Девета точка: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава (десета част)

II. Интересите на антихристите

Г. Техните перспективи и съдба

По каква тема разговаря Бог на последното ни събиране? (Бог разговаря за начините, по които антихристите се отнасят към званието „обслужващ“. Първо, Бог разговаря за това как определя званието „обслужващ“. Бог разговаря също и за разликата между някой, който е оставил зад гърба си състоянието на обслужващ, и някой, който все още е обслужващ, и накрая Бог разнищи гледните точки и стремежите на антихристите по отношение на званието „обслужващ“.) И така, каква е гледната точка и отношението на антихристите към званието „обслужващ“? Какво казват и правят те? (Отношението на антихристите към званието „обслужващ“ е на неприемане и отвращение. Те не приемат званието, независимо от кого идва, и смятат, че да си обслужващ е унизително. Те смятат, че обслужващите не са определени от Бог въз основа на същността на човечеството, а по-скоро, че това е предизвикателство и презрение от страна на Бог към човешката идентичност и стойност.) (Антихристите казват тази добре позната фраза: „Няма да се трудя зад кулисите, за да може друг да обере лаврите“. Антихристите просто искат да накарат другите да им служат и смятат, че да служиш на Бог е срамно нещо, и затова, когато осъзнаят, че самите те са обслужващи, не искат да продължат да служат в Божия дом, а вместо това започват да търсят начин да избягат и дори ще предизвикат прекъсвания и смущения, и ще вършат разрушителни неща.) Като съдим по отношението на антихристите към званието „обслужващ“, каква същност виждаме у тях? (Тяхната същност е враждебна към Бог и мразеща истината.) А какъв е този нрав, когато същността им е враждебна към Бог и истината? (Това е нечестив и жесток нрав.) Точно така, това е нечестив и жесток нрав. Какви са първоначалните подбуди и намерения на антихристите в тяхната вяра в Бог? Какво искат да получат? Какви са техните амбиции и желания? Дали идват, за да бъдат обслужващи? Дали идват с нагласата да бъдат добри хора и да следват правилния път чрез вярата в Бог? (Не.) Тогава за какво идват? За да бъдем точни, те идват за благословии, и по-конкретно, те се стремят да царуват, да царуват с Бог, и се стремят към възвишени и велики неща. Така че, когато Бог казва, че хората са обслужващи, това е в пълно противоречие и в разрез с амбициите и желанията на антихристите да търсят благословии и да царуват, това не отговаря на очакванията им и те никога не са си мислили, че Бог ще даде това звание на хората. Антихристите не са способни да приемат този факт. А какви неща са способни да направят, когато не могат да приемат този факт? Дали се стремят да приемат този факт и да се променят? Те не се стремят да приемат този факт, нито се стремят да променят амбициите и нрава си. Следователно, ако им се каже, че са обслужващи и намерението и желанието им да получат благословии са отнети, те вече не са способни да останат непоколебими в църквата. В момента, в който осъзнаят истината и узнаят, че хора като тях с такива проявления са обслужващи, те губят всякаква надежда и показват истинското си лице. Те не се стремят да променят положението си на обслужващи, нито се стремят да променят погрешното си отношение и гледна точка към званието „обслужващ“ и да следват пътя в стремеж към истината. Ето защо, каквото и да подреди Бог, такива хора няма да се покорят или да го приемат и няма да търсят истината. Вместо това те си блъскат главите в опит да измислят човешки начин да се избавят от този етикет и правят всичко възможно, за да се отърват от тази идентичност. Като съдим по проявлението, показвано от антихристите, те изпитват неприязън към истината до мозъка на костите си. Те не обичат истината, не приемат истината и имат свои собствени идеи и представи за истината, но не по нормалния начин. По-скоро от дълбините на сърцата си те изпитват дълбока неприязън, омраза и дори враждебност към положителните неща и към истината — това е същността на антихристите.

От вашите отговори току-що виждам, че не сте обобщили съдържанието на всяко общение и след това не сте чели с молитва, нито сте го обмислили. Последния път разговаряхме за три основни аспекта: първият беше да се определи какво представляват обслужващите; вторият беше начините, по които антихристите се отнасят към званието „обслужващ“, или по-конкретно, какви точно са проявленията и поведението на нежеланието им да бъдат обслужващи и какви точно са причините за това; и третият беше какви са намеренията на антихристите, след като не желаят да бъдат обслужващи, тоест какво искат да правят, какви са техните амбиции и с каква цел вярват в Бог. По принцип разговаряхме по подтемата „начините, по които антихристите се отнасят към званието „обслужващ“ от тези три аспекта и чрез тях разнищихме различните практики и типове поведение, които антихристите прилагат в отношението си към званието „обслужващ“, както и техните мисли и гледни точки по въпроса. Вие не обмисляте съдържанието на всяко общение, след като го чуете. Помните само тези неща в краткосрочен план, но ако мине много време, не можете да си спомните дори и тях. Ако искате да разберете и да придобиете истината, тогава трябва да положите усилие в сърцето си и често да четете с молитва и да обмисляте — трябва да пазите тези въпроси в сърцето си. Ако не ги пазиш, ако не приемеш тези въпроси присърце и не положиш усилие, и не мислиш за тях в сърцето си, тогава няма да придобиеш нищо. Някои хора казват: „Въпросът за антихристите е толкова далеч от мен. Не планирам да бъда антихрист и не съм лош човек като тях. Просто покорно ще бъда най-незначителният човек и това ми е достатъчно. Ще правя каквото поискат от мен и няма да следвам пътя на антихриста. Нещо повече, дори да имам малко от нрава на антихриста, с времето постепенно ще го променя, а това е просто обикновен покварен нрав и не е толкова сериозно. Няма смисъл да слушам това“. Правилна ли е тази гледна точка? (Не.) Защо не? Ако някой иска да постигне промяна в нрава, тогава най-важното е да разбере какви състояния, мисли и гледни точки могат да произлязат от покварения му нрав във всякакви ситуации. Само като разбере тези неща, той може да узнае какъв е собственият му покварен нрав, в кои области се съпротивлява на Бог и върви против истината и какви неща има в себе си, които са в противоречие с истината; след като узнае тези неща, той може да разреши тези проблеми и да преодолее покварения нрав и да постигне навлизане в истината реалност. Ако нямаш разбиране за различните видове покварен нрав, които се разкриват, или за различните състояния, които могат да възникнат в различни ситуации, и нямаш разбиране за начините, по които тези неща се противопоставят на истината, или къде възникват проблемите, тогава как ще разрешиш тези проблеми? Ако искаш да разрешиш тези проблеми, първо трябва да разбереш къде се крие техният източник, какви са техните състояния, къде възникват конкретните проблеми и след това да се заемеш с разрешаването на въпроса как да навлезеш. По този начин поквареният ти нрав и различните ти състояния, които възникват, могат да бъдат преодолени едно по едно. Изглежда, че все още не сте съвсем наясно с навлизането в истината реалност и с преодоляването на покварения нрав и постигането на промяна в нрава; все още не сте на прав път.

5. Как антихристите подхождат към статуса си в църквата

Днес ще разговаряме по последната тема, засягаща интересите на антихристите: как антихристите подхождат към статуса си в църквата. Когато става въпрос за статуса им в църквата, какви проявления показват антихристите, какви неща вършат и какви са техните гледни точки и нравът им същност, когато вършат тези неща — ще ги разделим на три аспекта и ще ги разнищим един по един. Първият аспект е „с преструвка“, вторият е „чрез самозванство“, а третият е „като се извисяват над всичко“. Всеки от тези три аспекта е написан с малко думи и може да се счита за сбит, но въпреки това във всеки един от тях се съдържат много от различните действия, проявления и изказвания на антихристите, както и техните нагласи и нрав. Помислете сега защо определих тези три аспекта, за да разговаряме по днешната тема. Как определихте в ума си тази тема за това как антихристите подхождат към статуса си в църквата, след като я прочетохте? Какви идеи ви хрумнаха? Това, за което повечето хора си мислят, несъмнено е тиранията на антихристите, утвърждаването на статуса им, спечелването на хората на тяхна страна и завземането на властта в църквата, тоест те винаги искат да бъдат длъжностни лица, да утвърждават статуса си, да държат властта и да контролират хората — по принцип това са нещата, за които хората си мислят. Това са сравнително очевидни аспекти, които антихристите често проявяват в църквата, така че освен тях, какви други невидими за хората проявления има? Какво друго правят антихристите, за да се утвърдят в църквата, да придобият статус и висок престиж и дори да вземат властта и да контролират повече хора? Какви други проявления имат те? Тези неща са по-подвеждащите, коварни и скрити начини и средства, които антихристите използват, и биха могли да бъдат също така непознатите мисли и скрити намерения и цели в най-съкровените кътчета на сърцата им, нали? И така, нека да разговаряме за тях едно по едно.

а. С преструвка

Първият аспект е „с преструвка“. Буквалното значение на думата „преструвка“ се разбира лесно и очевидно не е хвалебствено. Когато за някого се казва, че е добър в преструвките, че всичко, което прави, е преструвка, че всичко, което прави, е непроницаемо за другите и че той действа и говори само повърхностно с другите, то онзи, който действа и се държи по такъв начин, със сигурност е много измамен човек. Той не е честен човек и не е непринуден, простодушен човек, а по-скоро е много умел в психологическото манипулиране, той е много изкусен и умел в маменето на другите. Това е най-основното разбиране на думата „преструвка“. И така, каква тогава е връзката между поведението и действията на антихристите и този вид поведение? Кое от вършеното от тях показва, че имат същност на преструване? С каква точно цел се преструват? Какво точно е намерението им? Защо трябва да се преструват? Тези неща са тясно свързани с темата, по която ще разговаряме днес.

Антихристите са хора, които не желаят да изостават от другите. Те не желаят да бъдат зависими от другите, не желаят да приемат чужди заповеди, инструкции и разпореждания и не желаят да бъдат обикновени хора и другите да ги гледат отвисоко. По-скоро те са хора, които искат да имат престиж, другите да ги уважават и да ги ценят високо. Нещо повече, в църквата и сред другите хора те още повече искат да са хора, които дават заповеди и инструктират другите да правят неща за тях. Те искат да осъществяват желанията си чрез собствения си престиж, влияние и чрез властта, която притежават, и не искат да бъдат обикновени хора, на които всеки може да заповядва и да ги инструктира да вършат нещо. Това са стремежите и желанията, които антихристите имат сред другите хора. Антихристите са доста чувствителни, когато става въпрос за техния статус сред другите хора. Когато са в група, те не вярват, че възрастта и физическото им здраве са от някакво значение. Това, което считат за важно, е как ги вижда мнозинството, дали им отделя време и място в речта и в действията си, дали статусът и положението им в сърцата на мнозинството е висок или обикновен, дали мнозинството ги счита за високопоставени, за обикновени хора или за нищо особено и т.н. Какви според мнозинството са удостоверенията им за вяра в Бог, каква е тежестта на думите им сред хората, тоест колко хора ги одобряват, колко хора ги хвалят, колко ги подкрепят, колко ги слушат внимателно и ги вземат присърце, след като кажат нещо. Освен това дали мнозинството ги счита за хора със силна или слаба вяра, каква е решимостта им да понасят страдания, от какво се отказват и колко от себе си отдават, какъв е приносът им към Божия дом, дали позицията, която заемат в Божия дом, е висока или ниска, какво са изстрадали в миналото и какви важни неща са направили — това са нещата, които ги вълнуват най-много. Антихристите често подреждат хората по позиция и ранг в съзнанието си, често сравняват кой е най-надареният в църквата, кой се изразява най-добре и кой е най-красноречив в църквата, кой е добър в професионалните умения и най-умел в технологиите. Докато сравняват тези неща, те непрекъснато полагат усилия да изучават различни професионални умения, като се стараят да са способни да ги владеят и да са майстори в тях. Антихристите се съсредоточават главно върху това да полагат усилия в изнасянето на проповеди и в това как да обясняват Божиите слова по начин, чрез който да се перчат и да накарат другите да имат високо мнение за тях. Докато полагат тези усилия, те не се стремят към това как да разберат истината или как да навлязат в истината реалност, а по-скоро разсъждават как да запомнят тези думи, как да изтъкнат силните си страни пред още повече хора, така че още повече хора да разберат, че те наистина струват нещо, че не са просто обикновени хора, че са способни и че са нещо повече от обикновените хора. Като таят такива идеи, намерения и възгледи, антихристите живеят сред хората и вършат най-различни неща. Понеже имат тези възгледи и тези стремежи и амбиции, те няма как да не породят добри модели на поведение, правилни изказвания и добри действия от всякакъв вид — големи и малки. Тези модели на поведение и действия карат хората, които нямат духовно разбиране, които по принцип не се стремят към истината и които се съсредоточават само върху това да имат добро поведение, да завиждат и да се възхищават на антихристите, и дори да им подражават и да ги следват, и по този начин целта на антихристите е изпълнена. Когато антихристите таят такива намерения и амбиции, как се държат те? Именно за това ще разговаряме днес. Това е тема, по която си заслужава да разговаряме, а още повече е тема, върху която си заслужава да се съсредоточим и която си заслужава да познаваме заради всеки от вас.

Антихристите изпитват неприязън към истината, те изобщо не приемат истината, което ясно показва един факт: антихристите никога не действат според истините принципи, те никога не практикуват истината, което е най-яркото проявление на антихриста. Освен репутацията и статуса, както и това да бъдат благословени и възнаградени, другото, което те преследват, е да се наслаждават на плътските удобства и на предимствата на статуса. При това положение те естествено предизвикват прекъсвания и смущения. Тези факти показват, че това, към което се стремят, и тяхното поведение и проявления не се харесват на Бог. И това в никакъв случай не са действията и моделите на поведение на хора, които се стремят към истината. Например някои антихристи, които са като Павел, имат решимостта да страдат, когато изпълняват дълга си, могат да стоят будни по цяла нощ и да не се хранят, когато си вършат работата, могат да подчинят собствените си тела, могат да преодолеят всяка болест и дискомфорт. И с каква цел правят всичко това? Да покажат на всички, че са способни да загърбят себе си, способни са на себеотрицание, когато става въпрос за Божието поръчение; че за тях има само дълг. Такъв човек показва всичко това пред другите хора. Когато хората са наоколо, той не почива, когато трябва, дори умишлено удължава работното си време, става рано и си ляга късно. Каква обаче е работоспособността и каква е ефективността на дълга им, когато антихристите се трудят така от зори до здрач? Тези неща са извън обсега на техните съображения. Те се опитват да вършат всичко това само пред другите, за да могат другите хора да ги видят как страдат и да видят как отдават всичко на Бог, без изобщо да помислят за себе си. Що се отнася до това дали дългът, който изпълняват, и работата, която вършат, се изпълняват в съответствие с истините принципи, те изобщо не мислят за това. Всичко, за което мисли такъв човек, е дали външното му добро поведение е било видяно от всички, дали знаят за него, дали е направил впечатление на всички и дали това впечатление ще предизвика възхищение и одобрение у тях, дали тези хора ще правят жестове на одобрение зад гърба му и дали ще го хвалят с думите: „Той наистина може да понася трудности, по своя дух на издръжливост и изключителна упоритост той превъзхожда всички ни. Това е човек, който се стреми към истината, който е способен да страда и да понася тежко бреме, той е стожер на църквата“. Антихристът е доволен да го чуе. В сърцето си той си мисли: „Толкова умно беше от моя страна да се преструвам така, толкова умно беше от моя страна да го направя! Знаех, че всички ще гледат само външната страна, а те харесват тези добри модели на поведение. Знаех, че ако действам така, ще спечеля одобрението на хората, ще ги накарам да ми вдигнат палец, да ми се възхищават в дълбините на сърцата си, ще ги накарам да ме видят в съвсем нова светлина и никой никога повече няма да ме гледа отвисоко. И ако дойде ден, в който Горното открие, че не съм вършил действителна работа, и ме отпрати, несъмнено много хора ще се застъпят за мен, ще плачат за мен, ще ме призовават да остана и ще говорят в моя полза“. Той тайно се радва на фалшивото си поведение. Дали тази радост не разкрива и природата същност на антихриста? И каква е тази същност? (Нечестивост.) Точно така — това е същността на нечестивостта. Подвластни на тази същност на нечестивост, антихристите развиват състояние на самодоволство и себевъзхищение, което ги кара тайно да протестират срещу Бог и да Му се противопоставят в сърцата си. На пръв поглед изглежда, че плащат голяма цена и плътта им понася много страдания, но дали наистина са внимателни към Божието бреме? Наистина ли отдават всичко на Бог? Могат ли предано да изпълняват дълга си? Не, не могат. В сърцата си те тайно се съревновават с Бог и си мислят: „Ти не каза ли, че не притежавам истината? Не каза ли, че имам покварен нрав? Не каза ли, че съм надменен и самонадеян и че се опитвам да създам свое собствено царство? Не каза ли, че нямам духовно разбиране, че не разбирам истината и че затова съм обслужващ? Ще ти покажа как служа и какво мислят за мен братята и сестрите, когато служа по този начин и действам така. Ще ти покажа дали мога или не мога да спечеля възхищението на още повече хора, като действам така. И един ден, когато поискаш да ме отпратиш и да ме заклеймиш, ще видя как точно ще се справиш с това!“. В сърцето си антихристът се съревновава с Бог по този начин и се опитва да замени стремежа към истината с тези добри модели на поведение. Така се опитва да отрече практическия резултат от делото на Бог и от това, че Бог води хората към практикуване на истината, за да постигнат промяна в нрава. По същество той използва това тълкуване, за да отрече и осъди Божието дело за спасяване на човека чрез съд и наказание, и смята, че е погрешно и неефективно Бог да съди хората. Тези идеи и възгледи на антихристите са нечестиви и коварни, те са съпротива срещу Бог и са насочени срещу Бог. Когато Бог не го е осъдил изрично, антихристът започва да се съревновава с Бог в сърцето си. Когато Бог не го е разобличил и не е осъдил поведението му, той започва да се преструва, за да подведе другите и да спечели сърцата на хората, за да отрече Божиите слова и да отрече факта, че само стремежът към истината може да доведе до промяна в нрава и до удовлетворяване на Божиите намерения. Не е ли това същността на тяхното тълкуване? Нима антихристите не притежават нечестив нрав? Зад страданията си те крият подобни амбиции и нечисти елементи и затова Бог ненавижда подобни хора и подобен нрав. Антихристът обаче никога не вижда и не признава този факт. Бог наблюдава най-съкровените кътчета на човешкото сърце, докато човекът вижда само външния облик на хората. Най-глупавото нещо при антихриста е, че той не признава този факт, нито може да го види. И затова прави всичко възможно да използва доброто поведение, за да изглежда по-добре и да се възвеличае, така че другите да мислят, че може да страда и да понася трудности, да понася страдания, каквито обикновените хора не могат, да върши работа, каквато обикновените хора не могат, така че другите да си мислят, че притежава издръжливост, че може да подчинява тялото си и че не се съобразява със собствените си плътски интереси или удоволствия. Понякога дори умишлено ще носи дрехите си, докато не се поизцапат, и няма да ги пере. Няма да ги изпере дори когато започнат да миришат. Прави всичко, което кара другите хора да го почитат. Колкото повече е пред други хора, толкова повече прави всичко възможно да се покаже, за да видят другите, че се различава от обикновените хора, че желанието му да отдава всичко на Бог е по-голямо от това на обикновените хора, че решимостта му да страда е по-голяма от тази на обикновените хора и че издръжливостта му да понася страдания е по-голяма от тази на обикновените хора. При тези обстоятелства антихристът изгражда подобно поведение, а зад това поведение се крие желанието дълбоко в сърцето на антихриста хората да го почитат и да имат високо мнение за него. И когато постигне целта си, когато чуе хорските похвали и когато види, че хората му хвърлят завистливи, възхитени и признателни погледи, тогава се чувства щастлив и удовлетворен в сърцето си.

Каква е разликата между повърхностното добро поведение на антихристите, което се състои в това да понасят страдания и да плащат цена, и истинското проявяване на внимание към Божиите намерения, предаността и искреното отдаване на всичко на Бог? (Намерението е различно. Онези, които искрено отдават всичко на Бог, ще се съсредоточат върху търсенето на принципите, върху резултатите от работата и върху ефективността на работата. Антихристите на пръв поглед изглежда, че отдават всичко на Бог, но това е само за да накарат другите да ги уважават. Те изобщо не се съобразяват с ефективността на работата или с резултатите от нея.) Точно така, има разлика в намерението, подбудата и източника на речта и действията им — те са абсолютно различни. Хората, които понасят страдания по този начин и се стремят към истината, търсят принципите в хода на това страдание. Търсенето на принципите показва най-малкото, че те имат нагласа на покорство; не се опитват да вършат свои собствени неща или да вършат неща за себе си, в действията си те имат покорство и богобоязливо сърце и знаят много ясно, че изпълняват дълга си, а не се занимават с човешки дела. Въпреки че антихристите също изглежда, че понасят страдания, те просто отбиват номера и го правят за показ пред хората; те не търсят истините принципи, в действията си нямат покорство или богобоязливо сърце, сърцата им не живеят пред Бог и те се опитват да използват такова поведение и проявления, за да спечелят хората на своя страна и да купят благоволението им. Тук има разлика, нали? Като съдим по същността на поведението на антихристите, можем ли да кажем, че тяхното понасяне на страдания е преструвка? (Да.) Това е достатъчно, за да докаже, че тяхното поведение и проявление на понасяне на страдания е просто отбиване на номера и показност за пред хората — те не действат пред Бог. Това е единият аспект. Другият аспект е, че никой не е по-умел в преструването и измамата от антихристите — затова те са много приспособими и често използват определени хитри средства, за да подвеждат и мамят хората, за да постигнат целите си да накарат хората да им се покланят. В това са най-добри, това е в кръвта им, по рождение притежават тази хитра и променлива същност. Има някои антихристи, например, чиито думи и поведение изглеждат много мили и смирени, които никога не разобличават слабостите на другите, които са сговорчиви, които не бързат да съдят или да заклеймяват другите, които, когато хората са негативни и слаби, веднага протягат ръка за помощ. Те създават впечатлението, че са сърдечни и мили, добри хора. Когато хората са в затруднение, те понякога помагат с думи, а понякога с няколко действия; има дори моменти, когато даряват пари или материални неща, за да им помогнат. На пръв поглед действията им изглеждат добри. В съзнанието на повечето хора това е типът човек, с когото искат да се срещат и да общуват; такива хора няма да ги заплашват или смущават и те могат да получат много помощ от тях — материална или психологическа помощ, например, дори помощ с по-висши духовни теории и т.н. На пръв поглед такива хора не правят нищо лошо: те не прекъсват и не смущават в църквата и изглежда, че внасят хармония във всяка група, в която се намират; под тяхното ръководство и посредничество всички изглеждат щастливи, хората се разбират и нямат кавги или спорове. Когато са наоколо, всички чувстват колко добре се разбират помежду си, колко са близки. Когато ги няма, някои хора започват да клюкарстват помежду си, да се отлъчват един друг, да завиждат и да спорят; само когато тези антихристи са сред тях и призовават за мир, всички спират да спорят. Тези антихристи изглеждат много способни в работата си, но има едно нещо, което показва какво всъщност кроят: всеки, когото те учат и водят, е способен да говори думи и доктрини, всички те знаят как да се държат надменно и да поучават другите, всички знаят как да ласкаят хората и да им се подмазват, знаят как да бъдат уклончиви и измамни, знаят на кого какво да кажат, стават човекоугодници и външно изглеждат напълно спокойни. В какво са превърнали църквата тези антихристи? В религиозна организация. А резултатът? Хората живеят според своята сатанинска философия, не желаят да се стремят към истината, нямат навлизане в живота и напълно са изгубили делото на Светия Дух. Ето как антихристите нанасят вреда на братята и сестрите и ги водят до гибел — и въпреки това все пак смятат, че са дали голям принос, че са направили велики неща за братята и сестрите и са им донесли големи благословии. Те често учат братята и сестрите да бъдат смирени и търпеливи, да бъдат толерантни и внимателни, когато видят, че някой брат или сестра има проблем, да не бъдат груби в речта си или да нараняват другите и ги инструктират каква поза да заемат, когато седят или стоят, или какви дрехи да носят. Това, на което често учат братята и сестрите, не е как да разбират истината или да навлизат в истината реалност, а как да следват правила и да се държат добре. Под тяхното наставничество взаимоотношенията между хората не се основават на Божиите слова и на истините принципи, а на философията за светските отношения на човекоугодника. На пръв поглед никой не наранява другия, никой не посочва недостатъците на другите, но никой не казва на никого какво наистина мисли и те не се разкриват и не разговарят за покварата, непокорството, недостатъците и прегрешенията си. Вместо това, на повърхностно ниво, те бръщолевят за това кой е страдал и е платил цена, кой е бил предан в изпълнението на дълга си, кой е бил полезен на братята и сестрите, кой е дал значителен принос в Божия дом, кой е бил арестуван и осъден заради проповядване на евангелието — само за това говорят. Антихристите не само използват доброто поведение — да бъдат външно смирени, търпеливи, толерантни и услужливи — за да се опаковат и прикрият; те също така се опитват да дадат личен пример, за да заразят другите с това добро поведение и да ги насърчат да му подражават. Целта зад доброто им поведение не е нищо повече от това да се превърнат в център на вниманието на хората, да се издигнат в очите им. Когато Божиите избраници говорят за себепознанието си и разнищват собствения си покварен нрав, те мълчат и не правят абсолютно никакъв опит да разнищят собствената си поквара. Когато братята и сестрите разобличават и кастрят разкриването на поквара помежду си, антихристите са единствените, които практикуват смирение, търпение и толерантност към всички; те не разобличават покварата, която някой разкрива, и дори хвалят и възхваляват братята и сестрите за доброто им поведение и за промяната; те играят ролята на човекоугодници, като се преструват на любящи, внимателни, толерантни и утешаващи. Това са проявленията на антихристите, които са изключително умели в преструването, маменето и подвеждането на хората.

На пръв поглед думите на антихристите изглеждат особено мили, културни и изискани. Без значение кой нарушава принципа или прекъсва и смущава църковното дело, антихристът не разобличава и не критикува тези хора; той си затваря очите, като оставя хората да мислят, че е великодушен по всички въпроси. Независимо каква поквара разкриват хората и какви злодеяния вършат, антихристът проявява разбиране и толерантност. Не се ядосва, нито изпада в ярост, няма да се разсърди и да обвинява хората, когато направят нещо нередно и навредят на интересите на Божия дом. Без значение кой върши зло и смущава делото на църквата, той не обръща внимание, сякаш това няма нищо общо с него, и никога няма да оскърби хората заради това. За какво са най-загрижени антихристите? Колко хора ги уважават и колко хора ги виждат, когато страдат, и ги хвалят за това. Антихристите вярват, че страданието никога не бива да е напразно; без значение какви трудности понасят, каква цена плащат, какви добри дела вършат, колко грижовни, внимателни и любящи са към другите, всичко това трябва да се извършва пред другите, така че повече хора да могат да го видят. А с каква цел действат по този начин? За да купят благоволението на хората, да накарат повече хора да одобрят в сърцата си техните действия, техните постъпки и техния характер, да ги подкрепят. Има дори антихристи, които се опитват да си изградят образ на „добър човек“ чрез това външно добро поведение, така че повече хора да идват при тях за помощ. Някой например става слаб и вярва, че повечето хора нямат любов, че са много егоистични и че не обичат да помагат на другите и не са сърдечни, и тогава се сеща за онзи „добър човек“, който всъщност е антихрист. Или някой среща трудност в работата си и не знае как да я разреши. Не може да се сети за никого, който би могъл да помогне, и първият човек, за когото се сеща, е този „добър човек“, който всъщност е антихрист. Някой не иска повече да изпълнява дълга си, иска да се стреми към света, да се стреми към власт и богатство и да живее собствен живот, и въпреки че става толкова негативен и слаб, не се моли на Бог и не разговаря с никого, а в тази ситуация се сеща за онзи „добър човек“, който всъщност е антихрист. Като продължават така, тези хора вече не се молят на Бог и не четат Божиите слова, когато срещнат проблеми, а вместо това искат да разчитат на този „добър човек“, който всъщност е антихрист, да им помогне. Те отварят сърцата си и казват какво има в тях само на този човекоугодник, като молят този човекоугодник да реши трудностите им; те утвърждават и следват този антихрист. А така не е ли постигната целта на антихриста? Когато антихристът постигне целта си, не става ли статусът му в църквата по-висок от този на обикновените хора? И когато може да бъде първенец и да стане големец в църквата, наистина ли е доволен? Не, не е. Каква цел иска да постигне? Иска да накара още повече хора да го одобряват, да го уважават и да му се покланят, да заеме позиция в сърцата на хората и по-специално да накара хората да го гледат с благоговение, да разчитат на него и да го следват, когато срещнат трудности във вярата си в Бог и нямат към кого да се обърнат. Това е много по-сериозно от това антихристът да иска да бъде първенец и да бъде големец в църквата. Какво е толкова сериозното в това? (Антихристите се съревновават с Бог, за да заемат позиция в сърцата на хората. Искат директно да заменят Бог.) (Такива хора са трудни за разпознаване. Те използват повърхностно добро поведение, за да подвеждат другите, което води до това, че другите вече не търсят истината в Божиите слова и не разговарят за истината, когато имат проблем, а вместо това зависят от тези антихристи и ги гледат с благоговение, карат ги да решават проблемите им и смятат думите им за истината, в резултат на което тези хора все повече се отдалечават от Бог. Това е по-коварен и злобен метод.) Точно така, всички вие сте разбрали и споменахте важната точка, а именно, че антихристите заемат позиция и пускат корени в сърцата на хората и искат да заемат мястото на Бог. Някой казва: „Ако тръгна да търся Бог, не мога да Го намеря; не мога да Го видя. Ако търся в Божиите слова, книгата е толкова дебела, има твърде много слова и е трудно да се намерят отговори. Но ако отида при този човек, веднага получавам отговори; това е едновременно удобно и полезно“. Виждаш, че техните действия вече са накарали хората не само да им се покланят в сърцата си, но и да оставят място за тях там. Те искат да заемат мястото на Бог — това е целта на антихриста, когато върши тези неща. Очевидно е, че като върши тези неща, антихристът вече е постигнал първоначален успех; в сърцата на тези непроницателни хора вече има място за този антихрист, а някои хора вече му се покланят и го гледат с благоговение. Това е целта, която антихристът иска да постигне. Ако някой има проблем и се моли на Бог, вместо да търси антихриста, той е недоволен и си мисли: „Защо винаги отиваш при бог? Защо винаги мислиш за бог? Защо не виждаш мен или не мислиш за мен? Аз съм толкова смирен и търпелив, способен съм да се отричам от нещата и да отдавам толкова много, и давам милостиня. Защо тогава не идваш при мен? Толкова много ти помагам. Защо нямаш никаква съвест?“. Той се чувства нещастен и разстроен и изпитва гняв — гняв към този човек и към Бог. За да постигне крайната си цел, той продължава да се преструва, продължава да дава милостиня и остава търпелив и толерантен, изглежда смирен, говори доброжелателно, никога не наранява другите и често утешава, когато хората се опитват да опознаят себе си. Някой казва: „Аз съм непокорен; аз съм дявол и Сатана“. Той отговаря: „Ти не си дявол или Сатана. Това е просто малък проблем. Не се подценявай толкова много и не се омаловажавай. Бог ни е издигнал; ние не сме обикновени хора и ти не бива да се омаловажаваш. Ти си много по-добър от мен; аз съм по-покварен от теб. Ако ти си дявол, то аз съм зъл дявол. Ако ти си зъл дявол, то аз трябва да сляза в ада и да падна в погибел“. Ето как те помагат на хората. Ако някой признае, че е причинил загуба на интересите на Божия дом или на делото на църквата, антихристът му казва: „Да причиниш загуба на делото на църквата, докато изпълняваш дълга си, и да се отклониш малко, не е кой знае какво. Преди съм причинявал много по-големи загуби от теб и съм вървял по много по-криви пътеки. Просто промени начина, по който вършиш нещата в бъдеще, не е проблем. Ако смяташ, че съвестта ти не може да го понесе, аз имам малко пари и ще компенсирам загубата вместо теб, така че не се разстройвай. Ако имаш някакъв проблем в бъдеще, просто ела при мен и аз ще направя всичко възможно, за да ти помогна, и каквото мога да направя, ще го направя веднага“. Те имат това чувство за „лична вярност“, но всъщност за какво го правят? Наистина ли ти помагат? Те ти вредят, опропастяват те — поддал си се на изкушението на Сатана. Те ти копаят яма, а ти скачаш право в нея; падаш в капана и все още мислиш, че там е страхотно, и си погубен от този антихрист, без дори да го знаеш — такава глупост! Ето как Сатана и антихристите се отнасят към хората, подвеждат ги и им вредят. Антихристът казва: „Добре е, ако ти просто се съобразяваш малко с интересите на божия дом и си малко по-внимателен в бъдеще. Този въпрос може да бъде поправен, никой не би го направил нарочно. Кой от нас може да бъде съвършен човек? Никой от нас не е съвършен; всички сме покварени. Аз бях много по-зле от теб. Нека се увещаваме взаимно в бъдеще. Освен това, дори божият дом да претърпи някакви загуби, бог няма да ги помни. Бог е толкова прощаващ и толерантен към човека. Щом ние можем да проявяваме толерантност един към друг, не трябва ли бог да е още по-способен на толерантност? Ако бог каже, че няма да помни нашите прегрешения, тогава ние вече нямаме никакви прегрешения“. Без значение колко голяма грешка може да направи човек, антихристът просто я омаловажава с шега и я подминава, като показва колко голямо е сърцето му и колко е доброжелателен, велик и толерантен. И обратното, това кара хората погрешно да вярват, че Бог винаги разобличава хората в Своите слова, винаги се заяжда за покварения нрав на хората и винаги е дребнав с тях. Ако човек е прегрешил или се е бунтувал, Бог го кастри, съди и наказва, и изглежда, сякаш Той е невнимателен към хората. Антихристът обаче може да толерира хората и да им прощава във всички ситуации; той е толкова велик и уважаван. Не е ли така? Има и някои антихристи, които казват: „Невярващите имат тази поговорка: „В голямо домакинство с много имоти, малко разхищение не е нищо“. Божият дом е толкова голям, а бог дава изобилни благословии. Не е кой знае какво да си малко разхитителен; бог ни дарява с толкова много. Нима не сме разхищавали много? И какво ни е направил бог? Не е ли толерирал всичко това? Човекът е слаб и покварен и бог отдавна е видял това, така че щом го е видял, защо не ни наказва? Това доказва, че бог е търпелив и милосърден!“. Що за думи са това? Те използват думи, които изглеждат правилни и в съгласие с представите на хората, за да ги подвеждат и да ги карат да се поддават на изкушение, да смущават зрението им и да ги заблуждават, и да ги карат да разбират погрешно Бог, така че да нямат дори и частица желание или воля да Му се покорят. Подстрекавани, подвеждани и заблуждавани от антихристите, хората губят и малкото съвест, която имат, и всички започват да се подчиняват и да се покоряват на антихристите.

Антихристите са особено умели в това да се преструват, когато са сред други хора. Подобно на фарисеите, външно те изглеждат много толерантни към хората, търпеливи, смирени и добродушни — изглеждат много снизходителни и толерантни към всички. Когато се справят с проблеми, винаги показват колко невероятно толерантни са към хората от позицията на своя статус и във всяко отношение изглеждат великодушни и широкоскроени, не са придирчиви към другите хора и им показват колко са велики и добри. Антихристите наистина ли притежават тази същност в действителност? Те се отнасят към другите с доброта, толерантни са към хората и могат да им помогнат във всякакви ситуации, но какъв е скритият им мотив да правят тези неща? Щяха ли да продължат да ги правят, ако не се опитваха да спечелят хората и да си купят тяхното благоволение? Така ли наистина изглеждат антихристите зад кулисите? Наистина ли са такива, каквито изглеждат, когато са сред други хора — скромни и търпеливи, толерантни към другите и помагащи на другите с любов? Притежават ли те такава същност и такъв нрав? Такъв ли е техният характер? Съвсем не. Всичко, което правят, е преструвка и всичко се прави, за да подведат хората и да си купят благоразположението им, така че още повече хора да придобият благоприятно впечатление за тях в сърцата си, да се сетят първо за тях и да потърсят помощта им, когато имат проблем. За да постигнат тази цел, антихристите умишлено кроят да се перчат пред другите, да говорят и да правят правилни неща. Преди да заговорят, кой знае колко пъти ще филтрират или премислят думите в съзнанието си. Умишлено ще кроят планове и ще си блъскат главата, като разсъждават за формулировките, изразите, интонацията, гласа, дори погледа, с който гледат хората, и тона, с който говорят. Ще разсъждават върху това с кого говорят, дали този човек е стар, или млад, дали статусът му е по-висок, или по-нисък от техния, дали той ги цени високо, дали насаме се възмущава от тях, дали индивидуалността му е съвместима с тяхната, какъв дълг изпълнява този човек и каква е неговата позиция в църквата и в сърцата на братята и сестрите. Те старателно ще наблюдават и внимателно ще разсъждават върху тези неща и след като ги обмислят, ще измислят как да се отнасят към различните типове хора. Независимо от начините, по които антихристите се отнасят към различните типове хора, те нямат друга цел, освен да накарат хората да ги ценят високо, да ги накарат да не гледат на тях като на равни, а да ги уважават, да накарат още повече хора да им се възхищават и да ги уважават, когато говорят, да ги подкрепят и следват, когато правят нещо, да ги оправдават и защитават, когато грешат, и да привличат още повече хора да се борят на тяхна страна, да се оплакват горчиво от тяхно име и да заемат позиция, за да спорят с Бог и да му се противопоставят, когато бъдат разкрити и отхвърлени. Когато паднат от власт, те са способни да накарат толкова много хора да им помогнат, да изразят подкрепа и да се застъпят за тях, което показва, че статусът и властта, които антихристите умишлено са кроили да култивират в църквата, са пуснали дълбоки корени в сърцата на хората и че техните „ревностни усилия“ не са били напразни.

Антихристите се стремят да управляват и да подхождат към своя статус, престиж, репутация и власт сред хората по най-добрия възможен начин — те няма да се отпуснат, да бъдат мекосърдечни и още по-малко ще бъдат небрежни. Те наблюдават изражението в очите на всички останали, техните индивидуалности, ежедневните им навици, стремежите им, отношението им към положителни и негативни неща, и още повече наблюдават вярата и предаността на всички останали в тяхната вяра в Бог, както и отношението им към отдаването на всичко на Бог и изпълнението на дълга им, и т.н. — те полагат големи усилия за тези неща. И така, въз основа на това тяхно отношение, те избягват онези, които се стремят към истината и които могат да ги разпознаят, и се пазят от тях, и говорят и действат предпазливо, когато са около такива хора. Когато са около хора с относително слаби индивидуалности, които често са негативни и не разбират истината, и някои хора, които са глупави и имат лошо възприемане на истината, те често правят всичко възможно, за да се покажат, като постоянно изнасят представление като цирков номер и се възползват от всяка възможност, за да се изявят. Например, когато на събирания повечето хора ги одобряват, малцина изпитват отвращение към тях, а още повече хора нямат проницателност за тях, и така те започват да се изявяват и да търсят удобен случай да проведат общение. Те провеждат общение за собствените си преживявания, за миналата си „славна история“, за заслугите, които са постигнали в Божия дом, и дори за това как Горното ги е оценило и лично ги е кастрило — те не могат да пропуснат дори една такава възможност. Без значение с кого са или какъв е поводът, антихристите правят само едно нещо: изявяват се; тоест занимават се с търсене на показност. Това е същността на антихристите: те изпитват неприязън към истината, нечестиви и безсрамни са. Докъде стигат в своите представления? Може би вие самите сте били свидетели на някои. Някои от тях ясно се вижда, че разиграват театър, перчат се, печелят сърцата на хората на своя страна и се възползват от възможности, за да се издигнат в очите на другите. Някои хора ги презират, други ги игнорират и дори им се подиграват, но те не се интересуват от това. От какво се интересуват? Това, от което се интересуват, е тяхното представление да остави дълбоко впечатление у хората, да накара хората да видят как се осмеляват да казват неща, че имат смелост, лидерски стил, лидерски талант, смелостта да нямат сценична треска пред всички, и още повече способността да се справят с нещата без паника. Те се чувстват удовлетворени, когато са накарали хората да разберат и да видят тези неща, и затова правят всичко възможно, за да се изявят при първия удобен случай за това, и се изявяват без задръжки, без никакви скрупули и без никакъв срам. Това правят антихристите. Ако Аз винаги разговарям по основната тема на събиранията, някои хора стават сънливи, докато Ме слушат да говоря. Или, когато разговарям по основната тема, умовете на хората все още са на други неща и не им е лесно да се съсредоточат върху това, което казвам. В такива ситуации Аз водя някакъв непринуден разговор, разказвам история или виц. Тези неща и истории обикновено са свързани с определен покварен нрав и състояния, които хората разкриват в живота си. Използвам истории или разказвам виц, за да събудя хората малко, така че да могат да разберат малко по-добре. Когато антихристите видят това, те си мислят: „Разказваш вицове в проповедите си на събиранията. Аз също мога, аз съм точно толкова добър, колкото и теб. Просто ще пусна небрежно един плосък виц и ще накарам всички да избухнат в смях, и на всички ще им хареса — колко страхотно! Просто непринудено ще разкажа една история и тогава никой повече няма да иска да посещава събиранията, а ще искат да слушат само моите истории“. Те се съревновават с Мен в това. Има ли смисъл да се съревновават с мен в това? Защо разказвам истории? Защо водя празни приказки? Хората могат да разберат някои неща от бъбренето и историите Ми и това им помага да разберат истината по един спокоен начин — това е моята цел. Антихристите обаче се хващат за това и се опитват да се възползват от него, като казват: „На събиранията, през това време, което е толкова решаващо и важно, ти просто говориш празни приказки, така че и аз ще го правя“. Дали празните приказки винаги са едни и същи? Антихристите, тези боклуци, дори не разбират истината, така че какво може да излезе от техните празни приказки? Какво може да излезе от техните истории или вицове? Тези животни, които нямат духовно разбиране, приемат сериозните въпроси на общението за истината и разказването на истории твърде повърхностно и небрежно. Що за хора правят това? Антихристите, хората, които нямат духовно разбиране, и хората, които не се стремят към истината, обичат да правят такива неща.

Очите на братята и сестрите, очите на повечето хора, не могат да открият почти никаква грешка в притворните действия, в които се впускат антихристите. Защо е така? Защото антихристите потулват и прикриват грешките си и няма да позволят да ги видиш; те държат нечестивата си страна, развратната си страна и лошата си страна скрити зад кулисите. Къде е това „зад кулисите“? Това са местата, които не можеш да видиш, тоест в дома им, в обществото, на работното им място, пред роднините и приятелите им; това са места извън твоя поглед и обсег. Техните думи и поведение, които можеш да видиш и с които можеш да влезеш в контакт, са изцяло онази тяхна страна, която е преструвка, онази тяхна страна, която е преминала през обработка. Онази тяхна страна, която не можеш да видиш, е тяхната истинска същност, тяхното истинско лице. А какво е тяхното истинско лице? Когато са около невярващото си семейство, те говорят всякакви лоши думи — оплаквания, негодуване и враждебни думи срещу другите, думи, осъждащи и заклеймяващи братята и сестрите, оплаквания, че Божият дом е неправеден — те казват всички тези неща, без да пропускат нищо, без да се сдържат ни най-малко. Когато са сред роднините и приятелите си, те обсъждат мирския свят и клюкарстват за семействата на други хора, участват във всички светски дейности на невярващите и дори активно участват в сватби и погребения. Те клюкарстват с невярващите, съдят и проклинат другите, разпространяват безпочвени слухове за хората и ги клеветят зад гърба им — те казват всички тези неща. Когато са сред невярващите, докато общуват с други хора, те мамят хората, сформират клики, нападат хората, а на работното място могат да набеждават другите, да ги клеветят и да ги потъпкват, за да получат по-висока позиция — те могат да правят и всички тези неща. Когато са със семействата си или с невярващи, те не са търпеливи, толерантни или смирени, а вместо това напълно разкриват истинското си лице. В Божия дом те са вълци в овчи кожи, а когато са сред невярващите, хора, които не вярват в Бог, те разкриват вълчия си облик, за да го видят всички; те се борят с невярващите за своите интереси, за дума, за изказване и ще спорят безкрайно с невярващите за най-малкия интерес, докато лицето им не почервенее. Ако не получат никаква полза или бъдат кастрени в Божия дом, те се прибират вкъщи и вдигат врява, причиняват неприятности и действат по начин, който кара семейството им да се страхува от тях. Сред невярващите те не проявяват никакво християнско благоприличие, нито свидетелстват, както би трябвало да правят християните — те са вълци до мозъка на костите си, дори не са хора. В Божия дом и пред братята и сестрите те дават обещания, полагат клетви, изразяват решителността си и изглеждат готови да отдадат всичко на Бог и изглежда, че имат вяра в Бог. Когато обаче дойдат сред невярващите, техните стремежи и вярвания са същите като на невярващите. Някои дори следват знаменитости, както правят невярващите, и копират това, което знаменитостите носят всеки ден, като разголват горната част на тялото си, носят косата си разрошена и слагат тежък грим — те не приличат нито на човек, нито на дух. Носят модерни дрехи и всеки ден са в крак с времето с чувството, че животът е толкова пъстър, и дълбоко в най-съкровените кътчета на сърцето си изобщо не изпитват чувство на ненавист към начина, по който живеят невярващите. Антихристите вършат много неща и полагат големи усилия, за да си осигурят място в църквата и да имат престиж и статус в сърцата на хората. Тези усилия се полагат изцяло, за да постигнат целите си, да предизвикат уважение и преклонение у другите. Това поведение, тези подходи и външни разкривания формират ясен контраст с начина, по който живеят зад кулисите, а техните действия и поведението им зад гърба на хората изобщо не са неща, които един християнин трябва да прави. С такъв ясен контраст можем да определим, че всичко, което правят и разкриват сред братята и сестрите, е преструвка, че не е истинско и не е естествено разкриване. Антихристите се преструват само за да постигнат целите си, в противен случай никога не биха направили компромис със себе си да вършат тези неща. Като съдим по това, което правят, и по разкриването на нрава им зад кулисите, както и по собствените им стремежи, те не обичат истината, не обичат положителните неща, не обичат благоприличието и порядъчността, още по-малко обичат да понасят страдания и да плащат цена или да следват християнския път. Следователно доброто поведение, което показват, не извира от сърцата им, не е доброволно, не е искрено, а по-скоро е против собствените им желания и цели да го видят другите, да спечелят благоволение и да купят сърцата на хората. Някои хора казват: „Каква полза имат от купуването на сърцата на хората?“. В това се различават антихристите от обикновените хора; тази полза е толкова важна за тях. И така, каква е тази полза? Тя е, че когато застанат сред хората, няма никой, който да не ги познава, никой, който да не ги подкрепя, никой, който да не ги хвали, никой, който да не им се покланя. Когато имат проблем, хората търсят антихриста, вместо да търсят Бог и да Му се молят. И как се чувства антихристът, когато всички му се покланят и се въртят около него? Той се чувства като богоподобен или изключителен човек и се чувства сякаш се носи в облаците, на седмото небе е, а това е различно от начина, по който живее обикновеният човек. Когато е сред хората, всички го обсипват с похвали и възхищение и го превъзнасят като звезди, скупчени около луната — какво страхотно чувство е това и колко много наслада, утеха и щастие има в сърцето му! Точно това искат антихристите. Обаче, ако в група хора никой не обръща внимание на антихриста, ако много малко хора знаят името му, ако никой не знае силните му страни, ако в съзнанието на повечето хора той е смятан за обикновен човек, някой без никакви специални характерни черти, без никакви силни страни, без нищо изключително в него, нищо, което другите хора да ценят или да уважават, или нищо, за което някой да говори с възхищение, то това кара антихриста да се чувства неудобно и зле в сърцето си; той не се чувства като божество или сякаш се носи в облаците. За него да живее така е твърде скучно, твърде неудобно, твърде задушаващо, твърде неудовлетворително и не си струва. Той смята, че ако през целия си живот трябва да бъде просто обикновен човек, който изпълнява някакъв дълг и става сътворено същество, което отговаря на критериите, то какво е удоволствието от такъв живот? Как може да има толкова малко удоволствие във вярата в Бог? За него това е твърде ниско ниво и трябва да бъде повишено. Но как да бъде повишено? Той трябва да увеличи популярността си, така че хората да го гледат с благоговение и да го ценят високо, и да може да живее великолепен живот. Ето защо, когато се молят, антихристите не се молят сами вкъщи, а трябва да отидат да се молят в църквата, да се молят, когато са събрани заедно с братя и сестри, да се молят на глас, да се молят граматически, логично, подредено и обмислено, да се молят така, че всички присъстващи да могат да чуят, така че всички присъстващи да могат да чуят тяхното красноречие и ясна мисъл и да знаят, че имат собствен стремеж. Когато четат Божиите слова, и тях не четат сами вкъщи. Първо се подготвят вкъщи, а след това четат, за да ги чуят другите, така че другите хора да видят, че словата на Бог, които четат, са все важни, все от решаващо значение. Каквото и да правят, те винаги предварително се подготвят насаме и едва когато са подготвени, когато другите ги смятат за почтени и ги одобряват, те излизат пред другите. Има дори някои, които репетират и се подготвят вкъщи пред огледалото, преди да го представят пред другите. Когато го представят пред другите хора, то не е в най-оригиналния си вид, а вече е преминало през обработка много пъти, обработено чрез мислите, възгледите, покварения нрав, хитрите схеми и подмолните средства на антихриста. За да постигнат целта си да имат статус и популярност в църквата и сред хората, антихристите няма да се поколебаят да платят всякаква цена, за да направят тези неща. Следователно, как се наричат всички тези неща? Дали са истински разкривания? Дали са практики, с които трябва да се занимава човек, стремящ се към промяна в нрава? (Не.) Всички те произтичат от преструвка; антихристите се преструват толкова много, че да му се догади на човек.

Някои хора не разговарят на събирания, ако първо не са си подготвили чернова. Те трябва първо да си подготвят чернова насаме, да я поправят много пъти, да я обработят, да я шлифоват и едва когато е готова, ще проведат общение пред братята и сестрите. Някой им казва: „Всички тук сме братя и сестри. Просто говори честно и правдиво на събиранията. Просто казвай каквото ти дойде наум. Това е най-добрият начин“. Те отговарят: „Не, не мога. Ако направя така, тогава братята и сестрите ще ме гледат отвисоко“. Виждаш, те несъзнателно казват нещо вярно. Във всяко отношение те правят неща, за да защитят репутацията и статуса си. Някои хора, които са изключителни таланти, професори, студенти в университета, докторанти или научни изследователи в обществото, използват определено притворно поведение и обработено поведение, за да взаимодействат с хората, за да се докажат и да защитят статуса и репутацията си. Тоест, те носят маска, за да взаимодействат с хората, и хората никога не знаят какво всъщност преследват, дали имат някаква слабост, какво точно правят насаме, и винаги има нотка на съмнение, винаги има въпросителен знак, когато става въпрос за личния им живот и за това как постъпват и се отнасят със света. Нима тези хора не се преструват толкова дълбоко? И така, вие как трябва да се отнасяте към тези хора? Трябва ли, понеже те са неискрени с теб, и ти да си неискрен с тях? Например, те говорят само учтиви любезности, когато те срещнат, така че и ти просто си постоянно учтив с тях — приемливо ли е това? (Не.) Тогава какъв е подходящият начин да общувате с тях? (Когато човек открие, че те показват тези проявления, първо трябва да ги разобличи, да разговаря с тях за това каква е природата същност на този вид нрав и от какво намерение се ръководи. Ако те не приемат това, което им казва човек, тогава той не бива повече да разговаря с тях.) Трябва да ги разобличите и ако не приемат това, което казвате, тогава ги отбягвайте. Има ли сред вас такива, които все още биха могли да бъдат подведени от тях и да им се покланят? С духовния ръст, който имате сега, вие по принцип сте способни да прозрете донякъде тези очевидни фарисеи, но ако срещнете някой, който е по-способен, който може да се преструва, който се крие дълбоко, ще можете ли да го прозрете? Ако винаги казват и правят само правилните неща, ако изглежда, че нямат недостатъци и никога не правят грешки, ако понякога ставаш негативен и слаб по някои въпроси, но те никога не стават, а ако станат, могат сами да го разрешат и бързо да излязат от това, но ти не можеш, тогава, когато срещнеш такива хора, ще ги одобряваш и ще им се покланяш, и ще се учиш от тях и ще ги следваш; ако не си способен да разпознаеш такива хора, тогава е трудно да се каже дали ще бъдеш подведен от тях, или не.

За колко аспекта разговаряхме по тази тема за преструвката? Единият аспект е, че те използват понасянето на страдания като преструвка. В сърцата си те наистина не искат да понасят страдания и изпитват голяма съпротива към това, но въпреки това много неохотно понасят страдания, отказват се от неща и плащат цена, за да постигнат целите си. След като са страдали, те все така не се примиряват с това и смятат, че това страдание не си е струвало, защото много хора не знаят за него. Затова те го разгласяват навсякъде, като разказват на много хора, които не са знаели за него. В крайна сметка някои хора научават какво се е случило и остават с дълбоко впечатление от тях, имат високо мнение за тях и им се покланят, и по този начин те постигат целите си. Има и такива, които се представят за добри хора, за хора с добро поведение и изпълнителни, които искат да общуват с хората, като използват този вид образ, идентичност и индивидуалност, така че хората да повярват, че са добри хора и да се сближат с тях. Те приемат това да бъдат добри хора за своя цел, за да получат възхищение от още повече хора, така че да се издигнат в очите на хората и да могат да увеличат популярността си. Не е ли така? (Да, така е.) Като използвахме някои подходи, които антихристите прилагат, току-що разобличихме и разнищихме скритите цели зад тяхното престорено поведение и същността на тяхната преструвка, какви неща правят и казват и какви проявления показват, които доказват, че се преструват. Тук ще приключим общението по този аспект.

б. Чрез самозванство

Сега ще разговаряме за втория аспект. Антихристите често прибягват до лицемерие, за да получат статус; те казват определени неща, които хората обичат да чуват и които са в съгласие с техните представи, и вършат определени неща на повърхността, които карат хората да ги одобряват и да им се възхищават, като по този начин увеличават популярността си — това е друг начин, по който антихристите подвеждат хората. Има ли разлика между самозванство и преструвка? По отношение на външното поведение, преструвката и самозванството обикновено са едно и също състояние; те са взаимосвързани. Ще разговаряме за тях поотделно, за да звучат по-ясно за хората и за да могат хората да ги опознаят по-ясно. Основното значение на думата „самозванство“ не е фалшивост, а по-скоро представящ се за такъв, какъвто не си. Защо антихристите прибягват до самозванство? Естествено, те имат определени цели: прибягват до самозванство, за да придобият статус и престиж. Ако не беше така, те никога не биха прибягвали до самозванство, никога не биха направили такава глупост. Това може ясно да се забележи от онези, които имат проницателен поглед. Ако хората често прибягват до самозванство, те естествено ще си спечелят отвращението, омерзението и жестоките критики на другите. Защо тогава антихристите продължават да правят това, което правят? Това е просто тяхната природа: те не се интересуват какво е необходимо, за да придобият репутация и статус, вече им липсва чувство за срам. За да придобият статус в съзнанието на хората, първото нещо, което антихристите правят, е да накарат хората да им се доверят, да ги гледат с възхищение, да им се поклонят. И така, как постигат тази цел? Освен че симулират някакво добро поведение и проявления, които отговарят на представите на хората, те също така подражават на велики и известни личности, копират начина им на говорене, за да накарат хората да гледат на тях с добро око и да им се възхищават. По този начин неусетно започват да бъдат почитани, ласкани и подкрепяни от определени хора в църквата, те гледат на антихристите като на някакви духовни личности или известни хора, което означава, че в църквата и в сърцата на определена част от хората антихристите се ползват с възхищение и се почитат като духовни личности. Това е така, защото повечето хора не притежават никаква проницателност и се прекланят и благоговеят пред всеки, който им харесва и на когото се възхищават. За какъв тип хора най-вече се представят антихристите в църквата? Те се представят за духовни личности, защото повечето хора се покланят на духовни личности. В юдаизма фарисеите бяха духовни личности, на които хората се покланяха, хората им се покланяха заради техните знания, фалшиво благочестие и добро поведение; и така фарисеите бяха много популярни в юдаизма, много им се възхищаваха. Днес в църквата има такива, които също обичат да се покланят на духовни личности. Първо, те се покланят на онези в църквата, които вярват в Бог от много години, които имат определени така наречени духовни преживявания и свидетелства, които са получили Божията благодат и благословии, които са видели велики видения, които са имали някои необикновени преживявания. Освен това има и такива, които са самохвални и сладкодумни, когато са около хора, като предизвикват почит и възхищение у другите. Има и други, чиито средства, начини и принципи на действие са съгласно църковните правила, чието външно поведение изглежда благочестиво. Има и такива, които изглежда имат голяма вяра в Бог. На всички тях се дава званието духовни хора. И така, как антихристите се представят за духовни хора? Това, което правят, съвсем просто казано, е да казват това, което казват духовните хора, и да правят това, което правят духовните хора, за да накарат хората да ги възприемат като духовни хора. Но дали казват и правят тези неща от сърце? Не: това е подражание, следване на правило, те просто го правят, за да ги видят другите. Когато например им се случи нещо, те веднага се молят, но не търсят истински, нито се молят истински, те просто отбиват номера, разиграват театър, за да кажат хората, че толкова много обичат Бог и имат толкова голяма боязън от Бог. Нещо повече, когато ги сполети болест и се нуждаят от лечение, те не отиват да се лекуват, нито вземат лекарствата, които трябва. Хората казват: „Ако не вземаш лекарства, болестта ти може да се влоши. Има време за лекарства и има време за молитва. Просто трябва да следваш вярата си и да не изоставяш дълга си“. Те отговарят: „Няма проблем — бог е с мен, не се страхувам“. Външно те се преструват на спокойни, безстрашни и изпълнени с вяра, но вътрешно са ужасени и тайно тичат при лекаря веднага щом почувстват някакво неразположение. И ако някой открие, че са отишли на лекар и са взели лекарства, те се опитват да намерят причини или извинения, за да го прикрият. Те също често казват: „Болестта е изпитание от бог. Когато живееш в болест, се разболяваш; когато живееш в божиите слова, нямаш болест. Не бива да живеем в болест — ако живеем в словата на бог, тази болест ще изчезне“. Открито именно на това често учат хората, те използват словата на Бог, за да помагат на хората; но тайно те преодоляват болестта си, като използват човешки средства. Пред другите хора те казват, че се уповават на Бог и че всичко е в Божиите ръце, казват, че не се страхуват от болест или смърт; но в сърцата си се страхуват повече от всеки друг, страхуват се да не се разболеят и да отидат в болница, и още повече са ужасени от смъртта. Те изобщо нямат истинска вяра. Пред другите хора те се молят и казват: „С радост се покорявам на върховенството и подредбите на бог. Всичко идва от бог и хората не бива да се оплакват“. Междувременно в сърцата си те си мислят: „Изпълнявал съм дълга си толкова предано, как може да ме сполети тази болест? И как така никой друг не я е получил? Дали бог използва това, за да ме разкрие, да ме спре да изпълнявам този дълг? Дали бог ме ненавижда? И ако ме ненавижда, дали съм обслужващ? Дали бог ме използва, за да служа? Ще имам ли изход в бъдеще?“. Те не смеят да се оплакват на глас, но в сърцата им са се появили съмнения относно Бог, мислят си, че не всичко, което Бог прави, е непременно правилно. Външно обаче те се преструват, сякаш нищо не се е случило, дават си вид, че дори когато се разболеят, това не може да ги спре, и те все така могат да изпълняват дълга си, да бъдат покорни и предани, че все така могат да отдават всичко на Бог. Нима това не е преструвка и самозванство? Тяхната вяра и покорство са фалшиви; тяхната преданост е фалшива. Тук няма истинско покорство, няма истинска вяра, още по-малко има истинско уповаване и предаване. Те не търсят намеренията на Бог, не изследват собствения си покварен нрав, нито търсят истината, за да решат собствените си проблеми. Всичко, за което мислят в сърцата си, са техните плътски интереси, изход и крайна цел; сърцата им са изпълнени с оплаквания, погрешно разбиране и подозрения по отношение на Бог — и въпреки това външно те си дават вид на някаква духовна личност и каквото и да им се случи, казват: „Има добро намерение от страна на бог, не бива да се оплаквам“. Устите им не се оплакват, но сърцата им са скръбни: техните оплаквания, погрешно разбиране и съмнения по отношение на Бог продължават да кипят в сърцата им. На пръв поглед те често четат Божиите слова и не се бавят в изпълнението на дълга си, но в сърцата си вече са се отказали от своя дълг. Не означава ли това самозванство? Това е самозванство.

Каквато и да е ситуацията, антихристите винаги ще бъдат самозванци; те не правят разлика по отношение на повода. Например, когато присъстват на събирания, някои братя и сестри си разменят поздрави. Как подхождат към това антихристите? Те казват: „Спрете с празните приказки, на събиране сме! Къде си мислите, че се намирате, че да си бъбрите за такива неща? Нямате богобоязливо сърце. Бъдете сериозни!“. Някои хора си почиват, докато изпълняват дълга си, и когато антихристът види това, казва: „Пак си нехаен, а? Тогава трябва веднага да четеш божиите слова и да дойдеш пред него да се молиш“. Когато братята и сестрите обменят мнения, за да се научат на професионални умения един от друг, той ще каже: „Трябва първо да разговаряте за божиите слова и да се молите, а след това да обменяте мнения и идеи“. Ако някой не се е молил преди началото на събирането, антихристът ще го укори, ще го определи като определен тип човек и ще намери какво да каже за него. При всички положения антихристите карат другите да видят, че са много духовни, много сериозни, че са много съвестни по отношение на истината и усърдно се стараят да се стремят към нея, че са много отговорни към дълга си, че могат да четат Божиите слова редовно всеки ден, че имат нормален духовен живот, че редовно посещават събирания, че когато посещават събирания, се молят, четат Божиите слова и разговарят по предписания начин и че никога не говорят празни приказки и не обсъждат домашни въпроси. Ако някой им каже: „Пораснала ти е косата. Трябва да отидеш да се подстрижеш. Времето е горещо сега, така че ще ти е по-хладно, ако се подстрижеш“, те отговарят: „Няма значение, че малко ми е пораснала косата. Работата е важна. Жегата няма да ми създаде проблеми, ако оставя косата си да расте още няколко дни“. Някой казва: „Дрехите ти са дрипави. Ако продължаваш да ги носиш, хората ще ти се смеят“. Антихристът казва: „Няма значение. Ние, вярващите в бог, притесняваме ли се, че ще ни се смеят? Всички сме страдали толкова много и сме понасяли преследването на големия червен змей през цялото това време. Вървели сме по пътя на отхвърлянето от светските хора. И какво от това, че хората ми се смеят заради дрипавите ми дрехи? Стига бог да ме приема, само това има значение“. Хубаво ли е да се каже това? (Преструват се на духовни.) Някои хора виждат, че Аз задавам въпроси и карам всички да разговарят за тях след проповед, но хората не могат да им отговорят в общение, затова правят това обобщение: „Тук открих нова светлина. Бог никога не яде нищо наготово, а ние дори зеле ядем наготово“. Чували ли сте това да се казва преди? (Не.) Те казват, че Бог никога не яде нищо наготово, което означава, че Бог изнася проповеди на хората и така си е заработил храната. Ние не сме способни да разговаряме за нищо, така че дори зеле ядем наготово. Някои хора без проницателност приемат това за истината и го разказват навсякъде. Те не смятат, че общението за себепознанието, за стремежа към покорство и любов към Бог и други подобни общи теми, често обсъждани от хората, могат да се считат за духовни, възвишени или за нова светлина. За тях само казаното от този човек е новата светлина и е възвишено! Казаното от този човек звучи правилно, но при внимателно обмисляне изглежда отвратително и е безсмислено да се казва. Това е нещо, измислено от онези, които нямат духовно разбиране, но все пак искат да се преструват на духовни, да се преструват, че имат познание за истината, и да се преструват, че разбират истината — не е ли това безсмислица? (Да.) Те се специализират в това да се научат да казват самохвални и празни думи и доктрини и не отдават никакво значение на практикуването на истината и навлизането в реалността. Ето защо те се специализират в това да се научат да говорят духовна доктрина и никога не се самоанализират, за да видят дали имат истината реалност, или не — тези хора не са ли лицемери? Бог най-много ненавижда такива хора.

Когато тези така наречени духовни хора се съберат, те философстват, обсъждат мистерии, говорят за себепознанието и за познаването на Бог. Нещата, за които говорят, са толкова възвишени и изобщо не звучат като земни разговори. Те говорят ли, говорят, отнасят се и говорят за напълно несвързани неща. Какво означава „говорят за напълно несвързани неща“? Те говорят ли, говорят, докато не започнат да говорят пълни безсмислици, съревновават се помежду си кой е прочел повече от Божиите слова и колко от дадена глава от Божиите слова може да запомни и проповядва, кой може да проповядва по-възвишено и по-дълбоко от другите и кой може да проповядва по начин, който носи повече светлина от другите. Те се съревновават в тези неща и това се нарича „съревнование по духовност“. Понякога хората си говорят заедно, говорят за това как са напоследък или за някои външни въпроси. Тогава при тях идва „духовна личност“ и когато чуе всички да говорят за тези неща, взема книгата си с Божиите слова и отива да намери ъгъл, в който да чете. Не изглежда ли такъв човек саможив и странен? Когато разговарям с някои хора по основна тема, правим почивка по средата и си говорим за външни въпроси — нима това не е нормално? По време на този разговор някои хора не издават и звук. Това, което искат да кажат с това, е: „Ще слушам, когато разговаряш за истината, но ако започнеш да си говориш празни приказки, ще спра да слушам. Ако продължиш да си говориш празни приказки дълго време, тогава ще си тръгна“. Къде отиват? Отиват да намерят място, където да се молят, и казват уверено: „О, боже, моля те, вземи обратно сърцето ми. Нека бъда тих пред теб, нека не бъда привлечен и зает от въпросите на невярващия свят и нека не бъда отнесен от светските тенденции“. Това много духовно ли е? Те вярват, че е така. Когато си говорите за домашни въпроси и за това какво е било състоянието ви напоследък, те смятат, че това не е общение за истината, че Божиите слова изобщо не се споменават, и затова си тръгват и отиват пред Бог да се молят. Нима това не е малко странно? Това е самозванството на онези, които се стремят да бъдат духовни — те са толкова добри в самозванството! Целта на тяхното самозванство е да накарат другите да видят, че са духовни, че са сериозни в стремежа си, че винаги живеят пред Бог, че в думите им има светлина, че се стремят към истината, че не са възпирани от външния мирски свят или от семейна обич, че нямат такива плътски потребности, че са различни от нормалните хора, че вече са се отървали от мирския свят и от такива долни интереси. Когато някои хора кажат няколко думи на невярващи, те казват: „Това не е правилно. Тези невярващи са лоши. В момента, в който им говориш и се замесиш в техните дела, вътрешно се чувстваш смутен и трябва да побързаш да се изповядаш и да се молиш пред бог. Трябва да побързаш да четеш божиите слова, да оставиш неговите слова да те заемат и да те изпълнят“. И така, когато видят невярващи, хора, които не вярват в Бог, те ги избягват и няма да говорят с тях. Те дори няма да влязат в нормално взаимодействие и хората ги смятат за странни. Основанието им да действат по този начин е: „Всички невярващи са дяволи и не бива да говорим с тях. Бог ненавижда дяволите, така че ако общуваме с дяволи и се сближаваме с тях, тогава бог ще ненавижда и това. Трябва да ненавиждаме това, което бог ненавижда, и трябва да отхвърляме това, което бог отхвърля“. Ако видят някой брат или сестра да говори, да води сърдечен разговор или да говори за домашни въпроси с невярващ член на семейството или приятел, те го съдят с думите: „Той е опитен вярващ, който вярва в бог от много години. Не се опитва да избягва невярващите, а вместо това се сближава толкова много с тях. Това е предателство към бог и когато срещне проблем, със сигурност ще стане Юда“. Те лепват етикет на такива хора. Някои хора имат родители, които не вярват в Бог, но и не възразяват детето им да вярва в Бог. От време на време децата се обаждат на родителите си, за да ги попитат как са, или когато са болни, се връщат у дома, за да се грижат за тях — това е напълно нормално и Бог не го заклеймява. А какво правят тези духовни хора — тези антихристи? Така ли виждат нещата? Те правят проблем от това, като казват: „Обикновено говориш толкова добре и караш другите да се откажат от обичта си и да не бъдат възпирани от нея. Но виждам, че твоята обич е още по-силна. Твоите родители не вярват в бог, така че трябва да ги отхвърлиш“. Другият човек отговаря: „Родителите ми не вярват в Бог, но и не ми пречат. Те много ме подкрепят“. Антихристът отговаря: „Дори и да те подкрепят, това не е приемливо и те все пак са дяволи. Как можеш все така да им готвиш?“. Другият казва: „Не е ли това нормална човешка обич? Не е ли нормално да сготвиш няколко ястия на родителите си и да проявиш малко синовна любов към тях? Бог не го заклеймява. Защо тогава ти го заклеймяваш?“. Антихристът отговаря: „Бог не би се занимавал с толкова дребен въпрос! Щом бог няма да се занимава с това, ние трябва да заемем позиция и да останем непоколебими в свидетелството си. Вярвал си в бог през всичките тези години и въпреки това нямаш проницателност или духовен ръст и можеш да се отнасяш толкова добре с дяволи — твоята обич е твърде силна!“. Те заклеймяват дори и това! Каквото и да правят другите, те ги заклеймяват и им лепят етикети, за да покажат, че имат духовен ръст, че са сериозни в стремежа си, че имат вяра, но в крайна сметка, когато член на собственото им семейство умре, те плачат толкова много дни, че не могат да станат от леглото и дори искат да се откажат от вярата си. Някой им казва: „Не си ли духовна личност?“. Те отговарят: „Не могат ли и духовните хора да бъде слаби? Не мога ли да бъда слаб за малко?“. Това не е ли софизъм? Фалшивите духовни хора са способни да се преструват и това се нарича самозванство. Те се преструват, че нямат слабост, че са покорни, че имат вяра в Бог и са предани на Бог, че са способни да спазват клетвите си, че са способни да понасят страдания и да отдават всичко, без да се държат по начин, който хората биха сметнали за неуместен или неидеален. Като се съди по външното им поведение, хората ги одобряват и не могат да открият никаква грешка, изглежда, че в общи линии са в съответствие с християнското благоприличие и дори не изглежда да стават негативни или слаби. Когато видят някого да се чувства слаб и негативен, те често строго го укоряват с думите: „Ставаш слаб заради толкова незначителен въпрос. Това не наранява ли бог толкова много? Имаш ли представа кое време е сега? Бог ни е изрекъл толкова много слова. Тогава как можеш все така да ставаш слаб? Как можеш толкова малко да разбираш божието сърце? Без значение какъв проблем срещнеш, винаги трябва да отиваш пред бог да се молиш, да се учиш да обичаш бог и да му бъдеш предан, и трябва да се покоряваш и да не ставаш слаб. Ако винаги се съобразяваш с плътта си, не се ли бунтуваш срещу бог?“. Не звучи сякаш има някакъв проблем с което и да е конкретно нещо, което казват тук, но всичко това е празно и не може да реши проблемите на хората. Те казват: „Имаш ли представа кое време е сега?“ — това има ли нещо общо с човешката слабост? Има ли нещо общо с бунтуването? Хората имат покварен нрав и живеят в плътта си, и хората винаги могат да станат слаби и да се бунтуват.

Антихристите искат да играят ролята на духовни личности, на най-добрите сред братята и сестрите и на хора, които разбират истината и могат да помогнат на слабите и незрелите. С каква цел играят тази роля? Първо, те вярват, че вече са отишли отвъд плътта и мирския свят, че са се отървали от слабостта на нормалната човешка природа и са се освободили от плътските потребности на нормалната човешка природа. Вярват, че именно те са хората в Божия дом, които могат да поемат важни задачи, да проявяват внимание към Божиите намерения и чиито сърца са изпълнени с Божиите слова. Те се хвалят с това, че вече са изпълнили Божиите изисквания и са удовлетворили Бог, че са способни да проявяват внимание към Божиите намерения и да получат прекрасната крайна цел, която Бог е обещал. Затова често се чувстват много самодоволни и смятат, че са нещо повече от останалите. Те използват думите, които могат да запомнят и да разберат с ума си, за да четат конско на другите и да ги заклеймяват и да отсъждат за тях. Освен това те често използват определени подходи и твърдения, които си измислят в представите си, за да ограничават и инструктират другите хора, като ги карат да спазват правилата и да им се подчиняват, така че да могат да защитят статуса си в църквата. Те вярват, че щом могат да проповядват набор от духовни доктрини, да крещят модерни лозунги, да водят по пътя, да имат желание да застанат отпред и да поемат работата, да поддържат нормалния ред в църквата, тогава те ще са духовни личности и статусът им ще бъде стабилен. Затова се представят за духовни личности и се хвалят, че са такива, като едновременно с това се представят за всемогъщи, напълно способни и съвършени хора. Например, ако ги попиташ дали могат да пишат на компютър, те казват: „Да, писането на компютър не е трудно за мен“. Питаш ги: „Можеш ли да поправяш машини?“. Те казват: „Принципите на всички машини са едни и същи. Да, мога да ги поправям“. Питаш: „Можеш ли да поправяш трактори?“. Те казват: „Да поправяш тази груба машина брои ли се за умение да поправяш машини?“. Питаш ги: „Можеш ли да готвиш?“. Те казват: „Аз ям храна, така че разбира се, че мога да готвя!“. Питаш: „Можеш ли да управляваш самолет?“. Те казват: „Никога не съм се учил, но ако се науча, бих могъл да го правя. Бих могъл да бъда капитан на самолет, няма проблем“. Те си мислят, че могат да правят всичко, че са добри във всичко. Нечий компютър се разваля и той ги моли да го поправят. Те казват, че лесно могат да го поправят, но всъщност нямат представа и не знаят как да го поправят, и накрая, след като се опитват да го поправят отново и отново, в крайна сметка изтриват цялата информация на компютъра. Човекът, чийто е компютърът, ги пита: „Можеш ли да го поправиш или не?“. А те отговарят: „Преди съм поправял компютри, но сега някак си съм забравил как се прави. Най-добре помоли някой друг да го поправи“. Толкова са добри в преструването, нали? Такива хора имат нрава на архангела; те никога не могат да кажат: „Не знам как да го направя“ или „Не мога да го направя“, или „Не съм добър в това“, или „Никога не съм виждал това преди“, или „Не знам“ — те никога не могат да кажат такива неща. Без значение какъв е въпросът, ако ги попиташ за него, тогава дори и да не знаят как да го направят и никога да не са го виждали преди, те все пак трябва да измислят причини и извинения, така че погрешно да повярваш, че са добри във всичко, знаят как да правят всичко, могат да правят всичко и че всичко може да бъде направено. Какъв тип човек искат да бъдат? (Супермен, напълно способен човек.) Искат да бъдат напълно способни хора, да се представят за ангели на светлината — не са ли такъв тип? Тъй като антихристите винаги искат да се преструват, че са добри във всичко, когато ги помолиш да си сътрудничат с други, да обменят мнения, да обсъждат, да разговарят и да общуват с други по въпроси, те не могат да го направят. Те казват: „Нямам нужда някой да си сътрудничи с мен. Нямам нужда от асистент. Нямам нужда от ничия помощ, за да направя каквото и да било. Мога да го направя сам, знам как да правя всичко, напълно способен съм и няма нищо, което да не мога да направя, нищо, което да не мога да постигна, и нищо, което да не мога да завърша. Кой съм аз? Не знаете как да правите нищо, а дори и да знаете как да правите нещо, не сте вещи в него. Въпреки че съм се научил да правя само едно нещо, аз знам как да правя всичко. Ако съм вещ в едно нещо, тогава съм вещ във всички неща. Знам как да пиша статии и мога да говоря чужди езици. Въпреки че в момента не мога да говоря никакви чужди езици, ако учех, тогава нямаше да е проблем за мен да науча пет чужди езика“. Някой ги пита дали могат да играят във филми, да пеят и танцуват, а те казват, че могат да правят всички тези неща. Големи са в самохвалството, нали? Те се преструват, че могат да правят всичко и знаят как да правят всичко — те наистина имат природата на архангела! Някой ги пита дали някога са ставали слаби през годините, в които са вярвали в Бог, а те отговарят: „За какво да ставам слаб? Божиите слова са изречени толкова ясно. Не бива да ставаме слаби. Ако го направим, тогава разочароваме бог. Трябва да положим 120 процента усилия, за да се отплатим за любовта на бог!“. Другият човек пита: „Липсвал ли ти е някога домът, след като си го напуснал преди всичките тези години? Плачеш ли, когато ти липсва домът?“. Те отговарят: „За какво да плача? Бог е в сърцето ми. Когато мисля за бог, вече не ми липсва домът. Всички невярващи членове на семейството ми са дяволи и сатани. Моля се те да бъдат прокълнати“. Другият човек ги пита: „Отклонявал ли си се някога от правия път през годините на вярата си?“. Те отговарят: „Божиите слова са изречени толкова ясно, как може човек да се отклони от правия път? Онези, които се отклоняват, са абсурдни хора, които нямат духовно разбиране. Може ли някой със заложби като моите да се отклони? Мога ли да поема по грешен път? Няма начин“. Те вярват, че са добри във всичко, че са по-добри от всички останали. Какво мислят за хората, които стават негативни и слаби? Те казват: „Хората, които стават негативни и слаби, просто си нямат друга работа“. Наистина ли е така? Някои слабости и негативизъм са нормални, докато зад други слабости и негативизъм има причина, така че как могат да опишат този проблем, като казват, че тези хора „си нямат друга работа“? Антихристите се преструват на духовни по този начин, те се преструват, че могат да правят всичко, преструват се, че нямат недостатъци или слабости, и още повече се преструват, че не са непокорни и че никога не са извършвали никакви прегрешения.

Каквато и да е обстановката, какъвто и дълг да изпълнява, антихристът ще се опита да създаде впечатлението, че не е слаб, че винаги е силен и пълен с вяра, и никога не е негативен, за да не видят хората никога истинския му духовен ръст или истинското му отношение към Бог. Всъщност, наистина ли дълбоко в себе си вярва, че няма нещо, което да не може да направи? Наистина ли вярва, че няма слабост, негативност или разкривания на поквара? Категорично не. Умее да се преструва и да се прикрива. Обича да показва своята силна и бляскава страна на хората, а не иска да виждат слабата и истинската му страна. Целта му е очевидна. Иска просто да поддържа суетата и гордостта си и да защити мястото, което заема в сърцата на хората. Смята, че ако разкрие собствената си негативност и слабост пред останалите, ако разкрие непокорната и покварената си страна, това ще навреди сериозно на статуса и на репутацията му и ще причини повече проблеми, отколкото си струва. Затова предпочита да умре, отколкото да признае, че има моменти, в които е слаб, бунтовен и негативен. А ако дойде ден, в който всички видят слабата му и непокорна страна, когато видят, че е покварен и изобщо не се е променил, пак ще продължи да се преструва. Смята, че ако признае, че има покварен нрав, че е обикновен и незначителен човек, ще изгуби мястото си в сърцата на хората и почитта и обожанието на всички, и че така напълно ще се провали. Затова каквото и да се случи, няма да се открие към хората и няма да сдаде властта и статуса си на никого другиго, а ще се опитва да се съревновава с всички сили и никога няма да се предаде. Когато се сблъскат с проблем, те поемат инициативата да излязат в светлината на прожекторите и да се покажат. В момента, в който възникне проблем, както и последствията от него, те бързат да се скрият или се опитват да прехвърлят отговорността върху някой друг. Ако се сблъскат с проблем, който разбират, веднага се перчат какво могат и се възползват от възможността да го покажат на другите, така че хората да видят, че имат дарби и специални умения, за да имат високо мнение за тях и да ги боготворят. Ако се случи нещо важно и някой ги попита как разбират събитието, те са сдържани в разкриването на мнението си, а оставят другите да говорят първи. За сдържаността им има причини: не че нямат мнение, но се страхуват, че то е погрешно и че ако го изкажат на глас, другите ще го опровергаят, а това ще ги накара да се почувстват засрамени, и затова не го изразяват, или нямат мнение и тъй като не са способни да възприемат ясно въпроса, не смеят да говорят произволно, защото се страхуват хората да не се присмеят на грешката им — затова единственият им избор е мълчанието. Накратко, те не говорят с готовност, за да изразят мнението си, защото се страхуват да не разкрият какви са, да не би хората да видят, че са бедни и жалки, и така да повлияят на представата на другите за тях. И така, след като всички останали са приключили с излагането на своите възгледи, мисли и знания, те се хващат за някои по-възвишени, по-устойчиви твърдения, които изтъкват като свои собствени възгледи и разбирания. Обобщават ги и ги съобщават на всички, като по този начин придобиват висок статус в сърцата на другите. Антихристите са изключително хитри: когато дойде време да изразят своята гледна точка, те никога не проявяват откровеност и не показват на другите истинското си състояние, нито позволяват на хората да разберат какво мислят наистина, какви са техните заложби, каква е тяхната човешка природа и какви са способностите им за разбиране, както и дали имат истинско познание за истината. И така, едновременно с това, че се хвалят и се преструват на духовни и съвършени хора, те правят всичко възможно да прикрият истинското си лице и реалния си духовен ръст. Никога не разкриват слабостите си пред братята и сестрите, нито се опитват да опознаят собствените си несъвършенства и недостатъци. Напротив, те правят всичко възможно да ги прикрият. Хората ги питат: „Вярвал си в Бог толкова много години, имал ли си някога каквито и да било съмнения относно Бог?“. Те отговарят: „Не“. Питат ги: „Съжалявал ли си някога, че си се отрекъл от всичко, за да отдадеш всичко на Бог?“. Те отговарят: „Не“. „Когато беше болен, чувстваше ли се разстроен и липсваше ли ти домът?“. А те отговарят: „Никога“. Така виждаш, че антихристите се представят като непоколебими, със силна воля и способни да се отричат и да страдат, като някой, който е просто безупречен и без никакви недостатъци или проблеми. Ако някой посочи покварата и недостатъците им, отнася се с тях равностойно, като с нормален брат или сестра, и се разкрие пред тях и разговаря с тях, как подхождат към това? Те правят всичко възможно, за да се защитават и оправдават, за да докажат, че са прави, и в крайна сметка да накарат хората да видят, че нямат проблеми и че са съвършена, духовна личност. Нима всичко това не е самозванство? Всички, които се считат за безупречни и святи, са самозванци. Защо казвам, че всички те са самозванци? Кажете Ми, има ли някой безупречен сред поквареното човечество? Има ли някой, който да е истински свят? (Не.) Определено не. Как може човек да постигне безупречност, когато е толкова дълбоко покварен от Сатана и освен това не притежава истината по рождение? Само Бог е свят. Цялото покварено човечество е осквернено. Ако човек се представя за свят, като казва, че е безупречен, какъв би бил той? Той би бил дявол, Сатана, архангел — той би бил истински антихрист. Само антихрист би твърдял, че е безупречен и свят човек. Познават ли антихристите себе си? (Не.) И след като не познават себе си, дали ще разговарят за себепознанието си? (Не.) Има ли антихристи, които ще разговарят за себепознанието си? (Да.) Какъв тип хора правят това? (Лицемерите.) Точно така. Тези хора се преструват, че познават себе си, и правят от мухата слон, поставят си няколко големи етикета, като казват, че са сатани и демони, и се преструват, че имат дълбоко познание за себе си. Те са фалшиво духовни хора, нали? Не са ли те лицемери? Когато разговарят за себепознанието си, наистина ли познават себе си? (Не.) И така, какво казват те за себепознанието си? (Когато антихристите говорят за себепознанието си, те не говорят за истинското си положение, а говорят само празни думи и думи от доктрини, които изобщо не са практически. Изглежда така, сякаш имат много дълбоки познания, но няма следа от разкаяние.) Това истинско себепознание ли е? Няма истинско разкаяние, така че дали са постигнали ефекта да намразят себе си? Когато нямат разкаяние и омраза към себе си, те не познават истински себе си. Себепознанието, за което говорят антихристите, включва само нещата, които всички знаят за тях, които всички виждат. Освен това те прибягват до софистика и самооправдания, за да накарат всички да смятат, че не са направили нищо лошо, и въпреки това пак могат да говорят за себепознанието си, така че хората да имат още по-високо мнение за тях. Като виждат, че те не са направили нищо лошо, но въпреки това се самоанализират и се опитват да се опознаят, хората си мислят следното: „Ако той наистина направи нещо лошо, още по-вероятно е да опознае себе си. Колко е благочестив!“. Какъв е резултатът от това, което прави антихристът? Той подвежда хората. Той не разнищва истински и не разбира собствения си покварен нрав, така че другите хора да могат да си вземат поука от него. Вместо това той използва общението за себепознанието си, за да накара другите да имат по-високо мнение за него. Какво е естеството на това действие? (Свидетелстване за себе си, за да се подведат хората.) Точно така. Той подвежда хората. Как това може да се счита за себепознание? Това е чисто и просто измама. Той използва говоренето за себепознанието си, за да подвежда хората, за да ги накара да мислят, че е духовен и че познава себе си, за да накара хората да имат високо мнение за него и да му се покланят. Това е достойна за презрение и безсрамна практика — и това е нечестивостта на антихристите.

Има хора, които изпълняват дълга си в църквата, които очевидно не са способни да поемат работа, изискваща технически умения, но въпреки това настояват да бъдат в екипа. Те вярват, че преди са учили свързано професионално умение, разбират тази специалност, наясно са с нещата и затова настояват да поемат тази работа. Те не разбират истината и освен това, на основата на това, че не разбират истината, те не разговарят и не работят с други, още по-малко търсят истините принципи, като настояват, че я разбират и знаят за нея. И така, има ли разлика между това да си усвоил професионално умение и да си наясно с нещата, от една страна, и да разбираш истините принципи, от друга? Като си усвоил професионално умение и си наясно с нещата, означава ли това, че разбираш истините принципи? (Не.) Тези хора без духовно разбиране вярват, че усвояването на професионално умение означава, че разбират истините принципи и затова могат смело да се заемат да вършат работата по свое усмотрение, без да слушат когото и да било и без да трябва да вършат работата според правилата на Божия дом. Те смятат, че това си е тяхна работа и никой друг не може да се намесва или да ги пита за нея — работата ще бъде такава, каквато я свършат, и това, което правят, се приема за стандарт. Не се ли държат така антихристите? Не е ли това сериозен проблем? Ако човек е усвоил само дадено професионално умение и не разбира истината, какви последици ще има от изпълнението на дълга му? (Ще предизвикат смущение в църковното дело.) Само смущение? Няма ли да станат надменни и самонадеяни? Няма ли да вършат неща, които посрамват Бог? (Да.) Чрез изпълнението на твоя дълг, ефектът, който трябва да постигнеш, е да свидетелстваш за Бог; ти не се занимаваш просто с професия, а по-скоро постигаш ефекта на свидетелстване за Бог чрез изпълнението на твоя дълг, и следователно това професионално умение просто служи на дълга, който изпълняваш. Професионалното умение не представлява истината и това, че си вещ в професионално умение, не означава, че разбираш истината или че можеш да вършиш работата в съответствие с истините принципи. Някои хора възразяват на това с думите: „Дойдох в божия дом, усвоил съм това професионално умение, наясно съм с нещата, така че божият дом трябва да ми дава важни задачи и да има високо мнение за мен. Не бива да ме злепоставя или да си пъха носа в нищо, което попада в обхвата на моето професионално умение. Аз трябва да бъда този, който учи другите. Божият дом не бива да урежда тези, които не са наясно с нещата, да си сътрудничат с мен. Тези хора не заслужават да си сътрудничат с мен“. Правилен ли е този начин на мислене? (Не.) Други хора не заслужават да си сътрудничат с тях — не е ли това начинът, по който мисли антихристът? Ако в Божия дом няма никой, който да заслужава да си сътрудничи с теб, тогава ти заслужаваш ли да изпълняваш този дълг? За кого се мислиш? Доведен ли си до съвършенство? Ти не заслужаваш да изпълняваш този дълг! Само защото Бог те издига, ти имаш шанса да изпълняваш този дълг. Трябва да разбираш принципите на изпълнението на твоя дълг. Сега свидетелстваш за Бог, а не се занимаваш с професия. Това малко професионално умение, което имаш, се използва просто за да служиш и се използва, за да служи на този дълг. Следователно, колкото и технически умения да изисква дългът, който изпълняваш, винаги трябва да се съсредоточаваш върху истините принципи във всяка негова част, за да можеш да постигнеш ефекта на свидетелстване за Бог. Ако не можеш да постигнеш този ефект и дългът, който изпълняваш, посрами Бог, каква полза ще има тогава от твоите технически способности? Ще имат ли някаква стойност? Не, няма да имат. Следователно, не приемай това малко професионално умение и техническа способност за истината — те не са истината и не си струва да бъдат ценени. Ако Божият дом не те използваше, ако Бог не те издигаше, твоето малко професионално умение и техническа способност нямаше да значат нищо. В сравнение с истината, тези неща не струват и пукната пара.

Може да се каже, че самозванството на антихристите е средство, което те използват, за да имат място в сърцата на хората — те използват средството на самозванството, за да подвеждат и заблуждават хората. Това, че тези хора могат да прибягват до самозванство, показва не само, че те по начало не приемат или не признават истината, но и че има още по-реалистично тълкуване, което може да се приложи към тези хора: те нямат духовно разбиране. Какво означава „те нямат духовно разбиране“? Означава, че не разбират Божиите слова и истината. И понеже не разбират истината, следователно нямат представа какъв тип хора обича Бог, и затова си представят този вид духовна личност и след това прибягват до самозванство и преструвка. Те се държат като такъв тип човек, уверени, че като правят така, могат да накарат Бог и другите хора да ги харесат. Всъщност се случва обратното, тъй като такива хора са точно тези, които Бог ненавижда и заклеймява. Така че не бъди такъв човек. Ако и ти искаш да бъдеш такъв човек, ако често прибягваш до самозванство и преструвка по този начин и подвеждаш хората по този начин, тогава вървиш по пътя на антихриста. Трябва да се научиш да казваш: „Имам слабост, имам негативност, имам покварен нрав. Аз съм обикновен човек, не съм нищо особено. Има много неща, които не разбирам и не знам как да правя. Често съм слаб и подведен от Сатана, затова се поддавам на изкушението на Сатана. По отношение на усвояването на технически умения, мога да овладея най-много едно или две и мога да се науча как се прави като цяло. Знам как да използвам това малко професионално умение и имам това малко специално умение. Аз съм обикновен човек, не съм с големи заложби и възприемчивостта ми е посредствена. По отношение на истината, разбирам само толкова, колкото Бог дава в общение. Не мога да разбера нищо, което Бог не разкрие или не обясни ясно, и заложбите ми са посредствени. Братята и сестрите ме избират за църковен водач или ръководител на екип, защото Бог ме издига, а не защото съм по-добър от другите. Нямам с какво да се хваля“. Можете ли да кажете такова нещо? Казвали ли сте някога такова нещо? Така ли мислите в сърцето си? Ако в сърцето си винаги чувстваш, че си велик, прекрасен, нещо повече от останалите, един на милион, че си специален във всяка група, в която се намираш, че си първокласен, че ако прекараш месец или два в група хора, твоите специални умения, таланти, заложби и възприемчивост могат да бъдат видени от всички и да се считат за по-добри от тези на обикновените хора — ако винаги се измерваш и позиционираш в сърцето си по този начин, тогава си в голяма опасност и в голяма неприятност.

Сред цялото човечество има много малко хора, които са истински способни да разберат истината, още по-малко са съвършените хора или хората, които могат да правят всичко — всеки е обикновен. Някои хора мислят, че не са обикновени. И така, как възниква тази идея? Тя възниква от това, че има нещо, в което са добри; някои са добри в пеенето, други в актьорството, други в техническите умения, други във физическия труд, други в социалното общуване, други в политиката, други в бизнеса и т.н. Нито едно от тези неща няма нищо общо с истината, но те често ти дават погрешна представа и те карат погрешно да мислиш, че превъзхождаш останалите. Защо е неправилно тези неща да те карат погрешно да мислиш, че превъзхождаш останалите? Нещата, в които си добър, и това така наречено „превъзхождане на останалите“ не означават, че можеш да разбереш истината, че можеш да надминеш обикновените хора по отношение на разбирането на истината, или че притежаваш благоприятни условия по отношение на това да се стремиш към Божието спасение и да бъдеш доведен до съвършенство — те не означават тези неща. Трябва ясно да разберете този въпрос! От времето, когато Бог започна да изрича Своите слова и да върши Своето дело досега, Той е изрекъл безброй слова и е извършил безброй дела, а видял ли е дори един човек сред цялото покварено човечество в Божиите слова, че Той е Създателят и че словата, които Той изрича, са истината? Може ли дори един човек да види в Божиите слова Неговата идентичност и статус и след това да се изправи, за да свидетелства за Божията идентичност и статус? Нито един! Този факт доказва, че по отношение на заложбите, умовете и възприемчивостта на цялото човечество, хората не притежават необходимите условия за възприемане на истината, да не говорим за факта, че всички човешки същества притежават покварения нрав на Сатана. Някои хора казват: „Ако не притежаваме необходимото условие за възприемане на истината, как така сега разбираме малко истина?“. Нима това не е, защото Аз съм говорил толкова много за нея? Говорил съм толкова много, че дори вече не ми се говори и ми е писнало да говоря. Всеки път, когато говоря и провеждам общение с вас, трябва да разделям темите на основни теми, средни теми и подтеми, като постоянно обяснявам нещата подробно, а вие все още не разбирате. Какви тогава трябва да са вашите заложби? Някои хора все още са изключително надменни и самоправедни, но за какво има да си надменен? Виждам, че у повечето от вас няма нищо възхитително. След като изпълнявате техническа работа от толкова много години, колко от вас наистина разбират истините принципи, могат да следват истините принципи и могат да изпълняват работата си в съответствие с истините принципи? Не вършите добре никоя работа, без значение каква е, и винаги Горното трябва лично да ви наставлява как да правите нещата. В противен случай нищо не се получава, и ако някоя работа продължи, без Горното да я следи и да ви наставлява как да я вършите, тогава възникват проблеми. Кажете Ми, имат ли такива хора с какво да се хвалят? Не, нямат, но въпреки това във всяко отношение се преструват, че са съвършени, духовни, велики и върховни хора — не са ли безсрамни? Наистина сте проблемни! Без значение по каква тема разговарям, трябва да го правя подробно, колкото по-подробно, толкова по-добре. Няма да стане, ако обяснявам нещата малко по-просто. Такива са заложбите на хората и малката им възприемчивост; те са жалки до крайност и въпреки това все така вярват, че са велики. Тук ще приключа общението Си по този аспект.

в. Като се извисяват над всичко

Сега ще разговаряме по третия аспект: като се извисяват над всичко. Каквото и да правят, антихристите винаги искат да се извисяват над всичко — това е най-изявеното проявление на тяхната природа. Когато някой иска да се извисява над всичко, този проблем е много сериозен и такива хора са истински антихристи. Какво означава „да се извисяваш над всичко“? Антихристите притежават същността на Сатана, архангела; те по рождение не желаят да бъдат нормални или обикновени хора. Ако бъдат накарани да бъдат обикновени хора, да живеят обикновен живот, те няма да желаят да го правят, ще се чувстват недоволни от това и ще бъдат в състояние на постоянна борба. Защо ще бъдат в постоянна борба? Защото искат да предизвикат вълнение и да правят номера, за да ги видят другите, така че другите хора да знаят, че между небето и земята има важна клечка като тях. Те искат да се прочуят, така че другите да знаят, че са твърде голяма риба за своето езерце, както казват невярващите. Що за неща са тези риби, които са твърде големи за своите езерца? Те са зли духове, нечисти демони, архангели, сатани и дяволи. Антихристите по начало не желаят да прекарват дните си доволни от участта си, като живеят живота на обикновен човек; те не се придържат тихо към собствения си дълг, нито се държат като възпитани обикновени хора — те не са доволни да бъдат такива. Следователно, без значение как се държат на повърхността, в най-съкровените кътчета на сърцата си те винаги се чувстват недоволни от участта си и ще вършат определени неща. Какви неща? Ще вършат определени неща, които нормалните хора никога не биха измислили. Те обичат да са в центъра на вниманието и няма да се поколебаят да понесат малко страдание и да платят малка цена. Има една поговорка, която гласи: „Новите чиновници са нетърпеливи да впечатлят“. Щом антихристът стане водач, той чувства, че трябва да извърши някои чудеса и да има някои „постижения в кариерата си“, за да докаже, че не е обикновен. Кой е най-сериозният проблем тук? Въпреки че вършат неща в църквата и въпреки че приемат прикритието, че изпълняват дълга си, антихристите никога не търсят от Бог как да изпълняват дълга си или как да вършат добре църковната работа, нито се опитват сериозно да установят какви са правилата на Божия дом, какви са истините принципи или как да действат по начин, който е от полза за делото на Божия дом и на братята и сестрите, не посрамва Бог, свидетелства за Бог, позволява на делото на църквата да напредва гладко и обезпечава това в работата им да не се появяват небрежни грешки. Те никога не питат за тези неща и никога не се осведомяват за тези неща — те нямат тези неща в сърцето си, сърцето им не е изпълнено с тези неща. И така, за какво се осведомяват? С какво е изпълнено сърцето им? Изпълнено е с мисли за това как могат да покажат талантите си и да покажат, че са различни от останалите, и да се перчат със своя лидерски стил в църквата, така че другите хора да видят, че те са стълб на църквата и че църквата не може без тях, и че само с тях цялата църковна работа може да напредва гладко. Като се съди по проявленията на антихристите и по подбудата и първоначалния импулс на техните действия, на каква позиция се поставят те? Те се поставят в позиция, от която се извисяват над всичко. А как се проявява това? (Те са предизвикателни към всички и винаги искат да имат последната дума и да карат другите хора да правят това, което казват.) Има проблем с това, че са предизвикателни към всички; в това има скрит смисъл. Тоест, когато вършат църковната работа, те не изпълняват дълга си, нито проявяват внимание към Божиите намерения, и затова не чувстват, че има нужда да търсят истините принципи, да се занимават да разбират какви са правилата на църквата или какви принципи се изискват от Божия дом — те дори не обръщат внимание на нищо, което Аз казвам. Към какви принципи се придържат? Те се придържат към такива принципи и подбуди като служене на църквата и служене на братята и сестрите, за да вършат собствените си дела. Стига да могат да се утвърдят в църквата и сред братята и сестрите и да придобият престиж и властта да командват парада, тогава това е достатъчно и те ще са постигнали своя така наречен „резултат“ в изпълнението на дълга си. Каква е целта им? Не е да изпълнят дълга на сътворено същество или да проявят внимание към Божието бреме, а по-скоро да служат на църквата и да служат на братята и сестрите и, докато правят това, да контролират всички тези неща. Защо казвам, че искат да контролират всички тези неща? Защото, когато вършат нещо, те първо се утвърждават, придобиват известна слава, репутацията им расте, придобиват властта да командват парада и да вземат решения, и тогава могат да превърнат Бог в обикновен фигурант и да заемат мястото на Бог. В обхвата на своето влияние те превръщат въплътения Бог в обикновен фигурант, марионетка, и това означава „да се извисяваш над всичко“. Нима антихристите не правят именно това? Така се държат антихристите. Антихристите използват възможността да изпълняват дълга си, за да покажат напълно своите дарби и таланти и да покажат своите уникални мисли и дела, за да спечелят благоразположението на хората и да бъдат забелязани от повече хора. След това те получават властта да командват парада, да вземат решения и да контролират нещата в църквата, което води до това, че много хора им се подчиняват и им се покоряват, а Бог остава настрана. Нима това не е превръщане на Бог в обикновен фигурант? Това е целта, която антихристите искат да постигнат с действията си, и това се случва в крайна сметка на всяко място, където властват антихристи.

Ако в една църква управлява антихрист, в какво състояние ще бъдат братята и сестрите там? Те ще правят само това, което казва антихристът, просто ще се придържат към правила във всичко, което правят, няма да разбират истината и няма да я търсят. Без значение колко страдат или каква голяма цена плащат, те изобщо няма да напреднат в навлизането в живота. Дори Аз ще бъда отхвърлен в такава църква, когато отида там. Сред тях този антихрист е водач само на думи, но всъщност антихристът е станал техен господар и техен бог. Във всяка църква, контролирана от антихрист, истината и Бог са превърнати в обикновени фигуранти. Ето какво означава антихристът да се извисява над всичко. Нима това не е сериозно? Когато хората в една църква са контролирани от антихрист и външни хора отидат там да вършат работа, няма ли тези хора да трябва да гледат в очите господаря си, когато говорят и действат? Те са под единно командване, действат в унисон и никой не смее да каже и дума накриво. Само след един поглед от господаря си, тези хора знаят какво се има предвид и тогава действат по съответния начин. Ако ги попитам нещо, те разговарят помежду си на собствения си диалект. Това означава, че не искат Аз да знам какво казват, искат да Ме избегнат и Ме смятат за външен човек. Не е ли това проблем? Какво е естеството на желанието им да Ме избегнат? Това е нравът и същността на антихриста — те искат да контролират църквата и да контролират хората. Без значение какво правят, антихристите в никакъв случай няма да вършат нещата в съответствие с истините принципи, още по-малко ще се съобразяват с интересите на Божия дом; те се опитват да установят собствени царства и да вършат собствените си дела. Какво изпълнение на дълг е това? Това е установяване на собствени царства под прикритието на изпълнение на дълга им. Тъй като антихристите имат такава природа, дори и субективно да не казват, че обичат статуса и го искат, в момента, в който направят нещо и протегнат ръка, те се втурват по пътя на антихристите, тяхната демонична природа се разкрива и те се опитват да установят собствени царства. В момента, в който направят нещо, те се опитват да вършат собствените си дела; в момента, в който направят нещо, те се опитват да действат според собствените си средства и методи. Когато Горното уреди нещо и то стигне до тях, антихристите не го прилагат, а вместо това го изучават, обмислят и провеждат общение за него. С каква е цел провеждат общение за него? Да накарат всички да го обсъдят, за да видят дали ще бъде възприето, или не, както и дали е осъществимо, или не — а не да го приложат. Всичко, което Бог казва и прави, е истината, но това се променя, когато стигне до антихриста, превръща се в нещо, което те да изучават. Те го изучават, анализират и обсъждат и в крайна сметка карат всички да отхвърлят Божиите изисквания към човека и подреденото от Бог. В сърцата си те си мислят: „Ти не си истината, ти си просто обикновен човек. Това, което казваш, не струва нищо и ако искаш да имаш последната дума в моята юрисдикция, тогава забрави! Аз съм начело тук сега, така че всички трябва да правят това, което казвам. Аз имам абсолютната власт да командвам парада и да вземам решения, а ти можеш да бъдеш само фигурант тук. Аз трябва да имам последната дума за всичко в обхвата на моята работа и влияние. Дори и да разбираш истината и всичко, което казваш, да е истината, това няма да мине при мен!“. Това е антихрист и дявол, нали? И така, когато стигнат до територията на антихриста, работните разпоредби на църквата, изискванията на Горното и истините принципи изобщо не се прилагат. Какво може да се направи, след като тези неща не се прилагат? Когато една църква не ги прилага, това означава, че има нещо нередно с водачите и работниците там и тези препятствия и пречки трябва да се преодолеят. Мислиш ли, че Божият дом нищо не може да ти направи? Ако Божият дом може да те използва, тогава може и да се справи с теб. Да не мислиш, че това е светът? Да не мислиш, че ако имаш влияние, държиш се като тиранин и ако си достатъчно безпощаден, деспотичен и жесток, никой не може нищо да ти направи? Ако е така, тогава грешиш! Това е Божият дом, Божият дом се управлява от истината и се отнася с хората по принципен начин. Божият дом може да те използва, а може и да не те използва и да те отстрани — дали ще бъдеш използван или не, се решава с една дума от Бог. Ако предизвикваш смущения и пречиш по неразумен начин тук, тогава в крайна сметка ще бъдеш отстранен; ако полагаш усилия да служиш, ако останеш тук и си знаеш мястото и се държиш подобаващо, тогава Божият дом ще те задържи да служиш и ще види какъв е резултатът от твоето служене.

Същността на това антихристите да установяват собствени царства е да се извисяват над всичко, да пренебрегват Бог, да пренебрегват истината и да пренебрегват църковните правила. Те просто служат на названието „църква“, те просто служат на названието „Божи дом“, те просто служат на групата хора, наречени „братя и сестри“, и никога не изпълняват дълга на сътворено същество, още по-малко следват Бог или се покоряват на Неговите слова — това е тяхното установяване на собствени царства. Това е същността на антихристите и тази същност е да се извисяват над всичко. Сега, тази същност заклеймена ли е, или одобрена? (Заклеймена е.) И тъй като е заклеймена, тези хора сред вас трябва да бъдат отхвърлени. Някои объркани, невежи и слепи хора следват такива хора, хвалят ги, възхищават им се и им се покланят, когато ги видят, и дори искат да им се поклонят до земята — толкова са глупави! Къде могат да те заведат антихристите? Когато те водят, е все едно големият червен змей те води и те няма да спрат, докато не те опропастят или не те отведат в бездънната пропаст. Щом те погубят напълно, ще те изритат; ти няма да придобиеш нищо и напразно ще си вярвал в Бог. Ако вие сте слепи и не можете да прозрете тези хора, и се подчинявате на тези хора, покорявате им се и ги следвате, тогава вие сте ужасно невежи и заслужавате да умрете. И така, какво трябва да направите, ако срещнете такъв човек? Когато срещнете някой в църквата, който прибягва до преструвки и самозванство, който се извисява над всичко, когато прави каквото и да било, който презира истината, презира Бог и презира църковните правила, всички трябва да заемете позиция, за да го кастрите и да го отхвърлите. Ако може подобаващо да полага труд в Божия дом, тогава го задръжте да полага труд; ако не се държи добре и винаги пречи неразумно, тогава трябва да приложите управленските закони на Божия дом и да го изчистите.

23 май 2020 г.