Как човек да се стреми към истината (11)

Допълнение: Пътят, по който хората вървят, определя какво жънат накрая

Каква е целта на вярата в Бог? Да получим благодат и благословии ли? Да избегнем празния живот и да се освободим от низките интереси ли? (Не.) Тогава каква е? (Да придобием истината.) Да придобием истината, да придобием живота. Тогава всичко, което хората правят всеки ден, насочено ли е към тази цел? Времето и енергията, които ти отделяш за изпълнение на дълга си всеки ден, изцяло заради тази цел ли са? Хората вярват в Бог, без да имат ясната цел да придобият истината. В сърцата им този аспект на виденията е мъгляв и те не знаят каква е целта на вярата в Бог. Сякаш в сърцата си знаят само, че тя е за получаване на благословии — но какво трябва да направи човек, за да получи благословии? Те не знаят, че получаването на благословии изисква разбиране на истината, практикуване на истината и стремеж към истината. Дали тогава са хора, които се стремят към истината? Самите те също не са сигурни в това. Те си мислят: „Това не е голям проблем. Аз искрено вярвам в Бог; Бог няма да ме изостави. Дори ако хората казват, че не съм човек, който се стреми към истината, това няма значение“. Понякога, когато виждат другите да споделят своето свидетелство за преживяване, докато самите те не могат да споделят такова, също се чувстват разстроени, малко тревожни и неспокойни в сърцата си. Но по-често смятат, че това не е голям проблем. Точно така, пет години минават като миг, десет години минават като миг — някои хора сега са на трийсет или четирийсет години, други са над петдесет; не са се задомили и винаги изпълняват дълга си. Колко истина са придобили досега? Имат ли живот? Самите те не са сигурни. Те чувстват: „Сякаш съм разбрал доста истина и мога да изнасям много проповеди; би трябвало да имам живот, нали?“. Независимо дали по време на събирания, или когато се сблъскат с проблеми при изпълнение на дълга си, те могат да говорят надълго и нашироко, сякаш разбират всяка истина, но не могат да разрешат никакви действителни проблеми. Колкото и високопарни да са доктрините, които говорят, при изпълнение на дълга си те все още не могат да действат според истините принципи и дори все още следват собствената си воля в много неща, без изобщо да разбират истините принципи. И така, в сърцата си те се чувстват озадачени: „Аз всъщност човек, който разбира истината, ли съм, или не?“. Не знаят дали са хора, които разбират истината. Дали тогава са хора, които се стремят към истината и практикуват истината? Самите те също не са сигурни в това. И така, всъщност придобили ли са истината, или не? Все още се съмняват в това. Тогава всъщност имат ли живот, или не? Какво точно е животът все пак? Какво е усещането човек да има живот? Какви промени ще настъпят в ежедневието на даден човек, когато го има? Как ще се променят неговите мисли? Какви промени ще настъпят в неговата човешка природа? Те не са наясно с нищо от това. Без значение от колко години вярват в Бог, когато говорят за някой аспект на истината, те могат да проповядват някакви думи и доктрини; но когато са намесени принципите на практикуване на истината, те не могат да ги обяснят ясно. По-специално, някои хора, след като бъдат кастрени, защото са действали в разрез с принципите, не само стават негативни, но също така се объркват и започват да се съмняват в себе си с думите: „Всъщност придобил ли съм живот, или не? Има ли истината място в сърцето ми, превърнала ли се е в мой живот? Всъщност мога ли все още да постигна спасение?“. Те са объркани относно всички тези въпроси, които включват истината, но когато става дума за външни въпроси, които не включват истината, ги помнят много ясно. Например, колко години, месеци и дни са вярвали в Бог, на какво ниво водач или работник са служили, какъв дълг са изпълнявали, колко църковна работа са свършили, на колко места са пътували, колко хора са придобили чрез проповядване на евангелието, колко църкви са поили, колко са страдали, докато са отдавали всичко на Бог, колко пари са принесли, какви неща са дарили на братята и сестрите, колко време са били арестувани и държани в затвора, колко побоища са понесли, на колко изтезания са били подложени, колко пъти са оставали непоколебими в свидетелството си за Бог и т.н. — в паметта си те пазят всички тези външни неща, като често си ги припомнят. Водят си сметка за всичко това в умовете си, като помнят ясно всеки един запис и никога не го забравят. Но когато става въпрос за това колко истини разбират и колко реалност притежават, сметката им винаги е объркана. Никога не са наясно в умовете си какви истини разбират, какви истини са приложили на практика и дали могат да се придържат към истината и да действат според принципите, когато ги сполетят неща; имат объркана сметка за всичко това. В умовете си те също така не са наясно за кои аспекти на покварения си нрав имат истинско разбиране, дали са се отървали от тях и кои аспекти на покварен нрав разкриват често, но не са се отървали от тях; имат объркана сметка за всичко това. След като са вярвали в Бог толкова много години, кои истини могат да приложат на практика и кои не са приложили на практика, в кои аспекти на истината са постигнали напредък и колко са напреднали — те имат объркана сметка за всичко това. Какво точно изживяват по отношение на своята човешка природа — дали притежават съвест и разум, и дали са изживели нормална човешка природа — имат объркана сметка за всичко това. Колко от своя дълг са изпълнили с искреност и преданост, колко дълг е бил изпълнен с преднамерено нехайство, колко е бил съгласно критериите и колко все още не е отговорил на критериите, в кой дълг са били способни да действат според принципите така, че изпълнението на този дълг да удовлетворява Бог и да е в съгласие с Божиите намерения, и в кой дълг все още не са схванали истините принципи и не са успели да удовлетворят Бог — имат объркана сметка за всичко това. В кои точно аспекти са способни да отговорят на Божиите изисквания и да се покорят на Бог, до каква степен са се покорили на Бог, в кои аспекти все още не могат да се покорят на Бог, какво е причинило неспособността им да се покорят на Бог и как трябва да навлязат, като продължат напред — нямат никакъв план и никакви мисли относно всички тези неща и разбира се, още по-малко имат ясен път. Като са вярвали в Бог в продължение на толкова много години, те не знаят колко неща са направили, за да защитят интересите на Божия дом, или колко добри дела са подготвили; не знаят колко зло са извършили или колко неща, които са причинили прекъсвания и смущения, са направили — в спомените им изглежда, че са направили някои от тези неща, но не знаят дали са се покаяли, след като са извършили зло. Въпреки че понякога могат да осъзнаят, че са извършили зло, чувстват се разстроени, молили са се на Бог и са изповядали греховете си, получили ли са Божията прошка? Има ли някакво обвинение в сърцата им? И тези неща не знаят. Те си мислят: „На кого му пука дали се чувствам обвинен, или не? Така или иначе, сега живея доста комфортно; все още изпълнявам дълга си“. Тогава колко добри дела са извършили при изпълнението на дълга си? И това не могат да кажат съвсем точно, но въпреки това чувстват, че са извършили няколко добри дела — наскоро са проповядвали евангелието и са придобили двама души. Те имат този малък брой добри дела, но вършат нещата без принципи и дори действат според собствената си воля и по произволен и безразсъден начин — това брои ли се за злодеяния? И с това не са наясно. Смятат, че след като църквата не се е заела с тях и водачите не са ги кастрили или не са им потърсили отговорност за тези неща, то това не са злодеяния; ако им беше потърсена отговорност, тогава може би тези неща биха били злодеяния. Не знаят колко добри дела са подготвили. Дали нещата, които вършат в момента, са добри дела или злодеяния, колко от тях са добри дела, колко от тях са злодеяния, колко са съобразени с истините принципи, колко са в разрез с работните разпоредби и истините принципи — не знаят нищо от това. Никога не са си водили записки за тези въпроси. Във всеки случай, всеки ден се хранят и спят под час, стават в определеното време за духовна практика или работа и поддържат същото състояние, докато работят, и същите работни стъпки от предишния ден, като вършат нещата, които винаги са вършили. Те никога не са опознавали или обобщавали конкретно или систематично въпросите за стремежа към истината и навлизането в истината реалност или за отърваването от покварения нрав и придобиването на живот. Следователно всичко, което включва стремежа към истината или навлизането в живота, е объркана сметка за тях. Кажете Ми, ако някой живее всеки ден по този начин и то в такова състояние, не е ли объркан? (Да.) „Объркан“ е литературен израз; казано разговорно, това означава безцелно да се носиш по течението. Добро ли е това състояние на живот, това състояние на съществуване, или не? (Не е добро.) На повърхността те не показват очевидно поведение или проявления на съпротива срещу Бог, но когато става въпрос за стремежа към истината и навлизането в живота, те са объркани и не гледат сериозно на това. Това състояние е точно онова, което означава да си объркан. Това ясно показва проблема на даден човек и ясно разкрива пътя, по който той върви във вярата в Бог.

Що се отнася до въпросите, свързани със стремежа към истината и навлизането в живота в процеса на вярата в Бог, независимо от отношението, субективните желания или проявленията на даден човек, в Божиите очи състоянието, в което той се намира, показва по какъв път върви. Някои хора още от момента, в който започнат да вярват в Бог, не обичат истината и както и да се общува за истината, те не я приемат. Пътят, по който вървят, е такъв, който води право към смъртта и ада. Някои хора, когато за първи път повярват в Бог, не разбират Божиите изисквания и се стремят единствено към получаване на благословии и влизане в небесното царство. Въпреки това, с непрестанно ядене и пиене на Божиите слова те започват да разбират истината и са способни да се стремят към истината, и могат да понасят трудности и да платят цена заради придобиването на истината. В крайна сметка може да се види, че пътят, по който вървят, води към светлината и към небесното царство. Относно въпросите за навлизане в живота, по подобен начин повечето хора не са наясно с целите си и остават в състояние на объркване. Като се съди по проявленията на тези хора обаче, някои изобщо не приемат истината, постоянно са нехайни при изпълнението на своя дълг и след като са вярвали в Бог в продължение на много години, изобщо не са се променили — пътят, по който вървят, е такъв, който води към унищожението и ада. От друга страна, някои хора са способни да приемат истината, могат да приемат кастрене при изпълнението на своя дълг, имат известно истинско покорство и постепенно започват да изпълняват дълга си по начин, който е съгласно критериите — пътят, по който вървят, е такъв, който води към светлината и небесното царство. Онези, които изобщо не приемат истината — с други думи, онези, които вървят право по пътя към унищожението — при изпълнението на своя дълг непрестанно вършат зло и често извършват действия, които са в разрез с истината и са ненавиждани от Бог, като смущават църковния живот и църковната работа. Тези хора показват някои „специални“ проявления. Тоест, от момента, в който са започнали да вярват в Бог, досега те никога не са се покаяли и при изпълнението на своя дълг често са нехайни, хлъзгави са и кръшкат, избират лесни задачи и избягват трудните, и не защитават интересите на Божия дом; особено са егоистични и достойни за презрение и се интересуват само от собствената си наслада. Това също е характерна черта на тези хора. Има някои хора, които са още по-зли — в процеса на изпълнение на своя дълг те безчинстват, като вършат злосторничества, и действат произволно и безразсъдно, като никога не практикуват и не изпълняват работата според работните разпоредби. Има и хора, които в своя дълг често се съревновават за статус, превъзнасят се и свидетелстват за себе си, и привличат хора, за да установят свое собствено независимо царство. Има и такива, които, докато изпълняват дълга си, крадат приношения, прахосват приношения и предават интересите на Божия дом. Положителни или негативни са тези проявления? (Негативни.) Тези хора показват такива проявления от момента, в който са започнали да вярват в Бог. Божият дом продължава да им дава възможности — на някои, които имат малко заложби, им е уредено да изпълняват дълга на надзорник, но след период на слабо представяне са разпределени да изпълняват едностранен дълг; въпреки това, дори в едностранния дълг, те остават нехайни, безчинстват, като вършат злосторничества, действат по произволен и безразсъден начин, причиняват прекъсвания и смущения, а някои дори се съревновават за статус и власт, като не защитават интересите на Божия дом. Когато им се отдаде възможност, те дори крадат приношения и прахосват приношения. От колкото и години да вярват в Бог, тези проявления у тях изобщо не са намалели, нито са се променили. В крайна сметка какво се вижда в тях? Това е, че при изпълнението на своя дълг тези хора постоянно постъпват по нехаен начин, хлъзгави са и кръшкат, избират лесни задачи и избягват трудните, и дори се отдават на плътски комфорт и действат безотговорно. Техните проявления не са спорадични или временни, а постоянни — това им причинява неприятности. При изпълнението на своя дълг те постоянно постъпват по нехаен начин, безчинстват, като вършат злосторничества, и причиняват прекъсвания и смущения, и независимо кой говори с тях, те не се променят. Колкото и проповеди да чуват, те никога не се покайват и нямат сърце, изпълнено с разкаяние. Има и такива, които постоянно се съревновават за статус, постоянно предават интересите на Божия дом и никога не защитават интересите на Божия дом. Лесно ли е да се разбере думата „постоянно“? Божият дом винаги дава много възможности за покаяние на всеки, който при изпълнението на своя дълг постъпва по нехаен начин, своеволен е и е безразсъден или има някои лоши проявления. Никога не се случва да бъде отпратен и повече да не му се позволява да изпълнява дълга си само заради временните му проявления. Вместо това многократно е увещаван, с него се общува за истината и любящо е подпомаган и подкрепян. Нещо повече, Светият Дух допълнително го подтиква, просветлява го и го укорява. Както хората вършат работата, така и Светият Дух върши делото, но въпреки това в сърцата си такива хора просто са непримирими и изпитват неприязън към истината. Те никога не приемат истината, никога не приемат помощта, критиката, проследяването или надзора на братята и сестрите, а най-вече не приемат просветлението и укора на Светия Дух. Независимо дали вярват в Бог от три или пет години, или от десет или двадесет години, те си остават такива. Въпреки че сега са по-възрастни и изглеждат малко по-зрели и опитни, те все така изпълняват дълга си по същия начин — постоянно постъпват нехайно и безчинстват, като вършат лоши неща. Били са такива през тези двадесет години, без изобщо да се променят. Когато говорят, устата им прелива от лъжи и те никога не казват истината. Такива са и сега; колкото и думи да изричат, човек не знае кои са истина и кои лъжа — в тях няма нито една честна дума. Въпреки че през тези двадесет години са страдали донякъде, като са изпълнявали дълга си, и са придобили някои хора чрез проповядване на евангелието, техният живот нрав изобщо не се е променил. Те са все така особено подвеждащи и измамни; просто са стари змии, неспособни да изрекат дори една честна дума. Това е достатъчно да докаже, че не са хора, които обичат истината; дори и да разбират малко от нея, не могат да я приложат на практика. Какви хора са те? Те са хора, които постоянно постъпват по нехаен начин, постоянно безчинстват, като вършат лоши неща, и действат по произволен и безразсъден начин, постоянно причиняват прекъсвания и смущения, съревновават се за власт и постоянно въртят номера, лъжат и мамят. Може да се каже, че са хитри стари лисици — че са просто стари змии, стари изплъзващи се змиорки, стари дяволи, стари сатани. Пред всички техни действия трябва да се добави определението „постоянно“. След като се добави „постоянно“, това вече няма да е въпрос на лично предубеждение към тях, а по-скоро нещо, причинено от собствените им действия и поведение. В очите на всички този човек не е извършил тези неща просто веднъж или дваж — той е рецидивист. Как полицейските управления в различните страни се отнасят към рецидивистите? Криминалните досиета на рецидивистите трябва да бъдат архивирани. Всеки път, когато се извърши престъпление, тези рецидивисти са основните заподозрени и полицията със сигурност ще тръгне от тях, когато започне да разследва случая и стартира своето дознание. А какво да кажем за онези, които постоянно изпълняват нехайно своя дълг в Божия дом? Техните проявления на нехайство, безчинстване и извършване на злосторничества не са просто неща, които се случват веднъж или дваж, нито се случват само при специални обстоятелства. Тези състояния и проявления са постоянният начин, по който те се отнасят към своя дълг. Съдейки по този постоянен начин, по който се отнасят към своя дълг, може да се види какво е отношението им към истината. И така, какво е отношението им към истината? (Изпитват неприязън към нея и ѝ се съпротивляват.) Този тип хора изпитват неприязън към истината и ѝ се съпротивляват. Те никога не я приемат. Дълбоко в себе си те гледат на нея с пренебрежение и презират положителните неща. Без значение кой общува с тях за истината, те не слушат. Колкото и възможности да се покаят да им бъдат дадени, те не ги ценят, нито ги приемат на сериозно. Постъпват както си искат, по какъвто начин им е угодно. Когато Светият Дух ги подтиква, те не изпитват нищо и не ги е грижа за това. Изпитват неприязън към увещанията и помощта на хората и ги пренебрегват, а ако впоследствие тези хора ги кастрят, те се гневят, вбесяват се, ядосват им се и изпитват отвращение в сърцата си. Църквата има оценка за проявленията на всеки човек на всеки етап и тази оценка е много важна за изхода на даден човек. Ако при окачествяването на проявленията на злодеяния на даден човек се добави думата „постоянно“, то това му носи неприятности. Става много ясно по какъв точно път вървят такива хора. Тогава по какъв път вървят те? Дали това е път, който води към унищожение, или път, който води към спасение? (Път, който води към унищожение.) Защо се стига до този резултат? Дали това е произнасяне на присъда над тези хора? Дали това е несъответстващо на действителната ситуация? (Не.) Трябва ли все още да им бъдат давани възможности да се покаят? (Не.) Някои хора казват: „Не бива просто да ги отписваме напълно — може би някой ден ще се покаят!“. Ниневийците извършили многобройни злодеяния и техните злодеяния достигнали до Божиите уши. Когато Бог се готвел да ги унищожи, Той изпратил Йона предварително да предаде послание с думите, че Ниневия ще бъде унищожена след четиридесет дни. Как се държали ниневийците, след като чули това? В рамките на четиридесет дни те се облекли във вретище, посипали се с пепел и се покаяли пред Бог. Но сега, на онези, които постоянно се представят слабо, докато изпълняват дълга си, колко по четиридесет дни вече са им били дадени да се покаят? Покаяли ли са се? Имат ли готовност да се покаят? Показват ли някаква склонност към покаяние? (Не.) През последните десет или двадесет години техните проявления постоянно са се изразявали във вършене на зло, така че могат ли да се променят през следващите десет или двадесет години? Могат ли да спрат да вършат зло? Това може и да е неизвестно, но различните проявления на тези хора през последните десет или двадесет години са достатъчни да покажат, че цялото им поведение и всички техни проявления са в разрез с истината, съпротивляват се на Бог и се противопоставят на Бог. Това доказва, че сърцата им изпитват неприязън към истината, че тяхната природа същност е нечестива и няма елемент на любов към истината, и че те не притежават човешката природа, която обича и практикува истината. Това е заключението, като се съди по техните проявления през последните десет или двадесет години. Тъй като това е заключението до този момент, съдейки по тяхната човешка природа и тяхната същност, в следващите десет, двадесет или тридесет години ще може ли някой сред тях истински да се покае и да се промени? От тридесет души би ли могло да има един? От петдесет души би ли могло да има един? От сто души би ли могло да има един? Тоест през следващите десет или двадесет години могат ли те внезапно да придобият будна съвест, да започнат да се интересуват от истината и положителните неща, да бъдат способни да приемат истината и положителните неща, да опознаят себе си и да имат истинско покаяние, и да изпитат разкаяние и чувство за задълженост заради злото, което са извършили в миналото? Въз основа на вашите наблюдения, какво е съотношението? От хиляда души би ли могло да има един? (Мисля, че дори сред хиляда души няма нито един.) На какво основаваш това? (На факта, че докато са вярвали в Бог в продължение на десет или двадесет години, отношението на такива хора към истината постоянно е било изпълнено с неприязън и съпротива, те изобщо не приемат истината и не са показали и капка проявление на покаяние. Това доказва, че и в бъдеще няма да се покаят истински.) Точно ли е това твърдение? (Да.) Някои хора казват: „Трябва да бъдем толерантни и търпеливи към другите. Ако не са се покаяли през последните десет или двадесет години, това е било защото са били млади и незрели, или защото са имали добри семейни условия и са били глезени и разлигавени, или защото са имали висок социален статус и определени силни страни. Нали именно тези специални обстоятелства и среди са ги накарали да бъдат такива? Може би през следващите десет или двадесет години те ще се освободят от влиянията на тези семейни среди и неблагоприятни фактори и може би ще се променят“. Това е трудно да се каже. Въз основа на миналите проявления на тези хора обаче, всички онези, пред чиито проявления е добавено определението „постоянно“, са в голяма опасност. Дори сред сто или хиляда такива човека не би могло да има нито един, който да може истински да се покае. Ако нито едно от техните злодеяния все още не е било предшествано от определението „постоянно“, тогава може би все още има малко надежда за такива хора. Това ще зависи от проявленията им през следващите три до пет години. Ако се дължи на младостта и незрялостта, или на липсата на основа при вярата им в Бог, или на слаби заложби, или на някакви обективни фактори на средата, повлияли на тяхното приемане и разбиране на истината — ако е причинено от тези обективни причини, а проявленията им на злодеяния са само временни, тогава е необходимо по-нататъшно наблюдение. Но досега онези, които непрестанно извършват злодеяния — онези, чиито проявления са предшествани от думата „постоянно“ — не са подготвили достатъчно добри дела за крайната си цел. Вместо това в процеса си на вяра в Бог те са натрупали много злодеяния. Просто отказват да признаят, че са зли хора, а също така се опитват да се оправдаят, като използват трудностите, които са понесли, цената, която са платили, и старшинството си като дългогодишни вярващи в Бог. Пътят, по който вървят тези хора, е не само начертан пред тях, но и разкрит пред всички. Техните проявления и разкривания, техните постъпки и поведение, тяхното отношение към изпълнението на дълга им, тяхното отношение към истината и тяхното отношение към всички положителни неща вече са достатъчни, за да покажат тяхната същност. Разбира се, тяхното отношение към дълга им и тяхното отношение към истината вече също са разкрили пътя, по който вървят.

Пътят, по който хората вървят, определя какво жънат в крайна сметка. Ако хората вървят по пътя към унищожението, то това, което жънат в крайна сметка, е разбиване на портите на ада и слизане в ада. Това няма нищо общо с другите — не е причинено от други хора, а по-скоро е резултатът, до който в крайна сметка води пътят, по който ти вървиш. Може би си вярвал в Бог в продължение на много години и си извършил много прегрешения, поел си в погрешна посока и си извършил някои неща, които се отклоняват от правия път; има дори някои хора, които са извършили определени бунтовни действия срещу Бог и съпротива срещу Бог. Въпреки че тези проявления не са добри и в Божиите очи те са заклеймени, ако — в същото време, когато разкриваш покварен нрав, бунтуваш се срещу Бог и Му се съпротивляваш — си способен да се самоанализираш и истински да постигнеш обрат, и да използваш своята искреност, своето плащане на цена, своето практикуване на истината и своето положително и дейно отношение към истината, за да подготвиш активно много добри дела, тогава отношението на Бог към теб ще се промени. Например, да предположим, че когато антихристи и зли хора прекъсват и смущават църковната работа и подвеждат братята и сестрите, ти си способен своевременно да разобличиш злодеянията на антихристите и злите хора, като сложиш край на техните прекъсвания и смущения, предпазиш братята и сестрите и защитиш интересите на Божия дом. Освен това, в процеса на изпълнение на твоя дълг е имало много непредвидени трудности и пречки и ти си отдал своето време, енергия и физическа сила, като си пожертвал щастливите си моменти на плътска наслада и си вложил всичките си усилия, за да разрешиш тези трудности и проблеми. Чрез твоето настояване, надзираване и проследяване, чрез твоето страдание и плащане на цена, евангелската работа на църквата е успяла да се развие и да продължи нормално и безпроблемно. Нещо повече, в процеса на проповядване на евангелието ти си привлякъл някои хора с добри заложби и способност за възприемане на истината, и ясно си общувал за различни истини с тях, като си им дал възможност да положат основа в истинския път и да изпълняват дълга си в църквата, и да станат способни помощници в определени елементи на работата. Или си изиграл решаваща роля в някакво конкретно специализирано дело в Божия дом, като си използвал ефективни методи на работа или работни стъпки, за да подпомогнеш напредъка на работата и да подобриш резултатите от нея. Или в църковния живот си помогнал на някои братя и сестри, които са негативни и слаби или се чувстват изгубени и нямат път, като си им помогнал да намерят път напред, да разберат Божиите намерения и да не Го разбират погрешно, и да имат решимостта да се стремят към истината. Още по-добре, ти си бил способен да насърчиш тези хора, така че те да са готови да изпълняват дълг и да отдадат всичко на Бог. Или в някаква специализирана работа ти си поел незаменима роля — възможно е задачата, която изпълняваш, да е трудна и изтощителна и да не е видима, но въпреки това ти си готов да бъдеш незабележим работник зад кулисите, като напрягаш сили, без да искаш никаква награда, а само се стремиш да предложиш своята искреност и преданост. В Божиите очи всички подобни положителни проявления са добри дела, които са достойни да бъдат запомнени. От друга страна, възможно е, когато се сблъскаш с тези неща, не само да не изпълниш своя дълг и своите отговорности, но и да възприемеш подход на безучастност и да гледаш и да се смееш на ситуацията отстрани, като напълно ги пренебрегваш, затваряш си очите и си правиш оглушки. Не правиш това, което е по силите ти, и дори не си правиш труда да предложиш съвет от страх да не се измориш. Избягваш нещата, когато е възможно, с мисълта, че колкото си по-бездеен, толкова по-добре. Винаги смяташ, че не си струва да бъдеш прецизен и отговорен и че е твърде голямо главоболие да се тревожиш за въпроси по работа. Въпреки че тези проявления са различни от злодеянията, свързани с прекъсването и смущаването на църковната работа, и Бог няма да ти даде лоша оценка, Той няма да ти даде и добра. Какво имам предвид под това да не ти даде добра оценка? Това означава, че в тези неща ти не си подготвил добри дела, нито си извършил неща, които да заслужат да бъдат запомнени от Бог. Когато си се сблъскал с тези неща, ти си пропуснал възможността да подготвиш добри дела. Ти си много глупав; на теб не може да се разчита, не си достоен да бъдеш повишен, не си достоен да бъдеш възхваляван и не си достоен Бог да ти поверява неща. Ти си на светлинни години от Ной и Авраам. Кажи Ми, човек, на когото Бог не смее да повери нищо, може и да не отиде непременно в ада накрая, но може ли да влезе в небесното царство? Може само да се каже, че това е несигурно, и цял куп въпросителни го следват; изпълнено е с много несигурност. Тази несигурност се основава на неговите постоянни проявления. Ако попиташ всички защо вярват в Бог, дали искат да влязат в небесното царство или да отидат в ада, някои хора ще ти се присмеят, че задаваш невероятно глупав въпрос: „Кой би искал да отиде в ада и да бъде унищожен? Кой не би искал да влезе в небесното царство и да постигне спасение?“. Но този въпрос наистина трябва да бъде зададен. Той не е глупав. Някои хора никога не са се самоанализирали по този начин. Когато се сблъскват със ситуации, те винаги се страхуват от неприятности и се страхуват да не предизвикат спорове. По-специално, когато виждат как зли хора прекъсват и смущават църковната работа, като Божиите избраници биват подвеждани и експлоатирани, и в резултат на това църковната работа не може да продължи, те не осъзнават, че Бог проучва внимателно хората, нито осъзнават, че това е именно възможност да се подготвят добри дела. Вместо това те избират да бъдат човекоугодници и изоставят истините принципи, и ни най-малко не се самоанализират. Каква е твоята отговорност? Какво е твоето задължение? Какво е Божието поръчение за теб? Бог е изговорил толкова много слова и е извършил толкова много дело — какво е Божието очакване за теб? Можеш ли да дадеш на Бог задоволителен отговор? Подготвил ли си добри дела? За всички тези въпроси трябва често да се самоанализираш и да имаш яснота в сърцето си.

Всеки иска да получи благословии. Никой не иска да бъде унищожен и изпратен в ада, но въпреки волята си много хора многократно вършат зло, като пътуват с висока скорост по пътя, който води към ада. Някои хора отново и отново пренебрегват дадените от Божия дом възможности да изпълнят дълга си, пренебрегват моментите, когато Светият Дух ги подтиква и укорява, пренебрегват също помощта и очакванията на Божия дом. Те упорстват в това да се отнасят нехайно, да безчинстват, като вършат лоши неща, да действат произволно и безразсъдно, и да прекъсват и смущават църковната работа, без изобщо да се самоанализират. Не са ли просто едни непоправими и безсрамни хора? Ти постоянно вършиш такова зло. Не че другите те принуждават да го правиш — това очевидно е твой личен избор, нещо, което ти лично харесваш и правиш с удоволствие. Ако някой каже, че пътят, по който вървиш, е път на съпротива срещу Бог и такъв, който води към ада, ти се разстройваш и ставаш негативен. За какво си негативен? Не си ли навлече сам това и не пожъна ли каквото си посял? Не си ли получи заслуженото? Някои хора казват: „Аз върша зло неволно. Всеки път искам да направя нещата добре, но след като приключа, откривам, че последствията от действията ми не са много добри“. Ти си извършил зло, предизвикал си прекъсвания и смущения и си донесъл загуби на църковното дело. Дори и да не ти бъде потърсена отговорност за твоите прегрешения, те са оставили скрити рискове след себе си и в бъдеще отново би могъл да ги извършиш. Това е много опасно. Точно като път, по който човек е вървял — където и да е стъпвал, той неизбежно ще остави следи. Осъзнаваш ли прегрешенията, които си извършил? Изпитваш ли разкаяние за тях? Чувстваш ли се длъжник и натъжен? Плачеш ли горчиво заради тях? Постигнал ли си обрат? Истински ли мразиш злодеянията си? Избавил ли си се от злото, което е в ръцете ти, и искрено ли си се покаял пред Бог? Някои хора казват: „Аз също мразя себе си. Удрял съм си шамари безброй пъти насаме и също така съм коленичил пред Бог, като съм плакал горчиво в молитва“. Ти може да си преминал през тези процеси, но Бог не гледа тях. Това, което Бог гледа, са твоите проявления. Когато същата ситуация възникне отново или същият дълг отново се падне на теб, как се отнасяш към него? Имаш ли искреност и преданост? Можеш ли да платиш цена? Можеш ли да действаш според Божиите слова? Какви са проявленията на твоя обрат? Избавил ли си се от злото, което е в ръцете ти? Продължаваш ли все още да вършиш злите неща, които си вършил в миналото? Все още ли лъжеш, все още ли действаш произволно и безразсъдно, все още ли действаш в разрез с работните разпоредби и истините принципи, все още ли действаш според собствените си амбиции и желания и все още ли се сговаряш със зли хора, за да прекъсваш и смущаваш църковното дело? Ако все още постъпваш по този начин, тогава твоето покаяние и горчив плач са фалшиви и нехайни. Като какво се окачествява нехайното, фалшиво покаяние? (Като лицемерие.) Като лицемерие ли се окачествява? То се окачествява като измама. Точно ли е това твърдение? (Да.) В Божиите очи такъв горчив плач и такова покаяние са измама. Бог например казва: „Принеси Ми десет килограма ориз от тазгодишната реколта“. Някои хора не желаят да го принесат и искат да го запазят, за да го ядат самите те, затова взимат десет килограма оризови люспи и ги поставят на олтара. Когато ги попитат какво е това, те казват, че е неолющен ориз. Бог казва: „Не поисках ли от теб ориз?“. Те казват: „Неолющеният ориз също е ориз“. Това измама ли е? (Да.) Това е безочлива измама. След като си извършил зло, ти изповядваш греха си, многократно казваш, че си длъжник на Бог, и дори плачеш горчиво, но след това постъпваш така, сякаш нищо не се е случило, и продължаваш да вършиш нещата по същия начин като преди. Бог окачествява този вид поведение като измама. В Божиите очи този вид измамно поведение е равносилно на злодеяния. Ако наистина имаш решимостта да се промениш и да действаш според истините принципи, не е нужно да се заричаш или да плачеш горчиво. Първо го направи — дай обет пред Бог, когато можеш да го изпълниш. Ако не можеш да го направиш, тогава в никакъв случай не бива да даваш обет. Ако дадеш обет, Бог ще го приеме сериозно и ще изисква резултата от това, за което си дал обет. Ако не можеш да го изпълниш, в Божиите очи това е измама — маменето на Бог се превръща в поредното злодеяние, записано на твоя сметка. Така че, ако не можеш да се покаеш искрено, а вместо това мамиш Бог с обетите си, тогава пътят, по който вървиш, е такъв, който води към унищожение. Всяко твое злодеяние е удар по портите на ада; може би един от тези удари в крайна сметка ще ги отвори и тогава ще е настъпил часът на твоята смърт. Може да се каже, че от момента, в който са повярвали в Бог, досега всички действия на някои хора и цялото им поведение се състоят в постоянно натрупване на злодеяния и блъскане по портите на ада, и същевременно в натрупване на Божия гняв; те чакат Божието наказание да се стовари върху тях. Други хора обаче напредват в положителна и правилна посока в процеса на вярата си в Бог. Пътят, по който вървят, е пътят към небесното царство. През този период, въпреки че са непокорни и разкриват покварен нрав, като разбира се имат също така представи и фантазии за Бог, както и собствена воля при изпълнението на дълга си, докато разкриват тези проявления или имат това поведение, те същевременно непрекъснато приемат истината, непрекъснато се отървават от покварения си нрав и го преобразяват; искрено са постигнали обрат и притежават проявленията и реалността на приемане на истината и покоряване пред нея. Въпреки че такива хора някога са извършили много прегрешения и са направили някои неща, които Бог ненавижда и заклеймява, те постепенно се отървават от покварения си нрав и вече не вършат зло, след като са разбрали истината и са постигнали обрат. Със своя обрат, както и с решимостта и волята си да понасят трудности и да плащат цена за истината, те трогват Бог. Същевременно техните усилия и действия, и добрите дела, които подготвят, постепенно печелят Божието приемане и одобрение и тези неща също се запомнят от Бог. Съдейки по цялостните проявления на такива хора, те са — както вие често казвате — по същество хора на място. Пътят, по който вървят тези хора на място е пътят, който води към небесното царство, пътят, който води към спасение. Такива хора вървят по пътя на спасението. Разбира се, проявленията на тези хора по същество не са резултат от чуждо подтикване, надзираване, управление или кастрене, нито от регулирането на управленските закони на църквата. Вместо това те дейно постигат обрат и при навлизането в живота си имат свои собствени планове и замисли, както и своя собствена дейна решимост. Пътят, по който вървят тези хора, е правилният път. Те подготвят добри дела за своята крайна цел чрез тези положителни, дейни проявления. Именно техният личен, субективен стремеж определя пътя, по който поемат, и отношението на Бог към тях. В крайна сметка, заради личния си субективен стремеж те могат да получат от Бог подходящо отсъждане и подходяща крайна цел.

Кажете Ми, хората как трябва да вършат справедливи дела и в какво състояние и положение трябва да го правят, за да се счита това за подготвяне на добри дела? Най-малкото трябва да имат положителна и дейна нагласа и докато изпълняват дълга си, трябва да бъдат предани, да могат да действат според истините принципи и да защитават интересите на Божия дом. Да бъдеш положителен и деен е от ключово значение. Ако винаги си пасивен, това е проблематично. Това е все едно да не си член на Божия дом; не изпълняваш дълга си, а по-скоро нямаш друг избор, освен да го правиш по нареждане на работодател, за да получиш заплата — не го правиш доброволно. Дори и да свършиш малко от него, го правиш защото трябва, и го правиш пасивно. Ако твоите интереси не бяха засегнати, ти просто не би го направил, или ако никой не те надзираваше, категорично не би го направил. Такива негативни и пасивни действия не са добри дела. Следователно този тип хора са много глупави. Те са много пасивни в това да вършат положителни неща и да правят това, което са длъжни — не вършат нещата, за които се сещат, нито тези, на които са способни и които изискват време и енергия, а просто чакат и гледат отстрани с мисълта, че е най-добре другите да ги свършат. Това създава неприятности и за тях е много трудно да изпълняват добре дълга си. Първо, не става въпрос за това, че заложбите ти са недостатъчни. Второ, не става въпрос за това, че преживяването ти е недостатъчно. Трето, не става въпрос за това, че нямаш правилните условия да го направиш. Ти притежаваш заложбите да свършиш тази работа и ако отделиш време и енергия, ще можеш да я свършиш, но не го правиш, не успяваш да подготвиш добри дела. Това е достойно за съжаление. Защо казвам, че е достойно за съжаление? Защото ще изпиташ съжаление, ако след много години погледнеш назад към това и ако искаш да се върнеш в онази година, в онзи месец и в онзи ден, за да свършиш тази работа, нещата ще са се променили и това време вече ще е отминало. Няма да получиш втори подобен шанс. Когато тази възможност отмине, тя отминава, когато се изгуби, се изгубва. Ако изгубиш плътски удоволствия като ядене на хубава храна или носене на хубави дрехи, това няма голямо значение, защото тези неща са кухи и не оказват никакво влияние върху навлизането ти в живота или върху подготовката ти за добри дела, или върху твоята крайна цел. Ако нещо обаче е свързано с Божието отношение към теб и с Божията оценка за теб или дори с пътя, по който вървиш и с твоята крайна цел, тогава е много жалко, че си изгубил възможността да го направиш. Това е така, защото то ще остави петно и ще породи съжаления по бъдещия ти път на съществуване, а през целия ти живот няма да имаш друг шанс да го поправиш. Не е ли това достойно за съжаление? Ако твоите заложби са твърде лоши и не можеш да се заемеш с тази работа, то това не е достойно за съжаление — Божият дом може да подреди някой друг да я свърши. Ако си способен да се справиш добре с тази работа, но не я вършиш, това е изключително жалко. Това е възможност, дадена ти от Бог, но ти не я приемаш на сериозно, не се възползваш от тази възможност и я оставяш да се изплъзне през пръстите ти — това е твърде жалко! За теб е достойно за съжаление, а за Бог е разочароващо. Бог ти е дал достатъчно заложби и превъзходни условия, позволил ти е ясно да видиш някои неща и да бъдеш компетентен за тази работа. Ти обаче нямаш правилната нагласа към дълга си, нямаш искреност, а още по-малко имаш отдаденост, и не искаш да направиш всичко възможно да го изпълниш добре. Това силно разочарова Бог. Затова, ако си мързелив и винаги чувстваш, че възложената ти работа носи неприятности и не искаш да я вършиш, и вътрешно роптаеш: „Защо искат от мен да я върша, а не от някой друг?“, то това е глупава мисъл. Когато даден дълг се падне на теб, това не е злощастно събитие, това е чест и е въздигане от Бог. С радост трябва да го приемеш и да изпълниш дълга, който си длъжен да изпълниш; това няма да те изтощи. Напротив, ако изпълняваш добре дълга си, разбираш истината и решаваш проблеми, ще се чувстваш спокоен и уверен в сърцето си и няма да си разочаровал Бог. Пред Бог ще имаш вяра и ще можеш да постъпваш с високо вдигната глава. Ако не си изпълнил дълга си и винаги си нехаен, това е прегрешение и дори да не си причинил никакви загуби, това прегрешение ще остави съжаление за цял живот в сърцето ти. Това прегрешение ще бъде като бездънна черна дупка; винаги, когато си помислиш за него, ще изпитваш болка и безпокойство, агония, която пронизва сърцето. Не само че няма да имаш нито мир, нито радост, а напротив, болката от разкаянието и мъчението ще те съпътстват през целия ти живот и никога не могат да бъдат заличени. Това не е ли вечно съжаление? А как изглежда от Божия гледна точка? Бог използва истините принципи, за да окачестви този въпрос, така че естеството му е далеч по-сериозно от това, което ти чувстваш. Разбираш ли? (Да.) И така, Бог всеобхватно ще разгледа твоето обичайно представяне и отношението ти към истината и твоя дълг, за да види пътя, по който вървиш. Да предположим, че твоето отношение към истината и дълга ти винаги е нехайно и на пръв поглед даваш обещания, но зад кулисите не ги прилагаш на практика, помайваш се, протакаш и нямаш положителната нагласа да проявяваш внимание към Божиите намерения. Въпреки че външно не предизвикваш прекъсвания и смущения, не вършиш зло, не действаш произволно и безразсъдно и не безчинстваш, като вършиш злосторничества, и изглежда сякаш спазваш правилата и си доста възпитан човек, ти не правиш положително и дейно това, което Бог иска от теб, а вместо това си хитър, скатаваш се и избягваш да вършиш реална работа. В такъв случай по какъв точно път вървиш в действителност? Дори и да не е пътят на антихриста, то най-малкото е пътят на лъжеводач.

Някои хора изглежда притежават покорство, когато изпълняват дълга си и вършат това, което им подреди Горното. Но когато ги попитат: „Изпълняваш ли дълга си нехайно? Изпълняваш ли го според принципите?“, те не могат да дадат категорични отговори, а само казват: „Изпълнявам, както ми е наредено от Горното, и не смея да безчинствам, като върша злосторничества“. Когато ги попитат дали са изпълнили отговорността си, те казват: „Е добре, правя това, което се очаква от мен“. Те винаги имат този вид отношение при изпълнението на дълга си — мудно и безразлично. Въпреки че не са възникнали очевидни проблеми, ако се измери според истините принципи, изпълнението на дълга им е неефективно и не отговаря на критериите. Но не им пука. Все така постъпват по същия нехаен начин, както в миналото, и все така са също толкова пасивни, когато става въпрос за неща, за които би трябвало да поемат инициативата — изобщо не са се променили. Не са ли те безсрамно упорити? Те винаги поддържат това отношение: „Ти може да имаш хиляди блестящи планове, но аз имам свой собствен набор от правила. Просто съм си такъв. Да видим какво можеш да ми направиш. Това е моето отношение!“. Те не са извършили нищо изключително коварно или зло, но са извършили и малко добри дела. По какъв път би казал, че вървят те? Добър ли е този вид отношение към вярата в Бог и към дълга им? (Не.) В Откровението на Йоан в Библията Бог казва следното: „Така, понеже си хладък — нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си“ (Откровение 3:16). Да си хладък, нито студен, нито горещ — това добро отношение ли е? (Не.) Този тип хора имат и свои собствени сметки в ума си: „Стига да не върша зло или да не прекъсвам църковната работа при изпълнението на дълга си, няма да бъда заклеймен. Ако това да изпълнявам добре дълга си е твърде изтощително и изисква твърде много страдание, няма да го направя. Няма да се изтощавам, но няма и да правя големи грешки. По този начин няма да бъда премахнат или отстранен, а и все пак съм много по-добре от онези, които не изпълняват никакъв дълг. Затова оставам хладък, нито студен, нито горещ. Каквото и да ме помолиш да направя, ще го направя. Но ако не ми кажеш да направя нещо, няма да се меся. По този начин няма да се уморя, а на всичкото отгоре хората няма да могат да ми намерят кусури. Този подход е страхотен!“. Добър ли е този начин на постъпване? (Не.) Ти знаеш, че това не е добре, така че как трябва да се промени твоята практика? Ако никога не се стремиш да вървиш по пътя на стремежа към истината и продължаваш да живееш според философиите на Сатана, тогава си обречен да нямаш надежда за постигане на спасение. Ако постъпваш по този начин в света, тогава наистина ще имаш предимство. Твоята философия за светските отношения и отношението ти към тях ще те защитават и също така няма да оскърбяваш хората. Нещо повече, онези хора от висшата класа с престиж и репутация няма да смятат, че си заплаха за тях, и всички те ще те ценят високо. Онези хора от по-ниската класа, които нямат статус, също няма да смеят да те оскърбят. Така че ще бъдеш доста популярен — както за хората от по-ниската класа, така и за хората от висшата класа ще бъдеш някой, когото те се стремят да спечелят на своя страна; ще бъдеш много търсен и ще можеш с лекота да си проправяш път във всички кръгове — висши и низши, добри и лоши. Ако обаче в Божия дом и пред Бог продължаваш да прилагаш тази нагласа към светските отношения, това няма да проработи. Всички различни принципи, които засягат истината, изискват отношение от теб и това отношение е или правилно, или грешно, или черно, или бяло, или истинско, или фалшиво — то е особено ясно и особено принципно. Те изискват твоята позиция и твоя точен възглед, а не твоя „умерен“ подход. Онези, които избират „умерения“ подход, не могат да останат непоколебими пред истината. Не си мисли: „Виж колко умен е моят начин на живот. Още от дете се научих да се защитавам с този метод и като погледна назад към живота си досега, смятам, че този метод е толкова практичен. След като повярвах в Бог, все още живея по този метод. През годините, в които вярвам в Бог, не съм бил кастрен, не съм се провалял значително в изпълнението на дълга си, не съм бил подлаган на никакво голямо облагородяване или изпитания и Бог никога не ме е заклеймявал или отритвал. Виж колко успешно постъпвам, колко съм умел в това!“. Грешиш! Не знаеш как да постъпваш — използваш хитър метод, за да подходиш към всеки въпрос и към истината. Този метод е напълно погрешен и не можеш да останеш непоколебим, като вършиш това. Недей да таиш нагласата да разчиташ на късмета с мисълта: „Преди правех това и винаги успявах. Никога не съм се провалял и никога не съм губил достойнството си или показвал невежеството си. Сега, след като вярвам в Бог, ще продължавам с тази най-усъвършенствана стратегия за светските отношения“. Казвам, че това е глупаво от твоя страна! Защо Бог изрича толкова много слова, за да спаси хората? Именно за да даде възможност на хората, под напътствието на тези слова, да разберат кой е правилният път в живота и по какъв път трябва да вървят; това е, за да ти позволи да избираш — не за да те остави тук да се носиш по течението в зависимост от обстоятелствата. Ако беше, за да ти позволи да се носиш по течението в зависимост от обстоятелствата, тогава Бог нямаше да изрича тези слова или да върши това дело. Защо в нашето общение по различни въпроси всички неща, които противоречат на истината, се изясняват кристално? Именно за да ти каже кои са положителните неща и кои са негативните неща, така че да можеш да ги различаваш ясно и да ги виждаш отчетливо. Положителните неща и негативните неща са напълно открити, разкрити и прозрачни пред Бог — те не са неясни. Следователно Бог изисква от теб да имаш яснота, когато вършиш каквото и да било и избираш своя път — твоето отношение трябва да бъде ясно и твоите мисли и възгледи трябва да бъдат ясни; не бива да има нищо двусмислено. Това, което засяга истината и истините принципи, не съдържа нищо двусмислено — черното е черно, бялото е бяло, „да“ е „да“, „не“ е „не“. Една лъжа, дори и повторена хиляда пъти, си остава лъжа и никога не може да се превърне в истина. Истината, дори и малцина в света да я приемат, или ако много народи я отхвърлят и заклеймяват, си остава истина. Истината винаги е истина и категорично няма да се превърне в заблуда или ерес. Независимо колко хора следват негативни неща, които принадлежат на Сатана, или колко години са били светска тенденция, те все така са негативни неща и все така принадлежат на Сатана — никога няма да се превърнат в положителни неща. И обратното, положителните неща, дори и в този свят да са нападани, потискани и заклеймявани, си остават положителни и никога няма да станат негативни неща. Бог завинаги е Бог, завинаги е въплъщение на справедливостта и завинаги е представител на всички положителни неща. Божият статус е неизменен и Неговата същност е неизменна. Сатана пък завинаги е Сатана, завинаги е въплъщение на злото, завинаги е представител на оста на злото, завинаги е негативен и никога няма да се превърне в положително нещо.

Някои хора казват: „Животът в църквата изисква гъвкавост. Недей да клониш твърде много в никоя посока. Не приемай истината, но не изпитвай и неприязън към нея; не оскърбявай нито положителните личности, нито негативните. Най-добре е просто да не заемаш страна. Не се противопоставям на положителните неща и не критикувам негативните неща. Не се умилквам и не се опитвам да се подмазвам на хора, които се стремят към истината, нито се сближавам с тях. Не се дистанцирам и от антихристите. Какво можеш да ми направиш? Виж колко ясно разбирам живота!“. Това ли означава да разбираш ясно? Това не е ясно разбиране; това е глупост. Това е да бъдеш объркан и неспособен да различаваш доброто от лошото. Такъв човек е объркан човек. Казвам ти, че този вид двуличник просто не струва. Какъв ще е крайният резултат от това да живееш по този начин? (Той няма да има нито изход, нито крайна цел.) Ще е съсипал своята собствена крайна цел. Въпреки че не се противопоставя на положителните неща, по същество не ги е и приел. Да не се противопоставяш не е същото като да приемеш, а да не критикуваш негативните неща не е същото като да се избавиш от тях. Мислиш ли, че като не приемаш положителните неща и не критикуваш негативните неща, си се избавил от негативните неща и негативните възгледи? Не можеш да се избавиш от тях. Само чрез приемането на положителните неща и приемането на истината хората могат постепенно да се избавят от негативните си мисли и възгледи, както и от нечестивите мисли и възгледи, които принадлежат на Сатана, и те могат да бъдат разбити; само тогава хората могат да приемат положителните мисли и възгледи, заедно с практиките, прозренията, разбирането и критериите, които са съобразени с истините принципи. С други думи, ако искаш да приемеш положителни мисли и възгледи, ако искаш да приемеш истината, ако искаш истината да навлезе в теб и да стане твой живот, трябва първо да изпразниш това, което е вътре в теб, а след това да приемеш истината и да ѝ позволиш да навлезе в теб и да има власт в сърцето ти. Това е да имаш истината като свой живот. Така се практикува стремежът към истината. Основната цел на вярата в Бог е да се придобие истината. Трябва да си способен да разпознаваш различни мисли и възгледи, които противоречат на истината. Особено ако си човек, който следва философията на Сатана, трябва да се избавиш от хитрите мисли и възгледи на „умерения“ подход и съзнателно да им се опълчиш. Когато се породят такива мисли и възгледи в ситуации, с които се сблъскваш, трябва да осъзнаеш, че са погрешни, и трябва да си помислиш: „Какво казват Божиите слова? Какво изисква Бог? Ще поема инициативата и ще се старая да действам според този начин на действие, който е в съответствие с истините принципи, без да позволявам мислите и възгледите на „умерения“ подход да ме управляват или да ми пречат да практикувам истината. Вместо това трябва да позволя Божиите слова, истината да станат критериите за моите постъпки и действия, както и за изпълнението на дълга ми“. Практикуването по този начин ще доведе до различен резултат. Дори да е нещо съвсем дребно и да не е достойно Бог да го запомни, поне Бог няма да го заклейми. Така с натрупването на твоите действия едно по едно, твоите добри дела постепенно ще бъдат подготвяни малко по малко. Ако действията ти могат да бъдат счетени за добри дела в Божиите очи, тогава ще имаш надежда. Ще започнеш да имаш правилна и положителна посока и цел и ще започнеш да се превръщаш в положителен човек, човек на място. По този начин ще си се отдалечил от пътя на унищожение, водещ към ада, и постепенно ще си се насочил към пътя, водещ към небесното царство. Това е добър резултат от способността на човек да постигне обрат. Лесно ли се постига това? Зависи от степента, в която човек обича истината. Ако направиш грешка и кажеш само: „Аз наистина се мразя! Как можах да направя такова долно, противно нещо? Наистина ме сърби ръката да си зашлевя някой и друг шамар!“, и само се мразиш, това няма да е от полза. От ключово значение е, че когато допуснеш грешка, трябва да си способен да разпознаеш какво не е наред, какво те е довело до допускането ѝ, защо не си способен да практикуваш истината, каква е първопричината и какви са основата и принципите на твоите действия. От ключово значение е и дали, когато се сблъскаш с някакъв въпрос, действаш съзнателно според Божиите слова и дали съзнателно се опълчваш на сатанинските си мисли и възгледи, на амбициите и желанията си, и на намеренията и плановете си. Ако съзнателно си направил всички тези неща, тогава ти си подготвил добри дела, а това е нещо голямо и ти си придобил нещо. Добър ли е този вид резултат? Това ли е резултатът, който желаете да видите? Към това ли искате да се стремите? (Да.) Какъв възглед поддържат повечето хора сега? Той е следният: „Не върша зло, нито предизвиквам прекъсвания и смущения. Стига да не бъда премахнат от дълга на пълно работно време в църквата, значи всичко е наред. Въпреки че не съм подготвил много добри дела, а в дълга си не съм много предан, нямам много искреност и не практикувам ревностно според истините принципи, стига да не върша зло и да не предизвиквам прекъсвания и смущения, това не е ли достатъчно?“. Как ви се струва този възглед? Това е упадъчна мисъл и гледна точка — такава, която не се стреми към напредък. В никакъв случай не бива да си мислиш, че стига да не вършиш зло и да не предизвикваш прекъсвания и смущения, си добър човек, благороден човек, че можеш да останеш непоколебим и че това, което правиш, е съобразено с истината. Казвам ти, това е погрешно — това е глупав начин на мислене! Да не вършиш зло не е равносилно на това да подготвяш добри дела. Да не вършиш зло и да подготвяш добри дела са две различни понятия. Да изпълнява дълг, без да върши зло, е това, което се очаква да прави сътвореното същество. Това е проявление, което трябва да притежават онези, които имат съвестта и разума на нормалната човешка природа. Например някои хора казват: „Има хора, които извършват убийства, но аз не съм постъпвал така. Този човек открадна неща от други хора, но аз не съм постъпвал така. Това означава, че съм добър човек“. Струва ли си да се хвали човек с това? Правилно ли е неговото твърдение? (Не е.) Това е смесване на понятията. Да не си крадец, да не извършваш убийства или палежи и да не участваш в незаконни сексуални връзки, не е същото като да си добър човек. Да не вършиш зло или да не нарушаваш закона е различно понятие от това да си добър човек. Това да си добър човек се подчинява на свои собствени критерии. Да не вършиш зло и да подготвяш добри дела също са две различни понятия. Да изпълняваш дълга си, без да вършиш зло, е нещо, което трябва да постигнеш като нормален човек. Но подготвянето на добри дела означава, че трябва активно и положително да практикуваш истината и да изпълниш добре дълга си според Божиите изисквания и истините принципи. Трябва да имаш преданост, да си готов да понасяш несгоди и да платиш цена, да си готов да поемеш отговорност и да можеш да действаш положително и активно. Действията, извършени в съответствие с тези принципи, са в общи линии все добри дела. Независимо дали става въпрос за големи или малки въпроси, дали те са достойни да бъдат запомнени от хората или не, дали са дълбоко уважавани от хората, или са смятани за незначителни, или дали хората смятат, че заслужават внимание, в Божиите очи всички те са добри дела. Ако си подготвил добри дела, накрая това ще ти донесе благословии, а не бедствия. Някои хора изобщо не подготвят каквито и да било добри дела и се задоволяват само със следното: „Правя каквото ми кажат да правя и отивам, където ми кажат да отида. Никога не говоря и не действам своеволно и никога не създавам умишлено неприятности и не предизвиквам прекъсвания и смущения. Наистина съм покорен и се държа добре“. Те винаги таят този вид отношение. Не търсят активно истината, нито се придържат към принципи при изпълнението на дълга си. Когато открият собствените си отклонения и грешки, не ги коригират и не ги променят незабавно. Когато открият, че са били непокорни и са разкрили покварен нрав, никога не се самоанализират, нито търсят активно истината, за да разрешат проблема; вместо това просто правят каквото си искат. Въпреки че не са извършили никакво голямо зло, което да доведе до загуби за интересите на Божия дом, те все пак са повлияли на напредъка на църковната работа. В най-добрия случай изпълнението на дълга им е просто полагане на труд, а полагането на труд по своята същност не може да се счита за добро дело. И така, как в крайна сметка се определят добрите дела? Когато това, което правиш, е най-малкото полезно за собственото ти навлизане в живота и за това на братята и сестрите и да е от полза за работата на Божия дом. Ако е полезно за теб, за другите и за Божия дом, тогава твоето изпълнение е ефективно пред Бог и е одобрено от Бог. Бог ще ти даде оценка. Затова оцени следните неща: колко добри дела си подготвил през годините? Могат ли тези добри дела да компенсират твоите прегрешения? След като ги компенсират, колко добри дела ще останат? Трябва да си поставиш оценка и да схванеш това напълно; не бива да си объркан по този въпрос.

Кажете Ми, необходимо ли е Моето общение по тези въпроси? (Да.) Трябва да ви изрека тези слова и да ви дам някои насоки. Целта на тези насоки не е да охладят ентусиазма ви, нито да ви осмиват, още по-малко да ви заклеймят, а да ви напомнят, да бият тревога, за да знаете — точно в този момент, понастоящем, сега — в каква ситуация се намирате, какво е вашето състояние и какви са потенциалните опасности. В сърцата си трябва да сте наясно с тези неща. При вярата си в Бог хората трябва постоянно и често да изследват какво е тяхното състояние пред Бог. Трябва постоянно и ясно да знаят каква е връзката им с Бог, дали съществуват конфликти и прегради между тях и Бог, дали имат представи и погрешни разбирания относно Бог, дали имат неразумни искания към Бог и как Бог гледа на цялостните им проявления. Хората трябва да разбират и да знаят тези неща; това е изключително полезно за навлизането им в живота. Целта на практикуването по този начин е да се направи така, че хората да могат да действат точно според Божиите намерения, за да не поемат в погрешна посока, да не се чувстват самодоволни и да не мамят себе си и другите. Да не поемаш в погрешна посока означава да не следваш своя собствен отклонил се път. Мислиш си, че се представяш доста добре във вярата си в Бог, затова продължаваш да вървиш по този път. Оказва се обаче, че си се отклонил от правия път; Бог отдавна те е изоставил и Светият Дух е спрял да върши делото Си в теб. Бог изпитва ненавист към теб, но все още си мислиш, че се справяш добре във вярата си: „Придобил съм неща от вярата в Бог. Сега мога да понасям трудности, сега не върша зло, знам как да избягвам предизвикване на смущения и вече знам защо онези, които предизвикват прекъсвания и смущения, биват премахвани или изолирани и защо не им се позволява да изпълняват дълг“. Не е достатъчно да знаеш тези неща. Трябва да знаеш как да действаш така, че да следваш Божия път, как да практикуваш така, че да вървиш по правилния път, и как да действаш така, че да можеш да постигнеш спасение. Всички тези неща са много важни; трябва редовно да правиш равносметка и да си вадиш изводи. Толкова по тази тема. Нека продължим да общуваме по темата, която е предмет на общението ни през този период.

Първата практика за стремеж към истината: избавяне

Избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог

I. Избавяне от представите и фантазиите на човека за Бог: Избавяне от представите и фантазиите на човека за Божието дело

Е. Божието дело не променя вродените дадености на хората; целта му е да промени покварения им нрав

6. Различни проявления на вродените дадености, човешката природа и покварения нрав

Нашето общение през този период беше по специфична тема, включена в принципа на практикуване на „избавяне“ в рамките на това как човек да се стреми към истината — вродени дадености, човешка природа и покварен нрав. След като общувахме за това многократно, имате ли сега малко проницателност относно някои конкретни проявления и разкривания, които включват тези три аспекта — вродените дадености, човешката природа и покварения нрав? (Моята проницателност за тези неща е малко по-добра от преди. Преди често смесвах характера и покварения нрав, но чрез последните няколко Божии общения сега мога да ги различавам донякъде.) Защо е необходимо да се разграничават тези неща? (За да знаем кои проблеми в нас самите трябва да бъдат разрешени и към кои просто трябва да подходим правилно.) Добре казано. Общуването с такива подробности прави разграниченията между вродените дадености, човешката природа и покварения нрав по-ясни и хората придобиват по-ясно разбиране за покварения нрав и проявленията на изключително лош характер, които са две отделни неща. По-специално, хората са способни да разграничават лошия характер, покварения нрав и вродените дадености. Те няма да смятат определени недостатъци в човешката природа за покварен нрав и, разбира се, също така няма да смятат определени несъвършенства и недостатъци във вродените дадености за покварен нрав. Когато хората имат тази проницателност, те стават все по-наясно с различните проявления на покварения нрав и вече не правят от мухата слон относно проблеми, които не включват покварен нрав. В същото време имат и по-ясно разбиране за това какво всъщност е поквареният нрав. И така, можете ли ясно да обясните какво точно е поквареният нрав? Поквареният нрав има ли някаква връзка с вродените дадености? Влияе ли се от вродените дадености? (Не.) Да предположим, че даден човек изглежда добре, има светла кожа и пропорционални черти — може ли да се каже, че понеже има добър външен вид, няма покварен нрав, че човешката му природа е толкова съвършена и чиста, колкото и външният му вид, че изобщо не е надменен или нечестив, а е изключително свят? Може ли да се каже това? (Не.) След като общувахме по този начин, разграниченията между тези три аспекта — покварения нрав, вродените дадености и човешката природа — са общо взето ясни сега, нали? (Да.) Лесно се разпознават.

Вещина в занимаването с бизнес

Миналия път общувахме за любовта към занимаването с бизнес. Към кой аспект трябва да бъде категоризирано това проявление на любов и влечение към занимаването с бизнес? (Вродените дадености.) Защо се смята за вродена даденост? (Това е интерес и хоби, така че се брои за вродена даденост.) От една страна, това е интерес и хоби; от друга, ако човек обича да се занимава с бизнес и има предприемачески дух — естествено е умел в това, без да се е занимавал с професионално обучение, и е способен да го разбира и да знае как да печели пари, да генерира печалба, да се възползва от бизнес възможности и т.н., без напътствия от другите — то този човек притежава силна страна в занимаването с бизнес в рамките на своите вродени дадености. Ако човек по природа притежава тази силна страна, то това със сигурност е вродена даденост, а вродените дадености нямат почти нищо общо с влиянията, получени след раждането. Виждаш, някои хора започват да се учат да се занимават с бизнес на 15 или 16 години, докато са още на училище. Когато се сдобият с нещо хубаво, измислят начини да го продадат. Дори продават подаръците от родителите си за своя рожден ден. Те не харчат джобните си пари, а ги спестяват изцяло, за да се занимават с бизнес. Докато станат на 18 или 19 години, те вече са способни да управляват малки бизнес начинания. Оценките им в училище са едва средни, но те имат предприемачески дух, бързи са в сметките и имат особен търговски нюх — това е силна страна. Любовта към занимаването с бизнес попада в категориите на силните страни или на интересите и хобитата в рамките на вродените дадености. Във всеки случай това е аспект на вродените дадености и точно тук се категоризира проявлението да обичаш да се занимаваш с бизнес. Някои хора не е задължително да имат хоби или силна страна, свързани с бизнеса. Те разчитат главно на мамене и лъгане на хората, когато се занимават с бизнес. Не печелят пари чрез собствения си упорит труд и стремеж или чрез използването на законни бизнес средства и методи, а по-скоро използват измама и заблуда под всякаква форма и се възползват от вратички в закона, за да постигнат целта си да генерират печалба и да изкарат пари. Какъв е този проблем? Такива хора постоянно въртят бизнес по този начин — това включва ли същината на тяхната човешка природа? (Да.) Добра или лоша е такава човешка природа? (Лоша е.) В какъв смисъл е лоша? Когато става въпрос за човешката природа на такива хора, общо казано, те имат лош характер. Целта на хората при занимаването с бизнес винаги е да печелят пари. Ако печелиш пари чрез законни средства за осъществяване на търговска дейност, това е способност, която имаш, и е полза, донесена от силната страна, която Бог ти е дал. Но ако някой не придобива пари и печалба чрез законни средства за осъществяване на търговска дейност, а чрез измама и заблуда под всякаква форма, то такива хора са лишени от почтеност и имат непочтен характер. Имат ли такива хора съвест? (Не.) Казано на разговорен език, съвестта им е напълно прогнила — те нямат съвест. Защо казваме, че нямат съвест? (Като цяло, хората, които имат съвест, се чувстват обвинени от нея, след като измамят и излъжат други хора, и вече не правят тези неща. Хората, които нямат съвест обаче, се интересуват само от извличане на печалба. Те изобщо нямат будна съвест, затова просто продължават да правят тези неща.) Съвестта им не изпълнява функцията си; може също да се каже, че нямат съвест. Ако имаха съвест, съвестта им щеше да изпълнява функцията си и тогава, след като измамят някого веднъж, щяха да се чувстват укорени от съвестта си. Въпреки че са извлекли печалба, щяха да се чувстват ужасно отвътре. Когато харчат парите, лицата им щяха да се изчервяват и щяха да се чувстват неспокойни отвътре, като смятат, че това, което са направили, е мръсно и низко. Така, оттогава нататък никога повече не биха измамили никого; независимо колко голяма е потенциалната печалба, никога не биха го направили — това е функцията на съвестта. Но онези, които са умели в маменето, заблуждаването и лъгането на другите, ще правят това всеки път, когато поискат. След като успеят, не се чувстват зле в сърцата си, когато харчат парите. Щом се доберат до парите, смятат, че са умни и брилянтни, чувстват се възхитени и особено горди от успеха на своите стратегии за мамене. Продават стоки с по-малко тегло, продават фалшиви лекарства, фалшив женшен, инжектирано с вода месо — всичко, което продават, е фалшифицирано и измамно. Всяко бизнес начинание, с което се заемат, включва измамни тактики и капани, а всички пари, които печелят, са придобити чрез измама. Независимо с какъв бизнес се занимават, никога не го водят според правилата, като искат уместна цена. Виждаш, някои хора умишлено мамят редовните си клиенти, когато се занимават с бизнес. Например, ако често купуваш от тях и те знаят, че имаш пари, ще ти поискат 100 юана за артикул, който продават на други за 10 юана. Дори ще кажат: „Не продавам това на никого другиго — пазя го само за теб. Виждаш ли каква силна връзка имаме? На сметка ти е, нали?“. Мамят хората и дори ги карат да се чувстват благодарни — какви умели измамници са само! Каквото и да правят, хората, които нямат никакво чувство на самообвинение в съвестта си, не изпитват никакъв укор в съвестта си, нито имат будна съвест, така че може да се каже, че такива хора нямат съвест. Независимо какъв е техният разум, съдейки само по съвестта им, тези хора са лишени от човешка природа и са непочтени. До каква степен са непочтени? Те нямат нито съвест, нито човешка природа. Тоест липсва им съзнанието, функционирането и задръжките на съвестта, които нормалните хора имат. Без тези задръжки те са способни на всичко. При занимаването с бизнес те могат да мамят и да лъжат; във всякакви бизнес операции могат да манипулират нещата и да нарушават правилата. Могат да извършат всякаква неморална постъпка. Дори когато строят къщи, използват некачествени материали. Виждаш — каква е причината за онези наклонени сгради и рухвания на сгради в континентален Китай? Това е така, защото, за да реализират прекомерни печалби, строителите са използвали некачествени пропорции за бетоновата смес и техники за използване на стоманена арматура, което още тогава е засегнало състоянието на сградите. В резултат на това, скоро след като хората се нанесат, някои сгради рухват. Ако имаше земетресение от пета или шеста степен, повечето сгради щяха да рухнат и последствията щяха да бъдат невъобразими. Тези безскрупулни предприемачи нямат абсолютно никаква съвест — щом видят, че умират хора, веднага търсят своите покровители, за да предприемат мерки за справяне със ситуацията. Ако покровителите им са достатъчно силни и имат начини за противодействие, въпросът може да бъде успешно потулен. Тези няколко смъртни случая биват заметени с малко разходи за погребение и никой няма да може изобщо да ги подведе под отговорност. Изобщо нямат будна съвест; да не говорим за няколко смъртни случая — дори и да умрат десетки, стотици или десетки хиляди хора, за тях няма да има никакво значение. В техните очи човешките животи не се различават от тези на мравките — те не означават нищо. Кажете Ми, имат ли такива хора съвест? За хората, които нямат съвест, може да се каже, че нямат човешка природа. И така, техните действия на мамене и лъгане на другите, докато се занимават с бизнес, разкривания на покварен нрав ли са? (Да.) Тук има специфичен покварен нрав. Какъв покварен нрав? (Жестокост и измамност.) Техният характерен и типичен покварен нрав са измамността и нечестивостта. Онези, които могат да се занимават с измама и заблуда под всякаква форма, са особено измамни. Понякога средствата, които използват, за да измамят и да излъжат хората, са такива, каквито никога не би очаквал, и дори може да се чувстваш доста щастлив, докато те мамят, като си мислиш, че се отнасят доста добре към теб. Едва след дълго време се събуждаш и внезапно осъзнаваш, че си бил измамен. А когато отидеш да ги търсиш, те вече са изчезнали безследно. Колко усъвършенствани са техните средства за мамене на хората! През 80-те и 90-те години на миналия век промишлеността и търговията бяха относително развити в Гуандун, Китай. Някои относително модерни домакински уреди все още не бяха достигнали вътрешните райони, така че някои хора от вътрешността на страната пътуваха до Гуандун, за да ги купуват с цел да са в крак с тенденциите. Когато търговците осъзнаваха, че тези клиенти са от вътрешните райони, те започваха да мислят как това е техният шанс да извършат измама. Хората от вътрешността на страната купуваха касетофони, телевизори и други уреди. След извършване на плащането, продавачите дори им казваха колко дълъг е гаранционният срок и им казваха, че ако има някакви проблеми с уредите, могат да се върнат за замяна, което караше клиентите да се чувстват, че следпродажбеното обслужване е доста добро. Тъкмо когато си тръгваха, продавачите казваха, че трябва да опаковат уредите, и след това ги отнасяха отзад, за да ги увият. Но когато клиентите се прибраха у дома и отвориха опаковките, намериха вътре само тухли и камъни вместо уреди — едва тогава осъзнаха, че търговците са извършили подмяна и че са били измамени. Пътят обратно, за да ги намерят, щеше да е твърде дълъг, а също така щеше да им струва много пътни разходи, така че можеха само да преглътнат загубата и да си научат урока от преживяването — когато човек купува нещо, трябва да предаде плащането с едната ръка и да вземе стоката с другата, и всичко трябва да бъде проверено лично, за да е сигурен, че получава това, за което е платил. Такива неща често се случват на хора, които редовно ходят в командировки. Сега подобни инциденти вече не са просто случайни явления в един-единствен град, а са станали често срещани. Случаите на измама и заблуда под всякаква форма се увеличават и все повече хора, които се занимават с бизнес, си служат с измама. Защо преди не беше толкова често срещано? Просто защото тогава някои хора все още не бяха открили тези измамни схеми. Щом тези измамни схеми придобиха популярност в обществото, търговците започнаха да подражават и да ги следват един след друг, и всички започнаха да го правят. Всички започнаха да го правят — това може ли да означава, че съвестта им е била покварена по-късно? Не, тези хора по природа нямат много съвест. Просто преди това, поради тяхното ниво на опит или познания, те все още не бяха разбрали как да мамят и лъжат другите по този начин. По-късно, с покваряването на обществения климат, те станаха все по-безмилостни и безпощадни в извършването на такива неща, а естеството на техните действия стана все по-подло.

Такива хора си служат със средства за мамене и лъгане, докато се занимават с бизнес, така че дали ще мамят и лъжат хората и когато вършат други неща? (Да.) Средствата и методите, с които въртят бизнес, и отношението им към неща като маменето и лъгането представляват тяхната човешка природа. Те имат такава човешка природа, затова каквото и да правят — дори и да не е мамене и лъгане на другите — резултатът няма да бъде по-добър от това. Тъй като този вид човешка природа е основата, на която те вършат тези неща, с каквото и да се захванат, природата на действията им общо взето е една и съща — те просто са лишени от будна съвест. Когато тези хора станат длъжностни лица, начините им на говорене и действие са същите като в бизнеса — съвестта им не изпълнява функцията си, те мамят и лъжат, вредят на хора и убиват хора, и нарушават закона; те са способни да вършат всичко, което противоречи на човешката природа, морала и моралната справедливост. Постъпват по този начин както в бизнеса, така и в политиката. Ако се занимават с научни изследвания, може ли тяхната човешка природа да се промени, защото сферата, в която работят, е различна? Не. Кажете Ми, имат ли такива хора предимства, когато става въпрос за вършене на административна работа в църквата? Някои хора казват: „Еди-кой си някога е бил голям шеф или главен изпълнителен директор в мирския свят. Похватите му в бизнеса са особено хитри, но просто малко непочтени — понякога мами и лъже хората. Не знам дали издигането на такъв човек да върши административна работа в църквата е уместно или не“. Кажете Ми, такъв човек добър ли е? Истински талантлива личност ли е? (Не.) Някои хора винаги смятат тези личности за талантливи хора и препоръчват всички тези хора, които имат малко престиж в обществото, като казват, че еди-кой си е бил главен изпълнителен директор или висш ръководител, че друг човек е бил един от десетте най-изтъкнати младежи в обществото или примерен работник, и че други имат магистърски или докторски степени, или са работили като адвокати или журналисти, или като държавни служители или длъжностни лица. Хората, които препоръчват тези личности, всъщност нямат духовно разбиране и не разбират истината. Те просто смятат, че различните елементи от работата в Божия дом трябва да бъдат поети от тези талантливи хора и хора от елита от всички слоеве на обществото, затова препоръчват тези хора да поемат ролята на надзорници за тези елементи от работата. След като тези хора станаха надзорници, не само че не се справиха добре с работата, но и я превърнаха в пълна бъркотия, което доведе до повсеместен хаос в църковната работа — това беше пълно безумие! Единственото, което тези хора можеха да правят, беше да се осмеляват да действат с неразумна прибързаност, да вилнеят, като вършат злосторничества, да бъдат безразсъдни и дръзки и необмислено да извършват определена работа — освен това нямаше нито един елемент от работата, който наистина да могат да свършат според истините принципи. Най-забележителната характерна черта на тези хора е, че каквото и да правят, те никога не търсят истината и нямат богобоязливи сърца. Защо успяват да станат надзорници? Една от причините е, че те вярват, че са хора от елита, талантливи личности и опора на всички слоеве на обществото, затова смятат, че трябва да заемат ключови позиции, да поемат големи отговорности и да играят важни роли, след като дойдат в Божия дом, че трябва да имат престиж и да получават уважение, и че Божият дом не може без тях. И така, те се избутват на преден план, като се опитват да станат надзорници и да поемат работа. Друга причина е, че Божият дом също им дава възможности. Тъй като са готови да вършат работата, им е позволено да опитат — независимо дали са компетентни, или не, те трябва да бъдат проверени в действие. Но тези хора нямат никакъв истински талант или реални познания. Да не говорим дали разбират истината и дали могат да действат според истините принципи — само по отношение на собствените им заложби, таланти, проницателност, способността им да възприемат различни въпроси, способността им да гледат на нещата и способността им да се справят с делата, повечето от тях нямат истински талант или реални познания. Те нямат истински талант или реални познания, тогава защо все още са толкова нетърпеливи и инициативни да поемат големи отговорности и да се нагърбят с работа? Защото амбицията и суетата им си казват думата, а на всичкото отгоре са и нагли — те не знаят истинските си възможности, но винаги искат да се изявяват. В резултат на това те не успяват да свършат добре работата и само стават за смях. Защо казвам това? Защото, след като тези хора поеха тези роли, всяка една работа, която вършеха, беше разхвърляна и представляваше пълна бъркотия. За да го опиша с една дума, беше „хаос“. Те нямаха принципи при оползотворяването на хора, нямаха принципи при справянето с нещата, харчеха приношенията неразумно и не проследяваха и не се справяха своевременно с различните елементи от работата. Дори най-основната административна работа не беше по силите на повечето от тях; те оставяха всичко в пълно безредие. Земеделие, отглеждане на кокошки, отглеждане на овце — никой от тях не беше компетентен за такива задачи. Те не бяха наясно какво да засаждат през кой сезон, кога да орат, наторяват и плевят земята, или кога да прибират реколтата. Предизвикаха хаос в цялата си работа. Ако в началото Божият дом не беше използвал тези хора, те щяха да сметнат, че Божият дом не им дава възможности и ги гледа отвисоко. И така, бяха им дадени възможности — и какъв беше резултатът от това, че бяха използвани? Те оставиха работата си в пълно безредие и в крайна сметка Божият дом пак трябваше да разчиства бъркотията им. Всеки елемент от работата, която извършваха, изискваше Горното да предоставя наставления и проверка — дори за малки неща като поддържане на чистота на закрито и открито, Горното трябваше да дава наставления. В крайна сметка може да се счита, че работата общо взето е влязла в правилния път сега, само чрез стриктния надзор, планиране и координиране от страна на Горното, което наставляваше и ръководеше всичко от нулата малко по малко. Без да споменаваме нищо друго — само като говорим за проблемите с фермите, там поне трябваше да има подходящи хора, които да се грижат за чистотата. Повечето хора бяха като диви животни, хвърляха боклуци навсякъде, говореха без да се съобразяват с въздействието върху обкръжението, крещяха и викаха — просто бяха идентични с невярващите. Нито един от тези така наречени талантливи хора, изправен пред тези специфични задачи, не можеше да се справи добре със систематичното управление на нещата. Те не можеха да се справят добре дори с дребни въпроси като грижата за чистотата и средата. Тези външни въпроси не включват истината и всеки с малко заложби и малко съвест би трябвало да може да се справи добре с тях — ако някой дори не може да се справи добре с тези външни въпроси, тогава той е просто безполезен. Тези хора искаха да бъдат длъжностни лица и да командват, въпреки факта, че нямат съвест и разум, нито заложби и талант. Когато не им беше позволено да бъдат длъжностни лица, станаха непокорни, спореха и не отстъпваха пред никого. Не са ли дяволи? След като Божият дом разобличи и премахна тези дяволи, бяха избрани подходящи хора да управляват фермата. Благодарение на напътствията и планирането на Горното, сега фермата е изградена особено добре и всички я харесват. Местните също много ѝ се възхищават и силно я одобряват. Някои от тях казаха: „Никога не съм виждал ферма да се управлява така, че да е толкова чиста и красива. Дори за десет години нямаше да можем да я преобразим до такава степен. Как успяхте да я управлявате толкова добре и толкова бързо? Колко години ви отне да я преобразите в това?“. Всъщност такава голяма промяна отне само една година, като превърна пустеещата земя в това, което братята и сестрите виждат като парк, градина. Някои дори казаха, че това място прилича на приказна страна, като на картина. Правилното планиране и изграждане наистина имат значение. Първоначално това място беше покрито с пръст и кал, а навсякъде имаше боклук и бъркотия. По-късно, чрез почистване и регулиране, постепенно се подобри. С течение на времето всички дотолкова свикнаха с такава жизнена среда, че ако стане малко мръсно или разхвърляно, някои хора дори не са свикнали с това. Виждаш, чрез такъв вид управление повечето хора извличат полза и развиват добри житейски навици. Само под личните наставления на Горното можеше да се постигне такова изграждане. За разлика от това, всъщност никой от тези така наречени талантливи хора не може да направи нищо истинско. Те дори не могат да се справят добре с основната работа по почистването. Не знаят как да подредят стая по начин, който да изглежда уместен, и не могат да прозрат какъв човек е подходящ да изпълнява какъв дълг. С каква работа могат да се нагърбят тези хора? Не могат да вършат абсолютно никаква работа. Не могат дори да управляват собствената си жизнена среда — как биха могли да бъдат смятани за талантливи хора? Тези хора дори нямат онази частица интелигентност, не могат да говорят ясно, виждат нещата неточно и нямат независима преценка. Това показва, че те са „талантливи хора“ в кавички, а не хора с истински талант и реални познания. Талантливите хора първо трябва да притежават определени качества в своята човешка природа, като способността да оценяват нещата, способността да преценяват и да схващат нещата и проницателност. Ако не притежават тези качества, те само се излагат, когато се занимават с конкретни въпроси, и дори не могат да управляват и да планират една-единствена градина или един-два декара земя — нито да я използват ефективно — тогава няма нищо талантливо в такива хора. Не се изисква от теб да управляваш цялата земя, просто ти се дават един или два декара земя, за да ги управляваш добре, тоест да ги подредиш така, че да станат красиви и чисти, и да се превърнат в елегантна среда — колко чудесно би било за хората да живеят там, дори птиците, веднъж долетели, не биха искали да си тръгнат. Тези така наречени талантливи хора са абсолютно нищо. Не могат да свършат никаква конкретна работа. Изобщо няма нищо талантливо в тях — липсват им неща в човешката природа. Не могат да направят нищо добре, но въпреки това искат да се изявяват и да бъдат водачи и работници, и все така искат да заемат ключови позиции и да бъдат надзорници. Какъв нрав е това? Това е надменен нрав.

Нека се върнем към темата за това да обичаш да мамиш и да лъжеш хората, когато се занимаваш с бизнес. Какъв проблем е маменето и лъгането на хора? Един аспект на проблема е, че човешката природа на такива хора е лоша; нямат нито съвест, нито разум. Съдейки по тяхното поведение тогава, какъв покварен нрав разкриват? Първо, нравът на такива хора е измамен и нечестив; второ, те изпитват неприязън към истината и са непреклонни. Когато мамят другите, безпощадността, която показват, е жестокост — независимо дали мишената им е богата или бедна, дали мишената им има пари или не, те мамят всички по същия начин, без да проявяват никаква милост. Поквареният нрав на такива хора е доста сериозен във всеки аспект. Кажете Ми, лесно ли е за такива хора да постигнат спасение? (Не.) Съдейки по техния покварен нрав, не е лесно за тях да постигнат спасение. Тогава по отношение на тяхната човешка природа, кой аспект затруднява постигането им на спасение? Има ли основна причина? (Те нямат съвест.) Точно така, не е лесно за хора, които нямат съвест, да постигнат спасение. У тях вече няма и помен от съвест, тя вече не съществува. Когато съвестта не изпълнява функцията си, човек не притежава основното условие да приеме истината и да практикува истината. Следователно за тях е много трудно да постигнат спасение; може също да се каже, че те не могат да постигнат спасение. Също така е възможно този тип човек да е готов да полага труд и да може да го прави до известна степен, и в крайна сметка, тъй като трудът му отговаря на критериите и на Божиите изисквания, той ще стане предан полагащ труд и ще оцелее. Това също е Божията благодат. Макар че преданите полагащи труд могат да оцелеят, това не означава, че са постигнали спасение. Да оцелееш и да постигнеш спасение са две различни понятия. Има празнина и разлика между тях. Принципите, границите, посоката и целите на действията на човек са до голяма степен свързани с това дали неговата човешка природа е добра, или лоша. Ако човек обича положителните неща или има някакво чувство за справедливост, това показва, че неговата съвест е будна — показва, че този човек има малко съвест. В своите постъпки някои хора нямат чувство за справедливост, нито правят какъвто и да било положителен избор. Те просто обичат да вършат нечестиви неща и са много отблъснати от положителните неща. Особено когато някой говори малко за положителни начини на действие, за това как в постъпките си човек трябва да има човешка природа, съвест и морални граници и да спазва правилата, те гледат на това като на проповядване. Да го нарекат „проповядване“ е меко казано; в действителност те изпитват презрение към теб и ти се подиграват. Вярват, че да постъпваш по този начин е провал: „Виж колко е жалък животът ти. Не знаеш как да си служиш с измама и заблуда под всякаква форма, нито знаеш как да извличаш полза чрез хитрост. В постъпките си винаги спазваш правилата, толкова си плах. В днешно време смелите пируват, а плахите гладуват. Ако си плах, няма да успееш!“. Те смятат, че като постъпваш със съвест и принципи, ти просто си плах, а като дръзват да си служат с измама и заблуда под всякаква форма, те са смели. Но наистина ли се дължи на смелостта им? Някои хора, които вярват в Бог в страната на големия червен змей, не се страхуват да търпят преследване и да бъдат арестувани, и продължават да постоянстват във вярата си в Бог. Това има ли нещо общо със смелостта или плахостта? (Не.) Това е свързано с техния стремеж — в човешката си природа те имат нуждата и копнежа за вяра в Бог. Това не е въпрос на смелост или плахост. Някои хора си служат с измама и заблуда под всякаква форма, когато се занимават с бизнес. Много пъти са изправяни пред опасността да бъдат преследвани и арестувани, имуществото им да бъде конфискувано или пред риска от фалит и закриване, но въпреки това продължават да мамят хората. Дори ако измамите им доведат до загуба на живот, не ги интересува. Когато се занимават с бизнес, някои хора мамят другите, като създават фиктивна компания — в действителност тази компания изобщо не съществува и няма реален бизнес, нито произвежда някакви продукти. Разчитат единствено на сладкодумието си, за да мамят хората навсякъде да правят поръчки. Щом другите им платят депозит, веднага се измъкват, без да оставят следа. Мамят хората по този начин, сделка след сделка, и след като присвоят парите от измамата, цялото им семейство живее в лукс, като пирува с най-добрата храна и напитки. До каква степен стигат някои хора в маменето? Дори мамят институции и агенции на високо ниво. Понякога висят на косъм и е възможно някой да прозре номерата им и да ги разобличи. Всъщност в сърцата си знаят, че действията им ще ги изложат на риск, но не ги интересува. Ако по някаква случайност им се размине, ще продължат да мамят хората при следващата възможност. Стига да изкарват пари чрез измамите си, смятат, че са спечелили, че са „постигнали слава и успех“. Но ако поискаш от тях да вярват в Бог, не смеят. Казват: „Ако вярвам в Бог, правителството ще ме осъди и арестува. Не смея да вярвам!“. Но когато става въпрос за извършване на измама и заблуда под всякаква форма, нямат страх да не бъдат арестувани. Ако ходиш на събирания, дори казват: „Наистина си смел. В момента държавата яростно арестува и преследва вярващите; как така все още смееш да ходиш на събирания?“. Казваш: „Ние, които вярваме в Бог и вървим по правия път, не се страхуваме да не бъдем арестувани. За вас е изключително опасно да управлявате фиктивни компании и да извършвате измами — тогава защо не се страхуваш?“. А те казват: „Ние, бизнесмените, не се страхуваме да поемаме рискове. Но вие сте много смели, че все още дръзвате да посещавате събирания, когато правителството се опитва толкова упорито да арестува вярващи!“. Когато видят, че вярващи в Бог биват арестувани, не смеят да вярват, но не се страхуват от това да бъдат арестувани за извършване на измами, докато се занимават с бизнес. Що за мерзавци са това? Това не показва ли разликата в човешката природа на хората? Точно такава разлика има между хората. Поквареният нрав на хората е един и същ — всички те имат същия този покварен нрав — но съдейки по разликите в тяхната човешка природа, някои хора никога няма да могат да вярват в Бог; никога не могат да бъдат членове на Божия дом. Дори ако такива хора наистина вярват в Бог, никога не могат да постигнат спасение. По какво може да се види това? Може да се види от тяхната човешка природа. Някои хора подкрепят това съпругите им да вярват в Бог, но когато съпругите им ги увещават да вярват, казват, че е твърде опасно и не смеят. И въпреки това, когато се занимават с бизнес, те си служат с измама и заблуда под всякаква форма и не ги интересува пред колко голяма опасност са изправени. Способни са да нарушат всеки закон и смеят да използват всякакви тактики. Независимо колко отблизо ги следи правителството или какви присъди и наказания предвижда законът, не ги интересува. Нямат граници в постъпките си, не ги е грижа за последствията, когато действат, и смятат, че всичко е наред, стига да има печалба за извличане. Ако такъв човек вярва в Бог, той не може да придобие истината и не може да постигне спасение — това е така, защото не обича истината, а само парите. Докато се занимава с бизнес, той ще мами и лъже другите и ще манипулира нещата — черното му сърце се проявява. Някой с такъв характер е напълно свършен; Бог не спасява такъв тип хора. Някои хора казват: „Ами ако такъв човек печели много пари и ги предлага на Божия дом?“. Божият дом не приема такива пари; Божият дом не приема пари, които не са спечелени чрез законни средства. Този тип човек ще си служи с измама и заблуда под всякаква форма веднага щом започне да се занимава с бизнес — има много лоша човешка природа. Доколко е лоша? Ако го помолиш да се вслуша в съвестта си, той казва: „Нищо не чувствам. Не знам къде ми е съвестта. Не знам и какво е съвест, нито колко струва килото“. В този момент разбираш: „Нищо чудно, че печели пари по-бързо от други хора в същия бизнес. Нищо чудно, че всички клиенти ходят да купуват от него. Този човек използва нечестни тактики — служи си със съмнителни практики, когато се занимава с бизнес, и измамното му поведение е наистина сериозно!“. Но не само че не гледа на това като на срамно, а дори се хвали и самоизтъква с думите: „Погледнете се, толкова сериозно и правилно се занимавате с бизнеса. Измамите някого веднъж и толкова се плашите, че сърцето ви се разтуптява. Погледнете мен — не ме е страх! Стига Бюрото по промишленост и търговия и полицията да не получат никакви доказателства, всичко е наред. Искаш да ме съдиш? Нямаш доказателства! Вижте колко умно мамя хората! А ти можеш ли да го направиш? Не можеш! Издаваш се в момента, в който измамиш някого. Нямаш тактиките, които имам аз. Заложбите ти са слаби!“. Що за човек е това? Той е зъл човек. Има ли някаква надежда да се поправи? Той е непоправим. Причината такива хора да не могат да бъдат спасени не е, че имат покварен нрав, а че човешката им природа е твърде лоша. В какъв смисъл лоша? Лоша в смисъл, че нямат човешка природа и нямат съвест; загубили са съвестта си. Какво означава човек да е загубил съвестта си? Означава да върши неща без границите на съвестта. Тези граници са изградени върху съвестта — съвестта съставлява границите. Независимо кого мамиш, като си служиш с измама и заблуда под всякаква форма, докато се занимаваш с бизнес, било то лош или добър човек, във всеки случай самата постъпка противоречи на морала, съвестта и човешката природа. Щом направиш такова нещо, завинаги ще изпитваш самообвинение в съвестта си. То ще се превърне в петно за цял живот. Ако си истински човек, никога не бива да правиш такова нещо. Независимо кой е обектът на измамите ти и независимо от сумата, която придобиваш чрез измама — дори и да мамиш зли и лоши хора — това пак е измама. Ето защо, независимо от обстоятелствата или с кого си имаш работа, никога не бива да мамиш хората. Това означава да имаш границите на съвестта в постъпките си и това е въздържащата сила, която идва от функцията на съвестта. Ако твоята съвест изпълнява функцията си, тогава ще имаш граници в това, което правиш. Ако твоята съвест не изпълнява функцията си, ще прекрачиш тези граници и ще си способен на всичко. Може да се каже, че такива индивиди нямат и капка съвест и разум и че са по-лоши от зверове. Ако някои хора смятат, че това твърдение е твърде крайно, нека го кажем по друг начин: човек без капка разум е като звяр. Хората без човешка природа не са ли зверове? Ако някой е човек, но все пак няма човешка природа, тогава каква е неговата същност? Не е ли тази на звяр? Разликата между него и звяра е, че може да ходи изправен и да говори на човешки език, докато зверовете не могат да говорят на човешки език. За да извлечеш печалба, си способен да използваш всякакви средства и методи, за да си служиш с измама и заблуда под всякаква форма, докато зверовете нямат такива средства. Така че да се каже, че хората от този вид са равни на зверове, всъщност е меко казано — в действителност такива хора наистина са по-лоши от зверове. Могат ли онези, които са по-лоши от зверове, да постигнат спасение? Изобщо не приемат истината — обичат само парите. Това е проблем с тяхната природа и никой не може да я промени. Да очакваш такива хора да приемат истината е все едно да очакваш петел да снася яйца — това никога няма да се случи. Следователно, сред поквареното човечество, като се изключат онези, които извършват убийства за печалба или се занимават с престъпни деяния и нарушават закона, за тези хора, които си служат с измама и заблуда под всякаква форма, може да се счита, че имат най-лошата човешка природа — те са утайката на човечеството, дегенератите на човечеството. В сегашната епоха на процъфтяваща икономика има изключително голям брой хора като тези, които си служат с измама и заблуда под всякаква форма, докато се занимават с бизнес. Но колкото и много да са тези хора, във всеки случай подобни проявления са достатъчни, за да илюстрират проблем с човешката природа. В какво състояние е съвестта на даден човек, както и дали има границите на съвестта — това е показател за измерване на неговата човешка природа. Как изобщо може да бъде спасен някой, който дори няма човешка природа? Най-малкото, човешката природа на един човек трябва да съдържа условията да приеме истината. Онези, които си служат с измама и заблуда под всякаква форма, в човешката си природа изобщо не притежават условията да приемат истината. Така че, ако поискаш от тях да приемат истината, за да се отърват от покварения си нрав, за тях ще бъде невъзможно да го постигнат. Само онези със съвест и разум могат да приемат истината и да се отърват от покварения си нрав и по този начин да постигнат спасение, защото тяхната съвест в известна степен е будна и съвестта им може да изпълнява определена функция в постъпките и действията им. Когато общуваш за истината с такива хора и говориш за това как да навлязат в истината, как да се отърват от покварения нрав, кои неща са съгласно Божиите намерения и кои не са, и как трябва да действат хората, те могат да приемат и да се покорят. Уместно е да се общува за истината с такива хора — те са правилните приемници. Ако общуваш за истината с онези, чието основно средство в бизнеса им е мамене и лъгане на другите, все едно говориш на стената. Така че, когато става въпрос за такива хора, които се занимават с бизнес, просто наблюдавай дали използват законни средства в бизнеса си и в своите сделки и отношения с хората, дали имат въздържането и границите на съвестта и дали съвестта им може да функционира в техните сделки и отношения с хората. Ако съвестта на даден човек може да функционира и има въздържаща сила върху него, тогава той е приемлив и си струва да се общува с него. На такива хора може да се проповядва евангелието и с тях да се общува за истината. Ако са способни да приемат истината, тогава има надежда да постигнат спасение. Това е всичко за нашето обсъждане относно любовта към занимаването с бизнес.

Любовта към изкуството

Сега нека да разгледаме любовта към изкуството. Онези, които обичат изкуството, по природа обичат пеенето, танцуването и свиренето на музикални инструменти, и също така им харесва да изнасят представления. Колкото повече хора има, толкова по-въодушевени стават; и искат да направят малко шоу, като изпълняват комични диалози и скечове, пеят, танцуват или свирят на музикални инструменти, за да зарадват всички и да им помогнат да се отпуснат. Какъв вид проявление е любовта към изкуството? Първо, трябва да разгледаме дали изкуството се състои от положителни или от негативни неща. Ако не сте наясно с това, тогава нека ви попитам: смятате ли, че пеенето и танцуването са основателни нужди на човешката природа? (Да.) Те са основателни нужди на човешката природа. Тоест хората използват своите певчески гласове, езика на тялото или някакъв художествен метод, за да направят живота забавен, да добавят към радостта от живота или да изразят някакво свое настроение. Може ли това да се смята за основателно? (Да.) Сега нека се върнем към първоначалната тема — любовта към изкуството, любовта към пеенето и танцуването, свиренето на инструменти и изнасянето на представления — към коя категория спадат тези видове проявления? (Интереси и хобита.) Тъй като те са интереси и хобита, към какво спадат? (Вродени дадености.) Някои деца обичат да слушат музика и да гледат танци от пет-шестгодишна възраст и когато чуят ритъма на музиката, ръцете и краката им започват да се движат, а те изпитват желание да танцуват. Това е вродено. Някои хора чуват песни и танцувална музика и искат да се научат, но не могат, дори през юношеството си или когато са между 20 и 30 години. За тях е свързано с много усилия да се опитват да се научат да танцуват и са особено непохватни. Това също е вродено. За разлика от тях, онези, които по природа обичат пеенето и танцуването, могат радостно да започнат да танцуват, когато чуят да звучи музика. Когато чуят някой да пее песен, могат да го последват и да се учат от него, и след като се упражнят само няколко пъти, вече могат да я изпеят сами. Това доказва, че за този тип хора тези неща са вродени и са в кръвта им; по душа те харесват тези неща и също така са добри в тях. Те знаят как да ги правят, без никой да ги учи. Дори има някои особено изключителни индивиди, които могат да изпеят няколко реплики от местна опера само на седем или осем години, като пеенето им носи онзи автентичен дух, в правилна тоналност е и следва правилния ритъм — това е наистина голяма рядкост! Някои деца могат дори да изпеят няколко поп песни, а други могат да танцуват в стилове като индийски танц, синдзянски танц или модерен танц. Когато чуят танцувални песни или музика, инстинктивно ги харесват и бързо започват да движат телата си в такт с музиката. Ако не им позволиш да пеят, те тайно ще пеят в сърцата си или ще намерят подходящо място да пеят на глас. Те просто искат да пеят и обичат да пеят, и никой не може да ги възпре. Не са били повлияни от родителите си, нито са били учени от някого. Още от малки притежават тези силни страни или хобита. Очевидно е, че това е вродена даденост — те имат вроден интерес към изкуството. Ако тези деца се интересуват от изкуствата, задължително ли е да се занимават с тази работа — трябва ли да работят в тази сфера през целия си живот? Не е задължително. Зависи от Божията повеля, от това как Бог господства и подрежда нещата. Ако Бог подреди да работят в сферата на изкуствата, те ще бъдат обвързани с тази сфера за цял живот. Но ако Бог не е подредил или повелил да работят в тази сфера, те просто ще имат този интерес и хоби и дори да им харесва, за тях няма да е възможно да се занимават с тази работа. Някои хора харесват изкуствата от детството си. Техните родители, като видят, че детето им има този интерес и хоби, си мислят: „Нека тогава да го развиваме. Може би семейството ни може да създаде артистичен талант. Може би детето ни дори ще стане известно и ще бъде звезда!“. Така те започват да развиват своето дете в обучението му по танци и пеене и в крайна сметка детето е прието в академия по изкуствата. Въпреки че интересът и хобито на детето към изкуствата остават силни след завършването, не е сигурно дали то ще може да работи в тази сфера. Възможно е, когато то е напът да се заеме с тази работа, настроението му да се промени и тогава да се променят нагласата и възгледите му за тази работа; възможно е също така поради различни причини в обективните обстоятелства да пропусне възможността да бъде част от тази сфера. Всички тези неща са възможни; това зависи от Божието предопределение. Но ако се вгледаме в първопричината, интересът и хобито на детето са негова вродена даденост — още преди да се роди, Бог вече е подредил тази силна страна за него и е добавил определени специални качества към неговата човешка природа, а така по рождение го е направил особено чувствително към музиката, танците и други аспекти на изкуствата и с умения в тях. Затова в ежедневието си разкрива именно особена привързаност към пеенето и танцуването. Независимо дали неговата индивидуалност е жизнена или срамежлива, дали обича да говори или не обича да говори, във всеки случай в кръвта му има нещо, което не може да бъде премахнато — обича да пее, обича да танцува и обича да изнася представления. Някои хора, въпреки че стават изключително енергични и изпитват чувство на освобождение в душата си, когато пеят, все още са много срамежливи, когато им заговориш, и не ги бива да се изразяват или да общуват с хората. Когато общуват с другите, те са особено сковани и напрегнати, и дори нервни и изплашени, защото не знаят как да се справят с тези ситуации. Но когато стъпят на сцената, за да изнесат представление, те го правят с лекота; сякаш са станали други хора. Невярващите казват, че именно „божеството-покровител“ на тяхната сфера им дава тази способност за изкарване на прехраната — правилно ли е това? В действителност това е Божията повеля. Това какви силни страни, интереси и хобита има човек по рождение, е свързано с Божието предопределение. Каквито и силни страни и хобита да има човек, всички те са предопределени от Бог. Ако Бог ти даде интерес и хоби, дълбоко в сърцето си ти го харесваш и го цениш, като изпитваш особена страст към него. Когато се занимаваш с тази работа или правиш нещо, свързано с нея, се чувстваш особено умиротворен и спокоен вътре в себе си, и също така проявяваш особен интерес към нея. Следователно, ако имаш някаква силна страна, когато делото на Божия дом се нуждае от нея, трябва да изпълняваш съответния дълг. За теб това е най-добрата възможност да изявиш силната си страна. По същия начин, тъй като тази силна страна ти е дадена от Бог, тя не е твое лично притежание; не можеш да злоупотребяваш с нея, както си искаш. Когато делото на Божия дом се нуждае от нея, трябва да я изявиш и да я предложиш на Бог, като я използваш в своя дълг. За теб това е благоприятно условие да постигнеш спасение, а също и превъзходно условие, което Бог ти е дал — трябва да го изявиш добре и да го приложиш добре, без да се въздържаш. По този начин, от една страна, можеш да изявиш силната си страна, а от друга, можеш също така да изпълниш добре дълга си, за да се отплатиш за Божията любов. Не е ли страхотно това? (Да.)

Бог е дал на хората определени видове силни страни и независимо дали в древността, или в съвременността, една от тях — изкуствата — никога не е била приемана сериозно и винаги е била причислявана към нещата на по-низшите класи. В частност, в някои сравнително традиционни и феодални социални среди всички гледат на изкуствата с предубеждение и изкуствата винаги са дискриминирани от някои хора. Сред хората изкуствата се окачествяват по този начин и имат този вид ранг, статус или определение поради представите на хората, техните феодални идеи или онези изопачени, погрешни мисли и възгледи, които Сатана втълпява на хората. Има и друг фактор и той е, че в тази сфера се е създал лош климат поради влиянието на злото общество и злите тенденции, и затова хората дават слаба оценка на сферата на изкуствата. Някои хора, работещи в тази сфера, са използвали своите интереси и силни страни в изкуствата, за да вършат много негативни и нечестиви неща, което е опетнило изкуствата и е изопачило естеството на изкуствата. В резултат на това хората са развили много негативни мнения за света на изкуствата и смятат онези, които работят в сферата на изкуствата или имат интереси и хобита в тази област, за негативни личности. Въпреки това, независимо как това общество и човечеството възприемат този вид силна страна, казано накратко, ако някой човек — независимо дали е член на Божия дом, или човек, който е извън Божия дом — има силна страна или интерес и хоби в тази област, това, че тази силна страна и хоби са вродени дадености, е неоспоримо. Именно защото са вродени дадености, те не са нито негативни, нито нечестиви. Само поради насоката на определени погрешни мисли и теории в конкретни епохи изкуствата и онези, които се занимават с тях, са били окачествени като нечестиви и негативни неща. Това е нещо, което се е случвало често в историята. Точно както от соевите зърна може да се направи ароматно тофу, което хората обичат да ядат, но също така могат да бъдат ферментирани с микроорганизми като плесен, за да станат на миризливо тофу. Не можеш да кажеш, че соевите зърна са лоши, само защото не обичаш да ядеш миризливо тофу. Правилно ли е това логическо разсъждение? (Не.) Очевидно е неправилно; то е изопачено. Следователно, въпреки че в артистичните среди в обществото има някои скверни и грозни неща, не можеш да кажеш, че самите изкуства са скверни, грозни и негативни, а още по-малко можеш да кажеш, че тези, които харесват изкуствата и са вещи в тях, са все нечестиви и грозни негативни личности. Това е погрешно разсъждение; не е правилно възприемане. Ако поради това, че някои от тези хора са нечестиви, кажеш, че изкуствата, в които са добри, също са нечестиви, то това е груба грешка. Различните силни страни, които Бог дава на хората, са предназначени да служат на човешкия свят. Би било твърде скучно, ако човечеството нямаше културен живот. Това Бог да подреди хората да имат културен живот, не е погрешно. Всички тези нечестиви неща са причинени от дяволите и от Сатана, които се възползват от възможностите да създават смущения. Въпреки че в сравнение със съвършеното човечество — онова, което в крайна сметка ще бъде направено пълноценно — това човечество, което Бог е създал, сега не е съвършено и има недостатъци, това не означава, че човечеството, създадено от Бог, е нечестиво или негативно — това са две различни понятия. Разбирате ли? (Да.) Независимо как тази зла епоха и този зъл свят позиционират изкуствата и интересите, хобитата или силните страни в пеенето и танцуването, във всеки случай е неоспоримо, че те са нужди на човешката природа и че също така са интереси и хобита, притежавани от някои специални хора. Тъй като те са интереси и хобита, те са вродени за хората и са нещо, с което хората се раждат, което означава, че идват от Бог и са дадени от Бог. Още преди хората да се родят, Бог вече е предначертал професията, с която всеки от тях ще се занимава: някои хора са поставени в търговията, за да се занимават с бизнес, други са поставени във фабрики, за да бъдат работници, трети са поставени в селското стопанство, за да вършат земеделска работа, някои са поставени в образованието, за да бъдат учители, а други са поставени в сферата на изкуствата, за да бъдат изпълнители. Бог вече е вложил различни видове силни страни в различните хора преди момента на тяхното раждане. Тоест в техния плътски живот интересите, хобитата и силните страни на всеки човек са различни. Още преди да се родиш, Бог вече ти е добавил някои специални и различни неща. Ако нямаш интереси и хобита или силни страни, не бива да се оплакваш, че Бог не ти ги е добавил. Без тях все пак можеш да живееш и все пак можеш да изпълняваш дълга си. Не ти липсва нищо в сравнение с другите, защото имаш същата възможност като тях да изпълняваш дълг. Твоят покварен нрав е същият като този на другите; просто вродените дадености на хората са различни — всеки човек има свои собствени силни и слаби страни. И така, кой е ключовият момент? Ключовият момент са разликите в човешката природа. Човек, който притежава някои специални интереси, хобита и силни страни в рамките на своите вродени дадености, не е някакъв специален талант, а човек, който не притежава никакви интереси, хобита или силни страни в рамките на своите вродени дадености, не е някакъв посредствен човек. Всички са горе-долу еднакви. Просто Бог изисква от теб това, което ти дава, и ти трябва да го използваш в дълга си, а не изисква допълнително от теб това, което не ти дава. Въпреки че Бог може да не ти е дал интереси и хобита или силни страни, различните неща или условия, които притежаваш в рамките на твоята човешка природа, все пак са достатъчни, за да поемеш дадена работа или дълг. Ако не си способен да го поемеш, тогава е възможно да си някой извън редиците на онези, които изпълняват дълг, и това вече би било съвсем друг въпрос.

Тук ще приключим нашето обсъждане по темата за любовта към изкуствата. Окачествяването на този вид силна страна вече би трябвало да ви е ясно. Не мислете, че онези, които обичат изкуствата, са странни или нечестиви. Ако мислите по този начин, то разбирането ви е много изопачено. Трябва да се отнасяте към такива хора правилно, да общувате с такива хора правилно и да ги насърчавате да прилагат в професионалните техники, в които са вещи и които разбират в дълга си. Ако си водач или работник, трябва да се научиш да използваш правилния подход, за да помагаш, напътстваш и ръководиш тези хора в изявяването на техните силни страни, за да могат да поемат по правилния път и да поемат дълг, свързан с техните интереси и хобита, а така да станат сътворени същества, които отговарят на критериите, и са достойни за различните интереси, хобита и силни страни, които Бог им е дал. Ако не са способни да поемат дълг, свързан с техните интереси и хобита, може да изпълняват и друг дълг. Не бива обаче да бъдат ограничавани да имат свои собствени интереси и хобита, защото това е част от човешката природа.

В тази връзка се сещам за нещо — в момента в Божия дом някои нови певци са записали песни. Тези нови певци, след като с усърдие придобиха професионални познания и се упражняваха в пеене, най-накрая успяха да запишат готови песни, като преминаваха от работа зад кулисите към изяви на главната сцена. Въпреки че пеенето им не отговаря на професионалния стандарт и все още не достига нивото на професионалните певци, и има какво още да се желае — някои от тях пеят без особена изтънченост, гласовете на някои певци не са толкова мелодични, а изявите им не са толкова приятни за окото — отношението им при изпълнението на техния дълг заслужава насърчение. От аматьор да стигнеш до това да се появиш на екрана като певец новобранец, неопитен певец, е нещо, което заслужава насърчение. И така, какво е това, което искам да ви кажа по този въпрос? То е, че когато видеоклиповете с химни, записани от тези нови певци, бъдат качени в интернет, трябва да ги насърчите малко. Можете също така да дадете някои добри предложения, от които те могат да се възползват, но не търсете кусури, не ги омаловажавайте с презрение и не бъдете прекалено критични. Тази нагласа не е добра; най-малкото, в нея няма любов и толерантност и не е нагласата, която човек трябва да има към своите братя и сестри. Как тогава е уместно да се отнасяте към тях? Трябва да ги насърчавате с аплодисменти, а след това да дадете някои уместни предложения; само това е от полза за тях. Най-малкото те имат смелостта да застанат на сцената и да пеят химни, за да възхваляват Бог, което е от полза за Божиите избраници. Следователно всички трябва да им помагат да изпълняват дълга си добре и категорично не бива да правят безотговорни забележки и не бива да им завиждат. Трябва да сме щастливи и радостни, че Божият дом има повече талантливи певци — това е хубаво нещо. На всички онези, които имат силни страни в тази област, трябва да бъде позволено да ги използват; на всички тях трябва да се даде възможност. Самите те нямат много увереност и нямат поле за изява за малкото свои интереси и хобита. Ако имат готовността да изпълняват добре този дълг и са записали видеоклипове с химни, когато ги видиш, трябва поне да ги изслушаш два или три пъти — слушай внимателно и съсредоточено — и малко да ги насърчиш. Не ги злепоставяй зад гърба им. Трябва да кажеш на другите братя и сестри да слушат повече песните, които пеят, и да им дават повече харесвания. Някои от тях пеят доста добре, с истинска емоция, като артикулират всеки ред доста ясно; тяхното облекло и поведение са достойни и благоприлични, а другите ги намират за уместни. Други обаче може би изостават малко по отношение на гласовете си и техническата си зрялост. Ако разбираш малко от музика и можеш да откриваш недостатъци, не им се подигравай; отнасяй се с тях подобаващо и ги насърчавай и подкрепяй въпреки това. Това е нагласата, която трябва да имаш като член на семейството, като брат или сестра. Не подражавай на лошите хора, като правиш неща, които омаловажават другите или ги потискат. Ако ти самият не можеш да излезеш на сцената, но когато някой друг го направи, завиждаш, злепоставяш го и злословиш зад гърба му, това е липса на човешка природа. Да постъпваш по този начин не е добре — това е достойно за презрение. Дори ако можеш да откриеш недостатъците му, пак трябва да го насърчаваш. Трябва да го правиш, защото те са братя и сестри — не са професионалисти, нито са преминали професионално обучение — и способността им да пеят така, както го правят сега, е изцяло резултат от тяхното собствено изследване, упражняване и упорита работа. Така че защо да не ги насърчиш? Ако се научиш да бъдеш насърчаващ и толерантен, и дори когато забележиш някои недостатъци в пеенето им, все пак можеш да се отнасяш правилно към тях с любов и толерантност, това показва, че имаш човешка природа. Някои хора винаги сравняват певците в Божия дом с професионални певци от невярващия свят и следователно гледат отвисоко на певците в Божия дом и търсят кусури за това и онова. Това е липса на човешка природа. Ако винаги изтъкваш недостатъците на другите и винаги мислиш, че си по-добър от другите и ги превъзхождаш, защо тогава не можеш да изпееш песен, която да трогва хората? Не търси кусури на другите. Певците в църквата нямат професионален опит, но има едно нещо, което е специално при тях: като вършат тази работа, те не градят кариера — те изпълняват своя дълг. Техният дълг е да използват гласовете си, за да пеят Божиите слова и да свидетелстват за тях и да ги разгласяват. Затова трябва да ги насърчаваш. Не е ли хубаво да правиш това? (Да.) Това означава да имаш човешка природа. Не търси кусури, когато слушаш някой нов певец да пее, като казваш: „Гласът на този човек не е добър. Не е шлифован. Не пее в такт, а и височината на тона му куца — няма да слушам! Никой не бива да го слуша и никой не бива да му дава харесване!“. Защо си толкова педантичен по този въпрос? Това, че пее малко фалшиво, че не пее изтънчено или професионално — противоречи ли на истините принципи? Не противоречи. Изпълнява своя дълг, затова трябва да измерваш пеенето му с принципите за изпълняване на дълг, а не въз основа на собствения си вкус и гледните си точки. Казано направо — какво разбираш ти? Ако знаеш толкова много за пеенето, защо не си изпял нито една песен на образцово ниво? Тъй като не си изпял песен на образцово ниво, нямаш право да критикуваш другите. Разбира се, дори да можеш да пееш на образцово ниво, пак не бива да критикуваш другите. Самото им изпълнение на това произведение не е професионално артистично занятие или работа в сферата на изкуството — то е изпълняване на дълг и разгласяване на Божиите слова, което е от различно естество. Независимо дали пеят добре, или не, те влагат сърцето си в това, което правят — изпълняват своя дълг. Що се отнася до тяхното професионално ниво, това е друг въпрос. Професионално ниво може да бъде постигнато само постепенно чрез учене и дългосрочно упражняване. Новите певци в Божия дом сега са на това ниво. Хората трябва да се отнасят към тях правилно — всички трябва да ги насърчават и подкрепят. Не търси кусури и не се изтъквай. Ако се изтъкваш, хората ще те намират за отблъскващ. Ако не се изтъкваш, а вместо това изслушаш песните още няколко пъти, хората ще си помислят, че си доста добър човек, човек, който има богобоязливо сърце, чието сърце е с Божия дом и който проявява толерантност, а това тогава е силна страна, достойнство на твоята човешка природа. Ако постъпваш така, хората ще те харесват и Бог също ще те харесва. Ако се фукаш, като винаги търсиш кусури, за да покажеш, че си брилянтен и че си експерт, тогава ти прекъсваш и смущаваш делото на Божия дом. Ако подкопаваш делото, може ли Бог да те харесва? (Не.) Бог няма да те харесва и братята и сестрите също няма да те харесват. С какво са те оскърбили певците? Защо трябва да се фукаш и да ги злепоставяш по този начин? Само един човек ли злепоставяш? Не, ти подкопаваш делото на Божия дом, злепоставяш Бог. Ако правиш това, може ли Бог да те харесва? Дори ако чуеш недостатъци в песните, които пеят, не бива да ги съдиш, защото достигането на професионално ниво в която и да е специализирана работа не се случва за една нощ. Не е лесно — изисква усъвършенстване и упражняване, както и напътствия от професионалисти; а в допълнение към това всеки има различни дарби. Дори Бог не изисква от тях неща въз основа на професионално ниво, така че кое ти дава право да го изискваш от тях? Винаги да изискваш от другите да достигнат определено ниво не е здравомислещо; това е надменност и фукане. Когато другите се открояват, дълбоко в себе си се чувстваш разстроен и безкрайно завиждаш, като винаги искаш да кажеш някои саркастични и хапливи думи, за да задоволиш суетата си. Колко низко е да правиш това! Това е достойно за презрение и подло, а такъв човек няма съвест и разум. Трябва да правиш неща, които са от полза за другите, неща, които са достойни за възхищението на другите, а и се помнят от Бог. Не прави неща, които злепоставят другите. Ще запомниш ли това? (Да.) Ако не можеш да постигнеш това да си толерантен, подкрепящ и насърчаващ и не можеш да стигнеш дотам, че да защитаваш и пазиш работата на църквата, ако ти липсва тази човешка природа, то поне не прави и не казвай неща, които злепоставят другите. Това е възможно най-малкото, което трябва да се направи — това е границата.

Склонност към боготворене на звезди

Приключихме обсъждането на темата за любовта към изкуството. Сега нека поговорим за склонността да се интересуваш от личните дела на знаменитостите. Някои хора особено обичат да се интересуват от личните дела на знаменитости, звезди — като например какво ядат знаменитостите, какво обличат, къде ходят да се забавляват, дали са си правили пластични операции, с кого имат любовни отношения, какви приятели от противоположния пол имат, какви сексуални партньори имат и дори колко извънбрачни деца имат, и с кои високопоставени служители и богаташи са били в интимни отношения. Такива хора особено много се интересуват от тези лични дела на знаменитостите. Те не само се интересуват от личните им дела, но и особено много обичат да подражават на избрания от знаменитостите начин на живот в ежедневието, на тяхната реч и поведение, както и на отношението им към живота. В същото време те особено много обичат и да следят местонахождението им и техните различни мисли и възгледи. Ако някоя знаменитост например обича да гледа определена порода куче за домашен любимец, те също си вземат такова. Ако някоя знаменитост носи определена марка дрехи, която е особено популярна на пазара, те също ще си купят същия артикул. Ако не могат да си го позволят, вместо това ще си вземат фалшификат. Ако някоя знаменитост използва определен козметичен продукт, те ще си го вземат, за да се разкрасят, дори ако са разорени и трябва да продадат бъбрек или кръв, за да си го позволят. Те дори следват знаменитостите навсякъде, където имат участия, дават пресконференции или присъстват на филмови и телевизионни премиери. Те ще обръщат внимание на всяка дума и действие, всяко движение и местонахождение на знаменитостта, която следват, и ще ги проследяват, като достигат степен на обсебеност, при която нямат свой собствен живот или свои собствени правилни мисли, възгледи и начин на живот, при която са напълно подведени и контролирани от мислите, възгледите и начина на живот на знаменитостта. Какъв проблем е това? Вродена даденост ли е това? (Не.) Има ли това нещо общо със социалната среда, в която хората живеят днес? (Да.) Има известна връзка. Тогава защо винаги определена група хора, а не всички, боготворят звезди, въпреки факта, че всички хора живеят в една и съща настояща среда? С какво е свързано това? Би ли казал, че тези хора, които боготворят звезди, обичат изкуството? Не непременно. Добри ли са в изкуството? Това също не е непременно вярно. Но нещата, които правят, са свързани с хората в света на изкуството и с артистичните тенденции. Какъв проблем е това? Проблем с покварен нрав ли е? Това е именно разкриване на покварения нрав. Такива хора почитат злото и следват зли тенденции. Тогава има ли проблем с човешката природа на такива хора? (Да.) Защо избират такъв път, след като в живота има толкова богат избор на пътища? Това включва ли въпроса за характера? (Да.) Някои хора казват: „Това е дефект в човешката природа. То е по рождение да си простодушен и глупав и да бъдеш лесно подвеждан от другите“. Това ли е причината? (Не.) Други казват: „Дали е защото повечето от хората, които боготворят звезди, са млади, незрели и повърхностни, неспособни да устоят на изкушението на тези социални тенденции?“. Дали е защото са млади? (Не.) Някои от хората, които боготворят звезди, са на средна възраст или в напреднала възраст — тази група включва хора от всякакви възрасти. С оглед на това, тези хора, които боготворят звезди, не са подведени от тези социални тенденции, защото са млади, незрели и все още не разбират нещата от живота. Следователно твърдението, че „всички хора, които боготворят звезди, са млади и незрели“, не е основателно. Тъй като не се дължи на това, че са млади и незрели, това е проблем на човешката природа. И така, какъв проблем на човешката природа е това? Дали е, че не се занимават със същински задачи? (Да.) От една страна, не се занимават със същински задачи; от друга страна, донякъде са лекомислени и не спазват благоприлични граници. Какво друго е? (Не вървят по правилния път.) Точно така — не вървят по правилния път. Това засяга въпроса за пътя, по който човек поема. След достигане на пълнолетие, изборът на професия и пътят, който решава да следва в това общество и сред хората, са задължителни уроци, които стоят пред всеки един. Дали се придържа към мястото си и се занимава с ежедневните си дела по правилен начин, дали се занимава с подходяща професия, и дали се занимава със същински задачи и върви по правилния път — всичко това зависи от това какво харесва и какво следва в своята човешка природа. Погледнете хората от всички слоеве на обществото — някои практикуват бойни изкуства, някои учат за здравословен начин на живот, някои работят в областта на технологиите, някои — в модната индустрия, някои — във филмовата и телевизионната индустрия, някои се занимават с бизнес, а някои влизат в политиката, докато някои вярват в будизма, някои се присъединяват към даоистката вяра, а някои избират да вярват в Бог. Някои хора нямат истинска професия, нито търсят собствените си цели в живота — всеки ден те просто се съсредоточават върху това да боготворят звезди. До каква степен правят това? Дотам, че губят апетит за ядене и пиене. Ако звездата, която боготворят, е любимият от мечтите им, тогава дори могат да изоставят собствения си брачен партньор по всяко време. Ако тези хора боготворят звезди до степен на обсебеност, до такава степен, че това може да диктува живота им и техния избор на път, като се превръща в незаменима част от живота им, в какво състояние е животът им в момента? Те не се придържат към мястото си, докато се занимават с ежедневните си дела. Ако човекът, който боготвори звезди, е жена, може ли тя да бъде предана домакиня, която подкрепя съпруга си и отглежда децата си, добродетелна съпруга и любяща майка? (Не.) Човек, който боготвори звезди до степен на обсебеност, просто е луд. Където и да провежда концерт или пресконференция любимият от мечтите му, той се чувства длъжен да отиде, за да вземе автограф. Пътува на дълги разстояния със самолет и дори пресича граници, само за да го следва, и семейството му не може да го спре. Постоянно следи маршрута на знаменитостта онлайн и лагерува пред местата, където ще се появи знаменитостта. Ако я пропусне, той прекарва дни и нощи подред в безкраен плач, без да яде и да спи. Обикновено всичко, от което се интересува в интернет и по телевизията, е за знаменитости. Разбира се, някои хора не се фокусират само върху една знаменитост, а върху няколко — мъже и жени знаменитости, млади, на средна възраст и възрастни знаменитости. Те се интересуват от външния вид на тези знаменитости, от състоянието на брака им, от семейното им положение и от личния им живот, като изразходват много умствена енергия, за да търсят информация за тях. Те се отнасят към боготворенето на звезди като към източник на удоволствие и интерес в живота, като се занимават с това, сякаш е сериозен въпрос. В какво състояние е животът на този тип човек? Той е като ходещ труп — мислите му, състоянието на живота му, както и ежедневното му поведение и това дали е в добро или лошо настроение, са изцяло повлияни от знаменитостта, която преследва и на която подражава. Ако знаменитостта, която преследва, започне връзка, той се чувства толкова нещастен, че губи апетит за ядене и пиене в продължение на няколко дни и нощи. Ако знаменитостта се раздели с партньора си, той е на седмото небе от щастие, пирува, отваря шампанско и публикува в Weibo, за да го отпразнува. Всяка нощ сънува, че е със знаменитостта, която преследва, и има само сладки сънища! Знаменитостта, която преследва, е любимият от мечтите му и никой друг не му изглежда толкова привлекателен, колкото този човек. Не е ли анормално състоянието на живота му? (Да.) Той е достигнал до това ниво на обсебеност — контролиран ли е от зъл дух? (Да.) И така, човешката природа на този тип хора има ли недостатък, слабост или проблем? (Проблем.) Тяхното психическо състояние е малко анормално. Нормалните хора понякога чуват някакви новини за хора от света на изкуството и когато си бъбрят, може също небрежно да споменат няколко думи за това, но когато се върнат към реалния живот, те продължават да живеят както обикновено. Ако са майки, изпълняват отговорностите си като майки; ако са бащи, изпълняват отговорностите си като бащи. Работата, с която се занимават, изобщо не е засегната или възпрепятствана. Ако звездата, която харесват, има концерт някъде, те смятат, че това няма нищо общо с тях и продължават да живеят живота си както обикновено, без да бъдат повлияни. Въпреки че изпитват известно възхищение и завист към тази звезда, както и малко симпатия, когато се върнат към реалния живот, те имат независими мисли и няма никакво въздействие върху собствения им живот и кариера, върху собствената им вяра и нещата, към които трябва да се стремят, и пътя, по който трябва да вървят. Това означава да имаш нормалното мислене на човешката природа и нормално психическо състояние. Хората, които обичат да боготворят звезди обаче, вече са загубили себе си и способността да се контролират в този процес; те са напълно водени за носа от тези така наречени звезди. Мислите им и състоянието на живота им са изцяло контролирани и продиктувани от думите, действията и емоциите на звездите. Това вече не е просто проблем на човешката природа — донякъде е проблемно психическото им състояние. Емоциите им са станали анормални, състоянието на ежедневието им е станало хаотично и те напълно са изгубили посоката си. Целият им живот се състои само от боготворене на звезди; боготворенето на звезди е единственото незаменимо нещо по пътя на тяхното съществуване. Докато са живи и дишат, те се наслаждават на боготворенето на звезди и разчитат на това, за да убиват времето си всеки ден. Ако не боготворят звезди, смятат, че животът е празен и безсмислен и че живеят без никаква цел или посока, като се чувстват изгубени в сърцата си. Затова от време на време чувстват, че трябва да влязат в интернет, за да потърсят новости за знаменитостта, която харесват — какво яде и пие, в какво състояние е животът ѝ в момента, кога ще има концерт, как се е представила в най-новия си филм, какво е състоянието на брака ѝ, какво е семейното ѝ положение — от време на време търсят такава информация, за да убият времето и да запълнят своя празен, объркан живот без посока. Не са ли напълно контролирани от тези знаменитости? Не са ли контролирани от тази нагласа или тенденция за боготворене на звезди? (Да.) Тогава този тип хора имат ли все още съвест и разум? Те не са с всичкия си, тяхното психическо състояние е станало анормално. След като са били подведени и смутени от този вид външна тенденция или явление, те са изгубили своята посока и вече не знаят дали това, което правят, е правилно, или грешно — не знаят какво е добро или лошо за тях. Ако хората се опитат да ги разубедят, те просто не могат да го възприемат или да го разберат. За да присъстват на концерта на звездата, която боготворят, те са готови да похарчат заплатата си за три до пет месеца и дори залагат някои ценни вещи или вземат пари назаем, а след като се върнат, трябва да изплащат дълговете си. Те плащат такава цена само за да постигнат целта си да боготворят звезди. Нормални ли са хората от този тип? (Не.) Съдейки по нивото на обсебеност и липсата на самоконтрол, които са достигнали, такива хора вече са загубили всякаква съвест и разум и повече не могат да се контролират; изобщо не ги интересува колко пари харчат и колко далеч пътуват заради боготворенето на звезди. Така, съдейки по тези проявления, е много трудно те да бъдат категоризирани като нормални хора. Трябва да се каже, че има проблем с тяхната човешка природа — те са загубили своята рационалност. А дали все още функционира съвестта им? Имат ли все още съвест? (Не, нямат.) Какви хора са тогава? Те нямат нито съвест, нито разум; човешката им природа е сведена до нищо повече от празна черупка. Реалният живот на нормалната човешка природа е станал все по-далечен за тях. Много им е трудно да се интегрират в реалния живот и им е много трудно да успокоят ума си и да се ангажират с нормални неща от реалния живот. В техния живот съществува само едно-единствено нещо — боготворенето на звезди. И така, духовният им свят не е ли контролиран от въпроса за боготворенето на звезди? (Да.) Такъв човек отвън изглежда като човек, но по същество вече не се ли е превърнал просто в една празна черупка? (Да.) Какви са тези хора, които са останали като празни черупки? (Ходещи трупове.) Точно така — ходещи трупове. Имат ли вяра? (Не.) Имат ли някакви положителни стремежи? (Не.) Разбират ли кои са положителните неща и кои са негативните неща, какво е справедливо и какво е нечестиво? (Не.) По какво си личи, че не разбират? В момента известните певци на сцената носят все по-разголени и съблазнителни тоалети и изпълняват все по-нечестиви движения. Членовете на публиката, които боготворят тези звезди, се чувстват все по-въодушевени, удовлетворени и опиянени, докато гледат това. По-специално, когато някоя поп звезда се разгорещи малко, свали дрехите си и ги хвърли на публиката, хората в тълпата напълно полудяват. Някои се вълнуват толкова много, че получават сърдечен арест и след това припадат. Зрелищата на боготворене на звезди всъщност са толкова бурни! Понякога дори се случват блъсканици и някои хора са ранени и губят живота си, когато усилията за спасяването им се провалят. Всичко това са трагедии, причинени от боготворенето на звезди. Да бъдеш ранен и да загубиш живота си в резултат на боготворене на звезда — кажете Ми, такъв живот не е ли без стойност? Струва ли нещо? Като се съди по техните емоции, нещата, които харесват, и сцените, които ги въодушевяват достатъчно, за да крещят, знаят ли тези хора какво е срам? Знаят ли кои са положителните и справедливите неща и кои са нечестивите неща? (Не.) Не знаят. Нормалните хора виждат тези сцени и изпитват отвращение: „Как е станал толкова зъл светът? Това е твърде зло!“. Но хората, които боготворят звезди, виждат тези сцени и се чувстват щастливи, горди, удовлетворени и доволни, като смятат, че сега няма за какво да съжаляват в този живот, и крещят и аплодират тези сцени. Това показва, че дълбоко в душите си те не знаят кои са нечестивите неща, кои са справедливите неща, кои са положителните неща или кои са негативните неща. Някои почитателки на певци или актьори дори преследват любимата си мъжка звезда до жилището му, готови да му се предложат. Когато звездата откаже, те дори се ядосват и я наричат страхливец. Такива хора изобщо имат ли някакъв срам? Разбират ли значението на думите „чувство за срам“? Разбират ли кои са положителните неща и кои са негативните неща? (Не разбират.) Те дори не разбират думите „чувство за срам“. Когато звездата откаже, те дори я обиждат. Хора ли са изобщо? Не е, че им липсва нещо в човешката природа — те са побъркани; те са нечисти духове и зли духове!

Сред различните групи хора винаги има част от хората, които са обсебени от боготворенето на звезди. За да бъдем точни, такива хора са ходещи трупове, и по-конкретно казано, те не са хора. Те гледат на звездите, които често се появяват на сцената и на екраните, като на нещо, което трябва да се преследва, и дори смятат това за легитимна кариера. По такъв начин пропиляват живота си. Трябва да се каже, че в цялото общество хората от този тип са специална група, горе-долу същата като онези на дъното на обществото, които не се занимават със същински задачи — всички те са утайката на обществото и са безполезни! Те нямат вяра, нямат положителни стремежи и в своята човешка природа не притежават никакви положителни нужди, положителни въжделения или положителни неща. Колкото и нечестив или мрачен да е светът на изкуството, те не се интересуват или не го намират за отвратителен, а го приемат и одобряват и освен това ревностно го следват. Що за хора са тези индивиди? Може да се каже, че са утайка. От гледна точка на духовния свят хората от този тип са нечисти духове и зли духове. Когато се прераждат като хора, нечистите духове и злите духове също трябва да ядат и да действат като нормални хора, но те не се занимават със същински задачи, нито приемат истината ни най-малко, а само обичат да търсят себеподобни, за да търсят удоволствие и бездейно да се носят по течението, докато чакат смъртта. Ако не могат да работят в сферата на изкуството, те следват хора на изкуството и следват всякакви зли тенденции в него, за да задоволят нуждите си. Следователно, независимо в какво са добри тези хора, само фактът, че имат такива стремежи и избират такъв път и такъв начин на живот в обществото, показва, че те не са добри хора или хора, които могат да постигнат спасение. Причината да казвам, че такива хора не могат да постигнат спасение, е именно защото вътре в тяхната човешка природа има „празнота“. Тази „празнота“ трябва да се постави в кавички. Защо? Защото тяхната човешка природа не притежава положителни неща, а вместо това притежава всичко, което притежават нечистите духове и злите духове: следване на злото, почитане на злото, следване на мрака и почитане на мрака. Те са последователите на предната линия на злите тенденции в цялото това зло общество, както и разпространителите на тези тенденции. След като различни нечестиви заблуди и различни изопачени мисли и възгледи от света на изкуството се предадат на обществеността чрез компютри, телевизори, списания, вестници, филмови и телевизионни произведения и други форми, те постепенно циркулират сред хората и след това се разпространяват надлъж и нашир. Сред тези хора именно тези обожатели на звезди стоят начело при разпространяването на нечестивите мисли или злите тенденции и начини на правене на нещата, намиращи се в различни филмови и телевизионни произведения и артистични творби. Те са първата линия на преносителите, които предават различни нечестиви мисли и различни изопачени мисли и възгледи. Чрез предаване от уста на уста, чрез техните конкретни действия и проявления, обществеността постепенно одобрява и приема различни нечестиви мисли и зли тенденции. След това малко по малко тя става обусловена и пропита от тях. В крайна сметка това кара злите тенденции, нечестивите мисли и изопачените мисли и възгледи постепенно да се утвърдят и да се оформят в различни социални системи и сред различни групи хора. Ако се върнем към миналото, по отношение на брака, когато хората достигаха брачна възраст, те бяха представяни и сгодявани от сватовник. Бракът изискваше съгласието и на родителите на двамата, след което се определяше дата и двойката влизаше в брачния съюз. В социалния контекст на миналото повечето хора проявяваха уважение и благоразумие, когато ставаше въпрос за брак между мъже и жени. Те гледаха на брака като на голямо събитие и бяха способни да се отнасят към него сериозно и искрено. Особено по отношение на децата си, те изискваха от тях да не бъдат разпуснати, да не извършват кръвосмешение и да не поддържат недопустими интимни връзки — тези изисквания трябваше да се спазват. Най-малкото, повечето хора имаха тази концепция в сърцата си. По този начин, под възпирането на съвестта на тяхната човешка природа, много хора избягваха злите дела на поддържане на недопустими интимни връзки и безразборни контакти, което до известна степен защитаваше както мъжете, така и жените. Разбира се, това също имаше определен положителен ефект и влияние върху социалния климат. Въпреки това, с развитието на епохите и появата на различни произведения на изкуството, постоянно се появяваха всякакви мисли и възгледи, които се застъпваха за сексуално освобождаване, свобода на брака и така нататък. От една страна, за тях се застъпват определени индивиди; допълнително, обществото ги насърчава и повсеместно ги разпространява още една стъпка напред чрез изпълнения и представяния в различни артистични форми. Тези мисли първо се признават и приемат от част от обожателите на звезди — тоест първата публика за тях са тези обожатели на звезди. Тъй като тези хора боготворят звезди, те бързо приемат и одобряват мислите, за които се застъпват звездите на сцената, на екрана или в определени артистични форми. След като силно ги одобрят, те след това оказват влияние върху децата си, както и върху хората около себе си в ежедневието. По този начин един човек предава тези мисли на десет души, десет души ги предават на сто, сто души ги предават на хиляда, хиляда души ги предават на десет хиляди — като разпространяват тези мисли от тесен до много по-широк обхват. През следващите една или две години хората изказват тези идеи и продължават да ги изказват пет или десет години по-късно. Двадесет или тридесет години по-късно такива нечестиви мисли все повече се оформят сред хората, разпространяват се все по-широко във всяко кътче на обществото и се насаждат все по-дълбоко в сърцето на всеки човек. Тогава тези нечестиви мисли и зли тенденции постепенно се одобряват от хората и постепенно се приемат от обществеността, и хората все повече се отдават на удоволствия, стават разпуснати и невъздържани по отношение на брака и отношенията между мъже и жени. Хората вярват, че това е да бъдеш непредубеден и да имаш разширен кръгозор, и че това е знак за зряла човешка природа, като говорят за негативните неща така, сякаш са положителни и допустими. Към този момент злите тенденции на цялото общество са претърпели подем, взели са превес и са станали водещи. Повечето хора вече нямат правилни мисли и възгледи относно брака между мъже и жени и отношенията между мъже и жени; те смятат, че тези неща не са кой знае какво. По-специално, хомосексуалността е станала все по-често срещана; освен това извънбрачните връзки са станали все по-често срещани и по този начин процентът на разводите се е увеличил още повече. Повече деца също са загубили бащина и майчина любов, като живеят или в домакинство с един родител, или в домакинство с втори баща или мащеха. Преди брака много хора имат партньор от противоположния пол и не го възприемат като нещо срамно, и дори приемат за нормално обществото да е такова и не смятат, че е кой знае какво. По всяко време нечестивостта завинаги е нечестивост, а положителните неща завинаги са положителни. Дори и да мислиш, че това не е кой знае какво, то е заради тази зла тенденция и упадъка на това общество — причинено е от това, че хората са покварени от Сатана и са пропити и изпълнени с нечестиви мисли и зли тенденции. Не е вярно, че положителните неща могат да бъдат наречени негативни, нито че негативните неща в днешно време могат да се превърнат в положителни. Ако мислиш по този начин, то е защото не разбираш истината или какво са положителните неща. То се дължи на това, че при тези обстоятелства си принуден да приемеш злите тенденции и нечестивите мисли като принципите и основата за това как постъпваш. Това общество и това човечество са дълбоко покварени точно по този начин, малко по малко. Следователно, по въпроса за повсеместното разпространение на злите тенденции и дълбокото им вкореняване в сърцата на хората, тези обожатели на звезди играят ролята на авангард в разпространяването на зли тенденции и нечестиви мисли и възгледи. Те са преките разпространители на тези неща. Ако кажем, че това е Сатана, който покварява хората, това е малко неясно или абстрактно. Но ако кажем, че тези обожатели на звезди са действителните застъпници на разпространяването на мислите на Сатана и злите тенденции на Сатана, това е най-точно. Това е така, защото те са групата хора, най-близки до света на изкуството или до различни нечестиви мисли и зли тенденции, и те са частта от хората, които влизат в близък контакт с тези филмови звезди и известни певци. Без тези хора, които ги преследват, без тяхната вманиачена подкрепа, тези така наречени известни певци и филмови звезди не биха имали такова голямо очарование, такава голяма слава, такова голямо влияние и такава сила да подвеждат. Именно заради ласкателството и силното подражание на тези обожатели на звезди, различни зли тенденции и нечестиви мисли са се разпространили сред хората с необикновена скорост. Чрез конкретните си действия те казват на обществеността, че различните нечестиви неща и различни изопачени, нечестиви мисли и възгледи, които се появяват в света на изкуството, са неща, които хората трябва да приемат, че тези неща са много нормални и легитимни. В крайна сметка повечето хора постепенно приемат тези нечестиви начини на вършене на нещата и нечестиви мисли и възгледи. В резултат на това извънбрачните връзки, безразборните контакти или всякакви нечестиви мисли, възгледи и начини на вършене на нещата на тези така наречени знаменитости, известни певци и филмови звезди, се омаловажават, като никой не изразява правилно мнение или преценка за тези неща. Затова колкото и разпуснати да са тези знаменитости, известни певци и филмови звезди, те не са отстранявани или осъждани, а продължават да се перчат на сцената. Това е напълно съобразено с една популярна поговорка в обществото: „Подигравай се на бедните, а не на проститутките“. Това е истинско описание на упадъка на човечеството, а също и доказателство за него. Виждаш, когато вярваш в Бог и си арестуван и хвърлен в затвора, хората ти се подиграват и те гледат отвисоко. Всъщност те също знаят, че не си направил нищо лошо — да вярваш в Бог означава да имаш вяра, да искаш да бъдеш добър човек и да искаш да отидеш в рая; вярващите жени не продават телата си и не работят като проститутки, а вярващите мъже не извършват грабежи, а постъпват така, че да спазват правилата. И въпреки това хората те намират за неприятен. Ако една жена е привлекателна красавица и има непристойни отношения с високопоставени служители и богаташи, и всеки ден излиза да се повози в луксозни коли, другите ѝ завиждат и ѝ се възхищават с думите: „Наистина те бива, много си оправна. Способна си да печелиш пари за родителите си, за да могат да ядат хубава храна и да носят хубави дрехи. Външният ти вид със сигурност е ценен!“. Но ако имаш добър външен вид и сключиш брак с някого, който вярва в Бог, те ще ти се смеят. Не само ще ти се смеят, а и когато видят, че си преследван, ще те тормозят. Не е ли така? (Да.)

Нито едно от нещата, извършени от тази група — тези обожатели на звезди — няма никакъв смисъл. Напротив, тези действия подхранват разпространяването от Сатана на нечестиви мисли и зли тенденции. Погледнете днешните обожатели на звезди — някои жени излизат на сцената и с готовност пеят и танцуват, а когато видят известен певец, изключително много го боготворят. Това е коренно различно от поведението на жените през 40-те и 50-те години. По думите на невярващите, те са станали разкрепостени — разкрепостени в мисленето си и разкрепостени в сексуалността си, освободени са и в двете области. Някои хора казват: „Каква епоха е това? Кой прекарва всичките си дни само с един съпруг? Кой винаги поставя децата си в центъра на своя живот? Трябва да си намериш някой нов, когато можеш, и да се забавляваш, когато ти се удаде възможност!“. Само погледнете какви мисли имат тези хора — колко са ужасяващи! Ако някой вярващ в Бог също мисли по този начин, това добър знак ли е? Ако някой вярващ има тези мисли и възгледи, завижда на такива хора и ги боготвори, и иска да бъде такъв човек, това не е ли много ужасяващо и много опасно за него? (Да.) Нека засега да не говорим колко ужасяващо или опасно е това. Само по отношение на същността на тези хора, дълбоко в душите си те особено много завиждат на тези звезди, възхищават им се и ги обичат. Те могат да приемат всякакво поведение и всякакви мисли и възгледи от звездите. Колкото и нечестиви да са мислите, те могат да ги приемат. Те вярват: „Така трябва да постъпват хората — само това е свобода. Трябва да се позволи на всички мисли и възгледи да съществуват. Все пак за един свят са нужни всякакви хора“. В техните мисли няма разлика между положително и негативно, няма разлика между правилно и грешно. Това не е ли психическа анормалност? Ако поради слаби заложби някой няма способността да разпознава доброто и лошото, но все пак има чувство за срам и може да се придържа към нещо, ако знае, че е правилно, и категорично няма да направи нещо, ако знае, че е грешно, и може да ненавижда нещо в сърцето си, ако знае, че е нечестиво, то това все още е нормален човек. Но ако той ясно знае, че нещо е неправилно, че е нечестиво, но не само не му се съпротивлява, а може и да го приеме без колебание и дори му завижда и го следва, като потъва все по-дълбоко, то той не е човек, а ходещ труп. Той е погубен и не може да постигне спасение. Следователно не може да се каже, че хората от този тип имат лоша човешка природа, слаба почтеност, подъл характер или липса на съвест и разум — не това е проблемът. Най-големият проблем е, че те просто нямат човешка природа. И така, какви са тези хора? Нечисти духове, зли духове и ходещи трупове. Те са застъпниците, преносителите и разпространителите на различни зли тенденции и различни нечестиви и изопачени мисли и възгледи. Точно като чума е — един човек, носител на вирус, го разпространява навсякъде, където отиде, и на колкото повече места отиде, толкова по-широко се разпространява вирусът. Тези обожатели на звезди са същите като носителите и разпространителите на вируси, така че категорично не са членове на човешкия род — те са нечовеци. Каква е дефиницията за така наречените нечовеци? Тя е, че тези хора са застъпниците и разпространителите на зли тенденции и нечестиви мисли и възгледи. Разбирате ли сега? Ако все още завиждаш на тези звезди в сърцето си или някога си искал да станеш такъв човек, Аз ти казвам, няма връщане назад от този път. Никога не се опитвай да бъдеш такъв човек! Ако някога си играл роля във филмово или телевизионно произведение, ако някога си искал да станеш филмова звезда или знаменитост и си планирал да поемеш по този път, Аз ти казвам — веднага натисни спирачките и спри. Тук не става въпрос за наказание или награда. Това е път, водещ към вечно осъждение — никога не поемай по него! Ако искаш да следваш такъв човек, защото временно си бил подведен или слаб, или поради някаква временна завист и копнеж, тогава чуй Моето предупреждение, чуй Моето увещание — веднага натисни спирачките. Никога не стъпвай в тази индустрия, никога не влизай в тези редици; никога не ставай един от тях. Ако не можеш да постоянстваш в това да вървиш по правилния път или да вършиш смислени неща, все пак не бива да ставаш разпространител на зли тенденции и нечестиви мисли и възгледи — това е път, прокълнат от Бог. Така че, независимо каква роля си играл някога във филмово или телевизионно произведение, дали си се смятал за важна личност, знаменитост или някаква високопоставена личност — независимо как се определяш — всичко това е минало, всичко е било грешно. Ако сега вече си натиснал спирачките, тогава може само да се каже, че по това време духовният ти ръст е бил незрял и не си разбирал истината. Никога не мисли по този начин в бъдеще и никога не върви по този път. Ако искаш да бъдеш важна личност или знаменитост, ако искаш да бъдеш боготворен и следван от другите, тогава веднага се замисли за словата, които изрекох днес. За всеки човек вечното осъждение е печална вест, която може да получи — това е възможно най-лошата новина. Това е път, прокълнат от Бог. Никога не върви по този път, никога не се опетнявай с тази мръсотия. Стъпването на този път означава вечно осъждение! Трябва да постъпваш според правилата, защото си сътворено същество, член на сътвореното човечество. Независимо каква роля си заемал, каква работа си вършил или какъв принос имаш в Божия дом, в крайна сметка трябва да определиш правилното си място. Какво място? Сътворено същество си, член на сътвореното човечество. Трябва да изпълняваш добре дълга на сътворено същество. Изпълнението на дълга ти трябва да отговаря на критериите, трябва да се направи, за да удовлетвори Бог. Трябва да свидетелстваш за Бог, да разгласяваш Божиите слова, да свидетелстваш за Бог и да постигнеш спасение. Това е отговорност и задължение за цял живот, които си длъжен да изпълниш, както и пътят, който трябва да избереш. Не бива да следваш злите тенденции на Сатана и да бъдеш разпространител и преносител на нечестиви мисли и възгледи. Тези хора са изродените от човечеството, те са зли духове и нечисти духове. Те са прокълнати и обречени на вечно осъждение! Ако някой тръгне по този път и дори десет диви коня не могат да го върнат назад, тогава той ще си получи заслуженото — няма да свърши добре. Следователно по всяко време трябва да знаеш, че си сътворен човек, трябва да знаеш какво е твоето място, какво трябва да правиш и по какъв път трябва да поемеш. Това е най-важното нещо. Необходимо ли е да общуваме за тези неща? (Да.) Темите, които засягат пътищата на хората в живота, са много важни. От време на време трябва да ги слушате и да размишлявате над тях. Това е полезно и помага за навлизането ви в живота и за това да вървите по правилния път в живота — то има добро, положително, конструктивно въздействие върху тези неща. Не забравяйте тези слова.

Това е всичко за днешното общение. Довиждане!

30 декември 2023 г.