Девета точка: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава (четвърта част)

II. Интересите на антихристите

Днес ще продължим да разговаряме по темата от последната ни сбирка. Последния път разговаряхме по втори раздел от интересите на антихристите в рамките на девета точка от различните проявления на антихристите. В този раздел разговаряхме за тяхната собствена репутация и статус, нали? (Да.) Спомнете си и Ми направете приблизително обобщение. По колко точки основно разговаряхме относно собствената репутация и статус на антихристите? (Последния път Бог разговаря по две точки. Първата беше за отношението на антихристите към това да бъдат кастрени. Антихристите никога не могат да приемат или да се покорят на това да бъдат кастрени, нито могат да го приемат като истината. Втората беше за това как антихристите защитават своята репутация и статус в група от хора и какви проявления имат. Същността на антихристите е съревноваването и те трябва да се съревновават за своята репутация и статус.) И така, нека днес да продължим да разговаряме по тази тема. Какво домашно ви дадох последния път? Какво ви помолих да обмислите и да обсъдите в общение след нашата сбирка? Спомняте ли си? (Бог ни помоли да се съпоставим с общението и разнищването на проявленията на антихристите, за да видим кои от видовете нрав на антихристите притежаваме и на кои от природите на антихристите разчитаме, за да вършим нещата.) Това беше основната тема. А каква беше подтемата? (Тя беше за това каква съревнователна природа проявяват антихристите, докато пазят репутацията и статуса си, и да се съпоставим с тях, за да видим как ги разкриваме в реалния си живот и как постъпваме, какво казваме и какво правим в интерес на репутацията и статуса, и кои проявления на съревноваване за слава и придобивки с братя и сестри проявяваме, за да запазим статуса си.) Може ли някой друг да добави нещо? (Бог ни каза да не говорим винаги за това какви са другите хора, докато разговаряме за тези проявления на антихристите, а вместо това да се съпоставяме с тях и да разговаряме за това какъв нрав и разкривания имаме, които са същите като на антихристите.) Горе-долу това е. Какво беше мотото за това как действат антихристите в група от хора, за което разговаряхме последния път? Това не ви ли направи впечатление? (Мотото им е: „Трябва да се съревновавам! Да се съревновавам! Да се съревновавам!“) Това го помните. Как така успяхте да го запомните? (Защото това мото на антихристите, за което Бог говори: „Трябва да се съревновавам! Да се съревновавам! Да се съревновавам!“, е нещо, което аз самият обикновено проявявам и често разкривам. Също така тонът на Божието общение беше доста ярък и начинът, по който Бог изрази тези думи, съответстваше на състоянието на собственото ми сърце, така че ми направи доста дълбоко впечатление.) Понякога, когато разговарям за различните проявления на антихристите и различните видове на тяхната природа същност и ги разнищвам, използвам ежедневен език, както и определени тонове и методи, които са лесни за приемане от хората и които оставят дълбоко впечатление у тях, а също така използвам и някои примери, които са доста близки до реалния живот. Това наистина помага на хората да опознаят същността на антихристите и да опознаят себе си. Също така е полезно, за да опознаят себе си и да преживеят Божиите слова в реалния си живот, и е още по-благоприятно за това да променят този вид нрав на антихристите, нали? (Да.) Вие приблизително си припомнихте последното общение, но подробностите надхвърлят тези неща — има много повече подробности. Трябва да си направите обобщение, след като изслушате дадено общение. Най-малкото, след като изслушате дадено общение, трябва да се съберете и да го изслушате отново няколко пъти, а след това всички заедно да направите обобщение. След като изслушах вашите спомени и обобщения на последното ни общение, мога да кажа, че то е доста позабравено, сякаш сте го слушали преди година или две и не ви е направило впечатление. Може да ви е останало някакво понятие и впечатление от даден раздел, едно-две изречения, или един-два въпроса, но изглежда, че повечето хора нямат понятие или впечатление от по-същественото познание и разнищване на разобличаването на антихристите. Затова трябва повече да размишлявате и да разговаряте помежду си по въпросите, които обсъдихме. Недейте просто да ги слушате и след това да ги оставяте настрана, без изобщо да ги приемате на сериозно. Ако правите така, тогава навлизането ви в истината ще бъде твърде бавно — няма да стане, ако не размишлявате върху тези проповеди! И така, как съчетавате тези проповеди с църковния си живот? Разговаряте ли за тези проповеди на сбирките си всяка седмица? Или слушате ли последните проповеди и общения по няколко пъти, така че повечето от вас да добият впечатление и задълбочено познание за тях, а след това да разберат истината чрез тях? Правите ли това? (Боже, на нашите сбирки всяка седмица първо ядем и пием последните Божии общения.) Църковните водачи, проповедниците и тези, които отговарят за църковния живот в групите за вземане на решения, трябва да поемат отговорност за това; само по този начин църковното дело може да се върши добре.

В. Кроене на планове за собствени облаги

1. Присвояване на активите на Божия дом

Днес ще разговаряме по третия раздел от интересите на антихристите — облагите. Какво представляват облагите? (Получаване на благословии и интереси.) Това е много просто обяснение, това е буквалното значение. Добавете още малко — какво представляват облагите? (Това са материалните и нематериалните интереси, желани неща и удобства, които хората могат да получат от изпълнението на дълга си или от работата си в света.) Това обяснение е правилно. Облагите са вид добро отношение, което хората получават в допълнение към заплатата си, и включват неща като ежедневни потребности, храна или купони. Те се отнасят и до удобствата и материалното или нематериалното отношение, което човек получава, докато изпълнява дълга си; всички тези неща са облаги. Сега, след като обясних какво означава този термин, всички ли знаете областите, примерите и проявленията, за които ще разговаряме в този раздел? В момента в съзнанието ви изникват поведението и действията на определени хора, както и хората, които са способни да вършат тези неща, нали? Кои са първите хора, за които се сещате? (Хора, които се възползват от статуса си, за да живеят на гърба на църквата.) Това е един тип хора. Тези хора също изпълняват дълга си. Някои от тях имат статус, те са водачи и работници на различни нива или надзорници, докато други изпълняват обикновен дълг. Какво общо проявление имат всички те? Докато изпълняват дълга си, те непрекъснато вършат някаква работа и правят определени неща за собствената си плът, за семействата си и за собствено удоволствие. Всеки ден те работят трескаво и плащат цена, а това, което винаги имат предвид, е какви желани неща ще получат, като изпълняват тази задача или този дълг. Те винаги планират и пресмятат какви удобства и преференциално отношение могат да извлекат от това. Щом разберат, те ще направят всичко необходимо, за да получат тези неща, и още повече, със сигурност няма да пропуснат такава възможност да получат тези удобства и тези интереси за себе си. Що се отнася до този въпрос, може да се каже, че те са безмилостни и безчувствени и със сигурност не се съобразяват със собствената си почтеност и достойнство. Те не се страхуват, че братята и сестрите може да ги гледат негативно, и със сигурност не се тревожат за това как Бог може да ги оцени заради това. Всичко, което правят, е тайно да обмислят и да кроят планове как да се възползват от дълга, който изпълняват, за да могат да се насладят на цялото благоприятно отношение, на което могат. Така че хората като тях имат един вид мисъл и аргумент, който на пръв поглед не може да се счита за погрешен, а именно: „Божият дом е моето семейство, а моето семейство е божият дом; това, което е мое, е божие, а това, което е божие, е мое. Дългът на хората е тяхна отговорност и всички облаги, на които могат да се насладят от своя дълг, са благодат, дарена от бог; хората не могат да ги откажат и трябва да ги приемат от него. Ако не ги получа аз, тогава някой друг ще ги получи, така че по-добре направо да се насладя на тези облаги и да не се преструвам на скромен, и със сигурност не трябва скромно да отказвам нищо. Просто трябва да се стремя към тези облаги и да протегна ръка, за да ги приема с покорно сърце и откровено отношение“. Те гледат на такива облаги като на вид отношение, което естествено заслужават и трябва да притежават; това е като когато човек работи и влага време и труд, така че чувства, че заплатата и възнаграждението, които получава, са неговият справедлив дял. Затова, дори и да са присвоили тези неща и да са получили тези облаги, като са се стремили към тях, те не го смятат за погрешно или за нещо, което Бог би ненавиждал, да не говорим, че не ги е грижа дали братята и сестрите имат някакво мнение за тях. Сякаш е напълно правилно и естествено да го правят, антихристите се наслаждават на всички тези неща, те се стремят към тези неща и нещо повече, в сърцата си те кроят планове за всички тези неща всеки ден. Това е обичайното състояние на антихристите, които изпълняват дълга си, и това е също така обичайното състояние на антихристите, които кроят планове за личните си интереси, докато изпълняват дълга си. И така, каква е нагласата на антихристите? „Докато хората изпълняват дълга си, те трябва да се опитат да получат нещо в замяна. Тъй като съм се отрекъл семейството си, за да изпълнявам този дълг, и тъй като съм отдал своя усърден труд, енергия и време за бог и неговия дом, следователно трябва да се наслаждавам на цялото добро отношение, което искам“. Антихристите виждат всичко това като неща, които естествено заслужават, като неща, които Бог трябва да даде на хората, без те да трябва да се стремят към тях. Това е гледната точка на антихристите. И така, докато изпълняват дълга си, те постоянно работят усилено за облаги и винаги се страхуват, че някой друг може да вземе една от тези облаги и да ги остави с по-малко. Това е състоянието на антихристите, които изпълняват дълга си. До какво в крайна сметка се свеждат всичките им намерения, мотиви и цели в изпълнението на дълга им? Всички те се свеждат до това, че те кроят планове, за да получат всички облаги за себе си, като си мислят, че в противен случай ще бъдат просто големи идиоти и животът няма да има смисъл. Това е нагласата на антихристите.

Независимо как Бог разобличава природата на антихристите или проявленията им, че не обичат истината, те няма да се откажат от тези свои намерения и стремежи; те продължават да се стремят към облаги. Например, след като някои хора започнат да изпълняват дълга на домакин, църквата или братята и сестрите купуват храна или уреди или дори предоставят пари за домовете на домакините. Ако човекът, който изпълнява този дълг, е антихрист, желаните неща, които се опитва да получи за себе си, не са нещо толкова просто като кибрит или малка лъжичка. Той казва: „Аз предоставям дома си, за да настаня тези братя и сестри, и предлагам услуга за тях, докато изпълняват дълга си, така че божият дом, разбира се, трябва да осигури всички материали и пари. Аз предоставям къщата си, готвя за всички вас и гарантирам вашата безопасност; това вече е доста добре. Що се отнася до останалото — какво ядете, пиете и използвате — то трябва да се предостави от църквата“. Наистина не е грешно, че църквата ще осигури тези неща, но това, за което искам да разговарям тук, е разликата между това как антихристите изпълняват дълга на домакин и как другите хора искрено изпълняват този дълг. Когато антихристите изпълняват дълга на домакин, това действие не може просто да се приеме за чиста монета; те имат скрити мотиви. Те си мислят: „Аз изпълнявам този дълг на домакин, така че трябва да кроя планове, за да извлека нещо от него. Църквата предоставя храна и други неща от първа необходимост, така че членовете на моето семейство трябва да ядат тази храна заедно с братята и сестрите и да използват всички тези неща, както си искат. Моето семейство е от божия дом, така че това, което принадлежи на божия дом, принадлежи и на моето семейство“. Това е отношението, с което антихристите изпълняват дълга си, нали? (Да.) Затова, щом някои хора започнат да изпълняват дълга на домакин, сърцата им започват да се променят, те постоянно мислят за материалните неща и парите, които се използват за настаняването на братя и сестри, и ако никой не се вгледа внимателно в тези неща, тогава идва възможността за тези антихристи да получат някои облаги. Каква възможност? Те тайно ще пресмятат: „Толкова харчи един човек на ден, така че каквито пари останат, няма да ги върна на църквата; просто ще ги запазя за себе си. Това най-малкото са пари, които съм спечелил, така че никой не може да ме обвини, че ги пазя; това е само каквото заслужавам, разбира се!“. След това те ще приберат останалите пари в джоба си. Някои антихристи ще търсят всякакви извинения, за да запазят за себе си някои от материалните неща, дарени от братя и сестри или предоставени от Божия дом. На някои места, когато братята и сестрите отидат да останат там отново, матракът на леглото го няма, възглавниците и завивките ги няма, месото и зеленчуците са изчезнали, и когато попитат домакините си за това, тези антихристи казват: „Ако съхранявате храната дълго време, тя няма да е толкова вкусна, затова я изядохме“. Не са ли това алчни хора? (Да.) Веднага щом материалните неща, предоставени от Божия дом, както и нещата, купени за домовете на домакините от братя и сестри, попаднат във владение на тези антихристи, те стават техни; те ги използват или ядат, както си искат, или дори директно ги третират като свои притежания и ги скриват. Щом братята и сестрите отидат там отново, тези неща ги няма никъде. Ако църквата трябва да използва отново домовете на тези антихристи, тя трябва да похарчи пари, за да закупи тези неща отново, и братята и сестрите трябва да донесат тези неща в къщите им отново. Като видят това, антихристите се радват, като си мислят: „Да вярваш в бог със сигурност е страхотно! Не мога да забогатея толкова бързо, като върша нещо друго; това е най-удобният начин да се сдобия с неща. Освен това никой не би посмял да подаде сигнал в полицията, че тези църковни вещи са изчезнали; ако наистина се опиташ да ме докладваш, тогава аз пръв ще те докладвам! Така че всичко, което можеш да направиш, е да мълчиш и да го приемеш, няма къде да се оплачеш от това. Аз съм взел тези неща и съм изял тази храна. Какво можеш да ми направиш? Бог не си избира любимци. Аз предоставям къщата си, за да настанявам братя и сестри, така че това е приносът, който съм направил, и бог ще ме помни за това. От какво да се страхувам, ако взема малко? То е само това, което заслужавам! Какво има да се страхувам, че ям от тази храна? Какво, на вас ви е позволено да я ядете, а на мен не? Вие сте членове на божия дом, но не съм ли и аз такъв? Аз не само ще се възползвам от ситуацията, но и ще ям сам и ще вечерям сам!“. Това е отношението на антихристите към техния дълг. При изпълнението на техния дълг, целта им е да получат тези неща и те ги виждат като най-големите облаги, като казват: „Това е най-голямата благодат, дарена от бог; нищо не е по-осезаемо от тази благодат и нищо не е по-реално и осезаемо полезно от тази благословия. Това е просто толкова страхотно! Всички казват, че да вярваш в Бог означава „да получиш стократно повече в този живот и вечен живот в идния свят“; това изпълнява тази поговорка. Сега аз предвкусвам тази благословия. Това наистина е Божията благодат!“. Така антихристите нямат никакви угризения да присвояват неща, които принадлежат на Божия дом, и безскрупулно ги вземат за себе си. Как антихристите гледат на тези активи на Божия дом? Те се отнасят с тях като с обществена собственост в невярващия свят; всички те са алчни, всички искат да вземат нещата на Божия дом за себе си, и все пак все още вярват, че това е благодатта и благословиите, на които заслужават да се наслаждават, задето изпълняват дълга си. Освен това те никога не изпитват угризение или срам за това, нито признават собствената си нечестивост или липса на почтеност. Някои от тези антихристи дори стават все по-алчни и амбициозни. Докато изпълняват дълга си на домакин, те никога не чувстват, че действията им биха били ненавиждани от Бог или че действията им биха Го оскърбили. Вместо това те просто продължават да пресмятат и да сравняват в ума си, като си мислят: „Онова семейство служеше като домакин и получи онези неща. Ако аз приемах същите хора, тогава тези неща по право трябваше да бъдат мои. Онзи домакин живее по-удобно от мен и се храни по-добре. Защо и аз не съм се възползвал така?“. Те също пресмятат и се съревновават за тези неща. Веднага щом се появи възможност, те са безмилостни и категорично няма да я пропуснат. Така, когато антихристите изпълняват дълга на домакин, те ламтят за всичко и се опитват да присвоят всичко, което могат — от малки предмети, като чифт стелки, до нещо голямо като оборудване, закупено от Божия дом. Те се възползват от възможността да изпълняват дълга си, за да намерят всякакви извинения и начини да вземат неща за себе си, като злоупотребяват с имуществото на Божия дом, докато безсрамно казват, че го правят само за да защитят имуществото на Божия дом и че тези неща са само това, което заслужават за изпълнението на дълга си. Тези неща се случват сред хората, които вярват в Бог и Го следват.

Докато антихристите изпълняват дълга си на домакин, те може външно да се представят така, сякаш не ламтят за неща и не се опитват да ги вземат, като отказват да приемат каквото и да е плащане за настаняването на братя и сестри, и когато видят някои неща без стойност, те ще побързат да ги пазят на сигурно. Когато обаче става въпрос за ценности, принадлежащи на Божия дом, те категорично няма да ги изпуснат просто ей така. Те може би ще предадат нещо на стойност един юан, но ако е нещо на стойност сто юана, хиляда юана, десет хиляди юана или нещо още по-ценно, те твърдо ще го напъхат в портфейлите си и ще го запазят за себе си. За някои хора на местно ниво възниква опасна ситуация, докато се грижат за активите на Божия дом, и хората, които знаят, че правят това, може да избягат другаде или да бъдат арестувани, и така никой освен тях не знае за активите, които пазят — именно в такива ситуации хората са подложени на изпитание. Онези, които наистина вярват в Бог, които обичат истината и притежават богобоязливо сърце, могат винаги да се придържат към дълга си и няма да им хрумне никаква идея или мисъл да злоупотребят с тези активи. Антихристите обаче не са такива; те ще си блъскат главите и ще измислят всякакъв възможен начин да вземат тези активи за себе си. Веднага щом се случи нещо с хората, които знаят, че пазят активите, антихристите тайно се радват в сърцата си и дори подскачат от радост. Те незабавно вземат активите за себе си, без изобщо да се страхуват, да не говорим, че не изпитват никакво самообвинение или вина. Някои антихристи използват тези активи за собствените си домакински разходи и се разпореждат с тях по свое усмотрение, някои незабавно използват парите, за да купят неща, които искат за дома си, а някои дори влагат парите директно в банковата си сметка и ги запазват за себе си. И когато братята и сестрите отидат да приберат активите, способни ли са тогава антихристите да признаят какво са направили? Антихристите абсолютно никога няма да го признаят. Тяхната цел да вярват в Бог и да изпълняват дълга си е да получат желани неща, а тези желани неща включват Божиите приношения, имуществото на Божия дом и дори личните вещи на братята и сестрите. Следователно антихристите изпълняват дълга си с алчност, желание и лична амбиция; те не са тук, за да се стремят към истината, да приемат Божието правосъдие и наказание или да приемат Божието спасение, а по-скоро са дошли тук, за да получат всяка облага, всички удобства и всички активи. Може да се каже, че тези хора са изпълнени с алчност и желание. Към какво са устремили сърцата си? Те са устремили сърцата си към активите на Божия дом. Ето защо, когато изпълняват дълга на домакин, те се съсредоточават върху това за кого какво купува Божият дом, на кого колко пари дава Божият дом и какви големи предимства и какви желани неща получават определени хора от Божия дом и братята и сестрите за изпълнението на дълга на домакин — това са нещата, които те държат под око. Ако бъдат помолени да настанят обикновени братя и сестри и не могат да получат нищо желано от това, те ще измислят всякакви извинения, за да не го правят. В момента, в който бъдат помолени да настанят водач от по-високо ниво, отношението им се обръща на 180 градуса, променя се, те са много усмихнати и очакват водача с нетърпение; нямат търпение да поканят тази „голяма клечка“, която трябва да настанят в дома си, и да се покланят на този водач като на бог. Те мислят, че им е дошъл златният шанс, че това е тяхната златна кокошка и ако пропуснат тази възможност, тогава шансът им да забогатеят ще изчезне, така че как биха могли да го пропуснат? С алчност, желание и мотивация и намерение да злоупотребят с активите на Божия дом, те приемат този дълг, който може да им донесе желани неща — каква е крайната им цел? Да изпълнят добре дълга си? Да настанят добре братята и сестрите? Да принесат своята преданост? Да придобият истината? Не, нито едно от тези; те искат да използват тази възможност, за да получат желани неща. Те няма да настанят обикновени хора, но когато чуят, че трябва да настанят водач или работник със статус, те ще се надпреварват да го направят, а след това ще измислят различни извинения Божият дом да им закупи всякакви неща за ежедневни потребности и домакинско оборудване, като казват: „Водачите не могат да останат в лоши условия, когато дойдат тук. Не трябва ли всичко да е подготвено, за да са настанени удобно? Ние не се наслаждаваме на нещата, предоставени от божия дом; ако го правим, то е просто да се порадваме покрай водачите. Освен това, ако дойде водач, се страхувам, че няма да е свикнал с храната, която ядем тук всеки ден. Водачите трябва да управляват много неща всеки ден и ако се разболеят, няма ли да бъдем небрежни в дълга си като домакини? Така че църквата трябва да приготвя три хранения на ден за водачите. Трябва да имаме готови мляко, хляб, яйца и всякакви зеленчуци, плодове, месо и хранителни добавки за тях“. Не е ли това прекрасна и грижовна мисъл? Антихристите говорят на глас език, който звучи човешки, но в сърцата си наистина ли мислят за водачите? Каква точно е скритата им цел? Тяхната цел не е толкова проста. Те може да са бедни и никога да не са яли или виждали хубави неща преди, и искат да използват тази възможност, за да натрупат опит, да живеят като богатите, да живеят живот, в който всичките им основни нужди са задоволени, да използват тази възможност, за да се погрижат за здравето си, да ядат неща, които обикновените хора не могат да ядат, и да се наслаждават на отношение, на което обикновените хора не могат да се наслаждават. Ето защо мислите им изглеждат толкова грижовни. Но какво се крие зад тяхната загриженост? Те искат да кроят планове в своя полза, искат да получат тези неща, да завземат тези неща и със сигурност обмислят всеки аспект от собствените си планове — те не биха направили това за никого другиго. И когато настанят водач, тези антихристи наистина живеят добър живот. След това се чудят: „Да живееш така е страхотно, но тези неща всъщност не ми принадлежат. Кога тези неща ще бъдат мои? Ако се отърва от този водач, вече няма да мога да се наслаждавам на тези неща, но ако не се отърва от него, наистина нямам доброто желание да продължавам да го настанявам. Няма начин да изпълнявам този дълг, ако не беше заради тези желани неща. Всеки ден трябва да ставам рано и да си лягам късно, постоянно съм в състояние на страх и трябва да го обслужвам. Сега винаги си мисля, че повече се губи от изпълнението на този дълг, отколкото се печели, и че предимствата и удоволствията, които получавам от него, не са достатъчни. Какво ще правя, ако водачът продължи да живее тук дългосрочно? Ще трябва да измисля начин да го накарам да си тръгне, а след това отново ще имам мир и тишина в дома си“. Така ли мислят хората? Биха ли мислили по този начин хора, които притежават нормална човешка природа и които искрено изпълняват дълга си? (Не.) Така мислят антихристите. Без значение колко големи са желаните неща или предимствата, които получават, тяхната алчност и желание никога не могат да бъдат задоволени; те са ненаситни, мислят, че не са спечелили нищо и не мислят, че изпълнението на този дълг е работата, която трябва да вършат. Напротив, те мислят, че това е допълнителна жертва и цена. Без значение колко неща получат или колко големи предимства придобият, те чувстват, че са загубили и мислят, че Божият дом се възползва за тяхна сметка, че братята и сестрите се възползват за тяхна сметка и че те самите не получават нищо желано от това. С течение на времето те чувстват, че тези желани неща не могат да ги задоволят и алчността им не може да бъде задоволена. Кажете Ми, каква човешка природа притежават антихристите? Притежават ли някаква човешка природа? (Не.) А хората без човешка природа имат ли съвест? Могат ли да изпълняват дълга си, докато таят желание да го изпълняват искрено, както и желание да бъдат смирени, да бъдат искрени и да се напрягат искрено? Могат ли да изпълняват дълга си, без да изискват заплащане, без да търсят никакво възнаграждение и без да търсят никаква награда? (Не.) Защо не могат? Те нямат будна съвест и без значение колко големи са предимствата, които получават, те ги смятат за напълно заслужени. Не е ли това „напълно заслужено“ нещо, за което нормалните хора не могат да се сетят и нещо, за което никога не биха си помислили? Има ли някакво чувство за срам в този вид мисъл и отношение? (Не.) Хората без чувство за срам притежават ли някаква човешка природа? Този въпрос разобличава природата, която антихристите притежават, а именно тази да са безсрамни и безсъвестни.

Какви хора са безсрамните? Какви хора в човечеството нямат срам? (Хора с шизофрения.) Психично болните хора нямат срам, те тичат голи по улиците, без да осъзнават, че всички хора ги гледат, може би дори се смеят на хората, които носят дрехи, и казват: „Вижте колко е проблемно за вас да носите дрехи. Аз тичам гол по улицата без дрехи и се чувствам толкова свободен и необуздан!“. Не е ли това да си безсрамен? (Да, така е.) Това е да си безсрамен. Хората без срам нямат будна съвест и са психично болни; те се възползват за сметка на всички останали, искат да вземат всичко, което принадлежи на някого другиго, тяхната алчност и желание са надхвърлили обхвата на нормалната човешка рационалност — те са достигнали до точката, в която не могат да се контролират и нямат будна съвест. Могат ли такива хора да придобият истината? Със сигурност не. Те се стремят само към слава, придобивки, статус и материални интереси и никога не придобиват истината. И така, ще имат ли място в небесното царство? Бог не спасява и не усъвършенства такива хора. Трябва ли да бъдат съжалявани тези хора? (Не.) Тези хора трябва да бъдат мразени; те са отвратителни, омразни и достойни за презрение. Характерът на тези хора е достоен за презрение и низък; те са без достойнство и срам. Сърцата им са изпълнени с алчност, амбиция и желание. Те просто искат да се възползват от възможността да изпълняват дълга си, за да се опитат да получат облаги за себе си, и изобщо не приемат истината, нито постъпват според истините принципи. Когато се молят на Бог, те също искат желани неща, облаги и Божиите благословии. Те описват на Бог как са страдали и са се жертвали и идват пред Бог да се молят за тези неща само за да използват страданието, което са понесли, и цената, която са платили, за да сключват сделки с Него, да искат благословии и награди от Бог и дори открито да протягат ръце към Бог и да искат материалното отношение, което желаят. Това, което искат да изразят, когато идват пред Бог, са техните оплаквания, тяхното непокорство, тяхното недоволство, техните огорчения и тяхното негодувание, както и разочарованието им от това, че алчността и желанията им не са задоволени. Когато Бог види тези проявления, обича ли ги или ги ненавижда? (Той ги ненавижда.) Когато положат малко усилие заради църквата, те незабавно идват пред Бог, за да го заявят и да си припишат заслугата, да разкажат на Бог за своите жертви и за това, което са посветили, докато са изпълнявали различни видове дълг или са вършили различни работи; те се ужасяват, че Бог няма да знае за тези неща, че Бог не може да види тези неща и че Бог ще забрави цената, която са платили. Следователно тези хора се смятат за зли и напълно безсрамни пред Бог. Когато идват пред Бог, за да опишат и заявят цената, която са платили, да Му опишат какви неща искат да получат и да протегнат ръце към Бог и да поискат наградите, които искат, Бог казва: „Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“. Какво е отношението на Бог? „Хора като теб не заслужават да идват пред Мен. Аз съм отвратен от теб и изпитвам неприязън към теб. Дадох ти всичко, което искаш; ти вече си получил стократно повече от това, което желаеш да получиш в този живот. Какво още искаш?“. Това, което Бог иска да даде на човечеството, не е предимно материално, вместо това Той иска да дари истината на човечеството, така че чрез истината то да може да постигне спасение. Антихристите обаче нагло се противопоставят на Божието дело, те не търсят истината и не практикуват истината. По-скоро те искат да използват възможността да изпълняват дълга си по време на Божието дело, за да получат неправомерно желани неща за себе си; те използват вратички и печелят за сметка на другите във всичко, но често се чувстват така, сякаш губят и не са спечелили много. Те също така често чувстват, че са се жертвали и посветили твърде много, че загубите им надвишават печалбите и нещо повече, те често съжаляват за своите жертви и мислят, че не са обмислили нещата достатъчно добре или не са измислили път за отстъпление за себе си. Затова те често се чувстват ядосани в сърцата си, че не получават навременни награди за своите жертви, и също така са пълни с оплаквания към Бог. В сърцата си те често пресмятат, като си мислят: „Бог не е ли праведен? Бог не си играе на любимци, нали? Бог не е ли богът, който благославя хората? Бог не помни ли всички добри дела на човека и всичко, което човек е посветил и отдал от себе си? Аз се отрекох от семейството си заради божието дело и платих цената, но какво получавам от бог?“. Ако алчността и желанието им не бъдат задоволени в краткосрочен план, те стават негативни и започват да се оплакват. Ако алчността и желанието им не бъдат задоволени в дългосрочен план, тогава най-съкровените кътчета на сърцата им се изпълват с натрупано озлобление. И какви са последствията от това натрупано озлобление? В сърцата си те ще започнат да се съмняват и да поставят под въпрос Бог, ще започнат да съдят Божия праведен нрав и дори ще започнат да се съмняват в Божията любов и същност. Ако това озлобление се натрупва дълго време, тези неща се превръщат в злокачествени тумори и започват да се разпространяват, и те ще станат способни да предадат Бог по всяко време. Особено когато са пред някои хора, които са негативни и слаби и които са с относително незрял духовен ръст, или пред някои хора, които са нови във вярата, от време на време те ще разкриват и разпространяват тези негативни емоции, като разпространяват своето недоволство от Бог и богохулството си, и дори ще подведат някои хора, на които им липсва проницателност, да се усъмнят в Божия праведен нрав и Неговата същност. Не се ли прави това от антихристите? Понеже техните амбиции, желания, стремежи и намерения не са задоволени, те са способни да правят тези неща и могат да проявят такова отношение към Бог — какъв нрав е това? Това очевидно е нрав на антихрист и сатанински нрав.

Каквото и страдание да преживее един антихрист или каквато и цена да плати в църквата, той не смята, че това е част от неговото задължение, че това е дългът, който едно сътворено същество трябва да изпълнява, а го смята за свой принос, който Бог би трябвало да помни. Антихристите мислят, че ако Бог помни приноса им, то Той трябва да се отплати веднага, като им дава благословии, обещания и специални материални облаги и им позволява да получат предимства и определени специални облаги. Едва тогава антихристът ще бъде удовлетворен. Какво е разбирането на антихриста за дълга? Антихристите не смятат, че дългът е задължение, което сътворените същества трябва да поемат, нито че е отговорност, която последователите на Бог са длъжни да изпълняват. Вместо това те смятат, че изпълнението на дълга е разменна монета в сделка с Бог, нещо, което може да бъде заменено за Неговите награди, и начин да задоволят собствените си амбиции и желания и да получат благословии за вярата си в Бог. Те мислят, че Божията благодат и благословение трябва да бъдат предпоставка за изпълнение на дълга им и че това дава на хората истинска вяра в Бог, че хората могат да бъдат спокойни в изпълнението на дълга си, само ако Бог им гарантира, че са свободни от бъдещи грижи. Те също така мислят, че Бог трябва да осигури всяко удобство и преференциално отношение на онези, които изпълняват дълга си, и че хората трябва да се наслаждават на всички облаги, предоставени от Божия дом по време на изпълнението на дълга им. Това са нещата, които хората трябва да получат. Така мислят антихристите в сърцата си. Тези начини на мислене са именно гледната точка и максимата на антихристите и представляват тяхното отношение към дълга. Без значение как Божият дом общува относно истината за изпълнението на дълга, нещата, които антихристите таят в сърцата си, никога няма да се променят. Те завинаги ще се придържат към своята гледна точка относно изпълнението на дълга си. Има една фраза, която можем да използваме във връзка с това проявление — коя е тя? Това е поставянето на материалните неща над всичко останало; тоест само нещата, които могат да държат в ръцете си, са реални, а даването на обещания е безсмислено. Същността на проявленията, които тези хора имат, е материалистична, нали? (Да.) Материализмът е атеизъм; те се ръководят само от това, което могат да видят и докоснат, само това, което могат да видят, се брои, и отричат съществуването на всичко, което не могат да видят. Следователно може да се определи, че познанието и разбирането на антихриста за дълга определено е в противоречие с истините принципи и че е напълно същото като гледната точка на невярващите; наистина, те са неверници. Те не вярват в съществуването на Бог и не вярват, че всички Божии слова са истината, истинският път. Те вярват само, че славата, придобивките и статусът са реални и че всичко, към което се стремят и на което се наслаждават, може да бъде получено само чрез човешки усилия и борба и чрез цената, която плащат. Каква е разликата с гледната точка, която гласи: „Хората трябва да създават щастието със собствените си две ръце“? Няма разлика. Те не вярват, че хората в крайна сметка придобиват истината и живота, като отдават всичко и плащат цената, за да изпълняват добре дълга си заради Бог. Те също така не вярват, че хората, които действат според Божиите изисквания и по този начин стигат до изпълнение на дълга си по начин, който отговаря на критериите, могат да получат одобрението и благословиите на Създателя. Това показва, че те не вярват в Божието обещание към човечеството или в Божиите благословии. Те не вярват във факта на Божието върховенство над всичко, така че не притежават истинска вяра. Те вярват само: „Аз изпълнявам дълга си, затова трябва да се наслаждавам на специално отношение от божия дом и на материални благословии. Божият дом трябва да ми предостави всяка материална привилегия и наслада. Това би било реалистично“. Това е мисленето и гледната точка на антихриста. Те не вярват, че Божиите обещания са верни, нито във факта, че като придобие истината, човек придобива живот и е благословен от Бог. Когато става въпрос за изпълнение на дълга им, те просто не търсят истината, не приемат истината и още по-малко признават тази истина: това, че човек е способен да изпълнява дълга на сътворено същество, е най-голямото Божие благословение и е нещо, което ще бъде запомнено от Бог, и по време на този процес човек може да придобие истината и в крайна сметка да бъде спасен от Бог — това е най-голямото обещание, което Бог е дал на човека. Ако ти вярваш в обещанията, дадени ти от Бог, и можеш да приемеш тези обещания, тогава имаш истинска вяра в Бог. Как се чувстват антихристите и неверниците, когато чуят тези думи? (Те не вярват на това, което казва Бог, и мислят, че е измама.) Те мислят, че с тези слова, които Бог изрича, Той просто захранва хората с илюзии, за да накара някои глупави и простодушни идиоти да служат на Бог, а след това да ги изрита, когато службата им приключи. Те си мислят: „Да придобия истината? Ха! Кой може да види какво е истината? Кой може да се докосне до божиите обещания? Кой ги е получил? Божиите обещания не са реалистични; само получаването на слава и придобивки и наслаждаването на ползите от статуса са реалистични; само стремежът към слава и придобивки и наслаждаването на ползите от статуса са реални. От години слушам за обещанията, които бог дава на човека, и за истината, която той предоставя на човека, и изобщо не съм се променил, не съм получил никаква полза, а още по-малко тези неща са ми позволили да живея възвишен живот със статус. Въпреки че някои хора свидетелстват, като казват, че са придобили истината и са се променили, и са получили божиите благословии, те все още изглеждат толкова обикновени, всички те са нормални хора, така че как могат да получат Божиите благословии и да влязат в небесното царство?“. Те мислят, че само нещата, които могат да хванат и получат с ръцете си, са най-реални. Това не е ли гледната точка на неверниците? Категорично е така. Така че, след като тези антихристи влязат в църквата, те гледат на всичко с подозрение, като винаги размишляват къде могат да получат някаква облага, каква възможност могат да използват, за да грабнат някакво предимство и да получат по-големи практически облаги от вярата си в Бог — те често пресмятат тези неща в ума си. Те имат чувството, че само като получат слава, придобивки и статус, могат да получат всяка облага, и затова избират да се стремят към статус и се посвещават единствено на стремежа към тези неща. Те никога не размишляват върху истината, нито търсят Божиите намерения и ядат и пият Божиите слова само за да утешат сърцата си и да запълнят празнотата, а не за да се стремят към истината. По всяко време, ако поискаш от един антихрист да се избави от алчността и желанията си, напълно да загърби стремежа си към слава, придобивки и статус и да се откаже от тези облаги, които иска от вярата си в Бог, той няма да може да го направи. Да го накараш да се избави от тези неща го кара да се чувства така, сякаш се опитваш да одереш кожата му или да изтръгнеш сухожилията му; без тези неща той се чувства така, сякаш сърцето му е отнето, сякаш е загубил душата си, а без тези амбиции и желания той чувства, че няма надежда за вярата му в Бог и животът губи смисъла си. В техните очи онези, които отдават всичко, посвещават се и плащат цена само заради дълга си, които не търсят лични облаги, всички те са идиоти. Принципът за светските отношения, който антихристите приемат, е „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Те си мислят: „Как може хората да не мислят за себе си? Как може хората да не се стремят към собствената си облага?“. В сърцата си те презират онези, които се отказват от всичко и искрено отдават всичко на Бог, те презират онези, които предано изпълняват дълга си и които живеят много пестеливо и просто по отношение на материалния си живот, и презират онези, които са преследвани, защото вярват в Бог и изпълняват дълг и впоследствие не могат да се върнат у дома. Те често се смеят на тези хора в сърцата си, като казват: „Вие загубихте дома си поради вярата си в бог. Не можете да бъдете със семейството си и живеете на ръба на мизерията — вие сте толкова глупави! Каквото и да прави човек, включително във вярата си в бог, той трябва да приеме принцип за светските отношения: категорично не бива да търпи загуба. Той трябва да може да вижда и да докосва божиите обещания и благословии, и единственото подходящо отношение, което трябва да се възприеме, е да не пускаш ястреба, преди да си видял заека. Вие сте толкова глупави! Погледнете ме. Както вярвам в Бог, така и се стремя към слава, придобивки и статус. Наслаждавам се на цялото добро отношение на божия дом и мога да получа благословии и в бъдеще. Не е нужно да търпя никакво страдание, а благословиите, които получавам, ще бъдат по-големи от вашите. Аз не плащам цена като вас, като се отказвате от семействата и работата си и не можете да се върнете у дома, без никаква сигурност дали ще можете да получите някакви благословии в бъдеще“. Що за хора са това? Те не се стремят към истината, не изпълняват искрено дълга си, а въпреки това презират онези, които се стремят към истината и които се отказват от семействата и работата си, търпят страдание и плащат цена заради изпълнението на дълга си, осъществяването на Божието поръчение и следването на Божията воля. Има ли много такива хора? (Да.) Във всяка църква има по няколко. Истински вярващи в Бог ли са тези хора? Могат ли да бъдат спасени? (Не.) Те не са истински вярващи в Бог, а още по-малко е възможно да бъдат спасени.

С какъвто и проблем да се сблъскват антихристите и каквото и да правят, първото нещо, за което се сещат, не е дали могат да придобият истината и да постигнат спасение, а по-скоро мислят за всичките си плътски облаги. В сърцата им всички облаги, свързани с плътта им, заемат най-важното място, най-високото място, върховното място. В сърцата си те никога не проявяват внимание към Божиите намерения, никога не проявяват внимание към Божието дело, а още по-малко се проявяват внимание към това какъв дълг трябва да изпълнява човекът. Независимо как Бог изисква от хората да изпълняват дълга си съгласно критериите, независимо как Бог изисква от хората да бъдат сътворени същества, които отговарят на критериите, антихристите са напълно безразлични. Каквито и методи да възприема Той и каквито и слова да изрича, Бог не може да трогне тези хора и по този начин да ги накара да променят замислите си и да се откажат от своята алчност и желания. Както на думи, така и фактически тези хора са материалисти и неверници сред антихристите. Могат ли тогава тези хора да се считат за утайката в редиците на антихристите? (Да, защото някои антихристи все още могат да служат донякъде в интерес на статуса, докато тези хора дори не желаят да служат.) Точно така. Тези хора искат облаги, по цял ден са се вторачили и мислят само за облаги и всичко, което правят, се върти около облагите. Някои хора изпълняват дълга на домакини и когато им свършат яйцата, оризът или брашното, те веднага казват на църквата да изпрати някого да купи тези неща. Те самите не купуват нищо; сякаш никога не са яли тези неща в дома си, преди да започнат да изпълняват дълга на домакини. Преди са купували всички тези неща сами, но веднага щом започнаха да изпълняват този дълг, започнаха да си намират извинения, да се чувстват в правото си и самоуверени и да стават събирачи на дългове, кредитори на Божия дом, сякаш Божият дом им дължи нещо — такива хора не са добри.

Отсядал съм в някои домове на домакини в континентален Китай, а някои от братята и сестрите имаха прекрасна човешка природа. Дори и да са вярвали само две-три години и да не разбираха много от истината, те изпълняваха дълга си на домакини искрено. Ако от Божия дом се опитваха да им дадат пари, те ги отказваха; даваха пари в замяна на всичко, което братята и сестрите им дадяха, и внимателно пазеха всичко, което принадлежеше на Божия дом; ако нещо, купено от Божия дом, не се използваше докрай, те дори даваха паричната му равностойност на Божия дом. Някои, които бяха с по-добри финансови възможности, бяха гостоприемни домакини и не вземаха нито стотинка, дадена от Божия дом. Някои хора не бяха заможни, но дори и те не вземаха никакви пари, дадени от Божия дом. Каквото и да дадяха църквата или братята и сестрите на дома им, за да се ползва при домакинството, те не присвояваха нищо от него. Дали това беше, защото разбираха истината? Не, това беше въпрос на характер. Освен това, и по-важното, те бяха истински вярващи, а поради това, наред с добрия им характер, те бяха способни да правят това, в противен случай нямаше да могат. Бил съм в някои домове на домакини и домакините извадиха най-добрите си юргани и одеяла, за да ги използвам, а аз казах: „Те са чисто нови и неизползвани. Приберете ги обратно в опаковките им, няма да ги използвам“. Те настояваха да ги използвам. Имало е и домакини, които са купували всичко, за да ползвам ново, а аз казвах: „Не купувайте нови неща, това е такова пилеене на пари. Ще използвам това, което имате тук. Не харчете пари. Не препоръчвам хората да купуват това-онова, където и да отида. Не е необходимо винаги да се използват нови неща“. Някои хора все пак настояваха да похарчат тези пари. Имаше и домакини, които приготвяха много ястия по време на хранене. Тъй като не знаеха какво обичам да ям, те приготвяха много ястия, за да имам избор, защото ако приготвеха само няколко ястия, се притесняваха, че няма да се нахраня добре. И такива хора има много. Някои домакини обаче са различни. Когато отсядах при такива домакини, те набързо намираха някакви ежедневни потреби, колкото да се справя, продуктите, които използваха при готвене, бяха само неща, които братята и сестрите им бяха донесли, а когато трябваше да отидат да купят още, протягаха ръка към Мен за пари. Има и други домакини, в чиито домове оставих някои вещи за съхранение. Когато не се върнах известно време, домакините бяха разбили чекмеджето и някои неща липсваха. Всички те вярват в Бог и всички изпълняват дълг на домакини, но разликата между тях съществена ли е? Някои, които вярват в Бог, са способни на такива неща — хората това ли правят? Това правят грабителите, бандитите, злодеите и мошениците. Способни ли са истинските вярващи да вършат такива неща? Ако един истински вярващ пази нещо за теб, тогава без значение колко дълго те няма, дори да са осем или десет години, той винаги ще го пази за теб; няма да го докосне, погледне или прерови. При някои домакини обаче, ако оставиш нещо в дома им, те ще го отворят и ще го погледнат веднага щом излезеш. Какво преравят? Ще преровят чантата ти, за да видят дали в нея има нещо ценно, като бижута, мобилен телефон или пари — преравят всички тези неща. Какво обичат да преравят някои жени? Искат да видят дали имаш хубави дрехи. След като претършуват, си мислят: „О, тези дрехи са толкова хубави. Ще ги пробвам“. Кажете Ми, не се ли случват тези неща? (Да.) Откъде знаете? Виждали ли сте да се случва това? Имам солидни доказателства, за да кажа, че тези неща се случват. Една година, към края на есента, оставих някои дрехи в един дом на домакин. Един ден изведнъж се сетих за някои от тези дрехи, които трябваше да нося, и планирах да отида да ги взема, така че отидох в този дом. И знаете ли какво се случи? Когато влязох в къщата, възрастната домакиня беше там и пробваше вълненото Ми палто. Просто по съвпадение го видях. Казах: „Какво правиш?“. Тя се стресна. Никога не си е представяла такова съвпадение, при което да видя какво прави, и беше толкова смутена. Такива хора обаче са дебелокожи и тя веднага каза: „О, не мислиш ли, че вълненото ти палто ми стои перфектно?“. Аз казах: „Това е Моето палто. Не мога да го нося, ако го носиш ти“. Тя каза: „Ето, вземи го, не го искам“. Аз отговорих: „Защо го пробваш, щом не го искаш? Вратата на гардероба не беше ли заключена?“. Тя каза: „Просто днес нямах какво да правя, затова го извадих да го погледна“. Аз казах: „Не е твое, така че не трябваше да го докосваш“. Това е пример за нещо, което действително се е случило. Не знам с какво намерение е направила това. Кажете Ми, такъв човек вярващ в Бог ли е? Трябва ли да го смятам за вярващ в Бог и за член на Божието семейство? (Не.) Той не е достоен да бъде последовател на Бог, той е от шайката на Сатана, безсрамен, без съвест или рационалност, без никаква човешка природа — такъв човек е просто негодник. Ще спаси ли Бог такива хора? Такива хора нямат дори най-елементарната почтеност и достойнство или най-елементарното уважение към Бог — Бог не може да ги спаси. Истината, която Бог говори, и животът, който Той предоставя на човека, не се предоставят на такива хора; тези хора не са членове на Божието семейство, а по-скоро са неверници извън Божия дом и принадлежат на дяволите. Освен че природата същност на антихристите е такава, че не обича истината и изпитва неприязън към нея, характерът им също е изключително низък и достоен за презрение, и такива хора са отвратителни, презрени и отблъскващи. От проявленията на тези хора, които присвояват имуществото на Божия дом, за които току-що говорихме, е достатъчно да се види, че без значение какъв дълг изпълняват тези хора, те никога не отдават всичко истински и никога не го правят искрено. Вместо това те идват със своите собствени цели, алчност и желания; идват в преследване на облаги, а не за да придобият истината. Следователно, както и да го погледнеш, за Бог човешката природа на такива хора не отговаря на критериите. Кажете Ми тогава, смятате ли вие, че човешката природа на такива хора отговаря на критериите, и смятате ли ги за добри хора? (Не.) Вие също презирате такива хора, нали? (Да.) Когато някои хора чуят, че Божият дом е купил нещо, те искат своя дял от него, а когато видят братя и сестри да даряват дрехи, тогава независимо дали заслужават да ги имат или дали трябва да ги имат, те тръгват да се опитват да ги получат, като се задействат по-активно от всеки друг; когато чуят, че Божият дом има работа за вършене или че има някаква мръсна или уморителна работа, която трябва да се свърши, те веднага се скриват и не можете да ги намерите никъде. Такива хора са хитри и лукави, непочтени — те са презрени, отблъскващи и отвратителни!

Като използваме различните проявления на антихристите в присвояването на имуществото на Божия дом, за да разнищим загрижеността им за собствените им облаги във всеки аспект, ни позволява да видим, че тези хора са неверници, материалисти, хора с презрян, низък и долен характер, те са отблъскващи и не са обекти, които Бог ще спаси. Определението за такива хора няма нужда да се издига до висотата на това, че изпитват неприязън към истината; вече можем да ги прозрем по отношение на тяхната човешка природа и характер, така че няма нужда да се стига до такова високо ниво, че да се свързва с истината. Следователно, било то в Божия дом, или в която и да е група от хора, такива хора винаги трябва да бъдат най-низшите и с най-голяма липса на почтеност. Разбира се, ако трябва да бъдат преценявани в Божия дом с помощта на истината, тогава те изглеждат още по-презрени и низки. Имате ли още примери за това проявление, което антихристите показват? (Един антихрист се занимаваше с отпечатването на книги за Божия дом и присвои стотици хиляди юана от Божиите приношения чрез фалшиво счетоводство. След като беше разследван, се установи, че преди да започне да изпълнява този дълг, семейството му е имало много малко пари, но след като е започнал да изпълнява този дълг, е купил къща и кола, но тези неща не можеха да бъдат открити в сметките. Семейството му беше много жестоко и затова приношенията не можаха да бъдат възстановени.) Водачите и работниците не носеха ли пряка отговорност за това събитие? (Да. По-късно, след като излязоха наяве повече подробности, се установи, че водачите и работниците, които са носели отговорност по онова време, никога не са проверявали сметките, управлявани от този антихрист. Те са пренебрегнали отговорността си и ситуацията е причинена от тяхната безотговорност. Те определено са били пряко отговорни.) Трябва ли тогава техните прегрешения да бъдат вписани в Божията книга на записите? (Да.) Как постъпиха с тези хора впоследствие? (Някои бяха премахнати и отлъчени, а някои изплащат приношенията.) Това е подходящ начин за справяне с тях. Водачите и работниците са занемарили дълга си и не са изпълнили надзорните си отговорности по този въпрос. По-специално, те са използвали грешния човек и не са положили никакви усилия да го наблюдават или надзирават, не са успели да открият навреме проблемите с човека, когото са използвали, и така са възникнали сериозни последици, които са причинили значителна загуба на Божиите приношения и имуществото на Божия дом; това е било отговорност на всички тези хора, които са били пряко отговорни, и всички техни прегрешения трябва да бъдат записани. Това беше неблагоприятното последствие, което те си навлякоха, като не използваха правилния човек за работата, и това причини загуба на Божия дом, и в крайна сметка Божиите приношения бяха цената, която беше платена. Кажете Ми, антихристите винаги ли са алчни, или тези зли идеи им хрумват само когато видят нещо ценно? (Те винаги са алчни.) Ето защо, когато общувате и си взаимодействате с такива хора, вие безусловно можете да откриете тяхната алчност и желания. Това последствие е предизвикано от това, че водачите и работниците не са били отговорни, не са различавали хората, не са ги прозирали ясно и са ги използвали неправилно, така че отговорността е паднала тежко върху тях и те са заслужавали да бъдат отлъчени.

Преди това разговаряхме за основните аспекти на природата, същността и нрава на антихристите, както и пътя, който те следват. Това, за което разговаряме и което разнищваме днес, са проявленията в сферата на човешката природа на антихристите и то е свързано с реалния живот. Въпреки че това е незначителен аспект, той все пак може да помогне на хората да разпознават определени проявления на антихристите; това са също и определени очевидни характерни черти, белези и символи на антихристите. Например, ако един антихрист обича статуса, славата, придобивките и влиянието и е много егоистичен, долен и жесток, и не обича истината, тогава какви са човешката му природа и характерът му? Някои казват: „Въпреки че някои антихристи обичат добрата репутация и статуса, все пак те имат почтен и благороден характер и притежават съвест и разум“. Правилно ли е това? (Не, не е.) Защо не? Нека не говорим каква е същността на нрава на антихристите; първо погледнете тяхната човешка природа и характер. Те със сигурност не са добри хора, не са хора с достойнство, съвест или благородна почтеност, а още по-малко са хора, които обичат истината. Могат ли хора с такава човешка природа да следват правилния път? Със сигурност не, защото техният характер не притежава същността, която следва правилния път, и затова тези хора не могат да обичат истината, а още по-малко могат да я приемат. Съдейки по намерението и отношението, с които антихристите изпълняват дълга си, характерът и човешката природа на антихристите карат хората да ги отхвърлят и да изпитват неприязън към тях, а още повече те са отритнати от Бог. Без значение какъв дълг изпълняват, те винаги искат да присвояват имуществото на Божия дом и да искат от Него награди, пари, вещи и облаги. А за какви хора ги смята Бог? Тези хора определено не са добри хора. Тогава, в Божиите очи, как точно Той определя такива хора? Какво име им дава? В Библията е записана една история от Епохата на благодатта: Юда често крадял от кесията с пари и накрая бил използван от Бог, за да служи, а именно да продаде Господ Исус. Господ Исус бил прикован на кръста, а Юда, който изиграл ролята на продал своя Господ и приятелите си, умрял, като коремът му се пръснал. Следователно всички тези хора, които присвояват имуществото на Божия дом и крадат приношенията, направени на Бог, са юди в Божиите очи, което предполага, че тези хора са наречени юди от Бог. Въпреки че тези антихристи, които сега са заклеймени като юди, не правят неща като продаването на своя Господ и приятелите си, както е направил Юда, природата им същност е същата. Какво е общото между тях? Те се възползват от положението си и от възможността да изпълняват дълга си, за да крадат и присвояват имуществото на Божия дом. Ето защо тези хора са наречени юди от Бог и те са приравнени на онзи, който е продал своя Господ и приятелите си. Тоест тези антихристи, които присвояват и заграбват имуществото на Божия дом, са равностойни на Юда, който е продал своя Господ и приятелите си, и не е нужно много да се мисли, за да се разбере какъв изход очаква такива хора.

2. Използване на братя и сестри, за да им служат и да работят за тях

Ползите, до които антихристите се домогват, когато изпълняват дълга си, не се ограничават само до това, което вече обсъдихме — пари, материални блага, храна и вещи за ползване — обхватът на тези ползи е много голям. Например, когато антихристите изпълняват някой дълг, те се възползват от братята и сестрите в името на изпълнението на този дълг, като карат братята и сестрите да им служат и да работят за тях, и ги командват — нима това не е полза, до която антихристите се домогват? (Да.) Някои хора винаги вършат всичко сами у дома, преди да станат църковни водачи, и изглежда нямат амбиции или лоши намерения. Обаче след като бъдат избрани за църковни водачи и придобият статус, дали все още вършат всичко сами? Те мислят, че са различни, след като придобият статус, че трябва да получат специално отношение в Божия дом и трябва да се научат как да мобилизират „силата на масите“, за да изпълнят съвместно техния личен „дълг“; всяка работа в дома им се превръща в дело, което попада в обсега на църквата, и разпределят домакинските си задължения и ежедневните си задачи между братята и сестрите. Например, когато имат някаква работа за вършене вкъщи, те казват на братята и сестрите: „Бях зает с църковното дело през последните няколко дни. Някой от вас има ли време да ми помогне с една работа?“. Трима-петима души се заемат доброволно и след малко работата е свършена. Тези водачи си мислят: „Много ръце правят работата лека. Добре е да си водач, трябва само да кажа нещо и то се свършва. Когато и да имам нещо за вършене у дома в бъдеще, ще карам братята и сестрите да ми помагат“. И така, с времето те не вършат голяма част от работата на църковните водачи, но вършат страшно много работа по организирането на хора да отидат да работят за собствения им дом и дори включват това в графика — какви „заети“ църковни водачи са само! Те никога нямат толкова много работа у дома, преди да станат водачи, но след като станат такива, у дома се появява много повече работа за вършене. Някои братя и сестри им садят посеви, други им поливат земята, трети им садят зеленчуци, някои плевят, други торят, а трети им помагат, като продават зеленчуците им и после им дават всички спечелени пари, без да задържат и стотинка за себе си. След като станат църковни водачи, домашният им живот процъфтява; независимо какво правят, хората винаги ги подкрепят и им помагат, и всяка тяхна дума е много ефективна. Те се чувстват толкова щастливи и доволни и все повече си мислят: „Тази титла „църковен водач“ е страхотна, а да имаш статус е фантастично. Ако някога у дома не ми достига храна, трябва само да кажа една дума и хората ми носят храна, и дори не искат пари за нея. Какъв удобен живот е това! Наистина съм благословен от Бог заради вярата си. Това е голяма благословия и наистина е Божия благодат! Бог е толкова велик. Благодаря на бог!“. Те винаги „благодарят на бог“ и „го приемат от бог“, когато някой им служи или го командват. Тези незначителни църковни водачи могат да използват позицията си до такава степен — вие бихте ли могли да направите това? Бихте ли били способни да направите нещо подобно? Защо хората се съревновават да станат водачи? Защо се съревновават за статус? Ако не се извличаше облага, щеше ли някой да се съревновава за статус? Ако статусът, за който се съревноваваха, означаваше да се трудят и да работят като вол, тогава никой нямаше да си прави труда. Именно защото има толкова много облаги, които могат да се извлекат от притежаването на статус, хората си скъсват задниците, за да го грабнат и да се съревновават за него. Да си незначителен църковен водач им носи толкова големи ползи и носи толкова големи удобства и толкова много облаги в живота им. Що за човек се държи по този начин? Дали е някой, който се стреми към истината? Дали е някой с човешка природа и съвест? Дали е някой с богобоязливо сърце? (Не.) Те вярват, че действат като църковни водачи за всички и за Божия дом и не го смятат за дълг. Те вярват, че всяка работа, която вършат като църковни водачи, се извършва на основата на това, че жертват домашния си живот, така че братята и сестрите трябва да ги компенсират за цената, която плащат. Ако нямат време да вършат домакинска работа, тогава братята и сестрите трябва да им помагат; ако нямат време да работят на полето, тогава братята и сестрите трябва да се появят на нивите им и да вършат работата вместо тях, сякаш са задължени да го правят. Без значение от какво са се отказали, защото са църковни водачи, братята и сестрите трябва да ги компенсират двойно за това. Това са някои от нещата, чрез които антихристите използват братята и сестрите, за да им служат, и ги командват да вършат неща за личния им живот, докато изпълняват дълга си. След като един антихрист стане водач, той в никакъв случай няма да пропусне такава възможност и в никакъв случай няма да стои и да гледа как тези облаги се изплъзват между пръстите му. Напротив, той прави точно обратното: използва всеки момент и се възползва от всяка възможност, за да използва братята и сестрите да работят за него и да ги накара да работят за него като товарни животни. Те се възползват от наивността и честността на братята и сестрите и дори се възползват от нагласата на братята и сестрите с готовност да изпълняват дълга си и да плащат цена за Бог, за да ги накарат да им служат. Междувременно те също се преструват, че някои думи са истината, и ги използват, за да поучават братята и сестрите, така че те да научат тази идея: водачите също са хора, водачите също имат семейства и водачите също трябва да живеят живота си, и ако един водач няма време да се занимава с домашните си въпроси, тогава братята и сестрите трябва да гледат на тези въпроси като на свой собствен дълг; не би трябвало да е нужно водачът да ги моли да вършат тези неща, а трябва активно и доброволно да вършат нещата, които водачът не е в състояние да направи. Много братя и сестри служат на тези водачи доброволно под въздействието на този вид омагьосване и примамване. Това е целта, която антихристите искат да постигнат чрез завземането на власт и статус, и това е една от задачите, които искат да изпълнят, и една от ползите, до които искат да се домогват чрез завземането на власт и статус. Има ли много такива хора? (Да.) Тези хора са сатани. Хора, които са без истината и които не следват правилния път, са способни на такива неща, дори ако имат само прашинка статус — жалки ли са тези хора? Какво мислите за техния характер? Имат ли някаква съвест или разум?

В някои църкви има братя и сестри, които обикновено не стоят в собствените си домове, а вместо това остават в дома на църковния си водач за дълго време. Защо често остават в дома на водача си? Защото откакто водачът е поел длъжността „водач“, домът му се е нуждаел от дългосрочна домакиня. Те избират една сестра и тази сестра става щатна домакиня на дома на водача. Тази сестра става домакиня, а тогава в какво се превръща нейният дълг? Тя не върши работата, която ѝ се пада, нито работа, свързана с църквата, а вместо това прислужва на всички поколения от семейството на водача в ежедневието им и смята, че е напълно обосновано да се грижи за домакинските задължения на водача, и няма никакви оплаквания или представи за това. В кого е проблемът тук? Без значение колко работа има да върши един църковен водач или колко хора води, наистина ли е толкова зает? Наистина ли не може да се справи в ежедневието си? Дори и да не може, това си е негова работа. Какво общо има това с когото и да било друг? Ако братята и сестрите са невнимателни или бездейни, такива водачи са груби с тях и се възползват от това, за да „общуват с тях за истината“, и заради този въпрос братята и сестрите биват „кастрени“ — на какво прилича това? Когато спалното бельо в дома им е мръсно, братята и сестрите трябва да го изперат, когато домът им е неподреден, братята и сестрите трябва да го подредят, а по време на хранене братята и сестрите трябва да готвят; тези водачи стават безделници и ето така действат като водачи. Когато такива хора имат тези проявления и този вид човешка природа, способни ли са да се стремят към истината? (Не.) Защо не? (На такива хора твърде много им липсва човешка природа и са твърде достойни за презрение. Те просто няма да се интересуват от истината.) Ако няма да се интересуват от истината, защо стават водачи? (Правят го, за да преследват репутация и статус и да се изтъкват.) Не можете да го обясните ясно, нали? Какъв тип хора могат да се възползват от братята и сестрите, за да ги накарат да работят за тях и да им служат? Нима това не е една от очевидните характерни черти на антихристите? Във всичко търсят само ползите за себе си, интересуват се само от собствените си придобивки и загуби и не обмислят дали постъпването по този начин е в съгласие с истината, дали в него има човешка природа, дали е угодно на Бог, дали братята и сестрите могат да извлекат някаква полза или изграждане на характера от това — те не обмислят тези неща, а обмислят само собствените си придобивки и загуби и дали могат да получат осезаеми ползи. Това е пътят, следван от антихристите, и това е характерът на антихристите. Това е един тип хора, които притежават статус. Някои хора нямат статус и изпълняват обикновен дълг, а когато придобият някаква квалификация, също искат да накарат другите да им служат. Някои хора изпълняват някакъв рискован дълг и също искат да командват другите да им служат. Има и такива, които изпълняват специален дълг и които гледат на дълга си като на основно условие, разменна монета и вид капитал, с който да накарат братята и сестрите да им служат. Например някои хора притежават специални професионални умения, които другите не са учили или усвоили. Когато започнат да изпълняват дълг в Божия дом, свързан с тези професионални умения, те си мислят, че са различни от другите хора, че са поставени на важна позиция в Божия дом, че сега са във висшите ешелони и най-вече чувстват, че стойността им се е удвоила и че са уважавани. Вследствие на това те мислят, че има определени задачи, които не е необходимо да вършат сами, че е съвсем естествено да командват другите да им служат без възнаграждение, що се отнася до ежедневните задачи като носене на храна или пране на дрехите им. Има дори някои, които използват извинението, че са заети с дълга си, за да накарат братята и сестрите да направят едно или друго за тях. Освен нещата, които категорично трябва да свършат сами, всичко останало, за което могат да накарат другите да им служат или да им наредят да го изпълнят, те карат другите хора да го вършат. Защо е така? Те си мислят: „Аз имам капитал, аз съм уважаван, аз съм рядък талант в божия дом, изпълнявам специален дълг и съм основен приемник на развиване от страна на божия дом. Нито един от вас не е толкова добър като мен, всички вие сте на по-ниско ниво от мен. Аз мога да дам специален принос за божия дом, а вие не можете. Следователно вие трябва да ми служите“. Нима това не са прекомерни и безсрамни изисквания? Всеки таи тези изисквания в сърцето си, но разбира се, антихристите безскрупулно и безсрамно изискват тези неща още повече и без значение как общувате с тях за истината, те няма да се откажат от тях. Обикновените хора също притежават тези проявления на антихристите и ако имат малко талант или някакъв малък принос, те вярват, че имат право да се наслаждават на специално отношение. Те не си перат собствените дрехи и чорапи и карат другите да го вършат вместо тях, и отправят някои неразумни изисквания, които противоречат на човешката природа — толкова много им липсва разум! Тези идеи и изисквания, които хората имат, не са в сферата на рационалността; най-малкото, те не са в съгласие с критериите за човешка природа и съвест, а в най-висша степен, не са в съгласие с истината. Всички тези проявления могат да бъдат поставени в категорията на антихристите, домогващи се до ползи за себе си. Всеки, който притежава покварен нрав, е способен да прави тези неща, а и се осмелява да ги прави. Ако някой има малко талант и капитал и даде някакъв принос, тогава иска да се възползва от другите, иска да използва възможността да изпълнява дълга си, за да се домогва до ползи за себе си, иска да получава нещата наготово и да се наслаждава на щастието и отношението, които идват от командването на другите да му служат. Има дори някои, които се отказват от семействата и работата си, за да изпълняват дълга си, и през това време развиват някакво леко заболяване и впоследствие стават емоционални и се оплакват, че никой не се интересува от тях или не се грижи за тях. Ти изпълняваш своя дълг за себе си, ти изпълняваш своя собствен дълг и своята собствена отговорност — какво общо има това с другите хора? Какъвто и дълг да изпълнява човек, той никога не се изпълнява за някого другиго или в служба на някого другиго, и така никой няма каквото и да било задължение да служи на другите без възнаграждение или да бъде командван от другите. Нима това не е истината? (Да.) Въпреки че Бог изисква хората да бъдат любящи и да бъдат търпеливи и толерантни към другите, човек не може субективно да изисква от другите да бъдат такива, и да го прави е неразумно. Ако някой може да бъде толерантен и търпелив към теб и да покаже любов към теб, без ти да го изискваш, тогава това си зависи от него. Обаче ако братята и сестрите ти служат, защото ти го изискваш от тях, ако са насилствено командвани и експлоатирани от теб, или ти служат на основата на това, че си ги заблудил да го направят, тогава проблемът е в теб. Някои дори се възползват от възможността да изпълняват дълга си и често го използват като извинение, за да изнудват за неща от някои заможни братя и сестри, като ги карат да купуват това или онова и да им предоставят услуги. Например, ако имат нужда от още дрехи, те казват на някой брат или сестра: „Ти можеш да шиеш дрехи, нали? Отиди и ми уший нещо за носене“. Този брат или сестра казва: „Тогава си извади портфейла. Ти купи плата и аз ще ти ушия нещо“. Те не си вадят парите, а вместо това принуждават брата или сестрата да им купи плата — нима естеството на този акт не е измамно? Да се възползват от връзката между братя и сестри, да се възползват от собствения си капитал, да се възползват от възможността да изпълняват дълга си, за да изискват всякакви услуги и отношение от братята и сестрите, да командват братята и сестрите да работят за тях — всичко това са проявления на низкия характер на антихристите. Могат ли такива хора да се стремят към истината? Могат ли изобщо да се променят? (Не.) Като Ме чуят да общувам по този начин, може би някои хора ще осъзнаят, че е лошо да вършат тези неща и ще могат да се озаптят малко, но дали това озаптяване е равносилно на способността да се търси и практикува истината? Озаптяването е просто осъзнаване и проява на загриженост за собствения имидж и суета. След като Ме чуят да правя това разнищване, тези хора виждат сериозността на проблема и осъзнават, че не могат да се подхлъзнат отново и че ще бъдат разобличени и отхвърлени, ако позволят на братята и сестрите да ги прозрат. Осъзнаването им се простира само дотук, но желанията и лакомията им не могат да бъдат премахнати от сърцата им.

Някои хора си мислят: „Аз полагам усилия за божия дом, дал съм толкова много принос за божия дом, изпълнявам дълг, в който никой не може да ме замени. Когато имам нужда, братята и сестрите и божият дом са длъжни да ми подадат ръка за помощ, за да посрещнат изискванията ми. По всяко време те трябва да ми служат безусловно и без възнаграждение“. Нима това не е срамен начин на мислене? Нима това не е проявление на непочтеност? Например всеки понякога се разболява, но когато някои хора се разболеят, те никога не разгласяват на другите за това, а вместо това продължават да изпълняват дълга си както трябва. Никой не знае и не го е грижа за тях, и те не се оплакват тайно, нито отлагат дълга си. И все пак, някои хора се преструват на болни, дори когато не са, държат се като императрици или благородници, като опитват всякакви средства, за да накарат хората да им прислужват, и правят всичко възможно, за да получат специално отношение. Те се преструват на болни, когато не са, а ако действително се разболеят, тогава е още по-неприятно, тъй като кой знае тогава колко хора ще пострадат от ръцете им и ще бъдат командвани насам-натам от тях. Нещастие е за всички, когато такъв човек се разболее; някои му правят пилешка супа, други му правят масаж, трети го хранят, а четвърти му помагат да ходи — нима много хора не страдат? (Да.) Първоначално е било просто обикновено, леко заболяване, но те трябва да се преструват, че е сериозно, смъртоносно заболяване — защо трябва да се преструват? Правят го, за да измамят братята и сестрите да им служат, да им прислужват и да ги обслужват. Нима тези хора не са възмутителни? (Да.) Има ли много такива хора? Нима всички вие не сте такива? (Все още не съм разпознал това в себе си.) Ако не сте разпознали това, това доказва, че вие обикновено не изследвате поведението си в своето ежедневие, не изследвате мислите си и своята природа същност и не приемате Божията внимателна проверка. Някои хора се уморяват малко повече, докато изпълняват дълга си, и губят малко сън през нощта, и го представят като ужасна ситуация. Когато станат на следващата сутрин, те пъшкат: „Не съм мигнал цяла нощ. Бях толкова зает с дълга си през последните няколко дни, че бях твърде уморен, за да спя. Побързайте и накарайте някой да ми направи масаж!“. Всъщност те са спали шест часа. Каквито и проблеми да имат, те винаги прехвърлят вината за тях върху дълга си; независимо дали са уморени, страдат, или са болни и се чувстват некомфортно, те винаги обвиняват за тези неща дълга си. Защо обвиняват дълга си? Става въпрос просто за получаване на някои облаги, за да накарат всички да им съчувстват, и тогава могат да бъдат оправдани да искат от хората да им служат и прислужват. Що за същества са тези хора, които винаги искат да се държат като императори и императрици и да карат другите да им прислужват? Тези хора са непочтени и отвратителни. Когато някои хора се почувстват малко зле и понякога не могат да понасят никаква храна, те го представят като отчайващо сериозно, вдигат огромен шум и веднага намират някой да им направи масаж. Когато масажът ги заболи съвсем леко, те викат и крещят силно, като смисълът е: „Дори получаването на масаж включва страдание за мен. Ако бог не ми даде награда и не ме усъвършенства, тогава наистина ще съм на загуба!“. Когато изтърпят малко страдание и платят малка цена, те искат да го обявят на целия свят, така че всички на земята да знаят. Нима не изпълняваш дълга си за себе си? Нима не изпълняваш дълга си пред Бог? За какво известяваш на хората за страданието си? Нима това не е безсъдържателно? Такива хора са непочтени и са толкова отвратителни! По какви други начини са низки тези хора? Те също така проявяват някои специални навици и странности, като се надяват да уведомят хората, че са различни от всички останали и много ценни и нуждаещи се от голяма грижа и защита. Например, когато някой каже, че няма добър апетит и не може да яде нищо, такъв човек ще се хване за корема и ще каже, че и неговият стомах е зле, но упорства в изпълнението на дълга си, и ще нареди на някого да побърза и да му донесе някакво лекарство за стомах. Имаше и някой, на когото казах: „Ти виждаш, аз мога да ям само малки порции и стомахът Ми има непоносимост към студени храни и напитки“. Когато този човек Ме чу да казвам това, той отговори: „Твоят стомах има непоносимост към студени неща? И моят също“. Аз казах: „Как твоят стомах има непоносимост към студени неща?“. Той каза: „Щом ми стане студено, коремът ме боли; има непоносимост към студени неща“. Докато казваше това, той обели един банан и го погълна на няколко хапки. Аз казах: „Твоят стомах трябва наистина да има невероятна непоносимост към студени неща, щом излапваш този банан на няколко хапки. Наистина ли твоят стомах има непоносимост към студени неща?“. Нима такива хора не са безсрамни и без рационалност? Ако човек няма рационалност и чувство за срам в нормалната си човешка природа, той изобщо не е човек, а е звяр. Зверовете не могат да разберат истината и не притежават почтеността, достойнството, съвестта и разума на нормалната човешка природа. Тъй като тези хора нямат срам или достойнство, когато изпълнят съвсем малка част от дълга си и изтърпят съвсем малко трудности, те искат да го обявят на целия свят, така че всички да признаят усилията им, да ги гледат с ново възхищение и Бог да им окаже специално отношение, да се отнася към тях с доброта и да ги благослови. В същото време някой трябва незабавно да им служи, да отговаря на изискванията им и да бъде на тяхно разположение. Когато са жадни, някой трябва да им налее чай; когато са гладни, някой трябва да им сервира храна. Те трябва винаги да имат някой, който да им служи, да прави каквото кажат и да посреща нуждите им. Сякаш плътта им е била родена за някой друг и те по своята същност се нуждаят някой да им прислужва; сякаш им липсва способността да се грижат за себе си, ако никой не им прислужва, и са инвалиди. Когато нямат на кого да казват какво да прави, или на кого да наредят да работи за тях и да им служи, те се чувстват самотни и празни и смятат, че животът няма смисъл или надежда. Когато намерят възможност и извинение да накарат другите да им служат и прислужват, те се чувстват удовлетворени и щастливи, сякаш живеят на седмото небе. Те мислят, че животът е толкова прекрасен, вярата в Бог е толкова прекрасна, че това е смисълът на вярата в Бог и че така един вярващ следва да вярва в Бог. Тяхното разбиране за дълг е, че става въпрос за полагане на усилия и изпълнение на отговорностите им на основата на това, че другите им служат и те могат свободно да командват другите — това е техният дълг. Те вярват, че винаги трябва да получават награда за дълга си, че винаги трябва да получават нещо и да се опитват да получат нещо. Ако не се опитват да получат пари или материални неща, тогава се опитват да получат плътски удоволствия и радости, и най-малкото плътта им трябва да бъде в състояние на наслада и комфорт, и тогава ще се чувстват щастливи, тогава ще имат енергията да изпълняват дълга си и ще могат да го правят с известна преданост. Дали такива хора имат изопачено разбиране за истината, или просто не приемат истината поради низкия си характер? (Те имат низък характер, затова не приемат истината.) Тези хора са неверници до мозъка на костите си, достойни потомци на антихристите и олицетворение на антихристите.

В Божия дом има някои актьори, които са харесвали представленията и актьорската професия, когато са били в света, но не са успели да осъществят амбициите си там. Сега са дошли в Божия дом и желанията им най-накрая са се сбъднали: могат да работят в професията, която харесват, сърцата им са изпълнени с неописуема радост и в същото време благодарят на Бог, че им е дал тази възможност. Един от тези хора в крайна сметка имаше късмета да получи главна роля и тогава почувства, че е човек с положение и стойност и че трябва да направи нещо заради положението и стойността си. Той гледаше какво правят знаменитостите и звездите в света, как се държат, какъв е стилът им и какъв начин на живот водят, и ги копираше и имитираше, като вярваше, че това е качествен и благороден живот. И така, от момента, в който получи главната роля и стана „звезда“, той започна да си придава важност. До каква степен си придаваше важност? Имаше един незначителен инцидент, който може да обясни този проблем. Когато всички от екипа бяха готови да започнат снимките, едната вежда на тази „звезда“ не беше нарисувана добре и всички трябваше да го чакат, да се въртят около него и да му служат. Минаха десет минути, после двайсет, и звездата сметна, че веждата му не е нарисувана много добре, затова накара гримьора да я изтрие и да я нарисува отново. Мина един час и целият актьорски състав и екип чакаха на тази „звезда“ да ѝ бъде нарисувана добре веждата, преди да могат да започнат снимките — всички трябваше да служат на този човек и да се въртят около него. Що за човек е това? Нормален човек ли е? Човек с човешка природа ли е? Не. Той е човек от лагера на Сатана, принадлежи на Сатана и не е човек от Божия дом. Има ли звезди в Божия дом? В Божия дом няма звезди, а само братя и сестри; има само различни видове дълг, няма разграничение между високи и ниски позиции. И така, на какво основание този човек накара братята и сестрите да го чакат? Едно е сигурно: той мислеше, че е по-важен от другите хора, че дългът му е по-важен от този на другите, че представлението не може да бъде заснето без него и че без него другите хора ще изпълняват дълга си напразно. Ето защо всички останали трябваше да му служат, да платят цена и да проявят търпение, за да го чакат, и никой не трябваше да се оплаква. Освен че им липсва човешка природа, откъде такива хора вземат принципите си за действие? Принципите им идват ли от истината и от Божиите слова, или от покварения човешки нрав? (От покварения човешки нрав.) Онези, които идват от лагера на Сатана, не само имат покварения нрав на Сатана, но и техните действия, поведение и проявления сред групи от хора също са отвратителни. Защо са отвратителни? Те винаги искат да овладеят ситуацията, да манипулират другите хора и да ги накарат да се въртят около тях и да ги превърнат в централна фигура. Като правят това, те очевидно се поставят в позиция, по-висока от всички останали; искат да се извисяват над всички останали и да ги контролират. Редно ли е хората да правят това? (Не.) Кой прави това? (Сатана.) Това е нещо, което Сатана прави. Сред истините, в които Бог изисква от хората да изпълняват своя дълг, има ли изискване хората да овладяват ситуацията и да контролират мислите и поведението на всички, докато изпълняват дълга си? (Не.) Тогава откъде идва това? Това е сатанинска природа, с която хората се раждат. Хората са сатани и притежават тази природа от рождение. Няма нужда да го учат, не им трябва никой да ги учи на това и без значение как ти разговаряш с тях за истината, те няма да се откажат от това нещо. Имаше и един човек, на когото няколко косъма не бяха на мястото си, преди да излезе на сцената, за да изнесе представлението си. На външен вид изглеждаше добре, но въпреки това не искаше да излезе на сцената, за да играе навреме; без значение колко го подканваха братята и сестрите, всичко беше напразно. Той се смяташе за звезда, за основна фигура; накара всички да платят цена и да посветят времето си заради тези няколко кичура и всички трябваше да служат единствено на него. Това проявление, което човек с нормална човешка природа трябва да има ли е? Какво е естеството на това действие? Не си ли придаваше важност? Той не беше отговорен и беше глух за всякакви доводи. Според него, ничий дълг не беше толкова важен, колкото неговия, и всички трябваше да му служат. Той си мислеше: „Ако отнема цял ден, за да се изсушат със сешоар тези два кичура, тогава вие ще трябва да ме чакате цял ден; ако отнема два дни, тогава ще трябва да чакате два дни; а ако отнема цял живот, тогава вие ще трябва да чакате цял живот. А относно делото и интересите на божия дом — моите интереси са на първо място! Ако не мога да си изсуша косата правилно, тогава няма ли имиджът ми да пострада, когато застана пред камерата? Моят имидж е толкова важен. Интересите на божия дом не значат нищо!“. Що за нещо е този човек? Такъв човек би казал също: „Аз обичам бог, свидетелствам за бог, изпълнявам дълга си за бог и се отричам от всичко“. Нима всичко това не е лъжа? Те не могат да се откажат от нещо като изсушаването на един-два косъма, така че от какво могат да се откажат? От какво могат да се отрекат? Цялото им отричане е фалшиво! Такива хора са напълно нерационални, без съвест и с низък характер, и още по-малко обичат истината. Тъй като човешката им природа не е на ниво, никой няма да говори с тях за истината, те не са достойни за това и характерът им не е на ниво. И с такава долна човешка природа, не би ли било говоренето за истината с тях като говорене за истината със свиня или куче? Когато придобият някакво човешко подобие и могат да говорят като човешки същества, тогава хората ще говорят с тях за истината, но сега те не го заслужават. Има много такива хора, доста са. И така, защо някои хора не проявяват тези неща? Защото все още не им се е удала възможност; само защото техните заложби и талант са толкова обикновени и не са имали шанса да попаднат в центъра на вниманието и не са добили някакъв капитал, но в сърцата си кроят козни, плановете им все още са в зародиш. Ето защо не са показали такова проявление. Това, че нямат това проявление обаче, не означава, че нямат тази природа. Ако не се стремиш към истината и следваш пътя на антихристите, тогава рано или късно ще дойде ден, в който ще се разкриеш. Ти си си ти и да си без човешка природа означава да си без човешка природа; не можеш да станеш човек с човешка природа, като се преструваш или защото нямаш талант и си с лоши заложби. Следователно има само един път: когато човек може да приеме истината и да приеме да бъде кастрен, тогава характерът му може да се подобри донякъде. Когато може да се изправи пред тези факти, да подходи правилно към тях и след това е способен често да изследва и да проверява собственото си поведение и най-дълбоко в сърцето си, тогава може да стане по-добър и да се въздържа малко. Каква цел може да се постигне, като се въздържа човек малко? Няма да се излагаш толкова много, репутацията ти ще се подобри малко, хората няма да се отвращават от теб, Бог няма да те ненавижда и по този начин може все още да имаш шанс да бъдеш спасен от Бог. Това не е ли най-елементарният разум, който едно човешко същество трябва да притежава? Не е ли лесно за някой с малко съвест и разум да практикува и да навлиза по този начин?

Когато Ме чуете да ви говоря за такива хора, вие се чувствате доста спокойни, но ако говоря за определени хора сред вас, как бихте се почувствали тогава? Бихте ли реагирали нормално? Нека ти кажа, ако искаш да постигнеш промяна на нрава и да навлезеш в истината реалност, трябва да преминеш през изпитание след изпитание. Не подценявай тези неща; ако твоята човешка природа не е на ниво, тогава не само братята и сестрите ще се отвращават от теб, но и Бог няма да те усъвършенства, нито да те спаси. Най-основните условия, за да спаси Бог някого, са този човек да притежава човешка природа, разум и съвест и трябва да знае срам. Когато такъв човек дойде пред Бог и чуе Неговите слова, Бог ще го озари, поведе и напътства. Хората, които не притежават човешка природа, съвест, разум или чувство за срам, завинаги ще бъдат непригодни да идват пред Бог. Дори и да слушаш проповеди и да знаеш някои доктрини, пак няма да бъдеш просветлен и така никога няма да можеш да навлезеш в истината реалност. Ако не си способен да навлезеш в истината реалност, тогава не е нужно много, за да осъзнаеш, че надеждите ти за постигане на спасение са нулеви. Ако притежаваш само тези проявления на антихристите и нрава и същността на антихристите, а нямаш нито едно от проявленията на нормалната човешка природа, които Бог изисква да имаш, тогава си в голяма опасност. Ако можеш да се припознаеш във всяко едно от тези проявления и същности на антихристите, които разобличавам, заедно с техните действия и разкривания, ако ги притежаваш всички в по-голяма или по-малка степен, тогава това е много опасно за теб. Ако все още не се стремиш към истината и чакаш, докато бъдеш окачествен като антихрист, тогава с теб ще е напълно свършено. Кое е смъртоносна болест: да имаш същността на антихрист или нрава на антихрист? (Да имаш същността на антихрист.) Така ли е? (Да.) Помисли внимателно и тогава отговори отново. (Да имаш същността на антихрист и да имаш нрава на антихрист са и двете смъртоносни болести.) Защо е така? (Защото хората със същността на антихрист няма да се стремят към истината, същото важи и за хората с нрава на антихрист. Без значение с какъв проблем се сблъскат, хората с нрава на антихрист никога не се съсредоточават върху стремежа към истината и дори нямат най-елементарната човешка природа и разум; такива хора са неспособни да придобият истината и не могат да постигнат спасение — това също е смъртоносна болест.) Кой друг би искал да говори? (Моето разбиране е, че нито едно от двете не е смъртоносна болест, но ако някой не се стреми към истината, тогава това е смъртоносната болест.) Това е добър поглед върху нещата. Има обаче една предпоставка за това, която е същността на антихриста — онези хора, които притежават същността на антихриста, просто не се стремят към истината, те са неверници — притежаването на същността на антихриста е най-опасното нещо. Какво се има предвид под същност на антихрист? Това означава, че тези хора просто не се стремят към истината; те се стремят единствено към статус, сами по себе си са врагове на Бог, те са антихристи, те са въплъщение на Сатана, те са дяволи по рождение, те са без човешка природа, те са материалисти, те са еталон за неверници и такива хора изпитват неприязън към истината. Какво означава „изпитват неприязън към истината“? Означава, че те не вярват, че Бог е истината, не признават факта, че Бог е Създателят, а още по-малко признават факта, че Бог господства над всички неща и всичко. И така, когато на такива хора им се даде шанс да се стремят към истината, могат ли да го направят? (Не.) Понеже не могат да се стремят към истината и понеже са вечни врагове на истината и врагове на Бог, те никога няма да могат да придобият истината. Да си вечно неспособен да придобиеш истината е смъртоносна болест. И всички онези, които притежават нрава на антихрист, споделят, по отношение на нрава, прилики с онези, които притежават същността на антихрист: те показват същите проявления, същите разкривания и дори начинът, по който показват тези проявления и разкривания, техният начин на мислене и техните представи и фантазии за Бог са все същите. Въпреки това, за хората, които притежават нрава на антихрист, независимо дали могат да приемат истината и да признаят факта, че Бог е Създателят, стига да не се стремят към истината, тогава техният нрав на антихрист се превръща в смъртоносна болест и именно поради това техният изход ще бъде същият като на онези със същността на антихрист. И все пак, за щастие, сред онези с нрава на антихрист има някои, които притежават човешка природа, разум, съвест и чувство за срам, които обичат положителни неща и които притежават условията да бъдат спасени от Бог. Понеже се стремят към истината, тези хора постигат промяна на нрава, отървават се от своя покварен нрав и се отървават от своя нрав на антихрист, така че техният нрав на антихрист вече не е смъртоносна болест за тях и има възможност да бъдат спасени. В какви обстоятелства може да се каже, че притежаването на нрав на антихрист е смъртоносна болест? Има една предпоставка за това, а именно, че въпреки че тези хора признават съществуването на Бог, вярват в Божието върховенство, вярват и признават всичко, което Бог казва, и могат да изпълняват своя дълг, има едно нещо: те никога не практикуват истината, нито се стремят към нея. Така техният нрав на антихрист става пагубен за тях и може да им отнеме живота. Що се отнася до хората със същност на антихрист, независимо от обстоятелствата, не е възможно тези хора да обичат истината или да приемат истината и те никога не могат да придобият истината. Разбираш ли? (Да.) Разбираш. Повтори ми го. (Хората със същност на антихрист сами по себе си са врагове на Бог. Те категорично не са хора, които обичат и могат да приемат истината, и е невъзможно някога да придобият истината, и така за тях техният нрав на антихрист е смъртоносна болест. Докато за определени хора, които притежават нрава на антихрист, с предпоставката, че притежават човешка природа, разум, съвест и чувство за срам, и обичат положителни неща и се стремят към истината, и след това постигат промяна на нрава чрез стремеж към истината, те следват правилния път и за тях техният нрав на антихрист не е смъртоносна болест. Всичко това се решава от същността на тези хора и пътя, който следват.) Тоест, не е възможно хората със същност на антихрист някога да се стремят към истината и те никога не могат да постигнат спасение, докато хората с нрав на антихрист могат да бъдат категоризирани в два типа: единият тип се стреми към истината и може да постигне спасение, а другият изобщо не се стреми към истината и не може да постигне спасение. Всички онези, които не могат да постигнат спасение, са полагащи труд; някои предани полагащи труд могат да останат и е възможно да ги сполети различен резултат.

Защо хората със същност на антихрист не могат да постигнат спасение? Защото тези хора не признават истината, нито признават, че Бог е истината. Тези хора не признават, че има положителни неща, и не обичат положителни неща. Вместо това те обичат нечестиви неща и негативни неща; те са олицетворение на всичко нечестиво и негативно и са изразители на всичко негативно и нечестиво, и затова изпитват неприязън към истината, враждебни са към истината и мразят истината. Могат ли да се стремят към истината с такава същност? (Не.) Следователно е невъзможно да се накарат тези хора да се стремят към истината. Възможно ли е да превърнеш едно животно в друг вид животно? Например, възможно ли е да превърнеш котка в куче или мишка? (Не.) Мишката винаги ще бъде мишка, която често се крие в дупки и живее в сенките. Котката винаги ще бъде естественият враг на мишката и това не може да се промени — това никога не може да се промени. И все пак сред онези с нрав на антихрист има някои, които обичат истината и положителните неща, които са готови да отдадат всичко, за да практикуват и да се стремят към истината; те практикуват всичко, което Бог казва, следват, без значение как Бог ги води, правят всичко, което Бог поиска, пътят, който следват, е изцяло в съответствие с пътя, който Бог изисква, и се стремят в съответствие с посоката и целите, посочени от Бог. Що се отнася до другите, освен факта, че не се стремят към истината, те също следват пътя на антихриста и не е нужно много, за да се осъзнае какъв ще бъде изходът за тези хора. Те не само няма да придобият истината, но и ще загубят шанса да бъдат спасени — колко жалки са тези хора! Бог им дава шансове и също така им предоставя истината и живота, но те не ценят тези неща и не следват пътя към това да бъдат доведени до съвършенство. Не че Бог проявява пристрастие към едни хора за сметка на други и не дава на тези хора шансове, а по-скоро защото те не ценят тези шансове и не действат, както Бог изисква, те губят възможността да бъдат спасени. Следователно техният нрав на антихрист става пагубен и ги кара да загубят живота си. Те мислят, че разбирането на някои доктрини и проявяването на някои външни действия и добро поведение означава, че Бог няма да се вглежда в техния нрав на антихрист, че могат да го скрият и че следователно те естествено не трябва да практикуват истината и могат да правят каквото си искат и да действат в съответствие със собственото си разбиране, методи и желания. В крайна сметка, без значение какви шансове им дава Бог, те упорстват да се придържат към собствения си курс, следват пътя на антихриста и стават врагове на Бог. Те не стават врагове на Бог, защото Бог ги е определил като такива от самото начало — Бог не им е дал определение в началото, защото в Божиите очи те не са били Негови врагове или хора със същност на антихрист, а по-скоро просто хора със сатанински, покварен нрав. Без значение колко истини изразява Бог, те все така не се стремят към истината в своя стремеж. Те не могат да стъпят на пътя на спасението, а вместо това следват пътя на антихриста и в крайна сметка губят шанса си да бъдат спасени. Не е ли жалко? Толкова е жалко! Тези хора са толкова жалки. Защо са жалки? Те разбират няколко думи и доктрини и мислят, че разбират истината; плащат малка цена и проявяват добро поведение, докато изпълняват дълга си, и мислят, че практикуват истината; имат известен талант, заложби и дарби и могат да говорят някои думи и доктрини, да вършат някаква работа, да изпълняват някакъв специален дълг и мислят, че са придобили живот; могат да понесат малко страдание и да платят малка цена и погрешно мислят, че могат да се покорят на Бог и да се откажат от всичко за Бог. Те използват своето външно добро поведение, своите дарби и думите и доктрините, с които са се въоръжили, за да заместят практикуването на истината — това е техният най-голям проблем, техният пагубен недостатък. Това ги кара погрешно да вярват, че вече са поели по пътя на спасението и че вече притежават духовен ръст и живот. Във всеки случай, ако тези хора не са способни да постигнат спасение накрая, тогава нямат кого да винят, освен себе си; това е, защото те самите не се съсредоточават върху истината, не се стремят към истината и с готовност следват пътя на антихриста.

Сега има някои хора, които, след като са слушали проповеди 30 години, все още не знаят какво е истината или какво е доктрина. Когато отворят уста, всичко, което казват, са празни теории, думи, с които да поучават другите, и празни лозунги, и говорят единствено за това как са понасяли страдания и са плащали цена в миналото, като по този начин изтъкват старшинството си. Те никога не говорят за своето себепознание, как приемат да бъдат кастрени, как разкриват покварен нрав, как се съревновават за слава и придобивки или какво разкриване на нрава на антихриста имат. Те никога не говорят за тези неща; говорят само за своя принос и не говорят за своите прегрешения. Нима тези хора не са в голяма опасност? Някои хора са слушали проповеди 20 или 30 години и все още не знаят какво е истината реалност или какво означава да се покоряват на устроеното и подреденото от Бог, и затова подозирам, че тези хора може да нямат заложбите да разбират Божиите слова. След като са слушали проповеди 30 години, те мислят, че имат ръст, но когато нямат статус, все така могат да бъдат негативни, а насаме плачат и се оплакват и дори могат да зарежат работата си. След като 30 години са слушали проповеди, когато ги освободят, те все така могат да бъдат своенравни и неразумни и да се противопоставят на Бог. Какво са разбрали, след като са слушали проповеди толкова много години? Ако не са разбрали какво е истината, след като са слушали толкова много проповеди, тогава нима не са вярвали напразно? Това се нарича объркана вяра!

14 март 2020 г.