Глава 18
Всяко от Божиите слова съдържа частица от нрава Му. Божият нрав не може да бъде изразен в пълнотата си чрез думи, което е достатъчно, за да покаже какво богатство съдържа Бог в Себе Си. Все пак това, което хората могат да видят и докоснат, е ограничено, както и способностите им. При все че Божиите слова са ясни, хората не успяват напълно да вникнат в тях. Вземете за пример следното: „Всред светкавиците всички видове животни се разкриват в истинската си форма. По същия начин и хората, озарени от Моята светлина, си възстановиха светостта, която притежаваха преди. О, покварен стар свят! Най-сетне той се прекатури в скверната вода и като потъна под повърхността ѝ, се превърна в кал!“. Всяко от Божиите слова съдържа съществото Му и макар и всички хора да познават тези слова, никой не е успял да вникне в значението им. В очите на Бог всички, които Му се съпротивляват, са Му врагове — тоест онези, които са от зли духове, са животни. Оттук можем да наблюдаваме същинското състояние на църквата. Всички хора изследват себе си под озарението на Божието слово, без да са подлагани на лекции, наказание или на пряко отлъчване от страна на други, без да са подлагани на други човешки действия и без другите да им посочват нещата. Постредством този „микроскоп“ те виждат с пределна яснота всичко нездраво в себе си. В Божието слово, всеки вид дух е категоризиран и разкрит в изконната им форма; притежаващите дух на ангели добиват по-силно озарение и просветление, оттам и Божиите слова „възстановили са светостта, която някога са притежавали“. Тези думи почиват на постигнатия от Бог краен резултат. Разбира се, засега този резултат не може да бъде напълно постигнат — това е само предвкусване, от което може да се види Божието намерение. Тези думи са достатъчни, за да покажат, че множество хора ще рухнат сред Божието слово и ще бъдат сразени в постепенния процес на очищение от греховете на цялото човечество. Тук „превръщането в кал“ не противоречи на унищожаването на света с огън от страна на Бог, а „светкавицата“ се отнася за Божия гняв. Когато Бог освободи могъщия Си гняв, целият свят ще преживее всевъзможни катаклизми, като изригващ вулкан. От висотата на небето се вижда, че всякакви беди надвисват над човечеството и се приближават с всеки изминал ден. Гледана отгоре, земята представя различни гледки, наподобяващи предвестниците на земетресение. Широко се разлива течен огън, лавата се лее свободно, планините се изместват и над всичко това блещука студен светлик. Целият свят е потънал в пламъци. Това е сцената на освободения Божи гняв и това е времето на Неговия съд. Никое от създанията от плът и кръв не ще го избегне. Следователно не войни между държавите и конфликти между хората са необходими за унищожението на целия свят; вместо това светът „съзнателно ще се наслаждава“ в люлката на Божието наказание. Никой няма да успее да го избегне; всеки един поотделно ще мине през това изпитание. Отшуми ли то, цялата вселена отново ще заблести със святото сияние и цялото човечество отново ще започне нов живот. А Бог ще застане в покой над вселената и всеки ден ще благославя цялото човечество. Небето вече няма да е непоносимо пусто, а ще възвърне онази жизненост, каквато не е имало от сътворението на света. „Шестият ден“ е точно времето, когато Бог ще начене нов живот. Както Бог, така и човечеството ще навлязат в покой и вселената ще се обнови, освободена от мътилката и нечистотията. Затова Бог каза: „Земята вече не е мъртвешки тиха и неподвижна, небето вече не е пусто и мрачно“. В небесното царство никога не е имало неправда и човешки чувства, нито от човешкия покварен нрав, защото то е извън обсега на сатанинското смущение. Всички „хора“ разбират Божието слово и небесният живот е изпълнен с радост. Всички обитатели на небесните селения са надарени с мъдрост и Божието достойнство. Поради разликите между земята и небето Бог нарича пребиваващите в небесната обител не „хора“, а „духове“. Съществена е разликата между тези две названия — наричаните днес „хора“ са покварени от Сатана, докато „духовете“ не са. Накрая Бог ще промени земните хора в същества, притежаващи свойствата на небесните духове, и така ще ги освободи завинаги от смущението на Сатана. Това е същинското значение на думите: „Моята святост се разпростира над цялата вселена и из цялата вселена“. „В първичното си състояние земята принадлежи на небето, а небето е обединено със земята. Човекът е нишката, свързваща небето и земята. Поради човешката святост, поради обновяването на човека небесата вече не са скрити от земята, а земята вече не е безмълвна към небето“. Това е казано по отношение на хората, притежаващи ангелски духове, и в този момент „ангелите“ отново ще заживеят в мир един с друг и ще възстановят първоначалното си състояние, защото плътта вече няма да ги разделя между земната и небесната сфера. „Ангелите“ на земята ще общуват с ангелите в небесата, земните хора ще опознаят небесните мистерии, а ангелите на небето ще узнаят тайните на човешкия свят. Небето и земята ще се единият без никаква междина между тях. В това се изразява красотата на осъщественото царство. Това е, което Бог ще завърши, и то е нещо, за което копнеят всички хора и духове. Но тези от религиозния свят не знаят нищо от това. Те просто чакат Исус Спасителят да слезе на бял облак и да възнесе душите им, оставяйки разпръснати по цялата земя „отпадъци“ (тук „отпадъци“ обозначава трупове). Та не е ли тази представа споделяна от всички хора? Затова Бог възкликва: „О, религиозен свят! Как да не бъде унищожен от властта Ми на земята?“. Когато Божиите хора на земята бъдат направени цялостни, религиозният свят ще бъде отменен. Това е истинското значение на „властта“, за която говори Бог. Той казва: „Нима е останал някой, който да опозорява името Ми в Моя ден? Всички се взират в Мен с изпълнени с боязън очи, а в сърцата си тайно Ме зоват“. Това рече Той за последствията от разрушаването на религиозния свят. Той изцяло ще се подчини пред Божия престол заради думите Му и ще престане да чака снишаващия се бял облак или да се взира в небето, а вместо това ще застане завоюван пред Неговия престол. Оттам и фразата „в сърцата си тайно Ме зоват“ — това ще бъде изходът за религиозния свят, който Бог напълно ще завоюва. Това е израз на Божието всемогъщество — да повали всички религиозни хора, най-непокорните човеци, така че те никога вече няма да се придържат към представите си, че биха могли да опознаят Бог.
При все че Божието слово неведнъж предрича красотата на царството и описва разнообразните му аспекти от различни гледни точки, поради това, че на хората им липсва способност да възприемат, Неговите слова не успяват да изразят напълно всяко условие на Епохата на царството. Всички слова в Божиите слова са изречени, но хората не са ги разгледали с рентгенова леща и затова продължава да им липсва яснота и разбиране, и дори са озадачени. Това е най-големият недостатък на плътта. Макар че в сърцата си хората искат да обичат Бог, те Му се съпротивляват поради смущението на Сатана, затова Бог неведнъж е насочвал словата си към вцепенените и затъпели хорски сърца, за да ги съживи. Всичко, което Бог разобличава, е сатанинската грозота и затова колкото по-сурови са думите Му, толкова по-опозорен е Сатана, толкова повече се разхлабват оковите около сърцата на човеците и толкова повече се разбужда обичта у хората. Така работи Бог. Тъй като Сатана е прозрян и разобличен, той вече не смее да заема човешките сърца и ангелите вече не са смущавани. Така те възлюбват Бог с целия си ум и сърце. Само по това време ясно се вижда, че в истинската си същност ангелите принадлежат на Бог и Го обичат. Само по този път може да се спази Божието намерение. „Вътре в сърцата на всички човешки същества сега има място за Мен. Вече няма да се натъквам на ненавист или отхвърляне сред хората, защото Моето велико дело вече е осъществено и повече не е възпрепятствано“. Това е значението на гореописаното. Заради смущението на Сатана хората не намират времето да обичат Бог, все са оплетени в светските неща и са подвеждани от Сатана, така че им остава да се лутат. Затова Бог казва, че човешкият род „преживя житейските несгоди, несправедливостите на този свят и неравния път на човешкия свят, но сега той обитава в светлината Ми. Кой не ридае заради беззаконието от вчерашния ден?“. Когато чуят тези слова, хората се чувстват така, сякаш Бог им съчувства като техен спътник в нещастието и в този момент се присъединява към тях, докато те се оплакват. Внезапно усещат болката на човешкия свят и си мислят: „Това е толкова вярно — не изпитах радост от нищо на света. Откакто излязох от утробата на майка си, та до днес аз изживявах човешкия живот и нищичко не спечелих, а страдах толкова много. Всичко е толкова празно! А сега съм толкова покварен от Сатана! Ох! Ако не добия и Божието спасение, когато дойде моментът да умра, няма ли да съм изживял живота си напразно? Дали човешкият живот има смисъл? Неслучайно Бог каза, че всичко под слънцето е празно. Ако Той не беше ме просветлил днес, щях да си остана в мрака. Какво нещастие!“. В този момент в сърцата им се поражда опасение: „Ако не добия Божието обещание, как ще продължа да живея живота си?“. Всеки прочел тези думи ще се просълзи, докато отправя молитвата си. Такава е човешката психика. Невъзможно е тези думи да не предизвикат никакъв отклик в сърцето на човек, освен ако той няма психическо разстройство. Всеки ден Бог разобличава състоянията на всякакъв вид хора. Понякога изразява негодувание от тяхно име. Друг път им помага успешно да превъзмогнат определени обстоятелства. По някой път посочва на хората тяхното „преобразяване“. Иначе хората не биха си дали сметка колко са израснали в живота. Понякога Бог посочва преживяванията на хората в реалността, а друг път им сочи слабостите и недостатъците им. На моменти им поставя нови изисквания или разкрива до каква степен Го разбират. Но Бог също казва: „Изслушал съм искрените думи, изречени от толкова много хора, разказите на толкова много хора за болезнените им преживявания в разгара на страданието; видял съм толкова много, които, сред несгодите, неизменно принасят предаността си към Мен и съм наблюдавал толкова много, докато те вървяха по скалистата пътека в търсене на изход“. Това е описание на положителни герои. Във всеки епизод от „драмата на човешката история“ участват не само положителни, но и отрицателни герои. Затова Бог продължава да разобличава грозотата на тези негативни характери. И така, непоклатимата преданост и безстрашието на „хората на справедливостта“ се разкрива само при съпоставка с „изменниците“. В живота на всички хора има отрицателни фактори, но също така животът на всички без изключение съдържа и положителни фактори. Бог използва и двата, за да разобличи истинските лица на всички хора, така че изменниците да обронят глави и да признаят греховете си, а хората на справедливостта да бъдат насърчени да поддържат предаността си. Божиите думи са с много дълбоко значение. Докато ги четат, хората понякога се превиват от смях, а друг път навеждат глави в мълчание. Понякога потъват в спомени, друг път избухват в горчиви ридания и изповядват греховете си. На моменти се пипкат, на моменти се впускат в търсене. Общо взето, реакциите на хората се променят според различните обстоятелства, при които Бог говори. Когато някой чете Божието слово, страничните наблюдатели погрешно може да го вземат за душевно болен. Помислете върху следните думи: „И така, ожесточените спорове на земята вече ги няма и след като изричам думите Си, различните „оръжия“ на съвременната епоха се изтеглят назад“. Думата „оръжия“ може да накара човек да се залива от смях цял ден, а и всеки път щом си я припомни, човек се смее наум от сърце. Не е ли така? Как да не ѝ се посмее човек?
Докато се смеете, не забравяйте да вникнете в Божиите изисквания към хората и не забравяйте да видите истинското състояние на църквата: „Цялото човечество се е върнало към нормалното си състояние и е започнало нов живот. Заживявайки в нова среда, доста хора се оглеждат наоколо и се чувстват сякаш са навлезли в един съвсем нов свят, поради което не са способни незабавно да се адаптират към настоящата си обстановка и веднага да навлязат в правилния път“. Това понастоящем е истинското състояние на църквата. Не бъдете твърде нетърпеливи в стремежа си незабавно да поведете всички по правилния път. Щом делото на Светия Дух достигне определен етап, всички хора ще навлязат в него, без да го осъзнават. Когато вникнеш в същността на Божието слово, ще разбереш докъде е стигнал Неговият Дух. Божието намерение е: „Аз само въздавам съответстващата „възпитателна“ мярка поради неправедността на човека, за да позволя на всеки да тръгне по правилния път“. Това е Божият начин на говорене и действие, който представлява и конкретният за хората път за практикуване. След това Той посочва на хората друго от състоянията на човешкия род: „Ако хората не желаят да се наслаждават на блаженството, което е в Мен, мога само да се примиря с влеченията им и да ги изпратя в бездънната пропаст“. Божиите изказвания са изчерпателни и не оставят на човеците никаква възможност за оплаквания. Тъкмо в това се състои разликата между Бог и хората. Бог винаги говори на хората откровено и директно. Във всичко, което Бог казва, може да се види искреното Му сърце, което кара хората да отвръщат със същото и им позволява да разкрият сърцата си пред Него, за да може Той да види къде в спектъра на дъгата попадат сърцата им. Бог никога не откликва с шумно одобрение на вярата и обичта на хората, но неизменно поставя изискванията Си към тях и разобличава грозотата им. Това показва, че „духовният ръст” на хората е твърде малък, че „телосложението“ им е твърде слабо и че те се нуждаят от повече „упражнения“, за да компенсират тези недостатъци. Ето защо Бог постоянно „отприщва Своя гняв“ върху хората. Един ден, когато Бог разобличи напълно истинските лица на хората, хората ще бъдат направени пълноценни и Бог ще бъде спокоен. Те вече няма да Го придумват с ласкателства, а Той няма да ги „възпитава“. От този момент насетне хората ще са в състояние да „заживеят самостоятелно“, но сега още не е времето за това. В човеците все още се съдържа много „подправеност“ и са необходими още няколко кръга проверки, и трябва да бъдат устновени още няколко „контролно-пропускателни пункта“, така че хората да плащат своите „дължими мита“ на всички „контролно-пропускателни пунктове“. Ако у тях бъде заловена фалшива стока, тя ще бъде конфискувана, за да не стигне до продажба, а после тази партида контрабандна стока ще бъде унищожена. Не е ли това добър начин за действие?
