51. Защо прикривах объркването си
Всемогъщият Бог казва: „Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да бъдеш искрен с Бог във всички неща, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш онези, които са по-високо и по-ниско от теб, и да не правиш неща само за да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). „Ако говориш откровено, казваш истината и си честен, ще бъдеш оклеветен, заклеймен и отхвърлен от невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-измамен и все по-изкусен в лъжите. Научаваш се и да използваш коварни средства, за да постигнеш целите си и да се защитиш. Все повече се издигаш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха, докато не стигнеш дотам, че не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото повече лъжеш и си играеш на измами, толкова повече Божиите избраници ще се отвращават от теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако използваш хитрости и заплетени интриги, за да се прикриваш и маскираш, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог мрази измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а измамниците накрая ще бъдат изоставени и отстранени. Всичко това е предопределено от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). От Божиите слова виждам, че Бог обича честните хора. Честните хора говорят просто и открито и са искрени към Бог и към другите. Те казват каквото им е на сърцето, без да се прикриват или да заблуждават. Такива са хората, които Бог иска да спаси. Измамните хора имат много сложни мисли. В техните думи и действия няма никаква прозрачност. Те не питат и не търсят, когато не разбират нещо, а вместо това постоянно се прикриват и си слагат маски. Такива хора имат измамен нрав и не могат лесно да бъдат спасени. Като се замисля, често съм се прикривала, за да защитя имиджа и статуса си. Живеех с измамен нрав. Когато се сблъсквах с проблеми или трудности, които не можех да разбера или разреша в дълга си, не се откривах, за да търся. Не само живеех в мрак, негативизъм и болка, но и бях неефективна в дълга си. По-късно, чрез четене на Божиите слова, разбрах колко важно е да бъдеш честен човек и започнах съзнателно да практикувам да бъда честен човек.
През юни 2020 г. правех видеоклипове в църквата. Отначало си мислех, че тъй като тепърва започвам да практикувам, всеки път, когато не разбирам нещо в работата си, ще поемам инициативата да питам и да се уча от братята и сестрите. Също така открито водех общение за всяко състояние, което имах, и всички търпеливо водеха общение с мен и ми помагаха. След известно време всички братя и сестри казаха, че бързо напредвам. По време на един преглед на работата надзорничката каза, че макар да съм млада, заложбите ми са доста добри, че се уча бързо в работата си и че съм кандидат за развиване. Тя също така инструктира другите да ми помагат и да ме напътстват повече, за да може по този начин напредъкът ми да бъде още по-бърз. Като видях, че надзорничката ме цени толкова високо, бях доста щастлива, но също така почувствах и известен натиск: „Надзорничката възлага големи надежди на мен, така че оттук нататък трябва да работя усилено, да се стремя бързо да овладея нещата и да се науча да създавам видеоклипове самостоятелно. Не мога да разобличавам твърде много проблеми, както преди, иначе братята и сестрите със сигурност ще помислят, че съм неспособна, и надзорничката няма да ме смята вече за кандидат за развиване“. След това, когато се сблъсквах с проблеми, които не разбирах, докато правех видеоклипове, се колебаех дали да попитам. Мислех си: „Ако продължавам да задавам въпроси, дали братята и сестрите няма да се чудят защо дори след няколко месеца практика все още имам толкова много въпроси? Дали надзорничката ще ме погледне с пренебрежение, ако разбере? Дали това няма да навреди на имиджа ми на човек с добри заложби в очите на другите? Забрави, няма да питам повече, ще направя собствено проучване. По този начин ще разоблича по-малко недостатъци“. Така че започнах сама да си намирам обучения, за да уча, и изпробвах различни методи за решаване на проблеми. В резултат на това напредъкът ми във видеопродукцията се забави. Веднъж една сестра забеляза, че напредъкът ми в създаването на видеоклипове е малко бавен, и ме попита дали имам някакви затруднения. Истината беше, че действително исках да кажа, че имам трудности, за да мога просто да намеря решение веднага, да спестя много време и да избегна това да правя нещата по заобиколния път. Но после се замислих: „Вече съм питала за този проблем. Ако попитам отново, какво ще си помисли сестрата? Дали ще си помисли, че ми липсват заложби и не мога да запомня нещата, които са ми преподавали преди? Дали ще си помисли, че не си струва да ме развиват? Забрави за това — надзорничката каза, че имам добри заложби и уча бързо и че има добро впечатление от мен, така че не мога да допусна да види колко съм неадекватна“. Така че казах на сестрата: „Засега няма проблеми, просто досега не съм използвала много този тип технология. Ако се упражнявам с нея още няколко пъти, ще я усвоя“. След като чу какво казах, тя не попита повече за това. И така, все още имаше някои области, в които не знаех какво да правя, но предпочитах да уча сама и да си търся обучителни материали, вместо да питам братята и сестрите. В резултат на това видеопродукцията ми напредваше бавно и не постигах много добри резултати.
По-късно една сестра ми каза направо: „В началото си мислех, че си открита и искрена. Преди говореше открито за всички проблеми, които имаше, и задаваше въпроси. Какво се е променило? Не можем да видим сърцето ти и не знаем какво си мислиш. Виждаме, че напредъкът ти в създаването на продукция е бавен, но не знаем къде срещаш спънки и как да ти помогнем. Размишлявала ли си върху тези състояния?“. Бях наясно, че думите на сестрата са позволени от Бог и че бяха напомняне за мен да се самоанализирам, но се страхувах, че ако се открия за истинското си състояние, всички ще ме прозрат напълно, затова продължих да се държа лицемерно. Тази ситуация продължи два или три месеца и докато състоянието ми се влошаваше, изпълнението на дълга ми също ставаше неефективно и накрая бях освободена от длъжност. В момента, в който чух тази новина, почувствах силна болка и огорчение. Чувствах се толкова глупава. До този момент се бях прикривала, тъй като не исках другите да виждат недостатъците ми, но какво бях придобила? Бях се отдалечила от братята и сестрите и те не можеха да прозрат същността ми, и не постигнах никакъв напредък в дълга си, а накрая дори бях освободена от длъжност. Колкото повече мислех за това, толкова повече съжалявах за стореното и не можех да сдържа сълзите си. Запитах се: „Ясно е, че имаше много неща, които не разбирах или не знаех как да правя, тогава защо не проявих инициатива да потърся и да се науча от другите? Състоянието ми явно не беше добро, така че защо не исках да се открия?“. В търсенето си попаднах на един откъс от Божиите слова: „Самите хора са сътворени същества. Сътворените същества могат ли да постигнат всемогъщество? Могат ли да постигнат съвършенство и безупречност? Могат ли да придобият умения във всичко, да разберат всичко, да прозрат всичко и да бъдат способни на всичко? Не могат. Въпреки това хората имат покварен нрав и една пагубна слабост — веднага щом усвоят някакво умение или професия, хората чувстват, че са способни, че имат статус и стойност и че са професионалисти. Колкото и да са обикновени, всички те искат да се представят за някакви известни или изключителни личности, да се превърнат в някакви незначителни знаменитости и да накарат останалите да си мислят, че са съвършени и безупречни и че нямат нито един недостатък. Искат да станат известни, силни или велики личности в очите на останалите и да са могъщи хора, които умеят всичко, и нищо не може да им се опре. Те смятат, че ако потърсят помощ от другите, ще изглеждат неспособни, слаби и непълноценни и че хората ще ги гледат високомерно. Поради тази причина все искат да се преструват. Когато от някои хора се поиска да свършат нещо, те казват, че знаят как да го направят, докато всъщност не знаят. След това тайно проверяват как се прави и се опитват да се научат, но след няколкодневно изучаване, продължават да не разбират как да го направят. Когато ги питат как се справят, те казват: „Почти е готово!“. В сърцата си обаче си мислят: „Още съм далеч, нямам представа и не знам какво да правя! Не трябва да се изпускам, трябва да продължа да се преструвам, не мога да допусна хората да видят недостатъците и невежеството ми, не мога да допусна да ме гледат високомерно!“. Какъв е проблемът? Изживяват истински ад в опит да запазят достойнството си на всяка цена. Що за нрав е това? Надменността на такива хора не знае граници и те съвсем са си изгубили разума. Не желаят да са като всички останали, не искат да са обикновени, нормални хора, а искат да са свръхчовеци, изключителни личности или важни клечки. Това е толкова голям проблем! Що се отнася до слабостите, недостатъците, невежеството, глупостта и неразбирането на нормалната човешка природа, те ще ги прикриват и няма да допуснат останалите да ги видят, а след това ще продължат да се преструват. Някои хора са слепи за всичко, но въпреки това твърдят, че в сърцата си разбират. Когато ги помолиш да го обяснят, не могат. След като друг го обясни, те твърдят, че са щели да кажат същото, но че не са успели да го изрекат навреме. Правят всичко възможно да се прикрият и се опитват да изглеждат добре. Какво ще кажете, дали такива хора не летят в облаците? Дали не сънуват? Не знаят самите те кои са, нито знаят как да изживеят нормалната си човешка природа. Нито веднъж не са постъпвали като практични човешки същества. Ако прекарваш дните си летейки из облаците, ако се луташ и нищо не правиш стъпил здраво на земята, а все живееш в собствените си фантазии, това е проблем. Избрал си грешен път в живота. Както и да вярваш в Бог, няма да разбереш истината и няма да успееш да я придобиеш, ако постъпваш така“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). Докато обмислях Божиите слова, почувствах, че съм точно в състоянието, което Бог разобличаваше. Винаги исках да имам превъзходство, сякаш съм свръхчовек, затова винаги се прикривах, когато разкривах покварата си или когато се сблъсквах с проблеми, които не разбирах. За такива хора е трудно да придобият истината. Като размишлявам за времето, когато за първи път започнах да правя видеоклипове, не разбирах нищо и не чувствах натиск, затова бях готова да търся и да се уча от другите, когато се сблъсквах с проблеми и трудности. Като практикувах по този начин, чувствах, че придобивам много и че напредвам бързо. Но по-късно, когато чух надзорничката да казва, че имам добри заложби и съм потенциален талантлив човек, който трябва да бъде развиван, несъзнателно се поставих сред ключовите личности, които трябва да бъдат развивани в църквата. Чувствах, че надзорничката има добро мнение за мен и ме цени, така че изпитвах нужда да защитавам имиджа си и да не разобличавам твърде много недостатъци, в противен случай хората щяха да ме прозрат и да ме гледат с пренебрежение. Винаги защитавах грижливо статуса и имиджа си в очите на другите и дори когато се сблъсквах с проблеми и трудности във видеопродукцията, които не знаех как да разреша, нямах смелостта да попитам, тъй като се страхувах, че разобличаването на недостатъците ми ще накара другите да спрат да ме ценят и уважават. Желанието ми за слава, печалба и статус беше толкова силно! Живеех в състояние на прикриване, в резултат на което в продължение на няколко месеца не постигнах никакъв напредък във видеопродукцията и в крайна сметка загубих възможността да се занимавам с това. Бях толкова глупава! Като се замисля, когато за пръв път практикувах видеопродукция, беше нормално да имам недостатъци и пропуски, а освен това беше невъзможно да се справям със задачите си сама, затова трябваше да питам повече, да си сътруднича повече с братята и сестрите и повече да се уча от тях. Само по този начин можех да постигам непрекъснат напредък. Ако можех да оставя настрана гордостта си и активно да търся и да се уча от братята и сестрите, нямаше да бъда освободена от длъжност заради постоянна неефективност в дълга ми. Като осъзнах това, почувствах, че това освобождаване се дължеше изцяло на Божията праведност.
След това се запитах: „Защо винаги си слагам маска?“. По-късно попаднах на един откъс от Божиите слова, който ми помогна да видя състоянието си по-ясно. Бог казва: „Когато някой е избран за водач от братята и сестрите или е повишен от Божия дом, за да върши определена работа или да изпълнява определен дълг, това не означава, че той има специален статус или позиция, или че истините, които разбира, са по-дълбоки и по-многобройни от тези на другите хора — а още по-малко, че този човек е способен да се покорява на Бог и че няма да Го предаде. Със сигурност, това не означава и че той познава Бог и че е някой, който се бои от Него. В действителност той не е постигнал нищо от това. Повишението и обучението са просто повишение и обучение в прекия смисъл и това не означава, че той е бил предопределен и одобрен от Бог. Неговото повишение и обучение означава просто, че е бил повишен и очаква да се обучи. А крайният резултат от това обучение зависи от това дали този човек се стреми към истината и дали е способен да избере пътя на стремежа към истината. Така че, когато църквата повишава и обучава даден човек за водач, той просто се повишава и обучава в прекия смисъл на думата. Това не означава, че той вече отговаря на критериите и е компетентен като водач, че вече е способен да се заеме с ръководни дела и че може да върши истинска работа — това не е така. Повечето хора не могат да прозрат тези неща и въз основа на фантазиите си гледат с уважение на тези, които са повишавани. Това е грешка. Независимо колко години са вярвали в Бог, дали тези, които са повишавани, действително притежават истината реалност? Не е задължително да е така. Способни ли са да приведат в изпълнение работните подредби в Божия дом? Не непременно. Имат ли чувство за отговорност? Предани ли са? Способни ли са да се покоряват? Способни ли са да търсят истината, когато се сблъскат с проблем? Всичко това е неизвестно. Имат ли тези хора богобоязливи сърца? И доколко точно са богобоязливи сърцата им? Склонни ли са да следват собствената си воля, когато вършат нещо? Способни ли са да търсят Бог? Докато изпълняват работата на водачи, често ли идват пред Бог, за да търсят Неговата воля? Способни ли са да напътстват хората да навлязат в истината реалност? Със сигурност не са способни да постигнат подобни неща веднага. Не са получили обучение и имат твърде малко опит, затова не са способни на това. Ето защо насърчаването и възпитаването на даден човек не означава, че той вече разбира истината, нито че вече е способен да изпълнява дълга си на приемливо ниво. И така, каква е целта и какво е значението на повишаването и развиването на даден човек? Става дума за това, че този човек бива повишаван, като личност, за да практикува и за да бъде специално поен и обучаван, като по този начин му се дава възможност да разбере истините принципи, както и принципите, средствата и методите за вършене на различни неща и за решаване на различни проблеми, а също и как да действа и да се справя с различните видове условия и хора, с които се сблъсква, в съответствие с Божиите намерения и по начин, който защитава интересите на Божия дом“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). Преди винаги си бях мислила, че тъй като съм човек, който е повишен и развиван в църквата, със сигурност съм по-добра и по-способна от другите, и че трябва да правя всичко добре и да не допускам много грешки, за да мога да покажа, че съм различна от всички останали. Особено когато виждах, че братята и сестрите около мен се справяха добре с уменията и задачите си и че видеоклиповете, които правеха, бяха с високо качество и ефективно изработени, чувствах голям натиск и винаги се стремях да достигна тяхното ниво или да ги надмина, за да мога да покажа, че имам добри заложби и си струва да бъда развивана. Затова, когато се сблъсквах с проблеми, които не разбирах, продължавах да се прикривам и да си слагам маска, тъй като се страхувах, че недостатъците ми ще бъдат забелязани от братята и сестрите и че няма да мога да поддържам имиджа си на човек с „добри заложби“. Всъщност надзорничката ми възложи да правя видеоклипове просто защото имах някои силни страни във видеопродъкцията. Това не означаваше, че съм по-добра от другите или че съм овладяла уменията, необходими за тази работа. Но аз не можех да се изправя пред недостатъците си и се издигах на пиедестал. Това беше моето погрешно разбиране към повишаването и развиването, а също и признак за липсата ми на самосъзнание. Сега разбирах, че повишаването не е капитал, нито доказва, че съм компетентна да поема даден дълг, и знаех, че не мога да продължавам да се прикривам въз основа на тази погрешна гледна точка. Ако можех да направя нещо, тогава трябваше да кажа, че мога. Ако не можех, тогава трябваше да кажа, че не мога. Трябваше да се разкрия пред братята и сестрите и да практикувам това да бъда честен човек. Ето това е да се съобразяваш с Божиите намерения. След това се открих за състоянието си през последните няколко месеца пред братята и сестрите и след като говорих, се почувствах истински облекчена и свободена.
По-късно водачът ми възложи дизайнерска работа. Отначало не схващах принципите на дизайнерската работа и изображенията, които правех, имаха много проблеми. Исках да повдигна въпроса за проблемите и трудностите, които срещах в дизайнерската си работа, за да потърся решения заедно с всички. В този момент една сестра каза на всички, че преди това съм правила видеоклипове в църквата, че имам добри умствени заложби и че бързо се уча, и след като го каза, всички останали братя и сестри ме погледнаха. Думите ѝ подсказваха, че е впечатляващо за някой толкова млад човек да може да прави видеоклипове. Усетих как лицето ми пламна, тъй като бях единствената, която знаеше, че преди това ме бяха освободили от длъжност само защото не бях постигнала голям напредък във видеопродукцията. Но сега всички смятаха, че мога да правя видеоклипове и че имам потенциал, и имаха високо мнение за мен. Несъзнателно нравът ми отново започна да се разкрива, като си помислих: „Въпросите, които исках да задам, вероятно им изглеждат прости; дали ще ме погледнат с пренебрежение, ако ги повдигна? Може би просто трябва сама да ги разбера“. При тази мисъл не зададох никакви въпроси. По-късно доста съжалявах и се чудех: „Защо отново се прикрих и си поставих маска? Каква беше истинската причина за това?“. В търсенето си прочетох Божиите слова: „Що за нрав е това, когато хората все се преструват, все се прикриват и си придават важности, за да може останалите да ги ценят и да не забелязват техните грешки и недостатъци, когато все се стараят да се представят пред хората в най-добрата светлина? Това е надменност, фалш и лицемерие, това е нравът на Сатана и е нещо нечестиво. Да вземем за пример членовете на сатанинския режим. Колкото и да се борят, да враждуват или да убиват в тъмното, никой няма право да ги докладва или разобличава. Опасяват се, че хората ще видят демоничното им лице, и правят всичко възможно да го прикрият. Пред обществото правят всичко възможно да се прикрият и казват колко много обичат народа, колко са велики, славни и непогрешими. Това е природата на Сатана. Най-забележимите черти на природата на Сатана са измамата и заблудата. И с каква цел мами и заблуждава така? За да заблуди хората, да им попречи да видят неговата същина и истинското му лице и така да постигне своята цел да удължи властването си. Макар и да нямат такава власт и такъв статус, обикновените хора също искат да накарат останалите да имат добро мнение за тях, да ги ценят много и да ги издигат до висок статус в сърцата си. Това е покварен нрав и ако хората не разбират истината, те не са способни да го разпознаят. […] Кое е свързано с нрава — да допускаш грешки или да се прикриваш? Прикриването е въпрос на нрав, то включва надменен нрав, злонамереност и измамност, а Бог го ненавижда особено силно. Всъщност, когато се прикриваш, всички разбират какво се случва, но си мислиш, че другите не забелязват и се опитваш всячески да спориш и да се оправдаваш, за да съхраниш достойнството си и да убедиш всички, че не си направил нищо нередно. Това не е ли глупаво? Какво си мислят другите за това? Как се чувстват те? Изпълнени са с отвращение и ненавист. Какво ще е мнението на хората за теб, ако, след като допуснеш грешка, можеш да се отнесеш към нея правилно и да позволиш на всички останали да говорят за нея, да я обсъждат и разпознават, докато ти самият можеш да си открит за нея и да я анализираш? Ще кажат, че си честен човек, защото сърцето ти е отворено за Бог. Чрез действията и поведението ти те ще могат да видят твоето сърце. Но ако се опитваш да се прикриеш и да заблудиш всички, хората няма да имат добро мнение за теб и ще кажат, че си глупав и неразумен човек. Ако не се опитваш да се преструваш или да се оправдаваш и ако можеш да признаеш грешките си, всички ще кажат, че си честен и мъдър. А какво те прави мъдър? Всеки допуска грешки. Всеки има пропуски и недостатъци. И всъщност всички имат един и същи покварен нрав. Не си мисли, че си по-благороден, по-съвършен и по-любезен от останалите. Съвсем неразумно е. Щом разбереш покварения нрав на хората, същността и истинската природа на тяхната поквара, повече няма да се опитваш да прикриваш собствените си грешки, нито да съдиш другите хора за грешките им, а ще можеш да се отнасяш правилно и към двете. Едва тогава ще станеш прозорлив и няма да вършиш глупости, а така ще помъдрееш. Хората, които не са мъдри, са глупави и все се занимават с дребните си грешки, докато се промъкват зад кулисите. Отвратително е да ги гледаш. Всъщност това, което правиш, е съвсем очевидно за останалите, но продължаваш безочливо да разиграваш театър. На останалите им прилича на клоунада. Това не е ли глупаво? Наистина е така. Глупавите хора не притежават никаква мъдрост. Колкото и проповеди да чуят, те продължават да не разбират истината и нищо не виждат ясно. Те никога не слизат от облаците и си мислят, че се отличават от всички останали и че са по-уважавани. Това е надменно, самоправедно и глупаво. Глупаците нямат духовно разбиране, нали? Въпросите, по които си глупав и неразумен, са именно тези, по които нямаш духовно разбиране и не можеш лесно да разбереш истината. Такава е реалността“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). От Божиите слова разбрах, че неволно постоянно се прикривах и си поставях маски най-вече защото желанието ми за слава, придобовки и статус беше толкова силно, а нравът ми беше наистина надменен. Независимо къде отивах или къде изпълнявах дълга си, винаги исках да се утвърдя и другите да имат добро мнение за мен, затова използвах различни трикове, за да прикрия недостатъците си и да поддържам добър имидж в сърцата на хората. Като си спомня времето, когато правех видеоклипове, именно защото се прикривах и не исках да търся, не изпълнявах добре дълга си и накрая бях освободена от длъжност. Този път, когато чух някой да казва, че имам добри заложби и потенциал и че има високо мнение за мен, не можех да не се издигна отново на пиедестал и исках отново да си сложа маска. Ако продължавах по този начин, пак нямаше да мога да изпълнявам добре дълга си или да постигна някакъв напредък. Като се замисля, наистина не разбирах много и ми липсваха много неща в много области, но въпреки това се преструвах, за да накарам другите да имат високо мнение за мен и да защитя статуса и имиджа си в сърцата на братята и сестрите. Наистина бях толкова лицемерна и измамна! Аз съм просто едно сътворено същество, така че трябва да си знам мястото и да заемам правилната позиция; каквито и да са уменията ми и каквото и да ми липсва, трябва да бъда открита за това, да търся помощта на братята и сестрите, за да компенсирам недостатъците си, и да работя в хармонично сътрудничество с тях. Това е разумът, който трябва да имам, и това е също така начинът, по който трябва активно да изпълнявам добре дълга си и да защитавам църковното дело. Но когато явно не знаех и не можех да направя нищо, все пак се държах така, сякаш знаех и можех. Държанието ми беше толкова надменно, позорно и лицемерно и нямах никакво самосъзнание! Помислих си за фарисеите в юдаизма. Те са изглеждали благочестиви, дори са се молили на кръстопътя, но са го правили, за да бъдат видени от другите, за да подвеждат хората и да впримчат сърцата им. Те са вярвали в Бог, но са Му се противили, и са били заклеймени и прокълнати от Бог. Аз бях същата и вървях по същия път като фарисеите. Ако не се покаех и не се променях, щях да бъда в голяма опасност и рано или късно също щях да бъда разкрита и отстранена от Бог. Когато осъзнах това, се почувствах малко уплашена и ми се искаше бързо да поправя състоянието си и да не продължавам по този начин.
По време на духовната си практика прочетох друг откъс от Божиите слова: „Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите несъвършенства, вашите грешки, вашият покварен нрав — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и разговаряйте помежду си за тях. Не ги прикривайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че ти отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не скриваш нищо от Бог, не укриваш нищо, не прикриваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и си също така открит и честен с другите хора. По този начин живееш в светлината и не само Бог ще те проучва внимателно, но и други хора също ще видят, че действаш принципно и прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без ограничения или болка и ще живееш изцяло в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ми дадоха път за практикуване, а именно, че когато се сблъскам с неща, които не разбирам или не мога да направя, трябва да говоря незабавно и да не крия нищо от Бог или от другите хора, а да бъда открита и честна. По този начин няма да се изтощавам и ще ми е по-лесно да придобия делото на Светия дух. Бог харесва честните хора и това, че имаш проблеми или недостатъци не е нещо, от което трябва да се страхуваш. Ключът е да се изправим пред недостатъците и неадекватността си правилно и да бъдем простодушни, открити и активно търсещи. Това е честно отношение и то е угодно на Бог. Като имах предвид това, аз се помолих на Бог да ме изведе от моето неправилно състояние и да бъда честен човек, който е простодушен и открит. По-късно повдигнах въпроса за проблемите и трудностите, с които се бях сблъскала, докато правех изображения, и потърсих от братята и сестрите. Благодарение на общението с всички аз придобих път и знаех какво да правя, а сърцето ми се чувстваше много по-свободно и спокойно.
Благодарение на това преживяване разбрах, че да се прикриваш в името на репутацията и статуса носи само болка. То не само води до това да не постигам нищо в дълга си и да не напредвам в живота, но и ме отдалечава от братята и сестрите. От това няма никаква полза за мен. Само ако заема мястото на сътворено същество и бъда открита и честна с другите, изказвам мнението си, не се прикривам и не съм измамна, мога да живея спокойно и свободно.
