73. Нехайството в дълга носи истинска опасност
През октомври 2024 г. изпълнявах дълга си, като редактирах видеоклипове със свидетелства за преживявания на чужди езици. Веднъж, докато редактирах един видеоклип, открих, че между много от кадрите няма добър преход. Отнемаше ми три пъти повече време от обикновено да избера подходящия заснет материал и трябваше постоянно да пробвам различни кадри, за да ги напасна със звука. В началото бях достатъчно търпелив да редактирам внимателно, но до края на сутринта не бях свършил и половината от обичайното. Започнах да губя търпение и си помислих: „В този видеоклип има доста сложни кадри. Ако редактирам всеки един толкова подробно, ще бъде много досадно и ще отнеме много време. Просто е изтощително! Може би този път просто ще претупам нещата. Просто трябва да мине проверката. Зрителите вероятно дори няма да забележат тези малки недостатъци, след като видеоклипът бъде качен онлайн. Няколко прехода, които не са толкова плавни, не са кой знае какъв проблем“. С тази мисъл, винаги когато попадах на кадри, които бяха трудни за свързване, просто избирах някакъв заснет материал, без много да му мисля, и го сглобявах. Въпреки че виждах, че преходите не са много плавни, се успокоявах с мисълта: „Всичко е наред. Просто трябва да мине проверката. Другите вероятно няма да забележат тези дребни проблеми“. За моя изненада, след като предадох готовия видеоклип, брат Брайън, който го прегледа, посочи над тридесет недостатъци, които трябваше да се поправят. Отначало не можех да повярвам. Знаех, че съм бил нехаен при редактирането на този видеоклип, но не мислех, че ще има толкова много проблеми. Внимателно прегледах недостатъците, които той беше посочил, и осъзнах, че всичките му забележки бяха основателни. Отне ми половин ден да поправя всичко. Тъкмо се канех да го предам отново, когато пак започнах да се тревожа и си помислих: „Поправих недостатъците според предложенията на брат Брайън, но възможно ли е все още да има други проблеми? Може би трябва да направя още един цялостен преглед, за да се уверя, че не съм пропуснал нищо“. Но тогава си помислих: „Почти е време да приключвам за днес. Ако направя пълен преглед сега, ще свърша много късно и ще имам по-малко време за почивка. Забрави. Освен това брат Брайън вече го е проверил, така че би трябвало да е достатъчно просто да оправя проблемите, които е видял“. И така, след като направих предложените промени, го предадох директно. Неочаквано този път го прегледа друг човек, брат Кърк, и той посочи още седем-осем недостатъци за поправяне. Като видях този резултат, осъзнах, че съм нарушил графика за качване на видеоклипа. Помислих си: „Ако просто бях отделил малко повече време вчера и бях направил пълен преглед, вероятно щях да открия тези проблеми и видеоклипът можеше да бъде качен онлайн днес по график. Това, че не можа да бъде качен навреме, е изцяло по моя вина, защото бях нехаен и не гледах сериозно на работата си“. При тази мисъл почувствах леки угризения и си казах, че този път трябва да съм усърден с поправките и че повече не мога да бъда нехаен. И така, след като поправих недостатъците, прегледах целия видеоклип отново. Открих и други места, където преходите не бяха плавни, и ги коригирах. Въпреки че отне малко повече време и усилия, се почувствах спокоен. Този път, след като предадох видеоклипа, той беше качен на уебсайта безпроблемно.
След това се почувствах доста виновен, като се замислих как моето нехайно отношение беше забавило качването. По време на духовната си практика прочетох един откъс от Божиите слова, който ми даде известно разбиране за моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Да се отнасяш към нещата толкова лекомислено и безотговорно е елемент на покварения нрав: това е мерзостта, за която хората често говорят. Във всичко, което вършат, те го правят до степен на „приблизително правилно“ и „достатъчно близо“. Това е отношение на „може би“, „евентуално“ и „четири от пет“. Вършат нещата нехайно, задоволяват се с минимума, както и с това да блъфират докрай. Не виждат смисъл да се отнасят сериозно към нещата или да бъдат педантични, камо ли да търсят истините принципи. Не е ли това елемент на покварен нрав? Това проявление на нормална човешка природа ли е? Не. Правилно е да го наречем надменност, и също е напълно уместно да го наречем недисциплинираност — но за да го изразим най-добре, единствената дума, която ще свърши работа, е „мерзост“. Повечето хора имат в себе си мерзост, само че в различна степен. По всички въпроси искат да постъпват нехайно и небрежно, а във всичко, което правят, има частичка измама. Мамят другите, когато могат, тарикатстват, когато могат, и пестят време, когато могат. Мислят си: „Щом избягвам да бъда разкрит, не създавам проблеми и не ми търсят сметка, ще се измъкна с блъф от това. Не е нужно да свърша много добре работата, това е твърде голямо главоболие!“. Такива хора никога нищо не овладяват, не желаят да се посветят, както и не страдат и не плащат цена в обучението си. Искат да се докоснат само повърхностно до даден предмет и след това да кажат, че го владеят отлично, като вярват, че са успели да го научат, и след това разчитат на това, за да се справят как да е. Не е ли такова отношението на хората към други хора, събития и неща? Добро ли е това отношение? Не е. Просто казано, това означава „да се справяш как да е“. Такава мерзост съществува в цялото покварено човечество. Хората с мерзост в човешката си природа приемат гледището и нагласата за „претупване“ във всичко, което правят. Способни ли са такива хора да изпълняват правилно дълга си? Не. Способни ли са да вършат нещата принципно? Още по-малко вероятно е това да е така“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част)). Едва след като прочетох Божиите слова, разбрах. Когато хората винаги подхождат към нещата с лекомислено и безотговорно отношение, като прибягват до нехайни и измамни средства, само за да си спестят неприятности, това е, защото в тях има мерзост. Бог ненавижда това постоянно отношение на отбиване на номера, когато хората изпълняват дълга си. Божиите слова разобличиха точно моето състояние. Когато трябваше да отделя повече време за избор на заснет материал за видеоклипа, който редактирах, сметнах, че е твърде трудоемко и просто исках да си спестя усилията, затова грабвах всякакви кадри и ги сглобявах. Дори когато виждах, че преходите не са плавни, не исках да ги поправям. Дори се надявах да ми се размине, ако братът, който ги преглеждаше, не забележи. В крайна сметка видеоклипът имаше много проблеми и повторните поправки забавиха качването му. Прекъсвах и смущавах видеообработката в църквата! Всъщност основният дълг на един редактор е да избере възможно най-подходящия заснет материал и след това да използва определени техники, за да направи видеоклипа плавен. Това е отношението и чувството за отговорност, които един редактор трябва да има като минимум. Но аз винаги се опитвах да си спестявам неприятностите, като претупвах нещата и се измъквах, и подхождах към дълга си с мерзост, доволен от грубия монтаж, който беше просто „нещо подобно“. Ако продължавах така дълго време, не само че нямаше да изпълнявам дълга си като редактор, но и щях да бъда разкрит и отстранен заради забавяне на работата по видеообработката. Последствията щяха да бъдат твърде сериозни! Като осъзнах това, се почувствах ужасно и дълбоко се укорих. Тогава се помолих на Бог, готов да направя обрат и вече да не се отнасям към дълга си въз основа на своята мерзост.
След това станах малко по-усърден в своя дълг. Веднъж редактирах видеоклип на словашки език и след като го предадох, сестрата, която го прегледа, посочи проблем с паузите между редовете на диалога. По-късно открих метод, който можеше да разреши този проблем, така че се опитах да го приложа в редактирането си. За моя изненада, когато предадох отново видеоклипа, сестрата каза, че е добре редактиран и плавен. Много се зарадвах, като чух това, и изглежда, че този метод наистина можеше да подобри донякъде резултатите от моя дълг. Този метод обаче беше малко по-труден за използване; изискваше няколко допълнителни стъпки. Ако редактирах всеки видеоклип по този начин, щеше да е твърде голямо усилие и щеше да се наложи да се помъча повече. Затова се върнах към стария си метод на редактиране и в резултат на това отново се появиха много проблеми. Ясно осъзнавах, че ако бях положил повече усилия и бях отделил малко повече време, тези проблеми можеха да бъдат избегнати. Като се замислих за това, почувствах дълбок самоукор: „Защо не мога просто да положа повече усилия в дълга си и да платя по-висока цена? Защо отново съм нехаен?“. Спомних си, че Бог разобличава това, че хора, на които им липсва добродетел, не могат да изпълнят добре никой дълг, затова потърсих онази глава от Божиите слова, за да я прочета. Всемогъщият Бог казва: „Какъв тип хора спасява Бог? Може да се каже, че всички хора, които имат съвест и разум, и могат да приемат истината, защото само онези със съвест и разум са способни да приемат и ценят истината, и стига да разбират истината, могат да я приложат на практика. Онези, които нямат съвест и разум, са хора, които нямат човешка природа; по-просто казано, липсва им добродетелност. Какво е естеството на липсващата добродетелност? То е човек да бъде без човешка природа, недостоен да се нарече човек. […] Онези, на които липсва добродетелност, нямат човешка природа. Как могат да изпълняват дълга си добре? Те са недостойни да изпълняват дълга си, нито могат да изпълняват добре какъвто и да било дълг. Такива хора са недостойни да се нарекат човешки същества. Те са зверове — зверове в човешка форма. Само онези със съвест и разум могат да се занимават с човешките въпроси, да са верни на думата си, да заслужават доверие и да отговарят на определението „порядъчни джентълмени“. Терминът „порядъчни джентълмени“ не се употребява в Божия дом. Вместо това, Божият дом изисква от хората да са честни — това е истината. Само честните хора заслужават доверие, имат съвест и разум, и са достойни да се наричат човешки същества. Ако човек може да приеме истината и да действа в съответствие с принципите, докато изпълнява дълга си, и изпълнява дълга си съгласно критериите, то този човек е честен и заслужава доверие. А онези, които могат да постигнат Божието спасение, са честни хора. Да си честен човек, който заслужава доверие, не се свежда до твоите способности или външност, а още по-малко до твоите заложби, компетентност или дарби. Стига да приемаш истината, да действаш отговорно, да имаш съвест и разум, и да можеш да се покориш на Бог, това е достатъчно. Независимо какви способности притежава човек, истинският повод за тревога е, че няма добродетелност. Някой, който е лишен от добродетелност, не е човек, а по-скоро звяр. Тези, които са отстранени от Божия дом, са отстранени, защото нямат човешка природа и са напълно лишени от добродетелност. Следователно тези, които вярват в Бог, трябва да са способни да приемат истината и трябва да са честни хора, най-малкото да притежават съвест и разум, да са способни да изпълняват дълга си добре и да са способни да изпълнят Божието поръчение. Само тези хора могат да постигнат Божието спасение. Те са тези, които искрено вярват в Него и които Му отдават всичко. Те са хората, които Бог спасява“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). След като прочетох Божиите слова, разбрах. Бог спасява онези, които имат съвест и разум, защото само хора със съвест и разум могат да приемат истината, да я практикуват и да изпълняват добре дълга си. Онези, на които им липсва човешка природа, съвест и разум, не могат да приемат истината; дори да я разбират, те не могат да я прилагат на практика. В Божиите очи такива хора не са хора, а зверове, и те ще бъдат отстранени само от Бог. Разобличаването в Божиите слова прониза сърцето ми. Аз бях точно такъв тип човек, какъвто Бог разобличаваше, човек без съвест и разум. Вярвах в Бог повече от десетилетие и бях прочел много от Неговите слова относно това как да изпълняваш дълга си отдадено и да не бъдеш нехаен. А сега, само за да спестя на плътта си малко страдание, все още претупвах нещата и се измъквах, като забавях работата. Аз изобщо не бях човек, който приема истината, нито пък човек със съвест и разум. Факт е, че когато попадах на трудни видеоклипове, можеше да ги бях редактирал добре, ако просто бях вложил повече усилия и време. Но не исках да си създавам неприятности. Заради собственото си физическо удобство просто избирах небрежно някои кадри и ги сглобявах. Дори когато виждах, че преходите не са плавни, не ги поправях, което водеше до връщане на видеоклипа за поправки няколко пъти, което забавяше придвижването му. Ясно знаех, че има по-добри начини да се справя с недостатъците във видеоклипа, за да постигна по-добър резултат, но понеже се страхувах от страданието на плътта си, избрах метода, който включваше най-малко усилия, като причиних проблеми с видеоклипа и забавих процеса заради непрекъснатото връщане за поправки. Всъщност доброто редактиране на един видеоклип не изисква напреднали технически умения; то може да се направи с грижа, усърдие и малко повече усилия. Но аз не можех да се справя дори с това. Наистина нямах никаква съвест! Грижех се само за собственото си физическо удобство, изобщо не мислех за църковното дело и изобщо не защитавах интересите на църквата. Бях толкова ненадежден, толкова лишен от добродетел и толкова лишен от човешка природа! Ако някой отговорен човек беше редактирал този видеоклип, той можеше да бъде качен бързо и да започне да изпълнява ролята си в делото по разпространението на евангелието ден по-рано. Аз бях този, който забави качването на видеоклипа. Прекъсвах и смущавах видеообработката; съпротивлявах се на Бог! Ако не направех обрат, в крайна сметка щях да бъда отритнат, разкрит и отстранен от Бог. Не можех да продължавам така. Трябваше да практикувам според Божиите слова, да се стремя да бъда честен човек, да изпълнявам отговорностите си и да направя всичко възможно, за да оправя всеки проблем, който забележа. Също така се помолих на Бог в сърцето си: „О, Боже, бях нехаен и безотговорен в дълга си. Не успях да направя добре нещата, които можех, и забавих качването на видеоклипа. Наистина ми липсват съвест и разум и съм ненадежден. О, Боже, готов съм да се покая. Дори ако това означава да вложа повече време и енергия, да страдам повече и да платя по-висока цена, стига това да доведе до добри резултати, съм готов да го направя. Ако някога отново бъда нехаен, тогава ме дисциплинирай и укори“.
След това направих обрат в предишното си погрешно отношение към своя дълг. Въпреки че отделях повече време и енергия за редактиране на видеоклипове, редактираните видеоклипове изглеждаха много по-плавни и процесът на качване стана малко по-бърз. Като изпълнявах дълга си по този начин, се чувствах по-спокоен. След известно време надзорничката ми изпрати съобщение, в което казваше, че няколко братя и сестри са коментирали, че видеоклиповете, които съм редактирал, са доста плавни, и ме попита дали имам някакви добри методи, които да споделя с всички. Почувствах се дълбоко развълнуван и замислен, като чух това. Аз просто бях последвал това, което казва Бог, като положих повече усилия в дълга си и платих по-висока цена. Не бях очаквал резултатите от моя дълг да се подобрят толкова много. По-късно споделих своето преживяване и своя метод на редактиране с братята и сестрите си и всички те го намериха за доста полезен.
По време на една от духовните си практики прочетох един откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за последствията от нехайството. Всемогъщият Бог казва: „За да изпълняват дълга си добре, е много важно хората да изпълнят своята част; техните нагласи са от решаващо значение; и това върху какво съсредоточават мислите и идеите си, е много важно. Бог проучва внимателно и може да види какви нагласи имат хората и колко сърце влагат, докато изпълняват дълга си. Влагането на цялото сърце и сила в това е критично важно, а изпълнението на своята част е от решаващо значение. Хората трябва да се стремят да не съжаляват за дълга, който са изпълнили, и за нещата, които са направили, и да не бъдат длъжници на Бог. Именно това истински означава да отдадеш цялото си сърце и сила. Ако никога не влагаш цялото си сърце и сили в дълга си и си постоянно нехаен, като причиняваш огромна загуба на работата и изоставаш далеч от резултатите, изисквани от Бог, тогава можеш само да бъдеш отстранен. А тогава ще има ли все още време да изпитваш угризения? Няма да има. Това ще бъде вечно съжаление, петно! Да бъдеш постоянно нехаен е петно, сериозно прегрешение, нали? (Да.) Ти трябва да се стремиш да се справяш добре с това, което ти се полага, и с всичко, което трябва да правиш, с цялото си сърце и с всички сили, и да не бъдеш нехаен или да не си оставяш никакви съжаления. По този начин дългът, който изпълняваш, ще бъде запомнен от Бог. Тези неща, запомнени от Бог, са добри дела. Тогава какви са нещата, които не са запомнени от Бог? (Те са прегрешения и злодеяния.) Може да не можеш да приемеш, че сега ги наричаме злодеяния, но когато дойде денят, в който тези неща причинят тежки последици и породят негативно влияние, ще осъзнаеш, че тези прегрешения не са просто поведенчески прегрешения, а злодеяния. Когато ти стигнеш до това осъзнаване, ще изпиташ съжаление: „Само ако знаех тогава това, което знам сега! Ако просто бях вложил малко повече мисъл и усилия тогава, тези последствия можеше да бъдат избегнати“. Нищо няма да изтрие това вечно петно от твоето сърце и ако то те остави с трайно чувство за вина, това означава неприятности. Затова сега, когато изпълняваш своя дълг, трябва да се съсредоточиш върху търсенето на истината и действането според принципите, като се стараеш да вложиш цялото си сърце и всичките си сили в даденото ти от Бог поръчение, и всичко, което правиш, трябва да те остави с чиста съвест и без съжаления, и да бъде запомнено от Бог. На всяка цена избягвай да бъдеш нехаен. Ако импулсивно допуснеш грешка и тя е сериозно прегрешение, това ще се превърне във вечно петно. Появят ли се веднъж съжаления, те не могат да бъдат поправени; остават за постоянно. Трябва ясно да видиш тези два пътя. Кой от тях трябва да избереш, за да спечелиш Божието одобрение? Да изпълняваш дълга си с цялото си сърце и с всички сили, да подготвяш достатъчно добри дела и да се стараеш да придобиеш истината — само по този начин можеш да избегнеш всякакви съжаления. Каквото и да се случи, не върши зло и не смущавай изпълнението на дълга на другите хора, не върши нищо, което да нарушава истината и да се съпротивлява на Бог, и не си причинявай съжаления за цял живот. Каква е последицата от извършването на твърде много прегрешения? Че ще си навлечеш Божия гняв в Негово присъствие! Колкото повече прегрешения извършваш, толкова повече си навличаш Божия гняв — в крайна сметка ще бъдеш наказан“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бях дълбоко развълнуван, след като прочетох Божиите слова. Многократно разсъждавах върху тези слова: „Да бъдеш постоянно нехаен е петно, сериозно прегрешение“ и осъзнах, че когато винаги бях нехаен в дълга си, не само че не успявах да подготвя добри дела, но всъщност трупах злодеяния. Ако един ден това доведе до сериозни последици, щях да бъда напълно разкрит и отстранен. Ако видеоклиповете, които съм редактирал, бяха качени онлайн директно, без някой да ги провери, всички проблеми в тях щяха да донесат голям позор на Бог! Аз се радвам на толкова много поене и ресурс за истината от Бог, затова би трябвало да изпълнявам дълга си и да редактирам видеоклиповете добре. А аз бях нехаен и безотговорен. Имаше ли някаква разлика между мен и онези от Епохата на закона, които принасяха на Бог куци и слепи говеда, овце и гълъби? Радвах се на Божията благодат и благословии, без да мисля как да се отплатя за Неговата любов, а това, което предлагах, беше най-некачественото приношение. Това беше явно заблуждаване и мамене на Бог; то трупаше Божия гняв! Ако продължавах така, без да се покая, най-малкото щях да бъда лишен от възможността да изпълнявам своя дълг, а ако беше сериозно, щях да се сблъскам с Божието наказание. Спомних си за един Матиас, който постоянно беше нехаен в дълга си. Във всичко, което правеше, той просто се опитваше да отбие номера и другите постоянно трябваше да поправят грешките му и да му оправят бъркотиите, което причиняваше сериозно прекъсване и смущение на църковното дело. След като беше кастрен многократно, той пак не се покая и беше изпратен в обикновена църква. По-късно чух, че и там не е направил обрат; дори спрял да изпълнява дълг и накрая бил премахнат от църквата. Като се замислих за провалите на другите, не можеше да не се уплаша. Също така преживях това, че Божият праведен нрав не търпи накърняване. Това, че все още можех да изпълнявам дълг в църквата, беше Божия милост и шанс за мен да се покая. Трябваше бързо да потърся истината, за да разреша проблема си с нехайството в моя дълг.
По-късно в Божиите слова намерих пътя за преодоляване на моето нехайно отношение. Всемогъщият Бог казва: „Когато изпълняваш дълга си, всъщност правиш това, което трябва. Ако го правиш пред Бог, ако изпълняваш дълга си и се покоряваш на Бог честно и чистосърдечно, няма ли отношението ти да е много по-правилно? И така, как можеш да приложиш това отношение към истинския живот? Трябва да превърнеш „почитането на Бог честно и чистосърдечно“ в своя реалност. Щом ти се прииска да бъдеш нехаен, щом ти хрумне да хитруваш и да се отдадеш на мързела си, щом се разсееш или искаш да се забавляваш, помисли си: „Дали не съм ненадежден, като се държа така? Дали влагам сърце в дълга си? Не проявявам ли липса на отдаденост, като постъпвам така? Не разочаровам ли Бог като не изпълнявам поръчението, което Бог ми е поверил?“. Така трябва да разсъждаваш върху себе си. Ако узнаеш, че постоянно си нехаен в дълга си, че не си отдаден и че си наранил Бог, какво трябва да направиш? Трябва да кажеш: „Тогава усетих, че тук нещо не е наред, но не мислех, че това е проблем, и го подминах с пренебрежение. Едва сега осъзнавам, че наистина съм бил нехаен, че не съм изпълнил отговорността си. Наистина съм лишен от съвест и разум!“. Открил си проблема и си се опознал до някаква степен; сега вече трябва да се промениш! Отношението ти към изпълнението на дълга ти е било погрешно. Отнасял си се към него като към допълнителна работа и си положил само повърхностни усилия, а не си влагал сърцето си в него. Ако отново допуснеш да си така нехаен и небрежен, трябва да се помолиш на Бог и да Му позволиш да те дисциплинира и укори. Само ако имаш тази решимост в изпълнението на дълга си, можеш истински да се покаеш. Ще си постигнал обрат едва когато съвестта ти е чиста и отношението ти към изпълнението на дълга ти се е променило“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез често четене на Божиите слова и размишляване върху истината може да има път, който да се следва). „Тъй като хората имат покварен нрав, те често са нехайни в изпълнението на своя дълг. Това е най-сериозният проблем. Ако хората искат да изпълняват дълга си добре, те трябва първо да преодолеят проблема с нехайството. Докато имат нехайна нагласа, те няма да могат да изпълняват своя дълг добре, което означава, че решаването на проблема с нехайството е най-важно. Тогава как трябва да практикуват? Първо, те трябва да разрешат въпроса с нагласата си — трябва да се отнасят правилно към своя дълг, да вършат нещата сериозно и отговорно и да избягват да имат измамно, нехайно сърце. Човек изпълнява дълга си за Бог, а не за който и да е човек; ако хората могат да приемат Божията внимателна проверка, те ще имат правилната нагласа. Нещо повече, след като направят нещо, хората трябва да го прегледат и да размишляват над него. Ако се чувстват малко неспокойни в сърцата си и при внимателно преглеждане открият, че наистина има проблем, тогава те трябва да го поправят, а след като го поправят, ще се чувстват спокойни в сърцата си. Чувството на вътрешно безпокойство доказва, че има проблем. Това изисква внимателен преглед, като в ключовите моменти не бива да се пропуска нищо. Това е нагласа на отговорност при изпълнение на дълга. Ако човек може да бъде съвестен, да поеме отговорност и да отдаде цялото си сърце и сила, работата ще бъде свършена добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова просветлиха сърцето ми. Знаех, че трябва да ценя възможността да изпълнявам дълга си и да приемам Божията внимателна проверка, докато го правя. Винаги когато мислех да бъда нехаен, трябваше да се моля на Бог и да се опълча на себе си, като се стремях да постигна възможно най-добрите резултати в дълга си. Освен това трябваше да полагам усилия и да бъда сериозен във всичко, което правех, и да не се плаша от неприятностите или страданието, за да постигна добри резултати. След това практикувах в съответствие с Божиите слова в своя дълг и редактирах всеки видеоклип с внимание. Когато попадах на трудни видеоклипове, които изискваха много време за избор на заснет материал, и усещах, че е твърде много работа, съзнателно се молех на Бог, за да се опълча на плътта си, като се опитвах с всички сили да намеря добър заснет материал, който да напасна. След като приключех с редактирането, го проверявах два пъти, като поправях и доизглаждах всеки проблем, който можех да намеря. Също така често обобщавах проблемите, които възникваха в дълга ми, и ако имаше нещо, с което не можех да се справя, питах брата, с когото си сътрудничех. С времето техническите ми умения се подобриха малко, братът, който преглеждаше моите видеоклипове, посочваше по-малко проблеми и много видеоклипове бяха качвани директно само след един преглед. Като виждах тези резултати, се чувствах много щастлив и спокоен.
По-късно се случи нещо, което почувствах като изпитание за мен. Вече бях предал един видеоклип, който бях редактирал, но неочаквано, два дни по-късно, една сестра внезапно ми изпрати презаписан аудиофайл. Тя каза, че е имало някои технически проблеми с предишния запис, така че качеството на звука не е било много добро и е бил презаписан. Трябваше да редактирам отново видеоклипа, за да съответства на новия звук. Отначало не можех да приема тази новина, като си мислех: „Няма начин, да го редактирам отново? Това не означава ли, че по-голямата част от предишната ми работа е била напразна?“. Мисълта, че ще трябва да отделя още половин ден за поправки, изпари желанието ми да го направя; струваше ми се твърде много работа. Тогава отидох да попитам надзорничката и тя каза, че въпреки че качеството на предишния звук не е било страхотно, все пак е било в приемливи граници, така че нямало да е проблем, ако не го подменя. Щом чух да казва това, си помислих: „Това е перфектно! Така няма да се налага да си създавам неприятности с повторно редактиране“. След това сравних новия звук, който сестрата ми беше изпратила, със стария и установих, че новият наистина е много по-добър. В този момент се поколебах: „Да подменя ли звука, или не? Ако не го направя, ще си спестя неприятности и видеоклипът все пак ще може да бъде качен нормално, но качеството ще бъде компрометирано. Сестрата вече е презаписала звука и вмъкването му на мястото на стария ще направи резултатите от видеоклипа по-добри. Не трябва ли да отделя малко време, за да подменя звука и да редактирам отново видеоклипа?“. Точно тогава в ума ми изникна един откъс от Божиите слова: „Ти трябва да се стремиш да се справяш добре с това, което ти се полага, и с всичко, което трябва да правиш, с цялото си сърце и с всички сили, и да не бъдеш нехаен или да не си оставяш никакви съжаления. По този начин дългът, който изпълняваш, ще бъде запомнен от Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова бяха навременно напомняне за мен. Отделянето на малко допълнително време за поправка на този видеоклип щеше да позволи да се постигне по-добър резултат и това е нещо смислено и ценно. Освен това тези видеоклипове със свидетелства за преживявания трябва да се запазят за вечността. Ако мога да отделя малко повече време сега, за да направя този видеоклип по-добър, тогава трябва да се постарая максимално, за да го направя възможно най-добър. Това означава да изпълня отговорността си и да не оставям място за съжаление. Като си помислих това, казах на надзорничката: „Презаписаният звук наистина е по-добър. Подмяната на звука ще подобри резултатите на видеоклипа, така че си струва да се отдели допълнително време, за да се редактира“. Надзорничката се съгласи. Когато предадох видеоклипа, след като го редактирах отново с новия звук, изпитах особено чувство на спокойствие и удоволствие. Въпреки че подмяната на звука и повторното редактиране отнеха известно време и енергия, подобряването на резултатите на видеоклипа със свидетелство за преживяване си заслужаваше и беше смислено.
Спомних си за всичките пъти, когато бях нехаен в дълга си, как в желанието си за моментно физическо удобство бях забавил нормалното качване на толкова много видеоклипове и бях извършил много прегрешения. Изпитах съжаление и се почувствах задължен. Отсега нататък вече не мога да бъда нехаен в отношението си към своя дълг; трябва да отдам цялото си сърце и всичката си сила. По-късно в своя дълг започнах да се съсредоточавам върху изследването на своето отношение. Понякога, когато попадах на трудни видеоклипове, мисълта, че е твърде много работа, и нежеланието да страдам все още се проявяваха. Но тогава се замислях, че това е моят дълг, моята отговорност, и че трябваше да дам приоритет на резултатите и да не се боя от неприятностите. Постепенно успях да се опълча на тези мисли и да практикувам според Божиите слова. Благодаря на Бог!
