37. Горчивият урок от това да си лукав и измамен
През 2020 г. се занимавах с проектантска работа в църквата, предимно с чертане. С времето забелязах, че тази дейност протича с по-бавно темпо в сравнение с други задачи. Надзорничката ми отговаряше и за друга работа, затова не следеше нашата в детайли. Започнах да се отпускам. Никой не ме пришпорваше, затова просто изпълнявах рутинни задължения. Мислех си, че всичко е наред, стига да не бездействам и да завършвам по няколко чертежа всеки ден. Работата така или иначе беше лека. Не се налагаше да бързам или да страдам физически. Бях опитна в чертането. Познавах всички принципи и професионални умения. Затова си мислех, че със сигурност ще ме задържат на този дълг и накрая ще бъда спасена. С такава гледна точка нямах никакви ежедневни цели или планове в дълга си. Просто правех колкото можех и бях доволна от постигнатото. Никога не създавах впечатление, че бездействам, но вътрешно бях напълно спокойна. Когато чертаех, ми беше много трудно да се съсредоточа. Веднага щом се появеше съобщение в чата, го преглеждах, отговарях и се захващах с въпроса, без да се замислям дали е нещо важно, или спешно. Пропилявах доста време, без да го осъзнавам. Понякога имахме сутрешни събирания и ако разпределях времето си ефективно, можех да завърша три чертежа за деня. Но още след първия изпадах в самодоволство, като си казвах, че щом сутрешното събиране е изяло половината ден, и два чертежа стигат. Така протаках и в крайна сметка завършвах само два. Не само това — използвах свободното си време, за да гледам новини. Не мислех за навлизането си в живота, нито проявявах внимание към евентуалните проблеми в дълга ми. В онзи период просто полагах труд, без да се съсредоточавам върху четенето на Божиите слова или самоанализа. Проявявах поквара, но не търсех истината, за да я разреша. Смятах, че не срещам конкретни затруднения в професионален план и имам зад гърба си достатъчно проекти, значи се справям добре с дълга си.
Работата ставаше все по-натоварена, но заради бавното ни темпо с чертежите започнахме да изоставаме. Имаше един проект, който всъщност се забави с цял месец. Щом надзорничката научи за това и провери колко работа вършим дневно, осъзна колко слабо ефективни сме и ни скастри наистина сурово за това, че сме проявили мързел и небрежност в дълга си. Каза, че нямаме грам усещане за спешност и че дори като сме видели колко изостава работата, никой не е докладвал за това; и че сме небрежни, не поемаме бреме и протакаме в дълга си, което е пречка за евангелската работа. Думите на надзорничката определено ме разтърсиха. По принцип ми се струваше, че съм прилично ангажирана и върша много — но защо една такава равносметка показваше обратното? Това не ме ли правеше паразит, който живее на гърба на църквата? Ако продължаваше така, щяха да ме освободят и отстранят. След това, под зоркия поглед на надзорничката, ефективността в дълга ми донякъде се подобри. Но при вида на всички чакащи проекти ме обземаше тревога. Особено след като надзорничката започна да следи работата по-изкъсо, понякога задаваше подробни въпроси и проверяваше къде се затрудняваме. Забележеше ли, че работим нехайно, ни повишаваше тон. Дразнех се. Тя раздаваше правосъдие с лекота, но искаше прекалено много. Да не мисли, че това с проектите е лека задача? Аз вече полагах усилия. Може да иска много неща, аз обаче имам само две ръце. Бях в състояние на съпротива, затова не исках да страдам повече, нито да плащам цена. Повърхностните ми усилия да забързам темпото бяха само колкото да забележи надзорничката. Боях се, че ще ме скастрят, ако съм твърде бавна. Имах усещането, че някой ме влачи насила и бях капнала от умора всеки ден. Често си представях колко хубаво би било, ако можех да завърша всички чертежи наведнъж, и дори завиждах на другите сестри — убедена, че техният дълг е далеч по-лек от моя, който се състоеше в безкрайни проекти — ден след ден. Беше отегчително и уморително, а ако работех бавно, щяха да ме скастрят. Възложената задача не ми се нравеше. Понеже не бях в правилното състояние, известно време постоянно ми се спеше. Спях си предостатъчно нощем, но през деня бях като в полусън. Впрягах цялата си енергия, за да мога да работя по проектите. След това забелязах, че двете сестри, с които работех, имаха някои проблеми в работата си. Едната не разбираше принципите и се заяждаше за дреболии, което ни бавеше. Другата все претупваше, а аз само бегло посочих тези неща, без да ги проследя и без да сигнализирам на водача. В крайна сметка ръководителката на екипа разбра за тези проблеми и ги уреди, но дотогава работата ни вече беше изостанала.
Един ден водачът неочаквано ме потърси и каза: „Ти си нехайна, лукава и безотговорна в дълга си. Полагаш усилия само когато някой те пришпорва. Не отдаваш всичко на Бог наистина. С оглед на поведението ти си освободена. Можеш да работиш по проекти на непълно работно време, но без покаяние няма да си нужна занапред“. Разобличаването ми от страна на водача ме остави без думи. Точно така бях изпълнявала дълга си, но тази ситуация ми дойде като гръм от ясно небе. Не можах да приема тази реалност веднага. Признах, че съм забавила църковното дело, и това беше нанесло реална вреда. Бях наистина жалка, изпълнена със съжаление и угризения и можех да почувствам, че Божият праведен нрав не търпи оскърбление от човека. Когато Бог гледа някого, Той не гледа колко добре изглежда поведението му, колко зает изглежда. Той гледа отношението му към истината и дълга му. Но аз имах доста пренебрежително отношение към дълга си, работех нехайно, протаках и все трябваше някой да ме пришпорва. Не се промених, след като ме скастриха, и отдавна бях отвратила Бог. Освобождаването ми беше Божият укор и дисциплиниране. Никой не ми беше виновен — жънех това, което бях посяла. Чувствах се готова да се покоря, истински да се самоанализирам и да се покая, за да компенсирам миналите си прегрешения. Само едно не разбрах: в началото исках да свърша добра работа, как тогава се стигна дотам да изпълнявам дълга си по този начин? Каква беше причината за това? В объркването си се помолих на Бог да ме просвети, за да разбера проблема си.
После прочетох този откъс от Божиите слова по време на духовната си практика: „Ако изпълнявахте дълга си съвестно и отговорно, за по-малко от пет-шест години щяхте да можете да говорите от собствен опит и да свидетелствате за Бог, а различните дейности щяха да бъдат извършени по-ефективно. Вие обаче нито искате да проявявате внимание към Божиите намерения, нито се стремите към истината. Има неща, които не знаете как да направите, затова ви давам точни указания. Няма нужда да мислите, просто трябва да слушате и да се хващате на работа. Това е малкото отговорност, която трябва да поемете, но дори и това не е по силите ви. Къде ви е отдадеността? Никъде не я виждам! Единственото, което правите, е да говорите сладки приказки. В сърцата си знаете какво трябва да правите, но вие просто не практикувате истината. Това е бунтарство срещу Бог, а в основата му лежи липсата на любов към истината. Знаете много добре в сърцата си как да действате в съответствие с истината, просто не го прилагате на практика. Това е сериозен проблем; вие се вглеждате в истината, но не я прилагате на практика. Изобщо не сте хора, които се покоряват на Бог. За да изпълнявате дълг в Божия дом, най-малкото, което трябва да направите, е да търсите истината и да я практикувате и да действате според принципите. Ако не можеш да практикуваш истината в изпълнението на дълга си, къде можеш да я практикуваш? А ако не практикуваш нищо от истината, значи си неверник. Каква е целта ти всъщност, ако не приемаш истината, а още по-малко я практикуваш и само се мотаеш в Божия дом? Да не би да искаш да превърнеш Божия дом в свой старчески дом или в приют за бедни? Ако е така, значи нещо си се объркал — Божият дом не се грижи за използвачи и непрокопсаници. Всеки, който има лоша човешка природа, който не изпълнява дълга си с готовност, който не е годен за изпълнението на дълг, трябва да бъде премахнат; всички неверници, които изобщо не приемат истината, трябва да бъдат отстранени. Някои хора разбират истината, но не могат да я приложат на практика в изпълнението на дълга си. Когато видят проблем, те не го решават, и макар да знаят, че е тяхна отговорност, не дават всичко от себе си. Ако дори не изпълняваш отговорностите, на които си способен, каква стойност и какъв резултат може да има изпълнението на дълга ти изобщо? Има ли смисъл да вярваш в Бог по този начин? Човек, който разбира истината, но не може да я практикува, който не може да понесе трудностите, които трябва да понесе, е негоден за изпълнение на дълг. Някои хора, които изпълняват дълг, всъщност го правят само за да бъдат нахранени. Те са просяци. Мислят, че ако свършат няколко задачи в Божия дом, ще са си осигурили храна и квартира, без да им се налага да си намират работа. Има ли такава изгодна сделка? Божият дом не се грижи за нехранимайковци. Ако някой, който ни най-малко не практикува истината и винаги е нехаен в изпълнението на дълга си, каже, че вярва в Бог, Бог ще го приеме ли? Всички тези хора са неверници, а в Божиите очи са злодеи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум). Докато премислях Божиите слова, се почувствах сякаш Той ме разкрива право в лицето. Описваше точно как изпълнявах дълга си. Спомних си едно след друго нещата, които се бяха случили. Когато забелязах, че надзорничката не следи особено много работата, започнах да се възползвам от това, като проявявах хитрост и лукавост. Не давах вид на човек, който бездейства, но не вършех много. В свободното си време не мислех какви проблеми има в дълга ми или за навлизането ми в живота, а гледах новините от любопитство — в сърцето ми нямаше нищо правилно. Изобщо не си давах сметка как забавям напредъка на работата ни. Донякъде подобрих работната си ефективност, след като бях скастрена от надзорничката, но го правех насила само за да не ме освободят. Противях се и роптаех срещу нейния контрол и надзор и дори се дразнех от това, че изпълнявах дълга си. Чувствах, че това е неблагодарна и трудна работа. Знаех, че една от сестрите, с които работех, само претупваше и бавеше работата, но си затварях очите. Осъзнах, че нямам никаква искреност към дълга си. Изобщо не практикувах истината, нито проявявах внимание към Божиите намерения. Интересувах се само от физическите си удобства и спокойствие. Бях паразит, който търси наготово от църквата. Нямах съвест, нито пък разум! Държах се не по-различно от онези неверници, които се интересуват само от това да ядат до насита и да придобият благословии. Причината да върша дълга си така не беше в липса на професионални умения или разбиране, а в това, че у мен липсваше човешка природа, не търсех истината и ламтях за плътски удобства. Изобщо не бях достойна да изпълнявам дълг в църквата.
В самоанализа си прочетох някои от Божиите слова: „Сега всички Божии избраници практикуват изпълнение на дълга си, а Бог използва това, че хората изпълняват дълга си, за да усъвършенства една група от хора и да отстрани друга. Ето защо именно изпълнението на дълг е това, което разкрива всеки тип човек, и всеки тип измамен човек, неверник и зъл човек бива разкрит и отстранен докато изпълнява дълга си. Хората, които изпълняват дълга си отдадено, са честни хора; тези, които постоянно са нехайни, са измамни, лукави хора, те са неверници; а онези, които причиняват прекъсвания и смущения в изпълнението на дълга си, са зли хора и антихристи. […] В изпълнението на дълга си всички хора биват разкрити — само дай на човека дълг, и много скоро ще се разкрие дали той е честен или измамен човек, и дали обича истината, или не. Тези, които обичат истината, могат да изпълняват дълга си искрено и да поддържат делото на Божия дом; тези, които не обичат истината, ни най-малко не поддържат делото на Божия дом — те са безотговорни в изпълнението на дълга си. Това веднага става ясно за проницателните. Никой, който изпълнява дълга си зле, не обича истината, нито пък е честен човек; всички такива хора ще бъдат разкрити и отстранени. За да изпълняват дълга си добре, хората трябва да имат чувство за отговорност и чувство за бреме. Така работата определено ще бъде свършена подобаващо. Тревожно е само когато човек няма чувство за бреме или отговорност, когато трябва да бъде подканван за всичко, когато винаги е нехаен и се опитва да прехвърли вината, когато възникнат проблеми, което води до забавяне на решаването им. Може ли в такъв случай работата да бъде свършена добре? Може ли такова изпълнение на техния дълг да доведе до резултати? Те не искат да изпълнят нито една от задачите, уредени за тях, и когато видят, че някой друг има нужда от помощ в работата си, не му обръщат внимание. Вършат нещо дребно само когато им наредят, само когато ножът е опрял до кокала и нямат избор. Това не е изпълнение на дълг, а наемен труд! Наемникът работи за работодател, взима дневна надница за всеки изработен ден и почасова надница за всеки изработен час. Той си чака заплатата. Опасява се да не би да свърши някоя работа, без шефът да забележи, страхува се да не би да остане невъзнаграден за нещо, което е изпълнил, и работи само за фасон, което значи, че у него няма никаква отдаденост“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие). „Да вярваш в Бог е да вървиш по правилния път в живота, а човек трябва да се стреми към истината. Това е въпрос на дух и на живот и е различно от стремежа на невярващите към богатство и слава, към увековечаване на собственото им име. Това са различни пътища. В работата си невярващите мислят как да вършат по-малко работа за повече пари и чрез какви съмнителни схеми да изкарат повече. По цял ден кроят как да забогатеят и да увеличат семейното състояние и дори им хрумват безскрупулни средства за постигането на тези цели. Това е пътят на злото, пътят на Сатана и пътят, по който вървят невярващите. Пътят, по който вървят вярващите в Бог, е този на стремежа към истината и придобиването на живота; той е пътят на следването на Бог и на придобиването на истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие). От Божиите слова видях, че невярващите работят с нагласа на работници. Те искат повече пари за по-малко работа, или още по-добре — да им се плаща, без да си мръднат пръста. Когато някой ги проверява, влизат в роля и свършват малко работа, но когато никой не ги гледа, са хитри и измамни. Както и да върви работата, те нямат усещане за неотложност, стига да им се плаща навреме. Осъзнах, че съм абсолютно същата. Когато нямаше натиск или трудности в дълга ми, когато не трябваше да страдам или да плащам цена, чувствах, че този дълг никак не е лош. Мислех, че стига да не бездействам и ако успявах да завърша някакви задачи, нямаше да бъда отстранена, щях да бъда пригодна да остана в църквата и накрая щях да бъда спасена — с един куршум два заека. На пръв поглед не изглеждах мързелива и никой не виждаше проблем, но не се раздавах истински — бях доволна да върша по малко. През останалото време прелиствах маловажна информация, ровех се в какво ли не в търсене на нещо ново. Не спирах да си губя времето. Когато работата ни се забави, се държах така, сякаш не е кой знае какво, и спокойно продължавах както обикновено. Когато бях скастрена и разобличена, вложих малко повече усилия, за да си запазя доброто име и да не бъда освободена, но щом критериите се повишиха, започнах да се противя и да роптая и исках да ме преместят на по-лесен и спокоен дълг. Привидно изпълнявах дълга си, но всъщност вършех задачите, за да види надзорничката. Нямах никаква искреност нито към дълга си, нито към Бог. Исках да платя малка цена в замяна на благословиите на небесното царство. Това беше опит да сключа сделка с Бог. Никога не бях осъзнавала, че съм толкова хлъзгава и лукава личност. Наслаждавах се на всичко, което Бог ми беше дал, и на подкрепата на Неговите слова, но в дълга си търсех само лекота и удобство, като правех това, което ми спестяваше страданията, без изобщо да проявявам внимание към църковното дело или неотложната Божия воля Нямах страх от Бог. Що за изпълнение на дълг бе това? Очевидно бавех църковното дело и бях опортюнист, който живее на гърба на църквата. В размишлението си осъзнах, че бях толкова егоистична и достойна за презрение, защото поддържах сатанински философии като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Идват от хиляди километри да започнат служба за храна и дрехи“ и „Животът е кратък — нека се наслаждаваме“. Тези неща бяха станали моя природа. Като живеех според тях, проявявах внимание само към собствените си плътски интереси чрез действията си. Чувствах, че в живота човек трябва да е добър към себе си, че не си струва да се претоварва или да изнемогва от работа. Свободният и безгрижен живот е прекрасен, а грижите и умората са загуба. Винаги съм подхождала с това отношение към дълга, бях нехайна и мудна, което в крайна сметка забави църковното дело и съсипа собствения ми характер. Бях вярваща, но не практикувах Божиите слова, а вместо това живеех според дяволските думи на Сатана и ставах все по-егоистична, коварна и покварена. Нямах характер и достойнство и не бях достойна за доверие. Дори и един невярващ на работа, ако подхожда към нещата с такава опортюнистична нагласа, може известно време да му се разминава, но рано или късно ще бъде разкрит. А освен това аз изпълнявах дълг в църквата и Бог беше прозрял моите игрички и хитрости. Той видя, че изобщо не Му отдавах всичко, а само отбивах номера. Тогава си дадох сметка — нищо чудно, че на работа постоянно ми се спеше, бях отпаднала и не усещах Божието присъствие. То е защото бях лукава и измамна, а това беше отвратително и омразно за Бог. Той отдавна беше скрил лицето Си от мен. Без делото на Светия Дух станах много безчувствена, така че дори да имах професионалните умения и опит, нямаше да свърша добра работа.
По-късно прочетох още от Божиите слова, които ми изясниха същността на това да си нехаен в дълга, и също така можех да видя, че Божият нрав е ненакърним. Бог казва: „Как трябва да се отнасяш към Божиите поръчения е изключително важно. Това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог ти е поверил, тогава не заслужаваш да живееш в Неговото присъствие и трябва да приемеш наказанието си. Напълно естествено и обосновано е хората да изпълняват поръченията, които Бог им поверява. Това е върховната отговорност на човека и е също толкова важна, колкото и самия му живот. Ако се отнасяш лекомислено към Божиите поръчения, това е най-тежкото предателство спрямо Бог. В това отношение си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият цялостно и задълбочено разбиране за това как да се отнасят към Божиите поръчения и най-малкото трябва да разберат: поверяването на поръчения от Бог на човека е Неговото възхваляване на човека, Неговата специална проява на благодат към човека, то е най-славното от нещата и всичко останало може да бъде изоставено — дори собственият живот — но Божиите поръчения трябва да бъдат изпълнени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). „Веднъж възложих на един човек да свърши нещо. Докато му обяснявах задачата, той внимателно си я записа в тефтерчето. Видях колко старателно си водеше записки — изглеждаше така, сякаш изпитва чувство за бреме към работата и се отнася към нея с внимание и отговорност. След като му възложих задачата, зачаках да чуя как се развиват нещата; минаха две седмици, но той не беше изпратил нито дума. И така, Аз се заех с това да го намеря и го попитах как върви задачата, която му бях дал. Той каза: „О, не! Забравих за нея! Обясни ми отново какво трябваше да направя“. Как ви се струва този отговор? Такова беше неговото отношение към възложената задача. Помислих си: „Този човек наистина не заслужава доверие. Махни се от Мен, и то веднага! Не искам да те виждам повече!“. Така се почувствах. И така, ще ви кажа един факт: никога не бива да свързвате Божиите слова с лъжите на измамник — това е отвратително за Бог. Някои казват, че държат на думата си, че думата им на две не става. Ако е така, когато става въпрос за Божиите слова, могат ли такива хора да действат според тях, когато ги чуят? Могат ли да ги изпълнят със същото внимание, с което вършат личните си дела? Всяко Божие изречение е важно. Той не говори на шега. Каквото каже, хората трябва да изпълняват и да прилагат. Когато Бог говори, Той консултира ли се с хората? Със сигурност не. А задава ли ти въпроси като в тест със затворени отговори? Със сигурност не. Ако можеш да осъзнаеш, че Божиите слова и поръчения са нареждания, че човекът трябва да действа според тях и да ги изпълнява, значи имаш задължението да ги изпълняваш и прилагаш. Ако мислиш, че Божиите слова са просто шега, несериозни забележки, които можеш да изпълниш, но можеш и да не изпълниш — както си решиш, и се отнасяш към тях по този начин, то ти си доста неразумен и негоден да бъдеш наречен човек. Бог никога повече няма да ти проговори. Ако човек действа на своя глава, когато става въпрос за Божиите изисквания, заповеди и поръчения, и се отнася към тях нехайно, значи той принадлежи към онези хора, които Бог ненавижда. За нещата, които ти заповядвам и ти поверявам пряко, ако постоянно се налага да те надзиравам и да те пришпорвам, да те проверявам, ако все Ме караш да се тревожа, да проучвам и да проверявам всичко на всяка крачка заради теб, то трябва да бъдеш отстранен“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трети екскурс: Как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (втора част)). От Божиите слова научих, че всичко, което Той казва, всичко, което изисква, трябва да бъде изпълнено и трябва да се спазва от едно сътворено същество. Ако не приемаме Божиите слова сериозно, а при вършенето на работа винаги се нуждаем от чужд надзор и напомняния, или вършим нещо с неохота само когато някой ни притисне, това по същество означава, че мамим и заблуждаваме Бог, което Го отвращава и изпълва с омраза. Такъв човек не заслужава да чуе Божиите слова или да остане в църквата и трябва да бъде отстранен. Много се уплаших, когато се замислих върху Божиите слова, особено върху частта, в която Той казва: „Този човек наистина не заслужава доверие. Махни се от Мен, и то веднага! Не искам да те виждам повече!“. Изпитвах съжаление и вина за миналите прегрешения при изпълнението на дълга си, а сълзите просто не спираха да се стичат по лицето ми. Като погледнах назад към отношението си спрямо дълга, видях, че то наистина беше крайно пренебрежително, точно както го беше разобличил Бог. Това беше решаващ период за разпространението на царското евангелие, а останалите братя и сестри даваха мило и драго да изпълняват дълга си. Но аз ламтях за плътски удобства, спокойна и нехайна в дълга си, доволна просто да се трудя, без да гоня ефективност, което се отрази на резултатите от работата ми. Бях отпусната, немарлива в дълга си, мотаех се, мислех само за собственото си задоволство. Църквата ми беше поверила важна работа и трябваше да дам всичко от себе си, трябваше да изпълня отговорността си. Вместо това я третирах като капитал, като разменна монета, която мога да използвам, за да живея на гърба на църквата, без изобщо да страдам, да плащам цена, нито да мисля как да подобря работата си. Изпълнявах само най-основния минимум. Не ме интересуваше колко бавно напредвах, нито колко неспокоен беше Бог. Интересуваше ме само да не се изтощавам. Бях разсеяна и невнимателна в дълга си, исках просто да отбия номера и протаках където можех. Бог нямаше никакво място в сърцето ми и изобщо нямах богобоязливо сърце. Това, че бях толкова пренебрежителна към дълга си, не ме ли правеше по-низка и от куче? Кучетата са предани на стопаните си. Независимо дали стопанинът им е до тях или не, те изпълняват отговорностите си и пазят дома му. Предвид начина, по който действах, не бях достойна да продължа да изпълнявам дълг. Заклех се пред себе си, че от този ден нататък ще се покая и ще компенсирам това, което дължа.
След това по време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова, който ми даде път как да изпълнявам дълга си в бъдеще. Божиите слова гласят: „Какво си помисли Ной в сърцето си, щом Бог му заповяда да построи ковчег? Помисли си: „От днес нататък няма нищо по-важно от това да построя ковчега, няма нищо по-значимо и по-спешно от това. Чух словата от сърцето на Създателя, почувствах неотложното Му намерение, затова не трябва да се бавя; трябва да построя ковчега, за който Бог ми говори и който поиска, по най-бързия начин“. Какво беше отношението на Ной? Той не посмя да се отнесе пренебрежително. И как изпълни построяването на ковчега? Незабавно. Той изпълни и приложи всеки детайл от това, което Бог му каза и от това, което Бог му поръча, незабавно и с цялата си енергия, и изобщо не беше нехаен. В общи линии отношението на Ной към повелята на Създателя беше покорство. Той не се отнесе с незаинтересованост към нея, а в сърцето му нямаше нито съпротива, нито безразличие. Напротив — той усърдно се стараеше да разбере намерението на Създателя, докато запомняше всеки детайл. Когато проумя какво е неотложното Божие намерение, той реши да побърза и да изпълни предаденото му от Бог по най-бързия начин. Какво означава „по най-бързия начин“? Означава да изпълни във възможно най-кратък срок работа, която преди би отнела един месец, да я свърши може би три или пет дни преди крайния срок, без въобще да се мотае и без да отлага абсолютно нищо, като придвижва напред целия проект по най-бързия начин. Естествено, докато изпълняваше всеки етап от работата, той полагаше всички усилия да сведе до минимум загубите и грешките и да не му се налага да преправя нещо вече направено; той също така завършваше всеки етап и всяка процедура навреме, и то добре, което гарантираше качеството на работата му. Това е истинско проявление на това да не се мотаеш. И така, какви са предпоставките за това, че той не можеше да не се мотае? (Чул е Божията повеля.) Да, такива бяха предпоставките и обстоятелствата за това. Е, защо Ной успя да не се мотае? Някои казват, че Ной е притежавал истинско покорство. И така, какво притежаваше, че да постигне такова истинско покорство? (Проявяваше внимание към Божието сърце.) Точно така! Това е то да имаш сърце! Хората, които имат сърце, са способни да проявят внимание към Божието сърце; тези, които нямат сърце, са празни черупки, глупаци, те не знаят как да са внимателни към Божието сърце. Начинът им на мислене е следният: „Не ме интересува колко спешно Му е това на Бог, ще го направя, както искам; във всеки случай не съм ленив или мързелив“. Това отношение, тази негативност, пълната липса на собствена инициатива — те не са присъщи на човек, който проявява внимание към Божието сърце, нито на човек, който разбира как да проявява внимание към Божието сърце. В такъв случай този човек притежава ли истинска вяра? Определено не. Ной проявяваше внимание към Божието сърце, имаше истинска вяра и поради това успя да изпълни Божието поръчение. Следователно не е достатъчно просто да приемеш Божието поръчение и да си склонен да положиш някакви усилия. Трябва също така да проявяваш внимание към Божиите намерения, да даваш всичко от себе си и да бъдеш предан, а това изисква да притежаваш съвест и разум; именно това е, което хората трябва да имат, и това е, което откриваме у Ной“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трети екскурс: Как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (втора част)). От Божиите слова видях, че Ной спечелил Божието одобрение, защото имал истинска вяра в Бог и се съобразявал с волята Му. Когато получил Божието поръчение, той направил построяването на ковчега свой приоритет. Не мислел за физическото си страдание, нито колко трудно щяло да бъде. В онова прединдустриално време построяването на такъв огромен ковчег със сигурност изисквало много физически и умствени усилия, а също така трябвало да понесе и присмеха на околните. При тези обстоятелства Ной устоял цели 120 години, за да изпълни Божието поръчение, и накрая утешил Божието сърце. Ной искрено отдал всичко на Бог и заслужил Божието доверие. А що се отнася до мен, щом нямаше кой да ме пришпорва и наблюдава, се възползвах от възможността да бездействам и хитрувам, да ламтя за плътски удобства, протаках работата, без изобщо да се притеснявам колко много бавя нещата. Наистина нямах човешка природа и не заслужавах Божието спасение. Вече знаех, че вършенето на дълг трябва да бъде като построяването на ковчега от Ной — с реални действия. Трябва да ценя всяка секунда, за да напредвам и да работя по-ефективно. Дори никой да не ме пришпорва или проверява, трябва да бъда отговорна и да правя всичко по силите си. Само така мога да бъда човек със съвест и човешка природа.
След това започнах да планирам времето си. Когато не работех по проекти, използвах свободното си време, за да помагам с друг дълг и внимателно следях собственото си състояние. Всеки ден графикът ми беше препълнен, но се чувствах истински спокойна и бях по-отдадена на дълга си от преди. Понякога, когато някоя от задачите беше почти завършена и отново ме изкушаваше мисълта да се отпусна, или когато чертежите се бавеха, защото не бях организирала добре графика си, ми се искаше да се поглезя, като си казвах, че не съм част от екипа и никой не ме пришпорва, а и помагах и в друга работа, така че беше оправдано да се движа малко по-бавно с проектантската работа. Когато си помислих това, осъзнах, че не съм в правилното състояние, и побързах да потърся истината, за да го разреша. Прочетох следното в Божиите слова: „Когато хората изпълняват дълга си, те всъщност правят това, което трябва. Ако го правиш пред Бог, ако изпълняваш дълга си и се подчиняваш на Бог честно и чистосърдечно, няма ли отношението ти да е много по-правилно? И така, как трябва да прилагаш това отношение към ежедневния си живот? Трябва да превърнеш „почитането на Бог честно и чистосърдечно“ в своя реалност. Щом ти се прииска да се отпуснеш и да действаш през пръсти, щом ти хрумне да хитруваш и да се отдадеш на мързела си, щом се разсееш или предпочетеш да се забавляваш, помисли си: „Дали не съм ненадежден, като се държа така? Дали влагам сърце в дълга си? Не проявявам ли липса на отдаденост, като постъпвам така? Не съм ли недостоен за поръчението, което Бог ми е поверил?“. Така трябва да разсъждаваш върху себе си. Ако установиш, че постоянно си невнимателен и небрежен в дълга си, че не си отдаден и че си наранил Бог, какво трябва да направиш? Трябва да кажеш: „В онзи момент усетих, че нещо не е наред, но не мислех, че това е проблем, и го подминах с пренебрежение. Едва сега осъзнавам, че съм бил нехаен и небрежен, че не съм бил достоен за отговорността, която съм поел. Наистина съм лишен от съвест и разум!“. Открил си проблема и си се опознал до някаква степен; сега вече можеш да се промениш! Отношението ти към изпълнението на дълга ти е било погрешно. Бил си нехаен към него, като към допълнителна работа, и не си влагал сърцето си в него. Ако отново допуснеш да си така нехаен и небрежен, трябва да се помолиш на Бог и да Му позволиш да те дисциплинира и укори. Трябва да имаш тази решимост в изпълнението на дълга си. Само тогава можеш истински да се покаеш. Можеш да се промениш коренно само когато съвестта ти е чиста и отношението ти към изпълнението на дълга ти се е променило“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез често четене на Божиите слова и размишляване върху истината може да има път, който да се следва). Четенето на Божиите слова ми даде повече яснота за пътя на практикуване. Дългът е поръчение, дадено ни от Бог. Без значение дали някой ни наблюдава, или не, трябва да приемем Божията внимателна проверка и да вложим всичко от себе си. Ако винаги имам нужда някой да ме пришпорва, за да свърша нещо, това показва липса на всеотдайност, а дори и хората го намираха за нещо позорно. Не можех да продължавам да бъда такава, а трябваше да имам богобоязливо сърце и да приемам Неговата внимателна проверка. Трябва да проявявам инициатива в дълга си, без да чакам други да ме пришпорват. Когато и в двете работи ставаше напечено и трябваше да платя цена, подреждах графика си предварително и давах най-доброто от себе си, като се опитвах да не бъда нехайна към работата си. Когато подходих към нещата по този начин, след известно време започнах да виждам резултати в дълга си. Трябваше да влагам повече, отколкото преди, и това ми костваше енергия, но изобщо не се чувствах уморена — усещах спокойствие и мир. Когато срещах трудности в дълга си, чрез търсенето на истината придобивах повече неща. Напреднах както в професионалните си умения, така и в навлизането си в живота.
Един ден през юни 2021 г. водачът дойде да говори с мен и ми съобщи, че ме преназначават в екипа. Бях толкова развълнувана, че дори не знаех какво да кажа, и от сърце благодарих на Бог. Преживяването ми беше показало колко мързелива, егоистична и подла бях. Наистина се мразех и вече се научих да ценя възможността да изпълнявам дълг. Също така имах малко богобоязливо сърце. Понякога все още ме домързяваше и тогава се молех на Бог да проучи внимателно сърцето ми. Когато ставах нехайна, лукава и непочтена, молех Бог да ме разобличи, укори и дисциплинира веднага. Откакто прилагам това на практика, станах много по-малко коварна и мързелива от преди и постигнах по-добри резултати в дълга си, което ми носеше истинско удовлетворение. По-късно водачът ми каза, че изпълнявам дълга си много по-добре от преди. Много се развълнувах, като го чух, и се мотивирах. Знаех, че още не давам достатъчно от себе си и трябва да продължа да се трудя упорито. Благодарна съм, че Бог ме укори и дисциплинира, което ми помогна да променя отношението си към своя дълг.
