Глава 41
Как Бог работи над човека? Разбираш ли го? Ясно ли ти е? А как Той действа в църквата? Какво е разбирането ти за подобни неща? Замислял ли си се някога над тези въпроси? Какво иска да постигне Той чрез Своето дело в църквата? Ясни ли са ти всички тези неща? Ако не, тогава всичко, което правиш, е безполезно и празно! Тези слова докоснаха ли сърцето ти? Само активен напредък, без пасивно отстъпление — това може ли да спази Божиите намерения? Достатъчно ли е глупавото сътрудничество? Какво трябва да се направи, ако не си наясно с виденията? Би ли било нормално да не продължаваш да търсиш? Бог казва: „Веднъж предприех голямо начинание сред хората, но те не го забелязаха, затова трябваше да използвам словото Си, за да им го разкрия малко по малко. Въпреки това хората не можеха да разберат словата Ми и останаха в неведение за целта на Моя план“. Какво означават тези слова? Замисляли ли сте се някога за тази цел? Нима Бог наистина е вършил това насляпо, без никаква цел? Какъв би бил смисълът от това? Наистина ли я поставих безгрижно и безцелно? Ако е така, какъв би бил смисълът? Ако тази цел е неясна и неразбираема за вас, тогава как може да се постигне истинско сътрудничество? Бог казва, че всички стремежи на човечеството са в безбрежните морета, сред празни думи и доктрини. Що се отнася до вашите стремежи, дори ти не си в състояние да обясниш към коя категория принадлежат. Какво иска да постигне Бог в човека? Би трябвало да си наясно с всички тези неща. Дали това е само за да засрамиш големия червен змей по негативен начин? След като посрами големия червен змей, Бог просто ще отиде с празни ръце в планините и ще живее там в уединение? Тогава какво иска Бог? Наистина ли Той иска човешкото сърце? Или иска живота му? Или неговото богатство и имущество? Каква е ползата от тях? Те са безполезни за Бог. Нима Бог е извършил толкова голямо дело над човека само за да го използва като доказателство за Своята победа над Сатана, за да може да прояви Своите „способности“? Няма ли тогава Бог да изглежда доста „незначителен“? Такъв ли е Бог? Като дете, което въвлича възрастните в битки с другите? Какъв би бил смисълът от това? Човек постоянно използва собствените си представи, за да измерва Бог. Веднъж Бог каза: „В годината има четири сезона и по три месеца във всеки сезон“. Човекът се вслуша в тези слова, запомни ги и винаги казва, че има четири сезона в годината и три месеца във всеки сезон. Когато Бог запита: „Колко сезона има в годината? И колко месеца има в един сезон?“, човекът отговаря в съзвучие: „Четири сезона, три месеца“. Човекът винаги се опитва да дефинира Бог посредством правила и сега, навлязъл в ерата на „три сезона в годината, четири месеца в сезона“, човекът остава неосъзнат, сякаш е ослепял, търсейки правила във всичко. И днес човекът се опитва да приложи своите правила към Бог! Човекът е наистина сляп! Нима не вижда, че сега няма „зима“, а само „пролет, лято и есен“? Човекът наистина е глупав! В този момент хората все още не са наясно как да познават Бог. Подобно на човек от 20-те години на миналия век, който смята, че транспортът е неудобен и всички хора трябва да ходят пеша или да водят малко магаренце, че хората трябва да използват маслени лампи, или който вярва, че все още преобладава примитивният начин на живот. Нима всичко това не са представи, които съществуват в човешкия мозък? Защо днес човекът все още говори за милост и любяща доброта? Каква е ползата от това? Това е като бълнуването на стара жена за нейното минало — каква е ползата от тези думи? В края на краищата настоящето си е настояще; може ли времето да се върне 20 или 30 години назад? Всички хора следват течението; защо човекът е толкова тесногръд? Каква е ползата от говоренето за милост и любяща доброта в настоящата епоха на наказание? Милост и любяща доброта — това ли е всичко, което има в Бог? Защо в тази епоха на „брашно и ориз“ хората продължават да сервират „просени люспи и диви зеленчуци“? Това, което Бог не желае да направи, човекът Му го налага. Ако се съпротивлява, е обявен за „контрареволюционер“. Неведнъж е казвано, че изначално Бог не е милостив или любящ, но кой чува? Човекът е твърде нелеп. Сякаш Божието слово няма никакъв ефект. Човекът винаги гледа на словото Ми в различна светлина. Бог през цялото време е тормозен от човечеството, сякаш престъпленията без основание са приписвани на невинни хора — така че кой може да бъде на едно мнение с Бог? Вие винаги сте готови да живеете в Божията милост и любяща доброта, така че какво друго остава на Бог, освен да търпи обидите на хората? Надявам се обаче, че вие ще проучите сериозно как върши делото Си Светият Дух, преди да спорите с Бог. И все пак те призовавам да се вгледаш внимателно в оригиналното значение на Божието слово — не си мисли, че си умен, като смяташ, че Божието слово е „подплатено с неистини“. Няма нужда от това! Кой може да каже колко „подплатено“ е Божието слово? С други думи, освен ако Бог не го казва директно или не го посочва ясно. Недейте да имате такова високо мнение за себе си. Ако от Неговото слово можете да видите пътя на практиката, тогава ще сте изпълнили Неговите изисквания. Какво друго искате да видите? Ако не можете да схванете смисъла дори на толкова очевидно и просто твърдение от Бог като „ще престана да проявявам каквато и да е милост към слабостта на човека“, какъв би бил смисълът от по-нататъшно изучаване и изследване? Без да имате дори най-елементарни познания по механика, бихте ли били квалифицирани да построите ракета? Дали такъв човек няма да е човек, който се хвали напразно? Човекът не разполага с възможностите да върши Божието дело. Това е само Божието въздигане. Просто да Му „служим“, без да знаем какво обича и какво мрази Той — не е ли това рецепта за катастрофа? Хората не познават себе си, но се мислят за необикновени. С какво право? Те нямат представа кое е добро и кое е лошо! Направете усилие да мислите за миналото и да погледнете напред към бъдещето — как ви звучи това? След това опознайте себе си.
Бог разобличи много неща за човешките намерения и цели. Той каза: „Едва тогава видях ясно човешките намерения и цели. Въздъхнах откъм облаците: защо хората винаги действат в свой собствен интерес? Нима Моите наказания не са предназначени да ги доведат до съвършенство? Нима умишлено охлаждам техния ентусиазъм?“. Колко много сте научили за себе си от тези слова? Наистина ли намеренията и целите на човека ги няма? Вие самите вглеждали ли сте се в това? Може и да застанете пред Бог и да се опитате да разберете това: какъв резултат е постигнат от делото на наказанието, което Бог е извършил върху вас? Направили ли сте си извод за това? Може би резултатът е нищожен; иначе вече щяхте да говорите за него в голям мащаб. Какво иска от вас Бог да постигнете? Бог ви е казал много слова — колко от тях сте изпълнили и колко са били изречени напразно? В Божиите очи само няколко от Неговите слова са били изпълнени; причината за това е, че човекът остава в неведение относно първоначалния смисъл на Неговите слова и това, което приема, е само ехо от словата, което стената връща. Това ли е начинът да познаем Божиите намерения? В близко бъдеще Бог ще кара човека да върши още повече от Неговото дело; може ли човекът да извърши това дело с малкия духовен ръст, който има сега? Когато не се отклонява, той е абсурден или пък е арогантен — такава, изглежда, е човешката природа. Трудно Ми е да разбера това: въпреки че Бог е казал толкова много, защо човекът не взема нищо от това присърце? Възможно ли е Бог да говори на шега с човека и да не търси никакъв резултат? Или пък кара човека да изиграе пиеса, наречена „Радост, гняв, скръб и щастие“? Може ли Той да направи човека щастлив за момент, да го накара да плаче в следващия и след това да остави човека сам на себе си, когато човекът е слязъл от сцената? Какви биха били резултатите от това? „Защо изискванията, които имам към човека, винаги остават без резултат? Възможно ли е да искам от куче да се качи на дърво? Да създавам проблеми без причина?“. Всички Божии слова са насочени към действителното състояние на човека. Няма да е зле да се вгледаме във всички хора, за да видим кой живее в рамките на Божието слово. „Дори и сега голяма част от земята продължава да се променя. Ако някой ден земята наистина се промени в друг вид, ще я отхвърля с едно движение на ръката Си — не е ли точно това Моето дело в настоящия етап?“. Наистина, сега Бог върши това дело, но това, което Той каза, че „ще я отхвърля с едно движение на ръката Си“, се отнася за бъдещето, защото всичко трябва да има процес. Сегашното Божие дело клони към това — ясно ли ви е това? Поради недостатъците на човешките мотиви нечистите духове са се възползвали от тази възможност, за да влязат. По това време „земята се променя в друг вид“. Тогава хората ще са претърпели качествена промяна, макар и не промяна в същността си, защото на подобрената земя ще има други неща. С други думи, първоначалната земя е непълноценна, но след подобряването ѝ тя може да бъде използвана. Въпреки това, след като е използвана за определен период от време и вече не се използва, тя постепенно ще се върне към стария си вид. Това е обобщение на следващата стъпка в Божието дело. Бъдещото дело ще бъде по-сложно, защото ще дойде време всички неща да бъдат сортирани според вида си. В крайна сметка, когато нещата приключат, мястото на събирането неизбежно ще бъде в хаос. Човекът няма свои собствени мисли — точно както каза Бог: „Хората са все изпълнители, които припяват на всяка мелодия, която се свири“. Именно защото хората имат това изпълнителско умение да припяват на всяка мелодия, която се свири, Бог извършва следващата стъпка от Своето дело, за да се прицели точно в този недостатък, като по този начин дава възможност на всички тях да поправят този недостатък. Точно защото нямат истински духовен ръст, хората стават тревата, растяща на върха на стената. Ако те действително бяха придобили духовен ръст, биха се превърнали във величествени дървета, които докосват небето. Бог възнамерява да използва част от делото на злите духове, за да усъвършенства част от човечеството, като даде възможност на тези хора напълно да прозрат поведението на злите дяволи и позволи на цялото човечество наистина да опознае „предците“ на тези зли дяволи. Само по този начин човеците могат да прекъснат връзките си с тези дяволи напълно, като не само се отрекат от потомството на злите дяволи, но дори и от предците на злите дяволи. Това е истинската цел на Бог в пълното разгромяване на големия червен змей — да направи така, че цялото човечество да познае истинското лице на големия червен змей и да свали напълно маската му, за да погледне истинското му лице. Това е, което Бог иска да постигне, това е крайната цел на цялото дело, което Той е извършил на земята, и това е, което Той се стреми да осъществи в цялото човечество. Това е известно като направляване на всички неща, за да служат на Бог.
Що се отнася до бъдещото дело, наясно ли сте как ще бъде извършено то? Тези неща трябва да бъдат разбрани. Например: защо Бог казва, че хората никога не се занимават с това, което трябва да правят? Защо Той казва, че има много хора, които не успяват да напишат „домашното“, което Той им е възложил? Как могат да бъдат постигнати тези неща? Замисляли ли сте се някога над тези въпроси? Ставали ли са те теми на разговор за теб? На този етап от делото човекът трябва да бъде накаран да разбере настоящите намерения на Бог. След като това бъде постигнато, тогава могат да се обсъждат други неща — не е ли това чудесен начин да се действа? Това, което Бог иска да постигне в човека, трябва да бъде обяснено ясно, иначе всичко ще бъде напразно и човекът няма да може да навлезе в него, още по-малко да го постигне, и всичко ще бъде празно говорене. Що се отнася до това, което Бог казва днес — намерихте ли път да го приложите на практика? Всички хора изпитват трепетно чувство по отношение на Божието слово. Те не могат да го разберат напълно, но също така се страхуват да не нанесат оскърбление на Бог. Колко от начините да ядем и пием Божиите слова, посочени в днешния ден, са намерени? Повечето хора не знаят как да ядат и пият Божието слово; как може да се реши този проблем? Намерихте ли начин да ядете и пиете в рамките на днешните слова? Как сега се опитвате да съдействате за това? И след като всички вие сте яли и пили словата, по какъв начин ще обсъждате размислите си върху тях? Не трябва ли това да прави човек? Как се избира правилното лекарство за дадена болест? Все още ли се нуждаете от това Бог да отправи директно слово? Необходимо ли е това? Как могат да бъдат изкоренени напълно гореспоменатите проблеми? Зависи от това дали сте в състояние да си сътрудничите със Светия Дух във вашите практически действия. Ако има подходящо сътрудничество, Светият Дух ще извърши велико дело. Ако няма подходящо сътрудничество, а наместо него само объркване, Светият Дух няма да бъде в състояние да разгърне силата Си. „Познавай себе си и познавай врага си, и никога няма да бъдеш победен“. Който и да е изрекъл за първи път тези думи, те могат да бъдат приложени по най-подходящ начин към вас. Накратко, трябва да познавате себе си, преди да можете да познавате враговете си, и едва след като сте направили и двете, ще спечелите всяка битка. Това са все неща, които трябва да правите. Независимо какво иска от теб Бог, трябва само да вложиш всичките си сили в него и се надявам, че в тези последни дни ще покажеш отдадеността си на Бог пред Него. Стига да можеш да виждаш удовлетворената усмивка на Бог, Който седи на престола Си, дори ако този момент е часът на твоята смърт, трябва да се смееш и да се усмихваш, докато затваряш очи. Докато си жив, трябва да изпълняваш последния си дълг към Бог. В миналото Петър бе разпънат на кръст с главата надолу заради Бог; но в тези последни дни ти трябва да удовлетвориш Бог и да изразходваш цялата си енергия заради Него. Какво може да направи за Бог едно сътворено същество? Затова трябва предварително да се предадеш на Бог, за да може Той да те устрои, както желае. Стига това да прави Бог щастлив и доволен, нека Той прави с теб, каквото пожелае. Какво право има човекът да се оплаква?
