А. Слова за разкриването на начина, по който Сатана покварява човечеството
65. Адам и Ева, създадени от Бог в началото, бяха чисти хора. По-точно казано, докато бяха в Едемската градина, те бяха чисти, неопетнени от мръсотия. Освен това бяха верни на Йехова и нямаха представа как може да бъде предаден Йехова. Това е така, защото не бяха смущавани от влиянието на Сатана, в тях я нямаше сатанинската отрова и те бяха най-чистите от цялото човечество. Живееха в Едемската градина, неосквернени от мръсотия, необсебени от плътта и в страх от Йехова. По-късно, когато бяха изкушени от Сатана, у тях се появи отровата на змията и желанието да предадат Йехова и те заживяха под влиянието на Сатана. В началото те бяха чисти и се бояха от Йехова; само в това състояние те бяха хора. По-късно, след като бяха изкушени от Сатана, те ядоха от плода на дървото за познаване на доброто и злото и заживяха под влиянието на Сатана. Постепенно бяха покварени от Сатана и загубиха първоначалния човешки образ. В началото човекът имаше диханието на Йехова, в него нямаше никакво непокорство и в сърцето му нямаше зло. По онова време човекът беше наистина човешко същество. След като беше покварен от Сатана, човекът се превърна в звяр. Мислите му се изпълниха със зло и мръсотия, без добро или святост. Нима това не е Сатана?
(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда)
66. Откакто човечеството измисли социалните науки, човешкото съзнание е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за управление на човечеството и за човека вече няма достатъчно място за почитане на Бог, и няма повече благоприятни условия за преклонение пред Бог. Позицията на Бог в сърцата на цялото човечество се понижава все повече. Без място за Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социални изследователи, историци и политици, които предлагаха теории на социалната наука, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, станаха все по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, станаха все по-многобройни. Все повече хора се отнасят към сведенията за Божието дело и Неговите слова през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог, към съществуването на Бог и към принципа, че Бог господства над всички неща. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Малко хора се заемат да търсят къде Бог извършва делото Си днес или как господства над крайната цел на човека и я урежда. Така, без да осъзнава това, човешката цивилизация става все по-неспособна да се съобразява с желанията на човека и дори има много хора, които смятат, че живеейки в такъв свят, са по-нещастни от онези, които вече са починали. Дори хора от някогашните високо цивилизовани държави изразяват подобни оплаквания. Защото дори и управниците и социолозите да си блъскат главите, за да запазят човешката цивилизация, без Божието напътствие усилията им ще са напразни. Нито един човек не може да запълни празнотата в човешкото сърце, защото нито един човек не може да бъде животът на човека и никоя социална теория не може да освободи човека от неволите на празнотата. Науката, знанието, свободата, демокрацията, насладата и комфортът носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща човекът все още неизбежно съгрешава и се оплаква от несправедливостта на обществото. Наличието на тези неща не може да попречи на копнежа и желанието на човека да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и неговите безсмислени жертви и изследвания само могат все повече да му носят скръб и да станат причина да бъде в постоянно състояние на безпокойство, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството или как да се изправи пред пътя, който му предстои, до степен, в която човекът дори е уплашен от науката и знанието, а още повече да се страхува от чувството на празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава, в която няма човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да избягаш от желанието да изследваш съдбата, тайнствата и крайната цел на човечеството, и си още по-неспособен да избегнеш объркващото чувство за празнота. Социолозите наричат такива общи за цялото човечество явления „социални явления“, но нито един велик човек не може да се появи и да реши подобни проблеми.
(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество)
67. Това е мръсна земя от хиляди години. Тя е непоносимо мръсна, мизерията е навсякъде, навсякъде вилнеят призраци, които мамят и заблуждават, отправят безпочвени обвинения[1], безмилостни са и са жестоки, тъпчат този призрачен град и го оставят осеян с трупове. Вонята на разложение се носи над земята и прониква във въздуха, а той е строго охраняван[2]. Кой може да види света отвъд небето? Дяволът завързва плътно цялото тяло на човека, превързва очите му и запечатва здраво устните му. Царят на дяволите е вилнял в продължение на няколко хиляди години, та чак до днес, когато все още следи отблизо призрачния град, сякаш е непробиваем дворец на демони. Същевременно тази глутница кучета пазачи с гневни погледи е дълбоко уплашена, че Бог ще ги свари неподготвени и ще ги изтреби всички, че ще ги остави без спокойно и щастливо място. Как изобщо хората на призрачен град като този биха могли да видят Бог? Наслаждавали ли са се някога на нежността и обичливостта на Бог? Как биха могли да разберат въпросите на човешкия свят? Кой от тях може да разбере нетърпеливите Божии намерения? Затова не е чудно, че въплътеният Бог остава напълно скрит: как в такова мрачно общество, където демоните са безмилостни и безчовечни, царят на дяволите, който убива хора, без да му мигне окото, би могъл да търпи съществуването на Бог, Който е обичан, мил и свят? Как би могъл да аплодира и да се радва на Божието идване? Тези лакеи! Те отвръщат на добротата с омраза, отдавна са започнали да се отнасят към Бог като към враг, злоупотребяват с Бог, крайно жестоки са, не изпитват ни най-малко уважение към Бог, нападат и плячкосват, загубили са всякаква съвест, вървят срещу всякаква съвест и изкушават невинните до изпадането им в кома. Предци от древността? Любими водачи? Всички те се противопоставят на Бог! Тяхната намеса е оставила всичко под небето в състояние на мрак и хаос! Религиозна свобода? Законните права и интересите на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на злото! Кой е прегърнал Божието дело? Кой е дал живота си или е пролял кръвта си за Божието дело? Хората, които са поробени с поколения наред, от родители до деца, безцеремонно са поробвали Бог — как това да не предизвика ярост? Хиляди години на омраза са концентрирани в сърцето, хилядолетия на греховност са изписани в сърцето — как това да не предизвика отвращение? Отмъстете за Бог, унищожете напълно Божия враг, не му позволявайте да вилнее повече и не му позволявайте да управлява като тиранин! Сега е моментът: човекът отдавна е събрал всичките си сили, посветил е всичките си усилия и е платил всяка цена за това да разкъса отвратителното лице на този дявол и да позволи на хората, които са били заслепени и са понесли всякакви страдания и трудности, да се надигнат от болката си и да се опълчат срещу този зъл стар дявол. Защо се поставя такова непреодолимо препятствие пред Божието дело? Защо се използват различни трикове, за да се измами Божият народ? Къде са истинската свобода и законните права и интереси? Къде е безпристрастността? Къде е утехата? Къде е топлината? Защо се използват измамни схеми, за да се мамят Божите хора? Защо се използва сила, за да се потули идването на Бог? Защо не се остави Бог да броди свободно по земята, която е създал? Защо се преследва Бог, докато Той няма къде да си отдъхне? Къде е топлината сред хората? Къде е приветстването Му от хората? Защо се предизвиква такъв отчаян копнеж у Бог? Защо Бог е принуден да призовава отново и отново? Защо Бог е докаран дотам, че да трябва да се тревожи за Своя възлюбен Син? Това общество е толкова мрачно, защо неговите презрени кучета пазачи не позволяват на Бог да идва и да си отива свободно в света, който е създал? Защо човекът, който живее сред болка и страдание, не разбира? Заради вас Бог е понесъл голяма мъка, с голяма болка ви е дарил Своя възлюбен Син, Своята плът и кръв — така че защо продължавате да си затваряте очите? Пред очите на всички вие отхвърляте идването на Бог и отказвате Божието приятелство. Защо сте толкова безскрупулни? Готови ли сте да понасяте несправедливостите в едно мрачно общество като това? Защо, вместо да пълните стомасите си с хилядолетна враждебност, се тъпчете с „боклуците“ на царя на дяволите?
(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8))
Забележка:
1. „Отправят безпочвени обвинения“ се отнася до методите, чрез които дяволът вреди на хората.
2. „Строго охраняван“ означава, че методите, с които дяволът измъчва хората, са особено жестоки и контролират хората до такава степен, че те не могат да мръднат.
68. От горе до долу и от началото до края Сатана смущава Божието дело и се противопоставя на Бог. Всички тези приказки за „древно културно наследство“, ценни „знания за древната култура“, „учения на даоизма и конфуцианството“, „конфуцианска класика и феодални обреди“ са отвели човека в ада. Никъде не могат да се видят напреднали технологии и съвременна наука, нито високоразвита индустрия, селско стопанство или търговия. По-скоро всичко, което Сатана прави, е да подчертае феодалните обреди, разпространявани от „маймуните“ в древността, за да нарушава, опонира и разрушава Божието дело умишлено. Той не само продължава да измъчва хората и до днес, но дори иска да ги погълне[1] цели. Разпространяването на моралните и етичните учения на феодализма и предаването на знанията на древната култура отдавна са заразили хората, превръщайки ги в малки и големи дяволи. Малцина са онези, които с радост биха приели Бог, малцина са онези, които с радост биха приветствали Неговото идване. Ликът на цялото човечество е изпълнен със смъртоносни намерения и навсякъде във въздуха се носи погубващ дъх. Хората се стремят да пропъдят Бог от тази земя; с ножове и мечове в ръка те се подреждат в боен строй, за да „унищожат“ Бог. Навсякъде из тази земя на дяволи, където на човека постоянно се повтаря, че няма Бог, е пълно с идоли, а въздухът над нея е пропит от отвратителна миризма на горяща хартия и тамян — толкова гъста, че чак задушава. То е като воня на утайка, която се носи с извиването на отровната змия, толкова силна, че човек не може да се сдържи да не повърне. Освен това слабо се долавя звукът от зли демони, които монотонно напяват писания — звук, който сякаш идва от далечния ад, толкова много, че тръпки те побиват. Навсякъде из тази земя са издигнати идоли от всички цветове на дъгата, които превръщат земята в свят на чувствени наслади, докато царят на дяволите продължава да се смее злобно, сякаш подлият му заговор е успял. В същото време човекът остава в пълно неведение, а и не подозира, че дяволът вече го е покварил до степен, че той е изгубил съзнание и е свел глава в знак на поражение. Дяволът иска с един замах да изтрие всичко, свързано с Бог, и отново да Го омърси и да Го убие. Той е решен да разруши и смути Неговото дело. Как може да позволи на Бог да му бъде равнопоставен? Как може да търпи Бог да се „намесва“ в делата му сред хората на земята? Как да позволи на Бог да разобличи отвратителното му лице? Как да позволи на Бог да обърка делата му? Как може този дявол, почервенял от ярост, да позволи на Бог да управлява в неговия имперски двор на земята? Как да се преклони пред Неговата изключителна мощ доброволно? Отвратителният му лик се разкрива такъв, какъвто е, така че човек не знае дали да се смее, или да плаче, и наистина е трудно да се говори за него. Нима това не е същността му? С уродливата си душа той все още вярва, че е невероятно красив. Тази банда от съучастници в престъплението[2]! Те слизат в света на смъртните, за да се отдадат на удоволствия и да предизвикат смут, като разбъркват нещата до такава степен, че светът се превръща в променливо и непостоянно място, а сърцето на човека се изпълва с тревога и безпокойство, и до такава степен са се подиграли с човека, че на външен вид той е заприличал на звяр в полето, у когото не е останало нищо човешко — изключително грозен и изгубил и последната следа от първоначалния свят човек. Нещо повече, те дори искат да поемат върховна власт на земята. Те спъват Божието дело толкова много, че то едва се придвижва напред, и затварят човека така плътно, като зад стени от мед и стомана. След като са извършили толкова много тежки грехове и са причинили толкова много бедствия, все още ли очакват нещо различно от наказание? От известно време демоните и злите духове вилнеят на земята и са запечатали намеренията и ревностните усилия на Бог толкова плътно, че са непроницаеми. Това наистина е смъртен грях! Как да не се тревожи Бог? Как да не изпитва Той гняв? Те сериозно възпрепятстваха Божието дело и му се противопоставиха. Колко непокорно!
(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (7))
Забележка:
1. „Погълне“ се отнася до поквареното поведение на царя на дяволите, който поглъща хората цели.
2. „Съучастници в престъплението“ е подобно на „банда хулигани“.
69. Познанието за древната култура и история, обхващащи няколко хиляди години, е затворило мисленето и представите на хората, както и техните духовни възгледи, толкова плътно, че ги е направило непроницаеми и неразградими[1]. Хората живеят в осемнадесетия кръг на ада, където, сякаш са пропъдени от Бог в подземията и никога не могат да видят светлина. Феодалното мислене така е потиснало хората, че те едва дишат и се задушават. Те нямат и капчица сила да се съпротивляват; всичко, което правят, е да търпят и то да търпят мълчаливо… Никога никой не се е осмелявал да се бори или да отстоява правосъдието и справедливостта. Под ударите и злоупотребите на феодалната етика хората просто водят начин на живот, по-лош от животинския, ден след ден, година след година. Те никога не са се замисляли да търсят Бог, за да се радват на щастие в човешкия свят. Сякаш хората са били пребити до степен, в която са като падналите есенни листа — повехнали, изсушени и жълто-кафяви. Хората отдавна са изгубили паметта си, живеят безпомощно в ада, наречен човешки свят, и очакват настъпването на последния ден, за да загинат заедно с този ад, сякаш последният ден, за който копнеят, е денят, в който човекът ще се радва на мирно спокойствие. Феодалната етика е отвела живота на човека в „Хадес“, което още повече отслабва силата му да се съпротивлява. Всички видове потисничество стъпка по стъпка тласкат хората към все по-дълбоко пропадане в Хадес, все по-далеч от Бог, докато днес те са станали напълно чужди на Бог и бързат да Го избегнат, когато Го срещнат. Хората Го пренебрегват и Го оставят да стои сам настрани, сякаш никога преди не са Го познавали или виждали. И все пак Бог е чакал човека през целия дълъг път на човешкия живот, като никога не стоварвал неудържимия Си гняв върху него, а само мълчаливо, без да продума, е чакал човекът да се покае и да започне отначало. Бог отдавна дойде в човешкия свят, за да сподели страданията на човешкия свят с хората. През всичките години, в които Той е живял с хората, никой не е разкрил Неговото съществуване. Бог само мълчаливо понася страданията от занемареността в човешкия свят, докато изпълнява делото, което е донесъл лично. Той продължава да търпи заради волята на Бог Отец и заради нуждите на човечеството, понасяйки страдания, каквито човекът никога не е изпитвал. В присъствието на хората Той спокойно ги е чакал и в тяхно присъствие се е смирил заради волята на Бог Отец, а също и заради нуждите на човечеството. Знанието за древната култура тайно е откраднало човека от Божието присъствие и го е предало на царя на дяволите и потомството му. Четирите книги и Петте класики[а] са пренесли мисленето и представите на хората в друга бунтовна епоха, като са ги накарали да се прекланят още повече от преди пред онези, които са съставили Книгата/Класиката на документите, и в резултат на това да влошат още повече представите си за Бог. Без знанието на хората царят на дяволите безмилостно пропъди Бог от сърцата им и след това ги завзе с тържествуващо задоволство. Оттогава хората придобиха грозна душа и лика на царя на дяволите. Омраза към Бог изпълваше гърдите им, а злите намерения на царя на дяволите се разпространяваха в хората ден след ден, докато не ги погълнаха напълно. Хората вече нямаха и капчица свобода и нямаше как да се избавят от оковите на царя на дяволите. Нямаха друг избор, освен да бъдат пленени на място, да му се предадат и подчинят в негово присъствие. Много отдавна, когато сърцето и душата на човека бяха още в младенческа възраст, царят на дяволите посади в тях семето на тумора на атеизма, научи човека на заблуди като „изучавай науката и технологиите, осъзнай четирите модернизации и на света няма такова нещо като Бог“. Не само това, а и при всеки удобен случай се провиква: „Да разчитаме на нашия усърден труд, за да изградим красива родина“, като призовава всеки човек да бъде подготвен от детството си да служи вярно на своята страна. Несъзнателно хората бяха доведени при него, където без колебание той неоснователно си присвои всички заслуги (тоест заслугите, които принадлежат на Бог, за това, че държи цялото човечество в ръцете Си). Никога не е изпитвал чувство на срам. Нещо повече, той безсрамно грабна Божия народ и го завлече обратно в дома си, където скочи на масата като мишка и накара хората да му се поклонят като на Бог. Колко отчайващо! Той крещи силно скандални, шокиращи неща, като например: „На света няма такова нещо като Бог. Вятърът се поражда от промени съгласно природните закони; дъждът се появява, когато водните пари, срещайки се с ниски температури, се кондензират в капки, които падат на земята; земетресението е разтърсване на земната повърхност поради геоложки промени; сушата се дължи на сухота във въздуха, причинена от нуклеоново разрушаване на повърхността на слънцето. Това са естествени явления. Къде във всичко това има Божие дело?“. Има дори такива, които гръмогласно изразяват твърдения като следните — твърдения, които не бива да се изричат на глас: „Човекът е еволюирал от маймуните в древното минало, а днешният свят произлиза от поредица примитивни общества, започващи преди около един еон. Дали една държава ще процъфтява, или ще запада, зависи изцяло от нейния народ“. На заден план той кара хората да го окачват по стените или да го поставят на масата, за да му отдават почит, и да му правят жертвоприношения. В същото време, докато крещи: „Няма Бог“, той самият се представя за Бог, като безцеремонно изтласква Бог от пределите на земята, заемайки мястото Му и влизайки в ролята на цар на дяволите. Каква пълна загуба на разум! Това кара хората да го презират до мозъка на костите си. Сякаш Бог и той са заклети врагове и не могат да съществуват заедно. Той се опитва да пропъди Бог, а самият той вилнее на воля, извън обсега на закона[2]. Какъв цар на дяволите само! Как може да му се позволи да съществува? Той няма да се успокои, докато не обърка Божието дело и не остави всичко в пълен хаос[3], сякаш иска да се противопостави на Бог докрай, докато рибата не умре или мрежата не се скъса, като умишлено се противопоставя на Бог и оказва натиск все по-близо. Отвратителното му лице отдавна е напълно разобличено, сега е наранено и смазано[4], в окаяно състояние, но въпреки това омразата му към Бог не отслабва, сякаш само ако погълне Бог на една хапка, ще успее да смекчи омразата, натрупана в сърцето му. Как можем да го търпим, този враг на Бог! Само неговото изкореняване и пълното му унищожение ще доведат до осъществяване на желанието на живота ни. Как може да се остави да продължава да вилнее? Той е покварил хората до такава степен, че не познават небесното слънце и са лишени от жизненост и чувства. Хората са загубили нормалния си човешки разум. Защо не посветим цялото си същество на това да го унищожим и да го изгорим, за да премахнем всички тревоги за бъдещето и да позволим на Божието дело по-скоро да достигне невиждано великолепие? Тази банда мошеници е влязла в света на хората и го е свела до смут. Те са довели цялото човечество до ръба на пропастта и тайно планират да го избутат в нея, за да го разбият на парчета и след това да погълнат труповете на хората. Те напразно се надяват да провалят Божия план и да влязат в двубой с Него, залагайки всичко на едно хвърляне на заровете[5]. Това не е никак лесно! В края на краищата кръстът е подготвен за царя на дяволите, който е виновен за най-отвратителните престъпления. Мястото на Бог не е на кръста. Той вече го е захвърлил настрана за дявола. Бог отдавна е излязъл победител и вече не скърби за греховете на човечеството, а ще донесе спасение на цялото човечество.
(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (7))
Забележка:
1. „Неразградими“ тук се използва саркастично и означава, че хората са закостенели в своите знания, култура и духовни възгледи.
2. „Вилнее на воля, извън обсега на закона“ означава, че дяволът е обезумял и вилнее.
3. „Пълен хаос“ се отнася до това, че насилственото поведение на дявола е непоносимо за гледане.
4. „Наранено и смазано“ се отнася до грозното лице на царя на дяволите.
5. „Залагайки всичко на едно хвърляне на заровете“ означава да заложиш всички пари на един залог с надеждата да спечелиш накрая. Това е метафора за зловещите и нечестиви кроежи на дявола. Изразът се използва подигравателно.
а. Четирите книги и Петте класики са авторитетните книги на конфуцианството в Китай.
70. В така нареченото знание на човека Сатана е вложил голяма част от философията си за светските отношения и мисленето си. И докато Сатана прави това, той оставя човека да възприема неговото мислене, философия и възгледи, за да може човекът да отрече съществуването на Бог, да отрече Божието господство над всички неща и над човешката съдба. Така с напредването на обучението и придобиването на повече знания човек чувства, че съществуването на Бог става неясно, и дори може вече да не чувства, че Бог съществува. Тъй като Сатана е внушил на човека определени мисли, възгледи и представи, щом веднъж е вкарал тази отрова в човека, нима човекът не е подведен и покварен от Сатана? И така, с какво бихте казали, че живеят днешните хора? Нима те не живеят със знанията и мислите, внушени от Сатана? А нещата, които се крият в тези знания и мисли, не представляват ли философията и отровата на Сатана? Човекът живее с философията и отровата на Сатана. А какво стои в основата на покварата на човека от страна на Сатана? Сатана иска да накара човека да се отрече от Бог, да се съпротивлява срещу Него и да Му се противопоставя, както прави Сатана. Това е целта, както и средството, чрез което Сатана покварява човека.
(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)
71. В процеса на усвояване на знание от човека, Сатана прибягва до всякакви средства — било то чрез разкази, като му подхвърля по някоя частица познание, или като му позволява да задоволява желанията и амбициите си. По какъв път надолу иска да го поведе Сатана? Хората си мислят, че в научаването на знания няма нищо лошо, че то е напълно естествено. Казано по по-привлекателен начин, да се изграждат висши въжделения или да се притежават амбиции означава да се притежава стимул и това трябва да е правилният път в живота. Няма ли хората да живеят по-славно, ако могат да осъществят въжделенията си или успешно да изградят кариера? Като прави това, човек не само почита предците си, но и получава възможност да остави своята следа в историята — нима това не е нещо добро? Добро е в очите на светските хора, те го приемат за правилно и положително. Дали обаче Сатана, със зловещите си мотиви, води хората по този път и това е всичко? Разбира се, че не. Всъщност, колкото и големи да са човешките домогвания, колкото и реалистични и подобаващи да са желанията на хората, всичко, което човекът иска да постигне, всичко, което човекът търси, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са от ключово значение за всеки човек, през целия му живот, и тъкмо тях Сатана желае да втълпи на човеците. Кои са тези две думи? Те са „слава“ и „придобивки“. Сатана използва много мек метод, метод който е съвсем съгласно човешките представи и не е много агресивен, за да накара хората неусетно да приемат неговите средства и закони за оцеляване, да развият житейски цели и посоки и да придобият домогване в живота. Колкото и високопарни да са описанията на тяхното домогване в живота, това домогване винаги се върти около славата и придобивките. Всичко, което великите и прочутите — или всъщност всеки човек — преследват през целия си живот, се свежда до тези две думи: „слава“ и „придобивки“. Хората си мислят, че веднъж добили слава и придобивки, имат капитала да се наслаждават на висок статус и голямо богатство и да се наслаждават на живота. Те смятат, че щом се сдобият със слава и придобивки, имат капитала да търсят удоволствия и да се впускат в разюздани плътски наслади. Заради така желаните слава и придобивки хората с удоволствие и несъзнателно полагат в ръцете на Сатана телата си, сърцата си и дори всичко свое, включително перспективите и съдбите си. Правят го безрезервно, без да се съмняват нито за миг и без изобщо да им хрумне да си възвърнат всичко, което някога са имали. Могат ли хората да запазят контрол над себе си, след като са се предали на Сатана и са му станали предани по този начин? Категорично не. Те са изцяло под неговата власт. Затънали са до гуша в това тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Затъне ли в слава и придобивки, човек спира да търси това, което е светло, което е справедливо и това, което е добро и красиво. Това е, защото за хората съблазънта на славата и придобивките е твърде голяма; това са неща, които хората могат да преследват безкрайно през целия си живот и дори за цяла вечност. Не е ли това действителното положение? Някои хора ще кажат, че знанието се свежда само до четене на книги и усвояване на нова, досега неизвестна на човека информация, за да не изостава той от света и да бъде в крак с времето. Че усвоява знания просто за да си осигури прехрана и някакво бъдеще и да задоволи елементарните си потребности. Но нима някой би се подложил на десетилетие усърдно учене само за да задоволи основните си нужди, само за да не остане гладен? Не, няма такива хора. Тогава защо изтърпява тези многогодишни лишения? Прави го за слава и придобивки. Славата и придобивките ги очакват в далечината, зоват хората и те вярват, че само чрез собственото си усърдие, трудности и борби ще могат да следват пътя, който ще ги отведе до спечелването на слава и придобивки. Подобни хора трябва да изтърпят тези трудности заради собствения си бъдещ път, заради бъдещите си наслади и за да придобият по-добър живот. Какво по-точно представлява това знание — можете ли да ми отговорите? Не се ли състои от правилата и житейските философии, внушени на хората от Сатана, като „обичай партията, родината и религията си“ или „мъдрият човек се примирява с обстоятелствата“? Не са ли житейските „възвишени въжделения“, като идеите на великите личности, високия морал на прочутите или смелостта на героите, или благородството и добротата на запасалите саби герои на исторически романи внушени на човека от Сатана? Тези идеи влияят на поколение след поколение и представителите на всяко поколение са принудени да ги приемат. Животът им минава в мъчително преследване на „възвишените въжделения“, за които са готови да жертват дори живота си. Това са средствата и това е начинът, по който Сатана използва знанието, за да поквари хората. А щом ги поведе по този път, дали са в състояние да се покоряват на Бог и да Го почитат? Способни ли са да приемат Божието слово и да се стремят към истината? Категорично не, защото са подведени от Сатана. Нека пак погледнем знанието, мислите и мненията, втълпени на хората от Сатана: съдържат ли те истината, че трябва да се покорим на Бог и да го почитаме? Има ли ги истините за боязън от Бог и отбягване на злото? Включват ли поне част от Божието слово? Съдържат ли изобщо нещо, свързано с истината? Абсолютно нищо — тези неща изцяло липсват.
(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)
72. Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща и да се борят за слава и придобивки, да търпят трудности за слава и придобивки, да понасят унижения и да носят тежко бреме за слава и придобивки, да жертват всичко свое за слава и придобивки и да правят всяка преценка или да вземат всяко решение в името на славата и придобивките. Така Сатана слага невидими окови на хората и оковани по този начин, те нямат нито способността, нито куража да се освободят. Без да се усетят, те носят тези окови, докато кретат напред стъпка по стъпка с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно омразни коварните му подбуди? Може би днес все още не успявате да прозрете коварните подбуди на Сатана, защото си мислите, че без слава и придобивки животът не би имал смисъл и хората вече не биха могли да виждат пътя пред себе си и целите си, и бъдещето им би било тъмно, мъгляво и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана слага на човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, донесени ти от Сатана. Когато пожелаеш да се освободиш от всички тези неща, които Сатана ти е внушил, напълно ще се разделиш със Сатана и искрено ще намразиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава ще имаш искрена любов и копнеж към Бог.
(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)
73. Науката само позволява на човека да вижда обекти във физическия свят и да задоволява човешкото любопитство, но не е в състояние да му даде възможност да види онези закони, чрез които Бог властва над всичко съществуващо. Човек сякаш получава отговори от науката, но тези отговори го озадачават и носят само временно удовлетворение, което ограничава човешкото сърце само в границите на физическия свят. Човек вярва, че е получил отговори от науката, така че, когато възникне някакъв спорен въпрос, хората използват научните си възгледи, за да го докажат и да го приемат. Науката съблазнява човешкото сърце и го завладява до такава степен, че човек вече няма достатъчно разум, за да познава Бог, да се покланя на Бог и да вярва, че всичко произлиза от Бог и че човек трябва да се обърне към Него в търсене на отговори. Не е ли така? Колкото повече човек вярва в науката, толкова по-нелогичен става той, като вярва, че всичко има научно решение, че всичко може да бъде решено чрез изследване. Такива хора не търсят Бог и не вярват, че Той съществува. Когато са изправени пред някакъв проблем, много хора, които отдавна вярват в Бог, ще се обърнат към компютъра, за да търсят информация и отговори. Те вярват единствено в научното познание. Не вярват, че Божието слово е истина, не вярват, че Божиите слова могат да решат всички проблеми на човечеството, не разглеждат всеки един от човешките проблеми от гледна точка на истината. С какъвто и проблем да се сблъскат, те никога не се молят на Бог, нито се опитват да намерят решение чрез търсене на истината в Божиите слова. По много въпроси те предпочитат да вярват, че знанието може да реши проблема; за тях науката има последната дума. Бог изобщо не съществува в сърцата на такива хора. Те са неверници и техните представи за вярата в Бог не се различават от тези на много видни интелектуалци и учени, които непрекъснато се опитват да изследват Бог чрез научни методи. Има много религиозни експерти, например, които са посетили планината, където се намира кивотът, и така са доказали съществуването му. Но в появата на кивота те не виждат съществуването на Бог. Те вярват само на легендите и на историята. Това е резултатът от тяхното научно изследване и изучаване на материалния свят. Чрез изследване на материалната сфера — било то микробиология, астрономия или география, никога няма да получиш резултат, който да категорично да покаже, че Бог съществува или че Той има върховенство над всичко съществуващо. Какво дава науката на човека? Нима тя не го отдалечава от Бог? Не го ли подтиква да подложи Бог на изследвания? Не го ли кара да се съмнява още повече в съществуването на Бог и Неговото върховенство и по този начин да се отрече от Него и да Го предаде? Тя води до това. Какво иска да постигне Сатана, когато покварява човека с помощта на науката? Той иска да подведе хората с помощта на научни заключения и да ги направи безчувствени, и използва двусмислени отговори, за да държи сърцата на хората във властта си, така че те да не търсят Бог или да не вярват в Неговото съществуване. Ето защо казвам, че науката е един от начините, по които Сатана покварява хората.
(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)
74. Сатана е съчинил множество народни приказки и разкази, поместени в историческите книги, които оставят у хората трайни впечатления за образи от традиционната култура и суеверията. В Китай например имаме „Осмината безсмъртни, прекосяващи морето“, „Пътешествието на Запад“, Нефритения император, „Неджа надвива царя на драконите“ и „Възцаряването на боговете“. Не са ли те дълбоко отпечатани в умовете на хората? Дори и някои от вас да не ги познават в подробности, все пак знаеш за какво се разказва в тези приказки и това общо съдържание е съхранено в ума ти и в сърцето ти така, че да не ги забравиш. Това са различните идеи и легенди, които Сатана съчини за хората още отдавна, а после и разпространява сред тях в различни моменти. Те нанасят непосредствена вреда върху душите на хората и ги съсипват, тегнейки над тях като низ от магии. Това ще рече, че приемеш ли веднъж този тип традиционна култура, разкази и суеверия, щом те се загнездят в ума ти и щом ги допуснеш в сърцето си, ти си като омагьосан — оплиташ се в мрежите на тези културни капани, тези идеи и традиционни истории, и попадаш под влиянието им. Те влияят на живота ти, житейските ти възгледи и преценката ти за нещата. Още по-силно е влиянието им върху търсенето ти на верния път в живота: това е наистина черна магия. Колкото и да се мъчиш, не успяваш да се отърсиш от тях; кълцаш ги с нож, за да ги отстраниш, но те се впиват; замахваш срещу тях, но не ги отпъждаш от себе си. При това неусетно поразените от тази магия несъзнателно започват да почитат Сатана и образът му намира място в сърцата им. С други думи, Сатана се превръща в техен идол, обект на възхищение и обожание, а някои стигат дотам да го възприемат като Бог. Хората не осъзнават, че таят такива чувства в сърцата си, а те властват над думите и над делата им. Нещо повече, отначало отхвърляш тези приказки и легенди като измислици, но после неусетно приемаш съществуването им, превръщаш ги в реални образи, а оттам в обекти от действителността. В невежеството си ти подсъзнателно поемаш тези идеи и приемаш съществуването на тези неща. И все така несъзнателно разтваряш за дяволи, за Сатана и за идоли портите на дома си и на сърцето си — какво е това, ако не магия?
(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)
75. Суеверните дейности, с които хората се занимават, са това, което Бог мрази най-много, но мнозина все още не могат да се откажат от тях, като смятат, че те са постановени от Бог, и дори днес все още не са се отървали напълно от тях. Такива неща като приготовленията, които младите хора правят за сватбени тържества и булчински чеизи; паричните подаръци, банкетите и други подобни начини, с които се празнуват радостни събития; предадените древни формули; всички безсмислени суеверни дейности, извършвани за мъртвите и техните погребения: те са още по-отвратителни за Бог. Дори денят за поклонение (включително съботата, както се спазва от религиозния свят) е отвратителен за Него; а социалните взаимоотношения и светското общуване между хората са още по-отритнати от Бог. Дори Пролетният фестивал и Рождество Христово, които са известни на всички, не са постановени от Бог, да не говорим за играчките и украсата за тези празници като куплети, фойерверки, фенери, Свето причастие, коледни подаръци и коледни тържества — не са ли те идоли в съзнанието на хората? Разчупването на хляба в съботата, виното и финият лен са още по-категорично идоли. Всички традиционни празници, популярни в Китай, като Денят на издигането на драконовите глави, Фестивалът на драконовите лодки, Фестивалът в средата на есента, Фестивалът Лаба и Нова година, както и фестивалите в религиозния свят като Великден, Денят на Светото кръщение и Коледа — всички тези празници, за които няма оправдание, са били организирани и предавани от много хора от древността до днес. Богатото въображение и изобретателният помисъл на човечеството са позволили те да бъдат предадени до наши дни. Те изглеждат без недостатъци, но всъщност са хитрости, с които Сатана си играе с човечеството. Колкото по-многобройни са сатаните на едно място и колкото по-остаряло и изостанало е то, толкова по-дълбоко са вкоренени неговите феодални обичаи. Тези неща толкова здраво привързват хората, че не позволяват никакво движение. Много от фестивалите в религиозния свят изглеждат оригинални и сякаш създават мост към Божието дело, но всъщност те са невидимите връзки, с които Сатана обвързва хората и им пречи да опознаят Бог — всички те са хитри уловки на Сатана. Всъщност, когато един етап от Божието дело е завършен, Той вече е унищожил инструментите и стила на онова време, без да остави никаква следа. Въпреки това „благочестивите вярващи“ продължават да се покланят на тези осезаеми материални предмети; междувременно те оставят това, което Бог притежава, на заден план, не го изучават повече и изглеждат изпълнени с любов към Бог, докато всъщност отдавна са Го избутали от къщата и са поставили Сатана на масата, за да му се покланят. Портретите на Исус, Кръста, Мария, Кръщението на Исус и Тайната вечеря — хората ги почитат като Господар на небето, като през цялото време многократно викат: „Господи, небесни Отче“. Не е ли смешно всичко това? И до днес много подобни поговорки и практики, които са били предавани сред човечеството, са омразни на Бог; те сериозно пречат на пътя пред Бог и освен това създават огромни спънки за навлизането на човечеството. Като оставим настрана степента, до която Сатана е покварил човечеството, отвътре хората са изцяло изпълнени с неща като закона на Уитнес Лий, преживяванията на Лорънс, проучванията на Уочмън Ни и делото на Павел. Бог просто няма как да работи върху човешките същества, защото те имат в себе си твърде много индивидуализъм, закони, правила, разпоредби, системи и други подобни; тези неща, в допълнение към феодалните суеверни наклонности на хората, са пленили и погълнали човечеството. Сякаш мислите на хората са интересен филм, който разказва цветна приказка с фантастични същества, които се носят по облаците, толкова въображаеми, че изумяват хората, оставяйки ги зашеметени и безмълвни. В интерес на истината делото, което Бог идва да свърши днес, е най-вече кастрене на суеверните белези на човешките същества и тяхното разсейване, а също и пълно преобразяване на тяхната мисловна нагласа. Божието дело не се е запазило до днес благодарение на наследството, което е предавано от човечеството през поколенията; то е дело, започнато лично от Него и завършено от Него, без да е необходимо да се приема наследството на определен велик духовен човек или да се наследява някакво дело с представителен характер, извършено от Бог в някоя друга епоха. Човешките същества не трябва да се интересуват от тези неща. Днес Бог има друг стил на говорене и работа, така че защо хората трябва да се притесняват? Ако хората вървят по пътя на днешния ден в рамките на текущия поток, продължавайки наследството на своите „предци“, те няма да достигнат до своята крайна цел. Бог изпитва дълбоко отвращение към този конкретен начин на човешко поведение, точно както се отвращава от годините, месеците и дните в човешкия свят.
(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (3))
76. Сатана покварява човечеството и властва над него посредством социалните тенденции. Те включват множество аспекти, като преклонението пред великите и прочутите, въздигането в култ на филмови и музикални идоли, обожествяването на всякакви знаменитости, пристрастяването към онлайн игрите и какво ли още не. Изброените са част от социалните тенденции и не е необходимо да ги анализираме в подробности. Ще говорим само за идеите, които въпросните социални тенденции втълпяват у хората, за начините, по които те карат хората да се справят със света, и за житейските цели и възгледи, които натрапват в умовете им. Те са от особено значение, защото контролират мисленето и мненията на хората и им влияят. Тези тенденции никнат една след друга и всички те оказват зло влияние, което непрестанно развращава човечеството и кара хората да губят съвестта си, човечността си и разума си, отслабва морала и почтеността им до такава степен, че може да се каже, че повечето днешни хора са напълно лишени от почтеност, от човечност, та дори и от съвест и елементарен разум. И така, какви са въпросните социални тенденции? Не можеш да ги видиш с просто око. Щом по света се разпространи поредната нова тенденция, вероятно само шепа хора са на гребена на вълната и са влезли в ролята на предводители. Започват да правят нещо ново, а после да прегръщат някаква идея или мнение. Въпреки това повечето хора неусетно се заразяват един след друг, привлечени и погълнати от въпросната тенденция, и така, докато всички до един несъзнателно и неволно я приемат, потапят се в нея и ѝ стават подвластни. Една след друга тези тенденции карат хората, които са нездрави духом и телом и които не знаят каква е истината и не могат да разграничават положителното от отрицателното, да възприемат охотно въпросните тенденции заедно с житейските възгледи и ценности, идващи от Сатана. Приемат съветите на Сатана за това как да се отнасят към живота си и как да го живеят, които той им „дарява“, и са лишени от силата, способността, а още повече от съзнанието да се съпротивляват. […]
… Сатана използва тези социални тенденции, за да подмами човеците стъпка по стъпка в дяволско леговище, така че хората несъзнателно да почитат парите, материалните желания, злото и насилието в социалните тенденции. Щом тези неща се настанят в сърцата на хората, в какво се превръщат те? Човекът става дявол, Сатана! Защо? Защото какви са психологическите склонности в сърцето на човек? Какво почитат хората? Те започват да се наслаждават на злото и насилието, красотата и добротата не им се нравят, а мирът съвсем не им е по вкуса. Хората не желаят да водят простичък живот в нормална човешка природа, а ламтят за знатно положение и огромни богатства, а и за плътски наслади, като не щадят усилия да задоволят плътта си без ограничения и задръжки; с други думи, правят, каквото си пожелаят. И така, когато човек се е оставил да го повлекат тези тенденции, дали знанието, което си усвоил, ще ти помогне да се освободиш? Дали придобитото разбиране за традиционната култура и суеверията ще ти помогне да се измъкнеш от това сериозно затруднение? Дали възприетите от хората традиционен морал и обреди биха помогнали на хората да проявят въздържание? Да вземем за пример конфуцианските Аналекти и даоисткото учение. Дали те биха дали на хората силата да измъкнат краката си от плаващите пясъци на тези зли тенденции? Категорично не. Затова хората стават все по-нечестиви, все по-арогантни, по-високомерни, себелюбиви и жестоки. Чувствата между хората изчезнаха, изчезна и обичта в семействата, и разбирателството между роднини и приятели. Човешките отношения се характеризират с насилие. Всеки един от хората се стреми да приложи насилие в контактите си с околните; изкарва си прехраната с насилие; докопва се до статус и си осигурява печалби чрез насилие, прибягва до насилие и злонамерени методи, за да постигне, каквото си поиска. Нима това човечество не е ужасяващо? Определено да, такова е: човеците не само разпънаха Бог, но и съсякоха всички Негови следовници, защото човекът е изключително нечестив.
(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)
77. „Светът се върти около парите“ е сатанинска философия. Tя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това процес на покваряване на човека от Сатана? Може би хора имат различни нива на преживяно познание за този афоризъм, но всеки човек го тълкува и приема в различна степен въз основа на това, което се случва около него, и на личните му преживявания. Не е ли така? Колкото и да сте преживявали този афоризъм, какъв може да бъде негативният му ефект върху сърцето на човек? Нещо се разкрива чрез нрава на хората в нашия свят, включително на всеки един от вас. Какво е то? Култът към парите. Трудно ли е да го премахнете от човешкото сърце? Много е трудно! Очевидно човекът е много дълбоко покварен от Сатана! Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко, за да получат пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка? Докато преминаваш от отричането на този популярен афоризъм към окончателното му приемане като истина, сърцето ти напълно попада във владението на Сатана и така, без да се усетиш, започваш да живееш според тези думи. До каква степен ти е повлиял този афоризъм? Възможно е да познаваш истинския път, може и да знаеш истината, но не е по силите ти да се стремиш към нея. Може да си наясно, че Божиите слова са истината, но не искаш да платиш цената или да страдаш, за да постигнеш истината. Вместо това предпочиташ да жертваш собственото си бъдеще и съдба, за да се съпротивляваш на Бог до самия край. Каквото и да каже Бог, каквото и да направи Бог, независимо колко дълбока и голяма е Божията любов към теб, доколкото си способен да я разбереш, ти упорито държиш на своето и плащаш цената за този афоризъм. Което означава, че той вече е подвел мислите ти и е придобил власт над тях, вече контролира поведението ти и си по-склонен да му позволиш да определя съдбата ти, отколкото да се откажеш от стремежа си към богатство. Нима това, че хората могат да постъпват така, че могат да бъдат контролирани и манипулирани от думите на Сатана, не означава, че той ги е подвел и покварил? Нима сатанинската философия и нагласа и сатанинският нрав не са се вкоренили в сърцето ти? Не е ли постигнал Сатана целта си да те подведе, щом сляпо се стремиш към богатство и отказваш да следваш истината? Точно така е. Можеш ли да се усетиш, когато Сатана те подвежда и покварява? Не. Щом не виждаш стоящия точно пред теб Сатана и не усещаш подмолните му действия, ще можеш ли да видиш сатанинската порочност? Би ли могъл да знаеш как Сатана покварява човечеството? Той покварява човека по всяко време и навсякъде. Сатана лишава човек от възможността да се защити от тази поквара и го прави безпомощен пред нея. Сатана те принуждава да приемеш неговите мисли, неговите възгледи и всичките порочни неща, които произтичат от това в ситуации, когато си неосъзнат и нямаш представа какво се случва с теб. Хората приемат всичко това без изключение. Ценят го високо и го пазят като съкровище, позволяват му да ги манипулира и да си играе с тях. Ето така живеят хората във властта на Сатана, подчиняват му се несъзнателно и покварата им се задълбочава все повече и повече.
(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)
78. Сатана прилага шест основни трика, за да поквари човека
Първият е контрол и принуда. Тоест, Сатана прави всичко възможно, за да завладее сърцето ти. Какво означава „принуда“? Означава, че прибягва до заплашителни и силови тактики, за да те накара да му се подчиниш, принуждавайки те да мислиш до какви последици би довело твоето неподчинение. Обзема те страх, не смееш да му се противопоставиш и затова се предаваш.
Вторият му трик се състои в хитрини и измами. Какво означава „хитрини и измами“? Сатана си измисля разни истории и лъжи и те подвежда да повярваш в тях. Никога не ти казва, че човекът е създаден от Бог, но и не заявява направо, че не си създаден от Бог. Изобщо не споменава думата „Бог“, а я замества с други думи, за да те подведе и да нямаш понятие за съществуването на Бог. Естествено, тази „хитрина“ се изразява в още много аспекти, не само в този.
Третият му трик е насилствената индоктринация. Какво индоктринира насилствено у хората? Дали насилствената индоктринация е доброволен избор на човека? Дали човекът дава своето съгласие? Категорично не. Дори и да си несъгласен, ръцете ти са вързани. Без да се усетиш, Сатана те индоктринира, като ти втълпява своето мислене, своите житейски правила и своята същност.
Четвъртият му трик се състои в заплахи и заблуди. Тоест, Сатана прибягва до най-различни трикове, за да го приемеш, да го следваш и да му служиш. Не би се спрял пред нищо, за да постигне целите си. Понякога ти оказва дребни услуги, като същевременно те подмамва към греха. Откажеш ли да го последваш, ще те накара да страдаш и ще те накаже, ще те напада по различни начини и ще крои планове срещу теб.
Петият трик се изразява в подвеждане и вцепенение. С „подвеждане и вцепенение“ обозначаваме умението на Сатана да втълпява на хората сладки и наглед приемливи думи и идеи, които съответстват на представите им — струва им се, че той проявява разбиране към плътското състояние на хората и е загрижен за живота им и за бъдещето им, докато в действителност едничката му цел е да те измами. После те парализира, за да не различаваш добро от зло, неусетно да се поддадеш на измамата и така той да установи властта си над теб.
Шестият му трик е унищожението на ума и тялото. Коя част от човека унищожава Сатана? Той унищожава ума ти, така че да те лиши от съпротивителни сили, което ще рече, че сърцето ти постепенно и против волята ти се обръща към Сатана. Той ти втълпява тези неща ежедневно и използва тези идеи и култури, за да ти влияе и да те оформя ежедневно, като малко по малко пречупва волята ти, така че накрая вече да нямаш желание да си добър човек и да спреш да отстояваш това, което определяш като „справедливост“. Без да усетиш, вече си лишен от волята да плуваш срещу течението, а вместо това се оставяш да те носи. „Унищожението“ се изразява в упражнения от Сатана толкова силен тормоз, че хората се превръщат в сенки на самите себе си и губят човешкия си облик. Тогава Сатана използва случая да ги погълне.
Всеки от тези трикове, които Сатана прилага, за да поквари хората, отнема съпротивителните им сили и всеки от тях може да се окаже смъртоносен. С други думи всичко, което прави Сатана, и всеки трик, който използва, може да доведе до упадъка ти, може да те постави под негов контрол и може да те завлече в тресавището на злото и греховността. Такива са триковете, с които Сатана покварява хората.
(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)
79. Човекът, който е роден в такава мръсна земя, е заразен от обществото в значителна степен, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, презряната философия за светските отношения, напълно безполезното съществуване и низки обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя. С всеки изминал ден човешкият нрав става все по-безскрупулен и няма нито един човек, който доброволно да се откаже от нещо заради Бог, нито един, който доброволно да се покори на Бог, и дори няма нито един човек, който доброволно да търси явяването на Бог. Вместо това, под властта на Сатана, човекът преследва удоволствия до насита и безгрижно покварява плътта си в блатото. Дори когато чуят истината, онези, които живеят в мрака, нямат никакво желание да я практикуват и не са склонни да търсят дори когато видят, че Бог вече се е явил. Как може едно толкова извратено човечество да има каквато и да било възможност за спасение? Как може едно толкова упадъчно човечество като това да живее в светлината?
(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог)
80. Въпреки че Сатана изглежда човечен, справедлив и добродетелен, същността му е жестока и нечестива
Сатана гради славата си, като мами хората и често се установява като водач и пример за справедливост, достоен за подражание. Под фалшивия предлог, че защитава справедливостта, той вреди на хората, поглъща душите им и използва всякакви средства, за да ги отслаби, подведе и подстрекава. Неговата цел е да накара хората да одобрят и да се съгласят с нечестивото му поведение, да ги накара да се присъединят към него и да се противопоставят на Божията власт и върховенство. Когато обаче човек прозре неговите кроежи и интриги, когато прозре отвратителното му лице и когато някой не желае повече да бъде тъпкан и мамен от него, да му робува или да бъде наказан и унищожен заедно с него, Сатана променя доскорошния си лик на светец, сваля фалшивата си маска и разкрива истинската си същност, която е нечестива, порочна, грозна и свирепа. Най би му допаднало да изтреби всички, които отказват да го следват и които се противопоставят на нечестивите му сили. В този момент Сатана повече не може да се преструва на надежден и порядъчен, а под овчата му кожа се разкрива истинската му грозна и дяволска същност. Щом кроежите на Сатана и истинската му същност излязат наяве, той ще се разяри и ще разкрие жестокостта си. След това желанието му да вреди и да унищожава хората ще се засили, защото той се разгневява от това, че хората се пробуждат за истината, и започва да изпитва силна омраза и отмъстителност към тях заради стремежа им да копнеят за свобода и светлина и да се освободят от неговите окови. Гневът му е предназначен да защитава и поддържа нечестивостта, но той е и истинско разкриване на свирепата му природа.
Във всеки случай поведението на Сатана разкрива неговата нечестива природа. Всички нечестиви дела, които Сатана е извършил върху човека — от ранните му усилия да подведе хората да го последват, през възползването му от хората, при което ги въвлича в нечестивите си дела, до отмъстителността му към хората, след като истинските му черти са били разкрити и след като хората са го опознали и изоставили — всяко едно от тези дела изобличава нечестивата същност на Сатана и доказва, че Сатана няма връзка с положителните неща и че Сатана е източникът на всяко нечестиво нещо. Всичко, което прави, е за да пази своята нечестивост и поддържа продължаването на своите нечестиви дела, да противоречи на справедливите и положителните неща и да разрушава законите и правилата на нормалното съществуване на човечеството. Тези действия на Сатана са враждебни към Бог и ще бъдат унищожени от Божия гняв. Макар че Сатана също има ярост, неговата ярост е само начин да изрази нечестивата си природа. Причината, поради която Сатана е ожесточен и яростен, е следната: неговите неописуеми кроежи са разобличени; интригите му не успяват лесно; необузданата му амбиция и желание да замени Бог и да действа като Бог са поразени и спрени, а целта му да контролира цялото човечество е провалена и той никога няма да успее да я постигне. Това, което спира осъществяването на интригите на Сатана и прекъсва разпространението и необуздаността на неговата нечестивост, е многократният изблик на Божия гняв, отново и отново. Затова Сатана едновременно мрази и се страхува от Божия гняв. Всеки път, когато Божият гняв се излее, той не само разкрива истинския грозен облик на Сатана, и разобличава нечестивите му желания, и така се разкриват причините за гнева на Сатана срещу човечеството. Изригването на гнева на Сатана е истинско разкриване на нечестивата му природа и разобличаване на кроежите му. Разбира се, всеки път, когато Сатана се разгневи, се възвестява унищожаването на нечестивите неща и защитата и продължаването на положителните неща; възвестява се фактът, че Божият гняв не може да се накърнява!
(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)
