13. Вече не се тревожа за женитбата на сина си
Родена съм в селско семейство през 60-те години на миналия век. Родителите ми ставаха преди зазоряване и работеха до късно през нощта, за да спечелят пари, та по-големият ми брат да си построи къща и да се ожени. Бяха толкова изтощени. Под обуславящото въздействие и влияние на родителите ми вярвах, че е родителска отговорност да се погрижат за браковете на децата си. След като се оженихме със съпруга ми, ни се роди син. Казах му: „Да спечелим малко пари, докато сме още млади. Най-малкото трябва да му купим жилище“. По-късно съпругът ми прие делото на Всемогъщия Бог от последните дни. След това беше преследван от полицията, защото ходеше на събирания и изпълняваше дълга си. Беше принуден да напусне дома си и да избяга. Две години по-късно аз също приех Божието дело от последните дни. Понеже кварталната отговорничка по женските въпроси постоянно идваше вкъщи да пита за местонахождението на съпруга ми, не можех да вярвам в Бог, нито да изпълнявам дълга си у дома. Останала без избор, аз също напуснах дома си. От този момент нататък със съпруга ми бяхме прогонени от родния ни град и заживяхме в изгнание, без да можем да се завърнем у дома.
Дните летяха. В един миг синът ми вече беше на двадесет и няколко години. Беше на възраст за женене. През февруари 2013 г. със съпруга ми се възползвахме от една случайна възможност да се върнем тайно у дома. Синът ни спомена за женитбата си, като каза, че си е намерил партньорка. Родителите ѝ нямали търпение женитбата да бъде уредена. Казали на сина ми: „Знаем, че семейството ти няма пари. Не искаме откуп за булката, но поне трябва да купиш жилище! Без жилище как ще живеете двамата?“. Като чух това от сина си, много се притесних. Понеже със съпруга ми бяхме преследвани от ККП, от години бяхме далеч от дома си, бягахме, докато изпълнявахме дълга си, и не можехме да излезем и да работим, за да печелим пари. Просто нямаше откъде да намерим парите да купим жилище. Като видях сина си да въздиша и да пъшка, аз също се притесних и разстроих, и си помислих: „Ако женитбата на сина ми не се състои, защото не можем да намерим парите, няма ли той да ме обвинява?“. Когато децата на другите се женеха, родителите им бяха спестявали, за да им купят коли и къщи, но аз не можах да събера парите и не бях изпълнила майчината си отговорност. Как можех да обясня това на сина си? Чувствах, че нямам лице да застана пред него и не можех да се оправдая. Колкото повече мислех, толкова повече се притеснявах. Какво щях да направя за женитбата на сина си? Веднъж свекърва ми каза на мен и на съпруга ми: „Трябва да помислите за сина си. Вижте сина на съседа ни, който се жени. Купиха му къща и дадоха на семейството на булката откуп от десетки хиляди юана. Вижте и братовчедката си. Когато синът ѝ се ожени, тя му купи къща и плати откуп от над сто хиляди юана. Семейството на партньорката, която синът ви си е намерил, е наистина внимателно. Те не искат семейството ни да плаща откуп, а само да направи първоначална вноска за къща. Семейството ѝ не може да отгледа красива дъщеря за нищо, нали? Освен това двамата си подхождат. Ако женитбата на сина ви не се състои, защото не можем да съберем парите, няма ли да е голям срам? И хората ще ни се смеят!“. След като чух думите на свекърва си, се почувствах огорчена, сякаш прободена в сърцето. Сълзите се стичаха неудържимо по лицето ми. Спомних си как, когато синът ми беше на 8 месеца, баща му напусна дома ни, защото ККП го преследваше, и той така и не се порадва на бащината любов. По-късно и аз трябваше да напусна дома си поради рискове за безопасността ми, така че бяхме по-често далеч от сина си, отколкото с него. Изобщо не го бях виждала, откакто навърши тринадесет години. През всичките тези години той беше оставен на грижите на баба си и дядо си. Сега му трябваха пари, за да се ожени, но аз не можех да ги събера. Не бях изпълнила нито едно от задълженията си. Колкото повече мислех, толкова повече чувствах, че съм го разочаровала. Като майка бях толкова некадърна. Синът ми беше толкова за съжаление, че се е родил в нашето семейство. Ако не бяха арестите и преследването от ККП, нямаше да се налага да се крием и по един или друг начин щяхме да можем да спечелим малко пари за детето си. Помислих си да взема пари назаем от по-големия ми брат и от по-голямата ми сестра, за да мога да направя първоначална вноска за къща и да избегна злословията на свекърва ми, роднините и приятелите. Но после пак го обмислих. Щом взема парите назаем, ще трябва да работя, за да ги върна, и няма да мога да изпълнявам дълга си. Аз отговарях за делото на много църкви. Ако изоставя дълга си, за да печеля пари, няма ли това да е предателство към Бог? Но синът ми все пак се нуждаеше от пари, за да се ожени. Откъде можех да взема толкова много пари? Живеех в състояние на раздвоение. В мъката си застанах пред Бог, за да се помоля: „Боже, изправена пред женитбата на сина си, наистина не знам какво да направя. Знам, че не мога да се откажа от дълга си. Не мога да Те предам, за да спечеля пари, та синът ми да може да се ожени. Но духовният ми ръст е твърде малък. Възпирана съм от женитбата му. Готова съм да Ти я поверя и да се уповавам на Теб за това. Боже, моля Те, помогни ми да не Те предам заради женитбата на сина си“. След като се помолих, сърцето ми много се успокои.
Върнах се на мястото, където изпълнявах дълга си. Външно всеки ден бях заета с църковното дело. Но щом се сетех за женитбата на сина си, изпитвах мъка в сърцето си. Страхувах се, че женитбата на сина ми няма да се състои, защото нямах пари. Чувствах се толкова огорчена и нещастна. Чувствах се длъжна на сина си. През този период не можех да се храня и да спя нормално. Бях неспокойна и разстроена, зъбите ме боляха, а гърлото ми беше възпалено. Понякога на събиранията дори умът ми се разсейваше и неволно започвах да мисля какво ще правя с женитбата на сина си. Винаги бях сънлива, неспособна да се ободря. Сестрата, с която си партнирах, видя, че не съм в добро състояние и че не нося бреме в дълга си, както преди. Тя разговаря с мен за своето преживяване със сина си. Каза също, че докато е била далеч от дома си, синът ѝ се е научил да живее самостоятелно и че също си е намерил партньорка. Всичко това е под Божието върховенство. След като изслушах общението на сестрата, си помислих: „Това е така, защото синът ти си е намерил добра партньорка“. След това от време на време все още се чувствах възпирана. Ако женитбата на сина ми не се състоеше, сърцето ми нямаше да намери покой до края на живота ми. Постоянно живех в болка и мъчение. Сърцето ми се чувстваше сякаш притиснато от камък. По това време прочетох един откъс от Божиите слова и сърцето ми се почувства донякъде облекчено. Бог казва: „Бракът е важен момент в живота на човека. Той е продукт на съдбата на човека и представлява ключов компонент в нея. Бракът не се основава на личната воля и предпочитания на човек и не се влияе от външни фактори, а се определя изцяло от съдбите на двете страни, от това каква съдба е подредил и предопределил Създателят и за двамата членове на двойката“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). От Божиите слова разбрах, че жизнената съдба на човека отдавна е подредена от Бог. Още повече, че бракът също е отреден от Бог и не се влияе от никакви външни условия. Ако Бог е отредил синът ми и неговата партньорка да бъдат едно семейство, тогава нищо няма да може да ги раздели. Ако не им е писано да бъдат едно семейство, тогава в крайна сметка бракът няма да се осъществи. Дали ще се осъществи, или не, е в Божиите ръце, а не зависи от това колко пари ще похарча. В миналото знаех по доктринален път, че бракът е отреден от Бог. Но когато дойде ред за брака на сина ми, си мислех, че без пари той няма да може да се ожени за партньорката си. Когато сестрата, с която си сътрудничех, разговаряше с мен за своето преживяване и за Божието върховенство, в сърцето си не вярвах в това. Мислех си, че синът ѝ е имал късмет. Синът ми, от друга страна, не можеше да се ожени без пари. По-специално, когато видях, че все повече младежи от бедни семейства в днешното общество не могат да си намерят съпруга, още повече си мислех, че човек просто не може да се ожени без пари. Бях толкова стресирана от женитбата на сина си, че не можех да се храня и да спя добре, и дори нямах никаква мотивация да изпълнявам дълга си. Сърцето ми се просветли едва след като прочетох Божиите слова. Осъзнах, че бракът е изцяло отреден от Бог. Да вземем за пример по-голямата ми сестра. Тя има много пари, но внукът ѝ просто не можеше да си намери съпруга, колкото и да се опитваше. Освен това познавах едно семейство с няколко момчета. Нямаха пари, но всички момчета си намериха съпруги. Това се случва често. Божиите слова са абсолютно верни. Бракът е отреден от Бог. Той не се определя от парите. Вярвах в Бог, но не възприемах нещата в съответствие с Божиите слова, не вярвах в Божието върховенство и дори следвах тенденциите на невярващите, без никакъв намек за вяра в Бог. Нима това не е възгледът на неверник? Бракът е отреден от Бог. Той няма нищо общо със семейната среда или с външните фактори. Не е както си мислех, че с пари женитбата на сина ми ще се осъществи, а без пари — няма. Когато разбрах това, сърцето ми изведнъж се проясни. Успях донякъде и да се освободя от грижите за женитбата на сина си.
След това се замислих: Защо постоянно чувствах, че съм го разочаровала и бях неспокойна в сърцето си? Прочетох тези Божии слова: „Хората, които живеят в това реално общество, са дълбоко покварени от Сатана. Независимо дали са образовани или не, в мислите и във възгледите на хората е вкоренена голяма част от традиционната култура. По-специално от жените се изисква да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си, да бъдат добри съпруги и любящи майки, да посвещават целия си живот на съпрузите и децата си и да живеят за тях, да осигуряват семейството да има три хранения на ден и да перат, чистят и да вършат добре всички останали домакински дейности. Това е приетият критерий за добра съпруга и любяща майка. Всяка жена счита, че нещата трябва да се правят по този начин и че ако не прави това, значи не е добра жена и е нарушила съвестта и моралните норми. Нарушаването на тези морални норми ще тежи много на съвестта на някои жени. Те ще считат, че са разочаровали съпрузите и децата си и че не са добри жени. Но след като повярваш в Бог, след като прочетеш много от Неговите слова, след като разбереш някои истини и прозреш някои неща, ще си помислиш: „Аз съм сътворено същество и като такова трябва да изпълнявам своя дълг и да отдам всичко на Бог“. В този момент има ли конфликт между това да бъдеш добра съпруга и любяща майка и да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Ако искаш да бъдеш добра съпруга и любяща майка, тогава не можеш да изпълняваш дълга си на пълно работно време, но ако искаш да изпълняваш дълга си на пълно работно време, тогава не можеш да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще направиш в този случай? Ако избереш да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш отговорна към работата на църквата, да си отдадена на Бог, тогава трябва да се откажеш от това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще си помислиш сега? Какво разногласие ще възникне в ума ти? Ще се чувстваш ли така, сякаш си разочаровала децата си, съпруга си? Откъде идва това чувство на вина и безпокойство? Когато не изпълняваш дълга си на сътворено същество, чувстваш ли се така, сякаш си разочаровала Бог? Не изпитваш чувство на вина или обвинение, защото в сърцето и в ума ти няма и най-малък намек за истината. И така, от какво разбираш ти? Традиционната култура и това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Затова в ума ти ще се появи представата, че „Ако не съм добра съпруга и любяща майка, значи не съм добра или достойна жена“. От този момент нататък ще бъдеш обвързана и окована от тази представа и ще си обвързана и окована от такива представи дори след като повярваш в Бог и изпълняваш дълга си. Когато възникне конфликт между изпълнението на дълга и това да бъдеш добра съпруга и любяща майка, макар и неохотно да избереш да изпълниш дълга си, като може би покажеш малко отдаденост на Бог, в сърцето ти все пак ще има чувство на безпокойство и обвинение. Ето защо, когато имаш свободно време, докато изпълняваш дълга си, ще търсиш възможности да се погрижиш за децата и съпруга си, ще искаш да им се реваншираш още повече и ще мислиш, че така е добре, дори ако трябва да страдаш повече, стига да намериш покой. Дали това не е породено от влиянието на идеите и теориите на традиционната култура относно това как да бъдеш добра съпруга и любяща майка?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). Божиите слова разобличаваха погрешната мисъл и възглед за това „да бъдеш добра съпруга и любяща майка“. Традиционната култура изискваше от жените „да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си“, и да жертват всичко за съпрузите и децата си. Всички смятаха, че това е критерият за пригодна жена. В противен случай не си добра жена или добра майка. Като млада виждах как родителите ми ставаха преди зазоряване и работеха до късно през нощта, за да спечелят пари, та по-големият ми брат да може се ожени. Колкото и много да страдаха или да се изтощаваха, те въпреки това трябваше да носят това бреме. Така повярвах, че като родители трябва да отгледаме децата си до зрялост, да ги оженим и да им помогнем да си стъпят на краката. Само по този начин можехме да изпълним родителската си отговорност и да заслужим да се наречем добри родители. Като живеех с тази мисъл и с този възглед, чувствах, че не съм пригодна майка. Когато синът ми беше малък, трябваше да бягам от преследването на големия червен змей и не можех да бъда с него и да се грижа за него. Когато синът ми порасна и се зажени и трябваше да си купи къща, аз, като майка, не можех да събера парите или да му помогна по никакъв начин, така че се чувствах задължена на сина си. Дори си мислех да се откажа от дълга си, за да спечеля пари, та семейството и приятелите ми да не ми се смеят и синът ми да не се оплаква от мен. Възгледът за това „да бъдеш добра съпруга и любяща майка“ контролираше мислите ми и ръководеше поведението ми. Чувствах се огорчена, защото не можех да удовлетворя сина си, и дори се оплаквах от Бог и Го разбирах погрешно в сърцето си. Бях погълната и възпирана от женитбата на сина си, и страдах неописуемо. Дори не можех да изпълнявам дълга си със спокоен ум. Видях, че идеята на традиционната културна „да бъдеш добра съпруга и любяща майка“ всъщност са окови, които сковават хората. Тя може само да накара хората да отбягват Бог и да Го предадат. След като придобих известно разбиране за собствения си възглед, продължих да търся в Божиите слова.
Един ден прочетох тези Божии слова: „Това, че можем да вярваме в Бог, е възможност, дадена от Него; тя е повелена от Него и е Негова благодат. Затова не е необходимо да изпълняваш задължения или отговорности към когото и да било другиго; трябва да изпълняваш единствено дълга към Бог, който трябва да изпълниш като сътворено същество. Това трябва да правят хората преди всичко останало, то е основното нещо и най-важното дело, което хората трябва най-вече да завършат в живота си. Ако не изпълняваш добре дълга си, ти не си сътворено същество, което отговаря на критериите. В очите на другите може да си добра съпруга и любяща майка, отлична домакиня, почтително дете и почтен член на обществото, но пред Бог ти си човек, който се бунтува срещу Него, който изобщо не е изпълнил задължението си или дълга си, който е приел, но не е изпълнил Божието поръчение, който се е отказал по средата на пътя. Може ли такъв човек да придобие Божието одобрение? Такива хора са безполезни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). „Освен раждането и възпитанието отговорността на родителите в живота на техните деца е само външно да им предоставят среда, в която те да пораснат, и това е всичко, защото само предопределеното от Създателя влияе върху съдбата на човека. Никой не може да контролира бъдещето, което очаква даден човек; то е предопределено много преди това и дори родителите му не могат да променят съдбата му. Що се отнася до съдбата, всеки човек е независим и всеки има своя собствена съдба. Така че ничии родители не могат да попречат на съдбата му в живота и ничии родители ни най-малко не могат да го тласнат напред, що се отнася до ролята, която играе в живота. Може да се каже, че независимо какво е семейството, в което е предопределено да се роди човек, и независимо каква е средата, в която той расте, това са само предпоставки за изпълнението на неговата мисия в живота. Те по никакъв начин не определят съдбата на човек в живота или вида съдба, в рамките на която той изпълнява своята мисия. Следователно ничии родители не са в състояние да му помогнат да изпълни своята житейска мисия, както и ничии роднини не могат да му помогнат да изпълни добре ролята си в живота. Как човек изпълнява мисията си и в каква жизнена среда играе ролята си, се определя изцяло от съдбата му в живота. С други думи, никакви обективни условия не могат да повлияят на мисията на човека, която е предопределена от Създателя. Всички хора съзряват в конкретната среда, в която порастват; след това постепенно, стъпка по стъпка, те започват да вървят по своя собствен житейски път и да осъществяват онази съдба, която е планирана за тях от Създателя. Те се вливат напълно естествено и неволно в необятното море на човечеството, заемат своето място в живота, където започват да изпълняват задълженията си като създадени същества в името на предопределеното от Създателя, в името на Неговото върховенство“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). От Божиите слова разбрах, че фактът, че съм способна да вярвам в Бог и да изпълнявам дълг, е възможност, дадена ми от Бог. Това е и Божия благодат. Изпълнението на дълга на сътворено същество е основният приоритет в живота на човека. То е по-важно от всичко друго. Ако изпълнявам само отговорностите си като майка, за да удовлетворя сина си, макар другите да ме виждат като добра съпруга и любяща майка, ако не изпълнявам дълга на сътворено същество, това не показва никаква преданост към Бог; това означава да бъдеш някой, който се бунтува срещу Бог. Разбрах също, че всеки човек има своя собствена мисия и съдбата на всеки е независима. Въпреки че аз родих сина си, каква ще е съдбата му, е в ръцете на Бог. Родителите изобщо не оказват влияние върху това. Никой не може да промени колко страдание или благословии ще преживее всеки човек в живота си, какво семейство или какъв брак ще има, в каква среда ще израсне или какво ще преживее. Родителите още по-малко могат да променят това. Всичко е отредено от Бог. Когато разбрах това, успях да се освободя от грижите за женитбата на сина си и вече не се чувствах така, сякаш съм го разочаровала. Успях да оставя нещата да следват естествения си ход. По-късно казах на сина си: „Бракът е отреден от Бог и неговият успех или провал е в Божиите ръце. Няма значение колко пари се дават. Не мисли толкова много за брака. Когато дойде време да се ожениш, не можем да предвидим как ще го подреди Бог. Трябва да се научим да чакаме Божието време. Както се казва в поговорката: „Ако е твое, другите не могат да ти го вземат. Ако не е твое, няма да можеш да го вземеш от другите“. След известно време синът ми не беше толкова напрегнат, както преди, и спря да споменава това, че трябва да му купим къща. Вече не се тревожех толкова за женитбата му и успях да успокоя сърцето си, докато изпълнявах дълга си. Сърцето ми се почувства много по-освободено.
Няколко месеца по-късно синът ми ми се обади и ми каза радостно: „Мамо, невероятно е, купих си къща. Не се налагаше да правя първоначална вноска. Мой колега имаше спешна нужда от пари, защото го преместиха да работи на юг, така че ми я продаде за 300 000 юана. Взех назаем 400 000 юана от банката, които са достатъчни дори за ремонт на къщата. Ще връщам малко над 1000 юана всеки месец. Така проблемът ми с къщата се реши много лесно, просто ей така!“. Като чух тази новина, бях много щастлива. Постоянно благодарях на Бог. Година по-късно синът ми и партньорката му организираха сватбата си с пари, които бяха спестили от работа. Не се наложи да се притесняваме или да похарчим и цент. Синът ми ни даде и малко джобни пари, за да разрешим трудностите, които имахме при изпълнението на дълга си. Но това, което най-малко очаквах, беше, че синът ми също започна да вярва във Всемогъщия Бог! Чрез това преживяване видях прекрасните дела на Бог и видях, че бракът, сърцето и духът на човека са изцяло в Божиите ръце.
По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова и разбрах как родителите трябва да се отнасят към порасналите си деца. Всемогъщият Бог казва: „Съдбата на всеки човек е предопределена от Бог. Следователно колко страдание или благословение преживява той в живота, какво семейство, брак и деца има, какви неща преживява в обществото и какви събития преживява в живота не са неща, които той самият може да предвиди или промени, така че родителите имат още по-малка способност да ги променят. Затова, когато децата се сблъскат с нещо, ако родителите искат да изпълнят своите отговорности, те трябва да помагат на децата си от правилната гледна точка и да ги водят по правилния път. Ако нямат тази способност, най-добре е родителите да се успокоят и да гледат на тези неща от гледната точка на сътворени същества, като се отнасят с децата си равностойно като към сътворени същества. Те също трябва да преживеят страданието, което ти преживяваш; те също трябва да живеят живота, който ти живееш; те също ще преминат през процеса на отглеждане на малки деца, през който ти си преминал; те също ще преживеят възходите и паденията, измамите и лъжите, които ти преживяваш в обществото и сред хората, емоционалните заплитания, междуличностните конфликти и всяко подобно нещо, което ти си преживял. Всички те, като теб, са покварени човешки същества, всички са увлечени от теченията на злото, покварени от Сатана. Ти не можеш да избягаш от това и те също не могат. Затова желанието да им помогнеш да избегнат всички страдания и да се насладят на всички благословии на света е наивна илюзия и глупава идея. Колкото и огромни да са крилете на орела, те не могат да защитават младото орле през целия му живот. Младото орле накрая ще достигне момента, в който ще трябва да порасне и да лети само. Никой не знае докъде може да се простре хоризонтът му и къде ще избере да лети в този момент. Затова най-здравомислещото отношение на родителите, след като децата им пораснат, е да ги пуснат, да ги оставят да преживеят живота си сами, да ги оставят да живеят самостоятелно и самостоятелно да посрещат различните предизвикателства в живота, да се справят с тях и да ги преодоляват. Ако те потърсят помощ от теб и имаш възможност и условия да им помогнеш, разбира се, може да им подадеш ръка и да им предоставиш необходимата помощ. Но ти трябва да разбереш един факт: независимо от това каква помощ ще им предоставиш, била тя финансова или психологическа, тя може да бъде само временна и не може да разреши никакви съществени проблеми. Те трябва сами да се ориентират в своя житейски път и ти нямаш задължението да поемаш на плещите си каквито и да е техни дела или последствия. Ето какво отношение трябва да имат родителите към своите пълнолетни деца“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (19)). Божиите слова ме накараха да разбера, че след като на родителите им се родят деца и те ги отгледат до зрялост, техните отговорности са изпълнени. Тогава те трябва да се отдръпнат и да позволят на децата си да си проправят сами път в света, като вървят по своя собствен път в живота. Трябва да оставят децата си да преживеят живота си сами и да се изправят и да разрешат сами различните проблеми, които срещат в живота си. Когато децата имат трудности, ако родителите имат условията и възможността, те могат да им подадат ръка, за да им помогнат да разрешат реални трудности. Ако родителите нямат подходящите условия, те трябва да оставят нещата да следват естествения си ход. Всеки върви по траекторията, отредена от Бог, и родителите изобщо не могат да повлияят на съдбата на децата си. Що се отнася до брака на сина ми, дори да му бях дала пари, за да се ожени, това щеше да разреши само временен проблем за него. Не можеше да разреши въпроса дали бракът му ще бъде успешен, или не. Колкото и големи да са крилата на орела, той не може да закриля орлетата си цял живот. Когато децата достигнат зрялост, те изпълняват мисията си в съответствие с Божието върховенство и Божията повеля. Никой не може да промени страданието и каляването, които те трябва да преживеят в живота си. Разбрах също, че всеки има своя собствена мисия. Независимо дали е родител, или дете. Всички те трябва да се стремят към истината и да търсят спасение. В рамките на ограниченото време, с което разполагат, те трябва да използват времето и усилията си за своя дълг и да изпълнят мисията си. Това е единственото нещо, което е ценно и смислено. Ако, само за да отговорят на очакванията и изискванията на децата си, родителите се тревожат и безпокоят за тях или работят неуморно като роби на децата си, като изоставят собствения си дълг, тогава това е живот без смисъл или стойност. Колкото и много да го правят, те не могат да бъдат запомнени от Бог и не могат да променят съдбата на децата си. След като прочетох Божиите слова, сърцето ми се проясни. Сега знаех как да се отнасям със сина си. Щях да му помагам, ако мога, когато има трудности, и да се отдръпвам, ако не мога. Щях да го оставя да преживее живота си сам. Трябва да изпълнявам дълга си, доколкото мога, и да се отплатя за Божията любов. Това е отговорността, която трябва да изпълня.
Бях повлияна и обвързана от традиционната култура и много страдах в стремежа си да бъда добра съпруга и любяща майка. Божиите слова ме освободиха от болката ми и ми помогнаха да намеря посока и път за практикуване. Сега имам принципи, според които да се отнасям към сина си, и животът ми е волен и свободен. Благодаря на Бог!
