Глава 10
Когато се градеше църквата, Бог изобщо не спомена за изграждането на царството, а дори и когато повдигаше въпроса, Той Го правеше по начина, по който говореше, когато се градеше църквата. Щом настъпи Епохата на царството, Бог с един замах отмени въпросите и някои практики от периода на изграждане на църквата и повече не промълви нито дума за тях. Точно в това се състои изначалният смисъл на „Самият Бог“, който е винаги нов и никога стар. Колкото и добре да са правени нещата в миналото, те в крайна сметка са отминали въпроси и затова Бог категоризира тези минали събития като случили се преди Христа, докато сегашната ера е известна като епохата след Христа. Оттук става ясно, че градежът на църквата бе необходимо условие за изграждането на царството; той положи основата за упражняването на царската Божия власт в царството. Градежът на църквата е моментна снимка на днешния ден; Божието дело на земята е съсредоточено най-вече върху тази част — изграждането на царството. Още преди да завърши изграждането на църквата, Бог вече бе направил подготовката за цялото Му предстоящо дело и в подходящия момент официално се зае с делото Си. Затова Бог каза: „Все пак Епохата на царството се различава от миналите времена. Тя не се занимава с поведението на човешкия род; по-скоро Аз слязох на земята, за да осъществя лично Моето дело, което човеците не могат нито да си представят, нито да постигнат“. И наистина, това дело трябва да бъде свършено лично от Бог — никое човешко същество не е в състояние да го извърши; то просто не е по силите на хората. Кой освен Бог би могъл да осъществи такова велико дело сред човечеството? Кой друг би могъл да „изтормози“ човешкия род почти до смърт? Възможно ли е хората да уредят такова дело? Защо Той казва: „Аз слязох на земята, за да осъществя лично Моето дело“? Възможно ли е Божият Дух действително да е изчезнал от цялото пространство? Фразата „Аз слязох на земята, за да осъществя лично Моето дело“ се отнася както до обстоятелството, че Божият Дух се е въплътил, за да върши делото, така и до факта, че Божият Дух очевидно върши делото върху хората. Като осъществява лично Своето дело, Той позволява на множество хора с очите си да видят, че Той е Самият Бог; не е необходимо да търсят внимателно в собствения си дух. При това Той позволява на всички хора да видят с очите си и делото на Духа и да видят, че има съществена разлика между човешката и Божията плът. Същевременно Божият Дух все още върши делото в цялото пространство, из цялата вселена. Всички Божии хора, добили просветление и приели Божието име, виждат как Божият Дух върши делото и така още повече опознават въплътения Бог. Следователно, само ако Божествеността върши делото непосредствено — тоест, ако Божият Дух може да върши делото без ни най-малка пречка — човечеството може да опозапознае Самия практически Бог. Това се има предвид под същината на изграждането на царството.
Точно колко пъти се е въплъщавал Бог? Възможно ли е да е правил това няколко пъти? Защо Той многократно казва: „Веднъж се спуснах в света на хората, наблюдавах и изпитах страданието им, но не успях да осъществя целта на въплъщението Си.“? Дали Бог се е въплъщавал няколко пъти, но нито веднъж не е бил познат от човечеството? Не това се има предвид с това твърдение. Първия път, когато Бог беше въплътен, Неговата цел всъщност не беше хората да Го познаят; по-скоро Той завърши Своето дело и след това „изчезна“ незабелязано, и хората така и нямаха възможността да Го познаят. Хората не можеха да Го познаят напълно, нито пък Той притежаваше напълно значението на въплъщението; ето защо не би могло да се каже, че Той е бил напълно въплътен. При първото въплъщение Бог просто използва физическо тяло, лишено от греховна природа, за да извърши това дело; след като то беше завършено, нямаше нужда от по-нататъшно споменаване. Що се отнася до онези хора, които са били използвани от Бог през вековете, те още по-малко могат да бъдат наречени въплътения Бог. Единствено Самият практически Бог днес, Който е под прикритието на нормална човешка природа, в Когото има пълна божественост и чрез Когото на хората е дадена възможността да Го познаят, може наистина да бъде наречен въплътения Бог. Значението на първото идване на Бог в света е една част от значението на въплъщението, за което се говори днес; то не притежава пълния смисъл на въплъщението. Затова Бог каза: „Без да осъществя значимостта на въплъщението Си“. Преживяването и наблюдаването на страданията на хората, както се казва в Божиите слова, се отнася до Божия Дух и двете въплъщения. Ето защо Бог каза: „Щом започна изграждането на царството, Моето въплътено Аз официално пое Своето служение; тоест, Царят на царството официално встъпи в суверенната Си власт“. При все че изграждането на църквата трябваше да свидетелства за Божието име, делото още не бе започнало официално; едва днес можем да кажем, че се изгражда царството. Всичко извършено преди беше само предвкусване; не беше нещо реално. Макар и да се каза, че царството е започнало, в него още не се извършваше никакво дело. Едва днес, когато делото наистина се извършва в божествеността на Бог и Самият Бог официално започна делото Си, човечеството най-сетне навлезе в царството. Затова твърдението „спускането на царството в света на хората няма само буквално проявление, а в още по-голяма степен има практически аспект, който е част от значението на израза „реалността на практикуването“ предоставя изчерпателно обобщение на всичко, което беше обсъдено по-горе. След това описание Бог обобщава общото състояние на човечеството, като постави хората в състояние на постоянна заетост: „По целия свят всичко живо съществува благодарение на Моята любяща милост и любяща доброта, но същевременно целият човешки род подлежи на Моето правосъдие и на изпитанията, наложени от Мен“. Принципите и правилата, които определят живота на цялото човечество, както са установени от Бог, са следните: ще има моменти на щастие, моменти на неуспехи и дори моменти на облагородяване чрез страдания. Така никому не е отреден живот, изпълнен единствено с горчивина или сладост; всеки живот е съпътстван от превратности. Хората могат да видят не само милостта и любящата доброта на Бог в цялото човечество, но също и правосъдието Му и целият Му нрав. Може да се каже, че всички човеци живеят сред Божиите изпитания, нали? Из целия широк свят хората са заети да търсят изход за себе си. Не са сигурни каква роля играят и някои дори вредят на живота си или го губят напълно заради съдбата. Дори и Йов не беше изключение: макар че и той изтърпя Божиите изпитания, Йов все пак търсеше изход за себе си. Никой никога не е успял да устои твърдо на Божиите изпитания. Поради ненаситността и природата на хората никой не е напълно доволен от сегашното си положение и никой не устоява на изпитанията непоколебимо; всеки рухва под Божието правосъдие. Ако Бог все още се отнасяше сериозно с човечеството и ако продължаваше да има такива строги изисквания към хората, би се случило точно каквото Той казва: „Целият човешки род би рухнал под пламтящия Ми взор“.
Въпреки че началото на изграждането на царството официално е поставено, оръдейният салют все още не е прогърмял официално; това сега е само предсказание за онова, което предстои. Когато целият Божи народ бъде направен пълноценен и всички държави по земята се превърнат в Христово царство, това ще бъде моментът, в който ще проехтят седемте гръма. Настоящият ден е крачка към онзи етап; щурмът е отприщен към онзи ден. Това е Божият план и той ще се осъществи в близко бъдеще. Но всичко, за което говори Бог, вече е постигнато от Него. Следователно е ясно, че държавите по земята са просто замъци в пясъка, които са на път да рухнат — последният ден е надвиснал и големият червен змей ще рухне под Божието слово. За да гарантират, че Божият план е напълно успешен, ангелите са се спуснали в човешкия свят и са започнали да правят всичко по силите си да удовлетворят Бог, а Самият въплътен Бог присъства на бойното поле, за да води война срещу врага. Където е въплътената плът, там врагът е изтребен. Китай ще бъде унищожен първи; той ще бъде заличен от Божията ръка. Бог ще бъде напълно безпощаден към него. Тъй като Божият народ съзрява все повече, това доказва, че големият червен змей се срива още повече — това е ясно видимо за човека. Съзряването на Божия народ е предзнаменование за вражеската гибел. Това частично разяснява значението на израза „да си премерят силите“. Затова Бог многократно напомня на Неговия народ да дава прекрасно свидетелство за Него, за да сложи край на статуса на представите в човешките сърца — представи, които отразяват грозотата на големия червен змей. Бог ползва тези напомняния, за да съживи вярата на хората и по този начин постига резултати в делото Си. Това е, защото Бог каза: „Докъде точно стигат човешките способности? Дали пък да не се заема лично Аз?“. Всички човеци са такива; не само са неспособни, но и често се обезсърчават и разочароват. Затова не могат да опознаят Бог. Той не само съживява вярата им, но отново и отново без тяхно знание многократно им вдъхва сила.
След това Бог започна да говори на цялата вселена. Не само Бог е започнал новото Си дело в Китай, но и в цялата вселена Той е започнал да извършва новото дело на днешния ден. В този етап от делото, тъй като Бог възнамерява да разкрие всички Свои дела по целия свят, преди в крайна сметка да накара цялото човечество, което Го е предало, отново да се предаде пред престола Му, Божието правосъдие все още ще съдържа Неговата милост и любяща доброта. Тъй като по целия свят се случват различни събития, които карат хората да се тревожат, за тях възникват възможности да търсят Бог, така че да могат да се върнат обратно пред Него. Затова Бог казва: „Това е един от начините Ми на работа и несъмнено е спасителен акт за човечеството — това, което му въздавам, е все пак някакъв вид любяща доброта“. Разобличавайки истинското лице на човечеството, Бог е уверен в Своя несравним успех и не среща абсолютно никакви трудности. Това оставя хората да крият лицата си от срам, напълно унизени. Всеки път, когато Бог говори, Той посочва донякъде грозното състояние на хората, така че, докато са спокойни, хората да не забравят да опознават себе си и да не мислят за себепознанието като за стара тема. Според човешката природа, ако Бог спре да изтъква на хората грешките им дори само за миг, те са склонни да станат безпътни и надменни. Ето защо днес Бог също казва: „Хората не ценят титлите, с които ги удостоявам. Мнозина таят оплаквания в сърцата си срещу определението „обслужващи“, а нарека ли ги „Мой народ“, в сърцата на много от тях се поражда любов към Мен. Не се опитвайте да Ме заблудите; очите Ми проучват внимателно всички неща!“. Щом човеците прочетат това твърдение, те веднага се чувстват неудобно. Чувстват, че миналите им действия са били твърде незрели — точно видът мръсни сделки, които оскърбяват Бог. Сега те искат да удовлетворят Бог, но макар да имат огромно желание, им липсва силата да го направят. Наистина те не знаят какво трябва да направят. Без да осъзнават, устремът в сърцата им се разпалва донякъде. Това е ефектът от прочитането на тези слова, след като човек се е успокоил.
От една страна, Бог казва, че Сатана е луд до краен предел, докато от друга страна Той изтъква, че старата природа на повечето хора не се е променила. От това е ясно, че действията на Сатана все още се проявяват чрез хората. Затова Бог често напомня на човеците да не бъдат безпътни, за да не бъдат погълнати от Сатана. Това не само пророкува, че някои човеци ще се разбунтуват; нещо повече — то е тревожна камбана, която бие, за да предупреди всички хора бързо да оставят миналото настрана и да се стремят в днешния ден. Никой не желае да бъде обсебен от демони или завладян от зли духове, затова те приемат Божиите слова като предупреждение. Когато повечето хора полагат всички усилия обаче да се съсредоточат върху Божиите слова и изпадат в тази крайност, Бог на свой ред казва: „Повечето хора Ме чакат да разбуля още тайни, за да се насладят на гледката. Но дори и да разбереш всички небесни тайни, какво от това? Ще те накара ли то да Ме заобичаш още повече? Ще пробуди ли любовта ти към Мен?“. От това е очевидно, че човешкото състояние не се състои в това да използва Божието слово за да познава Бог и да Го обича, а по-скоро за да попълва запасите на тяхното „малко складче“. По този начин, в отговор на тази крайност у хората, Бог използва думи като „да се насладят на гледката“, което отразява как любовта на човеците към Бог все още не е напълно чиста. Ако Бог не разбулваше тайни, човеците не биха отдавали голямо значение на Неговите слова, а по-скоро биха им хвърляли само бегъл поглед, мяркайки ги набързо, сякаш се възхищават на цветя, докато препускат на кон. Те не биха отделили време внимателно да размишляват или разсъждават върху Божиите слова. Повечето хора не ценят Неговите слова. Никой не полага големи усилия да яде и пие Неговите слова; вместо това те просто ги преглеждат нехайно. Защо Бог говори сега по по-различен начин, отколкото в минали времена? Защо всичките Му слова са толкова трудни за разбиране от хората? Някои примери са думата „окича“ в „Аз никога не бих си позволил да ги окича с тези етикети толкова нехайно “, „чисто злато“ в „Дали някой е способен да проумее чистото злато в словата Ми“, предишното Му споменаване на „обработка“ в „без да са претърпели каквато и да е обработка от Сатана“, и други подобни фрази. Човеците не разбират защо Бог говори по този начин, защо говори в такъв шеговит, хумористичен и провокативен тон. Именно това е едно от проявленията на целта, която Бог се стреми да постигне чрез Своите слова. Още от самото начало човеците винаги са били неспособни да проумеят Божието слово и е изглеждало така, сякаш всички Негови слова са съвсем сериозни. Като добавя съвсем лека нотка на хумор и вмъква няколко термина тук и там, Той разведрява настроението със Своето слово и позволява на човеците донякъде да се отпуснат. Правейки това, Той постига още по-голям ефект, давайки възможност на всеки човек да разсъждава върху Божието слово.
