49. Размисли след кастрене
През 2023 г. бях избрана за областен водач. Чувствах, че имам голяма отговорност. Всеки ден обикалях църквите и проактивно решавах всички проблеми, които откривах. След известно време делото по изчистването в църквата даде някои резултати, а и други задачи започнаха да напредват. Станах малко самодоволна, чувствайки, че съм свършила някакво практическо дело. По-късно, когато водачката над мен, сестра Чънси, проследи делото, тя посочи, че делото по избирането напредва бавно, че изборът на водачи и дякони не е приключил, което възпрепятства църковното дело, и че евангелското дело също не напредва. Когато чух Чънси да казва това, въпреки че се почувствах донякъде смутена, тези проблеми наистина съществуваха и не можех да ги отрека. Затова започнах да проследявам тези задачи. След известно усилие и делото по избирането, и евангелското дело отбелязаха известен напредък и аз си помислих: „Откакто Чънси посочи тези проблеми, аз проследявам делото, водачите и дяконите са предложени, а евангелското дело се е подобрило в сравнение с миналия месец. Този път тя със сигурност няма да спомене, че имам някакви проблеми“.
По-късно, когато Чънси отново попита за напредъка на делото по избирането, аз ѝ споделих каквото знаех за ситуацията, но за моя изненада тя каза: „Щом като водачите и дяконите са предложени, автобиографиите и оценките им събрани ли са правилно? Кога ще започне официалният избор?“. Като чух Чънси да казва това, изведнъж се разтревожих и си помислих: „Въпреки че проследявам делото по избирането във всяка църква, не съм сигурна дали автобиографиите и оценките са напълно събрани, нито кога ще се състои официалният избор“. Бързо казах: „Това все още трябва да се проследи“. Тогава Чънси попита: „В района, за който отговаряш, са необходими много повече водачи и дякони и делото е възпрепятствано — защо не действаш по-спешно по този въпрос? Има и евангелско дело. Някои църкви от дълго време нямат никакви резултати. Знаеш ли какъв точно е проблемът? Какво правиш, за да разрешиш това? Евангелските резултати в целия ви район в момента не са добри“. Когато чух това, почувствах съпротива и си помислих: „След като наскоро посочи отклоненията в делото ни, нима не проследихме и не разрешихме бързо тези неща? Правехме жертви и не сме мързелували. Изпълнението на делото също отнема време, нали? Освен това, нима напоследък няма напредък в евангелското дело и делото по избирането? Защо все още ни кастриш? Изглежда, че каквото и да правим, за теб никога не е достатъчно добро. Нима не ни взимаш на мушка умишлено и не си търсиш за какво да се заядеш?“. Колкото повече мислех за това, толкова по-голяма съпротива изпитвах и ядосано казах: „Ясно е, че нямам работоспособност и че дългът ми не дава добри резултати. По-добре е просто да бъда освободена!“. Като ме видя така, Чънси каза, че не приемам истината и че когато има проблеми в делото, не търсиш истината, за да коригираш отклоненията, а вместо това изпитваш съпротива и се противопоставяш. Но каквото и да казваше, аз повече не исках да слушам и просто сведох глава, чувствайки се много онеправдана. Мислех си: „Наистина работя усърдно напоследък. Нима не проследявам това дело през цялото време? Това не е ли вършене на практическо дело? Ти все още смяташ, че не е достатъчно добро, и дори казваш, че не приемам истината, така че ако трябва да бъда освободена, просто ме освободете! Изискванията на дълга на водача са твърде високи и аз очевидно не мога да ги изпълня!“. След този инцидент се почувствах наистина разстроена. Когато се успокоих, за да размисля върху себе си, осъзнах, че посочването на проблемите ми от страна на Чънси не е било, за да ме затрудни, нито за да ми се подиграе, а защото е мислела за делото на църквата. Защо не можех да го приема? Застанах пред Бог и се помолих: „Всемогъщи Боже, днес сестрата посочи проблемите в моя дълг и ми беше наистина трудно да го приема. Непрекъснато исках да споря и да се оправдавам и непрекъснато се чувствах онеправдана. Боже, моля Те, просвети ме и ме напътствай да опозная себе си“.
В търсенето си видях, че Бог разобличава проявленията на антихристите, които не приемат истината, и го свързах със себе си. Всемогъщият Бог казва: „Когато един антихрист е подложен на кастрене, първото нещо, което прави, е да се съпротивлява и да го отхвърля дълбоко в сърцето си. Той се бори срещу това. И защо е така? Това е така, защото антихристите, заради самата си природа същност, изпитват неприязън към истината, ненавиждат я и изобщо не я приемат. Естествено, същността и нравът на антихриста не му позволяват да признае собствените си грешки или да признае покварения си нрав. Въз основа на тези два факта отношението на антихриста към кастренето е да го отхвърли и изцяло и напълно да му се противопостави. Той ги ненавижда и им се съпротивлява с цялото си сърце и няма дори и намек за приемане или покорство, да не говорим за истински размисъл или покаяние. Когато един антихрист е подложен на кастрене, без значение кой го прави, за какво се отнася, до каква степен е виновен за това, колко явна е неговата грешка, колко зло извършва или какви последствия създава неговото зло за делото на църквата — антихристът не се съобразява с нищо от тези неща. За антихриста този, който го кастри, го е набелязал или намира грешки, за да го измъчва. Антихристът може дори да си мисли, че е тормозен и унижаван, че с него не се отнасят като с човек, че го подценяват и презират. След кастренето антихристът никога не размишлява къде всъщност е сбъркал, какъв покварен нрав е разкрил, и дали е търсил принципите, които е следвало да спазва, дали е действал в съответствие с истините принципи или е изпълнил отговорностите си по отношение на проблема, за който е кастрен. Той не изследва нищо от това и не размишлява върху това, нито обмисля и премисля тези въпроси. Вместо това той се отнася към кастренето според собствената си воля и с избухливост. Всеки път, когато един антихрист е кастрен, той се изпълва с гняв, непокорство и негодувание и не иска да чува съвети от никого. Той отказва да приеме, че е подложен на кастрене, и не е способен да се върне пред Бог, за да опознае себе си и да се самоанализира, да се коригира за действията си, които нарушават принципите, като например това, че е нехаен или безчинства при изпълнение на дълга си, нито използва тази възможност, за да преодолее собствения си покварен нрав. Вместо това той намира извинения, за да се защити, да се оправдае и дори да каже нещо, което да предизвика раздор и да подстрекава другите. Накратко казано, когато антихристите са подложени на кастрене, техните конкретни проявления са неподчинение, недоволство, съпротива и непокорство, а в сърцата им възникват и някои оплаквания: „Платих толкова висока цена и свърших толкова много работа. Макар че в някои неща не следвах принципите и не търсех истината, не направих всичко това за себе си! Дори да съм нанесъл някаква вреда на делото на църквата, не съм го направил нарочно! Кой не прави грешки? Не можеш да се хващаш за грешките ми и да ме кастриш безкрайно, без да проявяваш внимание към слабостите ми и без да се интересуваш от настроението или самочувствието ми. Божият дом няма любов към хората и е толкова несправедлив! Освен това ме кастриш за такава малка грешка — това не означава ли, че ме гледаш с лошо око и искаш да ме отстраниш?“. Когато антихристите са подложени на кастрене, първото, което им идва наум, не е да се премислят какво са направили погрешно или какъв покварен нрав са разкрили, а да спорят, да се обясняват и да се оправдават, като същевременно правят догадки“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: Те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). От Божиите слова видях, че колкото и да прекъсват и смущават делото на Божия дом антихристите, те не изпитват чувство за вина в съвестта си, а когато ги кастрят, те просто се противят и се оправдават, като постоянно се опитват да спорят, без да приемат или признават грешките си. Те дори приемат кастренето от страна на братята и сестрите като търсене на кусури или затрудняване. Това е причинено от природата на антихристите, които изпитват неприязън към истината и я мразят. Като се замисля, когато ме кастреха, нима това, което разкрих, не беше също нрав на неприязън към истината? Водачката над мен посочи, че делото ни по избирането напредва бавно и че съм била пасивна и мудна в дълга си. Тя посочи също, че цялостното евангелско дело в обхвата на нашата отговорност не е било ефективно. Това бяха факти. Тя посочи проблемите в делото ни и ни напъти да коригираме тези отклонения. Това беше, за да защити църковното дело. Трябваше да го приема и да размисля върху проблемите в делото си, а след това бързо да ги коригирам. Аз обаче не само че не размислих върху себе си, но и живеех в състояние на самодоволство. Чувствах съпротива и неприязън към водачката над мен, като постоянно спорех и се оправдавах вътрешно, мислейки си, че тя посочва проблемите ми само защото не ме харесва и че умишлено ми търси кусури. Дори си мислех, че изискванията на дълга на водача са твърде високи, затова станах негативна и бунтовна, като казвах, че ми липсва работоспособност и по-добре е просто да бъда освободена, защото не изпълнявам дълга си. Това, че не изпълнявах дълга си, а дори се преструвах на некомпетентна и се отказвах, беше наистина лишено от разум. Нима това, което разкрих, не беше именно нравът на антихриста, който изпитва неприязън към истината и я мрази? Спомних си за една антихристка, отлъчена от църквата. Тя винаги вършеше дело според собствената си воля и когато възникнеха проблеми, които навреждаха на църковното дело, тя не изпитваше угризения, нито приемаше кастренето, напътствията или помощта на братята и сестрите. Дори след това тя не се поправи, а продължаваше да спори и да роптае срещу тях. В крайна сметка тя беше отлъчена от църквата заради многото си злодеяния. Ако продължавах да отказвам да приемам кастренето или правилните съвети на братята и сестрите, причинявайки сериозна вреда на църковното дело, тогава в крайна сметка и аз щях да бъда разобличена и отстранена от Бог като антихристка! Осъзнавайки, че и аз имам проявленията на антихрист и нрав на неприязън към истината, започнах да се страхувам. Мълчаливо се помолих на Бог, молейки Го да ме пази да не върша зло и да Му се противя.
След молитвата си помислих: „Какво означава да вършиш практическо дело?“. В търсенето си прочетох Божиите слова: „Не е важно колко си талантлив, какво ниво на образование и какви заложби притежаваш, колко лозунги можеш да издекламираш на висок глас или колко думи и доктрини владееш, колко си зает или колко си изтощен през деня, колко път си изминал, колко църкви посещаваш, колко рискове поемаш и колко страдания понасяш. Тези неща изобщо нямат значение. Важното е дали вършиш работата си въз основа на работните разпоредби, дали прилагаш подредбите стриктно, дали по време на водачеството си участваш във всяка конкретна задача, за която отговаряш, колко практически въпроса си разрешил в действителност, колко хора са разбрали истините принципи под твоето ръководство и твоите напътствия и колко е напреднало и се е развило делото на църквата. Важното е дали си постигнал тези резултати. В каквато и конкретна работа да участваш, важното е дали постоянно я следиш и ръководиш, вместо да се държиш високомерно и властно и да спускаш нареждания отгоре. Освен това е важно и дали притежаваш навлизане в живота, докато изпълняваш дълга си, дали можеш да се справяш с всичко според принципите, дали притежаваш свидетелство за практикуване на истината и дали можеш да се справяш и да разрешаваш практическите проблеми, с които се сблъскват Божиите избраници. Всички тези и други подобни неща са критерии за оценка на това дали даден водач или работник е изпълнил отговорностите си“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (9)). От Божиите слова видях, че Бог преценява дали един водач или работник върши практическо дело не по това колко страдание или колко жертви изглежда е понесъл човек, а по това колко трудности и проблеми в делото са разрешени, колко е ефективно делото и колко е ефикасен в дълга си. Но аз винаги бях разчитала на собствените си представи и фантазии, мислейки, че независимо от резултата, ефикасността или напредъка, стига да не мързелувам, да съм заета всеки ден и необходимото дело да се извършва навреме, тогава върша практическо дело. Затова, когато водачката над мен посочи, че не върша практическо дело, се почувствах онеправдана, не исках да го приема и исках да споря. Размишлявайки върху себе си в светлината на Божиите слова, видях, че въпреки че бях заета всеки ден, не търсех принципите на истината, за да разреша много реални проблеми, особено при избирането на водачи и дякони. Въпреки че пишех писма, за да насърчавам хората, аз предимно просто отбивах номера, само скандирах лозунги и проследявах нещата по елементарен начин. Почти не питах как върви изпълнението в църквата по-късно, какъв е напредъкът и какви трудности все още не са разрешени, което доведе до бавен напредък в избирането и много ниска ефективност на делото. Същият проблем се появи и при проследяването на евангелското дело. На пръв поглед изглеждаше, че проследявам много делото, но през повечето време това беше просто предаване на информация нагоре-надолу. Рядко питах за конкретни съществуващи проблеми, а още по-малко ги решавах навреме, което водеше до слаба ефективност на делото. Това не беше вършене на практическо дело. Като изпълнявах дълга си по този начин, аз просто отбивах номера, като по същество се опитвах да заблуждавам хората и да мамя Бог. Бог изисква да изпълняваме дълга си по начин, който проявява внимание към Неговите намерения, и да се съсредоточим върху ефикасността и ефективността. Само по този начин изпълняваме дълга си съгласно критериите. Аз само повърхностно изпълнявах делото и не решавах реални проблеми, което доведе до липса на реален напредък или резултати в делото в обхвата на моите отговорности. Ако това продължаваше, щях просто да бъда разобличена като лъжеводач и освободена. Осъзнавайки тези неща, се намразих и мълчаливо си дадох обещание: „Когато отново изпълнявам дълга си, трябва да го правя с усърдие и пълна отдаденост и трябва да се съсредоточа върху ефикасността и реалните резултати при извършване на делото, за да може то да бъде придвижено напред възможно най-бързо“. По-късно, при изпълнението на евангелското дело, проведох общение с водачите и дяконите за Божието намерение да спаси човека, както и за значението на проповядването на евангелието, и ги накарах да участват действително в евангелското дело. Братята и сестрите разбраха значението на проповядването на евангелието и активно работеха по евангелското дело, а по-късно евангелското дело отбеляза известен напредък. В делото по избирането аз също проследявах и решавах проблемите навреме и след известно време повечето църковни водачи и дякони бяха избрани и църковното дело можеше да протича нормално.
По-късно прочетох още от Божиите слова: „Какво е най-малкото, което хората трябва да знаят, когато става въпрос за кастрене? Да бъдеш кастрен е нещо, което трябва да се преживее, за да изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите — това е задължително. Това е нещо, с което хората трябва да се сблъскват ежедневно и което трябва да преживяват често, за да постигнат спасение в своята вяра в Бог. Никой не може да остане настрана от кастренето. Дали нечие кастрене е нещо, което засяга перспективите и съдбата му? (Не.) И така, за какво се кастри човек? Дали е, за да се заклеймяват хората? (Не, това се прави, за да помогне на хората да разберат истината и да изпълняват дълга си в съответствие с принципите.) Точно така. Това е най-правилното разбиране за това. Кастренето на някого е вид дисциплиниране, вид укор, и естествено е също така и начин да се помогне на хората и да бъдат спасени. Кастренето ти позволява навреме да промениш неправилния си стремеж. То ти позволява бързо да разпознаеш проблемите, които имаш в момента, и навреме да разпознаеш покварения нрав, който разкриваш. Независимо от всичко, кастренето ти помага да знаеш грешките си и да изпълняваш дълга си според принципите, своевременно те спасява от това да причиниш отклонения и да се заблудиш и те предпазва от предизвикване на катастрофи. Нима това не е най-голямата помощ за хората, най-голямото им спасение? Тези, които имат съвест и разум, трябва да могат да се отнасят правилно към кастренето“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (осма част)). От Божиите слова разбрах значението на кастренето и че кастренето е необходимо преживяване, за да може някой да изпълнява дълга си съгласно критериите. Когато братята и сестрите забележат проблеми или отклонения в нашия дълг, тяхната способност да посочат проблемите ни и да ни кастрят или разобличат навреме ни помага да осъзнаем проблемите си и да ги коригираме бързо. Това защитава църковното дело и ни оказва реална помощ. Замислих се как водачката над мен, която многократно посочваше проблемите в делото ми, не го правеше, за да ме затрудни или засрами, а за да ми помогне да осъзная пропуските и отклоненията в делото си, което ще ми даде възможност да върша по-добре църковното дело в бъдеще, а също и да ми помогне да опозная покварения си нрав да бъда нехайна в дълга си. В този момент наистина осъзнах, че актът на кастрене не само е от полза за навлизането на хората в живота, но също така им помага своевременно да коригират отклоненията и проблемите в своя дълг, като ги предпазва да не вървят по свой собствен път и предотвратява нанасянето на вреда на църковното дело. Кастренето е Божия любов и спасение! По-късно, когато водачката над мен проследяваше делото ми, тя продължаваше да посочва проблемите ми и въпреки че понякога все още изпадах в състояние, в което исках да споря, осъзнах, че с това, че водачката проследяваше делото ми, тя ме водеше ръка за ръка, учейки ме как да навляза в принципите в своята работа, и така в сърцето си не чувствах толкова голяма съпротива.
Не след дълго водачката над мен изпрати писмо, в което се казваше, че съм пасивна в проследяването на евангелското дело, че съм започнала да го пренебрегвам и съм прехвърлила всички трудности на евангелските работници. След като прочетох писмото, не можах да не споря в сърцето си: „Как можеш да кажеш, че съм започнала да пренебрегвам това? Евангелското дело не беше ефективно и аз бях разтревожена и разочарована заради това. Напоследък работя усилено, за да стимулирам евангелското дело, и съм осигурила общение и помощ във връзка с възникналите проблеми. Как можеш да кажеш, че не съм участвала в евангелското дело?“. В този момент осъзнах, че отново започвам да разкривам нрав на неприязън към истината и си помислих: „Писмото на ръководството трябва да е посочило проблем, така че трябва да проявя разум и първо да се подчиня“. Затова мълчаливо се помолих в сърцето си, молейки Бог да ме напътства да се подчиня. Тогава си спомних за един откъс от Божиите слова, който бях чела преди известно време за това как да се справям с кастренето, и затова бързо го потърсих, за да го прочета. Всемогъщият Бог казва: „И така, какво точно представлява покорното отношение? На първо място, трябва да имаш положителна нагласа и когато те кастрят, не започваш да анализираш кое е правилно и кое — неправилно, а просто го приемаш с покорно сърце. Например някой може да каже, че си направил нещо нередно. Макар в сърцето си да не разбираш и да не знаеш къде си сбъркал, все пак го приемаш. Приемането преди всичко е положителна нагласа. Освен това има и малко по-пасивна нагласа, която се изразява в това да запазиш мълчание и да не се съпротивляваш. До какво поведение води това? Не спориш, не се оправдаваш и не си търсиш обективни причини. Съпротива ли е, ако все се оправдаваш и се обосноваваш, и прехвърляш отговорността върху други хора? Това е непокорен нрав. Не бива да отричаш, да се съпротивляваш или да спориш. Дори аргументите ти да са солидни, това ли е истината? Това е обективно човешко оправдание, а не истината. Не те питат за обективни оправдания — защо се случи това или как стана. По-скоро ти се казва, че естеството на действията ти не е съгласно истината. Ако осъзнаеш това ниво, наистина ще си способен да приемаш, без да се съпротивляваш. Първо, от решаващо значение е да имаш покорна нагласа, когато нещо те сполети. […] Когато сте кастрени, кои действия показват приемаща и покорна нагласа? Най-малкото, трябва да сте разсъдливи и разумни. Първо трябва да се подчините, да не се съпротивлявате, да не отричате и да се отнасяте с рационалност. Така ще разполагате с минималния необходим разум. Ако искате да постигнете приемане и покорство, трябва да разберете истината. Не е лесно да се разбере истината. Първо, трябва да приемете нещата от Бог и поне трябва да знаете, че това, че ви кастрят е позволено от Бог, или че това идва от Бог. Независимо от това дали кастренето е напълно разумно, отношението ви трябва да е приемащо и покорно. Това е проявление на покорство пред Бог и същевременно е приемане на Божията внимателна проверка. Ако само продължавате да спорите и да се оправдавате, и смятате, че кастренето идва от хората, а не от Бог, тогава възприемането ви е изкривено. От една страна, не сте приели Божията внимателна проверка, а от друга, нито проявявате покорно отношение, нито покорно поведение в средата, която Бог е нагласил за вас. Такъв човек не е покорен пред Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог). Божиите слова ни казват, че когато ни кастрят, не трябва да анализираме правилното и грешното, нито да се опитваме да спорим и да се оправдаваме, а по-скоро да започнем с приемане и покорство. Дори и да не разбираме, трябва да подходим към този въпрос с отношение на търсене и покорство. Това е разумът, който човек трябва да притежава. Това кастрене, пред което се изправих, беше допуснато от Бог и трябваше да го приема от Бог. Въпреки че все още не осъзнавах проблемите си, не трябваше да споря или да се оправдавам. Вместо това трябваше да се успокоя и да търся смирено, и да размисля върху отклоненията и проблемите в делото си. Това е правилното отношение, което трябва да имам, когато се сблъсквам с кастрене. Като се замисля, въпреки че обикновено проследявах евангелското дело, не бях извършвала много от подробните задачи. Например, никога не съм проучвала или решавала конкретно проблемите, с които се сблъскваха евангелските работници при проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог. Нима това не беше точно това, което водачката над мен беше казала за неучастието в детайлите на делото и пренебрегването на евангелското дело? Осъзнавайки тези неща, приех от сърце напътствията на водачката. След това действително проследих евангелските работници и в случай на проблеми бързо търсех съответните истини и провеждах общение за намиране на решения. Постепенно евангелското дело започна да се подобрява.
Като преживях тези многократни кастрения, придобих известно разбиране за своя антихристки нрав, който изпитва неприязън към истината, и осъзнах, че тъй като хората имат покварен нрав, те често изпълняват дълга си нехайно и че ако не приемем кастренето и вместо това се противим и сме бунтовни, тогава това просто ще нанесе сериозна вреда на делото. Именно тези кастрения, които не ми харесваха, ме защитиха, позволявайки ми да избегна тръгването по грешния път на лъжеводача. Кастренето беше наистина от полза за изпълнението на моя дълг!
