53. Дългът ми разобличи моята егоистичност
Аз съм надзорник на видеообработка повече от две години. Преди известно време работата наложи групата ни да се раздели на две по-малки. Сестра Лейла отговаряше за едната група, а аз — за другата. Макар сестра Лейла да беше започнала току-що да надзирава тази работа, тя винаги даваше ключови предложения за видеопроизводството и често водеше братята и сестрите в съвместното преглеждане на работата и усвояването на технически умения. Не бях много щастлива от това, като си мислех: „С тази скорост със сигурност ще постигнат бърз напредък и не след дълго аз ще изостана от тях“. Обзе ме усещане за криза и си казах, че трябва да свърша добра работа по всеки един видеоклип, за да не изостана от Лейла и нейната група. По това време снимахме видеоклип, който имаше високи технически изисквания, и аз внимателно изучавах съответните умения заедно с други братя и сестри. Когато срещахме трудности, се молех на Бог и търсех решения с всички. Видеоклипът беше завършен след много упорита работа, а братята и сестрите, които го гледаха, казаха, че е добре направен. Това беше удовлетворяващо, тъй като предполагаше, че имам известни умения и съм по-способна от Лейла и нейната група. Изпратих видеоклипа на братя и сестри в други групи и няколко дни по-късно те отговориха, че изглежда много реалистично и питаха как съм подобрила техническите си умения. Бях много щастлива да чуя това и си помислих: „Сега, след като всички братя и сестри видяха какво мога, те със сигурност ще ме уважават и ще ми се възхищават“. Обещах си, че ще се отнасям към всички следващи видеоклипове с изключително старание.
След това Лейла и нейната група имаха някои трудности с един видеоклип и искаха аз да им помогна да ги разрешат. Помислих си: „Този видеоклип е твоя отговорност. Ако отделя време за разрешаване на тези проблеми, няма да получа признание, а това ще забави и собствената ми работа. По-добре да вложа повече усилия във видеоклипа, за който отговарям, отколкото да ви помагам да разрешавате проблемите си“. Затова реших да не им помагам. По-късно, когато Лейла все още не можеше да намери решение, тя отново дойде при мен. Каза, че са опитали различни подходи без успех и попита как съм се справяла с такива трудности в миналото. Помислих си: „Ако отделя време за проблемите на твоята група и ти свършиш по-добра работа от мен, няма ли всички да си помислят, че си по-добър водач на група от мен, въпреки че току-що си започнала? Аз ще изглеждам некомпетентна!“. С тези мисли наум, ѝ казах безцеремонно, че няма нищо, с което мога да помогна. Лейла нямаше друг избор, освен да се върне и сама да продължи да проучва трудностите. След това тя изпрати извадка от видеоклипа в груповия чат, за да проверим дали има някакви проблеми. Не планирах да отговоря, като мислех, че гледането на видеоклипа ще бъде загуба на време. Но в същото време се притеснявах, че ако не го гледам, братята и сестрите може да кажат, че съм небрежна в ръководенето на работата и безотговорна като водач на група. Затова неохотно отворих файла и изгледах видеоклипа. Открих проблеми на няколко места, но не ги обмислих внимателно. После Лейла изпрати видеоклипа на водача, който посочи доста проблеми, така че той трябваше да бъде преработен и поправен. В резултат на това напредъкът на работата беше забавен. По-късно, когато водачът дойде да прегледа работата с мен, тя посочи моите проблеми и каза: „Когато изпълняваме дълга си в църквата, разделяме труда, но това не означава, че работим независимо едни от други. Ти си водач на група, така че трябва да носиш по-голямо бреме. Лейла току-що е започнала да практикува като водач на група, така че трябва да проверяваш по-внимателно видеоклиповете, които тя и нейната група правят, за да могат някои проблеми да бъдат разрешени предварително“. Тогава осъзнах, че не мога да си измия ръцете от отговорността за това забавяне, тъй като всичко се дължеше на това, че бях твърде егоистична, грижех се само за собствената си работа и отказвах да си сътруднича с Лейла. Въпреки това не размишлявах твърде дълбоко над въпроса. Винаги след това, когато правех видеоклипове, се обърквах в мислите си и се чувствах глупава и дезориентирана. Не можех да откривам проблемите в дълга на братята и сестрите и дори не знаех какво да кажа, когато се молех. Осъзнах, че не съм в правилното състояние и че Бог е скрил лицето Си от мен. Затова дойдох пред Бог да търся и да се моля да ме напътства да разбера себе си.
Една нощ, преди да си легна, размишлявах върху скорошното си изпълнение. Помислих си как Бог разобличава антихристите, които се грижат само за собствената си работа в изпълнението на дълга си. Намерих следния откъс от Божиите слова: „Антихристите нямат съвест, разум или човешка природа. Те не само че нямат никакво чувство за срам, но имат и друга отличителна черта: те са необичайно егоистични и подли. Буквалният смисъл на техния „егоизъм и подлост“ не е труден за разбиране: те са слепи за всичко друго освен за собствените си интереси. Всичко, което засяга собствените им интереси, отнема цялото им внимание и те ще страдат за това, ще платят цена, ще съсредоточат мислите си върху това и ще му се посветят. За всичко, което не е свързано със собствените им интереси, ще си затворят очите и няма да обърнат никакво внимание. Другите могат да правят каквото си искат — антихристите не се интересуват от това дали с поведението си някой прекъсва или смущава и считат, че това няма нищо общо с тях. Тактично казано, те не се бъркат в чуждите работи. Но по-точно е да се каже, че този тип хора са подли, долни и безсрамни. Определяме ги като „егоистични и подли“. Как се проявява егоизмът и подлостта на антихристите? Във всичко, което е от полза за техния статус или репутация, те полагат усилия да направят или кажат каквото е необходимо, и с готовност понасят всякакви страдания. Но когато става дума за работа, подредена от Божия дом, или за работа, която е от полза за израстването в живота на Божиите избраници, те напълно я пренебрегват. Дори когато зли хора прекъсват, смущават и извършват всякакви злини, и по този начин сериозно засягат работата на църквата, те остават безучастни и безразлични, сякаш това няма нищо общо с тях. А ако някой открие и докладва за злодеянията на зъл човек, те казват, че не са видели нищо, и се преструват, че са в неведение. […] Каквато и работа да вършат антихристите, те никога не мислят за интересите на Божия дом. Съобразяват се само с това дали ще бъдат засегнати собствените им интереси и мислят единствено за малкото належаща работа, която им носи ползи. За тях основното дело на църквата е просто нещо странично, с което се занимават в свободното си време. Те изобщо не го приемат сериозно. Те се задействат само когато ги подтикват, правят само това, което им харесва, и вършат работа единствено за да поддържат собствения си статус и властта си. Всяка работа, организирана от Божия дом, работата по разпространяването на евангелието и навлизането на Божиите избраници в живота, не са важни според тях. Каквито и трудности да изпитват другите хора в работата си, каквито и проблеми да са установили и да са им докладвали, колкото и искрени да са думите им, антихристите не им обръщат никакво внимание и не се намесват, сякаш това няма нищо общо с тях. Те са напълно безразлични, колкото и сериозни да са проблемите, които възникват в делата на църквата. Дори когато даден проблем е напълно очевиден, те го разглеждат само нехайно. Едва когато Горното директно ги скастри и им нареди да разрешат даден проблем, антихристите неохотно ще свършат малко истинска работа и ще му покажат, че нещо се върши, а скоро след това ще продължат със собствените си дела. Що се отнася до делата на църквата и важните неща в по-широк смисъл, те не се интересуват от тези неща и ги пренебрегват. Дори пренебрегват проблемите, които откриват, и отговарят нехайно или говорят с недомлъвки, когато ги питате за някакви проблеми, а с тях се занимават единствено с голяма неохота. Това е проява на егоизъм и подлост, нали? Нещо повече, какъвто и дълг да изпълняват антихристите, те мислят само за това дали ще им позволи да привлекат внимание. Стига да подобри репутацията им, те си блъскат главата, за да измислят как да се научат да го вършат и изпълняват. Единственото, което ги вълнува, е дали ще се отличат. Каквото и да правят или мислят, те се интересуват единствено от собствената си слава, изгода и статус. Какъвто и дълг да изпълняват, те се съревновават само за това кой да стои по-високо или по-ниско, кой да спечели и кой да загуби и чия репутация да е по-добра. Те се интересуват само от това колко хора ги почитат и им се възхищават, колко хора им се подчиняват и колко последователи имат. Те никога не разговарят за истината и не решават истински проблеми. Никога не обмислят как да вършат нещата според принципите, когато изпълняват дълга си, нито размишляват дали са били предани, дали са изпълнили задълженията си, дали са допуснали отклонения или пропуски в работата си, дали съществуват някакви проблеми, камо ли да се замислят за това какво иска Бог и какви са Божиите намерения. Те не обръщат никакво внимание на което и да е от тези неща. Те свеждат глава и работят само за слава, изгода и статус и за да удовлетворят собствените си амбиции и нужди. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? То напълно разобличава изпълнените им с лични амбиции, нужди и безсмислени изисквания сърца. Всичко, което правят, е подчинено на амбициите и желанията им. Каквото и да правят, те се мотивират и изхождат от личните си амбиции, желания и неразумни изисквания. Това е класическа проява на егоизъм и подлост“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Първа част)). Бог разобличава антихристите като изключително егоистични. За делата, които се отнасят до собствените им интереси, или такива, които им позволяват да изпъкнат, те работят усърдно и с удоволствие, независимо от цената, която трябва да платят, или колко трябва да страдат. Но ако нещо не се отнася до собствените им интереси, те просто го пренебрегват. В такива случаи те няма да искат да му обърнат внимание, без значение колко трудности срещат другите или колко голяма е загубата за църковното дело. Всичко, което правят, е заради собствената им лична репутация и статус и изобщо не мислят за интересите на църквата. Тогава осъзнах, че и аз съм се държала така. След като групата ни беше разделена на две, видях, че Лейла напредва бързо и носи бреме в дълга си. Притеснявах се, че ще ме надмине, затова не пожелах да ѝ съдействам, когато срещна трудности и дойде при мен за помощ. Чувствах, че това не е сред основните ми отговорности, и че ако го направя, то ще ми отнеме време и енергия. Не само това, но дори видеоклипът да се получеше добре, моят упорит труд щеше да остане незабелязан — вместо това другите щяха да предположат, че Лейла е на същото ниво като мен, въпреки че току-що е започнала да практикува като водач на група. В такъв случай нямаше да мога да се покажа. След това, когато Лейла ме помоли да проверя видеоклипа им и да им дам предложения, не се обезпокоих. Не исках да отделям време и усилия, за да го гледам. Накрая го гледах — но неохотно и формално, защото се притеснявах, че другите може да ме сметнат за безотговорна. Поради това видеоклипът, в който имаше множество проблеми, трябваше да бъде преработен. Ако просто бях положила малко повече усилия, можех да открия и поправя тези проблеми по-рано. Но тъй като бях твърде егоистична и мислех само за собствените си интереси, църковното дело беше забавено. При мисълта за това се почувствах толкова виновна. Църквата ме беше назначила за водач на група, затова трябваше да изпълня отговорностите си и да бъда внимателна в разрешаването на различни трудности и проблеми, които братята и сестрите срещаха в дълга си. Но мен изобщо не ме беше грижа за Божиите намерения. Интересувах се само дали видеоклиповете, за които отговарях, са добре направени и дали мога да накарам повече хора да ми се възхищават. Когато Лейла се сблъска с трудности, очевидно имах някои идеи как да ги разреша, но изобщо не помогнах. Дори си помислих злобно: „Добре е, че са се сблъскали с някои трудности. Ако резултатите им са лоши, това просто ще ме накара да изглеждам по-добре. Братята и сестрите ще си помислят, че съм гръбнакът на нашата група, и че не могат без мен“. Начинът, по който мислех и действах, беше наистина достоен за презрение! Когато по-късно преглеждахме работата, чух няколко сестри да казват неща като: „Този видеоклип не е направен много добре и се чувствам донякъде негативна към него. Мисля, че заложбите ми не са достатъчно добри за този дълг“. Беше разстройващо да го чуя и то засили усещането ми, че съм била много егоистична. Бях се интересувала само от репутацията и статуса си. Бях напълно наясно, че току-що бяха започнали да практикуват и че се нуждаеха от помощ и сътрудничество. Но аз просто стоях безучастна, без капка любов. Колкото повече мислех за това, толкова повече чувствах, че ми липсва човешка природа. Как можах да направя нещо толкова окаяно и достойно за презрение?
По време на събиране чух един брат да разговаря за свое преживяване и открих, че наистина имам полза от това. В неговото общение имаше откъс от Божиите слова, който ми направи наистина дълбоко впечатление. Божиите слова казват: „По какъв критерий се отсъждат действията и поведението на даден човек като добри или зли? Въпросът е дали в своите мисли, в това, което разкриват, и в това, което вършат, те притежават свидетелството, че прилагат истината на практика и изживяват истината реалност. Ако не притежаваш тази реалност или не я изживееш, несъмнено си злодей. Как се отнася Бог към злодеите? Според Бог твоите мисли и външни действия не свидетелстват за Него, нито унижават и побеждават Сатана; напротив, те позорят Бог и са покрити с петна от позора, който си Му донесъл. Ти не свидетелстваш за Бог, не отдаваш всичко на Бог, нито изпълняваш отговорностите и дълга си към Бог; вместо това действаш заради себе си. Какво означава „заради себе си“? По-точно, това означава заради Сатана. Затова накрая Бог ще каже: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. В Божиите очи действията ти няма да изглеждат като добри дела, а като злодеяния. Те не само няма да получат Божието одобрение, но и ще бъдат осъдени. Какво се надява човек да спечели от такава вяра в Бог? Нима в крайна сметка такава вяра няма да се окаже напразна?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). От Божиите слова разбрах, че Бог не гледа колко дълг изпълнява човек или колко го хвалят другите. Това, което Той гледа, по-скоро е дали в мислите, изразите и действията си човек притежава свидетелството за практикуване на истината в хода на изпълнение на своя дълг. Така Бог съди дали нещата, които човек прави, са добри или зли. Бог проучва внимателно сърцата на хората и ако човек изпълнява дълга си, без намерението да свидетелства за Бог и да удовлетворява Бог, а вместо това вреди на църковното дело, за да защити собствените си интереси, тогава независимо колко голяма цена плаща, той все още върши зло в Божиите очи. Винаги съм чувствала, че съм била съвестна и отговорна в дълга си и че не съм толкова лоша. Но като размишлявах върху собственото си поведение в светлината на Божиите слова, видях, че макар да полагах всички усилия и да бях педантична в работата, за която отговарях, зад това се криеше намерението да заема място в сърцата на братята и сестрите; намерението да накарам хората да мислят, че съм гръбнакът на групата и че не могат без мен. Дори когато Лейла се сблъска с трудности и не можеше да напредне в работата си, изобщо не се притесних. Напротив, радвах се, че тя има трудности, тъй като чувствах, че това ще ми помогне да изпъкна. Като изпълнявах дълга си с такива достойни за презрение намерения, вършех зло и бях заклеймена от Бог. Ако не се покаех, в крайна сметка щях да бъда отстранена от Бог, дори да свършех много работа и да платях голяма цена. Тази мисъл ме уплаши и почувствах, че съм в сериозна опасност. Помолих се на Бог, като реших, че вече няма да живея според покварения си нрав и че, ако нещо подобно ми се случи в бъдеще, трябва да взема предвид църковното дело като цяло и да опазя интересите на църквата.
След това намерих път за практикуване в Божиите слова. Бог казва: „Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добър начин да се държиш. То е да живееш просто и честно и да не си низък, долен човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). От Божиите слова разбрах, че за да изпълнява добре дълга си, човек трябва да остави настрана личните си намерения, мотиви, гордост и статус и трябва винаги да поставя интересите на църквата на първо място. След това съзнателно изпълнявах дълга си в съответствие с Божиите изисквания и спрях да бъда егоистична и достойна за презрение и да мисля само за собствената си репутация и статус. Веднъж Лейла срещна трудност, докато правеше един видеоклип, и искаше аз да погледна как да се разреши. Бях донякъде неохотна и си помислих: „Все още не съм завършила видеоклипа, с който се занимавам. Дали помощта за разрешаване на нейния проблем ще се отрази на напредъка на моята работа? Ако накрая не успея да я завърша навреме, ще кажат ли другите, че съм неефективна, въпреки че съм водач на група?“. Осъзнах, че отново живея според покварения си нрав. Спомних си решението, което бях взела пред Бог — че ще проявявам внимание към църковното дело като цяло и няма да се грижа само за собствената си работа — и се помолих на Бог, готова да се опълча на плътта, да оставя настрана интересите си и усърдно да помогна на Лейла. Гледах видеоклипа внимателно, отбелязах проблемите, след това отидох да видя Лейла и нейната група, за да предложа насоки на място. Лейла каза, че моето общение ѝ е отворило път и аз почувствах голямо спокойствие в сърцето си. Първоначално си мислех, че да им помогна ще забави работата ми, но накрая изобщо нямаше никакво забавяне. За нашите две групи работата вървеше по-ефективно от всякога и беше завършена успешно в рамките на един месец. След това, когато братя и сестри ме молеха да им помогна в затрудненията им, вече не отказвах. Вместо това им помагах според възможностите си. Въпреки че отделях повече време и усилия за проверка на нещата и даване на предложения, се чувствах спокойна, като практикувах по този начин.
По-късно се самоанализирах донякъде и се запитах защо съм толкова усърдна във въпроси, които засягат собствените ми интереси, но несговорчива, когато интересите ми не са замесени. Каква точно беше същността на този проблем? Видях някои от Божиите слова: „За да защитят собствената си суета и гордост, както и за да запазят репутацията и статуса си, някои хора с удоволствие помагат на другите и се жертват за приятелите си, независимо от цената. Когато обаче трябва да защитят интересите на Божия дом, истината и справедливостта, добрите им намерения ги няма, те са напълно изчезнали. Когато трябва да практикуват истината, те изобщо не я практикуват. Какво се случва? За да защитят собственото си достойнство и гордост, те ще платят всяка цена и ще понесат всяко страдание. Когато обаче трябва да свършат истинска работа и да се занимават с практически дела, да бранят делото на църквата и положителните неща, да защитават и да предоставят ресурс на Божиите избраници, защо вече нямат сили да платят каквато и да било цена и да понесат каквото и да било страдание? Това е немислимо. Всъщност те имат такъв тип нрав, който изпитва неприязън към истината. Защо казвам, че техният нрав изпитва неприязън към истината? Защото винаги, когато нещо включва свидетелстване за Бог, практикуване на истината, защита на Божиите избраници, борба срещу кроежите на Сатана или защита на делото на църквата, те бягат и се крият, без да се погрижат за никакви важни въпроси. Къде е техният героизъм и дух да понесат страдание? Къде прилагат тези неща? Това е лесно да се види. Дори някой да ги порицае, като каже, че не бива да бъдат толкова егоистични и низки да защитават себе си, а че трябва да защитават делото на църквата, тях всъщност не ги интересува. Те си казват: „Аз не правя тези неща и те нямат нищо общо с мен. Каква полза от това да действам така ще има за моя стремеж към слава, придобивки и статус?“. Те не са хора, които се стремят към истината. Харесва им само да търсят слава, придобивки и статус и изобщо не вършат работата, която Бог им е поверил. Затова, когато са необходими, за да вършат работата на църквата, те просто избират да избягат. Това означава, че в сърцата си те не обичат положителните неща и не се интересуват от истината. Това е ясно проявление на изпитване на неприязън към истината. Само онези, които обичат истината и притежават истината реалност, могат да предложат услугите си, когато това се изисква от делото на Божия дом и от Божиите избраници, само те могат да се изправят смело и по дълг, да свидетелстват за Бог и да разговарят за истината, да водят Божиите избраници по правилния път, като им позволят да постигнат покорство към Божието дело. Само това е отношение на отговорност и проявление на внимание към Божиите намерения. Ако нямате това отношение и единствено сте небрежни в справянето с нещата, и си мислите: „Ще върша нещата в рамките на дълга си, но не ме интересува нищо друго. Ако ме попиташ нещо, ще ти отговоря, ако съм в добро настроение. В противен случай няма да го направя. Това е моето отношение“, тогава това е вид покварен нрав, нали? Само защита на собствения статус, репутация и гордост и само защита на нещата, които са свързани със собствените интереси — това ли е защита на справедлива кауза? Това защита на интересите на Божия дом ли е? Зад тези дребнави, егоистични мотиви е нравът да изпитваш неприязън към истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Когато Бог вижда, че хората имат лоши заложби, че имат определени недостатъци и имат покварен нрав или същност, която Му се противопоставя, Той не се отвращава от тях и не ги държи далеч от Себе Си. Това не е Божието намерение и не е Неговото отношение към човека. Бог не мрази лошите заложби на хората, не мрази тяхната глупост и не мрази това, че имат покварен нрав. Кое е онова, което Бог най-много мрази у хората? То е, когато те изпитват неприязън към истината. Ако изпитваш неприязън към истината, тогава само заради това Бог никога няма да е доволен от теб. Това не подлежи на промяна. Ако изпитваш неприязън към истината, ако не обичаш истината, ако се отнасяш към истината с безразличие, презрение и надменност или дори я отблъскваш, съпротивляваш ѝ се и я отхвърляш — ако се държиш така, тогава Бог е напълно отвратен от теб и ти си негоден, не подлежиш на спасяване“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълняваме добре дълга си, най-важно е да разбираме истината). От Божиите слова видях, че хората, които не обичат истината или не пазят интересите на църквата, винаги защитават личната си репутация и статус и с готовност правят всичко, което служи на техните интереси и ги кара да изпъкнат, докато игнорират и отхвърлят всичко, което не им е от полза, са хора със сатанински нрав, нрав на неприязън към истината. Без значение колко усърден е този тип човек по въпросите, засягащи собствените му интереси, колко голяма цена плаща или колко впечатляващи са резултатите от работата му, намерението му винаги е да задоволи нуждата си от репутация и статус. Когато става въпрос за интересите на църквата, той ясно знае истината, но не я практикува и изобщо не отстоява църковното дело. След размишление осъзнах, че аз съм изпълнявала дълга си по този начин. Бях готова да полагам усилия и да плащам цена, стига да можех да изпъкна и да изглеждам добре. Дори изправена пред трудности, оставах непоколебима и просто се отдавах изцяло, за да постигна резултати. Но щом виждах, че доброто изпълнение на работата няма да ми помогне да изпъкна или да ми донесе лична полза, оставах настрана. Дори не се тревожех, когато виждах, че църковното дело търпи загуби. Разкривах сатанинския нрав на неприязън към истината! От всичките си години на вяра и всички Божии слова, които бях прочела, знаех от гледна точка на доктрината, че като сътворено същество трябва да изпълнявам дълга си с цялото си сърце, ум и сили и че трябва винаги да поставям интересите на църквата на първо място. Често се молех на Бог, като казвах, че ще изпълнявам дълга си според възможностите си, за да се отплатя за любовта Му. Но когато се изправях пред реална ситуация, избирах да задоволя егоистичните си желания, вместо да защитавам интересите на църквата. Винаги поставях репутацията и статуса си пред интересите на църквата. Колко зло постъпвах! Ако не се справех със сатанинския си нрав на неприязън към истината, никога нямаше да постигна промяна в живот нрава си, да не говорим за постигане на спасение, независимо колко години продължавах да вярвам в Бог. При тази мисъл осъзнах колко фатален е този мой нрав. Помолих се на Бог да ме напътства в отхвърлянето на оковите на този покварен нрав.
Малко по-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „В Божия дом всички, които се стремят към истината, са обединени пред Бог, а не разделени. Всички те работят за постигането на една обща цел: да изпълняват добре дълга си, да вършат работата, която им се възлага, да действат в съответствие с истините принципи, да правят това, което Бог изисква, и да удовлетворяват Неговите намерения. Ако преследваш целта си не заради това, а заради самия себе си, за да задоволиш егоистичните си желания, тогава това е разкриване на покварен сатанински нрав. В Божия дом дългът се изпълнява според истините принципи, докато действията на невярващите се управляват от сатанинския им нрав. Това са два много различни пътя. Невярващите таят своите си кроежи, всеки от тях има свои собствени цели и планове и всеки живее за собствените си интереси. Ето защо всички те се борят за собствената си полза и не желаят да отстъпят нито милиметър от това, което придобиват. Те са разделени, а не обединени, защото не се стремят към обща цел. Намерението и природата зад това, което правят, са еднакви. Всички те се грижат единствено за себе си. В това не властва никаква истина — това, което властва и командва, е поквареният сатанински нрав. Те са контролирани от своя покварен сатанински нрав и нямат власт над самите себе си, затова изпадат все по-дълбоко в грях. В Божия дом, ако принципите, методите, мотивацията и отправната точка на вашите действия не се различаваха от тези на невярващите, ако вие също бяхте разигравани, контролирани и манипулирани от покварения сатанински нрав и ако отправна точка на твоите действия бяха твоите собствени интереси, репутация, чест и статус, тогава нямаше да изпълнявате дълга си по-различно от начина, по който невярващите вършат нещата. Ако се стремите към истината, трябва да промените начина, по който вършите нещата. Трябва да изоставите собствените си интереси и личните си намерения и желания. Първо трябва да разговаряте за истината, когато вършите нещо, и трябва да разбирате Божиите намерения и изисквания, преди да разпределите труда помежду си, като имате предвид кой в какво е добър и в какво не е. Трябва да се заемете с това, което можете да направите, и да се придържате към дълга си. Не се борете и не се нахвърляйте върху нещата. Трябва да се научите да правите компромиси и да бъдете толерантни. Ако даден човек току-що е започнал да изпълнява дълг или току-що е усвоил уменията за дадена област, но не се справя с някои задачи, не трябва да го насилваш. Трябва да му възлагаш задачи, които са малко по-лесни. Така ще му е по-лесно да постигне резултати в изпълнението на дълга си. Това означава да бъдеш толерантен, търпелив и принципен. То е част от това, което нормалната човешка природа трябва да притежава. Това е, което Бог изисква от хората и това е, което хората трябва да практикуват“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ме накараха да разбера колко различно е да изпълняваш дълг в църквата в сравнение с начина, по който невярващите правят нещата. В света на невярващите хората общуват съгласно сатанинските философии за светските отношения, като „Оставете нещата такива, каквито са, ако не ви засягат лично“, и „Нека всеки да си гледа работата“. Те мислят само за собствените си интереси и дали могат да спечелят повишение или богатство. Никой не проявява интерес или загриженост към трудностите на другите. Като проявявах внимание към това как съм се държала в дълга си, осъзнах, че съм действала точно като невярваща. Бях напълно наясно с факта, че Лейла току-що е започнала да практикува и че има трудности в дълга си, но се страхувах да не се забавя и да не бъда надмината от нея, затова не желаех да помогна. В резултат на това не само преработката на видеоклипа забави напредъка, но и аз живеех с покварен нрав, ненавиждан от Бог, и ми липсваше Неговото напътствие в дълга ми. Това ми позволи да видя, че Божият нрав е праведен, че Бог ни проучва внимателно до дълбините на сърцата ни, че Бог вижда с абсолютна яснота егоистичните ни намерения в изпълнението на дълга ни, и че не можем да постигнем делото на Светия Дух, ако таим погрешни намерения в дълга си. От Божиите слова разбрах, че в църквата изпълняваме дълг, а не се занимаваме със собствените си дела, и не можем да осъществяваме личното си начинание въз основа на покварен нрав. Независимо от всичко, трябва да практикуваме истината и да защитаваме интересите на църквата и взаимно да помагаме и да подкрепяме братята и сестрите си, за да може църковното дело да напредва гладко. Бях се наслаждавала на поенето и подкрепата на толкова много от Божиите слова, а църквата ме беше развивала толкова дълго време. Ако все още кроях планове за себе си, като задоволявах егоистичните си желания, докато бях неспособна да изпълнявам добре дълга си, за да се отплатя на Божията любов, тогава наистина бях лишена от съвест и недостойна за всичко, което Бог ми беше дал, да не говорим за това да живея пред Бог. Това осъзнаване ме изпълни с разкаяние. Не трябваше да се отнасям така към дълга си и трябваше да се променя възможно най-скоро. Когато се занимавах с проблеми в бъдеще, стига да беше църковно дело, трябваше да го поддържам и да изпълнявам отговорностите си, независимо дали беше в моята компетентност, или щеше да ме накара да изглеждам добре. След това никога повече не отказвах, когато братята и сестрите срещаха трудности и се нуждаеха от моята помощ, и можех да им казвам за някои добри пътища, които бях обобщила. Като изпълнявах дълга си по този начин, се чувствах спокойна и умиротворена.
