23. Защо не исках да плащам цена в дълга си
В църквата се занимавах с графичен дизайн. Веднъж водачката на екипа ми възложи да създам нов вид изображение. Тъй като тогава нямах много опит и не познавах принципите, нито същината на задачата, въпреки че положих огромни усилия, това, което успях да направя, не беше кой знае колко добро. Редактирах го още няколко пъти, без да видя голямо подобрение. Тогава усетих, че проектирането в този нов стил е наистина трудно. След това, когато водачката на екипа ми каза да направя друго подобно изображение, почувствах доста голяма съпротива. Постоянно мислех как да го прехвърля на някой друг и дори нарочно казах пред водачката на екипа, че не ме бива в този тип дизайн. Тя видя какво си мисля и спря да ми възлага такива задачи. По-късно църковният водач ме помоли да редактирам едно изображение в последния момент и поиска от водачката на екипа да ми даде някои подробни инструкции. Беше доста спешно и трябваше да редактирам формата му въз основа на първоначалната композиция възможно най-бързо и да доизпипам по-детайлните части. Стори ми се просто. Тъй като то вече имаше основната си форма, няколко малки корекции трябваше да са достатъчни. Но водачката на екипа не одобри редакциите ми и ми даде някои предложения как да го поправя. Това ми се стори досадно и не исках да го правя. Имах чувството, че като цяло изображението е добро — беше достатъчно, че можеше да се използва. Наистина ли беше необходимо да се навлиза в такива подробности и да се поправя? Това щеше да коства доста време и енергия. Затова реших да споделя мислите си. Но за моя изненада водачката на екипа ми изпрати това съобщение: „Не влагаш сърце в дълга си, нито се опитваш да постигнеш добри резултати. Винаги се опитваш да си спестиш неприятности и си нехайна. Как можеш да изпълняваш добре дълга си с подобно отношение?“. Като видях всички тези упреци, изпаднах в смут и се почувствах онеправдана: „Наистина ли бях толкова лоша?“. Няколко дни по-късно църковната водачка ме скастри за това, че жадувам за удобствата на плътта и се отдръпвам от всяка трудност. Тя каза, че искам да избегна неприятностите с трудните дизайни и не работя усърдно по тях, че винаги претупвам дълга си и не може да се разчита на мен. Думите ѝ наистина ме засегнаха дълбоко. Дори една сестра, която ме познаваше добре, ми каза без да увърта: „Като дизайнер, ако не влагаш мисъл в създаването на добри дизайни, що за дълг изпълняваш тогава?“. Думите ѝ бяха като студен душ, който ме смрази до мозъка на костите. Почувствах, че времето ми да изпълнявам дълга си вероятно е изтекло — всички знаеха що за човек съм, така че отсега нататък никой нямаше да ми се доверява.
Същата вечер се замислих за всичко, което се беше случило наскоро, и за оценките на другите за мен. Бях много разстроена и се мразех, че разочаровах всички. Защо изпълнявах дълга си по този начин? Плаках ли, плаках. В страданието си прочетох това в Божиите слова: „Когато изпълняват дълг, хората винаги избират лека работа, такава, която не е уморителна и която не изисква да се излагат на природните стихии отвън. Това означава избиране на лесната работа и избягване на тежката и е проявление на ламтене за удобствата на плътта. Какво още? (Винаги се оплакват, когато дългът им ги затруднява и уморява малко, когато е свързан с плащане на цена.) (Постоянно мислят за храна, дрехи и плътски удоволствия.) Всичко това са проявления на ламтене за плътски удобства. Когато такъв човек види, че дадена задача е твърде трудоемка или рискована, той я пробутва на някой друг. Самият той върши само неангажираща работа и се оправдава, като казва, че заложбите му са малки, че му липсва работоспособност и че не може да се нагърби с тази задача — а всъщност постъпва така, защото ламти за удобствата на плътта. […] Има и случаи, когато хората винаги се оплакват от трудности, докато изпълняват дълга си, когато не искат да полагат никакви усилия, когато, щом имат малко свободно време, си почиват, бъбрят безцелно или участват в развлечения и забавления. А когато работата се увеличи и ритъмът и рутината на живота им се наруши, те са нещастни и недоволни от нея. Мрънкат и се оплакват, и започват да изпълняват дълга си нехайно. Това е ламтене за удобствата на плътта, нали? […] Дали хората, които се отдават на удобствата на плътта, са подходящи за изпълнение на дълг? Щом някой повдигне темата за изпълнението на дълга или заговори за плащане на цена и понасяне на трудности, те продължават да клатят глава. Те имат твърде много проблеми, само се оплакват и са негативни към всичко. Такива хора са безполезни, те не са компетентни да изпълняват дълга си и трябва да бъдат отстранени“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). От Божиите слова видях, че да избираш само прости и лесни задачи в дълга си и винаги да прехвърляш по-сложните и трудни неща на другите, не е въпрос на интелект или заложби, а на това да ламтиш за комфорт и да не желаеш да плащаш цена. Като се замисля, когато водачката на екипа ме накара да работя по нов вид дизайн, почувствах, че е трудно, защото тъкмо бях започнала да се уча. Трябваше да страдам, да платя цена, внимателно да го обмисля и да го преработя няколко пъти, за да постигна добър резултат. Тъй като не исках неприятности, се отдръпнах от него и намерих извинение да го прехвърля. Просто исках работа, която да е проста и лесна. Когато църковният водач ме помоли да редактирам едно изображение, водачката на екипа ми даде подробни инструкции, като се надяваше, че мога да се справя по-добре. Въпреки че се съгласих, го смятах за досадно, затова нито го обмислих сериозно, нито вложих усилия, като просто се опитвах да си улесня нещата. Видях, че за каквото и да ставаше дума, не исках да правя нищо, което изисква малко повече мисъл или усилие. Бях загрижена за плътта. Прочетох в Божиите слова: „Такива хора са безполезни, те не са компетентни да изпълняват дълга си и трябва да бъдат отстранени“. Това малко ме уплаши. При изпълнението на дълга си винаги проявявах внимание към плътта и жадувах за удобства, като изобщо не желаех да страдам и да плащам цена. Мислех само как да си спестя неприятности и да не натоварвам сърцето или ума си. В начина, по който изпълнявах дълга си, нямаше никаква искреност или преданост. Мислех си, че ако мога да претупам задачите си и да ги свърша, това е достатъчно. Не само че не играех положителна роля, но и бях повлияла на напредъка на работата. Ако бях продължила по този начин, без да се променя, Бог рано или късно щеше да ме отстрани.
Един ден прочетох още от Божиите слова: „На пръв поглед изглежда, че някои хора нямат сериозни проблеми през времето, когато изпълняват дълга си. Те не вършат никакви откровено зли неща. Не предизвикват прекъсвания или смущения, нито вървят по пътя на антихристите. При изпълнение на дълга си не допускат никакви сериозни грешки или проблеми с принципите, но въпреки това, без да осъзнават, след няколко кратки години са разкрити като хора, които изобщо не приемат истината, като едни от неверниците. Защо това е така? Другите не могат да видят даден проблем, но Бог внимателно проучва най-съкровеното в сърцата на тези хора и вижда проблема. Те винаги са били нехайни и непокаяни в изпълнението на дълга си. С течение на времето те естествено биват разкрити. Какво означава да останете непокаяни? Означава, че макар и да са изпълнявали дълга си през цялото време, те винаги са имали неправилно отношение към него, отношение на нехайство, повърхностно отношение, и никога не са били съвестни, а още по-малко са отдавали цялото си сърце на дълга си. Може и да са полагали малко усилия, но просто са отбивали номера. Не са давали всичко от себе си на дълга си и прегрешенията им са безкрайни. В Божиите очи те никога не са се покаяли. Винаги са били нехайни и в тях никога не е имало промяна — т.е. те не се отказват от злото в ръцете си и не се покайват пред Него. Бог не вижда в тях отношение на покаяние и не вижда обрат в отношението им. Те упорито се отнасят към дълга си и към Божиите поръчения с такова отношение и по такъв начин. През цялото време в този упорит, непримирим нрав няма промяна и нещо повече — те никога не са се чувствали задължени на Бог, никога не са усещали, че тяхното нехайство е прегрешение, злодеяние. В сърцата им няма нито задълженост, нито вина, нито самопорицание, а още по-малко самообвинение. И като минава повече време, Бог вижда, че за този тип хора няма изцеление. Независимо какво казва Бог и колко проповеди са чули или колко от истината са разбрали, сърцето им не се трогва и отношението им не се променя или преобръща. Бог вижда това и казва: „Няма надежда за този човек. Нищо, което казвам, не докосва сърцето му, и нищо, което казвам, не го променя. Няма как да го променя. Този човек не е годен да изпълнява дълга си и да полага труд в Моя дом“. Защо Бог казва това? Защото, когато този човек изпълнява дълга си и върши работа, той постоянно е нехаен. Колкото и да го кастрят, колкото и търпение и снизхождение да проявяват към него, това няма ефект и не може да го накара да се покае или промени истински. Не може да го накара да изпълнява добре дълга си, не може да му позволи да тръгне по пътя на стремеж към истината. Така че този човек не може да бъде изцелен. Когато Бог определи, че даден човек не може да бъде изцелен, ще продължи ли да държи здраво този човек? Няма да го направи. Бог ще го пусне да си отиде“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „По какъв критерий се отсъждат действията и поведението на даден човек като добри или зли? Въпросът е дали в своите мисли, в това, което разкриват, и в това, което вършат, те притежават свидетелството, че прилагат истината на практика и изживяват истината реалност. Ако не притежаваш тази реалност или не я изживееш, несъмнено си злодей. Как се отнася Бог към злодеите? Според Бог твоите мисли и външни действия не свидетелстват за Него, нито унижават и побеждават Сатана; напротив, те позорят Бог и са покрити с петна от позора, който си Му донесъл. Ти не свидетелстваш за Бог, не отдаваш всичко на Бог, нито изпълняваш отговорностите и дълга си към Бог; вместо това действаш заради себе си. Какво означава „заради себе си“? По-точно, това означава заради Сатана. Затова накрая Бог ще каже: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. В Божиите очи действията ти няма да изглеждат като добри дела, а като злодеяния. Те не само няма да получат Божието одобрение, но и ще бъдат осъдени. Какво се надява човек да спечели от такава вяра в Бог? Нима в крайна сметка такава вяра няма да се окаже напразна?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Преди си мислех, че макар да прехвърлях по-трудните и по-сложни проекти, никога не стоях без работа, а понякога работех по даден проект до късно през нощта. Чувствах, че да изпълнявам дълга си по този начин, е достатъчно. От Божиите слова видях, че Той не гледа колко работа сме свършили или колко усилия сме положили, а по-скоро гледа подхода, който имаме към дълга си: дали проявяваме внимание към Божието намерение и дали притежаваме свидетелството за практикуване на истината. Ето как Той решава дали дългът на даден човек ще придобие Неговото одобрение. Макар да изглеждаше, че бях изпълнявала дълга си през цялото време, имах небрежно и нехайно отношение към него; просто проявявах внимание към плътта и си угаждах. Правех всичко, което ми беше лесно, и отхвърлях всичко, което беше трудно, без ни най-малка преданост или покорство. Подобно изпълнение на дълга ми дори не отговаряше на критериите за полагане на труд; това беше опит да заблудя и измамя Бог. Спомних си как водачката на екипа ми възложи някои важни задачи тъкмо когато бях започнала, но понеже винаги претупвах дълга си, като избирах лесни задачи и не проявявах внимание към църковното дело, а само към плътта си, тя спря да ми дава важни проекти. Превърнах се в човек, на когото нито Бог, нито другите хора можеха да разчитат, и който можеше само да полага труд, като върши прости задачи. Като се отнасях към дълга си по този начин, аз не подготвях добри дела, а по-скоро натрупвах прегрешения. Ако не се откажех от това зло и не се покаех пред Бог, с увеличаването на прегрешенията ми Той щеше да ме отритне и щях да бъда напълно разкрита и отстранена от Него. В този момент ми просветна колко опасно е моето отношение към дълга ми и това малко ме изплаши. Също така осъзнах, че този път кастренето ми беше напомняне и предупреждение от Бог за мен. Бях твърде безчувствена и схващах твърде бавно! Ако не бяха другите да ми посочат грешките в лицето, нямаше да разбера, че моето отношение към дълга ми отвращава Бог. Знаех, че трябва незабавно да променя това свое погрешно състояние, да се покая пред Бог и да спра да бъда непримирима и непокорна.
Прочетох още от Божиите слова за състоянието ми относно угаждането на плътта и търсенето на комфорт. Божиите слова казват: „Независимо каква работа вършат някои хора или какъв дълг изпълняват, те са некомпетентни в това, не могат да го поемат и са неспособни да изпълнят каквито и да било задължения или отговорности, които човек трябва да изпълнява. Не са ли те боклук? Все още ли са достойни да се наричат хора? С изключение на глупаците, умствено увредените и тези, които страдат от физически увреждания, има ли някой жив, който не трябва да изпълнява своя дълг и отговорности? Но този тип хора винаги са притворни и мързелуващи и не желаят да изпълняват отговорностите си. Подтекстът е, че не желаят да бъдат порядъчни човешки същества. Бог им е дал възможността да бъдат човешки същества и им е дал заложби и дарби, но те не могат да ги използват при изпълнението на дълга си. Те не правят нищо, а искат да се наслаждават на удоволствия на всяка крачка. Такъв човек годен ли е да се нарече човешко същество? Независимо каква работа им е дадена — дали важна или обикновена, трудна или проста — те винаги са нехайни, притворни и мързелуващи. Когато възникнат проблеми, те се опитват да прехвърлят отговорността за тях на други хора, без да поемат никаква отговорност, и искат да продължат да живеят своя паразитен живот. Не са ли те безполезен отпадък?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). „Кой тип хора са безполезни? Обърканите хора, хората, които пропиляват дните си в безделие. Хората от този тип не са отговорни към нищо, което правят, нито го приемат на сериозно. Те правят бъркотия от всичко. Не се вслушват в думите ти, независимо как разговаряш за истината. Те си мислят: „Ще си претупвам нещата, ако искам. Говори каквото искаш! Във всеки случай в момента изпълнявам дълга си и имам какво да ям, това е достатъчно добре. Поне не трябва да бъда просяк. Ако един ден нямам какво да ям, тогава ще мисля за това. Небето винаги оставя изход за човека. Ти казваш, че нямам съвест или разум и че съм объркан — и какво от това? Не съм нарушил закона. Най-много да имам малки недостатъци в характера, но това не е загуба за мен. Стига да имам какво да ям, всичко е наред“. Какво мислите за тази гледна точка? Казвам ти, обърканите по този начин хора, които пропиляват дните си в безделие, са обречени да бъдат отстранени и няма начин да постигнат спасение. Всички онези, които са вярвали в Бог в продължение на няколко години, но никога не са приели нищо от истината и са без свидетелства за преживяване, ще бъдат отстранени. Нито един няма да оцелее. Боклуците и некадърниците са все паразити и са обречени да бъдат отстранени. Ако водачите и работниците са просто паразити, още по-наложително е те да бъдат освободени от длъжност и отстранени. Объркани хора като тях все още искат да бъдат водачи и работници. Те са недостойни! Те не вършат никаква реална работа, а искат да бъдат водачи. Те наистина нямат никакъв срам!“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). Суровото разобличение от страна на Бог ме накара да осъзная, че ако човек е винаги нехаен в дълга си и никога не поема отговорност, това означава, че е като измет. Ако не влага сърцето си в нищо, ако винаги се скатава, носи се по течението, не изпълнява собствения си дълг или не учи нови умения, значи той е безполезен. Размишлявах и видях, че и аз бях такава в дълга си. Каквато и работа да ми възложеха, не исках да я обмислям сериозно, да страдам или да се стремя към ефективност в дълга си. Бях доволна просто да изглеждам заета и да не безделнича. Нима изпълнението на дълга ми по този начин не бе просто размотаване? Също така ми хрумна, че още от малка винаги бях завиждала на хората от заможни семейства, които нямаха никакви грижи, можеха да пътуват и да имат удобен и лесен живот. Умирах си да имам такъв живот. Чувствах, че тъй като ние, хората, живеем само няколко десетилетия, животът ни без наслада е един напразно изживян живот. След като пораснах, видях, че всички останали работят здраво, за да печелят пари, затова започнах бизнес. Но пак не исках да влагам твърде много енергия и вечно бях погълната от телевизионни предавания и романи. Не обръщах много внимание на бизнеса си и не ме интересуваше дали печеля пари или не. Към края на годината не само че не бях спечелила нищо, но и бях загубила пари. Но и това не ме разстрои твърде много — просто се утешавах с мисълта, че малко загуби нямат значение, стига да има храна на масата. Разбирането ми за живота беше: „Днес има вино — днес се напий, а за утрешния ден не му мисли“ и „Наслаждавай се на момента, защото животът е кратък“. Тъй като бях повлияна от тези сатанински мисли, никога не се занимавах със собствения си дълг и не се стремях към напредък; нямах цел в живота. След като станах вярваща, продължавах да живея с тези мисли. Чувствах, че да си върша винаги дълга без да си давам зор и без напрежение, без да мисля твърде много или да съм под стрес, е чудесен начин на живот. Но всъщност не можех да се нагърбя с никаква работа. Не ставах за нищо, бях просто като измет. Колкото повече размишлявах върху поведението си, толкова повече се изненадвах. Нима не бях точно като онези паразити, които Бог разобличаваше? За да спаси човечеството, Бог не само е изразил словата Си и ни е осигурил истината и живота; Той също така ни е дарил с всичко, от което се нуждаем, за да оцелеем, и ни е позволил да му се радваме в изобилие. Той се грижи за нас и ни защитава, като ни предпазва да не попаднем в капаните на Сатана. Но аз не обръщах никакво внимание. Не знаех как да отвърна на Божията любов в дълга си и вместо това се превърнах в мързелив паразит. Отровена и повлияна от тази сатанинска мисъл, търсех само удоволствия и исках да угаждам на плътта. Никога не бях проявявала сериозно внимание към същинските неща или към това как да изпълнявам добре дълга си, за да удовлетворя Бог. В този момент от моето размишление почувствах, че ми се гади и че се отвращавам от себе си; презирах се. Почувствах, че наистина съм била твърде дълбоко покварена от Сатана. Бях изгубила всякаква съвест и разум и бях станала много безчувствена. Също така видях как Сатана използва тези мисли, за да парализира хората и да ни прави все по-извратени. В крайна сметка се превръщаме в отпадък, точно като ходещи трупове без душа. Толкова съжалявах, че не бях изпълнявала дълга си подобаващо, че не бях направила абсолютно нищо, за да утеша Бог. Чувствах се наистина задължена на Бог и се помолих: „Боже, била съм толкова дълбоко покварена от Сатана. Без Твоето разкриване никога нямаше да видя колко сериозен е проблемът ми. Бях безотговорна в дълга си и нямах човешка природа; радвах се на толкова много от Твоята благодат, но без никога да знам как да се отплатя за любовта Ти. Бях един паразит. Ще се опълча на плътта и ще се покая пред Теб, съзнателно ще търся истината и ще изпълнявам дълга си според Твоите изисквания“.
По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Щом си човек, трябва да се замислиш какви са отговорностите на човека. Отговорностите, които невярващите ценят най-много, като например да проявяваш синовно отношение към родителите си, да се грижиш за тях и да прославяш семейството си, няма нужда да се споменават. Всички те са празни и лишени от реален смисъл. Коя е най-малката отговорност, която човек трябва да изпълни? Най-реалистичното нещо е как изпълняваш добре дълга си сега. Да си удовлетворен само от това, че отбиваш номера, не е изпълнение на отговорността ти, и да можеш само да изричаш думи и доктрини също не е изпълнение на отговорността ти. Само практикуването на истината и вършенето на нещата според принципите е изпълнение на отговорността ти. Само когато практикуването на истината от твоя страна е ефективно и е от полза за хората, наистина ще си изпълнил отговорността си. Независимо какъв дълг изпълняваш, само когато настойчиво действаш според истините принципи във всичко, наистина ще си изпълнил отговорността си. Да отбиваш номера според човешкия начин на вършене на нещата е проява на нехайство. Само придържането към истините принципи е правилно изпълнение на дълга ти и изпълнение на отговорността ти. А когато изпълниш отговорността си, не е ли това проявление на преданост? Това е проявление на предано изпълнение на дълга ти. Само когато имаш това чувство за отговорност, тази решителност и желание, и това проявление на преданост по отношение на дълга си, Бог ще погледне благосклонно на теб и ще те одобри. Ако нямаш дори това чувство за отговорност, Бог ще се отнася към теб като към безделник, като към глупак и ще те презира. […] Когато Бог възложи част от църковното дело на някого, какво е Божието очакване от него? Първо, Бог се надява, че този човек е усърден и отговорен, че се отнася към тази част от работата като към важен въпрос и се справя подобаващо с нея, и я върши добре. Второ, Бог се надява, че той е човек, достоен за доверие, че независимо колко време минава и независимо как се променя средата, неговото чувство за отговорност е непоколебимо и неговата почтеност издържа на изпитание. Ако той е благонадежден човек, Бог ще бъде спокоен и повече няма да надзирава или да проследява този въпрос. Това е така, защото в Своето сърце Бог му вярва и той със сигурност ще изпълни задачата, която му е дадена, без нищо да се обърка. Когато Бог повери задача на някого, Той не се ли надява именно на това? (Да, така е.) Тогава, след като разбереш Божието намерение, трябва да знаеш в сърцето си как да действаш, за да отговориш на Божиите изисквания, как да спечелиш благоволението на Бог и да заслужиш Неговото доверие. Ако можеш ясно да видиш собствените си проявления и поведение, както и отношението, с което подхождаш към дълга си, ако имаш самосъзнание и знаеш какво представляваш, не е ли тогава неразумно да изискваш от Бог да гледа благосклонно на теб, да ти показва благодат или да ти показва специално отношение? (Да, така е.) Дори ти самият се цениш много малко, дори ти се гледаш отвисоко, и все пак изискваш Бог да гледа на теб благосклонно — в това няма смисъл. Ето защо, ако искаш Бог да гледа благосклонно на теб, трябва поне да се покажеш благонадежден в очите на другите хора. Ако искаш другите да ти вярват, да гледат благосклонно на теб, да имат високо мнение за теб, тогава поне трябва да си достоен, да имаш чувство за отговорност, да държиш на думата си и да си благонадежден. Освен това трябва да станеш усърден, отговорен и предан пред Бог — тогава по същество ще си изпълнил Божиите изисквания към теб. Тогава ще има надежда да придобиеш Божието одобрение, нали? (Да, така е.)“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). От Божиите слова научих, че всеки човек има своите отговорности и задължения и че за да живеем достоен и стойностен живот, най-важното е дали сме способни да изпълним своята отговорност в дълга си и да се отнасяме сериозно и внимателно към всяка задача, дадена ни от Бог. Не трябва да се налага другите постоянно да ни увещават и напомнят, а трябва да имаме чувство за отговорност. Независимо какъв е резултатът, важното е как човек влага сърцето си в това, което прави. Само онези, които проявяват подобно отношение, имат почтеност и достойнство, и на тях може да се разчита, а делата им ще бъдат запомнени от Бог. Разбирането на Божието намерение беше просветляващо за мен и ми даде път за практикуване. Докато изпълнявах дълга си след това, често си напомнях да бъда по-внимателна, да търся истините принципи и да се стремя да постигна най-добрия резултат.
Веднъж, докато с една сестра разговаряхме за плана за едно изображение, тя спомена, че като отправна точка трябва да използваме западни стилове и да го направим впечатляващо. Когато каза „впечатляващо“, почувствах, че ще бъде трудно, и въпреки че знаех, че западните стилове изглеждат добре, създаването на всякакви декоративни ефекти щеше да бъде сложно. Преди това другите сестри винаги бяха правили този тип дизайни, но аз не бях много умела в това. Наистина щеше да ми е трудно да го направя добре и щеше да отнеме много време и енергия. Поколебах се и исках да откажа и вместо мен да го направи друга сестра, но тогава се сетих за един откъс от Божиите слова, който бях чела преди време: „Да предположим, че църквата ти възложи работа и ти кажеш: „[…] Каквато и задача да ми възложи църквата, ще я поема с цялото си сърце и сила. Ако има нещо, което не разбирам, или ако възникне проблем, ще се моля на Бог, ще търся истината, ще разрешавам проблемите според истините принципи и ще свърша задачата добре. Какъвто и да е моят дълг, ще използвам всичко, което имам, за да го изпълня добре и да удовлетворя Бог. За всичко, което мога да постигна, ще направя всичко възможно да поема отговорността, която трябва да нося, и най-малкото няма да постъпвам против съвестта и разума си, няма да бъда нехаен, нито притворен и мързелуващ, нито ще се наслаждавам на плодовете на чуждия труд. Нищо, което правя, няма да бъде под критерия на съвестта“. Това е минималният критерий за собствените постъпки и този, който изпълнява дълга си по такъв начин, може да се окачестви като човек със съвест и разум. При изпълнението на дълга си трябва поне да си с чиста съвест и трябва поне да си достоен за трите си хранения на ден, а не да паразитираш. Това се нарича да имаш чувство за отговорност. Независимо дали заложбите ти са големи или малки и дали разбираш истината или не, във всеки случай трябва да имаш следното отношение: „Щом тази работа е възложена на мен, трябва да се отнеса сериозно към нея, трябва да я приема присърце и трябва да използвам цялото си сърце и сила, за да я свърша добре. Що се отнася до това дали мога да я свърша идеално, не смея да дам гаранция, но моето отношение е, че ще направя всичко възможно, за да я изпълня добре, и със сигурност няма да бъда нехаен. Ако възникне проблем в работата, тогава трябва да поема отговорност и да гарантирам, че ще си извлека поука от това и ще изпълня добре дълга си“. Това е правилното отношение“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). Спомних си колко безотговорна бях в дълга си преди време. Винаги го претупвах и правех много неща, които отвращаваха Бог. Този път не можех да угаждам на плътта и да жадувам за комфорт. Трябваше да проявя внимание към Божието намерение и да поема отговорност за дълга си. Мълчаливо реших, че независимо колко можех да постигна, първо трябваше да се покоря и да поработя усърдно. Най-важното беше да дам всичко от себе си. С тази нагласа почувствах, че имам посока. Обмислих принципите на работата ни и събрах някои справочни материали, след това направих няколко версии и ги изпратих на други сестри за предложения. След няколко преработки най-накрая беше готово. Когато практикувах по този начин, усещах в сърцето си мир и чувствах, че съм по-прагматична от преди.
След това се съсредоточих върху самоанализ и опълчване на плътта в дълга си. Постарах се да влагам повече мисъл в малките неща от ежедневието си и в задачите, възложени ми от църквата, както и да мисля за по-доброто изпълнение на дълга си. Всъщност това не ме измори особено, а вместо това се почувствах пълноценна. Наистина е прекрасно да се държим по този начин! Въпреки че понякога все още искам да проявявам внимание към плътта и да си угаждам, осъзнавам покварата си по-добре от преди. Щом осъзная, че я разкривам, веднага се моля на Бог да ми помогне да се опълча на плътта и да ме дисциплинира, ако отново съм нехайна, измамна и безотговорна. С времето успях да понеса бреме в дълга си и придобих готовност да поема отговорностите си и да изпълнявам дълга си. Това е единственият начин да живееш почтен и достоен живот и да имаш вътрешен мир.
