10. Какво се крие зад нежеланието ми да бъда водач?
В началото на май 2024 г. изпълнявах своя църковен дълг като танцьорка. Една вечер районният водач ме информира, че съм била избрана за църковен водач. При тази новина сърцето ми се разтуптя. Помислих си: „Как са могли братята и сестрите да ме изберат за водач? Нямам никакви истини реалности, заложбите ми са слаби, а поквареният ми нрав също е сериозен. В своя дълг много пъти съм се запъвала и проваляла. Как бих могла да поема дълга на водач? Не означава ли изпълнението на този дълг просто да чакам да бъда разкрита и отстранена? Специално работата с химните и танците е много важна, а с моя покварен нрав може някой ден да започна да смущавам и прекъсвам работата. Тогава може да бъда скастрена от висшестоящите водачи или дори освободена. И в крайна сметка няма ли да се окажа напълно съсипана и да стигна до края на пътя си във вярата?“. Самата мисъл за това натежа на сърцето ми. Дори се усъмних дали Бог няма да използва този дълг, за да ме отстрани. По-късно застанах пред Бог в молитва и Го призовах да запази сърцето ми спокойно и да ми помогне да разбера Неговото намерение. В молитвата осъзнах, че всички неща, събития и хора, които срещам всеки ден, са част от Божието върховенство и устройване, а не породени от случайността. Бог познава много добре заложбите и ръста ми и след като е позволил този дълг да дойде при мен, със сигурност има истина, която трябва да търся и в която да навляза, така че първо трябваше да приема и да се покоря, а не да отхвърлям или да се съпротивлявам. В противен случай щях да съм напълно лишена от разум. След молитвата, макар повече да не избягвах ръководния дълг, сърцето ми все още беше натежало, сякаш го притискаше голям камък, и бях изпълнена с болка и тревога.
На следващия ден по време на духовната си практика изгледах два видеоклипа със свидетелства за преживявания и цитираните в тях Божии слова грабнаха сърцето ми. Бог казва: „Някои хора си мислят: „Всеки, който служи като водач, е глупав и невеж и сам си навлича унищожение, защото когато човек служи като водач, той неминуемо разкрива поквара пред Бог. Щеше ли да се разкрие толкова много поквара, ако той не вършеше тази работа?“. Каква абсурдна идея! Мислиш ли, че няма да разкриеш поквара, ако не действаш като водач? Това, че не си водач, дори и да разкриваш по-малко поквара, означава ли, че ще бъдеш спасен? Според този довод, всички онези, които не служат като водачи, ли са тези, които могат да оцелеят и да бъдат спасени? Не е ли твърде нелепо това твърдение? Хората, които служат като водачи, напътстват Божиите избраници да ядат и да пият Божиите слова и да преживяват Божието дело. Това изисквано ниво е по-високо, затова е неизбежно водачите да разкриват някои покварени състояния, когато за пръв път започнат обучението си. Това е нормално и Бог не го заклеймява. Не само че Бог не го заклеймява, но Той също така просветлява, озарява и напътства тези хора, като им дава бреме. Стига да могат да се покорят на Божието напътствие и дело, те ще напредват в живота по-бързо от обикновените хора. Ако се стремят към истината, те могат да поемат по пътя на довеждането до съвършенство от Бог. Именно това е най-благословено от Бог. Някои хора не могат да видят това и дори изопачават фактите. Според тяхното разбиране, колкото и да се променят хората на ръководни постове, Бог няма да погледне това, а ще гледа само колко поквара разкриват водачите и работниците и ще ги заклеймява само въз основа на това; а за онези, които не са водачи и работници, понеже разкриват малко поквара, дори и да не се променят, Бог няма да ги заклейми. Не е ли това абсурдно? Не е ли това богохулство? Ако се съпротивляваш на Бог толкова сериозно в сърцето си, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш. Бог определя изходите на хората главно въз основа на това дали те имат истината и истинско свидетелство и главно зависи от това дали се стремят към истината. Ако някой се стреми към истината, дори когато прегреши и се сблъска с правосъдие и наказание, той може истински да се покае. Стига да не говори или да не действа по начини, които хулят Бог, той със сигурност може да постигне спасение. Според вашите фантазии, всички обикновени вярващи, които следват Бог докрай, могат да постигнат спасение, докато всички, които служат като водачи, ще бъдат отстранени. Ако ви помолят да бъдете водач, ще си помислите, че не е редно да не го направите, но ако трябва да служите като водач, постоянно ще разкривате поквара, макар и да не искате. Ще се чувствате така, сякаш просто чакате на бесилото. Не е ли всичко това причинено от вашите погрешни разбирания за Бог? Ако изходът на хората се определяше от покварата, която разкриват, никой не би могъл да бъде спасен. В такъв случай какъв би бил смисълът Бог да върши делото на спасението? Ако наистина беше така, къде щеше да е праведността на Бог? Хората нямаше да могат да видят праведния нрав на Бог. Следователно, всички вие сте разбрали погрешно Божиите намерения, което показва, че нямате истинско познание за Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова посочиха истината за моето положение и най-накрая осъзнах, че в сърцето ми се криеха представи, фантазии и неразбиране за Бог. Мислех си, че ако не съм водач в Божия дом, това ще доведе до по-малко разкривания на поквара, и че висшестоящите водачи по-малко ще ме кастрят, и по този начин вярата в Бог ще бъде по-безопасна, а надеждата ми за спасение — по-голяма. Но изпълнението на водачески дълг включва много истини принципи, отговорността е по-голяма и без истини реалности разкриването на поквара е неизбежно; и ще бъда склонна да върша неща, които прекъсват и смущават делото на Божия дом, и ще бъда разкрита и отстранена. Видях Бог да казва, че тези представи са неразбиране и дори богохулство срещу Него. Бях шокирана и малко уплашена. Не бях осъзнала колко сериозна е същността на тези представи. Започнах да размишлявам над това колко абсурден беше този възглед. Видях, че някои водачи са правили грешки, сериозно са смущавали и прекъсвали църковното дело и са били освобождавани или дори премахвани или отлъчвани. Затова си мислех, че да бъдеш водач е твърде опасно и че щом направиш грешка, ще бъдеш освободен или отстранен. Но никога не потърсих принципите на Божия дом за освобождаване на хора. В действителност освобождаването на водач в Божия дом не се основава на моментното поведение или представяне в един-единствен случай, а по-скоро на постоянния стремеж и на пътя, който следва. Спомних си за един водач и двама надзорници в църквата, които бяха освободени. Макар да изглеждаше, че са били освободени, защото не са се справили с конкретна задача и защото са нарушили принципите и са прекъснали и забавили делото, действителната причина беше, че те обикновено не се съсредоточаваха върху стремежа към истината, дълго време действаха, без да търсят принципите в своя дълг, и постъпваха произволно, в резултат на което смутиха и прекъснаха църковното дело, но не се покаяха. Ето защо бяха освободени. Никога не бях проучвала първопричината за техния провал. Видях, че са направили една-единствена грешка и са били освободени, и тогава започнах да разбирам погрешно Бог и да се пазя от Него. Нима това не беше напълно изопачено? Освен това в моите представи си мислех, че ако някой разкрие поквара, извърши прегрешение или бъде разкрит и освободен от дълга си, тогава ще бъде вечно заклеймен от Бог, без надежда за спасение. Това мое разбиране също беше погрешно. В действителност, когато внимателно се замислих за своите собствени преживявания и тези на много братя и сестри, и за това как сме били разобличавани, разкривани и заклеймявани за разкриване на покварен нрав или дори освобождавани, разбрах, че това са необходими стъпки в преживяването на Божието правосъдие и наказание. Бог обаче не ни беше изоставил заради това, а по-скоро ни беше дал възможности за покаяние и промяна. Той използваше Своите слова, за да ни просвети и напъства, като позволяваше на нашите мисли и възгледи малко по малко да се променят и ни даваше възможност постепенно да се отървем от покварения си нрав. Тези придобивки бяха постигнати чрез преживяване на провал и разкриване. Видях, че да те разкрият в дълга ти не означава да те отстранят, а по-скоро е шанс да придобиеш истината. Но по природа аз не обичах истината, нито исках да страдам; не желаех да приема Божието правосъдие и наказание и просто исках да живея на спокойствие като обикновен вярващ. Мислех си, че по този начин ще избегна големи провали и разкривания, ще се спася от страдание или облагородяване и така ще мога да бъда спасена. Но не осъзнавах, че без да преживее правосъдие и наказание, човек не може да се отърве от покварения си нрав и неговите гледни точки, действия и постъпки ще останат в противоречие с истината. В такъв случай как може подобен човек да бъде спасен? Осъзнах, че не разбирам истината, нито познавам Божия праведен нрав и че живея в своите представи и фантазии. Възгледите ми бяха изцяло нелепи и погрешни. Бог определя изхода на човека не въз основа на това колко поквара е разкрил или колко прегрешения е извършил, а дали се стреми към истината и истински се кае. Ако човек разкрие поквара, а след това се стреми към истината и постигне истинско покаяние, тогава Бог все още му дава възможност да бъде спасен. Но аз се тревожех за миналите си прегрешения в дълга си, а сега все още разкривах доста поквара, защото не разбирах истината. Затова се страхувах, че ако не внимавам в дълга си като водач, ще възникнат проблеми и тогава ще бъда ненавиждана и отстранена от Бог. Наистина съдех за Божията праведност според собствените си тесногръди и дребнави възгледи!
Прочетох друг откъс от Божиите слова, който разобличава страха на хората да поемат отговорност. Всемогъщият Бог казва: „Някои хора се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват дълга си. Ако църквата им възложи да изпълнят някаква работа, те първо ще преценят дали тя изисква да поемат отговорност и ако е така, няма да я приемат. Условията им за изпълнение на дълг са: първо, работата трябва да е лека; второ, да не е натоварена или уморителна; и трето, независимо от това какво правят, да не поемат никаква отговорност. Това е единственият вид дълг, който поемат. Що за човек е това? Не е ли това безскрупулен, измамен човек? Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек? Каква е ползата от него в Божия дом? Делото на Божия дом е свързано с делото на борба със Сатана, както и с разпространението на евангелието на царството. Кой дълг не включва отговорности? Бихте ли казали, че да бъдеш водач носи отговорност? Не са ли неговите отговорности още по-големи и не трябва ли той да поема още повече отговорност? Независимо дали проповядваш евангелието, свидетелстваш, правиш видеоклипове и т.н. — независимо каква работа вършиш — стига тя да се отнася до истините принципи, тя носи със себе си отговорности. Ако изпълнението на дълга ти е безпринципно, това ще се отрази на делото на Божия дом, а ако се страхуваш да поемеш отговорност, тогава не можеш да изпълняваш никакъв дълг. Човек, който се страхува да поеме отговорност при изпълнение на дълга си, страхлив ли е или има проблем с нрава си? Трябва да можеш да направиш разлика. Факт е, че това не е въпрос на страхливост. Ако този човек се стремеше към богатство или правеше нещо в свой интерес, как би могъл да бъде толкова смел? Той би поел всеки риск. Но когато изпълнява неща за църквата, за Божия дом, той не поема никакъв риск. Такива хора са егоистични и подли, най-коварните от всички. Всеки, който не поема отговорност за изпълнението на даден дълг, не е ни най-малко искрен към Бог, да не говорим за неговата преданост. Какъв човек се осмелява да поеме отговорност? Какъв човек има куража да понесе тежко бреме? Това е някой, който поема водачеството и излиза смело напред в най-решителния момент от делото на Божия дом, който не се страхува да носи тежка отговорност и да понася големи трудности, когато вижда най-важната и решаваща работа. Това е някой, който е предан на Бог, добър войник на Христос. Дали всеки, който се страхува да поеме отговорност за своя дълг, го прави, защото не разбира истината? Не; това е проблем в неговата човешка природа. Тези хора нямат никакво чувство за справедливост или отговорност, те са егоистични и подли хора, не са предани вярващи в Бог и ни най-малко не приемат истината. Поради тази причина те не могат да бъдат спасени“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част)). Като видях разобличението на Божиите слова, усетих голяма мъка в сърцето си. Осъзнах, че страхът ми да бъда водач произтича от това, че съм контролирана от егоистичен и измамен нрав. Следвах принципа: „Никога не изтегляй късата клечка“ — исках да получа благословии от Бог, но не и да поемам големи рискове. По същество това беше поведението на лукав и измамен човек. Чувствах, че танците не само съответстват на личните ми интереси и хобита, но и изпълнението на този дълг даваше резултати. Не бях главен надзорник и не носех големи отговорности, затова усещах, че мога сигурно да изпълнявам своя дълг в църквата и по този начин да имам надежда за спасение. След като бях избрана за водач, се почувствах сякаш съм хвърлена в окото на бурята, с постоянен риск да се преобърна, затова просто исках да избягам от този дълг и да го откажа. В моите представи си мислех, че изпълнението на незабележим дълг, без да се откроявам или да поемам големи отговорности, е най-сигурният вариант и че докато го следвам докрай, ще имам надежда за спасение. Но Бог казва, че такъв човек се страхува да поеме отговорност, има проблем с човешката си природа и не вярва истински в Него, и че дори само това означава, че не може да бъде спасен. Най-накрая видях, че моите представи и фантазии не отговарят на истината. Започнах да се чудя: „Защо Бог казва, че хората, които избягват отговорност, са с лоша човешка природа и изобщо не приемат истината?“. Докато изпълнявах своя дълг в Божия дом, винаги съм се придържала към принципа: „Никога не изтегляй късата клечка“. Във всичко, което правех, и във всеки дълг, с който се сблъсквах, първо преценявах дали нещо е от полза за мен и ако беше, го правех, но ако не беше, не исках да го правя. Дори когато знаех, че става дума за делото и интересите на Божия дом, аз продължавах да не желая да нося бреме. Що за единомислие с Бог притежавах аз? Нима това не беше поведение на един егоистичен и достоен за презрение човек? Днес Бог осигурява всичко за хората безплатно, дава им истината безвъзмездно с надеждата, че хората могат да практикуват истината и да подходят с искрено сърце в изпълнението на своя дълг като сътворени същества. Аз обаче вярвах в Бог от много години, наслаждавах се на извънредно много от Неговия ресурс, но изобщо не знаех как да Му се отплатя. Вместо това се пазех от Бог, бях пресметлива с Него и само обмислях и планирах собственото си бъдеще и своите печалби и загуби. Що за истинска вяра имах в Бог? Не бях ли просто една егоистична и лукава неверница? С тази нагласа и с такива възгледи за вярата как можеше Бог да не ме ненавижда? Затова се помолих: „Боже, виждам, че съм наистина измамна и нечестива. Не искам да живея в собствените си представи, фантазии, неразбиране и подозрения. Готова съм да Ти дам сърцето си и да разчитам на своята съвест, за да поема отговорността си. Моля Те, помогни ми и ме напътствай“.
След това видях още два откъса от Божиите слова, цитирани в друг видеоклип със свидетелство за преживяване, и намерих път за практикуване. Бог казва: „Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите слова. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Но когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде отдаден на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Независимо дали заложбите ти са големи или малки и дали разбираш истината или не, във всеки случай трябва да имаш следното отношение: „Щом тази работа е възложена на мен, трябва да се отнеса сериозно към нея, трябва да я приема присърце и трябва да използвам цялото си сърце и сила, за да я свърша добре. Що се отнася до това дали мога да я свърша идеално, не смея да дам гаранция, но моето отношение е, че ще направя всичко възможно, за да я изпълня добре, и със сигурност няма да бъда нехаен. Ако възникне проблем в работата, тогава трябва да поема отговорност и да гарантирам, че ще си извлека поука от това и ще изпълня добре дълга си“. Това е правилното отношение“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). След като прочетох тези два откъса от Божиите слова, почувствах, че Бог наистина проучва внимателно най-съкровеното човешко сърце и разбира много добре нуждите на хората. Когато чух, че съм била избрана за водач, в ума ми бързо изникнаха две извинения: „Първо, имам слаби заложби, а като водач всеки ден ще се сблъсквам с много хора, събития и неща и ще имам много проблеми за решаване; определено няма да мога да се справя с това. Второ, не разбирам истината и не мога да прозирам в същината на нещата, така че що за квалификация имам, за да водя братята и сестрите?“. В началото чувствах, че разсъжденията ми са напълно основателни и че показват самосъзнание, но след това прочетох Божиите слова: „Независимо дали заложбите ти са големи или малки и дали разбираш истината или не, във всеки случай трябва да имаш следното отношение: „Щом тази работа е възложена на мен, трябва да се отнеса сериозно към нея, трябва да я приема присърце и трябва да използвам цялото си сърце и сила, за да я свърша добре. […]“ Това е правилното отношение“. След като прочетох това, изведнъж онемях. Тези две извинения ми се струваха напълно основателни, но Бог не ги възприемаше като извинения или трудности, а те още по-малко трябваше да ме спират да приема своя дълг. Чувствах че, сякаш Бог ме предупреждава лице в лице, сърце в сърце. Бог не гледа какви са моите заложби или колко истини разбирам. Той изисква от нас да бъдем усърдни и отговорни в своя дълг и да влагаме цялото си сърце и всички сили, за да го изпълняваме добре. Сърцето ми силно се развълнува и почувствах, че вече нямам никакво извинение да бягам от дълга си или да го отказвам. Въпреки че дългът на водач щеше да бъде труден за мен, бях готова да бъда честна според Божиите слова и да започна с приемане и покорство.
След това започнах да работя в сътрудничество със сестрата, която ми беше партньор, и отговарях главно за работата на танцовия екип, докато другите задачи като химни, заснемане и работа по общите въпроси се поемаха основно от нея. По това време една танцова група, за която отговарях, от два месеца не беше създала никакви програми. В началото бях малко притеснена, страхувах се, че не мога да се справя с работата. Непрекъснато се молех и призовавах Бог с молба да ми даде вяра и решимост да се покоря, за да мога да поема своя дълг. В своите молитви си спомних две фрази от Божиите слова, които бях чела по-рано: едната беше „положителен и инициативен“, а другата — „според най-добрите си възможности“. Осъзнах, че това е Божието просветление и напътствие и че трябва да подходя към дълга си с позитивна нагласа и инициативност. Тъй като заложбите ми бяха слаби, не разбирах истината и не можех да открия или реша много проблеми, това означаваше, че трябва да разчитам повече на Бог в търсене на истината и че първо трябва да направя това, за което мога да се сетя и на което съм способна според най-добрите си възможности. След това всеки ден поверявах на Бог състоянието и трудностите си и се съсредоточавах върху състоянието на сестрите в групата с чувство за бреме. Когато откривах проблеми, намирах съответните принципи, за да разговаряме и да навлизаме заедно с тях, а когато те срещаха трудности в аранжимента на програмите, разговарях с тях за Божиите намерения и се опитвах да търся решения според принципите. Малко по малко програмата напредваше. Всеки ден се чувствах пълноценна и стъпила на здрава основа. Сърцето ми постепенно се приближаваше до Бог, а неразбирането и бариерите между мен и Бог значително намаляха. Усещането за тежест в сърцето ми бавно изчезна. Танцовата група също така създаде програма в рамките на един месец, която беше качена онлайн, и беше добре приета от водачите. Бях изключително благодарна на Бог.
Но неочаквано около три месеца по-късно партньорката ми беше освободена, защото сляпо беше последвала погрешните уредби на един лъжеводач. Това доведе до спиране на работата по записването на химни за няколко дни, което сериозно прекъсна и възпрепятства делото. Освен това висшестоящите водачи установиха, че слабите ѝ заложби я правят неспособна да върши истинска работа. Когато чух за това, сърцето ми отново се разтуптя и си помислих: „Край! След като партньорката ми е освободена, ще трябва да поема цялата работа в църквата. Моите заложби и работоспособност не са достатъчно добри! Бях чувала за проблемите, които сестра ми срещна в дълга си, но не видях тези нейни грешки. Ако бях на нейно място, също щях да забавя делото и днес аз щях да бъда освободената. С моите заложби и способността ми да преценявам нещата, не е ли само въпрос на време да бъда освободена от този дълг? По-добре да подам оставка и да се оттегля невредима възможно най-скоро, преди да извърша голямо зло“. Но при тези мисли се почувствах виновна: „Винаги съм искала да подам оставка; това показва, че ми липсва покорство към Бог и преданост към дълга ми! Ако подам оставка и се откажа от дълга си, няма ли делото да се забави? Ако подам оставка, ще облекча собственото си бреме, но ще бъда безотговорна към делото на Божия дом“. След като обмислих тези неща, не посмях да подам оставка. Помолих се на Бог да защити сърцето ми, да ме просвети и напътства да разбера истината и да ми даде вярата, от която се нуждаех, за да преживея тази ситуация.
Ситуацията, която Бог устрои, беше доста чудотворна. Същата вечер получихме писмо, препратено от Китай. В писмото се споменаваше, че в Китай големият червен змей неистово арестува вярващите в Бог, че братята и сестрите могат да изпълняват своя дълг, само като се укриват, и че често трябва да сменят приемните си домове. В писмото също насърчаваха братята и сестрите, които са отишли в чужбина, да ценят възможността за изпълнение на дълга си и да го изпълняват. В писмото се цитираше и един откъс от Божиите слова. Бог казва: „Благословиите не могат да бъдат получени за ден или два; те трябва да бъдат спечелени на висока цена. Това означава, че вие трябва да притежавате любов, която е претърпяла облагородяване, трябва да имате голяма вяра и трябва да притежавате многото истини, които Бог изисква да постигнете; нещо повече, трябва да можете да се обърнете към справедливостта, без да сте уплашени или да се отдръпвате, и да имате боголюбиво сърце, което остава непоклатимо до смъртта. Трябва да имате решителност, трябва да настъпят промени във вашия живот нрав, покварата ви трябва да бъде изцелена, трябва да приемете всичко, устроено от Бог, без да се оплаквате, и да можете да се покорявате чак до смъртта. Това е, което трябва да постигнете, това е крайната цел на Божието дело и това е, което Бог изисква от тази група хора“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?). След като прочетох писмото, изпитах силен срам. Братята и сестрите в Китай рискуват живота си и все още се държат здраво за своя дълг и дори писаха, за да насърчат братята и сестрите в чужбина да изпълняват правилно дълга си. Ами аз? Бях пощадена от арестите и преследването на големия червен змей и можех да изпълнявам дълга си в комфортна среда, но когато се сблъсках само с малко трудности и натиск в дълга си, исках да избягам и да се откажа. Нима това не ме правеше страхливка? Показвах ли гръбнак? Къде беше моето свидетелство? Бог казва, че за да вярва и да Го следва, човек трябва да преживее облагородяване и да има решимост да страда; и по-важното, трябва да се стреми към истината, да претърпи промяна в живота нрав и да приема и да се покорява на всички Божии устройвания. Почувствах, че Бог отправя изисквания към мен с всяка дума. Това бяха истините, които трябваше да практикувам и в които да навляза в този момент, и ако подадях оставка, нямаше да практикувам нито една от тези истини. Нима това нямаше да разочарова и отврати Бог? На следвашия ден една ръководителка на танцова група искаше да подаде оставка, защото не можеше да си сътрудничи хармонично с останалите. Когато разговарях с нея, разкрих собствените си слабости и трудности, и докато четях Божиите слова, сърцето ми полека се развълнува. Осъзнах, че дългът е Божие поръчение и че това е неизбежна отговорност. Колкото и болезнено или трудно да ставаше, не можех да отхвърля дълга си или да нараня Божието сърце.
След това прочетох един откъс от Божиите слова, който наистина резонира със състоянието ми и много ми помогна. Бог казва: „Хората трябва да подхождат към дълга си и към Бог с честни сърца. Ако го правят, ще бъдат богобоязливи хора. Какво отношение към Бог имат хората с честни сърца? Най-малкото за всяко нещо имат богобоязливо, богопокорно сърце, не питат благословии ли ще има нещастия, не говорят за условия, оставят се на устроеното от Бог — това са хората с честни сърца. Онези, които винаги са скептични към Бог, които винаги Го проучват внимателно и винаги се опитват да сключат сделка с Него — това хора с честни сърца ли са? (Не.) Какво се крие в сърцата на подобни хора? Измамност и нечестивост. Те винаги проучват внимателно. И какво е това, което проучват внимателно? (Отношението на Бог към хората.) Винаги проучват внимателно отношението на Бог към хората. Какъв е проблемът тук? И защо го проучват внимателно? Защото това засяга техните жизнени интереси. […] Хората, които ценят особено собствените си перспективи, съдби и интереси, винаги проучват внимателно дали Божието дело е от полза за техните перспективи и съдби, както и за получаването на благословии. В крайна сметка какъв е резултатът от тяхната внимателна проверка? Всичко, което правят, е да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят. Дори когато настояват да изпълняват дълга си, те го правят нехайно, с негативно настроение. В сърцата си все мислят как да извлекат полза и да не са от губещата страна. Такива са мотивите им, когато изпълняват дълга си, и по този начин се опитват да сключат сделка с Бог. Що за нрав е това? Това е измамност, това е нечестив нрав. Това вече не е обикновен покварен нрав, а е ескалирал до нечестивост. А когато в сърцето на човека има такъв нечестив нрав, това е борба срещу Бог! Трябва да сте наясно с този проблем. Ако хората винаги проучват внимателно Бог и се опитват да сключват сделки, когато изпълняват дълга си, могат ли да го изпълняват правилно? Категорично не. Те не почитат Бог честно и със сърцето си, нямат честни сърца, а наблюдават, докато изпълняват дълга си, като винаги се въздържат — и какъв е резултатът? Бог не върши делото Си в тях и те стават объркани и смутени, не разбират истините принципи, действат според собствените си наклонности и винаги се провалят. А защо винаги се провалят? Защото в сърцата им липсва яснота и когато нещо им се случи, те не се самоанализират, не търсят истината, за да намерят решение, а настояват да правят нещата така, както искат, според собствените си предпочитания — резултатът от това е, че винаги се провалят, когато изпълняват дълга си. Никога не мислят за делото на църквата, нито за интересите на Божия дом, а винаги кроят планове за собствените си интереси, гордост и статус, и не само че изпълняват зле дълга си, но забавят и засягат делото на църквата. Не е ли това отклоняване от пътя и пренебрегване на дълга? Ако някой винаги планира собствените си интереси и перспективи, когато изпълнява дълга си, и не се замисля за работата на църквата или за интересите на Божия дом, тогава това не е изпълнение на дълга. Това е преследване на лични интереси, вършене на нещо за собствена изгода и получаване на благословии за себе си. По този начин се променя същността на изпълнението на дълга. Става въпрос просто за сключване на сделка с Бог и желанието да се използва изпълнението на дълга за постигане на собствените цели. Много вероятно е този начин на действие да смути работата на Божия дом“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре). Бог казва, че „не питат благословии ли ще има нещастия, не говорят за условия, оставят се на устроеното от Бог — това са хората с честни сърца“. Тези думи наистина докоснаха сърцето ми. Бог иска от хората да не обмислят благословиите или нещастията, но аз отдавах твърде голямо значение на това дали ще бъда благословена, или ще претърпя нещастие. Бях ужасена, че докато изпълнявам дълга на водач, може да извърша нещо зло, което да смути и прекъсне делото, да оставя след себе си петна и прегрешения и да бъда заклеймена и отстранена от Бог; и че в крайна сметка не само няма да бъда спасена, но и ще стана жертва на нещастие. Почувствах това много силно, когато разбрах, че двама от предишните трима районни водачи са действали своеволно и не са търсили истините принципи в своя дълг, като по този начин сериозно са смутили и прекъснали делото на Божия дом и това е довело до освобождаването им. Сега, след като и партньорката ми беше освободена, почувствах, че ако човек не разбира истината и няма богобоязливо сърце, тогава изпълнението на водачески дълг е несигурно и че лесно можеш да бъдеш разкрит и отстранен, и че не е сигурно какъв ще бъде бъдещият ти изход или крайна цел. Исках да си осигуря бъдещето и крайната цел, затова планирах да подам оставка, преди да направя някакви грешки, и да се оттегля невредима. Бог разобличава, че това всъщност е борба срещу Него чрез измамен и нечестив нрав! Едва тогава осъзнах, че постоянното планиране на собствените интереси и бъдеще без никакво съобразяване с църковното дело или интересите на Божия дом не е изпълнение на дълга. Това е опит да надхитриш Бог и да вървиш срещу Него. Докато изпълнявах дълга си с подобна нагласа и в такова състояние, дори и да не служех като водач и да не правех видими грешки, сърцето ми си правеше сметки с Бог и Му се противопоставяше. Това е злодеяние и Бог го ненавижда и заклеймява. Бог ми показа много ясен път, а именно да бъда човек с честно сърце, да не питам за благословии или нещастия, да не говоря за условия и да се оставя на Божието устройване. Тъй като Божият дом не ме беше освободил или отстранил, трябваше да се покоря на Божието върховенство и устройване и непоколебимо да отстоявам своя дълг, като правя всичко възможно да поема възложените ми отговорности.
На следващия ден написах писмо до висшестоящите водачи, но не споменах за оставка. Вместо това признах отговорността, която трябваше да понеса за забавянето на работата по химните, и я изповядах пред водачите с думите, че съм готова да се покоря на уредбите на Божия дом. След като написах писмото, се почувствах спокойна и умиротворена, готова да приема Божието устройване. Ако висшестоящите водачи ме скастреха или освободяха, щях да го посрещна спокойно и да поема отговорност. Ако не ме освободяха, щях да се държа за дълга си и да изпълнявам отговорностите си. За моя изненада, след като прочетоха писмото, висшестоящите водачи не ме освободиха, а ми позволиха да продължа да се обучавам в своя дълг. След това преживяване чувствам, че съм разбрала повече за Божия праведен нрав и съм осъзнала, че това, което Бог цени, е дали сърцето на човека може да приеме истината и дали човек може да бъде искрен и честен към Него, без да обмисля или планира собствените си интереси или бъдеще, а вместо това да мисли за делото на Божия дом. Ако намеренията на човека са правилни, тогава дори понякога да върши глупави неща, Бог няма да си ги спомня, а вместо това ще му даде шанс да изпълнява своя дълг и да компенсира недостатъците си. Малко по-късно църквата все още не беше избрала нов водач, затова се молех и разчитах на Бог в проследяването на църковното дело. Когато имаше проблеми, си сътрудничех с братята и сестрите, за да ги решаваме. Открих, че когато бях готова активно да поемам отговорност и да влагам повече грижа и мисъл в работата, чувството ми за бреме и отговорност към църковното дело заедно със способността ми да преценявам нещата, както и работоспособността ми, неусетно се подобриха. Сякаш бях станала по-умна от преди. Изпълнението на работата не беше толкова трудно, колкото си представях, и знаех, че тези резултати бяха постигнати чрез делото на Светия Дух. Наистина преживях, че Бог защитава Своето дело и че човек просто сътрудничи. Бог не възлага на хората бреме, което е твърде голямо, за да бъдет понесено, и вярата ми в Бог нарасна. По-късно църквата избра нова водачка и аз си сътрудничех с нея в следенето на църковното дело.
Докато изпълнявах водачески дълг през тези последни няколко месеца, усетих Божията доброта и обичливост и се освободих от някои от своите представи, фантазии, неразбиране и предпазливост към Бог. И нещо повече, преживях, че даденият ми от Бог шанс да изпълнявам водачески дълг, не беше, за да ме затрудни или разкрие, а за да поправи неправилните ми възгледи за вярата и да пречисти покварения ми нрав. Това беше, за да ме подтикне да бъда по-внимателна и да мисля повече за това как да защитавам интересите на Божия дом и как да върша нещата по начин, който е от полза за делото и за братята и сестрите. Освен това по отношение на състоянието на братята и сестрите и техните професионални трудности и проблеми аз търсех истините принципи, обучавах се да решавам проблемите с истината и неусетно моята проницателност и ръст в известна степен нараснаха. Почувствах, че обучението ми да бъда водач беше истинско усъвършенстване от Бог и че това беше Божията любов. Замислих се за времето, когато за първи път започнах да изпълнявам този дълг; тогава наистина изпитвах страх и несигурност. Дори разбирах погрешно Бог с мисълта, че Той използва този дълг, за да ме отстрани. Наистина не можех да различа правилното от грешното, нито черното от бялото! Бях напълно неразумна! Сега вече не се страхувам да бъда водач. Каквото и да преживея или с каквото и да се сблъскам занапред, просто ще се съсредоточа върху търсенето и практикуването на истината и изпълнението на възложения ми дълг. Тази малка промяна и навлизането, които постигнах, бяха изцяло резултат от напътствието на Божиите слова. Благодаря на Бог!
