Във вярата си в Бог трябва да Му се покориш

Защо точно вярваш в Бог? Повечето хора са все още объркани, когато стане дума за този въпрос, и винаги имат две напълно различни гледни точки относно практическия Бог и Бог в небето. Това показва, че човекът вярва в Бог не за да Му се покорява, а за да получи определени облаги или за да избегне страданието от бедствие; само тогава е донякъде покорен. Този вид покорство е условен — неговата лична перспектива е предпоставка за неговото покорство; той се покорява поради липса на алтернатива. И така, ти защо по-точно вярваш в Бог? Ако е само заради твоите перспективи и твоята съдба, би било по-добре да не вярваш в Него. Такова вярване означава да се заблуждаваш, да се самоуспокояваш и да се възхищаваш на себе си. Ако вярата ти не е изградена върху основата на покорство към Бог, в крайна сметка ще бъдеш наказан за това, че Му се противопоставяш. Всички онези, които не се стремят към покорство към Бог във вярата си, са хора, които се противопоставят на Бог. Бог иска човекът да търси истината, да жадува за Неговите слова, да яде и да пие Неговите слова и да ги прилага на практика, като всичко това е за да може да постигне покорство към Бог. Ако това е истинското ти намерение, тогава Бог със сигурност ще те въздигне и със сигурност ще бъде милостив към теб. Това е несъмнено и непроменимо. Ако намерението ти не е да се покориш на Бог и имаш други цели, тогава всичко, което казваш и правиш — дори твоите молитви пред Бог и още повече, дори всяко твое движение — ще бъде противопоставяне срещу Него. Дори думите ти да са благи и да си любезен, дори всяко твое движение и изражение да изглеждат правилни на другите, сякаш си покорен човек, когато става въпрос за твоите намерения и твоите възгледи относно вярата в Бог, всяко едно от действията ти се противопоставя на Бог, представлява вършене на зло. Хората, които изглеждат покорни като овце, но в чиито сърца се таят зли намерения, са вълци в овчи кожи и са онези, които директно нанасят оскърбление на Бог. Бог няма да пощади нито един от тях, а Светият Дух ще разкрие всеки един от тях Всички ще видят, че онези, които са лицемери, със сигурност ще бъдат отритнати от Светия Дух. Не бъди нетърпелив: Бог ще си разчисти сметките и ще се справи с всеки един от тях на свой ред.

Ако не си в състояние да приемеш новата светлина от Бог и не търсиш, когато не виждаш ясно какво прави Бог днес, и се съмняваш в него, осъждаш го или го проучваш и анализираш внимателно, то тогава ти не си човек, който има съзнанието да се покори на Бог. Ако, когато се появи настоящата светлина, ти все още цениш светлината на вчерашния ден и се противопоставяш на новото Божие дело, то тогава ти не си нищо повече от абсурден — ти си един от онези, които съзнателно се противопоставят на Бог. Ключът към покорството към Бог е да приемеш най-новата светлина и да можеш да я приемеш и приложиш на практика. Само това е истинско покорство. Онези, които нямат решимостта да копнеят за Бог, не са способни съзнателно да Му се покорят и могат само да Му се противопоставят в резултат на удовлетворението си от статуквото. Човекът не може да се покори на Бог, защото е обладан от това, което е било преди. Нещата от миналото са създали всякакви представи и различни фантазии за Бог у човека и те са се превърнали в образа на бог в съзнанието му. Следователно това, в което той вярва, са неговите собствени представи и критериите на собственото му въображение. Ако сравняваш Бог, който върши практическо дело днес, с бог на твоето собствено въображение, то тогава вярата ти идва от Сатана и се основава на твоите собствени предпочитания — Бог не иска такава вяра. Независимо колко големи са постиженията му и независимо от неговата отдаденост — дори да е отдал цял живот усилия в работа за Него и да е стигнал дотам, че се е превърнал в мъченик — Бог не одобрява никого с такава вяра. Той просто им дарява малко благодат и им позволява да ѝ се насладят за известно време. Такива хора са неспособни да приложат истината на практика. Светият Дух не действа върху тях и Бог ще отстрани всеки от тях на свой ред. Тези, които не са покорни на Бог във вярата си и имат грешни намерения, били те млади или стари, са тези, които се противопоставят и прекъсват, и такива хора безспорно ще бъдат отстранени от Бог. Тези, които са без ни най-малко покорство към Бог, които просто признават Неговото име и имат някакво усещане за Божията достъпност и обичливост, но не вървят в крак със стъпките на Светия Дух и не се покоряват на настоящото дело и думите на Светия Дух — такива хора живеят сред Божията благодат и не могат да бъдат спечелени или доведени до съвършенство от Него. Бог прави хората съвършени чрез тяхното покорство, чрез това, че ядат, пият и се наслаждават на Божиите думи и чрез страданието и облагородяването в живота им. Само чрез такава вяра могат да се променят нагласите на хората и само тогава те могат да притежават истинското знание за Бог. Да не се задоволяваш с живот сред Божията благодат, активно да копнееш и да се стремиш към истината и да се стремиш да бъдеш придобит от Бог — това означава съзнателно да се покоряваш на Бог и точно това е вярата, която Той иска. Хората, които не правят нищо повече от това да се наслаждават на Божията благодат, не могат да бъдат направени съвършени или да бъдат променени; те могат да имат само повърхностно покорство, благочестие, любов и търпение. Тези, които само се наслаждават на Божията благодат, не могат наистина да познаят Бог и дори когато Го познаят, знанието им е повърхностно и те казват неща като „Бог обича човека“ или „Бог проявява милост към човека“. Това не олицетворява живота на човека и не означава, че хората наистина познават Бог. Ако, когато Божиите слова ги облагородят или когато Неговите изпитания ги връхлетят, хората не са в състояние да се покорят на Бог — ако вместо това се усъмнят и дори пропаднат — то тогава те не са ни най-малко покорни. В тях има много правила и ограничения относно вярата в Бог и дори дългогодишно преживяване, натрупано през дългите години на вярата им, или различни правила, основани на Библията. Могат ли такива хора да се покорят на Бог? Тези хора са пълни с човешки неща — как биха могли да се покорят на Бог? Тяхното „покорство“ се основава на личните им предпочитания — Бог би ли искал подобно покорство? Това е придържане към правилата, а не покорство пред Бог; това е тяхното собствено удовлетворение и успокоение. Ако твърдиш, че това е покорство към Бог, не богохулстваш ли срещу Него? Ти си египетски фараон. Извършваш зло и изрично се ангажираш с това да се противопоставяш на Бог — Бог така ли иска да служиш? Най-добре е да побързаш да се покаеш и да се опиташ да придобиеш известно самосъзнание. Ако не успееш, по-добре се прибери у дома; това ще ти донесе повече полза, отколкото „служенето ти на Бог“. Няма да прекъсваш и смущаваш; ще си знаеш мястото и ще живееш добре — така няма ли да е по-добре? И няма да се противопоставяш на Бог, и няма да бъдеш наказан!