9. Религията не предлага път към истината

Като дете приех вярата на родителите си в Господ и ревностно я следвах. Активно участвах във всички дейности и инициативи на църквата. Отделях от дохода си десятък за църквата и винаги се включвах в църковните служби. Заради усърдието ми ме направиха църковен дякон, а на 30 вече бях църковен старейшина. Но през всичките ми години на вярваща, едно нещо не ми даваше мира — думите на Господ Исус „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:21-23). Това ме смути. Та нали ние бяхме хората, които проповядваха и работеха в името на Господ и които призоваваха „Господи! Господи!“? Защо Господ заявяваше, че не познава такива хора и че такива хора са злодеи? Нима не изпълнявахме Божията воля, като работехме за Него по този начин? Тогава каква е волята на Господ? Не успявах да намеря отговора.

През март 2020 г. една сестра ме покани да чуя онлайн проповед. Помислих си: „Заради пандемията спряхме да ходим в църквата, така че това е чудесна възможност“. С радост приех поканата. В това онлайн събрание сестра Морийн сподели какво означават мъдрите и неразумните девици, какъв е Христос, дали небесното царство е на небето или на земята и др. Помислих си, че тя дава много добри обяснения. Това бяха все неща, които не успявах да говоря ясно в проповедите си и затова общението с нея много ми допадна. Тя каза „Всички ние, които вярваме в Господ, се надяваме да влезем в небесното царство, но какъв вид хора имат достъп до него?“. После ни прочете следните стихове от Библията: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:21-23). Тя поясни: „Господ казва, че не всички вярващи могат да влязат в царството небесно. Само който изпълнява Божията воля е достоен за там. Тогава какво означава да изпълняваме Божията воля? Мнозина мислят, че щом редовно служат в църквата, четат Библията, молят се и вършат добри дела, изпълняват Божията воля и така си осигуряват влизане в царството, когато Господ се завърне. Но дали е така? Дали в това се състои Божията воля? Юдейските фарисеи вършеха доста добри дела, но при пришествието Си Господ Исус изрази толкова много истини, а те не Го разпознаха и ожесточено го заклеймиха, обвиниха Го и дори приковаха Господ Исус на кръста, като накрая станаха злодеи. От тук виждаме, че да изпълняваме волята на Отца не означава, както си мислим, само да проповядваме евангелието, да четем Библията, да се молим и да извършваме добри дела. Това е само една част от християнския дълг. Тогава точно какво означава да изпълняваме волята на Отца? Библията казва: „Така, бъдете святи, защото Аз съм свят“ (Левит 11:45). „Без освещение никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Виждаме, че Бог изисква от хората да постигнат святост като се освободят от греха, което ще им позволи да се покорят на Бог, да слушат Божието слово, да не съгрешават, да не се противят на Бог и да не Го предават, а покорно да приемат Божието дело дори и когато то се разминава с човешките представи. Само такъв човек изпълнява Божията воля и ще остане в Божието царство. Макар че вярваме в Господ и себеотрицателно Му отдаваме всичките си сили, често лъжем и съгрешаваме. Завиждаме на ближните си, караме се с тях, а когато ни сполетят болести или беди, се оплакваме от Бог, съдим Го и дори Го предаваме. Така ли изпълняваме Божията воля?“. След споделеното от нея внезапно прозрях, че да изпълняваме Божията воля не означава да сме показно дейни, а да се вслушваме в Божието слово, да се подчиняваме на Бог, да не вършим грехове и да не се противим на Бог. Но ние продължаваме както преди — денем съгрешаваме, нощем се изповядваме. Не сме се освободили от греха и не умеем да практикуваме Божието слово. Сполети ли ни неприятност, негодуваме срещу Господ и се оплакваме. Как може да твърдим, че изпълняваме Божията воля?

Впоследствие на всяко събрание Морийн споделяше по няколко думи с мен. За мен тези думи бяха добри, свежи и много мъдри. Постепенно заобичах тези събрания и с нетърпение чаках всяко следващо. Тогава осъзнах, че проповедите, които бях изнасяла, както и проповедите на повечето пастори бяха просто догми, които използвахме, за да насърчим хората. Честно казано, изобщо не разбирахме нито Бог, нито истината, докато общението онлайн с братя и сестри ме караше да се чувствам подхранена, облекчена и свободна. Ако не разбирах нещо в Светото писание или нещо не знаех, въпросите ми бяха добре приети и винаги намирах търсените отговори. На църковните сбирки изобщо не успях да добия толкова много.

По време на едно от събранията Морийн ми изпрати да прочета един пасаж. „Навремето бях наричан Йехова, едно време бях известен на хората и като Месията, а някога хората с обич и почит Ме наричаха Исус Спасителя. Днес Аз вече не съм Йехова или Исус, Когото хората познаваха в онези минали времена. По-скоро Аз съм Бог, завърнал се в сетните дни — Бог, Който ще постави край на епохата. Аз съм Самият Бог, Който се въздига от края на земята с целия Си нрав и преизпълнен с власт, чест и слава. Хората никога не са влизали в досег с Мен, никога не са Ме познавали и винаги са били невежи по отношение на Моя нрав. От създаването на света, та чак до днес нито един човек не Ме е виждал. Това е Бог, Който се явява на хората в сетните дни, но е скрит сред тях. Той пребивава сред хората, истински и реален като жарещото слънце и ослепителния пламък, изпълнен с могъщество и преизпълнен с власт. Няма нито един човек или нещо, които да не бъдат съдени от словата Ми, и нито един човек или нещо, които да не бъдат пречистени чрез горенето на огъня. Накрая безброй страни ще бъдат благословени заради Моите слова и също ще бъдат разбити на парчета заради словата Ми. Така всички хора от сетните дни ще видят, че Аз съм завърналият се Спасител и че съм Всемогъщият Бог, Който завоюва цялото човечество. И всички ще видят, че преди бях принос за грях на човека, но в сетните дни се превърнах в пламъка на ослепителното слънце, изгарящ всички неща, както и в Слънцето на праведността, разкриващо всички неща. Това е Моето дело в последните дни. Приех това име и нося със Себе Си този нрав, за да може всички хора да видят, че Аз съм праведният Бог, изпепеляващото слънце и ослепителният пламък, и за да може всички да почитат Мен, единствения истински Бог, и да съзрат истинското Ми лице: Аз не съм само Бог на израилтяните и не съм само Изкупителят, а по-скоро Аз съм Бог на всички създания на небето, на земята и в океаните“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“). След като го прочетох, Морийн ме попита: „Според теб кой изрича тези думи?“. Бързо си ги препрочетох наум. Усещах в тези думи могъщество и власт, а фразата „Аз съм Всемогъщият Бог, покоряващ цялото човечество“ излъчваше величието на Бог. Бях сигурна, че тези думи са изречени от Бог, защото никой човек не би могъл да каже такова нещо. Не можеше да са изречени от никоя знаменитост, от велика личност или от религиозен водач. Казах на Морийн: „Ясно е, че са изречени от Бог, защото единствено Самият Бог знае какви са следващите Божии стъпки и никой от човеците не би посмял да изрече: „Навремето бях наричан Йехова, едно време бях известен на хората и като Месията, а някога хората с обич и почит Ме наричаха Исус Спасителя“. След като чу отговора ми, тя рече въодушевено: „Амин! Това е Божият глас! Който умее да разпознае Божието слово е благословен от Бог“. Не бях срещала тези думи в Библията и затова попитах какъв е източникът им. Тогава тя ми каза, че Господ Исус се е завърнал и сега е Всемогъщият Бог, Спасителят. Всемогъщият Бог вече е разгърнал свитъка и е счупил седемте му печата. Тези думи са от свитъка. Те са истината, изразена от Бог в сетните дни. Като чух това, много се развълнувах и помислих: „Свитъкът вече е разгърнат? Тогава трябва да побързам да прочета Божието слово!“. А Морийн продължи да ми говори. „Господ Исус се завръща в сетните дни. Явява се и работи под името „Всемогъщ Бог“. Изразил е множество истини и, започвайки от Божия дом, осъществява делото на правосъдието, което се изразява в пълно пречистване и спасение на човеците. Само ако приемем въздаденото чрез Божието слово правосъдие, ще можем да отхвърлим греха и покварата. Тогава ще бъдем пречистени и спасени и ще влезем в небесното царство. Новото име на Бог в сетните дни, Всемогъщият Бог, сбъдва пророчеството в Откровение: „Аз съм Алфа и Омега […] Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият“ (Откровение 1:8). „Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари“ (Откровение 19:6). Йехова, Исус и Всемогъщият Бог са имената на Бог. Макар че Бог приема ново име във всяка епоха, Той е един Бог и един Дух“. Едва след като чух споделеното от нея осъзнах, че новото име на Бог от сетните дни отдавна е предсказано в Откровение, а аз не бях забелязала. Знаех само, че всемогъществото е присъщо на Бог. Не се бях сетила, че „Всемогъщ Бог“ е името, което Бог ще използва при пришествието Си в сетните дни. Бях много щастлива и развълнувана. Оказваше се, че Бог се е завърнал и че Той е Всемогъщият Бог! След това Морийн ми каза: „Всемогъщият Бог се появи и се зае да осъществява делото Си преди 30 години, през 1991 г. Всемогъщият Бог изрази много истини и милиони думи, които са публикувани и достъпни в интернет. Думите Му отекнаха от изтока до запада, в много страни по света. Все повече хора чуват Божия глас и приемат делото на Всемогъщия Бог от сетните дни. Това напълно сбъдва пророчеството на Господ Исус „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27)“. Когато чух това, бях много изненадана. Оказа се, че „Източна светкавица“ представлява Божията поява и Божието дело. Няколко години по-рано бях чела в един вестник, че „Източна светкавица“ свидетелства за Божието пришествие. Но по онова време повечето пастори и старейшини ги заклеймиха и не позволяваха на вярващите да слушат проповедите им. Не мислех, че това е истинският път, и затова не се заех да търся и да изследвам и нямах намерение да чета словото на Всемогъщия Бог. Не бях си представяла, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, който вече 30 години е тук и работи. Притесних се. Чувствах, че много съм изостанала, и затова исках да изчета Божието слово. Мина известно време. Събранията и общението за Божието слово със сестрата ми помогнаха да разбера защо се налага Бог да се въплъти, за да върши делото Си в сетните дни, как Бог въздава правосъдие чрез словото Си, как ще бъдем пречистени чрез правосъдието, за да влезем в небесното царство и още много неща. Всемогъщият Бог разкри всички тези тайнства и изрази много истина. Така се сбъдна пророчеството на Господ Исус „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:13). Сега бях още по-уверена, че Всемогъщият Бог е второто пришествие на Господ Исус. После тя ми изпрати книга с Божието слово. Четях я всеки ден и Божието слово ми даваше духовен ресурс.

След това гледах да присъствам на събранията при всяка възможност, но тъй като все още посещавах и службите в църквата, понякога двете съвпадаха. Запитах се, „Дали да напусна моята църква?“, но 18 години бях служила като старейшина. Мандатите бяха 4-годишни и до края на сегашния оставаше повече от 1 година. Какво щяха да си помислят за мен братята и сестрите ми, ако напусна църквата по средата на мандата си? Нямаше ли да си кажат, че не съм лоялна към Бог, щом си тръгвам с лека ръка? Но после си помислих, че Господ се е завърнал, та трябва ли да оставам в религията? Отлично знаех, че проповедите от амвона вече не подхранваха вярващите. Пасторите повтаряха едно и също — какви знаци е дал Господ Исус и какви чудеса е вършил, за подражателите Му, да обичаме ближния си, да проявяваме търпение и пр. От десетилетия проповядваха тези стари, изхабени догми. Те бяха изтъркани и скучни и като ги повтарях, не можех да подхраня моите братя и сестри. Знаех, че религиозният свят вече е опустял. Бях силно раздвоена и затова се обърнах към Бог: „Боже, искам да напусна църквата, но се колебая. Тревожа се, че братята и сестрите ще злословят против мен. Какво да правя, Боже? Моля те за напътствие“. Както се молех, си помислих какво казва Библията: „Вижте, идват дните, в които ще пратя глад на земята, но не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на словата на Йехова“ (Амос 8:11). „При това Аз удържах от вас и дъжда, когато оставаха още три месеца до жътва; дадох дъжд на един град, а на друг не дадох; едно място се напои, а мястото, на което не валя дъжд, изсъхна“ (Амос 4:7). Сетих се за седемте гладни години в Израел, когато е нямало храна и братята на Йосиф отишли в Египет да помолят за храна. Сега целият религиозен свят страдаше от глад и му липсваше работата на Светия Дух, докато аз ядях и пиех новите Божии думи в Църквата на Всемогъщия Бог, добивах истинска светлина и явно бях напътствана от Светия Дух. Ако не успеех да поддържам това, делото на Светия Дух щеше да ме пропъди. Сега бях намерила църквата с делото на Светия Дух, бях чула Божия глас и бях приветствала Господ и не биваше да оставам в пустошта на религията. От този момент посещавах църквата само ако ме ангажираха за работа, но тъй като бях старейшина, понякога ходех на служби.

Половин година по-късно изгледах онлайн една пиеса, „Мъдрият избор“. Историята дълбоко ме развълнува. Главният герой Ли Мингзи е общински служител. Приема делото на Всемогъщия Бог от сетните дни и то му помага да проумее част от истината. Припомня си годините, в които е работил за китайската компартия и как е съдействал за злите ѝ дела. Осъзнава, че е поел по пагубно лош път и ясно вижда, че само като следва Христос и отдава всичко за Бог, ще добие истината и живота. Отправя към Бог молитва, че е решен да напусне работа и да се отдаде на Бог. Когато научава, жена му бурно възразява, а и роднините му го карат да спре да вярва в Бог. Въпреки че цялото семейство упражнява натиск, той не отстъпва, спори с роднините си и накрая решително напуска работата си и избира да следва Бог. Тогава си помислих, че ако остана в религията и не следвам Бог предано, никога няма да добия истината и Бог ще ме пропъди. При това, общенията за истината ми отвориха очите за факта, че религиозният свят се съпротивлява на Бог. Знаех, че ми е време да изоставя религията.

След като приех делото на Всемогъщия Бог от сетните дни си припомних, че няколко години по-рано Божието дело в сетните дни се бе разпространило в Тайван. По онова време тамошните вестници поместваха думите на Всемогъщия Бог, но религиозните кръгове в Тайван обявиха бойкот на „Източна светкавица“ и много пастори се подписаха под декларацията. Те отдавна бяха научили, че Господ се е завърнал, но не търсеха, не изследваха и скриха от енориашите си вестта за Божието пришествие. Обединиха се, за да се опълчат на Бог и да попречат евангелието на царството да се разпространи в Тайван. Това ми напомняше за свещенослужителите, книжниците и фарисеите отпреди 2 хилядолетия. Те ясно видяха, че в словото и делото на Господ Исус има могъщество и власт, но не признаха, че Господ Исус е Месията, защото се страхуваха, че всички вярващи ще последват Господ Исус, а те ще изгубят положението и приходите си. Затова измислиха фалшиви обвинения и заклеймиха Господ Исус. Ситуацията в днешния религиозен свят е същата. Пасторите се боят, че ако всички приемат Всемогъщия Бог и спрат да ходят в църквата, приношенията ще секнат, а с тях и заплатите им. За да запазят положението и доходите си, те вкупом заклеймиха делото на Всемогъщия Бог от сетните дни и се опълчиха срещу Него. Това ме подсети за думите, с които Господ Исус прокле фарисеите: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат. […] Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:13-15). Тези пастори от традиционната религия добре знаят, че Господ се е завърнал и е изразил много истини, но сами не изследват и мамят хората, спъват стремежа им да изследват новото Божие дело и пречат на вярващите да приветстват Господ. Тези религиозни водачи са толкова омерзителни! Те не следват Господ искрено и са днешните фарисеи.

В едно събрание прочетох следните думи на Всемогъщия Бог: „Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да съответства на Божиите намерения. Всички те са безполезни, подли люде, които стоят нависоко, за да поучават „Бог“. Те са хора, които носят Божието знаме, но умишлено се съпротивляват на Бог, които носят етикета на вярващи в Бог, докато ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са зли дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават стъпването на хората на правилния път, и препъникамъни, възпрепятстващи тяхното търсене на Бог. Те може да изглеждат със „здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които водят хората да се съпротивляват на Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“). Като се замислих над Божието слово осъзнах, че пасторите в религиозния свят получават заплатите си от приношенията, правени от братята и сестрите за Бог, но въпреки това пречат на хората да се обърнат към Бог и така осуетяват шанса им да приветстват Господ и да влязат в небесното царство. Нима не са просто дяволи, поглъщащи хорските души? Също се сетих, че църквите бяха затворени заради пандемията. По време на едно събрание пасторите говореха, че трябва да сложим сергии пред сградата на църковния комитет, на които енориашите да продават реколтата си, за да им помогнем да увеличат поминъка си. В действителност търсеха начин да си гарантират десятъка от братята и сестрите. Като чух това, много се ядосах и бурно възразих. Казах им: „Пастори сте, трябва да ви е грижа за живота на хората, а вие мислите само за пари!“. Главният секретар ми отвърна: „Когато църквата прекратява сбирките, даренията от енориашите намаляват, а това силно вреди на църковните приходи“. Убедих се, че пасторите се интересуваха само от пари и заплати, а не да поят братята и сестрите, за да укрепят вярата им. Те бяха лицемерните фарисеи, за които говореше Господ Исус. Ламтяха за приношенията, правени от братята и сестрите за Бог. Не ги беше грижа за живота на паствата им, пречеха на хората да приветстват Господ и се опитваха да държат вярващите в здрава хватка. Видях по-ясно истинското лице на пасторите. Те бяха абсолютни антихристи, които отричаха Бог и Му се противяха. След толкова години вяра в Господ, най-после разбрах какви са. Най-сетне се пробудих. Благодарих на Бог за милостта Му и че ми даде шанс да чуя Неговия глас и да приема делото Му от сетните дни. Иначе щях да продължа да следвам пасторите в злините им и да се противя на Бог и бих изгубила шанса си за спасение.

Впоследствие изгледах едно видео със словото на Всемогъщия Бог. „Сега вече разбирате ли наистина какво всъщност е вяра в религията и какво е вярата в Бог? Има ли разлика между вярата в религията и вярата в Бог? В какво се състои тази разлика? Изяснихте ли си тези въпроси в дълбочина? Какъв тип човек е обикновеният вярващ в религията? Върху какво се съсредоточава? Как трябва да се формулира вярата в религията? Вярата в религията е признаване, че има Бог, а вярващите в религията правят определени промени в поведението си: не удрят и не ругаят хората, не вършат лоши неща, които вредят на хората, и не извършват разни престъпления, нито нарушават закона. В Неделя те ходят на църква. Такива са вярващите в религията. Това означава, че доброто поведение и честото посещение на сбирки е доказателство, че някой вярва в религия. Когато хората вярват в религия, те признават, че има Бог и мислят, че да вярват в Бог означава да бъдат добри хора; стига да не грешат и да не вършат лоши неща, когато умрат, ще могат да отидат на небето и ще имат добър изход. Тяхната вяра им дава храна на духовно ниво. Следователно вярата в религията може да се определи и по следния начин: да вярваш в религия означава да признаваш в сърцето си, че Бог съществува, да вярваш, че, когато умреш, ще можеш да отидеш на небето, това означава да имаш духовна опора в сърцето си, както и да промениш малко поведението си и да бъдеш добър човек. Това е всичко. Що се отнася до това дали Богът, в Когото вярват, съществува, или не, дали Той може да изрази истината, или не, какво иска от тях — те нямат представа. Те си правят изводи и си представят всичко това въз основа на ученията от Библията. Това е вярата в религията. Вярата в религията е преди всичко стремеж към промяна на поведението и духовна храна. Но пътят, по който тези хора вървят — пътят на преследване на благословии — не се е променил. Не са се променили техните погрешни възгледи, представи и идеи за вярата в Бог. Основата на тяхното съществуване, целите и посоката, които следват в живота си, се основават на идеите и схващанията на традиционната култура и изобщо не са се променили. Такова е състоянието на всеки, който вярва в религията. А какво е вярата в Бог? Какво е Божието определение на вярата в Бог? (Вяра в Божието върховенство.) Това е вярата в съществуването на Бог и вярата в Неговото върховенство — именно това е най-същественото. Да вярваш в Бог означава да се вслушваш в Божиите слова, да съществуваш, да живееш, да изпълняваш дълга си и да се занимаваш с всички нормални човешки дейности, както изискват Божиите слова. Изводът е, че да вярваш в Бог означава да следваш Бог, да правиш това, което Бог иска, да живееш така, както Той иска; да вярваш в Бог означава да следваш Божия път. Нима целите и посоката в живота на хората, които вярват в Бог, не са напълно различни от тези на хората, които вярват в религията? Какво включва вярата в Бог? Тя се отнася до това дали хората са способни да се вслушват в Божиите слова, да приемат истината, да се отърват от покварения нрав, да изоставят всичко, за да следват Бог, и да бъдат предани в дълга си. Тези неща имат пряка връзка с това дали могат да бъдат спасени или не. Вече знаете определението за вярата в Бог. Как тогава трябва да се практикува вярата в Бог? Какво изисква Бог от вярващите в Него? (Да бъдат честни хора и да се стремят към истината, към промяна на нрава и към познаване на Бог.) Какви изисквания има Бог към външното поведение на хората? (Той изисква хората да са благочестиви, да не са леконравни, и да изживяват нормална човешка природа.) Хората трябва да имат елементарно благоприличие на светец и да изживяват нормална човешка природа. Какво тогава трябва да притежава човек, за да има нормална човешка природа? Това се отнася до много истини, които човек трябва да практикува като вярващ. Само ако притежава всички тези истини реалности, човек има нормална човешка природа. Вярва ли някой в Бог, ако не практикува истината? Какви са последствията от това да не практикува истината? Как точно хората трябва да вярват в Бог, за да постигнат спасение, да се покоряват на Бог и да Го почитат? Всички тези неща са свързани с практикуването на Божиите слова и практикуването на много истини. И така, вярата в Бог трябва да се основава на Божиите слова и на Божиите изисквания, а хората трябва да практикуват според Неговите изисквания; единствено това е истинска вяра в Бог — това е да се стигне до същината на въпроса. Практикуването на истината, следването на Божиите слова и животът в съответствие с Божиите слова: това е правилният начин, по който човек трябва да живее; вярата в Бог е свързана с пътя на човешкия живот. Вярата в Бог е свързана с толкова много истини и последователите на Бог трябва да разбират тези истини. Как биха могли да следват Бог, ако не разбират и не приемат истината? Хората, които вярват в религия, само признават, че има Бог и вярват, че има Бог, но те не разбират тези истини, нито ги приемат, затова хората, които вярват в религия, не са последователи на Бог. За да вярваш в религия, е приемливо просто да се държиш добре външно, да си сдържан и да спазваш правилата, както и да имаш духовна храна. Ако човек се държи добре и има опора и храна за духа си, променя ли се пътят му в живота? (Не.) Някои хора казват, че вярата в религията и вярата в Бог са едно и също нещо. Тогава тези хора следват ли Бог? Вярват ли в Бог според Неговите изисквания? Приели ли са истината? Ако някой не прави нито едно от тези неща, то тогава той не е вярващ в Бог или Негов последовател. Най-очевидният начин, по който вярата в религия се проявява у някого, е неприемането на настоящото Божие дело и на истината, която Той изразява. Това е черта, която характеризира вярващите в религията. Те изобщо не са последователи на Бог“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Човек не може да бъде спасен, като вярва в религия или участва в религиозни церемонии“). Божиите думи са толкова правдиви! Представих си, ако бях останала в руслото на религията, без делото на Светия Дух и без подхранването на новото Божие слово. Тогава щях да се придържам само към религиозните правила и обреди и щях да се занимавам с показно добри дела. Когато някой от енориашите изпадаше в униние, аз го подкрепях. Често полагах ръце върху тях, молех се и дейно участвах в службите. Мислех, че така изпълнявам Божията воля. Чак след като прочетох Божиите думи разбрах, че вярвам в религията, а не в Бог. Привидно вършех добри дела, но не практикувах Божието слово и не бях богопослушна. Така нямаше да променя нрава си. Идеята, че щом се трудим усърдно, значи изпълняваме Божията воля, е само пожелателно мислене. Също си спомних, че често съветвах братята и сестрите си да се стремят към Господ и неуморно да работят за Него. Казвах им, че като влязат в рая, ще управляват пет или десет от тамошните градове. Като прочетох Божието слово усетих колко абсурдни и нереалистични неща съм проповядвала. Никой от нас не беше изпитал Божието правосъдие от сетните дни, поквареният ни нрав не беше пречистен, бяхме съвсем неподготвени за Божието царство. Показно добрите дела не са достатъчни за истинската вяра в Бог. Важното е да изпиташ Божието слово и дело, да постигнеш промяна на нрава си, да слушаш Бог и да Го почиташ. Ето това е Божията воля. Сега разбрах, че вярата ми в Господ през призмата на религията, както я изповядвах преди, е била объркана и Бог не би я одобрил. Разбрах, че ако продължа да вярвам в Бог според религиозния канон, никога няма да добия истината. Но после си помислих, че като старейшина се налагаше да ходя на църква. Ако напуснех църквата, със сигурност щяха да ме низвергнат и презрат, другите щяха да решат, че съм предала Господ, и щях да изгубя уважението им. Тази мисъл ме разколеба. Помислих да споделя с тях, че съм приветствала Господ и съм приела Всемогъщия Бог, но си знаех, че щом го кажа, пасторът и другите в църквата ще ме преследват и ще ми попречат. Сърцето ми бе силно раздвоено. Знаех, че рано или късно ще напусна религията, но се чудех как да си подам оставката. Често се молех, търсех Божието напътствие.

По-късно прочетох този пасаж от словото на Всемогъщия Бог: „Бог търси тези, които копнеят за появата Му. Той търси тези, които могат да чуят думите Му, тези, които не са забравили Неговото поръчение и Му отдават сърцата и телата си. Той търси тези, които са покорни като бебета пред Него и не Му се противопоставят. Ако се посветиш на Бог, без да си възпиран от никаква сила или власт, Бог ще погледне към теб с благоволение и ще ти дари Своите благословения. Ако си с високо положение, с почтена репутация, притежаваш изобилно знание, собственик си на многобройни активи и си подкрепян от много хора, но тези неща не ти пречат да дойдеш пред Бог, за да приемеш Неговото призвание и поръчение и да вършиш това, което Бог иска от теб, тогава всичко, което правиш, ще бъде най-значимата кауза на земята и най-справедливото начинание на човечеството. Ако отхвърляш призива на Бог заради своя статус и в името на собствените си цели, всичко, което правиш, ще бъде прокълнато и дори презряно от Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“). Божието слово ми помогна да разбера, че аз няколко пъти се поколебах дали да напусна църквата, защото не можех да се откажа от позицията си на старейшина. Братята и сестрите ми ме почитаха и уважаваха заради положението ми. Отнасяха се различно към мен и никога не ме забравяха, когато разпределяха разни придобивки. Притеснявах се, че напусна ли църквата, ще изгубя всичко това. Ламтях за ранга и за съпътстващите го облаги. Това не беше правилният път, той не допадаше на Бог. Ясно осъзнавах, че трябва да се освободя от оковите на положението си. Ако не променя̀х нещата, щях да поема по пътя на съпротива срещу Бог. Аз не желаех този резултат. Вече не биваше да се тревожа дали братята и сестрите ще престанат да ме уважават. Мнението на околните нямаше значение. За мен беше важно дали ще успея да добия Божието одобрение. Трябваше да съм предана на Бог, а не на светското си положение. Това укрепи решимостта ми да напусна църквата.

Един ден отидох в църквата както обикновено и след неделната служба съобщих на всички, че напускам поста си на старейшина. Това ги изненада и те се опитаха да ме разубедят. След това някои от пасторите ми казаха, че старейшината сключва неотменимо споразумение с Бог. Помислих си: „Господ се е завърнал, изразил е много истини и е осъществил ново дело. Дали още съм длъжна да спазвам този договор и да не приветствам Господ?“. Припомних си как първосвещениците, книжниците и фарисеите по цяла година служеха на Бог в храма, но когато Господ Исус пришества, за да работи, те Го заклеймиха, възпротивиха Му се и Го приковаха на кръста. Това ли е предаността към Бог? Те изобщо не бяха предани на Бог. Всички те се опълчиха срещу Него. Днес Господ Исус се е завърнал и е изразил нови думи. Ако спазех тъй наречения „завет“ и останех в църквата, ако изостанех от новото Божие слово и дело, нямаше да съм лоялна към Бог! Помислих си как Господ Исус рече: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27). Божиите овце трябва да слушат Неговите думи и да Го следват без колебание. Затова въпреки усърдните опити на пасторите, бях непреклонна. Много съм благодарна на Бог, че ме изведе от религията, позволи ми да ям и пия практичното Божие слово и ме дари с делото на Светия Дух. Това ми позволи да усетя неизпитана преди радост и лекота. Вече не бях старейшина и не проповядвах от амвона празните и скучни догми. Вместо това се съсредоточих върху словото на Всемогъщия Бог и всеки ден ми носеше възторг и удовлетворение.

Не след дълго се разчу, че съм напуснала църквата. Два месеца по-късно научих, че една сестра публикувала видео от Църквата на Всемогъщия Бог в една онлайн група и пасторите започнали да изолират църквата. Пуснали съобщение, че тъй като някой напуснал църквата, се налага тя да вземе предохранителни мерки срещу „Източна светкавица“. Тази новина ме натъжи, съжалих пасторите, но това затвърди убеждението ми, че повечето пастори в религиозния свят не харесват истината. По природа ненавиждат истината, противна им е. Въобразяват си, че познават Библията и Бог, но всъщност са слепци, повели други незрящи към пропастта. И до днес много от Божиите овце се лутат отвън и не приветстват Господното пришествие. Мой дълг беше да им проповядвам евангелието на царството, да изпълнявам отговорностите си и да се отплатя за Божията любов. Затова започнах да проповядвам Божието евангелие от сетните дни и видях как искрено вярващите в Бог се стичат при Него, а за мен това е повод за голяма радост и вълнение. Сега дните ми са изпълнени със смисъл. Благодаря на Бог, че ме изведе от религията и ми позволи да следвам Неговите стъпки, че ми позволи да изживея Божието дело от сетните дни. Така се чувствам наистина благословена.