Как човек да се стреми към истината (8)

Тези дни общението ни беше на тема как да се разпознават заложбите в различни аспекти, нали? (Да.) Чрез нашето общение за конкретните проявления на различните аспекти и нива ни заложбите, можете ли да обобщите какво представляват добрите заложби, какво са средни заложби, какво са лоши заложби и какво е пълна липса ни заложби? Ние общувахме доста по този аспект, така че трябва да можете да обобщите това съдържание и след това да го съпоставите с конкретните проявления в ежедневието. По този начин вашата оценка за самите вас и за другите ще бъде сравнително по-точна. Ако не знаеш как да обобщаваш, когато се сблъскаш с определени хора в ежедневието, ти няма да можеш да ги разпознаеш, а също така няма да можеш да разпознаеш собствените си проявления и разкривания в различни аспекти. Това не би ли означавало, че си слушал напразно? Трябва да умееш да обобщаваш. Какво означава обобщаване? Означава в рамките на конкретното съдържание на всички тези различни аспекти да откриеш принципите за разпознаване или разбиране на различни видове неща. По този начин се постига целта на обобщаването. Когато си намерил принципите, ти ще можеш да използваш истините принципи, за да гледаш на хората и нещата, и ще можеш да разпознаваш другите, а също и да разпознаваш себе си. Това доказва, че ти разбираш истината. Когато разбираш даден аспект на истината и си способен да го прилагаш, ти ще постигнеш навлизане в истината реалност в този аспект. И така, не трябва ли да обобщим конкретното съдържание на различните аспекти ни заложбите? (Да.) Трябва да го обобщим. Само по този начин можете ясно да разберете истините принципи, свързани със заложбите.

Трябва да знаете принципите, за да извършите цялостна оценка на хората с добри заложби, нали? (Така е.) Ние общувахме подробно за много конкретни проявления, като използвахме тези конкретни проявления, за да оценим какви са заложбите на даден човек. И така, какви са цялостните проявления на хората с добри заложби? В сърцата си те имат определени конкретни принципи за това как постъпват и действат. Дори когато не разбират истината или все още не са чули истината, те имат някои от най-основните принципи за гледане на хора и неща, както и за това как да постъпват и да действат. Тоест те имат определени граници за своите постъпки. До известна степен тези граници относително се съобразяват с истините принципи или са близки до тях и най-малкото са близки до критериите на съвестта и разума на човешката природа. След като започнат да разбират някои истини чрез ядене и пиене на Божиите слова и приемане на поенето и ресурса от Божиите слова, дори и да не са преживели много неща или специални среди, в сърцата си те все пак могат да разберат и схванат някои истини принципи. В реалния живот те тогава са способни да прилагат тези принципи, за да се справят с различни хора, събития и неща. Разбира се, когато се справят с различни хора, събития и неща, не става въпрос само за справяне с прости, въпроси, които засягат един аспект. Вместо това, когато се сблъскат с различни сложни и преплетени хора, събития и неща, те могат да прилагат Божиите слова и истините принципи, за да се отнасят към тях и да се справят с тях. Това е проявление на хората с добри заложби, когато става въпрос за неща, касаещи принципи. Тъй като техните заложби са добри, чрез поенето и ресурса от Божиите слова те могат сами да намерят принципите за гледане на различни хора, събития и неща и справяне с тях в Божиите слова. Такива хора с добри заложби могат самостоятелно да поемат отговорност за работата, като завършват всяка задача сами. Това е проявление на добри заложби. Какво е основното проявление? (Основното проявление е, че чрез поенето и ресурса от Божиите слова в тях те могат сами да намерят принципите за възприемане на различни хора, събития и неща и справяне с тях, като са способни да решават проблеми сами и самостоятелно да поемат отговорност за работата.) Точно така — чрез ядене и пиене на Божиите слова те могат да разберат истината и да намерят принципите за гледане на различни хора, събития и неща и справяне с тях, като са способни сами да поемат работа. Само това означава да имаш добри заложби. Преди казахме, че да си способен сам да поемаш работа изисква притежаване на различни способности. Сега, като използваме истините принципи, за да измерим това, това е проявление на хората с добри заложби.

Какви са проявленията на хората със средни заложби? Те със сигурност са много по-лоши от тези на хората с добри заложби. Въпреки това, независимо дали хората имат добри или средни заложби, преди да получат ресурса от Божиите слова и да разберат истината, те няма да имат правилните принципи за това как постъпват. Постигането на схващане на принципите за това как постъпват трябва да се извърши на основата на получаване на ресурса от Божиите слова и постигане на разбиране на истината. Само чрез реални преживявания човек може постепенно да стигне до разбиране на принципите за това как да постъпва. Ако става въпрос за човек със средни заложби, когато чете Божиите слова, той може да разбере само основното значение и изискваните нива, изразени в Божиите слова. Той разбира тези неща от гледна точка на доктрината, но когато е изправен пред ситуации, все така не е способен да прилага истините принципи. Само чрез напътствието и ресурса от другите, или след преживяване на много неща, може да стигне до разбиране на някои основни истини принципи. За какво се отнася „основни“ тук? Означава, че принципите, които разбира и схваща, са предимно едностранни и относително прости принципи и му позволяват да се справя с обикновени проблеми и да ги решава, но когато е изправен пред сложни ситуации или контексти, не знае как да действа според принципите. Трябва да разчита на напътствие и помощ от хора, които разбират истината, за да се справят с някои сложни проблеми или задачи, които засягат множество аспекти. Това са проявленията на хората със средни заложби. Какво е забележителното в проявленията на хората със средни заложби? Те не могат самостоятелно да разберат истината или да намерят принципите за практикуване в Божиите слова. Не могат точно да разберат какви са наистина изискваните от Бог нива. Имат нужда някой да общува с тях, да ги подкрепя, да проверява нещата и ясно да им казва и напомня. Само по този начин знаят: „Това е истина принцип. Трябва да го запомня. Трябва да практикувам според това. Трябва да изпълнявам работата според тази работна разпоредба“. Това е по отношение на тяхното възприемане. Второ, по отношение на вършенето на работа, когато вършат работа, за която нямат опит, те не могат бързо да приложат истините принципи, за да гледат на различни хора, събития и неща или да се справят с тях. Въз основа на разбирането на няколко основни истини принципи те могат да се справят само с някаква работа, която засяга един аспект. Когато са изправени пред сложна работа, включваща множество истини принципи, те имат нужда другите да проверяват нещата, да ги подкрепят и да им предоставят ресурс. Това са проявленията на хората със средни заложби. По отношение на личното възприемане, те имат нужда другите да общуват с тях и да им помагат да проверяват нещата. Те трябва да слушат много — не само за един аспект на истината, но за различни аспекти, и накрая имат нужда някой да им каже какви са основните принципи на различните аспекти на истината, за да разберат някои от тях в сърцата си. Въпреки това, когато се сблъскат със сложни ситуации, те отново не знаят как да възприемат и все още трябва да се допитват. Това е по отношение на възприемането. Що се отнася до справянето с различни въпроси в работата или в реалния живот, тяхната способност да се справят с проблемите може да достигне само нивото на придържане към истините принципи за справяне с работа, която засяга един аспект. Когато са изправени пред сложна работа, включваща множество истини принципи, те я намират за малко трудна и трябва да се допитват и някой да проверява нещата. Те самите не могат да гарантират, че могат да свършат работата добре и не могат да определят дали това, което правят, е съобразено с истините принципи. Понякога ще има отклонения в тяхната работа. Въпреки това тези отклонения са просто отклонения, а не изопачавания. Ако бяха изопачавания, това би означавало лоши заложби. Има разлика между отклонения и изопачавания: отклоненията означават, че работата не е изцяло съгласно истините принципи, не е извършена адекватно или липсва достатъчно обмисляне, но посоката не е погрешна. Просто, тъй като имат недостатъчен опит в работата или доста повърхностно разбиране на истината и схващане на истините принципи, което не е достатъчно прецизно, работата им не отговаря достатъчно на критериите. Тя може да се доближава до отговарянето на критериите, но все още изисква подобрение, за да отговаря напълно на критериите. Това са проявленията на хората със средни заложби. Каква е основната характерна черта на този тип човек? (Тя е, че те не могат самостоятелно да свършат правилно даден елемент от работата; нуждаят се от помощ и подкрепа от другите, за да завършат някаква работа.) Тяхната характерна черта е, че те са относително по-непълноценни, както по отношение на възприемането, така и по отношение на изпълнението на дълга си. Като цяло не могат самостоятелно да свършат правилно даден елемент от работата, като се изисква подкрепа, проверка и подтикване от другите. Следователно основният разум, който хората със средни заложби трябва да притежават, е да търсят повече и да чакат повече, когато вършат нещата. Когато не могат да прозрат нещо, те трябва незабавно и смирено да търсят — или като търсят истините принципи в Божиите слова, които да им послужат за основа, или като се допитват до по-горестоящите — и да не действат сляпо или по объркан начин. След като работиш известно време, ако откриеш, че си объркан относно много неща, незабавно ги обобщи и запиши и се допитай до по-горестоящите. Целта е тези над теб да прегледат и да проверят дали работата, която ти си свършил през този период, съдържа някакви отклонения или пропуски. Не бъди твърде самоправеден, като си мислиш, че имаш опит в работата, и недей да бъдеш твърде самодоволен. Трябва да имаш самосъзнание. Проявленията на средните заложби вече бяха обсъдени, така че какви са характерните черти на хората със средни заложби? (Те не могат да вършат работа самостоятелно; нуждаят се други да ги подкрепят, да помагат и да проверяват нещата.) А какви са техните характерни черти по отношение на възприемането на Божиите слова? (По отношение на възприемането на Божиите слова, те могат само да възприемат някои основни принципи, но не са способни практически да ги прилагат в работата.) А какви са техните характерните черти по отношение на работоспособността? (По отношение на работоспособността, хората със средни заложби не могат бързо да приложат истините принципи, за да гледат на различни въпроси или да се справят с тях. Освен това, те могат да поддържат само един елемент от работата; когато става въпрос за множество елементи от работата, те не могат да схванат принципите. Не са способни да подредят различните елементи от работата по важност или спешност, за да ги завършат добре, камо ли разумно да организират работата. Те трябва да имат някого, който да проверява нещата и да напътства посоката им, и постоянно да им помага и да ги подкрепя.) Точно така. Хората със средни заложби могат самостоятелно да вършат някаква работа, която засяга един аспект, или, въз основа на наличието на определено ниво на опит в работата, да се справят с някаква проста работа. Когато обаче са изправени пред сложни въпроси, особено работа, включваща множество истини принципи, те се объркват и не знаят как да практикуват. В един момент си мислят, че трябва да се направи по този начин, а в следващия момент си мислят, че трябва да се направи по онзи начин, но не знаят кой начин всъщност е съобразен с истините принципи. Те не са способни да оценят последствията, които могат да възникнат, след като задачата в крайна сметка бъде завършена. В такива ситуации те остават без път. Хората със средни заложби могат да бъдат компетентни за един елемент от работата, но когато са изправени пред множество елементи от работата или малко по-сложна работа, те се объркват. Някои водачи и работници сред вас например могат да се справят с един елемент от работата, когато им е възложен, но ако им бъдат възложени два или три елемента от работата, те не могат да ги управляват. Въпреки че искат да ги свършат добре, не могат да го постигнат. Когато са заети с работа, веднага щом някой постави за разглеждане един или друг проблем, те се объркват и не знаят как да го разрешат. В резултат на това нито един елемент от работата не е свършен добре. Това са проявленията на хората със средни заложби. Хората със средни заложби не могат едновременно да поемат два или три елемента от работата. Особено когато се сблъскат със сложни или специални ситуации, те веднага се объркват и не знаят какво да правят. В резултат на това работата, която биха могли да свършат добре, не е свършена добре и елементите от работата, за които отговарят, се сблъскват с неприятности и се забавят. Следователно хората със средни заложби не могат да поемат два или три елемента от работата и са подходящи само за прости, индивидуални елементи от работата. Някои водачи и работници винаги мислят за вършенето на работа като за нещо много просто. Когато други хора посочват проблеми, те винаги са безразлични и не ги виждат като проблеми, като дори си мислят, че има нещо нередно с главите на тези хора и че твърде много усложняват нещата. В крайна сметка възникват големи проблеми и те не са способни да ги разрешат и едва тогава ги докладват на по-горестоящите. Такива водачи и работници имат твърде малко преживяване и им липсва проницателност. В работата си те винаги предполагат, че всичко ще върви гладко, като просто се придържат към някои правила и упорито следват един единствен път. Независимо колко сериозни са проблемите, които възникват, те не успяват да ги осъзнаят; нещо повече, те не успяват да осъзнаят, че тези проблеми ще забавят цялостната работа, ако останат неразрешени. Това са проявленията на хората със средни заложби.

Общо взето, ако хората със средни заложби отговарят на критериите във всички аспекти на своята човешка природа, те по принцип могат да бъдат компетентни за работа, която засяга един аспект. Причината, поради която казвам, че те не могат самостоятелно да завършат цялостна работа, е, че техните заложби им позволяват да се справят добре само с работа, която засяга един аспект. Когато става въпрос за определена работа, свързана с техните интереси, хобита и силни страни, по отношение на техните заложби, те могат да бъдат компетентни за нея. Въпреки това, когато са изправени пред сложността на работа, която засяга множество аспекти, те се объркват. Дори и да имат известно практическо преживяване, техните заложби не са достатъчни за задачата. Някои хора казват: „Това защото съм млад ли е?“. Не, не е. Ако твоите заложби са средни, дори когато достигнеш четиридесетте или петдесетте си години, ти все още няма да бъдеш компетентен да поемаш работа, която засяга множество аспекти. Защо казвам това? След натрупване на известен опит чрез реално изпълнение на работа, ти можеш да станеш способен да се справяш с определена работа, която засяга един аспект. Въпреки това ти си способен самостоятелно да завършиш работата добре само в ситуации, в които имаш напътствие, някой да проверява нещата или последващи действия от другите — завинаги оставаш неспособен самостоятелно да поемаш работа, която засяга множество аспекти. Това показва, че имаш средни заложби. Някои хора, след натрупване на известно преживяване чрез много години преминаване през различни ситуации и след като са стигнали до разбиране на някои истини принципи, все още не могат да поемат работа, която засяга множество аспекти, особено работа, при която трябва да поемат отговорност за нея самостоятелно. Когато се сблъскат със сложни ситуации, те се объркват и не могат да подредят задачите по важност или спешност. Такива хора определено имат средни заложби. Опитът в работата представлява само един аспект от работоспособността на човек; той не е доминиращият фактор. Доминиращият фактор е заложбите на човека и неговите способности в различни аспекти. Опитът в работата просто предоставя известна отправна точка. Разбира се, опитът в работата също е ценен, защото произтича от лично преживяване, но този практически опит в работата не може да ти позволи по-точно да схванеш принципите на работата, която засяга множество аспекти. Ако твоите заложби са добри и ти наистина разбираш истините принципи, дори и да нямаш опит в работата или личното ти преживяване да не е богато, ти все пак можеш сам да поемаш цялостна работа и самостоятелно да поемаш отговорност за работата. Хората със средни заложби обаче не могат сами да завършат цялостна работа; те могат да завършат само работа, която засяга един аспект, и се нуждаят от често подтикване, проверка, помощ и напътствие. Следователно, онези от вас със средни заложби да не си мислят, че способността да се справяш добре в определена работа, която засяга един аспект, означава, че можеш да бъдеш компетентен за работа, която засяга множество аспекти, или самостоятелно да поемаш отговорност за работата. Това е илюзия и неправилно разбиране. Има разлика между това да си способен сам да завършиш определена работа, която засяга един аспект, и това да си способен сам да завършиш работа, която засяга множество аспекти — тоест да си способен да поемаш отговорност за работата самостоятелно. Това е нещо, което вие постепенно ще опознаете чрез преживяване. Тези слова може да не са лесни за разбиране — само онези, които са служили като водачи или работници в продължение на много години и имат практическо преживяване, могат да ги разберат. Редовите братя и сестри може да не разберат, нали? Водачите и работниците, които са поемали работа, която засяга множество аспекти, имат практическо преживяване и разбират разликите в това — те имат принципи в начина, по който вършат работата си. Хората със средни заложби обаче не успяват да постигнат това. Така проявленията на хората със средни заложби са напълно обобщени.

Сега нека обобщим проявленията на хората с лоши заложби. Проявленията на хората с лоши заложби със сигурност са по-лоши от тези на хората със средни заложби. Какви са проявленията на хората с лоши заложби? Те се състоят в това, че чрез своето собствено търсене или ядене и пиене на Божиите слова, въпреки че могат на буквално ниво да разберат значението на всяко изречение и откъс от Божиите слова — както и какви са Божиите намерения и изисквания — те изобщо не разбират истините принципи или изискваните от Бог нива. Тоест не разбират изискваните от Бог нива за това как да се гледа на хора и неща или как да постъпва и действа човек, нито разбират какви са включените истини принципи. Когато сами ядат и пият Божиите слова, те не могат да разберат тези неща, и след като са имали преживявания с хора, събития и неща в ежедневието, те все още не разбират. Дори след общение, за тях остава неясно какви са истините принципи. Този тип човек има една характерна черта: въпреки че не разбира какви са истините принципи, той може да обобщи правилата, които трябва да спазва, като разчита на чувствата си. Това, което може да запомни, са правила — вид строга догма или набор от правила. Например, Бог общува за един аспект на истините принципи, като дава примери за положителните проявления, негативните проявления, чистото възприемане и изопаченото възприемане на хората, сред различни други проявления в това отношение — в крайна сметка какво придобиват хората с лоши заложби от това? Те казват: „Вече схванах. Бог не позволява на човек да прави това или онова. Бог не позволява да се яде това или онова. Бог не позволява да се казват тези думи, онези думи или да се използват онези термини“. Именно това запомнят и стриктно се придържат към него, като си мислят, че това са истините принципи. Те вярват, че ако се придържат към тези правила, изрази и начини на действие, те се придържат към истините принципи. Колкото и да им казваш, че това е просто придържане към правила, те няма да го приемат. Настояват да се придържат към тези правила, като смятат, че това е практикуване на Божиите слова и практикуване на истината. Няма начин да се справиш с такива хора, които нямат духовно разбиране. Ако искат да се придържат към правила, нека го правят — стига намеренията им да не са погрешни, всичко е наред. Например, веднъж Аз казах: „Когато се молите, трябва да бъдете благочестиви; не се молете небрежно. В подходяща среда е най-добре да коленичите, за да се молите, да паднете по очи пред Бог, за да се молите, и по време на молитва трябва да се успокоите пред Бог и да се молите със съсредоточено сърце. Това е да бъдеш благочестив и да имаш богобоязливо сърце“. Хората с лоши заложби, след като чуха това, запомниха само едно правило: „За да се моли с благочестие и богобоязливо сърце, човек трябва да коленичи“. Те се отнесоха към необходимостта да коленичат, за да се молят, като към истина принцип и съответно се придържаха към това, като вярваха, че това е практикуване на истината. И така, независимо от средата, те настояваха да коленичат, за да се молят. Дори когато искаха да се помолят по време на хранене, те коленичеха под масата, за да се молят. Докато работеха на полето, независимо колко мръсна беше земята или какво можеше да има в пръстта, те коленичеха, за да се молят. Дори когато бяха изправени пред бедствия или големи събития, когато бяха сред невярващи, ако искаха да се помолят на Бог, те трябваше да намерят скрито място, за да коленичат и да се помолят. Те вярваха, че само молитвата по този начин е съобразена с Божиите намерения, затова, независимо от обстоятелствата, те трябваше да коленичат, за да се молят. Те си мислеха, че като правят това, практикуват истината. Освен това, те гледаха на себе си като на най-благочестивите хора, като на онези, които следват най-стриктно Божия път, като на онези, които обичат истината най-много, и онези, които могат най-много да се покорят на истината и на Божиите слова. Както виждаш, това са проявленията на хората с лоши заложби. Този тип човек е по-непълноценен и проблемен по отношение на възприемането. Той винаги стриктно прикрепя принципите към едно изречение или правило. Използва метода на разбиране на думите и знанието, за да разбере истината, и, разбира се, той също така практикува истината, като се придържа към правила, думи, изрази и формалности. Както и да общуваш за истините принципи, след като ги чуе, той мисли за тях просто като за изречения, правила, начини на действие или лозунги. За него това е просто спазване на правила. Той вижда практикуването на истината като толкова просто, колкото простото придържане към това какво може и какво не може да се прави, и нищо повече.

Хората с лоши заложби гледат на хората и нещата, постъпват и действат, като използват правила, за да измерват и подхождат към всичко. Независимо как се променят външната среда и околните хора, събития и неща, те упорито се придържат към едно правило без промяна. Ако кажеш, че не обичат истината и не практикуват истината, в сърцата си се чувстват онеправдани. Те казват: „Изоставил съм толкова много, понесъл съм толкова много страдание, спазвал съм толкова много Божии слова и съм практикувал толкова много Божии слова — тогава защо казваш, че не обичам истината и не практикувам истината? Защо дори казваш, че спазвам правила? Онеправдан съм!“. За какъв проблем говори фактът, че те могат да изрекат такива думи? Какви са основните проявления на хората с лоши заложби? По какъв начин заложбите им са лоши? Напълно им липсва способността за възприемане на истината, затова независимо колко се общува за който и да е аспект на истината, за тях в крайна сметка всичко се свежда до един начин на действие, едно правило, една фраза или една формалност, а не до принцип. Ако някой каже едно изречение или използва един термин, който нарушава това тяхно правило, тогава за тях това е нарушение на истините принципи. Това е води до неприятности. Следователно хората с лоши заложби, от една страна, използват различни правила, формалности, голи думи и начини на действие, за да определят, че самите те притежават истината реалност. Освен това има и друг проблемен въпрос: те често използват доктрините, които многократно изричат, както и правилата и начините на действие, към които често се придържат, за да измерват другите и дори да измерват Бог. Освен че измерват, те също така често съдят другите и Бог, и ограничават другите и Бог. Например, веднъж Аз казах: „По принцип не смея да ям студени неща. След като ги ям, стомахът Ми не може да го понесе, затова в общи линии не ям такива сурови и студени храни“. Някой с лоши заложби чу това и каза: „Вече Те разбирам. Занапред ще трябва да внимавам да не Ти давам сурови и студени храни. При никакви обстоятелства няма да Ти позволя да ядеш сурови и студени храни“. Но когато настъпи разгарът на лятото и времето беше изключително горещо, а ягодите във фермата узряха, един ден изядох две ягоди във фермата и като видя това, той си помисли: „Нали Ти никога не ядеш сурови и студени неща? Ягодите не са ли студени? Не каза ли Ти преди това, че яденето на студени неща кара стомаха Ти да се чувства зле? Тогава защо днес ядеш ягоди? Не лъжеш ли?“. Той си помисли това в сърцето си; просто не го изрече на глас. Кажете Ми, точно ли беше виждането му за нещата? (Не.) В какво беше неточно? (Той прие едно нещо, казано от Бог, като правило, с което да измерва нещата, без да вземе предвид контекста, в който Бог е говорил.) Той не знаеше за какво се отнасят тези Мои думи. При нормални обстоятелства яденето на сурови и студени неща кара стомаха Ми да се чувства зле, но има изключения. Например, когато съм вършил физическа работа и тялото Ми се е загряло, в съчетание с горещо време, при което температурата достига около тридесет градуса, и тези сурови и студени храни не са толкова ледени, тогава в такива случаи мога да хапна малко количество. Не че в никакъв случай не мога да ги ям. Когато казах „не мога да ги ям“, имах предвид обичайните обстоятелства; в горещото лятно време нямам проблем да хапна малко количество. Човекът с лоши заложби не можа да разбере тези думи. Когато ги чу, той се отнесе към тях като към правило или формула. Когато възникнаха специални обстоятелства, той все така се опитваше да ги вмести в тази формула. Когато видя, че не пасват, той не можа да го проумее: „Не каза ли, че не можеш да ядеш сурови и студени неща? Как така ги ядеш сега? Не лъжеш ли?“. Къде се криеше неговата неадекватност по отношение на неспособността му да разбере думите Ми? (Той не е имал способност за възприемане.) Неговата неадекватност се криеше в неспособността му да прецени и да възприеме този въпрос въз основа на промените в средата и специалните обстоятелства. Ако човек с достатъчни заложби види това, той ще знае, че след работа и когато тялото Ми е загрято, в съчетание с горещото време и факта, че тези плодове не са твърде студени, яденето на малко количество не е проблем за Мен и това е съвсем нормално. Той може да разбере този въпрос и да го осмисли. Но човек с лоши заложби не може да го осмисли; той зацикля на тази точка и развива представи в сърцето си. Каква е последицата, щом се формират представи? Това лесно води до това те да съдят и да заклеймяват. Не е ли така? (Да.) Разбира се, този малък въпрос не е голям проблем, но в сърцето си те не могат да се избавят от него: „Това не е ли лъжа? Значи и Ти лъжеш!“. Както виждаш, те бързат да ограничават и да съдят дори по този много дребен въпрос. И това е още преди да са се докоснали до големи въпроси — те вече са развили представи. Хората с лоши заложби не могат да прозрат дори такива дребни въпроси и нямат никаква проницателност. Без значение какъв въпрос разглеждат, те стриктно прилагат правила. Те вярват, че само онези, които могат да спазват правила, имат истината. Независимо как твоите думи и действия са съобразени с истините принципи, стига те да противоречат на представите и фантазиите на такива хора и да влизат в разрез с правилата, които те признават, те ще те съдят и заклеймяват в сърцата си. Дори и да не го изрекат на глас, те ще развият представи или предразсъдъци спрямо теб. Тези хора с лоши заложби, без значение колко проповеди слушат или за кои аспекти на истината се общува, винаги свеждат всичко до едно твърдение, един начин на действие или едно правило и с голям ентусиазъм се придържат към тези твърдения, начини на действие и правила; те дори вярват, че са хора, които практикуват истината, и че наистина се покоряват на истината и наистина се боят от Бог. Понякога дори се трогват до сълзи, като си мислят, че наистина обичат Бог и че никой на света не обича Бог повече от тях. В действителност това, към което се придържат, е просто едно правило или един начин на действие. Те прилагат своята практика по този начин и могат да упорстват в нея без промяна, уверени, че са придобили истината и са доведени до съвършенство от Бог. Кажете Ми, това не води ли до неприятности? (Да.)

Често ли виждате случаи на хора, които се придържат към правила? (Да.) Например, ти казваш на човека, който готви, че времето става по-горещо, така че всеки ден трябва да приготвя малко охлаждащ билков чай или да прави студени напитки и да сервира студени ястия, когато приготвя храна — това, което западняците наричат салата — за да стимулира апетита на хората. Човек с лоши заложби запомня следното: „Когато времето е много горещо, хората трябва да ядат студени ястия и да пият студени напитки“. Той запомня това добре и го спазва усърдно. Но един ден, когато температурата падне, той пренебрегва дали е студено или не, и си мисли: „Сега е лято, така че трябва да правя студени ястия и студени напитки. Ще ги правя всеки ден, за да им се насладиш до насита, да те охладят напълно. Не ме интересува дали температурата пада или не!“. Той не само прави студени ястия, но дори когато прави спагети, ги плакне в студена вода, а след яденето поднася студени напитки, като дори добавя няколко кубчета лед. Като виждат това, някои хора казват: „Днес е толкова студено. Как можеш все така да правиш студени ястия? А и слагаш кубчета лед в студените напитки — да не се опитваш да ни замразиш?“. Човекът, който готви, се чувства наранен и казва: „Наистина ли съм толкова злобен? Лятото е толкова горещо — нали правя това само за да помогна на всички да се разхладят и да хапнат малко повече? Това не е ли следване на принципи и проява на внимание към всички? Къде бъркам? А сега казвате, че се опитвам да ви замразя — наистина ли ми липсва толкова добродетел? Човешката ми природа наистина ли е толкова лоша? Вие всички сте твърде невнимателни към мен!“. Като приготвя храна по този начин, той следва ли принципи? Какъв е принципът тук? Той е да се съобразяват храната и напитките със сезона и температурата. През лятото, когато времето е горещо, консумацията на относително хладни храни или напитки, които могат да стимулират апетита на хората — това е принцип, нали? Това е принцип. Но сега, при внезапен спад на температурата, как трябва да се приложи този принцип? (Когато температурата внезапно падне, този, който готви, вече не може да се придържа към приготвянето на студени ястия или салати, както е бил посъветван преди, а трябва да се съобрази с времето и вместо това да сготви топли ястия. Той не може да се придържа към правила.) Точно така. Когато понякога времето захладнее през лятото, не можеш да се придържаш към приготвянето на студени ястия и студени напитки през лятото — не можеш да се придържаш към това правило. Когато температурата внезапно падне, храната и напитките, които хората консумират, също трябва да се променят незабавно. Студени ястия и студени напитки вече не бива да се правят и определено не бива да се добавят кубчета лед. Вместо това трябва да сготвиш топли ястия, да направиш топли спагети, като съобразиш храната и напитките с температурата и времето. Това е принципът. Но човекът с лоши заложби, стига да е лятно време, се придържа към правенето на студени напитки и студени ястия, независимо от температурата или метеорологичните условия — какъв е проблемът тук? (Придържане към правила.) Това е придържане към правила, неспособност гъвкаво да се прилагат принципи според обстоятелствата. Това са проявленията на хората с лоши заложби по отношение на това как вършат нещата — те запомнят едно твърдение и се отнасят към него като към правило, към което да се придържат, и независимо как се променят средата, хората, събитията и нещата, те не могат гъвкаво да прилагат принципи, за да се справят с въпросите. Всъщност резултатът, който трябва да се постигне чрез установяване на принципи относно храната и напитките, е да се гарантира, че хората се хранят по начин, който кара телата им да се чувстват комфортно. Такива принципи изобщо не са правила. Онези, които се придържат към правила обаче, без да вземат предвид температурата или времето, нито да ги е грижа дали ти се чувстваш комфортно, докато се храниш, се придържат към правенето на студени ястия и студени напитки, стига да е лято — това се нарича придържане към правила. Практикуването според принципи означава, че всичко, което се прави, се върти около постигането на онзи добър резултат накрая. Придържането към правила обаче пренебрегва резултата и се съсредоточава единствено върху формалности и начини на действие. Точно така се справят с проблемите хората с лоши заложби — без значение какви неща възникват, те използват същия този подход, за да се справят с тях.

Хората с лоши заложби не могат да прозрат нищо, което им се изпречи. Дори когато четат Божиите слова или слушат проповеди, тяхното възприемане носи известно изопачаване и неизбежно включва отклонения. Те се придържат към правило, начин на действие или ритуал, което е напълно различно от истините принципи, и следователно възникват много изопачени неща. Може да се каже, че възприемането на хората с лоши заложби относно какъвто и да е въпрос винаги има донякъде изопачен характер. Въпреки че при прости и лесно изпълними неща те може да постигнат подчинение и покорство, без да показват изопачаване, когато става въпрос за принципни въпроси или относително сложни проблеми, те не могат да схванат истините принципи и знаят само да се придържат към правила. Разбирате ли? (Да.) На хората с лоши заложби напълно им липсва способността за възприемане на истината и те просто знаят да се придържат към правила. Такива хора също носят неприятности. Те са много ентусиазирани и решени в придържането към правила. Ако общуваш с тях и им кажеш: „Това, което правиш, е придържане към правила, а не спазване на истините принципи“, те не могат да го приемат. Те чувстват: „Аз непоколебимо се придържам към принципи и не мога да правя компромиси с другите! Другите не се придържат към принципи и са заклеймени за това, но когато аз се придържам към тях, също ме заклеймяват. Това е несправедливо!“. Виж колко са упорити, просто не можеш да ги убедиш. Срещали ли сте такива хора? (Да.) Например, Аз казвам на някои хора: „Ако искаш да се научиш да танцуваш, можеш да отделяш по два часа всеки ден за тренировки, когато не си зает с работа. Ако постоянстваш известно време, ще се научиш“. Те запомнят фразата „постоянствай с тренировки по два часа всеки ден“ и вярват, че като правят това, практикуват истината и се придържат към принципи. След това, колкото и да е натоварен дългът, който изпълняват, те все пак постоянстват с тренировки по танци по два часа всеки ден. През период, в който църковната работа е много натоварена от сутрин до вечер и в общи линии нямат два свободни часа на ден, те все пак настояват да тренират танци по два часа. Когато другите им напомнят, че това може да забави църковната работа, те отказват да слушат и казват: „Бог ме наставлява да тренирам танци по два часа всеки ден. Трябва да го правя. Ако не го правя, това означава, че съм непокорен и нямам покорство“. Ако им кажеш да не го правят, те не желаят. Те не са способни да се справят с нещата гъвкаво или да прилагат словата Ми гъвкаво въз основа на нуждите на работата или нуждите на средата. Не разбират защо трябва да тренират два часа, какво е значението на тренировките от два часа или какъв резултат се цели да се постигне. Не разбират тези неща и не са наясно с тях. За тях практикуването на истината просто означава придържане към едно твърдение, едно правило или една формалност — това, според тях, е практикуване на истината. Независимо дали се постига някакъв резултат, или какъв се оказва резултатът, те упорито продължават по един път, като отказват да се върнат назад, каквото и да става, дори десет вола да ги дърпат. Дори и да се отклоняват в практиката си, те постоянно ще го правят по този начин. Когато им се каже, че са абсурдни, те все пак настояват да го правят. Такива хора не причиняват ли много неприятности? Без значение кой общува с тях, не се получава. След като старателно обясниш нещата ясно, днес може да разберат този въпрос, но утре ще се придържат към правила по друг въпрос, като безкрайно се придържат към правила, и ти постоянно трябва да ги поправяш. Те залитат или наляво, или надясно и се отклоняват ту по този, ту по онзи въпрос — непрекъснато се отклоняват без край. Като ги гледаш, ставаш неспокоен, но не можеш да ги поправиш, колкото и да се опитваш. Защо? Защото заложбите им са твърде лоши. Те никога не могат да разграничат положителните от негативните неща, вярното от невярното, правилното от неправилното, истината от правилата. Нямат критерий за разграничаване на тези въпроси, нямат способност да ги разграничават и просто не могат да ги разграничат. Следователно хората с лоши заложби могат да изпълняват само работа и задачи, основани на правила, или работа, която засяга един аспект, която не включва истините принципи, като например следване на рутинен график всеки ден, вършене на едно нещо в определено време и вършене на друго в друго определено време — тоест те могат да се справят само с онези прости задачи, при които придържането към графика, към формалностите и към начина на вършене на нещата е достатъчно, за да се извърши работата добре. Но не могат да се справят с работа, която е малко по-сложна. Щом се изисква да действат според истините принципи и да постигнат определени резултати, те не са способни да постигнат това. Ако им възложиш елемент от работата, който изисква от тях гъвкаво да прилагат истините принципи, да се справят с различни въпроси според случая и да се адаптират според средата, те се объркват и не могат да го постигнат. Трябва да има някого, който да им помага и да ги наставлява; не можеш да очакваш от тях самостоятелно да свършат работата добре. Как трябва да се отнасяме към такива хора? Въпреки че всеки ден могат да постоянстват в рутинното изпълнение на дълга си, когато са изправени пред неочаквани ситуации, те не знаят как да реагират и дори може да спрат да изпълняват дълга си. Необходимо е често да се пита за работата на такива хора и тя да се инспектира, като се задават въпроси: „През този период имало ли е някакви прекъсвания или смущения в църковната работа? Имало ли е някакви сложни проблеми, с които не сте знаели как да се справите?“. След като го обмислят, те казват: „Всичко беше наред през този период. Всеки изпълнява дълга си и може нормално да се събира и да яде и пие Божиите слова. Никой не е прекъсвал или смущавал и не съм чул някой да разпространява заблуди, за да подвежда другите“. Те не могат да открият никакви проблеми и не знаят какво да докладват, нито дори могат да повдигат въпроси. Следователно не можеш да очакваш от тях сами да се справят с проблемите, които възникват в реалния живот или при изпълнението на дълга им, или да ги разрешават. Нито можеш да очакваш от тях да се допитват до онези над тях или да им задават въпроси, когато не знаят как да се справят с нещо. Те не могат да постигнат нищо от това, защото заложбите им са недостатъчни. Ако такива хора не докладват за проблеми на онези над тях, другите може да си помислят, че те нямат проблеми. Това обаче не е така. Те не могат да открият дори обикновени проблеми; дори когато проблемите са натрупани пред тях, те не ги възприемат като проблеми. Затова и не разрешават проблемите. Те имат глава с две очи и две уши на нея; могат да виждат, да чуват и да говорят и въпреки това не могат да открият или да разрешат проблемите. Тъй като напълно им липсват заложби и способността да откриват проблемите и да се справят с тях, колкото и будни да изглеждат на външен вид, от това няма полза. Те не могат да вземат това, което виждат или чуват, и да го обработят в ума си, за да го обмислят и да разпознаят дали това са проблеми или как трябва да се справят с тях. Ако не могат да се справят с проблеми, включващи истините принципи, те няма и да ги докладват на онези над тях. Те са напълно неспособни да направят каквото и да е от това. Това не показва ли, че имат лоши заложби? Не са ли това проявленията на хората с лоши заложби? (Да.) Ако попиташ някого с лоши заложби: „Имало ли е някакви проблеми в работата през този период? Има ли някакви области, в които не разбираш принципите?“, той отговаря: „Няма никакви проблеми; всички са заети и нещата вървят доста добре!“. За него всичко си е наред. Като водач или работник, ако просто му повярваш, когато казва, че всичко е наред, тогава си твърде глупав и имаш също толкова лоши заложби, колкото него. Хората с добри заложби не само знаят как да научават за проблемите, но трябва също да могат да ги откриват сами. Те могат да участват в разговори, насочени към проблемите, и докато говорят, проблемите естествено излизат наяве. Когато откриеш проблем и попиташ някого с лоши заложби как се е справил с него, той отговаря: „Какъв проблем? Как така не съм го забелязал?“. Хората с лоши заложби не могат да открият проблемите, затова в работата си трябва да умееш да научаваш за проблемите и да ги откриваш, да сграбчиш проблемите и да не ги пускаш, а след това да помогнеш за справянето с тях и разрешаването им. Трябва да знаеш как да говориш с хората, които имат лоши заложби, като им задаваш въпроси и правиш запитвания по непринуден начин, за да откриеш проблемите. Докато си говорите, те несъзнателно сами ще споменат за проблемите. Без да си говорите така, би било невъзможно да се открият тези проблеми. Тъй като си говориш с тях по този начин, те се вдъхновяват и внезапно откриват тези проблеми. Ако не използваш този подход, за да научиш за ситуацията, те просто няма да възприемат въпросите, които виждат, като проблеми. И така, когато по време на вашите разговори бъдат разкрити проблеми, те трябва да бъдат изяснени малко по малко, като изстискване на паста за зъби. Те ще се почувстват малко засрамени едва когато всички проблеми бъдат разрешени. Това не показва ли, че имат лоши заложби? (Да.) Това са проявленията на хората с лоши заложби: дори когато има проблеми, те не могат да ги открият и тъй като не могат да открият проблемите, те никога не са способни да споменат за тях или да ги разрешат. Кажете Ми, ако не могат да открият проблемите, могат ли да вършат работата си добре? Могат ли да вършат работата си добре, като се придържат към правила? (Не.) Категорично не. Това е проявление на притежаването на лоши заложби. Ако кажеш, че заложбите им са лоши, те дори си мислят: „Заложбите ми са отлични! След като Бог говори за нещо, аз веднага схващам някакъв начин на действие или правило и мога да се придържам към него цял живот. Виждаш ли? Не са ли добри заложбите ми? Всички вие не успявате да схванете ключовите точки, но аз мога. Например, казаха ми, че през лятото времето е горещо и трябва да ядем студени ястия. Затова продължавам да правя студени ястия и да сервирам студени напитки — мога да се придържам към това наставление. Както виждаш, никой от вас не може да се придържа към него и винаги говорите за принципи. Принципите не са ли просто правила? Ако се придържаш към правила, това не е ли придържане към принципи?“. Те дори смятат, че заложбите им са добри, като вярват, че могат да схванат ключовите точки на даден въпрос и че от една дълга проповед могат да изберат едно единствено твърдение, начин на действие, правило или дори една фраза или дума, която смятат, че трябва да следват. Кажете Ми, това не води ли до неприятности? Има доста такива хора. Когато общуваш за различните подробности от истината, те не могат да разберат и дори казват: „Каква досада! Ти просто не спираш да говориш. Не става ли дума просто за това да не се казват онези думи или да не се прави онова нещо? Просто се придържай към онова единствено твърдение и толкова — става въпрос само за едно твърдение. Защо да го правим толкова досадно? Ти дори разграничаваш състояния, среди и човешката природа на различните типове хора и разграничаваш изопаченото от чистото възприемане. Наистина ли са включени толкова много подробности? Защо да сме толкова взискателни? Ти си толкова дребнав!“. Те дори заклеймяват другите. Това са проявленията на хората с лоши заложби.

Какви са характерните черти на хората с лоши заложби? Те не разбират истините принципи; какъвто и да е аспектът на истините принципи, те се отнасят към него като към вид правило или формула, а след това го следват с неуморен ентусиазъм. Те могат да изговарят много доктрини и затова си мислят, че разбират истините принципи, но в действителност изобщо не разбират истината. Ако обясниш някои от принципите за водачи и работници, които вършат работа, като помолиш такива хора да вършат работа и да се справят с различни проблеми въз основа на разбиране на тези принципи, тези хора с лоши заложби ще бъдат напълно неспособни да ги приложат. Те не разбират тези истини принципи, нито могат да прилагат тези истини принципи, за да вършат работа. Когато отидат долу да вършат работа, всичко е изцяло придържане към правила, следване на протоколи и механично прилагане на догми. Има някои хора, които искат да се придържат към истините принципи, но тъй като заложбите им са лоши и не могат да постигнат разбиране на истината, те не са способни да се придържат към принципите. Независимо каква работа вършат, когато са изправени пред проблеми, те са в безизходица и дори стават съкрушени — не са способни да свършат добре никаква работа. Когато онези горе общуват за принципи, те смятат, че са разбрали, възприели, схванали и запомнили всичко. Но когато се сблъскат с проблеми в реалния живот, те се объркват, тъй като доктрините и правилата, които са разбрали, са безполезни, затова си мислят: „Какво трябва да правя сега?“. Не знаят откъде да започнат работата, не знаят какви методи да използват, за да вършат работата, не знаят как да прилагат работните разпоредби и още по-малко знаят кои проблеми трябва да се разрешат точно сега, за да се гарантира нормалният напредък на църковната работа — те не знаят нищо от това. В резултат на това, независимо колко дълго работят, няма резултати и работните разпоредби не могат да бъдат приложени. Те не могат да разрешат дори въпроса как да направят църковния живот добър. Не могат да приведат в изпълнение дори най-основната работа и не знаят как да я приведат в изпълнение. Могат само да говорят доктрини на хората и да искат от тях да се придържат към правила. Когато става въпрос за прилагане на работни разпоредби и вършене на конкретна църковна работа, те се объркват и не са способни да го направят. Те си мислят: „Как трябва да се приложат тези работни разпоредби? Към кои правила трябва да се придържаме?“. Не могат да видят ясно тези неща. Но все още имат един последен изход: те вярват, че стига да провеждат повече събирания, проблемите могат да бъдат разрешени. Следователно техният начин на вършене на работа е неуморно да провеждат събирания и неуморно да изнасят проповеди. Когато проповядването им развълнува всички и ги накара да се въодушевят, те си мислят, че проблемите са напълно разрешени и че няма повече проблеми, и че стига всички да са ентусиазирани, работата е изцяло свършена както трябва. Но се оказва, че след няколко дни на събирания не само че реалните проблеми остават неразрешени, а дългът, който хората изпълняват, все така не дава резултати, но и църковната работа също изобщо не напредва. Въпреки това те все пак имат настроение да изнасят проповеди. Хората с лоши заложби не постигат резултати, независимо колко дълго вършат работа, и не могат да приложат работните разпоредби, независимо колко време им се дава — те нямат нито ефикасност, нито ефективност. Това са проявленията на хората с лоши заложби. Проявленията на хората с лоши заложби са такива, каквито току-що описах, да не говорим за онези без заложби. Независимо колко проповеди слушат или за колко истина разговарят с тях другите, те не могат да схванат истините принципи и не могат да схванат дори най-основните правила, към които трябва да се придържат. Когато заложбите на някого са лоши до такава степен, истините принципи са недостижими за него. Дори ако другите разговарят с него за истината, той не може да намери път за практикуване и трябва някой да му даде конкретни наставления, преди да разбере как да практикува. Такива хора са сякаш преродени от зверове; умът им винаги е мъглив и неясен и те никога не могат да разграничат кое са принципи и кое са правила. В сърцата си те казват: „Защо като слушам тези неща, главата винаги ме боли и ми се доспива?“. В крайна сметка те стигат до заключение: „Не само че истините принципи са недостижими за мен, но не мога дори да се придържам към правила, затова в бъдеще ще светя толкова ярко, колкото топлина имам в себе си, ще полагам толкова усилия, колкото ми позволяват способностите, и просто ще правя каквото съм способен да правя, и това е достатъчно“. Някои от тези хора дори се утешават, като казват: „Не знам как да се придържам към правила, нито разбирам истините принципи, но имам боголюбиво сърце!“. Ако наистина можеха да обичат Бог, това нямаше да е лошо, но с такива лоши заложби те дори не разбират истината — може ли любовта им към Бог да бъде истинска? На хората без заложби им липсва способност за възприемане във всяко отношение и те дори не притежават способността да се придържат към правила. Някои хора с лоши заложби, когато практикуват истината, могат поне да сграбчат частично разбран принцип, правило или формула и така да приложат малко от истината на практика. Онези без заложби обаче не могат дори да схванат нещата, основани на правила, нито да се придържат към тях — този тип човек е още по-окаян.

Ако оценяваме заложбите на хората, като използваме истините принципи по този начин, тогава съответните проявления са тези, за които току-що общувахме. И така, ако използваме това дали хората имат духовно разбиране, или не, за да оценим заложбите им, как трябва да подходим към това? Хората с добри заложби определено имат духовно разбиране, нали? (Да.) Това, което се има предвид под наличие на духовно разбиране, е, че те могат да разбират истината, да схващат истините принципи и да използват истината, за да разрешават различни проблеми, които възникват в процеса на вярване в Бог и които са свързани с истините принципи, както и да се справят с различните вътрешни въпроси на Божия дом, като използват истината. Тогава какво да кажем за различните въпроси от външния свят? Тъй като хората с добри заложби имат духовно разбиране и притежават способността да се справят с различни въпроси, те могат също така да използват някои принципи, относително основани на човешката природа, или някои принципи, близки до положителните неща, за да се справят с въпросите от външния свят. Въпреки повърхностните различия, основите на различните неща са едни и същи, а принципите в различните неща са основно това, което хората с добри заложби могат да схванат, така че най-общо може да се каже, че хората с добри заложби имат духовно разбиране. Наличието на духовно разбиране не означава да си способен да общуваш с духовния свят; по-скоро означава, че човек може да схване основните закони и принципите на различните неща. Това е пряк, прост и обикновен начин да се каже. Способността да се разбират основните закони на нещата от външния свят и принципите, които включват истината, е проявление на хората с добри заложби. И така, как можем да преценим проявленията на хората със средни заложби въз основа на това дали имат духовно разбиране? Хората със средни заложби имат духовно разбиране за половината неща, но не и за другата половина, като разбират някои части, докато не разбират други. Частите, в които имат духовно разбиране, са частите, които заложбите им могат да достигнат. Чрез слушане на общение за различните истини, свързани с вярата в Бог, те могат да стигнат до разбирането им и дори без ничии наставления могат да разберат принципите в тях, които трябва да се схванат. Частите, в които нямат духовно разбиране, са частите, в които заложбите им не достигат. Без напътствие и наставление от другите те нямат принципи на практикуване, не могат да изпълняват дълга си нормално или да разрешават проблеми и се нуждаят от поене, напътствие и наставление, за да знаят как да вършат работа и да се справят с проблемите — това са проявленията на липсата на духовно разбиране. За хората със средни заложби може да се каже, че по принцип имат духовно разбиране, но нивото им на духовно разбиране е недостатъчно в сравнение с това на хората с добри заложби — те разбират само наполовина. Къде е недостатъчно? Недостатъчно е в степента, в която схващат истините принципи — те не могат да изпълнят самостоятелно различни елементи от работата. И така, ако оценяваме хората с лоши заложби, като използваме това дали имат духовно разбиране, или не, как трябва да подходим към това? Лесно ли е да се оцени? Хората с лоши заложби имат ли духовно разбиране? (Не.) Ти можеш да разбереш, че хората с лоши заложби нямат духовно разбиране, само като погледнеш проявленията им, защото те само спазват правила. Хората без заложби всъщност нямат човешки дух, а липсата на човешки дух означава, че са лишени от духовно разбиране точно като животните. За такива хора не е необходимо да се оценява дали имат духовно разбиране, или не. Когато човек без дух гледа на каквито и да било въпроси или си взаимодейства с различни хора, той не може да ги оцени и няма никакви възгледи относно положителните или негативните неща. Има само някои сметки за защита на собствените си интереси и избягване на загуби. Когато ти изразяваш даден възглед, ако те познава и знае, че имаш добри заложби и чисто възприемане и че си положителен човек, той се съгласява с твоя възглед. Но ако не те познава, той те гледа отвисоко. Независимо колко правилен е твоят възглед или колко много съответства на истините принципи, той не го приема. Не знае, че това е правилно, не знае, че това е нещо, което хората трябва да приемат, и не знае колко полезен би могъл да му бъде този добър възглед или колко голяма помощ би могъл да му окаже — той не осъзнава всичко това. Докато, когато негативен човек изтъкне негативен възглед, ако този негативен човек е властен и е някой, за когото има високо мнение и когото почита, той приема негативния възглед дори ако знае, че това ще му причини вреда, след като го направи. Какъв човек е той? (Такъв, който няма заложби.) Това е човек, който няма заложби, което означава, че му липсва способността да разпознава нещата. С каквато и ситуация да се сблъсква, той не може да я прозре и не знае нито един от принципите, към които трябва да се придържа; този тип човек може да извърши лоши дела, когато следва лоши или зли хора, и може да направи някои добри неща, когато следва добри хора — липсва му способността да разпознава нещата. Ето защо казвам, че той е мъртвец без дух. Хората с лоши заложби, след като са живели в продължение на много години заедно с хора с добри заложби или положителни личности, може да бъдат повлияни от това, което чуват и виждат, и могат да научат някои добри неща, да спазват някои добри правила и да се придържат към някои положителни поговорки и начини на действие или положителни мисли и възгледи. Мъртъвците без дух обаче не могат дори да научат положителни мисли и възгледи, добри начини на действие и правила, добро мислене или някои положителни начини на живот и положителни всеизвестни неща от ежедневието, нито могат да се придържат към тях. Когато започнат да живеят самостоятелно, тяхната житейска ситуация — такава на един объркан човек — бива напълно разобличена. Това са проявленията на мъртъвците без дух.

Хората с духовно разбиране притежават поне средни заложби. Ако истината е по силите им и могат да я разберат, тогава те са хора с добри заложби. Хората без духовно разбиране със сигурност са или такива с лоши заложби, или такива без никакви заложби — тези два типа хора определено нямат духовно разбиране. Само за хората с добри заложби може да се каже, че имат пълно духовно разбиране, докато хората със средни заложби имат средно ниво на духовно разбиране. Тоест има много въпроси, при които заложбите им не достигат и те не са способни да постигнат духовно разбиране. Могат да постигнат духовно разбиране и да се справят с нещата самостоятелно само по обикновени въпроси. Когато са изправени пред сложни въпроси или работа, която засяга множество аспекти, те не могат да се справят с тези неща самостоятелно, защото включените истини принципи са недостижими и неразбираеми за тях. Следователно нивото им на духовно разбиране е доста посредствено. Характерната черта на хората с лоши заложби е, че истините принципи са непосилни за тях и те само спазват правила, защото не могат да разберат истините принципи и дори не схващат какво представлява понятието за истините принципи, и вярват, че истините принципи са просто правила. Следователно е много ясно, че хората от този сорт нямат духовно разбиране. Основна характерна черта на липсата им на духовно разбиране е, че мислите и възгледите, които разкриват в разбирането си за различни хора, събития и неща, са изцяло изопачени. Как трябва да се разбира „изопачен“ тук? Това означава да си напълно откъснат от траекторията на мисленето на нормалната човешка природа и напълно откъснат от траекторията на нуждите на нормалната човешка природа — това е да бъдеш изопачен. Когато слушаш мисловната логика на това, което казват тези хора, я намираш за странна и всеки път, когато ги чуеш да изразяват някакъв възглед или да говорят за нещо, се чувстваш изумен. Какво означава „изумен“? Означава, че когато ги чуеш да казват нещо, чувстваш, че това е невероятно, и си мислиш: „Как може да им хрумне такава идея? Защо е толкова различно от това, което мислят нормалните хора? Тази идея е толкова странна — защо ми се струва някак безсмислена?“. В сърцето си го намираш за особено неловко и абсурдно. Именно хората, чиито думи винаги карат другите да се чувстват изумени, са склонни към изопачаване — и то много. Например ти ги питаш: „Ял ли си нещо?“. Те отговарят: „Днес е доста студено“. Има ли някаква връзка между тези две неща? (Не.) Ти казваш: „Защо си облечен толкова леко днес?“. Те казват: „Днес пих чаша чай от джинджифил“. Има ли техният отговор някаква необходима връзка с твоя въпрос? Съдържа ли отговорът им нормално мислене и логика? (Не.) Как трябва да отговори някой с нормално мислене и логика? Би могъл да каже: „Облечен съм толкова леко, защото вътре е много топло, а освен това навън е много слънчево и температурата е сравнително висока“. Или би могъл също да каже: „Облечен съм толкова леко, защото току-що приключих с тренировката и ми стана горещо“. Но ако някой попита: „Защо си облечен толкова леко?“ и те отговорят: „Защото днес съм с обувки с пухкава подплата“, този отговор няма нищо общо с въпроса. Техният ход на мисълта и логиката, която следват, когато мислят, не съответстват на мисленето и логиката на нормалната човешка природа. Това е много странна идея и много странен ход на мисълта, който не би хрумнал на нито един човек с мислене на нормална човешка природа. И така, след като чуеш отговора им, чувстваш, че е неловко. Искаш да проведеш разговор с тях, но не можеш да се свържеш с тях — те винаги дават несвързани отговори, което прави невъзможно продължаването на разговора. Например една сестра се учеше да прави дрехи и Аз я попитах: „Как напредваш в ученето да правиш дрехи? Можеш ли да правиш ватирани дрехи?“. Какъв би бил отговор, който е съобразен с нормалното мислене и логика? (Или „Мога“, или „Не мога“.) Това би отразявало нормално мислене и логика. Или тя би могла също да каже: „Понякога се справям малко по-добре и инструкторът ми казва, че е добре, просто едва приемливо. Но що се отнася до някои от по-сложните части, работата ми не е задоволителна и трябва да се преработи“. Това отговори на човек с нормално мислене и логика ли са? (Да.) Как отговори този човек без нормално мислене и логика? Аз попитах: „Сега можеш ли да правиш този вид ватирани дрехи?“. Тя отговори: „Учех се да правя този вид облекло, когато дойдох тук за първи път“. Аз попитах: „И така, можеш ли да го правиш сега?“. Тя все отговаряше: „Учех се да правя този вид облекло, когато дойдох тук за първи път“. Помислих Си: „Не разбирам. Учела си се да правиш този вид облекло, когато си дошла за първи път, така че можеш ли да го правиш сега? Защо не мога да разбера това?“. Когато чух отговора ѝ, почувствах, че беше неловко. Питах дали може да прави този вид облекло, а тя казваше, че се е учила да го прави, когато е пристигнала за първи път. Не разбрах как е успяла да превключи на тази тема — какво общо имаше това с това дали може да го прави, или не? Помислих Си: „Просто не мога да следя тази смяна на темата“. Дори когато попитах два или три пъти подред: „И така, сега можеш ли да го правиш?“, тя продължаваше да отговаря: „Когато дойдох за първи път, се учех да правя това и инструкторът ми ме напътстваше в правенето на това — основно работя върху това“. Все още не получих отговора, който търсех, и до ден днешен все още не знам дали тя може да го прави, или не. Анализирайте логиката зад думите ѝ и защо е говорила по този начин. (В известна степен отговорът ѝ не е бил свързан с въпроса. Хората, които го чуят, ще се опитат да отгатнат какво има предвид, но пак няма да знаят дали тя наистина може да го прави, или не.) Искаше ли тя да Ми даде да разбера, или не? Искаше ли да Ми даде точен отговор? Тук тя правеше намек: „Вече Ти казах, че когато дойдох за първи път, основно се учех да правя това и сега е минала една седмица — така че, разбира се, че мога да го правя. Не би ли трябвало да можеш да схванеш какво имам предвид? Как може да не разбираш?“. Можете ли да схванете това значение от нейния отговор? (Не.) Ако отговорът ѝ ти позволяваше да получиш точен отговор и да знаеш дали тя може, или не може, тогава отговорът ѝ щеше да е логичен. Но нейният отговор ти дава само неясно значение и не ти позволява наистина да узнаеш дали тя може, или не може. Хората, които винаги говорят по този начин, не са ли много объркани? Ако умишлено отговарят по този начин, тогава това е въпрос на характер. Ако не го правят умишлено и отговорът им няма необходима връзка с отговора, който се опитваш да получиш, тогава има проблем с тяхното мислене и логика. Ако има проблем с тяхното мислене и логика, не означава ли това, че имат лоши заложби? Не са ли склонни към изопачаване? (Да.) Това е проявление на склонност към изопачаване. Този човек мислеше: „Казвам Ти, че се учех да правя това, когато дойдох за първи път, така че неизбежният резултат е, че мога да го правя“. Това, което тя искаше да предаде, беше отговорът: „Мога да го правя“. Въпреки това хората с нормално мислене не получават точен отговор, след като чуят това. Следователно отговорът ѝ: „Учех се да правя това, когато дойдох за първи път“, нямаше логическа връзка с това, че тя искаше да предаде, че може да го прави. И така, отговорът ѝ не се ли състоеше от объркани думи? (Да.) Да говориш объркани думи, докато мислиш, че можеш да общуваш добре и че вече си отговорил на въпроса — това не отразява ли лоши заложби? (Да.) Това е едно от проявленията на лошите заложби. Този човек няма мисленето и логиката на нормалната човешка природа. Както и да я питаш, тя няма да може да осъзнае каква е същината на проблема или защо продължаваш да питаш едно и също нещо. Когато попиташ за трети път, тя пак ще даде същия отговор и дори ще загуби търпение, като си мисли: „Защо продължаваш да питаш? Аз вече ти казах, а ти пак не схващаш и продължаваш да питаш!“. Дори след като е била попитана три пъти, тя няма да може да осъзнае, че отговорът ѝ е неясен и не е това, което другият човек търси, че трябва да промени формулировката си и ясно да заяви дали може, или не може, а не да кара другия човек да гадае. Тя не е способна да осъзнае как думите ѝ карат другите да се чувстват или как другият човек реагира, след като ги чуе — тя не може да осъзнае нищо от това. Това показва, че тя няма заложби. Колко и пъти да я питаш, тя ще дава същия отговор и дори ще чувства, че това, което казва, е искрено и не е лъжливо, като си мисли: „Колкото и пъти да попиташ за едно и също нещо, аз дадох същия отговор — практикувам да бъда честен човек и казвам каквото ми е на ум“. Това не е ли отражение на лоши заложби? (Да.) Когато питаш за Иван, този тип човек винаги говори за Драган и Петкан. Когато питаш за Драган и Петкан, той винаги говори за Иван. Хората без нормално мислене имат объркани мисли и мисленето им е хаотично. Това е основно проявление на лошите заложби. В обобщение, това са проявленията на хората с различни заложби. Независимо дали оценяваш заложбите им по способността или липсата на способност да разбират и да прилагат истините принципи, или по това дали имат, или нямат духовно разбиране, това са проявленията. Въпреки че говорихме с малко по-общи понятия, не можете ли в общи линии да свържете Моите думи с реалния живот? (Можем.) И така, не обобщихме ли горе-долу темата за заложбите? (Да.) С това приключва обсъждането ни на темата за заложбите.

Кажете Ми, степента, до която хората се съпротивляват и бунтуват срещу Бог, има ли нещо общо с това дали заложбите им са добри, или лоши? Дали хората се съпротивляват и бунтуват срещу Бог поради лоши заложби? Обмисляли ли сте някога този въпрос? Дали това е въпрос, който си струва да се обмисли? (Да.) Някои хора казват: „Тъй като имаме лоши заложби, тъй като заложбите, които Бог ни даде, не са добри, ние сериозно се съпротивляваме и бунтуваме срещу Бог“. Вярно ли е това твърдение? (Не.) Въз основа на предишното ни общение за разликите между вродените дадености, човешката природа и покварения нрав, към коя категория спадат заложбите? (Към вродените дадености.) Тя спада към вродените дадености. И така, знаеш ли дали различните аспекти на вродените дадености са свързани с човешката природа и покварения нрав на хората? Нека започнем със заложбите — заложбите определят ли степента, до която човек се бунтува и съпротивлява срещу Бог? (Не.) Защо казваме, че не я определят? Това се отнася до причината, поради която хората се съпротивляват и бунтуват срещу Бог. Дали хората се бунтуват и съпротивляват срещу Бог поради лоши заложби? (Не, това е, защото имаме покварен нрав.) Точно така — това съответства на реалността. Твоята съпротива и бунтарство срещу Бог и неспособността ти да се покориш на истината не се дължат на лоши заложби, а се дължат на това, че имаш покварен нрав. И така, не можеш да се оплакваш, че Бог ти е дал лоши заложби, само защото си способен да Му се съпротивляваш. Заложбите или всеки друг аспект на твоите вродени дадености са присъщи дадености, които ти самият имаш; те са вътрешни, вродени дадености, които притежаваш като сътворено същество. Независимо кой е аспектът на вродените дадености, той не води до съпротива срещу Бог и няма връзка с покварения нрав. Например това, че си висок, не означава, че имаш по-малко покварен нрав. Да бъдеш красив или да имаш светла кожа, не означава, че нямаш покварен нрав. Да бъдеш роден в раса, която хората почитат и уважават, не означава, че нямаш покварен нрав. С други думи, независимо какви вродени дадености е дал Бог на даден човек и независимо какви са вродените дадености на даден човек, те нямат връзка с неговия покварен нрав. Например външният вид на човека сам по себе си не води до съпротива срещу Бог. Въпреки това, тъй като хората имат покварен нрав, когато някой изглежда добре, той може да си мисли: „Аз съм красив, така че трябва да имам статус и да бъда уважаван“. Това са разкривания на покварен нрав. Някои хора използват добрия си външен вид, за да изявят силните си страни, като по този начин разкриват много погрешни твърдения и действия. Тези твърдения и действия са причинени изцяло от техния покварен нрав, а не от вродените им дадености. Независимо дали имаш добри или лоши заложби, заложбите сами по себе си не водят до съпротива срещу Бог. Ако имаш добри заложби, но не разбираш или не приемаш истината, ти все пак ще се съпротивляваш и бунтуваш срещу Бог, защото имаш покварен нрав. Ако имаш лоши заложби, но можеш да приемеш истината, и щом разбереш какво ти казва Бог да правиш или да не правиш, можеш да го спазваш, и си способен да не действаш въз основа на своя покварен нрав, тогава няма да се бунтуваш срещу Бог, нито ще се изплъзваш и скатаваш, или ще бъдеш нехаен, своеволен или своенравен и безразсъден. Независимо дали имаш лоши заложби, или не, щом имаш покварен нрав, дори и да можеш да разбираш Божиите слова, ти все пак ще се бунтуваш и съпротивляваш срещу Бог. Тъй като имаш покварен нрав като свой живот, ти естествено развиваш различни сатанински мисли и възгледи, както и сатанински философии за светските отношения, а също и сатанински възгледи, които стоят в основата на начина, по който гледаш на хората и нещата, и ще се перчиш, ще се защитаваш и постоянно ще искаш да се открояваш и да превъзхождаш другите, и дори да контролираш и властваш над другите. Всички тези проявления произтичат от сатанинската природа на хората. Ако вършиш различни неща въз основа на своята сатанинска природа и сатанински живот, тогава, независимо дали имаш добри или лоши заложби, ти ще се съпротивляваш на Бог. Заложбите сами по себе си не водят до съпротива срещу Бог. Ти имаш лоши заложби, но можеш ли да действаш според Божиите слова, стига да ги разбираш? Ако нямаш покварен нрав или не живееш според своя покварен нрав, тогава ти категорично можеш да постигнеш това. Вземи например притежаването на определена силна страна — хората често мислят: „Тъй като имам тази силна страна, аз превъзхождам другите; трябва да имам статус в Божия дом, трябва да бъда водач или стълб в Божия дом“. Тези мисли не са причинени от притежаването на силна страна, а са причинени от покварен нрав. Тъй като хората имат покварен нрав като свой живот, всички неща, които разкриват, изживяват и проявяват, както и техните гледни точки, позиции и принципи при разглеждането на различни хора, събития и неща, са причинени от това, че имат покварен нрав като свой живот. Те не са причинени от нито една вродена даденост, която Бог им е дал. Разбираш ли? (Да.) Какво имам предвид, като общувам за тези слова? Целта на това общение е да ви даде възможност по-ясно да разберете и да осъзнаете действителната си ситуация и да осъзнаете какви са вашите заложби — не бъдете човек, който няма разум, и не влизайте в безсмислени борби за това, че имате средни или лоши заложби, или дори не предлагайте безсмислени оправдания, за да илюстрирате, че заложбите ви не са лоши. Тези действия нямат никаква стойност. Това общение има за цел да ти даде възможност точно да разбереш своите заложби и различните си способности, а след това да намериш правилното си място и да постъпваш според правилното си положение. Това ще ти помогне повече да бъдеш сътворено същество на място, подобаващо да стоиш на позицията си на сътворено същество и да изпълниш дълга на сътворено същество. Разбира се, това до известна степен ще ти помогне и повече да се отървеш от своя покварен нрав. Независимо на какво ниво са твоите заложби или различните ти способности, те не определят степента, до която ти се съпротивляваш и бунтуваш срещу Бог. С други думи, може да се каже също, че твоят покварен нрав не зависи от нивото на твоите заложби и още по-малко зависи от това какви са твоите вродени дадености. Поквареният нрав на хората възниква в тяхната вродена, присъща плът. След като хората са били покварени от Сатана, техният покварен нрав е станал техен съкровен живот. Когато все още не си се отървал от своя покварен нрав, ти се възползваш от своите вродени дадености, за да говориш и действаш въз основа на този сатанински живот. Това означава, че преди да си се отървал от своя покварен нрав, ти се възползваш от различните вродени дадености, които Бог ти е дал, за да служат за постигането на собствените ти цели. И така, можем да кажем следното: ако не се отървеш от своя покварен нрав, ти се възползваш от различните вродени дадености, които Бог ти е дал, или ги потъпкваш; ако си в процес на стремеж към истината и практикуване на истината, за да се отървеш от своя покварен нрав, ти се възползваш от различните вродени дадености, които Бог ти е дал, правилно и ефективно; когато се трансформираш от това да имаш покварен нрав като свой живот към това да имаш истината като свой живот, ти използваш вродените дадености, които Бог ти е дал, правилно и коректно — с други думи, по по-смислен начин. Разбираш ли сега? Вродените дадености сами по себе си не са коренът на съпротивата на човечеството срещу Бог. Вместо това, сатанинският покварен нрав на хората и животът, насаден у хората от Сатана, са първопричината за съпротивата и бунтарството на човечеството срещу Бог. Не е ли така? (Да.) Този въпрос вече ясен ли ви е в общи линии? (Да.)

Преди да общуваме по темата за заложбите, общувахме за някои проявления в три аспекта: вродени дадености, човешка природа и покварен нрав. За какви проявления общувахме миналия път? (Миналия път проявленията, за които общувахме, бяха усърдие при вършенето на нещата, вършене на нещата организирано, започване на нещата с голям замах, но завършването им е безславно, и проявяване на предпазливост при вършенето на нещата, както и биене в гърдите и самохвалство, небрежност, желание да се изтъкваш, презрение към бедните и угаждане на богатите, подмазване на онези, които имат власт, наличие на изключителна памет и т.н.) Няма да общуваме повече за тях. Ще продължим да общуваме за различните проявления на вродените дадености, човешката природа и разкриването на покварения нрав. Когато се появят тези проявления, ти трябва да знаеш към кой тип проявления спадат и трябва да можеш да ги разграничаваш и разпознаваш; само тогава можеш да подходиш към тях правилно. Ако някое проявление се отнася до вродените дадености, които са неизменими, тогава няма нужда да се занимаваш с него. Ако то спада към някои недостатъци или слабости на човешката природа, които могат да бъдат преодолени, поправени или променени, тогава трябва да се опиташ да ги поправиш и промениш. Ако няма нужда да ги преодоляваш и те не засягат изпълнението на дълга ти или стремежа ти към истината, тогава ти няма нужда да им обръщаш внимание. Ако дадено проявление не е нито проблем на вродените дадености, нито проблем на човешката природа, а засяга покварения нрав, тогава то трябва да бъде променено. Ако не го преобразиш или промениш, тогава, с една форма на живот, в която поквареният нрав доминира, пуска корени и упражнява власт в теб, това, което изживяваш и разкриваш, не са просто дребни проблеми, като например да не можеш да се разбираш с другите или да си неприятен за тях и да не успяваш да ги назидаваш. Вместо това, онова, което изживяваш и разкриваш, достига нивото на нарушаване на истината, нарушаване на истините принципи, съпротива срещу Бог, отхвърляне на Бог, враждебност към Бог и — може дори да се каже — на противопоставяне на Бог. Именно защото поквареният нрав е от такова естество, щом тези проявления засягат покварения нрав, трябва да опознаеш този покварен нрав, а след това да търсиш истината, да разбереш и да схванеш принципите на практикуване на истината и да практикуваш според истините принципи, за да заместиш този покварен нрав, така че този покварен нрав вече да не взема връх в живота ти, а на негово място истината да стане твой живот и да вземе връх в ежедневния ти живот и в това, което изживяваш.

Ще продължим да общуваме за различните проявления на вродените дадености, човешката природа и покварения нрав. Последното проявление, за което общувахме миналия път, беше наличието на добра памет, нали? (Да.) Тогава към кой аспект спада забравянето? (Към вродените дадености.) Това е вродена даденост, а също и недостатък на човешката природа — само тези два аспекта. Забравянето покварен нрав ли е? (Не.) Очевидно не е. Някои хора забравят, защото по природа имат слаба памет, докато други започват да забравят поради остаряване на мозъка и отслабване на паметта с напредване на възрастта. Ако забравянето е вродено, то спада към вродените дадености; ако е придобито, тогава е недостатък на човешката природа. Това да забравяш по природа, разбира се, също се счита за недостатък, нали? (Да.)

Умението да планираш, преди да вършиш нещата — към кой аспект спада това? (Към достойнствата на човешката природа.) Това е достойнство на човешката природа. Преди да направят нещо, хората, които имат умението да планират, правят планове предварително и след това следват стъпките, без да са импулсивни, безразсъдни или прибързани. Те действат уравновесено, не бързат да вършат нещата по прищявка, а обмислят предварително как трябва да отидат, с кого да отидат, какво да правят при специални обстоятелства, какви документи или вещи трябва да се вземат, дали да вземат някои основни вещи от първа необходимост в зависимост от средата и така нататък. Те са способни да вземат предвид всички тези неща. Преди да вършат нещата, те правят щателна подготовка, като обмислят повече фактори и са по-прецизни в съображенията си. Ще преценят предварително разликата между благоприятните и неблагоприятните условия и ще разграничат най-добрия възможен сценарий от най-лошите възможни последствия. Ще направят разумна организация, за да постигнат най-добрите резултати. Тъй като имат умението да планират и да правят разумна организация, тяхното справяне с въпросите обикновено е по-цялостно. Неочаквани ситуации в нещата и маршрутите, които те уреждат, възникват по-рядко и резултатите от работата им обикновено са по-добри. Хората, които работят с тях, не се чувстват тревожни, а вместо това се чувстват по-спокойни. И така, може ли да се каже, че умението да планираш спада, относително казано, към достойнствата на човешката природа? (Да.) Това се отнася до умението да планираш. Тогава, хубаво ли е сметкаджийството, или не? (Не е хубаво. Това е недостатък на човешката природа.) Умението да планираш е предимство и силна страна на човешката природа — то е положително — докато сметкаджийството е недостатък на човешката природа. Например, ако двама души ядат храна, която струва общо десет юана, и когато плащат, сметкаджията плаща пет юана и петдесет стотинки, докато другият плаща четири юана и петдесет стотинки, той си мисли: „Това не е правилно — той плати петдесет стотинки по-малко. Всеки трябва да плати по пет юана, за да бъде справедливо и разумно“. Той прави сметка дори за толкова дребна сума. Ако усети, че се е минал, той се чувства некомфортно и винаги търси възможност да си възстанови загубите чрез интригантски средства. Ако не може да си възстанови загубите по този начин, не може да яде спокойно или да спи спокойно. Сметкаджийството е недостатък на човешката природа. Ако това стане сериозно и той прави сметки дори при важни въпроси, като винаги се опитва да извлече облага от другите или да се възползва от тях, или често прибягва до интриги в името на своите сметки, тогава това вече не е просто недостатък на човешката природа, а включва покварен нрав. Ако нечие сметкаджийство не засяга другите или не вреди на интересите им и присъства само в дреболии от ежедневието, като в крайна сметка води до чести провали или лоши резултати при справянето с нещата, това е недостатък на човешката природа.

Какъв тип проблем е скъперничеството? (Недостатък на човешката природа.) Какви проявления представляват скъперничеството? Например, ако скъперникът тръгва да кара колата някъде и някой каже: „Точно ти е на път, можеш ли да ме закараш? Ще отнеме само пет минути и мога да ти дам малко пари за бензин“, той се опасява, че човекът може да не плати след превоза, и си намира извинение да му откаже превоз — това е скъперничество. Има и такива, които, когато някой поиска да вземе нещо назаем от тях, а те не искат да го дадат, казват: „Точно сега го ползвам. Наистина не съм в състояние да ти го дам назаем. Трябва да помолиш някой друг“. Те са изключително стиснати и подли; нямат нормални междуличностни взаимодействия и много се страхуват някой да не се възползва от тях, докато винаги се надяват да се възползват от другите. Това се нарича скъперничество. Има и такива, които, когато поискаш назаем десет юана, за да си купиш храна и някои други неща, го обмислят: „Ще ти дам назаем само пет юана за храната — не повече, нито стотинка!“. На следващия ден, когато те видят, дори питат: „Как беше тази храна? Похарчи ли всичките пет юана?“. Думите им изтънчено намекват: „Побързай да ми върнеш парите! Все още ми дължиш за онази храна. Ако не ми върнеш парите, ще трябва да ме почерпиш с едно ядене!“. Хората от този тип са изключително дребнави в своите постъпки и умели в правенето на сметки. Те са умели не само в правенето на сметки по отношение на материални неща, но са и особено умели в правенето на сметки при междуличностните взаимодействия. Каквото и да им каже някой, те винаги търсят скрит смисъл в думите му и размишляват върху значението зад тях. Ако думите му навредят на интересите им или ги накърнят, те веднага си отмъщават. Дори в разговорите те се стремят да се възползват и категорично отказват да понесат каквато и да е загуба. Това вече не е просто да бъдеш дребнав или скъперник — това е покварен нрав. Ако включва само това винаги да се опитваш да се възползваш и да избягваш загуби в ежедневните материални и финансови взаимодействия, това е просто недостатък на човешката природа и не е достигнало нивото на покварен нрав. Но ако включва принципите на постъпване и действие, тогава това вече не е недостатък на човешката природа, а се е издигнало до нивото на покварен нрав. И така, към какво спада щедростта? (Към достойнствата на човешката природа.) Това може да се класифицира като достойнство на човешката природа. При взаимодействията с другите щедрите хора не се интересуват много от придобивките и загубите. Когато другите се възползват малко от тях или вземат нещо дребно от тях, или понякога, когато някой не успее да им върне взети назаем пари, те всъщност не правят сметка по отношение на такива неща. Те са сравнително щедри и толерантни към другите — това е достойнство на човешката природа.

Какъв тип проблем е дребнавостта? (Недостатък на човешката природа.) Това е недостатък на човешката природа. Какви са проявленията на дребнавостта? (Склонност да се издребнява за незначителни въпроси.) По време на хранене например, ако кажеш на дребнав човек: „Имаш наистина голям апетит — ядеш повече от повечето хора“, той се ядосва: „Лакомник ли ме наричаш?“. Ти си направил забележка, която неволно го е наранила или го е разстроила, и той я взема присърце и не я оставя така. Може да ти се сърди половин месец и да откаже да говори с теб, а ти няма да имаш представа какво е причинило това. В действителност ти просто си направил небрежна забележка, без никакво намерение да му се подиграваш, но той неочаквано преувеличава този коментар, като вярва, че са му се присмивали. Той взема присърце дори тази дреболия и я преувеличава безкрайно, като прави от мухата слон и изобщо не прощава — това е дребнавост. Точно колко дребнави могат да бъдат хората от този тип? Те могат да бъдат своеволни като деца — никой не смее да ги провокира. Когато взаимодействаш с тях, винаги трябва да бъдеш предпазлив, като не смееш да говориш с тях нормално, защото ако го направиш, всичко, което кажеш, може да ги оскърби или нарани, и това ще доведе до последствия — следващия път, когато се срещнете, те ще те гледат намусено, ще избягват зрителен контакт и дори ще блъскат нещата. Ако се опиташ да говориш с тях, те ще те игнорират. Нито обсъждането на нещата с тях, нито опитите да ги умилостивиш ще свършат работа. Ако седнеш близо до тях, те ще те отбягват и ще те игнорират. Независимо от възрастта им, те винаги правят детински сцени и действат своеволно — това не е ли дребнавост? (Да.) Това е недостатък на човешката природа. С такива хора е много трудно да се разбираш. Когато братята и сестрите общуват заедно с открити сърца, като посочват взаимно недостатъците си, никой не смее да посочи каквото и да било на хората от този тип. Но ако не бъдат включени в това общение, те стават недоволни и започват да си мислят: „Всички вие заедно общувате с открити сърца, като си помагате взаимно, но не се отнасяте с мен като с брат или сестра“. Да не им казваш нищо също не е добре — трябва да им кажеш нещичко: „Ти си страхотен, но понякога нравът ти не е много добър. Ние обаче също имаме своите грешки и често не внимаваме какво говорим“. Ако не го формулираш по този начин и кажеш само, че имат лош нрав и са тесногръди, няма да се получи — те ще се ядосат. Когато взаимодействаш с тях, трябва да бъдеш особено предпазлив и да говориш внимателно. Ако кажеш едно нещо, което е неуместно, ще трябва да понесеш последствията. Следователно е особено изтощително да взаимодействаш с тях. Невярващите имат термин за това — те казват, че хората от този тип имат „сърца от стъкло“, което означава, че са особено лесно раними. За щяло и нещяло такива хора се чувстват наранени, започват да плачат, отказват да ядат, не могат да спят и стават негативни. Те казват: „Всички казвате, че не ставам за нищо. Никой от вас не ме харесва, никой от вас не си бъбри с мен, и всички ме отбягвате и не искате да се доближите до мен“. Това не е ли детинско? (Да.) Някой казва: „Сърцето ти е толкова крехко, като стъкло — разбива се и от най-малката болка. Кой би посмял да те разобличи? Кой би посмял да си има вземане-даване с теб? Всички се страхуват да направят това“. Да се каже, че хората от този тип имат зла човешка природа, не би било обективно — те наистина не вършат никакви злодеяния. Просто са особено раздразнителни — своеволни са, капризни и имат нрав на дете. Не можеш да им противоречиш или да ги провокираш. Ако си снизходителен към тях, те казват, че ги гледаш отвисоко и не ги вземаш насериозно; ако станеш сериозен с тях, казват, че си дребнав с тях — каквото и да правиш, е погрешно. Когато взаимодействаш с хора от този тип, ако подходът ти е подходящ и успееш да им угодиш, дори ако донякъде заложбите им са лоши, те могат да изпълняват дълга си добре. Но ако подходът ти не е подходящ и нещо ги разстрои, те стават негативни и ти трябва да си блъскаш главата как да ги успокоиш. Хората, които са дребнави, причиняват много неприятности. Заради някоя дреболия те могат да плачат с часове, докато очите им станат много червени. Ако някоя дреболия не стане по тяхната, те могат да се цупят с часове. Когато са в лошо настроение, могат да изкарат половин месец, без да обръщат внимание на другите или да говорят с тях. Хората от този тип имат лош нрав и са дребнави, но въпреки това вършат работата, която трябва да вършат — просто я вършат с гняв. Щом настроението им се подобри, те отново могат да работят добре. Като цяло този недостатък и проблем на човешката им природа е сериозен. Те вероятно ще създадат напрегната атмосфера и ще причинят неприятности и ще поставят бреме както върху себе си, така и върху другите. Хората от този тип нямат великодушието на възрастните или отношението на възрастните към светските отношения. Донякъде са като деца на около десет години — не би могъл да кажеш, че са здравомислещи, защото те всъщност не са здравомислещи, но не би могъл да кажеш, че са незрели, защото винаги говорят като възрастни. Ако се отнасяш с тях като с възрастни, тогава е възможно всяко нещо, което кажеш, да не им хареса и да ги накара да се почувстват възпрени, което да ги накара внезапно да направят детинска сцена. Но ако се отнасяш с тях като с деца, те усещат, че ги гледаш отвисоко. Казано накратко, те са много анормални. Това е недостатък на човешката природа. Ако някой има такъв тип проблем, той трябва да се промени и да се стреми да се научи да бъде толерантен и търпелив, да се научи да подхожда към въпросите и да се справя с тях по правилния начин и с правилното отношение, и да взаимодейства с другите по рационалния начин на нормалните хора. Дори ако повечето хора не приемат истината или правилния начин за вършене на нещата, ти не бива да бъдеш възпиран или повлиян от това, нито трябва да бъдеш ограничаван или обвързан от това. Все така трябва да постоянстваш във вършенето на нещата по правилния начин. Дори и да ти се струва трудно, не се отказвай — това също е част от процеса на учене. Постепенно твоята човешка природа, прозрението ти и други аспекти ще достигнат зрелост и ти ще израснеш. Какъв е белегът на израстването? Това е да можеш да се разбираш хармонично с повечето хора; това е да можеш да го понесеш, да го разбереш и да подходиш правилно към него, когато някой каже нещо неприятно, каже шега или каже нещо обидно за теб. Ако това, което другите казват, звучи неприятно, но отразява действителното ти положение, ти трябва да го приемеш и да го признаеш. Ако някой неволно каже нещо, което те оскърбява, и видиш, че е било неумишлено, трябва да избереш да практикуваш толерантност. Ако някой съзнателно те взема на мушка и казва някои много обидни неща, тогава трябва да се успокоиш, да се помолиш на Бог и да търсиш: „Защо ме взема на мушка по този начин? Какво е неговото намерение? Зъл човек ли е, или това е разкриване на покварен нрав? Ако е зъл човек, тогава трябва да бъда по-проницателен и предпазлив към него. Ако това, което казва, е правилно и съответства на истината, ще го приема; ако е неправилно, тогава също няма нужда да споря с него. Ако разкрива покварен нрав, ще видя дали може да приеме истината. Ако може да приеме истината, тогава ще общувам за истината с него. Ако не приема истината, тогава мога само да практикувам търпение“. Това не решава ли въпроса? По този начин, когато взаимодействаш с всякакви хора, можеш да го правиш с взаимна толерантност и взаимна помощ и да се разбираш с тях хармонично — това винаги е по-добре, отколкото да бъдеш дребнав човек. Дребнавият човек, от една страна, носи значителен дискомфорт на другите, а от друга, не успява да се впише в никоя група, като изглежда много изолиран и не на място. Някои добросърдечни хора ще те съжаляват и всички всъщност ще искат да ти помогнат, защото всички сте братя и сестри, но когато винаги се изолираш и оставаш сам по този начин, не мислиш ли, че изглеждаш неловко на другите? (Да.) Защо се чувстваш не на място? Защото имаш този недостатък на човешката природа, затова трябва да работиш, за да го преодолееш и постепенно да се промениш, нали? (Да.)

Това да имаш лош нрав, да си избухлив — към кой аспект спада? (Недостатък на човешката природа.) Наличието на лош нрав може също да се нарече избухливост — това брои ли се за недостатък на човешката природа? (Не.) Как трябва да се гледа на това? Човек, който има добър нрав, е вълк в овча кожа, винаги говори нежно и дружелюбно, никога не спори с никого и винаги казва това, което другите хора искат да чуят — това добро ли е? (Не.) Ако някой каже, че този човек е недодялан, той казва: „Да си недодялан е хубаво; недодяланите хора не създават неприятности“. Ако някой каже, че е плешив, той казва: „Да си плешив е хубаво; плешивите хора са умни“. Тоест, независимо какво казват другите или как се отнасят другите към него, той никога не губи самообладание и не се ядосва — добър ли е този тип човек? (Не.) Що се отнася до това кои хора харесва наистина, какви са мислите и възгледите му за добрите хора и добрите неща и злите хора и злите неща, и дали одобрява добрите хора и ненавижда злите хора, или одобрява злите хора и ненавижда добрите хора, той няма ясни възгледи или позиция по тези неща и не коментира нищо. Независимо с какъв въпрос се сблъсква, той винаги го отминава с усмивка, като е особено сговорчив и не се ядосва. Това достойнство на човешката природа ли е? (Не.) Наличието на добър нрав не е достойнство на човешката природа, тогава наличието на лош нрав недостатък на човешката природа ли е? Може ли наличието на добър или лош нрав да определи каква е човешката природа на даден човек? (Не.) Например едни хора виждат някого да е нехаен при изпълнението на дълга си и не ги е грижа, виждат някого да смущава делото на църквата и не се възмущават, а дори казват: „Няма нищо, ще станеш по-добър — не бързай. Бог има ревностни и грижовни намерения за нас; ние трябва да се отплатим за Божията любов и Неговата благодат и не можем да бъдем нехайни. Обърни внимание на това следващия път“. Имат ли тези хора добър нрав? (Да.) Някои хора, когато видят някого да не защитава интересите на Божия дом, казват: „Би ли могъл да се опиташ да защитиш интересите на Божия дом? Би било толкова чудесно, ако проявяваше внимание към Божиите намерения. Трябва да бъдем добри хора — ако не сме добри хора, Бог няма да ни харесва. В начина, по който постъпваме, най-малкото трябва да защитаваме интересите на Божия дом — обърни внимание на това в бъдеще“. Показва ли се яд с това? (Не.) Техният нрав е доста добър, нали? Някои хора никога не се ядосват, каквото и да става. Когато видят, че някои хора често съобщават неверни числа, за да мамят Горното и Божия дом, докато проповядват евангелието, те казват: „Ако мнозинството от хората съобщават неверни числа по този начин, тогава това е течението на делото на Светия Дух — ние трябва да му се покорим!“. Някой ги опровергава, като казва: „Съобщаването на неверни числа е лъжа и мамене на Бог; аз не мога да направя това“. Те отговарят: „Защо не? Другите хора съобщават неверни числа, като съобщават само добрите новини, но не и лошите. Защо си толкова глупав?“. Когато видят хората да съобщават неверни числа, те се чувстват щастливи. Когато видят някои хора да се придържат към принципите и да отказват да съобщават неверни числа, те се ядосват и разгневяват, удрят по масата и казват: „Защо не съобщаваш неверни числа? Искаш да вървиш срещу течението на Светия Дух ли? Ако не съобщаваш неверни числа, ще те освободя! Ще те премахна!“. Какво мислите за това, че си изпускат нервите по този начин? (Лошо е.) Това е изблик на нечестив гняв. Да не си изпускат нервите, когато трябва, и да ги изпускат произволно, когато не трябва, като наричат злите неща справедливи, наричат съобщаването на неверни числа течението на Светия Дух и го възхваляват толкова много, и дори го насърчават — това не е ли подло? (Да.) Когато видят, че някой отказва да съобщава неверни числа, те удрят по масата, ядосват се и гледат кръвнишки, като искат да го освободят или премахнат — това е „гръмовен гняв!“. Големият червен змей има „Операция Гръм“; тази демонстрация на сила от страна на дявола се нарича „Операция Гръм“, а това е „гръмовният гняв“ на тези хора. Ако откажеш да съобщаваш неверни числа и те ударят по масата и отприщят гръмовния си гняв срещу теб, в такава ситуация бихте ли посмели да се придържате към принципите, като съобщавате само реалните числа и отказвате да съобщавате неверни? Бихте ли посмели да се изправите и да ги критикувате и разобличите, като кажете: „Ти принуждаваш хората да съобщават неверни числа — ти си дявол! Дори наричаш следването на антихристи при съобщаването на неверни числа течението на Светия Дух. Това не е ли хулене на Светия Дух и хулене на Бог? Ти не различаваш правилното от грешното и хулиш Светия Дух, но въпреки това се смяташ за справедлив ангел. Не позволяваш на никого да се противопостави на твоето изискване да се съобщават неверни числа и дори си изпускаш нервите. Ти нямаш ни най-малко чувство за справедливост. Не само че не разобличаваш и не заклеймяваш злите неща, но също така позволяваш на гнева си да се разпали мощно срещу онези, които се придържат към истината и отказват да съобщават неверни числа, като дори отприщваш „гръмовния си гняв“ срещу тях. Това не е ли преднамерено прекъсване и смущаване на делото на Божия дом? Това поведение не е ли от същото естество като онова, което върши големият червен змей?“. И така, ако погледнем отново дали наличието на лош нрав наистина е недостатък на човешката природа или достойнство на човешката природа, това не може да се генерализира. Зависи от това какви ситуации карат даден човек да си изпусне нервите и какви ситуации не го карат, както и защо този човек обикновено има лош нрав. Зависи от това към какво се стреми този човек, дали този човек има принципи за своите постъпки и какво точно е отношението му към истината, както и отношението му към Бог, Божието дело, интересите на Божия дом и делото на църквата. Ако в името на отстояването на истините принципи, защитата на интересите на Божия дом и защитата на делото на Божия дом, той последователно проявява лош нрав, когато е изправен пред различни зли хора, събития и неща, тогава това е достойнство на неговата човешка природа. Но ако никога не се ядосва или разгневява, когато е изправен пред различни зли неща или неща, които се съпротивляват на Бог, сякаш няма нищо общо с тях, тогава това не е недостатък на неговата човешка природа — това е лоша човешка природа, пълна липса на чувство за справедливост, и разбира се, спада към категорията на покварения нрав. И така, как трябва да се гледа на нрава? Това, че даден човек има добър нрав, не означава непременно, че неговата човешка природа е добра, и това, че има лош нрав, не означава непременно, че неговата човешка природа е лоша — зависи към какво е насочен лошият му нрав. Ако лошият му нрав е насочен към неща, които са зли, мрачни и не съответстват на истината — ако е насочен към неща, които нарушават принципите на Божия дом, нанасят вреда на интересите на Божия дом и прекъсват и смущават делото на църквата — и той често се ядосва и си изпуска нервите поради чувство на безпокойство, раздразнение и тревога относно тези неща, то това не е лоша човешка природа. Това е проява на внимание към Божиите намерения, това е достойнство на човешката природа. И обратното, ако при сблъсък с тези негативни неща той не показва никакъв нрав, не се притече да защити интересите на Божия дом или Божието свидетелство и не се придържа към истините принципи и не се притече да спре или да ограничи тези неща, а вместо това позволява на тези прекъсвания и смущения да растат и да се разпространяват безконтролно, тогава, въпреки че такива хора може да изглеждат с много добър нрав, в действителност характерът им е подъл. Не е ли така? (Така е.) Как трябва да се гледа на въпроса за лошия нрав? Зависи към какви неща е насочен лошият нрав на даден човек; трябва да гледате какъв е характерът на този човек, към какво се стреми и по какъв път върви, както и какво отношение има към истината, към Бог, към делото на Божия дом и към интересите на Божия дом. Точен ли е този начин да се гледа на нещата? (Да.) Ако човек няма чувство за справедливост, но е избухлив, лесно се разгневява и е много прибързан, когато общува с хората в ежедневието си, често настръхва от гняв и често спори и влиза в сблъсъци с другите за дреболии, като дори използва груб език, това не е недостатък на човешката природа — това е подъл характер. Погледнато през призмата на покварения нрав, нравът на този човек е жесток и никой не смее да го провокира. Той не си изпуска нервите, за да защитава справедливи каузи, да защитава положителни неща, да отстоява истините принципи или да защитава интересите и делото на Божия дом, а за да защитава всички свои собствени интереси, своята репутация, статус, суета, материални притежания, пари и т.н. Лошият нрав на такъв човек може да се класифицира като подъл характер. Лошият нрав трябва да се разглежда в зависимост от ситуацията, като се вземе предвид към какво е насочен лошият нрав на даден човек и какви са намеренията зад него. Ако, за да защити собствените си интереси или да предпази репутацията и статуса си, той може наистина да си изпусне нервите и да вдигне скандал заради една единствена забележка, тогава характерът му е подъл. Ако той като цяло е доста великодушен, когато става въпрос за неща, засягащи личните му интереси — например, когато хората понякога правят забележки, които са насочени към него и малко нараняват гордостта му, или малко се възползват от него, той обикновено ги подминава и не си изпуска нервите — ако не се безпокои за дреболии и може да бъде сговорчив, докато общува с другите, но си изпуска нервите, когато види някого да прекъсва и смущава делото на църквата и да причинява вреда на интересите на Божия дом, тогава това не е лош характер. По-скоро, това е чувството за справедливост, което човешката природа трябва да притежава; това е достойнство на човешката природа.

Склонността към сърдене — към какъв вид проблем спада това? (Недостатък на човешката природа.) Това е недостатък на човешката природа. Какви хора са склонни да се сърдят? (Дребнавите хора.) Дребнавите хора, обидчивите хора и децата са склонни да се сърдят. Когато се сблъскат с някакъв дребен проблем, те се палят от раз, отказват да говорят с теб, отказват да те виждат и не отговарят на обажданията ти. Ти неволно казваш нещо, което ги наранява, и те започват да се сърдят, като те игнорират дълго време, и дори когато ги попитат за това, не казват нищо. Ти ги питаш: „Какво не е наред? Ако има проблем, нека го разрешим. Ако ти дължа нещо, ще се реванширам. Ако нещо, което съм казал, те е наранило, извинявам се и мога да направя каквото е нужно да направя“. Но въпреки това те остават мълчаливи и се сърдят. Такива хора не носят ли неприятности? (Да.) Това е анормална човешка природа. Всички проблеми, свързани с човешката природа, които не достигат нивото на въпроси, засягащи характера, спадат към недостатъците на човешката природа. Недостатък означава, че нещо, което би трябвало да присъства в нормалната човешка природа, липсва у някого — отношението му или начинът, по който постъпва и се справя с нещата, е анормален или незрял и не отговаря на критерия за разум на нормалната човешка природа. Това е недостатък. Склонността към сърдене, от една страна, дразни другите и те не обичат да общуват с такива хора. Освен това склонността към сърдене е детинска незрялост. Обикновено само децата на около десет години се държат по този начин — възрастните нямат тези проявления. Когато такъв човек е в добри отношения с теб, вие двамата сте неразделни. Но когато нещата помежду ви се влошат, той става враждебен, сърди се, отказва да говори с теб, връща всичко, което си му дал, и прекъсва връзката с теб завинаги. И все пак, кой знае — един ден може да му мине и да стане толкова близък, колкото преди. Това са проявления на незрялост. Всички тези проявления на незрялост се наричат недостатъци на човешката природа. Склонността към сърдене е недостатък на човешката природа. Хората, които са склонни да се сърдят, е най-вероятно да забавят нещата, докато изпълняват някакъв дълг. Никога не знаеш кога може да започнат да се сърдят с дни, защото някой е казал нещо, което ги е наранило. Колкото и важен да е дългът, те могат да спрат, без да кажат нищо. Ти може да си мислиш, че те все още изпълняват нормално своя дълг, но в действителност те отдавна са спрели работата си. Следователно е наложително никога да не възлагате важна работа на хора, които са склонни да се сърдят, особено задачи в критични етапи, тъй като те са изключително своенравни, винаги са емоционални и склонни да се сърдят, като им липсва рационалност, което лесно води до това да изоставят работата си по време на изпълнението на своя дълг. Ако тази работа непременно трябва да бъде свършена от тях или няма кой друг да ги замени, тогава, когато им възлагате работата, трябва да има някого, който да надзирава работата им. Ако има друг човек, който може да ги замени, тогава не бива да им се възлага относително важна работа. Например, някои хора имат малко заложби и могат да се справят с работата на църковен водач, но когато някой брат или сестра каже нещо, което ги нарани, те започват да се сърдят: „Напускам! Можете да оставите когото вие искате да бъде водач. Аз се прибирам вкъщи да си живея живота — приключих с това!“. Щом започнат да се сърдят, те могат да се откажат от своя дълг и да си тръгнат, и кой знае кога ще се върнат. Надеждни ли са такива хора? (Не.) Те си изкарват гнева върху своя дълг и църковната работа, като се отказват от своя дълг по всяко време. Това не е ли проявление на незрялост? (Да.) Да се отнасят към своя дълг и църковната работа, сякаш е детска игра, като игра на семейство — това е проявление на незрялост. Когато децата играят на семейство, това е просто игра — ако се разстроят, спират да играят; това не забавя нищо. Но да се отнасят към църковната работа или някакъв дълг като дете, което си играе на семейство, като напускат, когато си поискат — това не забавя ли нещата? Това не просто забавя техните собствени дела — ако са църковни водачи, църковната работа се забавя от тях. Ако изпълняват важен дълг, тогава този важен дълг се забавя. Следователно, когато избирате хора, които да използвате, трябва да обмислите дали те имат проблема със склонността към сърдене. Ако имат този проблем, тежък ли е? Колко е тежък? Ще се откажат ли от работата си? Когато се сърдят, ще се разфучат ли, ще се приберат ли у дома и ще спрат ли да изпълняват своя дълг, като отказват да се върнат, без значение кой ги вика? С хора от този тип се работи много трудно. Никога не ги използвайте — те са чепат сорт. Увещаването не върши работа, дисциплинирането им не върши работа и независимо как общувате за истината, на тях им е трудно да приемат. Само когато сами го проумеят и го разберат сами, могат да се възстановят и да се върнат към нормалния разум. Следователно, освен че имат покварен нрав, ако човешката природа на някого също има много недостатъци или слабости, тогава, щом се сблъскат с нещо неприятно, това може да ги накара да станат толкова негативни, че да не могат да се възстановят. Дори и да имат някаква решимост и да са готови да се стремят към истината, за да постигнат спасение, и дори да имат нагласата да изпълняват добре своя дълг и да отговарят на критериите като сътворени същества, когато възникнат трудности или неприятни ситуации, те вече не могат да продължат напред. Следователно, ако даден човек иска да се стреми към истината и да изпълнява добре своя дълг, той трябва да търси истината, за да разреши всички недостатъци или слабости, които може да съществуват в неговата човешка природа. Ако ти не притежаваш сърце, което има огромно желание за Бог или копнее за истината, и ти не си готов да преодолееш тези недостатъци на човешката природа или имаш недостатъчна решимост да го направиш, тогава предизвикателствата, пред които си изправен, ще бъдат многобройни. Ако не можеш дори да промениш или да преодолееш тези лични недостатъци, ще бъде още по-трудно да се отървеш от своя покварен нрав.

Нека сега поговорим за „това да обичаш да се възползваш“ — какъв вид проблем е това? (Недостатък на човешката природа.) Това недостатък на човешката природа ли е? Това да обичаш да се възползваш е проблем на характера. Ако някой се възползва във всяка ситуация, дори за нещо толкова дребно като зеленчук, лист хартия или малка бутилка вода, това е проблем с неговия характер — характерът му е подъл. Това не е недостатък на човешката природа. Разбирате ли? (Да.) Такива хора имат подъл характер и нямат почтеност. Когато пазаруват в магазин, те винаги се опитват да се пазарят и да искат отстъпки. Когато купуват зеленчуци на пазара, те спорят безкрайно за няколко цента. Когато отседнат в хотел и видят безплатни неща като кърпи за еднократна употреба, четки за зъби и паста за зъби, те отнасят всичко у дома, без да оставят нито едно нещо от страх да не изпуснат нещо. Някои хора казват: „Дали обичат да се възползват, защото са бедни?“. Не, този тип човек просто има такъв вид характер. На семейството му не липсват пари, но въпреки това той настоява да се възползва. След като повярва в Бог, този тип човек дори се възползва от Божия дом. Някои хора не ядат в собствения си дом, а винаги отиват в дома на домакините, за да ядат на чужда сметка, като се преструват, че са там, за да помагат да се вършат неща за дома на домакините. Те тайно използват вещите на братята и сестрите. Избягват да използват собствените си неща и винаги използват вещите на другите. Не носят собствените си дрехи, а винаги носят нечии чужди. Когато видят някого да пере, го молят да изпере и няколко техни неща покрай своите, и в крайна сметка му дават да изпере седем или осем дрехи — това явно е възползване. Те просто имат такъв вид характер. Въпреки че семейството им явно има пари, те все пак заемат пари от братята и сестрите. Когато ги попитат кога ще ги върнат, казват: „Ще ги върна, когато имам пари. Ако нямам пари, как мога да ги върна? Нямам пари — имам само живота си!“. Какво означават тези думи? Те очевидно не искат да се издължат и никога не са имали намерение да го правят — просто искат да се възползват, като използват парите на други хора за собствено удоволствие и за да харчат на воля. Това е тяхната цел. Когато видят, че някой си е купил нещо ново, живо се интересуват и постоянно мислят как да го вземат назаем. Ако собственикът се нуждае от него и не иска да го даде назаем, те въпреки това го вземат насила. Използват го, докато остарее или се счупи, и пак не го връщат, като се отнасят към него, сякаш е тяхно собствено. Този тип човек се възползва навсякъде, като взема неща назаем и никога не ги връща. Това недостатък на човешката природа ли е? (Не.) Това е липса на почтеност и подъл характер. Някога виждали ли сте такъв тип човек? (Да.) Има доста такива. Кажете Ми, може ли този тип човек да практикува истината? (Не.) Какви хора са повечето от тези индивиди? Не са ли негодници? Колкото и да се възползват от другите, тяхната съвест не изпитва никакво самообвинение. Кажете Ми, имат ли съвест? (Не.) Що за хора са онези без съвест? Нека не казваме дали са добри хора, или зли хора — най-малкото, на тях им липсват най-основното ниво и условия на човешката природа, изисквани за практикуване на истината. Преди общувахме, че за да практикува истината, човек трябва най-малкото да притежава съвест. Съвестта на човек включва чувство за срам. Имат ли чувство за срам онези, които винаги се възползват от другите, без да изпитват никакво самообвинение в съвестта си? (Не.) Могат ли хората без чувство за срам да практикуват истината? (Не.) Те извършват зло, без да чувстват нищо и без никакъв укор от съвестта си. Следователно вършенето на справедливи дела и вървенето по правия път не представлява интерес за тях, защото тяхната човешка природа няма нужда от такива неща. Какви са техните нужди? Тяхната нужда е да защитят собствените си интереси от всякаква загуба, като същевременно вземат интересите на другите и ги употребяват в своя полза. В тяхната човешка природа няма чувство за укор или самообвинение за такова поведение, нито каквото и да е чувство за срам. Следователно за този тип човек е много трудно да практикува истината. Неговото верую за поведение е: всичко, което е от полза за самия него, независимо дали в материален или в психологически смисъл, ни най-малко не бива да се изоставя. Що се отнася до добрите и ценни неща на другите, той винаги иска да ги притежава, да ги заграби или дори насила да ги вземе във владение. Щом му се отдаде възможност, той ще заграби добрите неща на другите за себе си. Категорично не може да си позволи да пропусне възможността, а ако я пропусне, цял живот ще съжалява. Това е неговото верую в начина, по който постъпва. Тъй като се ръководи от това верую, той смята, че е обосновано и се чувства спокоен, когато се възползва от другите и претендира за облагите на другите като за свои собствени, като смята, че е голямо постижение. Ако не успее да се възползва или пропусне възможност да го направи, той смята, че се е провалил, и смята себе си за глупав. Когато се възползва, се чувства добре, доволен и спокоен. Но когато види възможност да се възползва и не го направи, се чувства разстроен и неспокоен: „Ако не се възползвам от това, е загуба. Ако някой друг го вземе, няма ли аз да бъда ощетеният?“. Вижте това — може ли някой, който се ръководи от това верую, да се опита да бъде добър човек? (Не.) Когато практикуват истината, хората трябва да се избавят от много неща, като например лелеяното си чувство за гордост, статус и други психологически неща, както и някои материални неща. Всички те включват лични интереси и практикуването на истината изисква хората да се опълчат на тези неща, да ги преодолеят, да се отърват и да се избавят от тях. Хората, които обичат да се възползват, изобщо не могат да направят нищо от това. Те не могат да се избавят от гордостта или статуса си и са още по-малко способни да се откажат от каквито и да било материални интереси. Когато става въпрос за практикуване на истината, те не могат да направят нищо от това. И така, могат ли да практикуват истината? (Не.) Следователно изключително им е трудно да практикуват истината. Те искат да притежават всички психологически и материални добри неща за себе си и никога не могат да се избавят от тях, което пряко противоречи на принципите на практикуване на истината и е в разрез с тях. Ето защо те не могат да приложат истината на практика. Само вижте онези, които особено много обичат да се възползват — докъде стигат? Когато посещават нечий дом, те дори гледат да пийнат от водата му и да хапнат от храната му, преди да си тръгнат. Кажете Ми, могат ли хора с такъв вид характер да практикуват истината? (Не.) Техният критерий за измерване на всичко се основава на принципа дали могат да се възползват и да придобият облаги. Личната изгода е принципът, чрез който те измерват всичко. Собствените им постъпки са съсредоточени единствено върху това да се възползват от другите. Стига да не търпят загуби и да могат да се възползват, те чувстват, че си струва. Смятат, че в постъпките си човек трябва да може да се възползва и че човек е интелигентен и находчив само ако често се е възползвал — ако някой не знае как да се възползва, този човек е глупав! Нормата за собствените им постъпки е само да се възползват и никога да не търпят загуби. Те възприемат този подход като норма за постъпките си — могат ли да практикуват истината? (Не.) Истината има ли някакво място в сърцата им? Може ли тя да има власт в сърцата им? (Не.) Тогава какви истини могат да практикуват те? (Никакви.) Те не могат да практикуват абсолютно никакви истини — твърде са непочтени, което кара другите да ги презират. Някои хора изпълняват дълг в Божия дом; Божият дом им предоставя някои неща за ежедневна употреба, а те често искат още, като използват извинението, че са ги свършили, когато всъщност все още им е останало малко. Защо винаги искат още? Те си мислят: „Ако не се възползвам от това и някой друг го направи, няма ли аз да бъда ощетеният?“. Вижте това — какъв вид характер е това? Критерият, който този тип човек използва за измерване на всичко, се основава на принципа дали може да се възползва и да придобие облаги. Сърцата на такива хора са изцяло погълнати от мисли за интереси. Както и да общуваш с тях за положителни неща или за истината, те отказват да го приемат, което няма нищо общо с техните заложби или с това дали могат да разберат — просто тяхното верую в това как постъпват е проблемно. В никакъв случай няма да приемат или да практикуват положителни неща, нито ще се придържат към истините принципи. Те са изключително непочтени. Кажете Ми, необходимо ли е да се общува за истината с такъв тип човек? (Не.) Защо не? (Защото той никога няма да практикува истината.) На такива хора им липсва чувство за съвест в тяхната човешка природа и те не притежават основните условия за практикуване на истината. Сърцата им са съсредоточени единствено върху това да се възползват и да придобият облаги. Може да се каже, че този тип човек е просто недостоен да чуе истината и недостоен да слуша проповеди за постигане на спасение. Вижте, вие не разбирахте напълно какъв проблем е това да обичаш да се възползваш, нали? Дори си мислехте, че това е недостатък на човешката природа. Това недостатък на човешката природа ли е? (Не.) Сега разбирате, нали? Какъв проблем е това? (Това е проблем на характера — този тип човек е непочтен.)

Нека сега поговорим за склонността да се дава за благотворителност? Ако зад склонността на даден човек да дава за благотворителност не стоят мотиви и това е просто поведение или обичайна практика в ежедневието му, тогава тази склонност към даване за благотворителност трябва да се счита за достойнство на човешката природа. Във всеки случай даването е по-добро от получаването. Най-малкото, човек, който е склонен да дава за благотворителност, има сърце, което съчувства на другите, и елемент на доброта в своята човешка природа, и не е стиснат, нито придава голяма важност на материалните неща. Нещо повече, когато притежава относително изобилни материални блага, той ще раздаде своите излишни вещи или онези, които не използва, но са подходящи за използване от други, като направи живота на другите хора малко по-комфортен или удобен. Ако съдим по мотива зад тези действия, най-малкото, хората, които имат склонност да дават за благотворителност, имат добра човешка природа и показват съществени проявления на съчувствие и съжаление към другите — това е достойнство на тяхната човешка природа. Такива хора имат относително добър характер, много по-добър от този на злите хора, които обичат да се възползват от другите и своеволно да заграбват притежанията на другите — донякъде те имат по-голяма почтеност. Те дават за благотворителност и помагат на другите, без да търсят нищо в замяна, без да търсят похвала от другите или да оставят след себе си добра репутация. Това е просто тяхната нагласа в постъпките им или техният начин на живот. Например, когато видят, че на някого му липсват дрехи, те незабавно дават своите излишни дрехи на този човек, за да ги носи. Когато видят, че семейството на друг човек е бедно и често не може да се нахрани достатъчно, те им дават малко от ориза на своето семейство, за да могат и те да имат достатъчно за ядене. Когато си купят нов компютър и видят, че компютърът на някой друг едва работи, те дават стария си компютър на този човек, за да го използва. Те дават за благотворителност, без да търсят нищо в замяна — това е просто техният характер. Това е достойнство на човешката природа и може също да се класифицира като проявление на добър характер. Поведението на склонност към даване за благотворителност изобщо не е лошо, но някои хора, понеже са склонни да дават за благотворителност, често си мислят: „Аз съм добър, аз съм благороден, аз съм щедър. Животът на много хора се подобри, след като получиха дарението и подкрепата ми. Аз съм обект на Божието спасение. Ако Бог не спаси някого като мен, какъв човек би спасил Той?“. Те често смятат себе си за „добър човек, който е склонен да дава за благотворителност“. Да предположим, че някой им каже: „Твоята човешка природа не е добра. Ти вършиш много неща, които са в разрез с истината, и не обичаш истината“. След като чуят това, те ще се ядосат. Какъв е проблемът тук? Семействата на някои хора са относително заможни и братята и сестрите около тях са получили услуги от тях. Така че тези хора често размишляват: „Аз се отнасях много добре към тези хора в църквата — всички те са получили някаква помощ от мен. Нямам ли престиж и статус в сърцата на тези хора? Не съм ли аз човекът в църквата с най-добрите заложби и най-добрата човешка природа? Не трябва ли аз да бъда водач? Не трябва ли всички братя и сестри да ме слушат?“. Какъв е този проблем? Това не е ли проблем на покварения нрав? (Да.) Само защото имат донякъде добро поведение, те вече не си знаят мярката, третират това поведение като капитал, като винаги искат да бъдат църковен водач, и егото им набъбва, като си мислят, че са изключителни. Те не свързват със себе си различните видове покварен нрав, разобличени от Божиите слова. Вярват, че склонността им да дават за благотворителност означава, че са добри хора, че нямат никакъв покварен нрав, че всичко, което правят, е правилно и че трябва да бъдат водачи и пример в църквата, както и че всички братя и сестри трябва да им подражават. На какво са разкривания тези неща? (Покварен нрав.) Това се е издигнало до нивото на покварения нрав. Въпреки че склонността да дават за благотворителност е достойнство на човешката природа, ако някой преценява себе си като добър човек, който със сигурност ще бъде спасен заради това, правилна ли е такава мисъл и гледна точка? Те смятат доброто си поведение на склонност към даване за благотворителност за притежаване на добър характер и благородна почтеност, и дори смятат това за практикуване на истината и покорство пред Бог. Това е груба грешка. Това е надменност и самоправедност и пълна липса на самосъзнание. Може да се каже, че склонността към даване за благотворителност е добро поведение. В най-добрия случай, човек, който е склонен да дава за благотворителност, има сравнително добър характер, много по-добър от онези, които се възползват. Въпреки това не можеш да твърдиш, че си добър човек, че нямаш покварен нрав и притежаваш истината реалност, и че си пригоден да бъдеш църковен водач и да стоиш над другите и да издаваш заповеди, просто защото имаш това добро поведение на склонност към даване за благотворителност. Това е надменен нрав. Въпреки че си склонен да даваш за благотворителност и да помагаш на другите — като притежаваш някои от тези добри дела — което е достойнство на човешката природа, това не доказва, че нямаш покварен нрав. Ако третираш склонността си да даваш за благотворителност и да помагаш на другите като капитал и развиеш амбиция да станеш църковен водач и да се издигнеш над другите, това е въпрос на покварен нрав. Виждаш ли разликата сега? Това, че някой има добър характер, не означава, че няма покварен нрав. Някои хора по принцип взаимодействат и общуват с другите сравнително добре — те не се възползват от другите и дори са склонни да дават за благотворителност и да помагат на другите — те имат някои достойнства на човешката природа. Въпреки това, след като прекараш известно време с тях, откриваш, че са много надменни, че обичат да се хвалят и че понякога дори лъжат и са доста измамни. Ако ги критикуваш, те отказват да го приемат и са донякъде жестоки, като дори блъскат по масата и казват: „Аз вярвам в Бог от толкова много години — кой не е получил милостиня от мен? Питай братята и сестрите — възползвал ли съм се някога от някого? Някога навредил ли съм на някого или наранил ли съм някого?“. Това, че не си навредил на другите, прави ли те добър човек? Да не вредиш на другите не е ли просто най-малкото, което човек трябва да прави? Каква причина имаш ти да бъдеш високомерен? Да не си навредил на когото и да било и да не си наранил никого е това, което човек трябва да прави — това не е капитал. Това, че не се възползваш от другите, не означава, че си способен да практикуваш истината и да се покоряваш на Бог. Ти трябва да се научиш да се самоанализираш и да можеш да приемаш критиката и помощта на другите — едва тогава ще бъдеш човек с разум. Сега си кастрен, защото си разкрил покварен нрав и действията ти не съответстват на истината. Това не е отричане на факта, че твоето добро поведение на склонност да даваш за благотворителност е положително нещо, или отричане на твоя характер. По-скоро кастренето и разобличаването се практикуват, защото ти си направил грешка и си нарушил истините принципи. Ако можеш да го приемеш, тогава си някой, който обича истината и може да практикува истината. Ако не го приемаш, тогава твоята склонност да даваш за благотворителност в най-добрия случай е достойнство на човешката природа. Но тъй като надменността, жестокостта и нечестивостта вземат връх в твоя покварен нрав, ти не можеш да приемеш истината и затова си изключително низък и не струваш нищо. Когато са изправени пред кастрене, хората от този тип вдигат огромна олелия, говорят за своята квалификация и парадират с малкото добро поведение, което са проявили. Държат се като бесни кучета, като изпадат в ярост. Този донякъде добър имидж, който са имали, напълно изчезва и природата им е напълно разобличена. Всички виждат това ясно и казват: „Този човек има тежък покварен нрав — той е зъл, опърничав човек! Късмет е, че не беше избран за църковен водач. Ако беше станал църковен водач, не би понесъл и най-малката критика — ако някой се опита да го освободи, той никога не би оставил този човек на мира и щеше да се бори срещу него до смъртта. Това би било пагубно!“. Ако гледаш само един аспект на тяхното добро поведение или едно достойнство на тяхната човешка природа, просто не можеш да видиш какъв е техният покварен нрав, какво е отношението им към истината, нито дали могат да се покорят на истината. Когато разкрият покварен нрав и след това са положени на разобличаване и кастрене, малко по малко отношението им към истината ще излезе на повърхността и ще бъде разобличено. Следователно характерът на човек или достойнствата и недостатъците на неговата човешка природа не могат напълно да определят дали той приема истината. Като се гледа неговият характер или достойнствата и недостатъците на неговата човешка природа, също е невъзможно да се види какво е отношението му към истината. Едва когато разкрие покварен нрав или когато е изправен пред разобличаване и кастрене, отношението му към истината ще бъде разкрито и едва тогава може да се знае дали той обича истината, дали може да практикува истината и колко надежда има да бъде спасен в крайна сметка. От склонността на такива хора да дават за благотворителност и да помагат на другите можеш да видиш какви достойнства и недостатъци на човешката природа имат. След това, от поредицата им от проблеми — като това, че стават надменни и самоправедни и искат да станат водачи и да стоят над другите заради склонността си да дават за благотворителност и да помагат на другите — можеш да видиш ясно отношението им към истината; и въз основа на отношението им към истината можеш да видиш ясно дали могат да постигнат спасение. Чрез това поведение можеш да разпознаеш достойнствата и недостатъците на тяхната човешка природа, да разпознаеш характера им и в същото време да се научиш да правиш разлика между човешка природа и покварен нрав, но не можеш напълно да кажеш дали те в крайна сметка могат да бъдат спасени, нито какъв ще бъде техният изход. Преценката дали някой може да бъде спасен е малко по-сложна — трябва също да гледаш дали той може да приеме истината, да се самоанализира и да има истинско разкаяние, когато разкрие покварен нрав; трябва да се съди въз основа на тези аспекти.

Общителността — какъв аспект е това? (Вродена даденост.) Това е вродена даденост, метод за светски отношения сред групи от хора. Някои хора обичат да общуват с другите, никога не им омръзва и независимо от индивидуалността на другите хора, те са способни и готови да общуват с тях. Някои хора обаче предпочитат да избягват тълпите и не желаят да общуват с другите. Това има известна връзка с вродената индивидуалност на човека. Когато включва индивидуалност, то определено се отнася до вродени дадености. Общителността е свързана с индивидуалността на даден човек; тя не включва достойнствата или недостатъците на човешката природа и разбира се, не включва никакъв покварен нрав. Това е относително просто проявление. Затвореността — под какъв аспект попада това? (Тя е част от вродената индивидуалност на човека.) (Тя е недостатък на човешката природа.) Тук има известно несъгласие — и така, какъв точно проблем е затвореността? (Затвореността показва, че индивидуалността на даден човек е лоша.) Да имаш лоша индивидуалност е недостатък на човешката природа. Самата индивидуалност също е аспект от вродените дадености на човека, така че тази черта на затвореност е както вродена даденост, така и недостатък на човешката природа. Това не спада към покварения нрав и не включва постъпките на човека. Затвореността означава винаги да избягваш хората, да не желаеш да споделяш мислите си с другите, да предпочиташ да вършиш нещата сам, да не обичаш да общуваш с другите и да не обичаш да живееш сред хора. Такива хора обичат да стоят само в самотна среда или в някой ъгъл. Когато има много хора, те не желаят да говорят. Не ги бива в общуването с другите. Когато общуват с другите, те изпитват безпокойство и изпадат в паника или изпадат в някои смущаващи и неловки ситуации. Това е проблем на индивидуалността в рамките на вродените дадености и, разбира се, е и недостатък на човешката природа, нали? (Да.)

Сега нека разгледаме плахостта — какъв вид проблем е това? (Вродена даденост.) (Недостатък на човешката природа.) Това е вродена даденост, а също и недостатък на човешката природа. Кажете Ми, какво означава да си плах? Да се страхуваш да излизаш през нощта, да се страхуваш от мишки, стоножки и скорпиони, както и да се страхуваш да не си навлечеш неприятности и да не желаеш да се изправяш пред сложни въпроси — всичко това са проявления на плахостта. Някои хора припадат от страх, когато видят змия. Някои хора толкова се плашат, че целите треперят, когато чуят за автомобилна катастрофа. Някои хора, като чуят, че вярващите в Бог са преследвани и могат да бъдат арестувани, осъдени и хвърлени в затвора, толкова се страхуват, че не смеят да вярват. Има и такива, които не смеят да се возят на увеселителни влакчета. Такива хора не смеят да участват в нищо или да опитат каквото и да било, ако има дори малко нещо, което не могат да прозрат, или ако е нещо, което не са правили преди. Те не само не смеят да опитват опасна работа или опасни дейности, но също така се страхуват да вършат неща, които нормалните хора трябва да вършат в ежедневието. Например, ако от тях се иска да се научат да шофират, те казват: „Не смея да шофирам. По пътя има толкова много коли и те карат толкова бързо — ами ако ме блъснат?“. Някой казва: „Защо винаги се тревожиш за автомобилна катастрофа? Не можеш ли просто да бъдеш малко по-предпазлив, когато шофираш?“. Но те все така се страхуват: „Щом колата потегли, тя е извън моя контрол. Ако наистина стане катастрофа, никой не може да я контролира!“. Те винаги мислят в негативна посока, затова не могат да постигнат нищо. Плахостта е вродена даденост, а също и недостатък на човешката природа. Плахите хора са прекалено предпазливи и щателни във всичко, което правят. Те обикновено не правят големи грешки и не извършват големи злосторничества. Но независимо от гледната точка, това не може да се счита за достойнство — то е недостатък на човешката природа. Тогава какво да кажем за смелостта? Какви термини обикновено се свързват със смелостта? (Да си смел до глупост, да действаш безразсъдно от смелост.) „Да действаш безразсъдно от смелост“, „да си безумно смел“ и „да имаш огромна дързост“ — всичко това се отнася до смелостта. И така, добра ли е смелостта, или не? (Зависи от нещата.) Зависи от ситуацията и от това какъв човек е. Ако се разглежда от гледна точка на човешката природа, смелостта не може да се класифицира като достойнство или недостатък — ще я категоризираме като вродена даденост. Смелостта на човек трябва да се разглежда според случая; освен това трябва да се гледа дали той има граници, когато върши нещата, и какъв е характерът му. Ако характерът му е лош, смелостта може да го накара да наруши закона, да върши зло и да извършва престъпления, като се възползва, печели по нечестен начин и навсякъде мами и лъже другите. Ако някой му предложи пари, за да извърши злосторничество, той е способен да го направи. За да се възползва, той дръзва да извърши всякакво лошо деяние, без да се съобразява с последствията или да взема предвид другите. Добре ли е да се действа безразсъдно от смелост по този начин? (Не.) Някои хора навсякъде мамят другите заради бизнеса си. Бизнесът, който управляват, е незаконен — това е просто фиктивна компания без реална дейност. Но поради смелостта си, съчетана със способността да мамят, те временно натрупват състояние, живеят във вили и карат седани — наслаждават се на много добър живот, но парите и материалните притежания, на които се наслаждават, са придобити чрез измама в резултат на смелостта им. Това добро нещо ли е? Кажете Ми, тази смелост добра ли е? (Не.) Следователно, когато става въпрос за смели хора, трябва да се гледа по какъв път вървят. Ако дръзват да мамят и да лъжат другите поради своята смелост, те извършват голямо зло. Колкото повече мамиш и колкото повече се възползваш от другите, толкова по-тежко наказание ще получиш в бъдеще, нали? Това не носи ли бедствие? (Да.) Ако си плах и искаш да мамиш и да лъжеш другите, ще се занимаваш с малко по-малко измама и наказанието, което ще получиш в бъдеще, ще бъде по-леко. И така, за такива хора, които не вървят по правилния път, дали е по-добре да са донякъде плахи, или донякъде смели? (По-добре е да са донякъде плахи.) За тези хора, които не вървят по правилния път, които са способни да мамят и да лъжат другите, които пренебрегват закона и винаги се стремят да използват вратичките в него, за да печелят неочаквани придобивки, и които могат да го нарушат по всяко време, смелостта е бедствие — тя е недостатък и слабост на тяхната човешка природа. Плахостта, от друга страна, става добро нещо — дори тя е защита за тях. Плахите хора печелят малко пари, така че да могат да осигурят основните нужди на семействата си и на себе си, а също и да се наслаждават на малко лукс, и спират дотам. Наказанието, което ще получат в бъдеще, ще бъде по-леко. Смелите хора дръзват безразсъдно да извършват злосторничества и да лъжат и да мамят другите, като взимат това, което принадлежи на другите, за да имат самите те повече за наслаждение. Те се възползват от другите — няма ли да се наложи да компенсират това в бъдеще? (Да.) Ако имат следващ живот, наказанието, което ще получат тогава, ще бъде тежко — може дори да не успеят да компенсират напълно това в рамките на един или два живота. Някои хора прекарват целия си живот в управление на ресторанти или правене на бизнес, като печелят активи на стойност един или два милиона, или дори десетки милиони, но въпреки това не успяват да се насладят на нищо от това, защото всичко отива за изплащане на дългове. Дори когато са на седемдесет или осемдесет години, те все така не са приключили с изплащането. Какво става тук? Това е възмездието на причината и следствието — може би защото в миналите си животи са взели твърде много от другите поради алчност, затова изплащат дългове през тези няколко живота. Дали не е, защото в миналите си животи са били твърде алчни, твърде смели и са се възползвали твърде много от другите, което е довело до възмездие в сегашния им живот? (Да.) За хората, които не вървят по правилния път, да бъдат малко плахи е защита, докато смелостта е лош знак.

Ако човек върви по правилния път, добра ли е смелостта? (Да.) Какво е доброто в нея? (Ако е смел, те все пак може да постоянства във вярата в Бог, когато е изправен пред преследване.) Тази смелост не се отнася само до плътска смелост. Ако това е плътски вид смелост, то това е безразсъдство и прибързаност — това е донякъде импулсивно и сляпо. Например, ако си смел и те арестуват за това, че вярваш в Бог, ще се страхуваш ли от изтезания? Ще се страхуваш ли от смъртта? Ще се страхуваш ли от хвърляне в затвора за двайсет или трийсет години? Ако ще се страхуваш, тогава това, че казваш: „Аз не се страхувам“, когато започваш да вярваш в Бог, е безразсъдство, а не истинска смелост. Какво проявление не е безразсъдство? То е, че когато започнеш да вярваш в Бог, имаш определена смелост, но имаш също и истинска вяра. За какво се отнася тази истинска вяра? Това означава, че във вярването в Бог имаш решимост: „Ако бъда преследван, арестуван и изтезаван заради вярата в Бог, аз трябва да съм готов да отдам живота си. Независимо как или до каква степен ме измъчват, аз няма да продам църквата или да стана Юда — аз не се страхувам от смъртта!“. Това е единият аспект. Другият аспект е, че ако наистина бъдеш арестуван и преследван и големият червен змей те заплашва, за да те накара да продадеш църквата, ти можеш да прозреш интригите на Сатана и да не бъдеш възпиран от него, и да останеш непоколебим в свидетелството си, като кажеш: „Всичко за човека, включително неговият живот и смърт, е в Божиите ръце. Аз не се страхувам!“. Това не е нито безразсъдство, нито просто смелост; това е истинска вяра. Да имаш тази истинска вяра и да си способен да останеш непоколебим в свидетелството си е твое достойнство. Да предположим, че нямаш истинска вяра и само казваш: „Аз не се страхувам — в най-лошия случай е просто смърт“, но когато си изправен пред арест, си толкова уплашен, че се напикаваш в гащите. След като бъдеш арестуван, първото нещо, което си мислиш, е: „Ще бъда ли изтезаван? Ще страда ли плътта ми? Ако притиснат електрически ръжен за жигосване към тялото ми, ще мога ли да го издържа? Ако изтезанието е тежко, ще умра ли? Ако умра, няма ли Бог да си спомни за мен? Няма ли да мога да постигна спасение? Ако наистина не мога да го понеса, ще продам църквата и ще стана Юда. Ако бъда наказан и унищожен, след като стана Юда, така да бъде — поне няма да изпитвам болка точно сега“. В такъв случай не губиш ли свидетелството си? Да кажем, че Комунистическата партия тогава те заплашва, като използва семейството ти, за да те изнудва — като не позволява на децата ти да посещават университет, отказва на родителите ти достъп до медицинска застраховка, отнема всички права на семейството ти — тогава ще се уплашиш и няма да имаш истинска вяра. Къде ще е отишла смелостта ти? Наистина ли си смел? Ако нямаш истинска вяра, тогава смелостта ти е просто безразсъдство. Само когато имаш истинска вяра, смелостта ти е истинска. Преди да бъдеш арестуван, ако си мислиш: „Бог няма да позволи да ме арестуват“, и станеш по-смел поради тази мисъл, това не е истинска сила на духа или истинска вяра. Да предположим, че преди да бъдеш арестуван, ти вече си обмислил всичко това и казваш: „Животът и смъртта на човека са в Божиите ръце. Ако Бог наистина иска да вземе живота ми, аз трябва да се покоря. Що се отнася до бъдещата ми крайна цел, тя се определя от една-единствена дума от Бог. Каквото и отношение да има Бог към мен и каквато и крайна цел да ми даде, всичко това е Божията праведност и аз ще се покоря. Ако Бог подреди нещата така, че да умра в затвора, това е чест за мен — аз съм готов да принеса този живот на Бог. Колкото и голямо страдание да преживявам, аз ще имам едно неизменно верую, а именно, че поверявам живота си в Божиите ръце и независимо как Сатана ме измъчва, погубва или подлага на изтезания, аз никога няма да отстъпя пред него. Не се тревожа дали ще умра. Дори и да умра, това е под Божието господство и Той го е предначертал. Аз все пак ще благодаря на Бог и ще Го възхвалявам!“ Такава вяра трябва да имаш; само с такава вяра можеш да имаш истинска смелост. Да кажем, че преди да бъдеш арестуван, преди това наистина да ти се случи, ти си прозрял тези неща, имаш истинска вяра в Бог, истинско покорство към Бог и истинско разбиране и приемане на въпросите за живота и смъртта, и можеш напълно да повериш себе си в Божиите ръце, и когато наистина бъдеш арестуван и се изправиш пред възможността за смърт, тези разбирания в сърцето ти остават непроменени — тогава вярата ти няма да се разколебае. Каквито и да са обстоятелствата, ако вярата ти не бъде смазана или победена, ти винаги ще имаш смелост. Да предположим, че преди да бъдеш арестуван, преди това наистина да ти се случи, ти не си обмислил тези неща и само си въобразяваш: „Аз съм готов да принеса живота си. Животът ми беше даден от Бог — в най-лошия случай ще умра като мъченик за Бог!“. В такъв случай, когато големият червен змей те изтезава и след това те осъди на десет години затвор, ти ще бъдеш смаян: „Мислех си, че смъртта ще сложи край на всичко. Ако бъда убит като мъченик, Бог ще ме запомни. Не очаквах, че няма да успея да дам това свидетелство и в крайна сметка ще бъда осъден на десет години. Десет години — това не са десет дни или десет месеца! Как се очаква да издържа това?“. Тъй като не си мислил за тези неща преди, ще бъде ли лесно да ги проумееш в този момент? Ще бъде малко трудно, нали? (Да.) Когато възникнат трудности, хората мислят само как да се справят с тях и как да избягат от тях. Ако стремежът ти да избягаш от трудностите е силен, тогава стремежът ти да се адаптираш към тях насред тежкото положение ще бъде изключително слаб. Следователно, когато се сблъскаш с трудности, за теб става много трудно да се покориш на такава среда. И така, как трябва да се разрешават такива ситуации? Трябва незабавно да търсиш истината и да обмислиш тези въпроси; трябва също така да откриеш пътя за това как трябва да практикуваш истината. Например, какво ще си помислиш, ако трябва да лежиш в затвора десет години? „Ще се разведе ли жена ми (или мъжът ми) с мен? На колко години ще бъдат децата ми след десет години? Аз няма да съм изпълнил отговорността си към тях — дали ще се отрекат от мен и ще откажат да се грижат за мен на старини? Как ще живея, след като бъда освободен? След десет години родителите ми ще бъдат стари, а аз няма да съм изпълнил синовната си отговорност към тях — това няма ли да ме направи неблагодарен син? Ще бъде ли приключило Божието дело след десет години? Няма да съм придобил нищо в затвора — няма да съм посещавал събирания или да съм слушал проповеди и няма да съм разбрал истината. Няма ли да съм изостанал през тези десет години? Това няма ли да означава, че съм бил отстранен? Все пак ще ме иска ли Бог? Ако понеса това страдание, Бог ще го запомни ли? Ако Той не го запомни и аз не мога да постигна спасение, тогава няма ли напразно да съм прекарал това време в затвора? Много неща ще се променят за десет години, а аз няма да придобия нищо, докато губя много“. Когато мислиш за тези неща, възникват трудности. Как трябва да посрещнеш тези трудности? Не трябва ли да мислиш за това как да преживяваш всеки ден? Ако не си обмислил тези неща и не си стигнал до етап, в който разбираш истината и виждаш нещата ясно, тогава, когато си изправен пред арест, животът и смъртта ти ще зависят от една-единствена мисъл: един момент на плахост и страх, една-единствена мисъл или идея може да те накара да станеш Юда, да продадеш църквата и да пропилееш всичките си предишни усилия. Ако не можеш да обмислиш или да прозреш този въпрос, ще бъде много трудно да не се тревожиш за своите перспективи и съдба и ще бъде много трудно да повериш живота и смъртта си в Божиите ръце и да Му позволиш да устрои нещата, както Той пожелае. Ако не можеш да прозреш въпросите за живота и смъртта и все още таиш манталитет да си пробваш късмета, като искаш да претупаш нещата, тогава, когато Те сполети среда, ти ще бъдеш разкрит. Всички онези, които станаха Юда, когато бяха арестувани, като подписаха „Трите декларации“, направиха това за една нощ и бяха белязани от Сатана с клеймото на звяра. Животът и смъртта на човека понякога зависят от една-единствена мисъл. Без истината е много трудно да се премине през кризи. И така, какво е истинска смелост? Ако някой постигне нещо, като разчита на прилив на груба сила, това истинска смелост ли е? Не е — това е импулсивност. Истински смелият човек има определено ниво на проницателност в сърцето си относно много положителни и негативни неща. Той е способен вътрешно да се съгласи с положителните неща, да ги приеме и непоколебимо да ги признае, като стигне дотам да може да се покори на истината и на Божието върховенство. Само така можеш да имаш истинска смелост. Ако не притежаваш тези неща в сърцето си, смелостта ти е просто глупава смелост — като новородено теле, което не се страхува от тигъра. Следователно в страна, която се съпротивлява на Бог, вярването в Бог и следването Му изискват не само смелост, но по-важното е, че изискват вяра. Ти смееш да вярваш в Бог не защото си смел, а защото имаш вяра. Някои хора казват: „Мисля, че вярвам в Бог просто защото съм смел и не се страхувам от преследване“. Това твърдение може да е правилно. Ти вярваш поради дързост, но с оглед на твоята глупост, невежество и простота, Бог ти показва специална благодат, като подрежда определени среди за теб, както и като ти дава поенето и притока на истината. Чрез това стигаш до разбирането и придобиването на доста истини. С течение на времето твоята дързост придобива елементи на истинска вяра и едва тогава смелостта ти нараства и ти смееш повече да се изправяш пред бъдещи среди или преследване. Ако човек няма истинска вяра и разчита на прилив на сила, като казва: „Аз смея да вярвам в Бог! Не се страхувам от преследване или от това да бъда арестуван и хвърлен в затвора!“, този вид смелост няма да трае дълго. Без притока на истината, без Бог да подрежда среди в реалния живот, за да те обучи, да те накара да практикуваш и да те научи как да се изправяш пред различни неща, смелостта ти е чиста дързост и изобщо не е истинска вяра. Разбираш ли? (Да.) Ако това наистина е дързост, то това те прави безразсъден, глупав, невеж човек. Някои хора, които вярват в Бог, имат много прости мисли, като си представят нещата много просто, без изобщо да очакват какви опасности ще включва следването на Бог. Но когато срещнат пречки, едва тогава осъзнават, че следването на Бог не е проста работа. Ако смелостта на човек е достойнство на човешката природа, то най-малкото той е простодушен и прям, не е сложен и не се тревожи за едно или друго. Но да предположим, че твоята смелост е водена от намерение да получиш благословии и си мислиш: „Ако вярваш в Бог, можеш да отидеш на небето, да получиш големи благословии и да избягаш от бедствията и да избегнеш смъртта, така че ще вярвам, каквото и да става!“. С други думи, твоята вяра е водена от прилив на дръзка груба сила; не става въпрос за това, че желаеш по прост начин да вярваш в Бог, а вместо това преследваш благословии. В такъв случай Твоята смелост в най-добрия случай е дързост и не може да се класифицира като достойнство на човешката природа. Следователно, когато става въпрос за смели хора, трябва да се гледа каква е тяхната човешка природа същност. Ако нямат съвест и разум и са просто дръзки, то те имат малка стойност и не могат да постигнат нищо смислено. Но ако са способни да вярват в Бог и да приемат истината, то такива хора имат стойност. Ако човек е смел, но няма способност за възприемане, не може да разбере истината и вярва в Бог единствено заради получаването на благословии, и е готов да се откаже от семейството и кариерата си и не се страхува от преследване, за да придобие благословии — то това не е достойнство на човешката природа, а по-скоро погрешна мисъл и възглед. Погрешните мисли и възгледи съответстват ли на Божиите намерения? (Не.) Дали някой е плах или смел, касае неговите вродени дадености и има малко общо със същността на неговата човешка природа.

Ако не бяхме общували за различните проявления на вродените дадености, човешката природа и покварения нрав, щяхте ли да можете да ги разпознаете сами? (Може би щяхме да можем с прости проявления, но не бихме могли с по-сложните.) Сега, след като беше общувано за разликите между вродените дадености, човешката природа и покварения нрав, можете ли да ги разпознавате сега? (Можем да ги разпознаваме малко по-добре от преди.) Ако дам още няколко необичайни примера, тогава ще можете ли да ги разпознаете въз основа на това, което съм общувал? Трудно е да се каже, нали? Тогава следващия път ще продължим да общуваме по въпроси, свързани с тази тема. Като общуваме повече, ще определите някои правила за разпознаване на различни видове въпроси. Що се отнася до различните проявления на човешката природа, вродените дадености и покварения нрав, като цяло можете да разпознаете проявленията, за които е общувано. Що се отнася до тези, за които не е общувано, само хората с духовно разбиране или онези, които знаят как да търсят истината, може да са способни да разпознаят някои от тях. Онези с лоши заложби може да не са на нужната висота и да не са способни да ги разпознаят, затова трябва да слушат повече и да задават повече въпроси. Ако не общуваме по тези въпроси, те винаги ще останат неясни за вас и това, което казвате, също ще бъде неясно; винаги ще има пропаст между вашето разбиране и чистото разбиране на истината, нали? (Да.)

Днес общувахме по въпроси, свързани със заложбите. Можете ли сега да разпознаете какви са заложбите на хората? (Можем да ги разпознаем грубо.) Ако не можете да ги разпознаете, тогава не бързайте и преживявайте нещата. В ежедневието ще се сблъсквате с тези въпроси. Научете се да прилагате словата от нашето общение в реалния живот, като малко по малко ги съпоставяте с проявленията на хората — като разпознавате себе си и разпознавате другите, като стигате до опознаване на себе си и до опознаване на другите. Постепенно ще бъдеш способен да преценяваш тези неща и ще имаш критерий за това. Принципите за гледане на хората и нещата, както и за това как да постъпваш и да действаш, ще стават все по-ясни. Общувахме много за различните аспекти на разпознаването на вродените дадености, човешката природа и покварения нрав. Независимо за кои проявления или кои разкривания на човешката природа общуваме, нищо от това не са празни думи — всички тези неща могат да бъдат срещнати, видени и усетени в реалния живот. Затова трябва да се научиш да гледаш на различните неща и различните типове хора, като съпоставяш Божиите слова с тях. Само като се научиш да съпоставяш различните състояния и въпроси от нашето общение с реалния живот, можеш постепенно да напредваш в гледането на хората и нещата, както и в това как да постъпваш и да действаш, да имаш точно разбиране за различни въпроси, свързани с истината, и постепенно да схващаш различните истини принципи. Разбираш ли? (Да.) Въпреки че въпросите, които обсъдихме, се използват главно за разпознаване на различните състояния и разкривания, проявявани от хората, и не ти позволяват пряко да разбереш истината и да навлезеш в нея, всички тези въпроси ще повлияят на твоето разбиране на истината, както и на твоето навлизане в истината реалност. Следователно, въпреки че в представите на хората тези въпроси може да изглеждат като засягащи само човешката природа, вродените дадености или някакъв очевиден покварен нрав, всеки въпрос и всяко твърдение е свързано с навлизането на хората в истината. И така, тези въпроси са такива, с които трябва да се сблъскаш по пътя на навлизане в истината — не можеш да ги избегнеш. Различните въпроси и проявления на човешката природа, независимо дали са положителни или негативни, са все неща, с които ще се сблъскваш и които ще срещаш в различни среди в ежедневието. Ако, когато се сблъскваш с различни въпроси, не можеш да разпознаеш нито един от тях и да обобщиш всички тях, като считаш истините принципи от нашето общение за правила или доктрини, тогава никога няма да можеш да навлезеш в истината реалност. Защо е така? Защото никога няма да разбереш какво е истината.

Добре, това е всичко за днешното общение. Довиждане!

25 ноември 2023 г.