Четвърта точка: те се възвеличават и свидетелстват за самите себе си

Допълнение: Лов на плъхове

Наскоро чух за нещо ново. Чуйте и помислете каква е връзката му с поведението и нрава на хората, за какво става дума в тази история и какъв вид проблем онагледява тя. След пристигането си в Америка няколко китайци, освен че видяха, че социалната среда и атмосферата тук се различаваха съществено от тези в Китай, намериха и още нещо за доста интересно. Това беше фактът, че в тази държава не само хората са свободни, но и всички видове живи същества и животни са доста свободни и никой не ги наранява. Човешката свобода, разбира се, е продукт на социалните системи, но какво носи свобода на всички видове живи същества и животни? Свързана ли е тя със социалните системи? (Да.) Свързана е с начина, по който социалните системи и правителствените политики защитават и управляват цялата природна среда. Тук дивите животни са навсякъде и могат да се видят навред. Например човек може да види диви гъски, които пасат на поляна край магистралата, а има и някои паркове, поляни и гори, където може да се видят елени, мечки или вълци, както и пуйки, фазани и всякакви видове птици и други диви животни. Какво е първото впечатление на хората, когато видят подобна гледка? (Те чувстват, че виждат природа.) А какви чувства изпитват, когато виждат природата? Няма ли да си кажат: „Вижте тази тяхна държава. Не само хората са свободни, но тук и животните са свободни. Да се преродиш като животно на това място би било по-добре, отколкото да живееш като човек в Китай, защото тук дори животните са свободни и никой не ги тормози“. Не изпитват ли те такива чувства? (Да, изпитват.) За онези, които са тук от дълго време, тези неща са станали всекидневие и изобщо не са необичайни. Те ги смятат за съвсем нормални. Но при някои хора, след като се запознаят с този тип среда, започват да се появяват някои активни мисли: „Всички тези животни са толкова свободни и никой не ги надзирава или наблюдава, дали не може да ги ловя и ям? Би било страхотно, ако може да ги ям, но не мога да правя това безразборно, в случай че са защитени от закона. Трябва да проуча това“. След като проверят информацията, разбират, че законът изрично посочва, че дивите животни са еднакво защитени от националното законодателство и хората не могат да ги ловят и убиват, както си искат. Ако искат да ловуват животни, трябва да правят това в рамките на определен от държавата ловен район. Освен това те се нуждаят от разрешително и може да се наложи да платят такса за животните, които уловят. Накратко казано, законът защитава тези диви животни и има ясни ограничения за тях. Някои хора не могат да разберат закона за защита на дивите животни и разсъждават: „Въпреки наличието на всички тези диви деликатеси правителството не ни позволява да ги ловим и ядем, както си искаме. Колко жалко! В Китай никой не се интересува от това: „Ако никой не докладва за това, властите няма да го разследват“. Щом никой не знае за това, можеш да уловиш и да изядеш животно. Но в една демократична държава не можеш да го направиш. Тук има законови наредби и аз не мога просто да правя каквото си искам на чужда земя. Но всички тези животни са дивеч. Толкова е жалко, че можем само да ги гледаме, но не и да ги ядем! Трябва да измисля решение. Как мога да ям този дивеч, без никой да забележи и без да нарушавам закона?“. Някои хора измислят един номер и казват: „Ако направя клетка и сложа в нея вкусна храна, за да привличам животни, хвана няколко дребни животни, като диви зайци, и след това намеря уединено място, за да ги убия и изям, няма да наруша закона, нали? Тези дребни животни не са защитени от държавата и законът не съдържа конкретни ограничения за тях. Ако направя това, ще мога да ям дивеч и същевременно ще съм сигурен, че не нарушавам закона. Това е най-доброто от двата свята“. След като им хрумва тази идея, те сглобяват клетка и започват да ловуват. Преди да изминат и два дни, в клетката влиза плъх и те набързо го убиват и изяждат, защото смятат, че това е истински дивеч! До какъв извод стигат, след като го изяждат? „Дивите животни са доста вкусни. Отсега нататък ще помисля за още начини да ям и други видове дивеч. Не се страхувам да ги ям, щом не нарушавам закона“. Историята завършва тук.

Някои хора питат: „Това истинска история ли е, или е измислена?“. Засега не се вълнувайте от това дали е истинска или измислена и дали наистина се е случила. Просто си помислете въз основа на тази история какво не е наред с хората, които вършат подобни неща. Дали вършенето на подобни неща е сериозна грешка? Счита ли се за нарушение на закона? Счита ли се за неморално? (Така е.) Противоречи ли на морала или на човешката природа, или на нещо друго? Първо Ми кажете: този вид поведение похвала ли заслужава или осъждане? На коя страна заставате вие? (Осъждане.) Независимо дали противоречи на морала, на закона или на човешката природа, при всички случаи този вид поведение е лошо и не е поведение на хора, които притежават човешка природа. И така, какво е това? Този вид нрав или поведение сериозен проблем ли е? Как бихте преценили този въпрос според собствените си критерии? Среща ли се често този вид поведение в ежедневието и сред всички групи хора? (Да.) То не е изключително лукаво или зло действие, но е неприлично и не е проявление, което хората с нормална човешка природа би следвало да притежават. Какъв точно вид проявление е това? Продължете и го категоризирайте. Какъв вид поведение е това? Трябва ли да бъде насърчавано? (Не.) Не е достойно за насърчаване и не се възхвалява от хората, така че трябва да бъде порицавано и презирано. Този вид поведение е често срещано, то често се проявява сред всички групи хора и в ежедневието, често се наблюдава и има хора, които често вършат такива неща. Значи тогава не си ли струва да се открои и да се обсъди, което ще даде възможност на всеки човек да има точно определение на този въпрос и, за предпочитане, да се дистанцира от този вид поведение? Няма ли да е добре това? (Да.) Тогава нека го определим — какъв вид поведение е това? Надменно ли е? Непримиримо ли е? Измамно ли е? (Не.) Нечестиво ли е? (Малко.) Донякъде е близко до това. Сред думите, които сте научили и които разбирате, има ли такива, които могат да определят този вид поведение? (Низко.) Низко, тук наистина има мъничко от това качество. Тази дума съдържа този вид поведение и същност, но не го обобщава изцяло и напълно. Това поведение не може да се счита за злобно, защото ако убийството на плъх беше злобно, то изтребването на плъхове би било нещо негативно Изтребването на плъхове е нещо положително; плъховете вредят на хората, затова е правилно да бъдат изтребвани. Но няма ли разлика между изтребването им и изяждането им? (Има.) Тогава как може да се обобщи това поведение? За кои думи, свързани с този тип поведение, можете да се сетите? (Безсрамно.) (Долен характер.) Долен характер, низко и безсрамно поведение. В ежедневието коя дума се използва, за да се обобщи долното, неуместно поведение? (Немарливо.) Думата „немарливо“ точно и проницателно обобщава този вид поведение. Защо е определено като „немарливо“? Ако за него се твърди, че е низко, егоистично или безсрамно, това е само вид проявление, което немарливите хора разкриват. „Немарлив“ съдържа много значения — да си низък, порочен, безсрамен, егоистичен, неморален, да не се държиш прилично, да не си открит или прям в действията си, а вместо това да действаш подмолно и да вършиш само неправилни неща. Това са различните видове поведение и проявления на немарливите хора. Например, ако един нормален човек иска да направи нещо, щом то е правилно, той се заема да го направи по открит начин, а ако то нарушава закона, ще се откаже и няма да го направи. Немарливците не са такива. Те ще постигнат целите си, без да подбират средствата, и имат стратегии за противодействие на ограниченията на закона. Те заобикалят закона и търсят начини да постигнат целите си, независимо дали това е в съответствие с етиката, морала или човешката природа и независимо какви са последствията. Те не се интересуват от нито едно от тези неща и се стремят единствено да постигнат целите си с всички възможни средства. Това означа да си „немарлив“. Имат ли немарливците някаква почтеност или достойнство? (Не.) Благородни или долни хора са те? (Долни.) В какво отношение са долни? (Няма морална основа в постъпките им.) Точно така, този тип хора нямат основа или принципи в постъпките си; те не обмислят последствията и просто правят това, което си искат. Не се интересуват от закона, от морала, от това дали съвестта им може да приеме действията им, нито от това дали някой ги порицава, съди илизаклеймява. Те са безразлични към всичко това и нямат нищо против, стига от него да придобиват ползи и да се наслаждават. Начинът им на вършене на нещата е порочен, мисленето им е достойно за презрение и двете неща са позорни. Ето какво означава да си немарлив. Може ли думата „немарлив“ да се замени с проявленията на тези няколко вида нрав, за които говорихме преди? Това не би свършило работа. Думата „немарлив“ е доста специална, така че дали немарливците са специален тип хора? Не. Вие имате ли нещо немарливо в себе си? (Да.) Какви са конкретните проявления на това? (Понякога, след като си измият лицето, хората оставят вода по плота и не я избърсват. А когато приключат с яденето, не почистват зърната ориз и зеленчуковата супа от масата. Когато дрехите им се изцапат, те просто ги захвърлят настрани, без да ги сгънат. Смятам, че това също са проявления на немарливост.) В действителност всички тези неща са дребни детайли от ежедневието и това, че човек е нехигиеничен, не означава, че наистина е немарлив, немарливостта е свързана с това дали изживява човешка природа. Ако човек не прави неща, които са полезни за другите, когато е в група, ако не е добре възпитан или не се държи добре, ако ядосва хората и кара другите да се отвращават от него, ако не знае да спазва правилата или системите на всяко място, на което отиде, и ако му липсва такава осъзнатост, тогава на неговата човешка природа не ѝ ли липсва нещо? (Да.) Какво ѝ липсва? Липсва ѝ разум. На такива хора не им ли липсва достойнство? (Да.) Те нямат достойнство, нямат почтеност и са зле възпитани. Това е свързано с основата на човешките постъпкии с изживяването на нормална човешка природа. Ако човек не може да отговори дори на тези критерии, тогава как би могъл да практикува истината? Как би могъл да прославя Бог? Как би могъл да действа в съответствие с истините принципи? Той е толкова далече от това да прави което и да е от тези неща. Този тип хора нямат съвест или разум — лесно ли е да бъдат управлявани? Лесно ли е да се променят? Категорично не. Тогава как могат да се променят? Това ще зависи от всички, които ги надзирават, въздържат и подтикват. В сериозни случаи всеки трябва да се изправи, за да ги критикува. Каква е целта на тази критика? Целта е да им се окаже помощ, да им се помогне да се държат добре и да ги спре да правят неща, които са срамни и обидни. И така, с какво точно се свързва това да бъдеш немарлив? Какви са основните симптоми и проявления? Вижте дали Моето обобщение е точно или не. На какво се приравняват немарливците? Те се приравняват на необуздани, зле възпитани, диви животни, а основните проявления на немарливеца са надменност, бруталност, липса на въздържаност, безразсъдно поведение, категорично неприемане на истината, както и вършене на каквото му е угодно, неслушане на никого или непозволяване на никого да го управлява, дръзване да тръгне срещу някого и несъобразяване с никого. Кажете Ми, тежки ли са различните проявления на това да си немарливец? (Да.) Най-малкото този нрав на надменност, липса на разум и безразсъдни действия е много тежък. Дори да изглежда, че подобен човек не върши неща, които съдят Бог или Му се съпротивляват, поради надменния му нрав е изключително вероятно той да върши зло и да се съпротивлява на Бог. Всички негови действия са резкривания на покварения му нрав. Когато един човек стане немарлив до определена степен, той се превръща в бандит и дявол, а бандитите и дяволите никога няма да приемат истината — те може само да бъдат унищожени.

Заслужава ли си да се говори за тази история? (Да.) Макар че тази история не засяга природата същност на човека или неговия нрав, тя се отнася до поведението на човека, което не е толкова различно от същността му или несвързано с нея. Как трябва да се нарича тази история? Нека да ѝ дадем име с алегоричен характер и да не я правим съвсем буквална. (Лов на плъхове.) „Лов на плъхове“ е доста добро име. Някой е хванал плъх по „напълно законен“ начин и казва: „Какво да направя? Той се вмъкна тук и ми е жал за него. Освен това е наранен. Ако избяга обратно навън, ще умре, а след това другите животни така или иначе просто ще го изядат, така че защо да не го изям? Няма ли да е напълно законно?“. За да изяде този плъх, си изфабрикува всички тези оправдания и си измисля всички тези причини, а след това го изяжда с чиста съвест. Това е да си немарливец. Не че хората в Америка не могат да ядат месо, затова не си заслужава да се минава през всички тези неприятности и да се полагат всички тези усилия, за да се направи такова нещо. Това е нещо, което вършат немарливците. Нормалните хора вършат ли такива неща? Хората с човешка природа и почтеност вършат ли такива неща? (Не.) Защо не ги вършат? Това е свързано с почтеността. Тези, които по природа са непоправими крадци, винаги крадат и грабят и вършат срамни неща. Дали им липсва нещо вкъщи? Не е задължително. Тъй като са немарливи, те трябва да крадат, като разчитат на кражбата, за да задоволят собствените си предпочитания и ненаситно алчния си нрав. Вършенето на тези неща носи утеха на сърцата им. Ако не вършеха подобни неща, щяха да се чувстват разстроени. Това е да си немарлив. Сега ще приключа историята и ще премина към основната тема.

Преди да се спра на основната тема, нека първо да разсъждаваме върху съдържанието на последното ни общение. Дългът, който Божиите избраници изпълняват, може да бъде разделен на шест основни категории. Завършихме обсъждането на първата категория, а именно хората, които изпълняват дълга да разпространяват евангелието. Втората категория са хората, които изпълняват дълга на водачи и работници на различни нива в църквата. Членовете на тази категория по същество могат да бъдат разделени на два основни типа и миналия път говорихме за единия от тях, а именно за антихристите. Как работят антихристите, какви проявления имат и какви неща вършат, които могат да ги определят като антихристи — категоризирахме тези проявления и видовете нрав на антихристите. Кои са конкретните точки? (Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората; втора точка: те нападат и отхвърлят инакомислещите; трета точка: те отхвърлят и нападат онези, които се стремят към истината; четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за себе си; пета точка: те подвеждат, привличат, заплашват и контролират хората.) Миналия път бяха обобщени пет точки и вие си ги отбелязахте всичките. Сега си отбележете следващите. Шеста точка: поведението им е зловещо и коварно, те действат своеволно и властно, никога не разговарят с другите и ги принуждават да им се подчиняват; седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни; осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог; девета точка: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава; десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом; единадесета точка: те не приемат да ги кастрят, нито имат нагласа за покаяние, когато сгрешат, а вместо това разпространяват представи и открито съдят Бог; дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус и надежда да получат благословии; тринадесета точка: те контролират църковните финанси, както и сърцата на хората; четиринадесета точка: те се отнасят към Божия дом като към свое лично владение; петнадесета точка: те не вярват в съществуването на Бог и отричат същината на Христос. Общо са 15 точки и всички те разнищват и разобличават различните проявления на антихристите. Тези 15 точки по същество обобщават различните модели на поведение, проявления и видове нрав, които антихристите имат. Някои от тях изглеждат на пръв поглед като поведение, но зад това поведение се крие основният нрав същност на антихристите. По отношение на буквалното им значение тези 15 точки не са ли лесни за разбиране? Всички те са формулирани на обикновен език и от една страна са лесни за разбиране, но в допълнение това, което всеки от тях обобщава, е свързано с проявленията, разкриванията и същността на човека. Всяка точка е вид нрав. Той не е мимолетно поведение или мисъл. Какво е това нрав? Как може да се обясни какво представлява нравът? Нравът е, когато независимо от това къде отива човек, неговите мисли, идеи, принципи за вършене на нещата, методи на действие и целта, която преследва, не се променят заедно с промените във времето и географското местоположение. Ако начинът на вършене на нещата на даден човек изчезва веднага щом се промени средата му, това не е разкриване на покварен нрав, а е по-скоро мимолетно поведение. С какво е свързан истинският нрав? (Той може да властва над човека по всяко време и на всяко място.) Точно така, той може да властва над думите и действията на човека независимо от времето и мястото, без условни възпирания или влияния. Това е същност. Същността е нещото, на което някой разчита, за да оцелее. Тя няма да се промени в зависимост от промените във времето, мястото или други външни фактори. Това е същността на човека. Някои хора казват: „Аз притежавам в общи линии всички тези 15 проявления на антихристите, които сте обобщили, но не се стремя към статус и не съм роден с никакви амбиции. Освен това в момента не нося никакви отговорности. Не съм водач или работник и не обичам да съм в светлината на прожекторите, така че не е ли природата същност на антихристите неотносима към мен? Ако е неотносима, тогава не е ли вярно, че няма нужда да слушам тези общения или да се придържам към тях за сравнение?“. Така ли стоят нещата? (Не.) Тогава как трябва да се подхожда към тези проявления на антихристите? Как трябва да се подхожда към истините, за които разговаряме относно тези проявления? Човек трябва да разбере истината и да опознае себе си в рамките на тези общения, след което да намери правилния път и да стигне до владеене на принципите при изпълнението на своя дълг и служене на Бог. Само по този начин може да скъса с пътя на антихристите и да поеме по пътя на това да бъде доведен до съвършенство. Ако можете да свържете тези проявления на антихристите със себе си, то това ще бъде предупреждение, напомняне, разобличаване и правосъдие за вас. Ако не можете да ги свържете със себе си, но усещате, че и вие имате подобни състояния, тогава трябва да се опитате да се самоанализирате и да опознаете себе си повече и да потърсите истината, за да се справите с тези състояния. По този начин ще можете постепенно да се отървете от покварения си нрав и да избегнете да вървите по пътя на антихристите.

Анализ на това как антихристите се възвеличават и свидетелстват за себе си

Днешното общение е за четвъртата точка от различните проявления на антихристите: да се възвеличават и да свидетелстват за себе си. Да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, да се изтъкват, да се опитват да изтръгнат от хората почит и преклонение — поквареното човечество е способно на тези неща. Това е инстинктивната реакция на хората, които са подвластни на сатанинската си природа, и тя е обща за цялото покварено човечество. Как обикновено се превъзнасят и свидетелстват за себе си хората? Как постигат тази цел — да изтръгнат от хората почит и преклонение? Те свидетелстват за това колко много работа са свършили, колко много са изстрадали, как са дали всичко от себе си и каква цена са платили. Те се превъзнасят, като говорят за капитала си, който им дава по-високо, по-стабилно и по-сигурно място в съзнанието на хората, така че повече хора да ги ценят, да имат добро мнение за тях, да ги уважават и дори да се прекланят пред тях, да им се възхищават и да ги следват. За да постигнат тази цел, хората вършат много неща, с които на пръв поглед свидетелстват за Бог, но по същество се превъзнасят и свидетелстват за себе си. Разумно ли е това поведение? Те излизат извън рамките на рационалността и нямат срам, тоест безсрамно свидетелстват какво са направили за Бог и колко са страдали за Него. Те дори се хвалят със своите дарби, таланти, опит, специални умения, със своята умелост в светските отношения, със средствата, които използват, за да си играят с хората, и т.н. Методът им за самопревъзнасяне и свидетелство за себе си е да се хвалят и да принизяват другите. Те също така се преструват и прикриват, като крият от хората своите слабости, недостатъци и пропуски, така че те да виждат само техния блясък. Те дори не смеят да кажат на другите хора, когато се чувстват негативно; нямат смелостта да се открият и да споделят с тях, а когато направят нещо нередно, правят всичко възможно да го скрият и прикрият. Никога не споменават за вредата, която са нанесли на работата в църквата, докато са изпълнявали дълга си. Когато обаче имат някакъв незначителен принос или са постигнали малък успех, те бързат да се похвалят с него. Нямат търпение да съобщят на целия свят колко са способни, колко високи са заложбите им, колко са изключителни и колко са по-добри от обикновените хора. Не е ли това начин да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си? Дали хората, които имат съвест и разум, се превъзнасят и свидетелстват за себе си? Не. В такъв случай що за нрав се разкрива обикновено, когато човек го прави? Надменност. Това е един от основните видове нрав, които се разкриват, следван от измамността, част от която е, че този човек прави всичко възможно, за да накара другите да имат добро мнение за него. Думите му са напълно непроницаеми и е ясно, че зад тях се крият подбуди и кроежи, той се перчи, но иска да го прикрие. В резултат от това, което казва, хората остават с впечатлението, че е по-добър от тях, че никой не може да се мери с него и че всички останали стоят по-долу от него. А дали този резултат не се постига с подмолни средства? Що за нрав се крие зад тях? И дали включва елементи на нечестивост? (Така е.) Това е вид нечестив нрав. Вижда се, че средствата, които използват, са ръководени от измамен нрав. Защо тогава казвам, че това е нечестиво? Каква връзка има това с нечестивостта? Какво мислите вие: могат ли те да бъдат открити относно целите си, когато се превъзнасят и свидетелстват за себе си? Не могат. Но в дълбините на сърцата им винаги има някакво желание и това, което казват и правят, е в подкрепа на това желание, а целите и мотивите на това, което казват и правят, се пазят в голяма тайна. За да постигнат тези цели, те ще използват например неправилно насочване на вниманието или някаква подмолна тактика. Не е ли такава потайност лукава по своята природа? Не може ли подобно лукавство да се нарече нечестиво? (Да.) То наистина може да се нарече нечестиво и е по-дълбоко от измамността. Те използват определен начин или метод за постигане на целите си. Този нрав е измамност. Но амбицията и желанието дълбоко в сърцата им винаги да искат хората да ги следват, да се уповават на тях и да им се прекланят, често ги кара да се възвеличават и да свидетелстват за себе си, и да правят тези неща безскрупулно и безсрамно. Какъв е този нрав? Това се издига до нивото на нечестивост. Нечестивостта е повече от просто обикновено тесногръдство или това да мамиш и да лъжеш. Ако човек може да се издигне от обикновена поквара до нивото на нечестивост, нима това не означава, че той е по-дълбоко покварен? (Означава.) Опишете тогава нивото на нечестивост — как е подходящо да се каже? Защо човек се издига от обикновена поквара до нечестивост? Можете ли да видите ясно този въпрос? Каква е разликата между измамността и нечестивостта? По отношение на това как се проявяват, нечестивостта и измамността са тясно свързани, но нечестивостта е по-тежка. Това е крайна форма на измамност. Ако за някой се каже, че има нечестив нрав, то този човек не е обикновено измамен, тъй като обикновена измамност може просто да означава, че той има навика да лъже или че не е много честен в действията си. Докато нечестивост е по-тежко и се намира на по-дълбоко ниво, отколкото измамността. Измамността на някой с нечестив нрав е по-голяма и по-тежка от тази на обикновения човек, а неговите средства и методи при вършене на нещата, както и кроежите зад действията му — всички те са по-лукави и потайни и повечето хора не могат да ги прозрат. Именно това е нечестивост.

С какво един антихрист, който се възвеличава и свидетелства за себе си, се различава от обикновения човек, който прави същото? Обикновеният човек често се хвали и парадира, за да накара хората да имат високо мнение за него, и също така ще има проявления на този нрав и на тези състояния. Следователно с какво един антихрист, който се възвеличава и свидетелства за себе си, се различава от обикновения човек, който прави същото? В какво се състои разликата? Трябва да си наясно по този въпрос. Не слагай всички проявления на нечие спорадично възвеличаване или хвалене в категорията на антихристите. Нима това не е концептуална грешка? (Така е.) Тогава как може този въпрос да бъде ясно разграничен? В какво се състои разликата? Ако можеш ясно да посочиш това, можеш изцяло да разбереш каква е същността на един антихрист. Опитайте се да отговорите на въпроса. (Начинът, по който един антихрист върши нещата, е по-подмолен. Той използва някои средства, които изглеждат много уместни, за да подвежда хората. Той изглежда, че говори за нещо уместно, но преди да се усетиш, започва да се възвеличава и да свидетелства за себе си, без никой да го осъзнава. Неговите средства са относително подмолни.) Относително подмолни средства — това го отличава чрез начина му на възвеличаване и свидетелстване за себе си. Има ли още нещо? Кажете Ми — каква е разликата в природата между това някой съзнателно да се възвеличава и да свидетелства за себе си и да го прави несъзнателно? (Намеренията са различни.) Нима разликата не се състои именно в това? (Да, в това се състои.) Когато един обикновен човек с покварен нрав се възвеличава и се изтъква, това е само парадиране. След като е парадирал, това е краят на историята и той вече не се интересува дали хората имат добро или лошо мнение за него. Намерението му не е много ясно. Това е просто нрав, който го управлява, разкриване на нрав. С това се изчерпва всичко. Лесно ли е да се промени такъв нрав? Ако въпросният човек се стреми към истината, той ще съумее постепенно да се промени, когато преживее да бъде кастрен, съден и наказван. Постепенно ще придобие по-голямо чувство за срам и рационалност и ще проявява такъв вид поведение все по-рядко. Той ще заклейми този вид поведение и ще се въздържа и възпира. Това означава подсъзнателно човек да се възвеличава и да свидетелства за себе си. Макар нравът, съдържащ се в това някой съзнателно да се възвеличава и да свидетелства за себе си, и да го прави несъзнателно, да е еднакъв, природата на двете е различна. По какво се различава природата им? Когато някой съзнателно се възвеличава и свидетелства за себе си, той го прави с умисъл. Хората, които го правят, не говорят небрежно. Всеки път, когато се възвеличават и свидетелстват за себе си, те таят определени намерения и скрити цели и правят това със сатанински амбиции и желания. На повърхността изглежда като един и същ вид проявление. И в двата случая хората се възвеличават и свидетелстват за себе си, но как Бог определя това, че някой се възвеличава и свидетелства за себе си несъзнателно? Като разкриване на покварен нрав. А как Бог определя това, че някой се възвеличава и свидетелства за себе си съзнателно? Като някой, който иска да подведе хората, решен е да накара хората да имат високо мнение за него, да му се прекланят, да се уповават на него и да го следват. Действието му е подвеждащо по природа. И така, веднага след като у него се появи намерение да подвежда хората и да обсеби хората, така че да го следват и да се прекланят пред него, когато говори и действа, той ще приложи някакви средства и методи, чрез които лесно да подведе и заблуди онези, които не разбират истината, и на които им липсва задълбочена основа. На такива хора им липсва не само прозрение, а даже обратното — смятат, че казаното от този човек е правилно и може да се уповават на него и да имат високо мнение за него, а с течение на времето ще започнат да се прекланят пред него и дори да го следват. Много често явление в ежедневието е, когато някой изглежда, че разбира дадена проповед доста добре, след като я е изслушал, но по-късно, когато нещо го сполети, не знае как да се справи с него. Отива пред Бог, за да търси, но това не дава резултати в крайна сметка трябва да отиде при водача си, за да зададе въпроси за това нещо и да го попита за решение. Всеки път, когато го сполети нещо, той иска да попита водача си как да го преодолее. Това е както пушенето на опиум се превръща в пристрастеност и привичка за някои хораи не след дълго няма да могат да живеят, без да го пушат. И така, възвеличаването и свидетелстването за себе си на антихристите неусетно се превръща в своеобразен наркотик за онези с малък духовен ръст, непрозорливите, глупавите и невежите. Когато нещо ги сполети, те ще отидат да попитат антихриста за него и ако антихристът не издаде заповед, няма да посмеят да направят нищо. Дори вече никой да не го обсъжда и да е постигнато съгласие по въпроса. Страхуват се да вървят против волята на антихриста и да бъдат потиснати. Затова по всеки въпрос смеят да предприемат действие само след като антихристът се е изказал по него. Дори когато са разбрали ясно истините принципи, те не смеят да вземат решение или да предприемат нещо по въпроса. Вместо това чакат „господарят“, на когото се уповават, да издаде окончателната присъда и решение. Ако господарят им не каже нищо, който и да работи по въпроса ще се чувства несигурен за това какво е длъжен да направи. Нима тези хора не са били отровени? (Били са отровени.) Именно това означава да си бил отровен. За да бъдат отровени толкова дълбоко, колко работа трябва да свърши антихристът и колко отрова трябва антихристът да им сипе тайно? Ако антихристът често се самоанализира и се опознае, и често излага на показ пред хората своите слаби места, грешки и прегрешения, тогава някой ще продължи ли да се прекланя пред него по този начин? Категорично не. Изглежда, че антихристът влага големи усилия в това да се възвеличава и да свидетелства за себе си, което е и причината да постига такъв „успех“. Това е резултатът, който той желае. Без него никой няма да знае как да изпълнява дълга си правилно и всички ще са в пълно неведение. Явно е, че докато контролира тези хора, антихристът тайно им слага много отрови и полага доста големи усилия! Ако казваше едва по няколко думи, тези хора пак ли биха били възпирани от него по този начин? Категорично не. Когато антихристът успее да постигне целта си да накара хората да се прекланят пред него и да се уповават на него, и да го слушат по всеки въпрос, нима той не е направил много неща и казал много думи, с които да се възвеличава и да свидетелства за себе си? Какъв е резултатът, който постига, като прави това? Резултатът е, че на хората ще им липсва път и няма да могат да продължат да живеят без него. Сякаш небето би се сгромолясало и земята би спряла да се върти без него, а вярата в Бог не би имала стойност или значение, и слушането на проповеди би било безполезно. Също така хората чувстват, че има някаква надежда в живота им, когато наблизо има антихрист, и че биха загубили всякаква надежда, ако антихристът умре. Нима тези хора не са станали пленници на Сатана? (Станали са.) И нима подобни хора не заслужават това? (Заслужават го.) Защо казваме, че го заслужават? Бог е Единственият, в Когото вярваш. Е, защо тогава се прекланяш пред антихристи и ги следваш, като ги оставяш да те възпират и контролират при всеки удобен случай? Освен това, независимо какъв дълг изпълнява човек, Божият дом е предоставил на хората ясни принципи и правила. Ако има трудност, с която човек не може да се справи сам, той трябва да се обърне към някого, който разбира истината, и да се обръща към Горното по по-сериозни въпроси. Но ти не само не търсиш истината, а тъкмо обратното — прекланяш се и се уповаваш на хора, като вярваш на казаното от антихристите. Следователно си станал лакей на Сатана и нима не си само ти виновен за това? Нима не заслужаваш това? Да се възвеличаваш и да свидетелстваш за себе си е споделено поведение и проявление сред антихристите и е едно от най-честите проявления. Каква е основната характеристика на това как антихристите се възвеличават и свидетелстват за себе си? По какъв начин се различава от това как обикновеният човек се възвеличава и свидетелства за себе си? Разликата се заключава в това, че антихристите имат собствено намерение зад това действие и категорично не го правят несъзнателно. Те по-скоро таят намерения, желания и амбиции, а последиците от това, че свидетелстват за себе си по този начин, са твърде ужасяващи, за да се обмислят. Те могат да подвеждат и да контролират хората.

Нека ви дам един пример. Можете да помислите върху въпроса дали този вид проявление и нрав са свързани с това човек да се възвеличава и да свидетелства за себе си. Навремето имаше един водач, който вършеше делото на църквата на определено място в продължение на две или три години. Преди това беше обиколил различни църкви и накрая беше пуснал корени там. Какво означава, че беше пуснал корени? Означава, че повечето хора го познаваха и имаха високо мнение за него, и че той беше относително известен на онова място. Още щом го видеха, хората го поздравяваха, отстъпваха му място и му даваха нещо хубаво за ядене. Нямаше разногласия, нямаше хора, които му се противопоставят. Всички познаваха доста добре своя водач и дълбоко в себе си всички до голяма степен одобряваха начина, по който той вършеше нещата и приемаха ръководството му. Не е ясно колко работа е свършил водачът там, колко е говорил или за какво е говорил. Тези подробности са неизвестни, но накратко казано — повечето хора доста одобряваха ръководството му. Мина известно време и водачът каза: „Всички братя и сестри тук са доста послушни и покорни и нещата в църквата вървят доста добре във всяко отношение. За съжаление, има едно нещо, което не е напълно удовлетворително, и това е, че средата тук е ужасна. Ако средата беше подходяща, щяхме да си определим хубав слънчев ден, за да идем в някой голям парк за голямо събиране с хиляди хора, където щяхме да оповестим истината с микрофон и няколко големи високоговорителя и да привлечем повече хора да вярват в бог. Нима тогава делото ни няма да даде резултат?“. След като чуха това, всички казаха „Амин“ и го одобриха. Кажете Ми — има ли проблем с фразата „щяхме да оповестим истината“? (Да, има.) Какъв е проблемът? (Водачът се отнасял към себе си като към Бог.) Всички вие разпознахте, че има проблем с това, но обърканите хора, които бяха там, не го разпознаха. Те дори отговориха на това изречение с „Амин“! Истината оповестена ли е от този водач? Кой е той? Той е обикновен водач. Работил е няколко години и след това започна да мисли, че превъзхожда всички останали и забрави кой е. И дори искаше да изрази истината — това би било трудна задача за него. Какво доказва това? Доказва, че не е знаел кой е той и не е знаел какъв дълг изпълнява. Предвид, че нравът му е такъв, има ли част от неговото обичайно дело или изказвания, която да е съгласно истината? Обичайното му дело и изказвания определено са изпълнени с объркани думи и дяволски думи и категорично не могат да постигнат резултата да предоставят ресурси и поене на църквата. Той не знае каква е истината, а още по-малко знае какво означава да изразиш истината. След като поработи някъде едва две или три години, той почувства, че има някакъв престиж и капитал, а след това забрави кой е, почувства се доста доволен от себе си и поиска да изрази истината. Нима не е отвратително да имаш такова погрешно схващане? Откъде идва това погрешно схващане? Имал ли е душевно заболяване или е било моментен импулс? Той свърши малко работа, никой в местната църква не му се противопостави и изглеждаше, че всичко му върви като по вода. Затова повярва, че всичко е резултат от делото, което е свършил. И изведнъж почувства, че може да си припише заслуги за това. Помисли си: „Ако мога да върша толкова важно дело, не съм ли бог? И ако съм бог, то в момента съм ужасно потискан. Ако външната среда беше по-добра, бих могъл да изразя истината!“. Изведнъж в главата му се пръкна тази мисъл. Нима няма нещо нередно с главата му? (Да, има.) Има нещо нередно с главата му. Нима не му липсва разум? Могат ли действията и думите на Сатана и на антихристи да притежават разума на нормална човешка природа? Категорично не могат. Този водач свърши малко работа и постигна известни резултати, след което внезапно забрави, че е човек. Нима способността му да бълва такива неразумни думи не е свързана с неговия нрав? (Свързана е.) Как е свързана? В своя нрав той способен ли е да бъде последовател? Той знае ли, че е само обикновен последовател на Бог? Категорично не знае. Той вярва, че неговият статус и идентичност вдъхват изключителен респект и превъзхождат всички останали. Нима не ви е познат този вид поведение и природата му? Защо Сатана беше изхвърлен във въздуха? (Искал е да бъде равен с Бог.) Причината е, че искаше да бъде равен с Бог. Понеже Сатана не знаеше мястото си във вселената, не знаеше кой е и не си знаеше мярката, когато Бог позволи на Сатана да върви в същото пространство като Него, Сатана започна да мисли, че е Бог. Искаше да върши нещата, които Бог върши. Искаше да Го представлява, да Го замени и да отрече съществуването Му, а в резултат на това беше изхвърлен във въздуха. Антихристите правят същото. Природата на действията им е същата и източникът им е същият като на Сатана. За един антихрист такова проявление не е спорадично разкриване или резултат от прищявка. Това категорично е доминирането на сатанинската му природа и естествено разкриване на сатанинския му нрав. Каква е природата на проявлението на водача, за когото говорих току-що? (Природа на антихрист.) Защо обсъждаме това проявление по точката за възвеличаването и свидетелстването за себе си? Как е свързана природата на това проявление с това някой да се възвеличава и да свидетелства за себе си? Каква беше природата на думите „да оповестим истината“, които той изрече? Защо казвам, че тези думи са свързани с възвеличаването и свидетелстването за себе си? (Водачът вярвал, че може да предостави истината на хората.) Това имаше предвид. Когато каза такива неща, хората, които го чуха, си помислиха: „Ти имаш толкова впечатляващ стил и можеш да говориш с такъв тон — нима това не е тонът, с който би трябвало да говори Бог? Нима това не е впечатляващият стил и размах на ума, който би трябвало да има Бог?“. Нима този водач не е постигнал целта да се възвеличава и да свидетелства за себе си? Той е накарал хората подсъзнателно да развият чувство на уважение, преклонение и възхищение спрямо него. Нима случаят не е точно такъв? (Да, такъв е.) Това е отвратителното лице на антихриста. Тук се вижда антихрист, който прикрито се възвеличава и свидетелства за себе си.

Има ли и други проявления на това човек да се възвеличава и да свидетелства за себе си? Всички трябва да се самоанализирате по този въпрос. Бихте ли направили такова нещо като това да свидетелствате за себе си? Можеш ли да се въздържиш чрез съвестта и разума си и да не извършиш такова позорно нещо? Ако можеш да се въздържиш, то това доказва, че имаш рационалност, че си различен от антихристите. Ако не притежаваш тази рационалност и имаш такъв вид амбиции и желания и също така си способен да извършиш такова нещо като това да свидетелстваш за себе си, то ти си същият като антихрист. И така, как е при вас? Действате ли въздържано? Ако имате богобоязливо сърце, чувство за срам и рационалност, тогава, въпреки че ви се иска да извършите тези неща, ще се сетите, че те ще оскърбят Бог и ще Му бъдат омразни, а след това ще можете да се въздържите и няма да посмеете да свидетелствате за себе си. Ако се въздържиш веднъж и след това втори път, след известно време тези идеи, тези намерения и мисли бавно, малко по малко, ще започнат да намаляват. Ще прозреш тези идеи и ще почувстваш, че те са достойни за презрение и са отвратителни. Твоите импулси и желания да вършиш такива неща ще намалеят и постепенно ще бъдеш способен да се владееш и да се контролираш до степен, при която тези идеи ще се пораждат все по-рядко у теб. Ако си наясно, че ги има, но не можеш да се въздържиш и таиш особено силни намерения, като просто искаш да накараш хората да се прекланят пред теб. И се чувстваш неудовлетворен, ако никой не се прекланя пред теб или не те следва. И ако започнеш да се изпълваш с омраза и искаш да направиш нещо, и можеш безскрупулно да свидетелстваш за себе си и да парадираш — тогава си антихрист. Как е при вас? (Когато съм наясно, че ги има, мога да се въздържа.) На какво разчитате да се въздържите? (Разчитам на това да имам известни познания за Бог и да имам богобоязливо сърце.) Ако човек има богобоязливо сърце, той може да се въздържа. Въздържане не се постига като човек се възпира или си пречи, а по-скоро е резултат, постигнат чрез разбиране на истината и боязън от Бог. Човек се въздържа чрез рационалност и познание и в същото време действа въздържано, защото има отчасти богобоязливо сърце и се страхува да не оскърби Бог. Ако твоята рационалност не може да те въздържи и освен това нямаш богобоязливо сърце, и ако не изпитваш срам, когато свидетелстваш за себе си, и желаеш да продължиш да го правиш, без да се отказваш, докато не постигнеш целта си, то природата на това е различна. Ти си антихрист.

Техниките и проявленията, които антихристите притежават, за да се възвеличават и да свидетелстват за себе си, са разнообразни. Някои от тях са свързани с това, че антихристите директно се възвеличават и свидетелстват за себе си и говорят за всички свои заслуги, докато други са свързани с това, че те намират начини да използват косвени формулировки или методи, чрез които подмолно да накарат хората да имат високо мнение за тях и да постигнат целта си да накарат хората да се уповават на тях, да се прекланят пред тях и да ги следват. И дори да заемат място в сърцата на хората. Това е природата на такова поведение. Нравът на антихристите да се възвеличават и да свидетелстват за себе си се различава от този на обикновените хора по своята природа, изходите, до които води, както и начините, по които се проявява, а също намеренията и целите, които са в основата му. И още нещо — хората, които се възвеличават и свидетелстват за себе си, говорят ли просто за всички свои заслуги? Понякога говорят и за своите лоши страни, но те действително ли се анализират и опитват да се опознаят, когато го правят? (Не.) Тогава как човек открива, че самопознанието му не е реално и че вместо това е примесено и зад него има намерение? Как може човек да разбере в дълбочина този въпрос? Тук основното е, че едновременно с опитите им да се опознаят и да разобличат слабите си места, кусурите, недостатъците си и своя покварен нрав, те също така си търсят оправдания и причини да се освободят от вина. Те подмолно казват на хората: „Всеки може да допусне грешки, не само аз. Всички вие също можете да допуснете грешки. Грешката, която аз допуснах, е простима. Това е малка грешка. Ако допуснете същата грешка, това би било много по-тежък случай от моя, защото няма да се самоанализирате и разнищите. Въпреки че допускам грешки, аз съм по-добър от вас, хора, и притежавам повече рационалност и почтеност“. Когато чуят това, всички си мислят: „Напълно си прав. Разбираш истината толкова много и действително притежаваш духовен ръст. Когато допускаш грешки, си способен да се самоанализираш и да се разнищиш. Ти си много по-добър от нас. Ако ние правим грешки, не се самоанализираме и не се опитваме да се опознаем, а от страх да не се посрамим не смеем да се разнищим. Ти имаш по-голям духовен ръст и смелост от нас“. Тези хора са допуснали грешки и въпреки това са спечелили уважението на другите и те ги възхваляват. Какъв е този нрав? Някои антихристи са особено умели в преструването, в маменето на хората и в това да се крият зад фасада. Когато се сблъскат с хора, които разбират истината, те започват да говорят за своето себепознание и казват също така, че са дявол и сатана, че човешката им природа е лоша и че заслужават да бъдат прокълнати. Да предположим, че ги попиташ: „След като казваш, че си дявол и сатана, какви злодеяния си извършил?“. Те ще ти кажат: „Не съм направил нищо, но съм дявол. И не само съм дявол, но и сатана!“. След това ги питаш: „Щом казваш, че си дявол и сатана, какви зли дела на дявол и сатана си извършил и как си се противопоставил на Бог? Можеш ли да кажеш истината за злите неща, които си извършил?“. Те ще кажат: „Не съм извършил нищо зло!“. Тогава ти ще настояваш още повече и ще попиташ: „Ако не си извършил нищо зло, защо тогава казваш, че си дявол и сатана? Какво се опитваш да постигнеш, като казваш това?“. Когато станеш сериозен с тях по този начин, те няма да имат какво да кажат. В действителност те са извършили много лоши неща, но по никакъв начин няма да споделят с теб фактите за това. Просто ще се правят пресилени изказвания и ще бълват някакви доктрини, за да говорят за своето себепознание по един кух начин. Когато стане дума за това как конкретно са привличали хора, как са мамили хора, как са ги използвали въз основа на своите чувства, как не са се отнасяли сериозно към интересите на Божия дом, как са нарушавали работните правила, как са мамили Горното, как са крили неща от братята и сестрите и колко много са навредили на интересите на Божия дом, те няма да кажат нито дума за тези факти. Това истинско себепознание ли е? (Не.) Като казват, че са дявол и сатана, не симулират ли себепознание, за да се възвеличават и да свидетелстват за себе си? Не е ли това методът, който използват? (Така е.) Средностатистическият човек не може да прозре този метод. Когато някои водачи бъдат освободени, скоро след това биват преизбрани, а когато попиташ каква е причината за това, някои хора казват: „Този водач има добри заложби. Той знае, че е дявол и сатана. Кой друг има такова ниво на познание? Само хората, които наистина се стремят към истината, притежават това знание. Никой от нас не е способен да придобие това знание за себе си. Средностатистическият човек не притежава този духовен ръст. По тази причина всички отново го избраха“. Какво става тук? Тези хора са били подведени. Този водач е знаел, че е дявол и сатана, но въпреки това е бил избран от всички, така че какъв ефект и последица има върху хората това, че казва, че е дявол и сатана? (Това кара хората да имат високо мнение за него.) Точно така, това кара хората да имат по-високо мнение за него. Невярващите наричат този метод „да отстъпиш, за да напреднеш“. Това означава, че за да накара хората да имат по-високо мнение за него, той първо казва лоши неща за себе си, така че другите да повярват, че може да прояви откровеност и да опознае себе си, че има дълбочина, прозрение и задълбочено разбиране, и поради това всички го почитат повече. И какъв е резултатът от това, че всички го почитат повече? Когато отново дойде време да се избират водачи, той все още е считан за идеалния човек за тази роля. Не е ли доста хитроумен този метод? Ако не говореше по този начин за себепознанието си и не казваше, че е дявол и сатана, а вместо това беше просто негативен, когато другите видеха това, щяха да кажат: „След като беше освободен и загуби статуса си, ти стана негативен. Ти ни учеше да не сме негативни, а сега твоята негативност е дори по-тежка от нашата. Ние няма да те изберем“. Никой не би могъл да има високо мнение за този водач. Макар че на всички все още щеше да им липсва проницателност за него, поне нямаше да го изберат отново за водач и този човек нямаше да постигне целта си да накара другите да имат високо мнение за него. Но този водач поема инициативата и казва: „Аз съм дявол и сатана. Бог може да ме прокълне и да ме изпрати в осемнадесетия кръг на ада и да не ми позволи да се преродя цяла вечност!“. Някои хора го съжаляват, като чуят това, и казват: „Нашият водач е страдал толкова много. О, колко е онеправдан! Ако Бог не му позволи да бъдат водач, тогава ние ще го изберем“. Всички до такава степен подкрепят този водач, но дали не са били подведени? Първоначалният замисъл на думите му се потвърждава, което доказва, че той наистина подвежда хората по този начин. Сатана понякога подвежда хората, като се възвеличава и свидетелства за себе си, а понякога може да признае грешките си по заобиколен начин, когато няма друг избор, но всичко това е фасада, а целта му е да спечели съчувствието и разбирането на хората. Той дори ще каже: „Никой не е съвършен. Всеки има покварен нрав и всеки е способен да допуска грешки. Щом човек може да поправи грешките си, той е добър човек“. Когато хората чуят това, те го считат за правилно и продължават да се кланят на Сатана и да го следват. Методът на Сатана е сам да признава грешките си, тайно да се възвеличава и да издига позицията си в сърцата на хората, така че хората да приемат всичко в него — дори грешките му, а след това да му простят тези грешки, постепенно да ги забравят и накрая да приемат напълно Сатана, като му станат предани до смърт, никога не го напускат или изоставят и го следват докрай. Не е ли това методът, по който Сатана върши нещата? Ето така действа Сатана и антихристите също използват този метод в действията си, за да изпълнят амбициите и целите си — хората да им се кланят и да ги следват. Последиците, до които води това, са същите и изобщо не се различават от последиците от това, че Сатана заблуждава и покварява хората.

Когато говорят за самопознанието си, някои хора се обрисуват като пълна бъркотия и безполезност. Дори казват, че са дявол и Сатана, че заслужават да бъдат проклети и че не биха се оплаквали, ако Бог ги отстрани. Тези хора обаче нямат истинско разбиране за своята природа същност или за покварения си нрав и не са способни да споделят нищо за истинското си състояние. Вместо това се опитват да използват фасада, за да подвеждат останалите, и използват метода и техниката на самоинициативно признаване на грешките си и „отстъпление с цел напредък“, за да заблуждават и мамят хората, а след това карат хората да имат добро мнение за тях. Това е практиката на антихристите. Следващия път, когато се натъкнете на подобен човек, как трябва да се отнесете към него? (Ще се вгледаме в детайлите.) Точно така. Трябва да се научите да изследвате проблема и да се вглеждате в детайлите. И колко надълбоко трябва да изследвате? Докато не започне да ви моли за милост и не каже: „Никога вече няма да ви подвеждам. Дори да ме изберете за ваш водач, няма да поема тази роля“. Кажете му: „Никога повече няма да бъдем подведени от теб или да те изберем за наш водач, затова спри да мечтаеш!“. Как ви звучи това? Всички онези, които говорят с преувеличение за самопознанието си, и дори се проклинат, без нищо от това да звучи истински, са фалшиво духовни и двулични хора. Всички техни думи са подвеждащи. Има една отличителна черта и няколко детайла в речта на такива хора, които ти трябва можеш да разпознаеш. Например кажете Ми — ако от някого бъде поискано да напише клетва за пазене на приношения, какво трябва да е първото изречение на тази клетва? Какво би написал някой с рационалност и човешка природа? Какъв тон и израз трябва да използва, за да е на правилната си позиция и да обяви отношението си? Когато обикновените хора говорят, всички могат да почувстват, че говорят нормално, но когато говорят, амбициозният тип зли хора или антихристи имат характерен тон, който се различава от този на обикновения човек. Например те казват: „Ако аз, така и така, присвоя и една стотинка от приношенията за бог, да ме застигне ужасна смърт. Да ме прегази кола!“. Що за тон е това? Те започват с думата „аз“, като възприемат най-високопарния тон. Мотивацията зад тона и стила им на говорене може да се види в буквалните думи, които използват. Първата дума е „аз“ — възприемат най-високопарния тон и такава голяма височина на тона. Нима това не е високопарна клетва? Как се нарича този вид клетва? Нарича се високопарна и двулична. Писане на клетва с такава агресивност — що за нрав е това? Това е клетва, следователно пред кого даваш тази клетва? Даваш тази клетва пред Бог. Следователно в този случай как трябва да говори един нормален човек? Трябва да говори смирено, да заеме правилната си позиция, да се моли на Бог и да говори от сърце. Не бива да използва високопарни думи или да бъде агресивен. Такива хора са толкова агресивни дори когато дават клетва — сатанинският им нрав е толкова сериозен! Трудно е да се каже дали клетвата им е истина или лъжа. Онова, което имат предвид, е: „Нямаш ми доверие? Страхуваш се, че се възползвам от божия дом, че крада приношения? Използваш ме, но не ми се доверяваш, а искаш от мен да дам клетва. Ще дам клетва тогава, а ти само гледай и виж дали смея да дам тази клетва! Не вярвам, че мога да направя нещо подобно“. Що за отношение е това? Това е агресивност и безскрупулност. Те дори имат наглостта шумно да протестират срещу Бог и да използват клетва, за да оправдават себе си и да подвеждат хората. Това богобоязливост ли е? В това няма никаква набожност. Такъв тип човек е Сатана и антихрист. Така говорят антихристите. Дават клетва с нотка на шумен протест. Що за нрав е това? Може ли такъв човек все още да бъде спасен? Срещали ли сте такъв човек преди? Не знаете как да разпознаете тези проявления, разкривания или нрав, които той демонстрира, нали? Някои хора дори вярват, че този тип хора са трезвомислещи, притежават духовно разбиране, честни са и са предани на Бог. Нима това не е глупаво? Нима това не е липса на прозорливост? Това ужасно поведение и нрав могат да се видят в буквалните думи и във формулировките на клетвата им, но хората продължават да мислят, че този антихрист е доста добър. Тези хора разбират ли истината? Изглежда, че вие разбирате само доктрини, че можете да говорите само за доктрини и да изричате празни думи, както и че не сте прозорливи, що се отнася до конкретни неща и въпроси. В бъдеще ако се натъкнете на такива неща, ще бъдете ли прозорливи? (Да, ще бъдем.) Всички хора, които пишат такива клетви, са зверове и им липсва човешка природа. Виждали ли сте такъв вид клетва преди? Писали ли сте подобна клетва преди? (Да.) Имаше ли същия тон и начални думи като тази? (Не беше толкова пряма.) А природата ѝ беше ли същата? (Да.) Природата ѝ беше същата. Даването на клетва не е като навлизане в бойно поле, за което се изисква дух на героична саможертва. Не изисква подобен вид дух. Когато даваш клетва пред Бог, трябва да я обмислиш задълбочено и да разбереш защо е необходимо да напишеш тази клетва. И пред кого даваш тази клетва и този обет. Бог иска отношението на човека, а не някакъв дух. Този твой дух е агресивен и креслив. Той е проявление на надменния нрав на Сатана. Това не е набожност и не е проявление, което едно сътворено същество трябва да има, а още по-малко е позиция, която едно сътворено същество трябва да заеме. Нима хората, които демонстрират такова проявление, не са повлияни от национален героизъм? То свързано ли е с това? Хората са отровени твърде дълбоко. Още щом напишат клетва или обет, мислят за всички известни личности през вековете, които са били предани на държавите и народите си. Тези известни личности са били част от шайката на Сатана и са действали по безскрупулен начин, за да се отличат и да свидетелстват за себе си, както и за да заемат място в сърцата на хората и да оставят добра репутация за себе си, така че да могат да останат в историята и да си спечелят добро име, което да остане вечно. Следващите поколения оценяват това, като казват, че са се посветили сляпо на държавите си. Мислите ли, че те са били наистина слепи? Какво всъщност е тази слепота? Това е най-коварната, нечестива практика и в нея има лично намерение. Това не е слепота и определено не е преданост. Това е нечестивост.

Вече сме провели много общения по темата за антихристите, които свидетелстват за себе си. Има ли други въпроси, свързани с тази тема, които все още не разбирате напълно? Някои хора свидетелстват за себе си с помощта на езика и изричат някои думи, с които се изтъкват, докато други хора използват модели на поведение. Какви са проявленията на това, че човек използва модели на поведение, за да свидетелства за себе си? На пръв поглед той се държи по начин, който по-скоро е съгласно представите на хората, привлича вниманието им и се възприема от тях като доста благороден и по-скоро съответстващ на моралните норми. Заради тези модели на поведение хората мислят, че той е благороден, че притежава почтеност, че наистина обича Бог, че е много благочестив и наистина има богобоязливо сърце и че е човек, който се стреми към истината. Той често показва някои външни признаци на добро поведение, за да подведе хората — това не намирисва ли също на превъзнасяне и свидетелстване за себе си? Обикновено хората се превъзнасят и свидетелстват за себе си с помощта на думи, като използват ясна реч, за да изразят колко различни са от останалите и колко по-мъдро мнение имат от другите, за да се издигнат в очите на хората и да спечелят тяхното възхищение. Има обаче някои методи, които не включват изрично изказване, при които вместо това хората използват външни практики, за да свидетелстват, че са по-добри от другите. Този вид практики са добре обмислени, носят със себе си мотив и определено намерение и са съвсем целенасочени. Те са така прикрити и рафинирани, че хората да могат да видят някои модели на поведение и практики, които са съгласно човешките представи, които са благородни, благочестиви и отговарят на благоприличието на светците и които дори са боголюбиви, богобоязливи и са съгласно истината. Това постига същата цел — да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, да получават висока оценка и почит от хората. Някога срещали ли сте или виждали ли сте нещо подобно? Притежавате ли вие тези проявления? Тези неща и тази тема, която обсъждам, отделени ли са от реалния живот? Всъщност не са. Ще дам един много прост пример. На пръв поглед някои хора изглеждат изключително заети, когато изпълняват дълга си. Те умишлено продължават да работят по време, когато другите се хранят или спят, а когато другите започнат да изпълняват дълга си, те отиват да ядат или да спят. С каква цел го правят? Искат да привлекат внимание и да покажат на всички, че са толкова заети да изпълняват дълга си, че нямат време нито за ядене, нито за сън. Такъв човек си мисли: „Вие всъщност не носите бреме. Защо сте толкова активни в яденето и спането? Некадърници! Вижте мен, аз работя, докато всички вие ядете, и все още съм на работа през нощта, когато вие спите. Способни ли сте да страдате така? Аз мога да понеса това страдание и давам пример с поведението си“. Какво мислите за този вид поведение и проявление? Тези хора не го ли правят умишлено? Някои хора правят тези неща умишлено. И що за поведение е това? Тези хора не искат да са конформисти. Искат да се различават от мнозинството и да покажат на хората, че по цяла нощ усърдно изпълняват дълга си, че са особено способни да понасят страдания. Така всички ще ги съжаляват особено много, ще проявяват специално съчувствие към тях и ще смятат, че имат толкова тежко бреме на плещите си, че са затънали в работа до шия и са твърде заети, за да се хранят или да спят. И ако не могат да бъдат спасени, тогава всички ще умоляват Бог за тях, ще се застъпват за тях пред Бог и ще се молят за тях. По този начин тези хора използват добри модели на поведение и практики, които са съгласно човешките представи, като например понасяне на трудности и плащане на цена, за да изиграят другите хора и с измама да изтръгнат съчувствие и похвала от тях. И какъв е крайният резултат от това? Всички, които са се докоснали до тях и са ги видели да плащат цена, в един глас ще кажат: „Нашият водач е най-компетентният, най-способният да понася страдания и да плаща цена!“. Тогава не са ли постигнали целта си да подведат хората? Тогава един ден Божият дом казва: „Вашият водач не върши действителна работа. Занимава се и работи безцелно, действа безразсъдно, своеволно и тиранично. Объркал е работата на църквата, не е свършил нищо от това, което трябва, не е вършил евангелската работа или работа по създаването на филми и църковният живот също е в безпорядък. Братята и сестрите не разбират истината, нямат навлизане в живота и не могат да пишат статии със свидетелства. Най-жалкото е, че не могат дори да разпознаят лъжеводачите и антихристите. Подобен водач е твърде некомпетентен. Той е лъжеводач, който трябва да бъде отпратен!“. При тези обстоятелства лесно ли ще бъде да се отпрати? Може би ще е трудно. Тъй като всички братя и сестри го одобряват и подкрепят, ако някой се опита да отпрати този водач, братята и сестрите ще протестират и ще отправят искане към Горното да го задържи. Защо ще има такъв резултат? Защото този лъжеводач и антихрист използва външно добри модели на поведение, като например понасяне на трудности и плащане на цената, както и добре звучащи думи, за да трогне, да подкупи и да подведе хората. След като използва тези илюзии, за да подведе хората, всички ще се застъпват за него и няма да са способни да го оставят. Те очевидно знаят, че този водач не е свършил много действителна работа и че не е водил Божиите избраници към разбиране на истината и придобиване на навлизане в живота, но въпреки това тези хора го подкрепят, одобряват го и го следват, без да се интересуват дали това означава, че няма да придобият истината и живота. Освен това, тъй като са били подведени от този водач, всички тези хора се прекланят пред него. Не приемат други водачи, освен него, и дори вече не искат Бог. Нима не се отнасят към този водач като към Бог? Ако Божият дом каже, че този човек не върши действителна работа и че е лъжеводач и антихрист, хората в съответната църква ще протестират и ще се вдигнат на бунт. Кажете Ми — до каква степен този антихрист е подвел тези хора? Ако това е делото на Светия Дух, тогава състоянията на хората само ще се подобряват и те ще разбират истината повече. Ще станат по-покорни на Бог, ще имат повече място за Бог в сърцата си и ще съумяват по-добре да разпознават лъжеводачите и антихристите. От тази гледна точка ситуацията, която току-що обсъдихме, категорично не е делото на Светия Дух. Само антихристи и зли духове могат да подведат хората до такава степен, след като са работили известно време. Много хора биват подведени и контролирани от тези антихристи и в сърцата си имат място само за антихристите, но не и за Бог. Това е крайният резултат, постигнат от антихристите, които се възвеличават и свидетелстват за себе си чрез добро външно поведение. Те използват доброто външно поведение на понасящи трудности и плащащи цената, за да се възвеличават и да свидетелстват за себе си, което е едно от средствата, използвани от антихристите да подвеждат и контролират хората. Сега вече виждате ясно този въпрос, нали? Нима антихрист, който използва доброто външно поведение на понасящ трудности и плащащ цената, за да подвежда хората, не е много лукав и коварен? А вие самите не правите ли тези неща понякога? Някои хора пият кафе вечер, за да повишат енергията си, когато се готвят да останат до късно, за да изпълняват дълга си. Братята и сестрите се тревожат за здравето им и им приготвят пилешка супа. Когато приключат със супата, тези хора казват: „Благодарности на бог! Насладих се на божията благодат. Не заслужавам това. Сега, след като приключих с тази пилешка супа, трябва да бъда по-ефективен в изпълнението на дълга си!“. В действителност те продължават да изпълняват дълга си по същия начин, по който го правят обикновено, без изобщо да повишат ефективността си. Нима не се преструват? Преструват се, а този тип поведение представлява също така скрито превъзнасяне и свидетелстване за себе си. Резултатът, който постигат, е да накарат хората да ги одобряват, да имат високо мнение за тях и да станат техни твърди последователи. Ако хората имат такъв вид манталитет, не са ли забравили Бог? Те вече нямат Бог в сърцата си, така че кой е този, за когото мислят ден и нощ? Това е техният „добър водач“, техният „любим човек“. Някои антихристи на пръв поглед са много любящи към повечето хора и използват техники, когато говорят, така че хората да ги видят, че са любящи, и да пожелаят да се сближат с тях. Те се усмихват радостно на всеки, който се доближи до тях и им обърне внимание, и говорят на такива хора с много нежен тон. Дори ако видят, че някои братя и сестри са били безпринципни в действията си и по този начин са навредили на интересите на църквата, те ни най-малко не ги кастрят, а само ги увещават, утешават и придумват, докато изпълняват дълга си — не спират да придумват хората, докато не доведат всички пред тях. Хората постепенно се трогват от тези антихристи. Всички силно одобряват любящите им сърца и ги наричат боголюбиви хора. В крайна сметка всички им се покланят и търсят тяхното общение по всеки въпрос, като споделят на тези антихристи всички свои най-съкровени мисли и чувства до такава степен, че вече дори не се молят на Бог и не търсят истината в Божиите слова. Дали тези хора не са били подведени от тези антихристи? Това е друго средство, което антихристите използват, за да подвеждат хората. Когато участвате в тези поведения и практики или таите тези намерения, осъзнавате ли, че в това има проблем? И когато го осъзнаеш, можеш ли да промениш посоката на действията си? Ако можеш да се самоанализираш и да почувстваш истинско разкаяние, когато осъзнаеш и изследваш, че поведението, практиките или намеренията ти са проблематични, това доказва, че си променил посоката си. Ако сте наясно с проблемите си, но просто ги подминавате и действате според собствените си намерения, като падате все по-дълбоко и по-дълбоко, докато стигнете до точката, от която вече не сте способни да се измъкнете, тогава не сте променили посоката си и умишлено се настройвате срещу Бог, превъзнасяте се и свидетелствате за себе си, и се отклонявате от истинския път. Какъв е този нрав? Това е нрав на антихрист. Сериозно ли е това? (Да.) Колко сериозно е това? Резултатът на човек, който възприема по-коварни и измамни средства, като използва понасянето на несгоди и плащането на цена, за да подвежда хората, като се опитва да ги накара да му се покланят и да го следват, е същият като на човек, който открито се превъзнася и свидетелства за себе си — природата им е една и съща. Независимо какви средства използваш, за да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си, било то явна реч или някакво доста очевидно добро поведение, всички те имат една и съща природа. Тя съдържа антихристко качество и качество на борба с Бог за Неговите избраници. Независимо каква форма приемат проявленията ти или какви средства използваш, щом намерението ти не се променя и последиците са същите, тогава всичко е с една и съща природа. Всичко това ясно показва, че антихристите са много лукави, че не обичат истината и че не се стремят към нея. Те обаче са способни да използват понасянето на несгоди и плащането на цена като средство за подвеждане на хората — в това се състои нечестивостта на антихристите.

Някои хора говорят за някакви абсурдни теории и отвлечени доводи, за да накарат хората да мислят, че са интелектуални и знаещи и че действията им са много задълбочени, като по този начин постигат целта си да накарат хората да им се прекланят. Тоест, те винаги искат да участват и да предлагат мнението си по всички въпроси. И дори когато всички вече са взели окончателно решение, ако не са доволни от него, те ще избълват някакви високопарни идеи, за да парадират. Нима това не е начин човек да се възвеличава и да свидетелства за себе си? По някои въпроси всички вече са се изказали, обсъдили са ги помежду си, открили са принципите и са определили план за действие, но те не приемат решението и възпрепятстват нещата по неразумен начин, като казват: „Това не е достатъчно. Не сте обмислили това цялостно. Освен няколкото аспекта, за които говорихме, се сетих и за още един“. Всъщност аспектът, за който са се сетили, е просто някаква абсурдна теория. Просто издребняват. Напълно наясно са, че издребняват и създават трудности на другите, но въпреки това го правят. Какво целят с това? Целта е да покажат на хората, че те са различни, че са по-умни от останалите. Онова, което имат предвид, е: „Значи това ви е нивото на всички? Трябва да ви покажа, че съм на по-високо ниво“. Те обикновено пренебрегват казаното от другите, но щом се повдигне важна тема, те започват да разстройват нещата. Как се нарича такъв тип човек? Разговорно се нарича дребнав критикар и мошеник. Какви са най-често срещаните подходи на дребнавите критикари? С наслада бълват високопарни идеи и се впускат в противни и криви практики. Ако поискате от тях да ви представят правилен план на действие, те няма да могат да изготвят такъв. А ако поискате от тях да се справят с нещо сериозно, те няма да могат. Те вършат само противни неща и винаги искат да поднасят „изненада“ на хората и да парадират със способностите си. Как беше онази фраза? „Старицата си слага червило, за да има какво да гледате“. Това означава, че те винаги искат да парадират със способностите си и независимо дали могат да го направят добре, или не, искат хората да знаят: „Хора, аз ви превъзхождам. Всички вие не струвате. Вие сте само едни смъртни, обикновени хора. Аз съм изключителен и превъзходен. Ще споделя идеите си, за да ви изненадам, а след това можете да видите дали ви превъзхождам, или не“. Нима това не е разстройване на нещата? Те нарочно разстройват нещата. Що за поведение е това? Причиняват прекъсвания и смущения. Онова, което имат предвид, е следното: все още не съм показал колко съм интелигентен по този въпрос. Затова без значение чии интереси са накърнени и чии усилия са напразни, ще саботирам това, докато всички повярват, че ги превъзхождам, че съм способен и кадърен. Едва тогава ще оставя да се действа безпрепятствено по въпроса. Съществуват ли подобни лоши хора? Правили ли сте подобни неща преди? (Да. Понякога другите са приключили обсъждането на някакъв въпрос и са определили подходящ план, но понеже не са ме уведомили в хода на вземане на решение, аз умишлено откривам недостатъци в него.) Когато направи това, знаеше ли в сърцето си дали е правилно или грешно? Знаеше ли, че природата на този проблем е сериозна, че това създава прекъсване и смущение? (Към онзи момент не бях наясно с това, но след като бях сериозно кастрен от моите братя и сестри и след като ядох и пих Божиите слова на правосъдие и наказание, видях, че природата на този проблем е сериозна, че това прекъсва и смущава делото на църквата и е вид сатанинско поведение.) След си разпознал колко сериозно е това, когато по-късно те сполетяха подобни неща, беше ли способен да се промениш малко и да извършиш известно навлизане по отношение на подхода си? (Да. Когато разкривах такива мисли и идеи, бях наясно, че това е сатанински нрав, че не мога да върша нещата по този начин и бях способен съзнателно да се моля на Бог и да се опълча на тези неправилни мисли и идеи.) Успял си да се промениш донякъде. Когато имаш такива проблеми с поквара, трябва да търсиш истината, за да ги решиш, да се въздържаш и да се молиш на Бог. Когато мислиш, че останалите гледат на теб с презрение, че нямат високо мнение за теб или не те вземат на сериозно, и поради тази причина искаш да причиниш смущение, когато у теб се породи такава мисъл, трябва да си наясно, че тя не идва от нормалната човешка природа, а по-скоро от сатанинския нрав и че ако продължаваш така, ще има неприятности и има вероятност да накърниш Божия нрав. Първо трябва да знаеш как да се въздържиш, а след това да дойдеш пред Бог, за да Му се помолиш и да промениш курса си. Когато хората живеят в собствените си мисли, в собствения си покварен нрав, нищо, което правят, не е съгласно истината или не може да удовлетвори Бог. Всичко, което правят, е противостоящо спрямо Него. Вече можете да разпознаете този факт, нали? Постоянното желание да се бориш за слава и придобивки и да не се поколебаеш да прекъсваш и смущаваш делото на църквата, за да спечелиш репутация и статус, са най-очевидните проявления на антихристите. Всъщност всички хора притежават тези проявления, но ако можеш да разпознаеш и да признаеш това, а после да промениш курса си, като възприемеш отношение на истинско покаяние пред Бог и промениш своя подход, поведение и нрав, то ти си човек, който се стреми към истината. Ако не признаваш тези истински проблеми, то със сигурност нямаш отношение на покаяние и не си човек, който се стреми към истината. Ако упорито вървиш по пътя на антихрист и следваш този път до самия край, и продължаваш да мислиш, че това не е проблем, и не си склонен да се покаеш, а настояваш да действаш по този начин и се състезаваш за слава и придобивки с работниците и водачите, настояваш да се открояваш сред останалите, да изпъкваш в тълпата и да бъдеш по-добър от другите, без значение в коя група си, тогава имаш проблем! Ако продължаваш да преследваш репутация и статус и упорито отказваш да се покаеш, то ти си антихрист и си обречен да бъдеш наказан накрая. Божиите слова, истината, както и съвестта и разумът нямат ефект върху теб. И ти със сигурност ще свършиш като антихристите. Не можеш да бъдеш спасен и да бъдеш изкупен! Дали хората могат или не могат да постигнат спасение и да поемат по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото, зависи от това дали демонстрират проявления на истинско покаяние, след като се опознаят, както и от отношението, което имат, когато подхождат към истината, а и от пътя, който избират. Ако не изоставиш пътя на антихриста, а вместо това избереш да удовлетворяваш собствените си амбиции и желания, като нагло вървиш против истината и се противопоставяш на Бог, то ти не можеш да бъдеш изкупен. Ако човек не знае как да се страхува, независимо от величината на грешките си или колко злодеяния е извършил, и не се чувства виновен, и продължава да се оправдава, без да чувства и грам разкаяние, той е истински антихрист и дявол. Ако някой просто притежава различните проявления на антихристите, но може да признае грешките си, да се промени напълно и да има разкаяние в сърцето си, то това е различно по природа от антихристите и е напълно различно нещо. И така, ключът към това дали някой може или не може да постигне спасение е в това дали може да се самоанализира, дали има сърце, което се разкайва, и дали може да поеме по пътя на стремежа към истината.

Точка четири, да се възвеличаваш и да свидетелстваш за себе си, е последователен подход на антихристите. Способни сте да различите очевидните средства, начини и методи, по които антихристите се възвеличават и свидетелстват за себе си, но не можете да различите по-скрито поведение и проявления? Когато става въпрос за очевидни неща като използването на езика, за да се възвеличавате и да свидетелствате за себе си, вие разкривате тези неща, виждали сте и други да ги разкриват и можете да ги различите. Но ако не се използва език и има едва няколко поведенчески проявления, ще бъдете ли способни пак да ги различите? Може да се каже, че повечето хора не са способни на това. Какви тогава са характеристиките на поведението, с което антихристите се възвеличават и свидетелстват за себе си? Поведението им определено е съгласно човешките представи, фантазии, морал, съвест и чувства. Какво друго? (То печели одобрението и преклонението на хората.) Печели одобрение и преклонение. Това е резултатът, който постига. Ако го погледнем от гледната точка на резултата, това поведение наистина има качеството да подвежда. От гледната точка на природата на това действие, то е много целенасочено. Например когато някой се разболее, ако иска да подведе хората и да ги накара да имат добро мнение за него, тогава той лекарството си пред хората ли ще приема или когато наоколо няма никого? (Пред хората.) Нима зад това няма намерение? Това означава, че той действа много целенасочено. Каква е действителната му цел, с която приема лекарството по този начин? По този начин той иска да си припише заслуги и да ти каже: „Виж, толкова съм уморен от изпълняването на дълга си, че се разболях. Но въпреки това не съм се оплакал и не съм проронил ни една сълза. Лекувам болестта си, но мога да продължа да изпълнявам дълга си, докато приемам лекарства“. Всъщност не е задължително да се е разболял от умора при изпълнение на дълга си или след като е повярвал в Бог. Просто се опитва да използва всякакви модели на поведение, за да предаде послание на хората, което е, че той понася страдание и плаща цена, че е страдал толкова много в тази среда, но не се е оплакал нито веднъж и продължава да изпълнява доста активно дълга си, и че притежава волята да понася страдание. Какво казва това на хората по един едва доловим начин? Че предаността му към Бог е несъмнена. Онова, което той иска да изрази, е, че е предан и склонен да плати цена. Нима това не е форма на прикрито възвеличаване на себе си? Ако имаше разум, той нямаше да повдига този въпрос. Би се молил на Бог, когато няма никого наоколо, като изразява решимостта си и се опитва се да се опознае, или просто би взел лекарството си по нормалния начин. Накратко, той не би използвал това външно поведение, за да каже на хората, че страда, че изпълнява дълга си предано и че трябва да бъде възнаграден. Той не би таил тези намерения. Ако обаче действа по начин, който е особено показен, като иска да накара хората да имат високо мнение за него и да го възхваляват, то това е много целенасочено. И каква е неговата цел? Целта е да постигне резултата от възвеличаването и свидетелстването за себе си чрез посланието, което предава на хората. Ако е предан, Бог ще знае това. Защо тогава трябва да се хвали с това на други хора и да го разгласява на всички? С каква цел разгласява това на всички? Целта е да накара хората да имат високо мнение за него. Ако нямаше тази цел, той би действал без намерения и другите не биха го видели да върши тези неща. Ако е много целенасочен, ще измери мащаба на действията си и ще вдигне врява, и ще вложи мисъл по отношение на времето и мястото. Ще изчака докато всички са наоколо, за да помоли някого да му донесе лекарството, като ще направи това публично и ще бие тъпана. Това се прави с много ясна цел. Ако нямаше тази цел, той би изчакал, докато няма никого наоколо, за да вземе лекарството си. Твоята готовност да понесеш страдание и да платиш цена се отнася до връзката ти с Бог. Не е нужно да изясняваш и да разгласяваш това на останалите. Ако го изясниш на останалите, те какво могат да ти дадат? Освен че печелиш симпатията и възхвалата им, има ли нещо друго, което може да спечелиш от тях? Не, няма. Когато понасяш някакво страдание и плащаш някаква цена при изпълнението на дълга си, от една страна, това са неща, които трябва да вършиш и които си склонен да вършиш, а и изпълняваш собствения си дълг. От друга страна, това са проявления, които следва да демонстрираш към Създателя като сътворено същество. Защо тогава трябва да ги правиш обществено достояние? Когато ги правиш обществено достояние, те стават отвратителни. Каква става природата на такова поведение? Превръща се във възвеличаване и свидетелстване за себе си, и подвеждане другите — природата се променя. Някои хора например винаги се чешат по главата пред другите и когато някой ги попита за това, те казват: „Не съм си мил косата повече от 10 дни. Провеждах една след друга срещи с приемници на евангелието. Онзи ден се опитах да отделя малко време да си измия косата, но тогава един потенциален приемник на евангелието дойде да проучва и не можех да си тръгна“. Всъщност те умишлено не си мият косата, за да създадат у хората впечатление, че са много заети с изпълнението на дълга си. Това се нарича да се изтъкваш. Какво целят с това, че се самоизтъкват? Целта е да накарат хората да имат високо мнение за тях, а природата на това поведение е човек да се възвеличава и да свидетелства за себе си. Те не пропускат да използват дори такова дребно нещо като това. Все още искат да направят голям въпрос от това, като го превръщат в един вид ценен ресурс, който могат да използват, за да парадират, да задоволят амбициите и желанията си и да постигнат целта да накарат хората да имат високо мнение за тях и да се прекланят пред тях. Нима това не е срамно? Това е срамно и отвратително. Откъде идват всички тези неща? Идват от покварения нрав на Сатана, в който се крият неискреност, измамност, нечестивост и амбиции. Подобни хора постоянно мислят за своя образ, статус и репутация. Те не пропускат повод, винаги търсят начини да превърнат тези неща в капитал, в ресурс, който могат да използват, за да накарат хората да имат високо мнение за тях и да се прекланят пред тях. Накрая, когато постигнат целта си, те действат сякаш това не ги интересува. Това също е един вид фалшива външност. А отвътре всъщност тайно тържествуват и са доволни от себе си. Нима това не е дори още по-отвратително? Ясно е, че те вече имат висок статус, че всички ги уважават, уповават се на тях, подчиняват им се и ги следват. Но на повърхността продължават да се преструват, че те не харесват статуса. Това е дори още по-двулично. В крайна сметка всички са подведени от тях и казват, че са били родени без никакви амбиции, че са хора на действието. Всъщност един малък тест може да разкрие това: ако статусът им бъде отнет, те веднага ще спрат да изпълняват дълга си. Ще стане за миг. Едно малко нещо ще разкрие амбициите им. Това е поведението и подходите, които поквареният нрав на Сатана изважда на показ у хората, а също и различните грозни състояния на хората. От тези проявления може да се види, че хората обичат статуса и искат да имат място в сърцата на другите. Те искат да притежават сърцата на другите, да ги спечелят и да ги накарат да се прекланят пред тях, да се уповават на тях и дори да ги следват. По този начин заменят позицията на Бог в сърцата на другите. Това е желание, което всеки човек има още от раждането си. И какво доказва това? Доказва, че в живота на хората онова, което ги контролира, е нравът на Сатана. Сред покварения човешки род няма нито един човек, който не харесва статуса. Дори глупаците, които искат да станат държавни служители, и дори слабоумните искат да управляват другите. Всеки харесва статуса и всеки върши неща заради статуса, и се състезава с Бог за статус. Всеки има такова поведение и подходи, а също и този тип нрав. Затова когато разобличаваме антихристи, които се възвеличават и свидетелстват за себе си, ние разобличаваме и покварения нрав на всеки човек. Каква е целта на това разобличаване? Целта е да се накарат хората да разберат, че това поведение и проявления на възвеличаване и свидетелстване за себе си не са онова, което нормалната човешка природа трябва да притежава, а са разкривания на покварен нрав и на негативни и омразни неща. Без значение колко са хитроумни методите, чрез които се възвеличаваш и свидетелстваш за себе си, и без значение колко потайни са действията ти, нормалната човешка природа не бива да притежава никое от тези неща. И всички те са противни на Бог, Той ги заклеймява и проклина. Затова хората трябва да оставят настрани тези неща. Да се възвеличаваш и да свидетелстваш за себе си не е инстинкт, създаден от Бог за човека. По-скоро е едно от най-характерните разкривания на покварения нрав на Сатана. Дори нещо повече — това е един от характерните и специфични видове нрав и подход на покварената същност на Сатана.

Общението за някои конкретни примери помага ли ви по отношение на разбирането на различните проявления на това да се възвеличаваш и да свидетелстваш за себе си, било когато са очевидни или когато са по-прикрити начини на говорене и действие? (Да, помага ни.) С какво помага? Помага на хората да разпознаят себе си и другите. Всички тези състояния, проявления и разкривания, за които говоря, са неща, които вие често демонстрирате и трябва да съпоставите собственото си състояние с тях, да разберете точно какво сте, какъв точно е животът, от който зависите и на който разчитате, за да оцелеете, какво точно се съдържа в този живот, какво точно този нрав кара хората да вършат и какво ги кара да изживяват. Посредством разбиране на това конкретно поведение, проявления, подходи и нрав хората могат постепенно да се самоанализират и да опознаят себе си, собствената си същност и природата си, която е враждебна към Бог, и по този начин да се избавят от тези подходи, да дойдат пред Бог и наистина да се променят, и да практикуват в съответствие с истината и да я изживяват. Някои хора казват: „Понеже да се възвеличаваш и да свидетелстваш за себе си е подход, който не е съгласно истината и е свойствен за Сатана и антихристите, ако не кажа или не направя нищо, тогава това означава ли, че не се възвеличавам или не свидетелствам за себе си?“. Това не е правилно. И така, какъв начин на действие не е да се възвеличаваш и да свидетелстваш за себе си? Ако парадираш и свидетелстваш за себе си по определен въпрос, резултатът, който ще постигнеш, е да накараш някои хора да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб. Но ако се разкриеш напълно и споделиш познанията си по същия въпрос, природата на това е различна. Нима това не е вярно? Да говориш напълно открито за себепознанието си е нещо, което обикновената човешка природа трябва да притежава. Това е положително нещо. Ако наистина познавате себе си и говорите за състоянието си вярно, честно и точно, ако говорите за знание, което се основава изцяло на Божиите слова, ако онези, които ви слушат, се извисят духовно и извлекат ползи от това, и ако свидетелствате за Божието дело и прославяте Бог, това е свидетелстване за Бог. Ако, разкривайки се напълно, говорите много за собствените си силни страни, как сте страдали и сте платили цената, и сте били непоколебими в свидетелството си, и в резултат на това хората имат високо мнение за вас и се прекланят пред вас, тогава това е свидетелстване на себе си. Трябва да можете да различавате тези два модела на поведение. Например обясняването колко слаби и негативни сте били при сблъскване с изпитания, и как, след като сте се молили и сте търсили истината, накрая сте разбрали Божието намерение, придобили сте вяра и сте били непоколебими в свидетелството си, представлява възхваляване и свидетелстване за Бог. Това категорично не е парадиране със себе си и свидетелстване за себе си. Следователно дали парадираш със себе си или свидетелстваш за себе си, или не го правиш, зависи основно от това дали говориш за истински свои преживявания и дали постигаш ефекта на свидетелстване за Бог. Също така трябва да се види какви са намеренията и целите ти, когато говориш за свидетелство за преживяване. По този начин лесно ще се различи що за поведение имаш. Ако имаш правилното намерение, когато свидетелстваш, тогава дори хората да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб, това реално не е проблем. Ако имаш грешното намерение, тогава дори никой да няма високо мнение за теб и да не се прекланя пред теб, това си остава проблем, а ако хората имат високо мнение за теб и се прекланят пред теб, това е дори още по-голям проблем. Следователно не може да гледате само резултатите, за да определите дали човек се възвеличава и свидетелства за себе си. Трябва да видите най-вече намерението му. Правилният начин да различите между тези два модела на поведение се основава на намеренията. Ако се опитате да различите това само въз основа на резултатите, има опасност погрешно да обвините добри хора. Някои хора споделят особено истинско свидетелство и някои след това имат високо мнение за тях и се прекланят пред тях. Можеш ли да кажеш, че тези хора свидетелстват за себе си? Не, не можеш. Няма проблем с тези хора. Свидетелството, което споделят, и дългът, който изпълняват, носят полза на другите. И само глупавите и невежите хора, които имат изопачено възприемане, се прекланят пред други хора. Ключът към различаването дали хората се възвеличават и свидетелстват за себе си, или не, е да се види намерението на говорещия. Ако намерението ти е да покажеш на всички как е била разкрита покварата ти и как си се променил, и да дадеш възможност на другите да извлекат полза от това, тогава думите ти са искрени и истински, и са съгласно фактите. Такива намерения са правилни и ти не парадираш със себе си и не свидетелстваш за себе си. Ако твоето намерение е да покажеш на всички, че имаш реални преживявания и че си се променил и притежаваш истината реалност, така че хората да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб, тогава тези намерения са неправилни. Това е парадиране със себе си и свидетелстване за себе си. Ако свидетелството за преживяване, за което говориш, е лъжливо, примесено е и има за цел да изиграе хората, да не им позволи да видят истинското ти състояние и да попречи намеренията, покварата, слабостта или негативността ти да бъдат разкрити пред другите, тогава такива думи са измамни и подвеждащи. Това е лъжливо свидетелство. Това е заблуждаване на Бог и позорене на Бог, и точно това Бог мрази най-много. Има ясни разлики между тези състояния и всички те могат да бъдат различени въз основа на намерението. Ако можеш да различиш другите, ще бъдеш способен да прозреш състоянията им, а след това ще бъдеш способен също така да различиш себе си и да прозреш собствените си състояния.

След като изслушат всички тези проповеди, някои хора все още продължат да се възвеличават и да свидетелстват за себе си, както преди. Как трябва да подходите към тези хора? Бъдете прозорливи спрямо тях. Разобличете ги и стойте настрана от тях. Ако думите им имат стойност като ориентир, тогава можете да се доверите на тези думи. Ако обаче нямат никаква ориентираща стойност, трябва да се отречете от тях и да не се влияете от тях. Ако въпросните хора са водачи, тогава ги разобличете, докладвайте за тях, отречете се от тях и не приемайте ръководството им. Кажете това: „Ти винаги свидетелстваш за себе си и се възвеличаваш. Винаги ни вцепеняваш и ни контролираш, и ни подвеждаш. Всички се отдалечихме от Бог и дори не носим Бог в сърцата си. Само ти си в тях. Сега ще се опълчим и ще се отречем от теб“. Трябва да действате по този начин. Трябва да се наблюдавате един друг, да наблюдавате както себе си, така и другите. Нима не ви се е случвало често да се чешете по главата пред другите или да казвате на хората, че сте пропуснали няколко хранения, а всъщност сте похапнали доста закуски зад гърба им? Когато понякога средата не го позволява, е нормално хората да не се къпят цял месец или да пропуснат къпане, или да не си измият косата, защото са твърде заети с работа. Това са често срещани неща и са цената, която хората трябва да платят. Те не са кой знае какво. Не правете от мухата слон. Ако някой наистина придава на такива неща по-голямо значение от реалното, като умишлено се чеше по главата пред другите и казва, че не е мил косата си няколко дни, умишлено взема лекарство пред другите или се преструва, че е изтощен и е в много лошо физическо състояние, тогава всички трябва да възроптаят и да го разобличат, и да изразят неодобрението си към него. По този начин безсрамникът може да бъде ограничен. Те се проявяват като двуличници, перчат се пред другите и същевременно се опитват да накарат хората да изразят одобрение за поведението им, да ги гледат със завист, възхищение и признателност. Нима не мамят хората? Тези подходи са същите както когато фарисеите са държали свещени писания и са се молили на Бог по кръстовищата. Те с нищо не са по-различни. Щом някои спомене как фарисеите са държали свещени писания и са стояли по кръстовищата да четат свещени писания или да се молят, тези хора мислят: „Това е твърде позорно. Не бих направил подобно нещо“. Въпреки това умишлено си вземат лекарство или си чешат главите си пред другите, без да осъзнават, че това, което правят, има същата природа. Не могат да прозрат това. По-нататък, когато се натъкнете на такива неща, трябва да се научите да различавате и да разобличавате подобни хора, да разобличавате лицемерието им. Тогава няма да посмеят да действат така. Трябва малко да ги притиснете и да ги накарате да мислят, че такива подходи, поведение и нрав са срамни и всички ги ненавиждат. Ако хората ги ненавиждат толкова много, Бог ненавижда ли ги? Той ги ненавижда дори още повече. Сам по себе си ти си нищо. Вече си достатъчно жалък, дори да не се възвеличаваш и да свидетелстваш за себе си. Следователно ако си толкова жалък и продължаваш да се възвеличаваш и да свидетелстваш за себе си, нима това няма да отврати хората? Никога не си изпълнявал дълга си предано. Никога не си действал с принципи и не си изпълнил Божиите изисквания в нито едно отношение. Вече имаш проблем. Следователно ако се възвеличаваш и свидетелстваш за себе си, тогава няма ли нещата да станат още по-трудни за теб? Ще се отдалечиш дори още повече от Божиите изисквания и ще си още по-далеч от изпълняването на критерия за постигане на спасение.

Кажете Ми — каква е природата на проблема с това да се възвеличаваш и да свидетелстваш за себе си? Сатана е покварил хората до такава степен. Нима тяхната човешка природа и разум вече не са нормални? Имали ли сте проявления на това да се възвеличавате и да свидетелствате за себе си при изпълнение на дълга си? Кой може да говори по този въпрос? (Имал съм такова проявление. Когато изпълнявам дълга си до късно вечерта, изпращам съобщения до групата за събирания, така че всички да знаят, че към този час все още не съм спал, и така да си мислят, че мога да понеса страдание и да платя цената. Самият аз съм го правил и често съм виждал и други да го правят.) Изглежда има много такива хора и те не са малцинство. Не е ли излишно да се прави подобно нещо? Колко тъпо е това! Кой друг иска да каже нещо? (Имал съм такова проявление. Когато видя, че в делото на църквата съществуват някои проблеми, се заемам с решаването им, като създавам у хората лъжливото впечатление, че съм много ентусиазиран, но през повечето време всъщност не правя нищо, след като съм се изказал. Действията ми не напредват и са неефективни. И в крайна сметка проблемът не се решава и въпросът остава висящ. Използвам повърхностния си ентусиазъм, за да измамя хората и да прикрия факта, че не практикувам истината.) Говориш празни думи, биеш се в гърдите, а не предприемаш реално действие. Оставяш хората да видят твоята енергичност, сякаш практикуваш истината, но когато дойде време да се направи нещо, ти не се заемаш сериозно да го свършиш, а само крещиш лозунги. В крайна сметка започваш с апломб и завършваш с хленчене, като оставяш нещата недовършени. Такова проявление също е подвеждащо. А в бъдеще, когато нещо подобно те сполети, ти ще проявиш ли прозорливост по този въпрос? (Сега донякъде мога да го прозра.) Тогава имаш ли чувство за посока? Ако такова нещо те сполети отново, можеш да следваш две различни стъпки: първата стъпка е да прецениш дали можеш или не можеш действително да се справиш с това нещо. Ако можеш, тогава трябва да се заемеш сериозно и практически с него. Втората стъпка е да се молиш пред Бог и да поискаш да те напътства по този въпрос. И когато предприемаш действие, трябва също така да приемеш надзора на всеки, като същевременно си твърдо решен да си сътрудничиш и да работиш с всеки, за да изпълниш тази задача. Ако се научиш да вършиш нещата стъпка по стъпка и да работиш прагматично, тогава ще решиш този проблем. Ако винаги говориш празни думи, биеш се в гърдите, дрънкаш безсмислици, само повърхностно отбиваш номера, когато вършиш нещо, и изобщо не си прагматичен, тогава си коварен. При положение че можеш да видиш, че в делото на църквата има проблем и да предложиш как да бъде решен той, това доказва, че ти вероятно притежаваш потенциал и може да имаш работни умения да решиш този въпрос. Единственото нещо е, че има проблем с нрава ти — действаш прибързано, не си склонен да платиш цената и се съсредоточаваш само върху крещенето на празни лозунги. След като откриеш проблем, първо виж дали можеш да го решиш, или не. И ако можеш, тогава се заеми с тази задача и я изпълни докрай, като решиш проблема, осъществиш и изпълниш отговорността си, и дадеш отчет на Бог за това. Това означава да изпълняваш дълга си и да действаш, и да се държиш прагматично. Ако не можеш да решиш този проблем, тогава го докладвай на своя водач и виж кой е най-подходящ да се справи с този въпрос. Първо, трябва да изпълниш отговорността си. По този начин ще си се придържал към дълга си и ще си стоял на правилната позиция. След като откриеш проблема, ако не можеш да го решиш, но можеш да го докладваш, то ти си изпълнил първата си отговорност. Ако чувстваш, че това е дълг, който трябва да изпълниш, и че можеш да се справиш със задачата, тогава трябва да потърсиш помощта на твоите братя и сестри, като първо разговаряш за принципите и създадеш план, а след това работите заедно в хармония, за да довършите тази задача. Това е втората ти отговорност. Ако можеш да поемеш и двете отговорности, то ти ще си изпълнил дълга си добре и ще бъдеш пригодно сътворено същество. Дългът на хората е съставен само от тези два аспекта. Ако можеш да се заемеш с нещата, които виждаш, и с които си способен да се справиш, като изпълняваш дълга си добре, тогава си съгласно Божиите намерения.

Има ли и други проявления на това човек да се възвеличава и да свидетелства за себе си? (Наскоро имах такова проявление. Когато изпълнявах дълга си, по цял ден се занимавах с разни неща и имаше някои проблеми в църквата, които не реших практически, а вместо това се отнесох нехайно към тях. Някой хора обаче виждаха, че съм зает да изпълнявам дълга си ежедневно, затова си създадоха високо мнение за мен и ми се възхищаваха. Нима това поведение не съдържа също елемент на това да се възвеличавам и да свидетелствам за себе си? Не мога да видя ясно този въпрос и винаги се чувствам малко възпрян.) Това свидетелстване за себе си ли е? Ако си зает да изпълняваш дълга си, можеш да понасяш страдание и не се оплакваш и Божиите избраници имат високо мнение за теб и ти се възхищават, това е нормално и не е причинено от свидетелстване за себе си. Просто си зает да изпълняваш дълга си и не се изтъкваш или парадираш, и не продължаваш да говориш за преживяваното страдание, така че това не е свързано със свидетелстване за себе си. Много хора обаче изглеждат заети на повърхността, когато изпълняват дълга си, а всъщност работата им не е дала никакви резултати и те не са решили никакви проблеми. Бог одобрява ли хора, които са заети по този начин? Ако си зает цял ден с прости проблеми, които хората, разбиращи истината и схващащи принципите, може да решат за два часа, и се чувстваш доста уморен, и чувстваш, че си страдал много, то нима ти просто не си зает с нищо, мотаейки се безцелно? Можеш ли да спечелиш Божието одобрение, ако изпълняваш дълга си по този начин? (Не.) Работиш толкова неефективно! По този въпрос трябва да търсиш истините принципи. Понякога хората са се захванали с много неща и са наистина заети, което е нормално, но понякога нямат много за вършене и пак са заети. От какво е породено това? Едната причина е, че работата ти не е планирана и организирана разумно. Трябва да схванеш основните работни задължения, да ги планираш и да ги организираш разумно, и да изпълняваш дълга си по-ефективно. Безцелното ти мотаене и занимаването напусто няма да бъде одобрено от Бог. Друга ситуация е, когато намерението ти е да накараш хората да мислят, че си зает и използваш това средство и фалшива привидност, за да мамиш другите. Всеки път, когато се съберат, някои водачи и работници не решават реални проблеми, а вместо това правят безсмислени коментари, постоянно се отклоняват от темата и говорят безконечно, без да кажат нищо по същество. Този начин да си зает — да не се стремиш към ефективност или напредък — се нарича да си зает с нищоправене. И що за отношение е това? Това е отбиване на номера в работата, това е да си нехаен, да убиваш времето и накрая да продължаваш да си мислиш: „Без значение какво мислят другите или Бог, щом съвестта ми е чиста — нямам проблем. Поне не си пилея времето, поне не получавам безплатен обяд“. На повърхността може да изглежда, че не си пилееш времето, че не получаваш безплатен обяд, че всеки ден или посещаваш събирания, или изпълняваш дълга си, и че всичко, което правиш, е свързано с делото на църквата. Но в действителност, дълбоко в себе си знаеш, че нещата, които правиш, не носят никаква полза или нямат никаква стойност, и че отбиваш номера. Това е проблематично. И така, колко добре изпълняваш дълга си? Много добре знаеш, че имаш проблем, но не търсиш истината, за да го решиш. Това означава, че си нехаен, вцепенен и непримирим. Каква е последицата от това да си нехаен и да отлагаш, когато изпълняваш дълга си? Определено няма да спечелиш Божието одобрение, защото не действаш с принципи или ефективност, а изпълняваш дълга си така, сякаш е само полагане на труд. Ако бъдеш кастрен или ти се помогне, но въпреки това не се покаеш, а дори се оплакваш и си негативен, и се отпускаш, докато работиш, тогава единственото, което остава, е да бъдеш отстранен. Следователно ако не се стремиш към истината, за да решиш проблема с това, че си нехаен, без значение колко дълго изпълняваш дълга си, това ще е безполезно и няма да изпълниш критериите за предано изпълнение на дълга си. Струва си да се анализира този проблем. Бог изисква хората да действат с принципи, да практикуват истината и да бъдат честни. Ако човек може да навлезе в тези истини, тогава ще постигне резултати при изпълнението на дълга си и като минимум ще може да действа с принципи. В това се състои основата и ключът за повишаване на ефективността на човек. Ако човек няма истините принципи, тогава без значение колко усърдно изпълнява дълга си и колко дълго работи всеки ден, няма да види истински резултати. Когато съди дали хората изпълняват дълга си предано, Бог не гледа колко дълго изпълняват дълга си, а по-скоро техните практически резултати и ефективността на работата им, както и дали действат с принципи и в съответствие с истината. Казано простичко, Той гледа дали хората имат истинско свидетелство за преживяване и навлизане в живота при изпълнението на дълга си. Ако хората нямат никаква истина реалност, то те са просто полагащи труд. Но ако могат да практикуват истината и да действат с принципи, тогава това е знак, че изпълняват дълга си като Божи народ. Чрез това сравнение може да се разбере, че само онези, които отговорят на критериите за изпълнение на дълга си, могат да бъдат счетени за Божи народ. Онези, които не отговарят на критериите, които са винаги нехайни, са полагащи труд. Ако човек може да разбере истината и да действа с принципи, тогава изпълняването на който и да е дълг няма да е проблем за него. И стига да повърви за малко пипнешком, в крайна сметка ще отговори на критериите за изпълнение на дълга си. Що се отнася до онези, които имат твърде малки заложби и които са винаги нехайни, за тях ще бъде трудно да отговорят на изискванията, а изпълнението на дълга им не е нищо повече от полагане на труд. Що се отнася до обърканите хора, тъпаците и хората с лоша човешка природа, който не вършат същинска работа, не приемат истината, без значение как се общува за нея, и продължават да действат безразсъдно, те могат само да бъдат отстранени и оставени да вярват в Бог както пожелаят. И така, ако човек не изпълнява дълга си с принципи и се мотае безцелно и ежедневно е зает с нищоправене, той трябва бързо да потърси истината, за да се справи с това, и да действа с принципи. Той трябва да може да изпълнява дълга си нормално всеки ден, а не да е доволен просто когато е работил дълго, като отдаде важност на ефективността и създаването на завършен продукт. Само такива хора одобрява Бог и те изпълняват предано дълга си.

В наши дни има много хора, които следват Бог и изпълняват собствения си дълг, но част от тях никога не са се стремили към истината и когато изпълняват дълга си, те винаги постъпват безразсъдно и според собствените си желания, като правят каквото си искат. Те не правят големи грешки, но постоянно правят малки, като по-специално изглеждат заети всеки ден, докато в действителност почти не са свършили никаква истинска работа и просто си губят времето. Може да се каже също, че те вършат работата си, колкото да си изкарват прехраната. Нима такива хора не са в опасност? Ако човек винаги подхожда към своя дълг и към Божието поръчение с такова непочтително отношение, какви ще бъдат последствията? Да работиш неефективно и да бъдеш освободен от дълга си е леко последствие — ако човек върши различни злодеяния, тогава трябва да бъде премахнат и Бог ще предаде такъв човек на Сатана. Какво означава да бъде предаден на Сатана? Означава, че Бог повече няма да се грижи за него, че Бог няма да го спаси и че той ще започне да поема по грешен път, а след това ще бъде наказан. Разбираш това, нали? Сега е времето, когато Бог разкрива хората, и ако ти временно не следваш правилния път, тогава Бог ще използва практическата среда, за да ти даде възможност да разпознаеш проблемите си. Но щом разбереш, че Бог ти е дал известно време да се замислиш, че Бог ти дава последна възможност, ако ти все така не се обръщаш и упорито продължаваш да изпълняваш дълга си нехайно, тогава Бог ще действа. Когато Бог възнамеряваше да унищожи град Ниневия, направи ли го веднага? Не. Каква беше първата стъпка на Бог, когато Той действаше? Първо Той уведоми Йона и изрично му каза как ще протече целият процес и какви са Неговите намерения. След това Йона отиде в Ниневия и обиколи целия град, като обявяваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“ (Йона 3:4). Това послание достигна до ушите на всички; мъжете и жените, младите и старите, и хора от всички слоеве на обществото чуха за него — беше известно на всяко домакинство и дори царят им чу новината. Защо Бог действаше по такъв начин? Като разгледа този въпрос, човек може да види, че независимо дали Той спасява хора, разкрива хора или ги наказва, начините, по които Той се отнася към хората, имат процедури и принципи. Той не действа по внезапна прищявка, като незабавно унищожава някого, когато външният му вид не Му харесва. Вместо това Той оставя да мине известно време. Каква е Неговата цел, като позволява това време да мине? (Да позволи на хората да се покаят.) Целта е да уведоми хората на Ниневия какво ще направи, да им позволи да се замислят и малко по малко да разберат Неговите намерения и постепенно да започнат да се обръщат. Има процес, в който хората осъзнават това, и тези 40 дни са времето, което Бог е дал на хората да се обърнат. Ако след 40 дни те все още не са се обърнали и не са изповядали греховете си пред Него, тогава Бог ще доведе този въпрос докрай според това, което е казал, че ще направи. Това е така, защото Бог държи на думата си и казаното от Него ще бъде направено — в тези слова няма никаква лъжа. И така, каква беше реакцията на хората от Ниневия, когато получиха тази новина? Веднага ли се покриха с вретище и пепел? Не, имаше процес. В началото хората може да са се съмнявали: „Бог ще ни унищожи; наистина ли Той е казал това? Какво сме направили?“. След това всички домакинства се информираха взаимно по този въпрос и го обсъдиха заедно. Те почувстваха, че е настъпила криза и че са на кръстопътя на живота и смъртта. И така, какво трябваше да направят? Трябваше ли да се изповядат и да се покаят, или да бъдат скептични и да се съпротивляват? Ако наистина изберяха да бъдат скептични и да се съпротивляват, последствието щеше да бъде, че щяха да бъдат унищожени след 40 дни, но ако изповядаха греховете си и се обърнеха, все още щяха да имат спасителен пояс. След като обсъждаха този въпрос на всички нива в продължение на много дни, изключително малко граждани бяха способни да възприемат нагласата да изповядат греховете си и да се обърнат. Те бяха способни да подвият коляно в преклонение, да принесат жертви или да покажат известно добро поведение и някои добри проявления. Но имаше една най-ключова фигура, която спаси този град — кой беше това? Това беше царят на Ниневия. Той нареди на цялата страна, от царя до най-низшия обикновен човек, да се покрият с вретище и пепел, да изповядат греховете си и да се покаят пред Бог Йехова. След издаването на такава заповед, можеше ли някой в града да се осмели да не го направи? Един цар има такава власт. Ако беше използвал властта, която държеше, за да върши лоши неща, тогава народът на страната щеше да претърпи голямо бедствие, но вместо това той упражни тази власт, за да върши добри неща, неща като поклонение пред Бог и обръщане към Него, и градът беше запазен, народът на цялата страна беше спасен и те имаха надежда да бъдат опростени. Нима това не беше решено от една-единствена мисъл на този цар? Ако той беше казал: „Независимо дали вие сте готови да се покаете, аз няма да го направя; оправяйте се сами. Не вярвам в такива неща и не съм извършил никакво зло. Нещо повече, аз имам статус, така че какво може да ми направи Бог? Може ли да ме свали от трона? Ако градът бъде унищожен, така да бъде. Без тези обикновени хора аз пак ще бъда цар, точно както преди!“. Ами ако беше имал такава идея, такъв начин на мислене? Тогава много по-малко обикновени хора щяха да бъдат спасени и Бог в крайна сметка може би щеше избирателно да изведе хората, които бяха готови да се покаят. След като ги изведеше, онези, които предпочитаха да умрат, отколкото да се покаят, щяха да бъдат унищожени заедно с града и, разбира се, царят щеше да бъде сред тях. А що се отнася до онези, които бяха готови да се покаят, те щяха да могат да продължат да живеят, след като Бог ги изведе от града. Но най-доброто в това беше, че царят на Ниневия беше способен да застане начело, като се покри с вретище и пепел, и също така каза на обикновените хора в града, независимо дали бяха жени или мъже, млади или стари — които и да бяха те, колкото и високопоставен да бе чиновникът или низш селянинът — от аристократи до обикновени граждани, че всички трябва да се покрият с вретище и пепел и да коленичат пред Бог Йехова в поклонение, да паднат ничком и да изповядат греховете си, да изразят своята нагласа за обръщане, да се отвърнат от злия си път и да се отрекат от злото в ръцете си, да се покаят пред Бог и да се молят Той да не ги унищожи. Царят на Ниневия застана начело, като се покая и изповяда греховете си на Бог, и по този начин спаси цялото население на града, като мнозина извлякоха полза заедно с него. Като застана начело и направи това, неговата власт стана ценна. Това, че този цар е повел народа си да се обърне пред Бог, е нещо, което Бог помни.

Това, че разговаряме за съдържанието, в което антихристите се превъзнасят и свидетелстват за себе си с такива подробности, носи ли ви някаква полза? Да разговаряме така многократно, да даваме примери, да разказваме истории, да използваме различни средства и термини, за да го опишем и определим — ако хората все още не разбират, тогава те наистина нямат духовно разбиране и хора като тях са непоправими. Каква е целта да се разговаря с такива подробности? Целта е да се гарантира, че след като хората чуят тези слова, това, което разбират и приемат, не са доктрини, не е буквалното значение и не е определен израз, а по-скоро е истина за начина, по който стоят нещата и някои истини и принципи, свързани със същността на хората, с тяхното съществуване и с техния живот. Ако можете да съпоставите тези изказвания или тези примери, за които съм говорил, със собственото си действително състояние или с нещата, които разкривате в собствения си живот, тогава можете да разберете истината и сте човек с духовно разбиране. Да ги съпоставиш означава да свържеш всеки пример и въпрос, който се обсъжда, със своето състояние и да свържеш всеки аспект на истината, за който се разговаря, със собственото си състояние и със собствените си разкривания. Ако знаеш как да свързваш тези неща заедно и да го прилагаш, тогава имаш духовно разбиране, имаш надежда да навлезеш в истината реалност и можеш да разбереш истината. Ако не разбираш, независимо какво се казва, ако не можеш да свържеш тези въпроси със себе си, ако чувстваш, че независимо какво чуваш, то няма нищо общо с това, което разкриваш, и със собствената ти природа същност, и ако не можеш да намериш връзката, тогава си напълно невеж и не можеш да вкараш нищо в главата си; липсва ти духовно разбиране. Такива хора, на които им липсва духовно разбиране, стават само за полагане на труд и не могат да навлязат в истината реалност. Хората, които искат да постигнат спасение, трябва да навлязат в истината реалност, а за да навлезе в истината реалност, човек трябва да разбере тези слова и да разбере тези истории и обстоятелства, за които съм говорил, както и какъв е всеки въпрос, всеки тип разкриване и същността на всеки тип човек, както и техните проявления и състояния, и да стане способен да съпоставя всичко това със себе си. Само по този начин може да разбере истината; ако не достигне до тази точка, тогава не може да я разбере. Подобно е, когато хората отглеждат кокошки — ако човек отглежда кокошка половин година и тя все още не е снесла яйце, може ли да се каже, че тази кокошка не снася яйца? (Не.) Ако стопанинът е имал тази кокошка три години и я е хранил със зърно и зеленчуци, но независимо какво яде, тя все така не снася яйце, тогава може ли да се каже, че тази кокошка не снася яйца? (Да.) И така, що се отнася до хората, някои от тях не разбират, независимо какви проповеди слушат и независимо как разговаряш с тях за истината. Това е човек без духовно разбиране. Има и друг тип хора, от тези, които могат да разберат това, което са чули, но не го прилагат на практика, не се обръщат. Този тип хора са свършени и са същите като хората от град Содом — обречени да бъдат обект на унищожение. Антихристите принадлежат към тази категория хора; те няма да се обърнат, независимо как разговаряш за истината. Нима това е просто непреклонен нрав? (Не.) Те имат природа същност, която се противопоставя на Бог и е враждебна към истината, и за такъв човек е изключено да разбере истината. Такива хора се превръщат във врагове на истината, противопоставят се на истината и на Бог и са враждебни към положителните неща, затова, когато разговаряш за истината, те не я възприемат като истина, а по-скоро като вид теория, наука или доктрина. След като изслушат общението, те въоръжават с него сърцата си, така че след това да могат да се перчат и да печелят собствените си интереси, статус, слава и придобивки. Това е тяхната цел. Независимо как разговаряш за истината и независимо кои примери обсъждаш, не можеш да ги реформираш и не можеш да промениш намеренията им или начина, по който вършат нещата. Те са хора, които не се стремят към истината. Хората, които не приемат и не практикуват истината, след като са я чули, не могат да бъдат променени от истината и Бог няма да спаси такива хора. Тези от този вид по същество могат да бъдат окачествени като хора, които са враждебни към истината, а по-конкретно те са антихристи. Това е разликата между антихристите и обикновените хора.

Някои хора имат нрав на антихристи и често разкриват определен покварен нрав, но едновременно с разкриването му те се самоанализират и опознават себе си, способни са да приемат и да практикуват истината и след време в тях се забелязва промяна. Такива хора е възможно да подлежат на спасение. Има хора, които външно изглеждат способни да се отричат от нещата, да отдават всичко, да понасят несгоди и да плащат цена, но в своята природа същност те изпитват неприязън към истината и я ненавиждат. Когато разговаряш с тях за истината, те изпитват неприязън към нея и се съпротивляват. Дремят и заспиват по време на сбирки и проповеди. Намират ги за скучни и дори да разбират това, което чуват, не го прилагат на практика. Има и други, които изглежда слушат проповедите сериозно, но сърцата им не жадуват за истината и отношението им към Божиите слова е да ги оценяват като вид духовно знание или теория. И така, независимо колко години са вярващи, колко Божии слова са прочели или колко проповеди са чули, няма промяна във възгледите им относно стремежа към статус и почитането на властта, нито в нагласата им да изпитват неприязън към истината, да я ненавиждат и да се съпротивляват на Бог. Те са типични антихристи. Ако ги разобличиш, като кажеш: „Това, което правиш, е опит да спечелиш хората, а когато се превъзнасяш и свидетелстваш за себе си, ти подвеждаш хората и се съревноваваш за статус с Бог. Това са действия на Сатана и на антихристите“, способни ли са те да приемат такова заклеймяване? Категорично не. Какво мислят те? „Прав съм да действам по този начин, затова така и действам. Независимо как ме заклеймяваш, независимо какво казваш и колкото и правилно да изглежда, аз няма да се откажа от този начин на действие, от това желание, от този стремеж“. Тогава е определено: това са антихристи. Нищо, което ти кажеш, не може да промени възгледите им, намеренията им, плановете им, амбициите им или желанията им. Това е архетипната природа същност на антихристите; никой не може да ги промени. Независимо как хората разговарят с тях за истината, какъв език или формулировка използват, независимо от времето, мястото или контекста, нищо не може да ги промени. Независимо как се променя средата им, как се променят хората, събитията и нещата около тях и как се променят времената, или колко големи знамения и чудеса показва Бог, колко благодат им дарява Бог или дори как ги наказва Бог, начинът, по който виждат нещата, и плановете им никога няма да се променят и амбицията и желанието им да изкопчат власт никога няма да се променят. Начинът им на постъпване и взаимодействие с другите никога няма да се промени, нито пък отношението им на ненавист към истината и Бог. Когато другите посочат, че това, което правят, е да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си и да се опитват да подвеждат хората, те променят начина си на говорене на такъв, в който другите не могат да намерят грешка или да го различат. Те използват още по-хитри средства, за да продължат да вършат собствените си лични дела и да постигнат целта си да управляват и да контролират Божиите избраници. Това се проявява у един антихрист и е породено от същността на антихриста. Дори Бог да им каже, че ще бъдат наказани, че краят им е дошъл, че са прокълнати, може ли това да промени същността им? Може ли да промени отношението им към истината? Може ли да промени любовта им към статуса, славата и придобивките? Не може. Да превърнеш хората, които са покварени от Сатана, в хора с нормална човешка природа, които се покланят на Бог, е дело на Бог; то може да бъде постигнато. Но възможно ли е да превърнеш демони, хора, които са облечени в човешка плът, но чиято същност е сатанинска и които са враждебни към Бог, в нормални хора? Това би било невъзможно. Бог не върши такова дело; тези хора не са включени сред онези, които Бог спасява. Как тогава Бог отсъжда за такива хора? Те принадлежат на Сатана. Те не са обект на Божия избор или спасение; Бог не иска такива хора. Независимо колко дълго са вярвали в Бог, колко са страдали или какво са постигнали, плановете им няма да се променят. Те няма да се откажат от амбициите или желанията си, още по-малко ще се откажат от своята мотивация и копнеж да се съревновават с Бог за статус и за хора. Такива хора са живи антихристи.

Някои хора казват: „Нима антихристите вършат зло и се съпротивляват на Бог поради моментно объркване? Ако Бог покажеше някои знамения и чудеса или ги накажеше малко, така че те да могат да видят Бог, нямаше ли тогава да могат да признаят Бог и да Му се покорят? Нямаше ли тогава да могат да приемат и да признаят, че Бог е истина и повече да не се съревновават за статус с Бог? Нима не е така, че те нямат вяра, защото не са видели Бог да показва някакви знамения и чудеса или не са видели Божието духовно тяло, и затова са много слаби, а след това са заблудени от Сатана?“. Не, не е така. Амбициите, желанията и същността на антихристите са напълно отчетливи и се различават от това някой да бъде временно заблуден, да е глупав и да не разбира истината. Антихристите изначално притежават сатанинска природа и по рождение изпитват неприязън към истината и я ненавиждат. Те са сатани, които са непримирими с Бог, които се съпротивляват на Бог и се съревновават с Бог докрай, и те са живи сатани, които носят човешка кожа. Такива хора се окачествяват като антихристи според тяхната природа същност и така каква роля могат да играят и какви неща могат да вършат в Божия дом? Те прекъсват, смущават, разрушават и унищожават Божието дело. Тези хора не могат да не вършат тези неща в Божия дом. Точно такива са те, имат сатанинска природа и са точно като вълци, които влизат сред стадото с намерението да погълнат овцете — това е тяхната единствена цел. Погледнато от друга гледна точка, защо Бог позволява тези хора да се появяват в Неговия дом? За да могат Божиите избраници да растат в прозорливост. Способни ли са хората да видят ясно какъв вид нещо е дяволът Сатана, каква е същността на думите и действията му, какъв е нравът, който разкрива, или как подвежда хората и се противопоставя на Бог в света? Когато се спомене дяволът Сатана, хората не могат ясно да заявят дали е точно дявол или Сатана; те го чувстват като нещо абстрактно и празно, като недостатъчно конкретно. „Къде е Сатана?“ — питат те. „Във въздуха“ — идва отговорът. „И така, колко голям е Сатана тогава? Какви чудеса извършва по-конкретно? Как по-конкретно се противопоставя на Бог? Каква е неговата природа същност?“. Те чувстват, че всичко е много абстрактно, неясно и празно. Чрез проявленията и разкриванията на антихристите обаче те могат да съпоставят тези неща с това, което прави Сатана, и с неговата природа същност и тогава всичко става конкретно и вече не е абстрактно или празно. Щом всичко стане конкретно, хората могат да го чуят да говори, да видят поведението му и внимателно да различат неговата природа същност. По този начин нима тогава не чувстват, че същността на дявола Сатана, за която говори Бог, става по-конкретна и реална и те могат практически да я съпоставят с действителни проявления? Някои хора са с незрял духовен ръст и не разбират истината, и чрез някаква моментна глупост са заблудени от антихристи и подведени, и така напускат за около година. Когато се върнат в Божия дом, те осъзнават, че не е хубаво да се следва Сатана. Когато тези хора за първи път започват да следват антихристи, те чувстват, че имат основателна причина и голяма увереност, като казват: „Горното не иска да следваме антихристи, но ние ще ги следваме въпреки всичко и един ден ще се докаже, че сме прави!“. Резултатът от това е, че след известно време те чувстват, че са загубили делото на Светия Дух, не могат да почувстват никакво потвърждение в сърцата си. Чувстват се така, сякаш Бог вече не е с тях, чувстват, че вярата им е загубила смисъла и посоката си, и постепенно започват да имат все по-голяма прозорливост за антихристите. Преди са мислели, че антихристите наистина разбират истината и като ги следват, не могат да сгрешат във вярата си, но сега виждат, че антихристите имат сериозни проблеми, че антихристите говорят така, сякаш разбират истината, но никога не практикуват истината — това е факт. Те виждат, че са следвали антихристи толкова дълго време и не са придобили никаква истина, и че наистина е толкова опасно да продължат да следват антихристи, и затова изпитват съжаление, отхвърлят антихристите и са готови да се върнат в Божия дом. След като Божият дом приеме обратно такива хора, от тези хора се иска да разкажат за преживяването си и те казват: „Онзи антихрист беше толкова добър в подвеждането на хората. Тогава изглеждаше прав, независимо какво мислех за него, но резултатът беше, че не спечелих нищо, не разбрах никаква истина и не придобих дори намек за истина реалност, след като го следвах повече от година. Загубих ценно време. Наистина претърпях толкова голяма загуба!“. Това преживяване на провал става най-дълбокият им спомен. След като се върнат в Божия дом, колкото повече слушат проповеди, толкова повече разбират истината и толкова по-светли стават сърцата им. Когато се сетят за времето, прекарано в следване на онези антихристи, и видят как са претърпели загуба, те започват да чувстват, че антихристите наистина са сатани и по начало нямат истина, че само Бог е истина и те повече не смеят да следват друг човек. Когато дойде време отново да избират водач, те гласуват много внимателно с мисълта: „Ако гласувам за еди-кой си човек, може да помогна да бъде избран антихрист. Ако не гласувам за него, това може да попречи да бъде избран антихрист. Трябва да бъда внимателен и да оценявам хората според принципите“. Нима действията им сега не се основават на принципи и стандарти? (Да, така е.) Това е хубаво нещо. Някои хора са подведени от антихристи и казват: „Защо ни се случи това? Дали сме били оставени настрана от Бог? Нима Той вече не се интересува от нас?“. В такава ситуация, ти би ли се съгласил, ако Бог ти каже да не следваш антихристи? Не, не би. Все пак ще настояваш да ги следваш и всичко, което Бог може да направи, е да ти позволи да го направиш и след това да ти даде урок, като използва факти. След като следваш антихристи известно време, изведнъж се осъзнаваш и виждаш, че си претърпял загуба в живота си, и едва тогава изпитваш разкаяние и си готов да отхвърлиш антихристите и отново да се върнеш пред Бог. За твое щастие Бог е толерантен и милостив и Той все още те иска. Ако не те искаше, тогава щеше да си напълно свършен, нямаше да имаш повече шансове да постигнеш спасение — няма добър край в следването на антихристи.

Трябва да виждате антихристите ясно и да ги разпознавате правилно. Трябва да знаете как да разпознавате различните проявления на антихристите и в същото време трябва ясно да знаете, че вашата собствена природа същност има много общи неща с антихристите. Това е така, защото всички вие принадлежите към човечеството, което е покварено от Сатана, и единствената разлика е, че антихристите са напълно под контрола на Сатана и са се превърнали в негови съучастници и говорят от негово име. Ти също принадлежиш към поквареното човечество, но си способен да приемеш истината и имаш надежда да постигнеш спасение. По отношение на същността обаче ти имаш много общи неща с антихристите и твоите методи и планове са същите. Само че, след като си чул истината и си слушал проповеди, ти си способен да промениш курса, а способността да промениш курса определя, че имаш надежда да постигнеш спасение — това е разликата между теб и антихристите. Следователно, докато разобличавам антихристите, ти също трябва да правиш сравнение и да разпознаваш кои общи неща имате ти и антихристите и кои проявления, нрав и аспекти на същността споделяте с тях. Като правиш това, нима тогава няма да можеш да познаеш себе си по-добре? Ако винаги се съпротивляваш, като вярваш, че не си антихрист, изпитваш силна ненавист към антихристите и не желаеш да правиш това сравнение или да се самоанализираш и да разбереш какъв път следваш, тогава какво ще бъде последствието? Със сатанински нрав е много вероятно да станеш антихрист. Това е така, защото никой антихрист не се стреми целенасочено да стане антихрист и след това да стане такъв; това е, защото те не се стремят към истината и естествено в крайна сметка следват пътя на антихриста. Нима всички онези в религиозния свят, които не обичат истината, не са антихристи? Всеки един човек, който не се самоанализира и не разбира собствената си природа същност и който вярва в Бог според своите представи и фантазии, е антихрист. След като си поел по пътя на антихриста, след като придобиеш статус, и в съчетание с факта, че имаш някои дарби и знания, и всички ти се възхищават, тогава, с удължаването на времето, което прекарваш в работа, ти заемаш място в сърцата на хората. С разрастването на обхвата на работата, за която отговаряш, ти започваш да водиш все повече хора, придобиваш все повече капитал и тогава се превръщаш в истински Павел. Всичко това зависи ли от теб? Ти не си имал план да следваш този път, но как така несъзнателно си поел по пътя на антихриста? Една важна причина за това е, че ако не се стремиш към истината, със сигурност ще се стремиш към статус и престиж, ще се занимаваш със собствени дела, докато накрая, без да осъзнаваш, ще следваш пътя на антихриста. Ако хората, които следват пътя на антихриста, не променят курса си навреме, тогава, когато придобият статус, е много възможно да станат антихристи — този резултат е неизбежен. Ако не могат да видят този въпрос ясно, тогава са в опасност, защото всеки притежава покварен нрав и всеки обича репутацията и статуса; ако не обичат истината, тогава са много предразположени към падане заради репутацията и статуса. Без правосъдието и наказанието от Бог, всеки би следвал пътя на антихриста и би паднал заради репутацията и статуса, и това е нещо, което никой не може да отрече. Ти казваш: „Имам тези разкривания само от време на време, те са просто временни проявления. Въпреки че имам същата същност като тази на антихристите, аз все пак се различавам от антихристите, защото нямам толкова големи амбиции като тях. Освен това, докато изпълнявам дълга си, аз постоянно се самоанализирам, изпитвам разкаяние и търся истината, и действам в съответствие с истините принципи. Съдейки по поведението си, аз не съм антихрист и не желая да бъда такъв, следователно не мога да стана антихрист“. Може би сега не си антихрист, но можеш ли да гарантираш, че няма да следваш пътя на антихриста и да станеш антихрист? Можеш ли да дадеш такава гаранция? Не, не можеш. И така, как можеш да дадеш такава гаранция? Единственият начин да направиш това е да се стремиш към истината. Как тогава трябва да се стремиш към истината? Имаш ли начин да го направиш? Първо, трябва да признаеш факта, че споделяш същия нрав същност като антихристите. Въпреки че сега не си антихрист, за теб кое е най-пагубното и най-опасното нещо? Това е, че притежаваш същата природа същност като антихристите. Това добро нещо ли е за теб? (Не.) Със сигурност не е. Това е пагубно за теб. Следователно, докато слушаш тези проповеди, разобличаващи различните проявления на антихристите, не мисли, че тези неща нямат нищо общо с теб; това е грешната нагласа. И така, каква нагласа трябва да имаш, за да приемеш тези факти и проявления? Съпоставяй се с тях, признай, че имаш природата същност на антихрист и след това изследвай себе си, за да откриеш кои от твоите проявления и разкривания са идентични с тези на антихристите. Първо, признай този факт — не се опитвай да се маскираш или прикриваш. Пътят, по който вървиш, е пътят на антихриста, така че е в съответствие с фактите да се каже, че си антихрист; просто Божият дом все още не те е окачествил като такъв и ти дава шанс да се покаеш, това е всичко. Разбираш ли? Първо, приеми и признай този факт, а след това това, което трябва да направиш, е да дойдеш пред Бог и да Го помолиш да те дисциплинира и възпира. Не се отдалечавай от светлината на Божието присъствие и не напускай Неговата закрила и по този начин ще бъдеш възпиран от съвестта и разума си, когато вършиш нещата, а също така ще имаш Божиите слова, които да те озаряват, да те водят и да те възпират. Освен това ще имаш делото на Светия Дух, което да те напътства, да подрежда хората, събитията и нещата около теб, за да служат като предупреждения за теб и да те дисциплинират. Как те предупреждава Бог? Бог действа по много начини. Понякога Бог ще те накара да изпитваш очевидно чувство в сърцето си, като ти позволява ясно да осъзнаеш, че трябва да бъдеш възпиран, че не можеш да действаш своеволно, че ако действаш погрешно, ще посрамиш Бог и ще станеш за смях, и така се въздържаш. Нима Бог не те закриля така? Това е един начин. Понякога Бог ще те укорява вътрешно и ще ти представя ясни думи, за да ти каже, че да действаш по този начин е срамно, че Той го ненавижда, че е прокълнато, тоест Той използва ясни думи, за да те укори, така че да направиш сравнение със себе си. Каква е целта на Бог, като те укорява по този начин? Той го прави, за да накара съвестта ти да почувства нещо, и когато почувстваш нещо, ще вземеш предвид въздействието, последствията и собственото си чувство за срам и ще упражниш известно въздържание в действията и практиките си. След като имаш много такива преживявания, ще откриеш, че въпреки че този покварен нрав е вкоренен вътре в хората, когато хората станат способни да приемат истината и ясно да видят истината за собствения си покварен нрав, те могат целенасочено да се опълчат на плътта си; когато хората станат способни да прилагат истината на практика, техният сатанински нрав се пречиства и променя. Сатанинският нрав на човека не е неразрушим или неизменен — когато станеш способен да приемеш истината и да я прилагаш на практика, твоят сатанински нрав естествено ще бъде разбит и заменен. След като вкусиш колко е сладко да се прилага истината на практика, ще си помислиш: „Преди бях толкова безсрамен. Независимо колко нагли бяха думите ми или как се превъзнасях, за да накарам другите да ми се покланят, не изпитвах срам и нямах никакво съзнание след това. Сега чувствам, че да действам по този начин беше погрешно и се посрамих, и имам чувството, че много очи са вперени в мен“. Това е Божие дело. Той ти дава чувство и ти ще се чувстваш сякаш укоряваш себе си, и тогава няма да вършиш зло или да се придържаш към собствения си път. Несъзнателно, твоите начини да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си намаляват все повече, ти все повече упражняваш самоконтрол и все повече чувстваш, че като действаш по този начин, ти е леко на сърцето и съвестта ти е спокойна — това е да живееш в светлината и вече няма нужда да си на тръни или да използваш лъжи или приятни думи, за да се прикриваш. В миналото лъжеше и поддържаше лъжите всеки ден, за да защитиш репутацията си. Всеки път, когато кажеше лъжа, трябваше след това да поддържаш тази лъжа, толкова се страхуваше, че може да се издадеш. Резултатът от това беше, че казваше все повече лъжи и по-късно трябваше да полагаш големи усилия и да си блъскаш главата, за да поддържаш лъжите си; живееше живот, който не приличаше нито на човешки, нито на демонски, и беше толкова изтощителен! Сега се стремиш да бъдеш честен човек и можеш да отвориш сърцето си и да говориш неща, които са реални. Няма нужда да казваш лъжи и да поддържаш лъжите си всеки ден, вече не си възпиран от лъжи, страдаш много по-малко, живееш живот, който е все по-спокоен, волен и освободен, най-дълбоко в сърцето си се наслаждаваш на чувства на мир и радост — ти вкусваш сладостта на този живот. И докато вкусваш сладостта на този живот, твоят вътрешен свят вече не е измамен, нечестив или фалшив. Вместо това сега си готов да дойдеш пред Бог, молиш се на Бог и търсиш истината, когато имаш проблем, можеш да го обсъждаш с другите, когато имаш проблем, и вече не действаш едностранно или произволно. Все повече чувстваш, че начинът, по който си вършил нещата преди, е бил презрян и повече не искаш да правиш нещата така. Вместо това действаш по начин, който е в съгласие с истината, с разума и с Божиите намерения; начинът, по който действаш, се е променил. Когато си способен да постигнеш тези неща, нима това не означава, че си се отклонил от пътя на антихриста? И когато си се отклонил от пътя на антихриста, нима това не означава, че си поел по пътя на спасението? Когато си поел по пътя на спасението и често идваш пред Бог, твоята нагласа, намерение, гледна точка, твоите житейски цели и посока в живота вече не са в противоречие с Бог, ти започваш да обичаш положителните неща и започваш да обичаш справедливостта, праведността и истината. Когато това се случи, дълбините на сърцето ти и съкровените ти мисли са започнали да се преобразяват. Когато си поел по пътя на спасението, можеш ли все пак да станеш антихрист? Можеш ли все пак умишлено да се съпротивляваш на Бог? Не, не можеш и вече си извън опасност. Само като влязат в това състояние, хората ще бъдат на правилния път на вяра в Бог и само като търсят и приемат истината по този начин, могат да се отърват от проблемите, контрола и смущенията, причинени от тяхната сатанинска природа и природата на антихрист. Поел ли си сега по правилния път в живота на стремеж към истината? Ако не си, побързай и се стреми усилено да се качиш на него. Ако не можеш да се качиш на пътя в стремеж към истината, все така ще живееш в опасност — всички, които вървят по пътя на антихристите, са в опасност да бъдат отстранени по всяко време.

Повечето хора, докато изпълняват дълга си, се борят срещу собствения си антихристки нрав, изтощени от борбата за репутация, статус, пари и интереси, уморени духом и телом. И така, кога може да се разреши този проблем? Само като се стремиш към истината и си способен да я приемеш, можеш постепенно да се отървеш от възпирането и оковите на своята антихристка природа същност и да накараш сатанинския си нрав постепенно да отслабне и да изчезне, и така ще имаш надежда да се освободиш от властта на Сатана. Плакали ли сте тайно заради тези неща от чувството, че никога не можете да се промените, никога не можете да обикнете истината и никога не можете да постъпвате според истините принципи, и мразещи се толкова много, че си удряте шамари и плачете с горчиви сълзи? Правили ли сте това много пъти? Ако някой не го е правил често, това не го ли прави вцепенен? Такъв човек никога не може да възприеме, че е покварен, и все пак вярва, че работи добре, че има заложби и талант, че разбира много истини и че може да се справя с много неща според принципите, като се чувства много уверен — такъв човек е вцепенен, мисли си, че е страхотен, и това е много опасно за него! Можете ли сега наистина да възприемете, че духовният ви ръст е твърде малък, че сте далеч от това да се отървете от покварения си нрав и че все още сте в опасната зона? Хората, които не се стремят към истината, нямат това възприятие, нито пък хората, които са без делото на Светия Дух. Повечето хора са замаяни и объркани, като си мислят, че докато изпълняват дълга си методично и не вършат зло, те не следват пътя на антихристите и че стига да не вършат всевъзможни злини, те не са антихристи. Поради това през повечето време те са в състояние на вцепеняване, често се чувстват доволни от себе си, мислят си, че са страхотни и че скоро ще постигнат спасение, и че пътят на антихристите няма нищо общо с тях. Ежедневните ви молитви могат да се използват, за да се прецени дали сте в такова състояние, или не. За какво се молите, когато идвате пред Бог всеки ден? Ако всеки ден казваш: „О, Боже, обичам Те! О, Боже, готов съм да Ти се покоря! О, Боже, готов съм да изпълня поръчението, което си ми дал! Мога да изпълнявам дълга си предано и имам решимостта да Те удовлетворя и да бъда усъвършенстван от Теб. Без значение какви антихристки проявления притежавам или колко малко познавам себе си, Ти все още ме обичаш и искаш да ме спасиш“, тогава какво проявление е това? Това е вцепеняване, ти изразяваш само решителност и нямаш абсолютно никакво разбиране за собствената си природа същност. Ти си в ентусиазираната фаза и си много далеч от това да притежаваш истината реалност. Колко време минава, преди да можете да кажете една истинска молитва, да кажете на Бог какво е в сърцето ви, да Му разкажете за действителното си положение, да почувствате мир и радост в сърцето си и да почувствате, че наистина живеете пред Бог? Кажете Ми, колко време минава, преди да можете да направите това веднъж? Един месец, два месеца, шест месеца или една година? Ако никога не сте казвали истинска молитва и все още се молите както хората в религиозния свят, като винаги казвате, че обичате Бог, винаги изразявате решимостта си, винаги казвате същите заучени фрази, тогава твърде много ви липсва и нямате абсолютно никаква истина реалност. Обикновено хората, които вярват в Бог от три или пет години, не говорят такива детински и невежи неща, когато идват пред Бог, защото са сигурни, че ще следват Бог, а също така имат вяра и вече ясно разбират истините на виденията за Божието дело, Божиите намерения, Божия план за управление и целта на Божието дело. За какво се молят предимно, когато идват пред Бог? Едното е да познаят себе си, а другото е да кажат някои истински думи: „О, Боже, днес имам известно затруднение, направих нещо, с което съм Ти задлъжнял, имам някакви недостатъци и Те моля да ме защитиш и да ме водиш, просветляваш и озаряваш“. Този човек започва да казва някои доста истински неща, които са свързани с истината реалност, и вече не казва онези изрази на решителност и лозунги, които казват онези ентусиазирани хора, които току-що са започнали да вярват. Защо не ги казват? Те чувстват, че няма смисъл да казват такива неща, че такива неща не могат да отговорят на вътрешната им нужда от истината или на нуждата им от навлизане в живота. Независимо от това колко години вярваш, независимо дали само отбиваш номера, или искрено идваш пред Бог, когато Му се молиш, в колко от десет дни казваш онези празни думи и крилати фрази? Някой може да каже един ден, тогава за какво се моли през останалите девет дни? Ако молитвите му са свързани с дълга му и навлизането в живота, тогава е добре и това показва, че той носи някакво бреме за истината, за Божиите слова и за собствения си дълг и че вече не е толкова вцепенен. Какво имам предвид под „вече не е толкова вцепенен“? Имам предвид, че когато се споменават въпроси, свързани с покварения нрав и различните състояния на хората, те чувстват нещо и имат съзнание, и също могат да разберат. Те са способни да постигнат разбиране и възприемане и разбират тези въпроси, без значение как са обяснени, и са почти в крак с тях — това показва, че са придобили известен духовен ръст. Какви проявления показват вцепенените хора? Всеки ден те живеят така, без да се стремят и без да напредват, и затова винаги казват едни и същи стари неща, когато се молят на Бог. Те изобщо не разбират навлизането в живота, нямат духовно разбиране, не чувстват нищо, не дават никаква реакция, без значение колко проповеди слушат, и независимо как се общува за истината, те чувстват, че всичко е монотонно и всичко означава едно и също. И така, имат ли какво да кажат на Бог? Какво ще се молят и казват хората, когато дойдат пред Бог, зависи от думите в сърцата им, които искат да кажат на Бог, и те чувстват, че непременно трябва да кажат тези неща на Бог. В сърцето си трябва поне да имаш разбирането си за Божиите изисквания, трудностите, пред които си изправен, и как трябва да отговориш на Божиите изисквания. Ако в сърцето ти няма нищо и всичко, което можеш да направиш, е да кажеш няколко приятни за ухото думи и някои лозунги и доктрини, и просто да отбиеш номера, тогава това не е молитва. Ако си давал клетви за вярност през всичките тези години, но не си направил нищо практическо, и в крайна сметка пак си склонен да предадеш Бог, да се отречеш от Него и да отпаднеш по всяко време, тогава това показва, че си без духовен ръст. Ако сега, когато идвате пред Бог, за да се молите, връзката ви с Него се върти предимно около Божиите изисквания и собствената ви промяна на нрава, тогава връзката ти с Бог ще е установена, няма да следваш пътя на антихриста и това означава, че ще си поел по правилния път на вярата в Бог.

Ясни ли са ви сега различните проявления на антихристите, които се превъзнасят и свидетелстват за себе си, както и определенията за естеството на такова поведение? Има ли разлика между проявленията на антихристите и проявленията на покварения нрав на обикновените хора? Можете ли да направите сравнение, когато наистина се сблъскате с даден проблем? Можете ли да разглеждате проявленията на антихристите като проявления на обикновени покварени хора и обратното? Как трябва да разграничите тези две неща? Преценката на нрава на човек чрез неговите последователни проявления и разкривания и преценката на неговата същност от неговия нрав е точен начин за окачествяването му. Антихристите не приемат истината, нито възхваляват Бог; те просто се превъзнасят и свидетелстват за себе си. Това проявление е изключително очевидно и изпъкващо и е изцяло подвластно на тяхната сатанинска природа. Въпреки че обикновените хора също се превъзнасят и свидетелстват за себе си, когато общуваш с тях за истината, те са способни да я приемат и да признаят, че Бог е истина, и могат да приемат истината, само че промяната не се случва много бързо или лесно за тях — това е разликата между антихристите и обикновените хора. След като казахме това, става ли тогава лесно да се прави разлика между тях? Антихристите имат една характерна черта: когато не обичат истината или отричат истината, отричат ли я директно? (Не.) Какъв метод използват, за да отрекат истината, така че да видиш, че не признават истината? Те ще се впуснат в софистика, за да те опровергаят, като кажат, че това, за което общуваш, не е истината, а че само това, за което те общуват, е истината. Например, те свидетелстват за себе си и някой ги разобличава, и след това какви проявления показват, които карат другите да се убедят, че не обичат или не приемат истината? Впускането в софистика и опитите да се оправдаят е едно от тях, а също така има и прикриване на фактическата истина, и именно тази истина е тяхната цел. Тяхната цел е да свидетелстват за себе си, така че другите да им засвидетелстват уважение. Те няма да ти позволят да узнаеш целта им; те просто ще казват фалшиви и приятни неща, ще се впускат в софистика, ще те заблуждават, ще те объркват, така че в крайна сметка да кажеш, че те не свидетелстват за себе си, и тогава ще са постигнали целта си. Те говорят фалшиви и приятни неща, впускат се в софистика, заблуждават хората, не признават, че свидетелстват за себе си, не приемат да ги разобличаваш, не приемат укорите ти, още по-малко приемат това фактическо окачествяване. Те изобщо не приемат това и дори си измислят извинения, като казват: „Това не означава, че свидетелствам за себе си. Има причина и контекст да кажа това. Да се кажат няколко неподходящи неща в тази ситуация е напълно нормално и не е проблем. Може ли да се счита за свидетелстване за себе си? Нещо повече, аз съм свършил цялата тази работа и дори да не съм имал никакви постижения, аз съм понесъл несгоди. Не е кой знае какво, ако някои хора ми засвидетелстват уважение и ме почитат“. Те не смятат, че такова позорно поведение, такъв отвратителен акт, е кой знае какво — това отношение на приемане на истината ли е? Те не изпитват срам поради тези злодеяния и дори се мислят за страхотни — това е същността на злите хора. Антихристите вярват, че да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си е напълно уместно и това се очаква от тях да правят. Те мислят: „Правя го, защото имам тази способност — достойни ли са другите хора да го правят? Аз съм спечелил подкрепата на всички, положил съм толкова много усилия да върша църковна работа, направил съм толкова големи приноси за божия дом и съм поел толкова голям риск! Справедливо ли е, ако не ми дадеш никаква награда и никаква облага? Не е ли бог праведен? Не въздава ли на всеки според делата му? И така, не заслужавам ли подкрепата на всички, след като съм направил всички тези приноси и съм поел целия този риск?“. Те смятат, че трябва да получат нещо в замяна за изпълнението на дълга си и че минималната награда трябва да бъде подкрепата на всички и възможността да се наслаждават на верността, почитта и облагите, които заслужават. Това отношение на приемане на истината ли е? (Не.) И така, каква е истината тук? Например, ти им казваш: „Колкото и да страдат, хората са сътворени същества и те трябва да страдат, защото имат покварен нрав. Страданието при изпълнението на дълга е само един от начините, по които хората страдат. Без значение колко сме способни или какви дарби притежаваме, не бива да очакваме никаква награда или да се опитваме да сключваме сделки с Бог“. Това не е ли истината? Това е най-основната истина, която сътворените същества трябва да разберат. Може ли обаче тази истина да бъде открита в техните философии за светските отношения и в техните мисли и възгледи? (Не.) Приемат ли тази истина, когато я чуят? Не, не приемат. Какво е тяхното отношение? Те вярват, че да си в Божия дом е като да си в света, че трябва да бъдат възнаградени според труда си, че трябва да получат нещо за изпълнението на дълга си и че ако поемат някакъв риск, тогава трябва да получат облагите и благодатта, които заслужават. Изпълнението на дълга е отговорност и задължение на всеки един човек и възнаграждението не влиза в сметката. Приемат ли антихристите тази истина? Какво е тяхното отношение? Те презират и се съпротивляват с думите: „Вие, идиоти такива, дори приемате това! Това ли е истината? Това не е истината, това е просто заблуждаване на хората. Справедливост и равенство между хората — това е истината!“. Що за изказване е това? Това е логиката и ереста, и заблудата на Сатана. И могат ли те да заблудят тези, които не разбират истината? Могат да ги заблудят толкова лесно! Някои хора са слаби, не разбират истините, свързани с изпълнението на дълга, освен това им липсват заложби и способност за възприемане и нямат много вяра, и когато чуят такива неща, те чувстват, че те са напълно смислени, и си мислят: „Да, наистина. Как можах да бъда толкова глупав? Днес най-накрая срещнах човек, който разбира. Това, което казва, е правилно!“. Тези хора слушат и приемат само неща, които звучат разумно и съгласно техните представи; те не подхождат към Божиите слова според принципа, че Божиите слова са истината. Независимо дали Божиите слова са в съгласие с чувствата на хората, с мисленето и логиката на хората, с обичаите и навиците на хората или с традиционната култура, Божиите слова са окончателни и всяка една дума от тях, от началото до края, е истина. Не е нужно някой да поставя под въпрос или да анализира Божиите слова и независимо дали цялото човечество вярва, че са правилни или грешни, или дали някой може да ги приеме, Божиите слова са вечна истина. Не е нужно да се подлага на изпитание непреходността на Божиите слова, нито е нужно човечеството да ги проверява чрез преживяване — Божиите слова са истина. Така ли го разбират антихристите? Те мислят: „Бог трябва да е разумен! Какво означава божията праведност? Не е ли, че тези, които страдат много и са много способни, получават големи награди, а тези, които страдат малко, които не са много способни и които не допринасят с нищо, получават малка награда?“. Бог казва ли това? (Не.) Бог не казва това. Какво казва Бог? Бог казва, че изпълнението на дълга е призвание на всеки човек, че изпълнението на дълга е свързано със своите принципи, че всеки трябва да изпълнява дълга си в съответствие с истините принципи и че от сътворените същества се очаква да правят точно това. Споменава ли се тук някакво възнаграждение? Споменава ли се награда? (Не.) Не се споменава възнаграждение, нито награда — това е задължение. Какво означава „задължение“? Задължението е нещо, което се очаква от хората да изпълнят, нещо, за което не се прилага възнаграждение според труда. Бог никога не е предвиждал, че някой, който прави много по изпълнението на дълга си, трябва да получи голяма награда, и че някой, който прави малко по изпълнението на дълга си или го изпълнява по начин, който не е добър, трябва да получи малка награда — Бог никога не е казвал такова нещо. И така, какво казват Божиите слова? Бог казва, че изпълнението на дълга е призвание на всеки човек и че това е нещо, което сътворените същества се очаква да правят — това е истината. Така ли го разбират антихристите? Как се отнасят към тези Божии слова? Те ще се отнесат към тях по различен начин. От гледната точка на собствените си интереси те ще изтълкуват изопачено Божиите слова. По-точно казано, това, което правят, е да подправят Божиите слова, като използват свои собствени средства и разбирания, за да превърнат Божиите слова и истината в друго тълкуване. И какво е естеството на такова тълкуване? То е от полза за тях, може да подвежда хората и може да ги провокира и примамва. Те превръщат Божиите слова в свой начин на говорене, сякаш това са истини, които те изразяват, и след като Бог е казал нещо, те трябва да променят начина, по който Бог го казва, и принципите на Божиите слова в свой собствен път. Дали това все още е истината, след като са я променили в свой собствен път? Не, не е — това е заблуда и ерес. Можете ли да различите този въпрос? (Да, до известна степен.) След като са слушали толкова много проповеди, някои хора са придобили известна проницателност. И каква е същността на противопоставянето и отричането на истината от страна на антихристите? (Това е подправянето и изопаченото тълкуване на Божиите слова.) А с какво намерение подправят и тълкуват изопачено Божиите слова? То е хората да не приемат истината, а вместо това да приемат техните заблуди и ереси. Те преиначават истината според своето мислене и логика, своите интереси и възгледи, както и своите представи. Тогава това е от полза за тях, а също така те могат да провокират и да подвеждат някои хора, които са глупави и невежи и които не разбират истината. Думите им може да ти се сторят правилни, когато ги чуеш за първи път, но ако ги анализираш внимателно, ще откриеш, че в тях се крият амбициите и машинациите на Сатана. Каква е целта на техните амбиции и машинации? Целта им е да облагодетелстват себе си, да направят собствените си начини на действие и поведение защитими, да накарат хората да им дадат добра оценка, да променят лошото и злото си поведение в правилно поведение и начини на действие, които са в съгласие с истината. По този начин те вярват, че хората няма да ги отхвърлят и Бог няма да ги заклейми. Може би ще успеят да заблудят другите, така че хората да не ги отхвърлят, но могат ли да накарат Бог да не ги заклейми? Може ли човек да промени същността на Бог? (Не.) В това се крие най-голямата глупост на антихристите. Те искат да използват красноречието си и „умните си глави“, за да измислят някаква заблуда и ерес, с която да подправят истината, така че твърдението им да стане защитимо и по този начин да отхвърлят Божиите слова и да отрекат съществуването на истината — не е ли това погрешно мислене? Могат ли да постигнат целта си? (Не.) Някои хора питат какво може да се направи, когато един антихрист подвежда някои хора. Ако такива хора наистина са били подведени и не могат да променят посоката, това означава, че са разкрити и отстранени, и то заслужено. Това означава, че те са обречени и не могат да избягат; те са обречени на смърт и Бог никога не е планирал да спасява такива хора. Те влизат в църквата под фалшив предлог, полагат някакъв труд и се наслаждават на известна благодат, а когато Бог вече не ги иска, Той ги дава на Сатана. Случва се така, че те чуват ерес и заблуда и щом я чуят, пляскат с ръце и я одобряват, а после тръгват след Сатана. Какво е това? Това е използване на Сатана, за да служи. В книга Откровение има един стих, който гласи: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят“ (Откровение 22:11). Това означава, че хората се сортират според вида си. Що се отнася до онези хора, които следват антихристите, това просто моментна непредпазливост ли е от тяхна страна? Дали е било, защото Бог не е бдял? Това означава, че те са обречени на смърт! След като общуваш с такива хора известно време, ще видиш, че те не заслужават да бъдат спасени — твърде окаяни са! Съдейки по характера им и по стремежа им към истината, природата им е нечестива и не обича истината и те не заслужават да бъдат спасени, не заслужават да наследят такава огромна благодат от Бог. Ако Бог не им даде тази благодат, те просто няма да я получат и затова най-точният начин да ги обобщим с три думи е „обречени на смърт“.

Превъзнасянето и свидетелстването за себе си е основното проявление на антихристите и окачествяването на тяхната същност според това проявление е много подходящо и конкретно — то не е празно окачествяване. Като се погледнат техните намерения, амбиции, разкриванията на тяхната същност и последователните цели на действията им, може да се види, че превъзнасянето и свидетелстването за себе си е характерно проявление на антихристите. Има ли антихристи, които никога не се превъзнасят и не свидетелстват за себе си? (Не.) Защо не? Защото техните амбиции и желания са толкова огромни и те не могат да ги контролират. Без значение сред каква група хора живеят, ако никой не ги превъзнася и не ги почита, те се чувстват сякаш животът им няма стойност или смисъл, поради което са толкова нетърпеливи да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, за да постигнат целите си. Те живеят, за да превъзхождат другите, и имат нужда хората да ги почитат и да ги следват, и дори тези хора да са като досадни, отвратителни мухи или шайки просяци, те нямат нищо против. Докато има хора, които ги почитат и ги следват, те се чувстват спокойни. Ако можеха да получат неистови аплодисменти от фенове, като известните певци, щяха да са на седмото небе, те обичат да се наслаждават на това — това е природата на антихристите. Без значение какви хора ги следват или почитат, антихристите ги харесват всичките. Дори ако хората, които ги следват, са най-окаяните и отвратителни, дори ако са зверове, докато ги превъзнасят и задоволяват амбициите и желанията им за статус, антихристите нямат нищо против. И така, могат ли антихристите да се спрат да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, и да се перчат навсякъде, където отидат? (Не.) Това е тяхната същност. Кажете Ми, какви хора са тези, които истински следват Бог? Сред човечеството има един тип хора, които Бог иска да избере и да спаси, и тези хора имат минимална съвест, разум и срам. Тези, които са малко по-добри от това, са способни да обичат истината, да обичат положителните неща и да обичат Божията справедливост и праведност; те са способни да мразят нечестивостта, чувстват се възмутени, когато виждат несправедливи или нечестиви неща, и дори да не са в състояние да направят нищо по въпроса, те все пак ги мразят — това са хората, които Бог иска, като минимум. Що се отнася до тези, които не притежават тази човешка природа и същност, Бог не ги иска, без значение колко много говорят за Божията доброта или за това колко велик е Бог. Например фарисеите в религията възхваляват Бог и свидетелстват за Него със същите стари празни теории и повърхностни думи и не им е омръзнало да ги говорят дори след две хиляди години. Сега Бог изразява толкова много истини, но те не могат да ги видят, те ги пренебрегват, а някои дори ги заклеймяват и хулят. Това напълно ги разкрива и Бог отдавна ги е окачествил като лицемерни фарисеи, всички от които са част от бандата на Сатана; Бог ги е окачествил като демони и сатани, свине и псета. Когато антихристите пристигнат в такава група хора и видят, че много малко от тях могат да разберат истината, че никой от тях няма никаква проницателност или талант, те бързат да се възползват от тази възможност, за да се перчат. Някои се хвалят, че някога са били приети в два световноизвестни университета едновременно, а накрая не са отишли, защото са повярвали в Бог и са приели Неговото поръчение. След като ги чуят да казват това, някои хора започват да им засвидетелстват уважение. Ако не разбираш истината и ако нещата, които обичаш, и мирогледът ти са същите като на светските хора, ти ще почиташ такива хора и затова, когато антихристите кажат такива неща, ти ще бъдеш подведен и заблуден от тях. Антихристите прикрито се превъзнасят по този начин, а онези глупави хора без проницателност са подведени от тях. Антихристите в крайна сметка се чувстват много щастливи, като си мислят, че никой, който е под тяхно ръководство, не е обикновен, докато всъщност всички тези хора са просто куп объркани хора и негодници. Тези, които нямат способност да възприемат истината, могат да бъдат подведени от сатани и антихристи. Когато чуят сатани и антихристи да говорят, те чувстват, че това наистина отговаря на собствените им мисли и вкусове, затова им е приятно да го слушат. Те не са способни да използват нормално мислене, за да преценят това, което слушат, нито ще намерят някой, който разбира истината, за да им помогне да разпознаят такива неща; докато чувстват, че това, което слушат, звучи разумно, те ще бъдат готови да го приемат и така ще бъдат подведени, без дори да го осъзнават. Ако тези, които имат способност да възприемат истината и имат проницателност, чуят антихристи да говорят, те ще знаят, че тези хора се опитват да подведат другите, и ще ги отхвърлят. Онези объркани хора, на които им липсва проницателност, ще повярват, че антихристите са учени, че имат добри заложби и перспективи. Те ще виждат нещата по този начин и ще бъдат подведени от някакво повърхностно явление; те няма да знаят какви са истините принципи и ще тръгнат да следват сатани. Не причиняват ли такива хора собственото си унищожение поради своята глупост и невежество? Така стоят нещата. Ако имаш проницателност за различните проявления на антихристите, които често се превъзнасят и свидетелстват за себе си, или за различните начини, по които го правят, и си способен да прецениш целта и намерението зад думите им, тогава ще ти бъде лесно да прозреш същността на антихристите и тогава ще си способен да ги отхвърлиш и прокълнеш веднага и никога повече да не ги видиш. Защо ще направиш това? Защото, когато видиш антихристи да говорят и да действат, ще ги ненавиждаш и мразиш, ще се чувстваш отвратен, сякаш гледаш мухи, и ще трябва да ги прогониш възможно най-скоро. Ето защо, след като имаш проницателност за действията и поведението на антихристите, трябва да ги разобличиш веднага, за да могат и другите да ги разпознаят, и след това да ги отлъчиш от църквата в съответствие с принципите. Смеете ли да направите това? Ако Божиите избраници могат да направят това, това показва, че са израснали на духовен ръст и че могат да проявяват внимание към Божиите намерения и да защитават делото на Божия дом. Когато Божиите избраници разберат истината и имат проницателност, антихристите вече няма да имат опора в църквата или в Божия дом.

Без значение по какъв повод, стига антихристите да имат възможност, те ще се изтъкват и ще свидетелстват за себе си. И докато има хора, които им се покланят и ги гледат с възхищение, завист и благоговение, те ще са щастливи — не ги е грижа кои са тези хора. Имат ли критерии, които изискват от онези, които ги следват, покланят им се и ги почитат? (Не.) Независимо дали тези хора са идиоти, умствено неспособни, зли хора или неверници, независимо какъв тип хора са, включително и хора, които трябва да бъдат премахнати и отстранени, стига тези хора да могат да ги следват, да им се покланят и да ги превъзнасят, тогава антихристите ги приемат, много ги харесват, привличат ги на своя страна и ги защитават. Антихристите смятат тези хора за свои овце, за своя лична собственост и не позволяват на никой друг да ги прехвърля, разобличава или да се занимава с тях. Без значение как тези хора се подмазват и умилкват на антихристите, без значение какви гнусни и отвратителни неща казват, антихристите ще се наслаждават на всичко. За антихристите всичко е приемливо, стига тези хора да ги ласкаят. Всичко, което антихристите казват и правят, е с цел другите хора да им засвидетелстват уважение, да ги харесват и да ги следват и без значение колко лоши неща правят хората, които ги следват, антихристите няма да ги разследват и няма да имат нищо против, независимо колко коварна и злобна е тяхната човешка природа. Стига тези хора да ги следват и да им се покланят, антихристите ще ги харесват, и стига тези хора да могат да поддържат властта и статуса на антихристите и да не им противоречат или да им се противопоставят, тогава антихристите ще се чувстват изключително удовлетворени — такива са антихристите. И обратното, как се отнасят антихристите към онези хора, които винаги ги разобличават и им пречат да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, и които ги презират за това, както и към онези, които разговарят с тях за истината, които могат да прозрат същността на проблемите им и които имат истинска проницателност за тях? Те мигновено се разгневяват от срам, предпазват се от тези хора, изключват ги и ги нападат, като накрая опитват всички възможни средства, за да изолират онези, които могат да ги разпознаят и да им се противопоставят. Каква е причината да постъпват така? Това е така, защото, когато се превъзнасят и свидетелстват за себе си, те винаги мислят, че тези хора са им треска в окото и трън в петата и че тези хора ще ги разпознаят и отхвърлят, ще ги разобличат и ще им объркат плановете. В момента, в който видят тези хора, антихристите ще се почувстват неспокойни в сърцата си и винаги ще искат да се справят с тях, като си мислят, че стига да могат да се справят с тях, тогава, когато отново се превъзнасят и свидетелстват за себе си, няма да има кой да ги разобличи или да им попречи и те ще могат да вършат зло необуздано. Това е принципът, по който действат антихристите. Без значение какви хора ги ласкаят, хвалят ги или ги превъзнасят, независимо дали това, което тези хора казват, е в съгласие с фактите, дори и да казват лъжи, антихристите ще са готови да ги приемат, ще им е приятно да ги слушат и ще харесват тези хора от все сърце. Не ги е грижа какви проблеми имат тези хора и дори да открият проблеми с тях, те ще ги скрият, ще ги прикрият и няма да обелят и дума за тях. Стига антихристите да имат до себе си тези хора, които да ги следват и да ги ласкаят, те ще се наслаждават на това. Ето така постъпват антихристите. Способни ли сте и вие като антихристите да правите тези неща? Да кажем например, че сте водачи и работници в църквата, хора със статус и положение сред Божиите избраници. Ако братята и сестрите ти засвидетелстват уважение, ласкаят те, подмазват ти се и често те хвалят, като казват, че държиш добри проповеди, че изглеждаш добре и че за тях си най-добрият водач, как би се почувствал? Ще можеш ли да разпознаеш намерението зад думите им? Ще можеш ли да отхвърлиш и да отбягваш такива хора? Ако не, тогава си в опасност. Ти ясно знаеш, че не изглеждаш толкова добре, че не си способен да разговаряш за истината реалност, и въпреки това все пак се радваш, когато чуеш хората да те ласкаят по този начин, и винаги искаш да се сближиш с такъв човек и да го издигнеш. Не означава ли това, че имаш проблем? Това означава, че си в опасност.

Когато водачите и работниците вършат своята работа, понякога те биват просветлявани и озарявани от Светия Дух, могат да говорят за някои истински преживявания и естествено ще имат хора, които им засвидетелстват уважение и им се покланят, естествено ще имат хора, които ги следват, неразделни от тях като собствената им сянка — в такива моменти, как трябва да подходят към тези неща? Всеки има своите предпочитания, всеки е суетен; ако хората чуят някого да говори одобрително и ласкателно за тях, те ще се наслаждават много. Това е нормално чувство и не е голям проблем. Ако обаче издигнат някого, който може да ги хвали и ласкае, и го използват за нещо важно, тогава това е опасно. Това е така, защото хората, които обичат да ласкаят и да хвалят другите, са изключително хитри и измамни и не са честни или искрени. Веднага щом такива хора придобият статус, те не са от полза за навлизането в живота на Божиите избраници или за делото на църквата. Тези хора са коварни и са най-способни да объркват нещата. Онези хора, които са сравнително почтени, никога не обсипват другите с хвалби. Дори и да те одобряват в сърцата си, те няма да го кажат на глас, а ако открият, че имаш недостатъци или си направил нещо нередно, ще ти го посочат. Някои хора обаче не харесват прямите хора и когато някой им посочи недостатъците или ги укори, те ще потиснат и изключат този човек, и дори ще се хванат за недостатъците и слабостите му, за да го съдят и заклеймяват постоянно. Така не потискат ли добри хора и не им ли вредят? Правенето на такива неща и преследването на такива добри хора са неща, от които Бог най-много се отвращава. Преследването на добри хора е злодейство! А ако някой преследва множество добри хора, тогава той е дявол. Водачите и работниците трябва да се отнасят към всички справедливо и с любов и трябва да решават въпросите според принципите. Особено когато имаш хора, които те ласкаят и ти се подмазват, въртят се около теб, трябва да се отнасяш с тях правилно, да им помагаш с любов и да ги караш да изпълняват същинските си задачи, а не да ласкаят хората, както правят невярващите; ясно заяви своята позиция и гледна точка, накарай ги да се почувстват унизени и засрамени, така че никога повече да не го правят. Ако можеш да се придържаш към принципите и да се отнасяш към хората справедливо, тогава няма ли тези презрени клоуни, които са от рода на Сатана, да се засрамят? Това би засрамило Сатана и би удовлетворило Бог. Онези, които обичат да ласкаят другите, вярват, че всички водачи и работници обичат хората, които ги ласкаят, и винаги когато някой им каже нещо ласкателно или раболепно, суетата и желанието им за статус се задоволяват. Хората, които обичат истината, не харесват всичко това, и много го ненавиждат и се отвращават от него. Само лъжеводачите се наслаждават на ласкателствата. Божият дом може да не ги аплодира или хвали, но ако Божиите избраници ги аплодират и хвалят, те се чувстват толкова доволни и много се наслаждават, и в крайна сметка намират някаква утеха в това. Антихристите се наслаждават на ласкателствата още повече, и най-много им харесва, когато такива хора се сближават с тях и се въртят около тях. Не е ли това проблем? Такива са антихристите; те обичат хората да ги хвалят и аплодират, да им се покланят и да ги следват, докато тези, които се стремят към истината и са сравнително почтени, не харесват нищо от това. Трябва да се сближаваш с хора, които могат да говорят с теб правдиво. Да имаш такива хора до себе си е от голяма полза за теб. По-специално, ако имаш до себе си такива добри хора, с достатъчно смелост да те укорят и да те разобличат, когато забележат проблем при теб, това може да те предпази да не се отклониш от пътя. Тях не ги интересува статусът ти и веднага щом открият, че по някакъв начин си престъпил истините принципи, ще те укорят и ще те разобличат, ако е необходимо. Само такива хора са почтени и имат чувство за справедливост, и както и да те разобличават и укоряват, само ти помагат, наглеждат те и те насърчават да напредваш. Трябва да се сближиш с такива хора. Ако до теб има такива хора, които ти помагат, ставаш относително по-защитен — ето какво е да имаш Божията закрила. Всеки ден да имаш до себе си хора, които разбират истината и отстояват принципите, и които те наглеждат — това много ти помага да изпълняваш добре дълга и работата си. В никакъв случай не бива да имаш за свои помощници онези хитри, измамни хора, които ти се подмазват и те ласкаят; да имаш такива хора, залепени за теб, е като да имаш вонящи мухи по себе си; ще бъдеш изложен на толкова много бактерии и вируси! Такива хора са склонни да те смущават и да влияят на работата ти, те могат да те накарат да паднеш в изкушение и да се отклониш, и могат да ти донесат бедствие и нещастие. Трябва да се пазите от тях, колкото по-далеч, толкова по-добре, и ако можете да разпознаете, че имат същността на неверници, и ги премахнете от църквата, тогава е още по-добре. Щом един почтен човек, който се стреми към истината, види, че имаш проблем, той ще ти каже истината, независимо от твоя статус, от това как ще се отнесеш с него, и дори ако го освободиш от длъжност. Той никога няма да се опита да го прикрие или да увърта. Толкова е полезно да имаш повече такива хора около теб! Когато сториш нещо, което противоречи на принципите, те ще те разобличат, ще изкажат мнение по твоите проблеми и открито и честно ще посочат твоите проблеми и грешки; няма да се опитват да ти помагат да спасиш репутацията си и дори няма да ти дадат възможност да си спестиш неудобството пред много хора. Как трябва да се отнасяш към такива хора? Дали трябва да ги накажеш или да се сближиш с тях? (Да се сближа с тях.) Точно така. Трябва да разкриеш сърцето си и да споделиш с тях, като им кажеш: „Правилно беше, че ми посочи проблема, който имам. Тогава бях изпълнен със суета и мисли за статус. Почувствах, че съм бил водач в продължение на толкова много години и въпреки това ти не само че не се опита да ми помогнеш да спася репутацията си, а и изтъкна проблемите ми пред толкова много хора, и затова не можах да го приема. Сега обаче виждам, че това, което направих, наистина беше в разрез с принципите и с истината, и че не биваше да го правя. Какво като заемам позицията на водач? Нали това е просто мой дълг? Всички изпълняваме дълга си и по статус всички сме равни. Единствената разлика е, че аз нося малко повече отговорност, това е всичко. Ако в бъдеще забележиш някакъв проблем, казвай каквото трябва да кажеш, и между нас няма да има лични обиди. Ако имаме различно разбиране за истината, тогава можем заедно да го обсъдим. В Божия дом и пред Бог и истината ще бъдем обединени, а не отчуждени“. Това е отношение на практикуване на истината и любов към нея. Какво трябва да направиш, ако искаш да избегнеш пътя на антихрист? Трябва да поемеш инициативата да се сближиш с хора, които обичат истината, хора, които са почтени, да се сближиш с хора, които могат да ти посочат проблемите, които могат да говорят с теб откровено и да те укорят, когато открият проблемите ти, и особено с хора, които могат да те кастрят, когато открият проблема ти — това са хората, от които имаш най-голяма полза, и трябва да ги цениш. Ако отхвърлиш такива добри хора и се отървеш от тях, тогава ще загубиш Божията закрила и постепенно ще те сполети бедствие. Ако се сближиш с добри хора и хора, които разбират истината, ще имаш мир и радост и ще можеш да държиш бедствието на разстояние, а ако се сближиш с подлеци, безсрамници и ласкатели, ще си в опасност. Не само че лесно ще те мамят и лъжат, но и всеки момент може да те сполети бедствие. Трябва да знаеш какъв вид хора могат да са ти най-полезни — т.е. хора, които могат да те предупредят, когато направиш нещо нередно или когато се превъзнасяш и свидетелстваш за себе си и подвеждаш останалите. От това можеш да имаш най-голяма полза. Сближаването с такива хора е правилният път, по който трябва да поемеш. Способни ли сте да го направите? Що за проявление е това, ако някой каже нещо, което накърнява репутацията ти, и прекараш остатъка от живота си в негодувание срещу него, като казваш: „Защо ме разобличи? Никога не съм се отнасял зле с теб. Защо все трябва да ми създаваш трудности?“, и ако в сърцето си му имаш зъб, отчуждаваш се и постоянно си мислиш: „Аз съм водач, имам такава идентичност и такъв статус и няма да ти позволя да ми говориш така“? Това означава, че не приемаш истината и се противопоставяш на другите; че си донякъде глух за разума. Нима мисълта ти за статус не създава проблеми? Това показва, че нравът ти е твърде тежко покварен. Хората, които постоянно таят мисли за статус, притежават сериозен нрав на антихриста. Ако вършат и злодеяния, много бързо ще бъдат разкрити и отстранени. Толкова е опасно хората да отхвърлят истината и да не я приемат! Непрекъснатото желание да се съревноваваш за статус и постоянното ламтене за неговите облаги са признаци на опасност. Дали човек все още може да практикува истината и да се справя с всичко според принципите, ако статусът постоянно възпира сърцето му? Дали даден човек не е очевиден антихрист, който показва истинското си лице, ако не е способен да практикува истината и ако постоянно действа в името на славата, изгодата и статуса и винаги използва властта си, за да постигне нещо?

Такива проявления като превъзнасянето и свидетелстването за себе си са най-често срещаните проявления на антихристите. Независимо дали става въпрос за ежедневието, за начина, по който те общуват с другите и се справят с нещата, или за църковния живот, тези проявления винаги могат да се видят, защото тези проявления са разкриване на покварения нрав. Например истините, свързани с това как човек подхожда към своя дълг, как се отнася към другите и как ги разпознава, са истини, които сме разгледали в общение. Дали знаете конкретните проявления на тези неща в обикновения си живот, но не можете да ги възприемете като проблеми? Или не сте започнали да навлизате въз основа на тези конкретни проблеми? Ако не започнете с нрава, или понякога показвате тези проявления, но не знаете дали са проблем на нрава, и затова ги пренебрегвате, тогава сте далеч от постигането на промяна в нрава. Ако не осъзнаваш, че тези проявления са превъзнасяне и свидетелстване за себе си, ако не знаеш, че тези проявления се управляват от покварения ти нрав, и ги приемаш за вид черта на характера или вроден начин на действие или познание, и ги омаловажаваш, и не ги приемаш за разкриване на покварения си нрав и покварена същност, тогава ще ти е трудно да промениш съответния покварен нрав. Всичко, което хората могат да осъзнаят като свързано с нрава, те трябва винаги да го разглеждат като олицетворение или разкриване на същността на човешката природа. Това включва всичко — от начини на действие или състояния, в които се намират, през външно поведение, реч и твърдения, до мисли, възгледи и разбиране по даден въпрос. Стига да е свързано с нрава същност, те винаги трябва да го разглеждат като олицетворение или разкриване на природата същност на човека и по този начин няма ли разбирането им да се разшири? Не трябва да разбират само големите неща, като например, че човек се съпротивлява на Бог, не обича истината, алчен е за статус, или че подвежда хората с нещата, които казва, а по-скоро трябва да разбират всичко, от малките неща, като конкретни идеи и намерения, до големите неща, като аргумент или твърдение. Току-що споменах общо шест неща, сред които бяха мисли и възгледи, както и разбирането на човек за даден въпрос. Мислите и възгледите са неща, които съществуват в съзнанието и мисълта на човека; разбирането е нещо, което вече е признато и за което човек може да формира конкретни думи и твърдения; след това са поведението и езикът. Общо това са четири неща. Има и твърдения и аргументи. С какво контрастират твърденията и аргументите? (С намерения и идеи.) Идеите са по-скоро неясни неща, които несъзнателно възникват в ума. Те все още не са определени като правилни или грешни, просто ги мислите и те все още не са придобили форма във вас, докато изказаните аргументи са оформени. Общо има три групи и шест неща. Приемете тези шест неща като път за разнищване на същността на покварения си нрав и за постигане на промяна в нрава, отсега нататък започнете да опознавате собствения си покварен нрав и покварена същност от тези шест неща, и по този начин наистина ще познаете себе си.

Трябва ли ви известно време, след като изслушахте днешното общение, за да осмислите чутото? Когато се събирате, можете ли да разговаряте за някаква светлина или да направите сравнение със себе си на тази основа? Това е ключово и е най-полезно за вас. Когато се събирате, трябва да разговаряте, да обменяте идеи и да обсъждате своите преживявания и осъзнавания — това е най-ефективно. Преди винаги сме използвали думата „размишлявам“; на разговорен език казваме „преживям“. Това означава да се чете повече, да се чете с молитва повече, да се мисли повече и да се търси повече, да се вземе това, което сте разбрали по онова време, както и това, което не сте разбрали и сте смятали за доктрина, важни точки, точки, които всички са разбрали погрешно, и точки, които не сте възприели, и да се съсредоточите върху тях в общението — ето какво означава „преживяне“. По този начин вашето разбиране за подробностите на тези истини, всевъзможните разлики между истините и определенията на всяка истина ще стават все по-ясни и точни. Смятате ли, че различните истини, които сте разбрали и приложили на практика през последните години, са станали по-двусмислени или по-ясни в сравнение с преди? (По-ясни.) А през тези години настъпила ли е някаква голяма промяна във вашия път на вяра в Бог, в посоката, в която постъпвате, и в намерението, мотивацията и първоначалния тласък зад изпълнението на вашия дълг? (След като претърпях известно укоряване и дисциплиниране от Бог и ядох и пих Божиите слова, чувствам, че има някаква промяна.) Това, че има промяна, е правилно и именно това трябва да се случи. Някои хора са били безразлични през цялото време и не са се променили ни най-малко, след като са слушали толкова много проповеди. Те не са развълнувани дълбоко в сърцата си, тоест никоя сбирка или общение не може да промени посоката, в която вървят — те са толкова вцепенени и глупави! Пътят към постигане на спасение сега би трябвало да става все по-ясен и тези, които имат преживяване, виждат ясно и отчетливо начините, по които Бог спасява човека и Неговата цел в това. Ако след като си вярвал в Бог през всичките тези години, все още не знаеш как Бог спасява хората и как ги пречиства от поквара, тогава това показва, че нямаш никакво разбиране за истината и ни най-малко възприемане за Божието дело. Такъв човек не е ли напълно объркан във вярата си?

20 март 2019

Предишна:  Трета точка: те отхвърлят и нападат онези, които се стремят към истината

Следваща:  Точка пет: те подвеждат, впримчват, заплашват и контролират хората

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Connect with us on Messenger