Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него
Да вярваш в Бог и да познаваш Бог е напълно естествено и оправдано, а днес, в епохата, в която въплътеният Бог върши Своето дело лично, е особено добро време да опознаеш Бог. Удовлетворяването на Бог е нещо, което се постига чрез надграждане върху основата на разбирането на Божиите намерения, а за да се разберат Божиите намерения, е необходимо човек да има познание за Бог. Това познание за Бог е видението, което вярващият в Него човек трябва да има; това е основата на вярата на човека в Бог. При липсата на това познание вярата на човека в Бог би съществувала в смътно състояние, сред празни доктрини. Дори и ако такива хора имат решимостта да следват Бог, те няма да придобият нищо. Всички, които не придобият нищо в този поток, ще бъдат отстранени — всички те са „гратисчии“. Какъвто и етап от Божието дело да преживееш, трябва да си съпроводен от велико видение. В противен случай би било трудно за теб да приемеш всяка стъпка от новото дело, тъй като новото Божие дело е извън възможностите на човешкото въображение и е извън границите на неговото мислене. Така че, без пастир, който да бди над човека, без водач, който да се ангажира с общение относно виденията, човек не е в състояние да приеме това ново дело. Ако човек не може да разбере видения, тогава той не може да проумее новото Божие дело, а ако човек не може да се покори на новото Божие дело, тогава той няма да може да разбере Божите намерения и така познанието му за Бог няма да струва нищо. Преди човек да практикува Божието слово, той трябва да познава Божието слово, т.е. той трябва да разбира Божиите намерения. Само по този начин Божието слово може да се практикува точно и в съответствие с Божиите намерения. Това трябва да бъде присъщо на всички, които търсят истината, и това е процесът, през който трябва да преминат всички, които се стремят да познаят Бог. Процесът на опознаването на Божието слово е процес на опознаването на Бог. Той също така е и процесът на опознаването на Божието дело. Следователно познаването на виденията не се отнася само до познаването на човешката природа на въплътения Бог, но също така включва познаване на Божието слово и дело. От Божието слово хората започват да разбират Божиите намерения и от Божието дело те започват да разбират Божия нрав и какво е Бог. Вярата в Бог е първата стъпка към познаването на Бог. Процесът на развитие от тази първоначална вяра в Бог до най-дълбоката вяра в Него е процесът на опознаването на Бог, процесът на преживяването на Божието дело. Ако вярваш в Бог единствено, за да вярваш в Него, а не за да Го опознаеш, тогава няма истинност в твоята вяра и твоята вяра не може да се пречисти — в това няма съмнение. Ако при преживяването на Божието дело човекът постепенно опознава Бог, неговият нрав постепенно ще се промени и вярата му ще става все по-истинска. По този начин, когато човек постигне успех в своята вяра в Бог, той напълно ще спечели Бог. Причината, поради която Бог отдаде толкова много от кръвта на сърцето Си, за да се въплъти за втори път и да извърши Своето дело лично, е за да може човек да Го опознае и да Го види. Познаването на Бог[а] е крайният резултат, който трябва да бъде постигнат при приключването на Божието дело, и това е последното изискване, което Бог има към човечеството. Причината, поради която Той прави това, е в името на последното Му свидетелство — Той върши това дело, за да може човек окончателно и напълно да се обърне към Него. Човек може да започне да обича Бог само като Го опознае, а за да обича Бог, той трябва да Го познава. Без значение по какъв начин се стреми или какво се надява да придобие чрез своя стремеж, той трябва да може да постигне познание за Бог. Само по този начин човек може да удовлетвори Божието сърце. Само чрез познаването на Бог човек може да има истинска вяра в Него и само чрез познаването на Бог може истински да се бои от Него и да Му се покорява. Хората, които не познават Бог, никога няма да стигнат до истинско покорство към Бог и страх от Него. Познаването на Бог включва познаване на Неговия нрав, разбиране на Неговите намерения и знание какво е Той. Но който и аспект да опознае човек, всеки един изисква от него да плати цена и изисква решимостта да се покори, без което никой няма да може да продължи следването докрай. Божието дело е твърде несъобразено с представите на човека. Божият нрав и това, което Бог е, са твърде трудни за опознаване от човека, а всяко Божие слово и деяние, всеки Негов ход е твърде неразбираем за човека: ако човек желае да следва Бог, но не желае да Му се покорява, тогава човек няма да спечели нищо. От сътворението на света до днес Бог е извършил много дела, които са непонятни за човека и които са били трудни за приемане от човека, и Бог е казал много неща, които правят представите за човека трудни за изцеление. Но Той никога не е прекратявал Своето дело поради това, че човекът е имал твърде много трудности — по-скоро Той е продължавал да работи и да говори. Макар че голям брой „воини“ са паднали край пътя, Той все още върши Своето дело и продължава без прекъсване да избира една след друга групи от хора, които са готови да се подчинят на Неговото ново дело. Той няма милост към тези паднали „герои“ и вместо това цени онези, които приемат новото Му дело и новите Му слова. Но каква е целта Му да извършва делото Си по този начин, стъпка по стъпка? Защо винаги отстранява някои хора и избира други? Защо винаги използва такъв метод? Целта на делото Му е да позволи на човека да Го опознае и по този начин да бъде спечелен от Него. Принципът на делото Му е да работи върху хората, които са способни да се подчинят на делото, което върши днес, а не да работи върху хората, които се подчиняват на делото, което е вършил в миналото, като се противопоставят на делото, което върши днес. Това е причината, поради която Той отстранява толкова много хора.
Урокът по опознаването на Бог не може да бъде научен за ден-два: човек трябва да премине през преживявания, да изтърпи страдание и да се покори истински. На първо място, като започне от делото и словата на Бог. Наложително е да разбереш какво е включено в познаването на Бог, как да постигнеш това познание и как да видиш Бог в твоите преживявания. Това е, което всеки един трябва да направи, когато все още не познава Бог. Никой не може да разбере Божието дело и слова незабавно и никой не може да постигне познание за целостта на Бог за кратко време. Има един необходим процес на опитност, без който никой не би могъл да познае Бог или да Го следва искрено. Колкото повече работа върши Бог, толкова повече човек Го познава. Колкото повече Божието дело не е съобразено с човешките представи, толкова повече човешкото познание за Него се обновява и задълбочава. Ако Божието дело трябваше завинаги да остане фиксирано и неизменно, тогава човекът би имал само слабо познание за Бог. Трябва да познавате кристално ясно виденията за стореното от Бог в Епохата на закона, в Епохата на благодатта и за това, което Той върши в Епохата на царството, във времето от сътворението на света до днес. Трябва да познавате Божието дело. Едва след като последва Исус, Петър постепенно научи за голяма част от делото, което Духът извърши у Исус. Той каза: „Да се разчита на опита на човека не е достатъчно, за да се постигне пълно познание; трябва да има много нови неща от Божието дело, които да ни помогнат да Го опознаем“. В началото Петър вярваше, че Исус е изпратен от Бог като апостол и не виждаше Исус като Христос. В това време, когато започна да следва Исус, Той го попита: „Симоне, сине Йонов, ще ме последваш ли?“. Петър каза: „Аз трябва да следвам онзи, който е изпратен от небесния Отец. Трябва да призная този, който е избран от Светия Дух. Ще Те последвам“. От словата Му може да се види, че Петър просто не е имал познание за Исус; той е преживял Божиите слова, кастрил се е и е претърпял трудности в името на Бог, но не е имал познание за Божието дело. След като натрупа известен опит, Петър видя у Исус много от Божиите дела, видя прелестта на Бог и голяма част от Божието същество у Исус. Също така той видя, че словата, които Исус изрече, не можеха да бъдат изречени от човек и че делото, което Исус извърши, не можеше да бъде извършено от човек. В словата и действията на Исус Петър видя голяма част от Божията мъдрост и много дела на божественост. По време на своите преживявания той не само се опита да опознае себе си, но и обръщаше внимание на всяко от действията на Исус, чрез които откри много нови неща, а именно, че имаше много проявления на практическия Бог в делото, което Бог извърши в Исус, и че Исус се различаваше от обикновения човек по думите, които изричаше, по действията Си, както и по начина, по който се грижеше за църквите и по делото, което извършваше. И така, Петър научи от Исус много уроци, които трябваше да научи, и по времето, когато предстоеше Исус да бъде прикован на кръста, той беше придобил малко познание за Исус — тези неща се превърнаха в основа на неговата доживотна преданост към Исус и на неговото разпятие с главата надолу, което претърпя в името на Господ. Въпреки че той имаше някои представи и нямаше ясно познание за Исус в началото, такива неща неизбежно са част от покварения човек. Когато Исус се канеше да си тръгне, Той каза на Петър, че разпятието Му е делото, за което беше дошъл, че беше неизбежно епохата да се отрече от Него и че тази нечиста и остаряла епоха щеше да Го прикове на кръста. Той каза на Петър, че беше дошъл, за да завърши делото на изкуплението и след извършването на това дело служението Му щеше да приключи. След като чу това, Петър беше обзет от скръб и стана още по-привързан към Исус. Когато Исус беше прикован на кръста, Петър плака горчиво насаме. Преди това той попита Исус: „Господи! Ти казваш, че ще Те разпънат на кръста. След като Си тръгнеш, кога ще Те видим отново?“. Нямаше ли елемент на примесване в словата, които изрече? Не се ли смесиха понятия в тях? В сърцето си той знаеше, че Исус е дошъл, за да извърши част от Божието дело, че след като Исус си отиде, Духът ще бъде с него, и че въпреки че Той ще бъде прикован на кръста и ще се възнесе на небето, Божият Дух все пак ще бъде с него. По това време Петър имаше известни познания за Исус: той знаеше, че Исус е изпратен от Божия Дух, че Божият Дух е в Него и че Исус е Самият Бог, че Той е Христос. Но поради любовта си към Исус и поради човешката си слабост Петър изрече такива думи. Ако на всеки етап от Божието дело човек може да наблюдава и внимателно да преживява, тогава той ще може постепенно да открива обичливостта на Бог. А какво беше видението на Павел? Когато Исус му се яви, Павел рече: „Кой си ти, Господине?“. Исус каза: „Аз съм Исус, Когото ти преследваш“. Това беше видението на Павел. Петър прие за свое видение явяването на Исус 40 дни след възкресението Му и ученията на живота на Исус до края на своя жизнен път.
Човек преживява Божието дело, опознава себе си, отървава се от покварения си нрав и се стреми към растеж в живота, всичко в името на познаването на Бог. Ако се стремиш единствено да опознаеш себе си и да кастриш собствения си покварен нрав, но не знаеш каква работа върши Бог върху човека, колко велико е Неговото спасение или как преживяваш Божието дело и свидетелстваш за Неговите дела, тогава този твой опит е безсмислен. Ако смяташ, че животът на човек е достигнал зрялост само защото човекът е способен да приложи истината на практика и да прояви търпение, това означава, че ти все още не си схванал истинския смисъл на живота или Божията цел за усъвършенстване на човека. Един ден, когато си в религиозните църкви, сред членовете на Църквата на покаянието или Църквата на живота, ще срещнеш много благочестиви хора, чиито молитви съдържат „видения“ и които в стремежа си за живот се чувстват вдъхновени и ръководени от слова. Освен това, те са в състояние по много въпроси да проявяват търпение, да се избавят от своето „аз“, а не да бъдат водени от плътта. По това време няма да можеш да ги разпознаеш: ще вярваш, че всичко, което правят, е правилно, че е естественото разкриване на живота и че е много жалко, че името, в което вярват, е погрешно. Не са ли глупави тези възгледи? Защо се казва, че много хора нямат живот? Защото не познават Бог. Затова се казва, че нямат Бог в сърцата си и нямат живот. Ако вярата ти в Бог е достигнала точка, в която си способен напълно да познаваш делата на Бог, практичността Му и всеки етап от Божието дело, тогава си обладан от истината. Ако не познаваш делото и нрава на Бог, тогава твоето преживяване все още е недостатъчно. Как е извършил Исус този етап от Своето дело, как се извършва този етап сега, как е извършил Бог Своето дело в Епохата на благодатта и каква работа е била извършена, каква работа се извършва на този етап сега — ако не си наясно с тези неща, никога няма да се почувстваш сигурен и винаги ще се чувстваш нестабилен. Ако след период на опит си способен да познаваш делото, извършвано от Бог, и всеки етап от Неговото дело, и ако си придобил задълбочено познание за целите на Божиите слова и защо толкова много от изречените от Него думи не са изпълнени, тогава можеш да продължиш пътуването си смело и без задръжки, свободен от притеснения или облагородяване. Вие трябва да видите по какъв начин Бог постига толкова много от Своето дело. Той използва словата, които изрича, като облагородява човека и трансформира неговите представи с много различни видове слова. Всички страдания, които сте преживели, цялото облагородяване, което сте претърпели, кастренето, което сте приели в себе си, и просветлението, което сте преживели — всички те са постигнати чрез словата, които Бог е изрекъл. Защо човекът следва Бог? Той Го следва заради Божиите слова! Божиите слова са дълбоко мистериозни и освен това могат да трогнат човешкото сърце, да разобличат неща, погребани дълбоко в него, да го накарат да узнае неща, които са се случили в миналото, и да му позволят да проникне в бъдещето. И тъй, човек страда поради Божиите слова и пак поради Божиите слова бива усъвършенстван: едва от този момент нататък човек следва Бог. Това, което човек прави в този етап, е да приеме Божиите слова и независимо дали е доведен до съвършенство или е подложен на облагородяване, словата на Бог са най-важното нещо. Това е Божието дело и това е и видението, което човек трябва да познава днес.
Как Бог довежда човека до съвършенство, какъв е Божият нрав, какво съдържа Неговият нрав — ако човек може да обясни ясно всички тези неща, то това е провъзгласяване на Божието име, свидетелстване за Бог и възхваляване на Бог. Човекът, въз основа на познаването на Бог, в крайна сметка ще се трансформира в своя житейски нрав. Колкото повече човек е подложен на кастрене и облагородяване, толкова повече се ободрява; колкото повече стъпки има Божието дело, толкова повече човек бива усъвършенстван. Днес в преживяването на човека всяка една стъпка от Божието дело противоречи на неговите представи и всичко е отвъд човешкото мислене и извън неговите очаквания. Бог предоставя всичко, от което човек се нуждае, което във всяко отношение не е съобразенo с човешките представи, и когато ти си слаб, Той изрича Своите слова. Само по този начин Той може да предостави ресурс за твоя живот. Като оборва твоите представи, Той те кара да приемеш Божието кастрене; само по този начин можеш да се отървеш от своята поквара. Днес въплътеният Бог работи, от една страна, в рамките на Своята божественост, а от друга — в рамките на Своята нормална човешка природа. Когато не отричаш нито едно Божие дело, когато си способен да се покоряваш, независимо какво казва или прави Бог в рамките на Своята нормална човешка природа, когато си способен да се покоряваш и да разбираш, независимо колко нормален е Той, и когато си придобил практическо преживяване, едва тогава можеш да бъдеш сигурен, че Той е Бог, едва тогава ще спреш да създаваш представи и едва тогава ще можеш да Го следваш докрай. Има мъдрост в Божието дело и Той знае как човек може да остане непоколебим в свидетелството си за Него. Той знае къде се крие фаталният недостатък на човека и словата, които изрича, могат да те поразят в твоя фатален недостатък, но едновременно с това Той използва Своите величествени и мъдри слова, за да те накара да останеш непоколебим в свидетелството си за Него. Такива са чудотворните Божии дела. Делото, което Бог върши, е невъобразимо за човешкото мислене. Какви видове поквара притежава човекът, който е от плътта, и какво съставлява същината на човека — всичко това е разобличено чрез Божието правосъдие, което не оставя на човека място, където да се скрие от срама си.
Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да може човек да придобие познание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието правосъдие над покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не търпи оскърбление, нито би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. Заради Своето свидетелство и заради Своето управление Той прави всичко Свое обществено достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично явяване, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Преобразяването на нрава на човека се постига чрез много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав човек не би могъл да свидетелства за Бог и да е в съгласие с Божиите намерения. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек е бил освободен от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е в съгласие с Божиите намерения. Днес въплътеният Бог е дошъл на земята, за да извърши Своето дело, и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се покорява и да свидетелства за Него — човекът трябва да познава Божието практическо и нормално дело, трябва да се покорява на всички Негови слова и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и трябва да свидетелства за цялото дело, което Той върши, за да спаси човека, както и за всичките Му дела на завоюване на човека. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и практическо и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и наказание, през Неговото кастрене, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него. Той използва онези, чийто нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.
Забележка:
а. Оригиналният текст гласи: „Делото на познаването на Бог“.
