42. Започнах да се отнасям правилно към своя дълг
През 2024 г. водачката ми възложи да участвам във видеоклипове със свидетелства за преживявания. Бях толкова щастлив, че мога да изпълнявам такъв важен дълг в последния етап от Божието дело, и реших да изпълнявам дълга си както трябва, за да се отплатя за Божията любов. Отначало бях само статист, но по-късно играех и главната роля, като споделях свидетелства за преживявания. С присъединяването към екипа на още актьори, които имаха повече предимства от мен, започнах все по-рядко да играя главната роля. Имаше един видеоклип със свидетелство за преживяване, в който първоначално беше предвидено аз да играя главния герой, но по-късно ролята беше дадена на брат Албърт. В този момент ме обзе чувство за криза. Знаех, че актьорските ми умения са по-слаби от на другите, и се притеснявах, че водачката може постепенно да спре да ме използва като актьор изобщо. Какво щях да правя тогава? Какво щяха да си помислят всички за мен? След това още няколко пъти проверих графика на снимките и видях, че името на брат Албърт все още беше написано до този сценарий. Почувствах се малко разочарован, но това бързо отмина. През октомври, в допълнение към актьорския ми дълг, водачката ми възложи да помагам и в кухнята. Тогава си помислих, че това е доста добро разпореждане, тъй като беше начин да изпълнявам повече дълг. Но когато действително отидох в кухнята, сложих си престилка и започнах да готвя, изпитах известна горчивина. Помислих си: „През всичките тези години основно съм изпълнявал актьорски дълг. Въпреки че никога не бях играл главна роля, бях участвал в много филми и можех да бъда смятан за актьор ветеран. Братята и сестрите ме разпознаваха, където и да отидех. Но сега, вижте ме. Станал съм готвач. Въпреки че готвенето също е дълг, то ми се струва толкова незначително. С него не печелиш ничие уважение или почит“. По-късно някои от работниците в екипа често трябваше да излизат по задачи. Когато братът, който отговаряше за декора, отсъстваше, водачката ме караше аз да подготвям декора. Когато сестрата, която отговаряше за реквизита, я нямаше, водачката ме караше аз да подготвям реквизита. Почувствах се още по-наскърбен. Мислех си: „Просто ме пращат там, където има нужда от човек. Това в какво ме превръща? Дали всички ще започнат да мислят, че съм просто заместник?“.
Веднъж актьорите учехме заедно професионални умения, като се редувахме да репетираме един диалог. Бях наистина нервен, притеснявах се, че ще се представя зле и ще се изложа. В крайна сметка, точно както се страхувах, моето изпълнение беше най-лошото от всички. Оплаквах се вътрешно: „Уменията ми и без това бяха слаби, а сега по цял ден готвя или подготвям декори, без да имам време да се упражнявам. Няма ли актьорските ми умения да станат още по-зле?“. Без да осъзная, станах донякъде унил. Всеки следобед другите актьори се упражняваха да танцуват заедно. Като ги гледах как танцуват толкова радостно, докато аз бях заседнал в кухнята да готвя, се чувствах още по-потиснат. Просто исках да ги избягвам, за да си спестя неудобството. През ноември се преместихме на ново място за снимки и водачката ме накара първо да подготвя декора, като ми каза, че отсега нататък ще отговарям и за общите дела на екипа. Като гледах как всички всеки ден работят толкова интензивно по заснемането на видеоклипове със свидетелства за преживявания, докато аз винаги бях зает с тези случайни работи, си мислех: „Сигурно всички си мислят, че заложбите ми са слаби и че не мога да успея като актьор, че не си струва да ме развиват. Сигурно затова водачката ме кара да върша тези общи задачи“. Колкото повече мислех за това, толкова по-засрамен се чувствах. По време на едно събиране влязох в офиса на актьорите с лаптопа си и видях, че всички вече са седнали. Тихо попитах: „Има ли останало място?“. Една сестра бързо отговори: „А, брат Тери! Съвсем забравихме за теб!“. Знаех, че не го казва с лошо, но се почувствах ужасно. Мислех си: „По цял ден върша разни задачи. Нищо чудно, че бях пренебрегнат“. Беше ми особено тежко, когато видях, че другите двама братя в екипа бяха станали режисьор и ръководител на екип, докато аз по цял ден бях зает с готвене, чистене и пренасяне на реквизит. Контрастът беше просто твърде голям. Дори се настроих предубедено към водачката. „Щом мислиш, че не ставам за актьор, просто го кажи — мислех си аз. — Мога да отида да поя новодошлите! Поне това звучи малко по-добре и ще ме спаси от чувството, че съм толкова нежелан тук“. След това спрях да правя сутрешните си гласови упражнения и изгубих всякакъв интерес да изучавам актьорско майсторство. Преди избягвах лютата храна, за да пазя гласа си, но сега вече не се пазех и започнах да ям люто. В резултат на това устните ми се възпалиха и ми излязоха ранички, което се отрази на качеството на заснетите кадри. Преди снимки не влагах никаква грижа да обмислям емоциите на героя; просто механично наизустявах репликите си. Вследствие на това няколко пъти унинието ми забавяше напредъка ни и се отразяваше на резултата от снимките. През това време по цял ден бях като замаян. Понякога чувствах, че няма смисъл да изпълнявам дълга си, и дори си мислех: „Както и да е, в този екип съм заменим. Вместо да върша тези случайни работи всеки ден, по-добре да спра да изпълнявам дълг на пълно работно време, да си намеря работа и да изпълнявам някакъв дълг наред с работата си“.
Един ден, докато подреждах реквизита, внезапно усетих силен дискомфорт в сърцето си. Едва тогава започнах да размишлявам върху състоянието си през този период. Тогава попаднах на един откъс от Божиите слова, който говореше директно за моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Вместо да търсят истината, повечето хора прибягват до дребни хитрости. Те отдават голямо значение на собствените си интереси, гордост и на своето място или положение в съзнанието на другите хора. Това са единствените неща, които ценят. Те се вкопчват в тези неща с желязна хватка и ги смятат за самия си живот — а що се отнася до това как Бог гледа на тези неща и как се отнася към тях, те не се интересуват от това; първо обмислят дали са шефът на групата, дали могат да си осигурят позиция, на която са високо ценени от другите, и дали някой слуша какво казват. Първо се залавят с това да заемат тази позиция. Почти всички хора, когато са в група, търсят такъв вид позиция, такъв вид възможност. Ако са много способни, разбира се, те се опитват да заемат първото място. Ако са просто средно ниво, пак се опитват да заемат видна позиция в групата. А ако са част от по-ниските слоеве в групата, като са със средни заложби и способности, те също се опитват да накарат другите да ги ценят високо; не могат да позволят на другите да гледат отвисоко на тях. Гордостта и достойнството на тези хора са мястото, където те теглят чертата; те смятат, че трябва да се държат за тези неща. Дори ако загубят своята почтеност или Бог е недоволен от тях и не ги признава, те все пак трябва да се борят за своята гордост и статус; трябва да избягват унижението на всяка цена. Това е сатанински нрав. И все пак те не осъзнават това. Мислят си, че не могат да загубят малкото гордост, която им е останала. Не знаят, че едва когато тези повърхностни неща бъдат напълно отхвърлени и изоставени, те ще станат истински хора и че ако пазят като свой живот тези неща, които трябва да бъдат изхвърлени, животът им ще бъде загубен. Просто не знаят какъв е залогът. Следователно, каквото и да правят, винаги си пазят нещо в резерва, винаги действат заради защитата на собствената си гордост и статус и поставят тези неща на първо място. Те говорят и излагат погрешни доводи само заради самите себе си — биха направили всичко за себе си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова казват, че независимо от нашите заложби или таланти, всички искаме да си осигурим определена позиция в дадена група хора и да бъдем ценени от другите. Хората с големи способности искат да заемат самия връх, докато дори тези без специални таланти и със средни заложби искат да бъдат ценени и уважавани. Всичко това произтича от сатанински нрав. Когато водачката ми възложи да бъда актьор, се почувствах много доволен, че мога да изпълнявам такъв важен дълг, и бях много деен и носех бреме. Но когато водачката ме накара да готвя или временно да подготвям декора, или да пренасям реквизит според нуждите на делото, почувствах, че това са просто случайни работи и че в сравнение с другите актьори вече съм заменим член на екипа. Затова живеех в униние и започнах да изпълнявам дълга си нехайно, просто да отбия номера. Не се опитвах да обмислям предварително емоциите на героя, а просто наизустявах репликите. Не влагах сърце да мисля как да постигна по-добър резултат в снимките. Не проявявах абсолютно никакво покорство към това, което Бог беше направил. Не желаех да бъда най-незначителният човек в екипа и винаги се стремях да бъда ценен и уважаван. Бях напълно лишен от разум! Знаех, че актьорските ми умения са слаби и че трябваше да се упражнявам повече, но не само че не се упражнявах, а просто се отказах да опитвам. Дори обмислях да спра да изпълнявам дълг на пълно работно време. Желанието ми за репутация и статус беше наистина непреодолимо!
По-късно прочетох още от Божиите слова и придобих известно разбиране за собствената си природа същност. Бог казва: „Статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора дълбоко в планината, пак няма да се откажат от преследването си на статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите да вярват в Бог, те приравняват преследването на статус и репутация към вярата в Бог и поставят тези две неща на равна нога. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината във вярването в Бог е преследване на репутация и статус, а преследването на репутация и статус е и стремеж към истината — да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не са спечелили слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги уважава и не ги следва, те се обезсърчават и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и вътрешно се чудят: „Провалих ли се, като вярвам в Бог по този начин? Няма ли надежда за мен?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги възхваляват, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Това преследват такива хора“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част)). Бог разобличава това, че антихристите ценят репутацията и статуса като собствения си живот. В каквато и група хора да се намират, те винаги искат да си осигурят позиция и да бъдат ценени. Щом загубят репутацията и статуса си, сякаш животът им е отнет. Могат дори да почувстват, че няма смисъл да вярват в Бог, и са способни да предадат и да напуснат Бог във всеки един момент. Нима не бях точно такъв тип човек? В миналото, когато винаги изпълнявах актьорски дълг, всички ме уважаваха и аз изпитвах чувство за превъзходство, когато бях сред другите. Когато водачката ми възложи да участвам във видеоклипове със свидетелства за преживявания, бях много щастлив, чувствах, че съм високо ценен, и бях изпълнен с енергия в своя дълг. Но когато ми бе възложено да готвя или да подготвям декори, почувствах, че вече не ме ценят. Бях нещастен по цял ден и чувствах, че няма смисъл да правя каквото и да било. Бог казва: „Дори и да се намират в девствена гора дълбоко в планината, пак няма да се откажат от преследването си на статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация“. Тези слова са толкова практични! Това, че ценях репутацията и статуса, не беше нещо мимолетно; беше ми в кръвта. В каквато и група хора да бях или каквото и да правех, първото ми съображение винаги беше моята репутация и статус. Дори да не можех да бъда най-добрият, поне трябваше да чувствам, че съм значим. В противен случай изпитвах огромна болка, сякаш нямаше смисъл да живея. Започнах да се чудя защо толкова много ме е грижа за репутацията и статуса. Това е, защото бях дълбоко обусловен и повлиян от сатанински отрови като „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“ и „Хората винаги трябва да се стремят да бъдат по-добри от съвременниците си“. Вярвах, че в каквато и група хора да се намирам, трябва да бъда ценен и уважаван; че само така нямаше да си пропилея живота. Спомням си, че още от дете имах силен състезателен дух и много държах на доброто си име, като никога не исках да ме гледат отвисоко за каквото и да било. Когато бях малък, семейството ми беше бедно, затова учех усърдно. Бях председател на класа десет години, от началното училище до гимназията. Стените вкъщи бяха покрити с различните ми грамоти. Учителите, роднините и приятелите ми ме хвалеха, а съучениците ми ме уважаваха. Живеех в този ореол и бях много горд, винаги вървях с високо вдигната глава. Но точно преди входните изпити за колежа бях принуден да напусна училище поради болест. Тогава не можех да приема тази жестока реалност. От този момент нататък не можах да се съвзема и изпаднах в дълбоко униние. След като повярвах в Бог, все още се стремях да бъда ценен от другите. Въпреки че заложбите и уменията ми бяха средни и не можех да се справям с важна работа, все още исках да бъда значим и да не ме гледат отвисоко. Когато водачката продължаваше да ми възлага общи задачи, суетата ми не можеше да бъде задоволена и аз живеех в негативно състояние. Бях недоволен и не желаех да го приема, дори се настроих предубедено към водачката. Станах нехаен в дълга си и дори си мислех да си намеря работа на непълно работно време. Така бягах от ситуацията, която Бог ми беше нагласил, и по същество това беше предателство към Бог. Видях, че не изпълнявам дълга си, за да се стремя към истината и да постигна спасение, а за да преследвам репутация и статус. Вървях по пътя на антихриста. Ако не се покаех и не се променях, рано или късно щях да бъда разкрит и отстранен от Бог. След това често се молех на Бог, като Го молех да ме води, за да направя обрат в неправилното си състояние.
Един ден видях Божиите слова и разбрах по кой път трябва да вървя във вярата си в Бог, за да бъда в съгласие с Божиите намерения. Бог казва: „Някои хора просто се задоволяват с това да изпълняват славен и впечатляващ дълг, като карат другите да им се възхищават и да им завиждат. Има ли някаква полза от тези неща? Тези неща не са равнозначни на Божието одобрение, нито са награди от Него. Така че, независимо какъв дълг изпълняваш, той е само временен; не е вечен. Дали даден човек може в крайна сметка да постигне спасение не зависи от това какъв дълг изпълнява, а от това дали може да разбере и да придобие истината и в крайна сметка да постигне абсолютно покорство пред Бог и да се остави на устроеното от Бог, като вече не обмисля своето бъдеще и съдба, и да стане сътворено същество, което отговаря на критериите. Бог е праведен и свят, Той използва този критерий, за да мери цялото човечество, и този критерий никога няма да се промени — трябва да запомниш това. Пази този критерий здраво в ума си и никога не си помисляй да напуснеш пътя на стремежа към истината, за да преследваш онези нереални неща. Нивото, което Бог изисква от всички, които ще бъдат спасени, е завинаги непроменимо. Който и да си ти, то остава същото. Ти можеш да постигнеш спасение само като вярваш в Бог според изискваното от Бог ниво. Ако намериш друг път и преследваш неща, които са неясни, и си фантазираш, че ще успееш благодарение на късмета, ти си човек, който се съпротивлява на Бог и Го предава, и определено ще бъдеш прокълнат и наказан от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Бог не гледа какво казваш или обещаваш пред Него; Той гледа дали това, което правиш, притежава истина реалност. Бог не гледа колко възвишени, дълбоки или грандиозни са твоите думи. Дори ако направиш нещо дребно, ако Бог види твоята искреност във всяка твоя стъпка, Той ще каже: „Този човек искрено вярва в Мен. Той никога не е правил грандиозни изявления. Придържа се към своето подобаващо място. Въпреки че не е направил голям принос за Божия дом и е с лоши заложби, във всичко, което прави, е много земен и притежава искреност“. Какво съдържа тази „искреност“? Тя съдържа боязън и покорство към Бог, както и истинска вяра и любов — тя съдържа всичко, което Бог иска да види. Този тип човек не е непременно някой, за когото другите имат високо мнение; той би могъл да бъде човек, който е домакин или който изпълнява обикновен дълг. Може да е незабележим за другите, да не е постигнал велики подвизи и да няма нищо, което да кара другите да гледат на него с уважение, да му се възхищават или да му завиждат — би могъл да бъде просто обикновен човек. И въпреки това притежава всичко, което Бог изисква, може да го изживее и може да го предложи на Бог. Това удовлетворява Бог и Той не иска нищо друго“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох тези два откъса, сърцето ми стана по-озарено. Не е важно дали печелиш уважението на другите в своя дълг, или не; това не определя твоя окончателен изход и крайна цел. Изпълнението на нашия дълг е просто пътят, по който се стремим към истината и я придобиваме. Бог няма нужда да постигаме велики неща, нито изисква от нас да достигаме висок статус. Бог се надява, че можем да постъпваме според полагащото ни се място, да изпълняваме своя дълг, здраво стъпили на земята, да практикуваме Неговите слова и да Му показваме истинско покорство. Също така осъзнах, че тъй като актьорските ми умения бяха средни, ако оставях братята и сестрите с по-добри умения да участват във видеоклиповете със свидетелства за преживявания, това щеше да доведе до по-добър резултат, което е от полза за евангелското дело. Освен това преди бях извършвал ремонтни работи, така че разпореждането на водачката да помагам с подреждането на декора се основаваше на моите умения и всъщност беше доста подходящо. Църквата има принципи за това как възлага дълг на всеки човек, но аз упорито преследвах репутация и статус и исках хората да ме ценят, като винаги таях собствени неразумни изисквания. Бях напълно лишен от разум! Всъщност, въпреки че задачите, които водачката ми възлагаше, бяха все незабележими случайни работи, те все пак бяха дълг, който трябваше да изпълнявам, и трябваше да го правя с грижа. Освен това какъвто и дълг да изпълняваш, има истини принципи, които трябва да се практикуват и в които трябва да се навлиза. Ако се бях покорил и бях сътрудничил според възможностите си, не само щях да допринеса за църковното дело, но и щях да имам повече възможности да търся и да разбирам истината. Например при подготовката на декора трябва да се обмисли как да се пестят материали и да се сътрудничи хармонично с операторския и осветителския екип, за да се направят сцените по-привлекателни визуално. Дългът по общите задачи включва правилното управление и разумното използване на всякакви консумативи; при готвенето трябва да се помисли как храната да бъде питателна, хигиенична и здравословна. Всеки дълг включва принципи в много различни аспекти и не е лесно да се изпълни съгласно критериите. Преди, като преследвах репутация и статус, вървях по погрешен път. Не само че моето собствено навлизане в живота претърпя загуба, но това имаше известно негативно въздействие и върху моя дълг. Сега трябва да ценя възможността да изпълнявам дълга си и докато го правя, да се съсредоточа върху навлизането си в живота, да търся истината и да действам според принципите. По-късно се случи нещо, което наистина ме порази. Един актьор беше освободен заради сериозния си покварен нрав: той не приемаше предложенията на другите, не можеше да си сътрудничи хармонично с братята и сестрите и отказваше да направи обрат, въпреки многократните общувания, което се отразяваше на резултатите от неговия дълг. Това ме накара да се замисля дълбоко. Уменията на този актьор бяха доста добри, но той имаше сериозен покварен нрав и никога не търсеше истината, за да го преодолее; в крайна сметка той беше освободен. Видях, че пътят, по който вървиш в своя дълг, е от абсолютно решаващо значение. Ако не се стремиш към истината, колкото и висок да е статусът ти или колкото и голямо уважение да получаваш, в крайна сметка ще се провалиш. Помолих се на Бог: „О, Боже! Готов съм да се покая. Повече не искам да преследвам репутация и статус. Готов съм да се покоря на Твоите устройвания и подредби“.
Не след дълго водачката ме попита дали бих искал да работя на пълно работно време като готвач в кухнята. Помислих си: „Преди само помагах временно. Ако се съглася, ще готвя дългосрочно. Няма ли това да означава, че никога повече няма да имам възможност да бъда актьор? Какво ще си помислят всички за мен? Дали ще си помислят, че съм бил отстранен, защото уменията ми не са били достатъчно добри?“. Чувствах се раздвоен, но тогава осъзнах, че това е Божие изпитание за мен, за да види Бог дали мога да се покоря. Затова приех дълга. По-късно водачката ме накара да съчетавам и трите дълга — актьорство, готвене и общи задачи — като ги координирам гъвкаво според тяхната спешност и важност. В онези дни често си мислех за един откъс от Божиите слова: „Каква е функцията ви като сътворени същества? Това е свързано с практиката и дълга ви. Ти си сътворено същество и ако Бог ти е дал дарба да пееш, и Божият дом уреди да пееш, тогава трябва да пееш добре. Ако ти е дадена дарба да проповядваш евангелието и Божият дом уреди да проповядваш евангелието, тогава трябва да го правиш добре. Ако Божиите избраници те изберат за водач, трябва да поемеш поръчението на водачеството и да водиш Божиите избраници да ядат и пият Божиите слова, да разговарят за истината и да навлязат в реалността. Така ще си изпълнил добре дълга си. Поръчението, което Бог дава на човека, е изключително важно и значимо! Как тогава трябва да поемеш това поръчение и да изпълняваш функцията си? Може да се каже, че това е един от най-големите въпроси, пред които си изправен, решаващ момент, който определя дали можеш да придобиеш истината и да бъдеш усъвършенстван от Бог. Трябва да направиш избор“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да опознае Божиите дела едва след като разбере истината). От Божиите слова разбрах, че какъвто и дълг да изпълняваме в Божия дом, разликите са само във функцията и длъжността. Независимо от дълга, нашата идентичност и същност като сътворени същества не се променят. Когато е необходимо да поя новодошли, ще бъда напоител. Когато е необходимо да играя, ще бъда актьор. Когато е необходимо да подготвям декора, ще бъда декоратор. Когато е необходимо да готвя, ще бъда помощен работник. Независимо как се променя моят дълг, аз все пак съм просто сътворено същество. Това, което трябва да правя, е да приемам и да се покорявам, и да изпълнявам дълга си от все сърце и с всички сили. Освен това, когато се занимавам с тези случайни задачи, братята и сестрите ми ще имат повече енергия и време за собствения си дълг. Нима и в това не е моят принос? Затова се помолих на Бог: „О, Боже! Готов съм да се откажа от репутацията и статуса си и да спра да търся уважението на другите. Какъвто и дълг да изпълнявам, готов съм да се покоря“. Оттогава нататък, когато изпълнявах дълга си, вече не се интересувах какво мислят другите за мен. Вместо това влагах сърцето си в преживяването на ситуациите, които Бог ми нагласяваше всеки ден, и се съсредоточавах върху това да си извлека своите поуки, като размишлявах върху това какъв покварен нрав съм разкрил в своя дълг. Понякога, когато установявах, че лъжа неволно, се упражнявах да бъда честен човек според Божиите изисквания. Понякога, когато забелязвах, че винаги искам другите да ме слушат и не мога да приема предложенията им, размишлявах и опознавах собствения си надменен нрав. Дългът по общите задачи включваше множество дребни задачи, затова мислех как да управлявам времето си разумно, за да мога да се справя с всички тях. След като се упражнявах да готвя известно време, осъзнах, че съм усвоил някои основни кулинарни умения. Когато видях как някои от кухненските прибори не работят много добре, измислих някои малки модификации, за да ги подобря, и всички казаха, че работят много по-добре. По-късно, когато имаше подходящ за мен сценарий, режисьорът също ме караше да играя главната роля, като ми даваше възможности да се упражнявам. Бях толкова благодарен на Бог в сърцето си. Когато промених начина си на мислене и подхождах към всеки въпрос с това ново отношение, вече не се интересувах от мнението на другите за мен. Вместо това приемах всяка задача като отговорност от дълбините на сърцето си. Като практикувах по този начин, се почувствах по-близо до Бог. Постигнах известен напредък както в навлизането си в живота, така и в професионалните си умения, и изпитах особено чувство на мир и наслада в сърцето си. Благодаря на Бог! Всичко това е Божия благодат и благословия!
