Тези, които обичат Бог, завинаги ще живеят в Неговата светлина

Същността на вярата на повечето хора в Бог е религиозното убеждение: те не са способни да обичат Бог и само Го следват като роботи, но не са способни да копнеят за Него истински или да Го обожават. Те само Го следват мълчаливо. Много хора вярват в Бог, но малцина са тези, които Го обичат; те „се боят“ от Бог само защото се страхуват от бедствие, или пък се „възхищават“ на Бог заради Неговото величие и могъщество, но в техния страх и възхищение няма любов или истински копнеж. В своите преживявания хората търсят дребните подробности от истината или пък някакви незначителни тайни. Повечето хора просто следват и правят това само за да „ловят“ благословии в мътни води, а не за да търсят истината или да се покоряват искрено на Бог, за да получат Божиите благословии. Животът на вярата на всички хора в Бог е безсмислен, той няма стойност и в него са личните им съображения и стремежи; те не вярват в Бог, за да го обичат, а за да бъдат благословени. Много хора постъпват както желаят, правят каквото си искат и никога не се замислят за интересите на Бог или дали това, което правят, е в съответствие с Божиите намерения. Такива хора дори не могат да достигнат до истинска вяра, да не говорим за любов към Бог. Божията същност не е само за да вярват в нея хората, а по-скоро, за да я обичат. Но много от тези, които вярват в Бог, не са способни да открият тази „тайна“. Хората нито се осмеляват да обичат Бог, нито се опитват да Го обичат. Те така и не са открили, че Бог притежава толкова много неща, които заслужават да бъдат обичани; още не са открили, че Бог е Бог, Който обича човека, и че Той е Бог, който трябва да бъде обичан от човека. Обичливостта на Бог се изразява в Неговите дела: само чрез преживяване на делата Му хората могат да открият Неговата обичливост; само в реалността могат да преживеят обичливостта на Бог; и без да я преживява и наблюдава в реалния живот, никой не може да открие Божията обичливост. Има толкова много неща, които заслужават да бъдат обичани в Бог, но без да имат досег с Него, хората са неспособни да ги открият. Може да се каже, че ако Бог не беше станал плът, хората нямаше да имат досег с Него, а ако не можеха да имат досег с Него, нямаше да могат да преживеят и делото Му — и така любовта им към Бог щеше да бъде опетнена с много лъжовности и фантазии. Любовта на хората към Бог на небето не е толкова практическа, колкото любовта към Бог на земята, тъй като познанието на хората за Бог на небето се основава на техните фантазии, а не на това, което са видели със собствените си очи и което са преживели лично. Когато Бог идва на земята, хората могат да видят Неговите практични дела и Неговата обичливост, могат да видят всичко от Неговия практичен и нормален нрав — всичко това е хиляди пъти по-практическо от познанието им за Бог на небето. Независимо колко много хората обичат Бог на небето, в тази любов няма нищо практическо и тя е изпълнена с човешки идеи. Колкото и слаба да е любовта им към Бог на земята, тя е практическа; дори и да е съвсем малко, тя все пак е практическа. Бог кара хората да Го опознаят чрез практическа работа и чрез това познание Той спечелва любовта им. Това е като с Петър: ако не беше живял с Исус, за него щеше да е невъзможно да Го обожава. Така и неговата вярност към Исус беше изградена върху досега му с Исус. Тъй като Бог иска хората да Го обикнат, Той лично е дошъл сред хората и живее заедно с тях и всичко, което Той кара хората да видят и да преживеят, е практичността на Бог.

Бог използва практичността и появата на факти, за да доведе хората до съвършенство; Божиите слова изпълняват част от Неговото усъвършенстване на хората и това е работата по напътствието и отварянето на пътя. Това означава, че в Божиите слова човекът може да намери пътя на практикуването и знанието за виденията. Като разбира тези неща, човек ще има път и видения в действителната си практика и ще може да получи просвещение чрез Божиите слова; ще може да разбере, че този въпрос е дошъл от Бог и ще има голяма способност за разпознаване. След като вече има това разбиране, човекът трябва незабавно да навлезе в тази реалност и да използва Божиите слова, за да удовлетвори Бог в своя реален живот. Бог ще те напътства във всичко и ще ти даде път на практика, ще те накара да почувстваш, че Той е изключително прекрасен, и ще ти позволи да видиш, че всяка стъпка от Божието дело върху теб има за цел да те доведе до съвършенство. Ако искаш да видиш Божията любов, ако искаш наистина да я изпиташ, трябва да навлезеш дълбоко в реалността, трябва да навлезеш дълбоко в реалния живот и да видиш, че всичко, което Бог прави, е да обича и да спасява, че всичко, което Той прави, е да даде възможност на хората да се отърват от това, което е нечисто, и да облагороди в човека тези неща, които не могат да удовлетворят Божиите намерения. Бог предоставя ресурс, като едновременно с това използва слова; Той нагласява обстоятелствата на реалния живот, за да могат хората да ги преживеят, и ако хората ядат и пият много от Божиите слова, тогава в реалната си практика те могат да преодолеят всички трудности в живота си, като използват много Божии слова. Това означава, че трябва да имаш Божиите слова, за да навлезеш дълбоко в реалността; ако не ядеш и не пиеш Божиите слова и си лишен от Божието дело, тогава няма да имаш път в реалния живот. Ако никога не ядеш и не пиеш Божиите слова, ще бъдеш смутен, когато ти се случи нещо. Ще знаеш само, че трябва да обичаш Бог, но няма да си способен на никаква проницателност и няма да имаш път на практикуване; ще си объркан и ще си в недоумение, а понякога дори ще вярваш, че като удовлетворяваш плътта, ти удовлетворяваш Бог. Всичко това е следствие от това, че не ядеш и не пиеш Божиите слова. Това означава, че ако не разполагаш с помощта на Божиите слова и само се луташ в реалността, тогава ти си поначало неспособен да намериш пътя на практиката. Такива хора просто не разбират какво означава да вярваш в Бог, а още по-малко какво означава да обичаш Бог. Ако, използвайки просвещението и напътствията на Божиите слова, често се молиш, напипваш, търсиш и откриваш това, което трябва да практикуваш, намираш възможности за действието на Светия Дух, наистина си сътрудничиш с Бог и не си разстроен и объркан, тогава ще имаш път в реалния живот и наистина ще удовлетвориш Бог. Когато си удовлетворил Бог, Неговите напътствия ще бъдат вътре в теб, ще бъдеш изключително благословен от Бог, а това ще ти даде усещане за радост: ще се почувстваш изключително щастлив, че си удовлетворил Бог, ще се почувстваш изключително светъл отвътре, а в сърцето си ще чувстваш яснота и спокойствие. Съвестта ти ще се облекчи и ще се освободи от обвинения, а когато видиш братята и сестрите си, ще се почувстваш вътрешно щастлив. Ето какво означава да се радваш на Божията любов и само това е истинската радост от Бог. Човешката радост от Божията любов се постига чрез преживявания: преживявайки страдание и прилагайки истината на практика, хората получават Божиите благословения. Ако само казваш, че Бог наистина те обича, че Бог наистина е платил висока цена заради хората, че търпеливо и искрено е изрекъл толкова много слова и винаги спасява хората, това, че говориш с такива думи, е само едната страна на радостта от Бог. И все пак по-голямата радост — истинската радост — е когато хората прилагат истината на практика в реалния си живот, след което чувстват спокойствие и яснота в сърцата си. Те се чувстват силно развълнувани отвътре и усещат, че Бог е толкова обичлив. Ще почувстваш, че цената, която си платил, е повече от справедлива. След като си отдал кръвта на сърцето си, ще бъдеш изключително светъл отвътре: ще почувстваш, че наистина се радваш на Божията любов, и ще разбереш, че Бог е извършил делото на спасението върху хората, че Неговото облагородяване на хората има за цел да ги пречисти и че Бог изпитва хората, за да провери дали те наистина Го обичат. Ако винаги прилагаш истината на практика по този начин, постепенно ще придобиеш ясно познание за голяма част от Божието дело и тогава винаги ще чувстваш, че Божиите слова са чисти като кристал пред теб. Когато.ясно разбираш много истини, ще почувстваш, че както този, така и онзи въпрос е лесен за прилагане на практика, че можеш да преодолееш всеки проблем и да преодолееш всяко изкушение, ще видиш, че нищо не е проблем за теб, и това ще ти даде огромна свобода. В този момент ти ще се радваш на Божията любов и истинската Божия любов ще е дошла при теб. Бог благославя тези, които имат видения, които имат истината, които имат знание и които наистина Го обичат. Ако хората искат да видят Божията любов, те трябва да прилагат истината в реалния живот, да са готови да понасят болка и да изоставят това, което обичат, за да удовлетворят Бог, и въпреки сълзите в очите си да могат да удовлетворят Божието сърце. По този начин Бог със сигурност ще те благослови и ако преживееш такива трудности, те ще бъдат последвани от действието на Светия Дух. Чрез реален живот и чрез преживяването на Божиите слова хората могат да видят Божията обичливост и само ако са вкусили Божията любов, те могат да Го обичат истински.

Тези, които обичат Бог, обичат и истината, а колкото повече тези, които обичат истината, я прилагат на практика, толкова повече от нея имат; колкото повече я прилагат на практика, толкова повече от Божията любов имат; и колкото повече я прилагат на практика, толкова по-благословени са от Бог. Ако винаги практикуваш по този начин, Божията любов към теб постепенно ще ти даде възможност да прогледнеш, точно както Петър опозна Бог: Петър каза, че Бог не само има мъдростта да сътвори небето, земята и всички неща, но Той също така има мъдростта да извършва практическо дело върху хората. Петър каза, че Той е достоен за любовта на хората не само заради това, че е създал небето, земята и всичко останало, но и заради способността Му да създаде човека, да го спаси, да го доведе до съвършенство и да му завещае Своята любов. Също така Петър каза, че в Него има много неща, които са достойни за човешката любов. Петър каза на Исус: „Нима създаването на небето, земята и всички неща е единствената причина, поради която Ти заслужаваш любовта на хората? В Теб има още неща, които заслужават да бъдат обичани. Ти действаш и се движиш в реалния живот, Твоят Дух ме докосва отвътре, Ти ме дисциплинираш, Ти ме укоряваш — тези неща са още по-достойни за любов“. Ако искаш да видиш и да изпиташ Божията любов, трябва да напипваш и да търсиш в реалния живот и да си готов да загърбиш собствената си плът. Ти трябва да вземеш това решение. Трябва да си човек, в който има решителност, който е способен да удовлетворява Бог във всичко, без да бъде ленив или да желае насладите на плътта, като живее не за плътта, а за Бог. Може би този път не удовлетворяваш Бог, защото не разбираш Божиите намерения; следващия път дори да трябва да положиш известни усилия, трябва да удовлетвориш Него, а не плътта. Когато преживяваш по този начин, ти ще си опознал Бог. Ще видиш, че Бог може да създаде небето, земята и всички неща, че Той се е въплътил, за да могат хората да Го виждат по реален и осезаем начин и за да общува с тях по реален и осезаем начин; ще видиш, че Той може да върви сред хората и че Неговият Дух може да доведе хората до съвършенство в реалния живот; ще видиш, че всичко това им позволява да видят Неговата обичливост и да преживеят Неговото дисциплиниране, укора Му и благословиите Му. Ако винаги преживяваш по този начин, в реалния живот ще бъдеш неотделим от Бог и ако един ден връзката ти с Бог престане да бъде нормална, ти ще можеш да търпиш порицание и да се разкайваш. Когато имаш нормална връзка с Бог, никога няма да пожелаеш да Го напуснеш, а ако един ден Бог каже, че ще те изостави, ще се уплашиш и ще кажеш, че по-скоро предпочиташ да умреш, отколкото Бог да те изостави. Щом усетиш това, ще почувстваш, че не си способен да напуснеш Бог, и по този начин ще имаш основа и ще се наслаждаваш истински на Божията любов.

Хората често говорят за това, че оставят Бог да бъде техният живот, но преживяванията им все още не са стигнали дотам. Ти просто казваш, че Бог е твоят живот и че Той те напътства всеки ден, ядеш и пиеш Неговите слова всеки ден и Му се молиш всеки ден, и така Той е станал твоят живот. Познанията на тези, които казват това, са доста повърхностни. При много хора липсва основа; в тях Божиите слова са посадени, но те все още не са поникнали, а още по-малко са дали плод. Докъде са стигнали твоите преживявания днес? Едва сега, след като Бог те е принудил да стигнеш дотук, ти чувстваш, че не можеш да Го напуснеш. Един ден, когато твоите преживявания достигнат определена точка, ако Бог те накара да си тръгнеш, ти няма да можеш да го направиш. Винаги ще чувстваш, че не можеш да бъдеш без Бог вътре в теб; можеш да бъдеш без съпруг, съпруга или деца, без семейство, без майка или баща, без удоволствията на плътта, но не можеш да бъдеш без Бог. Да останеш без Бог би било все едно да загубиш живота си; ти не би могъл да живееш без Бог. Когато стигнеш до този момент, ще си постигнал успех във вярата си в Бог и тогава Бог ще се превърне в твой живот, ще стане основа на твоето съществуване. Ти никога повече няма да можеш да напуснеш Бог. Когато твоите преживявания достигнат дотам, ще се насладиш истински на Божията любов, връзката ти с Бог ще стане толкова близка, че Той ще бъде твоят живот, твоята любов, и в този момент ще се помолиш на Бог и ще кажеш: „Боже! Не мога да Те оставя. Ти си моят живот. Мога да живея без всичко останало, но без Теб не мога да продължа да живея“. Това е истинският духовен ръст на хората; това е истинският живот. Някои хора са били принудени да стигнат дотам, докъдето са стигнали днес: те е трябвало да продължат, независимо дали искат, или не, и винаги са се чувствали така, сякаш са заклещени между чука и наковалнята. Ти трябва да преживяваш така, че Бог да е твоят живот, така, че ако Бог бъде отнет от сърцето ти, това да бъде все едно да загубиш живота си; Бог трябва да е твоят живот и за теб трябва да е невъзможно да Го напуснеш. Тогава ти наистина ще си придобил практическо преживяване за Бог и в този момент, когато обичаш Бог, ще Го обичаш искрено и това ще бъде целенасочена, чиста любов. Може да дойде ден в твоите преживявания, в който животът ти е достигнал определена точка, когато се молиш на Бог, ядеш и пиеш Божиите слова, когато няма да можеш да оставиш Бог, Който е в теб, и няма да можеш да Го забравиш, дори да искаш. Бог ще се е превърнал в твой живот; ти ще можеш да забравиш света, ще можеш да забравиш съпругата си, съпруга си или децата си, но ще ти е трудно да забравиш Бог — това би било невъзможно. Това ще бъде твоят истински живот и твоята истинска любов към Бог. Когато любовта ти към Бог достигне определена точка, в която твоята любов към Бог не може да се сравни с любовта ти към нищо друго и е на първо място, тогава ще можеш да се откажеш от всичко останало и да си готов да приемеш всякакво кастрене от Бог. Когато си постигнал любов към Бог, която превъзхожда всичко останало, ти ще живееш в реалността и в Божията любов.

Щом Бог стане животът в хората, те не могат да Го напуснат. Не е ли това Божието дело? Няма по-велико свидетелство! Бог е работил до определен момент; Той е казал на хората да положат труд, да бъдат наказани или да умрат, но хората не са се отдръпнали, което показва, че са били завоювани от Бог. Хората, които имат истината, са тези, които в реалните си преживявания могат да стоят твърдо в своето свидетелство, да стоят твърдо на позицията си, да стоят на страната на Бог, без никога да отстъпват, и които могат да имат нормални взаимоотношения с хора, които обичат Бог, които, когато им се случват неща, са способни да се покоряват напълно на Бог и могат да се покоряват на Бог до смърт. Твоята практика и откровения в реалния живот са свидетелство за Бог, те са изживяване на човека и свидетелство за Бог, а това е истинската радост от Божията любов; когато си стигнал в преживяванията си до този момент, очакваният ефект ще бъде постигнат. Притежаваш реален живот и всяко твое действие се възприема с възхищение от другите. Облеклото и външният ти вид са незабележителни, но ти изживяваш изключително благочестив живот и когато разговаряш за Божиите слова, си воден и просвещаван от Него. Можеш да изказваш Божиите намерения чрез думите си, да разговаряш за реалности и разбираш много въпроси на служенето в духа. Говориш уравновесено, благоприличен и порядъчен си, не се впускаш в спорове и не водиш разпътен живот, способен си да се покоряваш на Божиите подредби и да оставаш непоколебим в свидетелството си, когато ти се случи нещо, и си спокоен и уравновесен, независимо с какво се занимаваш. Такъв човек наистина е видял Божията любов. Има хора, които все още са млади, но се държат като че ли са на средна възраст; те са зрели, познават истината и другите им се възхищават — и това са хората, които имат свидетелство и са проявлението на Бог. Това означава, че когато хората натрупат преживявания до определен момент, вътре в себе си ще имат прозрение за Бог и външният им нрав също ще се стабилизира. Много хора не прилагат истината на практика и не стоят твърдо в своето свидетелство. В такива хора няма нито любов към Бог, нито свидетелство за Бог и това са хората, които Той най-много ненавижда. Те четат Божиите слова по време на събранията, но това, което изживяват, е дело на Сатана, то е опозоряване на Бог, представяне на Бог в погрешна светлина и богохулство. При такива хора знакът на Божията любов не е видим и в тях Светият Дух изобщо не извършва дело. Така че думите и действията им представляват Сатана. Ако сърцето ти винаги е смълчано пред Бог и винаги обръщаш внимание на хората, събитията и нещата около теб, ако проявяваш внимание към Божието бреме и винаги имаш богобоязливо сърце, тогава Бог често ще те просвещава отвътре. В църквата има хора, които са „надзиратели“: те се стремят да наблюдават грешките на другите и след това да им подражават. Не са способни да проявят проницателност, не презират греха, не изпитват ненавист или отвращение към сатанинските неща. Такива хора са изпълнени със сатанински неща и в крайна сметка ще бъдат напълно изоставени от Бог. Винаги трябва да имаш богобоязливо сърце пред Бог, трябва да бъдеш умерен в думите и действията си и никога да не желаеш да се противопоставяш на Бог или да Го огорчаваш. Никога не бива да желаеш Божието дело върху теб да е било напразно или да позволяваш всички трудности, които си преживял, и всичко, което си приложил на практика, да се окажат напразни. Трябва да си готов да работиш повече и да обичаш Бог повече по пътя напред. Това са хората, които имат видение като своя основа. Това са хората, които се стремят към напредък.

Ако хората вярват в Бог и преживяват Божиите слова с богобоязливо сърце, тогава в тях може да се види Божието спасение и Божията любов. Тези хора са способни да свидетелстват за Бог; те изживяват истината и това, за което свидетелстват, също е истината — какво е Бог и какъв е Божият нрав. Те живеят сред Божията любов и са видели Божията любов. Ако хората искат да обичат Бог, те трябва да преживеят Божията обичливост и да видят Божията обичливост; само тогава в тях може да се събуди боголюбиво сърце и сърце, което предано отдава всичко на Бог. Бог не кара хората да Го обичат чрез думи или чрез фантазиите си и не ги принуждава да Го обичат. Вместо това Той ги оставя да Го обичат по своя собствена воля и им позволява да видят Неговата обичливост в делото и словата Му — тогава в тях се заражда любовта към Бог. Само по този начин хората могат наистина да свидетелстват за Бог. Хората не обичат Бог, защото други са ги подтикнали да го правят, и това не е моментен емоционален импулс. Те обичат Бог, защото са видели Неговата обичливост, защото са видели, че в Него има толкова много неща, които са достойни за любовта на хората, защото са видели Божието спасение, мъдрост и чудни дела — и в резултат на това истински хвалят Бог, истински копнеят за Него и в тях се пробужда такава страст, че те не биха могли да оцелеят, ако не спечелят Бог. Причината, поради която тези, които наистина свидетелстват за Бог, са способни да го направят толкова гръмко, е, че тяхното свидетелство почива на основата на истинското познание и истинския копнеж за Бог. Такова свидетелство не е плод на емоционален импулс, а това става според познанието на тези хора за Бог и Неговия нрав. Тъй като са опознали Бог, те чувстват, че непременно трябва да свидетелстват за Бог и да накарат всички, които копнеят за Бог, да Го опознаят и да осъзнаят Божията обичливост и Неговата практичност. Подобно на любовта на хората към Бог, тяхното свидетелство е спонтанно; в него има реалност, то има реално значение и стойност. То не е пасивно, празно и безсмислено. Причината, поради която се казва, че само тези, които наистина обичат Бог, имат най-голяма стойност и смисъл в живота си и истински вярват в Бог, е, че тези хора могат да живеят в Божията светлина и могат да живеят за Божието дело и управление. Защото те не живеят в тъмнина, а в светлина; не живеят безсмислен живот, а живот, който е благословен от Бог. Само тези, които обичат Бог, могат да свидетелстват за Бог, само те са Божии свидетели, само те са благословени от Бог и само те могат да наследят Божиите обещания. Тези, които обичат Бог, са Божии довереници; те са възлюбени от Бог хора и могат да се наслаждават на благословии заедно с Бог. Само такива хора ще живеят навеки и само те ще живеят завинаги под Божията грижа и закрила. Бог е Бог, Когото хората трябва да обичат, и Той е достоен за любовта на всички хора, но не всички хора са способни да обичат Бог и не всички хора могат да свидетелстват за Бог и да царуват заедно с Бог. Тъй като могат да свидетелстват за Бог и да посвещават всичките си усилия на Божието дело, тези, които наистина обичат Бог, могат да ходят навсякъде под небесата, без никой да се осмели да им се противопостави, и могат да царуват над земята и да властват над целия Божи народ. Тези хора са се събрали от цял свят. Те са хора от цял свят, които говорят различни езици и имат различен цвят на кожата, но значимостта на тяхното съществуване е същата; всички те имат боголюбиво сърце, всички те притежават еднакво свидетелство, имат една и съща решимост и едно и също желание. Тези, които обичат Бог, могат да ходят свободно по целия свят, а тези, които свидетелстват за Бог, могат да пътуват из цялата вселена. Тези хора са възлюбени от Бог, те са благословени от Бог и завинаги ще живеят в Неговата светлина.