VIII. Слова за познаването на Божието дело

284. Бог създаде човеците, постави ги на земята и оттогава постоянно ги води, по-късно ги спаси и послужи като принос за грях за човечеството, а в края Той все още трябва да завоюва човечеството, напълно да спаси хората и да възстанови първоначалното им подобие. Това е делото, с което Бог се занимава от началото до края — да възстанови първоначалния образ и подобие на човечеството. Бог ще установи Своето царство и ще възвърне първоначалното подобие на човешките същества, което ще рече, че Той отново ще възстанови властта Си на земята и сред всички сътворени същества. Хората изгубиха богобоязливото си сърце, както и функцията, която сътворените същества трябва да имат, след като бяха покварени от Сатана, — така се превърнаха във враг, който се бунтува срещу Бог. Тогава човечеството заживя под властта на Сатана, като беше подложено на манипулацията на Сатана; по този начин Бог нямаше как да работи сред Своите сътворени същества, и стана още по-неспособен да придобие тяхната боязън. Човеците бяха сътворени от Бог и трябва да Го почитат, но вместо това те Му обърнаха гръб и почитаха Сатана. В сърцата им Сатана стана техен идол. Така Бог изгуби Своята позиция в сърцата на хората, с други думи, изгуби се смисълът зад Неговото сътворение на човечеството. Следователно, за да върне смисъла зад Неговото сътворение на човечеството, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човеците и да ги освободи от покварения им нрав. За да Си отвоюва хората от Сатана, Той трябва да ги спаси от греха. Само така Бог може постепенно да възстанови първоначалното им подобие и функция, а накрая и царството Си. Пълното унищожение на тези бунтовни синове накрая ще бъде заради това да се позволи на хората да почитат по-добре Бог и да живеят по-добре на земята. Бог ще накара хората да Го почитат, защото Той е техният създател; тъй като желае да възвърне първоначалното предназначение на човечеството, Той ще го възстанови в неговата пълнота и неподправеност. Да се възцари отново означава човеците да Го почитат и да се подчиняват Нему; означава, че Бог ще накара хората да Му посветят живота си и че Неговата власт ще предизвика гибелта на враговете Му. Означава, че Бог ще направи така, щото всичко, свързано с Него, да бъде прието от всеки човек без съпротива и с неотслабваща убеденост. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е това, което Го почита, което Му се покорява напълно и което притежава Неговата слава. Ако Бог не спаси покварените хора, ще се изгуби смисълът на сътвореното от Него човечество; авторитетът Му сред хората ще се заличи и царството Му няма да може да съществува повече на земята. Не унищожи ли бунтуващите се срещу Него врагове, Той няма да достигне Своето пълно величие, нито ще успее да установи царството Си на земята. Това ще бъдат знаците за завършека на Божието дело и за Неговите велики постижения — напълно да унищожи проявилите непокорство човеци и да преведе в покоя онези, които е направил цялостни. След като възстанови първоначалното подобие на хората и те са в състояние да изпълняват съответния си дълг, придържат се към мястото си и се покоряват на всички Божии разпореждания, Бог ще е спечелил група хора на земята, които се прекланят пред Него, и при това ще е установил Своето царство на земята, която Го почита. Бог ще постигне вечна победа на земята, а дръзналите да Му се опълчат ще погинат завинаги. Това ще възстанови първоначалното Му намерение при сътворяването на човечеството; ще възстанови намерението Му за сътворението на всички неща и редом с това ще възстанови Неговата власт над земята, насред всички неща и сред враговете Му. Това ще бъдат символите на категоричната Му победа. Оттам насетне човечеството ще встъпи в покой и ще заживее живот, който е на правия път. Бог също ще встъпи във вечен покой ведно с човечеството и ще начене вечен живот, който ще сподели с хората. От земята ще са изчезнали нечистотията и непокорството, воплите ще са заглъхнали и всичко противоречащо на Бог на този свят ще е престанало да съществува. Ще останат само Бог и хората, които е дарил със спасение; ще остане само сътвореното от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

285. Целият Ми план за управление за период от шест хилядолетия се състои от три етапа или три епохи: Епохата на закона на началото, Епохата на благодатта (която е и Епохата на изкуплението) и Епохата на царството в последните дни. Моето дело в тези три епохи се различава по съдържание в зависимост от всяка от тях, но на всеки етап това дело се изпълнява според нуждите на човека или, по-точно казано, се извършва пропорционално на похватите, използвани от Сатана във войната, която водя срещу него. Целта е да победя Сатана, да разкрия Моята мъдрост и всемогъщество, да разоблича всички хитрости на Сатана и така да спася целия човешки род, който живее под негова власт. Целта Ми е да проявя Моята мъдрост и всемогъщество и да разкрия непоносимата мерзост на Сатана; дори нещо повече, Моята цел е да дам възможност на сътворените същества да различават доброто от злото, да знаят, че Аз съм Върховният владетел на всички неща, да виждат ясно, че Сатана е врагът на човечеството, изчадие, зло, и да им помогна да различават с пълна яснота доброто от злото, истината от лъжата, светостта от скверността, великото от безчестното. По този начин невежото човечество ще придобие способността да свидетелства за Мен, казвайки, че не Аз съм този, който го покварява, и че само Аз — Създателят — мога да спася човечеството, да даря хората с нещата, на които могат да се наслаждават; и те ще разберат, че Аз съм Върховният владетел на всички неща, а Сатана е само едно от съществата, които създадох и които по-късно Ме предадоха. Моят план за управление за период от шест хиляди години е разделен на три етапа, така че с Моето дело да постигна следното: да дам възможност на сътворените същества да свидетелстват за Мен, да разбират Моите намерения и да знаят, че Аз съм истината.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на Епохата на изкуплението)

286. Шестте хиляди години на делото на Божието управление са разделени на три етапа: Епоха на закона, Епоха на благодатта и Епоха на царството. И трите етапа на делото са в името на спасението на човечеството, т.е. за спасението на човечеството, което е било силно покварено от Сатана. В същото време обаче те са и за да може Бог да се бори със Сатана. По този начин, както делото на спасението е разделено на три етапа, така и битката със Сатана е разделена на три етапа и тези два аспекта на Божието дело се извършват едновременно. Всъщност битката със Сатана се води за спасението на човечеството и тъй като делото за спасението на човечеството не е нещо, което може да бъде успешно завършено в един етап, битката със Сатана също е разделена на фази и периоди, а войната със Сатана се води в съответствие с нуждите на човека и степента на покваряването му от Сатана. Може би във въображението си човек смята, че в тази битка Бог ще се опълчи срещу Сатана по същия начин, по който две армии се бият една срещу друга. Човешкият интелект е способен да си представи само това; тази идея е крайно неясна и нереалистична, но човекът вярва в нея. И понеже тук казвам, че начинът за спасение на човека е чрез битка със Сатана, човекът си представя, че именно така се води битката. Делото за спасението на човека преминава през три етапа, което означава, че битката със Сатана е разделена на три етапа, за да бъде победен Сатана веднъж завинаги. И все пак вътрешната истина за цялото дело на битката със Сатана е, че резултатите от него се постигат чрез няколко стъпки: даряване на благодат на човека, превръщане в жертва за греха на човека, опрощаване греховете на човека, завоюване на човека и неговото усъвършенстване. Всъщност битката със Сатана не е подемането на война срещу Сатана, а по-скоро свидетелстването за Бог чрез спасението на човека, работата за живота на човека и промяната на неговия нрав, с които да победи Сатана. Сатана се побеждава чрез промяна на покварения нрав на човека. Когато Сатана бъде победен, т.е. когато човекът бъде напълно спасен, тогава униженият Сатана ще бъде напълно вързан и по този начин човекът ще бъде напълно спасен. Така че същността на спасението на човека е войната срещу Сатана и тази война се отразява преди всичко в спасението на човека. Етапът на последните дни, в който човекът трябва да бъде завоюван, е последният етап в битката със Сатана, а също така е делото на пълното спасение на човека от властта на Сатана. Вътрешният смисъл на завоюването на човека е завръщането на въплъщението на Сатана — човекът, който е бил покварен от Сатана — при Създателя след завоюването му, при което човекът ще се опълчи на Сатана и напълно ще се върне при Бог. По този начин човекът ще бъде напълно спасен. Следователно делото на завоюването е последното дело в битката срещу Сатана и последният етап от Божието управление в името на победата над Сатана. Без това дело пълното спасение на човека по същество би било невъзможно, както и пълното поражение на Сатана би било невъзможно и човечеството никога не би могло да влезе в красивото място на своята крайна цел или да се освободи от влиянието на Сатана. Следователно делото за спасението на човека не може да приключи, преди да приключи битката със Сатана, тъй като същността на Божието управление е в името на спасението на човечеството. Първите хора бяха в ръцете на Бог, но поради изкушението и покварата от Сатана човекът беше вързан от Сатана и попадна в лапите на злото. Така, в делото на Божието управление, Сатана става този, който трябва да бъде победен. Тъй като Сатана е завладял човека и тъй като човекът е капиталът, който Бог използва при осъществяването на цялото Си управление, за да бъде спасен човекът, той трябва да бъде изтръгнат от лапите на Сатана, т.е. да бъде върнат от сатанинския плен. По този начин Сатана трябва да бъде победен чрез промяна в стария нрав на човека и възстановяване на първоначалния човешки разум. По този начин плененото човешко същество може да бъде изтръгнато от лапите на Сатана. Ако човекът бъде освободен от влиянието и оковите на Сатана, Сатана ще бъде посрамен, човекът окончателно ще бъде върнат и Сатана ще бъде победен. И тъй като човекът ще бъде освободен изпод тъмното влияние на Сатана, той ще бъде плячката на цялата тази битка, а Сатана ще бъде обектът, който ще бъде наказан, след като битката приключи, след което цялото дело на човешкото спасение ще бъде завършено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

287. Бог е Началото и Краят; Той Самият е Този, който поставя началото на Своето дело, и следователно Той Самият трябва да завърши предишната епоха. Това е доказателството, че Той е победил Сатана и е победил света, Всеки път, когато Той Самият работи сред хората, това е началото на нова битка. Без началото на ново дело естествено няма да има край на старото. И ако старото все още не е приключило, това доказва, че битката със Сатана все още не е приключила. Единствено ако Сам Бог дойде и извърши ново дело сред човечеството, човекът може да бъде напълно освободен от властта на Сатана и да намери нов живот и ново начало. В противен случай човекът винаги ще живее в същата стара епоха и под предишното влияние на Сатана. С всяка епоха под Божието ръководство човекът се освобождава частично и така той напредва с Божието дело към нова епоха. Божията победа е победа за всички, които Го следват. Ако на сътворения човек бъде възложено да завърши епохата, тогава — независимо дали от гледна точка на човека или на Сатана — това не би било нищо повече от акт на противопоставяне, предателство към Бог, но в никакъв случай акт на покорство към Него, и по този начин трудът на човека би послужил в ръцете на Сатана. Сатана ще бъде напълно убеден, само ако човекът се покорява на Бог и Го следва в епохата, която Сам Бог е започнал — защото това е дългът на сътворените същества. Ето защо ви казвам: трябва само да сте покорни и да следвате. Нищо повече не се изисква от вас. Именно това се има предвид под факта, че всеки трябва да изпълни своя дълг и цел. Бог върши Своето дело и не се нуждае от човек, който да го върши вместо Него, а и Той Самият не участва в делото на сътворените същества. Човекът изпълнява собствения си дълг и не се намесва в Божието дело. Ето какво е истинското покорство и доказателството, че Сатана е победен. След като е въвел нова епоха, Самият Бог вече не идва да върши делото Си сред хората. Едва тогава човекът официално навлиза в новата епоха, за да изпълни своя дълг и задачата си като сътворено същество. Това са принципите, според които Бог работи и които никой не може да престъпи. Само изпълнението на делото по този начин е разумно и смислено. Божието дело е извършено от самия Бог. Той е Този, който привежда Своето дело в действие, и Той е този, който го завършва. Той е Този, който планира делото, и Той е Този, който го ръководи, и освен това Той е Този, който го осъществява. Това съответства на казаното в Библията: „Аз съм началото и краят; Аз съм сеячът и Аз съм жътварят“. Цялото това дело, което се отнася до Божието управление, се извършва от Самия Бог. Той е Върховният владетел на шестхилядолетния план на управлението. Никой не може да извърши делото Му вместо Него или да доведе делото Му докрай, защото Той е Този, който държи всичко в ръката Си. Тъй като Бог създаде света, Той ще поведе целия свят към живот в Неговата светлина и безспорно ще завърши цялата епоха, като по този начин ще изпълни целия Си план!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (1))

288. Делото на целия Божи план за управление се извършва лично от Самия Бог. Първият етап — сътворението на света — беше осъществен лично от Самия Бог, а ако не беше така, никой нямаше да може да създаде човечеството; вторият етап беше изкуплението на цялото човечество и също бе осъществен лично от Самия Бог; за третия етап е излишно да се говори: още по-необходимо е цялото Божие дело да бъде завършено от Самия Бог. Делото на изкуплението, завоюването, придобиването и усъвършенстването на цялото човечество се извършва лично от Самия Бог. Ако Той не вършеше лично това дело, човекът не би могъл да бъде представител на Неговата личност и да върши Неговото дело. За да победи Сатана, да спечели човечеството и да предостави на човека нормален живот на земята, Той лично ръководи човека и лично работи сред хората; заради целия Си план за управление, заради цялото Си дело, Той трябва лично да го върши. Ако човек вярва само в това, че Бог е дошъл, за да може хората да Го видят, за да ги направи щастливи, тогава тези вярвания нямат никаква стойност, никакво значение. Човешкото разбиране е твърде повърхностно! Бог може да извърши това дело изцяло и напълно само като го извърши Сам. Ако човекът трябваше да свърши тази работа, той не би могъл да замести Бог. Тъй като не притежава Божията идентичност или Неговата същност, той е неспособен да извърши Божието дело и дори човекът да извърши това дело, то няма да има никакъв ефект. Първият път, когато Бог стана плът, беше заради изкуплението, за да изкупи цялото човечество от греха, за да направи човека способен да се пречисти и да му бъдат опростени греховете. Делото на завоюването също се извършва лично от Бог сред хората. Ако на този етап Бог само изричаше пророчества, тогава можеше да се намери пророк или някой надарен, който да заеме Неговото място; ако се произнасяха само пророчества, тогава човек можеше да замести Бог. Но ако човекът се опита лично да върши делото на Самия Бог и се опита да обработва живота на човека, би било невъзможно той да извърши това дело. То трябва да се извърши лично от Самия Бог: Бог трябва лично да стане плът, за да извърши това дело. Ако в Епохата на словото се произнасяха само пророчества, щеше да се намери пророк Исая или Илия, който да извърши това дело, и нямаше да има нужда Самият Бог да го върши лично. Но тъй като делото, извършено през този етап, не е само изричането на пророчества и тъй като е много важно делото на думите да бъде използвано за завоюването на човека и победата над Сатана, това дело не може да бъде извършено от човек, а трябва да бъде извършено лично от Самия Бог. В Епохата на закона Йехова извърши част от Своето дело, след което изрече някои думи и извърши някои дела чрез пророците. Това е така, защото човекът можеше да замени Йехова в делото Му, а пророците можеха да предсказват неща и да тълкуват някои сънища от Негово име. Делото, извършено в началото, не беше дело на пряка промяна на човешкия нрав и не беше свързано с греха на човека, а от човека се изискваше само да спазва закона. Така че Йехова не стана плът и не се откри на човека; вместо това Той говореше директно на Мойсей и на други, накара ги да говорят и да работят от Негово име, както и да работят директно сред човечеството. Първият етап от Божието дело беше ръководството на човека. Това беше началото на битката срещу Сатана, но тя все още не беше започнала официално. Официалната война срещу Сатана започна с първото въплъщение на Бог и продължи чак до днес. Първата битка от тази война беше, когато въплътеният Бог бе прикован на кръста. Разпъването на кръста на въплътения Бог победи Сатана и това беше първият успешен етап от войната. Когато въплътеният Бог започна да обработва пряко живота на човека, това беше официалното начало на делото по възвръщането на човека и тъй като това беше дело на промяна на стария нрав на човека, то беше дело на битка срещу Сатана. Етапът на делото, извършено от Йехова в началото, беше само ръководството на човешкия живот на земята. Това беше началото на Божието дело и макар че все още не включваше никаква битка или някакво голямо дело, то положи основите на предстоящата битка. По-късно, вторият етап на делото през Епохата на благодатта включваше промяна на стария нрав на човека, което означава, че Самият Бог изкова живота на човека. Това трябваше да се извърши лично от Бог: необходимо беше Бог лично да стане плът. Ако Той не бе станал плът, никой нямаше да може да Го замести в този етап от делото, тъй като то представляваше дело, свързано с директна борба срещу Сатана. Ако човек беше предприел това дело вместо Бог, то когато човекът се изправи срещу Сатана, Сатана нямаше да му се подчини и щеше да е невъзможно човекът да го победи. Трябваше въплътеният Бог да дойде, за да го победи, защото същността на въплътения Бог все пак е Бог, Той все пак е животът на човека и все пак е Създателят; каквото и да се случи, Неговата идентичност и същност няма да се променят. И така, Той прие плът и извърши делото, за да подчини напълно Сатана. През етапа на делото от последните дни, ако човекът трябваше да извърши това дело и да изрече думите директно, той щеше да се окаже неспособен да ги изрече, а ако беше изречено пророчество, това пророчество нямаше да може да завоюва човека. Приемайки плът, Бог идва, за да победи Сатана и напълно да го подчини. Когато Той напълно победи Сатана, напълно завоюва човека и напълно го спечели, този етап от делото ще бъде завършен и ще бъде постигнат успех. В Божието управление човек не може да замести Бог. В частност, още по-необходимо е делото по ръководене на епохата и започването на ново дело да се извършат лично от Самия Бог. Предоставянето на откровения и пророчества на хората може да бъде извършено от човек, но ако става дума за дело, което трябва да бъде извършено лично от Бог, за дело, свързано с битката между Самия Бог и Сатана, тогава това дело не може да бъде извършено от човек. По време на първия етап от делото, когато нямаше битка със Сатана, Йехова лично поведе народа на Израил, като използваше пророчествата, изречени от пророците. След това, вторият етап от делото беше битката със Сатана и Бог лично стана плът и влезе в плът, за да извърши делото. Всичко, което се отнася до битката със Сатана, се отнася и до въплъщението на Бог, което означава, че човек не може да води тази битка. Ако човекът трябваше да се бие, той не би бил в състояние да победи Сатана. Откъде би взел сили да се бори срещу Сатана, когато все още е под неговата власт? Човекът е по средата: ако клониш към Сатана, принадлежиш на Сатана, но ако угаждаш на Бог, принадлежиш на Бог. Ако човек се опита да действа в делото на тази битка вместо Бог, би ли могъл да се справи? Ако се беше опитал, нямаше ли да е загинал отдавна? Нямаше ли отдавна да е слязъл в преизподнята? Така че човекът е неспособен да заеме мястото на Бог в Неговото дело, с други думи, човекът не притежава същността на Бог и ако ти започнеш битка със Сатана, няма да можеш да го победиш. Човекът може да върши само определена работа; той може да победи някои хора, но не може да замени Бог в делото на Самия Бог. Как би могъл човек да води битка със Сатана? Сатана ще те плени още преди да си започнал да правиш каквото и да било. Само когато Самият Бог влезе в битка със Сатана и човекът Го последва и се покори на Бог на тази основа, тогава човекът може да бъде спечелен от Бог и да се освободи от оковите на Сатана. Това, което човек може да постигне със своята мъдрост и способности, е твърде ограничено; той не е в състояние да направи човека цялостен, да го направлява, а още по-малко да победи Сатана. Човешкият интелект и мъдрост не могат да предотвратят изпълнението на коварните планове на Сатана, така че как би могъл човек да влезе в битка с него?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

289. С настъпването и приключването на различните епохи цялото дело, извършвано в продължение на шест хиляди години, постепенно се е променяло според ситуацията в света и тенденциите на развитие на човечеството като цяло. Делото на управлението се е променило постепенно в съответствие с това. Не всичко е било планирано от началото на сътворението. Преди сътворението на света или много скоро след това Йехова все още не беше планирал първия етап от делото, този на закона, втория етап от делото, този на благодатта, нито третия етап от делото, този на завоеванието, през който Той първо щял да започне с някои от потомците на Моав и така да завоюва цялата вселена. След като сътвори света, Той никога не изрече тези думи, нито пък ги изрече след Моав. Всъщност преди Лот Той никога не ги е изричал. Цялото Божие дело се извършва спонтанно. Точно така се е развило цялото Му шестхилядолетно дело на управление. Преди сътворението на света Той въобще не е съставял такъв план под формата на „обобщена схема за развитието на човечеството“. В Своето дело Бог изразява какво е Той директно. Не напряга ума Си, за да формулира план. Разбира се, доста пророци са изрекли много пророчества, но въпреки това не може да се каже, че Божието дело винаги е било прецизно планирано. Тези пророчества са възниквали според Божието дело по онова време. Всички дела, които Той извършва, са най-актуалните. Извършва ги в съответствие с развитието на всяка епоха и спрямо това как се променят нещата. За Него извършването на делото е подобно на избирането на лекарството спрямо болестта. Докато изпълнява делото Си, Той наблюдава и го продължава според Своите наблюдения. Във всеки етап от Своето дело Бог може да изрази изобилната Си мъдрост и могъщество. Той разкрива Своята изобилна мъдрост и власт според делото във всяка конкретна епоха и позволява на всички хора, възвърнати от Него през тази епоха, да видят целия Му нрав. Той задоволява нуждите на хората в съответствие с делото, което трябва да се извърши във всяка епоха, и върши каквото дело трябва да свърши. Той осигурява на хората това, от което се нуждаят, в зависимост от степента, до която Сатана ги е покварил. […] Нито едно от Божиите дела сред хората не е било предварително подготвено при сътворението на света. По-скоро развитието на нещата позволява на Бог да извършва Своето дело сред човечеството стъпка по стъпка и по по-реалистичен и практичен начин. Например, Бог Йехова не създаде змията, за да изкуши жената. Това не беше Неговият конкретен план, нито беше нещо, което Той умишлено бе предопределил. Може да се каже, че това беше неочаквано събитие. И именно поради това Йехова изгони Адам и Ева от Едемската градина и се закле никога повече да не създава хора. Въпреки това хората откриват Божията мъдрост само въз основа на това. Точно както казах по-рано: „Аз проявявам мъдростта Си въз основа на заговорите на Сатана“. Независимо колко покварени стават хората или как змията ги изкушава, Йехова е все така мъдър. Затова, откакто сътвори света, Той се е заел с ново дело, и нито един от етапите не е повторен. Сатана непрекъснато задейства интриги, човечеството постоянно е покварявано от Сатана, а Бог Йехова непрестанно извършва Своето мъдро дело. Откакто сътвори света, Той никога не се е провалял, нито е спирал да върши делото Си. След като хората бяха покварени от Сатана, Той продължи да работи сред тях, за да победи врага, който беше източник на тяхната поквара. Тази битка бушува от самото начало и ще продължи до края на света. Извършвайки толкова много работа, Бог Йехова не само позволи на хората, които са били покварени от Сатана, да получат Неговото велико спасение, но и им позволи да видят мъдростта, всемогъществото и властта Му. Освен това накрая Той ще им позволи да видят Неговия праведен нрав, който се изразява в наказване на злите и възнаграждаване на добрите. Той се бори със Сатана до ден днешен и никога не е бил побеждаван. Това е, защото Той е мъдър Бог и проявява мъдростта Си въз основа на заговорите на Сатана. Ето защо Бог не само е покорил всичко на небето на властта Си, но и всичко на земята обитава под столчето Му за крака, а не на последно място, налага на злите, които посягат на човеците и ги тормозят, да попаднат под Неговото наказание. Резултатите от всички тези дела са постигнати благодарение на Неговата мъдрост. Той никога не е разкривал мъдростта Си преди съществуването на човечеството, защото нямаше врагове на небето, на земята или където и да е в цялата вселена и нямаше тъмни сили, нападащи всичко сред природата. След като архангелът Сатана Го предаде, Той сътвори човеците на земята и именно заради тях, както бе редно, започна Своята хилядолетна война с архангела — война, която става все по-разгорещена с всеки следващ етап. Неговото всемогъщество и мъдрост присъстват във всеки от тези етапи. Едва тогава всяко творение на небето и на земята вижда Божията мъдрост, всемогъщество, и по-специално Божията практичност. До ден днешен Той продължава да извършва делото Си по същия съответстващ на практическия начин. И докато извършва делото Си, Той разкрива също така Своята мъдрост и всемогъщество и ви позволява да видите действителността на всеки етап от делото, да разберете Божието всемогъщество и дори да осъзнаете ясното обяснение за Божията практичност.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни)

290. Делото на Светия Дух винаги се извършва спонтанно. Той може да планира делото Си по всяко време и да го извърши по всяко време. Защо винаги казвам, че делото на Светия Дух е свързано с реалността и че винаги е ново, никога старо, и винаги изключително актуално? Делото Му не е било предварително планирано, когато светът беше сътворен. Изобщо не беше така! Всяка стъпка от делото постига своя подходящ ефект за съответното време и стъпките не се прекъсват една друга. Много често плановете, които си правиш, просто не съответстват на най-новото дело на Светия Дух. Делото Му не е толкова просто, колкото си мислят хората, нито е толкова сложно, колкото си го представят — то се състои в това да осигурява на хората по всяко време и на всяко място това, от което се нуждаят в конкретния момент. Никой не е по-наясно за същността на хората от Него и точно поради тази причина нищо не може да отговори на реалистичните нужди на хората така добре, както Неговото дело. Затова от човешка гледна точка изглежда, че делото Му е било планирано няколко хилядолетия предварително. Докато извършва делото Си сред вас сега, Той през цялото време действа и говори, наблюдавайки състоянията, в които се намирате, разполага с точните думи, които да изрече, когато вижда всяко едно състояние, и ги казва на хората, които се нуждаят от тях. Да вземем първата стъпка от Неговото дело: времето на наказанието. След това Бог извърши делото Си въз основа на проявите на хората — тяхното непокорство, положителните и отрицателните състояния, в които изпадаха, както и най-низкия предел, до който падаха, когато тези отрицателни състояния достигнеха определен момент. Той следеше тези неща, за да постигне много по-добър резултат от делото Си. Тоест, Той извършва Своето устойчиво дело сред хората въз основа на текущото им състояние във всеки един момент. Предприема всяка стъпка от делото Си според актуалното състояние на хората. Всички сътворени същества са в Неговите ръце. Как би могъл да не ги познава? Бог предприема следващата стъпка от делото Си, което трябва да бъде извършено, навсякъде и по всяко време и в съответствие със състоянията на хората. Това дело няма как да е било планирано преди хиляди години; това е човешка представа! Той извършва делото Си, докато наблюдава въздействията от него, и делото Му непрекъснато се задълбочава и се развива. Всеки път, след като наблюдава резултатите от делото Си, Той изпълнява следващата стъпка от него. Той използва много способи, за да направи прехода плавен и новото Му дело да стане видимо за хората с течение на времето. Този начин на действие може да задоволи нуждите на хората, защото Бог познава човеците твърде добре. Ето как Той извършва Своето дело от небето. Въплътеният Бог също върши Своето дело по този начин, като предприема стъпки и действа сред хората според действителните обстоятелства. Нито едно от делата Му не е било подготвено преди сътворението на света, нито е било щателно планирано предварително. Две хиляди години след сътворението на света Йехова видя, че човечеството е станало толкова покварено, че използва устата на пророк Исая, за да предскаже, че след края на Епохата на закона Йехова ще извърши Своето дело за изкупление на човечеството в Епохата на благодатта. Това беше планът на Йехова, разбира се, но този план също беше съставен според обстоятелствата, които Той наблюдаваше по това време. Със сигурност не го е измислил веднага, след като създаде Адам. Исая просто изрече пророчество, но Йехова не беше подготвил това дело предварително през Епохата на закона. Всъщност Той започна да го изпълнява в началото на Епохата на благодатта, когато пратеникът се яви в съня на Йосиф, за да го просвети с посланието, че Бог ще стане плът, и едва тогава започна делото Му на въплъщение. Бог не беше се подготвил, както хората си представят, за Своето дело на въплъщението веднага след сътворението на света. Това беше решено единствено въз основа на степента, до която човечеството се беше развило, и състоянието на Неговата война срещу Сатана.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни)

291. Цялото управление на Бог е разделено на три етапа и във всеки етап към човека се поставят подобаващи изисквания. Освен това с минаването и напредването на епохите Божиите изисквания към цялото човечество стават все по-високи. Така стъпка по стъпка, това дело на Божието управление достига своята кулминация, докато човекът види факта на „явяването на Словото в плът“ и по този начин изискванията към човека, както и към свидетелството, което се изисква от човека, стават още по-високи. Колкото по-истински способен на сътрудничество с Бог е човекът, толкова повече Бог се прославя. Сътрудничеството на човека е свидетелството, което той трябва да даде, а свидетелството, което той дава, е човешката практика. Следователно дали Божието дело може да постигне необходимия резултат и дали може да има истинско свидетелство, е нещо, което е неразривно свързано със сътрудничеството и свидетелството на човека. Когато делото бъде завършено, т.е. когато цялото Божие управление приключи, от човека ще се изисква да даде по-висше свидетелство, а когато Божието дело завърши, практиката и навлизането на човека ще достигнат своя зенит. В миналото от човека се е изисквало да спазва закона и заповедите, както и да бъде търпелив и смирен. Днес изискванията към човека са да се покорява на всичко, подредено от Бог, да притежава върховна любов към Бог и накрая от него се изисква да продължава да обича Бог и насред несгоди. Тези три етапа са изискванията, които Бог поставя на човека, стъпка по стъпка, по време на цялото Свое управление. Всеки етап от Божието дело е по-задълбочен от предишния и на всеки етап изискванията към човека са по-високи от предишния, като по този начин постепенно се оформя цялото Божие управление. Именно защото изискванията към човека стават по-високи, човешкият нрав все повече се доближава до стандартите, изисквани от Бог, и едва тогава цялото човечество започва постепенно да се отдалечава от влиянието на Сатана, докато — след пълното завършване на Божието дело — цялото човечество не бъде спасено от влиянието на Сатана. Когато това време настъпи, Божието дело ще е достигнало своя край и сътрудничеството на човека с Бог за постигане на промени в неговия нрав ще бъде прекратено: цялото човечество ще живее в Божията светлина и от този момент нататък няма да има бунт или противопоставяне на Бог. Бог също така няма да предявява никакви изисквания към човека и ще има по-хармонично сътрудничество между човека и Бог, такова, което ще бъде съвместен живот на човека и Бог, живот, който идва, след като Божието управление е напълно приключило и след като Бог напълно е спасил човека от лапите на Сатана. Тези, които не могат да следват плътно стъпките на Бог, не могат да постигнат такъв живот. Те ще се спуснат в тъмнината, където ще плачат и ще скърцат със зъби; те са хора, които вярват в Бог, но не Го следват, които вярват в Бог, но не се покоряват на всичките Му дела. Тъй като човекът вярва в Бог, той трябва да следва плътно всяка една от стъпките на Бог; той трябва да „следва Агнеца, където и да отиде“. Само те са хората, които наистина търсят истинския път, само те познават делото на Светия Дух. Хората, които упорито се придържат към думи и доктрини, са онези, които са били отстранени чрез делото на Светия Дух. Във всеки период от време Бог ще започва ново дело и във всеки период ще има ново начало сред хората. Ако човек се придържа само към истините, че „Йехова е Бог“ и „Исус е Христос“, които са истини, всяка от които е валидна само за една епоха, тогава човек никога няма да бъде в крак с делото на Светия Дух и никога няма да може да придобие делото на Светия Дух.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

292. Самият Бог идва, за да започне епохата, и Самият Бог идва, за да доведе епохата до край. Човекът е неспособен да извърши делото по започване или завършване на епохата. Ако след идването Си Исус не беше довел до край делото на Йехова, това би било доказателство, че Той е просто човек и не е способен да представлява Бог. Тъкмо защото Исус дошъл и завършил делото на Йехова, продължил делото на Йехова и освен това извършил Своето собствено дело, едно ново дело, доказва, че това била нова епоха и че Исус бил Самият Бог. Те извършили два ясно разграничими етапа на делото. Единият етап протичал в храма, а другият — извън храма. Единият етап бил да насочи живота на човека в съответствие със закона, а другият — да принесе жертва за грях. Тези два етапа на делото се различавали значително; това отделя новата епоха от старата и е напълно правилно да се каже, че това са две различни епохи. Мястото на Тяхното дело било различно, съдържанието на Тяхното дело било различно, целта на Тяхното дело била различна. В такъв случай те могат да бъдат разделени на две епохи: Нов и Стар Завет, тоест нова и стара епоха. Когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма, което доказва, че епохата на Йехова е приключила. Той не отишъл в храма, защото делото на Йехова в храма било завършено и нямало нужда да се върши отново, а да се върши отново би означавало да се повтори. Само като напуснел храма, предприемайки ново дело и започвайки ново пътуване извън храма, Той можел да доведе Божието дело до неговата връхна точка. Ако Той не бил напуснал храма, за да извърши Своето дело, Божието дело щяло да остане в застой върху основите на храма и нямало да настъпи нова промяна. Затова, когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма и не извършил Своето дело в храма. Той вършил делото Си извън храма и като водил учениците Си, бил свободен да върши Своето дело. Излизането на Бог от храма, за да върши делото Си, означавало, че Бог има нов план. Неговото дело трябвало да се извършва извън храма и това трябвало да бъде ново дело, чието естество нямало да бъде ограничено. Идването на Исус сложило край на делото на Йехова през старозаветната епоха. Въпреки че Те били наречени с две различни имена, един и същ Дух извършил двата етапа на делото, а извършеното дело било непрекъснато. Тъй като името било различно и съдържанието на делото било различно, възрастта е била различна. Когато дошъл Йехова, това била епохата на Йехова, а когато дошъл Исус, това била епохата на Исус. Ето защо с всяко идване Бог се нарича с едно име, то представлява една епоха и започва нов път. И на всеки нов път Той приема ново име, което показва, че Бог е винаги нов и никога стар и че Неговото дело непрекъснато напредва. Историята винаги се движи напред и Божието дело също винаги се движи напред. За да може Неговият шестхилядолетен план за управление да достигне своя край, Божието дело трябва да продължи да се движи напред. Всеки ден Бог трябва да върши ново дело, всяка година Той трябва да върши ново дело; Той трябва да постави началото на нови пътища, на нови епохи, да започне по-ново и по-голямо дело и заедно с това носи нови имена и ново дело. Всяка минута Божият Дух върши ново дело и никога не се придържа към старите методи или правила. Неговото дело също така никога не спира, а се извършва във всеки един момент. […] От делото на Йехова до делото на Исус и от Неговото дело — до делото на сегашния етап — тези три етапа в един непрекъснат процес обхващат цялата ширина на Божието управление и всички те са дело на един Дух. От сътворението на света Бог винаги е действал, управлявайки човечеството. Той е Началото и Краят, Той е Първият и Последният, Той е Този, Който започва дадена епоха, и Този, Който довежда дадена епоха до край. Тези три етапа на работа в различни епохи и места несъмнено са дело на един Дух. Всички, които разделят тези три етапа, се противопоставят на Бог. Сега трябва да разбереш, че цялото дело, от първия етап до наши дни, е дело на един Бог, дело на един Дух. И в това не може да има никакво съмнение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

293. Когато Господ Исус дойде, Той използваше практическите Си действия, за да каже на хората, че Бог е напуснал Епохата на закона и е започнал ново дело, и че това ново дело не изисква да се спазва съботата. Излизането на Бог от ограниченията на съботния ден беше само предвкусване на новото Му дело; истинското и велико дело тепърва предстоеше. Когато Господ Исус започна Своето дело, Той вече беше оставил зад гърба Си „оковите“ на Епохата на закона и беше преодолял правилата и принципите на онази епоха. В Него нямаше и следа от каквото и да е, свързано със закона; Той се беше отървал от него напълно и вече не го спазваше, от човечеството също вече не изискваше да го спазва. И тъй, тук виждаш, че Господ Исус мина през житните ниви в събота и че Господ не почиваше; Той работеше навън, а не си почиваше. Тази Негова постъпка противоречеше на представите на хората и им съобщи, че Той вече не живее под закона и че е оставил ограниченията на съботата, и се яви пред хората и сред тях в нов образ, с нов начин на работа. Тази Негова постъпка подсказа на хората, че Той е донесъл със Себе Си ново дело, дело, което започна с излизането от закона и излизането от съботата. Когато Бог извършваше Своето ново дело, Той вече не се придържаше към миналото и вече не се занимаваше с правилата на Епохата на закона. Нито се влияеше от делото Си от предишната епоха, а вместо това работеше в събота, точно както и всеки друг ден, а когато учениците Му бяха гладни в събота, те можеха да откъснат житни класове, за да ядат. Всичко това беше съвсем нормално в Божиите очи. За Бог е допустимо да има ново начало за голяма част от новото дело, което Той иска да извърши, и за новите слова, които иска да каже. Когато започва нещо ново, Той нито споменава предишното Си дело, нито продължава да го изпълнява. Тъй като Бог има Свои принципи в делото Си, когато Той иска да започне ново дело, то е, когато иска да доведе човечеството в нов етап от Своето дело и време, когато Неговото дело ще навлезе в по-висша фаза. Ако хората продължават да действат според старите догми или правила или продължават да се придържат твърдо към тях, Той няма да си спомни за това, нито ще го одобри. Това е така, защото Той вече е започнал ново дело и е навлязъл в нова фаза на Своето дело. Когато започва ново дело, Той се явява на човечеството в съвсем нов образ, от съвсем нов ъгъл и по съвсем нов начин, за да могат хората да видят различни страни на Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява. Това е една от целите Му в Неговото ново дело. Бог не се вкопчва в старите неща и не върви по добре утъпкания път; когато Той работи и говори, Той не е такъв, какъвто хората си представят, да забранява това и онова. При Бог всичко е волно и освободено и няма забрана, няма ограничения — това, което Той носи на човечеството, е все волност и освобождаване. Той е жив Бог, Бог, Който съществува истински, наистина съществува. Той не е марионетка или глинена фигура и е съвсем различен от идолите, които хората пазят и почитат. Той е жив и енергичен, а словата и делата Му носят на човечеството само живот и светлина, волност и освобождаване, защото Той държи истината, живота и пътя и извършва цялото дело, което има намерение да извърши, без да е възпиран от нищо. Каквото и да казват хората, както и да виждат или оценяват Неговото ново дело, Той ще извърши делото, което има намерение да извърши, без притеснения. Той няма да се тревожи за ничии представи, нито за това, че някой сочи с пръст Неговото дело и Неговите слова, нито дори за силното противопоставяне и съпротивата на хората срещу новото Му дело. За никого сред сътворените същества не е възможно да използва човешкия разум или човешкото въображение, знание или морал, за да измерва или съди това, което Бог върши, да злепоставя, смущава или саботира Неговото дело. В Неговото дело и в това, което Той върши, няма забрани; то няма да бъде възпирано от човек, събитие или предмет, нито ще бъде смущавано от враждебни сили. Що се отнася до новото Му дело, Той е вечно победоносен Цар и всички враждебни сили и всички ереси и заблуди на човечеството са стъпкани под стола за краката Му. Който и нов етап от делото Си да извършва Той, то със сигурност ще бъде развито и разпространено сред човечеството и със сигурност ще се извършва безпрепятствено и ще постигне пълен успех в цялата вселена. Това е Божието всемогъщество и мъдрост, Неговата власт и сила.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

294. Бог изрича думите Си и извършва делата Си според различните епохи, и в различните епохи Той изрича различни думи. Бог не се подчинява на правила, не повтаря едни и същи дела, нито изпитва носталгия към нещата от миналото: Той е Бог, който винаги е нов и никога стар и всеки ден изрича нови думи. Ти трябва да спазваш това, което трябва да се спазва днес — това е отговорността и задължението на човека. От решаващо значение е практиката да бъде съсредоточена около светлината и думите на Бог в наши дни. Бог не се подчинява на правила и може да говори от много различни гледни точки, за да разясни Своята мъдрост и всемогъщество. Няма значение дали говори от гледната точка на Духа или на човека, или на третото лице — Бог винаги е Бог и ти не можеш да заявиш, че Той не е Бог, защото говори от гледна точка на човека. В резултат на различните гледни точки, от които Бог говори, в някои хора са възникнали определени представи. Такива хора нямат познание за Бог и те нямат познание за Неговото дело. Ако Бог винаги говореше от една гледна точка, нямаше ли човекът да установи правила относно Бог? Може ли Бог да позволи на човека да действа така? Независимо от каква гледна точка говори Бог, Той има причини да го прави. Ако Бог винаги говореше от гледната точка на Духа, ти щеше ли да имаш досег с Него? Затова понякога Той говори в трето лице, за да ти предаде словото Си и да те напътства към реалността. Всичко, което Бог прави, е подходящо. Накратко, всичко е дело на Бог и ти не трябва да се съмняваш в това. Той е Бог и следователно, независимо от каква гледна точка говори, Той винаги ще бъде Бог. Това е неизменна истина. По какъвто и начин да действа, Той все още е Бог и Неговата същност няма да се промени! Петър толкова много обичаше Бог и беше човек, който беше в съответствие с Божиите намерения, но Бог не го припозна като Господ или Христос, тъй като същността на едно същество е такава, каквато е и никога не може да се промени. В Своето дело Бог не се подчинява на правила, а използва различни методи, за да направи делото Си ефективно и да задълбочи познанието на човека за Себе Си. Всеки Негов метод на работа помага на човека да Го опознае и е с цел да направи човека съвършен. Независимо кой метод на работа използва Той, всеки е с цел да изгради човека и да го направи съвършен. Въпреки че един от методите Му на работа може да е продължил много дълго време, това е с цел да кали вярата на човека в Него. Така че в сърцето ви не трябва да има никакво съмнение. Всичко това са стъпки на Божието дело и вие трябва да им се покорявате.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се постига чрез Божието слово)

295. В последните дни Бог се въплъти главно за да говори думите Си, да обясни всичко необходимо за живота на човека, да посочи онова, в което човекът трябва да навлезе, да покаже на човека Божиите дела и мъдростта, всемогъществото и удивителността на Бог. Чрез многото начини, по които Бог говори, човек вижда върховенството на Бог, величието на Бог и освен това смирението и скритостта на Бог. Човек вижда, че Бог е върховен, но е смирен и скрит и може да стане най-малкият от всички. Някои от Неговите слова са изговорени директно от гледната точка на Духа, някои директно от гледната точка на човека, а някои от гледната точка на трето лице. От това става ясно, че начините, по които Бог работи, са изключително разнообразни и именно чрез думите Той дава възможност на човека да види това. Божието дело в последните дни е както нормално, така и практическо и по този начин хората от последните дни са подложени на най-голямото от всички изпитания. Поради това, че Бог е нормален и практичен, всички са подложени на такива изпитания. Човекът е стигнал до изпитанията на Бог, защото Бог е нормален и практичен. В епохата на Исус не е имало представи или изпитания. Тъй като по-голямата част от делото, извършено от Исус, е съответствало на човешките представи, хората са Го следвали и не са имали представи за Него. Днешните изпитания са най-големите, пред които някога човек се е изправял, и когато се казва, че тези хора са излезли от голямата скръб, това е скръбта, за която става въпрос. Днес Бог говори, за да породи вяра, любов, приемане на страданието и покорството в тези хора. Думите на въплътения Бог от последните дни са изговорени в съответствие с природата същност на човека, поведението на човека и това, в което човек трябва да навлезе днес. Неговите слова са както практически, така и нормални. Той не говори за утрешния ден, нито пък гледа назад към вчерашния. Той говори само за това, в което трябва да се навлезе, да се приложи на практика и да се разбере днес. Ако в днешно време се появи човек, който може да показва знамения и чудеса, да изгонва демони, да изцерява болните и да върши много чудеса, и ако този човек твърди, че е Исус, който е дошъл, то тогава той би бил измамник, изпратен от нечисти духове, които имитират Исус. Запомнете това! Бог не повтаря едно и също дело. Исусовият етап от делото е вече завършен и Бог повече никога няма да повтори този етап от делото. Делото на Бог е несъвместимо с представите на човека. Например Старият Завет предрича идването на Месия и резултатът от това пророчество е идването на Исус. След като това вече се е случило, няма да е редно друг Месия да идва отново. Исус вече веднъж дойде и няма да е редно да дойде отново. За всяка епоха има по едно име и във всяко име се съдържат характеристиките на епохата. В човешките представи Бог винаги трябва да показва знамения и чудеса, винаги трябва да изцерява болните и да изгонва демони, винаги трябва да бъде точно като Исус. Този път обаче Бог изобщо не е такъв. Ако в последните дни Бог все още показва знамения и чудеса, все още изгонва демони и изцерява болни — ако върши точно същото, което е вършел Исус — тогава Бог ще повтаря едно и също дело и делото на Исус нямаше да бъде значимо или стойностно. И така във всяка епоха Бог изпълнява по един етап от делото. Щом един етап от Неговото дело бъде приключен, нечистите духове веднага започват да го имитират, и след като Сатана започне да следва Бог по петите, Бог променя метода. Веднага щом Бог завърши даден етап от делото Си, нечистите духове започват да го имитират. Трябва да сте наясно с това. Защо делото на Бог днес е различно от делото на Исус? Защо днес Бог не показва знамения и чудеса, не изгонва демони и не изцерява болните? Ако делото на Исус беше същото като делото от Епохата на закона, щеше ли Той да представлява Бог от Епохата на благодатта? Щеше ли да може да завърши делото на разпъването на кръста? Ако, както в Епохата на закона, Исус беше влязъл в храма и беше спазил съботата, тогава от никого нямаше да бъде гонен и щеше да бъде приветстван от всички. Ако беше така, щеше ли да може да бъде разпънат на кръста? Щеше ли да може да завърши делото на изкуплението? Какъв щеше да бъде смисълът, ако въплътеният Бог от последните дни показваше знамения и чудеса като Исус? Само ако Бог извършва друга част от делото Си през последните дни, която представлява част от Неговия план за управление, човек може да придобие по-дълбоко познаване на Бог и само тогава Божият план за управление може да бъде изпълнен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаване на настоящото Божие дело)

296. През последните дни Бог използва основно словото, за да направи човека съвършен. Той не използва знамения и чудеса, за да потиска човека или да го убеждава — така не може ясно да се прояви Божието велико могъщество. Ако Бог показваше само знамения и чудеса, тогава би било невъзможно да се прояви Божията практичност и следователно би било невъзможно човекът да се усъвършенства. Бог не прави човека съвършен чрез знамения и чудеса, а използва словото, за да нахрани и напои човека, след което човекът става напълно покорен и познава Бог. Това е целта на делото, което Той върши, и на думите, които изрича. Бог не използва метода на показване на знамения и чудеса, за да направи човека съвършен — Той използва думи и много различни методи на работа, за да усъвършенства човека. Независимо дали става въпрос за облагородяване, кастрене или приток на думи, Бог говори от много различни гледни точки, за да направи човека съвършен и да му даде по-голямо познание за делото, мъдростта и дивността на Бог. Когато човекът стане завършен в етапа на завършване на епохата от Бог в последните дни, тогава той ще бъде достоен да види знамения и чудеса. Когато опознаеш Бог и можеш да Му се покориш, независимо какво прави Той, ти вече няма да имаш никакви представи за Него, когато виждаш знамения и чудеса. В момента ти си покварен и неспособен да се покориш напълно на Бог — мислиш ли, че си достоен да видиш знамения и чудеса в това състояние? Бог показва знамения и чудеса, когато наказва човека и когато епохата се променя, и най-вече, когато епохата свършва. Когато Божието дело се изпълнява нормално, Бог не показва знамения и чудеса. Показването на знамения и чудеса е изключително лесно за Него, но това не е принципът на Божието дело, нито е целта на Божието управление на човека. Ако човекът виждаше знамения и чудеса и духовното тяло на Бог също му се явяваше, нямаше ли всички хора да вярват в Бог? Аз вече казах, че група победители са спечелени от Изтока, победители, които излизат от големи мъки. Какво се има предвид с тези думи? Това означава, че тези хора, които са били спечелени, са станали истински покорни само след като са били подложени на правосъдие, наказание, кастрене, и на всякакъв вид облагородяване. Вярата на тези хора не е неясна, а истинска. Те не са видели никакви знамения и чудеса. Те не могат да говорят за възвишени думи и доктрини или да изричат дълбоки прозрения. Вместо това те разполагат с реалността, Божиите слова и практическото и истинско познание за Бог. Няма ли такава група по-добра способност да прояви Божието велико могъщество? Божието дело през последните дни е практическо. По време на епохата на Исус Той не дойде, за да направи човека съвършен, а за да го изкупи, и затова показа някои чудеса, за да накара хората да Го последват. Защото Той дойде основно, за да извърши делото на разпятието, и показването на знамения не беше част от делото на Неговото служение. Тези знамения и чудеса бяха извършени, за да направят делото Му ефективно. Те бяха допълнително дело и не представляваха делото на цялата епоха. По време на Епохата на закона от Стария завет Бог също показа някои знамения и чудеса, но делото, което Бог върши днес, е практическо дело и сега Той определено няма да покаже знамения и чудеса. Ако Той покаже знамения и чудеса, практическото Му дело ще потъне в безредие и Той няма да може да го продължи. Ако Бог казва, че словото трябва да се използва за усъвършенстване на човека, но също така показва знамения и чудеса, тогава ще стане ли ясно, дали човекът наистина вярва в Него или не? Затова Бог не прави такива неща. В човека има твърде много религия. Бог е дошъл през последните дни, за да пропъди всички религиозни представи и свръхестествени неща в човека и да накара човека да познае Божията практичност. Той е дошъл, за да премахне образа на бог, който е нереалистичен и фантастичен, и който може да се каже, че изобщо не съществува. И така, сега единственото нещо, което е от значение, е да имаш познания за практичността! Истината надделява над всичко. Колко истина притежаваш днес? Всичко, което показва знамения и чудеса, Бог ли е? Злите духове също могат да показват знамения и чудеса. Всички те Бог ли са? В своята вяра в Бог това, което човек търси, е истината, и това, към което се стреми, е животът, а не знаменията и чудесата. Това трябва да бъде целта на всички, които вярват в Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се постига чрез Божието слово)

297. Делото на Йехова беше сътворяването на света, това бе началото. Този етап от делото е краят на делото, той е и завършването. Първоначално Божието дело беше извършвано сред избраните от Израил и беше зората на една нова епоха в най-святото от всички места. Последният етап от делото се извършва в най-нечистата от всички страни, за да съди света и да сложи край на епохата. Първият етап от Божието дело бе извършен в най-светлото от всички места, а последният етап се извършва в най-тъмното от всички места и тази тъмнина ще бъде прогонена, и ще бъде внесена светлина, и всички хора ще бъдат покорени. Когато хората на това най-нечисто и най-тъмно от всички места бъдат завоювани и цялото население признае, че Бог съществува и че Той е истинският Бог, и всеки човек е напълно убеден в това, тогава този факт ще бъде използван, за да се извърши делото на завоюването в цялата вселена. Този етап от делото е символичен: когато работата през тази епоха приключи, шестхилядолетното дело на управлението ще приключи напълно. След като хората в най-тъмното от всички места бъдат завоювани, несъмнено същото ще се случи и навсякъде другаде. Така че само делото на завоюването в Китай има символично значение. Китай олицетворява всички сили на мрака, а китайският народ символизира всички, които са от плът, от Сатана и от плът и кръв. Именно китайският народ е най-покварен от големия червен змей, в най-голяма степен противопоставен на Бог и чиято човешка природа е най-гнусна и нечиста, поради което той е типичен представител на цялото покварено човечество. Това не означава, че другите народи нямат никакви проблеми. Представите на човека навсякъде са едни и същи. Въпреки че хората от тези народи може да притежават добри заложби, то ако не познават Бог, значи се противопоставят на Него. Защо евреите също се противопоставяха и бунтуваха срещу Бог? Защо фарисеите също Му се противопоставяха? Защо Юда предаде Исус? По онова време много от учениците не познаваха Исус. Защо след като Исус бе разпънат и възкръсна от мъртвите, хората все още не вярват в Него? Нима всяко непокорство на човека не е едно и също? Просто китайският народ е взет за пример. И когато бъде завоюван, той ще се превърне в модел и пример и ще служи като еталон за другите. Защо продължавам да казвам, че вие сте придатък на Моя план за управление? Именно в китайския народ покварата, нечистотата, неправедността, неправдата, противопоставянето и непокорството се проявяват най-пълно и се разкриват във всичките си разнообразни форми. От една страна, това са хора с бедни заложби, а от друга, животът и начинът им на мислене са изостанали, а навиците им, социалната им среда, родното им семейство — всичко това е лошо и много изостанало. И статусът им е нисък. Делото на това място има символичен характер и след като това изпитателно дело бъде напълно завършено, последващото Божие дело ще бъде много по-лесно. Ако този етап от делото може да бъде завършен, тогава последващото дело ще бъде завършено без всякакво съмнение. След като този етап от делото бъде завършен, ще бъде постигнат голям успех и делото на завоюването из цялата вселена ще бъде напълно завършено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (2))

298. Бог е поставил целия фокус на Своето дело из цялата вселена върху тази група хора. Той е пожертвал цялата кръв от сърцето Си за вас; Той си е възвърнал цялото дело на Духа в цялата вселена и го е предал на вас. Ето защо вие сте щастливците. Нещо повече, Той е прехвърлил славата Си от Израел, от Своя избран народ, върху вас и чрез тази група ще прояви напълно целта на Своя план. Следователно вие сте тези, които ще получат Божието наследство, и дори нещо повече — вие сте наследниците на Божията слава. Навярно всички вие си спомняте тези слова: „Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас“. Всички вие сте чували тези слова и преди, но никой от вас не е разбирал истинския им смисъл. Днес вие дълбоко осъзнавате реалната им значимост. Тези слова ще бъдат изпълнени от Бог през последните дни и ще се изпълнят в онези, които са били жестоко преследвани от големия червен змей в земята, където той лежи свит. Големият червен змей преследва Бог и е Негов враг и затова хората в тази земя са подложени на унижение и преследване заради вярата си в Бог и в резултат на това тези слова се изпълняват във вас, тази група хора. Тъй като е започнато в земя, която се противопоставя на Бог, цялото Божие дело се сблъсква с огромни пречки и много от Неговите слова не могат да се осъществят веднага; така в резултат на Божиите слова хората се облагородяват, което също е част от страданието. За Бог е изключително трудно да върши делото Си в земята на големия червен змей — но именно чрез тази трудност Бог изпълнява един етап от Своето дело, за да може да разкрие Своята мъдрост и Своите удивителни деяния, и Бог използва тази възможност, за да направи тази група хора пълноценни. Именно чрез страданията на хората, чрез техните заложби и чрез всеки сатанински нрав на хората от тази нечиста земя Бог извършва Своето дело на пречистване и завоюване, за да може от това да придобие слава и онези, които ще свидетелстват за Неговите дела. В това се състои цялата значимост на цялата цена, която Бог е платил за тази група хора. Това означава, че именно чрез тези, които Му се противопоставят, Бог извършва делото на завоюването и само по този начин великото Божие могъщество може да бъде разкрито. С други думи, само тези, които се намират в нечистата земя, са достойни да наследят Божията слава и само така може да изпъкне великата Божия сила. Ето защо Бог придобива слава от нечистата земя и от тези, които живеят там — такова е Божието намерение. Това е точно като етапа на делото на Исус: Той можеше да се сдобие със слава само сред онези фарисеи, които Го преследваха; ако не бяха преследванията от фарисеите и предателството на Юда, Исус нямаше да бъде осмиван, нито клеветен, още по-малко разпънат на кръст, и нямаше да може да придобие слава. Там, където Бог работи във всяка епоха и където върши Своето дело в плът е мястото, където Той се прославя и където печели онези, които възнамерява да спечели. Това е планът на Божието дело и такова е Неговото управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?)

299. Две части от Божия план, който се осъществява от хилядолетия, се извършват в плът: първата е делото на разпъването, за което Той получава слава; другата е делото на завоюването и усъвършенстването в последните дни, за което Той получава слава. Това е Божието управление. Затова не гледайте на Божието дело или на Божието поръчение към вас като на нещо обикновено. Всички вие сте наследници на много по-голямата и вечна тежина на славата на Бог и това е специално предопределено от Него. От двете части на Неговата слава едната се проявява във вас; цялата една част от Божията слава ви е била дарена, за да бъде ваше наследство. Така Бог ви възвисява, такъв е и планът, който Той е предопределил отдавна. Като се има предвид величието на делото, което Бог е извършил в земята, обитавана от големия червен змей, ако това дело беше изместено другаде, то отдавна щеше да е дало големи плодове и щеше да е прието охотно от хората. Нещо повече — това дело щеше да бъде прието много по-лесно от онези духовници на запад, които вярват в Бог, тъй като етапът на делото на Исус служи като прецедент. Ето защо Бог не е в състояние да изпълни този етап от делото за спечелване на слава другаде; когато делото е подкрепено от хората и признато от народите, Божията слава не може да положи основи. Именно в това се крие изключителното значение този етап от делото да се извърши в тази земя. Измежду вас няма нито един, който да е защитен от закона — напротив, вие сте наказвани от закона. Още по-проблематично е, че хората не ви разбират: независимо дали става дума за вашите роднини, родители, приятели или колеги, никой от тях не ви разбира. Когато сте изоставени от Бог, за вас е невъзможно да продължите да живеете на земята, но дори и да продължат, хората не могат да понесат да бъдат далеч от Бог, в което се състои значимостта на Божието завоюване на хората и в което се изразява Божията слава. Това, което вие сте наследили в този ден, надминава всичко, което са наследили апостолите и пророците през епохите, и е по-велико дори от това на Мойсей и Петър. Благословиите не могат да бъдат получени за ден или два; те трябва да бъдат спечелени на висока цена. Това означава, че вие трябва да притежавате любов, която е претърпяла облагородяване, трябва да имате голяма вяра и трябва да притежавате многото истини, които Бог изисква да постигнете; нещо повече, трябва да можете да се обърнете към справедливостта, без да сте уплашени или да се отдръпвате, и да имате боголюбиво сърце, което остава непоклатимо до смъртта. Трябва да имате решителност, трябва да настъпят промени във вашия живот нрав, покварата ви трябва да бъде изцелена, трябва да приемете всичко, устроено от Бог, без да се оплаквате, и да можете да се покорявате чак до смъртта. Това е, което трябва да постигнете, това е крайната цел на Божието дело и това е, което Бог изисква от тази група хора. Тъй като Той ви дава, Той със сигурност ще поиска от вас в замяна и със сигурност ще предяви към вас подобаващи изисквания. Следователно има причина за всички Божии дела. От това може да се види защо Бог нееднократно извършва дела, които поставят високи стандарти и строги изисквания. Точно затова трябва да сте изпълнени с вяра в Бог. Казано накратко, всички Божии дела се вършат заради вас, за да станете достойни за Неговото наследство. Вместо да казвате, че това е заради собствената слава на Бог, би било по-добре да кажете, че е заради вашето спасение и заради усъвършенстването на тази група хора, които са страдали толкова много в нечистата земя. Вие трябва да разберете Божието намерение. И така увещавам многото невежи хора, които са лишени от всякакво прозрение или разум: не изпитвайте Бог и не се съпротивлявайте повече. Бог вече е изтърпял всякакви страдания, каквито човекът никога не е понасял, а преди много време понесе още повече унижения заради човека. Какво тогава е това, от което не можете да се избавите? Какво може да е по-важно от Божиите намерения? Какво може да бъде по-висше от Божията любов? За Бог вече е достатъчно трудно да върши делото Си в тази нечиста земя; ако на всичкото отгоре човек съзнателно и умишлено прегрешава, Божието дело ще трябва да се удължи. Накратко, това не е в ничий интерес и не носи полза на никого. Бог не е обвързан с времето; Неговото дело и Неговата слава са на първо място. Затова, стига нещо да е част от делото Му, Той ще плати всяка цена за него, независимо колко време ще отнеме то. Такъв е Божият нрав: Той няма да се примири, докато делото Му не бъде завършено. Делото Му ще приключи едва когато спечели втората част от славата Си. Ако в цялата вселена Бог не завърши втората част от делото Си за спечелване на слава, Неговият ден никога няма да настъпи, ръката Му никога няма да остави избрания от Него народ, славата Му никога няма да се спусне над Израел и планът Му никога няма да бъде завършен. Вие трябва да сте в състояние да прозрете Божиите намерения и трябва да прозрете, че Божието дело не е толкова просто, колкото сътворението на небето и земята и на всички неща. Това е така, защото делото Му в днешно време е преобразяването на онези, които са били покварени, които са безчувствени до най-висока степен, както и пречистването на онези, които са били създадени, но са се поддали на Сатана. Не е сътворението на Адам или Ева, още по-малко е сътворението на светлината или сътворението на всяко растение и животно. Бог пречиства нещата, които са били покварени от Сатана, и си ги връща обратно; те стават Негови и се превръщат в Негова слава. Това не е толкова просто, колкото сътворението на небето и земята, и всички неща, както човекът си го представя, нито е като делото по проклинането на Сатана в бездната, както човекът си го представя; всъщност това е делото, свързано с преобразяването на човека, превръщането на нещата, които са негативни и не Му принадлежат, в положителни неща, които Му принадлежат. Това е истината, която се крие зад този етап от Божието дело. Вие трябва да разберете това и да избягвате да омаловажавате нещата. Божието дело не е обикновено дело. Удивителността и мъдростта му се простират отвъд човешкия ум. Бог не сътворява всички неща по време на този етап от делото, но и не ги унищожава. Вместо това Той преобразява всички неща, които е създал, и пречиства всички неща, които са били осквернени от Сатана. И по този начин Бог се впуска във велико начинание. Това е целият смисъл на Божието дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?)

300. Бог използва Своето управление на хората, за да победи Сатана. Като покварява хората, Сатана слага край на тяхната съдба и смущава Божието дело. Бог от своя страна извършва делото на спасението на човечеството. Кой етап от делото, което Бог върши, няма за цел да спаси човечеството? Кой етап няма за цел да пречисти хората, да ги накара да се държат праведно и да живеят в образа на същества, които могат да бъдат обичани? Сатана обаче не прави това. Той покварява човечеството и непрекъснато извършва делото си на поквара на човечеството в цялата вселена. Разбира се, Бог също върши Своите дела, без да обръща внимание на Сатана. Колкото и власт да има Сатана, тази власт все пак му е дадена от Бог; Бог просто не му е дал цялата Си власт, така че каквото и да прави Сатана, той никога не може да надмине Бог и винаги ще бъде в Неговите ръце. Бог не разкри нито едно от действията Си, докато беше на небето. Той само даде на Сатана малка част от властта и му позволи да поеме управлението на другите ангели. Следователно, каквото и да прави Сатана, той не може да надмине Божията власт, защото властта, която Бог първоначално му даде, е ограничена. Докато Бог работи, Сатана смущава. В последните дни смущенията ще приключат; по същия начин ще приключи и Божието дело и видът хора, които Бог иска да направи пълноценни, ще бъдат направени пълноценни. Бог насочва хората в положителна посока; Неговият живот е жива вода — неизмерим и безграничен. Сатана е покварил човека до известна степен; накрая живата вода на живота ще направи човека пълноценен и за Сатана ще бъде невъзможно да се намесва и да върши своите дела. Така Бог ще може да спечели тези хора напълно. Дори и сега Сатана все още отказва да приеме това; той непрекъснато се хвърля срещу Бог, но Бог не му обръща внимание. Бог е казал: „Аз ще бъда победител над всички тъмни сили на Сатана и над всички тъмни влияния“. Това е делото, което трябва да бъде извършено в плътта, и именно това прави превръщането в плът значимо: тоест да се завърши етапът на делото на побеждаването на Сатана в последните дни и да се изтрие всичко, което принадлежи на Сатана. Победата на Бог над Сатана е неизбежна! Всъщност Сатана вече отдавна се е провалил. Когато Евангелието започна да се разпространява по цялата земя на големия червен змей — тоест, когато въплътеният Бог започна Своето дело и на това дело беше даден ход, Сатана беше напълно победен, защото самата цел на въплъщението беше да победи Сатана. Щом Сатана видя, че Бог отново е станал плът и е започнал да върши Своето дело, което никаква сила не може да спре, той остана смаян при вида на това дело и не се осмели да върши повече злини. Първоначално Сатана мислеше, че и той е надарен с много мъдрост и прекъсваше и смущаваше Божието дело; не очакваше обаче, че Бог отново ще стане плът или че в Своето дело Бог ще използва непокорството на Сатана, за да послужи като откровение и съд за човечеството — и така Той ще завоюва хората, и ще победи Сатана. Бог е по-мъдър от Сатана и Неговото дело е далеч по-висше. Ето защо, както вече заявих: „Делото, което върша, е в отговор на хитростите на Сатана; накрая ще разкрия Моето всемогъщество и безсилието на Сатана“. В Своето дело Бог ще бъде водещ, а Сатана ще се влачи отзад, докато накрая не бъде окончателно унищожен — дори няма да разбере какво е станало! Той ще осъзнае истината едва след като бъде разбит и смачкан, а дотогава вече ще бъде изпепелен в огненото езеро. Дали тогава няма да бъде напълно убеден? Защото тогава Сатана няма да има повече интриги, с които да си служи!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни)

301. Върших неразгадаем за човешките същества етап от делото Си в страната на големия червен змей, карайки ги да се олюляват под напорите на вятъра, след което мнозина безмълвно са отнесени от духащия вятър. Това е „харманът“, който се каня да изчистя, за това копнея и такъв е планът Ми. Защото много от злите се прокрадват, докато работя, но Аз не бързам да ги изгоня. Но ще ги разпръсна в точния момент. Едва тогава ще се превърна в извора на живот, позволявайки на искрено обичащите Ме да получат от Мен плодовете на смокиновото дърво и уханието на лилията. В земята, в която пребивава Сатана, земята на прахта, няма чисто злато, а само пясък, и затова, изправен пред тези обстоятелства, Аз върша този етап от делото. Трябва да знаете, че добивам чисто, пречистено злато, а не пясък. Как може злото да остане в Моя дом? Как да оставя лисиците да живеят като паразити в рая Ми? Прилагам всякакви средства, за да ги изгоня. Преди да разкрия намеренията Си, никой не знае какво възнамерявам да направя. Използвам възможността да изпъдя тези, които са зли, и те са принудени да се отдалечат от Мен. Така постъпвам със злите, но ще настъпи денят, в който и те ще Ми служат. Твърде силно е желанието на хората да получат благословения; затова обръщам тялото Си и показвам славния Си лик на езичниците, за да позволя на всички хора да живеят в своя свят и да съдят сами себе си, докато Аз продължавам да изричам словата, които трябва да произнеса, и да давам на хората, каквото им е нужно. Когато се осъзнаят, Аз вече отдавна ще съм разпространил делото Си. Тогава ще изразя Своите намерения пред човеците и ще започна втората част от делото Си върху тях, позволявайки на всички да Ме следват отблизо, за да сътрудничат на делото Ми и за да направят всичко, което е по силите им, за да извършат заедно с Мен делото, което трябва да свърша.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Екотът на седемте гръма — предсказващи, че Евангелието на царството ще се разпространи из цялата вселена)

302. В Моя план Сатана дебне зад всяка стъпка и като контрастиращ предмет на мъдростта Ми постоянно се опитва да намери начини и средства да прекъсва първоначалния Мой замисъл. Но нима Аз бих могъл да се поддам на измамните му козни? Има ли нещо в небесата и на земята, което да не действа като Мое средство за обслужване. Възможно ли е измамните сатанински кроежи евентуално да са изключение? Това е точката на пресичане на мъдростта Ми; в това се състои удивителността на действията Ми и това е принципът на практикуване за целия Ми план за управление. В епохата на градежа на царството Аз пак не избягвам измамните кроежи на Сатана, а продължавам да върша делото, което съм длъжен да свърша. Сред вселената и всички неща Аз избрах действията на Сатана за Свой контрастиращ предмет. Та не е ли това проява на мъдростта Ми? Не се ли състои точно в това удивителността на делото Ми? При встъпването си в Епохата на царството всички неща на небето и под него се преобразяват из основи и се радват и ликуват. По-различни ли сте вие? Чие сърце не е обзето от медна сладост? Чие сърце не се пръсва от радост? Чии ръце и крака не се впускат в танца на радостта? Чия уста не изрича хвалебствени думи?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 8)

303. Когато целият Божи народ бъде направен пълноценен и всички държави по земята се превърнат в Христово царство, това ще бъде моментът, в който ще проехтят седемте гръма. Настоящият ден е крачка към онзи етап; щурмът е отприщен към онзи ден. Това е Божият план и той ще се осъществи в близко бъдеще. Но всичко, за което говори Бог, вече е постигнато от Него. Следователно е ясно, че държавите по земята са просто замъци в пясъка, които са на път да рухнат: последният ден е надвиснал и големият червен змей ще рухне под Божието слово. За да гарантират, че Божият план е напълно успешен, ангелите са се спуснали в човешкия свят и са започнали да правят всичко по силите си да удовлетворят Бог, а Самият въплътен Бог присъства на бойното поле, за да поведе война срещу врага. Където е Въплътеният, там врагът е изтребен. Китай ще бъде унищожен първи; той ще бъде разрушен от Божията ръка. Бог ще бъде напълно безпощаден към него. Тъй като Божият народ съзрява все повече, това доказва, че големият червен змей се срива още повече — това е ясно видимо за човека. Съзряването на Божия народ е предзнаменование за вражеската гибел. Това частично разяснява значението на израза „да си премерят силите“.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глава 10)

304. Аз властвам над царството и нещо повече, над цялата вселена; Аз съм както Цар на царството, така и глава на вселената. От днес нататък ще свикам всички, които не са Мои избраници, и ще започна делото Си сред езичниците; ще оповестя управленските Си закони пред цялата вселена, за да се заема успешно със следващата стъпка от Моето дело. За да го разпространя сред езичниците, ще въздавам наказания, което ще рече, че ще упражнявам „сила“ срещу всички езичници. Естествено, ще извършвам тази работа успоредно с делото Си сред избраниците. Целият човешки род ще бъде завоюван в деня, в който Моите хора управляват и установят власт над земята. При това, тогава ще настъпи и времето на покой за Мен — едва тогава ще се появя пред всички, които са били завоювани. Появявам се пред светото царство, а от скверната земя се скривам. Всички завоювани и покорни пред Мен с очите си успяват да съзрат Моя лик и с ушите си да чуят Моя глас. Това е Моята благословия за родените в сетните дни, това е предопределената от Мен благодат и никой от човеците не може да промени това. Днес работя така в името на бъдещото дело. Цялото Мое дело е взаимосвързано и в цялото Ми дело има призив и отклик: нито една стъпка не спира ненадейно и нито една стъпка не се извършва независимо от другите. Нима това не е вярно? Нима извършеното в миналото дело не е основата за работата днес? Нима изречените в миналото думи не са предвестник за думите днес? Нима днешните стъпки не произхождат от стъпките в миналото? Когато тържествено разгърна свитъка, хората из цялата вселена ще бъдат наказани, хората по целия свят ще бъдат подложени на изпитания и това ще бъде апогеят на Моето дело; всички хора живеят в земя без светлик, всички хора живеят в заплаха от заобикалящата ги среда. С други думи, това е животът, който хората никога не са изпитвали още от времето на сътворението до днес, и никой през вековете не се е „наслаждавал“ на такъв живот — затова казвам, че осъществих дело, неизвършвано никога преди. Това е истинското състояние на нещата и същинското значение. Тъй като Моят ден се приближава до човечеството, тъй като той не е далеч, а е точно пред очите на хората, кой не би изпитал страх? И кой не би почувствал силна радост? Мръсният град Вавилон най-сетне е погубен; човекът отново се среща със съвсем нов свят, а небесата и земята са променени и обновени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 29)

305. Когато Синим — или царството — бъде осъществен на земята, няма да има повече войни, никога вече няма да има глад, чума и земетресения, хората ще престанат да произвеждат оръжия и всички ще заживеят в мир и безопасност; ще има естествени взаимоотношения между хората и естествени взаимоотношения между държавите. Но днес картината е несравнимо по-различна. Всичко под небесата е затънало в безредие и във всички държави назряват преврати. Когато Бог отправя Своите слова, хората постепенно се променят, а всяка от държавите бавно е разкъсвана отвътре. Солидните основи на Вавилон се разклащат като замък, издигнат върху пясък, и успоредно с промяната в Божиите намерения по света незабелязано настъпват всеобхватни промени, като на моменти се появяват различни знаци, показващи на хората, че последният ден на света вече е дошъл! Това е Божият план, това са стъпките, според които работи Той, и всяка страна със сигурност ще бъде разкъсана на парчета. Старият Содом ще бъде унищожен за втори път и затова Бог заявява: „Светът рухва! Вавилон е парализиран!“. Никой, освен Самият Бог, не е в състояние напълно да разбере това: все пак съзнанието на хората е ограничено. Да вземем за пример министрите на вътрешните работи — дори и да знаят, че ситуацията е нестабилна и цари безредие, те не са в състояние да я овладеят. Могат само да се оставят на течението и да се надяват, че все ще дойде ден, който да посрещнат с изправени глави и в който слънцето пак ще изгрее от изток, лъчите му ще осветят земята и ще преобърнат сегашните катастрофални обстоятелства. Те обаче не подозират, че повторният изгрев на слънцето няма да възстанови стария порядък, това е възраждане, за коренна промяна. Такъв е Божият замисъл за цялата вселена. Той ще създаде нов свят, но най-вече първо ще обнови човешкия род.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глави 22 и 23)

306. Може да се каже, че всички днешни слова пророкуват бъдещи въпроси; тези слова са начинът, по който Бог прави приготовления за следващата стъпка от Своето дело. Бог почти е завършил делото Си в хората от църквата и след това ще се яви пред всички хора с ярост. Както казва Бог: „Ще накарам хората на земята да признаят това, което съм направил, и делата Ми ще бъдат доказани пред „съдилището“, така че да бъдат признати сред хората по цялата земя, които всички ще се предадат“. Видяхте ли нещо в тези слова? В тях е обобщението на следващата част от Божието дело. Първо, Бог ще накара всички кучета-пазачи, които притежават политическа власт, да се убедят искрено, и ще ги накара да се оттеглят от сцената на историята по собствено желание, никога повече да не се борят за статут и никога повече да не участват в схеми и интриги. Това дело трябва да се извърши чрез Бог, като се изпратят различни бедствия на земята. Но съвсем не става дума за това, че Бог ще се яви. По това време народът на големия червен змей все още ще бъде земя на мръсотията и затова Бог няма да се яви, а само ще Се прояви чрез наказание. Такъв е справедливият нрав на Бог, от който никой не може да избяга. През това време всички, които населяват народа на големия червен змей, ще претърпят бедствие, което естествено включва и земното царство (църквата). Това е точно времето, когато фактите излизат наяве, и така то се преживява от всички хора и никой не може да избяга. Това е предопределено от Бог. Точно заради тази стъпка на делото Бог казва: „Сега е времето да се осъществят величествени планове“. Защото в бъдеще на земята няма да има църква и поради настъпването на катастрофата хората ще са способни да мислят само за това, което е пред тях, и ще пренебрегват всичко останало, а сред катастрофата ще им е трудно да се наслаждават на Бог. Затова от хората се иска да обичат Бог с цялото си сърце през това прекрасно време, за да не пропуснат шанса. Когато този факт отмине, Бог ще е победил напълно големия червен змей и по този начин делото на свидетелството на Божия народ ще е приключило; след това Бог ще започне следващата стъпка на делото, опустошавайки страната на големия червен змей, и накрая ще прикове с главата надолу хората от цялата вселена на кръста, след което ще унищожи цялото човечество — това са бъдещите стъпки на Божието дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глава 42)

307. Всички хора трябва да разберат целите на Моето дело на земята, т.е. какво в крайна сметка искам да спечеля и какво ниво трябва да постигна в това дело, преди то да може да бъде завършено. Ако, след като са вървели с Мен до ден днешен, хората не разбират в какво се състои Моето дело, тогава не са ли вървели напразно с Мен? Ако хората Ме следват, те трябва да знаят Моите намерения. Аз работя на земята от хиляди години и до ден днешен продължавам да върша делото Си по този начин. Въпреки че Моето дело съдържа много проекти, неговата цел остава непроменена. Въпреки че съм изпълнен със съд и наказание спрямо човека, например, това което правя, е все още в името на неговото спасение и в името на по-доброто разпространение на Моето Евангелие и по-нататъшното разширяване на Моето дело сред всички езически народи, след като човекът бъде направен пълноценен. Така че днес, във време, когато много хора отдавна са потънали дълбоко в страх, Аз все още продължавам делото Си, продължавам работата, която трябва да върша, за да съдя и наказвам човека. Въпреки факта, че на човека му е омръзнало това, което говоря, и той няма желание да се занимава с делото Ми, Аз все още изпълнявам дълга Си, защото целта на Моето дело остава непроменена и първоначалният Ми план няма да бъде нарушен. Целта на Моето правосъдие е да се даде възможност на човека да Ми се покорява по-добре, а целта на Моето наказание е да дам възможност на човека по-добре да постигне промяна. Макар че всичко, което правя, е в името на Моето управление, Аз никога не съм вършил каквото и да е дело, което да не е носило полза за човека, защото искам да направя всички народи отвъд пределите на Израил толкова покорни, колкото израилтяните, да ги превърна в истински човешки същества, за да мога да се утвърдя в земите извън Израил. Това е Моето управление; това е Моето дело сред езическите народи. Дори и сега много хора все още не разбират Моето управление, защото не ги е грижа за такива неща и вместо това се грижат за собственото си бъдеще и крайни цели. Каквото и да кажа, хората остават безразлични към делото, което върша, вместо всеотдайно да се съсредоточат върху своите бъдещи крайни цели. Ако нещата продължават по този начин, как ще може да се разпространи Моето дело? Как ще може Моето евангелие да проповядва по целия свят? Трябва да знаете, че когато делото Ми се разпространи, Аз ще ви разпръсна и ще ви поразя точно както Йехова порази всяко едно от племената на Израил. Всичко това ще бъде направено, за да се разпространи Моето евангелие по цялата земя, за да делото Ми да се разпространи до езическите народи, като така даде възможност името Ми да бъде почитано като велико както сред възрастните, така и сред децата, и святото Ми име да бъде възвеличавано с устата на хората от всички етноси и народи. Нека в тази последна епоха името Ми да възхвалявано като велико сред езическите народи, нека делата Ми да да бъдат видени от хората на езическите народи, нека те Ме нарекат Всемогъщия поради делата Ми и нека словата Ми се сбъднат скоро. Ще накарам всички хора да познаят, че Аз съм не само Бог на израилтяните, но и Бог на хората от всички езически народи, дори и на онези народи, които съм проклел. Ще накарам всички хора да видят, че Аз съм Бог на всички сътворени същества. Това е най-великото Ми дело, целта на делото Ми, планирано за последните дни и единствената работа, която желая да завърша в последните дни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Делото на разпространяването на Евангелието е също делото на спасяването на човека)

308. Видяхте ли какво дело ще завърши Бог сред тази група хора? Веднъж Бог каза, че дори през Хилядолетното царство хората трябва да продължат да следват Неговите слова и че в бъдеще Божиите слова все още ще напътстват пряко човешкия живот в Обетованата земя Ханаан. Когато Моисей беше в пустинята, Бог го наставляваше и му говореше направо. Бог изпрати от небето храна, вода и манна на хората, за да им се наслаждават, и това продължава и до днес: Бог лично изпраща храни и напитки на хората, за да им се наслаждават, и пак Той праща проклятия, за да ги наказва. И така всяка стъпка от делото Му се върши лично от Бог. Днес хората търсят факти, търсят знамения и чудеса, и е възможно всички тези хора да бъдат отхвърлени, защото Божието дело става все по-практично. Никой не знае, че Бог е слязъл от небето, хората не подозират, че Бог е изпратил от небето храна и напитки. И все пак Бог действително съществува и поразителните сцени от Хилядолетното царство, които хората си представят, също са самите Божии слова. Това е факт и само това се нарича царуване с Бог на земята. Царуването с Бог на земята е свързано с плътта. Това, което не е от плът, не съществува на земята и затова всички, които се стремят да отидат на третото небе, напразно се стараят. Един ден, когато цялата вселена се върне при Бог, центърът на Неговото дело в целия космос ще следва Неговите слова; другаде някои хора ще използват телефон, други — самолет, трети ще се качват на кораб, за да преминат през морето, а четвърти ще употребяват лазери, за да получават Божиите слова. Всички ще благоговеят и ще копнеят, всички ще се приближат до Бог, ще се събират около Бог и ще Му се прекланят — и всичко това ще бъде Божие дело. Запомнете това! Бог със сигурност никога няма да започне отново другаде. Бог ще го осъществи този факт: Той ще накара всички хора във вселената да дойдат пред Него и да се поклонят на Бог, който е на земята, а делото Му на други места ще спре и хората ще бъдат принудени да търсят истинския път. Ще стане като с Йосиф: всички отишли при него и му се поклонили, защото той имал храна. За да избегнат глада, хората ще бъдат принудени да търсят истинския път. Цялата религиозна общност ще бъде подложена на страшен глад и само днешният Бог е изворът на жива вода, притежаващ вечно течащия извор, предназначен за благото на човека. И хората ще дойдат и ще разчитат на Него. Това ще бъде моментът, в който Божиите дела ще бъдат разкрити и Бог ще се прослави; всички хора във вселената ще се поклонят на това незабележимо „човешко същество“. Няма ли това да е денят на Божията слава? Един ден старите пастори ще изпращат телеграми в търсене на водата от извора на жива вода. Те ще са на преклонна възраст, но въпреки това ще идват да се поклонят на този човек, когото са презирали. Те ще Го признаят с устата си и ще Му се доверят със сърцето си — не е ли това знамение и чудо? Когато цялото царство ликува, това ще бъде денят на Божията слава и всеки, който дойде при вас и приеме Божията блага вест, ще бъде благословен от Бог, а държавите и хората, които го направят, ще бъдат благословени от Бог и Той ще се грижи за тях. Посоката в бъдеще ще бъде следната: онези, които приемат словата от Божиите уста, ще имат път, по който да вървят на земята, а било то бизнесмени или учени, преподаватели или индустриалци — на тези без Божието слово ще им е трудно да направят дори една крачка и ще бъдат принудени да търсят истинския път. Именно такъв е смисълът на думите: „С истината ще обходиш целия свят; без истината доникъде няма да стигнеш“. Фактите са следните: Бог ще използва Пътя (което означава всички Негови слова), за да властва над цялата вселена и да управлява и завоюва човечеството. Хората винаги се надяват на голяма промяна в начина, по който Бог действа. Казано направо, Бог контролира хората чрез думи и ти трябва да правиш това, което Той казва, независимо дали искаш, или не; това е обективен факт и той трябва да се съблюдава от всички, и следователно е неоспорим и всеизвестен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хилядолетното царство настъпи)

309. Божиите слова ще стигнат до безброй домове, ще станат достояние на всички и само тогава Неговото дело ще се разпространи в цялата вселена. Това ще рече, че ако Божието дело трябва да се разпространи в цялата вселена, то тогава трябва да се разнесат Неговите слова. В деня на Божията слава Божиите слова ще покажат своята сила и власт. Всяка Негова дума от незапомнени времена до днес ще се изпълни и сбъдне. По този начин славата на земята ще бъде Негова, тоест словото Му ще се възцари на земята. Всички зли хора ще бъдат наказани от думите, изречени от Божията уста, всички праведни ще бъдат благословени от думите, изречени от Неговата уста, и всичко ще се установи и ще приеме окончателен вид от думите, изречени от Него. Той няма да демонстрира знамения или чудеса; всичко ще бъде постигнато чрез Неговите слова и Неговите слова ще породят факти. Всички на земята ще прославят Божиите слова, независимо дали са възрастни или деца, мъже или жени, стари или млади: всички хора ще се предадат на Божиите слова. Божиите слова се появяват в плътта, което позволява на хората да ги видят на земята, ясни и живи. Това именно означава Словото да стане плът. Бог е дошъл на земята предимно за да осъществи факта на „Словото да стане плът“, тоест Той е дошъл, за да могат Неговите слова да излизат от плътта (а не като по времето на Моисей в Стария завет, когато Божият глас идвал направо от небето). Накрая всичките Му думи ще се сбъднат в епохата на Хилядолетното царство, ще станат факти, видими за хорските очи, и хората ще ги виждат по един и същи начин със собствените си очи без ни най-малка разлика. Такъв е върховният смисъл на Божието въплъщение. С други думи делото на Духа се постига чрез плътта и посредством думите. Това е истинското значение на „Словото да стане плът“ и „появата на Словото в плътта“. Само Бог може да изразява намеренията на Духа и само Бог чрез плътта може да говори от името на Духа. Божиите слова стават ясни във въплътения Бог и всички се ръководят от тях. Всички без изключение съществуват в тези предели. Само от тези слова хората могат да се осъзнаят; онези, които не ги получават по този начин, си фантазират, ако мислят, че могат да получат думите от небето. Такава е властта, която се проявява в плътта на въплътения Бог и кара всички да ѝ вярват с пълно убеждение. Дори най-уважаваните експерти и религиозни пастори не могат да изричат тези думи. Те трябва да им се предадат и никой не ще успее да започне пак отначало. Бог ще използва думите, за да завоюва вселената. Той ще направи това не чрез Своята въплътена плът, а посредством словата от устата на въплътения Бог, за да завоюва всички хора в цялата вселена; само това е Словото, станало плът, и само това е явяването на Словото в плътта. Може би на хората им се струва, че Бог не е свършил много работа, но Бог трябва само да изрече Своите думи и те ще бъдат напълно убедени и изумени. Без факти хората крещят и викат; с Божиите слова те замлъкват. Бог със сигурност ще осъществи този факт, защото това е отдавна установеният Му план: да осъществи пристигането на Словото на земята. Всъщност Аз няма нужда да обяснявам — идването на Хилядолетното царство на земята е пристигането на Божието слово на земята. Слизането на новия Йерусалим от небето е пристигането на Божието слово, за да заживее сред хората, да съпътства всяко действие на човека и всичките му съкровени мисли. Това също е факт, който Бог ще осъществи; това е красотата на Хилядолетното царство. Такъв е Божият план: думите Му ще се явят на земята за хиляда години, ще проявят всичките Му дела и ще завършат цялото Му дело на земята, след което този етап на човечеството ще приключи.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Хилядолетното царство настъпи)