до загуби в размер на десетки хиляди за Божиите приношения, но в крайна сметка те никога не признаха, че са извършили нещо погрешно. Те не обелиха и една дума за това, което са извършили погрешно, а вместо това не правеха нищо друго, освен да се оплакват как другите не са работили с тях. Те прехвърлиха цялата отговорност, погрешното дело, вината върху плещите на други хора, като същевременно си приписваха заслугите за всички добри неща, за всичко, което е било направено правилно, и за всички правилни решения. По време на всичките инциденти, въпреки че те бяха главните отговорни лица, твърдяха, че всичките грешки са били направени от други хора. Ако случаят е такъв, тогава какво са правили те? Антихристите причиняват загуби на Божия дом, а други хора трябва да поемат отговорността за тях. И все пак, всеки път когато има и най-малкото постижение, антихристите веднага изскачат, като казват, че те са го направили, нетърпеливи да уведомят всички в църквата за това, дори невярващите. Когато допуснат и най-малката грешка, те бързат да намерят изкупителна жертва, за да смъкнат отговорността. Те правят така, че големите проблеми да изглеждат малки, а малките проблеми да изглеждат незначителни, като се опитват да пресекат всякакви въпроси в зародиш. Това се прави, за да не разбере никой за това и за да забравят всички за него възможно най-скоро и никой да не знае какво наистина се е случило, така че те да могат веднага да възвърнат уважението на другите и бързо да възстановят първоначалния си статус и власт. Когато един антихрист е извършил нещо погрешно, колкото и практически да го кастрят хората или да улучват право в целта, той ще се съпротивлява, ще се противопоставя и изобщо няма да приема, и дори да има свидетели или доказателство, той упорито ще отказва да признае грешките си и няма да признае кастренето или да го приеме в сърцето си. Антихристът ще каже: „Дори да съм сгрешил в това, имаше и други замесени хора. Защо те не са кастрени, а само аз? Защо разследват само мен за отговорност, а не никой друг?“. Независимо дали кастренето е съгласно истината и съгласно реалността, той ще чувства, че е бил несправедливо обвинен, че е онеправдан, че не би трябвало да се отнасят с него по този начин, след като е страдал толкова много и е платил толкова много цени, и не би трябвало да го нападат така за една малка грешка. Той смята, че не би трябвало да приеме такова кастрене. Ако го кастри редови брат или сестра, тогава той веднага ще даде отпор и ще се съпротивлява, като устройва сцени и показва избухливостта си, или евентуално дори ще се осмели да вдигне ръка срещу тях. Ако Горното го кастри, той неохотно ще мълчи, но вътрешно ще се чувства невероятно онеправдан. Той е недоволен и не желае, и често ще бръщолеви изопачени доводи, като казва: „Предполагам, че просто такъв ми е късметът, че вие разбрахте за това. Всъщност много от водачите на всички нива и братята и сестрите са вършили такива ужасни неща, за които вие не знаете, а аз съм този, който беше хванат. Ето колко лош ми е късметът!“. Независимо как Горното или братята и сестрите го кастрят, той не може просто да го приеме както си е, не може да признае истината по въпроса и да поеме отговорност. Сякаш признаването на отговорността и на това, което всъщност се е случило, би ги убило. Той никога няма да признае, че е извършил нещо погрешно, че е отговорен за въпроса, още по-малко, че това е причинило голяма загуба на Божия дом. Не е ли това нравът на антихриста? (Да.) Това е нравът на антихриста.

След като един антихрист бъде кастрен, че е извършил нещо погрешно, той не го приема и не се покорява от дълбините на сърцето си, нито разбира истината и истините принципи, към които трябва да се придържа при кастренето, нито признава, че той също е способен да извърши нещо погрешно. Основната му характеристика е, че той не е убеден, не приема и не признава. Антихристите се държат по този начин главно защото вярват, че са съвършени хора, че са неспособни да извършат нещо погрешно. За тях всеки, който ги обвинява, че са допуснали грешка, е именно този, който греши — това е човекът, който има погрешна гледна точка, който таи различно гледище и позиция по въпроса. Антихристът мисли, че всеки, който го кастри, го прави, защото все още не е видял силните му страни, че му създава трудности, намира му недостатъци и умишлено го нарочва. Не е ли такъв нравът на антихриста? (Да.) Антихристът няма да приеме да бъде кастрен за това, нито ще има каквото и да било покаяние, главно защото никога не е гледал на себе си като на някой, който може да допуска грешки — той вярва, че е съвършен и че единствено той е неспособен да допуска грешки. Това предполага, че той определено вярва, че е праведен, че е светец. Ако той наистина признаеше, че е покварен човек, тогава трябваше да признае, че притежава поквара, че е способен да върши нещата погрешно и че тъй като е човек, е неизбежно да допуска грешки. Някои хора изглеждат доста простодушни, но в тяхната човешка природа има нещо, което хората в своите представи смятат за силна страна, а именно състезателност и изключителен стремеж да надминат другите. Тези хора имат отличен самоконтрол и много високи изисквания към себе си. Те са много строги към себе си. Във всичко, което правят, те изискват съвършенство и най-доброто, без да допуснат и най-малкия недостатък или пропуск. В същото време те подсъзнателно вярват, че не могат да сгрешат, защото са невероятно внимателни във всичко, което правят, страхотни са в обмислянето на нещата и го правят изключително задълбочено. Те правят всичко без никакви недостатъци, като същевременно обмислят всеки въпрос задълбочено и съвършено. Следователно те вярват, че никога няма да сгрешат. Когато са кастрени, най-трудното за тях е да приемат факта, че са способни да направят грешка. Ето защо такива хора не знаят как да се самоанализират, нито някога ще го направят. Те гледат на състезателността и стремежа да надминат другите в своята човешка природа като на положителни неща и ги спазват, сякаш са истини принципи. Те мислят, че ако вършат нещата и изпълняват дълга си въз основа на тези принципи, никога няма да се подхлъзнат, и дори да се случат грешки, те го виждат като въпрос на гледна точка, като хора с различни възгледи, и мислят, че това със сигурност не означава, че това, което са направили, е било погрешно. Следователно независимо кой ги кастри, дали кастренето или това, което е разобличено, е в съгласие с фактите — те няма да го приемат. Ако разберат, че наистина са извършили нещо погрешно, ще го признаят ли? (Няма.) Те няма да го признаят, веднага ще замълчат и ще бъдат последните, които някога ще го споменат. Те никога, никога няма да го повдигнат. Ако един антихрист срещне някой, който разобличава някои грешки или недостатъци в работата му, и види, че не може да се скрие от това, той ще се преструва, че продължава да рови кой е направил грешката, и неочаквано след дълго търсене се открива, че именно той е бил отговорният. Ако някой каже: „Ти си този, който го е направил, не някой друг, просто си забравил за това“, как би отговорил един антихрист на това? Какво трябва да направи един нормален човек при тези обстоятелства? Един нормален човек с чувство за срам би трябвало да се изчерви, да му стане неудобно и неловко и веднага да си признае, като каже: „Забравих за това. Аз го направих, беше моя грешка. Нека бързо да измислим как да поправим това и да оправим нещата, така че грешката да не продължава“. Човек с чувство за срам, съвест и разум веднага би признал грешката си, след това би я разрешил и поправил. Антихристът обаче е безсрамен. В момента, в който някой открие, че той е този, който е допуснал грешката, в момента, в който е разобличен от някого и някой разбере за това, той веднага ще промени тона си и ще измисли различни начини да избегне да признае грешката си, да избегне да приеме, че именно той е направил тази грешка — той ще изрича очевидни лъжи и ще защитава тезата си. Всички около него ще намерят това за неудобно и неловко, но антихристът няма да почувства абсолютно нищо. Той ще прави така, че големите проблеми да изглеждат малки, а малките проблеми да изглеждат незначителни, след което никога отново няма да повдигне въпроса. По този въпрос неговата глупост е била разкрита, така че той открито ще отрече грешката си и ще излъже пред толкова много хора, като се опитва да избегне отговорност, без лицето му да се изчерви от срам и без сърцето му да трепне. Имат ли антихристите някакъв срам? (Не.)

Когато някои антихристи току-що са били освободени, са изпълнени с оплаквания. Те изпитват чувство на загуба, че вече нямат статус, че никой вече не ги цени и не им прислужва и че вече не могат да се наслаждават на предимствата на статуса. Те чувстват, че всичките цени, които са платили, и цялото им минало страдание не са си стрували, а сърцата им са изпълнени с чувство за несправедливост. Те обаче не изпитват и най-малка вина за проявленията, които показаха, когато бяха кастрени, или за каквото и да е погрешно нещо, което са извършили. Те чувстват, че е несправедливо, сърцата им са изпълнени с оплаквания и жалби, както и с неразбиране към Бог. Те не само отказват да признаят грешката си и нямат планове да поправят вината си или да приемат кастренето, да приемат това освобождаване, а напротив, те си мислят: „Бог не е праведен. Колкото и да е страдал някой или на каквато и голяма несправедливост да е бил подложен, той няма къде да разкаже за него. Това е толкова болезнено! Дори на бог не може да се разчита, нямам на кого да се облегна. Дори в бъдеще да продължа да върша дълг в божия дом, ще трябва да действам с изключителна предпазливост и на никого не може да се доверявам“. Те са изпълнени с отбранителност и погрешно разбиране за Бог. Какъв вид нрав е това? Колкото и много неща да са извършили погрешно, колкото и големи загуби да са нанесли на делото на църквата или колкото и много да са застрашили делото на църквата, те мислят, че тези неща могат просто да бъдат пренебрегнати, и няма да поемат никаква отговорност или да признаят каквато и да е грешка от своя страна. Вместо това ще вземат всяка частица от оплакването, което имат, всяка нищожна, безполезна цена, която са платили, и ще направят от мухата слон, като вярват, че Божият дом ги е подвел и че Бог погрешно ги е обвинил. Загубата, която грешката им е причинила на Божия дом, е напълно незначителна в техните очи. Те си мислят: „Няма нужда да се изчислява това или да се притесняваме за него. Кой би го нарекъл загуба? Кой водач не разхищава част от приношенията, така или иначе? Защо съм само аз? Кой водач никога не причинява загуби на божия дом? Какво са божиите приношения? Тези пари принадлежат на всички, така че ако на другите им е позволено да ги харчат, защо на мен не ми е позволено? На другите им е позволено да ги разхищават, а на мен не? Ако говорим за загуби, причинени на божия дом, другите хора причиняват много повече от мен. Защо само именно аз съм сурово кастрен и освободен? Що се отнася до това да не се действа в съответствие с принципите, а безразсъдно да се извършват злосторства, някои хора са много по-зле в това отношение от мен, така че защо те не са освободени, когато са кастрени? Що се отнася до плащането на цена, аз съм платил по-голяма цена от повечето хора. По отношение на искреността, чия може да се сравни с моята? Ами проповедите? Аз съм изнесъл повече от тях от всеки друг. А що се отнася до разбирането на истината, кой разбира толкова много от нея, колкото аз? Когато става въпрос за приемане на кастренето от Горното, кой го приема повече от мен? По отношение на отричането, кой се е отрекъл от повече от мен? Що се отнася до помагането на братята и сестрите и разрешаването на техните проблеми, кой прави повече от това от мен? Когато става въпрос за тичане насам-натам и за работа в църквата, никой не може да се мери с мен. Когато става въпрос за това за кого братята и сестрите гласуват, кого подкрепят и одобряват, кой получава повече гласове от мен?“. Виждаш ли, това са сравненията, които правят антихристите. Когато просто са изправени пред кастрене, антихристите говорят само за въпросните неща. Ако ти беше признал всички грешки, които си допуснал, и всички истини принципи, които си нарушил, ако можеше да приемеш и да се покориш на кастренето, ако оттогава нататък действаше въз основа на принципите и правеше всичко възможно, за да поправиш загубите, които си причинил на делото на църквата, щеше ли Божият дом да продължи да разследва твоите проблеми? Щеше ли да те заклейми? Щеше ли да те хвърли в ада? Има ли нужда да полагаш толкова много усилия, за да се обясняваш и да се оправдаваш? Има ли нужда да продължаваш да изразяваш оплакванията си по този заобиколен начин? Възможно ли е наистина да нямаш покварен нрав и да си неспособен да допускаш грешки? След като си чул толкова много проповеди, все още ли нямаш представа какъв си в действителност? След като си кастрен малко, се чувстваш онеправдан — ако не вършеше зло, кой би бил готов или би искал да те кастри? Освен това, ако не беше водач, който носи отговорност, кой би искал да те кастри? Бог дава на хората правото да избират свободно, като им позволява да живеят църковния живот, а що се отнася до това какъв път поемат хората и към какво се стремят, това е тяхна работа. Никой няма да се намесва в това. Но в момента като водач в Божия дом, като надзорник, ако направиш грешка, загубите, които тя причинява на Божия дом, няма да бъдат малък проблем, и ако кажеш нещо погрешно, въздействието, което то има върху Божиите избраници, също няма да бъде малък проблем, защото отговорността, която носиш, е различна от тази на обикновен човек. Ето защо е напълно нормално Горното да те кастри. Щеше ли Горното да направи това, ако нямаше този статус или не беше поел тази отговорност? Колко редови вярващи е кастрило Горното? Тъй като ти носиш голяма отговорност и обхватът на работата ти също е много голям, когато допуснеш грешка, въздействието е много голямо и затова със сигурност ще бъдеш кастрен. Това е съвсем нормално. Ако не можеш да приемеш дори да бъдеш кастрен, тогава пригоден ли си да бъдеш водач? Ти си не си пригоден за това, не си пригоден да бъдеш избран от братята и сестрите — ти си недостоен за това! Когато допуснеш грешка, дори нямаш смелостта да поемеш отговорност за нея, да я признаеш. Ти дори нямаш такъв разум, така че как можеш да бъдеш водач? Ти си непригоден и недостоен!

Именно защото притежават същността на антихристи, антихристите не могат да признаят, че са допуснали грешка, и затова, когато са кастрени, не желаят да поемат отговорност или да търсят истините принципи. Като се има предвид, че те не желаят да правят тези неща и отказват да признаят погрешното си дело, способни ли са те да прилагат истината на практика? Способни ли са да изпълняват работните разпоредби на Божия дом? Категорично не. Следователно, когато един антихрист е водач, освен да се занимава с личните си дела, той не може да направи нищо, което би било от полза за делото на Божия дом, и никога няма да върши нещата според истините принципи, нито някога ще извършва работа в съответствие с работните разпоредби на Божия дом. Независимо дали един антихрист е кастрен за малка грешка, или за груба грешка, която причинява огромни загуби на църковното дело, той е неспособен да признае грешката си и не може да признае, че е извършил прегрешение и е длъжник пред Бог по този въпрос. Напротив, независимо кога, той по-скоро би умрял, отколкото да признае, че е имал нещо общо със загубите, причинени от това, и няма да признае, че носи основна отговорност, че действията му са били погрешни, че е избрал погрешния път, или да признае грешката си, че умишлено е извършил зло, въпреки че е бил добре запознат с истината, още по-малко ще признае, че има неотменима отговорност по този въпрос. Той няма да признае, че е имал неправилни намерения, когато е действал, че не е могъл да си сътрудничи с никого, че е действал произволно и своеволно, че се е отдал на предимствата на статуса, бил е нехаен в дълга си и е причинил загуби на делото на Божия дом. Вместо това, след като е допуснал грешка, той на всяка крачка ще обяснява колко много е страдал, че е отишъл в затвора, но никога не е станал Юда, каква цена е платил и какви големи приноси е направил за делото на Божия дом. Той ще разпространява и провъзгласява тези неща навсякъде. Освен че ще оповестява приносите си и цената, която е платил, той ще разпространява също че Божият дом е бил погрешен и несправедлив в кастренето му и в начина, по който се е отнасял с него. Освен че му липсва нагласа за покаяние, той навсякъде ще осъжда Бог и начина, по който Божият дом се е справил с него. Ако повече хора повярват на това, което казва, ако повече хора се опитат да го защитят, да признаят и да приемат цената, която е платил за Божия дом, и повярват, че Божият дом е бил несправедлив и е онеправдал антихриста в отношението си към него, тогава антихристът ще е постигнал целта си. Той никога няма да се поколебае да върши тези неща, още по-малко да се въздържа. Той няма сърце, което се страхува от Бог, още по-малко намерение да се покае. След като извърши нещо погрешно, той не само отказва да го признае, а напротив, опитва се да избегне отговорност, а в същото време е по-загрижен за бъдещата си крайна цел. Когато един антихрист види, че крайната му цел е под заплаха, или чуе, че Божият дом вече няма да развива хора като него, той ще изпита още по-голяма омраза в дълбините на сърцето си към хората, които са го кастрили и разобличили, и към хората, поради които е загубил престижа си. В продължение на целия процес на кастрене един антихрист изобщо няма да се покае. Ако наистина разбере, че статусът и крайната му цел няма да са сигурни, че желанията и амбициите му никога няма да се осъществят, тогава той ще свали ръкавиците и ще започне тайно да разпространява своите представи и негативност. Той ще осъжда братята и сестрите или висшестоящите водачи, които са го кастрили, и също така ще осъжда и ще напада човека, използван от Светия Дух, като казва, че той не е имал причина да го кастри, че той изобщо не му е позволил да спаси престижа си. Той е просто неразумен. Този тип хора не могат да разберат истината, нито да имат и най-малката частица богобоязливо сърце, независимо колко проповеди чуват. Те не могат да притежават дори съвестта или разума, които трябва да имат, независимо колко години вярват в Бог. Те са наистина жалки и омразни! От момента, в който един антихрист е сурово кастрен за безразсъдно извършване на злосторства, той никога не признава, че е направил нещо погрешно, и също така е изпълнен с чувство за несправедливост, като същевременно се оплаква и осъжда Божия дом за несправедливост към него, и накрая започва открито да разпространява своите представи, като сваля ръкавиците и протестира шумно срещу Божия дом, и в крайна сметка бива отлъчен. Има ли и най-малката частица нормална човешка природа в поведението на антихриста в който и да е от тези етапи? А какво да кажем за съвестта и разума? Има ли изобщо някакви проявления на любов към истината и положителните неща? Има ли най-малката частица богобоязливо сърце? Не, нито едно от тези неща не присъства. Един антихрист е омразен до крайност, лишен от срам и напълно неразумен! Когато вече не може да се наслаждава на предимствата на статуса, той отписва себе си като безнадежден и започва да действа безразсъдно. Колкото и некомпетентен да е в работата си и колкото и да му липсва работоспособност, той все пак иска да се наслаждава на предимствата на статуса и на уважението на другите. Той вижда статуса и репутацията като по-важни от живота си, и колкото и голяма грешка да направи, изобщо не изпитва вина. Човек ли е той изобщо? Той е вълк в овча кожа. Отвън той носи кожата на човек и изглежда като човек, но вътре не е човек. Той е наистина отвратителен — той е гнусен и омразен.

Б. Отказват да признаят, че имат покварен нрав

Когато един антихрист бива кастрен, той не само не се покайва, но и разпространява представи и открито съди. Първата основна причина за това е, че той отказва да признае, че е сгрешил. Каква е втората причина? Тя е, че един антихрист не признава, че има покварен нрав. Нима това не е по-сериозно и по-конкретно от отказа да признае, че е извършил нещо погрешно? Минималното познание, което трябва да притежава всеки, който приема Божието дело, който приема Божието правосъдие и наказание, е първо да признае, че хората са покварени, че са покварени от Сатана, че им липсва разум и човешка природа, че не притежават истината, нито познават Бог, и че са от онези, които се съпротивляват на Бог. Единствено антихристите никога не биха признали, че са твърде дълбоко покварени и че покварените хора са изцяло от Сатана, камо ли да признаят, че самите те са дяволи и сатани. Особено в моменти, когато повечето хора са способни да се самоанализират, да опознаят себе си и да приемат да бъдат кастрени, антихристите не могат дори да признаят, че имат покварен нрав — това е сериозен проблем. Защо казвам, че е сериозен? Тъй като антихристите са неспособни да признаят истината и не вярват, че Божиите слова са истината, дълбоко в сърцата си те отказват да приемат каквото и да било, казано в Божиите слова. Някои хора казват: „Как можеш да казваш, че те отказват да приемат това? Те са признали, че са дяволи и сатани, че са Божии врагове“. Това за признание ли се брои? Дори един невярващ може да каже, че не е добър човек, но това брои ли се за признаване, че има покварен нрав? Не се брои. Истинското признание, че имаш покварен нрав, означава първо да знаеш какъв тип човек си. То също така означава да си способен в различни степени да установяваш връзка между себе си и различните видове покварен нрав, описани от Бог, и по-нататък да признаеш различните видове покварен нрав, които разкриваш, докато си в различни състояния. Нима това не са някакви конкретни проявления? (Да, така е.) Но един антихрист не притежава тези неща, защото не признава Божиите слова — вместо това той ги презира. Ето защо той само слуша Божиите слова, които разобличават покварения нрав на човечеството, и толкова. Дълбоко в сърцето си той никога не се самоанализира, не разнищва себе си и не съотнася себе си с тези слова. С други думи, той не разнищва и не съпоставя своите различни проявления, намерения, мисли и гледни точки според тези Божии слова. Той изобщо не върши тези неща. Какво означава това, че той не върши тези неща? То означава, че за него тези слова, които Бог е изрекъл, са просто един начин за изложение на нещата, различна гледна точка — те са просто различен начин за описване на човешкия нрав, на човешката индивидуалност, на практиките и същността на човека, но в никакъв случай не са критерият за определяне на човешкия нрав. Това е точен начин да се опише как антихристите не считат Божиите слова за истината. Антихристите имат само приблизително разбиране в умовете си за разобличаването от Бог на различните видове покварен човешки нрав, но никога не го приемат дълбоко в сърцата си. Тъй като не го приемат, когато ги сполети нещо, способни ли са те да използват Божиите слова, за да въздържат нрава си, да променят практиките си и да разрешат неправилните си гледни точки? Категорично не. Антихристите не приемат истината, което означава, че те не признават, че имат покварен нрав. Да вземем за пример надменността — Божиите слова, които разобличават този нрав, говорят за някои от начините, по които той се проявява и разкрива в човека. Човек, който се стреми към истината и признава, че Божиите слова са истината, ще претегли собственото си поведение и нрав спрямо тези Божии слова. Той ще претегля тези неща отново и отново, а след това ще признае: „Аз имам надменен нрав. Това е нравът, който разкрих, когато направих това. Тези мои мисли, действия и нагласи са надменни. Тези мои начини да се отнасям към другите, да върша работата си и да подхождам към дълга си са надменни“. Нима това не е признаване, че Божиите слова са истината? (Да, така е.) Те смятат Божиите слова за критерий и ги използват, за да ги съпоставят със собственото си поведение, и когато открият връзка, те неосъзнато признават, че имат покварен нрав, че всичко, което Бог казва, е истина и съвсем не е невярно. Засега нека не навлизаме в това дали хората могат да използват Божиите слова, за да изкоренят покварения си нрав, след като са признали, че имат такъв. Първо, нека просто поговорим за това дали хората признават, че имат покварен нрав. Що се отнася до признаването, повечето хора, които притежават рационалност, съвест и нормално мислене, могат да придобият просветление и озарение от Божието слово, а след това неосъзнато да приемат и да кажат „Амин“ на Божиите слова, да признаят, че Божиите слова са истината, и по този начин да признаят, че са покварени човешки същества и че имат покварен нрав, и така да се преклонят пред Бог. След като признаят, че имат покварен нрав, те ще имат правилно, подходящо отношение към Бог, към истината и особено към това да бъдат кастрени. Тоест, докато признаят, че имат покварен нрав, когато биват кастрени, те ще са способни неволно и подсъзнателно да се покорят от сърце на това кастрене и ще бъдат готови да го приемат. Има дори някои хора, които копнеят другите да ги въздържат и дисциплинират чрез кастрене и те съвсем естествено развиват положителни чувства към това да бъдат кастрени. Те имат положително отношение към него. Това са нормални хора. Единствените ненормални хора са антихристите. Такива хора не приемат Божиите слова, често сумтят презрително към тях и в сърцата си им се съпротивляват, съдят ги и ги заклеймяват. Следователно те имат същото отношение към разобличаването и окачествяването от Бог на покварения нрав на човека. Какво е това отношение? Да вземем за пример това, че Бог казва, че хората имат надменен нрав, и говори за неговите конкретни проявления. Когато един антихрист чуе за тези конкретни проявления, той не просто отказва да приеме това, а вместо това стига дотам, че презира тези конкретни проявления, за които Бог говори. Защо прави това? Защото следва логиката на Сатана, тоест отношението на Сатана към истината и положителните неща. Той казва: „Ти наричаш това надменност, но сред способните кой не е показен? Сред хората с ръководителски талант кой не говори по внушителен начин? Сред хората със статус кой не е малко показен? Нито едно от тези неща не е голям проблем. Всички тези неща са напълно нормални в невярващия свят, но тук всички вие правите от мухата слон. Освен това наистина ли се смята за надменност това да действаш, без да обсъждаш нещата с другите? Нима това наистина означава да си сам закон за себе си? Способните хора трябва да са способни да командват, а да си способен да монополизираш властта се нарича да си компетентен. Каква е ползата да обсъждам нещата с вас, обикновените хора? Какво знаете вие? Така че аз не съм надменен, аз съм просто компетентен и способен. Това се нарича да имаш ръководителска способност и това е вроден талант. Аз имам толкова страхотна надареност, мога да правя всичко. Независимо какви са обстоятелствата или в каква група съм, мога да поема управлението — това означава да си талантлива личност! Талантливите личности не бива да бъдат потъпквани, нито разобличавани. Вместо това, независимо в каква група са, те трябва да бъдат препоръчвани, възхвалявани и да им се дават важни роли! Тъй като са способни, талантливи личности с ръководителски способности, те трябва да имат поведението на водач, на ръководител. Ако прикриват тези неща, нима това не е преструвка?“. Те използват тези изопачени разсъждения и тези ереси, за да съдят и заклеймяват разобличаването от Бог на надменния нрав, така че каквото и да кажеш, те никога няма да признаят различните проявления на покварения нрав, описани и определени от Бог. Те си мислят: „Това, което бог е казал, е просто един начин да се изразят нещата. То е доста положително, праволинейно и традиционно, но не може да се определи като истина. То е годно само за някои хора. Например някои хора са доста простодушни и нямат никакъв талант, нито са много способни или умни, а освен това нямат никакви ръководителски способности. Ако нямат подходящ партньор, те трябва да се консултират с другите, когато действат, а ако не го направят, не могат да се нагърбят с работата си — това е типът човек, за когото са годни божиите слова“. Подобни доводи са все сатанински ереси и заблуди.

Антихристите никога не вярват, че Божиите слова са истината, затова всеки път, когато ги чуят, те просто вършат всичко формално. Те са точно като фарисеите — използват Божиите слова, за да поддържат реномето си. Те не ги приемат дълбоко в сърцата си, нито превръщат Божиите слова в свой живот и в цел на своето практикуване. Ето защо, когато един антихрист допусне грешка, той няма да признае, че е сгрешил, когато го кастриш и разобличаваш за това, камо ли да приеме, когато го кастриш относно нрава и същността, които е разкрил по този въпрос. Когато един антихрист разкрие покварен нрав, точно както отказва да признае, че е сгрешил, той винаги ще има някаква причина, някакво оправдание, някакво обяснение, за да отрече, че има покварен нрав. Например, когато разкрие надменен нрав по определен въпрос, той казва, че е бързал, че това е било лош избор на думи и че е повишил малко глас. Когато някой каже, че е бил измамлив по друг въпрос и не е бил откровен, той казва, че повечето хора имат слаби заложби, така че ако каже какво става, другите не биха го разбрали и биха разбрали погрешно това, което е казал, и затова не е бил откровен. Независимо какъв покварен нрав разкрива, той винаги може да намери оправдания и обяснения. В крайна сметка, независимо какъв покварен нрав разкрива, независимо колко очевиден или сериозен е този нрав, той никога няма да признае, че това е покварен нрав. Антихристите често лъжат, казват едно пред хората в лицето им, а друго зад гърба им, и никой не може да различи и никой не знае кога те казват истината и кога лъжат. Те обаче никога няма да признаят, че са по-скоро измамници, а не честни хора. Точно обратното, те често се оправдават и обясняват колко са напълно простодушни, колко са особено искрени с другите и когато друг човек има някакви трудности, колко много искат да му помогнат от добротата на сърцето си. Антихристите не само не признават, че имат покварен нрав, но и винаги се опитват да се оневинят, като се хвалят, че са добри, мили хора. Те не само че не признават, че имат покварен нрав, но в същото време се хвалят колко много ги бива в работата с хора, колко са добри в получаването на благосклонността на хората и в спечелването на сърцата им. Те се хвалят какви стратези са и колко са способни, когато става въпрос за действия и говорене сред хората, че никой не може да ги превъзхожда и да ги надмине, че никой не е по-компетентен за тяхната работа. Когато един антихрист плати малка цена, той е способен да проповядва някои възвишени доктрини и теории и за кратко време да извърши нещо, което подвежда хората и кара повечето хора да го ценят, тогава той ще си помисли, че успешно е прикрил покварения си нрав и че е съумял да накара хората да пренебрегнат покварения му нрав. Така че, въз основа на тези проявления на антихристите и на този вид разбиране и отношение, които таят към покварения си нрав, когато биват кастрени, първата им реакция ще бъде да се противопоставят и да се съпротивляват на кастренето, да направят всичко възможно, за да изчистят името си. Освен че отказват да признаят загубите, които са нанесли на делото на църквата, те също така ще откажат да признаят покварения нрав, който са разкрили по въпроса, и грешката, която са допуснали под принудата на покварения си нрав. Като се има предвид това проявление и тази същност на антихристите, възможно ли е те да постигнат промяна в нрава? (Не е възможно.)

Срещал съм някои антихристи, които правят грешки в работата си, които са мързеливи, не си вършат работата и пренебрегват конкретни задачи, докато все още командват хората, безразсъдно вършат злосторства и действат по свой собствен начин. Когато такива антихристи биват кастрени за това, външно те изглеждат много отстъпчиви, но всъщност изобщо не се покайват. Ако се съди по отношението им на непокаяние, те изобщо не са приели кастренето. Ако се съди по това, че не приемат да бъдат кастрени, те никога не са изследвали какви проявления на покварен нрав притежават. Вместо това, след като биват кастрени, те продължават да вършат каквото си искат, да вършат нещата по свой собствен начин, да се занимават със скрити манипулации, да мамят тези над тях и под тях, да установяват свои собствени независими царства и да се наслаждават на специални привилегии, без да се променят ни най-малко. Защо не се променят ни най-малко? Именно защото антихристите изобщо не признават, че имат покварен нрав, нито приемат истината. Затова те сграбчват възможността да държат голяма власт и да извличат максимума от нея, и след това се възползват от това време, за да вършат каквото си искат, да направят всичко възможно, за да вършат лоши неща, да смущават делото на Божия дом и да подкопават нормалния ред на Божия дом. Докато се наслаждават на всякакви материални облаги от Божия дом, те изобщо не вършат никакви добри неща. Освен че вършат някаква повърхностна работа, какво правят тайно? Те свикват събирания, проповядват думи и доктрини и дори се намесват в дела, с които нямат връзка — освен това, те просто командват хората наоколо. Те не извършват нито една от конкретните работи, възложени им от Горното, и не се явяват лично, за да предоставят подробни наставления, надзор или напътствия. Те просто раздават отгоре заповеди на хората и от време на време, когато наистина нямат избор, се появяват на работното място, за да свършат някои неща и да дадат някои разпореждания. Това е просто временна проява на ентусиазъм и скоро след това те изчезват безследно. Когато повишават някого или назначават някого на длъжност, никой не може да каже, че този човек не го бива, или да се противопостави на това, и антихристите никога няма да проверят или да надзирават работата на този човек. Независимо колко лоши неща върши човекът, когото са повишили или назначили, те не позволяват на никого друг да го разобличава, никой не може да го освободи и на никого не е позволено да го докладва. Всеки, който докладва този човек, става техен враг. Независимо колко големи загуби нанася на делото на църквата човекът, когото използват, колко големи смущения му причинява, антихристите ще направят всичко възможно, за да го защитят, а ако не успеят да направят това, тогава ще побързат да се разграничат от този човек и бързо да се освободят от отговорност. Каквото и да правят антихристите, независимо дали е пред лицето на другите хора, или зад гърба им, на тях напълно им липсва богобоязливо сърце. Те са неверници, демони и живи сатани и все още безсрамно желаят да заемат позиция и да се наслаждават на предимствата на статуса. Те са паразити, които живеят на гърба на Божия дом. Има дори някои, които, когато са били кастрени, и виждат, че няма да бъдат способни да запазят статуса си, се чувстват обезкуражени, разочаровани и потиснати. Защо се чувстват потиснати? Защо се чувстват обезкуражени? Това е така, защото не могат да запазят статуса си, възможността им да се наслаждават на специални привилегии и на специално отношение към тях са изчезнали, никой вече не ги уважава и дните им на игра с властта са свършили. Те ще трябва да започнат да правят всичко сами — вече няма да имат възможност просто да стоят там и да издават заповеди. Те не изпитват угризения или не се разстройват заради неблагоприятните последствия, предизвикани от покварения им нрав. Вместо това те са разстроени, проливат сълзи и изпитват чувство на загуба, защото вече не са способни да се наслаждават на предимствата на статуса. Има дори някои хора, които, след като са били освободени, нагло молят отново и отново за още един шанс. Кажете Ми, може ли на такива хора да се даде още един шанс? Какво възнамеряват да правят с този шанс? Да живеят на гърба на църквата, да бъдат хрантутници и да действат безразсъдно. Ако им се даде още един шанс, биха ли опознали собствения си покварен нрав? Биха ли били способни да опознаят себе си? (Не.) Ако получат още един шанс, биха ли придобили малко чувство за срам? Би ли се променил характерът им? С още един шанс, биха ли започнали да вършат нещата според истините принципи и вече не биха ли се опитвали да установяват свои собствени независими царства? (Не биха.) Те не биха направили нищо от това — нима не е свършено с тях? Ако вие бяхте кастрени и въпросът беше толкова сериозен, че Горното нямаше друг избор, освен да ви освободи, какво бихте си помислили? (Че наистина трябва да бъда освободен, защото природата ми е толкова нечестива, извършил съм толкова много неща, които са в нарушение на принципите и се съпротивляват на Бог, извършил съм толкова много зло и съм причинил толкова много загуби на делото на църквата. Трябва да бъда освободен.) Човек, който притежава разум, първо би се самоанализирал: „Какво наистина направих през това време? Защо бях кастрен? Беше ли правилно това, че бях кастрен за тези неща, и думите, които онзи човек ми каза, когато ме кастри, наистина ли бяха верни? Как трябва да ги приема? Как трябва да подходя към това кастрене?“. След това той би изследвал какво наистина е направил, дали е имало примеси на човешка воля в действията му, дали е имало съвест и разум в тях, дали това, което е направил, е било съгласно истините принципи, колко от това, което е направил, е било съгласно Божиите изисквания и колко неща е извършил според собствената си воля. Човек с разум трябва да изследва тези аспекти, а не да се тревожи за това дали е загубил статуса си, дали Божият дом е бил справедлив към него, какво ще си помислят хората за него, ако няма статус, или какви перспективи и крайна цел ще има. Човек с разум не би се тревожил за такива неща.

Колко точно са безсрамни някои антихристи? Ако, след като тези антихристи бъдат освободени от длъжност, братята и сестрите вече не са толкова почтителни към тях, ако не са толкова сърдечни или мили, а вместо това са хладни и ги пренебрегват, тези антихристи няма да бъдат способни да го понесат. Защо са толкова докачливи за тези неща, а не са толкова чувствителни към покварения си нрав? Това част от природата им ли е? Имат ли те достойнство? Имат ли срам? (Не.) Двете най-ценни неща в човешката природа са срамът и порядъчността. У антихриста няма и следа от нито едно от тези неща. Антихристите са безсрамни и независимо колко покварен нрав разкриват или колко зло вършат, те не изпитват абсолютно нищо, не изпитват вина, но въпреки това искат да проточат престоя си и да живеят на гърба на Божия дом. След като са били кастрени и разобличени, след като са били освободени и вече нямат никакъв статус, те все още искат братята и сестрите да ги почитат с уважение и любезност. Това не е ли неразумно? Това проявление на антихристите звучи ли ви отвратително? (Да.) Всеки човек изпитва чувство на загуба, когато го кастрят, особено ако бъде освободен и загуби статуса си. Чувства се поставен в неловко положение, малко засрамен пред другите и твърде притеснен, за да гледа когото и да било в очите. Въпреки това човек, който има срам, няма да изрича изкривени доводи. Какво означава да не се изричат изкривени доводи? Това означава да можеш да се отнасяш към всичко правилно, без да мислиш и да говориш за нещата изопачено, а вместо това честно да признаеш нещата, които си извършил погрешно и да се отнесеш към въпроса справедливо и здравомислещо. Какво означава справедливо и здравомислещо? Това означава, че щом като си бил кастрен за нещо, трябва да има проблем в това, което си направил — като оставим настрана какъв покварен нрав имаш, нека просто кажем, че ако си сбъркал по този въпрос, тогава със сигурност носиш известна отговорност за това. Тъй като носиш отговорност, трябва да я поемеш и да признаеш, че ти си го направил. След като си признал това, трябва да изследваш себе си и да се запиташ: „Какъв покварен нрав разкрих в това? Ако не бях воден от покварен нрав, тогава действията ми бяха ли примесени с човешка воля? Това беше ли причинено от глупост? Имаше ли нещо общо с моя стремеж, с пътя, по който вървя?“. Да си способен да изследваш себе си по този начин, това се нарича да имаш рационалност, да познаваш срама, да гледаш на нещата по справедлив, обективен начин, който съответства на фактите. Точно това липсва на антихристите. Когато ги кастрят, те първо си мислят: „Как можа толкова безмилостно да кастриш един достоен водач като мен пред толкова много хора, като дори разобличи срамната ми тайна? Къде е престижът ми като водач? Като ме кастриш, не го ли унищожи? Кой ще ме слуша отсега нататък? Ако никой не ме слуша, как мога да имам статус на водач? Това не би ли ме превърнало просто в един фигурант? Как тогава ще се наслаждавам на предимствата на статуса? Няма ли повече да мога да се наслаждавам на вещите, принесени от братята и сестрите?“. Правилна ли е тази представа? Съгласно истината ли е? Оправдана ли е? (Не.) Това означава да си лишен от разум и да изричаш изкривени доводи. Какво разбираш под престиж? Какво е водач? Със сигурност ти не си лишен от поквара? Какво разбираш под „разобличаването на срамната ти тайна“? Каква е срамната ти тайна? Това е поквареният ти нрав. Поквареният ти нрав е същият като на всеки друг — това е срамната ти тайна. В теб няма нищо различно, ти не си по-висш от другите. Божият дом просто видя, че имаш малко заложби и можеш да вършиш някаква работа, затова те повиши и разви, и ти даде специално бреме, малко повече, с което да се нагърбиш. Но това изобщо не означава, че след като имаш статус, вече нямаш покварен нрав. И все пак антихристите се вкопчват в това, като казват: „Сега, когато имам статус, не бива да ме кастриш, не и пред толкова много хора, което би позволило на повечето хора да разберат истинското ми положение“. Не е ли това изкривен довод? Къде може да се приложи този подход? В обществото, когато издигаш някого, трябва да го ласкаеш като съвършен и да му създадеш образ на съвършенство, без най-малкия недостатък. Не е ли това измамно? Божият дом би ли направил това? (Не.) Това е нещо, което Сатана прави, а също и нещо, което антихристите изискват. Сатана е лишен от разум и антихристите по подобен начин са лишени от разум в това отношение. Не само това, но те изтъкват изкривени доводи и предявяват прекомерни изисквания. За да защитят статуса си, те искат от Горното да внимава как ги кастрят, по какви поводи ги кастрят и какъв тон се използва. Необходимо ли е това? Ти си покварено човешко същество и биваш кастрен за нещо, което е реално и истинско — каква нужда има това да се прави по особен начин? Издигането ти няма ли да вреди на братята и сестрите? Трябва ли ти, един зъл човек, да бъдеш издигнат и статусът ти да бъде защитен, за да можеш безразсъдно да вършиш злодеяния сред тези, които са под теб, и да установиш свое собствено независимо царство? Това би ли било справедливо към братята и сестрите? Това проява на отговорност към тях ли е? Това не е начин да се прояви отговорност към тях. Така че антихристът, който се държи по този начин, мисли по този начин и предявява такива изисквания, просто изрича изкривени доводи, умишлено създава неприятности и е напълно лишен от срам. Когато го кастрят за нещо, което е направил погрешно, антихристът не признава, че има покварен нрав, нито изследва какъв покварен нрав го е довел до извършването на такова нещо. След като избълва куп изкривени доводи, той не само отказва да изследва себе си, но мисли и за контрамерки. „Кой докладва това? Кой издаде това на горното? Кой докладва на водачите, че направих това? Трябва да разбера кой беше и да му дам урок. Трябва да го смъмря по време на събиранията и да му покажа колко съм страховит“. Когато го кастрят, антихристът ще направи всичко възможно, за да се защити, да намери изход, като си мисли: „Този път бях небрежен и се издадох, така че трябва да направя всичко възможно това да не се случи следващия път и да опитам различен подход, за да заблудя горното, заедно с братята и сестрите, които са долу, така че никой от тях да не разбере. Когато направя нещо правилно, трябва да побързам да изляза напред и да си припиша заслугата, но когато допусна грешка, трябва бързо да прехвърля отговорността на някой друг“. Това не е ли безсрамно? Безсрамно е до крайност! Когато нормален човек бива кастрен, дълбоко в себе си той тайно си признава: „Не ме бива — имам покварен нрав. Няма какво повече да се каже. Трябва да се самоанализирам“. Той мълчаливо решава да действа според това, което Бог изисква, ако отново се сблъска с такава ситуация. Независимо дали може да го постигне, или не, във всеки случай, когато го кастрят, той го приема в сърцето си по здравомислещ начин и рационалността му му казва, че наистина е направил нещо погрешно, и че тъй като има покварен нрав, трябва да го признае. Той се покорява в сърцето си, без никаква съпротива, и дори да се чувства малко онеправдан, като цяло отношението му е положително. Той е способен да се самоанализира, да изпитва угризения и да реши да се стреми да не прави същата грешка по този въпрос в бъдеще. От друга страна, антихристът не само не изпитва угризения, той се съпротивлява в сърцето си и не само не е способен да се откаже от злото, което върши, но дори се опитва да намери друг път напред, за да може да продължава безразсъдно да върши злодеяния, като продължава със злото си поведение. Когато го кастрят, той не изследва собствения си покварен нрав, източника на провинението си, намеренията си или различните състояния и гледни точки, които са възникнали в него, когато поквареният му нрав е бил разкрит. Той никога не изследва или не обмисля тези неща, нито приема, когато някой друг му дава предложения, съвети или го разобличава. Вместо това той увеличава усилията си да търси различни начини, средства и тактики, за да измами тези, които са над него и под него, за да може да защити статуса си. Той засилва усилията си в причиняването на смущения в Божия дом и използва статуса си, за да върши зло. Те наистина са непоправими!

Когато антихристите поемат някоя част от работата, те са нехайни и си затварят очите за злите хора и за онези, които смущават делото на Божия дом, или дори може да ги прикриват, да им угаждат и да ги защитават. След като бъде освободен, ще се промени ли антихристът, когато върши друг дълг? (Не.) Защо е така? (Заради проблем в неговата природа същност.) След като допуснат толкова сериозна грешка, те все още не се покайват и все още таят представи и оплаквания в сърцето си, така че възможно ли е да бъдат поне малко искрени в който и да е дълг, който вършат? Те безразсъдно вършат злодеяния в дълга си преди дори да имат някакви представи или оплаквания, така че когато таят тези неща, възможно ли е да бъдат искрени в дълга си? (Не.) А без искреност, ще бъдат ли нехайни? Ще вършат ли безразсъдно злодеяния? (Да.) Някои от вас може да не са убедени, затова се вгледайте добре и ще дойде ден, когато ще се убедиш. Антихристът никога не може да се промени и независимо къде се намира, винаги ще бъде вреден. След като някой, който се стреми към истината, е кастрен за разкриване на покварен нрав, той претърпява известни промени. Състоянието му става все по-добро, отношението му става все по-активно, гледната му точка става все по-положителна, целите и посоката на стремежа му стават все по-правилни, той все повече развива богобоязливо сърце и човешката му природа изглежда все по-достойна за уважение. За разлика от това, колкото повече един антихрист е кастрен, толкова повече нараства вътрешното му негодувание, толкова по-предпазлив става, толкова по-онеправдан се чувства в сърцето си и толкова по-големи стават неговите представи, омраза към Бог и жалвания от Бог. Когато не е кастрен, плътта му е способна да заплати съвсем мъничка цена, но когато е кастрен много, той няма дори и най-малката искреност. Той наистина е безнадежден случай! Наблюдавайте това сами — всеки такъв тип човек винаги проповядва, за да подкрепя другите, но самият той изобщо не практикува, нито има някакво навлизане — това е едната характеристика. Другата характеристика е, че каквато и работа да върши, щом има статус, той може да излезе напред и да покаже известен ентусиазъм, но винаги е нехаен и безразсъдно върши злодеяния в работата си. Когато загуби статуса си, той се бори докрай, отписва положението си като безнадеждно, и дори действа дръзко и безразсъдно, и се държи като необуздан дивак, напълно лишен от богобоязливо сърце. Сред цялото човечество този тип човек е класически антихрист. Той е способен да разнищва състоянията на другите хора много ясно и логично, по начин, който е лесен за разбиране и ви оставя с чувството, че той също има такова разбиране за себе си. Но когато допусне някаква грешка, когато разкрие покварен нрав и ти се опиташ да го разобличиш и разнищиш, виж какво отношение проявява. Той напълно ще откаже да го приеме и ще измисли всякакви начини да го опровергае и да се защити, без да си признава. Никой няма да може да го докосне и всеки, който засегне болното му място или разобличи негов проблем, ще си има неприятности и ще бъде третиран като негов враг.

Когато антихристът има статус, той е способен да понесе малко несгоди и да заплати малка цена, за да го защити. Той също така е способен да си придаде благо изражение, сякаш изпитва състрадание към всички под слънцето, сякаш иска да спаси всички — лицемерно изражение. В момента, в който загуби статуса си обаче, цялата му доброжелателност изчезва, но при все това той все още иска да се вкопчи в подкрепата, в уважението и в специалното внимание, на които се е радвал в миналото и да им се наслаждава. Той е просто безсрамен до крайност! В каквато и група да е антихристът, той не предоставя и най-малката помощ или назидание на никого, но въпреки това все още иска да се възползва от подкрепата и уважението на всички останали. Независимо кой друг си признава, че има покварен нрав, антихристът няма да проговори и да каже, че и той има такъв, или да говори за това какъв покварен нрав е разкрил в миналото. Той никога не самоанализира и когато е притиснат в ъгъла, ще каже само нещо от рода на: „Да, аз съм демон, аз съм Сатана“, и това е всичко. Той просто казва няколко такива високопарни, празни думи. Ако го попиташ: „Какви конкретни проявления и разкрития на това, че си демон и Сатана, притежаваш? Какви мотиви и намерения имаш, когато действаш?“, тогава той изобщо няма да каже нищо. Не е ли той Сатана? Откакто е дошъл на власт, големият червен змей е извършил безброй злини и по време на управлението си постоянно е признавал и поправял провиненията си, като през цялото време постоянно е засилвал насилието върху народа си. Когато го видиш да признава провиненията си, може да си помислиш, че ще се покае и ще обърне нов лист, че има нагласа за изповед и че вероятно няма да извърши отново такива грешки. Но ако се съди по нещата, които се случват след това и как се развиват те, големият червен змей, който признава провиненията си, го прави просто за да защити реномето и статуса си, като си проправя пътя да продължи да държи властта и да върши по-ужасни неща, с които да издевателства над народа си. Антихристите са същите — те притежават същата природа същност като дяволите, Сатана и големия червен змей. Те са умели в това да се прикриват и са закоравели лъжци. Не познават срама, изпитват неприязън към истината и положителните неща и изобщо не приемат истината. Освен това те не казват нищо друго освен приятно звучащи думи, а просто вършат всякакви лоши неща. Сред братята и сестрите антихристите често казват правилните неща и вършат неща, които изглеждат правилни на пръв поглед, но когато от тях се иска да практикуват стриктно в съответствие с Божиите слова и с истините принципи, да изпълняват работните разпоредби на Божия дом, тогава те няма да направят нищо подобно, а вместо това ще изчезнат безследно. Ако ги оставиш без надзор или не ги подтикваш, тогава те безразсъдно ще вършат злодеяния и ще установят собствено независимо царство. За да постигнат целта си да държат властта, те ще понесат всякакви несгоди и ще заплатят всякаква цена. От това можем да видим, че антихристите имат друг вид природа същност, а именно, че са егоистични и достойни за презрение. Освен че плащат малка цена, когато правят нещо за себе си, ако от тях се иска да направят или да кажат нещо за братята и сестрите, за Божия дом, без да получат нищо в замяна, ще бъдат ли толкова добросърдечни? Ще поемат ли това бреме? (Не.) Така че когато става въпрос за неща, които Горното е поискало от тях да изпълнят, когато дойде време да се провери тази работа, те няма да са изпълнили нито едно от тях. Защо е така? Защото това би изисквало от тях да се уморяват и да страдат, те ще трябва да заплатят цена и вероятно няма да извлекат голяма полза от това. Така че те просто няма да го направят. Ако мнозинството от хората биха извлекли облага от това, ако повечето хора биха получили ползи от това, антихристът би ли бил готов да заплати цена за това? Не би бил готов. Ако това беше нещо, за което повечето хора биха го ценили и помнили, биха го почитали и хвалили, и ако той щеше да бъде запомнен за това добро нещо, което е направил за поколения напред, как би постъпил? Той веднага би се захванал за работа и би го направил с по-голямо удоволствие от всеки друг. Това е безсрамно, нали? Сатана, дяволът, е наистина безсрамен. Той е извършил безброй злини, но все още иска всички да са му дълбоко благодарни, хората да го следват отблизо и да го ласкаят. Той толкова много тормози хората, но въпреки това иска да бъде хвален от тях. Антихристите са същите. Независимо колко проповеди е чул антихристът или колко доктрини разбира, ако поискаш от него да свърши някаква работа или дълг, без да бъде нехаен, той не може да се справи. Ако поискаш от него да се въздържа от установяване на собствено независимо царство или от безразсъдно вършене на злодеяния, той не може да го направи. Ако поискаш от него да се въздържа от това да се наслаждава на предимствата на статуса, от това, да се отдава на удобства, от наслаждаване на статуса и на специалните привилегии, той не може да го направи. Ако поискаш от него да не измъчва другите или да не лъже, той не може да се справи. Ако поискаш от него да не разхищава приношенията и да защитава интересите на Божия дом, той не може да го направи. Ако поискаш от него да не свидетелства за себе си, той никога няма да може да го направи. Ако поискаш от него да заплати малка цена за Божиите избраници, без да получи нищо в замяна, или да свърши малко работа в сянка, той няма да е способен да го направи. На какво са способни антихристите? Те са способни безразсъдно да вършат злодеяния, да установяват собствено независимо царство, да свидетелстват за себе си, да разхищават приношенията, да живеят на гърба на църквата, да измъчват другите, да скандират лозунги, да бълват доктрини, да разпространяват ереси и заблуди, за да подвеждат хората, и така нататък — за тях е лесно да вършат тези неща. Има ли някой такъв около вас? В момента, в който получат власт, щом имат съвсем малко власт, те искат да се доберат до финансите на Божия дом. Независимо какво купуват, те искат да вземат неща, които са висококачествени, скъпи и маркови, и не обсъждат това с никого другиго, нито слушат какво казва някой друг. Щом им се даде малко власт, те се опияняват от нея. Когато им се даде малко власт, те искат да сформират клики и да вършат нещата по свой начин, и отказват да слушат Горното или когото и да било друг. Когато им се даде малко власт, те се чувстват сякаш са станали бог и искат да свидетелстват за себе си, така че другите да ги подкрепят, и искат да сформират група, да сформират собствена клика. Когато им се даде малко власт, те искат да държат братята и сестрите под строг контрол в ръцете си. Ако делото на Божия дом изисква някой да бъде преместен далеч от него, това ще бъде доста трудно. Те трябва да го одобрят и някой ще трябва да го обсъди с тях, и те няма да приемат от този човек отношение, което не им харесва. Те искат целият свят да знае, че имат власт и влияние, и всички трябва да се отнасят към тях с уважение и почит. Това е общопризнат факт. Антихристът никога няма да признае, че има покварен нрав. Наблюдавайте това сами — вижте дали онези, които не признават, че имат покварен нрав, могат да се покаят, след като извършат нещо погрешно и разкрият покварен нрав, в каква посока се развиват и по какъв път поемат в крайна сметка, как се държат, докато вършат дълга си и докато общуват с другите, как се отнасят към статуса и какви са техните начини и методи за вършене на нещата. Ще бъдете ли способни да разпознаете това? Ако можете да стигнете до заключения по тези неща, тогава имате известна проницателност.

В. Отказват да признаят, че Божиите слова са истината и критерият, по който се измерва всичко

Има и трета причина антихристите да отказват да приемат да ги кастрят и да нямат нагласа за покаяние, когато сгрешат, а именно, че те отказват да признаят, че Божиите слова са истината и критерият, по който се измерва всичко. Аз разговарях сравнително подробно за предходните две причини. Тази е малко по-различна от първите две по отношение на буквалното си значение, но в същността си те са свързани с тази, че антихристите отказват да признаят, че Божиите слова са истината, така че можем да направим общението си кратко и сбито. Когато антихристът е кастрен и ти разговаряш с него за истината, говориш за истините принципи и за принципите за вършене на нещата, ще бъде ли той способен да приеме това, след като го чуе? (Не.) Независимо кога антихристът чува истината, той винаги ще има същата нагласа към нея — заклеймяване и съпротива. Какво представляват истините принципи? Те са критерият за измерване как да се извърши нещо. Докато това се върши изцяло съгласно истината на Божиите слова, тогава това, което човек върши, ще бъде принципно. Това означава да се вършат нещата според принципите. Ако твоето общение е в съгласие с истините принципи, антихристът в никакъв случай няма да го приеме. Колкото по-положително, практическо, справедливо, правилно и основано на факти е твоето общение, толкова по-неприемливо ще бъде то за антихриста. Той ще отговори с изкривени доводи, като отказва да приеме истината или фактите. Ако му говориш за това как да действа, за да изпълни отговорностите си по въпроса, той ще ти разкаже как е страдал и че е заплатил цена. Ако му говориш за това как да действа в съответствие с истините принципи, тогава той ще ти разкаже колко много пътища е изминал, колко много е страдал и колко много е говорил. Ако му говориш за това как да бъде честен човек, как да действа и да изпълнява дълга с честно и искрено сърце, той няма да се интересува от това и няма да ти обърне внимание. Когато действа, той ще се съсредоточи само върху тактики, схеми и номера. В крайна сметка антихристът има свой собствен набор от уникални принципи за действията си и колкото и погрешни, низки, нелепи и абсурдни са те в очите на другите или в очите на Бог, той никога няма да се умори да се придържа към тези методи и принципи. Той няма да приеме Божиите слова като истини принципи, нито ще се откаже от собствените си принципи, така че независимо дали го кастриш, разобличаваш или освобождаваш, неговите критерии, гледни точки и възгледи за измерване на нещата никога няма да се променят. Някои от тези критерии са от човешката наука, някои са от знанието, някои са от традиционната култура, а някои са от злите тенденции на този свят, но колкото и погрешни може да са тези неща, антихристът не може да се избави от тях. Той ще приеме всякакви зли тенденции и всякакви поговорки и гледни точки, които са популярни в обществото, но Божиите слова или истината никога не са неговият критерий за измерване на всички неща и събития, за измерване на всичко. Докато следва Бог и живее на гърба на Божия дом, той отрича и заклеймява истината. Докато отрича и заклеймява истината, той почита всякакви ереси и заблуди от света и им се възхищава. Единствените неща, които не може да приеме, са Божиите слова, истината. Ако се съди по тази същност на антихристите, въпреки че те посещават събирания, четат Божиите слова и вършат дълг в хода на вярата си, едно нещо е сигурно — техният нрав никога няма да се промени, нито ще се променят техните гледни точки, които са от света и от злите тенденции. Ако помолиш антихриста да говори за навлизане в живота или за промяна на нрава, ще се чудиш защо думите му звучат толкова странно, отвратително и неловко. Те ще звучат като думи на външен човек и той е просто объркан човек, който няма духовно разбиране, но се преструва на духовен и че притежава живот. Това е наистина крайно отвратително! Може ли човек, който никога не е признавал Божиите слова за истина или не е приемал Божиите слова за свой живот, да притежава живот? Това е шега, нали? Огледайте се около вас и проверете дали има някой, който непрекъснато казва: „Този и този известен човек каза това, в тази и тази книга е казано това, в този и този телевизионен сериал е казано това, в този и този шедьовър е казано това“ или „Нашата традиционна култура е такава, там, откъдето съм аз, казваме така, в нашето семейство имаме такова правило“ и така нататък. Вижте кой винаги има цял куп такива неща, които да каже, кой не се трогва от Божиите слова, след като ги чуе, и изрича само объркани думи, абсурдни думи и думи, в които няма духовно разбиране, когато все пак успее да разговаря за разбирането си на Божиите слова, и кой, въпреки че няма възприемане или разбиране на Божиите слова, се опитва насила да свърже някои неща и се преструва на духовен. Това е изключително отвратително! Тези хора са вярвали в Бог в продължение на много години, слушали са проповеди и са присъствали на събирания в продължение на много години, но е невероятно, че все още не знаят, че имат покварен нрав и не са открили, че имат неправилни гледни точки или че техните погрешни гледни точки са напълно противоположни и противоречиви на Божиите слова. Каква е причината за това? Това е третата причина, която стои зад отказа на антихристите да приемат да ги кастрят и зад това, че нямат нагласа за покаяние, когато сгрешат. Те отказват да признаят, че Божиите слова са истината и критерият, по който се измерва всичко. Това е първопричината на проблема.

Защо антихристите отказват да приемат да бъдат кастрени? Защо, когато се сблъскат с нещо, те не се покайват, а вместо това разпространяват различни представи и дори съдят Бог? Причините са много ясни: първо, антихристите никога не признават, че могат да сгрешат; второ, те никога не признават, че имат покварен нрав; трето, те отказват да признаят, че Божиите слова са истината и критерият, по който се измерва всичко. Що се отнася до всички онези, които не приемат да бъдат кастрени, всички онези, които ясно разкриват покварен нрав, когато направят грешки, всички онези, които често нанасят вреда на Божиите избраници, които забавят навлизането в живота на безброй Божии избраници и причиняват загуби на делото на Божия дом, ако тези хора нямат угризения или нагласа за покаяние, когато са кастрени, тогава едно нещо е сигурно, а именно, че те притежават и трите от тези проявления на антихристите. Вярно ли е? (Да.) Общо има три причини, поради които антихристите отказват да приемат да бъдат кастрени. Прочетете ги отново. (Първо, антихристите никога не признават, че могат да сгрешат; второ, те никога не признават, че имат покварен нрав; трето, те отказват да признаят, че Божиите слова са истината и критерият, по който се измерва всичко.) Общо са три. Разговаряхме доста подробно за първите две причини. Последната е малко по-различна, но в същността си, първите две са свързани с тази, че антихристите отказват да признаят, че Божиите слова са истината, така че няма да разговаряме по-подробно за тази причина. Добре, нека приключим нашето общение тук за днес. Довиждане! (Довиждане, Боже!)

19 септември 2020 г.