84. Размишления след като ме кастриха
Един ден получих писмо от един брат, в което пишеше, че имал проблеми с дълга си и не знаел какво да прави, затова искал да попита за моето мнение. След като прочетох писмото, не можах да не се възхитя на себе си. Помислих си: „Изминаха почти две години, откакто напуснах онази църква, но братята и сестрите ми все още се допитват до мен, когато се сблъскат с проблеми, които не могат да решат. Предполагам, че наистина притежавам някои истини реалности и разбирам повече от тях“. Спомних си как, по време на дълга ми като водач в онази църква, въпреки че бях повярвал в Бог неотдавна, когато братята и сестрите ми имаха проблеми или трудности, успявах да намеря съответните откъси от Божието слово, за да им помогна. Повечето от тях бяха готови да дойдат при мен, за да търсят и да разговарят, когато имаха неприятности, и одобряваха начина, по който изпълнявах дълга си като водач. Беше разумно, че мой брат потърси мнението ми, когато имаше проблеми и се страхуваше дали практикува неправилно, защото неговият духовен ръст беше малък. Мисълта за това ме караше да се чувствам много щастлив и не можах да сдържа усмивката си, пълна с гордост. Брат Уан случайно забеляза усмивката и каза: „Какво толкова радостно ти се е случило, че се усмихваш така?“. И така, разказах му за писмото от моя брат и също така му казах как искам да отговоря. Мислех, че ще одобри, но неочаквано той ми каза много сериозно: „Братята и сестрите в онази църква имат много високо мнение за теб! Откакто те познавам, забелязах, че всички в онази църква са много зависими от теб. Идват при теб за всичко, питат за твоето мнение и ти особено се наслаждаваш на подкрепата им, и се съгласяваш на всяка молба. Обмислял ли си естеството и последиците от изпълнението на дълга ти по този начин? Вместо да се самоанализираш и да разговаряш с братята и сестрите си как да се молят и да се уповават на Бог, или да им казваш как да търсят истините принципи, когато са изправени пред трудности, ти даваш на братята и сестрите си своите решения, така че те да те гледат с уважение, да те боготворят и да нямат място за Бог в сърцата си. Вървиш по пътя на антихриста!“. Думите на брат Уан бяха като тежък удар. Бях зашеметен. Думите му бяха особено остри и пронизващи. В онзи момент не можех да го приема. Сърцето ми беше в смут. Помислих си: „Не може да е толкова зле. Аз изпълнявам дълга си, за да решавам проблемите и трудностите на братята и сестрите си, и съм постигнал известни резултати в това отношение. Работата в онази църква първоначално не беше много ефективна. След като започнах дълга си като водач, повечето от братята и сестрите, които не изпълняваха дълга си, започнаха да го правят, постепенно придобихме някои хора чрез проповядване на евангелието и всеки аспект от работата се подобри. Освен това не съм нарушавал работните уредби и не съм правил нещо друго, нито съм се опитвал да установя собствено царство. Как може да казва, че вървя по пътя на антихриста? Да помагам на братята и сестрите си с по-малък духовен ръст да решават проблеми в дълга си, би трябвало да е добро дело. А той казва, че се превъзнасям и вървя по пътя на антихриста; това не е ли преувеличаване и погрешно описание на моята личност?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-разочарован се чувствах. Не можех да приема казаното от брат Уан. Тогава си спомних как в миналото, когато не можех да приема кастрене, в крайна сметка само се унижавах. Спомних си и този откъс от Божието слово: „Когато се сблъскваш с проблеми в реалния живот, как трябва да познаваш и разбираш Божията власт и Неговото върховенство? Когато се сблъскаш с тези проблеми, но не знаеш как да ги разбереш, решиш и преживееш, какво трябва да е твоето отношение, за да демонстрираш намерението си да се подчиниш, желанието си да се подчиниш и факта на твоето подчинение пред върховенството и подредбите на Бог? Преди всичко трябва да се научиш да чакаш. След това трябва да се научиш да търсиш и след това — да се подчиняваш“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). Осъзнах, че за мен това кастрене съдържаше Божието намерение. Независимо дали разбирах, трябваше да приема и да се подчиня. Ако казаното от брат Уан беше вярно — че се изтъквам и в резултат на това братята и сестрите ми ме ценят и ме почитат, вместо да се осланят на Бог и да търсят истините принципи, и че вървя по пътя на антихриста, тогава това беше много опасно. Като си помислих за това, вече не се противях в сърцето си. Помолих се на Бог и го приех. Казах на брат Уан: „Въпреки че все още не съм осъзнал колко сериозен е проблемът ми, след като ти го посочи, ще потърся по въпроса“. След това започнах да се успокоявам и да размишлявам върху действията си.
Спомних си, че скоро след като започнах да вярвам в Бог, видях колко щастливи бяха братята и сестрите, когато водачите и работниците разговаряха за истината, за да разрешат техните проблеми или трудности, и как искаха да посещават такива събрания и да питат за решения. Много завиждах и се надявах, че и аз ще мога да стана като тези водачи и работници, и ще разговарям за истината, за да решавам проблемите на братята и сестрите си, за да имат високо мнение за мен и да ме одобряват. И така, с това намерение и желание, започнах да се съсредоточавам върху четенето на Божието слово, активно посещавах събрания и когато братята и сестрите ми имаха проблеми или трудности, търсех истината, за да им помогна. Моят пламенен стремеж спечели одобрението им и всички казваха, че мога да страдам и да плащам цена в дълга си, и че знам как да практикувам истината. По-късно бях избран за църковен водач и изпълнявах дълга си с още повече ентусиазъм и усилие. Във всичко, включително посещаването на групови събрания и решаването на проблемите и трудностите на хората, винаги бях пръв и никога не изоставах. Въпреки че понякога се чувствах негативен и слаб, винаги бързо коригирах състоянието си и активно вършех църковната работа, така че братята и сестрите ми да виждат, че съм водач съгласно критериите. Спомням си веднъж имаше една сестра, която беше възпирана от съпруга си. Тя не можеше нормално да посещава събрания или да изпълнява дълга си и се чувстваше негативна и слаба. След като научих за това, си помислих: „По случайност и аз имах подобно преживяване. Знам, че мога да използвам практическия си опит, за да ѝ помогна по-бързо да излезе от негативността си, а това ще покаже на братята и сестрите, че мога да решавам проблеми и имам истините реалности“. И така, потърсих откъси от Божието слово, насочени към нейното състояние, и ги комбинирах със собствения си опит, за да разговарям с нея. За да се уверя, че тя вижда, че имам духовен ръст, по време на разговора говорех само за положително практикуване и не споменах нито дума за покварата, която разкрих, за негативността или слабостта си. Общението ми я вдъхнови и състоянието ѝ значително се подобри. След това тя каза на всички по време на едно събрание: „Брат Ян знае как да практикува истината и има духовен ръст. Въпреки жестокото преследване от сина си, той е останал непоколебим в свидетелството си и е продължил да проповядва евангелието и да свидетелства за Бог. Едва след общението с него се почувствах вдъхновена“. Когато чух това, тайно изпаднах във възторг. След това прекарвах цялото си време да помагам на братята и сестрите си. Когато чуех за групов водач, който е бил нехаен в дълга си и не е решавал действителни проблеми, или за брат или сестра, които са били в лошо състояние и не са могли да изпълняват нормално дълга си, отивах да се справя лично. Смело посрещах вятър, дъжд, жега и студ, никога не пренебрегвах нищо и не намирах мира, докато проблемите им не бяха разрешени и уредени. Спомням си веднъж чух, че някой сформира общност в църквата и дава воля на негативността. На някои братя и сестри им липсваше проницателност, имаха предразсъдъци и не можеха да работят хармонично. Веднага отидох да разговарям с тях. Разобличих и анализирах поведението на този човек и сложих край на злодеянията му. Чрез моето общение братята и сестрите придобиха проницателност и вече не бяха подвеждани и смущавани от него. И така, впечатлението на братята и сестрите за мен продължи да се подобрява. Някои братя и сестри дори ме споменаваха с думите: „Брат Ян най-добре знае как да практикува истината, да преценява хората и нещата по-точно от нас и да говори проницателно. Трябва да признаете, че той може да реши всеки проблем!“. Бях много щастлив, когато чух това, и чувствах, че си върша добре работата. Преди да се усетя, бях в състояние на самовлюбеност. По-късно, също така умишлено се изтъквах пред братята и сестрите си, като казвах: „Онзи човек е много хитър и измамен и разпространява привидно правдоподобни заблуди в църквата. Беше невъзможно да бъде прозрян без разбиране за истината, но за щастие аз прозрях какъв е и успях да разговарям и да разоблича поведението му. Можеше и да успее да подведе някой друг, но не и мен“. След като чу общението ми, един брат придоби много високо мнение за мен. По-късно, когато той имаше каквито и да е проблеми, идваше при мен, за да ги решавам. Също така често говорех пред братята и сестрите си как съм се молил на Бог, за да търся Неговото намерение в дълга си, и как съм страдал и съм плащал цена, за да докажа, че имам вяра и знам как да практикувам истината. Веднъж аз и брат Джан отидохме да поим новодошли и си помислих: „Преди бях водач в старата си църква и разбирам доста добре състоянието на хората в религията, така че съм наистина добър в поенето на новодошли“. Когато новодошлите зададоха някои въпроси, аз говорех активно и проведох общение с тях за собствения си опит в промяната на представите ми. Но в общението си говорех само за това как съм търсил и приемал истината, и не споменах и дума за това как съм изолирал църквата и съм се противил на Бог поради собствените си представи, защото се страхувах да не загубят доброто си впечатление за мен. Видях как тези новодошли кимаха одобрително, докато слушаха общението ми, и искрено чувствах, че начинът, по който изпълнявам дълга си, е съгласно критериите и е приемлив за Бог. Тези новодошли ми казаха завистливо, след като чуха общението ми: „След този период на взаимодействие мисля, че ти носиш по-голямо бреме от брат Джан, провеждаш по-подробно общение — по-разбираемо е и вдъхновява повече страст“. Когато чух новодошлите да казват това, още повече затвърдих убеждението си, че притежавам някои истини реалности. По-късно напуснах онази църква, за да посрещна нуждата от дълг на друго място, но онези новодошли все още говореха за мен от време на време: „Защо брат Ян не е тук? Общението му е много полезно за нас“. Когато чух това, не можах да не си помисля: „Изглежда, че освен да решавам проблемите с навлизането в живота на братята и сестрите си, мога да разсейвам и религиозните представи на новодошлите. Аз съм наистина изключително талантлив човек в църквата“. Тогава изобщо не ми хрумваше да размишлявам над пътя си. Чувствах, че наистина имам духовен ръст, знам как да практикувам истината и съм предан в дълга си, затова братята и сестрите ми ме гледаха с уважение и ми се възхищаваха. Живеех в ситуация на самовлюбеност без никакво самосъзнание. Едва след казаното от брат Уан и след като направих съпоставка с предишното си поведение, осъзнах, че съм бил твърде надменен и неразумен. Винаги се превъзнасях и се изтъквах. Изобщо не се познавах!
След това активно четях Божието слово относно превъзнасянето и свидетелстването за себе си, за да се самоанализирам и да разбера себе си. Прочетох този откъс от Божието слово: „Да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, да се изтъкват, да се опитват да изтръгнат от хората почит и преклонение — поквареното човечество е способно на тези неща. Това е инстинктивната реакция на хората, които са подвластни на сатанинската си природа, и тя е обща за цялото покварено човечество. Как обикновено се превъзнасят и свидетелстват за себе си хората? Как постигат тази цел — да изтръгнат от хората почит и преклонение? Те свидетелстват за това колко много работа са свършили, колко много са изстрадали, как са дали всичко от себе си и каква голяма цена са платили. Те се превъзнасят, като говорят за капитала си, за да получат по-високо, по-стабилно и по-сигурно място в сърцата на хората и така да накарат повече хора да ги ценят, да имат високо мнение за тях, да им завиждат и дори да се прекланят пред тях, да ги гледат с благоговение и да ги следват. За да постигнат тази цел, хората вършат много неща, с които на пръв поглед свидетелстват за Бог, но по същество се превъзнасят и свидетелстват за себе си. Притежават ли разум, като действат по този начин? Те излизат извън рамките на рационалността и нямат срам. Те безсрамно свидетелстват какво са направили за Бог и колко са страдали за Него. Те дори се хвалят със своите дарби, таланти, опит, специални умения, със своята умелост в светските отношения, със средствата, които използват, за да си играят с хората, и т.н. Един от техните методи за самопревъзнасяне и свидетелстване за себе си е да се хвалят и да принизяват другите. Те също така се преструват и прикриват, като скриват от хората своите слабости, недостатъци и пропуски, и винаги им показват само своя блясък. Те дори не смеят да кажат на другите хора, когато се чувстват негативно, и нямат смелостта да се открият и да споделят с тях. Когато направят нещо нередно, правят всичко възможно да го скрият и прикрият. Никога не споменават за вредата, която са нанесли на работата в църквата, докато са изпълнявали дълга си. Когато обаче имат някакъв незначителен принос или са постигнали малък успех, те бързат да се похвалят с него. Отчаяно желаят да съобщят на целия свят колко са способни, колко високи са заложбите им, колко са изключителни и колко са по-добри от обикновените хора. Не са ли това начини да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си? Дали хората, които имат съвест и разум, се превъзнасят и свидетелстват за себе си? Не. В такъв случай що за нрав се разкрива обикновено, когато човек го прави? Надменност. Това е един от основните видове нрав, които се разкриват, следван от измамността, част от която е, че този човек прави всичко възможно, за да накара другите да имат високо мнение за него. Думите му са напълно непроницаеми и е ясно, че зад тях се крият подбуди и кроежи, той се перчи, но иска да го прикрие. В резултат от това, което казва, хората остават с впечатлението, че е по-добър от тях, че никой не може да се мери с него и че всички останали стоят по-долу от него. А дали този резултат не се постига с подмолни средства? Що за нрав се крие зад тях? И дали включва елементи на нечестивост? (Така е.) Това е вид нечестив нрав“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за самите себе си). Размишлявах върху Божиите слова и ги съпоставях със собствените си действия. Видях, че редовно съм се превъзнасял и съм се изтъквал в дълга си, и наистина съм вървял по пътя на антихриста. Спомних си за времето, когато тъкмо бях започнал да вярвам в Бог. Когато видях как хората се възхищаваха и гледаха с уважение на водачите и работниците заради тяхното общение, изпитвах завист. За да спечеля уважението и възхищението на братята и сестрите си, бях готов да страдам и да работя усилено. Щом работата ми пожъна някакви резултати, често свидетелствах пред братята и сестрите си как съм страдал и съм плащал цена, как съм се стремял да изпълнявам дълга си и как съм практикувал истината, но никога не говорех за собствената си негативност, слабост, бунтарство и съпротива, защото се ужасявах хората да не ме прозрат и да не ме нарекат некомпетентен водач. Мислех само как да изградя своя образ в сърцата на братята и сестрите си и използвах дълга си като шанс да се превъзнасям и да се изтъквам, за да накарам всичките си братя и сестри да ме ценят и да ме гледат с уважение. Нима не вървях по пътя на антихристите на съпротива срещу Бог? Но аз бях безчувствен и изобщо не го осъзнавах. Все още безсрамно се възхищавах на себе си и се изтъквах, като си мислех, че притежавам истините реалности. Нямах никаква човешка природа или разум. Това, което правех, беше отвратително и омразно на Бог. Когато осъзнах това, почувствах дълбоко самообвинение. Чувствах, че наистина не заслужавам да живея пред Бог, камо ли да приема Божието спасение.
След като осъзнах тези неща, започнах да размишлявам: „Защо винаги неволно се превъзнасям и изтъквам? Защо вървя по пътя на антихриста, върша зло и се противя на Бог? Каква е причината?“. Докато търсех, прочетох следните откъси от Божието слово: „Ако действително разбираш истината в сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да се покориш пред Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремеж към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и съответства на Божиите намерения, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаш надменен и самонадеян нрав, няма никакво значение, че ти се казва да не се противопоставяш на Бог. Не можеш да се сдържиш, то е извън твоя контрол. Няма да го правиш нарочно, а под властта на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти ще те карат да презираш Бог и да Го смяташ за незначителен. Ще те карат да се превъзнасяш и постоянно да се изтъкваш. Ще те накарат да презираш останалите и няма да оставят в сърцето ти никой друг, освен самия теб. Надменността и самонадеяността ти ще откраднат мястото на Бог в твоето сърце и накрая ще те накарат да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се покоряват. Ще те карат да се прекланяш пред собствените си мисли, идеи и представи, все едно са истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава). „Някои хора специално издигат в култ Павел. Те обичат да излизат, да произнасят речи и да работят, обичат да посещават събирания и да проповядват, и им харесва, когато хората ги слушат, почитат ги и се въртят около тях. Харесва им да заемат място в сърцата на другите и те да ценят образа, в който се представят. Нека анализираме тяхната природа въз основа на това поведение. Каква е тяхната природа? Ако наистина се държат така, това е достатъчно, за да покаже, че са надменни и самонадеяни. Те изобщо не почитат Бог, а се стремят към по-висок статус и искат да имат власт над останалите, да ги притежават и да заемат място в сърцата им. Това е класическият образ на Сатана. Аспектите на тяхната природа, които се открояват, са, че те са надменни и самонадеяни, не почитат Бог и се опитват да изтръгнат почит от останалите. Подобно поведение може да ви даде много ясна представа за тяхната природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Чрез това, което Божието слово разобличи, разбрах, че исках да ми се възхищават за всичко и да заемам висока позиция в сърцата на хората, защото бях контролиран от своята надменна и самонадеяна сатанинска природа. Вървях по пътя на антихристите на съпротива срещу Бог. От началото на моя дълг безсрамно се хвалех пред братята и сестрите си как съм страдал и съм плащал цена в дълга си, как съм се опълчвал на плътта и как съм търсил истината, за да решавам проблеми, с цел да покажа, че съм над обикновените хора и че съм по-добър от другите. Исках хората да ме гледат с уважение и да ме почитат. Спомних си за Павел и как той е използвал своите проповеди и делото си, за да показва дарбите и знанията си, изтъквал се е, за да накара другите да го гледат с уважение, и е ходел в различни църкви, за да свидетелства колко много е работил и страдал за Господ, за да спечели хората и да завладее сърцата им. В работата и писмата си той не е свидетелствал за истината, изразена от Господ Исус, нито е свидетелствал за обичливостта на Господ Исус, нито е увещавал вярващите да се подчиняват на Господните слова. Вместо това е изопачавал словата на Господ Исус въз основа на собствените си мнения. За да задоволи своите амбиции и желания, Павел е работил, като е разчитал на своя надменен и самонадеян сатанински нрав, за да накара другите да му се покланят и да привлече всички в своя кръг. Накрая той безсрамно е свидетелствал, че живее като Христос, и е заел мястото на Господ Исус в сърцата на хората. Павел е заслепявал поколение след поколение вярващи в Господ, така че хората да слушат неговите думи, а не да се съсредоточават върху Господните, и е вървял по пътя на съпротивата срещу Бог. Видях, че действията ми бяха същите като на Павел. Под контрола на своята надменна и самонадеяна сатанинска природа аз се превъзнасях, изтъквах се при всеки удобен случай и карах хората да ми се покланят. В резултат на това братята и сестрите ми нямаха място за Бог в сърцата си и когато се случваха неща, те не разчитаха на Бог, нито търсеха истините принципи. Вместо това те разчитаха на мен, сякаш аз имах истината. Ако продължавах по този начин, нямаше ли да доведа братята и сестрите си пред себе си? Това е нещо, което накърнява Божия нрав! Щом осъзнах това, страх обзе сърцето ми. Наистина никога не съм си представял, че като изпълнявам дълга си с моята надменна и самонадеяна природа, това може да ме накара да извърша такива зли неща, които се противят на Бог!
След това прочетох друг откъс от Божието слово: „Някои хора биха могли многократно да се възползват от положението си, за да свидетелстват за себе си, да се възвеличават и да се съревновават с Бог за хора и статус. Прибягват до различни похвати и прийоми, за да накарат хората да им се прекланят, и непрестанно се стремят да спечелят хората и да властват над тях. Някои стигат дотам съзнателно да подвеждат хората, че те са Бог и че им се полага отношение като към Бог. Никога не биха признали пред никого, че са покварени — или че те са също толкова покварени и надменни, че не заслужават преклонение и че колкото и добре да се справят, това изцяло се дължи на Божието извисяване, а и в крайна сметка те просто правят това, което трябва. Защо премълчават тези неща? Защото много се страхуват да не изгубят мястото си в човешките сърца. Ето защо тези хора никога не възхваляват Бог и никога не свидетелстват за Него“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I). Четенето на Божиите слова прониза сърцето ми. Божият дом ми даде шанс да бъда водач, за да мога да практикувам общение за истината, за да решавам проблемите с навлизането в живота на братята и сестрите си, и да водя хората към разбиране на истината, познаване на Бог и покорство пред Бог. Но вместо да се съсредоточавам върху това да възхвалявам Бог и да свидетелствам за Него, аз използвах дълга си, за да се изтъквам и да задоволявам собствените си амбиции и желания. Поради това, че вършех ръководни дела, всичките ми братя и сестри ми се покланяха и ме гледаха с уважение; когато се случваха неща, те разчитаха на мен, вместо на Бог, и не търсеха истините принципи. Ако продължавах по този начин, нямаше ли просто да доведа хората пред себе си? Бог е върховен, свят и велик, но въпреки това Той е понесъл голямото унижение да се въплъти, за да спаси човечеството, работил е по смирен и скрит начин сред хората и е изразявал истината в неяснота, за да осигури ресурс на хората и да ги води, като е дал всичко за човечеството. Бог никога не се е опитвал да се изтъква. Неговата същност наистина е красива. Аз съм по-маловажен и от червей и толкова покварен от Сатана, че нямам никакво човешко подобие, а все пак исках другите да ми се възхищават и да ми се покланят. Бях толкова безсрамен и не си знаех мястото! Като размишлявах върху стореното от мен, изпитах срам и отвращение, както и самообвинение и омраза към самия мен. През последните няколко години не оправдах Божията благодат и възхвала. За тези зли дела заслужавах да бъда прокълнат и наказан!
По-късно прочетох още два откъса от Божиите слова. Разбрах какво означава да възхваляваш Бог и да свидетелстваш за Него, и намерих пътища за практикуване, за да реша проблема с това, че се превъзнасях и бях поел по пътя на антихриста. Всемогъщият Бог казва: „Когато свидетелствате за Бог, трябва да говорите най-вече за това как Бог съди и наказва хората и какви изпитания използва, за да облагороди хората и да промени техния нрав. Трябва да разкажете и за това колко много поквара се е разкрила чрез вашето изживяване, колко сте страдали, колко неща сте направили, за да се противопоставите на Бог, и как сте били завоювани от Него накрая. Говорете за това колко истинско познание имате за Божието дело и как трябва да свидетелствате за Бог и да Му се отплатите за любовта. Трябва да вложите съдържание в този вид реч, като същевременно я изложите по прост начин. Не говорете за празни теории. Говорете по-земно; говорете от сърце. Ето как трябва да изживявате нещата. Не подготвяйте привидно дълбокомислени празни теории, в опит да се изтъкнете; ако го направите, ще изглеждате доста арогантни и неразумни. Трябва да говорите повече за реални неща от вашето действително изживяване и да говорите повече от сърце; за другите е най-полезно и най-подходящо да видят това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава). „И така, какъв начин на действие не е да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си? Ако парадираш и свидетелстваш за себе си по определен въпрос, резултатът, който ще постигнеш, е да накараш някои хора да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб. Но ако се разкриеш напълно и споделиш познанията си по същия въпрос, природата на това е различна. Нима това не е вярно? Да говориш напълно открито за себепознанието си е нещо, което обикновената човешка природа трябва да притежава. Това е положително нещо. Ако наистина познавате себе си и говорите за състоянието си вярно, честно и точно, ако говорите за знание, което се основава изцяло на Божиите слова, ако онези, които ви слушат, се извисят духовно и извлекат ползи от това, и ако свидетелствате за Божието дело и прославяте Бог, това е свидетелстване за Бог. Ако, разкривайки се напълно, говорите много за собствените си силни страни, как сте страдали и сте платили цената, и сте били непоколебими в свидетелството си, и в резултат на това хората имат високо мнение за вас и се прекланят пред вас, тогава това е свидетелстване на себе си. Трябва да можете да различавате тези два модела на поведение. Например обясняването колко слаби и негативни сте били при сблъскване с изпитания, и как, след като сте се молили и сте търсили истината, накрая сте разбрали Божието намерение, придобили сте вяра и сте били непоколебими в свидетелството си, представлява възхваляване и свидетелстване за Бог. Това категорично не е парадиране със себе си и свидетелстване за себе си. Следователно дали парадираш със себе си или свидетелстваш за себе си, или не го правиш, зависи основно от това дали говориш за истински свои преживявания и дали постигаш ефекта на свидетелстване за Бог. Също така трябва да се види какви са намеренията и целите ти, когато говориш за свидетелство за преживяване. По този начин лесно ще се различи що за поведение имаш. Ако имаш правилното намерение, когато споделяш свидетелство, тогава дори хората да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб, това реално не е проблем. Ако имаш грешното намерение, тогава дори никой да няма високо мнение за теб и да не се прекланя пред теб, това си остава проблем, а ако хората имат високо мнение за теб и се прекланят пред теб, това е дори още по-голям проблем. Следователно не може да гледате само резултатите, за да определите дали човек се превъзнася и свидетелства за себе си. Трябва да видите най-вече намерението му. Правилният начин да различите между тези два модела на поведение се основава на намеренията. Ако се опитате да различите това само въз основа на резултатите, има опасност погрешно да обвините добри хора. Някои хора споделят особено истинско свидетелство и някои след това имат високо мнение за тях и се прекланят пред тях. Можеш ли да кажеш, че тези хора свидетелстват за себе си? Не, не можеш. Няма проблем с тези хора. Свидетелството, което споделят, и дългът, който изпълняват, носят полза на другите. И само глупавите и невежите хора, които имат изопачено възприемане, се прекланят пред други хора. Ключът към различаването дали хората се превъзнасят и свидетелстват за себе си, или не, е да се види намерението на говорещия. Ако намерението ти е да покажеш на всички как е била разкрита покварата ти и как си се променил, и да дадеш възможност на другите да извлекат полза от това, тогава думите ти са искрени и истински, и са съгласно фактите. Такива намерения са правилни и ти не парадираш със себе си и не свидетелстваш за себе си. Ако твоето намерение е да покажеш на всички, че имаш реални преживявания и че си се променил и притежаваш истината реалност, така че хората да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб, тогава тези намерения са неправилни. Това е парадиране със себе си и свидетелстване за себе си. Ако свидетелството за преживяване, за което говориш, е лъжливо, примесено е и има за цел да изиграе хората, да не им позволи да видят истинското ти състояние и да попречи намеренията, покварата, слабостта или негативността ти да бъдат разкрити пред другите, тогава такива думи са измамни и подвеждащи. Това е лъжливо свидетелство. Това е заблуждаване на Бог и позорене на Бог, и точно това Бог мрази най-много“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за самите себе си). От Божиите слова разбрах, че за да възхваляваме Бог и да свидетелстваме за Него, първо трябва да имаме правилни намерения и да говорим истинно. По отношение на това какво бунтарство, слабост и покварен нрав разкриваме в преживяванията си, как сме размишлявали и сме опознали себе си в светлината на Божиите слова, как сме приели съда и наказанието на Божието слово и какво истинско познание за Бог сме придобили, трябва да можем да разговаряме открито. Освен това винаги трябва да размишляваме върху действията, мислите и идеите си. Когато искаме да се превъзнасяме и да се изтъкваме, трябва да се молим и да се опълчваме на себе си, да имаме правилни намерения, да познаваме правилното си място и да се придържаме към него, да сме много открити пред братята и сестрите, за да разобличим собствената си поквара, и да използваме собственото си познание за преживяване на Божието слово, за да възхваляваме Бог и да свидетелстваме за Него. Това е разумът, който сътворените същества трябва да имат, и дългът, който трябва да изпълняват.
Щом осъзнах това, казах на брат Уан: „Твоето напътствие ми помогна да се самоанализирам и да опозная себе си. Това е Божията любов към мен. Сега имам известно разбиране за покварения си нрав, готов съм да се покая пред Бог, да се анализирам и да се разкрия пред братята и сестрите си“. По-късно, когато отговарях на писмото на моя брат, разкрих как съм се превъзнасял и съм се изтъквал през последните няколко години, разкрих неправилните си намерения и това, че бях вървял по пътя на антихриста. Открих се, разобличих и анализирах тези неща с моя брат, така че братята и сестрите да могат да прозрат моята поквара и злодеянията ми и повече да не ми се възхищават, нито да бъдат подвеждани от мен. Също така ги напътствах да разчитат на Бог във всичко и да търсят пътища за практикуване в Божието слово, и дори когато разговарят с другите, да имат правилни намерения, да приемат всичко от Бог, да приемат само общение, което съответства на Божието слово и истината, да не се покланят на никой човек и да не го следват, тъй като това е пътят, по който трябва да поемат онези, които истински вярват в Бог и се стремят към истината. След като завърших писмото си, почувствах лекота и спокойствие, каквито никога преди не бях изпитвал.
По-късно съзнателно практикувах Божието слово в дълга си. Когато работата ми даваше резултати и братята и сестрите ми ме хвалеха, и отново исках да се превъзнасям и да се изтъквам, бързо се молех на Бог, използвах Божието слово, за да размишлявам и да разбирам антихристкия нрав, който разкривах, своевременно се опълчвах на неправилните си намерения и практикувах според Божието слово. Бавно моят надменен и самонадеян сатанински нрав беше донякъде овладян и вече не се превъзнасях и не се изтъквах както преди. Веднъж отидох на едно събрание и един брат каза: „Общението на твоя сътрудник не предоставя толкова път, колкото твоето…“. Като чух това, започнах да се възгордявам, но веднага осъзнах, че състоянието ми е погрешно, и малко се уплаших, затова разкрих как съм се превъзнасял и съм се изтъквал в миналото и какви последици е донесло това, и как по-късно съм приел съда и наказанието на Божието слово и съм опознал себе си. Анализирах и разкрих всички тези неща, за да позволя на братята и сестрите си да видят истинския ми духовен ръст и грозния факт на моята поквара, и казах на всички, че не съм по-добър от никого и че резултатите от моя дълг бяха постигнати чрез делото на Светия Дух. След моето общение братята и сестрите можеха да се отнасят правилно към мен, вече не ме гледаха с уважение и не ми се възхищаваха, и аз се чувствах изключително спокоен. Въпреки че все още имам много покварен нрав, вярвам, че стига да се съсредоточавам върху преживяването на Божия съд и наказание, да размишлявам често върху намеренията си, да търся истината във всичко и да използвам Божието слово като критерий за моето действие и поведение, ще получа Божието напътствие, постепенно ще се отърва от покварата си и ще тръгна по пътя на спасението.
