85. Какво спечелих от писането на свидетелството си?

Наскоро забелязах, че много братя и сестри пишат свидетелства за преживяванията си и поисках да опитам и аз да напиша такова. Вярваща съм от години, радвала съм се на Божията подкрепа и съм имала някои преживявания. Исках да използвам времето си за духовна практика да напиша статия, но щом напишех увода, не знаех как да продължа. Сетих се, че няколко пъти съм минавала през уволнения, провали и грешки и много са се разправяли с мен. До някаква степен имах известен опит. Защо не ми хрумваше нищо когато сядах да пиша? Минаха един-два месеца така и накрая не написах никаква статия. Струваше ми се прекалено трудно. И водачът знаеше, че ми липсват качества и идеи. Не трябва да съм твърде сурова към себе си. Имах много ангажименти всеки ден и нямах спокойствието да размишлявам над Божието слово. Освен това някои братя и сестри с добри качества и опит можеха да пишат. За тях беше лесно да пишат статии — нямаше нужда аз да пиша. За това напълно се отказах от това да напиша статия. Понякога братята и сестрите ми напомняха, че може да напиша нещо, но аз се дразнех и дори не исках да отговарям на съобщенията им. След известно време духовните ми практики започнаха да не вървят. Четях Божието слово, но нямах просветлението на Светия Дух и не усещах Бог. Имах много проблеми в работата, които не можех да разбера или реша, а те изскачаха един след друг. Усещах много напрежение и ме болеше. Помолих се на Бог да ме просветли и поведе, да ми покаже как да разбера проблемите си.

Един ден в духовните си практики, прочетох това в Божието слово: „Стремежът към истината е доброволен. Светият Дух ще работи в теб, ако обичаш истината. Ако обичаш истината, ако се молиш и се уповаваш на Бог, самоанализираш се и се опитваш да се опознаеш, независимо пред какво преследване или пред каква скръб си изправен, и ако активно търсиш истината, за да разрешиш проблемите, които откриваш, и си способен да изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите, ще бъдеш в състояние да останеш непоколебим в свидетелството си. Ако хората обичат истината, всички тези проявления идват естествено. Те се случват доброволно, с удоволствие и без принуда, без никакви допълнителни условия. Ако хората могат да следват Бог по този начин, накрая ще придобият истината и живота, ще навлязат в истината реалност и ще изживеят подобие на човешко същество. […] Ако не си придобил истината, каквито и оправдания или извинения да изтъкваш, няма да помогнат. Опитвай да се аргументираш колкото си искаш, притеснявай се, колкото ти е угодно. Дали Бог ще се интересува? Бог ще разговаря ли с теб? Дали ще спори и обсъжда с теб? Нима ще се съветва с теб? Какъв е отговорът? Не. Категорично няма да го направи. Колкото и да са силни аргументите ти, те няма да издържат. Не бива да разбираш Божиите намерения погрешно и да смяташ, че ако излагаш всякакви причини и оправдания, не е нужно да се стремиш към истината. Бог иска да си способен да търсиш истината във всякаква среда и във всяко нещо, което те сполети, и най-накрая да постигнеш навлизане в истината реалност и да придобиеш истината. Каквито и да са обстоятелствата, които Бог е уредил за теб, с каквито и хора или събития да се сблъскваш и в каквато и среда да попадаш, трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, за да се изправиш срещу тях. Именно това са уроците, които трябва да научиш в стремежа към истината. Ако все търсиш оправдания да се измъкнеш, да избегнеш, да откажеш или да се противопоставиш на тези обстоятелства, Бог ще се откаже от теб. Безполезно е да изтъкваш доводи, да си упорит или груб — ако Бог те пренебрегва, ще загубиш възможността си за спасение. За Бог няма проблем, който да не може да бъде решен; Той е подготвил подредби за всеки човек и има начин да се справи с всеки. Бог няма да обсъжда с теб дали причините и оправданията ти са основателни. Бог няма да слуша дали доводите, които излагаш в своя защита, са разумни. Той само ще те попита: „Божиите слова истината ли са? Имаш ли покварен нрав? Трябва ли да се стремиш към истината?“. Само трябва да си наясно със следния факт: Бог е истината, ти си покварен човек, затова трябва да се заемеш да търсиш истината. Никой проблем и никоя трудност, никоя причина и никое оправдание няма да устои — ако не приемеш истината, ще загинеш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1)). Божиите слова веднага ме пробудиха. Стремежът към истината е нещо лично и доброволно. Не биваше да търся всякакви причини и извинения да не напиша статия или да не се стремя към истината. Бог иска да се вслушваме в думите Му и да се подчиняваме на Неговите изисквания, във всяка ситуация и за всичко, което се случва. Това трябва да направя. Бог също е казал: „Задължението на твоята вяра в Мен е да свидетелстваш за Мен, да бъдеш предан на Мен и на никой друг, и да бъдеш покорен докрай“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво знаеш за вярата?). Бог изисква да свидетелстваме за Него и това е наш дълг. Колкото и дълбоко или плитко да е разбирането ми за истината, не мога да пренебрегна работата, която е свършил в мен. Трябва да напиша какво съм спечелила от вярата си, за да свидетелствам за Бог. Срещнах много трудности, докато писах статията, но тези проблеми идваха от моята поквара и недостатъци, които не бях разбрала. Трябваше да се успокоя, да размисля над Божието слово и да потърся истината. Вместо това обаче, не опитах да потърся истината или да размисля над Божието слово. Намирах си всякакви извинения да не напиша статията. Не спирах да си казвам, че нямам нито качествата, нито времето, понеже съм заета с работа. Мислех, че е нормално да не напиша статия. Когато другите ми казваха, че трябва да я напиша, се дразнех и си измислях извинения. Дори не исках да отговарям на съобщенията им. Но сега, като се замисля за това, въпреки че трябваше да се придържам към работата си като началник, не всички проблеми трябваше спешно да бъдат решени — можех да намеря време за много неща. Също така, някои рутинни задачи не отнемаха толкова време. Не бях толкова заета, че да нямам време да напиша статия. Това бяха просто извинения. За мен тези рутинни задачи бяха прости и леки и не изискваха много умствени усилия, но писането не е силната ми страна, затова го избягвах. Дори използвах извинението, че водачът знаеше, че ми липсват качества и идеи. Бях способна да изкривявам нещата и да измислям глупости. Всъщност писането на свидетелствена статия може да ни подтикне да вложим усилия в търсенето на истината. Чрез размисли върху Божиите слова и стремеж към истината можем да се справим с покварата си, да правим нещата според принципите и да изпълняваме дълга си. Писането на свидетелствени статии за Бог е наш дълг, нямаме извинения да не го правим. Бог казва: „Бог е истината, ти си покварен човек, затова трябва да се заемеш да търсиш истината. Никой проблем и никоя трудност, никоя причина и никое оправдание няма да устои — ако не приемеш истината, ще загинеш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1)). Тогава разбрах, че настоятелното ми търсене на извинения и избягването и неприемането на истината напълно щяха да ме унищожат и крайният ми резултат щеше да бъде разруха. Това е страшно състояние! Затова побързах да кажа молитва: „Боже! Осъзнах, че не съм човек, който приема истината. Чела съм толкова много от Твоите думи, слушала съм толкова много проповеди, но не достигам до реалността на истината и нямам желание да напиша свидетелствена статия. Това е много срамно. Сега осъзнавам недостатъците и грешките си. Искам да променя това неправилно състояние и да се стремя да правя това, което Ти казваш“.

По-късно се помолих на Бог с въпроса: „Каква е истинската причина да не достигам истината и да не искам да напиша свидетелството си?“. В размишленията си прочетох това в Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „При вярата си в Бог много хора се съсредоточават единствено върху това да полагат труд за Бог, задоволяват се само със страданието си и с това да платят цена, но изобщо не се стремят към истината. В резултат на това, макар да са вярвали в Него в продължение на десет, двадесет, тридесет години, те нямат истинско познание за Божието дело и не могат да говорят за никакво изживяване или познание за истината или за Божиите слова. По време на събиранията, те нямат какво да кажат, когато се опитват да споделят нещо от своето свидетелство за преживяване. Изобщо не им е известно дали ще бъдат спасени, или не. Какъв е проблемът тук? Такива са хората, които не се стремят към истината. От колкото и години да са вярващи, те не са способни да разберат истината, камо ли да я практикуват. Как може човек, който изобщо не приема истината, да навлезе в истината реалност? Някои хора не могат да вникнат в този проблем. Те смятат, че ако хората, които повтарят като папагали думи и доктрини, практикуват истината, те могат да навлязат и в истината реалност. Вярно ли е това? Хората, които повтарят като папагали думи и доктрини, изначално не разбират истината — така че как биха могли да я практикуват? Това, което те практикуват, изглежда не нарушава истината и представлява добри дела и добро поведение, но как могат тези добри дела и това добро поведение да се нарекат истина реалност? Тези, които не разбират истината, не знаят какво представлява истината реалност и смятат, че добрите дела и доброто поведение на хората са практикуване на истината. Това е нелепо, нали? По какво се различава това от мислите и възгледите на религиозните хора? И как могат да се разрешат подобни проблеми, свързани с изопачено разбиране? Хората първо трябва да разберат Божиите намерения от Неговите слова, да знаят какво означава да разбират истината и какво означава да я практикуват, за да са способни, като погледнат някой друг човек, да прозрат какъв е той в действителност и да разпознаят дали притежава истината реалност. Божието дело и спасението на човека целят да накарат хората да разберат и да практикуват истината. Едва тогава те ще са способни да се отърват от покварения си нрав, да действат според принципите и да навлязат в истината реалност. Дали всичко, което правиш, ще представлява практикуване на истината и покорство пред Бог, ако не се стремиш към истината, а се задоволяваш само с това да даваш всичко от себе си на Бог, да страдаш и да плащаш цена за Него според собствените си представи и идеи? Дали това ще докаже, че си променил своя живот нрав? Дали това ще означава, че притежаваш истинско познание за Бог? Не. И така, какво ще представлява всичко, което правиш? То може да представлява единствено личните ти предпочитания, личното ти разбиране и пожелателното ти мислене. Това ще бъдат само неща, които обичаш да правиш, които искаш да правиш. Всяко твое действие просто удовлетворява собствените ти желания, решения и домогвания. Очевидно е, че това не е стремеж към истината. Нито една твоя постъпка и проява на поведение има нещо общо с истината или с Божиите изисквания. Всички твои действия и поведението ти са заради теб самия. Работиш, бориш се и се суетиш единствено в името на собствените си домогвания, репутация и статус — това не те прави по-различен от Павел“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (2)). Божиите слова за съд и откровение не ми оставиха друг избор. Вярваща съм от толкова години, чела съм толкова много от Божието слово, минавала съм през провали и падения, била съм кастрена и са се разправяли с мен, но не съм написала свидетелство. Не можех да изразя преживяванията си и разбиранията си за истината, защото не се стремях към нея. Стигаше ми да изглежда, че мога да страдам и да платя цената, да върша работата, за която отговарях, без грешки и недоглеждания. Всъщност някои рутинни задачи не бяха толкова спешни, но ме беше страх, че другите ще кажат, че не върша практическа работа или че не решавам реални проблеми. Ами ако водачът разбереше и ме уволнеше? При тази мисъл се отказах от това да пиша статия и да размишлявам над Божието слово, дори спрях сутрешните си духовни практики. Имах чувството, че писането на статия ще забави напредъка на работата ми. Понякога се събуждах с желанието да изпълня сутрешна духовна практика, но когато включех компютъра си и видех всички съобщения, чакащи отговор, забравях за духовните практики и започвах да отговарям и да се заемам с всички проблеми. Всъщност не всички проблеми трябваше да бъдат решени веднага. Ако отговарях, когато имах време, нищо нямаше да се забавя. Но понеже бях заета с тези неща, спрях да отделям време за ядене и пиене на Божиите слова и размисъл върху тях. Дори смятах, че съм отговорна в дълга си, че поемам бреме и мога да върша истинска работа, но всъщност исках да използвам повърхностното си страдание и усилия, за да ми се възхищават. По какъв начин това беше изпълняване на дълг? Исках да използвам дълга си, за да защитавам името и статуса си, да осъществявам личните си амбиции. Бях поела път срещу Бог. Знаех, че процесът на писане на статия е процес на търсене на истината, но не се стремях към нея и не исках на напиша свидетелствена статия. Бях заета всеки ден и дори когато имах време, намирах и най-малкото извинение да не пиша. Това, което правех, не беше ли просто служба? Не полагах усилия да се стремя към истината, а се занимавах най-вече с работата, което означаваше, че братята и сестрите не бяха съсредоточени върху навлизането в живота в задълженията си. Те не се самоанализираха, когато се сблъскваха с проблеми, и не се опознаваха чрез Божиите слова. Отдалечавах другите от Божията воля. Сетих се за Божиите слова: „Нито една твоя постъпка и проява на поведение има нещо общо с истината или с Божиите изисквания. Всички твои действия и поведението ти са заради теб самия. Работиш, бориш се и се суетиш единствено в името на собствените си домогвания, репутация и статус — това не те прави по-различен от Павел“. Осъзнах, че поемам по пътя на Павел. Винаги се занимавах с неща, които харесвах и ми бяха лесни, но по отношение на работата, изисквана от Бог, която включва истината, не само не търсех истината, но и се гнусях от нея и я избягвах. Работех само за да задоволя желанието си за статус. Бях на път да се превърна във враг на Бог. Ако това продължаваше, колкото и да работех, щях да бъда пропъдена от Бог. Това ме уплаши и поисках да променя ситуацята веднага.

Един ден по време на духовните си практики прочетох Божиите слова: „Най-очевидното състояние на хората, които изпитват неприязън към истината, е, че те не се интересуват нито от нея, нито от положителните неща, дори изпитват отвращение към тях и ги ненавиждат, а особено обичат да следват тенденциите. В сърцата си не приемат нещата, които Бог обича, и това, което изисква да правят хората. Вместо това те се отнасят с пренебрежение и безразличие към тях, а някои хора дори често презират стандартите и принципите, които Бог изисква от човека. Те се отвращават от положителните неща и постоянно се съпротивляват срещу тях и им се противопоставят, а в сърцата си са изпълнени с презрение към тях. Това е основното проявление на това, че изпитват неприязън към истината. Четенето на Божието слово, молитвата, общението за истината, изпълняването на дълга и решаването на проблемите с помощта на истината са все положителни неща в църковния живот. Те са богоугодни, но някои хора се отвращават от тях, не се интересуват от тях и са безразлични към тях. […] Този нрав не показва ли, че изпитват неприязън към истината? Не е ли това разкриване на покварен нрав? Много от хората, които вярват в Бог, обичат да полагат труд за Него, да се суетят ентусиазирано заради Него, и неуморно използват дарбите и силните си качества, отдават се на предпочитанията си и се изтъкват. Ако поискате от тях обаче да практикуват истината и да действат според истините принципи, желанието им се изпарява и те губят ентусиазма си. Ако не могат да се изтъкват, те стават апатични и унили. Защо имат енергия да се изтъкват? И защо нямат енергия да практикуват истината? Какъв е проблемът? Всички хора обичат да се отличават. Всички те копнеят за безполезна слава. Всеки има неизчерпаема енергия, когато вярва в Бог, за да получи благословии и награди, но защо става апатичен, защо е унил, когато трябва да практикува истината и да се опълчи на плътта? Защо става така? Това доказва, че сърцата на хората са опорочени. Те вярват в Бог единствено за да получат благословии. Казано по-просто, правят го, за да влязат в небесното царство. Без благословии или облаги, към които да се стремят, хората стават апатични и унили и съвсем губят ентусиазма си. Всичко това се причинява от покварения им нрав, който изпитва неприязън към истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ме просветлиха. Избягвах написването на статия и не исках да се стремя към истината само заради сатанинския си нрав и истината ми беше омръзнала. Знаех много добре, че Бог изисква от нас да пишем свидетелствени статии, и можех да напиша нещо по-просто, не непременно дълбокомислено. Стига да е практично, да включва опит и разбиране и да е просвещаващо, няма проблем. Писането на статия свидетелства за това какво е постигнало Божието дело в нас, как Бог пречиства и спасява хората с думите Си и как тези думи решават всякакви проблеми и пороци в хората. Бог наистина цени човешките свидетелства и по-хубавите от тях успокояват сърцето Му най-много. И така, Бог се надява, че ще опишем преживяванията и придобивките си като свидетелство за Него. Но вместо да положех усилия в това, което Бог изисква, намирах причини да го избегна, да го откажа. Проявявах сатанинския нрав и истината ми бе омръзнала.

Тогава какво мисли Бог за нрав, на който му е писнало от истината? Прочетох следния откъс от Божието слово по време на духовните си практики: „Що за хора са тези, които изпитват неприязън към истината? Те ли са онези, които се съпротивляват и противопоставят на Бог? Те може и да не се съпротивляват открито на Бог, но тяхната природа същност е да отричат Бог и да Му се съпротивляват, което е равносилно на това открито да кажат на Бог: „Не ми харесва да слушам това, което Ти казваш, не го приемам и понеже не приемам, че Твоите слова са истината, не вярвам в Теб. Вярвам в този, който ми е изгоден и полезен“. Това отношение на невярващи ли е? Ако това е твоето отношение към истината, не се ли държиш открито враждебно спрямо Бог? И ако ти си открито враждебен към Бог, дали Бог ще те спаси? Няма да го направи. Това е причината за Божия гняв към всички, които отричат Бог и Му се съпротивляват. […] Когато човек изпитва неприязън към истината, това несъмнено е пагубно за постигането на неговото спасение. Това не е нещо, което може или не може да бъде простено, не е някакво поведение или нещо, което се разкрива в него мимолетно. Това е природата същност на човека и Бог най-много се отвращава от такива хора. Ако от време на време разкриваш покварата на неприязън към истината, въз основа на Божиите слова трябва да изследваш дали това разкриване се дължи на твоята антипатия към истината или на липса на разбиране на истината. Това изисква търсене и изисква Божието просветление и помощ. Ако твоята природа същност е такава, че изпитваш неприязън към истината, и никога не приемаш истината, и си особено отвратен от нея и враждебен към нея, тогава има проблем. Ти със сигурност си зъл човек и Бог няма да те спаси“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълняваме добре дълга си, най-важно е да разбираме истината). Божиите слова ме пронизаха право в сърцето. Да ти омръзне истината означава открито противопоставяне на Бог, открито враждуване с Него. Твърдях, че вярвам във Всемогъщия Бог, молех се в Неговото име, ядях и пиех истините, които Той е изразил, на всяко събрание споделях Божиитe слова и ги проповядвах на братята и сестрите. Но начинът, по който се държах, по който живеех, не беше в съответствие с Божиите слова и аз не следвах изискванията Му. Вместо това истината ми беше омръзнала. Как можех да я приема и практикувам така? Единственият начин да бъдем спасени като вярващи е да приемем истината. Но аз не обичах истините, които Бог е изразил. Дълбоко в сърцето си бях против Бог. Само този сатанински нрав, на който истината е омръзнала, можеше да ме съсипе. На този етап видях, че нравът, на който истината е омръзнала, е много страшен, той е Ахилесовата пета на спасението. Тогава се разкаях пред Бог: „Боже! Писна ми от истината, не съм съсредоточена върху писането на статия и върху стремежа към истината и разбирам, че такъв нрав Те отвращава. Искам да се разкая и да се стремя към истината, както трябва. Моля Те, води ме“.

После прочетох още от Божието слово: „Ако действително обичаш истината в сърцето си, а просто донякъде си със слаби заложби, нямаш достатъчно проницателност, глуповат си и често допускаш грешки, но не си злонамерен, а просто си извършил някои глупости, ако в сърцето си желаеш да чуеш Божието общение за истината и в сърцето си копнееш за истината, ако се отнасяш към истината и Божиите слова искрено и с копнеж и можеш да цениш и обичаш Божиите слова, то това е достатъчно. Бог харесва такива хора. Дори и понякога да си малко глупав, Бог все пак те харесва. Бог обича копнеещото ти за истината сърце и обича искреното ти отношение към истината. Затова Бог е милостив към теб и винаги ти дава благодат. Той не взема под внимание ограничените ти заложби или глупостта ти, нито взема под внимание твоите прегрешения. Тъй като отношението ти към истината е искрено и пламенно, а сърцето ти е вярно, то предвид верността на сърцето ти и това твое отношение, Той винаги ще бъде милостив към теб и Светият Дух ще върши делото Си у теб, и ти ще имаш надежда за спасение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълняваме добре дълга си, най-важно е да разбираме истината). Божието слово ме пробуди и ми показа нов път за практика. Умът ми се избистри и усетих чувство на освобождение. Бог няма нищо против хорското невежество или слабости. Стига да са жадни за истината и да се отнасят към нея с искреност, хората ще имат Божията милост. Забелязах, че има други братя и сестри със средни качества, които жадуваха за Божиите слова и съсредоточено размишляваха и търсеха истината, когато станеше нещо. Заради искреното си отношение към Божиите слова те имаха Божията милост и напътствие. Те успяваха да напишат наистина дълбоки съчинения за опита си и да свидетелстват за Бог. Дори някои от тези, които вярват отскоро, не бягат, колкото и трудности да срещат в дълга си, а се отдават на Божията власт и организация и се осланят на Него, за да търсят истината и да преодолеят трудностите. Накрая създават наистина вълнуващи свидетелства. Някои нови вярващи работят над това да търсят истината, когато проявят поквара. Те четат Божиите слова и размишляват над себе си. Разбирането, което споделят, е искрено и практично. Бог не Се интересува от колко време някой е вярващ или дали е невеж или с ниско качество, а от това дали се стреми към истината, дали обича истината, дали жадува за истината и дали се отнася към Божиите думи с чисто сърце. Ниското ниво не е фатално. Важното е да имаме сърце, което обича истината, и да можем да я приемем и приложим. Бог е верен и справедлив и не го интересува дали нечие качество е високо, или ниско. Стига да жадуваме и да се стремим към истината и прилагаме, каквото знаем, можем да получим просветлението на Светия Дух и разбирането и проницанието ни ще се подобрят. Не трябва да оставям ниското ми качество и извиненията ми да ме възпират от това да напиша статия. Искрено исках да ям, пия и изпитам Божиите слова и да събера опита си в свидетелствена статия за Бог.

По-късно прочетох откъс от Божиите слова, от който прозрях Божията воля за мен. „Никой път към постигането на спасение не е по-реалистичен и практически от приемането и стремежа към истината. Ако не можеш да придобиеш истината, твоята вяра в Бог е празна. Тези, които изричат празни думи и доктрини, които винаги повтарят наизустени лозунги, казват високопарни неща, следват правилата и никога не се съсредоточават върху практикуването на истината, не придобиват нищо, независимо от колко години вярват. Кои са хората, които придобиват нещо? Това са онези, които изпълняват дълга си искрено и имат желание да практикуват истината, които се отнасят към това, което Бог им е поверил, като към тяхна мисия, които охотно прекарват целия си живот, отдавайки всичко на Бог, и не кроят схеми за собствена облага, които постъпват здраво стъпили на земята и се покоряват на устроеното от Бог. Те са в състояние да разберат истините принципи, докато изпълняват дълга си, и внимателно и правилно се грижат за всички въпроси, което им позволява да постигнат ефекта на свидетелство за Бог и да удовлетворят Божиите намерения. Когато срещнат трудности при изпълнение на дълга си, те се молят на Бог и се опитват да проумеят Божиите намерения, в състояние са да се покорят на устроеното от Бог и на Неговите подредби, а когато вършат нещо, те търсят и практикуват истината. Не повтарят наизустени лозунги, нито изричат високопарни неща, а са съсредоточени само върху това да вършат нещата здраво стъпили на земята и да следват прилежно принципите. Те влагат сърцето си във всичко, което правят, и се учат да оценяват всичко с цялото си сърце, като по много въпроси са в състояние да практикуват истината, след което усвояват знания и разбиране, и могат да извлекат поуки и наистина да придобият нещо. А когато имат неправилни мисли или сбъркани състояния, те се молят на Бог и търсят истината, за да ги разрешат. Независимо какви истини разбират, те ги оценяват в сърцето си и са в състояние да говорят за своето свидетелство за преживяване. Такива хора в крайна сметка придобиват истината. Онези, които са небрежни и невнимателни, никога не мислят за това как да практикуват истината. Съсредоточени са само върху полагането на усилия и правенето на неща, както и върху това да се покажат и изтъкнат, но никога не търсят как да практикуват истината, което за тях прави трудно придобиването на истината. Замислете се, кой вид хора могат да навлязат в истините реалности? (Тези, които са здраво стъпили на земята, които са прагматични и влагат цялото си сърце в нещата.) Хора, здраво стъпили на земята, които влагат цялото си сърце в нещата и имат сърце: такива хора обръщат повече внимание на реалността и на използването на истините принципи, когато действат. Освен това те обръщат внимание на практическите аспекти във всички неща, прагматични са и харесват положителните неща, истината и практическите неща. Именно такива хора в крайна сметка разбират и придобиват истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Във вярата в Бог най-важното е да се практикуват и да се преживяват Неговите слова). Научих от Божиите слова, че тези, които се стремят към истината, се съсредоточават върху Божието слово, често размишляват върху него и го прилагат на практика. Те могат да търсят истината и да се учат от хора, неща и събития около тях и да берат плодовете на опита си. Писането на статия е добър начин да се мотивираме да застанем пред Бог, да размишляваме върху Неговите слова и да търсим истината, което е Божията воля. Когато разбрах Божията воля, се почувствах ангажирана и мотивирана да напиша статия. Смятах, че трябва да изпълня този дълг, за да стопля Божието сърце. Писането на свидетелствена статия може да има полза за още повече хора. То е нещо важно и ценно, а и е моя отговорност.

След това започнах да планирам всекидневната си работа и да определям колко време ще отделям за даден проблем според спешността му. Когато имах време, ядях и пиех Божието слово и работех върху статията. Когато започнах да пиша, просто описах подробно едно събитие. Не можех ясно да напиша разбиранията си за Божието слово и беше доста повърхностно. Идеше ми да се предам и да спра да пиша на този етап и вече не исках да размишлявам над Божието слово. Затова Му се помолих: „Боже! Не искам да се предавам. Искам да вложа мисъл в Твоите думи, да напиша, колкото знам засега, и да продължавам с натрупването на опит“. „Не искам да живея според покварения си нрав. Искам да напиша за Твоето дело в мен и да свидетелствам за Теб“. Почувствах се много по-спокойна след тази молитва. Когато се успокоих и помислих за състоянието си и за Божието слово, можех да запиша всяко просветление, което ми идваше. И така, мислех си за Божиите слова и записвах това, което съм разбрала, когато имах време. Когато свърших, видях, че някои части бяха неясни, и се постарах да ги редактирам. Колкото повече пишех, толкова по-ясно ставаше и толкова по-добре разбирах състоянието си. Също така получавах все повече практическо разбиране за истината. Почувствах се наистина удовлетворена от тази практика. Този опит ми показа колко е важно да се стремим към истината. Трябва старателно да търсим истината във всичко, да се самоанализираме и да се опознаваме, и да практикуваме Божието слово, а след това можем да берем плодовете. Писането на лично свидетелство, стремежът към истината и промяната в житейската нагласа са изключително важни.