28. Не позволявай на завистта да те завладее
През лятото на 2017 г. служех като църковен водач. Поради изискванията на работата, висшестоящият водач уреди сестра Ян Гуан и сестра Чън Син да работят заедно с мен, за да поемат църковните дела, и ми каза да им помагам. След известно време видях, че тези две сестри носят бреме в дълга си и напредват бързо. Не трябваше да се притеснявам за някои неща — сестрите успяваха да ги обсъдят и да се справят с тях подобаващо и сами. В началото това наистина ме радваше, но с времето започна да оставя лош вкус в устата ми. Помислих си: „Аз съм водачът, затова е логично църковните въпроси, било то важни или не, наистина първо да бъдат обсъдени с мен. А сега тези две сестри уреждат някои неща, без да се допитат до мен. Не ме вземат на сериозно! Ако това продължи, няма ли да бъда водач само на хартия?“.
На едно събиране дяконът по поенето спомена Ян Гуан и Чън Син. Тя каза: „Те наистина носят бреме в дълга си. Преди никога не ни достигаха напоители, но след пристигането им не само прехвърлянето става бързо, но и работата по поенето е доста ефективна…“. След като чух това, външно благодарих на Бог, но в сърцето си не бях толкова доволна и усещах как лицето ми гори. Помислих си: „Май другите имат по-високо мнение за тези две сестри, отколкото за мен. Аз съм водач от няколко години, а тези сестри правят това само от няколко дни. Те по-добри ли са от мен?“. Не исках да го приема и не чух нищо, което дяконът по поенето каза след това. След срещата едва се прибрах вкъщи. Същата нощ лежах в леглото, мятах се и се въртях, като не можех да заспя. Всеки път, когато се замислех за казаното от дякона по поенето, много се разстройвах. Бях водач от години, а дори не можех да стъпя и на малкия пръст на две сестри, които току-що бяха започнали да се обучават. Какво щеше да си помисли висшестоящият водач за мен, ако знаеше? Дали щеше да каже, че съм некомпетентна и не съм подходяща за водач? Другите имаха високо мнение за мен, дали сега щяха да си помислят, че тези сестри са по-добри от мен? Дали щяха да подкрепят тях вместо мен в бъдеще? Чувствах се, сякаш Ян Гуан и Чън Син ми бяха откраднали светлината на прожекторите, и бях изпълнена със завист и негодувание към тях. По това време въображението ми се развинти и се боях, че позицията ми не е сигурна. Мълчаливо се окуражавах да върша добра работа, да се стремя да се справям по-успешно във всички наши проекти и да накарам другите да видят, че изобщо не отстъпвам на тези сестри. След това ставах рано и будувах до късно всеки ден. Напреднах с всички важни проекти и бързо разрешавах всички възникнали проблеми, като се боях, че сестрите ще го направят преди мен. Понякога дори се надявах, че ще сбъркат и ще се посрамят. Един ден, докато проверявахме църковните книги, открихме несъответствия в изпратените и получените бройки. Сестрите се занимаваха с разпространението и получаването на книги, и докато те тревожно търсеха причината, аз не само че не помагах, но и се наслаждах на тяхното нещастие, като си мислех: „Смятах, че и двете сте толкова способни — какво ще правите сега?“. С назидателен тон им казах, че ситуацията е сериозна, ако има проблем с църковните книги. Това ги стресира още повече и повлия на състоянието им. Тайно се чувствах доста щастлива: „Да видим дали висшестоящият водач все още ще мисли, че сте по-добри от мен, като допуснахте такава голяма грешка. Ако останете в това негативно състояние, няма да се притеснявам, че застрашавате позицията ми“. Тогава се почувствах леко виновна и осъзнах, че съм прекрачила граница, но не размишлявах повече над това.
По-късно дългът на Чън Син бе коригиран поради някакви причини, така че аз и Ян Гуан останахме да работим заедно. Един ден по време на работно обсъждане забелязах, че висшестоящият водач непрекъснато пита за мнението на Ян Гуан, докато аз стоях настрана и се чувствах пренебрегната. Зачудих се дали водачът не се съсредоточава върху обучението ѝ, защото е по-млада и има по-добри заложби. Почувствах се силно разочарована. В миналото водачът винаги обсъждаше нещата с мен, а сега имаше толкова високо мнение за Ян Гуан. Дали това не показваше, че Ян Гуан е по-добра от мен? Завистта ми отново се надигна. По това време мъмрех Ян Гуан всеки път, когато забелязвах отклонения в работата ѝ, а понякога чисто и просто я пренебрегвах. Втурвах се да ръководя всяко събиране и да разрешавам проблемите на другите, като не ѝ давах възможност да общува. Състоянието ѝ непрекъснато се влошаваше и тя вече не носеше бреме за църковните дела, не се справяше своевременно с някои задачи и това доведе до известни загуби в църковните дела. По това време се чувствах някак виновна. Усещах, че имам много общо с нейното негативно състояние, но не се самоанализирах. Нямах никакво разбиране за собственото си състояние, докато не бях дисциплинирана от Бог.
Един ден изведнъж се разболях и вдигнах температура, а след това развих кашлица. Помислих, че астмата ми отново се е обострила, но по-късно кашлицата ми продължи да се влошава и никакви лекарства не помагаха. Колкото и да исках, не можех да общувам на събирания. Отидох на преглед при лекар и ми съобщиха, че имам тежка бронхиектазия и туберкулоза. Лекарят каза, че това е много сериозно заболяване и че овладяването му с лекарства отнема повече от година. Когато чух това, просто изпаднах в шок и се чувствах наистина нещастна. Бях боледувала от туберкулоза в миналото и беше много трудно да я излекувам. Как се бе върнала отново и защо този път случаят беше толкова сериозен? Тъй като туберкулозата е заразна, не можех да имам никакъв контакт с братята и сестрите. Това означаваше, че нямаше да мога да изпълнявам дълга си. През всичките си години на вяра винаги съм изпълнявала дълг. Дори бях изоставила семейството и работата си, за да отдам всичко. Особено по онова време църковната работа беше много натоварена и аз бях начело на всичко това. Защо се разболях от такова сериозно заболяване? Какво беше Божието намерение? Колкото повече мислех за това, толкова по-зле се чувствах и често се криех под завивката си, докато плачех. Веднъж се помолих на Бог през сълзи: „Боже! Толкова ме боли. Не знам как да премина през това. Моля Те, просветли ме, за да разбера намерението Ти и да мога да науча урок чрез тази болест“.
Един ден по време на духовната си практика прочетох тези Божии слова: Бог казва: „Обикновено, като си изправен пред тежка болест или странна немощ, която те кара да страдаш много, това не е случайно. Без значение дали си болен, или здрав, Божието намерение стои зад това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Придобиването на истината е най-важното нещо във вярата в Бог). Като разсъждавах върху това, осъзнах, че Бог неслучайно е допуснал да се разболея сериозно, че в това определено има Божие намерение. Трябваше сериозно да се изследвам. Молех се и търсех от Бог отново и отново. По време на размишленията си изведнъж осъзнах, че моята постоянна завист към Ян Гуан през този период и непоколебимата ми борба за лична слава и придобивки я караха да се чувства възпряна и това се бе отразило на църковните дела. При тази мисъл се почувствах виновна и изпълнена с разкаяние. Прочетох това в Божиите слова: „Жестоко човечество! Имат ли край интригантството и сплетничеството, кражбите и грабежите един от друг, надпреварата за слава и пари, взаимното избиване? Въпреки стотиците хиляди думи, които Бог е изрекъл, никой не се е вразумил. Хората действат в полза на своите семейства, синове и дъщери, за своите кариери и бъдеще, за постове, суета и пари, за храната, дрехите и плътта. Има ли някой, чиито действия наистина да са заради Бог? Дори и сред онези, които действат заради Бог, малцина са тези, които Го познават. Колко са тези, които не действат в името на собствените си интереси? Колко са тези, които не потискат и не прокуждат други хора, за да защитават собствените си позиции?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Злите със сигурност ще бъдат наказани). „Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и отхвърлят останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и достойно за презрение? Що за нрав е това? Това е злонамереност! Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Бог разкриваше точно моето състояние. Откакто бях видяла тези две сестри да изпълняват дълга си умело, да напредват бързо и да се справят с някои неща, без да се допитват до мен, се чувствах неудобно и си мислех, че не ме уважават. Когато дяконът по поенето ги хвалеше, че са ефективни в дълга си, имах още по-силното чувство, че са заплаха за моята позиция и че са ми откраднали светлината на прожекторите. За да докажа, че съм по-добра от тях и да си гарантирам позицията, аз ги изпреварвах в общението и разрешавах чуждите проблеми на събирания, без изобщо да им дам възможност да общуват. Когато имаше разминаване в бройката на църковните книги, вместо да им помогна да открият причината за това, се радвах на нещастието им и правех хапливи забележки, което ги караше да живеят в негативизъм. Бях много злобна. При тази мисъл се почувствах виновна и изпълнена с разкаяние и се помолих на Бог през сълзи: „О, Боже! Благодарение на Твоята благодат съм в състояние да надзиравам църковните дела, но бях толкова непокорна. Не само, че не изпълнявах добре дълга си и не се отплатих за любовта Ти, но и завиждах на хората с повече способности и се борех за лична слава и придобивки. Поведението ми беше отвратително и противно за Теб. Боже, искам да се покая и променя“.
След това прочетох тези Божии слова: „Когато се изправят пред проблем, някои търсят отговор от други хора, но когато другият човек говори в съответствие с истината, те не го приемат, не са способни да се подчинят и в сърцата си мислят: „Обикновено съм по-добър от него. Няма ли да изглежда, че ме превъзхожда, ако сега послушам предложението му? Не, не мога да го послушам по този въпрос. Просто ще го направя по моя си начин“. След това си намират причина и оправдание, за да отхвърлят мнението на другия. Що за нрав е това, когато човек вижда, че някой е по-добър от него, но се опитва да го потисне, като скалъпва безпочвени слухове за него или прибягва до отвратителни средства, за да го очерни и да подкопае репутацията му, или дори да го стъпче, за да защити мястото си в съзнанието на хората? Това не е просто надменност и самонадеяност. Това е нравът на Сатана. Това е злонамерен нрав. Това, че този човек може да напада и да отчуждава хората, които са по-добри и по-силни от него, е коварно и нечестиво. А това, че не се спира пред нищо, за да унижи хората, показва, че в него има много дяволска природа! Той е склонен да омаловажава хората, да ги набеждава безпричинно, да ги измъчва, понеже живее според нрава на Сатана. Това не е ли злодеяние? Макар да живее така, пак си мисли, че е добре и че е добър човек. Когато обаче види някой по-добър от себе си, е склонен да го измъчва и да го тъпче. Какъв е проблемът тук? Не са ли безскрупулни и своенравни хората, които са способни да извършат такива злодеяния? Такива хора мислят само за собствените си интереси, съобразяват се само с личните си чувства и единствено искат да осъществят своите желания, амбиции и цели. Не ги вълнува колко щети нанасят на делото на църквата, а за да защитят статуса си в съзнанието на хората и собствената си репутация, биха пожертвали интересите на Божия дом. Подобни хора не са ли надменни, самоправедни, егоистични и подли? Такива хора са не само надменни и самоправедни, но са и крайно егоистични и подли. Те изобщо не проявяват внимание към Божиите намерения. Дали такива хора имат богобоязливи сърца? Изобщо нямат богобоязливи сърца. Затова действат безразсъдно и правят каквото си поискат, без да изпитват каквато и да е вина, без изобщо да се притесняват, да се страхуват или тревожат и без да се замислят за последствията. Често постъпват така и винаги са се държали по този начин. От какво естество е подобно поведение? Меко казано, такива хора са твърде завистливи и имат твърде силно желание за лична репутация и статус. Те са прекалено измамни и подмолни. По-точно казано, същността на проблема се състои в това, че тези хора изобщо нямат богобоязливи сърца. Те не се боят от Бог, вярват, че те самите са от първостепенно значение, и смятат, че превъзхождат Бог и истината във всяко отношение. Бог е незначителен и не заслужава да се споменава в сърцата им, там Той няма никакъв статус. Могат ли да практикуват истината хора, които нямат богобоязливи сърца, нито място за Бог в тях? Категорично не. И така, какво вършат, когато обикновено са доволно заети и изразходват доста енергия? Такива хора дори твърдят, че са се отрекли от всичко, за да се отдадат изцяло на Бог, и че са изстрадали много. Всъщност обаче мотивът, принципът и целта, които стоят зад всички техни действия, са в името на собствения им статус и престиж, както и на защитата на всичките им интереси. Смятате ли, че такива хора са ужасни, или напротив? Що за хора вярват в Бог от много години, но изобщо нямат богобоязливи сърца? Те не са ли надменни? Не са ли сатани? А на кои създания най-много им липсва богобоязливо сърце? Освен при зверовете, то липсва при злите и антихристите, дяволите и подобните на Сатана. Те изобщо не приемат истината и изобщо нямат богобоязливи сърца. Способни са на всякакви злодеяния и са врагове на Бог и на Божиите избраници“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). Сякаш Бог беше пред мен и ме съдеше. Мислех, че след като съм била водач дълги години, трябва да съм по-висша и по-добра от другите, затова завиждах и отхвърлях всеки по-способен от мен. Знаех, че тези две сестри имат заложби, че носят бреме и са ефективни в дълга си — това бе добре за църковните дела и за навлизането в живота на братята и сестрите. Ала аз не проявявах внимание към нищо от това, а се интересувах единствено от собствената си репутация и статус. Борех се тайно с тях, като търсех отклонения и недоглеждания в работата им, за да ги разстроя и смутя. В резултат на това те бяха в лошо състояние и вече не носеха бреме в дълга си, което навреди и на църковните дела. За да запазя собствения си статус, понеже завиждах на по-талантливите от мен, аз възпирах тези две сестри, които можеха да вършат истинска работа, до степен да станат негативни. По този начин прекъсвах църковните дела и вредях на интересите на църквата. Нямах никаква човешка природа. Всичко, което разкривах, беше сатанински нрав. Сатана не понася да вижда хората да се справят добре и отчаяно иска те да станат негативни, деградирали и да предадат Бог. Аз действах като слуга на Сатана, като прекъсвах църковните дела. Като църковен водач трябваше да проявявам внимание към Божиите намерения, да развивам хора за църквата, така че моите братя и сестри да могат да изпълняват дълга си. Но вместо това не само че не успях да развия талантливи хора, но и им завиждах и ги потисках. По какъв начин това беше изпълнение на дълга ми? Просто вършех зло и се противопоставях на Бог.
Един ден споделих на една сестра и общувах за завистливото си състояние. Тя ме изслуша и след това сподели с мен примера за завистта на Саул към Давид. Тя каза: „Когато Саул видял, че Бог използва Давид, за да печели войни, и че всички израилтяни го подкрепят, той започнал да завижда на Давид и непрекъснато се опитвал да го убие. В края на краищата Саул е бил отритнат от Бог и е бил наказан“. Като чух това, ме побиха тръпки. Замислих се за цялото си поведение напоследък. Когато тези две сестри постигаха някакви резултати в дълга си, аз им завиждах, възпирах ги и ги потисках на всяка крачка. Не само им създавах трудности, но и се превръщах във враг на Бог. Не бях ли като Саул? При тази мисъл се почувствах малко уплашена и осъзнах, че това са навременният Божи укор и дисциплиниране, които ме спират да върша злини. Ако продължавах да действам по този начин, последствията щяха да бъдат немислими. По-късно разсъждавах отново и отново: Защо, като знаех много добре, че Бог не обича завистта, не можех да спра да изолирам други хора чрез постъпките си? Прочетох откъс от Божиите слова, който гласеше: „Една от най-очевидните характеристики на същината на антихриста е, че той обсебва властта и налага своя собствена диктатура: не слуша никого, не уважава никого и не обръща внимание на никого, каквито и да са силните страни на хората, колкото и правилни да са възгледите им, колкото и мъдри мнения да изразяват, и каквито и подходящи методи да предлагат. Сякаш никой не е достоен да си сътрудничи с него или да се включи в това, което върши, каквото и да е то. Това е нравът на антихристите. Някои хора казват, че това означава да имаш лоша човешка природа. Как обаче това може да се смята за обикновена лоша човешка природа? Това е съвсем сатанински нрав, а такъв нрав е изключително порочен. Защо казвам, че нравът им е изключително порочен? Антихристът изземва всичко от Божия дом и от собствеността на църквата и го третира като своя лична собственост, която трябва да е под негов контрол, и не позволява на никой друг да се намесва в това. Когато върши църковна работа, мисли единствено за собствените си интереси, за собствения си статус и за личната си гордост. Не позволява на никого да накърнява интересите му, камо ли да допусне някой със заложби или някой, който е способен да разкаже за своите свидетелства за преживяване, да застрашава репутацията и статуса му. […] Когато някой се отличи с дадена работа, или когато е способен да говори за истинско свидетелство за преживяване, а Божиите избраници получат от това ползи, духовно извисяване и подкрепа, и всички започнат въодушевено да го хвалят, в сърцето на антихриста се надигат завист и омраза и той се опитва да изолира и потисне този човек. В никакъв случай не допуска такива хора да поемат каквато и да е работа, за да не застрашат статуса му. […] Антихристът си мисли: „Няма как да се примиря с това. Искаш да играеш роля на моя територия и да се съревноваваш с мен. Това е невъзможно. Не си го и помисляй! По-образован си от мен, по-красноречив, по-популярен си и се стремиш към истината по-усърдно от мен. Какво щях да правя, ако трябваше да си сътруднича с теб, а ти ми откраднеш успеха?“. Съобразява ли се с интересите на Божия дом? Не. За какво мисли? Мисли само за това как да запази собствения си статус. Макар антихристът да знае, че е неспособен да свърши истинска работа, той не култивира и не насърчава хората с добри заложби, които се стремят към истината. Насърчава единствено хора, които го ласкаят, които са склонни да се кланят на други, които го одобряват и в сърцата си му се възхищават, които се съгласяват с него, изобщо не разбират истината и нямат проницателност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част)). Бог разкрива, че антихристите не проявяват никакво внимание към църковните дела и искат да монополизират властта. Те поставят църквата под свой контрол и не позволяват на никой друг да се меси. Те изключват и потискат всеки, който представлява заплаха за техния статус, и работят усърдно, за да прикрият силните страни и достойнствата на другите. Действах точно като антихрист. За да затвърдя статута си, продължавах да искам да имам монопол върху властта и да бъда единствената, която командва в църквата. Отстоявах идеи като: „Може да има само един алфа мъжкар“ и „В цялата вселена само аз властвам като пълен господар“, и не оставях никой да ме надмине. Когато две сестри се справяха с някои въпроси и не ги обсъждаха с мен, мислех, че не ме вземат на сериозно и че аз в крайна сметка съм водач, така че църковните въпроси трябва да се отнасят първо към мен. Когато в дълга им възникваха проблеми, ги критикувах, като преувеличавах проблема, и нарочно ги оставях да се посрамват. Лично бях домакин на събирания, без да дам възможност на тези сестри да общуват. Дори говорех пренебрежителни неща за тях зад гърба им, които да накарат надзорника да мисли, че нямат желание да общуват, и на събиранията, на които постоянно бях единственият домакин, винаги наставаше неловко мълчание, все едно цялата заслуга принадлежеше единствено на мен. Нравът ми бе измамен и жесток и вървях по пътя на антихриста. В този момент осъзнах, че без Божия укор и дисциплиниране, и без правосъдието и разкриването на Неговите слова, никога нямаше да видя колко сериозна е природата на моите действия. Не само че бях навредила на моите сестри, с които си партнирах, и ги бях потискала, но и бях извършила прегрешения и злодеяния. По това време изпитвах крайно самообвинение и угризения. Мразех се за това, че съм вършила зло, разкайвах се, че не съм изпълнявала добре дълга си, и се чувствах много задължена на Бог.
След това прочетох още Божии слова: „Като църковен водач трябва не само да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите, но и да се научиш как да откриваш и развиваш талантливи хора, на които в никакъв случай не бива да завиждаш, и които не бива да потискаш. Практикуването по този начин е полезно за делото на църквата. Ако успееш да развиеш няколко стремящи се към истината, които ти съдействат и вършат добре цялата работа, а накрая всички имате свидетелства от опит, това значи, че си водач или работник, който отговаря на критериите. Ако си в състояние да се справяш с всичко в съответствие с принципите, значи, че принасяш предаността си. […] Ако наистина си способен да проявяваш внимание към Божиите намерения, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек и му позволиш да се обучи и да изпълнява дълг, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш преданост към дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). От Божиите слова научих, че водачите и работниците трябва да се съсредоточат върху откриването и развиването на талантливи хора. Потискането им и завистта към тях в името на личните интереси отвращават Бог. Помислих си за съжалението, което изпитвах заради работата си с тези две сестри, и взех решение. Без значение с кого работя в бъдеще, да поставям интересите на църквата на първо място. Веднага щях да препоръчвам всички талантливи хора, които откривах, и щях да изпълнявам отговорностите си. По-късно разкрих и разнищих покварата си пред другите на едно събиране, и докато работех заедно с всички, постоянно си напомнях да сътруднича с тях, да се уча от силните им страни и да не правя нищо, което да прекъсва църковните дела.
След известно време се възстанових малко от болестта си и църквата уреди да се занимавам със създаване на видеоклипове. Не след дълго църквата ме помоли да обуча технически друга сестра. Тя имаше добри заложби и учеше бързо. Помислих си: „Ако тя научи всички тези техники, дали няма да заеме мястото ми? Дали водачът няма да ме гледа с пренебрежение, ако види, че тази сестра учи по-бързо от мен?“. След като си помислих това, вече не исках да я обучавам толкова усърдно. Тогава осъзнах, че не съм в правилното състояние, затова побързах да отправя молитва, като помолих Бог да бди над сърцето ми. Спомних си нещо от Божиите слова: „Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Божиите слова ми послужиха като навременно напомняне и аз се опълчих на неправилните си мисли, и направих всичко възможно да обуча тази сестра. Няколко дни по-късно тя можеше да прави видеоклипове сама. Като работехме заедно, дългът ни станаха малко по-продуктивен. След като преживях това, осъзнах, че хармоничното сътрудничество носи радост и мир в сърцата ни. Само като сътрудничим хармонично, има вероятност да придобием просветлението и напътствието на Светия Дух и да постигнем добри резултати в дълга си. Тази промяна в мен бе постигната изцяло чрез Божиите слова. Благодаря на Бог!
