Слова за подхождането към истината и Бог

Откъс 1

Някои хора започват да вярват в Бог, когато разберат, че словото, което Той изрича, е всъщност истината. Но когато отидат в Божия дом и видят, че Той е един обикновен човек, те започват да изграждат представи в сърцата си. Думите и деянията им стават невъздържани, те се разпускат и говорят безотговорно, като съдят и клеветят както намерят за добре. По този начин се разкриват злите хора. Тези създания без човешка природа често вършат зло и смущават делото на църквата и нищо добро не ги чака! Те открито се противопоставят, клеветят, съдят и обиждат Бог, като открито Го хулят и Му се противопоставят. Такива хора ще получат сурово наказание. Някои хора принадлежат към редиците на лъжеводачите и след като са били освободени от поста си, те чувстват постоянно негодувание към Бог. Възползват се от възможността, която им дават събиранията, за да продължат да разпространяват възгледите си и да се оплакват. Дори могат да изрекат всякакви груби думи или пък думи, чрез които изливат омразата си. Такива хора не са ли демони? След като са били премахнати от Божия дом, те изпитват угризения и твърдят, че са казали нещо неправилно в момент на безразсъдство. Някои хора не успяват да ги различат и казват: „Те са доста жалки и се разкайват в сърцата си. Казват, че са задължени на Бог и че не Го познават, така че нека да им простим“. Може ли да се дава прошка толкова лесно? Щом хората имат достойнство, какво остава за Бог! След като тези хора спрат да богохулстват и клеветят, те изглеждат измъчвани от угризения пред другите, които им прощават и казват, че са действали в момент на безразсъдство. Но дали е било момент на безразсъдство? В думите им винаги има умисъл и те дори се осмеляват да съдят Бог. Божият дом ги замени и те изгубиха ползите от статуса си, а в страха си от отстраняване изричат множество оплаквания и след това плачат горчиво и разкаяно. Помага ли това по някакъв начин? Веднъж щом думите ти са били изречени, те са като вода, излята върху земята, която не може да бъде върната обратно. Дали Бог ще търпи хора, които Му се противопоставят, съдят Го и богохулстват както си искат? Дали Той просто ще си затвори очите за това? Ако го направи, то Бог не би имал никакво достойнство. След като са Му се противопоставили, някои хора казват: „Боже, твоята безценна кръв ме изкупи. Искаш от нас да прощаваме на хората седемдесет пъти по седем — и ти трябва да ми простиш!“. Колко безсрамно! Някои хора разпространяват слухове за Бог и се изпълват със страх след като го очернят. От страх да не бъдат наказани, те бързо падат на колене и започват да се молят: „Боже! Не ме оставяй, не ме наказвай. Изповядвам се, разкайвам се, длъжник съм ти, сбърках“. Кажете Ми, могат ли такива хора да бъдат помилвани? Не! Защо не? Действията им оскърбяват Светия дух, а грехът да се хули Светия дух никога няма да бъде простен, в този живот или в идния свят! Бог остава верен на думите Си. Той има достойнство, гняв и праведен нрав. Мислиш ли, че Бог е същият като човека и че ако някой е малко по-мил към Него, Той ще му прости предишни прегрешения? Нищо подобно! Ще се наредят ли нещата, ако се съпротивляваш на Бог? Разбираемо е, ако направиш нещо грешно поради моментна безразсъдност или ако понякога разкриеш малко покварен нрав. Но щом като се съпротивляваш, бунтуваш се срещу Бог и Му се противопоставяш и Го клеветиш, и хулиш и разпространяваш слухове за Него, то тогава ти си напълно обречен. Няма смисъл такива хора да се молят повече. Те просто трябва да чакат да бъдат наказани. Те не могат да бъдат простени! Когато дойде времето, не казвай безочливо: „Боже, моля те, прости ми!“. Независимо колко умоляваш, за съжаление ще бъде напразно. Ако след като са разбрали част от истината, хората осъзнато прегрешат, на тях не може да им бъде простено. По-рано беше споменато, че Бог не помни прегрешения. Това се отнася до незначителни такива, които не касаят Божиите управленски закони и не накърняват Божия нрав. Те не включват богохулство и клевети срещу Бог. Но дори веднъж да охулиш Бог, да Го осъдиш или оклеветиш, това ще остави трайно петно, което не може да бъде изтрито. Хората желаят да хулят Бог и да Го оскърбяват както си поискат и след това да Го използват, за да получат благословии. На света няма по-недостойно нещо! Хората винаги смятат, че Бог е милосърден и добър, че Той е доброжелателен, че притежава обширно и неизмеримо сърце, че не помни прегрешенията на хората и оставя в миналото предишните човешки прегрешения и деяния. Оставянето в миналото се отнася за баналните неща. Бог никога няма да прости на онези, които му се противопоставят открито и Го хулят.

Въпреки че повечето хора в църквата наистина вярват в Бог, те нямат богобоязливи сърца. Това показва, че повечето хора не познават истински Божия нрав, така че за тях е трудно да се боят от Бог и да отбягват злото. Ако хората не се боят от Бог и не се ужасяват от Него в своята вяра и говорят каквото си искат, когато Божията работа засяга техния собствен интерес, то когато спрат да говорят — това ли ще бъде краят? Те трябва да платят цена за това, което казват, и това не е шега работа. Когато някои хора богохулстват, когато съдят Бог, те дали знаят в сърцата си какво казват? Всички онези, които изричат подобни неща, знаят в сърцата си какво казват. С изключение на онези, които са били обладани от зли духове и които не разсъждават правилно, обикновените хора знаят в сърцата си какво казват. Ако казват, че не знаят, то тогава те лъжат. Когато говорят, те си мислят: „Аз знам, че ти си бог. Казвам, че ти не постъпваш правилно, така че какво можеш да ми сториш? Какво ще направиш, когато спра да говоря?“. Те правят това умишлено, за да смутят другите, за да привлекат други хора на своя страна, за да накарат други хора да казват подобни неща и за да накарат други хора да вършат подобни неща. Те са наясно, че това, което казват, е открито противопоставяне на Бог, че е противопоставяне на Бог, че е хулене на Бог. След като са го обмислили, те смятат че стореното от тях е било грешно: „Какво съм говорил? Беше необмислено и наистина съжалявам!“. Тяхното съжаление доказва, че те са знаели точно какво са направили тогава и че не е било като да не са знаели. Ако си мислиш, че те са били невежи и объркани в един момент, че не са разбрали напълно, то това не е съвсем вярно. Хората може и да не са разбрали напълно, но ако вярваш в Бог, то трябва да имаш поне малко здрав разум. За да вярваш в Бог, ти трябва да се страхуваш от Бог и да се боиш от Него. Не можеш да хулиш Бог, да Го съдиш или да Го клеветиш както си искаш. Знаеш ли какво се има предвид под „съдене“, „богохулство“ и „клевета“? Нима когато кажеш нещо, не знаеш дали съдиш Бог, или не? Някои хора винаги говорят за това, че са били домакини на Бог и че виждат Бог често, и че са слушали общението на Бог лице в лице с Него. Те говорят за тези неща надълго и нашироко с всеки, който е наоколо, и все за тези външни неща. Те изобщо не притежават истинско познание. Може и да нямат лоши намерения, когато казват тези неща. Може да са добронамерени към братята и сестрите и да желаят да окуражат всекиго. Но защо избират да говорят за тези неща? Ако активно повдигат този въпрос, то тогава те наистина имат някакво намерение — основно да блеснат и да накарат хората да ги уважават. Ако искат да вдъхнат увереност на хората и да ги окуражат във вярата им в Бог, те биха могли да им прочетат повече от Неговото слово, което е истината. Защо тогава настояват да говорят за такива външни неща? Онова, което лежи в основата на техните думи е, че те просто нямат богобоязливи сърца. Те не се страхуват от Бог. Как могат да се държат така и да си отварят така устата пред Бог? Бог има достойнство! Ако хората разбираха това, дали все още щяха да правят такива неща? Хората нямат богобоязливи сърца. Те описват своеволно какъв е Бог и какво представлява Той, водени от свои собствени подбуди, за да постигнат личните си цели и за да накарат другите да имат по-високо мнение за тях. Това е просто съдене на Бог и богохулство. Тези хора не изпитват никаква боязън към Бог в сърцата си. Те всички са хора, които се противопоставят на Бог и Го хулят. Те всички са зли духове и демони. Някои хора са вярвали в Бог няколко години, но след като са били заловени от големия червен змей, те са се превърнали в Юди и дори следват големия червен змей в богохулствата. Някои проповядват евангелието, като пригласят на религиозните хора в изричането на неща, които съдят Божието дело и заклеймяват Бог. Наясно са, че говоренето по този начин е съпротивляване на Бог и богохулство, но те са безразлични. Не е подходящо да говориш по този начин, независимо от мотивите ти. Не можеш ли просто да кажеш нещо друго? Защо трябва да казваш тези неща? Не е ли това богохулство? Ако подобна реч излезе от устата ти, то тогава ти хулиш Бог. Безбожно е от твоя страна да казваш тези неща, независимо дали го правиш преднамерено или не. Нямаш богобоязливо сърце. Съгласяваш се с другите и изричаш богохулни думи, за да им угодиш и да ги спечелиш. Колко си безбожен! Ти си в съюз с дявола! Можеш ли да си играеш с Бог, да Го съдиш, да Го ограничаваш и да Го хулиш толкова своеволно? Да правиш това е ужасно! Ако кажеш нещо грешно и то накърнява Божия нрав, то тогава ти си обречен. Това е пагубно положение! Някои хора си мислят: „Религиозните хора са подведени от пастори и старейшини и повечето от тях са казвали неща, които хулят Бог и съдят и заклеймяват делото Му. Някои хора са приели Божието дело в последните дни и се разкайват. Дали те тогава ще бъдат спасени? Ако те всички бяха изоставени от Бог, би имало твърде малко хора, които ще бъдат спасени. Почти никой няма да бъде спасен“. Не можеш ясно да разбереш това, нали? Божият нрав е праведен и Той е праведен към всеки. По времето на Ной само осем човеци са били спасени в Ноевия ковчег. Останалите са били унищожени. Смееш ли да кажеш, че Бог е неправеден? Човечеството е дълбоко покварено. Всички принадлежат на Сатана. Всички се противопоставят на Бог и всички са долни и безполезни. Ако не могат да приемат делото на Бог, те ще бъдат унищожени както винаги. Някои хора могат да си помислят: „Щом никой от нас не може да бъде спасен от Бог, то тогава няма ли Божието дело да бъде напразно? Струва ми се, че Бог не може да спаси човечеството без човека. Ако Бог изостави човека, Божието управление ще изчезне“. Ти грешиш. Бог ще продължи плана Си за управление както досега дори и без човека. Хората се надценяват. Те нямат богобоязливи сърца, те въобще не благоговеят пред Него и им липсва простодушно отношение. Понеже хората живеят под властта на Сатана и принадлежат на Сатана, те могат да съдят Бог и да Го хулят по всяко време и навсякъде. Това е ужасно нещо — оскърбление срещу Божия нрав!

Откъс 2

Вярващите в Бог трябва да разберат някои ключови неща. Най-малкото трябва да знаят в сърцето си какво означава да вярваш в Бог, какви истини трябва да разбират вярващите в Бог, как човек трябва да се покорява на практика на Бог, кои истини и кои Негови слова трябва да разбира, когато Му се покорява, както и кои реалности трябва да притежава, за да може да Го удовлетвори. Дори понякога да имаш някои представи или да таиш определени намерения, лесно ще можеш да се освободиш от тях, стига да притежаваш тази вяра и непоколебимост. Онези, които не притежават тази вяра, винаги ще бъдат придирчиви в покорството си, а понякога дори ще критикуват, ще се заяждат, ще се оплакват и ще мърморят… От време на време ще се проявяват всякакви непокорни поведения! И не става дума само за нещо спорадично, за един или два случая, нито пък за някаква мимолетна мисъл, а по-скоро за способността да изричаш думи на непокорство и да вършиш непокорни дела. Това е признак на един подчертано тежък, непокорен нрав. Хората имат покварен нрав и дори да имат решимостта да се покорят на Бог, то тяхното покорство е ограничено, относително, а също така спорадично, преходно и условно. То не е безусловно. А когато нравът е покварен, непокорството е особено силно. Такива хора признават Бог, но не могат да Му се покорят и са готови да се вслушат в Неговите слова, но не могат да им се покорят. Те знаят, че Бог е добър и искат да Го обикнат, но не могат. Не могат да се вслушат напълно в Бог, не могат да оставят на Бог да устройва всичко и продължават да разчитат на своя собствен избор, да таят свои намерения и мотиви, да имат свои планове, идеи и начин на вършене на нещата. А когато имат свой начин на вършене на нещата и свои методи, те просто няма как да се покорят на Бог. Те могат да действат единствено спрямо своите собствени идеи и да се бунтуват срещу Бог. Толкова непокорни са хората! Така че природата на човек не се състои просто от един покварен нрав, отличаващ се с повърхностна самоправедност, самомнение, гордост или случайни лъжи и измами към Бог — не, човешката същност вече се е превърнала в същността на Сатана. Как архангелът предаде Бог в далечното минало? Ами хората в днешно време? Честно казано, независимо дали можете да го приемете или не, хората в наши дни не просто напълно предават Бог досущ както Сатана, но също така са открито враждебно настроени към Бог в сърцата си, в мислите си и в идеологиите си. Това е покварата на Сатана спрямо човешкия род и превръщането му в дяволи; хората действително са се превърнали в изчадия на Сатана. Може би ще кажете: „Ние не сме враждебно настроени към Бог. Ние се вслушваме в словата Му“. Това е повърхностно; само изглежда, че се вслушваш в словото на Бог. В интерес на истината, когато общувам официално и говоря, повечето хора нямат свои представи, държат се добре и са покорни, но представите им започват да се зараждат, когато говоря и правя нещата в нормалната човешка природа или живея и действам в нормалната човешка природа. И въпреки че искат да направят място за Мен в сърцата си, те не могат да Ме приютят и независимо как се разговаря за истината, те не могат да се освободят от своите представи. Това показва, че човек може да се покори на Бог само относително, а не безусловно. Знаеш, че Той е Бог и че въплътеният Бог трябва да има нормална човешка природа — тогава защо не можеш да се покориш изцяло на Бог? Въплътеният Бог е Христос, Човешкият син, и Той притежава както божественост, така и нормална човешка природа. Видимо Той притежава нормална човешка природа, но божествеността Му живее и действа в рамките на нормалната човешка природа. Сега Бог се въплъти като Христос, притежаващ както божественост, така и човешка природа. Въпреки това някои хора са способни да се покоряват само на някои от Божествените Му слова и дела, като възприемат единствено Божествените Му слова и проникновения Му език като Божие слово, а в същото време не се интересуват от някои от Неговите слова и дела в нормалната човешка природа. Някои хора дори таят идеи и представи в сърцата си и вярват, че Божието слово се състои само от Божествения Му език, но не и от човешкия Му език. Дали такива хора могат да приемат всички истини, изразени от Бог? Може ли да бъдат пречистени и доведени до съвършенство от Бог? Не може, защото разбиранията на тези хора са абсурдни и те не са способни да придобият истината. Казано накратко, вътрешният свят на човека е подчертано сложен, а въпросите за непокорството са изключително сложни — няма нужда да навлизам в подробности. Хората са способни да се покорят на божествеността на Бог, но не могат да се покорят на някои от словата и делото на Неговата нормална човешка природа, което показва, че всъщност не са се покорили на Бог. Покорството на хората на Бог винаги е условно; те се вслушват в онова, което те смятат за правилно и разумно, и не са склонни да се вслушват в онова, което смятат за неправилно и неразумно. Те не се покоряват на онова, което не са склонни да чуят, или на онова, което не са способни да направят. Може ли това да се нарече истинско покорство? Определено не може. Това показва, че нравът на хората не е добър, че е подчертано подъл и лош — а това е от решаващо значение! С други думи, дори когато хората се покоряват малко на Бог, покорството им винаги е избирателно и условно и никога не е абсолютно покоряване на Бог. Дори да се твърди, че човек се вслушва и се покорява, то това е само относително казано, защото не си засегнал интересите им и не си ги кастрил истински, не си ги кастрил директно и направо. След като истински ги кастриш, те ще се настроят против теб и израженията им ще бъдат мрачни цял ден. Ако ги попиташ нещо, няма да ти отговорят, а ако им кажеш да направят нещо, те няма да искат да го направят. Когато им кажеш да направят нещо, което не искат, те ще започнат да чупят разни неща и да се държат вироглаво с теб. Доколко само може да се влоши човешкият нрав! А когато знаеш, че Той е Бог, защо се отнасяш така с Него? Това поведение е досущ като на фарисеите и Павел в онези дни. Знаеше ли Павел, че Исус е Бог? Защо подложи на гонения учениците на Исус? Защо задържа толкова много от тях? В крайна сметка Исус видя, че Павел беше стигнал твърде далеч в гоненията си и по пътя му към Дамаск го порази. Около Павел проблесна светлина и той падна на земята. След като падна, той се обърна към Исус с думите: „Кой си Ти, Господи?“, а Исус му отвърна: „Аз съм Исус, когото ти преследваш“ (Деяния 9:5). От този момент нататък Павел се държеше много по-хрисимо. Ако Исус не го беше „озарил“ и поразил, Павел нямаше да приеме Исус, камо ли да проповядва за Него. Какво доказва тази случка? Тя доказва, че човешката природа е възможно най-лошата.

Хората често казват: „Нравът на всички нас, човеците, е покварен, никой от нас не може да удовлетвори Бог“, а също така и „Хората са наистина самоправедни и самомнителни. Винаги са убедени, че са добри, че са по-добри от останалите!“. Всъщност това е най-повърхностното разбиране, само един малък аспект на покварения нрав. Защо не обсъждаш тези мисли и намерения за бунтуване и противопоставяне на Бог в контекста на собствената си природа? Бог изисква от теб да направиш нещо по определен начин, а ти задължително го правиш по друг начин. Бог действа по един начин, а ти задължително изискваш Той да действа по различен начин. Не е ли това пререкание с Бог? Всеки притежава такъв нрав и никой не може да избяга от него. Може би някои хора ще си кажат: „Това не се отнася за мен, аз не знаех!“. А това е така, защото не си установил връзка с Бог. Когато я установиш обаче, и след седмица, в която постепенно Го опознаваш, несъмнено ще се промениш и ще разкриеш истинското си лице. Това не е преувеличение, нито пък подценяване спрямо теб. Хората в наши дни не просто притежават покварен нрав — и природата им също бива покварена. Нормалната им човешка природа вече е толкова покварена, че е разбита на парчета и напълно изгубена, тоест хората вече не притежават нормална човешка природа. Въплътеният Бог има нормална човешка природа, но нравът на всички хора е покварен и у тях не е останало почти нищо от нормалната човешка природа, поради което за тях е невъзможно да бъдат в хармония с Бог. Те несъмнено ще имат различия с Бог и ще спорят с Него по много въпроси, като дори ще си позволят да се държат враждебно с Него. Това е така, защото хората не притежават богобоязливи сърца или сърца на покорство пред Бог. Няма как да се изисква от хората следното: „Щом приемаш, че Той е Бог, трябва да Му се покоряваш, независимо какво казва Той“, нито пък да се изисква да отстъпваш пред Бог по всеки въпрос. Тук не става въпрос за отстъпване — хората са сътворени същества и в крайна сметка Бог е Бог, а човекът е човек и между тях трябва да се прави разграничение. Как се молеше на Бог Йехова слугата на Авраам в Епохата на закона? „Йехова, Боже на господаря ми Авраам“ (Битие 24:12). Той прави много ясно разграничение в сановете, докато хората днес си мислят: „Бог не е кой знае колко по-различен от нас. Той също притежава нормална човешка природа, има Свои нужди, изпитва цялата гама от емоции, води живота и изпълнява дейностите на нормалната човешка природа. И въпреки че Той върши божествено дело, Неговата нормална човешка природа е незаменима!“. В мига, в който хората добият груба идея за „нормална човешка природа“, те ще са склонни да причисляват Божието дело, Неговите слова и Неговия нрав към нормалната човешка природа на човека и да отричат Неговата Божествена същност. Това е огромна грешка, поради която е невъзможно да се опознае Бог, нали? Вие не сте установили връзка с Бог; кой от вас би се осмелил да заяви: „Гарантирам, че ако поддържам връзка с Бог една година, няма изобщо да бъда непокорен“? Никой не може да бъде сигурен. Повечето хора вярват в Бог повече от десет-двадесет години и въпреки това никой не може да постигне пълно покорство пред Него. Това е достатъчно доказателство, че хората са били дълбоко покварени от Сатана и че нравът на Сатана вече се е загнездил в човешките сърца, че съществуват поквари, които няма как да изтръгнете сами от себе си. Въпреки че изрекох толкова думи и изразих толкова много истини, почти никой не разбира истината. Хората днес са вироглаво своенравни, претръпнали и до крайна степен тъпоумни. Те не са просто малко невежи — тяхната непокорна природа вече се е оформила, но вие все още не сте го видели ясно.

Когато срещнат Христос за един-два дни, някои хора Го намират за непонятен и се чувстват някак възпрепятствани. „Това тук е Бог!“ — през ума им минава тази мисъл, но малко по малко, след десетина дни или две седмици връзка с Него, те Го опознават и стават все по-близки с Него, освобождават се от задръжките и престават да разграничават своя статус от Неговия. Като че ли настъпва пълна равнопоставеност, без каквато и да е йерархия и те смятат за редно Бог да споделя живота и радостите с тях. Понякога се чудя как е възможно тези хора да са такива? Ако постоянно ги кастрех и ги гълчах, те обезателно щяха да се държат прилично и да бъдат покорни. Понякога, когато разговарям с хората като с равни, те си казват: „Хм-м, виж колко е мил Бог с мен!“. Това, че съм мил с теб, не означава, че ти не притежаваш непокорен нрав или че природата ти същност е добра. Не мислите ли? Когато се отнеса по-добре към някои хора или пък им се усмихна леко, те забравят своето място във вселената, забравят откъде са тръгнали, забравят каква е тяхната идентичност и каква е тяхната същност — забравят всичко това. Човешката природа наистина е възможно най-лошата; но те нямат абсолютно никакъв разум! Опитай се, ако вярваш, че си много добър, да установиш връзка с Бог за определен период от време и виж как цялото непокорство и цялата съпротива у теб ще излязат наяве. Свържи се с Бог за известно време — няма да ти напомням, няма да те порицавам или да те кастря и никой няма да общува с теб — ще изпиташ всичко сам, а ние ще наблюдаваме до каква степен можеш да го изпиташ. Ако не си се сдобил с истината, неминуемо ще се провалиш безславно, а последствията ще бъдат немислими. Непокорният нрав на хората е твърде суров; в сърцата им няма място за другите! Твоят непокорен нрав, сатанинска природа и надменно сърце не могат да приемат другите хора. Може би някои хора развиват неправилни мисли след като общуват с Мен известно време и ако те не бъдат преодолени, веднъж превърнат ли се в представи или в преценка, хората ще се окажат в опасност. Някои казват: „Така е, защото Ти си прекалено обикновен и нормален. Аз не възприемам така Господ Исус в своята вяра“. Същото важи и за вярата ти в Исус. Ако се озовете в Епохата на Исус, няма да сте много по-различни от фарисеите и главите ви ще са пълни с представи. Не си мисли, че ще си нещо по-различно от Юда. Той си позволява да продаде Господ и да открадне парите Му, за да ги използва лично за себе си; а ти може би няма да Го продадеш или да похарчиш безразсъдно парите на църквата, но няма и да бъдеш покорен на Господ и неминуемо ще преливаш от представи, бунтарство и съпротива. Словата и делата на Господ Исус са проявата и делата на Бог. Защо Юда се противопоставя на Господ? Природата му е прекалено лоша; той не може да приеме Христос и се отнася трайно враждебно към Него. Нали тогава и Петър също понася големи страдания? В крайна сметка тъй като по онова време човешката му природа е сравнително по-добра от тази на останалите, а и понеже той е способен да се стреми към любовта на Бог, той бива доведен до съвършенство. По онова време обаче и той има някои представи и мнения за Исус, но накрая придобива известно знание за Господ Исус, тъй като се оказва способен да се стреми към любовта на Господ. Така че недей да се хвалиш, не обещавай, че ще успееш и че ще постигнеш съвършен резултат от нещо, което все още не си изживял. Това би било невярно и нереалистично. Първо трябва да го изживееш и едва тогава знанието и прозренията, които споделяш, ще са практични. Не казвай: „Боже, ела в моя дом, обещавам, че няма да Те ядосвам като другите. Обещавам, че няма да бъда така безчовечен като другите“. Няма как да бъдеш сигурен, защото съставните части на нормалната човешка природа вече са унищожени у хората. От тяхната нормална човешка природа няма и помен, както и от съзнанието и разума им — здравият разум на нормалната човешка природа, това, да говориш простичко и искрено, както и да бъдеш способен да се вслушваш и да се покоряваш, всички тези положителни неща вече не съществуват у хората. Така са се променили и принципите на живота на хората и целите в живота им; всички те се придържат към сатанинска философия и са погълнати напълно от природата на Сатана. Думите им са хитри и измамни, а те залитат натам, накъдето ги отвее вятърът, като са много умели в сладките приказки — и вярват, че е страхотно да живееш по този начин. Защо се казва, че хората са дълбоко покварени? А щом са толкова дълбоко покварени, останало ли им е и капка нормална човешка природа? Ти знаеш, че нравът ти е покварен, което според теб означава, че си просто малко надменен, самоправеден и горделив, че си измамен в думите си или че си някак нехаен в изпълнението на своя дълг и с това се приключва. Само че това познание е твърде повърхностно — в него няма дълбочина. Ключовото тук е, че човек е зъл по природа, че всички хора благоговеят пред злото и отричат Бог и се съпротивляват срещу Него, а тяхната нормална човешка природа вече се е изпарила напълно. Не е ли точно така? Тогава какво трябва да направят хората, за да отговорят на изискванията за сътворено същество? Най-важното е да намериш в Божиите слова своя път на практикуване и подходящ за теб метод на практикуване. Всички знаете, че сред човешкия род не съществуват изключително добри хора. Защо тогава се твърди, че някои хора притежават човешка природа, а други — не? Дали онези хора, които притежават човешка природа, могат да приложат тези истини на практика? И те също не могат да ги прилагат на практика — те просто са относително погледнато една идея по-мили и по-добродушни в сърцата си и са по-отговорни в делата си — но всичко това е относително, а не абсолютно. Не би ли преувеличил, ако когато преценяваш някого, заявиш, че той е абсолютно добър и няма никакви пороци или не проявява неподчинение, че е напълно хрисим и покорен, както и че изобщо не е нехаен в изпълнението на дълга си? Би ли съответствало това твърдение на фактите? Съществува ли изобщо такъв човек? Ако наистина така разбирате нещата, то разбиранията ви са изопачени. Ако си мислите обаче: „Свършено е с нас хората. Сред нас няма и един добър човек, така че какъв е смисълът да вярваме в Бог? Просто ще спра да вярвам и ще чакам да умра!“, то това също е абсурдно. Винаги изпадате в крайности, като че ли не можете да разберете човешкия език — винаги залитате в едната или в другата крайност. Ако ви говоря по-спокойно и по-деликатно, няма да успеете да опознаете себе си, но пък ако говоря твърде строго и рязко, ще овесите нос, ще станете негативни и дори може да се откажете от себе си. Когато чуят осъдителни и заклеймяващи Божии слова, някои хора се вцепеняват на мига и решават, че с тях е свършено, че за тях няма надежда да бъдат спасени. Тъкмо тези хора най-трудно могат да бъдат спасени, защото те не разбират човешкия език! Когато обаче Бог проговаря и разобличава хората, Той цели да ги накара да проумеят в какво се корени покварената природа на човека и да разберат защо човек е способен да се бунтува срещу Бог. Разобличаването на тези неща е полезно за хората. Ако тези неща не бъдат разобличени, без дори да се опознаеш, ти ще вярваш до последно и ще твърдиш, че архангелът е бил самонадеян или че този или онзи човек е надменен или непокорен. Ами ти самият? Има и хора, които винаги заявяват: „Ние наистина сме непокорни на Бог“, но така и не разбират в какво се корени тяхното бунтарство и не могат да прозрат или да проумеят същността на тези свои състояния. Това означава, че те не могат да се променят и не могат да бъдат спасени. Способни ли сте да разберете тези думи? (Да.)

Има два основни момента в онова, за което току-що разговарях. Първият е, че когато човек вярва в Бог, той следва да постигне истинско покорство, като покрие напълно критериите за сътворено същество. Другият е, че разобличаването на непокорството у хората и на тяхната природа им помага да се опознаят. Всички ще казват колко са добри и как са по-добри от другите, ако не бъдат разобличени и заставени да опознаят себе си. Някои хора например заявяват: „Аз също съм много дълбоко покварен“, но когато си взаимодействат известно време с другите, се убеждават, че са по-добри от тях и си мислят: „Аз не съм добър, но виждам че и ти не си с нищо по-добър, даже всъщност си по-зле от мен!“. Не се имай за нещо повече от другите. Както и да го погледнеш, ти не си по-добър от тях; непокорната природа на хората е една и съща. Ясно ли е всичко това? Какво мислите всички сега, след като приключихме с разговора по тази тема? Казвате ли си: „Вярвам в Бог от толкова много години и си мислех, че съм човек, който се покорява на Бог. Днес, след като приключи общението на Бог, най-сетне осъзнах че не съм истински покорен на Бог и че все още не се отнасям с Него като с Бог. Няма дори да съумея да се покоря на Бог — напълно лишен съм от разум и вярата ми е толкова объркана!“. Ако действително си достигнал това знание, то тогава за теб има надежда, че ще успееш да влезеш в правия път на вярата си в Бог и ще се превърнеш в човек, който Му се покорява. Едва тогава ще можеш да постигнеш спасение.

Откъс 3

Огромен брой вярващи не успяват да придадат значение на промяната на живота нрав и вместо това се съсредоточават върху Божието отношение към тях и се занимават с това дали заемат или да не заемат място в Божието сърце. Те винаги се опитват да се досетят как изглеждат в Божиите очи и дали имат или нямат място в сърцето Му. Много хора таят този вид мисли и ако се изправят очи в очи с Бог, винаги наблюдават дали Той е щастлив или ядосан, когато им говори. Има ги и тези, които винаги разпитват другите: „Бог споменавал ли е моите затруднения? Какво изобщо мисли Той за мен? Изразява ли някаква загриженост за мен?“. Някои имат дори по-сериозни тревоги — ако Бог само погледне към тях, сякаш са забелязали нов проблем: „О, не, Бог току-що ме погледна и погледът в очите Му не изглеждаше много щастлив, това не е добър знак“. Хората отдават голямо значение на такива неща. Някои казват: „Богът, в Когото вярваме, е въплътеният Бог, затова ако Той не ни обръща внимание, това не вещае ли края за нас?“. С думите си имат предвид следното: „Ако нямаме място в Божието сърце, защо да се мъчим да вярваме? Просто трябва да спрем да вярваме!“. Това не е ли лишено от разум? Знаеш ли защо хората трябва да вярват в Бог? Хората никога не размишляват за това дали Бог има място в сърцата им и все пак те искат място в Божието сърце. Колко надменно и самонадеяно е това! Това е онази част от тях, която съвсем е лишена от разум. Има и такива хора, на които толкова им липсва разум, че когато Бог пита за някого другиго и не спомене тяхното име, или изрази загриженост и грижа за другите, вместо за тях, те се чувстват неудовлетворени и започват да мърморят и да се оплакват от Бог, като казват, че Той е неправеден и дори че не е справедлив и разумен. Това е проблем с техния разум и те са също малко психологически анормални. При обичайните обстоятелства хората винаги твърдят, че ще се покорят на подреденото и устроеното от Бог, че никога няма да се оплакват, независимо как се отнася Бог с тях, и че нямат нищо против Божието кастрене, съдене или наказание, но когато на практика се сблъскат с такива неща, не ги приемат. Имат ли хората разум? Хората имат толкова високо мнение за себе си и вярват, че са толкова важни, че ако дори сметнат, че Бог ги е погледнал погрешно, чувстват, че нямат надежда да постигнат спасение, да не говорим, ако Бог наистина ги кастри. Или ако Бог им говори с по-строг тон и това прониже сърцата им, те стават негативни и започват да смятат, че вярването в Бог е безсмислено. Те мислят: „Как мога да продължа да вярвам в Бог, ако Той ме пренебрегва?“. На някои им липсва проницателност за този тип хора и мислят: „Виж колко е истинска вярата им в Бог. Бог е толкова важен за тях. Те дори могат да тълкуват Божието значение от един поглед. Те са дълбоко предани на Бог. Те наистина виждат Бог на земята като Бог на небето“. Така ли стоят нещата? Тези хора са толкова объркани, толкова им липсва прозрение по всички въпроси; духовният им ръст е твърде малък и те наистина разкриват всички видове грозота. Хората имат толкова лош разум — те имат твърде много изисквания към Бог и искат твърде много от Него, липсва им и най-малката частица разум. Хората винаги изискват Бог да направи това или онова и са неспособни да се покорят напълно пред Него или да Го почитат. Вместо това те отправят неразумни изисквания към Бог, въз основа на собствените си предпочитания, изискват Той да е много великодушен, никога да не се гневи от нищо и всеки път, когато види хората, винаги да се усмихва и винаги да им говори, и да ги снабдява с истината, и да провежда общения за истината с тях. Те също изискват от Него винаги да е търпелив и да има приятно изражение около тях. Хората имат твърде много изисквания; много са придирчиви! Трябва да изследвате тези въпроси. Човешкият разум е толкова слаб. Не е ли така? Хората не само не са способни да се покорят напълно на устроеното и подреденото от Бог или да приемат всичко, което идва от Бог, напротив, те налагат допълнителни изисквания на Бог. Как могат хората с такива изисквания да са предани на Бог? Как могат да се покорят на подредбите на Бог? Как могат да обичат Бог? Всички хора имат изисквания за това как Бог трябва да ги обича, да ги търпи, да бди над тях, да ги закриля и да се грижи за тях, но никой няма каквито и да било изисквания за това как сам трябва да обича Бог, да мисли за Бог, да бъде внимателен към Бог, да удовлетворява Бог, да носи Бог в сърцето си и да почита Бог. Съществуват ли тези неща в човешките сърца? Това са нещата, които хората трябва да постигнат. Защо тогава не се стремят усърдно за това? Някои хора могат да са ентусиазирани известно време и да се отричат малко от нещата и да отдават всичко на Бог, но това не е трайно. Като се натъкнат на малко спънки, това може да ги обезкуражи, може да загубят надежда и да се оплакват. Хората имат толкова много затруднения и малцина се стремят към истината и се стремят да обичат и да удовлетворяват Бог. Хората са напълно лишени от разум, те застават на грешна позиция и виждат себе си като особено ценни. Има и такива, които казват: „За Бог ние сме като зеницата на окото Му. Той не се поколеба да позволи единственият Му син да бъде прикован на кръста, за да изкупи човечеството. Бог плати висока цена, за да ни откупи — ние сме невероятно ценни и имаме място в Божието сърце. Ние сме специална група хора и имаме много по-висок статус от невярващите — ние сме народа на небесното царство“. Те се мислят за много възвишени и велики. В миналото много водачи разсъждаваха така и вярваха, че имат определен статус и позиция в Божия дом след като са ги повишили. Мислеха си: „Бог ме цени много и ме уважава, и ми е позволил да служа като водач. Трябва да направя всичко по силите си да тичам напред-назад и да работя за Него“. Бяха ужасно доволни от себе си. Само че след известно време правеха нещо лошо и истинската им природа се разкриваше, освобождаваха ги и те се обезсърчаваха и увесваха глави. Когато неподобаващото им поведение беше разобличено и кастрено, те ставаха още по-негативни и бяха неспособни да продължат да вярват. Мислеха си: „Бог е толкова невнимателен към чувствата ми, изобщо не Го е грижа как да спаси гордостта ми. Казват, че Бог е благосклонен към човешките слабости. Защо тогава бях освободен за толкова малки прегрешения?“. После те се обезкуражаваха и искаха да изоставят вярата си. Имат ли такива хора истинска вяра в Бог? Ако дори не могат да приемат да ги кастрят, тогава духовният им ръст е твърде малък и не е сигурно дали ще да приемат истината в бъдеще. Такива хора са в опасност.

Хората не поставят високи изисквания към себе си, но имат високи изисквания към Бог. Молят Го да прояви специална доброта и да е търпелив и отстъпчив към тях, да милее за тях, да им предоставя ресурси и да им се усмихва, да е толерантен към тях, да проявява снизхождение към тях и да се грижи за тях по много начини. Те очакват от Него изобщо да не е строг с тях и да не прави нещо, което може да ги притесни дори малко, и са удовлетворени единствено ако Той им говори сладки приказки всеки ден. Хората имат толкова лош разум! Те не са наясно какво трябва да правят, какво трябва да постигнат, какви гледни точки трябва да имат, каква позиция трябва да отстояват, за да служат на Бог и в каква позиция е подходящо да се поставят. Хората с някакъв статус имат много високо мнение за себе си, и онези без статус също имат доста високо мнение за себе си. Хората никога не познават себе си. Ти трябва да стигнеш до етап във вярата си в Бог, в който независимо от това как ти говори Той, колко е строг с теб и колко много може да те пренебрегва, можеш да продължиш да вярваш, без да се оплакваш, както и да изпълняваш дълга си. Тогава ти ще си зрял и опитен човек и наистина ще имаш някакъв духовен ръст и малко от разума на нормалния човек. Няма да поставяш изисквания пред Бог, повече няма да имаш прекомерни желания и повече няма да поставяш изисквания към другите или към Бог, въз основа на собствените си предпочитания. Това ще покаже, че до определена степен, ти притежаваш подобие на човек. В момента вие имате твърде много изисквания, тези изисквания са твърде прекалени, имате и твърде много човешки намерения. Това доказва, че не стоите на правилната позиция. Позицията, на която сте застанали, е твърде висока и виждате себе си като твърде почтени — сякаш не сте на много по-ниска позиция от Бог. Следователно с теб е трудно да се справят и именно това е природата на Сатана. Ако в теб съществуват такива състояния, ти със сигурност по-често ще си негативен и по-рядко ще си нормален, затова напредъкът в живота ти ще е бавен. За разлика от това, хората, които имат чисто сърце и са по-непридирчиви, лесно ще приемат истината и ще напредват по-бързо. Онези с чисти сърца не преживяват толкова страдание, но ти имаш много силни чувства, твърде придирчив си и винаги поставяш изисквания пред Бог, затова срещаш големи пречки в приемането на истината и напредъкът ти в живота е бавен. Някои хора се стремят въпреки това, без значение как ги нападат и отхвърлят другите, и не се засягат ни най-малко от това. Такива хора са великодушни, затова страдат по-малко и се сблъскват с по-малко препятствия при своето навлизане в живота. Ти си придирчив и винаги се засягаш от едно или друго нещо — кой те е погледнал накриво, кой те е погледал отвисоко, кой те е пренебрегнал или какво е казал Бог, което те е подразнило, или какви сурови слова е изрекъл Той, които са пронизали сърцето ти и са наранили самочувствието ти, или какви добри неща Той е дал на някой друг, а не на теб — и после ставаш негативен и дори разбираш погрешно Бог. Такива хора са придирчиви и малко неподатливи на разума. Без значение как човек разговаря с тях за истината, те просто няма да я приемат и проблемите им ще останат неразрешени. Справянето с такива хора е най-трудно.

Често чувам да разговаряте по този начин: „Препънах се, докато правех нещо и по-късно, след като страдах малко, придобих известно разбиране“. Повечето хора имат този вид преживяване — това преживяване е толкова повърхностно. Тази частица разбиране може да е дошла след години на преживявания и хората може да са преживели много страдание и да са минали през месомелачката само за да придобият тази малка частица разбиране и промяна. Колко жалко е това! В човешката вяра има толкова много примеси, за хората е толкова изморително да вярват в Бог! До днес във всеки човек все още има много примеси и хората все още поставят много изисквания към Бог — това са все човешки примеси. Да притежава такива примеси, е доказателство, че има проблем с човешката му природа и е разкриване на покварения му нрав. Има разлика между правилните и неправилните изисквания към Бог, направени от човека — това трябва ясно да се разграничи. Човек трябва да е наясно в каква позиция трябва да стои и какъв разум трябва да притежава. Забелязал съм, че някои хора винаги се съсредоточават върху това какво изражение имам сред хората и винаги проучват с кого Бог се отнася добре и с кого — зле. Ако видят, че Бог ги гледа с негативно изражение или Го чуят да ги разобличава или да ги осъжда, те не могат да се примирят — без значение как разговаряш с тях, нищо не действа и без значение колко време минава, те не могат да постигнат обрат. Издават присъда на себе си, вкопчени в една мимолетна фраза, и я използват, за да определят Божието отношение към себе си. Те тънат в негативност и без значение как някой разговаря за истината с тях, не са готови да я приемат. Това е просто неразумно. Ясно е, че на човека му липсва и най-малко познание за Божия праведен нрав и той изобщо не го разбира. Ако хората са способни да се покаят и променят, Божието отношение към тях също ще се промени. Ако твоето отношение към Бог не се промени, може ли Божието отношение към теб да се промени? Ако ти се промениш, начинът, по който Бог се отнася с теб, ще се промени, но ако не се промениш, и Божието отношение няма да се промени. Някои хора все още нямат познание за това какво мрази Бог, какво харесва, каква е Неговата радост, яд, тъга и щастие, Неговото всемогъщество и Неговата мъдрост и не могат дори да говорят за някакво сетивно познание — това прави справянето с човека толкова трудно. Човекът забравя всички добронамерени слова, които Бог му казва, но ако Той направи само една строга забележка или каже едно изречение на кастрене или правосъдие, това пробожда човешкото сърце. Защо хората не приемат сериозно словата на положително насочване, а се разстройват, стават негативни и са неспособни да се възстановят след като чуят думи на правосъдие и кастрене? В крайна сметка може да отнеме дълъг период на размишление, преди да се променят и те се пробуждат само след като съчетаят това с някои утешителни слова от Бог. Без тези утешителни слова те са неспособни да се издигнат над негативността си. Когато хората едва започват да преживяват Божието дело, те имат много погрешно знание и погрешни разбирания за Бог. Те винаги вярват, че са прави, винаги се придържат към своите идеи и не възприемат нещата, които другите казват. Едва след три до пет години на преживяване те започват постепенно да разбират, да придобиват прозрения, да осъзнават, че са грешали и да усещат колко трудно е било да се справят с тях. Сякаш едва тогава те порастват. Докато придобиват още преживявания, те започват да разбират Бог и погрешното им разбиране на Бог намалява, вече не се оплакват и започват да имат нормална вяра в Бог. В сравнение с миналото духовният им ръст повече наподобява този на възрастен. Преди са били като децата — податливи са били на цупене, ставали са негативни и са се отдалечавали от Бог в дадени моменти. Можело е да се оплакват, когато се сблъскат с определени неща, определени Божии слова е можело да станат обект на най-новата им представа и е можело да започнат на моменти да се съмняват в Бог — така е, когато духовният ръст на някого е твърде малък. Сега, когато са преживели толкова много и са чели Божиите слова в продължение на няколко години, те са напреднали и са станали много по-стабилни, отколкото в миналото. Всичко това е резултатът от разбирането на истината — и ефектът ѝ върху тях. Затова докато хората разбират истината и са способни да я приемат, няма трудности, които да не могат да преодолеят, и винаги ще придобиват нещо, независимо колко време преживяват. Разбира се, това няма да е така, ако не преживяват достатъчно дълго, но докато жънат придобивки от всяко свое преживяване, те ще растат бързо в живота.

Фактът, че сега ви развиват да станете водач, работник или надзорник, или да изпълнявате важен дълг, не доказва, че имате по-голям духовен ръст. Всичко, което означава е, че сте с малко по-добри заложби от средното, че сте малко по-сериозни в стремежа си и че в развиването ви има малко повече ценност. Със сигурност не означава, че вие сте способни да се покорите на Бог или да се оставите на милостта на устроеното от Бог и не означава, че не обръщате внимание на своите изгледи и надежди. Хората още нямат този вид разум. Вие все още носите със себе си известна негативност, както и намерения и стремежи да придобиете благословии и дори човешки представи и фантазии, докато работите. В същото време, докато изпълнявате работата си, носите и малко багаж, сякаш изкупувате миналите си грехове, като трупате заслуги, вместо да работите с щастлива готовност. Също така не сте достигнали етапа, в който независимо как Бог се отнася към вас, сте загрижени само да действате според намеренията и изискванията Му. Можете ли да постигнете това? Хората нямат този разум. Всички те искат да разчетат Бог, като си мислят: „Какъв вид отношение точно има към мен Бог? Да служа ли ме използва, или ме спасява и усъвършенства?“. Всички те искат да Го разчетат по този начин, просто не дръзват да го кажат. Фактът, че не дръзват да го кажат, доказва, че все още ги владее една идея: „Няма смисъл да говоря за това — това е моята природа и не е възможно да я променя. Стига да се въздържам да не направя нещо лошо, това е достатъчно — няма да изисквам твърде много от себе си“. Те се ограничават до възможно най-ниската позиция и в крайна сметка не осъществяват никакъв напредък, като също поддържат нехайно мислене в себе си, докато изпълняват дълга си. Едва след неколкократно общение всички вие започвате да разбирате малко от истината и започвате да познавате част от реалността на истината. Дали си използван или не, или какво е отношението на Бог към теб — тези неща не са важни. Ключът се крие в активните ти усилия, в пътя, който си избрал да поемеш, и дали в крайна сметка си способен да се промениш или не — това са най-ключовите точки. Без значение колко добро отношение може да има към теб Бог, не е приемливо, ако не се промениш. Ако се препъваш всеки път когато нещо ти се случи и ти липсва дори най-малка преданост, тогава независимо колко добро отношение към теб има Бог, това няма значение. Критичното тук е пътят, по който избираш да вървиш. Бог може да те е проклел и да е изрекъл думи на омраза и отвращение в миналото, но ако сега си се променил, тогава Божието отношение към теб също ще се промени. Хората са все боязливи, неспокойни и им липсва истинска вяра, което показва, че те не разбират Божиите намерения. Сега, когато вие имате известно разбиране, ще бъдете ли все така негативни и слаби, когато в бъдеще ви връхлети нещо? Ще бъдете ли способни да практикувате истината и да останете непоколебими в свидетелството си? Ще сте способни ли истински да се покорите на Бог? Ако можете да постигнете тези неща, ще имате разума на нормалната човешка природа. Нямате ли сега някакво познание за покварения нрав на човека и за Божието спасение и намерения? Имате поне груба идея. Един ден, когато сте способни да навлезете в някои реалности от всички аспекти на истината, ще изживявате напълно нормалната човешка природа.

Откъс 4

Най-важната част от търсенето на истината е фокусирането върху четене на Божиите слова. Колко може да спечели човек от четенето на Божиите слова зависи от способността му за възприемане. Въпреки че всеки чете Божиите слова, някои могат да разберат истинското значение и да намерят в тях светлина, и докато четат Божиите слова, ще спечелят нещо. Но други не са така. Когато четат Божиите слова, те се фокусират само върху разбирането на ученията. Резултатът от това е, че след няколко години четене на Божиите слова те разбират много доктрини, но все пак, когато изпитват проблеми, те не могат да ги решат; нищо от това, което са научили, не им е от полза. Какво се случва тук? Въпреки че всички хора четат Божиите слова, резултатите са различни. Онези, които обичат истината, могат да я приемат, а онези, които не обичат истината, не желаят да я приемат, дори ако четат Божиите слова. Те няма да търсят истината в Божиите слова, независимо с какви проблеми се срещат. Когато четат Божиите слова, хората с малко преживяване могат да обсъждат някои практически неща и да говорят за своето практическо познаване на истината — това е разбиране на истината. Онези, които нямат преживяване, разбират само буквалното значение на Божиите слова и им липсва и най-малкото познание за преживяване — това не може да се счита за разбиране на истината. Някои водачи често казват на другите, че ходят на църква конкретно за да дават истината. Правилно ли е това твърдение? Думите „давам истината“ не трябва да се изговарят лекомислено. Кой притежава истината? Кой смее да претендира, че дава истината? Тази претенция не е ли твърде велика? Когато вярвате в Бог и Го следвате, вие сте просто някой, който приема и търси истината. Ако можете да го направите, това вече е доста добре. Дори човек да може да разбере някои истини и да говори за известно познание за преживяване и познаване на истината, не може да се каже, че той дава истината, защото никой човек не притежава истината. Как може говоренето за известно познание за преживяване да се нарече даване на истината? Следователно водачите и работниците могат да бъдат описани само като извършващи работата по напояването и като конкретно отговорни за навлизането в живота на братята и сестрите в църквата. Не може да се каже, че те дават истината. Дори ако някой има известен духовен ръст, все пак не може да се каже, че той дава истината на други. Това в никакъв случай не може да се каже. Колко хора разбират истината? Духовният ръст на човек квалифицира ли го да дава истината? Даже някой да има известен опит и познания за истината, не може да се каже, че той може да дава истината. Това не може да се каже в никакъв случай — твърде неразумно е. Някои хора се гордеят, че напояват църквата и дават истината, като че ли те разбират голяма част от истината. Те обаче не могат да различат лъжливите водачи и антихристите. Това не е ли противоречие? Ако някой те попита каква е истината и ти отговориш: „Божието слово е истината; истината е Божието слово“, разбираш ли истината? Ти можеш само да изричаш думите и доктрините, но ти липсва познание за преживяване на това какво представлява истината, така че не си подготвен да я даваш на други. В момента липсва опит на всички онези, които служат като водачи. Tе просто имат известни заложби и желание да търсят истината. Те са подходящи за развиване и обучение и могат да водят в изпълнението на дълг. Дори да могат да споделят някакво знание, как може да се каже, че те дават истината? Повечето водачи и работници могат да разговарят за известно знание, но това не означава, че имат истината реалност. В края на краищата, те са слушали проповеди в продължение на много години и имат малко повърхностно знание. Те са готови да разговарят за истината и могат да бъдат донякъде полезни на други, но не може да се каже, че те дават истината. Способни ли са водачите и работниците да дават истината? В никакъв случай. Водачите и работниците проповядват и напояват църквата. Най-важното е, че те трябва да могат да решават практически проблеми — това е единственият начин, по който те наистина могат да напояват църквата. В момента повечето водачи и работници все още не могат да решават много практически проблеми. Дори да могат да разговарят за известно познаване на истината, по-голямата част от това, което те казват, са просто думи и доктрини. Те не могат да разговарят ясно за реалността на истината, така че могат ли наистина да решават проблеми? Повечето водачи и работници имат само известна способност за възприемане и все още нямат много практически опит. Може ли да се каже, че те разбират истината повече и че имат повече от истината реалност, отколкото други? Това не може да се каже, те не успяват в това. Някои водачи и работници са издигнати само с цел развиване; разрешено им е да практикуват, защото имат известни заложби, притежават известна способност за възприемане и семейната им среда е подходяща. Издигането на някого не означава, че той притежава истината реалност и може да дава истината. Просто онези, които търсят истината, получават просветление и светлина преди другите, но тази малка светлина не постига истината, тя не е част от истината, тя е само в съответствие с истината. Само това, което Бог изразява директно, е истината. Просветлението на Светия Дух е само в придържане към истината, защото Светият Дух просвещава хората според техния духовен ръст. Той не говори истината директно на хората, а им дава светлина, която те могат да постигнат. Трябва да разбереш това. Ако някой има известно прозрение за Божиите слова и има познание за преживяване, това счита ли се за истина? Не. Той има най-много някакво разбиране на истината. Словата на просветлението на Светия Дух не представляват Божиите слова, не представляват истината и не са истината. Човекът има най-много известно разбиране на истината и е бил малко просветлен от Светия Дух. Ако някой получи някакво разбиране на истината и след това го даде на други, всичко, което той прави, е да дава своето разбиране за преживяване. Не може да кажеш, че той дава истината на другите. Ако кажеш, че той разговаря за истината, това е добре — това е подходящо описание. Защо казвам това? Защото това, за което разговаряш, е твоето разбиране на истината; то не се равнява на самата истина. Следователно ти можеш само да кажеш, че разговаряш за известно разбиране за преживяване. Как можеш да кажеш, че даваш истината? Даването на истината не е проста работа. Кой е достоен да каже това изречение? Само Бог е способен да дава истината на хората. Хората способни ли са? Следователно ти трябва да видиш този въпрос ясно. Това не е просто въпрос на използване на неподходящите думи, проблемът е в това, че ти накърняваш и изкривяваш фактите. Твоята претенция е пресилена. Хората могат да имат известно разбиране за преживяване на Божиите слова и опит с тях, но не може да кажеш, че те имат истината или че са от истината. Не може да кажеш това в никакъв случай. Независимо колко разбиране получават хората от истината, не може да кажеш, че те притежават живота на истината, камо ли че са от истината. Не може да кажеш това в никакъв случай. Хората разбират само малко от истината и имат малко светлина и някои начини за практикуване. Те имат само известна реалност на покорство и малко истинска промяна. Но не може да кажеш, че са получили истината. Бог дава живот на хората чрез изразяване на истината. Бог също така изисква хората да разбират истината и да получават истината, за да Му служат и да Го удовлетворяват. Дори да настъпи ден, когато хората преживеят Божието дело до степен наистина да получат истината, все още не може да кажеш, че хората са от истината, камо ли пък че хората притежават истината. Това е така, защото дори хората да имат много години опит, има граница на количеството истина, което те ще получат, а то е много малко количество. Истината е най-дълбокото и тайнствено нещо. Тя е това, което Бог има и представлява. Дори хората да преживяват истината през времетраенето на един живот, онова, което придобиват от нея, ще бъде много ограничено. Хората никога няма да могат да получат истината напълно, да я разберат напълно или да я преживеят напълно. Точно това има предвид Бог, когато казва, че хората винаги ще са бебета в Неговото присъствие.

Някои хора вярват, че веднъж щом притежават опит и знание за истините, изразени от Бог, както и пълно разбиране на всеки аспект от истината, и могат да действат според истината, те ще могат да изразят истината. Те смятат, че като правят така, ще живеят като христос, точно както каза Павел: „За мене да живея е христос“ (Филипяни 1:21). Правилна ли е тази гледна точка? Не е ли тя още едно поддържане на спора за „богочовеците“? Това е напълно погрешно! Хората трябва да разберат едно нещо: независимо колко познание и преживяване имаш за истината или дори да си навлязъл в истината реалност и да можеш да се покориш на Божието ръководство и организация, да можеш да се покориш на Бог и да свидетелстваш за Бог, независимо колко извисено или дълбоко става твоето навлизане в живота, животът ти все пак е човешки живот, а човек никога не може да стане Бог. Това е абсолютен факт, който хората трябва да разберат. Дори ако накрая ти имаш опит и разбиране за всеки аспект от истината и оставиш на Бог да те устрои, и станеш усъвършенстван, пак не може да се каже, че си от истината. Дори ако можеш да говориш за истинско свидетелство, основаващо се на опит, това не означава, че можеш да изразиш истината. В миналото в религиозните групи често се казваше, че някой има „Христовия живот в себе си“. Това твърдение е грешно и неясно. Въпреки че хората вече не го изричат, разбирането им по този въпрос си остава неясно. Някои хора мислят следното: „След като сме получили истината и истината е в нас, ние притежаваме истината, имаме истината в сърцата си и можем също да я изразяваме“. Това не е ли също погрешно? Хората често говорят за това дали имат истината, или не, което се отнася главно до това дали те имат опит и знание за истината, или не, и дали могат да практикуват според истината, или не. Всеки преживява истината, но състоянието, което всеки човек изпитва, е различно. Това, което всеки човек печели от истината, също е различно. Ако някой съчетае опита и разбирането за преживяване на всички, това пак не би отразявало напълно същността на истината. Ето колко дълбока и тайнствена е истината! Защо Аз казвам, че всичко, което си спечелил, и цялото ти разбиране не могат да заместят истината? След като хората чуят твоето общение за част от твоето разбиране за преживяване, те ще го разберат и няма да имат нужда от преживяване в продължение на дълго време, за да го разберат напълно и да го спечелят. Дори да е нещо, което е малко по-задълбочено, те няма да се нуждаят от няколко години опит. Но що се отнася до истината, хората няма да я преживеят цялата през целия си живот. Дори да събереш всички заедно, те няма да са преживели цялата истина. Както виждаш, истината е твърде дълбока и тайнствена. Думите не са способни да я обяснят напълно. Казано на човешки език, истината е истинност за хората. Човешките същества никога няма да са способни да я изпитат изцяло и никога няма да могат да изживеят истината напълно. Това е така, защото даже хората да прекарат няколко хиляди години, те няма да са изпитали напълно и една малка част от истината. Независимо колко години преживеят хората, истината, която те разбират и придобиват, все така ще бъде ограничена. Може да се каже, че истината е вечният извор на живот на човечеството. Бог е източникът на истината и навлизането в истините реалности е задача без край.

Истината е животът на Самия Бог — тя представлява Неговия нрав, Неговата същност и това, което Той има и е. Ако кажеш, че като имаш известно познание за преживяване, значи имаш истината, то постигнал ли си святост? Защо все още разкриваш поквара? Защо не можеш да различаваш различни типове хора? Защо не можеш да свидетелстваш за Бог? Дори да разбираш някои истини, можеш ли да представляваш Бог? Можеш ли да изживееш Божия нрав? Ти може да имаш известно познание за преживяване относно някакъв аспект от истината и може да си способен да хвърлиш малко светлина в речта си, но това, което можеш да дадеш на хората, е много ограничено и не може да трае дълго. Това е така, защото твоето разбиране и светлината, която си получил, не представляват същността на истината, нито пък цялата истина. Това може да представлява само една страна или малък аспект от истината, то е само ниво, което може да бъде постигнато от човешките същества, и е все още далеч от същността на истината. Тези малки откъси светлина, просветление, познание за преживяване никога не могат да заемат мястото на истината. Дори ако всички хора са постигнали някакви резултати чрез преживяване на истина и цялото им познание за преживяване бъде събрано заедно, това не би достигнало целостта и същността на дори един ред от тази истина. В миналото е казвано: „Обобщавам това с един афоризъм за човешкия свят: сред хората няма никой, който да Ме обича“. Това изречение е истината, истинската същност на живота, изключително дълбоко нещо и израз на Самия Бог. Ти преминаваш през преживявания и след три години преживяване може би ще имаш малко повърхностно разбиране, а след седем-осем години може да имаш малко повече разбиране, но това разбиране никога няма да може да заеме мястото на този ред истина. След две години някой друг може да има малко разбиране или малко повече разбиране след десет години, или пък относително много разбиране след един живот, но колективното разбиране и на двама ви не може да заеме мястото на този ред истина. Независимо колко прозрение, светлина, опит или знание може да имате вие двамата общо, то никога не може да заеме мястото на този ред истина. Това ще рече, че човешкият живот си е винаги човешки живот и независимо как твоето знание съответства на истината, Божиите намерения или Божиите изисквания, то никога не може да заеме мястото на истината. Да се каже, че хората имат истината означава, че те истински разбират истината, преживяват някои реалности на Божието слово, имат известно истинско знание за Бог и могат да въздигат Бог и да свидетелстват за Него. Но не може да се каже, че хората вече притежават истината, защото тя е твърде дълбока. На хората може да е необходим цял един живот, за да преживеят само един ред от Божието слово, а дори след няколко живота опит или хиляди години, един-единствен ред от Божието слово не може да бъде преживян напълно. Ясно е, че процесът на разбиране на истината и познаване на Бог е наистина безкраен и че има граница за това колко от истината могат да разберат хората в опита на един живот. Някои хора казват, че имат истината веднага щом разберат текстовото значение на Божието слово. Това не е ли глупост? По отношение както на светлината, така и на знанието, има въпрос на дълбочина. Истините реалности, в които може да навлезе човек през един живот на вяра, са ограничени. Следователно, само да притежаваш известно знание и светлина, не означава, че притежаваш истините реалности. Главното, което трябва да гледаш, е дали тази светлина и знание се докосват до същността на истината. Това е най-важното. Някои хора чувстват, че притежават истината, когато могат да хвърлят светлина или да предложат малко повърхностно разбиране. Това ги прави щастливи и те стават самодоволни и самомнителни. Всъщност те са все още далеч от навлизане в истината реалност. Каква истина притежават хората? Могат ли хора, които притежават истината, да паднат по всяко време и навсякъде? Когато хора притежават истината, как могат все още да се противопоставят на Бог и да Го предават? Ако претендираш, че притежаваш истината, това доказва, че в теб е животът на Христос — това е скандално! Ти си станал Господ, станал си Христос? Това е абсурдно твърдение и е изцяло човешко заключение. То се отнася до човешките представи и въображение и не е защитима позиция пред Бог.

Когато се говори за хора, които разбират истината и живеят с нея като техен живот, за какво се отнася този „живот“? Това означава, че истината царува над всичко в сърцата им, че те могат да живеят според Божиите слова и че имат истинско знание за Божиите слова и истинско разбиране на истината. Когато хората притежават този нов живот вътре в себе си, той е постигнат изцяло чрез практикуване и преживяване на Божиите слова. Той е съграден върху основата на истината на Божиите слова и се постига чрез живеене в света на истината — всичко, което се съдържа в живота на хората, е тяхното познание и преживяване на истината. Това е неговата основа и тя не надвишава този обхват. Това е животът, за който става дума, когато се говори за спечелване на истината и живота. Да можеш да живееш според истината на Божиите слова не означава, че животът на истината е в хората, нито че ако те притежават истината като свой живот, те стават истината и техният вътрешен живот става животът на истината; камо ли че те са истината и животът. В крайна сметка техният живот все пак е човешки живот. Ако можеш да живееш според Божиите слова и притежаваш знание за истината, ако това знание се вкоренява в теб и става твой живот, и истината, която си придобил чрез опит, става основата на твоето съществуване, ако живееш според тези Божии слова, никой не може да промени това и Сатана не може да те подведе или поквари, тогава ще си спечелил истината и живота. Тоест твоят живот просто съдържа истината, което означава твоето разбиране, опит и прозрение за истината, и каквото и да правиш, ще живееш според тези неща и няма да преминеш техния обхват. Това значи да притежаваш истината реалност и такива хора иска Бог да спечели с делото Си в крайна сметка. Но независимо колко добре хората разбират истината, тяхната същност все пак е човешка и изобщо не може да се сравни със същността на Бог. Това е така, защото им е невъзможно да преживеят цялата истина и за тях е невъзможно да изживеят истината напълно. Те могат да изживеят само изключително ограничената част от истината, постижима от човешките същества. Как тогава биха могли да се превърнат в Бог? Ако Бог лично усъвършенстваше група хора в по-големи богове и по-малки богове, това не би ли било хаос? Освен това, такова нещо е невъзможно и абсурдно — това е нелепа човешка представа. Бог създаде небесата, земята и всички неща, а след това създаде човека, за да Му се покорява и покланя. Създаването на човека от Бог беше най-значимото дело. Бог създаде само човека; Той не създаде богове. Бог работи във формата на въплъщението, но това не е същото като да създаде бог. Бог не създаде Себе Си; Той има Своя Собствена същност и тя е неизменна. Хората не познават Бог и затова трябва да четат повече Божии слова. Хората могат да разберат истината само ако я търсят често. Те не трябва да говорят глупости въз основа на своето въображение. Ако имаш малко преживяване с Божиите слова и живееш чрез истинско познание за преживяване на истината, то Божиите слова постепенно ще станат твой живот. Обаче все пак не можеш да кажеш, че истината е твоят живот или че това, което изразяваш, е истината. Ако това е мнението ти, значи грешиш. Ако имаш известен опит само с един конкретен аспект от истината, това само по себе си може ли да означава, че притежаваш истината? Това може ли да се счита за получаване на истината? Можеш ли да обясниш истината напълно? Можеш ли да откриеш Божия нрав и това, което Бог има и е, от истината? Ако тези следствия не са постигнати, това доказва, че преживяването само на даден аспект от истината не може да се счита за истинско разбиране на истината или познаване на Бог, а още по-малко да се каже, че е придобита истината. Всеки има опит със само един аспект и обхват на истината; всеки я преживява в своя ограничен обхват и не може да се докосне до всички неизброими аспекти на истината. Могат ли хората да преживеят първоначалното значение на истината? На колко се равнява твоят мъничък опит? Само на една песъчинка на брега, на едничка капка вода в океана. Затова независимо колко ценни може да са знанието и чувствата, които си придобил от твоите преживявания, те все пак не могат да се считат за истината. Може само да се каже, че те са в съответствие с истината. Истината идва от Бог и вътрешното значение и реалностите на истината обхващат много широка гама и никой не може да вникне в нея или да я опровергае. Докато имаш истинско разбиране за истината и за Бог, ще разбираш някои истини. Никой няма да може да обори тези истински разбирания и свидетелствата, които съдържат истините реалности, са защитими завинаги. Бог одобрява тези, които притежават истините реалности. Докато търсиш истината и можеш да разчиташ на Бог, за да преживяваш Божиите слова, и можеш да приемаш истината като свой живот, независимо в каква среда си, то ще имаш път, ще можеш да оцеляваш и ще печелиш Божието одобрение. Въпреки че малкото, което хората придобиват, е в съответствие с истината, не може да се каже, че това е истината, камо ли че те са придобили истината. Малкото светлина, която хората са получили, е подходяща само за тях самите или за някои други в даден обхват, но не би била подходяща в друг обхват. Независимо колко дълбоко е преживяването на някой човек, то все пак е много ограничено и никога няма да достигне дълбочината на истината. Светлината и разбирането на даден човек никога не могат да се сравнят с истината.

Когато хората имат известен опит с Божиите слова, разбират някои истини и малко от Божиите намерения, когато имат известно познание за Бог и нравът им е претърпял известна промяна и е бил пречистен, все още може да се каже само, че те са хора, сътворени човешки същества, но точно такива нормални хора Бог желае да спечели. Така че какъв човек си ти? Някои хора казват: „Аз съм човек, който притежава истината“. Това не би било подходящо да се каже. Можеш да кажеш само: „Аз съм човек, покварен от Сатана, изпитал правосъдието и наказанието на Божиите слова. Аз най-накрая разбрах истината и моят покварен нрав беше пречистен. Аз съм просто човек, спасен от Бог“. Ако кажеш: „Аз съм човек, притежаващ истината. Аз съм преживял всички Божии слова и съм ги разбрал всичките. Аз знам значението на всичко, което Бог казва, и контекста и обстоятелствата на изговарянето на тези слова. Знам всичко това. Това не значи ли, че притежавам истината?“, то ти отново не би бил прав. Да имаш известен опит с Божиите слова и да получаваш малко светлина от тях не те прави човек, който притежава истината. Онези, които могат само да разбират и обсъждат някои доктрини, са още по-малко компетентни да твърдят това. Хората трябва да разберат ясно каква позиция трябва да заеме човек пред Бог и пред истината, какво представляват хората, що е вътрешният живот в човека и що е Божият живот. Хората трябва да разберат що е същността на човека. След като са преживели Божието дело в продължение на няколко дни и са разбрали някои думи и доктрини, някои хора смятат, че притежават истината. Това са най-надменните хора и те са лишени от разум. Нужно е да се разгледа този въпрос, за да могат хората да разбират себе си истински и да опознаят човечеството, за да могат да разбират що е поквареното човечество, какво ниво могат да достигнат хората, след като бъдат най-накрая усъвършенствани, и какъв е подходящият начин да се обръщат към тях и да ги назовават. Хората би трябвало да знаят тези неща и да не се отдават на фантасмагории. За тях е по-добре да бъдат по-реалистични в начина, по който постъпват — така ще бъдат малко по-практични. Някои хора, които вярват в Бог, винаги преследват собствените си мечти и винаги желаят да преживяват Божия живот и образ. Това реалистично ли е? Хората винаги искат да притежават Божия живот — това не е ли опасно? Това е надменната амбиция на човешките същества и тя е точно като надменната амбиция на Сатана. След като са работили в църквата за известен период от време, някои хора започват да размишляват: „След като големият червен змей падне от власт, трябва ли да станем царе и да упражняваме власт? Колко града трябва да управлява всеки от нас?“. Ако човек може да разкрива такива неща, това е ужасно. Хора без опит обичат да говорят за учения и да се отдават на фантазии. И същевременно те дори се смятат за умни, сякаш са придобили успех във вярата си в Бог, сякаш живеят като Христос и като Бог. Те всички са ученици на Павел и вървят по пътя на Павел. Ако те твърдо остават без покаяние, всички тези хора ще станат антихристи и ще претърпят сурово наказание.

Откъс 5

Относно думите, изречени от Бог, когато слушате, сравнявате ли се с тях, или ги приемате като доктрина, прехвърляте ги веднъж в ума си, за да разберете какво значат, и толкова? Какво е вашето отношение и намерение, докато слушате? Ако наистина разбирате какво е казал Бог — че тези, които не практикуват истината, ще бъдат отстранени; че тези, които не практикуват истината, в очите на Бог не са добри, а зли хора — тогава трябва да размишлявате върху себе си и да прецените кои от действията ви не представляват практикуване на истината и кои от практиките и отношенията ви Бог вижда като прояви на непрактикуване на истината. Някога опитвали ли сте се да обмисляте тези неща? Размишлявали ли сте върху себе си? Не е достатъчно просто да прочетете Божието слово с бегъл поглед; трябва да знаете как да го обмисляте и да се самоанализирате, като сравнявате собствените си мисли и действия с Божието разобличително слово и постигнете себепознание — само така можете да се покаете и промените истински. Ако четете Божието слово, но не знаете как да го обмисляте или как да се самоанализирате, а вместо това се съсредоточавате само върху разбирането на доктрината, тогава да имате никакво навлизане в живота чрез вярата си в Бог, нито ще претърпите някаква истинска трансформация. Затова е изключително важно да знаете как да размишлявате, да търсите истината и да се самоанализирате, когато четете Божието слово. Какво е Божието слово? То е реалността на всички положителни неща, то е пътят, истината и животът, дадени от Бог на хората. Божието слово не е доктрина, не е лозунг, не е някаква теория и учение, нито философско знание; по-скоро то е истината, която хората трябва да разберат и да придобият, и животът, който трябва да придобият. Затова Божието слово е тясно свързано с живота на хората и със собствения им живот, с пътя, по който те трябва да вървят, и с изхода и крайната им цел. Ако някой действително разбира истината и я е придобил, всичко, свързано с него, ще се промени съобразно с това. Ако някой никога не би могъл да разбере истината или да живее според Божието слово, той не би могъл по никакъв начин да постигне истинска промяна или да спечели Божието одобрение. Единственият възможен изход и крайна цел за този човек е да погине и да бъде унищожен. Толкова е важно Божието слово и истината, която Той изразява, за хората. Ако четеш Божието слово, но не знаеш как да го обмисляш, не се самоанализираш или не го свързваш със собствените си истински проблеми и трудности, тогава всичко, което можеш да разбереш, е много повърхностно и ти не можеш по никакъв начин да разбереш истината или Божиите намерения. Затова трябва да се научиш да обмисляш Божието слово, за да разбереш истината. Това е изключително важно. Има много начини за обмисляне на Божието слово: можеш да го четеш наум и да се молиш в сърцето си, като търсиш просветление и озарение от Светия Дух; също така можеш да общуваш и да четеш молитвено слово в компанията на тези, които се стремят към истината; и, разбира се, можеш да включиш общения и проповеди в обмислянето си, за да задълбочиш разбирането и възприемането си на Божието слово. Начините са много и разнообразни. Накратко, ако искаш да разбереш Божието слово, като го четеш, е изключително важно да обмисляш и да четеш с молитва Божието слово. Целта на четенето с молитва на Божието слово не е да можеш да го рецитираш или да го научиш наизуст. По-скоро целта е да придобиеш точно разбиране на тези слова след четенето с молитва и обмислянето им и да узнаеш значението на тези Божии слова, както и Божиите намерения. Целта е да намериш път за практикуване в тях и да избегнеш да се отклониш от собствения си път. Освен това целта е да можеш да разпознаваш различните видове състояния и типове хора, разобличени в Божието слово, и да можеш да се отнасяш към всеки тип човек според принципите и в същото време да избягваш отклоняването от правия път. Едва след като се научиш как да четеш с молитва и да обмисляш Божието слово, и го правиш често, Божието слово може да се вкорени в сърцето ти и да стане твоят живот.

Откъс 6

В последните дни Създателят изрече публично толкова много слова и така разкри всички типове хора. Сега, когато всички типове хора се изправят пред истината, пред истинския път и пред словата на Създателя, се разкриват всякакви мнения и възгледи. Сред тези типове хора са онези, чиито мнения и възгледи са изопачени, онези, чиито мнения и възгледи са самоправедни и надменни, и онези, чиито мнения и възгледи са консервативни, които се придържат към традиционната култура и са тесногръди. А има и много хора, които са тъпи и невежи. Има дори мразещи и враждебни спрямо истината хора, които избухват в гняв като освирепели кучета, като осъждат лековато и заклеймяват необмислено истината и положителните неща. Те осъждат безразсъдно и заклеймяват всяко положително нещо и всяко изражение на истината, и не полагат никакви усилия, за да разберат дали е правилно, или погрешно, или дали съдържа истината. Тези хора са животни и дяволи. Когато хората се изправят пред истината и истинския път, те имат много различни възгледи, които разкриват и разобличават сатанинската грозота на тяхното тесногръдие, упоритост, непреклонност и надменност. Вие трябва да се научите да сте проницателни и да се опитвате да придобиете прозрение от това, като същевременно търсите истина чрез това. Ако тези неща се разкрият у онези, които не вярват и които не са приели Божието дело от последните дни, тогава проявяват ли се у самите вас? Понякога начинът, по който ги проявявате, е различен, и нещата, които казвате, са различни, но вие действително разкривате същия нрав като тях. Това е подобно на случаите, в които, когато някои хора приемат Господ Исус, те вярват, че всеки под слънцето, който не приема Господ Исус, е по-низш от тях. Вярват, че тъй като са приели спасението на кръста на Господ Исус, те са по-висши личности, и гледат пренебрежително на всички. Какъв нрав е това? На тях им липсва прозрение. Те са твърде тесногръди и са особено надменни и самоправедни. Виждат, че другите разкриват покварен нрав, но не виждат, че и те разкриват същия покварен нрав. А вие проявявате ли тези неща? Със сигурност е така. Всички видове покварен нрав на човека са абсолютно еднакви и единствено поради Божието дело и спасение, поради нуждите на Неговото дело или на Неговата повеля има разлика в природата същност, стремежите и копнежите на всеки тип човек. Някои хора нямат сърце и дух. Те са мъртви хора и зверове, които не разбират вярата. Тези хора са най-низшите от цялото човечество и не могат да бъдат считани за хора. Онези, които приемат новото Божие дело, разбират повече истината, тяхното прозрение и тяхното разбиране за Бог са по-дълбоки и техните теории и възгледи са на по-високо равнище. Точно както вярващите в християнството имат по-задълбочено разбиране за Бог и по-добро прозрение за творенията и делото на Създателя, отколкото придържащите се към закона вярващи в Йехова, онези, които приемат третия етап на делото, имат по-задълбочено разбиране за Бог, отколкото вярващите в християнството. Тъй като всеки етап от Божието дело е по-напреднал от предишния, от това, разбира се, следва, че разбирането на хората със сигурност ще става все по-задълбочено. Ако обаче го погледнеш по друг начин, поквареният нрав, разкриван от вас след приемането на този етап на делото, е по същество същият като покварения нрав, разкриван от религиозните. Единствената разлика е, че вие вече сте приели този етап на делото, изслушали сте много проповеди, разбрали сте много истини, придобили сте истинско разбиране за вашата природа същност и наистина сте се променили по определени начини посредством приемане и практикуване на истината. И така, когато погледнете отново поведението, проявявано от религиозните, вие мислите, че те са по-покварени от вас. Но всъщност, ако бяхте поставени редом с тях, вашето отношението към Бог и истината щеше да е същото като тяхното. Всички вие действате според представите, фантазиите и предпочитанията си, и вашият покварен нрав е същият. Ако те бяха приели този етап от делото, ако бяха слушали тези проповеди и бяха разбрали тези истини, нямаше да има голяма разлика между вас и тях. Какво можете да разберете от това? Можете да разберете, че истината носи промяна на хората, че тези думи, които Бог изрича, и тези проповеди, които Той проповядва, са спасение за цялото човечество и са неща, от които цялото човечество се нуждае. Те не са предназначени да отговарят на нуждите само на хора от определена група, етническа принадлежност, категория или цвят на кожата. Цялото човечество е покварено от Сатана и има сатанински нрав. Няма голяма разлика по отношение на покварената същност на хората — единствено че техният цвят на кожата, етническа принадлежност и околната среда и социалната система, в която са израснали, не са едни и същи, или че има малки разлики в традиционната им култура, произход и полученото от тях образование. Това обаче са просто външни проявления — цялото човечество е покварено от единствения Сатана и тяхната покварена природа същност е една и съща. Следователно думите, които Бог изрича, и делото, което Той върши, не са насочени към хора от определена етническа група или страна, а по-скоро към цялото човечество. Дори когато има различия в културата и историята на различните етноси или различия в образованието, което са получили, техният покварен нрав е абсолютно същият в Божиите очи. И така, въпреки че един етап от делото Му се извършва първоначално само на едно място, като модел за разпространяване на други места, той е приложим за цялото човечество и може да спаси и да се погрижи за цялото човечество. Някои хора казват: „Европейците и хората от други страни не са потомци на големия червен змей, така че не е ли неподходящо Бог да казва, че цялото човечество е дълбоко покварено?“. Правилни ли са тези думи? (Не. Цялото човечество има една и съща природа същност, която е покварена от Сатана.) Точно така — „потомци на големия червен змей“ е наименование само за хората от една етническа принадлежност. Това не означава, че хората, за които се използва това наименование, и хората, за които не се използва, имат различни същности. Всъщност техните същности продължават да са едни и същи. Цялото човечество се намира под ръководството на злия. Всички те са покварени от Сатана и техните покварени природи същности са абсолютно еднакви. Сега, когато китайците чуят тези слова, които Бог изрича, те се бунтуват и се съпротивляват, и имат представи и фантазии — това са нещата, които проявяват. Когато тези думи бъдат повторени на хора от друг етнос, те също проявяват фантазии, представи, бунтарство, надменност, самоправедност и дори съпротива — съвсем същото е. Цялото човечество, независимо от етническата принадлежност и културния произход, не показва нищо друго освен проявленията на покварените хора, които Бог разобличава.

Поквареният нрав е общ за цялото човечество — той е един и същ и има повече прилики, отколкото разлики, и трудно може да се разграничи. Тези слова, които Бог изрича, и истините, които Той изразява, не спасяват само една етническа принадлежност, една страна или една група хора — Бог спасява цялото човечество. Какво ви показва това? Има ли някой в човешката раса, който не е претърпял покварата на Сатана и принадлежи към друга категория или друга класа хора? Има ли някой, който не е подчинен на Божието върховенство? (Не, няма.) Какъв е смисълът на тези думи, които изричам? Бог господства над цялото човечество и цялото човечество е създадено от един Бог. Независимо от коя етническа група са, какъв тип хора представляват или колко са компетентни, всички те са създадени от Бог. В човешките очи някои хора са различни от други и са по-висши, но в Божиите очи всички са еднакви — всеки човек е еднакъв в Божиите очи. Къде виждате това? Разликите в цвета на кожата и езика са само външни, но поквареният нрав на хората и техните природи същности са едни и същи — това е истината по въпроса. При всички хора, които имат сатанински покварен нрав, Божиите слова могат да постигнат резултати. Словата Му са насочени към техния покварен нрав и могат да сложат край на целия им покварен нрав. Това показва, че всички Божии слова са истината, че те могат да осигурят на човечеството всичко необходимо, да го очистят и да го спасят — това е неоспоримо. Сега словата, изразявани от Бог в последните дни, вече са се разпространили във всички страни и етноси по света — това е факт! И каква беше реакцията на човечеството? (Имаше всякакви реакции.) И какво показват или отразяват всички тези реакции за същността на човечеството днес? Показват, че природата същност на човечеството е една и съща, че реакциите на хората днес са същите като проявените от фарисеите и евреите, когато Господ Исус дойде да извърши Своето дело и че човечеството изпитва отвращение към истината, изпълнено е с фантазии и представи за Бог и вярва в Него, като живее в рамките на илюзорни фантазии и представи. Човечеството като цяло не познава Бог и Му се противопоставя. Като чуят Божиите слова, първата им реакция или нещата в тяхната природа същност, които те естествено разкриват, са съпротива и непримиримост спрямо Бог — това е общо за всички тях. Всички техни негативни мнения и възгледи, когато се сблъскват с изразяваните от Бог истини, се раждат от природата същност на поквареното човечество и са представителни за тази човешка раса. Техните представи и фантазии са същите като представите и фантазиите, които първосвещениците, книжниците и фарисеите имаха за Бог, когато Господ Исус дойде — те не са се променили. Хората в религията носят кръста в продължение на 2 000 години, но са все същите като преди, без да са се променили ни най-малко. Когато хората не са придобили истината, това са нещата, които те разкриват естествено и които излизат от тях по природа, и това е тяхното отношение към Бог. Следователно, ако човек вярва в Бог, но не се стреми към истината, може ли да преодолее покварения си нрав? (Не, не може.) Независимо колко дълго вярват, те няма да могат да решат проблема с покварения си нрав, ако не се стремят към истината. Преди две хиляди години фарисеите неистово се противяха на Господ Исус, клеймяха Го и Го приковаха на кръста. Сега пастори, старейшини, отци и епископи в религиозния свят продължават да се противопоставят неистово на въплътения Бог и да Го заклеймяват, точно както правеха фарисеите. Ако някой отиде сред тях и свидетелства, че Бог се е въплътил, той може да бъде заловен и убит. А ако въплътеният Бог отиде в местата за поклонение на всяка голяма религия, за да проповядва, те със сигурност отново ще Го приковат на кръста или ще Го предадат на хората, които са на власт. Те категорично не биха имали милост към Него, защото природите същности на покварените хора са едни и същи. Усещате ли някаква реакция в себе си, когато чувате тези думи? Мислите ли, че онези, които вярват в Бог от много години, но не са се стремили ни най-малко към истината, са доста плашещи? (Донякъде.) Това е много страшно! Да държат Библията и кръста, да разчитат на закона, да носят дрехите на фарисеите или одеждите на свещениците и да се противопоставят на Бог и да Го заклеймяват публично в храмовете — нима вярващите в Бог не правят всички тези неща посред бял ден? Къде са хората, които заклеймяват Бог и Му се противопоставят? Точно пред очите ни. Всеки от вярващите в Него, който изпитва неприязън към истината и е уморен от нея, е противник на Бог, антихрист и фарисей.

Ако хората не се стремят към истината и не могат да я придобият, те никога няма да познаят Бог. Когато хората не познават Бог, те завинаги ще останат непримирими към Него и е невъзможно да Му съответстват. Независимо до каква степен сърцето ти субективно желае да обича Бог и не иска да Му се противопоставя, това е безполезно. Безполезно е само да имаш желание или да искаш да се въздържиш. Това не е въпрос на воля и се определя от човешката природа. Следователно трябва да се стремите да станете хора, които притежават истината, да се стараете да практикувате истината, да се отървете от покварения си нрав, да навлезете в истините реалности и да постигнете съответствие с Бог — това е правилният път. Трябва да знаете в сърцата си, че най-важната част от вярата в Бог е стремежът към истината. Трябва да можете да схванете практически неща в области, като например с кои аспекти трябва да започнете и какво трябва да направите, когато се стремите към истината, как да подхождате към дълга си, как да подхождате към всеки вид хора около вас, как да подхождате към неща от всякакъв вид, каква гледна точка трябва да приемете, когато подхождате към тях, и кой подход е в съответствие с истините принципи. Ако не търсиш истината или не разбираш истините принципи, и си способен единствено да прилагаш правилата и да ограничаваш нещата според тях, както и според логиката, представите и фантазиите, тогава твоят начин на практикуване е погрешен и той доказва единствено, че през твоите години на вяра в Бог си следвал правилата буквално, но не си схванал истината и не притежаваш реалност. Следването на правилата и живеенето според представите и фантазиите е изтощително и уморително за теб, но всичко това е прахосване на усилия и Бог изобщо няма да одобри това. Дори да умреш от изтощение, това ще бъде заслужено! Ако имаш духовно разбиране и чисто възприемане, когато четеш Божиите слова или слушаш проповеди и общение, тогава колкото повече преживяваш, толкова повече ще схващаш и ще придобиваш, и всички неща, които схващаш, ще бъдат практични и в съответствие с истината. Тогава ще придобиеш истината и ще придобиеш живот. Ако нещата, придобити и схванати от теб, след като си вярвал в Бог в продължение на много години, все още са част от доктрина и правила, все още са част от представи и фантазии и от правила и разпоредби, които те обвързват, тогава ти си напълно свършен. Това е доказателство, че ти не си придобил истината и не притежаваш живот. Колкото и години да си вярвал в Бог и колкото и думи и доктрини да можеш да проповядваш, ти продължаваш да си абсурден и объркан човек. Въпреки че не звучи добре да ти го казвам по този начин, това е факт. Има много хора, които вярват в Бог от години, но не виждат, че истината и Христос държат властта в Божия дом и че Светият Дух господства над всички. Такива хора нямат никаква способност да схващат такива неща и са досущ като слепци. Някои хора виждат, че Бог съди и наказва хората, усъвършенства група от хора, но отстранява много други, поради което се съмняват в Божията любов и дори в Неговата праведност. Имат ли такива хора способност за възприемане? Имат ли те някаква способност да схващат нещата? Справедливо е да се каже, че те са абсурдни хора, които изобщо нямат способност да схващат нещата. Абсурдните хора винаги гледат на нещата в абсурдна светлина. Само онези, които разбират истината, могат да гледат на нещата правилно и в съответствие с фактите.

Откъс 7

Някои хора, които проповядват евангелието и които разгласяват Божието дело и свидетелстват за него, допускат сериозна грешка — премахват онези Божии слова, които най-вероятно ще накарат религиозните хора да си изградят представи, като така дават на потенциалните приемници на евангелието една съкратена и сбита версия на Божиите слова. Оправданието им е, че го правят с цел да предпазят хората от изграждане на представи и погрешни схващания, но правилно ли е това? Всички Божии слова са истина. Независимо дали хората имат свои представи и дали приемат или обичат тези слова, истината си остава истина; тези, които я приемат, могат да бъдат спасени, а тези, които я отхвърлят, ще погинат. Всеки, отхвърлил истината, заслужава смърт и гибел. Какво общо има това с онези, които проповядват евангелието? Онези, които проповядват евангелието, трябва да позволят на хората да четат оригиналните Божии слова вместо да ги съкращават от страх, че хората ще имат някакви представи. Когато хората изследват истинския път, те искат да разберат как са изречени оригиналните Божии слова, какво е съдържанието им и какви са изначалните Божии твърдения по определени въпроси. Хората искат да знаят: „Вие казвате, че Бог е Създателят — какви са тогава словата, които Той изрича? Какъв е начинът, по който Той говори?“. Настоявате да се променят тези Божии слова, които не съответстват на човешките представи — точно както когато религиозните хора обясняват Библията, всичко, казано от тях, е в съответствие с човешките представи; настоявате да покажете на хората една версия на Божиите слова, която е подменена, и не им позволявате да видят словата Му в оригиналния им вид. Защо е нужно всичко това? Вие също ли имате представи за тези Божии слова? Нима вие, подобно на религиозните хора, вярвате, че онези Негови слова, които не съответстват на човешките представи, не са истина? Че истината са само онези слова, които съвпадат с човешките представи? Ако е така, това е човешка грешка. Независимо как са изречени Божиите слова и дали съответстват на представите на човека, те са истина. Покварените хора изграждат представи за Божиите слова само защото не притежават истината и не я познават — това е човешката глупост и невежество. Не успявате да прозрете ясно, че Божиите слова са особено практични и конкретни за постигане на определен ефект, а още по-малко осъзнавате колко ограничени са човешките заложби и колко е трудно за хората да разберат, ако Божиите слова са твърде лаконични и теоретични. Припомнете си, че когато Господ Исус се появява, за да извърши своето дело, много Негови ученици не разбират словата Му и се налага да Го молят да даде примери и да разкаже притчи, за да схванат смисъла им. Не е ли така? Днес, когато говоря твърде подробно и конкретно, вие се оплаквате, че е отегчително дълго. Ако говоря задълбочено, не ме разбирате, но ако синтезирам и теоретизирам, вие го приемате за доктрина. Трудно е да се угоди на хората в това отношение. Езикът на Божиите слова е както божествен, така и човешки, може да е едновременно сбит и конкретен, и в него има много примери, които разобличават различните състояния на хората. Някои слова изглеждат твърде подробни на тези, които вече разбират истината, но са подходящите слова за новите вярващи и без това ниво на подробности и конкретност ще е трудно да се постигнат резултати. Това е също като отглеждането на децата — докато са малки, родителите трябва да се занимават с много дреболии, но станат ли децата осъзнати личности, които могат да се грижат за себе си, тези дреболии вече не са необходими. Това е нещо, което хората разбират, така че защо не могат да разберат същността на Божието дело? Новите вярващи трябва да четат слова, които са по-опростени и придружени от примери, а освен това са сравнително подробни и обстоятелствени. А тези, които вярват в Бог от години и разбират някои истини, трябва да четат относително задълбочени слова, които могат да схванат. Независимо как говори Бог, словата Му имат за цел да помогнат на хората да разберат истината, да се отърсят от покварения си нрав и да навлязат в истината реалност. Той говори, за да постигне тези резултати. Независимо дали словата Му са задълбочени или опростени, дали хората могат да стигнат до тях или не, разбирането на истината и навлизането в истината реалност не е лесно. Не бива да мислиш, че само защото имаш добри заложби и можеш да схванеш дълбоки истини, вече притежаваш опростените истини и реалността. Дали е така? Само истината да си честен човек е достатъчна за преживяването ти през целия живот. Независимо колко опростени са Божиите слова и колко примери дава Той, възможно е да не успееш да навлезеш в реалността дори след преживяване в продължение на десет или осем години. Затова в подхода към Божиите слова е погрешно да се гледа задълбочеността им. Този възглед е неправилен. Най-добре е човек да се съсредоточи върху реалността. Това, че имаш способност за възприемане и можеш да разбереш истината, не означава, че притежаваш реалността. Ако не умееш да практикуваш истината, дори съвършеното възприемане ще остане за теб празна доктрина. Трябва да прилагаш на практика истината и трябва да имаш познание за преживяване — само това е реалност. Всеки, който се оплаква, че Божиите слова са твърде подробни или незначителни, проявява надменност и самоправедност, и не притежава каквато и да е истина реалност. Може ли човек да разгадае мъдростта на Божиите слова и Неговите мисли? Много хора са твърде надменни и невежи в отношението си към Божиите слова и действат все едно притежават много истина реалност, а всъщност не практикуват истината и не могат да говорят за никакво автентично свидетелство. Могат да говорят само с празни думи на теория. Те са теоретици и измамници. Как би трябвало да четат Божиите слова тези, които действително се стремят към истината? Трябва да търсят истината. Това включва и засяга много неща. Може ли тогава да се говори за търсене на истината без подробности? Могат ли да се постигнат резултати без да се говори конкретно и всеобхватно? Могат ли хората наистина да разберат без помощта на множество примери? Мнозина смятат, че някои Божии слова са твърде опростени. Е, тогава в колко от тях си успял да навлезеш? Какво свидетелство за преживяване можеш да споделиш? Ако дори не си успял да навлезеш в тези опростени слова, как ще схванеш по-задълбочените? Можеш ли наистина да ги разбереш? Не си въобразявай, че си много умен, не бъди надменен и самоправеден!

Да се върнем към въпроса с подмяната на Божиите слова. Божият дом е публикувал стандартна версия на „Словото се явява в плът“ и никой не може да прави и най-малките промени. Никоя стандартна версия на Божиите слова не може да се променя от когото и да било, а ако някой все пак го направи, това ще бъде третирано като подмяна на словата Му. Тези, които подменят словата Му, нямат и най-малко разбиране за копнежа на хората, които жадуват за истината и с нетърпение четат Божиите слова. Такива хора искат да четат точната, стандартна версия на словата Му, които са първоначалните Божии слова — израз на Неговия изконен смисъл и намерение. Всички хора, които обичат истината, са такива. Не разбират какво е изконното Божие намерение, цел и смисъл, когато Бог върши Своето дело и изрича всички тези слова, нито защо говори с такива подробности. Въпреки това анализират и обобщават в съзнанието си, докато накрая се оказва, че подменят тези изначални Божии слова, които не съответстват на човешките представи. В резултат на това други хора, когато прочетат тези подменени Божии слова, се затрудняват да разберат Неговия първоначален смисъл. Това не оказва ли влияние върху разбирането им за истината и навлизането им в живота? Къде се крие проблемът? Той се състои в това, че тези, които променят Божиите слова, нямат богобоязливи сърца. Техният метод е присъщ на неверниците — щом предприемат действие, се разкрива сатанинският им нрав. Винаги имат някакви мнения и идеи за това какво е направил и казал Бог, винаги искат да се занимават с тези въпроси и да ги преработват, да посягат с черните си дяволски нокти и да превръщат Божиите слова в техни собствени твърдения. Такава е сатанинската природа — надменна. Когато Бог говори с истински слова — обикновени, близки на човечеството — хората ги посрещат с презрение и снизходителност, отнасяйки се надменно към тях. Винаги искат да използват човешките знания и фантазии, за да внесат корекции и да променят стила. Това не е ли възмутително? (Точно такова е.) Със сигурност не бива да правите това. Трябва да действате както ви повелява чувството за дълг. Божиите слова са такива, каквито са, и независимо как говори Той, задължително трябва да запазят първоначалната си форма и да не се променят. Единствено живите проповеди могат леко да се преобразуват, стига подобрението да е незначително и да не променя първоначалния смисъл. Първоначалният смисъл категорично не бива да се променя. Ако не разполагаш с истината, тогава не променяй. Всеки, който прави промени, ще трябва да поеме отговорност. Божият дом възлага на отделни хора да организират проповеди и общение, но те трябва да правят това съгласно определени принципи и в никакъв случай да не подменят нищо. Тези, които нямат духовно разбиране и не разбират истината, не бива да се намесват, за да не се изправят пред наказание. Тъй като ти си един от Божиите избраници, трябва да четеш словата Му прилежно, да се съсредоточиш върху разбирането на истината и навлизането в реалността, а не да поставяш под съмнение Божиите слова или истината. Преди всичко, не използвай ума и знанията си, за да проучваш внимателно Божиите слова. Не е добре винаги да се занимаваш със зли практики. Накърниш ли веднъж Божия нрав, ще си навлечеш много проблеми. Някои хора имат известни библейски знания; изучават теология няколко дни и прочитат няколко книги, след което решават, че разбират истината, знаят си нещата и са способни. Но каква полза има от твоите скромни способности? Можеш ли да свидетелстваш за Бог? Притежаваш ли истината реалност? Можеш ли да въведеш хората в присъствието на Бог? Нищожните ти теоретични знания и начетеност ни най-малко не представляват истината. В човешката Си природа Бог изрича слова, които позволяват на хората да схванат смисъла — слова, които са по-лесни за разбиране от човечеството. Хората обаче винаги не са убедени докрай и искат да променят словата Му. Искат да променят словата Му така, че да бъдат съгласно техните представи, да отговарят на техните вкусове и желания, да са подходящи за техните уши и да са приятни за очите и сърцето. Що за нрав е това? Надменен. Ако се върши нещо без никакво съобразяване с истините принципи и се действа по начина на Сатана, това лесно ще прекъсне и смути делото на Божия дом. Това е много опасно! Накърниш ли веднъж Божия нрав, ще си навлечеш много проблеми и ще си застрашен от отстраняване.

Някои хора изпитват неприязън, когато видят, че Божиите слова говорят с големи подробности за пътя на практикуването за навлизане в живота. В такъв случай, ако видят всички закони, постановления и заповеди, които Бог е оповестил в Стария завет, няма ли да изпитат още по-голяма неприязън? А ако продължат да четат още по-подробните слова на първоначалните заповеди в Библията, няма ли да си създадат представи? Ще си помислят: „Тези слова са твърде незначителни. Нещо, което може да се каже ясно с едно изречение, е разтеглено в три-четири изречения. Словата трябва да са по-кратки и ясни, за да могат хората да видят всичко от пръв поглед и да разберат само като чуят едно изречение. Колко хубаво би било, ако не са толкова отегчително дълги, а вместо това — прости, лесни за разбиране и лесни за практикуване. Няма ли такива слова да свидетелстват и да прославят Бог по-успешно?“. Тази мисъл изглежда правилна, но смяташ ли, че четенето на Божиите слова трябва да е като четенето на роман — колкото по-гладко, толкова по-добре? Божиите слова са истината. Те изискват размисъл и човек трябва да ги практикува и преживее, за да разбере и придобие истината. Колкото по-малко съобразени с човешките представи са Божиите слова, толкова повече истина има в тях. Всъщност никои аспекти на истината не са съгласно човешките представи. Те не са нещо, което хората са виждали или преживяли досега, а са нови думи. Обаче след като ги четеш и преживяваш няколко години, ще знаеш, че всички Божии слова са истината. Някои хора винаги имат представи за Божиите слова. Откъде се появява този проблем? Къде грешат? Този проблем показва, че хората не познават Божието дело или Неговия нрав. Всяко изречение, което Той изрича, е практическо и фактологично, като използва обикновения език на хората, без да прибягва до теоретичен или ерудиран език. Това е най-полезно, за да разберат хората истината. Никой не може да разбере тези неща ясно — единствено Божието дело и Неговите слова са най-практически и реалистични. На думи хората признават: „Всички Божии слова са правилни. Неговите слова са от полза за хората, но хората не разбират Бог. Той знае най-добре какви са човешките потребности и как да говори така, че хората да го разберат. Неговият начин да наставлява и обяснява на хората е по-лесен за приемане. Бог познава вътрешната структура на хората и какъв вид мисли и представи имат те. Той знае по-добре от какво се нуждаят хората най-много, докато самите хора не са наясно с това“. Но когато погледнеш Божиите слова, искаш да ги опростиш и промениш, за да са съобразени с човешките представи и вкусове. Могат ли тогава Божиите слова да продължат да са истината? Могат ли все пак да си останат Негови слова? Няма ли да се превърнат в човешки слова? Този начин на мислене не е ли твърде надменен и самоправеден? Божиите слова са истината, без значение дали съвпадат с човешките представи и фантазии. Независимо колко слова казва Той и колко подробни са те, Божиите слова не се изричат напразно. Ако Той добави едно изречение, това е с цел да помогне на хората да разберат по-добре, което им носи полза. Ако Той реши да изпусне едно изречение, хората не биха разбрали толкова добре, и тогава ще е по-лесно за Сатана да се възползва от ситуацията. Повечето хора имат лоши заложби и не могат да разберат словата, освен ако Бог не разяснява и не говори с подробности. Хората като цяло са с притъпени сетива и бавен ум, затова не бива да се изпуска нито едно изречение. Ако за някой аспект не се говори щателно, хората няма да разберат този аспект — ти може и да го разбереш, но някой друг няма да може; вашата група може и да го разбере, но друга група — не. Винаги ще има такива, които не разбират. Бог не говори само на теб. Той говори на цялото човечество, на всички, които имат уши и са способни да разберат какво им казва Бог. Дали твоята гледна точка не е твърде ограничена? Хората виждат само това, което е непосредствено пред тях, като си мислят: „Разбирам това изречение. Защо Бог трябва да го обяснява с толкова подробности?“. Ако е твърде просто, тези с добри заложби ще го разберат, но тези със средни заложби няма да успеят. Ако Бог развие няколко изречения за хората със средни заложби, ти възразяваш. Това означава ли, че си човек, който приема истината? Откъде идват тези твои възражения? Това не е ли надменният нрав на Сатана? Когато Бог прави нещо, което противоречи на твоите представи дори в малка степен, когато разкрива малко от всичко, което Той притежава и представлява — любящ, разбиращ, внимателен, заинтересован и всеобхватно грижовен към хората — ти смяташ, че Бог е отегчително многословен, че Той говори твърде много, губейки време за незначителни неща, и че не бива да го прави. Точно по този начин ти вярваш в своите представи. Това е твоето впечатление за Бог, твоето знание за Него, така Го виждаш ти. Не е ли тогава твоето убеждение, че „всичко, което Бог върши, е правилно, че Бог разбира човека най-добре“, просто една доктрина? За теб вече е станало доктрина. Твоите знания за Бог не отговарят на това, което Той разкрива, няма връзка между двете. Нещо повече — не е това начинът, по който действаш спрямо Бог; отнасяш се към Неговите слова и дело съгласно твоите представи и фантазии, съгласно твоя надменен нрав. Дали си човек, който приема истината? Не си човек, който приема истината, нито си човек, който има богобоязливо сърце. Изправен пред Божиите слова и действия, ти си в състояние да съдиш, да се оплакваш, да предполагаш, да се съмняваш, да отричаш, да се противопоставяш и да имаш избор. Истински вярващ в Бог ли си? Ако не можеш да се покориш на Божието дело, ще можеш ли да придобиеш истината? Ако се отнасяш така към Божиите слова, Неговото дело, истината и всичко, което Той притежава и представлява, както и всичко, което идва от Него, то тогава можеш ли да постигнеш Неговото спасение? Ако не можеш да придобиеш истината, ще подлежиш на наказание.

В подхода си към Божиите слова недей да ги анализираш и проучваш внимателно, не бъди лукав, не се съмнявай и не си напрягай ума. Отнасяй се с тях както би се отнасял към истината — това е най-умният подход. Каквото и да правиш, не си казвай: „Аз съм модерен човек, ерудиран и образован, разбирам от граматика, учил съм такава и такава специалност, владея дадено умение или професия, разбирам, възприемам. Бог не знае това. Макар Бог да разбира цялото човечество, Той няма нищо друго освен истината, не разбира от професионални въпроси, не е добър в нищо, а само знае как да изразява истината“. Точно така. Бог може само да изразява истината и да вижда през всички неща, защото Той е истината. Той господства над съдбата на човечеството и Той контролира твоята съдба. Никой не може да избяга от върховенството и подредбите на Бог. Каква трябва да е нагласата на хората към Божиите слова? Хората трябва да слушат, да се покоряват, да приемат и да практикуват с възможно най-голямо съобразяване — това е нагласата, която трябва да имат. Каквото и да правите, недейте да проучвате. Казал съм ви много слова, но вие можете да приемете само част от тях. Не приемате слова, които не са съгласно човешките представи — дори им се противопоставяте и ги опровергавате в сърцата си. Приемате само тези слова, които са съгласно човешките представи, а отхвърляте тези, които не са. Така можете ли да стигнете до истината? Действително ли не са истина словата, които не отговарят на човешките представи? Осмеляваш ли се да си сигурен в това? Тогава трябва да те попитам — каква част от истината разбираш? Какви истини притежаваш? Тогава сподели свидетелство за всички истини, които разбираш, и позволи на всеки да реши дали са истина или не. Ако можеш да допуснеш, че не притежаваш истината, това означава, че имаш разум. Ако наистина имаш разум, все още ли се осмеляваш да направиш извода, че словата, които не отговарят на човешките представи, не са истината? Все още ли се осмеляваш да залагаш срещу Бог? Като сътворено човешко същество, не бъди твърде надменен и самоправеден, недей да имаш толкова високо мнение за себе си. Изобщо не познаваш истината. Няма да успееш да преживееш пълноценно дори едно изречение от Божиите слова през целия си живот, нито ще можеш да ги разбереш или изживееш през живота си. Ако успееш да разбереш част от тях и да ги приложиш на практика, това вече не е зле. Човешките същества са толкова изчерпани и будещи съжаление — това е самата истина. След като са толкова изчерпани и будещи съжаление, защо са и толкова надменни и самоправедни? Ето това ги прави едновременно жалки и омразни. Съветвам хората да четат Божиите слова покорно, да изоставят представите си в момента, в който те се появят, да разглеждат Божиите слова като истината и да полагат максимални усилия да размишляват върху тях, след което да ги преживяват. Навярно едва тогава ще могат да разберат какво е истината. Не обръщай внимание на това колко подробни и дълги са Божиите слова. Ако можеш да ги разбереш и преживееш, след което да свидетелстваш за тях, само тогава ще се смяташ за способен. Това е като предпочитанията на хората към вида храна, която ядат — намират някои храни за вкусни, а други не. И какво излиза? Вкусните храни не са непременно с богата хранителна стойност, а тези, които не харесваш, не са непременно по-малко хранителни — те дори може да съдържат повече и по-качествени хранителни вещества. Хората се затрудняват да разграничат какво е и какво не е истината, какво идва от Бог и какво — от човека. Едва след като разберат истината, могат да разпознаят част от нея. Тези, които не разбират истината, не могат да прозрат нищо. Ако знаеш, че ти липсва възприятие, трябва да останеш смирен, сдържан и повече да търсиш истината. Така прави умният човек. Ако не можеш да прозреш нищо и въпреки това продължаваш с твоята сляпа надменност, осмелявайки се да съдиш всичко и да критикуваш всеки, който говори, тогава си напълно лишен от разум. Не сте ли съгласни, че това е така? Каквото и да прави човек, той не бива да оголва зъби в присъствието на истината. Трябва да запази богобоязливо сърце и да търси истината във всички неща — само такъв е действително интелигентният и мъдър човек.

Откъс 8

Какво е естеството на проблема с подправянето на Божиите слова? Ако променяш Божиите слова и ако подправяш Неговите слова, това се равнява на най-сериозното противопоставяне и богохулство срещу Бог. На подобно злодеяние са способни само онези, които са от рода на Сатана, а те са същите като архангела. Архангелът е казал: „Боже, ти можеш да сътвориш небесата и земята и всички неща, да правиш знамения и чудеса — аз също мога да правя това. Ти се възкачи на престола и аз също ще го направя. Ти властваш над безброй народи и аз също. Ти създаде хората, а аз ги управлявам!“. Ето колко надменен е архангелът, той не притежава никакъв разум. Естеството на подправянето на Божиите слова е същото като това на действията на архангела, така че подправянето на Божиите слова е пряко противопоставяне на Бог и богохулство срещу Бог. Хората, които подправят Божиите слова, са тези, които Му се противопоставят най-много, и те пряко накърняват Неговия нрав. Бог не мрази никого повече от онези, които подправят словата Му. Може да се каже, че подправянето на Божиите слова е богохулство срещу Бог и Светия Дух и е непростим грях. Освен хората, които подправят Божиите слова, има и още нещо, което накърнява Божия нрав, а именно когато хората се осмеляват непредвидено да правят промени в работните разпоредби, а след това ги предават на църквата, за да подведат Божиите избраници, като така прекъсват и смущават делото на църквата. Това също е проявление на пряко противопоставяне на Бог и нещо, което накърнява Божия нрав. Някои хора изобщо нямат богобоязливо сърце. Те вярват, че работните разпоредби са написани от човек, че идват от човек, и когато нещо в тях не е в съгласие с техните представи, те ги променят както пожелаят. Знаете ли кой от Божиите управленски закони се нарушава по този начин? (7. „В работата и църковните дела, освен да се покоряваш на Бог, следвай във всичко указанията на човека, който е използван от Светия Дух. Дори и най-малкото нарушение е недопустимо. Бъди съвършен в спазването на указанията и не анализирай кое е правилно или неправилно; това, което е правилно или неправилно, няма нищо общо с теб. Пълното покорство трябва да бъде единствената ти грижа“ (Словото, Т.1 — Явяването и делото на Бог. Десетте управленски закона, които трябва да бъдат спазвани от Божиите избраници в Епохата на царството).) Неща, които нарушават управленските закони, са неща, които накърняват Божия нрав. Не можете ли ясно да видите това? Някои хора са изключително нагли в отношението си към работните разпоредби на Горното. Смятат, че „горното организира работата, а ние я изпълняваме в църквата. Някои думи и дела могат да се прилагат гъвкаво. От нас зависи как точно ще ги изпълним. Горното само говори и организира работата, а ние предприемаме практически действия. Така че, след като горното ни възложи работата, можем да я вършим както искаме. Няма значение как ще бъде свършена. Никой няма право да се меси“. Те действат съгласно следните принципи: слушат това, което смятат за правилно, и не обръщат внимание на това, което смятат за грешно; приемат, че убежденията им са истината и принципите; противопоставят се на всичко, което не съответства на волята им, и са изключително враждебни към теб по отношение на тези неща. Когато думите на Горното не съответстват на волята им, те смело ги променят и ги предават надолу едва след като ги одобрят. Без тяхното одобрение никой не може да ги предава надолу. Докато на други места работата, организирана от Горното, се предава такава, каквато е, тези хора предават на църквите под тяхно ръководство променените си версии на работните разпоредби. Такива хора все искат да избутат Бог встрани и пламенно се стремят да накарат всички да вярват в тях, да ги следват и да им се покоряват. Мислят си, че в някои аспекти Бог не може да се мери с тях — те самите трябва да бъдат бог и останалите трябва да вярват в тях. Такова е естеството на въпроса. Ако сте го разбрали, пак ли ще плачете, когато ги освободят? Пак ли ще ги съжалявате? Пак ли ще си мислите: „Горното постъпи неуместно. Отнасят се несправедливо към хората. Как може да освободят човек, който е страдал толкова много?“. Тези, които говорят така, са непроницателни. Заради кого страдат? Заради Бог? Заради делото на църквата? Те страдат, за да затвърдят собствения си статус, и те страдат, за да създадат независими царства. На Бог ли служат? Изпълняват ли дълга си? Дали са предани и покорни към Бог? Просто са слуги на Сатана и когато работят, царуват дяволите. Те вредят на Божия план за управление и смущават Божието дело. Те са истински антихристи! Някои хора казват: „Те са понесли големи страдания — изискват се доста усилия да напишат всички тези неща, които предават надолу към църквите“. Тогава нека ви попитам дали нещата, които те пишат, са духовно извисяващи за хората? Каква точно е целта, която искат да постигнат? Можеш ли да разпознаеш тези въпроси? Какви ще бъдат последствията, ако бъдеш подведен от тях? Обмислял ли си това? Някои съжаляват такива хора и казват: „Те са страдали много и не е лесно да се напишат всички тези неща, затова Божият дом трябва да им прости, ако има някои отклонения или изопачени неща в написаното от тях“. Какъв е проблемът, когато казват това? Наистина ли човек може да получи Божието одобрение само чрез понасяне на голямо страдание? Заради кого страдат тези хора? Ако те не страдат, за да удовлетворят Бог и да Му донесат слава, а вместо това го правят, за да придобият статус, тогава, независимо колко много страдат, има ли някакъв смисъл или стойност в това? Този вид страдание е егоистично и долно, нечестиво и безсрамно! Какви ще бъдат последствията, ако такъв антихрист не бъде освободен? Хората ще смущават делото на църквата както им е угодно и ще се превърнат в противници на Бог, преди дори да са го осъзнали. Не е ли това прекъсване и смущаване на Божието дело? Тези хора понасят някакво страдание в работата си, за да постигнат собствените си цели, но това дава ли им право да се противопоставят на Бог? Трябва ли тогава да Му се противопоставят и да се бунтуват срещу Него? Трябва ли да действат своеволно и безразсъдно и да отказват да Му се покорят? Могат ли просто да правят каквото си поискат? Те не притежават истината, но въпреки това не се покоряват на Бог и просто искат да действат на сляпо с мисълта, че всичко, което правят, е разумно и правилно. Те са чисти дяволи и наистина са слуги на Сатана, които идват, за да прекъсват и смущават делото на църквата! Ако не само не можеш да разпознаеш такива хора, но също така им съчувстваш, проливаш сълзи за тях и ги защитаваш, тогава ти също си некадърен, объркан човек и глупак. Може би си мислиш: „Горното не се съобразява с техните чувства. Този човек е страдал толкова много и горното го освободи просто така“. Ако казваш това, значи ти също си слуга на Сатана и си дявол. Много хора живеят според сатанински философии, никога не разобличават и не докладват лъжеводачи и антихристи, докато един ден някой антихрист не направи нещо пагубно и те най-накрая не осъзнаят, че това наистина е бил случай на антихрист, който подвежда хората. Някои хора дори имат представи за това и си мислят: „Бог е всемогъщ, така че въплътеният Бог би трябвало да знае колко антихристи има в църквата. Има ли някаква нужда ние да ги докладваме?“. Не са ли абсурдни хората, които казват това? Точно сега Бог работи в човечеството, а човекът, когото Бог използва, е нормален човек, така че ако те не са имали пряк контакт с делата на църквата, как биха могли да знаят за тези неща? Много пъти, когато е имало инциденти с антихристи, проблемите са се разрешавали едва след като някои хора са ги докладвали и разобличили, а Горното е разпоредило разследване. Божието дело и напътстване на хората в нормална човешка природа изобщо не е свръхестествено — то е изключително практично — но Той завоюва, побеждава и унижава Сатана. Само по този начин могат да се разкрият Неговото всемогъщество и мъдрост. Ето колко практично е Божието дело — Той подрежда всички тези хора, събития и неща, за да могат Неговите избраници да си вземат поука и да придобият проницателност и прозрение. След като Неговите избраници придобият проницателност, лъжеводачите, антихристите и злите хора няма да могат да избегнат „дългата ръка на закона“. Бог ще използва фактите, за да ги разкрие и да даде възможност на всички Свои избраници да виждат ясно и да разбират. В миналото не бяха ли разкрити и отстранени много зли хора и антихристи? Все още ли не можете да видите ясно това нещо? Тогава сте твърде объркани!

Въпреки че някои хора не разбират някои части от работните разпоредби на Божия дом, те все пак могат да се покорят и казват: „Всичко, което Бог прави, е правилно и има значение. Ако не разбираме напълно работните разпоредби, първо трябва да им се подчиним. Не можем да съдим Бог! Трябва да се подчиняваме на работните разпоредби, дори и да не са в съгласие с нашите представи, защото ние сме хора, а какво може да схване човешкият ум? Просто трябва да се покорим на Божиите подредби и ще дойде ден, в който ще ги разберем. Дори ако все още не можем да ги разберем напълно, когато дойде този ден, пак трябва доброволно да се покорим. Ние сме човешки същества и трябва да се покорим на Бог. Това трябва да направим“. Но някои хора са различни и когато видят работните разпоредби на Божия дом, първо ще ги изучат и ще кажат: „Това са божиите слова и това са неговите изисквания. Първата точка изглежда добре, но втората не е много подходяща. Просто ще я променя“. Такива хора имат ли богобоязливо сърце? Ти променяш работните разпоредби, както си пожелаеш, тогава какво е естеството на този проблем? Не е ли това прекъсване и смущаване на делото на Божия дом? Нещата, които притежаваш, истината ли са? Ако наистина имаш истината, тогава защо не я изразяваш? Защо променяш Божиите слова? Какъв нрав разкриваш с тези действия? Това е надменност и самоправедност, както и отказ да се покориш на когото и да било. Ти дори се осмеляваш да подбираш, когато става въпрос за Божиите подредби. Това показва, че има сериозен проблем с манталитета и нрава ти. Божиите избраници трябва да имат проницателност по отношение на такива хора. Първо, такива хора не могат да разговарят за истината, за да разрешават проблеми, но въпреки това вярват, че разбират истината, и няма да се подчинят на никого. Второ, когато имат представи за работните разпоредби, не ги споменават пред Божия дом; вместо това просто ги разпространяват. Трето, когато имат представи за Бог и делото на Божия дом, те не само не ги преобръщат, но също така се опитват да подстрекават Божиите избраници да развиват представи за Него, да се изправят и да се борят срещу Него, за да Го принудят да действа според техните желания и накрая да Го накарат да отстъпи. Въз основа на тези три вида поведение може ясно да се разбере що за създания са тези хора. Нима това са хора, които търсят истината и се покоряват на Бог? В никакъв случай. Те не търсят истината ни най-малко и също така изпитват негодувание срещу Бог. Те имат представи за Него и ги разпространяват, като карат всички да развият представи за Него, да се надигнат и да Му се противопоставят. Въз основа на това те могат да бъдат охарактеризирани като истински завършени антихристи. Как трябва да се постъпва с такива хора? Трябва ли да им се помага от любов? Това е безполезно, защото те не приемат истината. А да бъдат кастрени? Това също е безполезно, защото те не приемат истината. Ако онези, които вярват в Бог, не могат да приемат истината, това е сериозен проблем и нещо ужасно! Ако гледаш на този въпрос твърде повърхностно и вярваш, че е нещо маловажно, тогава ще дойде ден, в който ще оскърбиш Бог. Виждал съм такива хора и ако те все още не са премахнати, изходът им вече е определен: те ще бъдат отстранени.

Онези, които вярват в Бог, трябва най-малкото да имат богобоязливо сърце. А какво означава да се боим от Бог? Хората трябва да се страхуват от Бог, трябва да вършат всичко с внимание и предпазливост, като си оставят място за гъвкавост, а не просто да правят каквото си искат. Например когато Божият дом освобождава някои лъжеводачи, някои хора казват: „Не съм сигурен по този въпрос. Не знаем какво точно са направили, а и дори да знаехме, не бихме могли да разберем напълно естеството на техните действия. Всичко, което Бог прави, е правилно и ще дойде ден, в който Той ще разясни нещата и ще ни позволи да разберем Неговото намерение“. Ако не разбираш защо Божият дом върши нещата по този начин, но въпреки това можеш да се покориш, тогава си достатъчно благочестив човек и може да се каже, че имаш до известна степен богобоязливо сърце. Ако не разбираш и дори се настройваш срещу Бог и смущаваш работата на църквата, тогава ти си в беда. Всеки път, когато църквата освободи някой лъжеводач и отлъчи някой антихрист, винаги се намират непоклатими негови последователи, които се изправят в негова защита, като публично осъждат Бог за това, казват, че Той е неправеден, и молят Светия Дух да разкрие фактите. За хора като тях, независимо колко голям е приносът им в проповядването на евангелието и изпълнението на дълга им, всичко това е безполезно. Едно предателство ще определи съдбата ти завинаги. Трябва ясно да видиш същността на предателството — не си мисли, че не е важно. Може да се каже, че всички вие сте се противопоставяли на Бог, че всички сте прегрешавали. Но естеството на въпроса, за който току-що говорих, е различно. То е много сериозно и представлява публично осъждане и противопоставяне на Бог. Някои хора винаги обичат да пишат неща, писма и безразсъдно да ги разнасят из църквата. Това съгласно принципите ли е? Това, което пишат, истинско свидетелство ли е? Житейско преживяване ли е? Допринася ли за духовното извисяване на Божиите избраници? Ако това не е така, но тези хора все пак продължават безразсъдно да разпространяват тези неща из църквата, тогава те подвеждат хората, разпространяват ереси и заблуди, изопачават фактите, казват на черното бяло и изговарят купища пълни глупости. Някои хора дори искат да напишат своя собствена книга, след което да я изпратят на църквата и да станат известни. Нима хората не са си взели дълбока поука от примера на Павел? Все още искаш да напишеш книга, да напишеш „автобиография на знаменитост“ и да съчиниш „Обобщение на истината“. Това е пълна липса на разум! Ако си способен, тогава напиши няколко свидетелства за преживяване. Не премина ли през достатъчно осъждане и страдание през тези няколко години, откакто вярваш в Бог? Все още ли не виждаш това ясно? Какво разбират хората? Думите и доктрините, които говориш, не могат да разрешат дори собствените ти проблеми и въпреки това ти искаш да ги предлагаш на другите. Изобщо нямаш никакво самосъзнание! Защо Божият дом печата и разпраща книги по един и същи начин? Защото повечето от тези книги са книги с Божиите слова, а останалите са книги с истински свидетелства за преживяванията на Божиите избраници. Всичко това са положителни неща, от които Божиите избраници се нуждаят, и затова книгите, които Божият дом издава еднакво, са необходими за работата на църквата и за навлизането в живота на Божиите избраници. Те също така се извършват под напътствията на Светия Дух. Всички вие можете ясно да видите, че книгите, еднакво издадени от Божия дом, са от изключителна стойност и необходимост. Вие освен това знаете много добре какви ползи можете да извлечете от слушането на проповеди. И така, ако имате проницателност по отношение на нещата, разпространявани от лъжеводачи и антихристи, наистина ще можете да ги разпознавате. Но със сегашния ви духовен ръст само разбирате много доктрини за вярата в Бог, а истината все още не ви е ясна. Има някои важни неща, които все още не можете да разберете напълно, които ви изглеждат неясни и замъглени. Следователно вие все още нямате нито една от истините реалности и все още не сте достатъчно проницателни. Независимо от това как се държи или говори някой в църквата, на вас ви липсва ясна проницателност за това. Някои хора вярват, че стига човек да говори красноречиво, той може да свидетелства за Бог, а онези, които не говорят красноречиво, не могат да говорят за свидетелства за преживявания, дори и да ги имат. Прави ли са за това? Те са в сериозна грешка. Ако човек има свидетелството за преживяване, тогава каквото и да каже, то е нещо практическо, а ако човек няма свидетелство за преживяване, тогава казаното от него не е практическо, независимо колко добре може да изрича доктрини. Защо това е така? Говоренето за думи и доктрини не означава, че човек притежава истината реалност и дори да разбира малко от истината, това разбиране все още е доста повърхностно и ограничено и той изобщо не може да пише свидетелство за преживяване. Ако някой няма свидетелство за преживяване, но въпреки това нагло говори думи и доктрини и поучава хората, тогава той се е превърнал в лицемерен фарисей. Той може само да измисля фалшиви свидетелства, за да подвежда хората. Това е прокълнато от Бог. Дали някой може да даде истинско свидетелство, или не, не зависи от това дали притежава красноречие. Погледнете колко много свидетелства за преживяване е притежавал Петър, но колко писма е написал? Колко статии със свидетелства е написал? Може да са били само няколко, но Бог одобри Петър като човека, който Го познава най-добре, и като някой, който истински Го обича. Ако наистина имаш свидетелство за преживяване, тогава определено ще си се променил и ще имаш много по-добро държание. Няма вече да вършиш онези ентусиазирани неща, онези неща, които преди смяташе за добри. Когато осъзнаеш колко незначителен, беден и жалък е човекът, няма да посмееш да действаш своеволно, нито да пишеш книга или автобиография. Всички онези, които желаят да пишат книги или автобиографии, или да изградят репутацията си в името на това да дадат някакъв принос, са надменни, самонадеяни и амбициозни хора, които надценяват собствените си способности. Те не притежават богобоязливо сърце и обичат да следват собствената си воля в действията си. Хората, които наистина се стремят към истината, отдават значение на доброто изпълнение на дълга си, разбирането на истината и действията в съответствие с принципите. Те смятат, че доброто изпълнение на дълга, промяната на нрава, навлизането в истината реалност и притежаването на истинско свидетелство за преживяване са по-важни от всичко друго. Онези, които могат да се стремят по този начин, са най-умните и най-разумните хора.

Откъс 9

Що се отнася до Ной, Авраам и Йов, които са записани в Стария завет на Библията, какви бяха характеристиките на тяхната човечност? Какви характеристики на нормални хора са имали те, за да бъдат приети от Бог? (По-специално те са притежавали съвест и разум.) Това е напълно вярно. Йов доживя до дълбока старост, без въобще Бог да му говори лично и без Бог да му се явява лично, но Йов е можел да разбере и да почувства всичко, което Бог прави. Накрая той обобщава с твърдение, което доказва познанието му за Бог: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Какво означават тези думи? Те означават: „Йехова е Бог, Той е Създателят, Той е моят Бог и когато Той говори, дори и да разбирам само половината от това, което казва, трябва да Го слушам и да Го следвам докрай“. Бог счете Йов за приемлив едва когато познанието на Йов за Него беше достигнало това равнище. Йов имаше тези преживявания, а можеше освен това да приеме изпитанията, на които Бог го подложи, и да им се покори на — всички тези неща бяха постигнати въз основа на това, че той притежаваше съвестта и разума, присъщи на нормалната човешка природа. Независимо дали е виждал Бог, независимо какво му е сторил Бог и независимо дали Бог го е изпитвал или му се е явявал, той винаги е вярвал: „Йехова е моят Бог и аз трябва да спазвам това, което Бог ми нарежда, и това, което радва Бог, без значение дали го разбирам, или не; трябва да следвам Неговия път и трябва да Го слушам и да Му се покорявам“. В Книгата на Йов е записано, че децата на Йов често организирали гощавки, но той никога не участвал в тях, а вместо това се молел и правел жертвоприношения за тях. Фактът, че Йов често е правел това, доказва, че в сърцето си той е знаел, че Бог ненавижда човешкото увлечение по яденето, пиенето и веселието, както и прекарването на човешкия живот в пиршества. Йов е разбирал в сърцето си, че това е истината, и въпреки че не е чувал Бог да го казва директно, той е знаел в сърцето си, че Бог е желаел именно това. След като Йов узнава какво е желаел Бог, той е можел да Го слуша и да Му се покорява, придържал се е към това винаги и никога не е участвал в яденето, пиенето и пиршествата. Дали Йов е разбирал истината? Не, не я е разбирал. Той бил в състояние да направи това, защото имал съвестта и разума, присъщи на нормалната човешка природа. Освен съвестта и разума най-важното е, че той е имал истинска вяра в Бог. С други думи, той е разбирал дълбоко в сърцето си, че Бог е Създателят и че това, което казва Създателят, е волята на Бог. От днешна гледна точка това е най-висшето разпореждане и именно него човек трябва да следва. Независимо дали човек може да възприеме желание на Бог, или разбира само няколко думи, казани от Бог, той следва да го приеме и да го следва. Точно това е разумът, който човек трябва да притежава. Когато човек притежава този разум, за него става много по-лесно да се придържа към Божието слово, да прилага на практика Неговото слово и да се покорява на Неговото слово. В това той няма да срещне никакви трудности или страдания, още по-малко някакви пречки. Дали Йов е разбирал голяма част от истината? Познавал ли е Бог? Имал ли е знание за това, което Бог притежава и представлява, или за Неговия нрав същност? В сравнение с днешните хора той не Го е познавал и Го е разбирал съвсем малко. Той обаче е притежавал едно нещо: той е прилагал на практика всичко, което разбира. След като е разбрал нещо, той му се е подчинявал и го е спазвал. Това е най-благородната страна на неговата човешка природа, но и тази, която хората най-много загърбват. Хората си мислят: „Дали Йов просто не се е въздържал от пиршества? Дали не е правил редовно жертвоприношения пред Бог? От днешна гледна точка не се ли е въздържал просто от това да се отдава на плътски удоволствия?“. Това са външно проявявани неща, но когато погледнеш нрава, същността и човешката природа на Йов в тези неща, ще разбереш, че те не са прости неща, нито са толкова лесни за постигане. Ако нормален човек се въздържа от пиршества, за да спести пари, това би било лесно постижимо. Но Йов е бил богат човек. Кой богат човек би избрал да не участва в пиршества? Защо тогава Йов е можел да се въздържа от пиршества? (Той е знаел, че Бог ги ненавижда. Той е бил способен да се бои от Бог и да отбягва злото.) Наистина. Какво точно е практикувал Йов, като се е боял от Бог и е отбягвал злото? Той е знаел, че нещата, които Бог ненавижда, са зли, затова се е придържал към Божието слово и не е правел нищо, което Бог ненавижда. Той никога не би направил тези неща, без значение какво казват другите. Това означава, че Йов се е боял от Бог и е отбягвал злото. Защо Йов е можел да се бои от Бог и да отбягва злото? Какво е мислел той в сърцето си? Как е успял да не стори тези лоши неща? Той е имал богобоязливо сърце. Какво означава да имаш богобоязливо сърце? Това означава, че в сърцето си той се е страхувал от Бог и че е можел да почита Бог като велик и че в сърцето му е имало място за Бог. Той е отбягвал злото, не защото се е страхувал, че Бог ще види това или че ще се ядоса. Вместо това в сърцето си той е почитал Бог като велик, бил е готов да угоди на Бог и да се придържа стриктно към Божиите думи. Поради това той е можел да се бои от Бог и да отбягва злото. Сега всеки може да изрече фразата „Бой се от Бог и отбягвай злото“, но никой не знае как го е постигнал Йов. В действителност Йов е смятал това да се боиш от Бог и да отбягваш злото за най-основното и най-важното нещо за вярата в Бог. Затова той е можел да се придържа стриктно към тези думи, сякаш спазва заповед. Той се вслушвал в Божиите слова, защото в сърцето си е почитал Бог като велик. Колкото и незначителни да са изглеждали Божиите слова в очите на хората, дори да са били едни съвсем обикновени думи, в сърцето на Йов те са били от върховния Бог; те са били най-великите, най-важните думи. Дори ако са думи, на които хората гледат с пренебрежение, стига да са Божии слова, хората трябва да ги спазват. Дори да станат обект на подигравка или клевета заради това, те трябва да спазват Неговите слова. Дори да се сблъскат с мъка или да бъдат преследвани, те трябва да се придържат стриктно към словата Му до последно и не могат да се откажат от тях. Това означава да се боиш от Бог. Трябва да се държиш здраво за всяка дума, която Бог изисква от човека. Колкото до нещата, които Бог забранява, или до нещата, които Бог ненавижда, ако не знаеш за тях, така да бъде, но узнаеш ли за тях, тогава би трябвало да си в състояние никога да не правиш тези неща. Би трябвало да можеш да устоиш, дори ако семейството ти те отхвърли, невярващите ти се подиграват или близките ти се присмиват. Защо трябва да устоиш? Каква е мотивацията ти? Какви са твоите принципи? Те са: „Трябва да се придържам към Божиите думи и да действам според Неговите желания. Ще бъда твърд в правенето на нещата, които Бог харесва, и ще бъда решителен в изоставянето на нещата, които Бог ненавижда. Ако не знам какво е Божието намерение, така да бъде, но ако знам и разбирам Неговото намерение, тогава ще бъда решителен в това да слушам и да се покорявам на Неговите думи. Никой няма да може да ми попречи и няма да се поколебая, дори до сетния ден“. Ето какво означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото.

Предпоставката за това хората да могат да отбягват злото е да имат богобоязливо сърце. Как сърцето става богобоязливо? Като почитаме Бог като велик. Какво означава да почитаме Бог като велик? Това означава, че човек може да оцени всичко, като използва Божиите слова и приема Неговите слова за свой стандарт и критерий, защото знае, че Бог господства над всички неща и се бои от Бог в сърцето си. Това означава да почиташ Бог като велик. Казано с прости думи, да почиташ Бог като велик означава да имаш Бог в сърцето си, да се съобразяваш с Бог, да не се самозабравяш в нещата, които правиш, и да не се опитваш да живееш самостоятелно, а по-скоро да оставиш Бог да поеме контрола. Във всичко, което правите, си мислете: „Вярвам в Бог и следвам Бог. Аз съм само едно малко създание, което Бог е избрал. Би трябвало да се откажа от възгледите, предложенията и решенията, които идват от собствената ми воля, и да оставя Бог да се погрижи за всичко. Бог е моят Господ, моята скала и ярката светлина, която осветява пътя ми във всичко, което правя. Трябва да правя нещата според думите и желанията Му, а не да поставям себе си на първо място“. Това означава да носиш Бог в сърцето си. Когато искаш да направиш нещо, не действай импулсивно или безразсъдно. Първо помисли какво ти казват Божиите думи, дали Бог би ненавиждал твоите действия и дали те са в съответствие с Неговите намерения. Първо се запитай в сърцето си, помисли и размишлявай; не прибързвай. Да си прибързан означава да си импулсивен и да бъдеш мотивиран от разгорещеността и волята на човека. Ако винаги си прибързан и импулсивен, това показва, че Бог не е в сърцето ти. И когато казваш, че почиташ Бог като велик, това не са ли празни думи? Къде е твоята реалност? Ти нямаш реалност и не можеш да уважаваш Бог за Неговото величие. Държиш се като сведущ по всички въпроси, правейки каквото искаш на всяка крачка. В такъв случай, ако кажеш, че имаш богобоязливо сърце, това не е ли глупост? Подвеждаш хората с тези думи. Какво е конкретното проявление на човек, който има богобоязливо сърце? То е, че почита Бог като велик. Конкретното проявление на това, че почита Бог като велик, е, че Бог има място в сърцето му — най-важното място. Той позволява на Бог да бъде негов Господар и да властва в сърцето му. Затова когато нещо се случи, той има сърце, което е покорно на Бог. Не е безразсъден, нито прибързан, не действа необмислено; по-скоро е в състояние да се изправи спокойно и да се смири пред Бог, за да търси истините принципи. Дали правиш нещата според Божието слово, или според собствената си воля и дали позволяваш на собствената си воля, или на Божието слово да вземе превес, зависи от това дали Бог е в сърцето ти. Казваш, че Бог е в сърцето ти, но когато нещо се случи, действаш сляпо, позволявайки си да имаш последната дума, отблъсквайки Бог. Това ли е проявлението на това да имаш Бог в сърцето си? Има хора, които могат да се молят на Бог, когато нещо се случи, но след като се помолят, обмислят нещата и си казват: „Мисля, че точно това би следвало да направя. Мисля, че точно онова би следвало да направя“. Винаги следваш собствената си воля и независимо кой общува с теб, ти не го слушаш. Не е ли това проявление на липсата на богобоязливо сърце? Тъй като не търсиш истините принципи и не практикуваш истината, когато кажеш, че почиташ Бог като велик и че имаш богобоязливо сърце, това са просто празни думи. Хората, които нямат Бог в сърцата си и които в сърцата си не са способни да почитат Бог като велик, са хора, които нямат богобоязливо сърце. Хората, които не са в състояние да търсят истината, когато нещо се случи, и които нямат сърце, покорно на Бог, са хора, които нямат съвест и разум. Ако човек наистина има съвест и разум, когато нещо се случи, той естествено ще бъде в състояние да потърси истината. Първо трябва да си помисли: „Вярвам в Бог. Дойдох да се стремя към Божието спасение. Тъй като имам покварен нрав и винаги се смятам за единствения авторитет във всичко, което правя, и винаги вървя против Божиите намерения, трябва да се покая. Не мога да продължа да се бунтувам срещу Бог по този начин. Трябва да се науча да съм покорен на Бог. Трябва да търся какво казват Божиите думи и какви са истините принципи“. Това са мислите и решимостта, които възникват в разума на човека с нормална природа. Това са принципите и нагласата, с които би трябвало да се правят нещата. Когато притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа, тогава притежаваш тази нагласа; когато не притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа, тогава не притежаваш тази нагласа. Следователно да притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа е от решаващо значение и от огромна важност. То е пряко свързано с това хората да разбират истината и да постигнат спасение.