97. Как поправих погрешните си възгледи за вярата в Бог
Когато бях на шестнадесет, бях диагностицирана с тромбоцитопенична пурпура, а на следващата година — със системен лупус еритематозус. Този тип заболяване е нелечим и може да се контролира само с лекарства. От този момент нататък сянка надвисна над живота ми. Почти всяка година трябваше да постъпвам в болница. По-късно ставите на крайниците ми започнаха да отичат и да ме болят, а понякога болката беше толкова силна, че дори не можех да ходя и да си връзвам косата. Като се виждах в такова състояние на толкова млада възраст, се чувствах измъчена и безпомощна и се чудех защо трябваше да се разболея от такава болест. Понякога болката беше толкова силна, че ми се искаше да умра, но не можех да го направя, като гледах как семейството ми работи толкова усърдно и се суети заради мен. Просто карах ден за ден.
През септември 2012 г. някой ми проповядва за делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Когато чух, че вярата в Бог може да донесе Неговата грижа и закрила, това ми даде искрица надежда в отчаянието, затова с радост приех. Година по-късно здравето ми доста се беше подобрило. В сърцето си бях много благодарна на Бог и се надявах, че един ден болестта ми ще бъде напълно излекувана, за да мога да живея като нормален човек. Но един ден през април 2014 г. носът ми изведнъж започна да кърви неконтролируемо. Кръвта просто продължаваше да шурти и нищо не можеше да я спре. Не спирах да я бърша с кърпички и скоро подът беше покрит с напоени с кръв кърпички. По това време бях сама вкъщи. Обзе ме вълна от страх и избухнах в сълзи, ужасена и несигурна какво да правя. В този момент се сетих за Бог и Го призовах: „Всемогъщи Боже, моля Те, спаси ме…“. Продължавах да зова Бог, но кръвотечението от носа не спираше. В отчаяние се взирах в тавана и за първи път почувствах, че смъртта е толкова близо. Помислих си: „Ако ще умирам, така да бъде. И без това не мога да го избегна, а смъртта щеше да е облекчение…“. По-късно родителите ми се втурнаха у дома и бързо ме закараха в болницата. По време на престоя ми в болницата си мислех: „Не вярваме ли в Бог, за да сме в безопасност? Сега вярвам в Бог, та как може все още да ми се случва такова нещо? Ако Бог наистина съществува, Той трябваше да извърши чудо и да спре кръвотечението ми от носа, когато Го призовах. Но защо Бог не ме излекува? Защо позволи болестта ми да се върне? Тогава какъв е смисълът да вярвам в Бог? По-добре да не вярвам“. След като ме изписаха и се прибрах у дома, върнах книгите с Божиите слова на водача и реших да спра да вярвам в Бог.
По-късно, когато братята и сестрите от църквата научиха за състоянието ми, дойдоха да ми помогнат и да ме подкрепят и ми прочетоха един откъс от Божиите слова: „Когато Йов беше подложен на изпитания, Бог и Сатана се обзалагаха помежду си и Бог позволи на Сатана да порази Йов. Въпреки че Йов получи изпитания от Бог, той всъщност беше споходен от Сатана. За Сатана това означаваше, че изкушава Йов, но Йов застана на страната на Бог. Ако това не беше така, Йов щеше да изпадне в изкушение. Щом хората изпаднат в изкушение, те попадат в опасност. Може да се каже, че подлагането на облагородяване е изпитание от Бог, но ако не си в добро състояние, може да се каже, че е изкушение от Сатана. Ако не си наясно с виденията, Сатана ще те обвини и ще замъгли твоето възприятие за виденията. Още преди да разбереш, ще изпаднеш в изкушение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). Една от сестрите проведе общение с мен: „Днес Бог е дошъл да извърши делото на спасението ни, но Сатана постоянно ни смущава и ни причинява лоши неща. Целта му е да ни накара да се оплакваме от Бог или дори да Го отречем и изоставим, за да може накрая Сатана да ни погълне. Трябва да прозрем замислите на Сатана. Точно както когато Йов се е изправил пред изпитанията си, Сатана е обвинявал Йов в духовния свят, като е казвал, че Йов се бои от Бог само защото Бог му е дал твърде много благословии и че ако всичко, което е имал, бъде унищожено, той със сигурност ще изостави Бог. След това Сатана направил всичко възможно, за да навреди на Йов, като му отнел децата и огромното богатство и дори го покрил с болезнени циреи — всичко това в опит да накара Йов да изостави Бог. Но Йов останал твърд във вярата си в Бог, не се оплаквал и дори хвалел Божието име, като останал непоколебим в свидетелството си за Бог. В крайна сметка Сатана се оттеглил посрамен. Това показва, че Сатана обича да си играе с хората и да им вреди, а целта му е да накара хората да се отдалечат от Бог и да Го предадат. Днес ти си спряла да вярваш в Бог само защото болестта ти се е върнала. Нима не попадаш право в капана на Сатана?“. След като чух общението на сестрата, нещо ми щракна в ума. Осъзнах, че тази болест е изпитание за мен, за да се види дали ще застана на страната на Бог, или на страната на Сатана. Ако наистина престанех да вярвам, замисълът на Сатана щеше да е успял. При мисълта за това реших да продължа да вярвам в Бог. Затова помолих църквата за екземпляр от „Словото се явява в плът“ и започнах всеки ден усърдно да чета Божиите слова у дома. Чрез четенето на Божиите слова стигнах до разбирането за произхода на човешките болести и болка. В началото Бог създал Адам и Ева и те живели щастливо в Едемската градина. Но поради изкушението на Сатана те яли от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Оттогава заживели в грях и така се появили раждането, остаряването, болестта и смъртта. Тъй като човечеството било все по-дълбоко покварявано от Сатана, хората се отдалечавали все повече от Бог, болестта и болката им се засилвали, а животът им ставал все по-нещастен. Този път Бог лично се е въплътил, за да извърши делото на правосъдие и наказание, като изразява истината, за да пречисти покварата на човека, напълно да спаси човека от властта на Сатана, да възстанови човека в първоначалното му подобие и да го заведе до красива крайна цел. В бъдеще няма да има повече болка и сълзи. Като разбрах всичко това, бях дълбоко трогната. Почувствах, че Божията любов към човека е толкова голяма, и реших да се стремя ревностно към истината и да преживявам Божието дело.
Един ден прочетох един откъс от Божиите слова и придобих известно разбиране за нечистотиите във вярата си, а именно намерението ми да преследвам благословии. Всемогъщият Бог казва: „Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам могъществото Си да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да изискват от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави и невредими в идния свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословиите на небето. Толкова много вярват в Мен само за временно спокойствие, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато даря яростта Си на хората и отнема всяка радост и мир, които някога са притежавали, те започват да се съмняват. Когато даря на хората страданието на ада и си върна благословиите на небето, те изпадат в ярост. Когато хората Ме молят да ги излекувам, а Аз не им обръщам внимание и изпитвам ненавист към тях, те се отдалечават от Мен, за да търсят вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнема всичко, което хората са изисквали от Мен, всички изчезват без следа. Затова казвам, че хората имат вяра в Мен, защото Моята благодат е твърде изобилна и защото има твърде много облаги за придобиване“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво разбираш за вярата?). След като прочетох Божиите слова, почувствах, че Бог наистина проучва внимателно дълбините на сърцата ни. Той беше напълно разобличил намерението ми да преследвам благословии във вярата си. Вярата ми в Бог беше единствено за да получа благодат от Него и Той да излекува болестта ми. В началото с радост бях приела Божието дело от последните дни, за да бъда излекувана. Когато Бог ми дари мир и благословии и здравето ми се подобри, бях изпълнена с благодарност и хвала към Него. Но когато болестта ми се върна и носът ми не спираше да кърви дори след като Го призовах, се оплаках, че Бог не ме закриля, и започнах да се съмнявам в Него, дори дотам, че исках да спра да вярвам. Видях, че изобщо не вярвам истински в Бог; вярата ми беше само за да придобия благословии. Отнасях се към Бог като към лекар, а себеотдаването ми в дълга също имаше за цел да накара Бог да ме излекува. Това беше чист опит да се пазаря с Бог; с това Го мамех! Хората са сътворени от Бог и трябва да вярват в Него и да Му се покланят, без да се опитват да сключват сделки или да предявяват изисквания. Въпреки това смятах, че щом вярвам в Него, Бог би трябвало да ме излекува. Така че в момента, в който болестта ми се върна, се оплаках от Него и дори Го предадох и изоставих. Как можех да бъда толкова лишена от съвест и разум! Ако Бог не беше използвал братята и сестрите, за да ми помогнат и да ме подкрепят, щях да бъда наранена и погълната от Сатана. Благодаря на Бог, че ме спаси! Като осъзнах това, се покаях пред Бог и изповядах греховете си. Реших повече да не вярвам в Бог с намерението да придобивам благословии и бях готова да положа болестта си в Божиите ръце и да се покоря на Неговите устройвания и подредби.
След като ме изписаха, броят на тромбоцитите ми почти се беше нормализирал, но при седмичните прегледи той продължаваше да спада и по тялото ми започнаха да се появяват малки синини. Лекарят увеличи лекарствата ми до максималната доза, но въпреки това състоянието ми не се подобряваше, така че трябваше отново да постъпя в болница. Чувствах се много слаба и притеснена и си мислех: „Сега се опитвам да вярвам в Бог както трябва, тогава защо Той не позволява броят на тромбоцитите ми да се повиши?“. Осъзнах, че предявявам изисквания към Бог, затова се помолих мълчаливо: „О, Боже, знам, че не бива да предявявам изисквания към Теб, но духовният ми ръст е толкова малък и никога не успявам напълно да Ти се покоря. Боже, моля Те, напътствай ме и ми дай вяра“. Тогава се сетих за Божиите слова: „Не се безпокой какво ще стане утре или какво ще бъде бъдещето. Просто живей всеки ден, като се осланяш на Мен, и Аз със сигурност ще те водя“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 28). „Вярата е като тесен дървен мост: тези, които се вкопчват в живота и се боят от смъртта, няма да го преминат лесно, но онези, които са готови да отдадат живота си, могат да го преминат с твърда крачка и без притеснения. Ако хората таят плахи и страхливи мисли, то е защото Сатана ги е заблудил; той се бои, че ще преминем моста на вярата, за да навлезем в Бог. Сатана по всякакъв начин се опитва да ни предаде мислите си. Трябва непрекъснато да се молим Бог да ни озари и просветли, непрекъснато да разчитаме на Бог да пречисти сатанинската отрова от нас, всяка минута да практикуваме доближаване до Бог в духа си и да Му позволим напълно да господства над цялото ни същество и да го заема“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че тези мисли на тревога и страх идват от Сатана и че само като разчитам на Бог по всяко време и имам волята да рискувам живота си, мога да се отърва от малодушието си и да победя Сатана. Божиите слова ми дадоха вяра. Бог господства над всички неща и управлява всичко. Болестта ми е в Неговите ръце. Каквото и да се случи, съм готова да разчитам на Бог, за да го преживея. С Бог до себе си няма от какво да се страхувам. За незначителен човек като мен, измъчван от болести, да мога да застана днес пред Бог и да се наслаждавам на Неговите слова вече е Неговата благодат и възхвала. Дори и един ден да умра, животът ми няма да е бил напразен. Като осъзнах това, сърцето ми вече не беше толкова притеснено или уплашено. Бях готова да се покоря на Божието върховенство и продължих да чета Божиите слова както обикновено всеки ден. След това лекарят намали лекарствата ми и за моя изненада броят на тромбоцитите ми всъщност се повиши. Скоро след това ме изписаха от болницата. Безкрайно благодарях на Бог в сърцето си. Видях, че Бог има последната дума във всички неща, и вярата ми в Него нарасна. След това броят на тромбоцитите ми се повишаваше месец след месец и няколко месеца по-късно се нормализира напълно. Не можех да не се удивя на всемогъществото на Бог и стигнах до дълбокото осъзнаване, че Бог господства над всичко. Сърцето ми беше изпълнено с безкрайна благодарност към Него.
По-късно прочетох още два откъса от Божиите слова и придобих ново разбиране за проблемите си. Всемогъщият Бог казва: „В човешките представи Бог винаги трябва да върши знамения и чудеса, винаги трябва да изцерява болните и да изгонва демони, винаги трябва да бъде точно като Исус. Този път обаче Бог изобщо не е такъв. Ако в последните дни Бог все така вършеше знамения и чудеса, все още изгонваше демони и изцеряваше болни — ако вършеше точно същото, което е вършел Исус — тогава Бог би повтарял едно и също дело и делото на Исус нямаше да бъде значимо или стойностно. […] Защо делото на Бог днес е различно от делото на Исус? Защо днес Бог не извършва знамения и чудеса, не изгонва демони и не изцерява болните? Ако делото на Исус беше същото като делото от Епохата на закона, щеше ли Той да представлява Бог от Епохата на благодатта? Щеше ли да може да завърши делото на разпъването на кръста? Ако Исус се беше съобразил с храма и беше спазвал Съботата, както в Епохата на закона, без да бъде преследван от никого и всички го бяха приели, щеше ли да може да бъде разпънат на кръста? Щеше ли да може да завърши делото на изкуплението? Какъв щеше да бъде смисълът, ако въплътеният Бог от последните дни извършваше знамения и чудеса като Исус? Само ако Бог извършва друга част от делото Си през последните дни, която представлява част от Неговия план за управление, човек може да придобие по-дълбоко познаване на Бог и Божият план за управление може да бъде изпълнен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знание за настоящото Божие дело). „Днес всички вие трябва да сте наясно, че това, което Бог постига в последните дни, е главно фактът, че „Словото става плът“. Чрез практическото Си дело на земята Той позволява на човека да Го опознае, да има досег с Него и да види практическите Му дела. Той позволява на човека ясно да види, че Бог може да извършва знамения и чудеса, както и че има случаи, в които Той не може да го прави. Това зависи от епохата. Оттук можеш да видиш, че Бог не е неспособен да извършва знамения и чудеса, а по-скоро променя Своя начин на вършене на делото в зависимост от това, което трябва да бъде извършено, и от епохата. На настоящия етап от делото Бог не извършва знамения и чудеса; Той извърши някои знамения и чудеса през епохата на Исус, защото делото Му през тази епоха беше различно. Бог не върши такова дело днес и някои хора Го смятат за неспособен да извърши знамения и чудеса или мислят, че след като не извършва знамения и чудеса, то Той не е Бог. Това не е ли заблуда? Бог е способен да извършва знамения и чудеса, но Той върши делото Си в различна епоха, затова не го прави. В различните епохи и според различните етапи на Своето дело Бог проявява различни дела. Вярата на човека в Бог не е вяра в знамения и чудеса, а вяра в Неговото практическо дело през новата епоха. Човекът опознава Бог чрез начина, по който Той върши делото Си, и това познание поражда в него вяра в Бог, с други думи — вяра в делото и делата Му. […] Във всяка епоха Бог проявява различни дела. Във всяка епоха Той проявява една част от делата Си и делото през всяка една епоха представлява една част от Божия нрав и от Неговите дела. Делата, които Той проявява, се променят в зависимост от епохата, през която Той върши делото Си, но всички те позволяват на човешкото познание за Бог да се задълбочава и позволяват на човека да има по-истинска и по-солидна вяра в Бог. Човекът вярва в Бог поради всичките Негови дела, защото Бог е толкова удивителен, толкова велик и всемогъщ и защото е неразгадаем — затова човекът вярва в Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знание за настоящото Божие дело). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че представата, която бях разкрила по време на болестта си, беше точно тази: убеждението, че ако Той е Бог, Той трябва да извършва знамения и чудеса, да лекува болните и да изгонва демони, а ако не го прави, Той не е Бог. Гледната ми точка беше толкова нелепа и абсурдна! Сатана и злите духове също могат да имитират Бог, като извършват някои знамения и чудеса, за да лекуват хората. Означава ли това, че могат да бъдат наречени Бог? Нима това не е богохулство срещу Бог? Бог е Създателят, Който властва и господства над всички неща и може да напътства и спасява човечеството. В последните дни Бог се е въплътил, за да изрази истината и напълно да спаси човечеството. Като приемат съда и наказанието на словата на Всемогъщия Бог, хората могат да се отърват от сатанинския си покварен нрав, да придобият спасение и да бъдат доведени до съвършенство. Това дело и тези слова далеч надхвърлят властта и могъществото на Бог да извършва знамения и чудеса, да лекува болните и да изгонва демони. Това е нещо, което нито един сътворен човек, нито Сатана или който и да е зъл дух може да постигне. Замислих се колко много хора днес определят дали някой е Бог въз основа на това дали може да лекува болни или да извършва чудеса. Когато Сатана и злите духове им дадат няколко облаги или извършат някои чудеса, те ги боготворят, като се отнасят към Сатана като към истински Бог, докато затварят вратата за истинския Бог, Който изразява истината и може да спаси човечеството. В резултат на това те губят шанса си да бъдат спасени. Такъв възглед е наистина абсурден и пагубен! От Божиите слова разбрах също, че лекуването на болни, изгонването на демони и извършването на знамения и чудеса е било делото, което Бог е извършил в Епохата на благодатта. Ако Бог го извърши отново в последните дни, това би било повторение. Ако Бог винаги лекуваше болните, изгонваше демоните и извършваше чудеса, тогава всички щяха да вярват в Бог и да Го следват просто защото болестите им са излекувани или защото са видели чудо. Това би направило невъзможно да се разкрие кой наистина вярва и кой има лъжлива вяра, да не говорим за сортирането на всеки според вида му. Този път Бог не извършва нито едно знамение или чудо в Своето дело, което може по-добре да разкрие покварения нрав на хората и е по-благоприятно за тяхното преобразяване и пречистване. Вземете мен за пример. Ако Бог наистина беше изпълнил всяко мое искане и напълно беше излекувал болестта ми, никога нямаше да размишлявам над погрешните си възгледи за вярата или за достойното ми за презрение намерение да се опитвам да се пазаря с Бог. Щях да продължа да ограничавам Бог въз основа на собствените си представи и фантазии. Вярвайки по този начин, никога нямаше да придобия истината и живота, поквареният ми нрав нямаше да се промени и в крайна сметка щях да бъда отстранена. Въпреки че по време на тази болест изтърпях известна физическа болка, чрез молитва и осланяне на Бог сред страданието ми Бог ме просветляваше и напътстваше със Своите слова, като ме освободи от възпирането на болестта ми и от живота в болка и страх. Придобих и известна вяра в Бог. Това бяха придобивки, които никога не бих могла да получа в удобна среда. Наистина почувствах, че Божието дело да използва словата Си, за да спаси човечеството, е толкова практическо и толкова мъдро! Разбирайки това, се помолих мълчаливо на Бог: „О, Боже, каквото и да се случи с болестта ми в бъдеще, съм готова да Ти поверя всичко, да се стремя искрено към истината и да изпълнявам своя дълг правилно“.
След това прочетох още от Божиите слова и стигнах до разбирането какво е истинска вяра в Бог. Всемогъщият Бог казва: „Вярването в Бог“ е убеждение, че има Бог — това е най-опростеното понятие за вяра в Бог. За да доразвием това, вярването, че има Бог, не е равносилно на истинска вяра в Бог, а е по-скоро проста вяра със силен религиозен оттенък. Истинското вярване в Бог означава следното: въз основа на вярването, че Бог господства над всички неща, човек преживява словото Му и делото Му и по този начин се отървава от покварения си нрав, удовлетворява Божиите намерения и опознава Бог. Само такова пътуване може да се нарече „вяра в Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). „Може би си мислиш, че вярата в Бог се състои само в страдание, или в това да правиш много неща за Него, или в това плътта ти да бъде спокойна, или в това всичко да ти върви гладко и да ти е удобно и спокойно във всичко. Никое от тези неща не е цел, която хората трябва да имат при вярата си в Бог. Ако вярваш, защото имаш такива цели, тогава възгледът ти не е правилен и за теб е просто невъзможно да бъдеш усъвършенстван. Божиите дела, Божият праведен нрав, Неговата мъдрост, Неговите слова, както и Неговата удивителност и неразгадаемост са все неща, които хората трябва да разбират. Чрез това разбиране, трябва да освободиш сърцето си от личните си изисквания, надежди и представи. Само като отстраниш тези неща, можеш да изпълниш условията, които Бог изисква. Само чрез това можеш да имаш живот и да удовлетвориш Бог. Целта на вярата в Бог е Той да бъде удовлетворен и да се изживее нравът, който Той изисква, така че Неговите дела и слава да се проявят чрез тази група недостойни хора. Това е правилният възглед за вярата в Бог, както и целта, към която трябва да се стремиш. Възгледът ти за вярата в Бог трябва да бъде поправен и ти трябва да се стремиш да придобиеш Божиите слова. Трябва да ядеш и да пиеш Божиите слова и трябва да можеш да изживееш истината, и по-специално трябва да можеш да виждаш Неговите практически дела, Неговите прекрасни дела в цялата вселена, както и практическото дело, което Той върши в плът. Чрез действителните си преживявания хората могат да осъзнаят точно как действа Бог върху тях и какви са Неговите намерения към тях. Целта на всичко това е да се отърват от своя покварен сатанински нрав“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). „Сега разбирате ли какво е вярата в Бог? Вярата в Бог означава ли да виждате знамения и чудеса? Това означава ли да отидеш на небето? Вярването в Бог в никакъв случай не е просто нещо. Религиозните начини на вярване трябва да бъдат прочистени; стремежът към изцеление на болните и изгонване на демони, съсредоточаването върху знамения и чудеса, ламтежът за повече Божия благодат, мир и радост, преследването на перспективите и удобствата на плътта — това са религиозни начини на вярване и такива начини на вярване са неясна вяра. Какво представлява практическата вяра в Бог днес? Това е приемането на Божиите слова като твой живот реалност, познаването на Бог от Неговото слово и по този начин постигането на истинска любов към Него. За да е ясно: вярата в Бог е, за да можеш да се покоряваш на Бог, да обичаш Бог и да изпълняваш дълга, който трябва да бъде изпълняван правилно от едно сътворено същество. Това е целта на вярването в Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се осъществява чрез Божието слово). От Божиите слова стигнах до разбирането, че вярата в Бог не бива да бъде заради телесен покой, нито пък заради благословии. Вместо това трябва да бъде свързана с яденето и пиенето на повече от Божиите слова и с преживяването на Неговото дело, за да се отървем от сатанинския си покварен нрав, да живеем според Божиите слова и да можем да познаем Бог, да Му се покорим и да се боим от Него; само тогава човек може в крайна сметка да бъде спасен от Бог. Но моята гледна точка за вярата беше погрешна от самото начало. Исках Бог да ме излекува и да ми даде телесен покой. Този вид вяра е нереалистична религиозна вяра и Бог изобщо не я признава. Спомних си за Йов. Той не е търсил телесен покой във вярата си. Вместо това се е съсредоточил върху осъзнаването на Божието върховенство и познаването на Неговите дела в ежедневието си и се е стремил да се бои от Бог и да отбягва злото. Когато е бил поразен от болест на тялото, той не е съгрешил с устата си. Предпочел е да понесе крайна болка, отколкото да се оплаче или да обвини Бог, и е продължавал да хвали Божието име. Вярата му е получила Божието одобрение. Но аз не се стремях към истината във вярата си; търсех само телесен покой. Когато болестта ми се върна, сърцето ми беше изпълнено с оплаквания срещу Бог и аз дори Го отрекох и предадох. Изобщо не можех да се сравнявам с Йов. Този мой живот е даден от Бог. Фактът, че животът ми не беше в опасност по време на това неудържимо кръвотечение от носа, вече беше Божията грижа и закрила. И все пак аз не благодарих на Бог; вместо това се оплаквах от Него и Го предадох. Бях наистина толкова лишена от съвест и разум! Освен това се бях разболяла от тази болест още преди да повярвам в Бог. Дори и да не бях повярвала, пак щях да имам обостряния. Връщането на болестта ми нямаше нищо общо с това дали вярвам в Бог, или не. Не трябваше да се оплаквам от Него. Тогава разбрах какво е истинска вяра в Бог и бях готова да се стремя искрено към истината според Неговите изисквания и да преживявам Божието дело.
След това, винаги когато преживявах болест, се съсредоточавах върху самоанализирането на покварения нрав, който разкривах, и търсенето на истината, за да го преодолея. Като практикувах по този начин, вече не бях толкова възпирана от болестта си. Благодаря на Бог, че използва тази болест, за да ми даде известно разбиране за погрешните ми възгледи за вярата и да ми помогне да намеря правилния път на вяра в Бог. Каквото и да се случи с тялото ми в бъдеще или дали болестта ми може да бъде излекувана, аз ще следвам Бог и ще вървя по пътя на стремежа към истината. Благодаря на Бог!
