Как човек да се стреми към истината (3)

От известно време насам общуваме по темата за стремежа към истината. Съдържанието, свързано с тази тема, е доста обширно, но колкото и обширно да е съдържанието, то е неразделно от някои проблеми, с които хората се сблъскват в ежедневието си, свързани с това как гледат на хората и нещата и как постъпват и действат, нали? (Да.) Това са реални проблеми в живота на хората. Те не са откъснати от ежедневието на хората, нито от тяхната нормална човешка природа. Тези проблеми включват нагласите и възгледите на хората към различни неща, както и всякакви важни въпроси, с които хората се сблъскват в своето съществуване и по своя житейски път. Съдържанието на последното ни общение засягаше един аспект на практикуването в рамките на „избавянето“ в „Как човек да се стреми към истината“ — избавяне от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог. Какво засяга това практикуване? То засяга връзката между хората и Бог, нали? (Да.) Съдържанието на последните няколко общения засягаше това как човек трябва да гледа на всякакви хора и всякакви неща според принципите и критериите, които Бог изисква, и как да се справя с всякакви хора и всякакви неща. Съдържанието на последното ни общение засягаше връзката между хората и Бог и информираше хората как трябва да се избавят от различните представи и фантазии, които не са в съгласие с Божиите намерения, не са в съгласие с Божиите изисквания и не са в съгласие с истините принципи. Това са реални проблеми, които съществуват между хората и Бог по пътя на вярата в Бог и в процеса на съществуване. Разделихме тази голяма тема „избавяне от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог“ на четири аспекта: първият е представи и фантазии, вторият е неразумни изисквания, третият е предпазливост и подозрение, а четвъртият е внимателно проучване и любопитстване. Започнахме нашето общение с представите и фантазиите. Първата точка от представите и фантазиите се отнася до Божието дело — тоест какви представи и фантазии имат хората за Божието дело. Разговаряхме малко по този въпрос. Нашето общение по тази точка засягаше това как хората гледат на Божието дело и какви отклонения, представи и фантазии имат хората в познанието и идеите си за Божието дело; тези представи и фантазии са нещо, от което хората трябва да се избавят. Ако хората се избавят от тези представи и фантазии и търсят истината, те ще могат да опознаят Божието дело и да имат чисто възприемане на Божиите слова. Когато Божието дело не съответства на представите и фантазиите на хората, те трябва да се самоанализират и да се опитат да опознаят себе си, а също така трябва да се избавят от собствените си представи и фантазии, вместо да разчитат на тях, за да преценяват какво трябва да бъде Божието дело или какъв е ефектът, който Бог възнамерява да постигне у хората със Своето дело. Представите и фантазиите на хората за Божието дело имат пряко въздействие върху навлизането в живота на хората и тяхното отношение към Бог, затова тези представи и фантазии също са нещо, от което хората трябва да се избавят. Например, ние разговаряхме за това, че Бог не променя присъщите заложби, индивидуалност, инстинкти и т.н. на хората, че вродените качества, с които хората се раждат, и инстинктите на тяхната плът не са обекти на Божието дело и че Неговото дело е насочено към покварения нрав на хората и нещата у тях, които се бунтуват срещу Бог и не съответстват на Бог. Ако хората си представят, че Божието дело има за цел да промени техните заложби, техните инстинкти и дори индивидуалността им, навиците им, начина им на живот и т.н., тогава всеки един аспект от тяхното практикуване в ежедневието ще бъде под влиянието и въздействието на собствените им представи и фантазии и неизбежно ще има много изопачени аспекти или крайности. Тези изопачени аспекти и крайности не са съгласно истините принципи и ще накарат хората да се отклонят от съвестта и разума на нормалната човешка природа и да излязат от пътя на нормалната човешка природа. Да кажем например, че в твоите представи и фантазии ти вярваш, че Бог иска да промени заложбите, способностите и дори инстинктите на хората; ако мислиш, че това са нещата, които Бог иска да промени, какви стремежи ще имаш? Ще имаш изопачени и твърдо поддържани стремежи — ще искаш да се стремиш към по-висши заложби и ще се съсредоточиш върху изучаването на различни видове умения и овладяването на различни видове знания, така че да придобиеш по-висши заложби и по-висши способности, както и по-висша проницателност и самоусъвършенстване, и дори някои способности, които са по-висши от тези на обикновените хора — така ще обръщаш внимание на външните способности и таланти. Какви тогава са последствията от подобни стремежи за хората? Не само че няма да успеят да поемат по пътя на стремежа към истината, но вместо това ще поемат по пътя на фарисеите. Те ще се състезават помежду си, за да видят кой има по-висши заложби, кой има по-висши дарби, кой има по-висши знания, кой има по-големи способности, кой има повече силни страни, кой има по-висок престиж сред хората и е уважаван и ценен от другите. Така не само че няма да могат да практикуват истината и да действат според истините принципи, но вместо това ще поемат по път, който води далеч от истината.

Божието дело е в рамките на тяхната нормална човешка природа да преобрази покварения нрав на хората и различните им погрешни мисли и възгледи, които нарушават истината, така че съвестта и разумът им да могат да бъдат възстановени и усъвършенствани. С други думи, колкото повече разбираш истината, толкова по-нормални ще стават съвестта и разумът ти, и те също така ще продължат да се развиват в благоприятна посока; това изобщо не е свръхестествено. Какво имам предвид под тази дума „нормални“? Ако хората имат будна съвест и чувство за справедливост, те ще станат добри — казано на човешки език, те ще бъдат разбиращи, порядъчни, разумни и няма да бъдат упорити и склонни към изопачавания. Това е ефектът, който Бог възнамерява да постигне по отношение на човешката природа на хората. Един съпътстващ ефект е, че колкото повече хората разбират истината, толкова по-нормална става тяхната човешка природа. Ако обаче хората се стремят според собствените си представи и фантазии, тези представи и фантазии ще окажат голямо негативно влияние и негативно напътствие върху техните стремежи и ще ги поведат по всякакви изопачени, упорито следвани, крайни и погрешни пътища. Например, в представите и фантазиите си хората вярват, че Божието дело има за цел да издигне човешката природа на хората и да им даде възможност да надхвърлят човешките инстинкти, човешките заложби и дори човешката възраст и пол. Когато хората имат подобни представи, те ще се стремят, ще полагат усилия и ще търсят в тази посока. Върху какво ще се съсредоточат тогава? От една страна, те ще се съсредоточат върху знания, способности, умения, дарби и таланти; от друга страна, те ще се съсредоточат върху свръхестественото. Знаете ли какви са проявленията на свръхестественото? (Означава ли, че в някои неща хората директно ще претърпят качествени промени, без да плащат цена?) Както когато някой обикновено не чете Божиите слова, но му се случи нещо и Божиите слова изведнъж се появяват в ума му, или когато някой никога не е можел да пее или да танцува, но след като е вдъхновен, изведнъж може да пее и да танцува, и дори да танцува доста добре, или когато някой никога не е учил чужд език, но изведнъж може да говори чужд език. Свръхестествени ли са тези неща? (Да.) Да предположим например, че трябва да излезеш по спешен въпрос, но не знаеш как да шофираш, и в отчаянието си се молиш и веднага се чувстваш напълно окрилен и изведнъж знаеш как да шофираш, и дори шофираш толкова стабилно, колкото опитен шофьор. Някой те пита: „Как шофираш толкова добре?“. Ти казваш: „И аз не знам. Всичко това е Божие дело; бях вдъхновен от Светия Дух. Виж, тези мои ръце вече не са мои ръце; те се държат от Светия Дух!“. В действителност Светият Дух не прави това; вместо това друг вид дух е влязъл в теб и те манипулира, така че си станал друг човек и не можеш да се контролираш. Това не надхвърля ли присъщите способности на човека? Това е свръхестествено, нали? (Да.) Какво означава свръхестествено? Това добро явление ли е? (Не, то прави човека ненормален.) Ако изведнъж можеш да знаеш език, да имаш умение или да разбираш някакво знание, без да си учил за определен период от време или да си бил напътстван от някой експерт, това е свръхестествено. Ако нечий живот нрав се е променил, без да е необходимо човекът да се стреми към истината, да търси, да чака или да преживява неща, това не е ли плашещо нещо? (Да.) Ако в ума ти и в подсъзнанието ти все още има много неща от представите и фантазиите, тогава трябва да се избавиш от тях и да не се стремиш към тях, защото те не са истинско познание за Божието дело и не са съобразени с методите и принципите на Божието дело. Божието дело в никакъв случай няма да надхвърли твоята нормална човешка природа и ефектът, постигнат от Божието дело у теб, в никакъв случай не е превръщането на твоята нормална човешка природа във възвисена, свръхестествена човешка природа. Нещо повече, Бог не би те превърнал от нормален човек в необикновен човек. Да кажем, че в процеса на преживяване на Божието дело съвестта ти става все по-чувствителна и развиваш по-голямо чувство за срам. Ставаш добър, способен да проявяваш внимание към Божиите намерения и способен да защитаваш делото на църквата и интересите на Божия дом. Освен това думите и действията ти не противоречат на съвестта и разума ти, постепенно ставаш способен да действаш в съответствие с истините принципи и можеш да разпознаваш всякакви хора, събития и неща въз основа на Божиите слова. Това доказва, че пътят, по който вървиш при вярата си в Бог, е правилен. Но да предположим, че все още се съсредоточаваш върху това да чуеш някакъв глас, когато се молиш, и очакваш някакво вдъхновение, проблясък на светлина или свръхестествено откровение, когато търсиш от Бог и Го умоляваш. Освен това твоята съвест и разум не са били възстановени или коригирани по никакъв начин и ти не си придобил чувство за справедливост, нито си се покорил на Бог. Това доказва, че има проблеми с твоя стремеж и пътя, по който вървиш, а може да се каже също, че изобщо не си поел по пътя на стремежа към истината. Ти често също така подсъзнателно се стремиш да станеш свръхестествен човек и често чувстваш, че трябва да надмогнеш плътта — да не изпитваш глад, ако не ядеш, и да не се чувстваш уморен или сънлив, ако не спиш или не си почиваш няколко дни — и дори се стремиш изведнъж да разбереш и да овладееш неща, които не разбираш или не си учил, в процеса на изпълнение на дълга си, когато спешно се нуждаеш от тях. Тези фантазии за свръхестествени неща произлизат от човешките представи и фантазии. Тъй като хората не са преживели Божието дело, те естествено са пълни с фантазии за Неговото дело. Всъщност Божието дело е най-реалното и практично нещо. Бог никога не действа според представите и фантазиите на хората; Той никога не извършва такъв вид дело върху хората. Той извършва малко свръхестествено дело само при много специални обстоятелства и върху много малко хора, но това дело е само временно и е нещо, което е необходимо в специални ситуации — то не е метод на дело, който често се проявява у хората в рамките на Божието спасение. В Своето дело на управлението Бог възнамерява да спаси хората, да им даде възможност да се отърват от покварения си нрав и да постигнат спасение, а основният метод, по който Бог върши делото Си, е да предоставя на хората истината, така че те да могат да практикуват според истините принципи, след като разберат истината. Следователно, каквито и представи и фантазии да имаш в ума си и в подсъзнанието си, колкото и логични да са твоите представи и фантазии или колкото и да отговарят на твоите духовни нужди — без значение какви са причините, те винаги ще бъдат представи и фантазии и ти трябва да се избавиш от тях и да не се придържаш към тях. Без значение до каква степен се извършва Божието дело и колко дълго продължава, хората винаги ще бъдат хора и никога няма да станат ангели. Дори и да станеш бял от главата до петите, с бяла коса, боядисано в бяло лице, бяла горна дреха и бели панталони, и също така да си сложиш две крила, ти не можеш да станеш ангел — хората винаги ще бъдат хора. Освен това „хора“ тук се отнася до хора със съвестта и разума на нормалната човешка природа, а не до необикновени хора, и още по-малко до странни хора. Тези хора изобщо не са свръхестествени, но ясно се различават от невярващите, които не вярват в Бог, по това, че не вършат зло, могат да прилагат истината на практика, щом я разберат, и разбират как да гледат на хората и нещата, как да постъпват и да действат въз основа на Божиите слова и според Божиите изисквания и истините принципи, вместо да живеят според покварения си нрав и според различните мисли и възгледи, които Сатана внушава на хората. Без значение колко дълго хората са се стремили според собствените си представи и фантазии в процеса на вяра в Бог и колкото и да смятат, че са придобили, това не се зачита в Божиите очи и Бог не запомня нищо от това. Какво имам предвид, когато казвам това? Именно, че ако ти, въз основа на своите представи и фантазии, въздържаш всички различни нормални нужди на плътта си или се опитваш усилено да промениш своите инстинкти, заложби, способности, индивидуалност, начин на живот и житейски навици, тогава, колкото и усилено да се опитваш да въздържаш и променяш тези неща, дори и да успееш да постигнеш някакви резултати, това не означава, че вече си придобил нещо по пътя на практикуване на истината, камо ли да означава, че вече си човек, който се стреми към истината — Бог не запомня тези неща. Разбра ли? (Да.)

Въпреки че представите и фантазиите на хората са невидими и външно не изглежда да ги принуждават да казват или да правят нещо, или да вървят по някакъв път, те силно контролират мислите на хората и вътрешното им „аз“, дълбоко в сърцата им и в подсъзнанието им. Защо е така? Защото нещата, които хората обичат и към които се стремят, твърде добре съответстват на техните представи и фантазии, а тези неща също така се съобразяват с нуждите на човешката плът и удовлетворяват всякакви човешки желания и любопитства. Например, в представите и фантазиите на хората те вярват, че Божието дело има за цел да ги превърне в необикновени същества, които са различни от обикновените хора, и че когато са вдъхновени от Светия Дух, ще могат да говорят няколко езика. Това очевидно надхвърля присъщите способности на хората и обхвата на нормалната човешка природа, но в много голяма степен удовлетворява тяхната суета, любопитство и състезателен дух. С други думи, преди хората да са придобили истината, те харесват някои свръхестествени неща и тези неща ги карат да се чувстват важни, по-висши и различни от обикновените хора — точно това обича и за това копнее поквареното човечество. Всеки се надява да се открои сред човешкия род, да бъде различен от всички останали, да бъде уникален и единствен по рода си и да бъде уважаван от другите и да му се възхищават. Например, сред поквареното човечество съществува явление, при което ако се произведе само един брой от нещо, тези хора, които са богати и видни, трескаво ще се състезават да го купят. До каква степен ще го правят? До такава степен, че този продукт в крайна сметка се продава на цена, която е няколко или дори над десет пъти по-висока от първоначалната му цена. Човекът, който успее да го купи, си мисли: „Виж, аз се сдобих с това нещо, което е единственото в света. Наистина съм силен, нали? По-добър съм от другите, нали? Никой друг не е така способен като мен!“. В собствения си ум той се чувства доволен от себе си и смята, че е специален, необикновен и много способен. Какъв нрав е това? (Надменност.) Това се причинява от надменен нрав. Някои хора се чувстват неудобно, когато носят същата дреха като друг човек. Ако носят дреха, която другите хора не могат да си позволят и никога преди не са виждали, и всеки, който я види, завижда, как се чувстват те? (Доволни от себе си.) Те се чувстват особено доволни от себе си и мислят, че не са като никой друг и че превъзхождат останалите. Какъв нрав причинява това? (Надменност.) Това също се причинява от надменен нрав. Виждаш ли, почти 100% от хората имат този манталитет: ако са овладели техническо или професионално умение, те мислят, че са по-добри от другите и че никой не е толкова добър, колкото тях. Ако някой друг също овладее същото техническо или професионално умение, те ще му завиждат и отчаяно ще желаят никой да не може да се мери с тях. Защо имат такъв манталитет? (Искат да станат неповторими.) Ако те са единствените, които владеят това професионално умение, те превъзхождат средностатистическия човек в своята група. Като имат познания за това техническо или професионално умение, те се страхуват, че другите ще го научат от тях. Ако другите потърсят помощ от тях, ще ги научат ли? (Не, няма.) Те ще те научат само на някои прости неща; що се отнася до най-важните и съществени неща, те няма да предадат знанията си на никого и ще те оставят сам да ги разбереш. Какво всъщност си мислят те? „Ако те науча, тогава как мога да се откроя? Ако всеки можеше да го прави, тогава нямаше ли да стана просто обикновен човек? Ако никой от вас не знае как да прави това, тогава аз съм най-висшият човек тук и всички вие трябва да ми се подмазвате — така ще се почувствам важен, нали? Не съм ли аз този с най-висок статус и най-способен сред вас? Аз съм най-главният сред вас, нали?“ Като имат известни познания за професионално или техническо умение, те дълбоко се страхуват, че другите ще го научат от тях, и не искат другите да бъдат същите като тях. Те ще се чувстват разстроени, ако някой има същото професионално или техническо умение или специалност като тях, затова винаги измислят начини да научат нещо, за да надминат другите. Те искат да превъзхождат другите и винаги искат да ги засенчат, за да се чувстват важни. Това правилният стремеж ли е? (Не.) Точно защото поквареното човечество има такива копнежи и стремежи, то естествено развива всякакви представи и фантазии за Божието дело и се стреми да превъзхожда другите хора, да има статус и престиж, да се чувства важен, да стане неповторим и дори да стане свръхчовек или изключителен човек в очите на другите. Следователно, хората трябва да се избавят от тези представи и фантазии за Божието дело. Как трябва да се практикува това в конкретен план? Не се стремете към изключителни дарби или таланти, нито се стремете да променяте своите заложби или инстинкти, а по-скоро изпълнявайте дълга си според Божиите изисквания и вършете всяко нещо според това, което Бог иска, в рамките на ограниченията на вродените си условия като заложби, способности и инстинкти. Той не изисква нещо, което е извън твоите способности или заложби — ти също не бива да усложняваш нещата за себе си. Добре е, ако просто правиш всичко по силите си въз основа на това, което разбираш, и това, което можеш да постигнеш, и да практикуваш според това, което позволяват твоите условия. Например, ако твоите заложби и таланти ти позволяват да бъдеш подходящ само за ролята на ръководител на екип, тогава свърши добра работа като ръководител на екип, като подредиш всички задачи и професионални умения, които са в обхвата на тази роля, като се справяш с тях едно по едно и ги прилагаш според методите и принципите, на които Бог те е научил — по този начин ще удовлетвориш Бог. Да предположим, че ти се водиш по своите представи и фантазии и си мислиш: „Щом съм способен да бъда ръководител на екип, ако се стремя повече да се справям по-добре, издържа малко трудности и платя малка цена, и Светият Дух извърши велико дело върху мен, тогава няма ли да мога да стана църковен водач или ръководител на група за вземане на решения? Хората може да си мислят, че не ме бива, но аз ще умолявам Бог — за Бог нищо не е труднопостижимо! Не искам да бъда ръководител на екип. Ще се моля на Бог, като Го моля да ми позволи да поема по-голямо дело, да стана водач или работник.“ Правилен ли е този вид стремеж? (Не, погрешен е.) Защо казваш, че е погрешен? (Такива хора винаги искат да правят неща, които надхвърлят собствените им заложби и способности, и не са способни да се придържат към вършенето на собствената си работа въз основа на собствените си заложби и таланти, като си знаят мястото.) Не е уместно винаги да искаш да бъдеш свръхчовек; това не е нещо, към което един нормален човек трябва да се стреми.

Някои хора често казват: „За Бог няма нищо трудно“; това твърдение е факт и всеки може да го разбере. Но някои хора имат изопачено разбиране, те вярват, че всичко, което е невъзможно за хората, може да бъде осъществено за тях от Бог, ако просто Му се помолят, и че като разчитат на Бог по този начин, хората могат да надхвърлят собствените си инстинкти и да станат свръхчовеци. Наистина ли е така? (Не е.) Изразът „за Бог няма нищо трудно“ очевидно се отнася до Божието могъщество и същност, Божието всемогъщество, а също и до Божието върховенство над всички неща — няма нищо, което Бог да не може да постигне. Това обаче не означава, че хората трябва да надхвърлят нормалната човешка природа и да станат свръхестествени; без значение колко всемогъщ е Бог, делото, което Той извършва върху хората, се основава на тяхната нормална човешка природа и се извършва в рамките на нормалната човешка природа. Бог устройва и направлява всички неща, Той направлява хората, събитията и нещата, така че те да служат за постигането на всякакви неща от Негова страна, като осъществява фактите, които Той предстои да осъществи. През периода, в който Бог осъществява всякакви неща, хората все още са в нормална човешка природа — нищо не се е променило у тях и те все още са хора. Без значение колко всемогъщ е Бог и без значение какви методи използва Бог, за да упражнява върховна власт над нещо или да постигне нещо, сътворените хора винаги са сътворени хора; те все така живеят в нормална човека природа и по никакъв начин не са свръхестествени. Всички ли бихте казали, че това са факти? (Да.) Какво означава „не са свръхестествени“? Означава, че когато Бог устройва хората, събитията и нещата, хората не могат да не живеят, да не оцеляват, да не вършат всяко нещо и не да живеят в настоящия момент под Божието устройване. Но когато живееш в настоящия момент, съзнанието ти замъглено ли е? (Не.) Все още си с ясна мисъл. И така, твоите заложби мигновено ли са се подобрили или променили? (Не.) Остават същите, каквито са били първоначално. Инстинктите ти мигновено ли са се променили тогава? Не, и те не са. Под Божието върховенство, устройване и подредби, без значение колко неща преживяваш, няма никаква промяна в твоята индивидуалност, навици, ритъм на живот, както и в заложбите, способностите и различните функции на твоята нормална човешка природа. Просто когато хората преживяват Божието дело, те преживяват всякакви неща и хора в съответните си среди, като крайният резултат е, че по време на процеса на преживяване на Божието дело те придобиват прозрение и научават някои уроци. Ако са хора, които се стремят към истината, тогава те са в състояние да пожънат реколта по отношение на истината и познаването на Бог. В процеса на преживяване на Божието дело мисленето на хората е нормално, съзнанието им не е замъглено, а техните заложби, способности и инстинкти остават същите, каквито са били първоначално, без никаква промяна. Следователно „за Бог няма нищо трудно“ се отнася до Божието всемогъщество и Божието устройване на всички неща. То не се отнася до превръщането на хората в свръхестествени или до промяна на същността на сътворените хора. Бог не променя същността на хората; хората все още са хора и без значение дали си мъж или жена, няма никаква промяна в това отношение. Бог устройва всичко и Бог е всемогъщ; това е, което Бог притежава и представлява, и именно това владее Бог. „За Бог няма нищо трудно“ не означава, че хората са станали свръхестествени, нито означава, че хората са всемогъщи. Дори ако някои индивиди понякога могат да постигнат определени неща, които са извън техните собствени заложби или извън техните телесни инстинкти, това е дело на Светия Дух. Бог е този, който им е дал този дар; не че са се родили с тази способност. Това е така, защото сътворените хора нямат способността да променят всичко това, което Бог е повелил. Ще дам прост пример по въпроса за човешкия инстинкт. Когато хората чуят плашещ звук, например, те ще се уплашат и инстинктивно ще се свият. Без значение на колко години си, ти си такъв от детството си и ще бъдеш такъв до смъртта си — това е инстинкт. Какво означава „инстинкт“? Това е вродена функция на физическото тяло и тя никога, никога няма да се промени. Само като притежава вродени инстинкти, нормалният човек може да поддържа живота и оцеляването на нормалната човешка природа, така че човешките инстинкти не са нещо, което Бог възнамерява да промени. Разбрахте ли това? (Да.) За какво се отнася „Бог е всемогъщ“? (Отнася се до собствената власт на Бог и Божието всемогъщество.) Има ли нещо общо с хората? (Няма нищо общо с хората и не означава, че хората могат да вършат свръхестествени неща.) Не означава, че под Божия контрол хората са всемогъщи; дори когато хората са под Божия контрол, те не могат да постигнат всемогъщество. Защо е така? (Защото хората не са Бог; хората са просто сътворени същества, докато Бог е единствен по рода си.) Точно така, така стоят нещата. Хората винаги ще бъдат хора. Те няма да се превърнат в друг вид, и, разбира се, още по-малко ще станат Бог; характерните качества на хората няма да се променят. Характерните качества на хората няма да се променят, така че ще се променят ли техните инстинкти? (Не, няма.) Инстинктите на хората няма да се променят, нито техните житейски навици и ритъм на живот, или вродената им индивидуалност, дадена от Бог. Вземете например ритъма на живот. Хората, както повечето същества, работят след изгрев слънце и си почиват след залез. Когато станат сутрин и мозъкът им е добре отпочинал, а телата им се чувстват комфортно, те започват работа; вечер, когато телата им започнат да се уморяват, те се прозяват и мозъкът им е изтощен, започват да влизат в състояние на почивка — това е съвсем нормален ритъм на живот. Това е обща черта на хората, а също и човешки инстинкт, и разбира се, това е и ритъм на живот, който Бог е установил за човечеството. Този ритъм се определя според въртенето на слънцето, луната и звездите, и изгрева и залеза на слънцето. Ако нарушиш този ритъм на живот, в краткосрочен план може да няма големи проблеми — когато понякога се чувстваш уморен и искаш да спиш, можеш да проявиш самоконтрол и да изпиеш малко чай или кафе, и физическата ти умора ще бъде донякъде облекчена — но в дългосрочен план тялото ти ще развие проблеми. Защо ще развие проблеми? Защото си нарушил ритъма на живот, който Бог е установил за хората. Когато тялото ти развие проблеми и отидеш на лекар, той ще каже: „Трябва да си лягаш рано вечер, да си почиваш до 22 часа и да ставаш в 4 или 5 часа сутринта; след няколко месеца ще се оправиш“. След три месеца спазване на съвета на лекаря, всичките ти симптоми на телесен дискомфорт по същество ще изчезнат, така че ще си помислиш: „Оказва се, че проблемите с тялото ми не са били сериозно заболяване, а са причинени от това, че не съм следвал този нормален ритъм в живота си“. Виждаш ли, не би ли казал, че ритъмът на живот на хората не може да бъде нарушаван? (Да.) Този ритъм на живот на хората е същият като този на другите същества; всички те работят след изгрев слънце и си почиват след залез. Разбира се, има някои същества, като совите, които си почиват през деня, а излизат и стават активни през нощта; техният ритъм на живот е различен от този на хората и другите същества, но ако искаш да нарушиш техния ритъм, това би било невъзможно. Освен това някои същества спят зимен сън. При хората има ли такъв ритъм? (Не.) Не, хората не трябва да спят зимен сън. Животът на хората има ритъм — те си почиват един или два дни в седмицата, работят след изгрев слънце и си почиват след залез, и постоянно поддържат този нормален ритъм на работа и почивка, и по този начин животът им може да бъде защитен и оцеляването им — поддържано. Хората имат свой собствен ритъм на живот и този ритъм на живот е установен от Бог. Всичко това е смислено и всичко е с цел поддържане на нормалния живот и оцеляване на човечеството. Следователно Божието дело в никакъв случай няма да наруши ритъма на човешкия живот и моделите за оцеляване, както хората си въобразяват, че ще стане, и ти също трябва да се избавиш от тази представа и фантазия. Ако хората насила нарушат тези модели, които Бог е установил за тях, или ако хората постоянно искат да ги променят, защото се ръководят от някои идеи за свръхестествени неща, тогава това би било глупаво. Ако мислиш, че промяната им ще издигне живота ти и ще подобри човешката ти природа, тогава опитай да ги промениш и виж колко дълго ще можеш да живееш, виж как ще се променят нещата в следващите дни и дали твоята нормална човешка природа ще бъде издигната, и дали ще станеш свръхчовек или ангел. Ако смяташ, че Божието дело трябва да има свръхестествен елемент и че трябва да промени ритъма ти на живот, и също така искаш насила да го промениш, за да станеш изключителен, тогава можеш да опиташ. Може би след като опитваш няколко години, наистина ще промениш ритъма на своя живот и оцеляване. Има само една ситуация, в която това може да се случи, а именно, че твоето физическо тяло вече няма да съществува, а тогава наистина ще бъдеш свръхестествен и ще се превърнеш в струйка дим, и ще се превърнеш в „небесно същество“ и ще станеш безсмъртен. Ако искаш да поддържаш физическото си тяло нормално и здраво и да можеш да приемаш Божието дело и Неговите слова, докато си в нормално състояние, тогава не бива да се стремиш да станеш така нареченият свръхчовек или да преследваш така наречената възвисена човешка природа въз основа на собствените си представи и фантазии; по-скоро трябва да живееш в нормална човешка природа, да поддържаш ритъма на живот и оцеляване на своята нормална човешка природа, а също и да поддържаш инстинктите на своята нормална човешка природа. Не поставяй неразумни изисквания към Бог; тези неразумни изисквания произтичат от твоите фантазии и представи. Твоите инстинкти, ритъм на живот и т.н. не са това, което Бог възнамерява да промени, нито са неща, които Той възнамерява да промени със Своето дело. Един спасен човек определено не е някой, който е пълен с представи и фантазии, и още по-малко е свръхчовек или необикновен човек. По-скоро той е човек с нормална човешка природа, и съвест и разум, човек, който е способен да се вслушва в Божиите слова и да гледа на хората и нещата, и да постъпва и да действа според истините принципи; той е човек, който може да се покорява на Бог във всички неща, който изобщо не е свръхестествен и чиято човешка природа е особено нормална и практична.

Хората, живеещи в нормална човешка природа, са ограничени и от много инстинкти и потребности на тялото. Например понякога хората могат да забавят изпълнението на дълга си за няколко дни, защото са твърде уморени или болни и трябва да си починат; понякога, поради напрегната среда, те могат да се чувстват уплашени и да не могат да се успокоят, за да изпълняват дълга си; или често могат да изпитват чувство на вина и тъга в сърцата си, защото поради ограничените си заложби и способности не могат да бъдат компетентни в определен вид работа или дълг — всичко това са нормални проявления, които попадат в обхвата на нормалната човешка природа. Понякога хората може да бъдат възпирани от чувства и потребности на тялото, а понякога може да бъдат подложени на ограниченията на инстинктите на тялото или на ограниченията на времето и индивидуалността — това е нормално и естествено. Някои хора например са доста интровертни още от детството си, не обичат да говорят и трудно общуват с другите. Дори като възрастни, на тридесет или четиридесет години, те все още не могат да преодолеят тази своя индивидуалност: все още не умеят да говорят или не са добри с думите, нито са добри в общуването с другите. След като станат водачи, тази тяхна индивидуалност до известна степен ограничава и спъва работата им, и това често поражда у тях страдание и неудовлетвореност, като ги кара да се чувстват възпирани. Това да си интровертен и да не обичаш да говориш са проявления на нормалната човешка природа. Щом са проявления на нормалната човешка природа, считат ли се тогава за прегрешения към Бог? Не, те не са прегрешения и Той ще се отнася към тях правилно. Независимо от твоите проблеми, дефекти или недостатъци, нищо от това не е проблем в Божиите очи. Бог гледа единствено как търсиш истината, как я практикуваш, как действаш според истините принципи и как следваш Божия път в присъщите за нормалната човешка природа условия — това гледа Бог. Затова що се отнася до въпросите, свързани с истините принципи, не позволявай на основните условия като заложби, инстинкти, индивидуалност, навици и модели на живот на нормалната човешка природа да те ограничават. Разбира се, не влагай енергията и времето си в опити да преодолееш тези основни условия, нито се опитвай да ги промениш. Например, ако си интровертна личност и не обичаш да говориш, не си добър с думите и не си умел в общуването и взаимодействието с хората, нито едно от тези неща не е проблем. Въпреки че екстровертите обичат да говорят, не всичко казано от тях е полезно или е в съгласие с истината, така че да си интроверт не е проблем и не е нужно да се опитваш да промениш това. Ти може да кажеш: „Ако бях обикновен последовател, нямаше да е проблем да имам интровертна индивидуалност; но сега съм водач, така че не трябва ли да променя интровертната си индивидуалност?“. Ако наистина искаш да я промениш, можеш да опиташ да се научиш как да общуваш с другите или да си поставиш правило колко да говориш, с колко въпроса да се занимаваш и с колко типа хора да общуваш за един ден. Ако наистина имаш способността да промениш вродената си индивидуалност, тогава, разбира се, това не е непременно лошо нещо по отношение на извършването на църковната работа. Ако обаче си роден с интровертна индивидуалност и не си добър с думите, не умееш да общуваш и не знаеш как да разговаряш или да взаимодействаш с другите, тогава никой не може да промени това. Някои хора имат интровертна индивидуалност, не желаят да взаимодействат или да разговарят с другите и освен това нямат какво толкова да кажат. Те винаги смятат, че е правилно да се каже нещо полезно и че няма нужда да се казват ненужни неща, затова не желаят да говорят много. При някои хора може да е, защото са твърде млади и нямат преживяване на живота и им липсват думи; при други може да е, че вече не са млади и вече имат преживяване на живота, но все така имат тази интровертна индивидуалност. Ако се опитваш да промениш този вид индивидуалност и да възприемаш всякакви подходи, за да я промениш, тогава нека ти кажа, през целия си живот никога няма да можеш да я промениш, защото Бог не върши такъв вид дело. Без значение дали лицето или външният ти вид приличат на тези на баща ти, майка ти или друг роднина, този външен вид няма да се промени, и нещо повече, твоята индивидуалност в частност няма да се промени. Някои хора казват: „Трудно е да се промени интровертна индивидуалност, така че лесно ли е да се промени екстровертна?“. Също толкова трудно е да се промени екстровертна индивидуалност. Екстровертите обичат да говорят и имат много неща, които искат да кажат; ако ги помолиш да не говорят или да говорят по-малко, те не могат да се контролират и ако някой ги ограничи да говорят, това е като да им отнеме живота. Ако интроверт бъде накаран да общува с екстроверт, ще си повлияят ли един на друг? В началото може да си повлияят донякъде; от куртоазия двамата ще бъдат сговорчиви и толерантни един към друг или ще бъдат търпеливи и ще проявяват разбиране един към друг. Но с времето те ще се опознаят и ще получат ясна представа за индивидуалността на другия и няма да има нужда да се държат толкова търпеливо и внимателно един към друг, така че бързо ще се върнат в първоначалното си състояние. Ако първоначално си имал интровертна индивидуалност, и сега си все така интровертен; когато говориш и общуваш, изричаш само няколко думи или изречения и нямаш какво друго да кажеш. Ако някой попита: „Излиза ли?“, ти отговаряш: „Да“. След това, ако попита: „Кога се върна?“, ти отговаряш: „Току-що“. Не казваш какво се е случило и не казваш това, което човекът иска да чуе. За разлика от интровертите, екстровертите бълват думи непрестанно, като картечница, и дори да ги прекъснеш, след малко ще продължат да говорят. Лесно ли се променя индивидуалността на човек? (Не, не е лесно.) Това е нещо, с което всяко сътворено човешко същество се ражда. То няма нищо общо с покварения нрав или със същността на човешката природа; това е просто състояние, което хората могат да видят отвън, и начин, по който човек подхожда към хора, събития и неща. Някои хора са добри в изразяването, докато други не са; някои обичат да описват неща, докато други не; някои обичат да пазят мислите си за себе си, докато други не обичат да задържат мислите си вътре, а искат да ги изразят на глас, така че всеки да може да ги чуе, и само тогава се чувстват щастливи. Това са различните начини, по които хората се справят с живота и с хора, събития и неща; това са индивидуалностите на хората. Твоята индивидуалност е нещо, с което си роден. Ако не си успял да я промениш дори след много опити, тогава нека ти кажа, можеш да си починеш сега; няма нужда да се уморяваш толкова много. Тя не може да бъде променена, така че не се опитвай да я променяш. Каквато и да е била първоначалната ти индивидуалност, тя си остава твоята индивидуалност. Не се опитвай да променяш индивидуалността си, за да постигнеш спасение. Това е погрешна идея — каквато и индивидуалност да имаш, това е обективен факт и не можеш да го промениш. Що се отнася до обективните причини за това, резултатът, който Бог иска да постигне в Своето дело, няма нищо общо с твоята индивидуалност. Дали можеш да постигнеш спасение, също не е свързано с твоята индивидуалност. Освен това това дали си човек, който практикува истината и има истината реалност, няма нищо общо с твоята индивидуалност. Затова не се опитвай да променяш индивидуалността си, защото изпълняваш определен дълг или служиш като надзорник за определен елемент от работата — това е погрешна идея. Какво трябва да направиш тогава? Независимо от индивидуалността ти или от вродените ти условия, ти трябва да се придържаш към истините принципи и да ги практикуваш. В крайна сметка Бог не преценява дали следваш Неговия път и дали можеш да постигнеш спасение въз основа на твоята индивидуалност или въз основа на това какви вродени умения, заложби, способности, дарби или таланти притежаваш, и разбира се, нито гледа доколко си въздържал телесните си инстинкти и потребности. Вместо това Бог гледа дали, докато Го следваш и изпълняваш дълга си, практикуваш и преживяваш Неговите слова, дали имаш готовност и решителност да се стремиш към истината и в крайна сметка дали си постигнал практикуване на истината и следване на Божия път. Това гледа Бог. Разбирате ли това? (Да, разбираме.)

Когато някои жени действат, те препускат през нещата, бързи и енергични са като мълния и вземат бързи и твърди решения; индивидуалността им е точно като на мъж. Какъв е популярният термин, използван за тях в днешно време? Мъжко момиче. „Мъжко момиче“ вече не е глупавата, голяма, тромава грубиянка, за която хората са използвали този термин. Това не е унизителен термин, а по-скоро хвалебствен. Но как Бог гледа на този хвалебствен термин? Ти си бърза и енергична като мълния и смело и категорично решителна в действията си, но какви са принципите на твоето практикуване и основата за твоите действия? Истината ли е? Божиите слова ли са? Това е ключово. Ако един мъж е бавен и педантичен в действията си, тогава, по думите на невярващите, той е муден като костенурка — някои дори използват унизителен термин, като казват, че е „малко женствен“ — но как го вижда Бог? Независимо дали човек е бърз и енергичен като мълния и смело и категорично решителен в начина, по който върши нещата, или действа мудно като костенурка и е малко женствен в действията си, проблем ли е някое от тези неща? (Не.) Да си бърз и енергичен като мълния и смело и категорично решителен силна страна ли е? (Не, не е задължително.) Тогава слабост ли е да действаш мудно като костенурка? (Също не, не е задължително.) Въпреки че единият от двата термина „мъжко момиче“ и „малко женствен“ е хвалебствен, а другият е унизителен, същността на тези два вида поведение или начини на действие не трябва да се преценява въз основа на буквалното им значение. Какво трябва да се използва за преценка? (Дали това, което някой практикува, е Божието слово, или не.) За преценка трябва да се използва основата на техните действия, както и резултатът, който възнамеряват да постигнат. Ако основата на техните действия е Божието слово и истините принципи, тогава е почти 90 процента сигурно, че не правят нищо погрешно. Ако не само правят нещата според истините принципи, но освен това резултатът, който възнамеряват да постигнат, е да защитят Божието свидетелство и интересите на Божия дом и да изградят характера на повече братя и сестри, тогава можем да бъдем 100 процента сигурни, че не правят нищо погрешно. Няма значение дали са смело и категорично решителни, или мудни като костенурка — няма значение начинът, по който действат външно — това не е важно. Важно е дали истините принципи са основата на техните действия и дали целта на техните действия и резултатът, който възнамеряват да постигнат чрез тях, е да защитят интересите на Божия дом и делото на църквата и да изградят характера на повече хора. Тогава важна ли е формата, която приемат техните действия? (Не, не е.) Независимо дали си мъжко момиче или мудна като костенурка, не това гледа Бог; това не е критерият, който Бог използва, за да оценява хората. Така че, ако една жена изглежда като мъжко момиче и в действията си е бърза и енергична като мълния и смело и категорично решителна, заслужава ли това похвала и уважение? (Не, не заслужава.) Да си бърз и енергичен като мълния и смело и категорично решителен дали е принцип за вършене на нещата? (Не.) Независимо дали си мъж или жена, да си смело и категорично решителен и бърз и енергичен като мълния не е принцип за вършене на нещата. И така, какъв е принципът за вършене на нещата? (Човек трябва да върши нещата според истините принципи, а резултатът, който възнамерява да постигне, трябва да бъде да защити интересите на Божия дом и да изгради характера на повече хора — това е принцип.) Това е конкретен принцип. Ако действаш според този принцип, тогава практикуваш истината; ако не действаш според този принцип, тогава в Моите очи изразът, който най-добре определя твоята смела и категорична решителност, бързина и енергичност на мълния, е „да вилнееш, като вършиш лоши неща“. Очевидно е, че да вилнееш, като вършиш лоши неща, не е да действаш въз основа на истините принципи; въпреки че изглеждаш решителен и непоколебим в действията си и имаш вид на водач или цар, в действителност ти вилнееш, като вършиш лоши неща. Какви са последствията от вилнеенето, вършейки лоши неща? То причинява прекъсвания и смущения и саботира църковното дело. И така, ще запомни ли Бог това? (Не.) Не само че Бог няма да го запомни, но и ще го заклейми. И така, ти казваш, че си мъжко момиче и че в действията си си бърза и енергична като мълния и смело и категорично решителна, но полезно ли е това? (Не, не е.) Само търсенето на истината и действието според истините принципи може да се нарече истинска способност; само това е практикуване на истината и стремеж към истината и само това трябва да правят хората с нормална човешка природа. Да предположим, че кажеш: „Това е просто моята индивидуалност и тя не може да се промени, така че какво трябва да направя?“. Има лесно решение. Дали си енергичен човек или имаш бавен темперамент не е проблем; не се възпирай от това. Също така няма нужда да се стараеш да променяш начина, по който вършиш нещата, защото искаш да действаш според принципите. Независимо от твоя метод, ако основата на твоите действия са истините принципи и резултатът, който постигаш, е да защитиш Божието свидетелство, Божиите интереси и делото на Божия дом, тогава това са добри дела и те ще бъдат запомнени от Бог. За разлика от това, независимо дали външно си плах и колеблив като костенурка, или си бърз и енергичен като мълния, като водач или цар — независимо от външната форма на твоите действия — ако не действаш според истините принципи, тогава причиняваш прекъсвания и смущения, а това са злодеяния, и те ще бъдат заклеймени от Бог, а не запомнени от Бог. Това е принципът за преценка дали човек е добър или зъл. Разбирате ли? (Да.) И така, сега, след като приключихме с общението по тези въпроси, имате ли някакво разбиране за това какви представи и фантазии имат хората по отношение на Божието дело? (Да.) Сега, след като ги разбирате, знаете ли някои от отклоненията на хората в процеса на вяра в Бог и стремеж към истината? Ясно ли ви е също как трябва да практикувате? (Да, ясно ни е.)

Целта на разбирането на представите и фантазиите на хората, от една страна, е да ги спре да живеят според тези представи и фантазии и да вървят по грешен житейски път. От друга страна, целта е да даде възможност на хората — докато се избавят от тези представи и фантазии — да живеят в нормална човешка природа и да изпълняват добре своите отговорности и дълг с лекота и радост, и да не се насилват да правят неща, които не са способни да направят. Ако има нещо, което можеш да постигнеш и трябва да направиш, тогава положи всичките си усилия, за да го направиш; ако нещо е извън твоите заложби и способности, тогава намери някой, с когото да си сътрудничиш, или помоли други братя и сестри за помощ, и го направи по най-добрия начин, на който си способен — това са принципите. В обобщение, това, което хората трябва да разберат по този въпрос, е, че през периода, в който Бог върши делото Си, човешката природа на всеки постепенно се развива в добра посока в процеса на приемане на Божиите слова и в рамките на присъщите основни условия на неговата човешка природа, вместо да става изопачена, свръхестествена или ненормална. Следователно, ако дългът, който изпълняваш, включва техническо или професионално умение, тогава, за да изпълниш добре този дълг, трябва да положиш усилия да се учиш усърдно и да се задълбочиш в това техническо или професионално умение. Не бива сляпо да чакаш Бог да действа въз основа на мисли и възгледи като „Бог е всемогъщ и всичко, което е невъзможно за хората, може да бъде постигнато от Бог, ако просто Му се помолим“ и фантазии за свръхестествени неща, без сам да полагаш усилия да научиш умението. Трябва да вложиш цялото си сърце, цялата си сила и целия си ум, за да направиш това, което е в обхвата на това, което твоите заложби могат да постигнат, а що се отнася до това, което е извън твоите заложби и способности, не си създавай трудности, не се обременявай, натоварвай или притискай по никакъв начин, а вместо това бъди снизходителен към себе си. Вземи например изучаването на компютърни умения. Да кажем, че възрастта ти напредва и въз основа на твоята възраст, заложби и настоящи условия, самото научаване да пишеш на клавиатура вече е голямо постижение за теб. Ако можеш да се научиш и да се свързваш с братята и сестрите и да вършиш работа онлайн, това вече е доста добре. Ти обаче никога не си доволен и все още имаш желание за повече — искаш да се научиш как да пишеш програми и да поддържаш мрежовата сигурност, като вършиш работа, която само мрежови инженери и високотехнологичен персонал могат да вършат. Това не е ли глупаво? (Да.) Не можеш да схванеш тези неща, затова ставаш негативен и се оплакваш на Бог: „О, Боже, защо не мога да схвана тези неща? Защо си ми дал такива заложби? Толкова съм стар — защо не можеш да ме направиш отново млад? Бог не е ли всемогъщ?“. Грешно е да имаш такива мисли и да поставяш такива искания. Какво се има предвид под „да правиш всичко, което е по силите ти, и да не надхвърляш своите заложби, способности и инстинкти“? Каквото ти позволяват да постигнеш твоите заложби и способности, именно това изисква от теб Бог. Бог не изисква от теб това, което е извън твоите възможности, и ти също не бива да го изискваш от себе си. Ако не можеш да направиш нещо, има други, които могат; Бог не изисква ти да си този, който да го направи. Ти казваш: „Стар съм — не знам как да качвам видеоклипове, не знам и как да поддържам мрежовата сигурност, а още по-малко знам как да пиша програми“, и все пак настояваш да научиш тези неща — попитал ли си дали Божият дом се нуждае ти да вършиш тази работа? Свършил ли си добре собствената си работа? Свършил ли си добре работата, за която са достатъчни твоите заложби? Ако не си я свършил добре, а все така настояваш да се опитваш да вършиш непостижими за теб неща, които са извън твоите възможности, и дори които през целия си живот никога няма да успееш да научиш, как мислиш, със себе си ли се бориш или с Бог? Не е ли това много проблемно? (Да.) Ти винаги искаш да надминеш себе си и да станеш свръхчовек, но Бог не е изисквал това от теб. Може да има само една причина, поради която искаш да бъдеш свръхчовек, а именно, че искаш да се изтъкнеш и не признаваш поражение, нито се предаваш на старостта. Не заради доброто изпълнение на дълга си понасяш трудности и плащаш цена; ти не изпълняваш дълга си според принципа да постъпваш благоприлично и да се придържаш твърдо към правилното си място. Искаш да докажеш, че не си стар, като предизвикваш собствените си заложби и способности. „Все още ме бива“, мислиш си ти. „Също толкова добър съм, колкото и останалите, мога да правя всичко, което правят и другите!“ Има ли смисъл в това? (Не.) Няма смисъл. Цялото това усилие, което полагаш, е напразно и безполезно. Ако вложиш цялото си сърце, целия си ум и цялата си сила, за да свършиш добре това, което собствените ти условия ти позволяват да постигнеш, тогава Бог ще бъде удовлетворен. Не се предизвиквайте, нито се стремете да надскочите себе си. Бог знае какви са твоите заложби и способности. Заложбите и способностите, които Бог ти е дал, отдавна са предопределени от Него. Това, че винаги искаш да ги надминеш, означава, че си надменен и се надценяваш; това води до неприятности и неминуемо ще завърши с провал. Не пренебрегват ли такива хора истинските си задачи? (Така е.) Те не постъпват според правилата и не се придържат твърдо към полагащите им се позиции, за да изпълнят добре дълга си на сътворено същество — те не следват тези принципи в действията си, а вместо това винаги се опитват да се перчат. Има една поговорка в две части: „Старата дама си слага червило, за да има какво да гледаш“. С каква цел „старата дама“ би направила това? (За да важничи.) Старата дама иска да ти покаже: „Като стара дама аз не съм обикновена — ще ти покажа нещо специално“. Тя не иска да я гледат отвисоко, а да имат високо мнение за нея и да я почитат, иска да се предизвика и да надмине себе си. Това не е ли надменна природа? (Да.) Ако имаш надменна природа, значи не оставаш в пределите си, не искаш да постъпваш по начин, който съответства на положението ти. Винаги искаш да се предизвикваш. Искаш да можеш да правиш всичко, което могат другите. Когато те правят нещо, с което се отличават, постигат резултати или имат принос и получават похвали от всички, ти се чувстваш неудобно, завиждаш и си недоволен. След това искаш да изоставиш текущите си задачи, за да се заемеш с работа, която ти дава възможност да блеснеш, като желаеш и теб да ценят високо. Но ти не си способен да вършиш работа, която ти позволява да се отличиш. Не е ли тогава загуба на време? Не пренебрегвате ли така истинските си задачи? (Така е.) Не пренебрегвай истинските задачи, защото пренебрегването им няма да свърши добре. Не само че води до забавяне на нещата и губене на време, като кара другите да те гледат отвисоко, но и предизвиква Божията ненавист, и накрая се измъчваш и ставаш доста негативен. Независимо от възрастта на човека — дали е млад, на средна възраст, или възрастен — той има ограничения по отношение на своите заложби и таланти; никой не е съвършен. Не се опитвай да бъдеш съвършен човек, не се опитвай да знаеш как да правиш всичко, да можеш да правиш всичко и да разбираш всичко — проблемно е, ако имаш такъв нрав.

Защо когато говори на всякакви хора по която и да било тема или въпрос в рамките на делото Си, Бог говори отново и отново за едно и също нещо, като разглежда различни състояния и ситуации? Тези, които нямат духовно разбиране, си мислят: „Да се говори по този начин е твърде подробно и многословно; ние вече разбрахме“. Ти може вече да си разбрал, но други може да не са; и дори да разбираш, можеш ли да разрешиш проблемите с различните състояния? Ако не можеш, това означава, че все още не разбираш напълно, така че не се преструвай, че разбираш. Състоянията на хората са съвсем различни. Само след като се говори за всички състояния на всеки тип човек и всички различни състояния бъдат обхванати — тоест, след като състоянията на всички типове хора в рамките на определен голям въпрос бъдат обсъдени и всеки разбере този аспект на истината — едва тогава този въпрос е обяснен ясно. Какво имам предвид с това? Това е, че всеки развива различни проблеми, докато живее при собствените си условия; проблемите на всеки са различни, както и индивидуалностите, силните страни и нещата, в които са добри, също са различни. Следователно всеки има свои собствени лични условия, свои собствени трудности и свои собствени различни мисли и възгледи. Въпреки това, колкото и различни да са собствените условия на хората и колкото и различни са техните способности, заложби, висота на проницателността, индивидуалности и навици, поквареният нрав и природата същност на човешките същества са едни и същи. Тоест, колкото и различни да са разнообразните условия на човешката природа на хората, хората притежават едни и същи общи черти. Защо човешките същества имат едни и същи общи черти? Защото нравът същност, от който зависи оцеляването на човешките същества, е един и същ. Следователно, след като състоянията и проблемите на всякакви типове хора бъдат разобличени, това, което човешките същества трябва да направят, е да практикуват според истините и принципите, изисквани от Бог, и тогава общите проблеми на човечеството ще бъдат разрешени. Независимо от индивидуалността или заложбите ти, независимо колко си способен и независимо дали си мъж или жена, или дали си роден на запад или на изток, или дали си от Юга или от Севера, стига поквареният ти нрав да бъде преодолян чрез приемане на истината, приемане на правосъдието и наказанието на Божиите слова и чрез практикуване на истината, твоите трудности ще бъдат разрешени. Това означава, че всички различни състояния, които възникват у хората в контекста на общите проблеми на човешките същества, също могат да бъдат разрешени. Защо възникват различни състояния у хората? Защото присъщите условия на човешката природа, които всеки човек притежава, са различни. Например, ако живееш на юг и имаш някои житейски навици и модели на южняците, и също така развиваш някои черти на индивидуалността и начина на живот, които са специфични за южняците, тогава с такъв произход ще развиеш някои особени представи и фантазии, особени мисли и възгледи и особени състояния. Ако си роден на север, ще имаш индивидуалността и житейските навици на северняците или някои състояния, които произтичат от обичаите, културния произход, методите на образование и други подобни неща, които са присъщи на северняците. По този начин състоянията, които възникват у хората, живеещи на юг и на север, са различни. Въпреки това първопричината и същността на състоянията, които произтичат от един-единствен проблем, са едни и същи, така че всички те могат да бъдат разрешени с едни и същи истини. Като е така, няма значение дали си от Севера или от Юга, или от Изтока или от Запада; щом си сътворено човешко същество, твоите проблеми могат да бъдат решени с истини. Разбра ли? Сложен ли е този въпрос? (Сега, след обяснението му, смятам, че вече не е сложен.) Защо казваш, че този въпрос не е сложен? (Въпреки че собствените условия, произход и индивидуалности на хората са различни и това естествено поражда различни състояния, първопричината за тези различни състояния е една и съща и покварената същност на хората е една и съща. Колкото и покварен нрав да разкриват хората, той може да бъде преодолян с едни и същи истини; следователно истините могат да разрешат проблемите на всеки човек.) Независимо дали хората са от Юга, Севера, Изтока или Запада, независимо дали са мъже или жени, млади или стари, и независимо какви са собствените им условия, техният покварен нрав е един и същ, а различните състояния, мисли и възгледи, както и нагласи към истината, които този покварен нрав поражда, имат обща черта. Каква е тази обща черта? Всичко, което произтича от този покварен нрав, е от Сатана и не е в съгласие с истината; разбира се, за да бъдем по-конкретни, може да се каже, че е в противоречие с истината. Следователно, независимо от различията между расите, религиите или културите на поквареното човечество и независимо дали хората имат жълта, бяла, кафява или черна кожа, всички те са покварени човешки същества и всички човешки същества имат еднаква същност на съпротива срещу Бог. Това е общото между тях. Следователно, независимо от коя държава са хората или към коя раса принадлежат, съвкупно те се наричат покварени човешки същества. Тоест, независимо дали тези раси от хора са високомерни или смирени, бедни или богати по отношение на цвета на кожата, външния вид, житейските навици или расовата култура, и независимо какво образование са получили, във всеки случай правилата, на които те разчитат за своето оцеляване, идват от Сатана, не са в съответствие с истината и се съпротивляват на Бог. Дори ако хората принадлежат към заможна, благородна раса с възвишен религиозен произход, тяхната същност все така е тази на покварени човешки същества, те все пак са от рода на Сатана, който се съпротивлява на Бог, те все пак са покварени хора, всички те се съпротивляват на Бог, всички те са съдени и наказвани в Божието дело, а онези сред тях, които могат да приемат истината, са тези, които Бог възнамерява да спаси. Какъв е подтекстът на това? Това е, че преди да бъдеш спасен, независимо колко възвишен е твоят културен, образователен и религиозен произход, твоята същност все така се съпротивлява на Бог и е враждебна към Бог. Поради това същността на човешките същества няма да се промени поради цвета на кожата, религията, страната на раждане или техния образователен или културен произход. По същия начин, независимо към коя раса принадлежи човек, той няма да стане благороден или низш в Божиите очи поради собствените си условия. И така, в Божиите очи какъв е критерият за оценка дали хората са благородни или низши? Има само един критерий и той е дали приемаш истината, или не. Ако приемаш истината, тогава независимо към коя раса принадлежиш или какъв е цветът на кожата ти, ти си благороден. Ако не приемаш истината, тогава дори да кажеш: „Имам бяла кожа, руса коса и сини очи, а семейството ми е от кралски род от поколения“, от това няма полза! Дори да си благороден сред човечеството, ако не приемаш истината, тогава в Божиите очи ти все така си покварено човешко същество, ти си същият като всяко друго покварено човешко същество — няма разлика. Независимо колко членове на човешкия род те уважават и почитат и ти поднасят приношения, това не служи за нищо и няма да промени твоя статус, идентичност и същност в Божиите очи. Божият критерий за оценка на човечеството — който, разбира се, е и Божият установен висок еталон и критерий за оценка на човечеството — е да ги оценява чрез истината. Ако обичаш истината и я практикуваш, тогава си благороден; ако не практикуваш истината, тогава тази твоя стара плът е покварено човешко същество; тя не струва и пукната пара и дори не е толкова ценна, колкото мравка на земята. С изключение на микроорганизмите, които хората не могат да видят, мравките са сравнително малки сред всички живи същества. Техният начин на живот, правила за оцеляване и инстинкти напълно се придържат към законите, установени от Бог. Техният ритъм на работа и почивка се променя според климата и променливите температури на четирите сезона и те никога няма проактивно да променят тези модели и правила. Но хората са различни. Хората винаги искат да променят статуквото и света, те винаги имат амбиции и постоянно се замесват в предателство и бунтарство. Въпреки че мравките нямат вродената способност да приемат истината, нито способността да я възприемат, те поне не се съпротивляват на Бог. Хората са различни; те активно ще се намесят, за да нападат Бог и да Му се съпротивляват. Следователно в Божиите очи човешките същества, които не са придобили истината и не са били спасени, не струват нищо. Това не е ли факт? (Да.) Оценяването и окачествяването на хората въз основа на този факт е в пълно съгласие с истините принципи. Чрез общение по тези въпроси хората трябва да имат правилен възглед и разбиране за същността на човечеството и за резултата, който Божието дело възнамерява да постигне. След като разберете този аспект на истината, няма ли да бъдете по-малко възпирани, когато проповядвате евангелието на хората или когато общувате и разговаряте с тях, без значение какъв тип хора са те — независимо дали имат религиозен произход, или не, дали имат положение и статус в обществото, или нисък социален статус, и дали са бели или цветнокожи? (Да.) Ако не разбирате тези истини, винаги ще сте склонни да имате високо мнение за хората от други раси или ще чувствате, че не можете да ги проумеете и не знаете как да разговаряте или да взаимодействате с тях. Разбирането на тези истини не ви ли помага да общувате с тези хора? Ще ви помогне да гледате на целия човешки род от правилната позиция и от правилната гледна точка. Това е ползата от разбирането на истината. Когато разбереш истината, твоята гледна точка за нещата ще бъде правилна и също така ще бъде сравнително широкоскроена, а не толкова тесногръда. В противен случай винаги ще ти липсва увереност като водач или работник. Първо, ще чувстваш, че ти липсва преживяване на живота. Второ, ще чувстваш, че не си имал достатъчно преживявания. Трето, ще чувстваш, че не си добър в говоренето и не можеш да прозреш състоянията на повечето хора; по-специално, когато видиш по-възрастни хора, ще се страхуваш и ще бъдеш нервен, и няма да смееш да говориш. Някои хора казват: „Особено когато видя, че дългогодишни религиозни вярващи имат известни познания за Библията, не знам как да им проповядвам евангелието, страхувам се и се чувствам по-низш от тях“. Ти разбираш толкова много истини, така че от какво се страхуваш? Не е ли това, че не можеш да прозреш нещата? След като хората разберат истината, те трябва да могат да разрешат тези въпроси и проблеми и вече няма да бъдат възпирани от тези неща.

Какви аспекти на истината разбрахте чрез темите, по които разговаряхме днес? Наясно ли сте с Божието дело и това как Бог спасява хората, Божиите методи за спасяване на хората и аспектите на хората, които Бог променя? (Да.) Сега, след като сте наясно с тези неща, не чувствате ли още повече важността на практикуването на истината и на оценяването на всичко чрез истината? (Да.) Не мислите ли още повече, че е изключително важно да се стремите към истината и да я разбирате? Ако някой не разбира истината, тогава той не може да прозре нито един въпрос, не може да прозре всички типове хора и не може да прозре хората от всички страни и етноси, и следователно той е глупак, идиот. Когато някои индивиди видят хора, които носят очила, те предполагат, че са професори или интелектуалци, и затова се чувстват възпирани и не смеят да говорят, а когато видят високи хора, които изглеждат добре, се чувстват по-низши от тях. След като разберат истината, хората по същество няма ли да бъдат повлияни от тези неща? От една страна, те няма да се възпират; от друга страна, те — до известна степен — ще подобрят своето отношение и гледна точка относно справянето с хората и нещата, а също така ще имат известно прозрение за това. Това ще бъде от полза за изпълнението на техния дълг, особено що се отнася до извършването на работа от водачи и работници на всички нива. След като хората разберат целите и истинското значение на Божието дело, как трябва да действат, за да подходят правилно към собствените си присъщи условия? Колко принципа има? (Тези, за които се сещам, са, че хората трябва да гледат правилно на индивидуалността, заложбите и другите си условия, да спрат да преследват свръхестествени неща и да спрат да се стремят да бъдат свръхчовеци, да правят всичко, на което са способни, по най-добрия начин и да не се насилват да постигнат това, което не е по силите им. По този начин животът им ще бъде по-освободен, а човешката им природа ще става все по-нормална.) Първо, ако искаш да избегнеш вършенето на глупави или неразумни неща, първо трябва да разбереш собствените си условия: какви са твоите заложби, какви са твоите силни страни, в какво си добър и в какво не си, както и какви неща можеш и не можеш да правиш въз основа на твоята възраст, пол, знанията, които притежаваш, и твоите прозрения и преживяване на живота. Тоест трябва да си наясно какви са твоите силни и слаби страни в дълга, който изпълняваш, и в работата, която вършиш, и какви са недостатъците и достойнствата на твоята собствена индивидуалност. След като си наясно със собствените си условия, достойнства и недостатъци, трябва да погледнеш кои достойнства и силни страни трябва да се поддържат, кои недостатъци и слабости могат да бъдат преодолени и кои изобщо не могат да бъдат преодолени — трябва да си наясно с тези неща. За да постигнеш тази яснота, от една страна, трябва да търсиш истината, да размишляваш и да придобиваш знания за тези неща, като сравняваш Божиите слова с действителното си положение, и в същото време да се молиш Бог да разкрие тези неща. От друга страна, можеш също да попиташ братята и сестрите около теб и да ги накараш да ти дадат насоки и съвети. По този начин ще имаш по-дълбоко разбиране за себе си и ще имаш повече идеи и насоки, когато става въпрос за познаването на себе си. Има някои проблеми, които не могат да се разрешат от хората. Например може да си склонен да се изнервяш, когато говориш с други хора. Когато се сблъскваш със ситуации, може да имаш собствени идеи и гледни точки, но да не можеш да ги изразиш ясно. Чувствате се особено нервни в присъствието на много хора, говорите несвързано и устните ви треперят. Някои хора дори заекват. А други, ако присъстват представители на противоположния пол, са още по-малко разбираеми — просто не знаят какво да кажат или какво да направят. Лесно ли се преодолява това? (Не.) Поне в краткосрочен план за теб не е лесно да преодолееш този недостатък, защото той е част от вродените ти условия. Ако след няколко месеца практикуване все още си нервен, нервността ти ще се превърне в напрежение, което ще ти се отрази негативно, като те кара да се страхуваш да говориш, да се срещаш с хора, да присъстваш на събрания или да изнасяш проповеди и тези страхове ще те смажат. Какво тогава трябва да направиш? Можеш да размишляваш по този въпрос и да говориш за него с други хора, да видиш каква е нагласата на другите, когато се сблъскат с този проблем, и как го решават и след това ти също трябва да практикуваш по този начин. Да кажем, че по време на днешното събиране си в доста добра форма; в добро настроение си и освен това си трогнат от четенето на Божиите слова и изпитваш особено желание да се изразиш. Случайно това е събиране на малка група само от няколко души, така че се опитваш да разговаряш с няколко думи и се чувстваш доста добре, и не си нервен. В тази ситуация, когато не си под никакъв натиск и изобщо не си се подготвял, ти се изразяваш свободно много добре и всички са наистина трогнати и назидавани от това. Това не е ли напредък? Просто започни да се упражняваш да говориш и да разговаряш на събирания на малки групи, където има малко хора, и постепенно ще можеш да говориш нормално, а нервността ти ще изчезне малко по малко. Упражняването по този начин ще постигне най-добри резултати. Първо, избери събиране на малка група, където има малко хора, или неофициална обстановка, за да се упражняваш в това, като говориш и разговаряш спонтанно, сякаш си бъбрите, за да преодолееш този свой недостатък. Понякога, след като говориш една минута, може да се почувстваш малко нервен, може да се чувстваш по-малко уверен, колкото повече говориш, и може да имаш по-малко за казване, колкото повече продължаваш; в такива случаи не говори повече — бързо приключи и спри. Понякога, след като говориш известно време, всички може да са склонни да слушат и да се чувстват много освободени; в такава атмосфера твоята нервност и стрес ще се разсеят, без да го осъзнаеш. Само при такива обстоятелства този твой недостатък може постепенно да бъде подобрен — но той няма да бъде преодолян. Ако чувстваш, че след едномесечно обучение състоянието ти не се е подобрило много и дори в сърцето ти се поражда някакво напрежение, което те изнервя все повече, и това засяга нормалната ти работа, живот и изпълнение на дълга, тогава не е необходимо да продължаваш да се упражняваш. Достатъчно е, ако можеш да изпълняваш дълга си нормално. Просто се съсредоточи върху това да изпълняваш добре дълга си — това е правилно. Запази тази слабост, този недостатък в сърцето си, моли се тихо на Бог, а след това намери подходящи поводи да работиш над говоренето и общуването с хора, като изразяваш това, което искаш да кажеш, чрез произнасяне на всяка дума, структурирано и ясно говорене. По този начин твоята слабост, този недостатък, постепенно ще се подобри. Възможно е след година или две, с възрастта да можеш да станеш по-зрял и по-запознат с хората около себе си и техните погледи, мнения и атмосферата, която се създава, когато всички са заедно, може вече да не ти причиняват напрежение, робуване или възпиране — тогава недостатъкът ти може да се превъзмогне и преодолее сред тези хора. Именно този тип хора имат най-сериозната форма на този недостатък. Те могат да го преодолеят само чрез продължително каляване и обучение в такава среда. Разбира се, има и хора, които постепенно преодоляват този недостатък за кратко време — от три до пет месеца. Те не са нервни, когато общуват и разговарят с другите в обикновени ситуации, освен когато са изправени пред големи поводи. Затова, ако можеш да преодолееш тази слабост, този недостатък, в краткосрочен план, тогава го направи. Ако се преодолява трудно, тогава не се занимавай с него, не се бори с него и не се предизвиквай. Разбира се, ако не можеш да го преодолееш, не бива да се чувстваш негативно. Дори ако никога през живота си не можеш да го преодолееш, Бог няма да те заклейми, защото това не е твоят покварен нрав. Твоята сценична треска, твоята нервност и страх — тези проявления не са отражение на твоя покварен нрав. Независимо дали са вродени, или са причинени от средата в по-късен етап от живота, в най-лошия случай те са слабост, недостатък на твоята човешка природа. Ако не можеш да го промениш в дългосрочен план или дори в рамките на твоя живот, не се занимавай с него, не му позволявай да те възпира, не ставай негативен заради него, защото това не е твоят покварен нрав — няма смисъл да се опитваш да го промениш или да се бориш срещу него. Ако не можеш да го промениш, приеми го, остави го да съществува и се отнасяй към него правилно, защото можеш да живееш с тази слабост, с този недостатък — това, че го имаш, не влияе на следването ти на Бог и на изпълнението на дълга ти. Щом можеш да приемеш истината и да изпълняваш дълга си по най-добрия възможен начин, пак можеш да бъдеш спасен. Той не влияе на твоето приемане на истината и не влияе на твоето постигане на спасение. Следователно не бива често да се възпираш от определена слабост или недостатък на човешката си природа, нито често да ставаш негативен и обезкуражен или дори да се отказваш от дълга си и от стремежа към истината, като поради същата причина пропуснеш възможността да бъдеш спасен. Това изобщо не си струва. Така би постъпил един глупав, невеж човек.

Някои хора могат да достигнат само средни тонове, когато пеят, и не могат да достигнат високите, колкото и да се упражняват. И така, какво може да се направи по този въпрос? Просто пейте тонове в средния и ниския диапазон; достатъчно е просто да пеете добре тези тонове. Ако постоянно искаш да се предизвикваш, като казваш: „Добър съм в пеенето на средни тонове. Искам да се предизвикам да достигна високи тонове“, тогава дори да успееш в това предизвикателство, то ще бъде безсмислено и няма да означава, че си придобил истината. В най-добрия случай това просто ще означава, че си придобил допълнително умение, можеш да изпълняваш допълнителен дълг, можеш да пееш още няколко песни и можеш да бъдеш малко повече в центъра на вниманието. Но какво от това? Да бъдеш повече в центъра на вниманието означава ли, че практикуваш повече истината? Има ли връзка между тези две неща? (Не.) Ако можеш да пееш средни тонове, тогава ги пей добре. Ако не можеш да пееш добре високи тонове, но настояваш да се напрягаш да ги пееш и в крайна сметка не можеш да ги изпееш правилно, а също така се поболяваш от изтощение, Бог няма да запомни това. Няма значение дали можеш да пееш високи или средни тонове, стига да можеш да пееш добре и да си отдаден, и да даваш всичко от себе си в своя дълг, без да си нехаен или хитър и да се скатаваш, или безразсъдно да вършиш злосторничества, или да бълваш гръмки идеи, и да се стремиш — било то по отношение на техника, емоция, качество на тона и ноти — да пееш по стандартен, красив начин, който докосва сърцето, и да пееш по начин, който може да трогне хората, да успокои сърцата им пред Бог и да ги назидае, когато те слушат, тогава това е изпълнение на дълга по начин, който отговаря на критериите. Ако винаги искаш да разширяваш границите на възможностите си и винаги искаш да правиш лични пробиви и да надминаваш себе си, това е разкриване на твоя сатанински покварен нрав, а не изпълнение на дълга ти. След като си свършил добре собствената си работа и си направил добре това, което си способен да постигнеш, е добре да научиш нещо полезно за своя дълг в свободното си време, но Бог не изисква това. Да предположим, че пееш добре средни тонове, а в свободното си време се упражняваш да пееш високи тонове. След известно време правиш пробив и след две-три години упорит труд можеш да пееш добре и високи тонове. Можеш да пееш както средни, така и високи тонове и да изпълняваш и двата дълга; можеш да изпълняваш и двата дълга според принципите на истината и да пееш с цялото си сърце, без да си нехаен, хитър или да се скатаваш, или да изричаш гръмки идеи. Това е още по-добре, това е добро дело и Бог ще го запомни. Но да кажем, че не можеш да постигнеш това и все още винаги си мислиш: „Бог има високи очаквания към мен, не съм ли хитър и не се ли скатавам, ако пея само средни тонове? Бог не е удовлетворен!“. Това е твоя собствена фантазия. Ти правиш догадки за Бог и се занимаваш с практиката „да оценяваш благородното по стандартите на неблагородното“. Бог не е поставял такива изисквания към теб. Това, което Бог изисква от теб, е да вършиш добре това, което трябва да вършиш, в рамките на твоите вродени заложби и способности, и ако го вършиш добре според принципите, изисквани от Бог, тогава Бог вече ти е дал отлична оценка. Но ако не се опитваш да вършиш добре това, което си способен да постигнеш, и не го вършиш според принципите, а винаги си хитър и се скатаваш, и винаги искаш да изричаш гръмки идеи, и не практикуваш различните певчески техники, но все пак искаш да разширяваш границите на възможностите си, тогава твоето действие по този начин е лишено от разум, то е проявление на надменност и невежество и Бог няма да бъде доволен. Той категорично няма да каже: „Този човек може да пее средни тонове, а се опитва да пее и високи. Въпреки че не може да пее добре високите тонове, това е доста съвестно от негова страна и това е достатъчно“. Бог няма да гледа на теб по този начин, така че не се чувствай самодоволен. Бог наблюдава само дали постъпваш по начин, който съответства на положението ти, и дали си човек, който изпълнява добре дълга си на сътворено същество. Той наблюдава дали при изпълняването на дълга си влагаш цялото си сърце и всички сили в него при присъщите условия, които Бог ти е дал, и дали действаш според принципи и постигаш резултатите, които Бог желае. Ако можеш да доведеш всички тези неща докрай, Бог ще ти даде пълна оценка. Да предположим, че не вършиш нещата в съответствие с Божиите изисквания и дори да се опитваш усърдно и да полагаш усилия, всичко, което правиш, е просто да се перчиш и да се изтъкваш, и не действаш според истините принципи, нито влагаш цялото си сърце и сила, за да удовлетвориш Бог при изпълнението на своя дълг. В такъв случай твоите проявления и поведение са отвратителни за Бог. Защо Бог се отвращава от тях? Той казва, че не се съсредоточаваш върху истинските задачи, не си вложил цялото си сърце, всички сили или целия си ум в изпълнението на дълга си и не вървиш по правилния път. Заложбите, дарбите и талантите, които Бог ти е дал, вече са достатъчни — само че ти не си удовлетворен, не си отдаден на дълга си, никога не знаеш мястото си, винаги искаш да изказваш високопарни идеи и да се изтъкваш, като в крайна сметка объркваш дълга си. Не си пуснал в действие заложбите, дарбите и талантите, дадени ти от Бог, не си положил всички усилия и не си постигнал никакви резултати. Въпреки че може да си доста зает, Бог казва, че си като клоун, а не като човек, който си знае мястото и е съсредоточен върху истинските си задачи. Бог не харесва такива хора. Следователно, независимо какви са твоите планове и цели, ако в крайна сметка не започнеш да изпълняваш дълга си според принципите, изисквани от Бог, с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила, въз основа на присъщите заложби, дарби, таланти, способности и други дадености, които Бог ти е дал, тогава Бог няма да запомни какво си направил и ти няма да изпълняваш дълга си, а по-скоро ще вършиш зло.

Разбрахте ли принципа на практикуване за това как правилно да подхождате към вродените си условия — тоест към собствените си условия, достойнства и недостатъци? (Да.) Коя е първата стъпка? Първо, възползвай се максимално от присъщите и съществуващи дарби, способности и силни страни, които Бог ти е дал, както и от техническите или професионалните умения, които си в състояние да придобиеш и постигнеш, и не се сдържай. Ако вече си удовлетворил Бог по отношение на всички тези неща и смяташ, че все още можеш да достигнеш по-големи висоти, тогава виж в кои технически или професионални умения можеш да направиш подобрение или пробив в рамките на това, което заложбите ти могат да постигнат. Можеш да продължиш да учиш и да се усъвършенстваш въз основа на това, което можеш да постигнеш със собствените си заложби. И така, как трябва човек да практикува избавянето от своите представи и фантазии за Божието дело? Първо, трябва да разбереш какви са твоите вродени условия, какво ти е дал Бог, как трябва да използваш тези неща и как да разгърнеш пълния им потенциал и да се възползваш максимално от тях, и да ги превърнеш в основни условия — а не в пречки — за това да изпълняваш отдадено дълга си. Разбери собствените си силни страни и ги остави да се проявят. Разбери собствените си недостатъци и слабости и ако можеш да ги промениш в кратък период от време, направи го; ако не е лесно да се променят, не им позволявай да се превръщат в препъникамъни или пречки в процеса на изпълнение на твоя дълг, не се възпирай и не се влияй от тях и не бъди окован или напълно ограничен от тях. Да кажем например, че си роден с лошо здраве и крехка физика и постоянно искаш да преодолееш това и искаш да можеш да ядеш, да пиеш и да стоиш до късно като нормален човек, но Бог не ти е дал този капитал. Тогава трябва да се справяш с всеки ден въз основа на собствените си условия и да вършиш нещата според принципите, изисквани от Бог. Не се предизвиквай и не позволявай на собствените си недостатъци и слабости да се превръщат в препъникамъни и пречки по пътя ти на следване на Бог, изпълнение на дълга и стремеж към истината; не им позволявай да провокират негативизъм у теб и още повече, не се отказвай от стремежа към истината или от изпълнението на дълга си, нито изпитвай завист и омраза към другите само защото имаш определени слабости, недостатъци и несъвършенства — нищо от това не бива да го има. Трябва да подхождаш правилно към собствените си слабости и недостатъци; ако не можеш да ги промениш, трябва да им позволиш да съществуват, а след това да търсиш истината, за да разбереш Божиите намерения, и да можеш да подхождаш към тях правилно, и да не бъдеш възпиран от тях. Защо трябва да правиш това? Това е разумът, който нормалната човешка природа трябва да притежава. Ако разумът на твоята човешка природа е нормален, трябва да се изправиш срещу своите слабости и недостатъци по правилния начин. Трябва да ги признаеш и да ги приемеш. Това е полезно за теб. Да ги приемеш не означава те да те възпират, нито често да си негативен заради тях, а по-скоро означава да не си възпиран от тях, като признаеш, че си просто обикновен член на поквареното човечество, със своите недостатъци и слабости, с нищо, с което да се хвалиш, и че Бог е Този, Който издига хората, за да изпълняват дълга си, и че именно Бог възнамерява да вложи Своето слово и живот в тях, като им позволи да постигнат спасение и да се избавят от влиянието на Сатана — че това е изцяло издигането на хората от Бог. Всеки човек има недостатъци и слабости. Трябва да позволите на своите недостатъци и слабости да съжителстват със самите вас, да не ги избягвате или покривате и да не се чувствате често вътрешно потиснати или дори винаги да се чувствате непълноценни заради тях. Ти не си непълноценен. Ако можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, с цялата си сила и с целия си ум, по най-добрия начин, на който си способен, и ако имаш искрено сърце, тогава ти си ценен като злато пред Бог. Ако не можеш да платиш цената и ти липсва преданост при изпълнението на твоя дълг, тогава дори вродените ти условия да са по-добри от условията на средностатистическия човек, ти не си ценен пред Бог и не струваш дори една песъчинка. Разбра ли? (Да.) Независимо дали става въпрос за твоя естествен външен вид, твоите естествени заложби и таланти, или слабостите и несъвършенствата на някой аспект от твоята човешка природа, не им позволявай да те възпират и да влияят на твоята преданост и покорство към Бог, не им позволявай да влияят на твоя стремеж към истината и, разбира се, още повече не им позволявай да влияят на важния въпрос за твоето спасение. Трябва да подхождаш правилно към своите слабости и несъвършенства и да им позволиш да съществуват съвместно с теб, което означава, че вече не бива да се опитваш да ги променяш, защото те ни най-малко няма да повлияят на изпълнението на твоя дълг с цялото ти сърце, ум и сила, и разбира се, те също няма да повлияят на изпълнението на твоя дълг според принципите, и още по-малко ще повлияят на твоя стремеж към истината във вярата ти в Бог през целия ти живот или ще повлияят на това как гледаш на хората или нещата и как постъпваш и действаш в процеса на стремеж към истината. Разбира се, не бива винаги да поставяш изисквания към себе си с мисълта: „Не бива да показвам този недостатък, да позволявам на другите да видят слабостите ми и да позволявам на другите да ме гледат отвисоко!“. Ако го правиш, тогава ще живееш много уморителен живот. Ако позволиш на своите слабости и недостатъци да съществуват съвместно с теб, тогава им позволи да съществуват и дори другите да видят твоите слабости, това може дори да е от полза за теб, а също и защита, която ще ти попречи да станеш надменен и самонадеян. Разбира се, за много хора е нужна смелост, за да разкрият собствените си слабости и недостатъци. Някои хора казват: „Всеки разкрива собствените си силни страни и достойнства. Кой умишлено би разкрил собствените си слаби страни и слабости?“. Не става въпрос за това да ги разкриваш умишлено, а да им позволиш да бъдат разкрити. Например, ако си плах и често се чувстваш нервен, когато говориш пред много хора, можеш да поемеш инициативата да кажеш на другите: „Лесно се изнервям, когато говоря; просто моля всички да проявят разбиране и да не ми намират кусури“. Ти поемаш инициативата да разкриеш своите слабости и недостатъци пред всички, за да могат да проявят разбиране и да те толерират, и всеки да те опознае. Колкото повече всеки те опознава, толкова по-спокойно ще бъде сърцето ти и толкова по-малко ще бъдеш възпиран от своите слабости и недостатъци. Това всъщност ще бъде от полза и ще ти помогне. Постоянното прикриване на твоите слабости и недостатъци доказва, че не искаш да съществуваш съвместно с тях. Ако им позволиш да съществуват съвместно с теб, трябва да ги разкриеш; не се срамувай и обезкуражавай и не се чувствай по-низш от другите, нито мисли, че не си добър и нямаш надежда да бъдеш спасен. Стига да можеш да се стремиш към истината и да можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, цялата си сила и целия си ум според принципите, и сърцето ти да е искрено, и да не си нехаен към Бог, тогава имаш надежда да бъдеш спасен. Ако някой каже: „Виж колко си безполезен и плах. Толкова се изнервяш само като кажеш няколко думи и цялото ти лице почервенява“, тогава трябва да кажеш: „Имам слаби заложби и не съм добър в говоренето. Ако ме насърчите, тогава ще имам смелостта да се упражнявам да говоря“. Не мисли, че не си добър или че се излагаш. Тъй като знаеш, че това са твоите слабости и проблеми с твоята човешка природа, трябва да се изправиш пред тях и да ги приемеш. Не се влияй по никакъв начин от тях. Що се отнася до това кога тези слабости и недостатъци ще се променят, не се занимавай с това. Просто се съсредоточи върху това да живееш и да изпълняваш дълга си нормално по този начин. Просто трябва да помниш: тези слабости и недостатъци на човешката природа не са негативни неща или покварен нрав и стига да не са покварен нрав, те няма да повлияят на изпълнението на твоя дълг или на твоя стремеж към истината, и още по-малко ще повлияят на постигането на спасение от теб; разбира се, още по-важно е, че те няма да повлияят на това как Бог те вижда. Това не успокоява ли ума ти? (Да.) Ако все още се притесняваш, че другите ще те гледат отвисоко, това е проблем на твоя надменен нрав и трябва да преодолееш този надменен нрав. Това е пътят на практикуване за правилно подхождане към собствените ти слабости и недостатъци. Практикуването по този начин не улеснява ли избавянето от тези неща и вече да не бъдеш възпиран от тях? (Да.)

Ще си влияят ли взаимно нормалното изпълнение на дълга на човека и слабостите и недостатъците на неговата човешка природа? (Чрез Божието общение сега разбирам, че слабостите и недостатъците на човешката природа не са покварен нрав и че те няма да повлияят на нормалното изпълнение на дълга на хората. Стига хората да изпълняват дълга си според истините принципи, те ще постигнат добри резултати. Що се отнася до слабостите и несъвършенствата на човешката природа, ако сме способни да ги преодолеем, тогава можем да го направим. Ако не можем да ги преодолеем в кратък период от време, тогава трябва да им позволим да съществуват и да можем да подходим към тях правилно.) Ако имаш ниско ниво на образование, но трябва да използваш академични знания в своя дълг, не е ли това вид недостатък? (Да.) И така, как може да се разреши тази трудност? (Мога да изпълнявам дълг, който ми подхожда, въз основа на нивото на моето образование. Или, ако този дълг ми подхожда, но изисква определено количество академични знания, мога да потърся някои образовани братя и сестри, с които да си сътруднича — можем да използваме силните страни на другия, за да компенсираме слабостите си, и да изпълним този дълг заедно.) Може ли истината да компенсира ниското ниво на образование? (Може, защото когато човек има истината, той може да прозре нещата.) Образованието е нещо на ниво знание. Без значение колко си знаещ, ако не разбираш истината, тогава, когато говориш или пишеш статии, ще можеш да използваш само правилна граматика, няма да можеш да обясниш ясно или да разрешиш въпроси, които се отнасят до истината. Следователно образованието не е важно; истината е по-важна от образованието. Разбира се, ако нямаш образователна основа и ако дългът, който изпълняваш, включва академични знания, няма да си компетентен в него. Ако обаче разбираш истината, можеш да напътстваш други хора — можеш да извършваш проверка по отношение на истините принципи. Ако имаш ниско ниво на образование и ти липсва способността да се изразяваш, и искаш да проповядваш или да разговаряш за истината, можеш да потърсиш образован човек, който да ти помогне да подредиш черновите си. Тогава ще ти бъде лесно да постигнеш резултати, когато разговаряш или проповядваш. Въпреки това, най-малкото, трябва да разбираш истината. Ако не разбираш истината и освен това си необразован, няма да можеш да изпълняваш дълг, който включва академични знания, и затова трябва да изпълняваш дълг, който отговаря на нивото на твоето образование. Това не разрешава ли проблема? (Да.) И така, Стремежът към истината е най-важното нещо, независимо от коя гледна точка го разглеждаш. Можеш да избегнеш слабостите и недостатъците на човешката природа, но никога не можеш да избегнеш пътя на стремеж към истината. Независимо колко съвършена или благородна може да е твоята човешка природа, или дали може би имаш по-малко пропуски и недостатъци и повече силни страни от другите хора, това не означава, че разбираш истината, нито може да замени твоя стремеж към истината. Напротив, ако се стремиш към истината, разбираш много от нея и имаш достатъчно дълбоко и практическо разбиране за нея, това ще компенсира много слабости и проблеми в твоята човешка природа. Да кажем например, че си плах и интровертен, заекваш и не си много добре образован, т.е. имаш много недостатъци и несъвършенства, но имаш практическо преживяване и макар че заекваш, когато говориш, можеш ясно да разговаряш за истината и това общение е от полза за всички, когато го чуят, разрешава проблеми, дава възможност на хората да излязат от негативността и разсейва техните оплаквания от Бог и погрешните им разбирания за Него. Виждаш ли, въпреки че заекваш, думите ти могат да разрешават проблеми — колко важни са тези думи! Когато ги чуят лаици, те казват, че си необразован човек и не спазваш граматическите правила, когато говориш, а понякога и думите, които използваш, не са наистина подходящи. Възможно е да използваш местен диалект или ежедневен език и думите ти да нямат класата и стила на високообразованите хора, които говорят много красноречиво. Въпреки това твоето общение съдържа истината реалност, то може да разреши трудностите на хората и след като те го чуят, всички тъмни облаци около тях изчезват и всичките им проблеми се разрешават. Виждаш ли, не е ли важно да се разбира истината? (Важно е.) Да кажем, че ти не разбираш истината и макар че имаш известни академични познания и говориш красноречиво, когато всички те чуят, си мислят: „Твоите думи са просто доктрини, в тях няма и частица от истината реалност и те изобщо не могат да разрешат реални проблеми, така че не са ли празни всички тези твои думи? Ти не разбираш истината. Не си ли просто фарисей?“. Макар че си изрекъл много доктрини, проблемите остават нерешени и ти си мислиш: „Говорех съвсем искрено и сериозно. Защо не разбрахте това, което казах?“. Ти си изговорил цял куп доктрини, но онези, които са били негативни, си остават негативни, а онези, които са имали погрешни разбирания за Бог, все още имат такива погрешни разбирания и нито една от трудностите, които съществуват при изпълнението на дълга им, не е преодоляна — това означава, че думите, които си изрекъл, са били просто глупости. Независимо колко недостатъци и пропуски има в човешката ти природа, ако думите, които изричаш, съдържат истината реалност, тогава твоето общение може да разреши проблемите. Ако думите, които изричаш, са доктрини и са лишени от най-малкото практическо познание, тогава колкото и да говориш, няма да си способен да разрешиш истинските проблеми на хората. Независимо как хората възприемат теб, докато нещата, които казваш, не са в съгласие с истината и не могат да отговорят на състоянията на хората или да преодолеят техните трудности, то хората няма да искат да ги слушат. И така, кое е по-важно: истината или собствените условия на хората? (Истината е по-важна.) Стремежът към истината и разбирането на истината са най-важните неща. Така че, независимо какви недостатъци имаш по отношение на човешката си природа или вродените си условия, не трябва да бъдеш възпиран от тях. Вместо това трябва да се стремиш към истината и да компенсираш различните си недостатъци, като разбираш истината, и ако откриеш някои недостатъци в себе си, трябва да побързаш да ги коригираш. Някои хора не се съсредоточават върху това да се стремят към истината, а вместо това винаги се съсредоточават върху преодоляването на трудностите, недостатъците и пропуските в човешката си природа и върху отстраняването на проблемите с човешката си природа и се оказва, че полагат няколко години усилия, без да получат ясни резултати и вследствие на това се чувстват разочаровани от себе си, и си мислят, че човешката им природа е твърде лоша и че са непоправими. Това не е ли много глупаво?

Някои хора изглеждат нежни, толерантни и търпеливи; говорят изтънчено и изпълняват работата бързо и енергично като мълния и с властно присъствие. Тяхната човешка природа изглежда доста съвършена и те имат стандартното поведение на ръководител. Обаче не разбират абсолютно никакви истини, опитват се да използват доктрини, за да разрешават всякакви проблеми, и са неспособни да вършат каквато и да е съществена работа или да прилагат работни разпоредби. Не са ли безполезни? Това са типични фарисеи. Външно фарисеите са безупречно облечени, достолепни и уравновесени; те са културни, добре запознати с етикета, учтиви, любящи, толерантни и търпеливи. Държанието им е изключително благоприлично и говорят на другите с особена нежност, скромност и смирение. Не можеш да видиш никакви несъвършенства, пропуквания или слабости у тях. Съдейки по тяхната човешка природа, те изглеждат особено надеждни, проницателни, изтънчени и грациозни, точно като културните и елегантни господа, за които говорят китайците. Тяхната човешка природа изглежда съвършена и външно не може да им се намери никаква грешка, но разбират ли те Божиите намерения? Разбират ли принципите за вършене на всякакви неща? Тези хора могат да говорят с часове на всяко събиране, а онези, които не разбират истината, падат ничком от възхищение с мисълта, че говорят много красноречиво и се изразяват по много ясен и логичен начин. Но тези, които разбират истината, след като ги изслушат, знаят, че това, което говорят, е изцяло доктрина и че то не разрешава действителните трудности на хората, като се насочва към техните проблеми. Тези личности пренебрегват какви всъщност са реалните трудности на хората и знаят само как да проповядват празни доктрини и да говорят безкрайно за възвишени и кухи теории. След като говорят, те дори се чувстват доста доволни от себе си, като си мислят, че разбират истината и притежават истината реалност. Всъщност това, към което се стремят, е просто да прикрият външния вид на своята човешка природа, за да я направят да изглежда съвършена и елегантна, да изглежда възвишена и величествена. Същността им и поквареният им нрав, които се съпротивляват на Бог, обаче не са се променили ни най-малко. Техните представи за Бог, тяхното непокорство към Него, техните погрешни разбирания, недоверчивост и подозрения по отношение на Бог, и особено техните неразумни изисквания и прекомерни желания към Бог изпълват целия им ум. Те изобщо не се стремят към истината, нито изобщо я приемат. Така че да се опише тяхната човешка природа като „съвършена“ означава да се използва „съвършен“ в унизителен смисъл, защото никоя човешка природа не е съвършена; тяхното „съвършенство“ е чисто и просто фасада и прикритие. Човешка природа без слабости не съществува; тя е фасада, не им вярвайте. Колкото по-съвършени изглеждат хората отвън, толкова повече трябва да се пазиш от тях, да ги наблюдаваш и да ги разпознаваш. Как да ги разпознаваш? Общувай с тях повече, говори с тях повече и виж дали разбират себе си. Да предположим, че казват: „Аз съм дявол, аз съм Сатана, съпротивлявам се на Бог, покварен съм! Аз съм грешник, най-голям грешник, Бог не ме намира за приятен, Бог ме ненавижда!“ или: „Аз съм сляп и глупав, беден и жалък! Аз съм мръсен, нечист съм!“. Има ли някакви действителни факти в тези думи? Има ли някакво съществено разбиране? (Не.) Те нямат абсолютно никакво разбиране за собствения си покварен нрав; те дори не признават факта, че имат покварен нрав. Те просто се учат да говорят празни думи и някои теории. Тези празни думи и теории не са разбиране, което идва от това, което са почувствали или преживели в дълбините на сърцата си; те са просто добре звучащи думи, всичко това е фасада, която представят. Ако след това поискаш да говорят за собствените си преживявания, как са стигнали до разбирането на собствения си покварен нрав и на какво кастрене са били подложени, и кои Божии слова са прочели след това, за да преодолеят покварения си нрав, те се държат така, сякаш не са те чули, и отново изричат куп безполезни думи: „Моите заложби са лоши, роден съм грешник, аз съм долен човек в купчина тор, недостоен съм за Божието спасение! Имам покварен нрав и не съм способен да свидетелствам за Бог, където и да съм; просто обичам да имам статус“. Ако ги попиташ как са се опитали да преодолеят това, те пак ще ти дадат отговор, който няма нищо общо с въпроса: „Хората не бива да имат статус; щом хората получат статус, с тях е свършено. Преследването на статус е прекомерно желание. Просто се опитай да бъдеш най-незначителният човек и където и да отидеш, сядай на най-ниското столче, сядай на най-незабележимото място. Хората трябва да бъдат смирени; това се нарича смирение“. Претърпели ли са някаква съществена промяна? Имали ли са някакви реални преживявания? (Не.) Нито едно от тези неща не се е случило. Имат ли някакво разбиране за собствения си покварен нрав? (Не.) Те нямат никакво разбиране за него. И така, приемат ли те истината или Божиите слова? (Не.) Хората, които не признават, че имат покварен нрав, никога не приемат истината. Ако приемаха истината, те щяха да сравняват всяка своя дума и действие и разкриването си на поквара с Божиите слова. Когато разкриваха поквара, те щяха да се самоанализират, като се питат защо в еди-какъв си контекст са разкрили поквара и какво са си мислели и от какво са били управлявани по онова време. Чрез разобличаването на Божиите слова и правенето на сравнения те щяха да открият, че това е покварен нрав и че не са толкова осветени или чисти, колкото са си представяли, че се оказва, че и те притежават измамност, егоистични намерения, амбиции и желания и че просто не са хора, които притежават истината реалност. Имали ли са такива преживявания? Не. Те са изрекли много думи, но няма нито един факт, който да доказва, че признават, че имат покварен нрав. Те вярват в Бог от толкова много години, но нямат абсолютно никакво преживяване на истината. Те говорят само доктрини, само размишляват как да си сложат фасада и да се украсят, за да прикрият недостатъците и слабостите на своята човешка природа. Те се украсяват с външно поведение, действия, изражения на лицето, маниери и държание на фалшива духовност, докато държат покварения си нрав плътно, здраво и сигурно увит вътре в себе си. Те ни най-малко не приемат който и да било от различните проблеми на човешкия покварен нрав, които Бог разобличава, нито различните твърдения, които Бог използва, за да разобличи този нрав, нито им обръщат внимание, нито ги вземат присърце; те просто полагат усилия за външния вид на своята човешка природа. Ако след това поискаш да говорят за своето разбиране на Божиите слова, дали имат някакво истинско разбиране или преживяване на Неговите слова на наказание и правосъдие, Неговите слова, които разобличават покварения нрав на човечеството, или Неговите слова за Божия нрав, те избягват тези практически теми и отново бълват поток от духовни теории: „Бог е Създателят, Бог господства над всичко, Божиите дела са чудни! Бог е достоен да бъде възхваляван и възпяван, Бог е единствен, Божията власт и могъщество са върховни!“. Хората казват: „Тогава говори за собственото си преживяване. В кой случай видя Божия нрав и Божията святост?“. Те отговарят: „Бог е твърде велик, човекът е твърде незначителен, човекът е недостоен! В Божиите очи човекът е по-долен дори от мравките по земята. Бог въздига човека!“. Те имат ли такова разбиране? (Не.) Те изобщо нямат такова разбиране. Що за човек е това? (Лицемерен фарисей.) Това е лицемерен фарисей. Тези хора ни най-малко не приемат истината; Божиите слова и истината са просто лозунги и доктрини в техните очи. Те обикновено четат Божиите слова, пишат си бележки за духовна практика, посещават събирания и четат с молитва Божиите слова — те изпълняват всички тези процедури, без да пропускат нито една или да изоставят някоя. И така, какво са усвоили от четенето на тези Божии слова? Какво са придобили? Те не четат Божиите слова, за да разберат истината, още по-малко, за да съпоставят Неговите слова със собствения си покварен нрав, със своите представи и фантазии или с изопачените си мисли и възгледи, така че да могат да разрешат проблемите си и да стигнат до път, който да следват в своята практика. Те четат Божиите слова, за да се въоръжат с доктрини, така че да могат да изнасят лекции и да поучават другите на събиранията. Това, което казват, е различно всеки път и те дълго време могат да говорят непрекъснато, като подбират различни Божии слова, за които да разговарят с различни хора, с цел да накарат другите да ги уважават и да им се покланят. Някои хора са особено вещи в прикриването си — колко достойни за презрение могат да станат? Когато слушат думи, които съм изрекъл, и ги намират за полезни, те ги запомнят и след това търсят възможности да се изтъкнат по време на събирания. По-специално, когато са сред групи от новоповярвали — хора, които не са чули много проповеди и които не могат да запомнят Божиите слова, дори и да са прочели някои — те се възползват от тази възможност и започват да се изтъкват и да се перчат сред тези новодошли. След като ги изслушат, всички си мислят: „Този човек е просветлен от Светия Дух, той е духовен“. Да се използват такива средства, за да се перчат, за да спечелят уважението и поклонението на другите — това не е ли достойно за презрение? Не е ли подвеждане на хората? (Да.) Това е подвеждане на хората.

Ако през целия си живот се стремиш към истините принципи и търсиш Божиите слова като основа за преодоляване на покварения си нрав и нещата в теб, които не съответстват на истината, тогава в крайна сметка със сигурност ще бъдеш човек, който постига спасение. Но да предположим, че през целия си живот съсредоточаваш усилията си върху преодоляването на недостатъците и слабостите на своята човешка природа и търсиш пътища за това, като измисляш всякакви средства, за да се отървеш от всякакви недостатъци и слабости, така че да станеш човек, който е различен от останалите, съвършен и безупречен. Някои хора дори казват: „Искам да стана чист човек, възвишен и величествен човек, някой, който надхвърля всякаква нормална човешка природа“. Нека ти кажа: щом правиш това, ти си се провалил! Какъвто и недостатък или слабост на своята човешка природа да се опитваш да преодолееш, това няма нищо общо с твоето спасение, защото не се стремиш към истината, за да преодолееш покварения си нрав. Ако преодолееш слабостите и недостатъците на своята човешка природа, то най-много това просто означава, че отвън не могат да се видят недостатъци на човешката природа у теб и отвън изглеждаш съвършен и изтънчен. Да оставим настрана факта, че недостатъците и слабостите на твоята човешка природа по начало е невъзможно да се променят; дори и да бяха променени, твоите по-големи недостатъци и слабости — твоят покварен нрав — все още са скрити вътре в теб! Колкото повече си слагаш фасада и се стремиш към съвършена човешка природа, лишена от всякакви слабости, толкова повече твоят покварен нрав ще те оплита и обвързва дълбоко и здраво, като те прави още по-надменен, измамен, нечестив и непримирим. И каква е последицата от това? Това те кара да се отдалечаваш все повече от истината и от пътя на стремежа към истината. В крайна сметка отстраняването ще бъде твоят изход и с теб ще бъде свършено. Няма шанс Бог да направи изключение и да те спаси само защото външно си съвършен или изглеждаш като чист човек. Напротив, колкото повече се стремиш към съвършена човешка природа без никакви слабости, толкова повече Бог ще те ненавижда и няма да върши делото Си върху теб. Някои хора обаче често изпитват угризения и тъга, защото разкриват покварен нрав. Докато изпитват угризения, те развиват решимост да се стремят към истината, способни са да понасят трудности и да плащат цена, за да придобият истината, постоянстват в ежедневното четене на Божиите слова и се молят на Бог и търсят истината по всички въпроси. По този начин те стават все по-наясно с истината, като постепенно постигат известно навлизане, придобивки и действително изживяване по отношение на всички аспекти на истината. В крайна сметка, когато се сблъскат с всякакви хора, събития и неща, те имат съответните истини принципи, които да практикуват и с които да извършват проверка. След дългогодишно преживяване, чрез Божието наказание и правосъдие, кастрене, а също и чрез цената, която са платили в стремежа си към истината, те постепенно достигат до притежаване на истината като свой живот вътре в себе си. Тяхната надежда за спасение расте все повече, а вероятността да се бунтуват срещу Бог и да Го предават става все по-малка. Въпреки че слабостите и недостатъците на тяхната човешка природа и вродените им условия по същество остават непроменени, техният покварен нрав постоянно намалява, те се съпротивляват и бунтуват срещу Бог по-рядко, стават все по-харесвани от Бог, все по-назидателни за другите и все по-годни за оползотворяване. Ако такива хора продължат по този път, тогава те със сигурност ще бъдат тези, които постигат спасение; това са тези, които Божието дело възнамерява да спаси. Наблюдавайте хората около вас. Вижте кой винаги упорито полага усилия за външния вид, за дефектите, недостатъците и слабостите на своята човешка природа, като прави всичко възможно да се прикрива и маскира, за да спечели уважението, възхищението и поклонението на другите и да има статус в сърцата на хората — хората от този тип са фарисеи. Фарисеите имат само един краен резултат: да загинат заедно с мишките. Затова казвам, че с хората от този тип е свършено и те са отстранени.

От началото до края делото, което Бог извършва, не е да променя слабостите и недостатъците в човешката природа на хората, а само да възстанови съвестта и разума на нормалната човешка природа. Това, което Бог иска да промени, е поквареният нрав на хората. Разбира се, Бог също често говори за отърваване от покварения нрав на хората и по този начин да им даде възможност да постигнат спасение. И така, на каква основа е изградено възстановяването на нормалната човешка природа? То е изградено на основата на това хората да са се отървали от покварения си нрав. Постепенното възстановяване на нормалната човешка природа на хората означава, че тяхната съвест придобива чувствителност, разумът им става все по-нормален и те са способни да вършат правилни неща и да казват правилни думи от гледната точка на нормалната човешка природа; те не причиняват прекъсвания или смущения, речта и действията им не са импулсивни, слепи или прибързани, а се основават изцяло на принципите на Божиите слова, разумът им е особено нормален, а човешката им природа е особено порядъчна и добра. И така, на каква основа могат да се постигнат тези неща и да се достигне тази степен на възстановяване? Това се постига на основата на промяната на покварения нрав на хората, на това хората да се отърват от покварения си нрав чрез практикуване на истината и приемане на Божието правосъдие и наказание. Ако обаче поквареният ти нрав не бъде променен или не се отървеш от него, тогава дори човешката ти природа да е сравнително добра и да притежаваш известна съвест и разум, без истината като твой живот, твоята съвест и разум не могат да поемат контрола и ти все още често ще бъдеш повлияван, подбуждан и подстрекаван от покварения си нрав да вършиш неща, които противоречат на твоята съвест и разум. Следователно, дори да притежаваш малко чувство за справедливост, това е просто вид желание и решимост. Ти просто имаш малко добра човешка природа, но тъй като поквареният ти нрав е твоят живот и те контролира отвътре, това, което можеш да постигнеш, е просто да не вършиш зло и да не поемаш инициативата да мамиш другите и да им вредиш, което вече е доста добре. С други думи, можеш да се погрижиш за това да не вършиш зло, само когато собствените ти лични интереси не са засегнати, а щом личните ти интереси бъдат засегнати, поквареният ти нрав ще се появи, за да потисне твоята съвест и разум, като те кара да защитаваш собствените си интереси и права, и по този начин ще ти бъде много трудно да оставиш съвестта и разума да поемат контрола. Защо е така? Защото истината не е твоят живот; по-скоро сатанинският покварен нрав е твоят живот. Следователно можеш да разкриеш малко от съвестта или разума на своята човешка природа само когато интересите ти не са накърнени. Щом интересите ти бъдат накърнени или застрашени, поквареният ти нрав веднага ще се появи, за да потисне твоята съвест и разум, като те кара да вършиш неща, които противоречат на съвестта и разума — тоест неща, които противоречат на морала и моралната справедливост — и дори може да си способен да направиш всичко. Разбира се, може да се каже, че всички тези действия противоречат на истината; това е неизбежно. Следователно това, което човек изживява, не зависи от условията на неговата човешка природа, а от това какъв е неговият вътрешен живот същност. Ако той наистина има истината като свой живот, тогава животът му съдържа истината, Божиите слова и пътя да се бои от Бог и да отбягва злото. Тогава неговата съвест и разум на нормална човешка природа ще останат в оптимално състояние и ще могат да функционират, което ще му позволи да практикува истината и да действа според принципите. Ако обаче животът същност на даден човек е неговият покварен нрав, тогава неговата съвест и разум се свеждат до най-ниското ниво, тоест те просто не падат под най-ниския праг на човешката природа. Какъв е този най-нисък праг? „Няма да нападна освен ако не ме нападнат. Ако бъда нападнат, със сигурност ще контраатакувам“; „зъб за зъб, око за око“; „С техните камъни по техните глави“. Какво друго? „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“. Това е най-ниският праг за начина, по който постъпват много невярващи. За един невярващ да може да практикува по този начин вече е доста добре. Какво разбрахте от това? Ако не се стремиш към истината, няма да се отървеш от покварения си нрав, твоят живот същност няма да се промени, а ако твоят живот същност не се промени, тогава твоята съвест и разум на нормална човешка природа няма да бъдат възстановени по същество и само формално няма да паднат под най-ниския праг на нормалната човешка природа. Ако обаче се отървеш от покварения си нрав и твоят живот същност се е променил, тогава съвестта и разумът на твоята нормална човешка природа до известна степен ще бъдат оптимизирани и извисени. Какво означават тук „оптимизирани“ и „извисени“? Означава, че твоята съвест и разум започват да функционират нормално — не става въпрос просто да не пресичат най-ниския праг, а достигат нивото на практикуване на истината. Така наречените добри хора сред невярващите просто проявяват известна съвест и разум, не извършват очевидни злодеяния и не пресичат най-ниския праг на моралната справедливост. Това вече е доста добре; те могат да се считат за много добри хора. Хората, които имат истината като свой живот, обаче надхвърлят това; те имат способността да разпознават правилното от грешното и могат да идентифицират различни видове правилно и грешно, и да идентифицират различни типове хора. И така, каква е тяхната основа? Това са истините принципи. Те притежават истините принципи — не е ли това много по-високо от нивото на съвестта и разума? (Да.) Тъй като разбират истината и имат истината като свой живот, и основата, по която идентифицират различни неща, е много по-висока от нивото на обикновените покварени хора, те ще постоянстват в действията според истините принципи, когато се сблъскват със сложни въпроси. След като схванат истините принципи, умовете им няма да бъдат объркани и мисленето им ще бъде ясно. Какво означава ясно? Означава, че е рационално. Колкото и сложни да са въпросите, с които се сблъскват, истините принципи за практикуване са гравирани в сърцата им; те са схванали истината точно и задълбочено и тя вече е станала техен живот. Когато се сблъскат с всякакви сложни хора, събития и неща, те имат основен критерий, който е да се придържат към истините принципи. Тези истини принципи им позволяват да прозрат същността на различни сложни неща и каква е реалността на проблема; те могат да идентифицират тези неща. Това е тяхната рационалност. Тази рационалност не е ли по-висока от тази на обикновените хора? (Да.) Тогава, след като са достигнали това ниво, тяхната рационалност не е ли извисена и оптимизирана? (Да.) Именно този вид нормална човешка природа иска Бог; Бог не иска объркани хора. Някои хора казват: „Аз съм откровен и страхлив и винаги ме тормозят“, докато други казват: „Моите заложби са наистина лоши и нямам никакви способности или таланти“. Бог казва, че тези неща не са важни и че важното е дали разбираш истините принципи. Ако разбираш истините принципи и говориш и действаш според критериите и принципите на това да бъдеш честен човек, тогава дори невярващите да ти се подиграват, че си глупав, това не е истинска глупост. Защо? Защото, щом разбереш истините принципи, твоят разум става здрав и оптимизиран, по-висок от този на обикновените хора. Когато се сблъскаш с някакъв въпрос, не се объркваш; имаш правилните принципи, позиция и цели като основа за справяне с него. Умът ти е бистър и мислите ти са ясни. Ти действаш, като се стремиш да отговориш на тези принципи и критерии, и със сигурност не вървиш срещу Божиите намерения; със сигурност действаш съгласно Неговите намерения. След като си се справил с въпроса, независимо дали хората са го прозрели по онова време, щом мине достатъчно време и хората разберат, всички те ще бъдат напълно убедени и ще знаят, че начинът, по който си се справил, е бил изключително полезен. И така, каква е основната причина за постигането на такъв ефект? Това е, че имаш истината като свой живот. Само тогава твоята рационалност може да ти позволи да имаш точни преценки, точно окачествяване и точни заключения за всеки и всичко, както и точни принципи на практикуване и, разбира се, точни принципи за подпомагане и напътстване на хората. Тогава твоята рационалност не е ли извисена и оптимизирана? Откъде извлича такава рационалност нормалната човешка природа? (От истината.) Хората, които имат истината като свой живот, са човечеството, което Бог иска. Може би си глупав, откровен, страхлив и некомпетентен, може би си непопулярен и тормозен от хората в света, но нищо от това няма значение; не това гледа Бог. Може би си много способен в света, особено вещ в разгадаването на хората, разпознаването на тенденциите и нагаждането според това накъде духа вятърът, но това също е безполезно; то не е равносилно на това да си здравомислещ. Само когато си приел истината, разбрал си истината и си схванал, практикувал и придобил преживяване на всички истини, и истината е станала твой живот, твоето разпознаване, преценка и вземане на решения по отношение на различни въпроси могат да бъдат точни.

По отношение на съвестта — какво казахме по-рано, че означава тя? Това е чувството за справедливост и доброта на нормалната човешка природа. Човек трябва да бъде порядъчен и добър, за да се каже, че има съвест. И така, как могат порядъчността и добротата на нормалната човешка природа да бъдат оптимизирани и извисени, след като човек повярва в Бог? Това трябва да се изгради върху основата на разбирането на истината. Тоест, след като човек разбере истината, критериите, по които постъпва и действа, ще бъдат положителна цел, която ще има положителен ефект, стойност и значение за него самия и за всички останали. Щом разбере истината, той ще гледа на всичко и ще се справя с всичко въз основа на истините принципи, на които учи Бог. В очите на другите такъв човек е доста порядъчен. Какво означава порядъчност? Порядъчен означава да не се отклоняваш нито наляво, нито надясно, да не се отклоняваш към прибързаност, чувства, лични интереси или връзки, или лични намерения, а по-скоро да практикуваш в посока към най-правилната, най-подходящата цел, тази, която е най-достойна за уважението, възхищението и високата оценка на хората — или, може да се каже, да практикуваш в посока към цел, която Бог вижда като добра и одобрява. Това не е ли по-висше от „порядъчността“, както я вижда обикновеното покварено човечество? (Да.) Какво означава тази порядъчност? Тя е в пълно съответствие с истините принципи, изцяло основана на Божиите слова и изградена върху основата на съвестта. Когато човек разбере истината, той притежава начините и принципите за решаване на проблеми и справяне с въпроси, така че не е ли съвестта на този човек доста съвършена? Не е ли оптимизирана? (Да.) Тогава не трябва ли истинският човек, истинското сътворено същество, да притежава такава съвест? Не трябва ли да притежава порядъчност в този смисъл? (Да.) Истинският човек трябва да притежава порядъчност в този смисъл, който съответства на истината, вместо това, за което говорят хората — да бъдеш непоколебимо порядъчен и безпристрастен, открит и откровен, или „истинският мъж нищо не крие и винаги отстоява действията си“. Това е прибързаност, няма действително съдържание и е изцяло престорено от страна на хората. Порядъчността има истината за своя основа; в нея има действителни изживени практики. Това означава, че човек с нормална човешка природа има истината като свой източник и отправна точка и е способен да се отнася към различни въпроси и да се справя с тях според Божиите слова — това се нарича порядъчност. За добротата пък да не говорим; най-малкото тя надминава нивото на съвестта и разума. В добротата няма лицемерие, още по-малко жестокост. Тя означава да се действа изцяло въз основа на начини, които са полезни и назидателни за хората и които едновременно с това отговарят на Божиите изисквания; тя означава да се действа изцяло въз основа на целта и критериите да се боиш от Бог и да отбягваш злото, да удовлетвориш Бог и да следваш Божия път. Това е най-доброто, най-прекрасното нещо под небето, в цялата вселена. Човек, който има Божиите слова или истината като свой живот, определено има най-доброто сърце, защото е способен да приеме истината и това напълно отговаря на нивото, което Бог изисква от хората. Тъй като притежава такава човешка природа, е уместно да се каже, че е порядъчен, а също така е уместно да се каже, че е добър. Това е така, защото е способен да приеме и да практикува истината и не се ръководи от чувствата си, нито има амбиции или желания при изпълнението на своя дълг, и не таи в себе си отровите на традиционната култура, а неговият критерий за измерване на морала и човешката природа не е подправен от никоя от сатанинските философии, мисли или възгледи — той напълно съответства на истината. Кажете Ми тогава, не е ли вече много оптимизирана човешката природа, която съдържа такава съвест и разум? (Да.) Тъй като този вид човек притежава истината и тъй като същността на живота, който изживява, е истината, неговата човешка природа, която притежава такава живот същност, е съвършена. Ако не ви харесва да чувате думата „съвършен“, тогава мога да я нарека и „оптимизиран“. Най-малкото в Божиите очи те са оптимизирани и са обичани от Бог. Бог използва малкото будна съвест, разум и чувство за срам, което хората имат, за да вложи Своите слова и истината в тях. Когато истината на Божиите слова е вложена в теб, не само че твоята съвест и разум не са отслабени или прикрити, а вместо това стават по-нормални и оптимизирани. Такова е човечеството, което Бог иска. Нека не казваме съвършен, да кажем оптимизиран. Защо да не кажем съвършен? Ако кажа съвършен, някои хора, на които им липсва духовно разбиране, ще кажат: „Ти не каза ли да не бъдем съвършени хора?“. Затова трябва да избягвам тази дума, за да не разберат погрешно някои хора. Всъщност, ако в Божиите очи нещо е оптимизирано, тогава сред сътвореното човечество може да се каже, че е съвършено. Това съвършенство не е съвършенството във фантазиите на хората, а по-скоро красиво и добро нещо, сила на справедливостта, както и нещо положително, достойно за възхвала, копнеж, милеене, уважение и ценене от хората. Следователно, ако искаш съвестта ти не просто да се задоволява с това в поведението си да не падаш под най-ниския праг на човешката природа, а искаш да направиш съвестта си по-чувствителна, по-осъзната, а разумът ти да отговаря на Божиите изисквания, тогава имаш само един път. Този път не е преодоляването на различните недостатъци и слабости на човешката природа, а стремежът към истината, полагането на усилия в различните истини, на които Бог учи хората, и разбирането какво е изискваното от Бог ниво за теб, когато става въпрос за различни хора, събития и неща, и как трябва да гледаш на тези хора, събития и неща, да се отнасяш към тях и да се справяш с тях. Бог има изисквани принципи и ниво за всички тези аспекти. Каква е твоята задача? Тя е да практикуваш в тази посока, към тази цел, според това ниво. Първо, търси и разбери какво е нивото за практикуване на истината. След това, поставяй си изисквания според изискваното от Бог ниво, като в същото време се избавяш от различните мисли, възгледи, правила, разпоредби и т.н. в своите представи и фантазии, които не съответстват на Божиите слова или на истината. След това, нека Божиите слова малко по малко станат твои принципи на практикуване. Докато се учиш да се избавяш, не забравяй: целта на избавянето не е да те направи човек с празно сърце; Бог иска животът ти да има съдържание. За какво се отнася това съдържание? То се отнася до изискваните от Бог принципи за различни въпроси. Разбира се, Бог не иска хората да превръщат различните принципи на практикуване в празни теории, само да говорят за тях, но да не ги прилагат на практика. Вместо това Той се надява, че хората могат непоколебимо да превърнат тези истини принципи в част от своя живот и да внесат Божиите слова в своя реален живот. Вземете за пример изпълнението на дълга — какво ниво изисква Бог от хората в това отношение? Да постъпват здраво стъпили на земята и според полагащото им се място. Тоест при изпълнението на своя дълг трябва да си стъпил здраво на земята, не бива да си нехаен или повърхностен, не бива да го изпълняваш през пръсти, или за да те видят другите, и също така не бива да се изтъкваш; разбира се, още по-важно е да действаш според истините принципи. Трябва да действаш така, както Бог ти казва, и трябва да се въздържаш да правиш нещата, които Бог ти казва да не правиш. Ако не можеш напълно да се въздържиш да правиш тези неща, тогава започни с това да ги правиш по-малко, опълчи се на собствените си желания и предпочитания и постепенно стигни до пълно въздържане от вършенето им — не е ли лесно да се постигне това? (Да.) В процеса на стремеж към спасение трябва да преодолееш различните видове покварен нрав, разобличени от Божиите слова, и да се избавиш от тях. Разбира се, избавянето от този покварен нрав не е крайната цел. Крайната цел е, при предварителното условие за избавяне от този покварен нрав, да приемеш Божиите слова и Божиите изисквания. Приемането им не е с цел да промениш настроението си, нито с цел да ти даде възможност да живееш с достойнство; то е с цел да се отървеш от покварения си нрав. Това е крайната цел, тъй като можеш да постигнеш спасение едва след като си се отървал от покварения си нрав.

Най-голямата пречка за хората да постигнат спасение е техният покварен нрав. Твоето ниско образование, напреднала възраст или тромав начин на говорене и липса на способност да се изразяваш — нито едно от тези неща не е най-голямата пречка за спасението. Твоите слаби професионални умения в дълга ти и неспособността ти да го усвоиш — това също не е най-голямата пречка за твоето спасение. Тогава коя е най-голямата пречка за спасението? Това е твоят покварен нрав. Разбира се, различните видове покварен нрав на човека, които са разобличени в Божиите слова, не са лесни за преодоляване от хората. Това не е защото хората не желаят да се избавят от покварения си нрав, нито защото мислите и възгледите им са остарели, и, разбира се, още по-малко е заради слабости или недостатъци в тяхната човешка природа, нито защото хората са несъобразителни, бавно реагиращи и т.н. — нито едно от тези неща не е коренът на проблема. Тогава защо е така? Просто защото поквареният нрав на хората се е вкоренил в сърцата им, хората не могат да се отърват от него само защото го желаят, и затова поквареният им нрав често излиза наяве, за да причинява смущения и да създава неприятности, докато изпълняват дълга си. Например, да предположим, че си църковен водач и си направил нещо нередно и си бил кастрен. В такъв случай трябва да го приемеш, да признаеш, че си направил нещо нередно, да желаеш да се покаеш и да промениш този грешен подход и да действаш според истините принципи. Това е много прост въпрос, но ти не можеш да го направиш. Ти размишляваш: „Дали ме кастриха така, защото не ме харесват и искат да ме отстранят?“. В сърцето ти възникват оплаквания и погрешни разбирания и дори се опитваш да спориш с Бог: „Щом не ме харесваш и искаш да ме освободиш и отстраниш, тогава добре, нека се разберем. Започнах да вярвам в Бог на осемнадесет, през всичките тези години съм бил водач, отрекох се от семейство и кариера, отказах се от брак и семейство — как ще се отчете това?“. Колкото повече пресмяташ, толкова повече се вълнуваш. Дали това е просто неспособност да се избавиш? Не. Защо не можеш да се избавиш от тези неща? Тук има един основен проблем. Когато те кастрят, ти се чувстваш онеправдан, оплакваш се и си предизвикателен в сърцето си, а също така се опитваш да спориш и да се оправдаваш, и дори молиш другите да се застъпят за теб. Защо постъпваш така? (Защото имаме покварен нрав.) Има само една причина, една основна причина: имаш непреодолян покварен нрав. Някои от вас ще кажат: „Дали е защото вродените ми заложби и способности са недостатъчни и не мога да върша работата?“. Възможно е за някои от вас това да е една от причините; поради лоши заложби си некомпетентен за работата, а също така не разбираш истината, затова правиш неща, които причиняват прекъсвания и смущения. Дали това наистина е само защото заложбите ти са лоши? Това е само един аспект. Основният проблем е, че има проблем със съвестта ти. Този проблем със съвестта ти е пряко свързан с покварения ти нрав. Ти си правил неща, които са причинили прекъсвания и смущения, и си бил кастрен — как трябва да подходиш към това? Как подхождаш към въпроса, че си некомпетентен за работата? Ако можеш да практикуваш истината, това не са проблеми и можеш да подходиш към тях правилно. Но как се държат повечето хора, когато се сблъскат с тези неща? Те се опитват да спорят, оплакват се, стават негативни и дори говорят прибързано: „Не е ли просто защото мислиш, че заложбите ми са лоши и не съм способен? Не ми ли даде Бог тези заложби? А ти се оплакваш, че не мога да върша работата! Ако не ме харесваш, трябваше да кажеш по-рано!“. Ако по време на кастренето се използват малко по-сурови думи, те си мислят: „Изчезна ли надеждата ми да получа благословии? Статусът ми в този живот е изложен на риск, а може би нямам надежда и в идния свят“. Имат ли те някакво намерение да търсят истината? Могат ли да се покорят в сърцата си? Не им е лесно да се покорят. Всички тези проявления, в крайна сметка, се дължат на това, че хората имат покварен нрав. Заложбите ти са лоши и си некомпетентен за работата — това е просто един от естествените недостатъци или слабости на човешката природа; това не е проблем. Дори естествените ти недостатъци и слабости да са големи и да си некомпетентен за работата, Бог не изпитва никаква неприязън или ненавист към теб. Но освен че си некомпетентен за работата, ти не разпознаваш собствените си проблеми, а също така се оплакваш, изпитваш съпротива и накрая ставаш негативен и изоставяш дълга си — какво е това? Това е покварен нрав. Именно това трябва да преодолееш. Нали? (Да.) След като поквареният ти нрав бъде преодолян, ще станеш годен за оползотворяване в работа, за която си компетентен според твоите заложби и условията на твоята човешка природа. Но ако не преодолееш покварения си нрав и не можеш да практикуваш според истината, не можеш да се покориш на кастренето или да се покориш на това да бъдеш разобличен, тогава без значение колко добри са твоите заложби, колко по-висши са условията на твоята човешка природа, ти няма да бъдеш годен за оползотворяване. Разбра ли? (Разбрах.) Кажи Ми, какъв беше смисълът на това, за което разговаряхме току-що? (При вярата в Бог най-важното е да познаваш собствения си покварен нрав. Акцентът трябва да бъде върху преодоляването на покварения нрав, а не върху външните слабости или недостатъци на човешката природа. Когато се сблъскаме със ситуации, ние винаги се занимаваме с външни въпроси, по начало сме неспособни да разрешим съществени проблеми, а също така сме неспособни да постигнем покорство на кастренето или покорство на средата, която Бог нагласява.) Ако поквареният ти нрав бъде преодолян и във въпросите, с които се сблъскваш, можеш да схванеш истините принципи и знаеш как да се справяш с тях според принципите, тогава ще бъдеш годен за оползотворяване при изпълнението на своя дълг. Независимо дали заложбите ти са големи или малки и независимо колко талант имаш, ако поквареният ти нрав не бъде преодолян, тогава, без значение на каква позиция си поставен, няма да си годен да бъдеш оползотворен. И обратно, ако заложбите и способностите ти са ограничени, но разбираш различни истини принципи, включително истините принципи, които трябва да разбираш и схващаш в обхвата на работата си, и поквареният ти нрав е преодолян, тогава ще бъдеш човек, годен да бъде оползотворен. Разбрахте ли? Може да се наложи да асимилирате тези слова известно време, за да ги разберете напълно.

Понастоящем повечето хора все още разчитат на дарове и спазват правила при изпълнението на дълга си. Стига да не грешат и да не вършат зло, те вярват, че са изпълнили дълга си. Те не се съсредоточават върху стремежа към истината и самоанализа, за да разрешат покварения си нрав. Повечето хора просто се увличат и затъват в подходи и поведения, но не се съсредоточават върху търсенето на истината и действието според принципите. Те се задоволяват само с това да правят каквото могат, като се опитват да не причиняват прекъсвания или смущения, или да саботират нещата, и това е всичко. Повечето хора все още не са се сблъсквали с кастрене или разобличаване, нито са преживели наказание и правосъдие, още по-малко етапа на тежки изпитания, така че поквареният нрав на повечето хора не е започнал да се променя. Това не е добра новина, но е факт. Ще дам пример и тогава ще разберете какво става. Виждаш ли, повечето хора, които изпълняват дълг сега, са обикновени последователи; те нямат статус и не са стигнали дотам, че да извършват дадена работа, докато имат статус и власт. Основният принцип, който повечето хора практикуват, е да бъдат послушни и покорни. Те мислят, че във всеки случай водачите разговарят според работните разпоредби на Горното, така че просто правят това, което водачите искат, по начина, по който водачите искат да го направят, и мислят, че няма нужда да се разпознава правилното от грешното или да се изследва дали то съответства на истината, и че стига да не правят грешки, всичко е наред. Дали това е да имаш истините принципи като свой живот? (Не.) Тогава при какви обстоятелства може да се установи дали имаш истината като свой живот? Това е, когато си избран за водач, за да вършиш църковна работа; това разобличава хората най-много. Дали имаш принципи при справянето с въпроси и колко от покварения си нрав разкриваш, може да докаже дали притежаваш истината реалност и дали си подходящ да бъдеш водач или работник. Ако разкриеш покварен нрав, как трябва да се отнесеш към това? Трябва ли да се разкриеш и да разговаряш за истината, или да се прикриваш и маскираш? Това е и когато хората са най-много разобличени. Повечето хора в църквата не са способни да гледат на нещата според истините принципи; вместо това те гледат и коментират нещата според собствените си представи и фантазии и въз основа на своите предпочитания. Повечето хора мислят: „Стига да не правя големи грешки в дълга си и да поддържам работата да върви така, това е достатъчно. Ако направя голяма грешка и бъда изолиран за самоанализ или преместен в група „Б“, тогава това е просто лош късмет“. Какво илюстрира тази ситуация? Въпреки че си способен да бъдеш послушен и покорен в процеса на изпълнение на своя дълг, като правиш каквото ти се поиска, това не означава, че имаш истината като свой живот и не означава, че си човек, който се покорява на Бог. Когато бъдеш избран за водач и постигнеш този статус, ще бъдеш разобличен. Защо? Щом имаш статус, ще правиш каквото си поискаш, ще искаш да държиш всичко в свои ръце, ще наложиш пълно господство и ще създадеш независимо царство; ще действаш въз основа на прибързаност, въз основа на покварения си нрав и въз основа на собствените си желания и амбиции. Така че все още не си годен за използване. Досега може да се каже, че деветдесет и девет процента от хората са в такова състояние и положение. Въпреки че повечето хора са изпълнявали дълга си в продължение на много години и външно са станали сравнително послушни и добре държащи се, означава ли това, че вече нямат покварен нрав? (Не.) Поведението им вече не е разпуснато, външно се държат добре и изглежда имат малко от благоприличието на светец, но поквареният им нрав не се е променил ни най-малко, защото не търсят активно истината, за да разрешат собствения си покварен нрав. Когато възникнат проблеми в работата им, независимо дали са кастрени от водачите или от Горното, най-много си мислят: „Добре, ако ми кажат да го поправя, ще го поправя. Просто ще понеса малко повече трудности, ще отделя малко повече време и ще побързам да го направя отново“. Те просто имат такова отношение и манталитет. Това не представлява покорство на истината и не представлява истинско покорство. Откъде идва този манталитет? Той идва от факта, че във вярата си в Бог хората имат положителен копнеж, копнеж да бъдат добри хора, копнеж да бъдат отговарящи на стандарта сътворени същества. Това желание поражда такъв манталитет в ежедневието на хората и при изпълнението на техния дълг; с човешки думи това е: „Не създавайте проблеми, нека всички се държим добре“. За какво се отнася „държим добре“? Дали това е принцип на истината? Това просто те кара да се подчиняваш, да спазваш правилата и да не създаваш проблеми. Това е минималното изискване към хората и не достига до това да бъде принцип на истината. Тогава какъв е принципът на истината? Той е, че трябва активно да търсиш Божиите намерения. Когато разкриваш покварен нрав, когато имаш егоистични желания или разкриваш прибързаност, когато поквареният нрав предизвиква възникването на състояние в теб, трябва активно да сравняваш тези проявления с Божиите слова. С Божието просветление, напътствие, помощ, подкрепа и дори със строгото правосъдие и наказание на Божиите слова, малко по малко променяш отношението си към Божиите слова, степента ти на приемане на Божиите слова става все по-висока и все повече признаваш и казваш „Амин“ на Божиите слова. Тогава приемаш Божиите слова в себе си, изоставяш погрешните мисли и възгледи и вече не се придържаш към наследството на човека; способен си да приемеш истината и си способен да се справяш с хората, събитията и нещата около теб и да променяш своята гледна точка, позиция и възглед към хората, събитията и нещата според Божиите слова и истините принципи. Това е пътят за разрешаване на покварения ти нрав. И така, имате ли сега този вид проактивна практика? Мисля, че деветдесет и девет процента от хората нямат. В статиите си със свидетелства за преживявания повечето хора разказват за това, че са преживели среда, която ги е принудила да действат по определен начин, и в действията си са постигнали „покорство към Бог“. Те се чувстват много доволни от себе си, като смятат, че притежават истината реалност. Макар да си написал статия със свидетелство, тя всъщност е за да се похвалиш, да свидетелстваш за себе си и да утвърдиш себе си: „Вижте, аз имам свидетелство. Не разочаровах Бог. Придържах се твърдо към дълга си в тази среда!“. Статиите със свидетелства за преживяване на някои други хора са за това как, след като са били кастрени, премислят и стигат до осъзнаване, като са осъзнали, че са били нехайни и не са удовлетворили Бог, и сега искат да се покаят. Макар за известно време да показват признаци на покаяние и да изглежда, че вече не са нехайни, дали поквареният им нрав се е променил? Не. Зад кулисите те са все така надменни и властни. Позицията, гледната точка и възгледите, от които възприемат хората и нещата и се справят с тях, изобщо не се основават на Божиите слова. Затова поквареният им нрав изобщо не е започнал да се променя! За каква промяна говориш тогава? Това е просто промяна в поведението, в начина на живот, а може би и в тона, начина на изразяване и стила ти на общуване с другите и на справяне с проблемите. Вярата ти също е укрепнала. Способен си да търсиш истината, след като си преминал през много случаи на кастрене в различна среда, сега разбираш много истини и решимостта ти да следваш Бог е по-непоколебима от преди — всички тези аспекти са се променили. Тези промени дават на хората по-голяма увереност, че ще получат спасение, и засилват склонността им да се стремят към истината и тяхната надежда и оптимизъм, що се отнася до следването на Бог. Каквито и изпитания или мъки да се изпречат на пътя им, те няма да станат толкова негативни, че да изоставят вярата си. Това обаче са просто промени в това, което се изживява външно в нормалната човешка природа. Тези сравнително положителни и проактивни мисли и възгледи постепенно завладяват сърцата на хората. Тези промени са признаци, че сърцата им се пробуждат и съживяват. Тоест, хората стават по-активни и устремени и копнеят повече за положителни неща, стават по-уверени в стремежа си към Божиите слова, Неговото дело и Неговите изисквания. Естествено, те имат и по-ясна представа за най-важното дело, което Бог извършва — делото по спасяването на хората. Въз основа на тези условия много хора изпълняват дълга си, по-здраво стъпили на земята, повече според правилата и по-послушно от преди. Ефективността на дълга им се подобрява, особено в техническата работа, която сега напредва по-бързо. Те не са толкова мудни, колкото бяха преди, когато задачи, които би трябвало да отнемат няколко дни, се проточваха седмица или повече — сега има резултати само за няколко дни. Разбира се, това е добра новина. Каква обаче е лошата новина? Тя е, че това, което разкривате и проявявате, са само промени в поведението, мисленето и нагласите, както и някои признаци на пробуждане на относително положителни, активни, оптимистични елементи в подсъзнанието ви. Тези признаци обаче не означават, че поквареният ви нрав е започнал да се променя. Тази новина не е много добра, нали? (Не, не е.) Въпреки че не е много добра, това е неизбежен процес, за да може поквареното човечество да постигне спасение. Хората са толкова жалки и бедни, толкова незрели, а скоростта на тяхното навлизане в живота и отърваване от покварения нрав е толкова бавна. Основната причина за тази бавна скорост е, че на такова човечество му липсва органът да приеме истината и че то е толкова несъобразително по отношение на истината, положителните неща и всичко, което идва от Бог.

Някои хора вярват в Бог повече от десет, двадесет или тридесет години, но едва сега осъзнават, че след всички тези години те просто са се променили донякъде във външното си поведение и са преживели леко пробуждане в сърцата си, но не е настъпила фундаментална промяна в покварения им нрав. Някои, като видят известни поведенчески промени у себе си, мислят, че това е промяна в живота нрав и дори се хвалят на другите: „Виж, не се ли е променил моят живот нрав?“. В действителност ти си се променил само в поведението; нямаш действителните проявления на промяна в нрава и не си изживял нормална човешка природа. Как тогава може да се разбере дали е настъпила промяна в нрава ти? Това не е четене по лице; не може да се определи, като се гледа външният ти вид, нито като се слуша какво казваш, още по-малко като се чуе как изразяваш своите решения и желания — решенията и желанията са най-кухите неща. Как тогава може да се разбере? Може да се разбере, като се погледне дали, без никой да те подтиква, да те надзирава или дори да те подкрепя и да ти помага, ти имаш пътя и способността да гледаш на всеки въпрос и да се справяш с него според Божиите слова и дали в сърцето си имаш Божиите слова като свой живот, за да те въздържат във всичко, което правиш. Ако не си достигнал това ниво, тогава нека поговорим за по-ниско: дали имаш осъзнатостта да използваш Божиите слова като принцип за всичко, което правиш и казваш. Ако не можеш да постигнеш това, тогава за съжаление нямаш истината като свой живот. Твоят покварен нрав все още е твой живот; той все още може да те контролира по всяко време и навсякъде, като доминира над съзнанието ти и над мислите и възгледите ти. По всяко време и навсякъде ти ще се отнасяш и ще се справяш с всеки човек, събитие или нещо въз основа на собствените си емоции, настроение, желания, преценка, гледна точка и предпочитания. Все още си в голяма опасност; все още не можеш да изпълняваш дълга си самостоятелно и не си способен да живееш самостоятелно — винаги трябва да разчиташ на другите и без подкрепата на другите ще паднеш. Това означава, че твоят духовен ръст е твърде малък; това доказва, че не си придобил истината като свой живот. Какво означава да не си придобил истината като живот? Означава, че просто имаш един или два принципа, които те въздържат да вършиш лоши неща или да правиш големи грешки. Тоест, когато рационалността ти е нормална и никой не те подстрекава или насъсква, ти категорично няма умишлено да хулиш Бог, да проклинаш Бог или да прекъсваш и смущаваш работата на църквата. Фактът, че няма да го направиш умишлено обаче, не означава, че си неспособен да го направиш; може да не го правиш проактивно, но все пак можеш да го направиш пасивно. За какво се отнася тук пасивно? Означава, че твоят покварен нрав може да се появи по всяко време, за да те контролира и да те накара да кажеш и направиш всичко, и да те накара да гледаш на човек или въпрос с погрешни възгледи по всяко време, и след това да използваш покварения си нрав, за да се справиш с въпрос или с определен тип хора. Например, да предположим, че си направил нещо нередно и мислиш, че не можеш да позволиш на Горното, на водачите или на когото и да било друг да разбере. Независимо от причината за това, във всеки случай ти имаш свои собствени дяволски идеи, така че го прикриваш и не казваш нищо. Дали тук командва поквареният ти нрав, или командва истината? Ясно е, че командва поквареният ти нрав. В теб властва твоят покварен нрав, като те кара да го прикриваш и да не казваш нищо, и ти не можеш да се освободиш. Какво означава да не можеш да се освободиш? Означава, че въпреки че желаеш да практикуваш истините, които разбираш, ти нямаш силата да го направиш; просто не можеш да преодолееш покварения си нрав. Това означава, че си в беда; не можеш да практикуваш истината. Ако искаш да прикриваш неща и да мамиш другите, ти безусловно си способен да извършваш действия по прикриване и измама, особено спрямо Горното, като съобщаваш само добри новини, но не и лоши, дори мамиш тези над теб и прикриваш неща от тези под теб. Ти казваш: „Наистина обичам истината и съм човек, който практикува истината. Внимателно си водя бележки, размишлявам и обобщавам всяка истина, която Бог говори, и след това я практикувам в реалния живот“. Ти си мислиш така, имаш това желание, но това не означава, че си практикувал истината. Защо? Защото в теб има много погрешни мисли и възгледи, които вече са завладели сърцето ти. Следователно поквареният нрав е станал твой живот. Твоят покварен нрав командва, като властва над мислите и действията ти. Дори да искаш да практикуваш истината, е безполезно; не можеш да се насилиш да го направиш. Следователно, ако поквареният ти нрав не бъде преодолян, дори да изпълняваш дълга си, е невъзможно да стигнеш дотам, че да действаш според принципите — вече е доста добре, ако можеш да се въздържаш да не съдиш, да не се съпротивляваш или да не хулиш Бог проактивно и открито. С покварения нрав, който властва в сърцето ти обаче, ти не можеш да не се бунтуваш и да не се съпротивляваш на Бог. Може би си мислиш, че се опитваш да мамиш и да криеш неща от Горното и да мамиш Бог само в ситуации, в които си пасивен или в моменти на отчаяние, и че потискаш хората или разкриваш прибързаност само в моменти на отчаяние. Дали наистина е заради временни моменти на отчаяние? Не, това е резултат от това, че командва твоят дълбоко вкоренен покварен нрав. Това е неизбежно. Защо е неизбежно? Защото истините, които разбираш, са просто вид желание, вид вяра за теб; те все още не са станали твой живот. Независимо дали имаш знания или дали заложбата ти е висока или ниска, най-малкото истината не е станала твой живот. Тоест, не истината, а именно сатанинският нрав и сатанинските философии командват в теб. Когато в теб властва сатанински нрав, ти живееш според сатанински нрав и все още живееш под влиянието на Сатана. Когато интересите и гордостта ти не са накърнени, когато статусът, славата и придобивките ти не са замесени, ти желаеш да практикуваш малко истина. Но щом славата, придобивките, статусът или крайната ти цел бъдат замесени, поквареният ти нрав те сграбчва и контролира здраво и плътно. Все още нямаш истинско покорство към Бог; все още има стопроцентова вероятност да предадеш Бог и истината. Съдейки по тези явления, преодолян ли е поквареният ти нрав? Отървал ли си се от него? Станала ли е истината твой живот? Когато нещо се случи, ако истините, които разбираш, не могат да преодолеят покварения ти нрав, не могат да преодолеят твоите избори и това, което искаш, не могат да преодолеят твоите желания, амбиции, статус и репутация, тогава истините, които разбираш, не са твой живот. Когато истината стане твой живот, ти можеш по естествен начин да преодолееш този покварен нрав. Ако не можеш да преодолееш покварения си нрав, това показва, че истината все още не управлява в теб и че тя все още не е станала твой живот. Ти казваш, че обичаш истината, но това е просто твоят копнеж и твоето желание; то не представлява твоя живот. Всички хора с нормална човешка природа имат положителни копнежи. Дали копнежът да бъдеш добър човек означава, че си добър човек? (Не.) Дали любовта към истината, справедливостта и праведността означава, че притежаваш истината, справедливостта и праведността? Не — ти не притежаваш тези неща, ти просто копнееш за тях. За какво се отнася копнежът? (За прекрасното желание на човек.) Точно така, това е просто желание. То няма нищо общо с това как всъщност постъпваш, нали? (Не.)

Имате ли сега истината като свой живот? (Не.) Как може да се разбере дали имаш истината като свой живот? Може да се разбере, като се погледне дали истините, които разбираш, могат да преодолеят покварения ти нрав, когато интересите ти са в конфликт с истината, когато интересите ти са напът да претърпят загуби или да бъдат застрашени. Ако могат, тогава ти си човек, който има истината като свой живот. Ако не могат, това доказва, че твоят духовен ръст е много малък. Колко малък? Нямаш истината като свой живот. Това е реалността. Някои хора казват: „Ако нямаме истината като свой живот, тогава защо все пак можем да се отречем от всичко, за да изпълняваме дълга си в Божия дом? Защо все пак можем да страдаме и да плащаме цена за Бог?“. Някои дори казват: „Аз вече притежавам известна отдаденост; вече съм направен победител“. Всъщност такива твърдения са подправени с представите и фантазиите на хората. Не е грешно хората да имат решения и въжделения. Копнежът на хората за светлина, за справедливост, а също и копнежът им да се стремят към истината, да постигнат спасение и т.н. — тези прекрасни желания могат да променят част от тяхната осъзнатост, посоката на пътя, по който вървят, и разбира се, част от тяхното поведение, а външно — някои аспекти на тяхното държание и начина им на живот. За какво се отнася тук промяната? Например, да предположим, че в момента имаш вяра, състоянието ти е много добро, не си негативен и дългът ти върви особено гладко. Вследствие на това ти чувстваш, че си особено предан и че имаш надежда да осъществиш желанието си да постигнеш спасение, и си съгласен да понесеш всякакви трудности. Но хубавите времена не траят дълго. В процеса на изпълнение на своя дълг ти се сблъскваш с някои неуспехи и провали, биваш кастрен, поемаш по много заобиколни пътища и дори си подведен и потиснат от антихристи, като понасяш много огорчения. Тогава чувстваш дискомфорт в сърцето си. Ти не разбираш истината, не знаеш защо са се случили тези неща и не получаваш никакви отговори, като се молиш на Бог, така че се чувстваш скръбен. В голяма степен появата на тези неща нанася определен удар и разруха върху твоята решимост да копнееш за истината и светлината. След като понесеш тази разруха, ти вече не искаш да изпълняваш дълга си, като смяташ, че е безсмислено. Какво става тук? Как се промени толкова бързо? Защо си като напълно различен човек от преди? Ако имаше духовен ръст и имаше истината като свой живот, твоята отдаденост нямаше да се промени. Но тъй като нямаш истината като свой живот, твоето вътрешно състояние, манталитет и твоят устрем да вярваш в Бог и да отдаваш всичко, винаги са нестабилни и се колебаят между горещо и студено. В периоди, когато всичко върви гладко и си в добро настроение, ти имаш устрем, имаш много какво да кажеш по време на молитва, желаеш да четеш Божиите слова, работиш много усърдно в дълга си и си съгласен да бъдеш зает или уморен и да понесеш всякакви трудности. Но щом нещата станат леко неблагоприятни, ти ставаш негативен и слаб, като губиш устрема да изпълняваш дълга си. Когато пропуснеш едно хранене или спиш малко по-малко, ти чувстваш, че това е огромна трудност, и в сърцето ти възникват оплаквания: „Защо трябва да страдам? Дори не печеля пари от изпълнението на дълга си, не си струва!“. Виждаш ли, манталитетът ти е напълно различен. Защо е настъпила толкова голяма промяна? Защото нямаш истината като свой живот и поквареният ти нрав все така съществува в теб. Когато хората са ентусиазирани, те чувстват, че нямат амбиции или желания, или изисквания към Бог. В действителност поквареният им нрав все още командва вътре в тях; тези неща остават непроменени. Когато хората са позитивни, те са много ентусиазирани и особено устремени и никой не може да ги спре. Когато са негативни, те са като локви каша, неспособни да бъдат изтеглени от никого. Те винаги отиват в крайности и са напълно нестабилни. Това показва, че им липсва нещо в тяхната нормална човешка природа. Какво им липсва? Липсва им истината като техен живот — това е. Твоето състояние се колебае между горещо и студено, негативно в един момент и позитивно в следващия. Какво причинява това? Това е твоят покварен нрав, който създава проблеми. Днес те кара да мислиш едно, утре — друго; във всеки случай тези мисли винаги са съобразени с твоите желания, твоята прибързаност и твоето текущо състояние, настроение и емоции. Но е различно, когато хората имат истината в себе си. Ако истината стане твой живот, тя винаги ще ти дава възможност да имаш точно и истинско определение за това, което правиш, и това никога няма да се промени. Ти няма да се колебаеш между горещо и студено и няма да ставаш негативен и да затъваш в униние заради един провал и падение или заради малко кастрене или лек неуспех. Нито ще бъдеш толкова позитивен, че да се държиш като пламенен младеж, който не спи три дни и три нощи. Вместо това ще имаш нормална рационалност. Нали? (Да.) Щом хората разберат истината и истината стане техен живот, те придобиват яснота за виденията. Те знаят защо трябва да следват Бог, защо трябва да изпълняват дълга си, какви резултати трябва да постигнат при изпълнението на своя дълг и каква е целта, значението и стойността на понасянето на тези трудности. Те напълно разбират всички тези истини принципи в сърцата си, без объркване или замъгленост. И така, те страдат доброволно и без оплакване, имат правила и принципи във всичко, което правят, и никога не губят вяра в Бог; когато се чувстват негативни, те не се оплакват от Бог и не Го изоставят, а когато се чувстват позитивни, нямат допълнителни изисквания към Бог и състоянието им е много нормално. Вие такива ли сте сега? (Не.) Какво трябва да се направи тогава? (Отсега нататък трябва да се съсредоточим върху стремежа към истината, за да преодолеем покварения си нрав; няма друг път.) Няма друг път освен стремежа към истината. Нека ти кажа: ако не се стремиш към истината и поквареният нрав винаги командва като твой живот, тогава няма да имаш добра крайна цел; в най-добрия случай ще свършиш като полагащ труд. Но ако се стремиш към истината, надеждата ти да постигнеш спасение ще бъде голяма и благословиите, които в крайна сметка ще получиш, също ще бъдат големи. Ако се стремиш към истината, ще бъдеш освободен от робството на покварения нрав, поквареният нрав вече няма да бъде твой живот и следователно наистина ще видиш надежда за постигане на спасение. Ако не се стремиш към истината и поквареният ти нрав остане непреодолян, и искаш да разчиташ единствено на самоконтрол и воля, за да вършиш добри неща и да не извършваш зло, тогава е трудно да се каже дали изобщо ще стигнеш до края на пътя. Разбра ли? (Разбрах.) Кой е най-големият проблем, който хората трябва да разрешат, при вярата си в Бог? (Поквареният нрав.) Преодоляването на покварения нрав е най-важното нещо. Не си мисли: „Сега изпълнявам дълг на пълно работно време в Божия дом, отдавам всичко на пълно работно време, така че съм победител!“. Бог говори за създаването на група победители — какво се има предвид под победители? „Те са, които следват Агнеца, където и да отива“ (Откровение 14:4). Това са победители в простия смисъл на думата. Човек не може да се задоволи само с това да бъде победител. Да бъдеш победител в този прост смисъл не означава, че си се отървал от покварения си нрав и не означава, че имаш истината като свой живот. Тези, които в крайна сметка са спасени, не са просто победители — не е толкова просто. Победителите са просто тези, които побеждават мирския свят, Сатана, злите тенденции и злите режими — това са победителите. Ако просто разбираш някои истини принципи и можеш временно да преодолееш плътта и чувствата, или не си възпиран от различни безпочвени слухове, или не си смущаван от зли хора или неверници, това все още не отговаря напълно на критерия за победител. Да имаш само тези няколко незначителни преживявания не е много ценно. Какво е ценно? Да имаш истината като свой живот е най-ценното нещо. Как може човек да направи истината свой живот? Има само един път: трябва да четеш повече Божиите слова и да практикуваш и да преживяваш повече Божиите слова. Само по този начин можеш да придобиеш истината от Божиите слова и да стигнеш дотам, че да имаш истината като свой живот. Ако използваш истината, за да напътстваш целия си живот, ежедневието си и принципите, по които действаш и постъпваш — ако практикуваш по този начин — ще имаш истината реалност. Когато притежаваш истината реалност, предишният ти сатанински нрав ще бъде изместен настрана. Преди да решиш как да действаш, първо се замисли: „Това, което мисля, не представлява истините принципи. Трябва да видя какво казват Божиите слова“. Ако всеки път размишляваш така и ако всеки път говориш и практикуваш според Божиите слова, няма ли истината да навлезе в живота ти малко по малко? Океанът се състои от много малки капки. Нека малко по малко истината навлезе в сърцето ти, за да промени ежедневието ти, възгледите ти, текущото състояние на съществуването ти, както и твоето състояние. Докато състоянието ти постепенно се променя и развива в добра посока, вероятността да вършиш зло и да причиняваш прекъсвания и смущения ще продължи да намалява, вероятността да се изтъкваш ще продължи да намалява, докато свидетелствата ти за практикуване според истините принципи ще продължат да се увеличават. Когато възникнат критични въпроси за правилно и грешно, истините принципи преодоляват твоя сатанински покварен нрав и твоите лични желания, предпочитания и планове. Само тогава ще бъдеш истински победител, някой, който има истината като свой живот и някой, който може да постигне спасение. В противен случай, ако просто действаш въз основа на своите предпочитания, като си мислиш: „Да действам така е добре, върша тези неща с радост и желание и нямам оплаквания“, каква полза от това? Ти нямаш оплаквания, но какви са принципите на твоята практика? Твоята практика произтича изцяло от предпочитанията на покварения ти нрав, от погрешни мисли и възгледи, от егоистични намерения, от амбиции и желания, от чувства и от прибързаност — тя е напълно напътствана от покварения ти нрав. Това е живот, който разкрива покварен нрав, а не живот, който разкрива истината. Бог не само не го помни, но и ще го заклейми. Трябва да опиташ всичко възможно, за да направиш така, че това, което изживяваш, думите, които говориш, и нещата, които правиш, и мислите и възгледите, които разкриваш, да съответстват на истината; да направиш така, че тези погрешни мисли и възгледи, породени от покварения нрав, да стават все по-малко в сърцето ти; и да направиш така, че това, което мислиш в сърцето си, и възгледите ти по въпросите да са свързани с истината и да съответстват на истината. Трябва да се стремиш и да се съсредоточиш върху този аспект и тогава ще има все повече промени вътре в теб и състоянието ти ще се подобрява все повече. В днешно време много хора могат да говорят думи и доктрини, като ги изразяват ясно и логично, но когато стане въпрос да говорят за истината реалност, те нямат какво да кажат и не са способни да изразят дори малко практическо разбиране. Какво става тук? (Нямаме истината.) Твоят живот все още е животът на покварения нрав, животът на Сатана, а не е животът на истината.

Разбрахте ли това, за което току-що разговаряхме? Ако наистина признаете, че все още не сте се отървали от покварения си нрав и че все още живеете според покварения нрав, ще станете ли негативни? (Току-що, когато чух Бог да казва, че поквареният ни нрав не се е променил, почувствах силно противоречие в сърцето си при мисълта, че през всичките тези години постоянно съм ял и пил Божиите слова и съм се съсредоточавал върху практикуването на истината в конкретни ситуации — тогава как така поквареният ми нрав все още не се е променил? Почувствах се малко разочарован и негативен. Но чрез предоставените от Бог напътствия и постепенно общение разбрах, че проявявам само малко външно добро поведение, но поквареният ми нрав все още командва вътре в мен; наистина не е имало никаква промяна. Бог каза, че когато вършат неща, хората трябва първо да се замислят и че колкото и добри да са идеите им, те не представляват истините принципи, и че трябва да видят какво казва истината в Божиите слова и да се упражняват в търсенето на истината и практикуването според Божиите слова всеки път, когато правят нещо, и тогава състоянието им бавно ще се промени. След като чух общението на Бог, сякаш отново видях надежда и почувствах, че има път, и вече не бях негативен.) Да бъдеш негативен е грешно; при никакви обстоятелства не бива да бъдеш негативен. Отърваването от покварения нрав е най-важното нещо за постигане на спасение. Колкото повече нещо е покварен нрав, толкова повече трябва да се съсредоточиш върху преодоляването му. Трябва да дадеш всичко от себе си и да посветиш цялото си внимание на това. Не можеш да бъдеш негативен и не можеш да се отказваш. Въпреки че сега започвате да се съсредоточавате върху стремежа към истината, понякога все още не знаете как да практикувате. Да говоря с вас сега за пътя на практикуване е по-полезно за вашето навлизане в живота и в същото време може да предизвика у вас чувство за криза и да ви даде възможност да се съсредоточите върху истината и да разберете истината, и да навлезете в истината реалност възможно най-скоро. Не бъдете самодоволни и не се задоволявайте с настоящото си положение. Вие просто сте станали покорни и се държите добре, и сте малко по-разумни от преди, но все още сте далеч от отърваването от покварения си нрав! Фактите са очевидни, така че каква полза има да бъдеш негативен? Да бъдеш негативен не може да реши действителни проблеми. Трябва да намерите откъде произтича проблемът и да започнете да се опитвате да го разрешите оттам. Не е твърде късно да започнете сега. Кога ще бъде твърде късно? Ще бъде твърде късно, когато Божието дело приключи. Имате ли решимостта да навлезете в истината реалност и да стигнете дотам, че да придобиете истината като свой живот? (Сега имаме тази решимост.) Всъщност навлизането в истината реалност не е трудно. Помислете, изречени са много слова на общение за истината и те са много подробни и конкретни. Изглежда, че има много съдържание, но принципите не се променят и пътят на практикуване не се променя. Когато разкриеш покварен нрав, съзнателно се хвани за тази идея или мисъл и се замисли в сърцето си: „Това е покварен нрав, така че как да го преодолея? Не съм го преодолявал преди. Вярвам в Бог от толкова много години, но съм се съсредоточавал само върху външни действия и върху изтъкването си и никога не съм се замислял върху факта, че все още имам покварен нрав. Днес изведнъж открих, че имам такава мисъл вътре в себе си. Откъде дойде тази мисъл? От покварен нрав. Тогава как трябва да се преодолее този покварен нрав?“. Моли се на Бог и търси истината, а също така питай хората около теб, които са имали преживявания; те ще те поведат да търсиш истината и да разрешиш проблема. Когато всички сте заедно, трябва да се подкрепяте и да си помагате взаимно и да проявявате разбиране един към друг. Духовният ръст на всички е еднакъв и никой не бива да се възхищава на никого, нито да го гледа отвисоко. Ако всички си помагат и се подкрепят по този начин и духовният ръст на всички постепенно расте, и накрая всички постигнете спасение и влезете заедно в царството, няма ли да е добре? (Да.) Добре, нека приключим нашето общение тук за днес. Довиждане!

9 септември 2023 г.