Глава 28
Състоянието на хората е такова, че колкото по-малко разбират Божиите слова, толкова по-скептично се отнасят към настоящите Божии способи за работа. Но това не оказва влияние върху Божието дело. Когато Неговите слова достигнат определена точка, сърцата на хората ще променят нагласата си по естествен път. В живота си всички се фиксират върху Божиите слова и също така започват да копнеят за Неговите слова, а поради непрекъснатото Божие разкриване намразват себе си. Въпреки това Бог е изрекъл и много слова от следния вид: „Когато човек възприеме напълно всички Мои слова, духовният му ръст спазва Моите намерения и молбите му са плодотворни, а не напразни или безплодни. Аз благославям молбите на човечеството, които са искрени, тези, които не са преструвка“. Всъщност хората са неспособни да разберат напълно Божиите слова, те могат да схванат само повърхността. Бог просто използва тези слова, за да даде на хората цел, към която да се стремят, да ги накара да почувстват, че Бог не върши нещата с лека ръка, а ги върши сериозно; едва тогава те ще имат вярата да се стремят. Макар че всички хора молят само за собственото си благо, а не за Божията воля, Бог не проявява непоследователност. Вместо това словата Му винаги са насочени към човешката природа. Въпреки че повечето хора днес молят, те не са искрени — това е само привидно. Състоянието на всички хора е такова, че „те смятат устата Ми за рог на изобилието. Всички хора искат да придобият нещо от устата Ми, било то държавните тайни, тайните на небето, динамиката на духовния свят или крайната цел на човечеството“. Заради любопитството си всички хора искат да изследват тези въпроси и не желаят да получат нищо от ресурса за живот на Божиите слова. Затова Бог казва: „Твърде много неща липсват в човека: той се нуждае не само от „хранителни добавки“, но и от нещо повече — от „умствена подкрепа“ и „духовно обезпечение“. Именно представите в хората са довели до съвременната негативност и именно защото физическите им очи са твърде „феодални“, в това, което казват и правят, няма енергия и те са нехайни във всичко. Не са ли това състоянията на хората? Не трябва ли хората да побързат и да поправят това, вместо да продължават по същия начин? Каква полза има човек да знае бъдещето? Защо хората реагират, след като прочетат някои от Божиите слова, а останалите Му слова нямат никакво въздействие? Когато Бог казва например: „Аз осигурявам лек за болестта на човека, за да може да се постигне по-добър ефект, за да могат всички да оздравеят и, благодарение на Моето лекарство, да се върнат към нормалността“, как става така, че тези слова нямат никакво въздействие върху хората? Нима всичко, направено от Бог, не е това, което трябва да бъде постигнато от човека? Бог има да извърши дело — защо хората нямат път, по който да вървят? Не е ли това в разрез с Бог? Всъщност има много работа, която хората трябва да свършат — например колко знаят за „големия червен змей“ в думите „Наистина ли мразите големия червен змей?“. Това, че Бог казва: „Защо ви питам толкова пъти?“, показва, че хората все още не познават природата на големия червен змей и че остават неспособни да се задълбочат. Не е ли именно това делото, което човекът трябва да извърши? Как може да се каже, че човекът няма дело за вършене? Ако беше така, какво би било значението на Божието въплъщение? Нима Бог действа нехайно и върши нещата механично? Може ли големият червен змей да бъде победен по този начин?
Бог казва: „Вече започнах и ще пристъпя към първоначалното Си дело на наказание в обиталището на големия червен змей“. Тези слова са насочени към делото в божествеността. Съвременните хора вече предварително са навлезли в наказанието и затова Бог казва, че това е първоначалното дело. Той не кара хората да изтърпяват наказанието на бедствията, а наказанието на словата. Това е така, защото, когато тонът на Божиите слова се промени, хората стават напълно невежи, а след това всички навлизат в наказанието. След като хората преминат през наказанието, „вие официално ще изпълните своя дълг и официално ще Ме възхвалявате по всички земи, во веки веков!“. Това са стъпки в Божието дело — те са Неговият план. Нещо повече, тези Божии хора лично ще наблюдават методите, чрез които големият червен змей бива наказан, затова бедствията официално започват извън тях, в света около тях. Това е едно от средствата, чрез които Бог спасява хората. Вътрешно те са наказани, а външно връхлитат бедствия — това означава, че Божиите слова са изпълнени. Затова хората предпочитат да преминат през наказанието, отколкото да се сблъскат с бедствие, и именно заради това остават. От една страна, това е моментът, до който е стигнало Божието дело; от друга, това е така, за да могат всички хора да познаят Божия нрав. Така Бог казва: „Времето, в което Моят народ Ми се радва, е времето, когато големият червен змей е наказан. Да накарам народа на големия червен змей да се надигне и да се разбунтува срещу него е Моят план и това е методът, чрез който усъвършенствам народа Си, и е чудесна възможност за целия Ми народ да израсне в живота“. Защо Бог изрича тези слова и въпреки това те не привличат вниманието на хората?
Всички страни са обхванати от голям хаос, защото Божият жезъл започна да изпълнява своята функция на земята. Божието дело може да се види в състоянието на земята. Когато Бог казва: „водите ще бучат, планините ще се сриват, големите реки ще се разтварят“, това е първоначалното действие на жезъла на земята, в резултат на което „всички семейства на земята ще бъдат разрушени и всички държави на земята ще бъдат разпокъсани; дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. Всичко, както е било преди на земята, ще бъде разбито от Мен“. Такова ще бъде общото състояние на семействата на земята. Естествено, това не би могло да бъде състоянието на всички; просто за повечето от тях ще бъде така. От друга страна, това се отнася за обстоятелствата, които ще преживеят в бъдеще всички хора от този поток. Това предсказва, че след като преминат през наказанието на словата и невярващите претърпят бедствия, между хората на земята вече няма да има семейни отношения; всички те ще бъдат хора на Синим и всички ще бъдат отдадени в Божието царство. Така дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. И така, семействата на хората на земята ще бъдат разделени, разпокъсани на парчета и това ще бъде последното дело, което Бог извършва върху човека. И тъй като Бог ще разпространи това дело из цялата вселена, Той се възползва от възможността да разясни на хората думата „чувства“, като по този начин им позволи да разберат, че Божието намерение е да разедини семействата на всички хора и да покаже, че Бог използва наказанието, за да разреши всички „семейни спорове“ сред човечеството. В противен случай нямаше да има как да се приключи последната част от Божието дело на земята. Финалната част на Божиите слова разкрива най-голямата слабост на хората — всички те живеят в състояние на чувства — и затова Бог не избягва нито един от тях и разкрива тайните, скрити в сърцата на цялото човечество. Защо на хората им е толкова трудно да се отърват от чувствата си? Дали това надхвърля стандартите на съвестта? Може ли съвестта да изпълни Божията воля? Могат ли чувствата да помогнат на хората да преминат през нещастия? В Божиите очи чувствата са Негов враг — нима това не е ясно заявено в Божиите слова?
