85. Размисли на една добра съпруга и любяща майка
В ранните си юношески години обичах да гледам телевизионни сериали, адаптирани по романи на Циун Яо, в които героините бяха добродетелни и мили и независимо колко болезнен или труден беше животът им, те подкрепяха съпрузите и семействата си и им служеха неуморно и безропотно. Тези сериали бяха обичани и будеха възхищение у публиката, и оставиха дълбоко впечатление у мен. Освен това възпитанието и образованието, които получих от семейството си, постепенно изградиха у мен усещането, че една жена трябва да живее своя живот за съпруга и децата си и да се грижи добре за цялото семейство и че това означава да си добра жена. След като се омъжих, освен че всеки ден ходех на работа, бях вечно заета да готвя всички ястия, да пера и чистя за семейството си и да се грижа щателно за ежедневните нужди на съпруга и детето си. Ден след ден, година след година, колкото и трудно или изтощително да беше, никога не се оплаквах. Свекърва ми и съпругът ми бяха много доволни от мен и всички роднини и съседи ме хвалеха като добра и целомъдрена съпруга. Въпреки че получавах похвали от семейството си и комплименти от хората около мен, вътрешно не се чувствах особено щастлива. Вместо това често изпитвах изтощение и празнота поради обвързаностите със семейството ми и понякога се питах: „Това ли е наистина начинът да се живее животът?“.
През 2008 г. приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни и не след дълго започнах да изпълнявам дълга си в църквата. Три години по-късно бях избрана за църковен водач и всеки ден трябваше да излизам рано и да се прибирам късно, тъй като бях заета с църковна работа. Понякога, когато се прибирах късно, съпругът ми беше недоволен от мен, а свекърва ми ме гледаше студено. За да поддържам образа на добра съпруга и снаха, който те имаха за мен, след като приключех с църковната си работа, се прибирах вкъщи и бързах да свърша домакинската работа и да помогна на свекърва ми със задълженията. Всеки ден бях заета, нямах време да чета Божиите слова, а понякога дори задрямвах по време на събирания. В сърцето си знаех, че като сътворено същество трябва да изпълнявам дълга си, но също така чувствах, че една жена трябва да бъде добра съпруга и любяща майка и да се грижи добре за семейството и че ако не мога да се грижа за семейството си, няма да съм добра жена, ще бъда критикурана от другите и съвестта ми няма да ме остави на мира. В резултат на това сърцето ми беше вечно възпряно и обзето от семейни грижи и аз не можех да се посветя на дълга си. По случай Националния празник през 2012 г. детето ми имаше седем почивни дни, но точно тогава висшестоящите водачи ни поканиха на събиране и имаше църковна работа за изпълняване, затова не се прибрах вкъщи четири дни. Въпреки че бях в църквата, мислите ми бяха със семейството ми. Тревожех се: „Ще може ли свекърва ми да се погрижи добре за детето ми в мое отсъствие? Ще се ядоса ли съпругът ми?“. Сърцето ми никога не беше спокойно и това се отразяваше на изпълнението на дълга ми. На път за вкъщи бях много разтревожена и се страхувах, че съпругът ми ще се ядоса. Когато се прибрах, колкото и да ме укоряваха свекърва ми и съпругът ми, аз запазих мълчание и само работех тихо, защото се чувствах виновна, че не съм изпълнила отговорностите си. По-късно съпругът ми и свекърва ми видяха по телевизията безпочвените слухове, които Компартията разпространява, за да дискредитира Църквата на Всемогъщия Бог, и започнаха все повече да се противопоставят на вярата ми.
Една вечер тъкмо се бях прибрала, когато съпругът ми се ядоса, заплаши, че ще хвърли скутера ми в реката, и дори посегна да изхвърли книгите ми с Божиите слова. Отчаяно се опитвах да грабна от него книгите с Божии слова. По време на боричкането той ме плесна няколко пъти и ме удари по краката с дръжка на стирка, а свекърва ми се престори, че не вижда, и просто се върна в стаята си. Почувствах се напълно съкрушена. Отнасяха се с мен така само заради вярата ми. По-късно съпругът ми се разплака и ми се извини, и аз му простих. Мислех си, че се е отнесъл с мен така само защото не съм се грижила добре за семейството. След това предпазливо изпълнявах дълга си, докато се опитвах да поддържам семейството. Тъй като никога не можех да вложа сърцето си в моя дълг, той не даваше добри резултати; и накрая у мен остана само чувството на истинска умора. Виждах братя и сестри без семейни обвързаности, които можеха да се посветят изцяло на църковната работа, и много им завиждах; наистина се надявах, че един ден ще мога да изпълнявам дълга си свободно като тях. Колко прекрасно би било това! През това време често слушах химна на Божиите слова, озаглавен: „Желаеш ли да дадеш на Бог любовта в сърцето си?“. При всяко чуване на този химн очите ми се насълзяваха. Въпреки че вярвах в Бог и изпълнявах дълга си, моята преданост беше към семейството, съпруга и детето ми. Не бях дала сърцето си на Бог и не осъществявах дълга си. Когато си мислех за тези неща, усещах неспокойствие и вина. Чувствах се сякаш бях вързана с невидимо въже, бях разкъсвана между дълга и семейството си и сърцето ми изпитваше огромна болка. Затова често отправях молитва към Бог с молба да ми покаже изход.
След време отидох да изпълнявам дълга си другаде. Тогава бях решена да изпълнявам дълга си както трябва, но не след дълго открих, че не мога да оставя съпруга и детето си и се върнах у дома. Сърцето ми не беше в моя дълг и той не даваше резултати, затова бях освободена. След като бях освободена, се чувствах наистина негативна. Усещах, че сякаш не съм човек, който се стреми към истината, и изгубих решимостта си да се стремя нагоре. Няколко месеца по-късно водачът разговаря с мен и ми уреди да изпълнявам дълг по работа с текст. Чувствах се едновременно нервна и щастлива с мисълта: „Този дълг е въздигане от Бог. Но ако този дълг стане по-натоварен, няма да мога да се връщам вкъщи твърде често. Ами съпругът и детето ми? Свекърва ми също така има болки в крака и ако често ме няма вкъщи, кой ще се грижи за тях?“. Докато мислех за тези неща, загубих смелостта си да приема дълга. Знаех, че такъв дълг трудно се намира и че ако го загубя, може би никога повече няма да имам шанса да го изпълнявам. Затова се помолих на Бог: „Боже, по-рано многократно отлагах дълга си, за да се грижа за моето семейство, и това Те натъжи и разочарова. С тази възможност за изпълнение на дълга искам да се опитам да отговоря на Твоите изисквания, но духовният ми ръст е много малък и се страхувам, че няма да мога да премина през това преживяване. Боже, моля Те, води ме и ми дай вяра и сила“. След това изслушах химна на Божиите слова „Бог харесва решителните хора“: „Докато следваме практическия Бог, трябва да имаме тази решителност: независимо колко страхотни са условията, с които се сблъскваме, или през какви трудности преминаваме, независимо колко сме слаби или негативни, не можем да губим вяра в промяната на нрава си или в словата, които Бог е изрекъл. Бог е дал обещание на хората, а това изисква от тях да имат решителност, вяра и постоянство, за да го понесат. Бог не обича страхливците. Той харесва решителните хора. Дори да си разкрил много поквара, дори много пъти да си се отклонявал или да си извършил много прегрешения, дори да си се оплаквал от Бог или да си Му се съпротивлявал в рамките на религията или да си стаявал хули срещу Него в сърцето си и т.н. — Бог не гледа всичко това. Той гледа само дали някой се стреми към истината и дали един ден може да се промени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят на практикуване към промяна на нрава). Божиите слова ми дадоха вяра и силно ме развълнуваха. Бог не гледаше миналите ми провали, а по-скоро това дали сега мога да оценя възможността за изпълнение на дълга си и наистина да се покая. Бог харесва решителните хора. Този път не можех да постъпя страхливо и отново да разочаровам Бог. Бях готова да оценя тази възможност за изпълнение на дълга си.
След като поех дълга по работа с текст, потърсих подходящи Божии слова въз основа на състоянието си. Прочетох два откъса от Божиите слова: „Хората, които живеят в това реално общество, са дълбоко покварени от Сатана. Независимо дали са образовани или не, в мислите и във възгледите на хората е вкоренена голяма част от традиционната култура. По-специално от жените се изисква да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си, да бъдат добри съпруги и любящи майки, да посвещават целия си живот на съпрузите и децата си и да живеят за тях, да осигуряват семейството да има три хранения на ден и да перат, чистят и да вършат добре всички останали домакински дейности. Това е приетият критерий за добра съпруга и любяща майка. Всяка жена счита, че нещата трябва да се правят по този начин и че ако не прави това, значи не е добра жена и е нарушила съвестта и моралните норми. Нарушаването на тези морални норми ще тежи много на съвестта на някои жени. Те ще считат, че са разочаровали съпрузите и децата си и че не са добри жени. Но след като повярваш в Бог, след като прочетеш много от Неговите слова, след като разбереш някои истини и прозреш някои неща, ще си помислиш: „Аз съм сътворено същество и като такова трябва да изпълнявам своя дълг и да отдам всичко на Бог“. В този момент има ли конфликт между това да бъдеш добра съпруга и любяща майка и да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Ако искаш да бъдеш добра съпруга и любяща майка, тогава не можеш да изпълняваш дълга си на пълно работно време, но ако искаш да изпълняваш дълга си на пълно работно време, тогава не можеш да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще направиш в този случай? Ако избереш да изпълняваш добре дълга си и да бъдеш отговорна към работата на църквата, да си отдадена на Бог, тогава трябва да се откажеш от това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Какво ще си помислиш сега? Какво разногласие ще възникне в ума ти? Ще се чувстваш ли така, сякаш си разочаровала децата си, съпруга си? Откъде идва това чувство на вина и безпокойство? Когато не изпълняваш дълга си на сътворено същество, чувстваш ли се така, сякаш си разочаровала Бог? Не изпитваш чувство на вина или обвинение, защото в сърцето и в ума ти няма и най-малък намек за истината. И така, от какво разбираш ти? Традиционната култура и това да бъдеш добра съпруга и любяща майка. Затова в ума ти ще се появи представата, че „Ако не съм добра съпруга и любяща майка, значи не съм добра или достойна жена“. От този момент нататък ще бъдеш обвързана и окована от тази представа и ще си обвързана и окована от такива представи дори след като повярваш в Бог и изпълняваш дълга си. Когато възникне конфликт между изпълнението на дълга и това да бъдеш добра съпруга и любяща майка, макар и неохотно да избереш да изпълниш дълга си, като може би покажеш малко отдаденост на Бог, в сърцето ти все пак ще има чувство на безпокойство и обвинение. Ето защо, когато имаш свободно време, докато изпълняваш дълга си, ще търсиш възможности да се погрижиш за децата и съпруга си, ще искаш да им се реваншираш още повече и ще мислиш, че така е добре, дори ако трябва да страдаш повече, стига да намериш покой. Дали това не е породено от влиянието на идеите и теориите на традиционната култура относно това как да бъдеш добра съпруга и любяща майка?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). „Какво има предвид Бог, като казва: „Бог е източникът на човешкия живот“? Целта Му е да накара всички да осъзнаят следното: животът и душите ни идват от Бог и са сътворени от Него — те не идват от родителите ни и със сигурност не от природата, а са ни дадени от Бог; просто нашата плът е родена от родителите ни, а нашите деца са родени от нас, съдбата на децата ни обаче е изцяло в Божиите ръце. Това, че можем да вярваме в Бог, е възможност, дадена от Него; тя е повелена от Него и е Негова благодат. Затова не е необходимо да изпълняваш задължения или отговорности към когото и да било другиго; трябва да изпълняваш единствено дълга към Бог, който трябва да изпълниш като сътворено същество. Това трябва да правят хората преди всичко останало, то е основното нещо и най-важното дело, което хората трябва най-вече да завършат в живота си. Ако не изпълняваш добре дълга си, ти не си сътворено същество, което отговаря на критериите. В очите на другите може да си добра съпруга и любяща майка, отлична домакиня, почтително дете и почтен член на обществото, но пред Бог ти си човек, който се бунтува срещу Него, който изобщо не е изпълнил задължението си или дълга си, който е приел, но не е изпълнил Божието поръчение, който се е отказал по средата на пътя. Може ли такъв човек да придобие Божието одобрение? Такива хора са безполезни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако опознае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). Божиите слова ме накараха да разбера, че винаги съм смятала, че една жена трябва да се грижи за съпруга си, да отглежда децата си и да бъде добра съпруга и любяща майка. Тези идеи и възгледи идват от Сатана. Сатана внушава на хората възгледа, че една жена трябва да прекара живота си вкъщи, да служи на семейството си и животът ѝ да се върти около съпруга и децата ѝ, и че ако не се грижи добре за тях, тя не е добра жена. Живеех с тази идея и с този възглед и въпреки че добре осъзнавах, че вярата в Бог и изпълнението на дълга са нещо напълно естествено и обосновано и че това е нещото, което трябва да прави едно сътворено същество, докато изпълнявах дълга си, продължавах да мисля за всичко вкъщи. Когато имах малко свободно време, се занимавах със семейни въпроси и дори жертвах времето си за духовна практика и за четене на Божиите слова. Нямах усещане за бреме за дълга си и забавях църковното дело. Макар да изглеждаше, че изпълнявам дълга си, сърцето ми бе изпълнено с мисли за ежедневието на съпруга и детето ми; и ако допуснех дори малка грешка и видех съпруга си нещастен, чувствах, че не съм изпълнила отговорностите си. Въпреки че моят съпруг ме биеше, караше ми се и искаше да изхвърли книгите ми с Божиите слова и въпреки че моята свекърва ми се подиграваше и ми се караше, аз не ги мразех. Вместо това имах чувството, че не успявам да изпълня отговорностите си и не съм добра съпруга и любяща майка. В действителност в словата Си Бог никога не е изисквал от жените да бъдат добри съпруги или любящи майки. Това, което Бог иска, е да се стремим към истината, да изпълняваме добре дълга на сътворено същество и да изпълним нашата отговорност и мисия. Не разбирах истината и се отнасях към заблудите на Сатана като към истина до такава степен, че смятах, че да бъда добра съпруга и любяща майка е правилно нещо, а изпълнението на дълга на сътворено същество разбирах като нещо допълнително. Не изпитвах никакво чувство за вина или безпокойство, задето не изпълнявах добре дълга си, но когато не се грижех добре за семейството си, усещах, че ги разочаровам. Оказа се, че проблемът е в моите възгледи и идеи. Човешкият живот идва от Бог и Бог е уредил да бъда на този свят с отговорности, които трябва да изпълня, и с мисия, която трябва да постигна, а не да живея за семейството или роднините си. Ако живеех, за да бъда добра съпруга и любяща майка и за да се грижа добре за семейството си, и дори не можех да изпълнявам дълга, който трябваше да изпълнявам, тогава щях да бъда пълен егоист и човек, когото Бог мрази и от когото се отвращава. През годините бях пропиляла толкова много време в опит да бъда добра съпруга и любяща майка и бях пропуснала много възможности да изпълнявам дълга си. Не можех повече да живея така. По-късно съзнателно влагах сърце в дълга си и когато понякога си мислех за нещата у дома, отправях молитва към Бог с молба да защити сърцето ми, за да мога да дам приоритет на дълга си, и преди да се усетя, сърцето ми се успокояваше. Понякога се прибирах вкъщи, за да помогна в уреждането на нещата; и каквото и да казваха съпругът ми или свекърва ми, сърцето ми вече не се чувстваше възпряно.
През юни 2015 г. заминах да изпълнявам дълга си. В миналото, когато изпълнявах дълга си в моя роден град, можех да се връщам у дома след известно време, но този път не се бях връщала няколко месеца. Тъй като времето застудяваше, започнах да се притеснявам: „Как са съпругът и детето ми? Родителите ми в добро здраве ли са?“. Докато мислех за тези неща, отново станах неспокойна и поисках да се върна в родния си град, за да изпълнявам моя дълг. Осъзнах, че този начин на мислене не е правилен, затова отправих молитва към Бог с молба да защити сърцето ми. По-късно прочетох Божиите слова: „Трябва да се стремите към всичко красиво и добро и да постигате реалността на всички положителни неща. Нещо повече, трябва да сте отговорни за живота си и не бива да го приемате лекомислено. Хората идват на земята и рядко се срещат с Мен, а също така рядко имат възможността да търсят и да получат истината. Защо не цените това прекрасно време като правилен път, към който да се стремите в този живот? И защо винаги сте толкова пренебрежително настроени към истината и справедливостта? Защо винаги потъпквате и погубвате себе си заради онази неправедност и мръсотия, която си играе с хората?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова за млади и стари). Божиите слова наистина ме вдъхновиха и ми дадоха правилната цел в живота. Фактът, че успях да приема Божието дело от последните дни и да имам възможност да изпълнявам дълга си в разпространяването на евангелието, беше благословия над мен и дори още повече — Бог ме въздигаше. Мислех си как Петър е прекарал живота си в опит да познае и обича Бог. Когато Бог му поверил да пасе стадото, той почувствал Божията любов и доверие в него и станал още по-склонен да се стреми към истината и да даде всичко от себе си, за да удовлетвори Бог. В крайна сметка той понесъл да бъде разпънат на кръст с главата надолу за Бог, дал гръмко свидетелство и получил Божието одобрение. Животът на Петър беше най-смислен. Сега е най-решаващият момент за рапространението на евангелието и трябваше да последвам примера на Петър, да оценя шанса си за изпълнение на моя дълг, да вложа цялата си енергия в стремежа към истината и да изпълня дълга си за разпространение на евангелието на царството. След това вече не бях толкова възпирана от семейни въпроси в изпълнението на дълга си и се чувствах много по-спокойна.
По-късно прочетох още от последните Божии слова и придобих по-нататъшно прозрение за традиционните културни идеи относно добродетелните жени и добрите съпруги и любящи майки. Бог казва: „Източните народи искат жените винаги да са добре възпитани, да въплъщават „Трите послушания и четирите добродетели“, да са добродетелни и нежни — с каква цел? За да ги контролират по-лесно. Това е злокачествена идеология, която е израснала от традиционната източна култура и всъщност е вредна за хората, като в крайна сметка води жените до живот без собствена посока или идеи. Тези жени не знаят какво трябва да правят, как да го правят или кои действия са правилни или грешни. Те дори предлагат живота си на семействата си, но все още чувстват, че не са направили достатъчно. Не е ли това вид вреда за жените? (Да, така е.) Те дори не се съпротивляват, когато отнемат собствените им права, правата, на които трябва да се радват. Защо не се съпротивляват? Те казват: „Грешно е да се съпротивляваш, не е добродетелно. Виж еди-коя си, тя се справя много по-добре от мен и е страдала много повече, но никога не се оплаква“. Защо биха мислили така? (Те са повлияни от традиционното културно мислене.) Именно заради тази традиционна култура, която се е вкоренила дълбоко в тях и им е причинила големи страдания. Как са способни да понасят този вид мъчение? Те много добре знаят, че този вид мъчение е болезнен, че ги кара да се чувстват безпомощни и наранява сърцата им, така че как могат все още да го понасят? Каква е обективната причина? Че това е тяхната социална среда, така че не могат да се освободят, а само смирено да се примирят с нея. Така се чувстват и субективно. Те не разбират истината, нито как жените трябва да живеят с достойнство, нито правилния начин за живот на жените. Никой не им е казал тези неща. Кой е критерият за постъпките и действията на жените за тях? Традиционната култура. Те смятат, че това, което е предадено от поколение на поколение, е правилно и че ако някой го наруши, тогава съвестта му трябва да бъде заклеймена. Това е техният „критерий“. Но правилен ли е всъщност този критерий? Трябва ли да се постави в кавички? (Да, трябва.) Този критерий не е съгласно истината. Независимо колко похвално или гледано с благосклонност е поведението на някого под контрола на този тип мислене и възгледи, това всъщност критерий ли е? Не е, тъй като противоречи на истината и на човешката природа. Дълго време жените на Изток е трябвало да се грижат за целите си семейства и са били отговорни за всички дребни неща. Справедливо ли е това? (Не, не е.) Тогава как могат да го понасят? Защото са обвързани от този вид мислене и възгледи. Способността им да го понасят показва, че дълбоко в себе си те са 80% сигурни, че това е правилното нещо, което трябва да направят, и че ако просто търпят, ще могат да отговорят на критериите на традиционната култура. Така те се движат в тази посока, към тези критерии. Ако дълбоко в себе си те смятаха, че това е грешно и че не трябва да го правят, че не е съгласно човешката природа и че противоречи на човешката природа и на истината, биха ли могли все още да го правят? (Не, не биха могли.) Би трябвало да измислят начин да се измъкнат от тези хора и да не бъдат техни роби. Но повечето жени не биха се осмелили да направят това — какво си мислят те? Че биха могли да оцелеят без своята общност, но ако напуснат, ще носят ужасно клеймо и ще търпят определени последствия. След като претеглят нещата, те си мислят, че ако го направят, колегите им ще клюкарстват за липсата им на добродетели, обществото ще ги заклейми по определени начини и ще има определени мнения за тях, и всичко това ще доведе до сериозни последствия. В крайна сметка те го обмислят и си казват: „По-добре е просто да го изтърпя. В противен случай тежестта на заклеймяването ще ме смаже!“. Такива са източните жени, поколение след поколение. Какво трябва да понасят зад всички тези добри дела? Лишаване от човешкото им достойнство и права. Тези мисли и възгледи съгласно истината ли са? (Не, не са.) Те не са съгласно истината. Те са били лишени от достойнството и човешките си права и са загубили своята почтеност, своето независимо пространство за живот и мислене, както и правото си да говорят и да изразяват собствените си желания — всичко, което правят, е за тези хора у дома. С каква цел правят това? За да отговорят на критериите, които традиционната култура изисква от жените, и за да ги хвалят другите хора, като ги наричат добри съпруги и добри хора. Не е ли това вид мъчение? (Да, така е.) Този начин на мислене правилен ли е, или е изопачен? (Изопачен е.) Съгласно истината ли е? (Не, не е.)“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (трета част)). След като прочетох Божиите слова, усещането ми наистина се потвърди. Аз бях точно такъв човек, какъвто Бог разобличава като дълбоко увреден от традиционната култура на Сатана. Още от млада образите на добродетелни и нежни главни героини от телевизионните драми бяха оставили дълбоко впечатление у мен. В съчетание с образованието на родителите ми и възпитанието на обществените възгледите мислите ми бяха станали напълно ограничени. Приех това да бъда добра съпруга и любяща майка и да се грижа за съпруга си и да отглеждам детето си като критерии, които трябва да спазвам като жена, и се придържах към тези неща като към нещо положително. Прекарвах дните си в покорно обслужване на съпруга и семейството си, животът ми се въртеше само около грижата за ежедневието на членовете на моето семейството и живеех без капка почтеност и достойнство, но въпреки това го смятах за благородно. За да поддържам имиджа си на „добра жена“ през годините, дори когато чувах Божиите слова и знаех, че са истината, не смеех смело да се устремя към тях. Дори когато се опитвах да изпълнявам дълга си, това винаги беше обусловено от ненамеса в живота на семейството ми; и щом не можех да се грижа добре за семейството си, започвах да ставам неспокойна, като мислех, че ги разочаровам, и бързах да измисля начини да им се реванширам. Предпочитах да изоставя дълга си пред това да не се грижа за тях. Реално и съпругът ми, и свекърва ми са възрастни хора, а по това време детето ми вече беше в прогимназията, така че те бяха напълно способни да се грижат за себе си. Но аз все още се тревожех и постоянно чувствах, че е грешно да не се грижа за тях. Многократно оставях настрана църковната работа, както и навлизането в живота на братята и сестрите си. Бях наистина омразна и жалка! Да вярваме в Бог и да изпълняваме дълга си е напълно естествено и обосновано. Беше ясно, че семейството ми се съпротивлява на Бог и ми пречи да изпълнявам дълга си, но вместо да ги разпозная, дори мислех, че греша, задето не се грижа добре за тях, докато изпълнявам дълга си, и се чувствах виновна. Най-накрая разбрах, че тези традиционни културни идеи са наистина вредни за хората и че те напълно са изкривили мисленето ми, като са ме направили неспособна да различа черното от бялото и правилното от грешното. Сатана използва традиционни културни идеи за това да си добра съпруга и любяща майка и Трите подчинения и Четирите добродетели, за да ни подведе, като ни кара да вярваме, че жените трябва да заемат по-ниско положение в семейството и да живеят като роби на другите, и по този начин лишава жените от свободната им воля и правото на съществуване. Това е средство за контролиране и потъпкване на жените. Просто не можех да прозра тези неща, поради което тези традиционни културни идеи продължаваха да ме увреждат и контролират и поради което многократно отлагах дълга си, губех решимостта си да се стремя към истината, не можех да изпълнявам дълга, който трябваше да изпълнявам, и живеех без капка почтеност и достойнство. Ако това продължеше, просто щях да бъда отстранена от Бог, когато Неговото дело приключи. След като осъзнах тези неща, усетих готовност да отхвърля Сатана от все сърце и повече да не живея според тези традиционни културни идеи.
След това прочетох още от Божиите слова: „Бог създаде свободна воля за човечеството и какви са мислите, които произтичат от тази свободна воля? Съгласно човешката природа ли са те? Тези мисли трябва най-малкото да са съгласно човешката природа. Освен това Той искаше хората да имат точни възгледи и разбирания за всички хора, събития и неща в хода на живота им, а след това да изберат правилния път, за да живеят и да почитат Бог. Животът, живян по този начин, е даден от Бог и трябва да му се наслаждавате. Хората обаче са ограничавани, обвързвани и изопачавани от тези така наречени традиционни култури и морални писания през целия си живот и в крайна сметка в какво се превръщат? Те се превръщат в марионетки на традиционната култура. Причината не е ли това, че хората не разбират истината? (Да, така е.) Бихте ли избрали да вървите по този път в бъдеще? (Не, не бих.) […] И така, как трябва да действаш? (Съгласно принципите.) Разбира се, правилно е да се действа съгласно принципите и трябва да се отнасяш към всеки съгласно принципите, като се отнасяш към тях като към братя и сестри, ако вярват в Бог, и като към невярващи, ако не вярват. Няма нужда да онеправдаваш себе си, да изопачаваш своята почтеност или да се отказваш от достойнството и правата си, като жертваш живота си за тях. Те не го заслужават. На този свят има само Един, за Когото си струва да отдадеш живота си. Кой е Той? (Бог.) Защо? Защото Бог е истината и Неговите слова са критерият за съществуването, постъпките и действията на човека. Щом имаш Бог и Божиите слова, тогава няма да се отклониш и ще бъдеш точен в начина, по който постъпваш и действаш. Това е крайният ефект, който Божиите слова постигат върху някого, след като е бил спасен“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (трета част)). Божиите слова наистина озариха сърцето ми. Бог урежда брака за хората така, че те да могат да изпълняват отговорностите си в семейството, а не за да прави хората роби и още по-малко, за да кара някой да живее за друг. В брака и съпругът, и съпругата имат свои собствени отговорности и задължения и никой не трябва да угажда на настроенията на другия. Каквато и да е ролята ми в брака и семейството, това е просто една отговорност, която трябва да изпълня. Когато църковната работа не е натоварена, мога да изпълнявам отговорностите си като съпруга и да се грижа за ежедневните нужди на семейството си. Но когато дългът ми стане натоварен и нямам време да се прибера вкъщи, трябва да дам приоритет на дълга си. След разбирането на тези неща придобих силно усещане за избавление и свобода в сърцето си. Сякаш в сърцето ми изведнъж се отвори прозорец, който ме обля с ярка светлина.
Именно Божиите слова ме доведоха до освобождаване от робството и вредата, причинени от традиционната идея да бъда „добра съпруга и любяща майка“. Сега мога да изпълнявам дълга си в разпространението на евангелието на царството — това е най-голямата благословия в живота ми и това е нещото, което придава стойност на живота ми. Благодаря на Бог!
