18. Може ли знанието наистина да промени съдбата на човека?
Роден съм в селско семейство в Непал. И двамата ми родители бяха земеделци и понеже семейните им условия не бяха добри, те не бяха имали възможност да учат, затова работиха усърдно, за да ме развият. Често ми казваха: „Трябва да си усърден и да учиш здраво“. Знаеха, че ако не уча добре, няма да мога да си намеря прилична работа в бъдеще и ще свърша като тях — с тежък живот. Като виждах колко усърдно работеха родителите ми, чувствах, че аз трябва да работя двойно повече, за да мога в бъдеще да си намеря добра работа, да печеля много пари и да построя голяма къща за семейството си, като им позволя да живеят щастливо. Първоначално учех в обикновено държавно училище. То нямаше добра учебна база, а оценките на учениците като цяло бяха ниски. Като виждах как приятелите ми учат в училище с преподаване на английски език, много ми се искаше и аз да отида там. Родителите ми също смятаха, че макар таксата за обучение в училището с преподаване на английски език да беше много висока, ако можех да уча в добро училище, в бъдеще по-лесно щях да си намеря добра работа. По-късно, както желаех, влязох в държавно училище с преподаване на английски език. В началото оценките ми не бяха много добри, затова удвоих усилията си. Ставах рано всеки ден, за да преговарям наученото от предния, поставях си цели, правех си планове за учене, и питах учителите за нещата, които не разбирах. С постоянни усилия оценките ми значително се подобриха.
В училище преподавателите често ни учеха, че само чрез придобиване на знания можем да имаме по-добро и по-светло бъдеще, и да си намерим работа, която да ни спечели уважението на другите. Исках да стана лекар, за да придобия престиж и да постигна успех, а също и да печеля пари, за да осигуря на семейството си щастлив живот, затова учех още по-усърдно. Всеки ден посещавах часовете навреме и никога не съм пропускал нито един. Слушах внимателно в час, а след като се прибирах у дома, преглеждах записките си отново и отново, а също така четях и други книги и материали. Всеки ден бях зает с учене и почти нямах време да излизам с приятели. Чувствах, че не трябва да губя дори и една минута. Оценките ми ставаха все по-добри и дори надминах тези на приятелите си. Бях много щастлив, като вярвах, че стига да работя усърдно, мога да получа всичко, което искам: да стана лекар, да постигна статус и престиж и да придобия голямо Богтство. Затова планирах да се явя на приемен изпит за медицински университет. Поради пандемията обаче не можех да ходя на училище, за да се подготвям за приемния изпит. Можех да се готвя само онлайн у дома. Резултатите ми на онлайн тестовете не бяха добри и се притеснявах, че ако нещата продължат така, няма да мога да изкарам добри оценки и тогава няма да мога да получа стипендия. Поради финансовото положение на семейството ми, в никакъв случай не можехме да си позволим толкова високи такси за обучение. Няколко месеца по-късно се явих на приемния изпит. Въпреки че го издържах, резултатът ми не беше достатъчно висок, за да получа стипендия. Сърцето ми беше разбито, чувствах, че целогодишният ми усърден труд е отишъл напразно. Но не се отказах и започнах да се подготвям за приемния изпит през следващата година. Поради поредното избухване на пандемията обаче отново можех да се подготвям само онлайн у дома. Мислех си, че този път, каквото и да става, трябва да получа стипендията. Затова работих още по-усърдно от първата година, като учех от 6 сутринта до 12 през нощта. Понякога главата ми натежаваше от недоспиване, но не си почивах. Като виждах обаче, че оценките ми на многобройните онлайн тестове бяха постоянно ниски, постепенно започнах да се тревожа и си мислех: „Ако не постигна целта си, какво ще си помислят за мен приятелите и съседите ми? Ако не мога да стана лекар, бъдещето ми ще бъде мрачно. Винаги съм мечтал да изпъкна, да построя голяма къща и да осигуря на семейството си щастлив живот, но всички тези мечти щяха да бъдат разбити“. Тези негативни мисли ме правеха все по-тревожен, което доведе до постепенно влошаване на психическото ми състояние, и в крайна сметка развих лека депресия. Когато бях потиснат, не можех да спя по цяла нощ и нямах апетит. Понякога дори прекарвах цялата нощ в плач. През онези три месеца живеех в агония поради депресията, но не знаех как да се измъкна от нея. Бях гледал много мотивационни видеоклипове в YouTubе, но състоянието ми изобщо не се подобри.
Три месеца по-късно намерих в YouTubе химни в прослава на Господ и видеоклипове за молитва. След като прослушах тези химни и молитви, сърцето ми постепенно се успокои. Започнах да се моля всяка сутрин и вечер. След молитва някои от негативните мисли в ума ми постепенно изчезваха и настроението ми се подобряваше. В продължение на около два месеца всеки ден четях Библията и слушах химни. Прочетох словата на Господ Исус: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Матей 11:28-30). Тези слова ми донесоха голяма утеха. Почувствах, че Господ Исус е точно до мен и ми помага да се освободя от болката; тежестта в сърцето ми намаля значително и повярвах в Господ. Три месеца изминаха в миг на око и се явих на приемния изпит за втори път. Оценките ми все още не бяха достатъчно високи, за да се класирам за стипендия, но този път не изпитах толкова голяма болка, колкото преди. Няколко дни по-късно научих, че един приятел се подготвя за изпита IеLTS и планира да учи в Австралия. Осъзнах, че да стана лекар не е единствената ми възможност и че мога също да отида в Австралия, за да уча и да си създам по-добър живот. Така започнах да се подготвям за изпита IеLTS.
Докато се готвех за изпита, прочетох един откъс във Facеbook: „От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш отговорностите си. Ти играеш ролята си и започваш жизнения си път в името на Божия план и Неговото предопределение. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, във всеки случай никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). Тези слова ми прозвучаха толкова правилно. Всичко, свързано с нас, е в Божиите ръце. Съдбата ни също е под Божието върховенство и разпоредби; не можем да контролираме собствената си съдба. Замислих се за собствените си преживявания: не познавах Божието върховенство и си мислех, че мога да заБогтея със собствени усилия и да живея щастливо. Но колкото и да се стараех и да планирах, в крайна сметка се провалих и дори развих депресия. След като прочетох този откъс, разбрах, че семейството, в което съм роден, средата, в която съм израснал, и какво ще бъде бъдещето ми — всичко това е било подредено от Бог и че колкото и да се старая, не мога да променя съдбата си. След известно време една сестра ме покани да присъствам на онлайн събиране. На следващия ден обаче трябваше да се явя на изпита IеLTS и бях малко притеснен как ще се справя. Ако резултатът ми от изпита не беше добър, нямаше да мога да изпълня мечтата си да отида в Австралия и бъдещето ми щеше да бъде мрачно. Това можеше да е последният ми шанс и ако се провалях, щях да се превърна в най-големия неудачник сред приятелите си, а родителите и приятелите ми със сигурност също щяха да ме сметнат за ужасен. Точно докато си мислех това, видях, че темата на проповедта на събирането беше: „Живея тъжен живот — какво да правя?“. Веднага бях привлечен от нея. Един брат сподели няколко откъса: „Тъй като хората не познават Божието устройване и Божието върховенство, те винаги се противопоставят на съдбата, отнасят се към нея с непокорство и винаги се стремят да се отърват от Божията власт и върховенство, както и от онова, което им е подготвила съдбата, като напразно се надяват да променят настоящото си положение и да изменят съдбата си. Те обаче никога няма да постигнат успех и са възпрепятствани на всяка крачка. Борбата, която се води в душите им, им причинява болка и тази болка се запечатва в костите им, и едновременно с това ги кара да пропиляват живота си. Каква е причината за тази болка? Дали се крие в Божието върховенство, или в това, че човек се е родил нещастен? Очевидно не е нито едното, нито другото. В дълбочина това е свързано с пътя, който поемат хората, с начина на живот, който избират за себе си“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). „Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения и носят тежко бреме за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана слага невидими окови на хората и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят. Те несъзнателно носят тези окови и продължават да кретат напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). След като братът приключи с четенето, той сподели в общение: „В продължение на хиляди години Сатана е използвал атеизъм, материализъм и еволюционизъм, за да заблуждава и покварява хората, като ги е карал да отричат съществуването на Бог и това, че Бог е създал небесата, земята и всички неща, и в резултат на това хората се отдалечават от Бог и вече не Му се покланят. Не само това, но Сатана използва също слава и придобивки, за да покварява хората, казвайки неща като: „Изпъкни над останалите и донеси чест на предците си“ и „Съдбата на човечеството е в собствените му ръце“. Повлияни и индоктринирани от тези идеи и възгледи, ние започваме да вярваме, че само като притежаваме пари, слава и придобивки, можем да спечелим уважението на другите и да живеем щастливо. Затова много хора се стремят и борят всеки ден, за да живеят в Богтство. Те работят извънредно и в крайна сметка развиват болести в ранна възраст. Някои хора, за да успеят в кариерата си, прибягват до всякакви трикове и схеми, използват и мамят другите, безмилостно ги мачкат, за да напреднат. Дори и да успеят, те нямат мир в сърцата си и все още живеят в страдание. Има и мнозина, които полагат много усилия, но не успяват да изпъкнат. В резултат на това те се чувстват песимистично настроени и безнадеждни, дори развиват умора от света, а някои избират да сложат край на живота си чрез самоубийство. Всички тези неща са причинени от това, че хората са измъчвани от Сатана“. Общението на брата ми направи дълбоко впечатление и си спомних трудностите, които бях преживял. Тъй като от малък виждах родителите си да работят усърдно, исках да стана лекар чрез усърдно учене, за да придобия статус и престиж, като по този начин позволя на семейството си да живее щастливо. За това положих много усилия. Особено след като се прехвърлих в училище с преподаване на английски език, учех още по-усърдно. Спрях да излизам с приятели и дори докато вършех домакинска работа, мислех какво да уча. Често учех и до късно през нощта. За да изпъкна сред съучениците си, учех по 12 до 15 часа на ден. Но в крайна сметка пак се провалих. Развих и депресия и бях принуден да спра плановете си за медицински университет. Когато се сещах, че ще изостана далеч зад приятелите си, сърцето ме болеше и се чувствах така, сякаш на гърдите ми лежи камък. Чувствах, че бъдещето ми е напълно тъмно и често не можех да спя по цяла нощ, обзет от тревоги какво ще стане с мен. Започнах да си мисля: „Защо животът ми изпадна в такава трудност? За какво точно се стремях толкова усърдно? Копнеех за щастлив живот; защо тогава животът ми става все по-лош и по-лош?“. Но сега разбрах. Коренът на страданието ми беше покварата от Сатана. Напълно бях станал роб на парите, славата и придобивките. Без разобличението на Божиите слова нямаше да знам, че Сатана използва пари, слава, придобивки и статус, за да покварява хората. Статусът, славата и придобивките са невидимите окови, които Сатана поставя на хората, което особено много им пречи да се освободят. За да придобия репутация и статус, се отдадох изцяло на Сатана и претърпях безкрайни трудности. Това, че можах да разбера тези истини и да се пробудя, беше Божията любов и спасение!
След това братът изпрати друг въпрос: „И така, как можем да избягаме от това страдание?“. След това той изпрати още няколко откъса: „Въпреки разликата в способностите, интелигентността и силата на волята всички хора са равни пред съдбата, която не прави разлика между голямо и малко, високо и ниско, възвишено и посредствено. Това към каква професия се стреми човек, с какво си изкарва прехраната и колко богатство е натрупал не се определя от родителите, талантите, усилията или амбициите на човека, а е предопределено от Създателя“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). „Когато хората не знаят какво изобщо е съдбата или не разбират Божието върховенство, те просто своеволно се борят и се препъват в мъглата и това пътуване е твърде изнурително и причинява твърде много сърдечна мъка. Затова, когато хората осъзнаят, че Бог господства над човешката съдба, умните избират да опознаят и да приемат Божието върховенство и да се сбогуват с онези болезнени дни на „опитите да изградят добър живот със собствените си две ръце“, вместо да продължават да се борят срещу съдбата и да преследват така наречените житейски цели по своя си начин. Когато човек няма Бог, когато не може да Го види, когато не може истински и ясно да познава Божието върховенство, всеки ден е безсмислен, безполезен и неописуемо болезнен. Където и да се намира човек, каквато и да е работата му, средствата му за оцеляване и целите, които преследва, му носят само безкрайна сърдечна мъка и труднопреодолима болка, спомена за които не могат да понесат. Само като приеме върховенството на Създателя, като се покори на устроеното и подреденото от Него и се стреми да постигне истински човешки живот, човек може постепенно да се освободи от цялата сърдечна мъка и болка и постепенно да се отърве от цялата празнота на човешкия живот“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). „Човекът в крайна сметка е човек и никой от хората не може да замени Божия статус и живот. Това, от което се нуждае човечеството, не е просто справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, са Божието спасение и Божият ресурс за живот за човека“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). След като прочете тези откъси, братът сподели в общение: „Бог господства над съдбата на човечеството. Още преди вековете Бог е предопределил в какво семейство ще се родим, каква професия ще упражняваме и колко Богтство ще притежаваме. Като сътворени същества ние не трябва да се борим срещу съдбата, а трябва да се покоряваме на Божиите устройвания и разпоредби и да приемаме всичко, което Създателят е подготвил за нас. Само тогава сърцата ни могат да познаят мир и радост и само тогава можем да живеем безгрижно и спокойно“. След като братът приключи с общението, се замислих как бях вложил толкова много труд и усилия, за да постигна целта си да стана лекар. Но това в крайна сметка завърши с неуспех и не разбирах защо всичко това се беше случило на мен. Дали защото съм се родил без късмет, или просто не бях работил достатъчно усърдно? Сега разбрах, че причината да страдам толкова много е, защото не познавах Божието върховенство. Бог господства над човешката съдба и неща като типа семейство, в което ще се родя, професията, която ще упражнявам, колко Богтство ще притежавам през живота си и на каква възраст ще умра — всичко това е предопределено от Бог. Ако исках да избягам от безпокойството и страданието, трябваше да приема Божието върховенство и да се покоря на ситуациите, които Той устройваше. Както с предстоящия изпит IеLTS, бях готов да приема и да се покоря, какъвто и да беше резултатът. След като събирането приключи, се помолих на Бог: „О, Боже, много Ти благодаря, че ми позволи да присъствам на това събиране. Едва днес осъзнах, че цялата болка и трудности на хората са причинени от Сатана. Сатана използва статус, слава и придобивки, за да ме заблуди и поквари, като ме прави невеж за Твоето върховенство. Поради това исках да държа съдбата в собствените си ръце и така живеех в мрак. Благодаря Ти, че ме просветли и ми позволи да прозра кроежите на Сатана. Какъвто и да е резултатът от утрешния изпит, с радост ще го приема“. На следващия ден, когато се явих на изпита, сърцето ми беше много спокойно. След като приключих без проблеми, се прибрах у дома. По-късно разбрах, че съм издържал изпита и бях толкова щастлив. В следващите дни, докато се подготвях да отида в Австралия, посещавах и събиранията на Църквата на Всемогъщия Бог. През това време прочетох много от словата на Всемогъщия Бог. Разбрах трите етапа на Божието дело за спасение на човечеството, тайната на Божиите имена, тайната на въплъщението, вътрешната история на Библията, Божието дело на правосъдието в последните дни и други. От сърце приех, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус.
След известно време започнах да проповядвам евангелието на родителите и братята и сестрите си и всички те приеха новото Божие дело. Като видях избухването на руско-украинската война и честите бедствия, които се случваха навсякъде, осъзнах, че Божието дело наближава своя край. Но много хора все още не са приели Божието спасение и осъзнах, че проповядването на евангелието сега е изключително важно. Ако отидех в Австралия, щях да имам ограничено време да изпълнявам дълга си. Но тази възможност да отида в Австралия беше толкова рядка и ако не заминех, всичките ми предишни усилия щяха да отидат напразно. Какво щеше да бъде бъдещето ми тогава? Не исках да пропусна тази добра възможност. Семейството ми, съседите и приятелите ми знаеха, че се каня да отида в Австралия, така че ако не го направех, какво щяха да си помислят за мен? По-важното е, че исках да спечеля повече пари и да живея в Богтство, а ако не отидех да уча, нямаше да мога да изпълня желанието си. От една страна беше учението ми, а от друга — моят дълг. Чувствах се толкова раздвоен какъв избор да направя. Един ден видях на уебсайта на Църквата на Всемогъщия Бог филм, наречен „Майчина любов“. В него имаше няколко откъса от Божиите слова, които особено ме докоснаха. Всемогъщият Бог казва: „Човешкото знание съдържа не само основни изречения и прости доктрини, но и някои мисли и възгледи, както и човешки абсурди, предразсъдъци и сатанински отрови. Някои знания могат дори да подведат и покварят хората — те са отровата и туморът на Сатана, а щом някой приеме това знание и го разбере, отровата на Сатана ще прерасне в тумор в сърцето му. Този тумор ще се разнесе из цялото му тяло и неминуемо ще доведе до смърт, ако не бъде изцелен чрез Божиите слова и излекуван чрез истината. Така че колкото повече знания придобиват хората, колкото повече проумяват, толкова по-малко вероятно е да вярват в съществуването на Бог. Вместо това те всъщност ще Го отричат и ще Му се съпротивляват, тъй като знанието е нещо, което могат да видят и докоснат, и е свързано предимно с нещата от техния живот. Хората могат да учат и да придобият много знания в училище, но остават слепи за източника на знанието и връзката му с духовния свят. Повечето знания, които хората научават и схващат, противоречат на истината на Божиите слова, като философският материализъм и по-специално еволюцията принадлежат към ересите и заблудите на атеизма. Това е несъмнено съвкупност от заблуди, които се съпротивляват на Бог. […] Във всеки случай тези интелектуални неща ще дадат на хората погрешна представа и ще ги накарат да се отклонят от Бог. Няма значение дали вярвате в това, или не, или дали можете да го приемете днес — ще дойде ден, когато ще признаете този факт. Наистина ли разбирате как знанието може да доведе хората до унищожение, до ада?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят на практикуване към промяна на нрава). „Какво по-точно представлява това знание — можете ли да ми отговорите? Не се ли състои от правилата и житейските философии, внушени на хората от Сатана, като „обичай партията, родината и религията си“ или „мъдрият човек се примирява с обстоятелствата“? Не са ли житейските „възвишени идеали“, като идеите на великите личности, високия морал на прочутите или смелостта на героите, или благородството и добротата на запасалите саби герои на исторически романи внушени на човек от Сатана? Тези идеи влияят на поколение след поколение и представителите на всяко поколение са принудени да ги приемат. Животът им минава в мъчително преследване на „възвишените идеали“, за които са готови да жертват дори живота си. Това са средствата и това е начинът, по който Сатана използва знанието, за да поквари хората. А щом ги поведе по този път, дали са в състояние да се покоряват на Бог и да Го почитат? Способни ли са да приемат Божието слово и да се стремят към истината? Категорично не, защото са подведени от Сатана“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). След като прочетох тези откъси от Божиите слова, разбрах как Сатана използва знанието, за да покварява хората. Точно както в този филм, майката на главния герой не можела да си намери добра работа, защото нямала висше образование и нямала никакви възможности за повишение в компанията си. Затова се надявала детето ѝ да влезе в добър университет, за да може то да си намери добра работа, да бъде повишено на по-висока позиция и да постигне слава и придобивки. Сатана използва знанието, за да покварява хората, като ги кара да мислят, че само с знание и дипломи могат да имат добро бъдеще и че знаниетознанието означава човек да може да има всичко. Те не вярват, че Бог е създал всичко, и не вярват в Божието върховенство. Такива мисли са враждебни към Бог. Сатана използва също знанието и науката, за да внушава всякакви сатанински отрови на хората, и колкото повече знания придобиват хората, толкова по-покварени и надменни стават. Колкото по-образовани са хората, толкова повече се стремят към статус и известност и копнеят за луксозен живот. Те се борят помежду си за слава и придобивки, дори прибягват до всякакви необходими средства. Ако тези желания не се изпълнят, те се обезсърчават, а някои дори страдат до степен да изберат самоубийство. Колкото повече хората се стремят към знание, толкова повече се отдалечават от Бог. Аз бях сред отровените от Сатана. От малък исках да променя съдбата си чрез собствени усилия и чрез изучаване на знания. Работих много усърдно за това и страдах ужасно. В крайна сметка развих депресия и животът ми стана още по-лош. Сега разбрах, че Сатана е използвал знанието, за да ме примами по път без връщане. Ако бях продължил по този път, със сигурност щях да бъда все по-дълбоко покварен от Сатана, като накрая щях да отида в ада с него. Съдбата на човека е в Божиите ръце, а аз винаги съм искал да променя съдбата си чрез знание. Не вървях ли срещу Божието предопределение? Като се замисля, можеше ли знанието наистина да промени съдбата ми? Можех ли наистина да придобия пари и репутация чрез знание? Можеше ли това да даде на родителите и семейството ми щастлив живот? Някои хора са много знаещи и имат висока академична квалификация, но не успяват да намерят идеалната си работа или да припечелват много пари. Междувременно други, които не са образовани или нямат много знания, в крайна сметка притежават голямо Богтство. От това можем да видим, че съдбата на човека отдавна е предопределена от Бог. Тя няма нищо общо с това колко знания има.
Размишлявах върху тези въпроси, докато гледах филма. След това прочетох още от Божиите слова: „Когато хората наистина познават Бог, разбират истината и я получават, в мирогледа и във възгледите им за живота настъпва истинска промяна, след което настъпва истинска промяна и в техния живот нрав. Когато хората имат правилни житейски цели, могат да се стремят към истината и да постъпват в съответствие с нея, когато се покорят изцяло на Бог и живеят според Неговите слова, когато се чувстват приземени и прояснени дълбоко в сърцата си, и когато в сърцата им няма тъмнина и могат да живеят напълно свободно и волно в Божието присъствие, само тогава получават истински човешки живот и само тогава стават хора, които притежават истината и човечността. Освен това всички истини, които си разбрал и получил, идват от Божиите думи и от самия Бог. Само когато получиш одобрението на Всевишния Бог — Създателя и Той каже, че си сътворено същество, което отговаря на критериите, и че изживяваш човешко подобие, животът ти ще има най-много смисъл“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). „Просто се съсредоточете върху това да работите усилено в стремежа към истината и ще можете да разрешите всичките си проблеми. Когато можете да разрешавате собствените си проблеми, ще сте постигнали напредък и ще сте израснали. Когато хората преживяват до деня, в който възгледите им за живота, както и смисълът и основата на съществуването им се променят изцяло, когато се променят до мозъка на костите си и се превърнат в някой друг, това не е ли невероятно? Това е огромна промяна, разтърсваща промяна. Едва когато престанеш да се интересуваш от славата, придобивките, статуса, парите, удоволствията, властта и славата на света и можеш лесно да се откажеш от тях, ще имаш подобие на човешко същество. Онези, които накрая ще бъдат направени пълноценни от Бог, са точно такава група. Те живеят за истината, живеят за Бог и живеят за онова, което е справедливо. Това е подобието на истинско човешко същество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Преди си мислех, че само като придобия знания и спечеля повече пари, мога да имам добро бъдеще, но в действителност тези неща са напълно празни. Знанието не може да промени съдбата ми. Дори и да придобиех знания и да спечелех пари, това не можеше да донесе мир на сърцето ми. След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че знанието не може да промени съдбата ми, и че само като се стремиш към истината и живееш според Божиите слова, можеш да получиш Божието одобрение и да имаш добра съдба. Да вярваш в Бог и да се стремиш към истината е единственият начин да живееш ценен и смислен живот. В този свят много хора се състезават помежду си, за да печелят пари и да придобият повече материални удоволствия, докато вършат всякакви лоши неща. Тези хора използват и мамят другите, за да постигнат успех в кариерата си, но вътрешно се борят и се чувстват неспокойни. Да живееш така е толкова болезнено! Само като вярваш в Бог, ядеш и пиеш Неговите слова, изоставяш тези сатанински философии и живееш според Божиите слова, можеш да избегнеш мъчението на Сатана и да живееш смислено. Божиите слова отвориха сърцето ми. Осъзнах, че хората могат да живеят без Богтство, репутация или статус, но без Божията закрила и напътствие е трудно да оцелееш. Сега всеки ден ям и пия Божиите слова и изпълнявам дълга си и макар да не съм придобил известността или статуса, ценени от света, четейки Божиите слова, аз постепенно изживявам нормална човешка природа, опознавам своята поквара и сатанинска природа и се уча да гледам на всичко с истината. Това е наистина смислен живот! Ако отидех да уча в Австралия, дори и да придобиех Богтство, репутация и успех, нямаше да придобия истината и живота. Тогава нямаше ли да съм живял живота си напразно? Трябваше да променя възгледа си за живота. Вече нямаше да се стремя към светски Богтства, статус или престиж, а вместо това щях да се старая да изпълнявам дълга си и да се стремя към истината. Само като живееш по този начин, животът има стойност и смисъл.
Един ден по време на събиране братята и сестрите прочетоха един откъс от Божиите слова, който наистина докосна сърцето ми. Всемогъщият Бог казва: „Осъзнаваш ли бремето, което лежи на плещите ти, даденото ти поръчение и своята отговорност? Къде е усетът ти за историческа мисия? Как ще служиш правилно като господар на следващата епоха? Имаш ли силно развито чувство за това да бъдеш господар? Как трябва да бъде обяснен господарят на всички неща? Наистина ли е господар на всички живи същества и на всички материални неща в този свят? Какви са плановете ти за напредъка на следващата фаза на делото? Колко хора очакват да ги пасеш? Тежка ли е задачата ти? Тези хора са бедни, окаяни, слепи и объркани, те ридаят в тъмнината: „Къде е пътят?“. Как копнеят те за светлината, която, подобно на падаща звезда, внезапно да се спусне и да разпръсне силите на тъмнината, които са потискали хората в продължение на толкова много години. Те трепетно се надяват и копнеят за това ден и нощ. Кой може напълно да познава това? Дори в деня, когато редом прехвърча светлината, тези дълбоко страдащи хора остават затворени в подземията на мрака, без надежда за освобождение. Кога ще спрат риданията им? Страшно е нещастието на тези крехки духове, които никога не са получавали покой, и те отдавна са затворени в това състояние от безмилостни връзки и замръзнала история. И кой е чувал техните ридания? Кой е виждал окаяното им състояние? Замислял ли си се някога колко натъжено и обезпокоено е Божието сърце? Как търпи Той да гледа как невинното човечество, създадено от собствените Му ръце, е подложено на такова мъчение? В крайна сметка хората са жертвите, които са били отровени. И макар че са оцелели до днес, кой би могъл да знае, че човечеството отдавна е тровено от лукавия? Нима си забравил, че ти си една от жертвите? Нямаш ли желание, от любов към Бог, да се опиташ да спасиш всички тези оцелели? Не си ли готов да посветиш всичките си сили, за да се отплатиш на Бог, който обича човешкия род като Своя плът и кръв? Как точно би възприел това да бъдеш използван от Бог, за да живееш своя необикновен живот? Наистина ли притежаваш решителността и увереността да живееш изпълнения със смисъл живот на благочестив човек, който служи на Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как трябва да се отнасяш към бъдещата си мисия?). След като прочетох този откъс от Божиите слова, се почувствах засрамен. В моята страна, Непал, все още има много хора, които не са получили Божието спасение. Те живеят под властта на Сатана в изключително страдание, неспособни да видят дори капка надежда. В последните дни Бог се е въплътил, за да спаси човечеството и Бог се надява, че хората могат да чуят гласа Му и да се върнат при Създателя, за да получат спасението на Създателя. Бог ме удостои с благодатта Си, като ме изведе от тъмнината на светло и ми даде възможност да чуя гласа Му, та затова имах отговорност да проповядвам Божието евангелие на повече хора. Ако отидех да уча в Австралия, академичният натиск там щеше да бъде голям и беше под въпрос дали щях да мога да посещавам събирания и да изпълнявам дълга си. Трябваше ли да пропусна този шанс да придобия истината и да бъда спасен само за да преследвам светско бъдеще? Освен това големите катаклизми вече са започнали и сме на ръба на световни войни, а много хора все още не знаят за новото Божие дело. Ако се тревожех само за собственото си бъдеще, щях да бъда напълно лишен от съвест! Като се замислих за това, реших да се откажа от възможността да уча в Австралия и вместо това да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си правилно.
Вече две години изпълнявам дълга си в Божия дом и в процеса му на изпълнение разбрах много истини, които преди не проумявах. Всеки ден ям и пия Божиите слова и изпълнявам дълга си и живея много пълноценен живот. Преживял съм, че единственият начин да живееш смислено е да можеш да изпълняваш дълга на сътворено същество. Благодаря на Всемогъщия Бог!
