93. Вече не се тревожа за болестта на жена ми
През пролетта на 2005 г. със съпругата ми Хуейдзюен имахме щастието да приемем евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни и по-късно и двамата поехме дълг в църквата. Когато се сблъсквахме с трудности и предизвикателства в своя дълг, заедно се молехме, търсехме и четяхме Божиите слова, помагахме си и разговаряхме един с друг. Под напътствието на Божиите слова разбрахме някои истини. Преди да се усетим, минаха повече от десет години и двамата бяхме вече над 60-годишни. Здравето ни се влоши, особено това на съпругата ми. Тя разви високо кръвно налягане и трябваше често да взима лекарства. Понякога, когато състоянието ѝ се влошеше много, тя получаваше световъртеж и не можеше да се движи. Сърцето и стомахът ѝ също не бяха добре. В ежедневието си се грижехме един за друг, разговаряхме помежду си и се подкрепяхме, и аз се чувствах спокоен и доволен.
Един ден през септември 2023 г. получих писмо от висшестоящите водачи, в което ме молеха да поема ръководството на евангелската работа в друг район. Много се зарадвах, като видях това, и знаех, че Бог ме удостоява с благодат и ме въздига. Въпреки че разбирах някои принципи и имах известен опит в проповядването на евангелието, все още имах много пропуски в общуването за истината. Ако отидех на друго място да изпълнявам дълга си, щях да придобия повече възможности да се обучавам, често щях да мога да общувам с братя и сестри и щях да напредвам много бързо. Освен това евангелската работа е централното дело на Божия дом и най-неотложното Божие намерение е повече хора да дойдат пред Него и да приемат Неговото спасение, затова трябваше да проявя внимание към Божието намерение и да сътруднича на евангелската работа. При мисълта за това обърнах глава, за да погледна жена си, и си помислих: „Какво ще стане с нея, ако си тръгна? Ще остане съвсем сама тук, у дома. Тя вече има високо кръвно налягане, със систолично налягане около 160 до 180 mmHg и диастолично около 120 до 130 mmHg. Когато получи криза, ѝ се струва, че леглото се преобръща и стаята се срутва, и лежи в леглото, твърде уплашена, за да помръдне дори. Ще може ли да се справи, ако ме няма до нея да се грижа за нея?“. Нямаше как да не потъна в тези притеснения. Видях сълзи в очите на жена ми и я попитах: „Какво има?“. Тя замълча за момент и после каза: „Ако си тръгнеш, няма да има на кого да се доверя. Остарявам, болна съм. Да си до мен означава, че имам на кого да разчитам и кой да се грижи за мен“. Жена ми изрече на глас това, което си мислех в сърцето: „Ще бъде ли тя тъжна и притеснена, ако си тръгна? И ако състоянието ѝ се влоши и кръвното ѝ внезапно скочи, какво ще прави? Синът ни изпълнява своя дълг в църквата и не може да бъде с нас, но аз все още мога да се грижа за нея, когато съм до нея. Хората често казват: „другари на младини, партньори на старини“ и като остареем, идеята е да сме заедно и да се грижим един за друг“. При мисълта за това не знаех какво да правя. Продължавах да го премислям, но просто не можех да взема решение. Сестрите, които живееха наблизо, я посещаваха, но аз просто се тревожех и си мислех: „Ами ако се разболее и нещо се обърка? Ще може ли да се справи без мен? Кой ще се грижи за нея? Може би трябва да изпратя писмо до водачите, в което да обясня реалните ни трудности и да ги помоля да намерят някого другиго“. Но тогава си помислих: „Надзорът на евангелската работа е тежка отговорност и тъй като този дълг е дошъл при мен, това е Божието върховенство и подреденото от Бог. Ако не отида да го изпълня, това ще бъде неподчинение, но какво ще стане с жена ми, ако отида? Не мога и просто да я пренебрегна“. Затова се помолих на Бог: „Боже, искам да изпълня този дълг, но болестта на жена ми е реална трудност. Боже, не знам какво да правя. Моля Те, напътствай ме“. В този момент си спомних един откъс от Божиите слова: „Каквото и да правиш, трябва да даваш предимство на интересите на Божия дом“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква е връзката ти с Бог?). Разбрах, че съм сътворено същество и че трябва да се покоря на Божието върховенство и на подреденото от Бог, и да дам приоритет на църковната работа. Проповядването на евангелието и изпълнението на моя дълг са неотменна отговорност и аз трябва да се покоря.
На следващата сутрин видях жена си да лежи в леглото. Кръвното ѝ отново беше скочило, толкова ѝ се виеше свят, че не можеше да стане, а лицето ѝ беше бледо и измъчено. Сърцето ми отново се почувства неспокойно и си помислих: „Болестта ѝ може да я връхлети по всяко време — ами ако стане за вода и припадне, и това доведе до други заболявания или дори до парализа? В такова състояние няма да се чувствам спокоен да я оставя! Особено с напредването на възрастта ѝ рисковете от обостряне на състоянието ѝ ще са по-големи и тя ще се нуждае още повече от грижите ми. Бих могъл да пиша на водачите, за да ги попитам дали жена ми може да дойде с мен да изпълняваме дълга си заедно и тя би могла да изпълнява дълга на домакиня. Така няма да ми се налага да се тревожа за нея“. По-късно написах писмо, но докато го гледах, се почувствах силно притеснен. Запитах се: „Какво правя, като пиша това писмо? Не поставям ли просто условия? Аз съм вярващ, но когато се сблъскам с дълг, който не съответства на желанията ми, си намирам извинения, за да откажа. По какъв начин се покорявам, като постъпвам така? Не искам ли просто от Бог да прави нещата според моята воля? Имам ли изобщо някакъв разум?“. Погледнах отново колко ѝ е зле на жена ми и в ума ми настана смут. От едната страна беше дългът ми да проповядвам евангелието, а от другата — болестта на жена ми. Тревожех се за нея, но и не исках да изоставя дълга си. В този момент световъртежът на жена ми отмина и двамата коленичихме да се помолим на Бог. Казах: „Боже, готов съм да приема дълга си, но духовният ми ръст е твърде малък, за да оставя жена си настрана. Моля Те, напътствай ме“.
По време на духовните си практики прочетох Божиите слова и намерих някои пътища за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Бог никога не е възнамерявал да принуждава, обвързва или манипулира хората. Бог никога не възпира и не принуждава хората, а още по-малко ги насилва. Това, което Бог дава на хората, е голяма свобода — Той им позволява да изберат пътя, по който трябва да вървят. Дори ако ти си в Божия дом и дори ако си предопределен и избран от Бог, ти все пак си свободен. Ти можеш да избереш да отхвърлиш различните изисквания и подредби на Бог, или можеш да избереш да ги приемеш; Бог ти дава възможност да избираш свободно. Но без значение какво избираш или как действаш, или каква е твоята гледна точка при справянето с въпрос, пред който си изправен, или какви средства и методи в крайна сметка използваш, за да го разрешиш, ти трябва да поемеш отговорност за своите действия. Твоят краен изход не се основава на твоите лични преценки и определения, а вместо това Бог води записки за теб. След като Бог е изразил голям брой истини и след като хората са чули този голям брой истини, Бог ще измери стриктно правилното и грешното на всеки човек и ще определи крайния изход на всеки човек въз основа на това, което Бог е казал, което изисква, и на принципите, които е формулирал за хората. По този въпрос Божията внимателна проверка и устроеното и подреденото от Бог не са манипулиране на хората от Бог или обвързването им от Него — ти си свободен. Не е нужно да се пазиш от Бог, нито да се чувстваш уплашен или неспокоен. Ти си свободен човек от началото до края. Бог ти дава свободна среда, воля да правиш свободни избори и пространство да избираш свободно, като ти позволява да избираш сам, и какъвто и изход да получиш в крайна сметка, той е изцяло определен от пътя, по който поемаш. Това е справедливо, нали? (Да.) Ако в крайна сметка ти си спасен и си човек, който се покорява на Бог и съответства на Бог, и си човек, който е приет от Бог, именно това получаваш поради правилните си избори; ако в крайна сметка не си спасен и не си способен да съответстваш на Бог, и не си придобит от Бог, и не си човек, който е приет от Бог, тогава това също се дължи на твоите собствени избори. Ето защо в Своето дело Бог дава на хората много пространство за избор, а също така им дава пълна свобода“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). След като прочетох Божиите слова, най-накрая осъзнах: „Бог ми е дал волята да избирам свободно и когато ми се възложи дълг, Бог наблюдава моя избор и пътя, по който поемам — дали избирам да се покоря на Бог и да изпълня дълга си като сътворено същество, или избирам да оставя настрана дълга си и да остана вкъщи, за да се грижа за жена си. Водачите ме помолиха да поема ръководството над евангелската работа. Това ще ми даде възможност да се обучавам в своя дълг и зад това стои Божието намерение. Бедствията стават все по-тежки и много хора все още не са чули Божия глас и все още страдат под мъчението и вредата на Сатана. Бог не иска да ги види да попадат в бедствие и се надява повече хора да проповядват евангелието и да свидетелстват за Неговото дело от последните дни“. Но въпреки че знаех, че в евангелската работа спешно са нужни хора, които да сътрудничат, се притеснявах, че жена ми може да се разболее, и затова исках да остана вкъщи и да се грижа за нея; исках да откажа дълга си и да го избегна. Дори исках тя да дойде с мен, за да може да изпълнява дълга на домакиня, въпреки че знаех, че със своето състояние не може да изпълнява този дълг. Поведението ми наистина показваше пълна липса на покорство към Бог. Ако не можех да изпълнявам дълга си, защото исках да се грижа за жена си, не само че нямаше да се отплатя за кръвта на сърцето, която Бог е вложил в мен, но и щях да загубя възможността да се обучавам в изпълнение на своя дълг и да придобия истината, а навлизането ми в живота щеше да претърпи поражения. Трябваше да дам приоритет на църковната работа и активно да приема своя дълг, тъй като това е, което трябва да направи едно сътворено същество.
По-късно си помислих: „Защо не мога да се откажа от жена си в сърцето си? Дори съм мислил да избегна дълга си само за да се грижа за нея“. След като се замислих, осъзнах, че това се дължи на факта, че живеех в плътски чувства. Прочетох Божиите слова: „Не давам на хората възможност да изразят чувствата си, защото Аз нямам плътски чувства и изключително съм намразил чувствата на хората. Именно заради чувствата между хората Аз съм отхвърлен настрани и така станах „трета страна“ в техните очи; именно заради чувствата между хората Аз съм забравен; именно заради чувствата си човекът се възползва от възможността да намери отново „съвестта“ си; именно заради чувствата си човекът винаги изпитва неприязън към Моето наказание; именно заради чувствата си човекът винаги Ме нарича несправедлив и неправеден и казва, че не се съобразявам с човешките чувства, когато се занимавам с нещата. Имам ли и Аз роднини на земята? Кой някога като Мен е работил ден и нощ, без да мисли за храна или сън, в името на целия Ми план за управление? Как може човек да бъде сравним с Бог? Как човек може да съответства на Бог? Как би могъл Бог, Който създава, да бъде от същия вид като човека, който е създаден? Как бих могъл винаги да живея и да действам заедно с човека на земята? Кой е способен да изпитва загриженост за Моето сърце?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 28). „Някои хора са изключително сантиментални. Всеки ден, във всичко, което казват, и в начина, по който постъпват и се справят с въпросите, те живеят според чувствата си. Изпитват нещо към този и онзи човек и прекарват дните си в това да обръщат внимание на въпроси, свързани с взаимоотношенията и чувствата. За всичко, с което се сблъскват, те живеят в света на чувствата. […] Прекалено сантиментален е. Може да се каже, че чувствата са пагубният недостатък на този човек. По всички въпроси той е възпиран от чувствата си, не е способен да практикува истината или да постъпва принципно и често се бунтува срещу Бог. Чувствата са най-голямата му слабост и пагубният му недостатък, и те са напълно способни да го доведат до падение и да го унищожат. Прекалено сантименталните хора са неспособни да практикуват истината или да се покорят на Бог. С такива силни чувства те могат единствено да угаждат на плътта; те са глупави и объркани хора. Природата на такива хора е много сантиментална. Те живеят според чувствата си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). След като прочетох Божиите слова, разбрах защо Бог се отвращава от чувствата, които съществуват между хората. Това е, защото когато хората живеят сред чувства, те изобщо не проявяват внимание към своя дълг и дори са способни да предадат Бог. Сега Божието евангелско дело се разпространява до всички нации и братята и сестрите активно проповядват евангелието и свидетелстват за Бог. Имах известно разбиране за истините и принципите, свързани с проповядването на евангелието, и бях постигнал някои резултати в евангелската си работа, така че трябваше да изпълня дълга си. Но не проявявах внимание към Божието намерение, а вместо това се тревожех за здравето на жена си. Тревожех се, че тя ще е самотна вкъщи, ако остане сама, и че няма да има кой да се грижи за нея, ако се разболее. Бях контролиран от чувствата си и изобщо не проявявах внимание към евангелската работа. За да се грижа за жена си у дома, исках да пиша на водачите, за да им кажа, че вече няма да излизам да изпълнявам дълга си, или да ги попитам дали жена ми може да дойде с мен, за да изпълнява дълга на домакиня, за да мога да се грижа за нея. Като се замисля, тъй като жена ми беше в толкова лошо здравословно състояние, изпълнението на дълга на домакиня от нейна страна беше напълно против принципите, но заради съпружеските си чувства не взех предвид принципите, според които се използват хората в Божия дом. Взех предвид само това, че ако можем да сме заедно и че ако мога да се грижа за нея, това ще бъде достатъчно. Осъзнах, че чувствата ми към жена ми са твърде силни. В сърцето ми чувствата, които имах към жена си, надделяваха над интересите на Божия дом и над дълга ми. По какъв начин тогава Бог имаше място в сърцето ми? Живеех според чувствата си и бях възпиран от тях във всяко отношение. Не можех да изпълнявам своя дълг, камо ли да практикувам истината и да се покорявам на Бог. Такова поведение е напълно отвратително за Бог. Бързо се помолих на Бог: „Боже, заради чувствата си не мога истински да Ти се покоря и дори исках да избегна дълга си. Нямам съвест! Боже, искам да се покая и Те моля да ме поведеш да се освободя от ограниченията на чувствата ми и да изпълня дълга ми“.
По-късно прочетох още от Божиите слова и сърцето ми се проясни. Бог казва: „Бог е повелил брак за теб и ти е дал партньор. Ти встъпваш в брак, но твоите идентичност и статус пред Бог не се променят. Независимо дали си мъж или жена, има едно нещо, което и двамата споделяте, и то е, че и двамата сте сътворени същества пред Създателя. В рамките на брака вие взаимно се толерирате, цените и закриляте, помагате си и се подкрепяте един друг, и това е изпълнение на вашите отговорности. Пред Бог обаче отговорностите, които трябва да изпълняваш, и мисията, която трябва да осъществиш, не могат да бъдат заменени от отговорностите, които изпълняваш към партньора си. Следователно, когато има конфликт между твоите отговорности към партньора ти и дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява пред Бог, това, което трябва да избереш, е да изпълняваш дълга на сътворено същество, вместо да изпълниш отговорностите си към партньора си. Това са посоката и целта, които трябва да избереш, и, разбира се, това е и мисията, която трябва да осъществиш. Някои хора обаче погрешно превръщат стремежа към семейно щастие или изпълнението на отговорностите си към партньора, както и обичта към него, грижата за него, милеенето за него и защитата му в своя мисия в живота и смятат партньора си за целия си свят, за своя живот — това е погрешно. […] Следователно когато който и да е партньор в рамките на брака прави всичко възможно или прави каквито и да било жертви в преследването на брачно щастие, това няма да бъде запомнено от Бог. Независимо колко добре или колко съвършено изпълняваш задълженията и отговорностите си към партньора си или колко много правиш за партньора си — с други думи, независимо колко добре или колко съвършено поддържаш семейното си щастие или колко завидно е то, — това не означава, че си изпълнил мисията на сътворено същество, нито пък доказва, че си сътворено същество, което отговаря на стандартите. Може би си съвършената съпруга или съвършения съпруг, но това остава ограничено в рамките на брака. Създателят преценява какъв човек си въз основа на това как изпълняваш дълга на сътворено същество пред Него, какъв път следваш, какъв е твоят възглед за живота, към какво се стремиш в живота и колко добре изпълняваш мисията на сътворено същество. Именно с тези неща Бог измерва пътя, който следваш като сътворено същество, и твоята бъдеща крайна цел, не с това колко добре изпълняваш отговорностите и задълженията си като съпруга или съпруг или въз основа на това дали любовта ти към твоя партньор го удовлетворява“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). Божиите слова ясно провеждат общение за отговорностите, които съпрузите трябва да изпълняват един към друг. Когато може да се избегне забавяне на дълга, съпрузите трябва да проявяват внимание един към друг, да се грижат един за друг, да си помагат и да се подкрепят. В миналото, когато не забавях дълга си, когато здравето на жена ми беше лошо, я придружавах и се грижех за нея и по този начин изпълнявах отговорностите и задълженията си като съпруг. Това обаче не означаваше, че изпълнявам дълга и отговорностите на сътворено същество. Когато църквата изисква от мен да върша нейната работа, аз съм морално задължен да дам приоритет на църковната работа и да изпълня отговорностите на сътворено същество. Тоест когато грижите ми за жена ми влязат в конфликт с дълга ми, трябва да избера да изпълнявам дълга си. Това е правилният избор и дългът и отговорността, които трябва да изпълня. В момента в евангелската работа спешно има нужда от хора, които да сътрудничат, а проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог са моя отговорност и мисия. Трябва решително да избера да изпълнявам своя дълг. Но се отдавах на сатанинските идеи „мъжът и жената трябва да се обичат дълбоко“ и „другари на младини, партньори на старини“, и поставях емоционалната връзка между съпрузите над всичко останало, като мислех, че като остаряваме, трябва да останем заедно, да се придружаваме, да се грижим един за друг, да си помагаме и да се подкрепяме, и че трябва да сме заедно винаги. Особено при лошото здравословно състояние на жена ми си мислех, че като се грижа за нея, изпълнявам отговорността си на съпруг, и че само ако съм до нея, тя ще се чувства утешена и ще бъдем щастливи на старини. Умът ми беше изпълнен с мисли за болестта на жена ми и за бъдещия ѝ живот и изобщо не проявявах внимание към евангелската работа на църквата, нито към това как да изпълня мисията на проповядване на евангелието и свидетелстване за Бог. Дори исках да откажа дълга си. Смятах изпълнението на отговорностите между съпрузите за практикуване на истината, а грижата за жена ми и придружаването ѝ за единствената си цел в живота. Въпреки че Божиите слова ме бяха просветлили, за да разбера намерението Му, аз все пак избрах да остана вкъщи до нея, за да се грижа за нея. В сърцето си поставях жена си над всичко останало, дори над Бог. Бях наистина непокорен! Гледах на нещата от сатанинската гледна точка на „другари на младини, партньори на старини“. Дори предпочитах да избегна дълга си, за да остана вкъщи и да се грижа за жена си. Колко егоистичен бях! Колкото и добре да се грижех за жена си, това беше просто изпълнение на отговорността и задължението на съпруг, а не практикуване на истината. Обаче изпълнението на дълга ми като сътворено същество, изпълнението на отговорностите ми в евангелската работа и завършването на мисията ми са това, което придава стойност и смисъл на живота ми, и са целите, към които трябва да се стремя. Бог ми даде възможност да вярвам в Него и да бъда спасен, както и възможност да се обучавам в своя дълг и да придобия истината, но аз все още не можех да изпълнявам дълга си както подобава, за да се отплатя за Божията любов. Дори се придържах към сатанински възгледи и нямах никаква преданост или покорство към Бог. Наистина ми липсваха съвест и човешка природа. Това не само щеше да накара Бог да ме възненавиди, но в крайна сметка щеше да ме доведе до погибел.
По-късно осъзнах, че неспособността ми да се откажа от жена си и мисленето ми, че само ако съм до нея, мога да се грижа добре за нея, показваха липса на вяра в Божието върховенство. Спомних си Божиите слова: „Съдбата на човека е в Божиите ръце. Ти не си способен да се контролираш: дори човек винаги да се суети и занимава със себе си, той остава неспособен да се контролира. Ако ти знаеше какво те очаква в бъдеще, ако можеше да контролираш собствената си съдба, щеше ли още да се наричаш сътворено същество?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). „Кой може наистина напълно да отдаде всичко на Мен и да Ми предложи всичко от себе си? Всички вие сте колебливи. Мислите ви непрекъснато се въртят в кръг, като си мислите за семейството, за външния свят, за храната и облеклото. Независимо от факта, че си тук пред Мен и правиш неща за Мен, в сърцето си ти все още мислиш за жена си, децата и родителите си у дома. Нима са твоя собственост? Защо не ги повериш в ръцете Ми? Нямаш ли доверие в Мен? Или се страхуваш, че ще подредя нещата по неподходящ за теб начин? Защо винаги мислиш за семейството на твоята плът и близките си? Заемам ли определено място в сърцето ти?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 59). Божиите слова ме накараха да осъзная, че моята съдба е в Божиите ръце, че съдбата на жена ми също е в Божиите ръце и че аз не мога да контролирам нейната съдба. Нейното физическо състояние, дали ще се разболее, или не, или дали болестта ѝ ще се влоши, са все под Божието върховенство, и не е вярно, че ако остана до нея и се грижа за нея, тя ще бъде пощадена от болестта. В този момент прекарвах всеки ден до нея, като се грижех за нея, но не беше ли вярно, че тя все още имаше високо кръвно налягане и толкова ѝ се виеше свят, че не можеше да се движи? Осъзнах, че не разбирам истински Божието върховенство, нито наистина вярвам или се покорявам, и че когато ставаше въпрос за болестта на жена ми, винаги исках да се опитам да я контролирам сам и да се освободя от Божието върховенство. Наистина ми липсваше разум! Обикновено само повтарях лозунги, като казвах, че Бог господства над всичко, но Бог нямаше място в сърцето ми и аз не разбирах истински Божието върховенство или власт, и когато всъщност Бог ме изпита, не дадох никакво свидетелство. Не смеех да я поверя на Бог. По какъв начин имах някаква истинска вяра в Бог? Бог контролира и господства над всичко, и колко страдание ще понесе жена ми, какво ще преживее, с колко неуспехи ще се сблъска, дали болестта ѝ ще се влоши, или ще бъде парализирана — всичко това е в Божиите ръце. Ако Бог е предопределил болестта ѝ да се влоши или тя да се парализира, тогава дори да остана до нея, ще бъда безсилен. Ако е предопределено да бъде парализирана, така ще бъде. Ако Бог не е предопределил болестта ѝ да се влоши или да причини парализа, тогава дори да не съм там да се грижа за нея, състоянието ѝ няма да се влоши. Спомних си за един директор на болница, когото познавах. Жена му беше съвсем добре един ден, но на следващия се почувства зле и беше приета в болница, а след преглед се установи, че има напреднал рак. Този директор беше медицински експерт и въпреки че остана до жена си, беше безсилен и накрая тя почина, след като лечението се провали. Имаше и един брат, с когото бях работил. Той беше на 70 години. Беше загубил жена си, а децата му работеха на друго място. Понякога, когато беше болен, нямаше никого до него, но той разчиташе на Бог, за да извлече поука, изпълняваше дълга си нормално и здравето му остана добро. От това видях, че хората не могат да контролират собствените си съдби, нито могат да контролират съдбите на другите. Съдбата на всеки е в Божиите ръце. Отново си помислих, че жена ми също е повярвала в Бог, което означаваше, че когато беше в лошо състояние или когато беше болна, можеше да се моли на Бог и да търси истината, и само с напътствието и просветлението на Божиите слова сърцето ѝ можеше да намери мир и стабилност, и колкото и добре да се грижех за нея, когато беше болна, щях да бъда безсилен да помогна. Трябваше да я поверя в Божиите ръце. Под напътствието на Божиите слова престанах да се тревожа и притеснявам за болестта на жена си и сърцето ми стана леко и свободно. Затова писах на водачите, като изразих желанието си да отида и да изпълня дълга си.
По-късно здравето на жена ми малко се подобри и тя осъзна, че не е имала място за Бог в сърцето си и че не е вярвала в Божието върховенство. Тя не искаше да си тръгвам, защото се чувстваше сигурна само с мен като нейна опора. Тя също се самоанализира и беше готова да се покори на Божиите устройвания и подредби. Където и да отидех да изпълнявам дълга си, тя щеше да ме подкрепи и да ми каже да не се тревожа за нея. Каза, че ще се моли на Бог, ще разчита на Него, за да преживее Неговите слова, и ще се съсредоточи върху навлизането си в живота. По-късно заминах да поема ръководството над евангелската работа и не след дълго чух, че болестите на жена ми значително са се подобрили и че тя изпълнява своя дълг възможно най-добре.
Чрез това преживяване осъзнах, че съм отдавал твърде голямо значение на чувствата си и че заради чувствата си можех дори да откажа дълга си и да предам Бог, което показваше, че не съм имал никаква преданост или покорство към Бог. Разбрах също как да гледам на болестта на жена си и станах готов да се покоря на Божието върховенство и Божиите подредби и да дам приоритет на дълга си. Благодаря на Бог за Неговата любов и спасение за мен!
