61. Избор насред семейно преследване
Някога имах хармонично семейство. Живеехме, без да се тревожим за препитание и облекло. Въпреки това в началото на втората си бременност неволно пих традиционно китайско лекарство, което насърчава кръвообращението и бях на косъм от спонтанен аборт, но по-късно с помощта на медицината успях да родя сина си. Въпреки че двете ми деца и аз бяхме в безопасност, прочетох в интернет, че приемането на лекарства по време на бременност може да доведе до нанизъм у детето. Тежест падна на сърцето ми. Всеки път, когато виждах, че други по-малки деца са по-високи от моите, усещах силна болка в сърцето и често живеех в състояние на самообвинение. Пролях безброй сълзи по този повод. През октомври 2013 г. една моя роднина свидетелства за делото на Всемогъщия Бог в последните дни и ми показа един пасаж от словото на Всемогъщия Бог, озаглавен „Бог е източникът на човешкия живот“. Имаше една част, която ми направи силно впечатление. Бог казва: „От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш отговорностите си. Ти играеш ролята си и започваш жизнения си път в името на Божия план и Неговото предопределение. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, във всеки случай никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). Божиите слова силно ме развълнуваха. Разбрах, че човешкият живот идва от Бог и това какви деца има човек не зависи от самия него, а всичко това е част от Божието върховенство и подредба. В този момент не можах да се сдържа; разплаках се и излях цялата си болка и всичките си тревоги пред Бог. В сърцето си изпитах чувство за освобождение както никога преди. По-късно чрез четенето на Божиите слова разбрах също, че полът, външният вид и ръстът на човек на този свят са предопределени от Бог и не севлияят от външни обстоятелства. Ако Бог бе предопределил детето ми да бъде здраво, тогава дори и да вземах лекарства, това нямаше да повлияе на здравето му. Почувствах, че Божиите слова са лекарство за изцеление, което разсея вътрешните ми тревоги, и се почувствах много спокойна и освободена в сърцето си.
Шест месеца след като приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни, започнах да изпълнявам дълга си в църквата. В началото съпругът ми не се противопоставяше на това. Ала през май 2014 г. той видя цялата негативна пропаганда по телевизията и интернет, разпространявана от Компартията, за да хули, богохулства и клевети Църквата на Всемогъщия Бог, и започна да ми пречи във вярата ми. Той дори строши MP5 плейъра ми, който използвах, за да чета Божиите слова, като каза: „Виж какво казват онлайн. Държавата се противопоставя на вярата ти във Всемогъщия Бог и полицията ще те арестува. Ако те арестуват, това ще бъде безкрайно унизително! В Интернет също така казват, че вярващите в Бог изоставят семействата си и не водят нормален живот“. Отвърнах му: „Нима през цялото това време, откакто започнах да вярвам в Бог, изоставих семейството си и спрях да живея нормално? Нашите събирания се състоят само в това да четем Божиите слова заедно и ти си го виждал със собствените си очи. Не сме правили нищо незаконно, така че законно ли е полицията да ни арестува? Тези, които крадат, ограбват, залагат и се занимават с проституция, не си получават заслуженото, а тръгнали да арестуват вярващите. Това не е ли преобръщане на правилно и грешно?“. Но каквото и да кажех, мъжът ми просто не ме слушаше. По-късно той постоянно ме преследваше заради вярата ми в Бог и всеки път, когато бе нещастен, повдигаше темата за вярата ми в Бог. Всеки път, когато се прибираше от работа и виждаше, че не съм вкъщи, избухваше гневно, като крещеше: „Как можем да живеем така? Ако продължиш да вярваш по този начин, ще се обадя на полицията!“. Често се прибираше пиян през нощта и ми крещеше, като ровеше в нещата ми, за да намери книгите ми с Божии слова, и твърдеше, че ще ги унищожи. Дори ме дърпаше за косата и ме влачеше по земята, като настояваше да си тръгна посред нощ. Бях бясна, докато си мислех: „Вярата ми в Бог се състои само в това, че се събирам с братята и сестрите си, за да ям и пия Божиите слова, и въпреки това съпругът ми се отнася с мен по този начин — той е пълен дявол“. В пристъп на гняв аз също обмислях да си тръгна, но като се сетех за двете си малки деца и как не исках трудно постигнатият ми брак да се разпадне по този начин, търпях. Неочаквано обаче, преследването на съпруга ми стана по-интензивно.
На 16 февруари 2016 г. се готвех да отида на събиране след обяд, когато мъжът ми се разкрещя: „Пак ли излизаш? Не водиш нормален живот“. Отговорих му: „Какво искаш да кажеш с това, че не водя нормален живот? Всичко съм свършила у дома. Сготвила съм и съм почистила. Трябва да имам и време за себе си“. Точно когато щях да отворя вратата, той изведнъж я заключи, попречи ми да изляза и ме заплаши с телефона си, като каза: „Ако излезеш отново, ще се обадя на полицията!“. След това набра спешния номер 110. Почувствах, че много се изнервям. Когато го видях да натиска зеления клавиш, бързо казах: „Ако се обадиш днес, знаеш ли какво ще се случи после? Има възмездие за вършенето на зло!“. Ръката му трепна за момент, докато държеше телефона си, след което излезе от интерфейса за набиране и каза в изблик на гняв: „Повече не мога да живея така. Днес няма да ходя на работа. Днес ще трябва да направиш избор! Ще се обадя на баща ти и майка ми, за да обсъдим нашия развод!“. След това се обади на родителите ми и на майка си. Не знаех какво да правя и се чувствах наистина слаба. Като гледах семейната снимка на стената, си помислих: „Не ни беше лесно да стигнем дотук. Животът беше труден и в миналото прекарвахме много малко време заедно заради работата на съпруга ми. Но сега той има стабилна работа, преместихме се в голяма къща, животът ни е безгрижен и синът и дъщеря ни са умни и здрави. Наистина успяхме — както в семейството, така и в кариерата. Ако се разведем, ще изгубя всичко това. Въпреки че съм изправена пред преследванед заради вярата ми в Бог, поне имам здраво семейство и децата ни имат баща и майка. Как да се разведем просто така? Наистина не искам да стигам дотам“. Съжалих, че не го спрях да се обади на родителите ми. Ако просто бях казала нещо помирително и се бях съгласила да не излизам за известно време, може би той нямаше да повдигне темата за развода. Не знаех как да премина през всичко това, затова се помолих на Бог с надеждата, че Той ще ме напътства. В този момент си спомних какво е казал Господ Исус: „Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство“ (Лука 9:62). Сякаш лъч светлина прониза сърцето ми — то се озари мигновено и си помислих: „Дали не проявявам внимание само към плътта си? Между семейство и вярата се боя да не загубя семейството си и съжалявам, че не казах нещо помирително на съпруга си. Правя компромис с него и се опитвам да запазя семейството си с цената на предателство към Бог. Що за свидетелство за Бог е това?“. Припомних си дните на ужасно страдание заради проблемите, свързани с моя син, И се зачудих: „Как бих могла да живея толкова свободно сега, ако не беше Бог да ме спаси? Не мога да съм толкова неблагодарна или лишена от съвест“. Затова се помолих на Бог: „Боже, моля Те, дай ми вяра. Каквото и да се случи след това, дори и да се разведем, ще продължа да вярвам в Теб и да изпълнявам дълга си“. След като се помолих, усетих чувство на освобождение в сърцето си.
Същият следобед дойдоха баща ми, двете ми по-малки сестри и свекърите ми. Всички повярваха на мъжа ми и ме подложиха на преследване заедно с него. Накрая баща ми и сестрите ми ме завлякоха насила в колата и ме върнаха в родния ми град. В дома на родителите ми ме тормозеха всеки ден. Баща ми видя, че настоявам да вярвам в Бог и един ден на обяд каза: „Държавата строго преследва и арестува онези, които вярват във Всемогъщия Бог. Ако те арестуват и осъдят на няколко години затвор, мислиш ли, че съпругът ти все още ще те иска? В крайна сметка ще загубиш дома си. Защо да страдаш така? Послушай ни, просто се откажи от тази твоя вяра. По телевизията казват, че твоите хора са противници на държавата, а какво добро може да донесе противопоставянето на държавата? Погледни семейството си — имаш къща и кола, и двете ти деца са умни и добре възпитани. Защо се отказваш от такъв добър живот, за да продължиш да вярваш в Бог? Наистина не знаеш колко си благословена!“. Колкото повече слушах, толкова по-гневна се чувствах. За какво говореше той, като ме наричаше противница на държавата? Какво означаваше да се противопоставяш на държавата? Божиите слова ясно гласят: „Бог не участва в човешката политика, но все пак Той контролира съдбата на всяка държава и нация, Той контролира този свят и цялата вселена“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). Казах сериозно и тържествено: „Татко, да вярваме в Бог означава да четем Божиите слова и да се събираме за общение върху истината. Бог ни напътства да вървим по правилния път и да изживеем нормалната си човешка природа. Как е възможно да сме противници на държавата? Не можеш да вярваш в безпочвени слухове!“. Но майка ми, като видя, че няма да се вслушам, ми закрещя: „Ако продължиш така, ще те арестуват и ще изгубиш всичко. Какъв ще бъде животът ти тогава? Ако искаш вяра, ела с мен в катедралата, за да повярваш в Бог в Трите Aз-а!“. Казах: „Компартията не арестува хора от катедралата, защото тези в катедралата ѝ се подчиняват. Те твърдят, че вярват в Господ Исус, но всъщност слушат човека и вярват в него, без да вярват в Бог. Истинският път винаги е бил подложен на гонения. Когато Господ Исус е вършил делото си в Юдея, той е бил хулен и заклеймен от римското правителство и фарисеите. Учениците, които следвали Господ, били арестувани и подложени на гонения от римското правителство за проповядване на евангелието. Можеш ли да кажеш, че Господ Исус не е истинският Бог и не е истинският път? Днес ние вярваме в истинския Бог и неизбежно ще бъдем изправени пред арести и гонения от сатанинското правителство на Компартията. Мамо, Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус и Той е Бог, който извършва нов етап на делото въз основа на Епохата на благодатта. Той е дошъл, за да спаси напълно човешката природа. Вярата във Всемогъщия Бог означава, че ние следваме новото Божие дело. Нима причината да вярваш в Господ Исус не са многото мисионери, които са дошли в Китай, като са изоставили семействата и кариерите си, за да проповядват евангелието?“. Като видя, че съм твърдо решена, баща ми ме прекъсна и ме попита яростно: „Значи казваш, че няма да отстъпиш и че настояваш да се придържаш към вярата си? Като твои родители правим това за доброто ти. Ако те арестуват, не ни обвинявай, че не сме те предупредили. Ако не ни послушаш и продължиш с тази твоя вяра, ще се откажа от теб. След развода можеш да отидеш, където пожелаеш. Това семейство вече не те иска!“. След като баща ми спря да говори, зарида. Когато го видях толкова съкрушен, аз също заплаках. Мълчаливо се помолих на Бог в сърцето си: „Всемогъщи Боже, моля Те, запази сърцето ми тихо пред Теб. Не знам как да се справя с тази ситуация. Моля Те, дай ми вяра и ме напътствай“. След като се помолих, се сетих за един откъс от Божиите слова: „Всяка стъпка от работата, която Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породено от човешка подредба или от човешки смущения. Но зад кулисите всяка стъпка от работата и всичко, което се случва, е облог, направен от Сатана пред Бог, и изисква хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Да вземем, например, когато Йов беше подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, което се случи с Йов, бяха дела на хората и тяхното смущение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). С напътствието на Божиите слова изведнъж осъзнах, че макар да изглеждаше, че баща ми се опитва да ме убеди, всъщност Сатана се опитваше да използва моята обич, за да ме привлече на своята страна, като ме накара да напусна Бог и да Го предам. Ако заемех страната на баща си, нямаше ли просто да се въвлека в кроежите на Сатана? Изведнъж се сетих за словата на Господ Исус: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мен“ (Матей 10:37). Всичко, което имам, идва от Бог и животът ми също идва от Него. Вярата в Бог и почитането Му са напълно естествени и обосновани, затова не можех да изоставя вярата си в Бог, само за да проявява внимание към чувствата на баща ми. Помислих си и за преживяването на Петър. Родителите на Петър се надявали той да продължи кариерата си на чиновник и да постигне успех и признание и се противяли и възпирали Петър да вярва в Бог и да Му отдаде всичко. Ала Петър решил да вярва в Бог и да Го следва, като оставил родителите си. При тази мисъл придобих вяра и решимост да следвам Бог. Каквото и да казваше баща ми, трябваше да прозра сатанинските схеми и да не бъда измамена. Баща ми видя, че не казвам нищо, и отново ме притисна яростно: „Значи си решила и нищо няма да те спре?“. Отвърнах решително: „Абсолютно нищо. Ще постоянствам във вярата си в Бог. Отказвам да бъда неблагодарна. В миналото винаги съм се тревожила, че синът ми ще стане джудже. Всеки ден живеех в страх, болка и вина. Тогава всички ме посъветвахте да оставя нещата да се развият по естествен начин, но болката в сърцето ми беше нещо, което само аз разбирах. По-късно приех новото Божие дело, прочетох словата Му, разбрах истината и едва тогава болката в сърцето ми отслабна. Ако Бог не ме бе спасил, кой знае дали някой ден нямаше да издържа и да избера да умра, а ти щеше да загубиш дъщеря си. Не искаш ли най-доброто за мен?“. Като видя моята решителност, баща ми свъсено се умълча.
По-късно ме видя отново да чета тайно Божиите слова и гневно каза: „Ако продължаваш да вярваш в твоя Бог по този начин, ще се обадя на полицията, ще ги накарам да те арестуват и да те пребият от бой. Не вярвам, че няма да се промениш!“. Видях, че очите на баща ми са зачервени от гняв, а изражението му беше мрачно. Само за да ми попречи да вярвам в Бог, бе готов дори да ме изпрати в затвора, за да страдам под мъченията на Компартията. Как можеше да е толкова жесток? Наистина ли това бе бащата, когото винаги съм познавала? Дали не бе станал съучастник на Компартията и слуга на Сатана? Видях, че същността на баща ми беше ненавист и противопоставяне на Бог. Сетих се за едно изречение от Божиите слова: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да се спазва“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). Тези, които наистина вярват в Бог, са хората, които трябва да обичам. Всички, които мразят Бог и му се противопоставят, са Негови врагове. Те са дяволи. Бог се отвращава от тях, затова аз също трябваше да ги отхвърля. Трябваше да живея според Божиите слова, да не бъда възпирана от родителите си и решително да следвам Бог!
Останах в къщата на родителите си два месеца и половина. След като се върнах у дома, съпругът ми си помисли, че вече не вярвам в Бог, така че нагласата му към мен омекна много. Няколко седмици по-късно той разбра, че все още вярвам в Бог и каза яростно: „Все още ли посещаваш събирания и вярваш в Бог? Изчезвай оттук, по дяволите!“. Като каза това, той се запъти към вратата, отвори я и ми изкрещя: „Махай се! Това семейство вече не те иска. Ходи, където пожелаеш!“. Истината беше, че не исках да напускам дома си, а просто да направя сцена. Отидох до спалнята, взех куфар от килера и започнах да подреждам дрехите си и да ги слагам вътре. Помислих си: „Ако ме види да опаковам дрехите си, вероятно ще си припомни нашата брачна връзка. Ако види, че наистина си тръгвам, може просто да направи компромис“. Неочаквано съпругът ми дойде от хола и издърпа куфара от ръцете ми. Хвърли всички дрехи на леглото и започна да се рови в тях, като ме ругаеше: „Дай да видя дали няма да вземеш всички ценности от къщата ми!“. Побеснях при вида на бъркотията от дрехи, която съпругът ми бе направил. Как бе възможно да ми говори така, след като бяхме живели заедно в продължение на десет години? Отнасяше се с мен като с крадла и сърцето ми напълно изстина. Върнах дрехите в куфара и си тръгнах. Като размишлявах върху току-що случилото се, сърцето ме болеше и се разплаках при мисълта: „Съпругът ми е наистина безсърдечен. Аз вървя по правилния път в живота, като вярвам в Бог, а той ме принуждава да напусна дома си отново. Така ли наистина ще се разпадне семейството ми?“. Помолих се на Бог: „Боже, трудно ми е да вярвам в Теб. Сърцето ми е толкова слабо. Не знам как да продължа по пътя напред. Моля Те, напътствайте ме“. След всичко това останах в къщата на една сестра.
На следващия ден просто не можех да се успокоя. Мислех си за сина ми, който беше само на пет години и никога не се беше разделял от мен. Дали можеше наистина да се справи без мен? Само мисълта за нежното малко личице на детето ми и неговото бъдеще разбиваше сърцето ми на хиляди парчета. Тревожех се какво ще стане, ако потърси майка си. Дали съпругът ми ще направи нещо в гнева си? Всичко това щеше ли да въвлече църквата или братята и сестрите? Същата нощ се върнах у дома. Свекърите ми бяха там и съпругът ми беше извел децата да хапнат навън. Свекърва ми каза: „Всички бяхме много притеснени за теб, след като си тръгна. Просто води нормален живот и се откажи от тази твоя вяра. Наистина ли трябва да се карате и развеждате?“. Отговорих спокойно: „Мамо, не че не искам да водя нормален живот, но синът ти не може да ме приеме“. Свекърва ми каза с тревога: „Разводът може да не е кой знае какво за възрастните, но проблемът е, че децата ще страдат. Все още са толкова малки. Моля те, помисли за тях“. Като чух свекърва ми да казва това, много се разстроих и очите ми се наляха със сълзи. Истината бе, че най-много се притеснявах за децата. Какъв би бил животът им, ако си тръгна? Не след дълго съпругът ми се върна с децата. Веднага щом влязоха, децата ме видяха и тръгнаха към мен. Ала мъжът ми извика, като им забрани да се приближават И каза на дъщеря ни да сложи сина ни да спи. В момента, в който видях децата послушно да се отправят към спалнята, Почувствах, че притесненията и тревогите ми са излишни. Бог е източникът на човешкия живот и Той властва и има върховенство над всичко. Бъдещата съдба на моите деца също зависеше от Божието устройване и подредба. Сетих се за един откъс от Божиите слова: „Никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело. Откакто в началото се е появил човекът, Бог винаги е изпълнявал делото Си по този начин, като е управлявал вселената и е ръководил законите на промяната за всички неща и траекторията на тяхното движение. Както всички неща, човекът тихо, без да осъзнава това, е подхранван от Божията сладост, дъжд и роса; както всички неща, така и човекът, без да съзнава това, живее според устроеното от Божията ръка. Сърцето и духът на човек са в ръцете на Бог и всичко в живота му се вижда от Божиите очи. Независимо дали вярваш на всичко това, или не, всяко едно и всички неща, било то живи или мъртви, ще се преместят, променят и обновят и ще изчезнат в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог господства над всички неща“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). Всеки от нас живее според житейския път, който Бог е предопределил от момента, в който сме се родили, като изпълняваме собствената си роля. Различните ситуации, които преживяваме в живота, са част от Божието върховенство и подредба. Хората просто нямат силата да променят това. Какви трудности щяха понесат децата ми и какви благословии щяха да получат, когато пораснат, как хората щяха се отнасят към тях и какво щеше да бъде физическото им състояние, всичко това зависеше от Божиите устройвания и подредби. Съдбата на децата ми нямаше да се промени заради моите грижи и възпитание, нито пък заминаването ми щеше повлияе на тяхното израстване. Бог отдавна е подредил каква ще бъде съдбата на децата ми. Дъщеря ми, която се грижеше за сина ми този ден, все едно ми каза, че всеки може да живее без друг човек и че всеки има свой начин на живот. Независимо от възрастта Бог ще устрои и подреди всички хора, събития и неща, и ще подготви подходяща среда за израстването на всеки човек. При тази мисъл се почувствах по-спокойна и бях готова да поверя децата си на Бог. За мое учудване, след като децата си легнаха, съпругът ми отново отвори вратата и се опита да ме прогони, и спря да прави сцени едва след като свекърите ми го разубедиха.
Тази нощ лежах в леглото, като размишлявах над събитията, които се бяха случили. Тъй като съпругът ми се бе поддал на безпочвените слухове и дяволските думи, разпространявани от Компартията, той се боеше, че това ще засегне интересите му и се разгневи. Без да се съобразява с брачната ни връзка, той многократно ме преследваше, за да ме накара да се откажа от вярата си, било то чрез опити да ме изгони от къщата или чрез заплахи с развод. Също така накара родителите ми да се опитат да ме контролират и наблюдават и на няколко пъти ме изгони от дома ни. След като открих Бог, не пренебрегвах семейството или децата си, но въпреки всичко той се отнасяше с мен така. Как можеше да има истинска обич между хората? Сетих се за един откъс от Божиите слова: „Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата проявяват синовна почит към родителите си, а родителите обсипват децата си с обич и грижи? Какви намерения всъщност таят хората? Нима не се стремят да удовлетворят плановете си и егоистичните си щения?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Божиите слова са напълно верни. Взаимоотношенията между хората се основават на интереси и всички те се използват взаимно, за да задоволяват егоистичните си желания. В миналото съпругът ми се отнасяше добре с мен, защото не накърнявах интересите му, грижех се за семейството по всички възможни начини, проявявах внимание към него и му помагах да печели позиции. Но сега, когато вярвах в Бог и изпълнявах дълга си, и рискувах всеки момент да бъда арестувана от Компартията, което щеше да го уличи, той се бе превърнал в съвсем друг човек. Когато видях истината се разкри, се зачудих как е възможно да има някаква любов или обич между хората. Съпругът ми ме бе изритал от къщата на няколко пъти, а аз все още исках да запазя брака ни, защото вярвах, че „щом се оженят, любовната връзка между мъжа и жената е дълбока“. Не осъзнавах, че всичко това е само едностранчиво пожелателно мислене от моя страна. Колкото повече се замислях над това, толкова повече осъзнавах колко глупава съм била! Винаги съм се опитвала да запазя това семейство и заради преследването на съпруга ми рядко ядях и пиех Божиите слова, събиранията ми бяха ограничени и не можех да изпълнявам никакъв дълг. Що за истинска вяра в Бог бе това? Освен това, ако не можех да изпълнявам дълга си, да преживея Божиите слова и да придобия истината, как бих могла да бъда спасена от Бог? Бог казва, че да изпълняваш дълга си е единственият начин да бъдеш спасен, като в хода на дълга има много възможности да придобиеш истината и има много моменти, когато човек получава делото и напътствието на Светия Дух. Стремежът към истината в хода на дълга позволява на човек да отхвърли покварения си нрав и да придобие повече възможности да бъде усъвършенстван от Бог. Да вярваш в Бог и да изпълняваш дълга си е най-ценното и смислено нещо, което човек може да направи! Трябваше да избера между семейството и вярата си. Затова се помолих на Бог: „Боже, искам да изпълнявам добре дълга си. Моля Те, отвори ми път. Искам да Ти се отдам изцяло“.
След време друга случка затвърди решимостта ми да напусна дома си и да изпълнявам своя дълг. Един ден, няколко седмици по-късно, се бях върнала у дома след събиране и готвех, когато съпругът ми застана зад мен и ме дръпна за косата с въпроса: „Пак ли си ходила на събиране заради вярата си в Бог?“. Когато видя, че не отговарям, ме дръпна още веднъж силно за косата, от което скалпът ме заболя. Отговорих му: „Докато мога да дишам, ще вярвам в Бог!“. Мъжът ми изпадна в пристъп на ярост и изкрещя: „Вярваш ли ми, че днес ще те убия?“. После ме блъсна силно, извади нож за плодове от шкафа и ме хвана за врата с дясната си ръка, докато с лявата държеше ножа. Притисна опакото на ножа към врата ми и изкрещя: „Наистина искам да те убия!“. В отчаянието си бързо повиках дъщеря си, като я накарах да се обади на баба си. В този момент съпругът ми заби ножа в масата за хранене. Всичко това ми показа още веднъж, че същността на съпруга ми мрази Бог и че той действително бе готов да ме убие, за да ми попречи да вярвам в Бог. Наистина беше зъл човек и дявол! Как можеше да има щастие в живота с такъв дявол? Сетих се за един откъс от Божиите слова: „Няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са напълно несъвместими. Преди да навлязат в покоя, хората имат плътска, семейна обич, но след като навлязат в покоя, вече няма да има никаква плътска, семейна обич. Изпълняващите дълга си са врагове на онези, които не вършат това; обичащите Бог са противници на ненавиждащите Го. Сътворените същества, допуснати до покой, са несъвместими с тезп, които са обречени на унищожение. Сътворените същества, които изпълняват своя дълг ще оцелеят, докато неизпълнилите дълга си ще бъдат погубени; и нещо повече, това ще е така за вечни времена. Обичаш ли съпруга си, за да изпълниш дълга си на Божие творение? Обичаш ли съпругата си, за да изпълниш дълга си на Божие творение? Отдаваш ли синовна почит на невярващите си родители, за да изпълниш дълга си на Божие творение? Дали човешкото схващане за вярата в Бог е правилно, или погрешно? Защо вярваш в Бог? Какво желаеш да получиш? Как Го обичаш? Неуспелите да изпълнят дълга си на Негови творения, както и неполагащите всячески усилия да постигнат това, ще бъдат унищожени. В бъдеще съществуващите физически и кръвни връзки между днешните хора ще бъдат разкъсани. Вярващите са несъвместими с невярващите; те са по-скоро противници. Встъпилите в покой ще вярват в съществуването на Бог и ще се покорят на волята Му, докато всички, които се бунтуват срещу Него, ще бъдат унищожени. На земята вече няма да има семейства — та как биха могли да съществуват родители, деца и брачни връзки? Самата несъвместимост между вяра и липса на вяра ще пресекат издъно такива физически връзки!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно). Вярващите и невярващите са напълно несъвместими и пътищата, по които вървят, са съвсем различни. Съпругът ми не вярваше в Бог и дори го мразеше; по същество той беше дявол. Животът с него не носеше никакво щастие, тъй като аз не само страдах от неговото преследване, но и бях възпрепятствана в стремежа си към истината и израстването в живота. Не можех да изпълнявам дълга си като сътворено същество и накрая щях да се проваля точно като него. Един ден през юли 2016 г. оставих бележка на съпруга ми, която гласеше: „Тръгвам си. Моля те, не ме търси никога повече!“. В момента, в който прекрачих прага, усетих чувство на освобождение в сърцето си и реших да изпълнявам правилно дълга си, за да удовлетворя Бог.
През цялото това време Божиите слова ми даваха вяра и сила, като ме напътстваха стъпка по стъпка далеч от тъмното влияние на семейството ми и ми дадоха възможност да следвам Бог и да изпълнявам дълга си. Всичко това е резултат от Божиите слова. Благодаря на Бог!
