Как човек да се стреми към истината (26)

Наскоро разговаряхме по темата за въплътения Бог. Тази тема засяга практикуването на „избавянето“ според „Как човек да се стреми към истината“, и ние разговаряхме за „избавянето от представите и фантазиите за Бог“ в контекста на темата за „избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог“. Разговаряли сме по този аспект няколко пъти, като обсъждахме основно как да се отнасяме към въплътения Бог. Разделихме това съдържание на две теми. Можете ли да Ми кажете кои са тези две теми? (Що се отнася до въплътения Бог, Бог ни е дал два правилни принципа на практикуване: първият е да не Го сравняваме с Бог на небето, а вторият е да не Го споменаваме наравно с поквареното човечество.) Разговаряли сме по някои подробности от тези две теми, като засегнахме някои проявления на нормалността и практичността на въплътения Бог. Това включваше общение за това какви конкретни принципи спазва и към какви се придържа въплътеният Бог, докато живее, съществува, постъпва и върши делото Си сред хората. Общението по тези въпроси се използва, за да могат хората да разберат и да узнаят какви проявления има въплътеният Бог, тази личност със специална идентичност, докато живее сред хората. Разговаряхме основно по темата за нормалността и практичността на въплътения Бог и разговаряхме върху много особености. Какъв ефект имаше чутото върху вас? Намаляха ли вашите представи и фантазии за въплътения Бог, или ви хрумнаха някои нови представи? (Имаме по-малко представи и фантазии за въплътения Бог.) В такъв случай общението по тази тема помогна ли на хората да опознаят въплътения Бог? (Да, помогна.) Това е доста добре.

Общението ни по темата за въплътения Бог се върти предимно около конкретните разкривания и практики, свързани с нормалността и практичността на въплътения Бог, с цел да предостави на хората по-конкретно разбиране за въплътения Бог, тази личност със специална идентичност. И така, намирате ли, че колкото повече разбирате нормалността и практичността на въплътения Бог, толкова повече чувствате, че Той е просто нормален човек, нищо забележително, и колкото повече разбирате нормалността и практичността на въплътения Бог, толкова по-малко усещате Неговото божествено излъчване? Имате ли такива мисли? (Не. Като слушам някои от примерите, които Бог даде, в които се говореше за някои практически изживявания и разкривания на въплътения Бог, смятам, че просто външният образ на Бог е обикновен и нормален, но разкриванията на Неговата нормална човешка природа далеч надхвърлят нашите; те са неща, които не можем да постигнем. Нормалната човешка природа на Бог не съдържа никакъв покварен нрав, никаква надменност или измамност, никаква човешка гордост или угаждане. Въпреки че въплътеният Бог изглежда обикновен и нормален отвън, човек може да види Неговото величие в Неговото смирение. Така смятам аз.) Обикновено когато известни хора, велики хора или преуспели важни фигури сред човечеството се представят в различни аспекти, говорят ли за своята нормалност, практичност, обикновеност и обичайност? (Не.) Ако някой от поквареното човечество се представя, за да го опознаят другите, той безусловно няма да опише колко е обикновен, обичаен и нормален. Напротив, чрез своето представяне и описанията си той ще се опита да накара хората да почувстват, че е различен от другите, необикновен, велик и притежава свръхчовешки способности. Ще бъде по-щастлив, ако някой може дори да го възприеме за изключителна личност. Вижте как се представят покварените хора. Първо ще опишат колко са съвършени, без никакви дефекти или недостатъци. Освен това ще се похвалят колко знатно е семейството им, колко благородно е положението им, какви академични квалификации имат и какво е изключителното във външния им вид. Дори да имат бенка на лицето си, трябва да намерят уникален начин да я опишат, като казват: „Вижте, дори мястото на тази бенка е необичайно; казват, че хората с бенки на това място са предопределени за богатство или висок ранг“. Когато става въпрос за външния им вид, те ще провъзгласяват показно как всяка черта на лицето им е уникална и какви положителни тълкувания съществуват във физиогномиката за всяка черта на лицето им, като например, че са предопределени за богатство или висок ранг, или че могат да станат знаменитости и че сред хората са като твърде голяма риба в малък вир. Освен това особено обичат да се хвалят с дарбите и силните си страни в определени области, колко необикновени и различни са мисленето и идеите им, и да се хвалят в кои групи какви постижения са постигнали, как видни личности ги хвалят, ценят ги високо, завиждат им и им се възхищават, или колко значителен е приносът им в дадена индустрия и колко много ги ценят шефовете им. Независимо дали това, което казват, е вярно, във всеки аспект от представянето си се опитват да накарат хората да почувстват, че те са различни от другите, че сред хората те са единствени и неповторими, уникални, надминаващи всички обикновени хора. Те гледат на всички отвисоко; за тях всички останали са низши хора и незначително простолюдие, докато само те самите са най-великите, най-благородните и най-необикновените. Ако ги попиташ за академичните им квалификации, те ще кажат, че са завършили престижен университет, че имат магистърска или докторска степен, докато в действителност са учили само в обикновен университет. Те никога не говорят за собствените си недостатъци, слабости, покварен нрав, аспекти на непочтеността си или за погрешните неща, които са направили. Щом става въпрос да се представят, за да позволят на другите да ги опознаят, те ще опитат всякакви средства, за да се изтъкнат, похвалят и опаковат, описвайки се като много велики, необикновени и необичайни. Дори да се разболеят, ще кажат, че това е „болест на богатите“, като карат хората да ги смятат за деликатни, глезени и различни от другите. Каквото и да става, те категорично няма да им позволят да смятат, че са просто обикновени, обичайни хора. Вместо това опитват всякакви средства, за да накарат хората да ги уважават, да ги ценят високо и да им се възхищават. Ако хората могат да ги следват и да им отделят място в сърцата си, те се чувстват още по-доволни от себе си. Ако кажеш, че са обикновени и нормални, членове на обществото, те смятат, че са се изложили напълно и че гордостта им наистина е накърнена; дори сякаш това ще ги убие. През целия си живот се стремят да бъдат уникални и необикновени. Поради покварения си нрав и такива желания, много хора често си изграждат външен образ, за да изглеждат много възвишени, изискани и благородни, а начинът, по който се държат, думите и действията им силно изразяват излъчването на велика личност. В която и група да се намират, ако някой им каже: „Веднага те забелязах в тази тълпа; по погледа ти, чертите на лицето ти и излъчването ти мога да кажа, че не си обикновен човек“, те стават много щастливи. Те ще преувеличат това до безкрайност и ще повтарят тези думи до края на живота си, като навсякъде се хвалят: „Хората могат да ме разпознаят от пръв поглед в тълпата и да видят, че съм водач, твърде голяма риба за своя малък вир, а не обикновен човек!“. Особено им харесва да бъдат такъв тип човек, особено им харесва да се позиционират като необикновени, необичайни индивиди, които се отличават от другите и дори са единствени по рода си. Много други обръщат специално внимание на известни хора, велики хора и тези със статус и положение в обществото, като обръщат внимание на всякакви новини за тях, на думите и действията им и на ежедневието им. Целта на това внимание не е забавление, а да ги имитират и следват. Каквото и да ядат и носят тези хора, каквото и да е популярно сред тях, те го имитират. Каквито и теми да обсъждат тези хора, те също ги обсъждат. Следват ги много отблизо от страх да не изпуснат цялата тенденция, от страх да не изостанат и да бъдат гледани отвисоко. Просто искат да бъдат изтъкнати и необикновени хора в тълпата и категорично не желаят да бъдат нормални, обикновени личности. Някои хора, въпреки че са със средни заложби, нямат силни страни или дарби и имат вродени дадености, които са много обикновени и обичайни във всички отношения, все пак не желаят да бъдат обикновени личности, не желаят да бъдат незначителни. Вместо това те се представят като много възвишени и изискани или се описват като много необичайни, а не като някой незначителен. Някои дори се стараят усърдно да имитират велики личности, способни и компетентни хора и такива с превъзходни умения. Те гледат какво правят, казват и обсъждат тези хора и ги имитират, като се стремят да станат необикновени велики личности като тях и повече да не бъдат обикновени, обичайни хора. Ето защо, когато разговаряме за нормалността и практичността на въплътения Бог, някои хора неизбежно си мислят: „Хората енергично се превъзнасят, опаковат се и се хвалят колко са различни от другите, колко са необикновени и велики, а Ти винаги се описваш като толкова нормален и практичен. Не е ли това малко неразумно? Не е ли малко глупаво? Ти си въплътеният Христос, с такава благородна идентичност, с такъв голям ореол и такъв голям венец на главата Си. Как можеш да се описваш като обикновена, нормална и практична личност? И от страх, че хората няма да повярват, Ти дори даваш толкова много примери, за да докажеш колко си нормален, практичен и обикновен. Това естествено е донякъде озадачаващо“. Въпреки че не съответства на човешките представи, фактите наистина са такива. Конкретните разкривания на нормалността, практичността и обикновеността на въплътения Бог са точно такива; това е факт, не мога да го изфабрикувам. Някои хора казват: „Не трябва ли поне да споменеш някои примери, които карат хората да почувстват, че си различен от другите и необикновен, и че Твоята идентичност и образ са особено възвишени и внушителни?“. Е, съжалявам, че ще ви разочаровам, но наистина няма такива примери. Всъщност Моите описания на начините, по които постъпвам и действам в живота и в делото, са истинските разкривания на въплътения Бог; просто е толкова обективно. Всичко е такова, каквото е в действителност; няма примери, които да накарат хората да Ме виждат като различен от другите, необикновен, велик или като притежаващ възвишен, внушителен образ. Някои хора казват: „Не можеш ли да си измислиш нещо? Това би оставило по-добро впечатление в сърцата на хората и не би ги разочаровало. Ти се описваш като толкова нормален и практичен, просто обикновен човек; образът Ти изобщо не е възвишен! Кой ще продължи да Те боготвори и да Те уважава? Ако хората не Те уважават или не Те боготворят, могат ли все още да имат място за Теб в сърцата си?“. Аз казвам, че наистина не се стремя към това. Няма нищо лошо, ако не Ме уважаваш или не Ме боготвориш; по този въпрос съм напълно спокоен. Някои хора казват: „Ако хората не Те уважават или не Те боготворят, това все още ли се нарича следване на Бог?“. Не е важно дали Ме уважаваш или Ме боготвориш; наистина не Ме е грижа за тези неща. Ако не Ме уважаваш или не Ме боготвориш, но можеш да обмисляш със сърцето си всяко слово, което изричам, всеки аспект на истината, за който разговарям, да ги приемаш като Божии слова и да постъпваш, да действаш и да гледаш на хората и нещата въз основа на тези слова, това е достатъчно — словата Ми няма да са били изречени напразно. Да кажем, че не Ме уважаваш или не Ме боготвориш, но словата, които изричам, и проповедите, които изнасям, те довеждат пред Бог, като ти позволяват да разбереш как да се стремиш към истината, да разбереш как да действаш според истините принципи, когато се сблъскаш с всяко нещо, да се научиш как да постъпваш и действаш, да се научиш как да изпълняваш дълга на сътворено същество, да разбереш как да бъдеш предан на Бог и как да изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите, да знаеш как да се покоряваш на Бог, да се боиш от Бог и да отбягваш злото, и в крайна сметка да ти позволят да се отървеш от покварения си нрав и да бъдеш придобит от Бог. Тогава словата Ми няма да са били изречени напразно и целта им ще е била постигната. Що се отнася до Мен, достатъчно е, ако можеш да се отнасяш към Мен правилно, със справедливо и разумно отношение според принципите. Моите изисквания към вас не са високи. Преди съм споменавал трите принципа за нашите взаимоотношения: бъдете откровени с Христос, уважавайте Го и се подчинявайте на словата Му. Достатъчно е да можете да практикувате според тези три принципа. Нямам нужда хората да Ме боготворят, нито се нуждая от възхищението или уважението им. Не се нуждая от това хората да имат Моя образ в сърцата си. Тези неща не ме интересуват. Много хора боготворят най-вече личности, които са с възвишен образ, различни от другите, изключително способни и изтъкнати, с вярата, че въплътеният Бог не може да бъде нормален, практичен и обикновен Човешки Син. Тези, които никога не са Ме срещали, естествено приемат, че образът Ми е по-възвишен от този на обикновените хора, че е особено внушителен. Категорично не бива да мислиш по този начин. Изобщо не съм внушителен; имам доста дребна фигура и съм нисък. В ежедневието думите и действията Ми са особено нормални и практични. Всички аспекти на ежедневието Ми — как се обличам, дрехите Ми, храната, жилището и транспортът — са особено обикновени. Никога не се стремя да бъда единствен по рода си, нито изобщо се стремя да бъда уникален. Стремя се единствено да върша нещата според правилата и да постъпвам в съответствие с присъщото Ми положение, да върша добре делото си, да изпълнявам служението Си и да говоря ясно и изчерпателно това, което трябва да се каже. Това са Моите принципи за постъпване и действие. Нямам човешкия стремеж да бъда различен, да бъда необикновен и велик, нито пък някога се стремя да бъда разпознат от пръв поглед в тълпата. Дори и да не Ме разпознаеш в тълпата, изобщо няма да се натъжа или разстроя, нито пък ще почувствам, че съм се изложил, и разбира се, със сигурност няма да кажа, че Ме оскърбяваш.

Когато говоря, върша делото Си и контактувам с вас, независимо дали разговарям за някой аспект на истината, или разговарям, за да разреша проблеми в някой аспект, или просто говоря непринудено за ежедневни неща или обсъждам нещо, винаги се стремя да бъда разбран от вас и независимо за какви неща говоря, го правя, за да е от полза за хората. Разбира се, ако общението е по въпроси, които засягат истината, тогава е още по-важно то да даде възможност на хората да придобият принципи за практикуване на истината и да намерят пътища за разрешаване на тези въпроси. Ако просто си говорим непринудено за ежедневни неща, това е още по-нормално, защото е потребност на нормалната човешка природа. За какво се отнася тази потребност на нормалната човешка природа? Това означава, че понякога хората трябва да общуват и да споделят това, което виждат и чуват в ежедневието си. Говоренето за ежедневни неща, непринудените разговори и споделянето с другите са все потребности на съвестта и рационалността на нормалната човешка природа. За Мен споделянето на неща по-често е свързано с това да ти помогна да разбереш повече за този свят, това общество и това човечество, а също и да ти кажа как трябва да гледаш на някои от нещата, които се случват в това общество и сред това човечество, как да разбираш злите тенденции, как да разбираш различни неща и как да разбираш различни видове хора. Дори когато обсъждам ежедневни неща или говоря непринудено за тях, от време на време или накратко ще разисквам някои съществени въпроси, свързани с хора, събития и неща. Така че, независимо от случая, когато хората контактуват с Мен, това, което виждат, чуват и разбират за Мен, е, че изобщо не съм необикновен, а напълно нормален, практически и обикновен. Животът в такъв човешки облик ме кара да се чувствам особено свободен и спокоен, когато живея с хора. Ако си мислиш, че някои от действията Ми са необикновени и различни от тези на другите или че някоя част от чертите на лицето Ми или някоя друга Моя страна се различават от тези на другите или са особено необикновени, ако мислиш по този начин, тогава ще се чувствам много неловко и неудобно. Наистина не Ми харесва хората да говорят такива неща, а също така наистина не Ми харесва хората да Ме гледат по този начин. Особено когато някои хора Ме наблюдават при първата ни среща, изучават погледа Ми, чертите на лицето Ми, внимателно слушат всяка дума, която използвам, и интонацията на гласа Ми, като искат да видят дали съм толкова необикновен и различен от другите, колкото са си представяли. Аз казвам, че няма нужда от това; няма нужда да Ме наблюдаваш или да Ме проучваш внимателно. Аз съм много обикновен и нормален човек. Когато общуваш с Мен, трябва да си спокоен, свободен и отпуснат. Ако винаги наблюдаваш и проучваш внимателно, колкото повече проучваш, толкова повече ще се изморяваш и ще ставаш по-объркан. Ако Ме проучваш внимателно и Ме наблюдаваш, ще Ми ставаш все по-неприятен и отвратителен. Независимо как внимателно Ме проучваш, ако не разбираш какво казвам, не знаеш за какво всъщност се отнасят словата Ми и не знаеш кои са истините принципи, които трябва да се разберат тук, тогава каква е ползата от твоето внимателно проучване? Внимателното ти проучване е още по-отвратително. Веднъж някой — не знам дали е наблюдавал дълго време, или го е видял неволно — каза, че очите Ми имали светла точка и че един поглед бил достатъчен, за да се види, че съм Бог. Аз казах: „Какво друго видя? Видя ли Божият Дух да се спуска върху Мен като гълъб? Видя ли двуостър меч да излиза от устата Ми? Видя ли цялото Ми тяло като стълб от светлина? Видя ли железен жезъл в ръката Ми? Казваш, че си видял светла точка в очите Ми, но думите ти са погрешни. В Библията се казва: „Очите Му — като огнен пламък“. Според твоето разбиране, трябваше да си видял двете Ми очи като пламъци, за да възприемеш нещо от божественото излъчване на Бог, но си видял само светла точка, така че това означава, че очерняш Бог“. Кажете Ми, този човек не се ли изложи? Не е ли това проявление на малък духовен ръст? (Да.) Казвам ти, не е нужно да наблюдаваш или да проучваш внимателно тези неща. Достатъчно е само да слушаш словата, които изразявам, за да можеш да навлезеш в истината реалност и да поемеш по пътя на спасението. Ако настояваш да наблюдаваш, какви проблеми ще възникнат? Не само че няма да има резултати, но и няма да можеш ни най-малко да познаеш Бог, а представите ти за Бог ще стават все по-силни и по-силни. Въплътеният Бог изобщо не е свързан с Божията личност или с истинското тяло на Бог, за които Той говори, нито с образа на Бог, пророкуван от Бог в „Откровение“, нито с образа на Бог, видян от човечеството чрез летописи от миналото. Така че, независимо как наблюдаваш въплътения Бог, Той винаги е нормален и практически, обикновен човек; Той няма да ти покаже страна, която е необикновена или различна от тези на другите. И така, какво имам предвид, като изричам тези слова? Просто ти казвам, че не бива да наблюдаваш или да проучваш внимателно въплътения Бог. Колкото повече Го проучваш внимателно, толкова по-далеч ще бъде Бог от теб. Ако не Го проучваш внимателно, а се покоряваш чистосърдечно и си способен да приемеш истината, Светият Дух ще те просветли и озари, като те напътства да разбереш истината. Ако винаги Го наблюдаваш и проучваш внимателно, Светият Дух ще те изостави. Щом Светият Дух те изостави, сякаш черна пелена ще ти падне пред очите и няма да можеш да различиш нищо. Когато четеш Божиите слова, няма да ги разбираш; когато ти се случи нещо, няма да можеш да го прозреш или да знаеш какво да правиш, а когато разговаряш с другите, няма да знаеш откъде да започнеш. Ще се чувстваш толкова неловко и ще бъдеш в недоумение дори когато вършиш най-простото нещо, което преди си можел да правиш. Тогава нещата се объркват напълно. Това добри знамения ли са? (Не.) Така че, когато се появят тези знамения, трябва бързо да се върнеш назад и да спреш да наблюдаваш и да проучваш внимателно Бог. Не го прави и когато тези знамения не се появяват. Защо не бива да го правиш? Този път не води до никъде; не е този, по който трябва да поемеш. Пътят, по който трябва да поемеш в следването на Бог, е да приемеш истината и да се покориш на Бог, а не да наблюдаваш, да проучваш внимателно или да изпитваш Бог. Това важи особено за въплътения Бог; ако никога не си Го виждал и не знаеш как изглежда, е нормално да Го огледаш внимателно, когато се срещнете за първи път. След като Го огледаш, имаш някакво впечатление за Него и можеш да свържеш гласа Му с гласа, който говори в записите на проповедите: „Значи така изглежда въплътеният Бог, такъв е ръстът Му, така се облича. Той е наистина нормален, практически и обикновен — всичко е вярно, точно както е описано в Божиите слова“. Това е достатъчно; спри дотук. Не продължавай да полагаш усилия да проучваш внимателно този въпрос в сърцето си. След това трябва да слушаш внимателно за какво разговаря Бог, да обмисляш кой аспект на истината засяга въпросът, за който Бог разговаря, бързо да го запишеш, след това да го обмислиш със сърцето си и след като го разбереш, да го приложиш на практика. Това е правилният начин да се отнасяте към Христос — въплътения Бог. Независимо как разговарям, независимо за какво съдържание разговарям, когато то засяга въплътения Бог, винаги се опитвам да ви накарам да познаете нормалността, практичността и обикновеността на Бог, а не да Го свързвате с това, че е необикновен, велик, уникален или различен от другите, или да Го познавате като такъв. Всяко нещо, за което говоря, всеки пример, който давам, е свързан с тази тема за нормалността, практичността и обикновеността на въплътения Бог. Категорично няма да изфабрикувам нещо, за да те накарам погрешно да мислиш, че съм различен от другите, необикновен или велик, че имам излъчването на водач, великодушието на велик човек или мащаба на мислене и висотата на велик човек. Нека ти кажа, така и не разбирам какво означават „висота“ или „мащаб на мислене“, нито обмислям тези аспекти или влагам сърцето Си в тях. Какво обмислям? Обмислям по кои теми да разговарям с вас, които могат да ви въведат в истината реалност, кои теми могат да ви подтикнат, водят, помогнат и напътстват, така че да имате желанието и решимостта да страдате и да платите цена и да сте способни да се стремите към истината, да си вършите добре дълга и да постигнете спасение. Винаги обмислям по кои теми да говоря и кои проповеди да изнасям, за да могат хората да поемат по пътя на спасението, да изпълняват дълга си по начин, който е съгласно критериите, и да станат истински сътворени същества. Независимо по коя тема говоря, винаги се стремя да ви помогна да станете сътворени същества, които са съгласно критериите, да се научите да се покорявате на Бог и да развиете богобоязливи сърца. Никога не обмислям какви слова да кажа, които да ви накарат да Ме уважавате, или какви неща да направя, за да ви накарам да Ми се възхищавате, така че в сърцата си да чувствате, че съм толкова неразгадаем, колкото е някоя известна или велика личност; нямам нищо от тези неща в сърцето Си. Никога не съм мислил как трябва да говоря, какъв да бъде начинът Ми на говорене или как трябва да се представям, за да ви накарам да почувствате, че съм много възвишен, да ви направя неспособни да Ме разгадаете или да Ме достигнете, и да ви накарам да изглеждате много незначителни и невежи. Никога не мисля за тези неща в сърцето Си и никога не говоря или действам, за да защитя собствения Си статус, образ или идентичност; само от все сърце изпълнявам служението Си.

Понякога, когато се уморя, отивам да се поразходя до мястото, където живеят братята и сестрите, и да огледам. Понякога се разхождам и из фермата, като гледам зеленчуковите лехи, прасетата и овцете. Когато видя котенце, аз го галя, гушкам го и му говоря. Когато видя сладко кученце, и него гушвам. Имаше една кучка, която беше родила повече от десет кученца. Беше толкова щастлива пред хората, сякаш си беше спечелила някаква заслуга. Похвалих я, като казах: „Сега си доволна от себе си, нали? Виж, родила си толкова много кученца, наистина свърши чудесна работа, много добре, браво!“. Погалих я и я прегърнах през врата. Посещавам също кучкарниците, обработваемата земя и зеленчуковите лехи, като оглеждам навсякъде; наистина е хубаво. Кажете Ми, ходят ли тези велики личности на такива мръсни, миризливи, разхвърляни места? Не ходят. Особено на места като кучкарници и кочини с неприятни миризми — повечето хора не желаят да ходят там. Аз също не обичам лоши или неприятни миризми, но малко миризма на кученце е поносима. Понякога кученца се отъркват в Мен, целуват и ближат лицето Ми, а аз ги гушкам. Животните са много простодушни; те се доверяват на господарите си и не е нужно да са нащрек, така че могат да играят и да общуват с господарите си на воля. Животът им е толкова прост. Някои хора постоянно казват, че обичат кучета, обичат малките животни и се грижат за тях, но когато ги помолиш да гушнат кученце, те не желаят. Казват: „Кучетата са мръсни и миришат, а може дори да имат вируси!“. Аз казвам: „Много си придирчив. Не обичаш ли малките животни? Това не е истинска обич“. Такива хора не са ли доста лицемерни? (Да.) Те не се смятат за обикновени хора; мислят си, че са благородни, имат положение и са велики личности, та как биха могли да общуват с тези малки животни, които хората смятат за незначителни? Дори ако ги докоснат с ръце, трябва бързо да си измият ръцете и да ги дезинфекцират, и дори си сменят дрехите, а когато се приберат вкъщи, веднага се къпят. До такава степен стигат с чистотата. Кажете Ми, не са ли странни такива хора? Ако не обичаш истински малките животни, не се преструвай. Щом хората видят, че се преструваш, разбират, че си твърде лицемерен и неискрен, призлява им, като те видят, и остават с лошо впечатление за теб. Ако не обичаш животните, категорично не се преструвай и не се опитвай да изглеждаш добре. Колкото повече се опитваш да изглеждаш добре, за толкова по-грозен и низък ще те смятат хората. Много по-добре е да си честен и искрен. Ако не можеш да бъдеш честен и искрен, това доказва, че има проблем с твоята човешка природа. Във всеки случай нормалността и практичността на въплътения Бог е факт, а Неговата обикновеност също е факт. Много хора са видели тези неща в контактите си с Него, и знаят, че това са факти. Това са фактите, които вие най-много трябва да разберете и да знаете. Въплътеният Бог е такъв обикновен, нормален човек и това противоречи на представите на хората. Ако Той постъпваше като поквареното човечество, като се хвали колко е различен от другите, независимо дали е направил нещо голямо или малко, и се опитва да се открои, това може би щеше да съответства на представите на хората. От една страна имате различните проявления на поквареното човечество, а от друга имате въплътения Бог, Който, въпреки че изразява толкова много истина, все още има проявления, които са толкова нормални, колкото на обикновен човек — кое от тези видове проявления е положително нещо, което е от полза за хората? Кое е отрицателно нещо, което хората ненавиждат и отхвърлят? Вече можете ли да разпознаете това до известна степен? (Да.) Тогава няма нужда да навлизаме в повече подробности; нека продължим с темата от миналия път.

Миналия път разговаряхме по друга тема, свързана с избавянето от представите и фантазиите за въплътения Бог: да не се споменава въплътеният Бог наравно с поквареното човечество, нали? (Да.) По тази тема изброих някои конкретни проявления на въплътения Бог в това как Той постъпва и действа от гледна точка на Своята човешка природа, както и някои проявления на същността на Неговия нрав — да не мами, да не се съревновава, да не се бори, да не крои планове, да не унижава другите, да не си отмъщава, да не примамва и т.н. От всички тези разговаряхме малко за това, че не мами, не се съревновава и не се бори. За кое проявление трябва да разговаряме този път? (Че не крои планове.) Да не крои планове, подобно на това да не мами, да не се съревновава и да не се бори, също е принцип, по който въплътеният Бог, тази обикновена личност, постъпва и действа. Разбира се, този принцип засяга и същността на Неговата човешка природа и Неговия нрав. Да не крои планове също е конкретно проявление на нрава същност или един аспект от постъпките на въплътения Бог, тази обикновена личност. Лесен ли е за разбиране изразът „да не се кроят планове“? Всички ли го разбирате? (Да.) Най-основното разбиране на това да не се кроят планове е да не се заговорничи и да не се прибягва до тактики или лукави кроежи. Тоест, когато контактувам с вас и се занимавам с вас, било то в работата или в ежедневието, аз винаги съм честен и искрен. Не прибягвам до тактики, не се занимавам с лукави кроежи, нито заговорнича. Вместо това говоря прямо, като казвам каквото Ми е на сърце и ви казвам нещата такива, каквито са. Не кроя планове срещу вас, нито ви мамя. Няма да използвам високопарни думи, за да спечеля доверието ви и да сте готови да отдадете всичко, да страдате и да плащате цена. Виждали ли сте Ме да правя такива неща? (Не.) Когато ви попитам, със сигурност ще кажете „не“, но можете ли да дадете пример, за да илюстрирате това? Ако всеки от вас може да даде пример, тогава този факт ще бъде неопровержимо доказан и вие наистина ще имате известно разбиране за тази точка — да не се кроят планове. Например някой казва, че в света е научил някои умения и разбира от определена професия. Случва се така, че Божият дом има работа или задача, свързана с тази професия, която е научил. Аз разговарям с него, като казвам: „Ти разбираш малко от тази професия и се случи така, че Божият дом има работа в тази област. Можеш ли, въз основа на професионалните си познания и според правилата или принципите в твоята сфера, да свършиш добре тази работа? Ако желаеш, тогава тази работа е твоя“. Има ли в това някакви кроежи или експлоататорски думи? Има ли някакви думи, които да крият заговор? (Не.) Сигурни ли сте, че няма? (Сигурни сме.) Тъй като си се препоръчал и си се представил като разбиращ от тази професия, аз научих за положението ти и ти възложих тази работа. Ако желаеш да я вършиш и кажеш: „Приемам това от Бог; поемам тази работа, този дълг“, тоест доброволно се съгласяваш да я вършиш, тогава трябва да я свършиш добре. Ако не желаеш, можеш да Ми кажеш в лицето, че не искаш да изпълняваш този дълг. Ще те принудя ли? (Не.) Според Моите принципи за отношение към хората, аз няма да те принудя. Категорично няма да карам коня да пие вода, като те принуждавам да вършиш неща според личната Ми воля. Няма да те карам да вършиш неща, ако не искаш, нито ще се държа така, сякаш, понеже имам тази идентичност, думите Ми трябва да имат тежест или трябва да бъдат категорични и неизменни като на император. Отнасям се към хората с толерантност; давам ти свободата сам да избереш. Винаги разпореждам работата въз основа на нуждите на делото на Божия дом. Ако има хора с опит в тази сфера или с познания в тази област, които желаят да вършат работата и могат да я свършат по-добре, това със сигурност е чудесно. Ако никой не разбира от нея, тогава ще направим каквото можем и доколкото можем със способностите, които имаме. Това е Моят принцип. Ако ти бъде възложена определена работа, но ти кажеш: „Не искам да я върша. Не обичам да бъда експлоатиран от хората или ръководен от Божия дом; аз сам избирам“, тогава добре, Божият дом няма да те оползотвори. Изпълнението на дълга е нещо, което правиш с готовност и желание. Само когато хората желаят да изпълняват дълга си, след като са повярвали в Бог, църквата може да им разпореди работа. Ако не желаеш да изпълняваш дълга си, Божият дом няма да те принуди, а още по-малко Аз ще използвам Своята идентичност или статус, за да те принудя да вършиш църковна работа. Божиите избраници изпълняват своя дълг и работа изцяло чрез разбирането на истината. Когато хората не разбират истината, Божият дом няма да ги принуждава или да изисква от тях да изпълняват дълга си, а още по-малко Аз ще карам хората да действат изцяло според Моята воля. Така че, ако искам да направиш нещо, ще го кажа директно. Категорично няма да прибягвам до тактики, нито ще правя косвени намеци, нито ще използвам завоалиран език, за да те карам да разгадаваш какво имам предвид. Няма да постъпя така. Ако имаш духовния ръст и чувството за бреме да свършиш някаква работа за Божия дом, ще те попитам директно: „Желаеш ли да поемеш тази работа?“. Или ще кажа още по-директно: „Просто поеми тази работа“. Говоря прямо, на прост език. Стига да си човек, можеш да разбереш. Няма нужда да изразходваш мозъчни клетки, като обмисляш и се опитваш да схванеш какво всъщност означават думите Ми или защо съм ги казал. Няма да те карам да си блъскаш главата, за да схванеш смисъла на думите Ми; ще ти кажа директно. Каквото казвам, точно това означава. Освен това, защо те моля да вършиш тази работа? Защото си човек, който изпълнява своя дълг в Божия дом, и желаеш да изпълняваш своя дълг в Божия дом. Тогава имаш задължението да поемеш всяка работа в Божия дом, която изисква от теб да изпълниш своята част. Каквато и работа или каквито и задачи да ти поверявам, Аз ти ги поверявам единствено защото те считам за вярващ в Бог. Трябва да ги приемеш като своя отговорност, задължение и дълг; така е правилно. Независимо дали ти поверявам работа или ти възлагам задачи, всичко е заради това да изпълниш дълга на сътворено същество добре, а също и за да търсиш истината и да я придобиеш, докато изпълняваш дълга си. Тук няма търговски взаимоотношения, нито те придумвам или мамя. Всички тези изречени слова и възложени задачи са положителни и открити; няма тайни. Няма никаква връзка с пари, материални неща или интереси, нито има някаква връзка с това някой да експлоатира или да бъде експлоатиран. Категорично не става въпрос за използване на твоите силни страни, умения или професионални познания, за да може Божият дом да извлече печалба от това; Божият дом категорично няма да постъпи така. Изпълнението на дълга произтича изцяло от готовността и желанието; Божият дом никога не принуждава никого. Да приемеш този дълг е онова, което трябва да направиш като сътворено същество. Освен това изпълнението на този дълг е твоят път, по който да преживееш Божието дело и да постигнеш спасение. Ако чрез изпълнението на своя дълг се научиш да се покоряваш на Бог и придобиеш истината, тогава ще си получил Божието приемане, възпоменание и признание. Това е жътвата, която трябва да пожънеш от това, което си отдал. Ето защо трябва да приемеш тази работа като свой дълг, без никакви опасения или подозрения. Каквото и да поискам да направиш, ще ти го кажа честно. Обичам да говоря просто. Нямам нужда да те придумвам като тригодишно дете, като говоря със заобикалки и ти казвам хубави неща. Няма да го направя. Ако можеш да пееш или танцуваш и притежаваш тези вродени условия, тогава, когато ти бъде разпоредено да изпълняваш този дълг, трябва да го приемеш. Ако кажеш: „Предвид моите вродени условия, не съм съвсем пригоден за този дълг. Може ли да не го изпълнявам?“, така да бъде. Свободата си е твоя; няма да те принуждавам.

Каквото и да казвам или каквото и да ви моля да правите, в това няма никакво кроене на планове. Когато разговарям с водачи и работници, ги питам: „Как е църковният живот напоследък? Новодошлите започнаха да живеят църковен живот — какви проблеми имат все още? Решени ли са? Какви са мислите им, след като са гледали филми или свидетелства за преживявания от Божия дом?“. Някои водачи и работници не могат да отговорят. Те размишляват в сърцата си: „Опитваш ли се да ме подмамиш да разкрия истинското си положение? Да не проверяваш дали съм свършил някаква действителна работа? Трябва да отговоря внимателно и да съм предпазлив! Мога да говоря за работата, която е свършена добре, но ако някоя работа не е свършена или не е свършена добре, категорично не бива да я споменавам. Щом я спомена, това ще разобличи проблема!“. Така че когато докладват за работата си, те никога не са склонни да кажат нещо в повече и много се страхуват да не разкрият проблеми. Такива хора имат сложен начин на мислене. Когато ги попитам нещо, думите всъщност са на върха на езика им, но те не ги казват директно. Трябва да го обмислят и обработят в ума си: „Защо питаш това? Как мога да отговоря подходящо, така че, от една страна, да не разбереш реалното положение, а от друга, да бъдеш доволен?“. Всъщност Аз не прекарвам през мисловен филтър нито една дума, която изричам. Какво е състоянието Ми, когато задавам въпроси? Когато видя някого и знам за коя работа е отговорен, веднага се сещам какви конкретни задачи може да изпълнява, какви проблеми е склонен да срещне в работата си и с какви трудности може да се сблъска. Като се сетя за това, ги питам директно: „Как върви напоследък църковният живот в църквите, за които отговаряш? Подходящи ли са всички църковни водачи и дякони? Знаят ли братята и сестрите как да ядат и да пият Божиите слова? Повечето от тях отдават ли се на духовна практика? Учат ли химни и танци в свободното си време? Как напредва евангелската работа?“. Всеки въпрос, който задавам, е директен и прям, без изпитване или скрити мотиви. Просто обмислям делото и навлизането в живота на хората. Както и да отговориш, няма да се окажеш изпитван, нито ще държа коз срещу теб; не става дума да се издадеш или нещо да бъде използвано като коз срещу теб. Аз просто се опитвам да разбера за работата, не разпитвам нарочно за положението на някого, нито си набелязвам някого, за да се справя с него или да го освободя. Църквата не се занимава с класова борба или фракционни спорове — тя върши действителна работа. Понякога, когато видя братя и сестри или водачи и работници, просто искам да си поговорим непринудено, да кажа някои сърдечни думи и да говоря за някои ежедневни неща. Понякога питам и какви проблеми все още съществуват в делото на църквата. Говоря на ежедневен език, с искрени думи. Например, питам ви: „Как е църковният живот напоследък? Могат ли братята и сестрите да извлекат полза от всяко събиране? Може ли църковният живот да помогне за решаването на действителни проблеми?“. Някои хора отговарят: „Църковният живот не е добър напоследък. Въпреки че се събираме, няма големи ползи и основните проблеми не могат да бъдат решени“. Тогава питам: „Къде е проблемът?“. Повечето хора не могат да отговорят. Кажете Ми, има ли капан в Моя въпрос? Крие ли се заговор зад него? Ни най-малко. Просто питам, за да разбера за работата и да схвана положението, за да мога да разговарям с вас за истината и да решавам проблеми. Както и да отговорите, няма да се окажете изпитвани. Някои сравнително простосърдечни хора могат да говорят искрено. Те казват: „Братята и сестрите току-що са приели Божието дело и все още нямат много преживяване. Нямат какво да кажат по време на събиранията. Ако четат твърде много от Божиите слова, не могат да ги възприемат, а също така им се доспива и не могат да ги усвоят. Не знаем как да разрешим това“. Аз казвам: „Това е лесно за разрешаване. Всеки може първо да изпее химн, после да потанцува малко, след това да прочете някои от Божиите слова. Тези, които имат разбиране, могат да говорят за своето разбиране, а тези, които имат преживяване, могат да говорят за своето преживяване. Онези, които нямат разбиране или преживяване, също могат да изложат действителните си трудности и да оставят братята и сестрите с преживявания да помогнат за разрешаването им. Няма ли събиранията да бъдат ползотворни по този начин? Тези с малък духовен ръст също могат да бъдат извисени“. Виждаш ли, това не решава ли проблема? Когато си бъбря с хората, като понякога задавам някои въпроси, някои хора със сложен начин на мислене размишляват: „Въпросът Ти е доста директен. Не знам какво имаш предвид, като питаш това. Трябва да внимавам с отговора си!“. Аз казвам, че не си разбрал правилно. Независимо с кого разговарям или какви въпроси задавам, крайната цел винаги е да се открият и разрешат проблеми, да те подпомогна и да те напътствам, и да ти помогна да разрешиш проблеми. Първо, това не е, за да те разоблича и да те накарам да изглеждаш глупаво. Второ, не е, за да изпитам дали казваш истината или си откровен човек. Трето, не е, за да те подлъжа да разкриеш истинското си положение. Четвърто, още по-малко е, за да изпитам дали си компетентен да вършиш работата или дали можеш да вършиш действителна работа. Всъщност, независимо как разговарям с теб, всичко е, за да ти помогна и да те напътствам да изпълняваш дълга си, да вършиш добре работата и да разрешаваш проблеми. Някои хора мислят прекалено много върху простите Ми въпроси, като много се страхуват, че има някакво скрито значение. Някои дори подозират, че кроя планове срещу тях. Аз очевидно искам да ти помогна да разрешиш проблеми, а ти погрешно мислиш, че кроя планове срещу теб. Не Ме ли онеправдаваш така? (Да.) И така, какъв е проблемът тук? Човешкото сърце е измамно! Въпреки че хората може да казват на глас: „Ти си Бог, трябва да Ти кажа истината и да бъда откровен с Теб. Аз Те следвам, вярвам в Теб!“, дълбоко в себе си те не мислят така. Независимо колко обикновени и прости са въпросите Ми, те често се тълкуват по прекалено чувствителен начин от хората. Чрез своите догадки, а след това чрез внимателно проучване, те преминават през много обрати и изглежда намират крайния отговор, но в действителност той е далеч от първоначалното намерение на думите Ми. Очевидно въпросът е много прост, а те мислят твърде много върху него. Не са ли такива хора прекалено чувствителни? Каквото и да попитам, сърцата им се свиват, след като го чуят: „Защо питаш за това? Как мога да отговоря по начин, който да Те удовлетвори и да не разкрие никакви недостатъци? Какво да кажа първо и какво по-късно?“. В рамките на три до пет секунди думите излизат, без никакво забавяне. Умовете им са по-бързи от компютри. Защо толкова бързо? Всъщност този процес вече е втора природа за тях; това е обичайният им трик и стил в общуването с хората и справянето с въпроси. Те кроят планове срещу всеки. Така че, независимо колко прости са въпросите Ми, те мислят прекалено много върху тях, защото смятат, че имам някакъв мотив или цел. Те размишляват в сърцата си: „Ако отговоря искрено, няма ли да разоблича истинското си положение? Така все едно се продавам. Не мога да Ти позволя да се добереш до истинското ми положение. И така, как да отговоря подходящо? Как мога да Те направя щастлив и доволен, да имаш добро впечатление за мен и да продължиш да ме оползотворяваш?“. Вижте колко са измамни тези хора! Умовете им са твърде сложни. Независимо как говоря с тях, те ще се съмняват и ще проучват внимателно. Могат ли такива хора да практикуват истината? Могат ли да бъдат годни за оползотворяване от Бог? Категорично не. Това е така, защото такива хора имат твърде сложно мислене и изобщо не са простосърдечни; всеки, който е в контакт с тях дълго време, може да го види. Хората са особено добри в кроенето на планове, но когато говорим и общуваме, кроил ли съм някога планове срещу вас? (Не.) Независимо дали се опитвам да разбера за личното ти състояние или за ситуацията с работата ти, това е винаги, за да ти помогна, за да разреша проблеми в работата. Дори ако правиш грешки и те сполети кастрене или освобождаване, Аз няма да кроя планове срещу теб, нито ще те измъчвам. Щом проблемът бъде разрешен, с това се приключва. Божият дом няма да крои планове срещу теб, нито ще те измъчва, а още по-малко Аз ще използвам грешките ти като коз срещу теб, без да се отказвам, или ще мисля за начини да те дискредитирам и да накарам всички да те изолират и отхвърлят, като те докарам до отчаяние, така че сам да подадеш оставка. Категорично няма да го направя. Ако не си подходящ да бъдеш водач или работник, най-много ще кажа: „Твоите заложби са твърде слаби и ти липсва духовно разбиране. Не си подходящ да бъдеш водач или работник. Дори да те изберат за водач или работник, не би могъл да вършиш действителна работа“. Божият дом категорично няма да те измъчва или да крои планове срещу теб заради това.

Има принципи за това какви хора Божият дом издига и оползотворява и какви хора не оползотворява, както и кои хора развива и кои не; всичко се основава на нуждите на делото на Божия дом. Независимо кой е повишен и оползотворен, целта е да бъде развит, така че да може да изпълнява добре дълга си и да знае как да преживява Божието дело, и така да е способен да поеме работа и да действа според истините принципи. Независимо какъв проблем се решава, целта е да му се даде възможност да разбере повече от истината и да се научи как да си извлича поуки и да придобива проницателност от различните хора, събития и неща, с които се сблъсква. По този начин за него е по-лесно да навлезе в истината реалност във всички аспекти. Не става въпрос за това да те експлоатират, за да служиш, още по-малко за това да те експлоатират, за да запълниш свободна позиция, защото не може да се намери подходящ човек, само за да те изритат, когато се появи някой подходящ. Нещата не стоят така. Всъщност това ти дава възможност да се обучаваш. Ако се стремиш към истината, ще останеш непоколебим; ако не се стремиш към истината, все така няма да можеш да останеш непоколебим. И дума не може да става, че понеже Божият дом те намира за неприятен, ще намери коз срещу теб и ще търси възможност да те отстрани. Когато Божият дом казва, че ще те развие и повиши, той наистина ще те развие. Важното е как се стремиш към истината. Ако ни най-малко не приемаш истината, тогава Божият дом ще се откаже от теб и повече няма да те развива. След период на развиване някои хора биват освобождавани, защото заложбите им са слаби и не могат да вършат действителна работа. По време на периода си на развиване някои ни най-малко не приемат истината, действат своеволно и прекъсват и смущават делото на Божия дом, и биват освобождавани. Други пък изобщо не се стремят към истината, вървят по пътя на антихристите, винаги работят за слава, придобивки и статус и биват освобождавани и отстранявани. Божият дом се справя с тези ситуации според принципите за оползотворяване на хора. Той все пак ще развива тези, които могат да приемат истината и да се стремят към нея, дори ако извършат прегрешения, като допуснат някои грешки. Ако не е някой, който може да приеме истината, и не приема истината, когато го сполети кастрене, тогава той трябва да бъде директно освободен и отстранен. Някои хора казват: „Това не е ли като да изцедиш някого до дупка и после да го захвърлиш? Не е ли експлоатиране на хора?“. Кажете Ми, имало ли е някога някой, който да е бил освободен, отстранен или повече да не е развиван от Божия дом, защото вече няма полза от експлоатирането му? Случвало ли се е някога такова нещо? (Не.) Тогава при какви обстоятелства Божият дом освобождава или отстранява хора? (Божият дом освобождава или отстранява някого само когато той не може да поеме работата или когато причинява прекъсвания и смущения и върши зло.) Никой не бива освобождаван без причина. Някои имат слаби заложби и не могат да вършат конкретна работа. Някои притежават определени заложби, но не вършат конкретна работа или не защитават интересите на Божия дом; те не вършат работата, на която са способни, не желаят да се занимават с делото на църквата и да се изморяват, не желаят да страдат и да плащат цена и не желаят да оскърбяват хора. Такива хора не могат да вършат действителна работа, така че трябва да бъдат отстранени; не е подходящо повече да заемат тази позиция. Те не само възпрепятстват делото на църквата, но и засягат навлизането в живота на Божиите избраници. В такава ситуация те трябва да имат самосъзнание и бързо да подадат оставка, като оставят работата на тези, които могат да вършат действителна работа. Някои хора не вършат действителна работа, но се наслаждават на предимствата на статуса и дори причиняват смущения и прекъсвания. Те винаги се притесняват, че Горното ще открие проблемите им и ще ги освободи, така че, когато дойде време да докладват за работата си, те се преструват, че повдигат някои въпроси, за да търсят истината, и изглеждат особено активни в желанието си да направят добро впечатление на Горното и да докажат, че са хора, които търсят истината и могат да вършат действителна работа. Горното повишава и оползотворява хора не въз основа на това дали могат да говорят добре, дали са вещи в повдигането на въпроси или са находчиви, а по-скоро избира и развива хора въз основа на това дали обичат истината, дали се стремят към нея и дали могат отдадено да изпълняват дълга си. Има и някои хора, които не само не вършат конкретна работа или не защитават интересите на Божия дом, но и причиняват прекъсвания и смущения и предават интересите на Божия дом. Работните разпоредби на Божия дом ясно постановяват какво не е позволено да се прави и какво трябва да се прави, но те не прилагат нито една точка и дори безразсъдно извършват злосторничества. Имало е много такива хора и всички те са били освободени. Каквато и да е ситуацията, когато Божият дом повишава тези хора, винаги е, за да ги развива и да ги въведе в истината реалност с надеждата, че те могат да вършат добре делото на църквата и да изпълняват добре дълга, който трябва да изпълняват. Дори да не знаеш как да вършиш някаква работа, защото си глупав и ти липсва проницателност или защото заложбите ти са слаби, стига да се стремиш към истините принципи, да имаш това чувство за отговорност, да желаеш да вършиш добре тази работа и да можеш да защитаваш работата на църквата, Божият дом все пак ще те развива, дори ако в миналото си правил някои глупави неща. Някои хора, макар да имат малко слаби заложби, все пак могат да вършат някаква проста работа. Въпреки че общението им за истината за решаване на проблеми не може да даде добри резултати, те могат да защитават работата на църквата. Какъвто и аспект на истината да се обсъжда на всяко събиране, те са способни да го приемат, да се подчинят и да се покорят. Ако някоя работа не е свършена добре, те могат да си извлекат поуки от това. Въпреки че заложбите им са малко слаби, сърцата им могат да се стремят към истината. След като работят известно време, те напредват и резултатите им стават все по-добри и по-добри. В Моите очи такива хора имат надежда да придобият спасение. Повечето хора вярват, че онези с добри заложби е вероятно да получат спасение. Според Мен не е непременно така. Решаващият фактор е, че хората трябва да се стремят към истината, за да могат да получат делото на Светия Дух, да се отърват от покварения си нрав и да придобият спасение. Някои хора имат средни заложби и резултатите от дълга им също са средни, но след години на поене и приток от Божия дом, те започват да влагат сърцата си в истината и наистина стигат до разбирането на някои истини. Те също така придобиват някои практически преживявания, могат да прозрат някои неща и могат да решават някои проблеми, като постигат все по-голям напредък в църковната работа. Това е доста добре; такива хора си струва да бъдат развивани. Въпреки че може да не си напълно компетентен за тази работа, като я вършиш, Горното най-малкото е донякъде уверено в теб. Кажете Ми, разпореждането хора да изпълняват дълг експлоатиране ли е? (Не.) Независимо колко работа си способен да свършиш или какви са заложбите ти, това, че те повишават и оползотворяват, не е експлоатиране. По-скоро намерението е да се използва тази възможност, за да можеш да се обучаваш във вършенето на работа и да бъдеш усъвършенстван чрез стремежа ти към истината и чрез усърдна работа и поемане на тежко бреме. От една страна, това те усъвършенства лично; от друга, това също така осъществява делото на Божия дом. Подготвил си добри дела и едновременно с това си постигнал напредък в личното си навлизане в живота. Колко хубаво е това! Улучил си с един куршум два заека. Някои от тези, които бяха разкрити и отстранени, веднъж казаха: „Опитваш се да ме експлоатираш, за да служа на Божия дом ли? Няма шанс! Не съм толкова глупав!“. Те дори са способни да изрекат такива думи — вярват ли наистина в Бог? Разбират ли такива хора истината? Как уреждането на хора да изпълняват малко дълг е експлоатиране? Ако наистина си някой, който разбира истината, трябва да разбираш намеренията на Създателя и трябва да изпълняваш дълга на сътворено същество. Това е изпълнение на отговорността и задължението на човек като човешко същество. Ако нямаш дори толкова съвест и разум, достоен ли си да се наречеш сътворено същество? Ако наистина имаш съвест и разум, трябва да се отнасяш правилно към дълга си. Ако притежаваш заложбите за това, трябва да се стремиш към истината. Ако желаеш проактивно да изпълниш своята част, Божият дом ще разпореди да вършиш определена работа, да поемеш бреме. Това не е кроене на планове срещу теб или експлоатиране, а те повишават, развиват, позволяват ти да се обучаваш и те въвеждат в истината реалност. Толкова е просто. Някои хора казват: „Вече съм стар, не ми достига вътък и физическата ми сила отслабва. Не искам повече да нося това бреме. Мога ли да се оттегля?“. Казвам, че няма проблем, но преди да се оттеглиш, трябва да го обмислиш внимателно. Ако не е наистина поради физически причини, а защото личните ти мисли са се променили, имаш някакви задни мисли, страхуваш се от страданието, страхуваш се да не се умориш, страхуваш се, че като се издигнеш нависоко, ще паднеш по-тежко, винаги се придържаш към мисълта и гледната точка, че „на върха е самотно“ — тогава трябва да бъдеш предпазлив. Не отказвай това поръчение, този специален дълг; трябва да го обмислиш внимателно. Такива възможности са малко и не се срещат често — те са рядкост, нали? Може би ще настояваш с думите: „Няма нужда да ме убеждаваш. Мислих за това дълго време и вече съм взел решение. Не можеш да ме убедиш; просто не искам повече да понасям тази умора. На всички останали им е комфортно, защо само аз трябва да съм толкова уморен? Обречен ли съм да страдам? Не желая да понасям такива трудности! Не желая да се примирявам със съдбата! Църквата не бива да крои планове против мен; не съм роб на църквата, нито съм ѝ се продал!“. Не бива да продължаваш с тези неприятни думи; ако продължиш, ще извършиш твърде много грехове и трябва да поемеш отговорност за думите, които си изрекъл, и за изборите, които си направил. Първо, ти вярваш в Бог, за да придобиеш благословии; не си се продал на Божия дом. Второ, ако искаше да се продадеш на Божия дом, той все пак трябва внимателно да обмисли дали имаш такава стойност, дали си струва да те купи. Така че, ако мислиш, че Божият дом крои планове срещу теб и иска да те експлоатира, за да служиш, мислиш погрешно, защото критериите, по които Божият дом изследва хората, са дали те искрено вярват в Бог, дали обичат истината и дали могат да се подчинят на Божиите слова и да се покорят на Бог. Божият дом избира и развива хора въз основа на тези критерии. Ако имаш такова лошо мнение за Божия дом, тогава нямаш съвест или разум и си напълно безполезен. Божият дом не само няма да те оползотвори, за да изпълняваш дълга си, но и ще трябва бързо да те отстрани, теб, неверника. Ако не вярваш искрено в Бог, трябва бързо да напуснеш Божия дом; не се мотай в Божия дом. Мястото ти не е в Божия дом; той не се нуждае от такива хора. Напусни бързо.

Независимо дали разговарям непринудено, или общувам и проповядвам официално, Моята цел във всяка дума, която изричам, във всеки въпрос, който засягам, и във всеки аспект на истината, за който разговарям, е да ви дам възможност да познаете собствените си покварени състояния, да разпознаете своите слабости, недостатъци, несъвършенства и трудности, и най-важното, да познаете собствения си покварен нрав и разкриванията на вашата поквара в различни среди и обстоятелства. Щом познаете покварения си нрав, ще имате по-дълбоко разбиране за себе си, ще знаете собствената си мярка, ще станете малко по-разумни. И ще се сравнявате с Божиите слова и ще намирате съответните принципи и пътища на практикуване в Божиите слова, за да преодолеете собствените си трудности, независимо дали това е преодоляване на покварения нрав, който разкривате в ежедневието, или на недостатъците в човешката ви природа. Постепенно ще се отървете от този покварен нрав и от различните сатанински мисли и гледни точки, които Бог ненавижда, и като приемете истината, ще постигнете истински промени във възгледите си за нещата и в своя нрав живот. Това е единственият начин, който е в съответствие с Божиите намерения. Във всички тези слова, които изричам, независимо дали разговарям непринудено с вас в ежедневието, или официално общувам и проповядвам, всяка дума е изречена въз основа на вашите действителни положения. Изричам тези слова, защото съм видял вашите нужди. Въпреки че фактите, които изброявам, може да са преминали известна елементарна обработка, тези примери са представителни случаи, избрани въз основа на фактите на вашите разкривания на поквара и вашите действия. Като използвам тези факти и примери, Аз разобличавам покварения нрав и природата същност на човечеството, за да могат хората да се самоанализират, и това ще даде добри резултати. Ето защо, независимо по коя тема общувам, първо, няма капани; второ, няма заговори; и трето, няма изпитания. Всичко е, за да ви дам възможност да разберете по-добре Божиите намерения и Божиите изисквания, да разглеждате хората и нещата и да постъпвате и да действате според истините принципи и в крайна сметка да дойдете пред Бог и да имате покорство и боязън към Него. Всичко това са факти. Така че, когато общувам или разговарям непринудено с вас за някои неща, които се случват в ежедневието, или участвам в официални работни дискусии и запитвания, когато погледнеш назад, независимо колко години са минали, виждаш ли някакви заговори или капани в думите Ми? (Не.) Има ли някакво намерение да ви експлоатирам? Има ли някакво намерение да ви изнудвам? (Не.) Сигурни ли сте? (Сигурни сме.) Например някой отговаря за животновъдството във ферма. Питам го колко дни са необходими на една кокошка, за да снесе яйце, и той размишлява: „Какво имаш предвид, като питаш това? Опитваш се да разбереш дали храня кокошките добре ли? Как тогава да отговоря подходящо? Ако кажа, че снасят по едно яйце на ден, това всъщност не е постижимо; това би било лъжа. Ако кажа, че снасят по едно яйце на всеки два или три дни, ще си помислиш ли, че не съм хранил добре кокошките и че не съм им давал хранителен фураж? Как тогава да отговоря подходящо?“. Той продължава да размишлява в сърцето си и така и не отговаря. Всъщност във въпроса ми няма скрито намерение; просто искам да получа малко информация за това как се отглеждат кокошките. Но щом попитам, той прекалява с тълкуванията и не спира да се опитва да отгатне какво имам предвид, като питам за това. Кажете Ми, трудно ли се общува с такива хора? Възможно ли е изобщо да се постигне нормална комуникация с тях? Това става невъзможно. Аз имам един навик: винаги обичам да се разхождам и да проверявам нещата. Понякога откривам някои проблеми. Ако става въпрос за чистота на околната среда, тогава трябва да се почисти. Ако става въпрос за персонала, тогава трябва да се направи адаптация. Ако е въпрос, свързан с професионални умения, тогава трябва да се консултираме и да се учим. Когато се открият проблеми, те трябва да бъдат коригирани. Много проблеми са били открити неволно и разрешени по време на ежедневни непринудени разговори; някои действителни проблеми са били разрешени лесно. Така че няма нужда хората да са толкова нервни, когато контактуват и общуват с Мен. Много проблеми се откриват чрез контактите с хората и се решават лесно. Да контактуваш с хората и да разговаряш непринудено с тях е толкова необходимо; не става въпрос само за разбиране на ситуацията и откриване на проблеми, но и за решаването на проблеми. Не е ли това придобивка? (Да.) Когато разговарям непринудено с хората, някои говорят искрено, докато други мислят по много сложни начини и не смеят да говорят искрено, като винаги се чудят дали в думите Ми има някакъв скрит смисъл или дали се опитвам да кроя планове срещу някого. Така че щом ги попитам нещо, те се изнервят и по челата им избива пот. Аз казвам: „Не е горещо, защо се потиш?“. Те отвръщат: „На Теб може да не Ти е горещо, но на мен ми е! Това, което каза, ме изплаши толкова много, че сърцето ми едва не изскочи от гърдите. Сега дланите и стъпалата ми се потят, сърцето ми бие лудо и не знам какво да правя“. Аз казвам: „Няма нужда да се изнервяш. Аз просто говоря непринудено, просто си говорим. Ако наистина има проблем, просто ще го разрешим. Не Ме мисли за толкова ужасяващ, сякаш откриването на какъвто и да е проблем означава, че ще изтребя и рода ти до девето коляно. Аз не „разрешавам“ хора; Аз разрешавам проблеми. Разрешаването на проблеми е ключът“. Каква вяра трябва да имаш? От една страна, Аз определено действам според принципи, абсолютно справедливо. Няма да действам с емоция, своеволие или произвол: няма да те намеря за неприятен, след това да дебна за грешки, да се заяждам или да ти търся кусури, а след това да те изритам и да намеря някой, който Ми е приятен, за да върши работата. От друга страна, Аз се отнасям към всеки въз основа на действителното положение и действителния проблем; има принципи. На хората е позволено да правят грешки, позволено им е да бъдат глупави, слаби и негативни. Но едно нещо не е позволено: ако създаваш проблеми и умишлено прекъсваш и смущаваш делото на църквата, тогава трябва да се самоанализираш. Ако не защитаваш интересите на Божия дом, ако винаги продаваш интересите на Божия дом, тогава църквата няма нужда да изпълняваш дълга си; Божият дом ще трябва да намери подходящ човек, за да те замени. Това е действане според принципи. Как решавам проблеми, как се справям с въпроси, как се отнасям към хората — всичко се прави според принципите. Няма нужда да се притесняваш, че ако открия някакъв проблем, ще се справя с теб; зависи какъв е проблемът и ситуацията ще бъде разрешена според естеството на проблема. Ако естеството на твоя проблем не е много сериозно, ако не си го причинил умишлено, а си го причинил поради моментно недоглеждане или глупост, тогава той ще бъде разрешен чрез общение за истината. Поучи се от грешката си и не я повтаряй. Понякога причината е, че на хората им липсват знания и преживяване и не разбират определени професионални умения; в такъв случай бързо научи професионалните умения и не бъди мързелив. Но ако е умишлено и преднамерено, ако не желаеш да изпълняваш този дълг и дори умишлено нанасяш щети на имуществото на Божия дом, тогава това трябва да се третира сериозно. Тези, които трябва да бъдат освободени, ще бъдат освободени, а тези, които трябва да бъдат отпратени, ще бъдат отпратени; няма полза да се страхуваш. Ако вие имате тази вяра, тогава, когато говоря и заедно с вас се справям с неща, ще се чувствате много по-спокойни. Когато говоря с теб или обсъждам работа или професионални въпроси, трябва да знаеш как да се отпуснеш, да знаеш, че Бог няма да крои планове срещу никого, нито ще крои планове срещу теб; можеш да бъдеш спокоен. Ако ти липсва дори тази вяра, ако не вярваш, че Бог е добър и праведен, тогава къде е твоята вяра, когато казваш, че вярваш в Бог, следваш въплътения Бог, следваш Христос? Как можеш да си откровен с Него? Ако на всяка крачка си нащрек срещу Него, спекулираш за Него, подозрителен си към Него и Го проучваш внимателно, тогава нямаш истинска вяра в Него. Ако нямаш истинско доверие, истинска вяра в този човек, тогава до каква степен можеш да вярваш в думите Ми? Има ли някое твърдение, в което можеш наистина да повярваш, което наистина да приемеш? Почти няма, нали? (Да.)

Веднъж отидох в една църква, за да видя как вървят нещата. Когато влязох в стаята, първо поздравих всички. Някои хора дойдоха при Мен, веднага Ми предложиха стол, за да седна, и после казаха, че обсъждат нещо. Докато говореха, внезапно забелязах, че само допреди миг в стаята имаше четирима или петима души, а сега бяха останали само двама. Помислих си, че може би са се върнали в стаите си, за да се срешат и освежат, и че скоро ще излязат, но останах там доста дълго, а те не излязоха. Тогава разбрах: не бях добре дошъл; бях пристигнал в неудобно време. Бях неканен гост. Моето пристигане ги накара да се почувстват възпрени и да им е неудобно. Те си мислеха: „Има ли някаква цел Твоето посещение?“. Страхуваха се да не паднат в капан, да не бъдат измамени, страхуваха се от някакъв заговор, затова отказаха да се срещнат с Мен лице в лице и отказаха да общуват или да взаимодействат с Мен. Това не е преувеличение, нито съм разкрасявал. Не разказвам приказка — това наистина се случи. Може би едва когато отворих вратата и си тръгнах, те най-накрая са въздъхнали с облекчение и са казали: „Най-сетне Той си тръгна! Ох, това ме изплаши до смърт!“. Помислих си: такъв голям „чар“ ли имам, че да плаша хората до такава степен? Кажете Ми, какъв проблем показват такива проявления на хората? Наистина никога не съм виждал хора да вярват в Бог по този начин. Този тип хора обичат да живеят в тъмни ъгли; те не обичат да живеят на светло и не обичат да живеят открито и прямо. Кажете Ми, чувствате ли се неловко и напрегнато, когато контактувам с вас, без желание да общувате с Мен? Или желаете да влезете в контакт с Мен, като искате да придобиете малко истина, и не възразявате, дори ако това ви напряга малко? Каква е нагласата ви? (Въпреки че се чувстваме малко напрегнати, това е добре, стига да можем да разберем истината и да придобием някаква полза.) След като влязат в контакт с Мен и общуват с Мен в продължение на два или три часа, повечето хора намират много думи в Моето общение за много важни, за неща, които никога преди не са чували, така че смятат, че слушането на тези думи в този ден е било невероятно ценно, и стават особено склонни да слушат Моето общение. Ако от време на време водя непринуден разговор, те се чувстват малко разочаровани и са доволни само ако могат да придобият нещо от думите Ми. Аз съм готов да разговарям с такива хора за някои истини, като включвам въпроси от реалния живот, така че да има полза за всички. Когато Ме видят, някои хора винаги се страхуват, че ще ги попитам за определени ситуации и че няма да знаят как да отговорят и ще изглеждат много неловко. Умовете на такива хора са твърде сложни; те не са простосърдечни. Други са готови да търсят истината, като открито споделят каквито и трудности да имат, без да се страхуват, че ще им се присмеят — това е правилният подход. Принципът на нашата комуникация и диалог е да отворим сърцата си и да казваме всичко, което ни е на ума, да говорим правдиво. Аз общувам и взаимодействам с вас в рамките на нормалната човешка природа. Поради Моята идентичност и статус Аз знам повече от вас, така че, разбира се, трябва да говоря повече. Ако желаете да слушате, можете да придобиете нещо; ако не желаете да слушате, няма да ви принуждавам. Ако имате прозрения, идеи, преживявания, разбиране или познание по темите, които обсъждаме, вие също можете да ги споделите. Това се нарича взаимодействие; това е нормална човешка природа. Ако смяташ, че това, което казвам, е много важно, тогава трябва да слушаш внимателно. Ако не можеш да възприемеш това, което казвам, тогава ще спра да говоря и ще те оставя ти да говориш. Ако нямаш какво да кажеш, ще ти задавам въпроси и ще те напътствам. Например, бих могъл да попитам: „Как е църковният ти живот напоследък? Има ли някакви трудности при изпълнението на дълга ти?“. Ако имаш трудности, трябва да говориш за тях правдиво и Аз ще ти помогна да ги разрешиш. Това се нарича взаимодействие и е нещо, което трябва да съществува в рамките на нормалната човешка природа. Не е ли това нещо, което всички харесват? (Да.) Ако имаш съвест и разум, твоята човешка природа ще бъде нормална и нашите разговори и беседи могат да се основават на откровеност, доверие и уважение, което ни позволява да се открием и да говорим това, което е в сърцата ни. Ако не притежаваш съвест и разум и не искаш да търсиш истината, тогава има само един път, който да практикуваш: Отсега нататък се научи да не проучваш внимателно, да не се опитваш да разгадаваш мислите Ми по думите и изражението Ми, да не бъдеш възпиран и да не изричаш изпитващи думи. Някои може да кажат: „Не мога да постигна тези неща“. В такъв случай просто си дръж устата затворена. Ако ти се каже да мълчиш, но ти си мислиш, че кроя планове срещу теб и те възпирам, това също е лесно за разрешаване: можеш просто да си тръгнеш. Нямам изисквания към никого, когото срещам, и никога не възпирам хората. Ако някой винаги Ми намира кусури и независимо дали му говоря, или не, той никога не е доволен, тогава мога само да стоя далеч от такъв човек и да избягвам контакт с него. Ако някои хора винаги се страхуват да контактуват с Мен, като винаги си мислят, че ще кроя планове срещу тях, но въпреки това искат да бъдат в контакт с Мен, за да придобият малко истина, Аз казвам, че с такъв манталитет не можеш да придобиеш истината; ти не си човек, който обича истината. Винаги мислиш най-лошото за хората, като смяташ, че никой не е толкова добър, колкото си ти. Каквото и да ти кажа, ти винаги си мислиш, че сигурно кроя планове срещу теб. Не Ми вярваш и нямаш никакво доверие в Мен. В такъв случай е невъзможно да живеем в хармония; най-малкото не сме в съгласие по отношение на човешката природа. Нямаме общи хобита или интереси, нямаме общи цели, към които да се стремим или да имаме аспирации. По отношение на човешката природа пътят, по който вървиш, твоето щастие, гняв, скръб и радост, както и твоите предпочитания и интереси са различни от Моите. Всичко, което харесваш, е негативно, докато темите, за които искам да говоря, включват положителни неща. Ти винаги се опитваш да Ме проучваш внимателно. За каквато и истина да общувам, ти винаги размишляваш дали в нея няма някакъв заговор, дали не кроя планове, дали няма да претърпиш загуба или да бъдеш измамен. Ако винаги размишляваш над тези неща, каква сцена ще възникне тогава, когато говорим и общуваме помежду си? (Неловкост.) В тази ситуация Аз бих се чувствал неудобно край теб, а ти би се чувствал неудобно край Мен; и двамата бихме се чувствали неудобно. Няма ли да се измъчваме взаимно, ако сме заедно по този начин? Ще има ли някакво щастие в това? В това няма да има никакво щастие. Ако обичаш да слушаш какво казвам, ако желаеш да слушаш, ако темите, за които говоря, са това, към което имаш аспирации, това, за което милееш в сърцето си, това, към което се стремиш, и могат да задоволят нуждите на твоята човешка природа, в сърцата ни няма да има неприязън или съпротива, дори и просто да седим там в мълчание. Бихме могли да взаимодействаме и бихме могли да постигнем хармония в съвместния ни живот. Но да предположим, че не обичаш да слушаш думите, които говоря, и дори изпитваш неприязън и съпротива в сърцето си, въпреки че всички те са много практични и полезни за хората. Ти наистина не можеш да възприемеш положителните неща, за които говоря, и думите на общение върху истината, които изричам за разрешаване на проблеми, особено темите за преодоляване на покварения нрав, и дори смяташ, че ти промивам мозъка, че те мамя, че се опитвам да те използвам за проповядване на евангелието и придобиване на повече хора, за да разширя влиянието на Божия дом. В такъв случай ти си този, който греши. Винаги мислиш по изопачен начин, винаги искаш да преиначаваш фактите, да наричаш черното бяло и дори описваш положителните неща, които са в съгласие с истината, като нечестиви неща, които не съответстват на обществените тенденции. Каквото и да кажа, ти не вярваш, че е истина, че е положително нещо. Тогава не можем да общуваме; тъй като няма общ език, не можем да живеем в хармония. Не можем да ядем на една маса; не можем да постигнем единомислие. Тогава какъв човек си ти? Ако трябва да бъдем точни, ти не си част от Божия дом; ти си невярващ. Колкото и правилни да са темите, за които говоря, или пътищата и принципите на практикуване, ти винаги влагаш друг смисъл в тях. Винаги ги разглеждаш, разбираш и тълкуваш през нечестива призма и от нечестива позиция и гледна точка; не приемаш правилните пътища и принципи на практикуване, за които говоря. Така че не ти е комфортно да Ме слушаш. Защо не ти е комфортно? Защото това не са нуждите на твоята човешка природа. От какво имаш нужда? Да се стремиш към свобода, да натрупаш състояние, да ядеш, да пиеш и да се веселиш. Твоите житейски девизи са: „Животът е само ядене и хубави дрехи“ и „Наживей се, докато можеш“. Какво харесваш? Харесваш злите тенденции, екстравагантните дрехи, знаменитостите и известните хора, както и необикновеността и величието на човека. Щом е така, ти не вярваш искрено в Бог, не си част от Божия дом; твоята човешка природа няма нужда от положителни неща. Независимо какво казвам по време на нашите взаимодействия, какво правя или как го правя, за онези, които нямат съвестта, разума или нуждите на нормалната човешка природа, всичко това е просто теория, приказка, метод. Някои дори си мислят: „Когато говориш, навлизаш в такива подробности и дори даваш примери. Не е ли това просто опит да насадиш Своите мисли и възгледи дълбоко в сърцата на хората? Не е ли това просто опит да накараш хората да приемат Твоите мисли и възгледи, да им промиеш мозъците и с течение на времето да ги сковаваш с Твоите различни мисли и възгледи?“. Ако наистина се чувстваш по този начин, ако вярваш, че тези слова не са истина, не са истинският път, който хората трябва да приемат и практикуват, нито принципи, които хората трябва да спазват, тогава можеш да откажеш да ги приемеш; това е твоя свобода. Можеш също да напуснеш църквата. Имаш правото да избираш сам, а също и правото да откажеш да приемеш истината. Но не преиначавай фактите и не наричай черното бяло. Истината е истина по всяко време; тя не може да престане да бъде истина, защото няколко дявола и сатани я отричат и заклеймяват, още по-малко може да престане да бъде истина, защото много хора не я харесват или не могат да я приемат. Истината съществува вечно; тя е вечно неизменна. Независимо колко хора могат да я приемат, истината завинаги остава истина. Моите разговори, общувания и взаимодействия с вас се основават изцяло на вашето доверие в Мен; това е един от най-основните принципи. За да се постигне доверие, най-важното е всички вие да потвърдите в сърцата си, че във всяка дума, която изричам, във всеки въпрос, който задавам, или във всяко нещо, за което говоря, няма кроене на планове, няма заговор, няма капан и със сигурност няма опит да ви изпитам. Така че можете да бъдете спокойни — взаимодействието Ми с вас, това трябва да ви кара да се чувствате напълно свободни и спокойни. Ако чувствате, че взаимодействието с Мен не е освобождаващо или спокойно, че сте или възпирани, или се чувствате много неудобно, или пък винаги сте нащрек в сърцата си, тогава казвам, че това наистина не е Мой проблем, а ваш. В какъв аспект се състои вашият проблем? Вие самите трябва да сте наясно какви проблеми имате и какво мислите в сърцата си; тогава решавайте конкретните проблеми конкретно. Каквито и проблеми да можете да откриете, решавайте ги. Ако откриете много проблеми, запишете ги и след това ги решавайте един по един. Ако всеки проблем не може да бъде решен веднага, тогава ги решавайте бавно един по един. Когато тези неща се случват, трябва да изследваш и да размишляваш, да видиш какво всъщност си мислил по онова време, по какви въпроси мислиш по този начин и какви проблеми са породили определени гледни точки; след това постепенно ги разрешавай. Един ден, когато пуснеш тези мисли и гледни точки в сърцето си, когато тези проблеми са напълно разрешени и ти наистина разбереш истината и видиш стойността ѝ, тогава ще Ми се довериш. Ще повярваш, че Аз мога да се отнасям към всеки човек и всеки проблем според принципите на истината и категорично няма да кроя планове срещу теб. Следователно нашите взаимодействия могат да станат спокойни и радостни, можем да живеем в хармония и тогава от тази наша хармония може да се породи щастие. Да имаш щастие, наслада, мир и радост — не е ли това хубаво? (Да.)

Когато контактувам с хората, понякога ги питам от колко години вярват в Бог. Някой казва, че вярва само от три години, и се чувства неудобно. В сърцето си той си мисли, че вярва в Бог отскоро и има малък духовен ръст, така че, когато се сравнява с онези, които вярват от десет, двайсет или трийсет години, винаги се чувства по-низш, едно стъпало по-долу от тях. Той размишлява: „Дали питаш това, за да ми напомниш, че вярвам в Бог отскоро, че съм с малък духовен ръст и че Божият дом направи изключение, като ме повиши, и за да ме накараш да изпитвам дълбока благодарност към Божия дом?“. Защо такъв въпрос го кара да се чувства толкова неловко? Защото той усложнява прекалено Моя въпрос, като си мисли, че в думите Ми има заговор и че се опитвам да кроя планове срещу него. Той влага няколко пласта смисъл в такъв прост въпрос. След като каже, че вярва от три години, той смята, че се намира в затруднено положение. Въпросът ми не го ли кара да изпитва недоволство в сърцето си? Всъщност Аз задавам този въпрос без никакво конкретно намерение и не бих очаквал той да те постави в затруднено положение. Тогава защо чувстваш, че си в затруднено положение? Защото умът ти е твърде сложен. Има ли нещо нередно в Моя въпрос? (Не.) Просто го задавам непринудено. Ако те попитам колко интимни приятели си имал, това може да е неуместно, тъй като би било ровене в личните ти дела. Но това, за което питам, е нещо, свързано с вярата ти в Бог — питам те от колко години вярваш в Бог. Това не е ли редно? (Редно е.) Тогава защо не смееш да отговориш? Това наистина не е Мой проблем; твой е. Умът ти е твърде сложен. Какво не е наред с този твой сложен ум? Не е ли, че нравът ти е нечестив и измамен? (Да.) Защо те питам от колко години вярваш в Бог? Питам, за да разбера какъв е духовният ти ръст, кои истини разбираш, дали си положил основа, какви трудности имаш, дали можеш да изпълняваш дълг и дали си преживял някакви изпитания. Въз основа на тези неща определям за какво да общувам с теб, какви насоки да предложа, и това е всичко. Но ти си изтълкувал погрешно тази Моя мисъл като наличие на скрити мотиви, което те кара да изпитваш неприязън към Мен. Кажи Ми, не е ли това, че Си навличам неприятности в замяна на добрите Си намерения? (Да.) Когато те питам от колко години вярваш в Бог, има ли нещо в Мен, което да се опитва да те омаловажи? (Не.) Има ли някаква злонамереност? Има ли някакво намерение да те накарам да се чувстваш неловко и да изглеждаш зле? (Не.) Независимо дали вярваш в Бог от няколко месеца, или от една-две години, Моето намерение е просто да ти помогна. Като виждам, че си доста сериозен в стремежа си, доста ентусиазиран, като виждам, че страдаш толкова много, плащаш такава цена и си се отрекъл от толкова много, искам да си побъбрим, за да можеш да придобиеш нещо, което обикновено не би получил. Въпросът от колко години вярваш от една страна произтича от загриженост за теб, а от друга — защото те ценя. Има ли някаква злонамереност в това? (Не.) Това е толкова уместен въпрос, а в какво го е превърнал този човек? „Ти искаш всички да разберат, че не вярвам в Бог от дълго време, че духовният ми ръст е малък и не разбирам никаква истина, че съм по-зле от другите, че съм по-низш, и искаш да ме засрамиш“. Ако мислиш по този начин, можем ли все още да взаимодействаме? (Не.) Ето защо, за да постигнем взаимодействие и да живеем в хармония, първото нещо е, че трябва да Ми се доверявате и да не се съмнявате в Мен или да правите догадки за Мен. Ако между нас няма взаимодействие, къде се крие проблемът? Той е в хората; тоест хората имат всякакви трудности. А от какво произтичат тези различни трудности? Те произтичат от различните погрешни мисли и възгледи на хората. И така, какви погрешни мисли и възгледи има току-що споменатият човек? Той си мисли, че след три години вяра в Бог от три години си остава новоповярвал в църквата, че да се вярва само от кратко време е нещо срамно и го прави по-низш, и че разбира твърде малко от истината и все още не може да споделя свидетелства за преживяване. Така той гледа на себе си като на „гражданин втора категория“, на когото другите гледат отвисоко, и намира за смущаващо и унизително да говори за това. От друга страна, другите вярват в Бог от десет или двайсет години, докато той вярва само от три, и затова се тревожи, че другите ще му кажат: „Какво прави през всичките тези години? Защо не прие по-рано? Имаш ли някакво срамно минало?“. В очите на светските хора се отдава голямо значение на квалификацията, опита и произхода и те ги използват, за да категоризират хората в различни класи. И така, каква е гледната точка на този човек? Той също така отдава голямо значение на произхода и опита на хората, така че в сърцето му има различни класи в зависимост от това дали човек вярва в Бог от три, пет, десет, двайсет или трийсет години. Това класиране го кара да чувства, че трите му години вяра са нещо донякъде позорно в църквата, като да бъде „гражданин втора класа“. За него това е белег на срам, унижение. Той смята броя на годините, през които човек е вярвал в Бог, за много важен, а се случва така, че той вярва само от три години. Ако след тройката се добавеше нула, което прави трийсет години вяра, тогава щеше да смята, че това е славно. Той би казал: „Аз бях сред първите, които приеха Божието дело. Последвах Бог, когато Той току-що започна да се явява и да работи. През всичките тези години проповядвах евангелието и свидетелствах за Бог навсякъде, като воювах рамо до рамо с Бог за изграждането на Неговото царство! Аз съм ветеран в Божия дом, една от основните фигури!“. Той би почувствал, че това е особено славно. След като току-що са приели Божието дело, някои хора виждат, че Бог е изразил толкова много истини и че в Божия дом има толкова много свидетелства за преживяване, и смятат, че са започнали да вярват в Бог твърде късно. Ако кажат, че вярват от една до три години, им е трудно да говорят и размишляват в сърцата си: „Защо не вярвах през всичките тези години? Бог изрази толкова много истини, защо не проучих? Кой ми попречи да повярвам в Бог? Кой ми причини такова горчиво страдание? Това са онези религиозни пастори; тези хора са наистина дяволи и сатани, които поглъщат човешките души. Ако не мога да вляза в небесното царство, ще трябва да си разчистя сметките с тях!“. После си мислят отново: „Ех, това е просто тежката ми съдба; нямам това благословение“. Но после си мислят: „Не, това не е правилно. Бог е всемогъщ; защо не върна мен, тази изгубена малка овца, в дома Си по-рано?“. И така те прехвърлят вината върху Бог. Всъщност, каквото и да си мислят, първо, тяхната гледна точка за вярата от три години в сравнение с вярата от трийсет е неправилна. Те използват броя на годините вяра, за да класират хората, като вярват, че краткият период на вяра прави човека по-низш. След като са развили тази гледна точка, когато ги попитам от колко години вярват, те се срамуват да говорят. Да кажат „от три години“ ги кара да се чувстват много неловко, много смутени, много засрамени, сякаш мигновено разкриват стойността и класата си. Те отдават голямо значение на това; именно тази гледна точка влияе на отношението им към Моя въпрос. Не е ли така? (Да.) Да речем, че гледната им точка беше: „Факт е, че вярвам в Бог от три години и само с три години вяра духовният ми ръст наистина е малък. Когато стане въпрос за много истини, аз дори доктрините не мога да обясня ясно. Тъй като Бог ме пита от колко години вярвам, просто ще кажа истината. Няма от какво да се срамувам. Пред Бог всичко е открито, всичко е явно. Ще отговоря каквото и да попита Бог“. Ако мислеха по този начин, щеше да е просто. Това не би включвало никаква идентичност, статус, стойност или класа. Те не биха били ограничени, повлияни, контролирани или манипулирани от каквито и да било погрешни мисли или възгледи и в крайна сметка биха могли лесно и честно да кажат: „Вярвам в Бог от три години“. Тогава бих продължил, като попитам: „Вярваш в Бог от три години; наясно ли си с истините относно виденията?“. Ако това беше човек със сложен ум, той би си помислил: „Ако кажа, че не съм наясно, това няма ли да означава, че не съм си вършил същинската работа във вярата? Вярвам от три години и все още не съм наясно с истините относно виденията — това не означава ли, че не съм ял и пил усърдно Божиите слова? Но ако кажа, че съм наясно, тогава Бог няма да общува по тази тема и ще пропусна тази възможност. Ако кажа, че не съм наясно, може би Той ще пообщува още малко с мен, ще добави още малко? Ако кажа, че съм наясно, Той няма да добави нищо повече, но може би ще има високо мнение за мен?“. Виждаш ли, те отново мислят по изопачен начин, нали? Не е ли умът на такъв човек твърде сложен? (Да.) Такива хора наистина са проблемни. Независимо с кого разговарят, те винаги пресмятат как да отговорят, без да се изложат или интересите им да пострадат. Освен това те винаги наблюдават отношението на другите към тях, винаги пресмятат как да накарат другите да имат високо мнение за тях и как да издигнат собствения си статус. Те винаги пресмятат тези неща, така че не им е лесно да се открият в общение и да говорят това, което е в сърцата им. Когато ги попитам: „Във вярата си в Бог наясно ли си с истините относно виденията?“, има ли скрит смисъл в този въпрос? (Не.) Защо задавам този въпрос директно? Обикновено онези, които вярват от една до три години, все още се нуждаят от общение върху истините относно виденията; това е нещо обичайно. Ако са наясно с истините относно виденията, тогава няма нужда да се общува за тях и можем да говорим за други теми. Ако кажат: „Все още не съм много наясно с истините относно виденията, особено с истината за Божието дело на правосъдието за спасяване на човека, която е твърде дълбока, и все още не я разбирам. Би ли общувал за нея?“, тогава ще сме намерили обща тема и Аз ще общувам за нея. Ако всички я чуят още веднъж, ще придобият малко повече, нали? (Да.) Някои хора не разбират, но се преструват, че разбират. За какво се преструваш? Ти продължаваш да се преструваш, което подсказва, че разбираш всичко и че ако кажа повече, би било излишно. В такъв случай няма да кажа нищо и ти няма да придобиеш нищо. Така че, каквато и да е ситуацията, ако можеш да говориш правдиво, без подозрение, без прекалено тълкуване на думите Ми, нашите разговори и комуникация могат да достигнат нивото на оживено взаимодействие. Можем да комуникираме, да общуваме и да взаимодействаме в рамките на нормалната човешка природа, като обсъждаме теми, които всички обичаме. Не е ли това хубаво? (Да.) По този начин ще имате придобивки. Някои хора са много пресметливи. Когато ги попитам дали са наясно с истините относно виденията, те размишляват в сърцата си: „Какво имаш предвид, като питаш това? Да не се опитваш да видиш дали съм сигурен в истинския път, дали съм положил основа, да не се опитваш да видиш какви са заложбите ми, да изпиташ заложбите ми? Тогава трябва да кажа, че съм наясно“. Така че те казват: „През тези три години постоянно ям и пия Божиите слова, гледал съм много филми от Божия дом, често слушам проповеди и общение и често споделям собственото си разбиране за преживяване по време на събирания. Наясно съм с всички тези истини относно виденията“. С каква цел казват това? Искат да Ми направят добро впечатление, да Ме накарат да смятам, че заложбите им са много добри, и да имам високо мнение за тях. Мислиш ли, че бих имал високо мнение за тях само защото казват тези няколко думи? (Не.) Мога ли толкова лесно да остана с високо мнение за някого? Категорично не; това са го преценили погрешно. Ако казваш, че си наясно с всички истини относно виденията, тогава нека те изпитам. Ще те изпитам върху истините относно виденията, които често четеш. Защо Бог върши делото на наказание и правосъдие? Какъв е основният ефект, който трябва да се постигне чрез наказанието и правосъдието? През тези три години на твоята вяра имал ли си някакво преживяване с делото на наказание и правосъдие? Преживял ли си наказание и правосъдие поне веднъж? Когато преживяваше наказание и правосъдие, схвана ли истините принципи? Знаеше ли какви са Божиите намерения? Можеш ли да споделиш конкретно преживяване? Повечето хора просто ще избълват някои доктрини и не могат да споделят никакво практическо разбиране за преживяване. На хората им липсват твърде много неща, така че, когато си бъбрим, има много теми за обсъждане. Но каквато и тема да се обсъжда, общувай само дотолкова, доколкото знаеш. Ако не знаеш нещо, просто кажи, че не знаеш. Не мисли по изопачен начин. Какъвто и въпрос да ти бъде зададен, просто му отговори. Кажи какво мислиш в сърцето си в този момент. Каквото и да е истинското положение, просто говори за него правдиво. Не говори със заобикалки, не разкрасявай, не казвай неща, които създават фалшиво впечатление, само за да изглеждаш по-добре и да се „опаковаш“, не лъжи и не мами. Всичко това са неща, които не бива да правиш. Така че, какъвто и въпрос да ти задам или по каквато и тема да общувам с теб, кажи толкова, колкото знаеш. Ако открия, че не разбираш определен аспект от истината или че разбирането ти е доктринално, или че възприемането ти е изопачено и имаш погрешни мисли и възгледи, Аз своевременно ще те поправя, напътствам и ще ти помогна, така че да можеш да разбереш този аспект от истината, да имаш чисто възприемане и точен път на практикуване. По този начин общението ни ще бъде ефективно. Следователно принципът на общуване по дадена тема е изграден на основата на правдивото говорене, на основата на съвместно общение и обсъждания или обмен на истина и положителни неща, така че хората да могат да придобият по-ясна представа за обсъжданата положителна тема, да я разберат по-точно и да имат по-ясен път на практикуване. Той не бива да се гради върху основата на подозрение, кроене на планове и измама.

Мислите ли, че е добре да се общува по теми като нормалността и практичността на въплътения Бог? (Добре е.) И защо е добре? (Вярваме, че това може да преобърне нашите представи и фантазии за въплътения Бог.) Някои хора казват: „Ти ни откри истинската Си същност и сега знаем какъв човек си. Ти си твърде наивен, като казваш чистата истина! Наистина имаш тези проявления на нормалност и практичност, но как можеш да говориш чистата истина? Трябва да накараш хората да чувстват, че си тайнствен, неразгадаем, възвишен и непроницаем. Дори и да не кроиш планове срещу хората, трябва да казваш, че можеш. Трябва да твърдиш, че владееш изкуството да манипулираш хората и изкуството да ги използваш, че познаваш Тридесет и шестте стратегеми и че си способен да експлоатираш всякакви хора, за да Ти служат. Само ако говориш по този начин, хората ще Те боготворят; не можеш да говориш чистата истина. Чрез изричането на такава чиста истина, как така чувствам, че изобщо не си тайнствен или неразгадаем? Че не приличаш на Бог? Погледни онези велики личности в света — онези, които се занимават с военни дела или политика, и монарсите от миналите епохи. Коя от тези велики личности, тези изключителни хора, някога е говорила чистата истина? Някой от тях казвал ли е някога, че е нормален, практичен и обикновен, просто обичаен човек? Те отчаяно искат хората да мислят, че са различни от останалите, че са пратени от небето и дори сега да са станали обикновени хора, те все още са тайнствени и неразгадаеми, и че са непроницаеми за обикновените хора — само тогава е лесно да се управляват хората!“. Всички тези монарси са владеели изкуството на имперското управление и техните министри и обикновените хора не са могли да прозрат какви хора са те. Как гласи онази поговорка? „Волята на императора е трудно да се проумее, а заповедта му не може да бъде нарушена.“ Длъжностните лица от света на невярващите имат същия манталитет; дори някой дребен началник на отдел, началник на сектор или мениджър има такъв манталитет. Те не искат хората да прозрат истинската им мяра, какви недостатъци има тяхната човешка природа, какви грешки са допуснали или какви пропуски има в действията им. Щом слабостите им бъдат разкрити, те правят всичко възможно да ги прикрият и скрият, а ако лошите им дела бъдат разобличени и излязат наяве, тогава си намират изкупителна жертва. Правят това с цел да прикрият фактите, така че хората да продължат да ги почитат и боготворят. Каквото и да прави такъв човек, той го прави с предварително обмисляне и планиране, за да постигне собствените си цели, така че всички да смятат, че той не е обикновен човек, че може да контролира ситуацията, че той дърпа конците. В никакъв не биха позволили на хората да разберат, че са нормални, практични и обикновени индивиди. Всъщност те са просто обикновени покварени хора, с много повече хитри планове от средностатистическия човек, и са добри в кроенето на конспирации и заговори. Как биха могли някога да позволят на хората да разберат колко подла и злонамерена е тяхната човешка природа? Това няма ли да опетни имиджа им? Всички покварени хора имат такъв манталитет и всички са толкова лицемерни, колкото фарисеите, със злокобни и злобни сърца. Макар в сърцата си да признават, че Бог може да се въплъти, как могат да повярват, че въплътеният Бог би бил обикновен, нормален човек? Те вярват в сърцата си, че ако Бог наистина се е въплътил, хората би трябвало най-малкото да могат да видят в плътта Му Неговата божествена аура и различни признаци на Божията идентичност и същност. Освен това те твърдо вярват: „Въплътеният Бог трябва да гледа на цялото човечество от гледната точка и с маниера на някой, който гледа отвисоко на множествата, но аз не мога да видя тези неща в Теб. Освен това Ти винаги казваш, че постъпваш според правилата и вършиш нещата според същинското Си положение. Това не разкрива ли напълно, че Ти всъщност си обикновен човек? Няма ли възвишеният, тайнствен и неразгадаем образ на въплътения Бог в сърцата на хората да бъде напълно унищожен?“. Смятате ли, че това унищожение е добро? (Да, добро е. То унищожава нашите представи и фантазии.) Аз казвам тези думи именно за да унищожа вашите мечти и вашите представи и фантазии, така че вече да не живеете в блянове, а в реалността. Това е в пълно съответствие с истините принципи, които изисквам от вас да спазвате: да постъпвате според правилата, да вършите нещата според същинското си положение и да бъдете обикновени хора, стоящи на мястото на сътворено същество, защото Самият Аз върша нещата по този начин. В отношенията Си с вас и в личния Си живот никога не говоря самохвално или с празни думи, нито някога се фукам или Се изтъквам. Това е нещо, което всички вие можете да видите и почувствате. Освен това никога не кроя планове срещу никого, не хитрувам и не кръшкам, когато върша нещата и постъпвам според правилата. Този минимален критерий за съвест трябва да се поддържа. Някои хора използват кроежи, когато говорят и действат, като казват приятни за ухото неща на другите, а след това се опитват с всички средства да ги накарат да паднат в капаните им, за да им служат. Аз не правя такива неща. Ако искам някой да Ми помогне с нещо, ще го попитам директно. Някои хора казват: „Ти имаш тази идентичност и статус, така че не е ли просто въпрос на една Твоя дума да накараш някого да направи нещо?“. Дори и да е само въпрос на една дума, Аз все пак трябва да се справя с това по спазващ правилата начин и не мога да принуждавам хората, още по-малко да ги насилвам да правят неща, които не искат. Ако желаеш, направи го; ако не желаеш, можеш да откажеш. Ако те помоля обаче да направиш нещо, винаги ще говоря чистата истина. Категорично няма да говоря със заобикалки или да увъртам, за да те измамя, или да те примамя да клъвнеш, а след това да те накарам доброволно да Ми служиш; после, след като съм кроил планове срещу теб, дори да те накарам да кажеш, че си го направил доброволно и да чувстваш, че не ти дължа нищо. Категорично никога не бих направил това. Тези практики — независимо дали ги наричат изкуство да се използват другите, правила на играта, тактики за разиграване на хората или имперски стратегии за манипулиране на другите — нито едно от тези неща не съществува при Мен. Аз не разигравам хората — другите може да го правят, но Аз няма да го правя, нито ще ги имитирам или ще се уча от тях. Никога не съм чел неща като „Изкуството на войната“ или „Тридесет и шестте стратегеми“ и категорично няма да правя заблуждаващи ходове или да наричам черното бяло, когато говоря. Когато говоря и действам, едно си е едно, а две си е две. Единственото изключение е, когато поради специални обстоятелства мога да се изразя по мъдър начин, но това е само, защото се съобразявам със слабостите и трудностите на хората и с техния малък духовен ръст. Това е, за да ги защитя и ценя, и в това няма злоба, така че това също не е кроене на планове. Може би някои хора ще бъдат силно разочаровани, като си мислят: „Значи излиза, че Твоето сърце и ум не съдържат различните кроежи на известните и велики хора на света. Значи излиза, че Ти си толкова прост!“. Не е ли добре да притежаваш такава простота? Да не кроя планове не означава, че не мога да прозирам хората; не означава, че не мога да прозирам същината и същността на нещата; не означава, че не знам как да се справям с всякакви видове хора, събития и неща. И без да кроя планове, мога да прилагам принципи, за да се справям с всякакви видове хора, събития и неща по подходящ и точен начин според средата и произхода, като по естествен начин ги карам да играят ролите си и да живеят в рамките на своите правила и закони под Божието върховенство и подредби, вместо да използвам тактики, да се занимавам с измама или да разигравам хората, за да ги заблуждавам. Принципите, според които върша нещата, принципите, според които се справям с различни проблеми, и принципите, според които се отнасям към всякакви видове хора, събития и неща, са обсъждани в Моето общение и проповеди през годините. Когато говоря за тези неща, Аз не издигам лозунги; тези неща идват от Моите мисли и от Моята човешка природа същност, и Аз също прилагам Своите мисли и възгледи, за да се справям с всякакви видове хора, събития и неща. Според вас, когато прилагам Своите мисли и възгледи, за да се справям с всякакви видове хора, събития и неща, или се справям с тях според тези принципи, крайният резултат следване на Божия път ли е или е бунт срещу него? (Следване на Божия път.) Следователно колкото и нормален, практичен и обикновен — напълно лишен от тайнственост — да изглеждам Аз, въплътеният Бог, в човешките очи, това категорично няма да повлияе на вашето разбиране на истината, нито ще ви отклони. Напротив, именно защото Аз Самият имам принципи в това как да постъпвам и да действам, ако вие можете да се стремите към истината, да постъпвате и да действате по покорен и спазващ правилата начин съгласно принципите, за които говоря, и да практикувате според посоката и целите, които посочвам, тогава рано или късно ще постигнете спасение, ще постигнете покорство пред Бог и ще станете хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Това е сигурно. Да можеш да постигнеш спасение — не е ли това целта, към която се стремят онези, които искрено вярват в Бог? Към какво друго се стремите тогава? Що се отнася до това дали съм тайнствен и неразгадаем, възвишен или различен от останалите, или дали имам някакви специални способности, които са извън вашите представи или възможности, това не е важно. Нито пък е важно и ако мислите, че съм нормален и практичен и не съм достоен за вашето боготворене или възхищение. Какво е важно? Важното е, че думите, които Аз, този незначителен човек, този обикновен и нормален човек, изричам, гарантирано ще ви доведат пред Бог и гарантирано ще ви позволят да постигнете спасение. Има и още нещо, което е сигурно: ако практикувате и преживявате според тези думи, които съм изрекъл, гарантирано е, че един ден вашите мисли, възгледи и нрав живот ще се променят и ще станете нови човешки същества. Ти можеш да станеш член на новото човечество — в това мога да бъда сигурен. Сигурни ли сте в това? (Да.)

Имате ли сега някакво ново разбиране за проявленията на нормалността и практичността на въплътения Бог? (Да.) Ако виждате, че постъпките и действията Ми, както и Моите мисли и гледни точки, са изцяло в обхвата на нормалността и практичността, и ако Моите принципи на действие и Моите мисли и гледни точки могат да ви повлияят по всяко време и вие ги приемате с готовност, тогава ще кажа нещо със сигурност: Тъй като обичате истината по този начин, способни сте да търсите истината в нормалните и практически проявления на въплътения Бог и можете също да приемете принципите, според които въплътеният Бог постъпва, както и Неговите мисли и възгледи в различни отношения, тогава вашите стремежи и посоката на постъпките ви ще се развият по естествен начин в положителна посока. Тоест, докато продължавате да вярвате, все повече ще притежавате нормална човешка природа и все повече ще изживявате човешко подобие, и също така ще се приближавате все повече до Божиите изисквания, като в крайна сметка придобиете спасение. Постигането на такива придобивки е пряко свързано с поенето и предоставянето на ресурс на въплътения Бог, този обикновен, нормален човек. Ако можете да приемете и също така да обикнете тези същности и проявления на нормалността и практичността на въплътения Бог, както и начина, по който Той постъпва, и Неговите убеждения да прави така, тогава вашите проявления и вашата човешка природа ще стават все по-добри и по-добри. Какво означава, че ще стават все по-добри и по-добри? Да се каже, че ще ставаш все по-добър човек, може да звучи малко празно. Това „все по-добър“ означава, че съвестта и рационалността ти ще се развиват в положителна посока. Ако обаче презираш нормалността, практичността и обикновеността на въплътения Бог или се отвращаваш от тях, или дори ги дискриминираш, не ги приемаш, изпитваш съпротива към тях и им се подиграваш, тогава ще ти бъде много трудно да приемеш всички истини, които Той изразява, и ще ти бъде трудно да разбереш практическото значение и влияние на нормалната човешка природа, която Той притежава. Напротив, дори ще изпитваш неприязън към всички истини, изразени от Бог в Неговата нормална човешка природа, и ще ги мразиш. По този начин ще ти бъде много трудно да изживееш подобието на нормален човек и да станеш някой, от когото Бог е доволен, защото нещата, които почиташ, не са положителни, а негативни неща. Знаменитостите и звездите в обществото, както и обществените тенденции, са това, за което копнееш и което почиташ. В такъв случай пътят, по който вървиш, е погрешен, а що се отнася до посоката на твоя стремеж и развитие, едно е сигурно: няма да се развиваш в положителна посока, а в зловредна. Например Аз казвам, че не кроя планове срещу хората, а някои хора казват: „Ако не кроиш планове срещу хората, как можеш да вършиш такова велико дело? Когато се занимаваш и се справяш с хора, трябва да кроиш планове. Ако не знаеш как да кроиш планове, не можеш да разиграваш хората и няма да ставаш за тази работа“. Аз казвам, че ако можеш да говориш такива неща, ти си свършен. Твоите мисли и възгледи са не само изопачени, но нещо повече — те са нечестиви. Невъзможно е да поемеш по правилния път, защото в твоята човешка природа липсва елементът на любов към истината и любов към положителните неща. Невъзможно е да поемеш по пътя на спасението.

Когато разговарям с хора в рамките на нормалната човешка природа, често възниква проблемът, че разговорът не върви гладко. Какво имам предвид под това, че не върви гладко? Понякога, когато разговарям непринудено с някого по напълно нормален начин, той прекалено усложнява или премисля нещата и разговорът просто не може да продължи. Ако не може да продължи, какво правя? Просто спирам да се занимавам с този човек — намирам някого, който може да си взаимодейства с другите, който знае как да общува и да си бъбри, който има мисленето на нормалната човешка природа, и тогава разговарям непринудено с него. При контактуването Ми с вас най-често забелязвам следното: хората си мислят: „Твоята идентичност и статус имат твърде голямо влияние, когато говориш и общуваш с хората. Ти си въплътеният Бог, а ние сме сътворени същества. Ако кажем нещо погрешно, има вероятност да се поставим на равна нога и да накърним Божия нрав. Освен това, като въплътен Бог, Твоето дело е да спасиш човечеството и Ти представляваш Самия Бог, така че Твоята отговорност или делото, което поемаш, може да бъде само изразяване на истината, за да се реши въпросът със спасението на поквареното човечество. Ти трябва да говориш само за работа или за теми, които произтичат от божествеността. Не можеш да говориш за нормалния човешки живот — за храна, облекло, подслон и транспорт, или да говориш за това какъв е еди-кой си. Ако говориш за това какъв е, Ти го съдиш или имаш скрити мотиви“. Тъй като хората имат тези представи, те категоризират въплътения Бог като нечовешко същество. Така, когато контактувам с хора, на които им липсва нормално мислене и нормална човешка природа, и говоря малко за ежедневни въпроси или ежедневни нужди, някои издигат преграда в ума си, като си мислят: „Какъв е смисълът да се говори за това? Това не е духовно! Освен това, имаш ли скрити мотиви да повдигаш този въпрос?“. Ако обсъждам положението на даден човек, някои се чудят: „Това съдене ли е, или кроене на планове срещу хората зад гърба им? Замисляш ли нещо срещу тях? Ще ги повишиш ли, или ще ги отстраниш? Ще продължиш ли да ги оползотворяваш, или ще ги освободиш?“. Ако говоря за проблемите на някого, някои си мислят: „Неприятен ли ти е този човек, отблъсква ли те? Да не Те е наранил? Да не е казал или направил нещо, за да Те оскърби?“. Особено когато се обсъждат чувствителни теми, включващи водачи и работници, някои още повече се страхуват да влязат в контакт, като казват: „Ти говориш за тези неща заради работата, но ние няма да ги обсъждаме с Теб. Това са чувствителни теми. Щом кажем нещо неточно, Ти ще ни разобличиш и кастриш и ще видиш разкриването на нашата поквара, и ще останеш с лошо впечатление за нас, което би било неуместно“. Има и моменти, когато повдигам определени теми, като например питам: „Кой във вашето семейство вярва в Бог?“. Тази тема е чувствителна в континентален Китай. Не се смята за чувствителна обаче, ако попиташ определени хора, с които си имал вземане-даване от сравнително дълго време и които познаваш доста добре — а в чужбина още по-малко. Ако обаче Аз попитам това, някои хора дори не смеят да отговорят. Те размишляват: „Да не се опитваш да ровиш в миналото ми, като питаш кой в семейството ми вярва?“. Ако попитам: „Колко души има във вашата местна църква? Кой е църковният водач?“, те си мислят: „О, не, да не се опитваш да получиш информация за църквата? Не мога да говоря за това с Теб. Ако кажа нещо и църковният водач разбере, ще има неприятности“. Виждате ли, те са нащрек дори когато говорят за църковни въпроси и се страхуват да кажат каквото и да е. Много хора не смеят да обсъждат теми, свързани с църковните водачи и църковното дело, или да кажат свободно това, което им е на ума. Една от основните причини за това е страхът от разобличаване на положението на църквата и оскърбяване на водачите и работниците, и в същото време страхът от неволно разкриване на собствените им мисли и възгледи и от това да бъдат кастрени или разобличени. Не искат да се случи нещо такова. И така, когато взаимодействам с много хора, дори обикновената комуникация не може да върви гладко. Когато се занимавам с невярващи, чиито умове и произход са сложни, и се справям с неща заедно с тях, щом приключа с уреждането на нещата, си тръгвам бързо — не мога да създавам дълбоки връзки или да се сближавам твърде много. Но когато се занимавам с братя и сестри, откривам, че повечето хора също са такива: не мога да се сближа твърде много или да изградя дълбоки връзки. Не че се смятам за по-висш и не желая да се занимавам с повечето хора; по-скоро, когато се опитвам да се сближа или да контактувам с тях, те подсъзнателно се отдръпват или Ме избягват. Защо Ме избягваш? Ако кажеш нещо погрешно, няма да те заклеймя, нито ще правя голям проблем от това. Ако си водач или работник, можем да общуваме за истината и да си бъбрим за всеки аспект, който не разбираш. Ако си обикновен брат или сестра и наистина кажеш нещо погрешно или имаш някакви погрешни мисли и възгледи, тогава зависи от това дали Аз желая да разговарям с теб за това. Ако видя, че заложбите ти са слаби и че ти липсва способност за възприемане, и не можеш да прозреш нищо, тогава не искам да си бъбрим с теб и дори да си бъбрим, това няма да даде никакви резултати. Ако обаче заложбите ти са добри, имаш способност за възприемане и можеш да прозреш някои неща, тогава непринуденият разговор с теб може да даде резултати и няма да съм си хабил думите. Независимо с кого разговарям непринудено или какви проблеми откривам, в сърцето Си първо няма да ги заклеймя, второ, няма да ги прокълна, и трето, няма да определям изхода им. Тези действия са необосновани, а Аз не върша глупости. От гледна точка на нормалната човешка природа, понякога, когато срещна някой познат, просто искам да поговоря малко и да си побъбрим. Ако желаеш, ще разговарям с теб. Ако не, няма да те принуждавам. Някои хора се страхуват да си бъбрят с Мен. Каквото и да кажа, те са нащрек спрямо Мен и не изразяват възгледите си от страх, че ще кажат нещо погрешно и ще Ми дадат коз срещу себе си. Ако видя, че не желаеш да говориш това, което ти е на сърце, знам кога е редно да спра. Ако винаги си нащрек спрямо Мен, винаги се страхуваш, че кроя планове срещу теб, тогава няма да съм склонен да разговарям с теб. Кажи Ми, тази Моя рационалност нормална ли е? (Да.) Когато разговарям и комуникирам с някого, винаги ще има някакъв контекст. Например ако отговаряш за животновъдството във ферма, ще говорим за животновъдство. Ако си църковен водач, ще обсъждаме църковни въпроси, въпроси, свързани с братята и сестрите, какви са настоящите състояния на братята и сестрите или как е църковният живот. Ако си евангелски проповедник, тогава ще говорим за евангелска работа. Това е взаимодействие с хората в обхвата на нормалната човешка природа и това също е част от Моята работа. Някои въпроси не засягат църковното дело, но все пак са общи въпроси за Божия дом. Нормално е да си бъбрим за тези неща, когато се срещнем. Ти уреждаш въпроси и изпълняваш дълга си в Божия дом, така че, когато се срещнем, трябва да те поздравя и да побъбря с теб, и да видя дали имаш някакви трудности. Понякога, по време на непринудени разговори, питам нещо от рода на: „Температурата падна през последните няколко нощи — беше ли хладно при вас?“. Някои не искат да чуят това, като си мислят: „Ние сме възрастни; имаме ли нужда Ти да се тревожиш за нас?“. Добрите намерения не се оценяват, нали? Друг път, когато отида в кухнята, питам: „Как са тазгодишните зеленчуци? Има ли достатъчно за ядене? Какви зеленчуци или храни обичате?“. Това са съвсем нормални неща, нали? (Да.) Но сърцата на хората са твърде сложни и в някои случаи разговорът не върви гладко дори когато взаимодействам и комуникирам с тях по нормален начин. Защо е така? Това се случва, защото хората винаги се страхуват да изложат проблемите си и истинското си положение. А от какво се страхуват другите? Те се страхуват, че „ако разкрия истинското си положение, Ти ще ме разобличиш в проповедите Си по време на събирания, като ме използваш като мишена“. Защо да не можеш да бъдеш мишена? Когато общувам за истината във връзка с твоите проблеми, това ги разрешава. Не си ли придобил така нещо допълнително? Не си ли извадил късмет? Това е нещо хубаво. То доказва, че те вземам на сериозно и те уважавам. Правилно ли е това? Ако не ти обръщах внимание и не беше в сърцето Ми, и ако откриех някакви проблеми с теб, но не им обърна внимание и не ти дам напътствие и общение, тогава би ли могъл да разбереш истината и да разрешиш проблемите си? Щеше ли да си доволен от това? Ако беше удовлетворен от това и си мислиш: „Нито един от въпросите, които Бог разобличава, не се отнася за мен, така че това доказва, че нямам проблеми“ — ако преживяваш Божието дело по този начин, ти няма да си човек, който се стреми към истината. Някои хора вярват години наред, след години вяра никога не са били кастрени, никога не са служили като контрастиращ предмет, но въпреки това се чувстват горди и щастливи, като си мислят, че са много добри, че нямат проблеми и че със сигурност ще бъдат спасени. Не е ли това голям проблем? Такъв човек определено не може да придобие спасение.

Когато общуват и взаимодействат с други в рамките на нормалната човешка природа, хората с мислене на нормална човешка природа ще следват усета за съвест и разум на нормалната човешка природа. С този усет те имат минимален критерий и принципи в отношението си към другите. Когато говориш и взаимодействаш с хората в рамките на мисленето на нормалната човешка природа, от една страна, хората могат да усетят, че ти осъзнаваш съвестта на човешката природа. От друга страна, ти действаш с чувство за мярка, така че не си противен на другите. И друга важна точка е, че когато общуваш и взаимодействаш с другите, те ще имат полза от думите, които споделяш, и ще придобият някои неща, от които човешката природа се нуждае. Това наричаме взаимодействие и общуване с хората. Какво се има предвид под общуване? На прост език, това е водене на непринуден разговор. Повечето хора не знаят как да водят непринуден разговор; щом заговорят, те са склонни към спорове и словесни пререкания или се изтъкват и поучават другите, за да ги накарат да се подчиняват. Веднага щом си отворят устата, онези с малко дар слово искат да проповядват на другите и да действат като техни учители. Всички тези проявления са разкриване на покварен нрав. Хората с покварен нрав не могат да водят непринудени разговори с другите по нормален начин. Дори и да говорят нормално за известно време, това не може да продължи дълго. В даден момент те ще започнат да спорят, лицето им пламва и напълно се увличат в спора. Това не е нормален непринуден разговор. Нормалният непринуден разговор определено не е спорене кое е правилно и кое грешно, или кавги и дрязги, още по-малко осъждане или заклеймяване на хора. Нека дадем определение за непринуден разговор. Това е обмен и споделяне на информация — това наричаме непринуден разговор. Точно ли е това определение? (Точно е.) В какъв смисъл е точно? Обменът и споделянето на информация се основават на съвестта и рационалността на нормалната човешка природа. Вижте — как разговарят и общуват хората със съвест и разум? Те не спорят и са способни да се уважават един друг, като носят полза на другия човек. След като чуят какво е споделил другият, те придобиват нова информация. След това на свой ред казват на другия човек някаква информация, която знаят, така че и другият човек да има полза и в рамките на своята човешка природа да придобие преживяване, прозрение и познание. Споделянето на информация с другия човек въз основа на принципите на уважение към този човек и хармонично разбирателство на равна нога, и след това получаването на информация, споделена с тях от другия човек — не е ли това взаимопомощ? Това се основава на равенство, взаимопомощ, хармония и справедливост. Това се има предвид под общуване и непринуден разговор. Кажете Ми, точно ли е Моето определение? (Точно е.) Практикуването на непринудени разговори и общуване въз основа на този принцип е правилно. Ако общуването и непринудените разговори са пълни с кроежи, спорове, борби, заговори, хитрости, капани и изпитвания, и ако това, което се разкрива, е изцяло покварен нрав, ако всичко е взаимно потискане, като всеки се изтъква, съревновава се с другия, надпреварва се да види кой говори по-възвишено или казва повече, тогава това не е нормално общуване. Не е общуване в рамките на съвестта и рационалността на нормалната човешка природа. Това общуване не е обмен и споделяне на информация, а по-скоро явни и скрити борби и словесни пререкания. Не е ли така? (Да.)

За да постигнеш общуване с другите, без да кроиш планове, трябва да се научиш да общуваш в границите на съвестта и рационалността на нормалната човешка природа. Целта на общуването е да се помага на другите, а също и да се получава помощ и полза от тях. Това е нормално общуване и по този начин можеш да постигнеш общуване, без да кроиш планове. Погледни общуването и непринудените разговори на невярващите; могат ли те да постигнат ефекта на нормалното общуване? (Не.) Когато покварените хора общуват и си бъбрят, нормални ли са съдържанието, мотивите и тонът на тяхното общуване? (Не.) Тяхното общуване е просто като бой на петли или на кучета. Може ли общуването им да протича гладко? (Не.) Те дори не могат да се въздържат да не кроят планове срещу другите или да не спорят с тях. За да протича гладко, общуването изисква сърце, изпълнено с любов, желание за взаимопомощ и готовност да се учим от силните страни на другия, за да компенсираме слабостите. Когато общувам и разговарям непринудено с вас, не е достатъчно само Аз да не кроя планове; вие също трябва да практикувате според този принцип, като не кроите планове и не сте подозрителни. Ако Аз не кроя планове, но вие постоянно го правите, и не само че самите вие кроите планове, но и подозирате, че Аз го правя, тогава общуването ни не може да протича гладко, нито можем да постигнем истинско, полезно взаимодействие или да съжителстваме в хармония. Когато някои хора видят, че идвам, бързо намират място да се скрият. Ако наистина не могат да Ме избегнат, те неохотно Ме поздравяват, но в сърцата си не искат да се срещат с Мен, като си мислят: „Каква досада. Ти пак си тук, за да разбереш какво е действителното ни положение. След като го направиш, пак ще общуваш за истините принципи и ще ни поставиш в неудобно положение. Какво да правим?“. Ако не желаеш да се срещаш или да взаимодействаш с Мен и вътрешно се чувстваш изтощен, докато взаимодействаш с Мен, и винаги смяташ, че се опитвам да кроя планове срещу теб, тогава можеш да Ме избягваш, когато видиш, че се приближавам. Ако смяташ, че когато взаимодействаш с Мен, Аз не кроя планове и това ти носи лекота, радост, свобода и спокойствие, тогава нека се срещнем, да си побъбрим и да си споделим как са нещата напоследък. Ако Ме попиташ: „Как си напоследък?“, Аз ще отговоря честно. Ако Аз те попитам: „Как са нещата напоследък? Имаш ли някакъв напредък в живота? Имаш ли някакви придобивки от изпълнението на дълга си?“ и ти също можеш да отговориш честно, това е много добре. Всяка среща може да протича в приятна атмосфера. Ако не е редно хората винаги да се крият от Мен, когато Ме видят, редно ли е винаги да се впускат в неискрени ласкателства, за да Ми се подмажат? (Не.) Защо не е редно? (Да обичаш да се подмазваш се равнява на фалш и измама. По-добре е да говорим по-естествено и просто трябва да се отнасяме към Бог с нормален манталитет. От една страна, трябва да бъдем откровени с Него. От друга, не бива да се подмазваме, умишлено да се опитваме да се харесаме на Бог или умишлено да се опитваме да се сближим с Него.) Аз имам само едно изискване: когато те видя, не се крий от Мен, а когато не те търся, не Ми досаждай. Върши това, което трябва да вършиш, и направи всичко нормално. Аз няма да влияя на изпълнението на дълга ви и вие не бива да Ми влияете. Както криенето от Мен, така и досаждането не са принципи, които хората трябва да следват, когато контактуват и взаимодействат с Мен. Тогава какъв е принципът? Той е да се общува в рамките на съвестта и разума на нормалната човешка природа и да може да се разговаря откровено и да се казва чистата истина; каквото и да попитам, трябва да отговаряш правдиво. Защо хората не успяват да кажат чистата истина? Например да предположим, че те попитам: „Колко хора придоби при проповядването на евангелието този месец?“ и ти не искаш да отговориш. Ако видя, че ти е неудобно, няма да настоявам повече. Не искам да поставям хората в затруднено положение и никога не принуждавам никого да говори. Някои хора, независимо какво ги питат другите, винаги размишляват: „Какво имат предвид, като питат това?“. Те не искат да отговарят директно от страх да не отговорят неправилно и да си навлекат проблеми. Ако винаги правиш догадки и кроиш планове по този начин, тогава не можем да общуваме. Не е нужно винаги да проучваш внимателно смисъла на въпросите Ми, нито трябва да кроиш планове срещу Мен. Ако можеш да бъдеш простосърдечен и да говориш открито за това, което е в сърцето ти, тогава можем да общуваме помежду си. Лесно ли е това, или не? (Лесно е.) Лесно е да се каже, но може да е малко трудно да се направи в действителност. Не е толкова лесно, колкото звучи. Например може веднъж да съм ти задал въпрос и ти да не си казал истината тогава — излъгал си. Този контакт и общуване са се провалили. След като са се провалили, какво трябва да направиш? Стреми се да бъдеш достатъчно смел, за да си признаеш следващия път, когато се срещнем: „Миналия път излъгах. Отсега нататък ще казвам чистата истина“. Тогава Аз ще те насърча — ще те аплодирам и ще вдигна одобрително палец: ти успя да практикуваш истината и да бъдеш честен човек. Не е ли страхотно? (Да.)

Когато става въпрос за общуване по темата да не се кроят планове, независимо колко примери са дадени, това, което ви се казва, е един принцип. Знаете ли какъв е този принцип? (Не използвай гледната точка на поквареното човечество, за да преценяваш Бог или да бъдеш подозрителен към Него.) Точно така. Не се отнасяйте към Бог от гледната точка на поквареното човечество. И така, какъв принцип трябва да се следва? (Отнасяй се към Бог като към Бог.) Не е ли правилно да се отнасяте към Него като към човек? Не е ли правилно да се отнасяте към Него като към нормална, обикновена личност? Независимо дали се отнасяте към Него като към Бог, или като към човек, най-важният принцип за междуличностните взаимодействия е взаимната искреност. Когато говоря и уреждам въпроси с теб, Аз не кроя планове срещу теб и ти също трябва да бъдеш откровен с Мен. И така, ако някой крои планове срещу теб, трябва ли и ти да кроиш планове срещу него? (Не.) Ако някой крои планове срещу теб, пак трябва да се отнасяш към него според принципите. Това е правилният начин. Не става въпрос само за това, че Аз не кроя планове срещу теб, така че ти си откровен с Мен, без да кроиш планове или да проявяваш подозрителност. По-скоро, дори ако другите кроят планове срещу теб, ти все пак можеш да действаш и да уреждаш въпроси според истините принципи. Това е спазване на принципите. Някои хора казват: „Те крояха планове срещу мен — как да не им го върна? Ако не им дам да се разберат и просто ги оставя да ме тормозят така, няма ли да бъда ощетен? Толкова ли е лесно да ме разиграват?“. Кажи Ми, има ли смисъл в техните разсъждения? Зъб за зъб, око за око — това има смисъл сред хората от света, но ако се преценява според истината, това твърдение е погрешно. Това, че кроят планове срещу теб, е злодеяние. Ако ти на свой ред отвърнеш, като използваш същия метод да кроиш планове срещу тях, в Божиите очи същността е същата; и двете са злодеяния. Бог няма да каже, че понеже те са кроили планове срещу теб, твоето отвръщане на удара е напълно оправдано и в съответствие с принципите, и не е злодеяние. Бог не гледа защо си кроил планове срещу тях; Той гледа дали самата ти постъпка не е кроеж на планове, дали не е злодеяние и дали преценяваш този въпрос според истината, или според човешките морални възгледи. Ако въпросът се преценява според човешките морални възгледи, тогава „зъб за зъб, око за око“ би се считало за уместно. Те първи кроиха планове срещу теб, така че е разумно ти да отвърнеш и да кроиш планове срещу тях, като използваш същите средства, а те трябва да приемат такива последствия. Това не е погрешно, ако се преценява от човешка гледна точка, като се използват човешки морални възгледи. И ако се преценява според закона, може би не е незаконно. Но в Божиите очи това противоречи на истината. Всичко, което противоречи на истината, е злодеяние и в Божиите очи е заклеймено. Дори твоето отвръщане на удара да е правомерно, Бог няма да се въздържи да те заклейми само защото отвръщането ти е разумно и морално оправдано. Бог ще гледа начина, по който се отнасяш към тях, след като те са кроили планове срещу теб. Ако се отнасяш към тях по същия начин, Бог ще те заклейми. Но ако се отнасяш към тях според истините принципи и се отнасяш към тях справедливо и безпристрастно по начина, по който Бог те е научил, тогава, въпреки че от морална гледна точка хората може да имат представи и да те заклеймяват, а от правна гледна точка може да бъдеш осъден, Бог казва, че в Божиите очи по този въпрос си действал в съответствие с принципа и че това не е злодеяние — Той няма да те заклейми. Ако можеш да се отнасяш към хората според истините принципи, това е практикуване на истината. Не трябва да се отнасяш към Христос според своите представи и фантазии или въз основа на покварения си нрав, или да използваш заговори и хитрости срещу Него. Трябва да е така и в начина, по който се отнасяш към хората. Ако можеш да се отнасяш правилно към Христос, този обикновен човек, тогава по същия начин можеш да се отнасяш правилно и към другите. Независимо кой е човекът, трябва да възприемеш правилната нагласа в това как се отнасяш към него. По този начин твоите принципи и методи за отношение към хората ще бъдат правилни. Ако допуснеш грешка в нагласата си към хората или в мислите и гледните си точки относно това как да се отнасяш към тях, ти своевременно ще се самоанализираш според Божиите слова и ще поправиш мислите и гледните си точки, като същевременно постоянно регулираш поведението си, и постепенно твоите мисли и гледни точки относно това как да се отнасяш към хората и принципите ти за поведение и действие все повече ще съответстват на истината. Когато истините принципи станат твой живот, поквареният ти нрав ще бъде отхвърлен и променен и ще можеш да се отнасяш към хората справедливо и безпристрастно и по начин, който е в съгласие с Божиите намерения. Ако те не кроят планове срещу теб, ти смяташ, че е правилно да не кроиш планове срещу тях. Но ако те кроят планове срещу теб и ти можеш да се въздържиш от кроежи на планове срещу тях, а вместо това търсиш истината и се отнасяш към тях според истините принципи, не е ли това напредък? Не е ли това промяна? (Да.) Ако те кроят планове срещу теб и ти също кроиш планове срещу тях, не вървиш ли по същия път като този, който крои планове срещу теб? В такъв случай каква е разликата между теб и хората от света? Няма промяна във възгледите ти за хората и нещата или в гледните точки, които стоят зад това как постъпваш и действаш. Те не се основават на Божиите слова или на истините принципи, а на принципите на хората от света: който крои планове срещу теб, ти кроиш планове срещу него — зъб за зъб, око за око. Ти не се различаваш от хората от света, от невярващите. Ако, независимо дали някой крои планове срещу теб, или не, ти никога не кроиш планове срещу него, а по-скоро се отнасяш към него според Божиите слова и според истините принципи, тогава тази позиция и гледна точка са правилни; това е практикуване на истината. Какво каза Господ Исус на хората в Епохата на благодатта? Ако някой те удари по дясната буза, какво трябва да направиш? (Господ Исус е казал: „Но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата“ (Матей 5:39).) Някои хора казват: „Ако ме ударят, ще им отвърна! Ако ме ударят по лявата буза, ще ги ударя по тяхната лява буза. Ако ме ударят по дясната буза, ще ги ударя по тяхната дясна буза. Това не се заклеймява нито морално, нито юридически“. Бог казва: „Погрешно. Ако ударят лявата ти буза, обърни им и дясната. Не отвръщай на удара“. Можеш ли да направиш това? Независимо дали Божието изискване е приемливо в човешките очи — може би за някои хора това е глупави думи, глупава практика — това е Божието изискване към теб. Можеш ли да го направиш? Ти казваш: „Не мога да го направя. Ако ме ударят по лявата буза, трябва да им отвърна, иначе гордостта и достойнството ми ще изчезнат и ще бъда напълно унизен“. Независимо дали това твое изказване е валидно сред поквареното човечество, ако в Божиите очи то е погрешно, ако гледната ти точка е погрешна и поведението ти е погрешно, тогава в Божиите очи поведението ти е заклеймено. Каква е причината да бъде заклеймено? Защото не си послушал Божиите слова, не си следвал Божия път. Бог ти каза, че ако някой те удари по лявата буза, трябва да му обърнеш и дясната. Направи ли го? Бог просто те пита: Послуша ли Божиите слова? Практикува ли според това, което Бог ти е наставил? Ако не си практикувал така, значи не си следвал Божия път и си човек, който се бунтува срещу Бог; не си човек, който практикува истината, и не си човек, който гледа на нещата и постъпва според Божиите слова. В такъв случай Бог не те харесва, ти не си човек, когото Бог приема, и в Божиите очи този шамар, на когото си отвърнал, е злодеяние. Може би винаги ще смяташ, че е напълно оправдано, че е необходимо средство за защита на достойнството и правата ти. Но в Божиите очи този шамар означава, че не си следвал Божия път, нито искаш да го следваш, че не слушаш Божиите слова и че в твоите очи Божиите слова са просто доктрина, празни думи. Ти само проповядваш Божиите слова, но никога не ги практикуваш. Бог ще те окачестви като човек, който не следва Божия път. Тогава можеш ли все още да придобиеш Божието одобрение? Ако не следваш Божия път, Божиите слова никога не могат да станат твой живот. Колкото и да изтъкваш собствените си доводи, Бог няма да слуша. Той няма да каже: „Някой те удари по лявата буза без причина и си за окайване. За да защитиш достойнството си, можеш да отвърнеш на удара. След като отвърнеш, можеш да се помолиш и да изповядаш греха си, и Бог ще ти прости и няма да те заклейми“. Бог не е казал това. Бог каза, че ако някой те удари по лявата буза, ти му обръщаш и дясната. Ако можеш да направиш това, ти си човек, който следва Божия път. Ако не можеш, в Божиите очи ти си човек, който се бунтува срещу Бог, човек, който не практикува Божиите слова и не следва Божия път, зъл човек. Какво е отношението на Бог към злите хора? Бог казва: „Махнете се от Мене! Аз не ви познавам“. Бог не иска такива хора. Разбрахте ли? (Разбрахме.) Същото важи и за кроежите на планове. Ти казваш: „Те крояха планове срещу мен, така че какво лошо има в това аз да кроя планове срещу тях?“. Това, че ти кроиш планове срещу хората, е просто погрешно. В какъв смисъл е погрешно? Погрешно е, защото самия кроеж на планове е злодеяние, а не добро дело. И така, когато те кроят планове срещу хората, Бог ги заклеймява. Ако ти правиш същото, Бог ще те заклейми по същия начин. Трябва да действаш по начин, в който няма кроежи на планове, по начин, който Бог приема. Твоят дълг е да практикуваш според пътя и принципите на практикуване, които Бог ти е казал, а не да изтъкваш собствените си доводи или да защитаваш личното си достойнство или престиж. Личният ти престиж, статус и достойнство не са важни. Какво е важно? Важното е дали Божиите слова се прилагат в теб, дали Божиите слова са станали твой живот, дали си изживял Божиите слова и дали Божиите слова са се осъществили в теб. Разбра ли? (Разбрах.) Някои хора казват: „Те ме ругаха, така че и аз ще ги ругая“. Правилно ли е да се казва това? (Не.) Други казват: „Те винаги са дребнави с мен, така че защо аз да не мога да бъда дребнав с тях? Ако не го направя, няма ли да изглеждам глупаво?“. Важно ли е как те виждат другите? (Не.) Хората винаги се тревожат за престижа си, винаги се страхуват, че другите ще ги смятат за глупави и тъпи. Всъщност не е важно как те виждат другите. Какво е важно? Когато те смятат за глупав, за тъп, когато ти се подиграват, как реагираш? С избухливост, с човешки методи и средства ли реагираш, или според принципите, които Бог ти е казал? Практикувал ли си според Божиите слова? Придържал ли си се здраво към дълга си? Избухваш гневно и се отказваш от работата си само защото ти се подиграват и те наричат глупак: „Смяташ, че съм глупав, затова няма да го правя повече!“. Ти не го правиш за тях. Ако се откажеш от дълга си, какво би казал Бог? „Отказа се от дълга, който ти поверих, само защото някой те нарече глупак. Нямаш никаква преданост!“. Така ще го види Бог. Ако наистина имаш Бог в сърцето си, ако наистина имаш преданост към Бог, тогава, ако някой ти се присмее и те нарече глупак, трябва първо да размислиш: „Казваш, че съм глупак, казваш, че съм тъп, и ми се присмиваш зад гърба. Няма да споря с теб и няма да ти търся сметка. Аз съм глупав и заложбите ми са малки, но Бог ме възхвалява и не ме презира. Този дълг не ми беше даден от теб, беше ми даден от Бог: това е Божието поръчение за мен. Няма значение дали имаш високо мнение за мен, или не. Не изпълнявам дълга си за пред теб. Изпълнението на дълга ми е моето призвание. Трябва да го изпълнявам добре и трябва да бъда предан на Бог. Трябва да ценя този дълг и да оправдая Божията възхвала и доверие в мен. Трябва да бъда отдаден на дълга си. Не мога да изоставя дълга си и да разочаровам Бог, защото си ме нарекъл глупак. Това би ме направило наистина глупав“. Мисленето по този начин не е ли в съответствие с принципите? Не е ли това избавяне от избухливостта? Това не е избухлива реакция. Когато можете да действате по този начин, вие наистина ще сте се променили и ще имате духовен ръст. Няма да бъдете възпирани от хора, събития или неща. Независимо от обстоятелствата, ще пазите Божиите слова и истините принципи здраво в ума си и няма да се отнасяте към никой въпрос с избухливост, емоции или настроения, или лични предпочитания, желания или амбиции. Божиите слова ще бъдат най-висшите и най-великите неща в сърцето ти и когато се случи нещо, първо ще търсиш Божиите слова: „Божиите слова казват това, така че ще се придържам към тях. Няма значение дали другите ме смятат за глупак. Важното е как ме вижда Бог. Въпреки че съм глупав и заложбите ми са малки, Бог все пак ми е поверил дълг за изпълнение. На каква велика Божия възхвала се радвам! Това е благословение!“. Ако можеш да се отнасяш към нещата, с които се сблъскваш, според Божиите слова, ще знаеш как да практикуваш в съответствие с истините принципи.

Нека продължим да говорим за това да не се кроят планове. В ежедневието хората често са обект на кроежи от страна на другите в различни ситуации, с които се сблъскват. Някои се съревновават с теб за слава и придобивки, някои спорят с теб кое е правилно и кое грешно, някои дори се препират с теб заради една дума, някои те съдят и те подкопават зад гърба ти, а някои ти правят спънки и се държат безразсъдно с теб. Когато се сблъскваш с кроежите на различни хора, как се справяш с тях? Трябва твърдо да се придържаш към един принцип: „Независимо как другите кроят планове срещу мен, аз няма да кроя планове срещу тях; ще стоя далеч от тях! Трябва да разбера какви са Божиите намерения и какъв урок иска Бог да науча. Трябва да остана непоколебим в позицията си, да практикувам Божиите слова и да се придържам към дълга си. Да се действа според принципите на Божиите слова никога няма да е погрешно и никога няма да доведе до загуба. Колкото и високо да ме ценят другите, това не е венец или награда; това е бедствие!“. Ако се придържаш към такъв принцип, той може да те пази да не вършиш зло и да не бъдеш заклеймен от Бог. Ако през целия си живот можеш да останеш непоколебим в позицията на сътворено същество, да изпълняваш добре дълга на сътворено същество и да свършиш с цялото си сърце и ум работата, която Бог ти е поверил, и отдаваш всичките си мисли на изпълнението на дълга си — независимо дали си толкова увлечен, че забравяш да ядеш и спиш, или натоварваш ума си, — вършиш добре работата, която Бог ти е поверил, и постигаш изпълнение на дълга си по начин, който отговаря на критериите, тогава ще живееш стойностен живот. В този живот не бива да се стремим да вършим велики неща, да изпълняваме каквито и да било начинания или да създаваме някакво чудо. Ние сме просто незначителни хора и трябва да четем повече Божии слова, да се стремим да разбираме истината в нещата, които ни се случват, да изпълняваме добре отговорностите си и да вършим добре това, което трябва да вършим. Трябва да гарантираме, че можем да се придържаме към истините принципи във всяко нещо, че дългът, който изпълняваме, се придържа към принципите, изисквани от работните разпоредби, и че когато внимателно изследваме мотивацията, целта и принципите на всяко нещо, което правим, всички те се придържат към изискванията на Божиите слова и могат да издържат на внимателната проверка и изследването на Бог. Всеки ден изпълняваш дълга си нормално, с мир и радост, като винаги живееш пред Бог. Когато имаш какво да кажеш на Бог в сърцето си, Му се молиш; когато нямаш думи за молитва, все пак можеш да се приближиш до Бог в сърцето си и когато се молиш, получаваш Божие просветление и напътствие и си трогнат от Него. Можеш да бъдеш предан на Бог и когато изпълняваш дълга си и да постъпваш по открит и порядъчен начин. Колко хубаво е това! В отношението към хората и във взаимодействието и общуването с тях като цяло имаш все по-малко петна и прегрешения. Независимо как другите кроят планове срещу теб, ти не отвръщаш с прибързаност. Всеки път, когато чувстваш, че не можеш да победиш прибързаността си, се молиш на Бог; когато си слаб, също се молиш на Бог. Когато Светият Дух те трогне малко, ще придобиеш сила да я победиш и ще прескочиш препятствието. Всеки път, когато се сблъскваш с кроене на планове, атаки, отмъщение и т.н. от страна на хората, това е като преминаване на препятствие, като преодоляване на трудност. В крайна сметка можеш да победиш всички тези кроежи, да преодолееш атаките, отмъщението и борбите на хората срещу теб, не като реагираш въз основава на прибързаност или покварен нрав, а като бъдеш способен да се придържаш към принципите. Тогава ти наистина си победител. Колко хубаво е това! Да предположим обаче, че по цял ден живееш в прибързаност и покварен нрав. Когато някой крои планове срещу теб или каже нещо неприятно, ти го вземаш присърце, това силно те притеснява, разстройваш се, очите ти пламват от гняв и изпадаш в ярост. Или след като чуеш неприятни думи, се чувстваш неспокоен в сърцето си, в устата ти се появяват афти, губиш апетит за ядене и пиене и не можеш да спиш през нощта. Тогава се отдалечаваш от Бог. Живееш или в прибързаност, или в емоции, като прекарваш всеки ден в мъка, не можеш да ядеш и пиеш Божиите слова нормално, не можеш да изпълняваш дълга си нормално, а сърцето ти е заето и оплетено от тези въпроси за правилно и грешно. Щом се оплетеш, е много трудно да се освободиш, а понякога не можеш да го направиш с месеци. Ако става въпрос за важен въпрос, като брак или съдебно дело, тогава кроенето на планове е още по-тежко и щом се оплетеш в тези неща, месеци — или дори години — просто се изнизват, като най-добрите години от живота ти са пропилени. В крайна сметка целият ти живот отива на вятъра — няма да си изпълнил добре дълга си и няма да си придобил истината. Това не означава ли, че си напълно съсипан? Ако постоянно живееш в спорове, кроене на планове, борби и дребнавост, можеш ли все още да изпълняваш добре дълга си? Не само че няма да изпълняваш добре дълга си, но покрай кроенето на планове и борбите ще натрупаш и много злодеяния. Като живееш сред кроежите на планове и борбите между хората, колко лоши неща ще извършиш, колко безочливи думи, колко бунтовни думи, колко думи, които нарушават истината, и думи, които се съпротивляват на Бог, ще изречеш? Всички те се категоризират като думи на дяволите. Дори някои думи да не са изречени на глас, те се обработват в ума ти; в сърцето си мразиш, обиждаш и проклинаш хората. Всички тези неща са ясни като бял ден в Божиите очи. Бог вижда какви са замислите ти, как планираш и как практикуваш, когато ти се случват неща. Като живееш сред тези кроежи на планове и борби, ти нито знаеш да се самоанализираш, да се покаеш и да изповядаш греховете си пред Бог, нито знаеш да търсиш истината в тези неща, а вместо това сляпо им се „наслаждаваш“. Въпреки че си физически и психически изтощен, никога не се самоанализираш, нито се молиш на Бог и приемаш Божието дисциплиниране и напътствие, не приемаш Божиите слова в сърцето си и не оставяш Бог да властва. Никога не вземаш решение да практикуваш Божиите слова. Това доказва, че не си човек, който искрено вярва в Бог и се стреми към истината. Онези, които искрено вярват в Бог и се стремят към истината, се съсредоточават върху това как да практикуват истината и да изживяват човешко подобие в сърцата си, като ценят Божието одобрение над всичко останало. Това им позволява да отбягват борбите и кроежите на планове; сърцата им могат често да се приближават до Бог и те могат да живеят пред Него. В резултат на това изпълнението на дълга им дава все по-плодотворни резултати, те чувстват, че такъв живот има стойност и допринася с нещо за човечеството, и така имат истински мир и радост в сърцата си. Тъй като могат да изпълняват добре дълга на сътворено същество, всеки ден от живота им има истинска стойност и смисъл. Но ако живееш сред различни видове борби и кроежи на планове, тогава всеки ден, в който живееш, трупаш грехове. Не само че не успяваш да изживееш стойността и смисъла, които сътвореното човешко същество трябва да има, но и трупаш грехове за бъдещето си. В сърцето Си Бог все повече те отритва и все повече се разочарова от теб. Как би се почувствал Бог, ако види, че загрижеността Му и очакванията Му за теб са на път да се обезсмислят? Ако нещата, които вършиш, карат Бог все повече да се разочарова и все повече да се обезсърчава, докато един ден ти вече наистина не се обръщаш назад и Бог поиска да се откаже от теб, тогава кажи Ми, каква стойност и смисъл имат твоят живот и вярата ти в Бог? Каква надежда е останала в живота ти? Само защото другите кроят планове срещу теб и те съдят, ти се забъркваш в конфликти с хората и забавяш същинската си работа, за да се бориш за гордостта си и да си върнеш престижа и достойнство. Понякога, само защото някой казва нещо неприятно или те поглежда по определен начин, който те оскърбява, като те кара да загубиш престиж и наранява самочувствието ти, в сърцето ти се надига негодувание и непрекъснато се оплиташ в спорове с него. И какво се случва в крайна сметка? Пропиляваш цялото си ценно време за тези неща, като съсипваш шанса си да постигнеш спасение и изобщо не придобиваш никаква истина. В резултат на това Бог те отритва, вече не ти обръща никакво внимание и ти си напълно съсипан. И така, какво се опитвам да ви кажа, като общувам за тези неща? Изборът как да постъпваш, изборът на начина, по който да постъпваш, е много важен. Като живее сред хора, всеки човек често ще се сблъсква с кроежи на планове, борби, печалби и загуби в личния интерес и с различни гласове на похвала, критика, осъждане и заклеймяване; всеки ще се сблъсква с тези неща. До тази Ми възраст Аз също съм живял в този свят, като и Аз не живея във вакуум. Аз също се сблъсквам с тези неща, но в сърцето Ми няма кроежи. Вижте Ме — как съм живял? Тези неща не влияят ни най-малко на живота Ми или на делото Ми. Всеки ден се съсредоточавам само върху вършенето на делото Ми. В досегашния Ми живот не съм бил повлиян от външната среда. Моята идентичност и статус, Моята стойност в очите на хората — нищо от това не е било повлияно. И не само това — Аз дори се притеснявам, че погрешно ще помислите, че съм много възвишен, много необикновен и много различен от другите, така че трябва да давам някои действителни примери за Моята нормалност, практичност и обикновеност по по-конкретен начин, така че да не Ме боготворите и да нямате някакви нереалистични фантазии и представи за Мен. Едва след като казах тези неща, някои хора виждат, че Аз съм просто обикновен, нормален човек, и тогава се отнасят към Мен с безразличие. Не Ме интересуват тези неща. Стига да можеш да приемеш тези думи, които казвам, това е достатъчно; нямам други изисквания. Ако по цял ден Ме зяпате, проучвате Ме внимателно и разчитате изражението Ми, това би Ме накарало да се чувствам неудобно. Не обичам хората да Ме боготворят или да Ми се подмазват, а още по-малко обичам хората винаги да се тълпят около Мен. Обичам тишината. Ето на, не съм ли живял доста добре през тези години? Тогава защо не опитате да живеете по същия начин? Виж дали можеш да оцелееш, без да се бориш за слава и придобивки, без да се бориш за статус, без да защитаваш собственото си достойнство, без да се съревноваваш за някакво право на глас. Да видим какъв ще бъде животът ти, ако действаш, живееш, постъпваш, вършиш нещата и изпълняваш дълга си според Божиите слова и Божиите изисквания — да видим дали ще придобиеш радост и дали ще имаш мир в сърцето си. Опитай различен начин на живот, практикувай според истините принципи и имай ясни цели, и тогава ще видиш светло бъдеще пред себе си. Ако винаги следиш кой крои планове срещу теб, кой влияе на статуса ти, кой има по-добра репутация от теб, кой говори за теб зад гърба ти и т.н., като живееш сред тези неща, тогава пред теб няма път, само тъмнина. Винаги ще бъдеш объркан и ще смяташ: „Животът ми е уморителен, няма щастие, нямам благословии!“. Ти не се наслаждаваш на благословиите, които Бог ти дава, а продължаваш да дълбаеш към ада. Кажи Ми, можеш ли да имаш благословии? Можеш ли да имаш радост и мир?

Как ви се струва общението по тези теми? (Добро.) В какъв смисъл е добро? (Чувстваме, че може да преодолеем трудностите, с които се сблъскваме в реалния живот, и покварения нрав, който разкриваме. Бог също ни посочи някои конкретни пътища: как да избягваме да се борим и да кроим планове срещу другите и как да бъдем свободни от възпирането на хора, събития и неща и да живеем в светлината.) Каква е основната цел на общението за тези принципи? Не е само за да ти помогне да избягаш от живот на борба с другите; разковничето е да ти позволи да живееш в рамките на нормалната човешка природа и да водиш живот на нормална човешка природа. Ако действаш според Божиите слова, можеш да постигнеш покорство пред Бог, да превърнеш Неговите слова и истината в свой живот, да постигнеш спасение и да се боиш от Бог и да отбягваш злото: можеш да станеш такъв човек. Разбрахте ли? (Да.) Не е само за да избягаш от живота на кроене на планове и борба с другите; ако беше само за това, нямаше да придобиеш истината. Кажи Ми, каква е целта на практикуването на човека без придобиването на истината? Няма ли да е празна? Като живееш в това общество, сред хората, когато те сполети нещо, винаги ще имаш свои собствени мисли и възгледи; невъзможно е да нямаш никакви мисли или възгледи, сякаш живееш във вакуум. Такава ситуация не съществува. Когато никой не крои планове срещу теб или не се бори с теб, ти можеш да успееш да не кроиш планове срещу другите или да не се бориш с тях. Но когато някой крои планове срещу теб или се бори с теб, какво правиш? Дали ако просто се крещят лозунги от типа: „Няма да се боря с тях, няма да кроя планове срещу тях“, това ще реши проблема? (Не.) Тогава как трябва да се реши проблемът? Някои хора скандират следните лозунги: „Не съм ли твърде стар, че все още да кроя планове? Божието дело е напреднало толкова много, а аз все още кроя планове? Каква е ползата да се кроят планове за тези неща?“. Могат ли тези думи да решат проблема? (Не.) Повечето хора, когато им се случват неща, все още не могат да се избавят в сърцата си и продължават да кроят планове и да се борят с другите. Тогава как трябва да се реши този проблем? Трябва да се реши чрез разрешаване на проблемите с мислите и възгледите на хората и с техния покварен нрав според Божиите слова и истините принципи. След като приемеш правилна мисъл или гледна точка, твоето гледище, отношение и позиция по такива въпроси се променят. Чувствата ти към тези неща ще бъдат различни; ще почувстваш, че борбата с другите е безсмислена — тя хаби енергията ти, възпрепятства работата, причинява вътрешен дискомфорт и в това няма радост или мир. След това, когато видиш заклеймяването на такива неща, като четеш Божиите слова, възгледът за тези неща в сърцето ти ще се промени напълно, емоционалното ти състояние ще бъде различно, импулсът ти да се бориш с другите ще намалее, гневът ти ще намалее и прибързаността ти ще изчезне. Ако другите се борят с теб, като непрестанно те провокират, това няма да ти повлияе, ще чувстваш, че това не е нищо особено и че няма нужда да се бориш с тях. Дори страничните наблюдатели няма да могат да издържат да гледат и ще кажат: „Те се отнасят така с теб, как може да не чувстваш нищо? Глупак ли си?“. Ти казваш: „Преди гледах на такива неща много сериозно; щях да се почувствам така, сякаш небето се е стоварило отгоре ми. Ако не им изяснях нещата или ако те не ми дадяха обяснение, в никакъв случай не се отказвах лесно. Но сега е различно. Вече не кроя планове и не се боря с другите, не защото съм по-стар, а защото в Божиите слова прозрях покварената същност на човечеството. Тяхното поведение е типичното разкриване и проявление на зъл човек, антихрист и Сатана, както е разобличено в Божиите слова. Преди аз също имах тези проявления, но сега в Божиите слова виждам, че това истинско лице, този вид нрав е твърде грозен и отвратителен; Бог го ненавижда! Сега самият аз го ненавиждам и в сърцето си не желая да живея в този покварен нрав. Така че, когато те отново се борят с мен, просто се чувствам отегчен и отвратен от тях и нямам интерес или желание да се боря. В Божиите слова намерих и принципите за практикуване и знам как да се отнасям към такива хора“. Какво казват Божиите слова? От една страна, Божиите слова разобличават и окачествяват такива хора; от друга страна, Бог казва на хората, че принципът за отношение към другите е справедливото отношение. Ако са истински братя и сестри и разкриват покварен нрав, трябва да се отнасяме към тях с любов, като общуваме за истината, за да преодолеем техните прегрешения и покварен нрав, така че те вече да не се съпротивляват на Бог или да вършат прегрешения. Може би чрез помощ проблемите им ще бъдат решени. Ако не приемат помощ, не могат да приемат истината, но могат да изпълняват дълга си и не смущават работата на църквата, тогава трябва да им се позволи да останат в църквата и да изпълняват дълга си. Ако не изпълняват дълга си правилно и продължават да се борят и да кроят планове с другите, като причиняват смущение, тогава те трябва да бъдат изчистени според управленските закони на Божия дом и принципите на Божия дом за отнасяне с хората. Няма ли тогава сърцата ни да бъдат спокойни? Божият дом има принципи и пътища за справяне с гнилите ябълки. Как да разпознавате тези хора и как да се справяте с тях, как да се отнасяте с тях — за всичко това има принципи и пътища в Божиите слова. Ако хората практикуват според Божиите слова, ще се справят с лекота и радост с това, няма да чувстват, че е нещо трудно, сърцата им изобщо няма да бъдат смутени и то ще бъде решено по много естествен начин. Ако се бяха сблъскали с такива неща преди няколко години, нямаше да могат да ги преодолеят, нямаше да знаят как да ги разрешат. Но сега, след няколко години преживяване на живота, този въпрос вече не е труден за тях; те могат да го разрешат. Внезапно откриват, че духовният им ръст е нараснал и те наистина са се променили. Как се чувстват тогава повечето от тези хора? „Преди винаги чувствах, че заложбите ми са малки, и често се бунтувах срещу Бог и Му се съпротивлявах, сякаш не подлежа на спасение. Сега, като се справих с този въпрос, чувствам, че нямам трудности, че мога да решавам проблеми и имам надежда“. Каква надежда? (Надеждата за придобиване на спасение.) Когато виждаш надеждата за придобиване на спасение, светлина или тъмнина виждаш пред себе си? (Светлина.) Това потвърждава поговорката — светлината ме зове. Нали? (Да.) Когато духовният ти ръст достигне това ниво, наистина ще почувстваш, че практикуването на истината всъщност не изисква крещене на лозунги; то е толкова леко и радостно. Стига да приемаш Божиите слова, стига да приемаш истините принципи, които идват от Бог, практикуването на истината е толкова лесно и духовният ти ръст пораства неусетно. Когато почувстваш, че духовният ти ръст е пораснал, че си се променил, че годините ти на вяра в Бог са дали плод и не са били напразни, ако някой тогава изрече безочливите думи: „Какво придобих от вярата си в Бог? През двайсетте години, в които вярвам в Бог, само страдах и полагах усилия; толкова много се отричах и отдавах всичко, но не се насладих на нито едно благословение — изпитах само безкрайно изтощение!“, ще го презреш в сърцето си: „Този човек няма съвест и говори само дяволски думи! Съдейки по това колко жалък изглежда, той наистина нищо не е придобил — може само да бъде неразумен и да пречи, и единствените неща, които може да каже, са безочливи думи!“. Той винаги казва: „Какво придобих от вярата си в Бог?“. A какво точно се надяваш да придобиеш чрез вярата си в Бог? Надяваш ли се да придобиеш материална благодат и благословения, или се надяваш да придобиеш истината и да постигнеш спасение? Вярващите в Бог трябва да изберат един от тези пътища. По кой точно път ще вървиш във вярата си в Бог — по този на стремежа към благодат и благословения или по този на стремежа към истината? Ако си човек, който се стреми към истината, и прилагаш на практика всички истини, които разбираш, и ги превръщаш в своя реалност, тогава ще си придобил вечен живот и, след като си преживял Божието дело от последните дни, няма да си вярвал напразно. Ако се съсредоточаваш само върху наслаждаването на благодатта, но не придобиваш истината и живота, и се оплакваш от Бог с думите: „Какво придобих?“, това доказва, че не си човек, който се стреми към истината. На колкото и благодат да се наслаждаваш, ако не си придобил и частица истина, тогава вярата ти е твърде окаяна; това показва, че си сляп човек. Сега Бог изразява истината, за да предоставя приток на живот на хората, като изрича нови слова всеки ден — толкова много, че хората могат да ги ядат, да ги пият и да им се наслаждават вечно. Има твърде много истини, които трябва да се практикуват и в които трябва да се навлезе; много истини не могат да бъдат напълно преживени дори за цял един живот. Онези, които вярват в Бог от много години и се стремят към истината, са придобили толкова много и в такова изобилие. Но ако хората не се стремят към истината, не я обичат и не я практикуват, те винаги ще чувстват, че не са придобили нищо. Онези, които се наслаждават на истината, се чувстват наистина изпълнени до краен предел с тези слова. Сега, независимо дали по отношение на истината, или на материалните благословии, това, което Бог дарява на хората, е в изобилие; може да се каже, че Божият дом е земя, където текат мляко и мед. Божиите слова, които се ядат и пият на събиранията, са толкова изобилни; свидетелства за преживяване, филми, химни, танци — всичко е на разположение в изобилие. Материалните неща — храна, облекло и вещи за ежедневна употреба — също са в изобилие. Освен това службата на големия червен змей, която Бог е нагласил, представленията на антихристи и лъжеводачи и ежедневното излагане на различни видове негативни неща пред хората им позволяват да научат уроци и да развиват своята проницателност. Ако не можеш да научиш целия урок наведнъж, Бог ще продължи да нагласява за теб среда, хора, събития и неща, като ги премахва едва когато си научил достатъчно. Следователно, ако можеш да приемеш Божието дело, ако си човек, който обича истината, ти присъстваш на богато пиршество. Няколко години вяра ще ти донесат голям напредък и истинска промяна. Бог лично е пасъл, поил и водил Своите избраници през тези години. Всички, които могат да приемат истината, могат да почувстват, че са придобили толкова много и че имат някои истински промени. По-специално онези, които изпълняват дълга си на пълно работно време, са се променили още повече. Можеш да почувстваш, че при следването на Бог пътят става все по-светъл и имаш истинска вяра в придобиването на спасение и влизането в небесното царство. Но ако винаги отказваш да приемеш истината и в сърцето си не желаеш да практикуваш истината, няма да можеш да почувстваш, че имаш някаква надежда за спасение. Ще продължаваш да питаш хората около теб: „Мислиш ли, че имам духовно разбиране?“. Ако някой каже: „Изглежда, че нямаш духовно разбиране“, ти ще си помислиш: „Свършено е, нямам надежда!“. Всъщност не е, че нямаш надежда, а че не се стремиш към истината. Ако разбираш истината и освен това можеш да я практикуваш, постепенно ще придобиеш духовно разбиране. Щом имаш духовно разбиране, ще разбираш все повече и повече истини и ще можеш да споделяш някои свидетелства за преживяване във всеки аспект. Вътрешно ще се почувстваш обогатен и много удовлетворен и ще почувстваш, че си придобил толкова много от следването на Бог. Нали? (Да.) Ако човек не практикува истината или не я приема за свой живот, в сърцето си той винаги ще се чувства изгубен и безцелен, без истинска вяра. Той винаги ще пита хората около себе си дали има някаква надежда за постигане на спасение. Някои също така постоянно питат другите дали имат духовно разбиране, като приемат това дали имат духовно разбиране, или не, като доказателство дали имат надежда. Кажете Ми, глупави ли са такива хора? (Глупави са.) Независимо дали имаш духовно разбиране, или не, трябва да се стремиш към истината — и не само да се стремиш да я разбереш, но и да се стремиш да я практикуваш. Щом можеш да разбереш истината и да я практикуваш, няма ли да има надежда да постигнеш спасение? Нима това не е така? (Така е.) Трябва да помислите върху този въпрос.

С това приключва нашето общение днес. Довиждане!

7 септември 2024 г.