99. След като разбрах, че колегата ми е арестуван и е предал Бог по време на изтезания
В средата на март 2024 г. получих писмо от висшестоящите водачи. В него се казваше, че Сяоди, с когото заедно бяхме изпълнявали своя дълг, е бил арестуван, предал е Бог и се е превърнал в Юда. Той беше издал църковното дело, водачите и работниците. Водачите ме призоваха да се укрия много добре. Сърцето ми заби учестено. „Сяоди привидно изглеждаше откровен и предан, способен беше да понася страдания и да плаща цена, когато изпълняваше дълга си. Няколко пъти попадахме в опасни ситуации, но той никога не се отдръпваше и все така изпълняваше дълга си. Дори дадохме клетва заедно, като тържествено обещахме, че по-скоро ще умрем, отколкото да станем Юди. Измина повече от година, откакто той беше арестуван, и нямаше никакви новини. Мислех, че е останал непоколебим. Как се е превърнал в Юда?“. Не смеех да повярвам. Ако Сяоди ме беше издал, тогава нямаше ли да стана една от най-издирваните от Компартията? Тогава се сетих за едно писмо от църквата в родния ми град, което бях получила преди известно време. В него се казваше, че полицията е отишла вкъщи, за да ме арестува. Те също така наблюдавали и разпитвали семейството ми и инсталирали камера за видеонаблюдение срещу къщата ми. Това беше по времето, когато Сяоди беше арестуван. Полицията със сигурност беше засилила усилията си да ме издирва. Помислих си: „Компартията многократно отправя жестоки закани. Казват, че дори вярващите в Бог да бъдат пребити до смърт, смъртта им ще бъде напразна. Аз съм в списъка им на най-издирваните. Ако ме арестуват, тогава дори и да не ме пребият до смърт, ще ме бият, докато не остана инвалид“. Тогава си спомних, че в миналото много братя и сестри са били измъчвани, след като са били арестувани, за да се изтръгнат от тях насилствени признания. Сърцето ми се сви на топка. „Ако ме бият до смърт или докато не остана инвалид, тогава животът ми на вяра в Бог няма ли да свърши? Ще имам ли бъдеще, за което да говоря?“. Когато си помислих за това, се почувствах измъчена и потисната. Сяоди беше предаден от един Юда преди няколко години, но Компартията никога не се беше отказала от издирването му. Аз бях надзорник и бях издирвана от Компартията. Полицията със сигурност нямаше да ме освободи. Ако наистина ме пребиеха до смърт след ареста, как можех да бъда спасена? След това вече нямах сили да изпълнявам дълга си. Когато възникваха проблеми в църковното дело, не бях в настроение да се занимавам с тях. По цял ден се страхувах, че ще бъда арестувана от полицията и измъчвана, и че няма да оцелея. Сърцето ми беше изпълнено с тревога.
Осъзнах, че състоянието ми е ужасно и вече е повлияло на дълга ми. Застанах пред Бог да се моля и да търся: Когато ме сполетят такива обстоятелства, каква поука трябва да си взема? Тогава се сетих за един откъс от Божиите слова и го потърсих, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „Какви изпитания сте способни да понесете днес? Смеете ли да твърдите, че имате основа? Способни ли сте да останете непоколебими, когато се сблъскате с изкушения? Способни ли сте да преодолеете например изкушенията, свързани с преследване и гонение от Сатана, или със статус и престиж, с брак или богатство? (В общи линии можем да преодолеем някои от тях.) Колко степени на изкушения има? И коя степен сте способни да преодолеете? Например може да не се страхуваш, когато чуеш, че някой е арестуван за това, че вярва в Бог, и когато виждаш как арестуват и измъчват други хора. Способен ли си обаче да останеш непоколебим, когато арестуват теб самия, когато ти се окажеш в тази ситуация? Това е голямо изкушение, нали? Да кажем например, че познаваш някого, който е с доста добра човешка природа, който ревностно вярва в Бог, отказал се е от семейството и кариерата си, за да изпълнява дълга си, и е понесъл много трудности — изведнъж идва ден, в който е арестуван и осъден да лежи в затвора заради вярата си в Бог, а ти чуваш, че след това е бил пребит до смърт. Това изкушение ли е за теб? Как би реагирал, ако това се случи с теб? Как бихте преживели това? Бихте ли потърсили истината? Как бихте потърсили истината? Как по време на такова изкушение бихте се заставили да останете непоколебими, да разберете Божието намерение и така да придобиете истината? Замислял ли си се някога за тези неща? Лесно ли се преодоляват такива изкушения? Дали са нещо необичайно? Как трябва да се преживяват неща, които са необичайни и противоречат на човешките представи и фантазии? Ако нямаш път, склонен ли си да се оплакваш? Способен ли си да търсиш истината в Божиите слова и да виждаш същността на проблемите? Способни ли сте да използвате истината, за да определите правилните принципи на практикуване? Не е ли точно това, което трябва да се намира у онези, които се стремят към истината? Как можете да познаете Божието дело? Как трябва да го преживеете, за да получите плодовете на Божия съд и Божието пречистване, спасение и довеждане до съвършенство? Какви истини трябва да се разберат, за да се преодолеят безбройните представи на хората и оплакванията им срещу Бог? Кои са най-полезните истини, с които трябва да се въоръжите, истините, които ще ви позволят да останете непоколебими в различните изпитания? Колко голям е вашият духовен ръст в момента? Каква степен на изкушения сте способни да преодолеете? Имате ли някаква представа? Ако нямате, тогава това буди съмнения“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). Всеки един от Божиите въпроси ме караше да се срамувам. В миналото бях убедена, че откакто съм повярвала в Бог, съм се отдала на пламенен стремеж, отрекла съм се от неща и съм отдавала себе си. Църквата беше подлагана на много масови арести, но аз не бях твърде плаха. Няколко братя и сестри, които познавах, бяха арестувани, но това не се отрази на способността ми да изпълнявам дълга си. Въпреки това, когато чух, че Сяоди е станал Юда, съучастник на големия червен змей, и ме е издал, се притесних дали вече не съм наблюдавана от полицията. Чувствах се така, сякаш мога да бъда арестувана навсякъде и по всяко време, затова в сърцето си бях плаха и уплашена и изгубих вяра в Бог. Видях, че това, което бях разбрала преди, беше доктрина, без никаква истина реалност. Когато ме сполетяха мъки и изпитания, не дойдох пред Бог, за да търся Божиите намерения, и не мислех как да свидетелствам за Бог. Вместо това бях негативна и се отнасях нехайно към дълга си. Бях наистина твърде непокорна! По това време почувствах самообвинение в сърцето си. Спомних си Божиите слова: „Трябва да се отнасяш сериозно към своя духовен ръст и практика. Във вярата си в Бог не бива да се опитваш просто да правиш машинални движения за когото и да било — дали в крайна сметка ще можеш да придобиеш истината и живота, зависи от собствения ти стремеж“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (3)). Когато видях Божиите изисквания и погледнах собствения си духовен ръст, ме обзе усещане за криза. Настоящият ми духовен ръст беше малък и нямах никаква истина реалност. Ако продължавах така, без усърдно да търся и да се въоръжавам с истината, тогава, ако наистина ме арестуваха някой ден, щеше да ми е много трудно да остана непоколебима. Не исках следването ми на Бог в крайна сметка да се превърне в белег на позор.
По време на духовните си практики прочетох един откъс от Божиите слова и разбрах смисъла на преживяването на облагородяване и мъки. Също така придобих известна проницателност по отношение на Сяоди. Всемогъщият Бог казва: „Човекът ще бъде направен пълноценен в Епохата на царството. След завоюването човекът ще бъде подложен на облагородяване и скръб. Тези, които могат да победят и да останат непоколебими в свидетелството по време на тази скръб, са хората, които накрая ще бъдат направени пълноценни; те са победителите. По време на тази скръб от човека се изисква да приеме това облагородяване и то е последният пример на Божието дело. Това е последният път, когато човекът ще бъде облагороден преди приключването на цялото дело на Божието управление, и всички онези, които следват Бог, трябва да приемат това последно изпитание и да приемат това последно облагородяване. Тези, които са сполетени от скръб, са лишени от делото на Светия Дух и от ръководството на Бог, но тези, които наистина са завоювани и които наистина търсят Бог, в крайна сметка ще устоят; те са тези, които притежават човешка природа и които наистина обичат Бог. Независимо какво прави Бог, тези победители няма да бъдат лишени от виденията и ще продължат да прилагат истината на практика, без да се провалят в своето свидетелство. Те са тези, които накрая ще излязат от голямата скръб. Въпреки че тези, които ловят риба в мътни води, могат да се измъкнат и днес, никой не може да избегне последната скръб и никой не може да избегне последното изпитание. […] Онези, които наистина следват Бог, могат да издържат на изпитанията на своето дело, докато онези, които не следват Бог, не са способни да издържат на нито едно от Божиите изпитания. Рано или късно те ще бъдат отлъчени, а победителите ще останат в царството. Дали човек наистина търси Бог, или не, се определя от проверката на делата му, т.е. от Божиите изпитания, и няма нищо общо с решението на самия човек. Бог не отхвърля никого с лека ръка; всичко, което Той прави, може напълно да убеди човека. Той не върши нищо, което е невидимо за човека, или нещо, което не може да убеди човека. Дали вярата на човека е истинска или не, се доказва от фактите и това не може да бъде решено от човека. Това, че „житото не може да стане плевел и плевелите не могат да станат жито“, е несъмнено. Всички, които наистина обичат Бог, в крайна сметка ще останат в царството и Бог няма да се отнася зле с никого, който наистина Го обича“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Божието дело сега приключва. Сега е времето, когато Бог ще разкрие всички категории хора. Бог използва арестите и преследването от страна на големия червен змей, както и всякакви изпитания и мъки, за да отдели истинските вярващи от лъжливите, да отдели зърното от плявата. Изпитанията са голям тест за всеки един човек. Каквито и изпитания и мъки да ги сполетят, онези, които искрено вярват в Бог и Го следват, по-скоро биха понесли телесни страдания или дори биха загубили живота си, отколкото да предадат интересите на църквата. Те са способни да останат непоколебими, като се уповават на Бог. Точно както много братя и сестри, които бяха арестувани, успяха да преодолеят унижението и изтезанията, наложени от полицията. Без значение какви достойни за презрение или жестоки методи използваше полицията, те никога не отрекоха Бог и не Го предадоха. Що се отнася до онези, които нямаха истинска вяра, колкото и ентусиазирани да изглеждаха привидно или колкото и да бяха способни да се отричат от неща, да отдават себе си, да понасят страдания и да плащат цена, веднага щом плътските им интереси бяха застрашени, те отричаха Бог и Го предаваха. Тези хора бяха опортюнисти, които се промъкваха в Божия дом, и биваха разкривани чрез преследване и мъки. Това е смисълът Бог да използва големия червен змей, за да Му служи. По този начин истинските и лъжливите вярващи — зърното и плявата — се отделят. Тук се крие мъдростта на Божието дело. Докато размишлявах върху Божиите слова, почувствах светлина в сърцето си. Въпреки че Сяоди изглеждаше откровен и предан и не беше извършил никакви явни злини през многото години на вяра в Бог — дори беше направил някои добри неща — той не се интересуваше от истината. Обикновено той не желаеше да общува за Божиите слова и въпреки че вярваше в Бог от много години, той изобщо нямаше истина реалност. Когато се сблъска с изтезанията, заплахите и изкушенията на големия червен змей, той отрече Бог, предаде Го и напълно предаде делото на църквата, като се превърна в слуга и съучастник на Компартията. Фактите показват, че когато се е отричал от неща и е отдавал себе си в миналото, той не е практикувал истината. Той беше плява, разпиляна от вятъра. Беше чисто и просто неверник, който беше разкрит в Божието дело. Също така разбрах, че не можеш просто да гледаш колко добри неща е направил някой привидно, за да решиш дали има реалност, или не. Вместо това трябва да гледаш дали той може да практикува истината и дали може да свидетелства сред мъки и изпитания. Осъзнах, че точно като Сяоди, аз се съсредоточавах само привидно върху понасянето на страдания и отдаването си, но не се съсредоточавах върху полагането на усилия за истината и нямах ни най-малка истина реалност. Въпреки че, за разлика от Сяоди, не бях направила нищо, за да предам Бог, бях плаха и уплашена, когато се озовах в опасна ситуация, бях негативна и се отнасях нехайно към дълга си, като губех свидетелството си. Когато размишлявах върху това, почувствах, че обстановката, устроена за мен от Бог, беше не само изпитание, но и мое спасение. Тя ми позволи ясно да видя истинския си духовен ръст и да видя, че съм на ръба на опасността. Ако продължавах да не се стремя към истината, тогава, ако ме арестуваха, щях да бъда разкрита и отстранена точно като Сяоди. Застанах пред Бог и се помолих, като казах, че съм готова да приема провала на Сяоди като предупреждение и урок и задълбочено да се самоанализирам и да се опозная.
След това размишлявах: каква беше основната причина да живея в негативно състояние, след като бях издадена от един Юда? Прочетох Божиите слова: „Мнозина, които следват Бог, се интересуват само от това как да получат благословии или да избегнат бедствие. Щом стане дума за Божието дело и управление, те замлъкват и губят всякакъв интерес. Смятат, че разбирането на тези скучни въпроси няма да подпомогне растежа на живота им и няма да им донесе никаква изгода. В последствие, въпреки че са чули информация за Божието управление, те подхождат несериозно към него. Не гледат на него като на нещо ценно, което трябва да бъде прието, а още по-малко го възприемат като част от живота си. Такива хора имат само една проста цел в следването на Бог и тази цел е да получат благословения. Такива хора не могат да си направят труда да обърнат внимание на нищо друго, което не е пряко свързано с тази цел. За тях няма по-легитимна цел от това да вярват в Бог, за да получат благословения — това е цялата стойност на тяхната вяра. Ако нещо не допринася за постигането на тази цел, те остават напълно безразлични към него. Такъв е случаят с повечето хора, които днес вярват в Бог. Тяхната цел и намерение изглеждат легитимни, защото, вярвайки в Бог, те също така Му отдават всичко, посвещават Му се и изпълняват дълга си. Те се отказват от младостта си, изоставят семейството и кариерата си и дори прекарват години извън дома, заети и в движение. В името на крайната си цел те променят собствените си интереси, възгледите си за живота и дори посоката, която търсят, но не могат да променят целта на вярата си в Бог. Те тичат насам-натам с цел управление на собствените си домогвания. Без значение колко далечен е пътят и колко трудности и препятствия има по него, те остават упорити и не се страхуват от смъртта. Каква сила ги принуждава да продължават да се посвещават по този начин? Дали това е тяхната съвест? Дали това е тяхната велика и благородна почтеност? Дали това е тяхната решимост да се борят със силите на злото докрай? Дали това е вярата им като свидетелство за Бог, без да търсят награда? Дали това е предаността им, че са готови да се откажат от всичко, за да изпълнят Божията воля? Или пък духът им на преданост, който винаги се отказва от екстравагантни лични изисквания? За човек, който никога не е разбирал работата на Божието управление, да дава толкова много, е просто чудо! Засега няма да обсъждаме колко са дали тези хора. Поведението им обаче заслужава да бъде анализирано. Освен ползите, които са толкова тясно свързани с тях, може ли да има някакви други причини, поради които хора, които никога не са разбирали Бог, дават толкова много за Него? В това ние откриваме един неразкрит досега проблем: Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един явно личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател: работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В такава връзка, основана на интереси, няма обич, а само сделка. Няма обичащ или обичан, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление). Божиите слова разобличават намеренията и възгледите, скрити зад вярата на хората в Бог. Хората не вярват в Бог, за да придобият истината и живота. Вместо това го правят, за да получат вечни благословии. Това, което Божиите слова разобличиха, беше точно моето поведение. Размишлявах върху предишното си ентусиазирано отдаване. Каквито и опасности да ме сполетяваха, никога не спирах да изпълнявам дълга си. Това беше, защото твърдо вярвах, че като отдавам себе си непрекъснато по този начин, ще имам Божията закрила и в крайна сметка ще имам добра крайна цел и добър изход. Когато бях издадена от един Юда и станах издирвана личност, изправена пред опасността от арест по всяко време, се притесних, че ако бъда арестувана и не мога да издържа на изтезанията и предам Бог, тогава ще загубя шанса си за спасение. Почувствах, че надеждите ми за придобиване на благословии са угаснали, и така изгубих вярата си в Бог и не исках да се занимавам с църковното дело. Видях, че всичките ми жертви и цялото ми отдаване са били водени единствено от желанието да придобия благословии. Когато чувствах, че имам надежда да придобия благословии, бях активна и енергична в изпълнението на дълга си, но когато видях, че надеждите ми за придобиване на благословии са угаснали, се обезсърчих. Енергията за стремеж и мотивацията за изпълнение на дълга ми, които имах в миналото, се изпариха като утринна мъгла. Фактите показаха, че вярвах в Бог от много години, но връзката ми с Бог беше като връзката на служител с работодателя му: Привидно се жертвах и се отдавах, за да получа в замяна ползи и добра крайна цел от Бог. Моето отдаване беше изпълнено с примеси и измами, без никаква искреност към Бог. Наистина бях егоистична и подла, което караше Бог да ме ненавижда и да ме презира. Ако Бог не беше използвал тази обстановка, за да ме разкрие, щях да продължа да упорствам в погрешния си възглед за стремеж. Щях да вярвам докрай само за да бъда изоставена и отстранена от Бог. Когато разбрах това, почувствах, че зад Божието устройване на тази среда стои Неговото старателно намерение. Всичко това целеше да пречисти примесите във вярата ми в Бог, да промени неправилните ми възгледи за това към какво да се стремя и да ме поведе по правилния път. Това беше Божията любов. Това беше Божието спасение за мен. Въпреки това аз разбирах Бог погрешно и се оплаквах от Него. Наистина ми липсваше разум! Бях наранила твърде тежко Божието сърце!
По-късно осъзнах, че живеех в състояние на плахост и страх, защото се страхувах и от смъртта. Като се съсредоточих върху този проблем, прочетох Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те разпространяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и хокаха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. […] Ето как умряха и си отидоха телата им; това беше начинът на тяхното отпътуване от човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разпространяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано със собствената им личност, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо и, както се оказва, тези хора са били способни да отдадат най-ценното си — живота — като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. До деня на смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). След като размишлявах върху Божиите слова, разбрах, че постоянно съм живяла в плахост и страх главно защото твърде много ценях живота си и се страхувах, че ще бъда арестувана и пребита до смърт. Страхът от смъртта беше моята фатална слабост. Сега все още не бях арестувана, но бях толкова уплашена, че дори не можех да се придържам към дълга си. Ако ме арестуваха, тогава щях да бъда още по-неспособна да остана непоколебима и можех да предам Бог по всяко време. Ако постоянно се страхувах от арест и винаги продължавах да живея така, като само търсех начин да спася собствената си кожа, тогава, в Божиите очи, каква беше разликата между мен и мъртвите? Помислих си за онези хора, които бяха станали Юди. Те бяха алчни за живот и се страхуваха от смъртта. За да останат живи, те не се бяха поколебали да издадат братята и сестрите си и да предадат Бог. Те се бяха превърнали в белег на позор. Какъв беше смисълът да се живее така? Господ Исус е казал: „Който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мене, ще го спечели“ (Матей 16:25). Учениците, които са следвали Господ Исус, са били преследвани заради разгласяването на Божието евангелие. Някои са били разкъсвани от пет коня, други са били пребивани до смърт с камъни, а Петър е бил разпънат на кръст с главата надолу заради Бог. Те са използвали живота си, за да дадат гръмко свидетелство за Бог. Външно плътта им е била мъртва, но душите им са се върнали при Бог. През последните дни много братя и сестри бяха арестувани от Компартията заради разгласяването на евангелието на Божието царство и бяха подложени на различни изтезания. Дори да бъдат пребити до смърт или да останат инвалиди, те не отричат Бог. Това е изтърпяване на преследване заради праведност. Това е най-ценното и смислено нещо. Като се сравних с тях, се почувствах наистина засрамена. Трябваше да изпълнявам дълга си сред преследване и мъки. Дори Компартията да ме арестува и да ме пребие до смърт или инвалидизация, това би било страдание заради праведност; и ако трябваше да умра, това би било смърт със слава.
През юни 2024 г. получих писмо: Една сестра, която беше арестувана и по-късно освободена, казваше, че когато полицията я е разпитвала, въпросите са били изцяло за подробностите около изпълнението на дълга ни миналата година. Помислих си: „Щом Компартията разпитва толкова подробно, те са решени да ни намерят, независимо колко усилия трябва да положат. Искат да арестуват и последния от нас!“. Не можех да не се чувствам малко нервна. „Сега Компартията все още се опитва да ни арестува. Аз съм надзорник и съм сред най-издирваните от тях хора. Щом полицията ме арестува, със сигурност ще ме бият, докато не стигна до прага на смъртта. Ако ме пребият до смърт, тогава няма да имам повече шансове да изпълнявам дълга си. Как тогава мога да се стремя към истината и да постигна спасение?“. Осъзнах, че отново мисля за собствените си интереси. Спомних си сцената в края на филма „Опасно пътешествие към евангелието“. Главният герой беше преследван от Компартията до самия край. Въпреки това той все още проповядваше евангелието и свидетелстваше за Бог. Когато си спомних тази сцена и песента от финалните надписи, се почувствах силно вдъхновена в сърцето си. Тъй като Бог беше постановил да вярвам в Него в страната на големия червен змей, трябва да имам волята да страдам. Трябва да съм готова да се откажа от живота си, в противен случай не бих могла да продължа да вървя по този път. Пред каквато и обстановка да трябва да се изправя след това, по всяко време трябва да се придържам към дълга си. По-късно сестрата, с която работех, и аз действахме поотделно. Разговаряхме с братята и сестрите си за това как да вземем превантивни мерки и докато обръщахме внимание на сигурността, все пак упорствахме в изпълнението на дълга си. Като погледна назад към изминалата година или преди това, когато бях преследвана от Компартията и трябваше да бягам навсякъде, разбирам, че въпреки че преживях някои страдания и облагородяване, това, което придобих, беше нещо, което не можех да придобия в удобна среда. Точно както казва Бог: „Кажете Ми кой от милиардите хора по целия свят е така благословен да чуе толкова много Божии слова, да разбере толкова много истини за живота и да разбере толкова много тайнства? Кой от тях може лично да получи Божието напътствие, Божия ресурс, Неговата грижа и закрила? Кой е толкова благословен? Малцина са тези. Следователно това, че вие, малцината, които сте способни да живеете в Божия дом днес, да получите Неговото спасение и Неговия ресурс, си струва, дори да умрете точно в този момент. Вие сте благословени толкова много, не е ли така? (Да, така е.) Ако погледнем от тази гледна точка, хората не бива да се вцепеняват от страх от въпроса за смъртта, нито да биват възпирани от него. Въпреки че не сте се наслаждавали на славата и богатството на света, все пак вие сте получили милостта на Създателя и сте чули толкова много Божии слова. Това не е ли блаженство? (Така е.) Независимо колко години ще живееш в този живот, всичко в него си струва и ти не съжаляваш за нищо, защото постоянно си изпълнявал дълга си в Божието дело, разбрал си истината, разбрал си тайнствата на живота и си разбрал пътя и целите, към които трябва да се стремиш в живота — ти си придобил толкова много! Ти си живял стойностен живот! Дори да не можеш да го обясниш много ясно, ти си способен да практикуваш някои истини и притежаваш някаква реалност, а това доказва, че си придобил някакъв житейски ресурс и си разбрал някои истини от Божието дело. Ти си придобил толкова много — истинско изобилие — и това е толкова голяма благословия! От началото на човешката история никой през всички епохи не се е радвал на тази благословия, но вие ѝ се радвате. Готови ли сте да умрете сега? При такава готовност отношението ви към смъртта би било наистина покорно, нали? (Да.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (4)). Помислих си колко съм покварена, но днес все още имам късмета да следвам Бог и имам щастието да преживея преследване и мъки в страната на големия червен змей, и да приема обучението на Божието царство. Това е най-голямата ми благословия. Чрез разкриването на тази обстановка ясно видях истинския си духовен ръст и донякъде промених възгледа си за стремеж към благословии и погрешния път, по който вървях във вярата си в Бог. Това за мен беше Божия благословия. Когато се замислих над нещата по този начин, пролях сълзи на благодарност. Не знаех какви думи да използвам, за да изразя чувствата си в този момент. Просто непрекъснато благодарях на Бог в сърцето си. Сега, без значение колко опасна е обстановката или дали ще имам добър изход и добра крайна цел в бъдеще, съм готова да се покоря на Божието върховенство и уредби и да изпълнявам дълга си.
